 |
|
ПЛОВДИВСКИ
УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”
КУРСОВА РАБОТА
на тема:
„Векът на Симеон”
2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Първи период на войните с Византия
2. Идеята за създаване на Българо-византийска империя:
3. Българо - византийските отношения (912 - 927)
4. “Златен век” на българската култура при цар Симеон
Велики (893 - 927).
4.1. Предпоставки за разцвета на българската култура:
4.2. Разцвет на българската книжнина (893 – 927 г.).
4.3. Архитектура, изкуство, градоустройство на столицата
Велики Преслав.
Въведение
Най-кратката, но и най-точна
характеристика на този период от историята ни принадлежи на класика на
българската историография Спиридон Палаузов, нарекъл трите десетилетия на
управление на Цар Симеон “Векът на Симеон”.
Цар Симеон е владетелят, който
привлича вниманието на българските историци от няколко генерации. Десетки са
изследванията върху богатото книжовно
наследство т.нар. Симеонов интелектуален кръг. Сред много трудове, посветени
на цар Симеон Велики (893 - 927): “Златният век на средновековна България”, както
и изследванията на Васил Гюзелев, Йордан Андреев, Петър Динков и много други.
В края на IX в. България достига кулминацията на
своята трансформация от варварски военно племенен съюз в средновековна
европейска държава. От края на VII до края на IX в постепенно се изграждат
владетелската и административните институции, общ юридически ред, постига се
значително териториално разширение и включване
в пределите на държавата на нови
славянски племена. След детронирането на княз Владимир Рацат, който опитва да
върне езичеството се възкачва неговият брат Симеон (893-927). Промяната на
властта се узаконява чрез Преслaвския събор (893). Съборът взима решение за
промяна в правото на престолонаследяване - освен от баща на син престолът може
да се предава от брат на брат. За нова столица е избран Преслав, като по този
начин символично се скъсва с езичеството, олицетворено от старата столица
Плиска.
Личността на Симеон: Новият
български владетел е третия син на княз Борис. Патриарх “Николай Мистик го
нарича дете на мира” , от което се съди, че той вероятно е роден около 863 – 864
г. Възпитан в традициите на византийската култура, той учи в най-престижното за
времето си училище - прочутата Магнаурска школа. Неговият интелект е така забележителен, че
половин век след смъртта му продължават да го наричат Хемиаргос полуелин. Той е
един от учениците на монаха Арсений, чийто аскетизъм и благочестие били широко
известни. Предполага се, че е подготвян за духовен глава на Българската църква.
И, че той се завръща около 886 г. Той
застава на престола, когато бил на 27 години. В негово лице княз Борис бил
сигурен, че ще намери ревностен продължител на започнатото дело.
…………………………………………………………………………………………..
Използвана литература:
1. Калфова, М., “История на
България за кандидат-студенти”, Сиела, София, 2002 г.
2. Андреев, А., “История на
България помагало за кандидат-студенти и зрелостници”, Славена, Варна, 2007 г.
3. Мутафчиева., В., “История и
цивилизация за 11 клас”, Анубис, София, 2002 г.
…………………………………………………………………………………………..
Темата е изготвена през февруари 2009 г.
Ключови думи: златен век, цар Симеон, България,
Византия, империя, война, култура, книжнина, Лъв VI, Черноризец Храбър, Велики
Преслав, Шестоднев, кръглата църква, цивилизация
]]>
