Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> История >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (35 лв)  33.25 лв Нова цена!


Варненски свободен университет

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КУРСОВА РАБОТА

 

 

По Български църкви и манастири

 

На тема:

Архитектура на българската възрожденска църква – етапи на развитие

 

 

 

 

Специалност: История

 

 

 

 

 

Варна, 2008 г.


Съдържание:

 

1. Архитектурата в България. 3

2. Църковна архитектура на Възраждането. 3

3. Архитектура на възрожденската църква – етапи на развитие. 4

3.1. Първи етап на Възрожденската църковна архитектура. 5

3.1.1. Характеристика. 5

3.1.2. Примери. 6

3.2. Втори етап на църковната архитектура през епохата на Възраждането. 8

3.2.1. Характеристика. 8

3.2.2. Примери. 9

3.3. Трети етап на възрожденската църковна архитектура. 10

3.3.1. Характеристика. 10

3.3.2. Примери. 11

Използвана литература. 13

 


 

………………………………….

 

Признаването на независимостта на Българската църква бележи нов етап в развитието на храмовата българска архитектура. Ръководителите на църквата, които са високо просветени духовници, много бързо осъзнават, че бъдещето ще донесе сливане на църковното и държавното духовно начало и архитектурата на храмовете трябва да изрази това чрез своя език, създавайки църковни сгради с един или няколко купола, въплъщавайки в тях осветената от традицията идея за връзката между божествената и царската власт, която се възражда от усещането за близостта на свободното българско царство. Църквите стават по-компактни като обем, във вътрешните им пространства се очертават зони за различни по обществено положение люде, в архитектурата и художествената украса се търси подчертана представителност.

 

3. Архитектура на възрожденската църква – етапи на развитие

Обществената роля на религията определя характера на църковното строителство. През Възраждането църквата и нейният двор се превръщат в свободна обществена територия на селището. В църковния двор се изгражда училището, църковната приемна и отделно помещение, в което заседават сдружението на еснафите, църковното настоятелство и членовете на селищното самоуправление. През десетилетията след средата на ХІХ век църквите се строят в центъра на селищата. Те стават градообразуващ елемент и демонстрират ясно българското начало в техния икономически, социален и културен живот.

Развитието на църковното строителство през възрожденската епоха преминава през три основни етапа.

 

………………………………………

 

Отличителен белег на всички тези църкви е това, че те са строени на мястото на по-стари сгради, части от които остават включени в новата църква. По такъв начин те не само възприемат традицията, но я и продължават в най-буквален смисъл – старото строителство остава символично и реално вплетено в новото.

Съществена част от вътрешното пространствено оформление на трикорабните възрожденски псевдобазилики са дърворезбените иконостаси – тук те вече са основен композиционен елемент от пространството на наоса, а не просто негова декорация.

 

…………………………………….

 

През същия този период започва и протича първият (основополагащ) етап на българското църковно-национално движение. На повсеместната, всенародна борба за самостоятелна българска църква като обществено-религиозна институция съответства и активното всенародно участие в изграждането на нейните сгради – явление също от определящ характер.

Само между 1831 и 1840 г. са построени над 40 селищни църкви. Нерядко се случва в една и съща година, а често и в едно и също селище да се строят едновременно няколко черкви.

Към най-забележителните образци от този период са църквите: „Св. Димитър” в Пловдив (1830), „Св. Димитър” в Пещера и „Св. Димитър” в Сливен (1831), „Св. Св. Константин и Елена” и „Св. Неделя” в Пловдив (1832), „Св. Илия” в Севлиево (1834), „Св. Никола” в Сливен (1834-1836), „Св. Св. Петър и Павел” в Котел (1834-1839), „Св. Троица” в Банско и „Св. Богородица” в Троянския манастир (1835), „Св. София” в Сливен (1836), „Св. Богородица” в Пазарджик и „Успение Богородично” в Елена (1837), „Св. Николай” в Копривщица (1842), „Св. Богородица” в Търново (1844), „Св. Св. Петър и Павел” в Сопот (1846), „Св. Никола” в Карлово (1847), „Св. Богородица” в Карлово и „Св. Георги” в Асеновград (1848) и др.

 

………………………………………

 


Използвана литература:

 

1.                              Русев, И., Български възрожденски църкви и манастири (кратък лекционен курс и семинариум). Варна, 2000 г.

2.                              Коева, М., Въведение в архитектурната теория и история, , изд. Литернет, 2003.

3.                              Коева, М., и др. Православни храмове по българските земи. ХV - средата на ХХ в. С., 2003.

4.                              http://bg.wikipedia.org/wiki/Архитектура

5.                              http://www.nasamnatam.com/index.php?m=mustsee&id=160

6.                              http://www.beautybg.com/bg/view/information/166/Черква+СвТроица++Банско.html

 

 

 

Темата е изготвена 2008 г.

Темата не съдържа таблици, графики, картинки.

 

Ключови думи:

етапи на църковната архитектура, възрожденска архитектура, трикорабна псевдобазилика, еднокорабна псевдобазилика, Никола Фичев, камбанария, олтар, Дебърска художествена школа, апсида, емпория, притвор, нартика

 


Търси за: възрожденска архитектура | камбанария | олтар

Helpos.com >> Архив >> История >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (35 лв)  33.25 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker