|
|
|
Икономически университет - Варна
катедра „Международни икономически отношения“
КУРСОВА РАБОТА
по: Международни валутно-финансови отношения
на тема: Финансови условия по външно-търговските сделки
2006 г.
Съдържание
2.2. Документарно валутно инкасо 9
3. Платежни средства във външната търговия 11
3.4. Други платежни средства 12
6. Рискове при външнотърговските сделки 15
7. Договаряне на финансовите условия за приемането и плащане на български експортни стоки 17
8. Финансови условия за осигуряване своевременни постъпления от износа на български стоки 19
Историята на пренасянето на стоки по суша и море (и достигането им по такъв начин до най-отдалечените кътчета на земята) е хилядолетна. В миналото търговците не само са продавали стоки в чужбина, но и са закупували с получените средства търсени стоки за внос. В родината си те са предавали стоките непосредствено на купувача и по този начин са елиминирали нуждата от осигуряване на плащането. От средата на 19 век в повечето страни отпадат държавният монопол и разрешителният режим върху външната търговия, а световните пазари се отварят за все по-растящ кръг от производители и търговци. Продавачи и купувачи все по-често осъществяват срещите си от дистанция. С времето външно-търговските сделки все повече се усложняват. По такъв начин факторите „време“ и „пространство“ обуславят с особено голямо влияние условията на всяка външно-търговска операция.
За осъществяването на внос и износ фирмите и организациите отделят средства, чието вложение и възвръщане те се стремят да бъде максимално сигурно и бързо. Това до голяма степен може да се постигне чрез договарянето на такива валутно-финансови условия, които предпазват фирмата от различни валутни и финансови рискове и съдействат за най-икономичното вложение и бързото мобилизиране на паричните и валутни фирмени ресурси.
Финансовите условия на външно-търговските сделки включват въпросите за избор и договаряне на формата, начина, срока и мястото на плащане, както и средствата за предпазване от риск от забавяне на плащането и от риск за неплащане.
...........................................................................
Финансовите условия (както и всички останали условия по външно-търговския договор) трябва да бъдат много ясно и точно фиксирани. Всяка отделна сделка носи своя специфика, своеобразни особености, които разбира се налагат и конкретен подход за всеки отделен случай.
За договарянето на платежните условия е необходимо предварително да се отчетат всички икономико-технически елементи и последици от една разплащателна операция. За да могат прецизно да се оформят валутно-финансовите условия по външно-търговската сделка е необходимо много добре да се познават съдържанието, същността и функциите на валутно-финансовите условия по външно-търговския договор за покупко-продажба. Абсолютно наложително е владеенето на разнообразието от форми, способи и средства на плащане, техническия и оперативния ред на тяхното реализиране, за да се избират най-оптималните за дадено направление, обстановка, конюнктура, пазар, стока и т.н. валутни и платежни условия. От добрия им подбор в голяма степен зависи и икономическият резултат.
Решаването на въпросите за вида и степента на изгодност на валутно-финансовите условия на всяка една конкретна външно-търговска сделка е сложно и зависи от комплексното влияние на фактори като:
..........................................................................
Деловите връзки със солидни чуждестранни контрагенти, които имат стабилно финансово положение и търговски морал, са не само предпоставка за избягване на редица рискове при сделките, но и позволяват да се прилагат по-евтини и по-експедитивни форми на плащане. Поради тази причина в последно време се обръща особено внимание на оценката на финансовото състояние на външно-търговския партньор.
Важен източник на информацията за положението на чуждестранния контрагент е балансът на неговата фирма. Изследването на структурата на активите и пасивите на предприятието чрез т.нар. „вертикален анализ“ и съпоставянето на имуществата му, отразени в актива на баланса, с източниците на средства за тяхното набавяне, посочени в пасива на баланса, чрез т.нар. „хоризонтален анализ“, дава първата обща представа за състоянието на фирмата. Забелязаните особености и данни от сметка „Печалби и загуби“ е добре да се проследят за няколко последователни отчетни периода.
Полезни сведения за фирмите в чужбина могат да се получат от банките. Има установена практика между банките, които поддържат кореспондентски отношения помежду си, да си разменят сведения за предприятията в тяхната страна. Тези сведения обикновено съдържат данни за реномето на предприятието в деловите среди, за платежоспособността му, за движението по кредитните сметки при кредитиращата банка и др. Макар че тези сведения не могат да бъдат достатъчни, те общо взето са верни.
Други сведения за фирмите могат да се получат от техни търговски партньори от сдружения на професионална основа, стопански камари, висшестоящи ведомства, фискални органи и други в страната, където са домицилирани. Разбира се тази информация предполага наличие на изключително добри делови и лични връзки. Тези сведения рядко са пълни, а понякога могат да бъдат и преднамерено тенденциозни.
............................................................................................................
..............................................................
Темата е писана 2006 г.
Ключови думи:
външно-търговски сделки, финансови условия, форми на плащане, документарен акредитив, документарно валутно инкасо, открита сметка, превод (вирмент), платежни средства във външната търговия, менителница (трата), запис на заповед, чек
]]>
