---

---

Курсова работа

Външнотърговски отношения между Република България и Република Турция

 

2006 г.

Съдържание

 

1.   Кратък преглед - въведение на Република Турция като политически и икономически субект. 3

2.   Договорно правна база за развитие на двустранните отношения. Подписани двустранни спогодби. 4

3.   Външнотърговски стокообмен между България и Турция. 6

4.   Официални визити и семинари за стимулиране на икономическото сътрудничество. 10

5.   Настоящо състояние, бъдещи тенденции и перспективи за развитие на международните икономически отношения между България и Турция  11

6.   Инвеститори в България. 13

7.   Текущи инвестиционни проекти. 14

8.   Износ на България. Водещите износители от България. 16

9.   Главни вносители. 17

10.     Перспективи за взаимно сътрудничество. 18

Използвани литературни източници. 20

 

1.     Кратък преглед - въведение на Република Турция като политически и икономически субект

 

Обща информация:

ТЕРИТОРИЯ - 779 452 кв. км

НАСЕЛЕНИЕ - 70 781 559 (по данни от 2004 г.)

СТОЛИЦА - Анкара (около 4 млн. жители)

ПРЕЗИДЕНТ – Ахмед Недждет Сезер (16.05.2000 г.)

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ - Реджеп Тайип Ердоган (14.03.2003 г.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТА - Бюлент Арънч (19.11.2002 г.)

ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ - Абдуллах Гюл (23.03.2003 г.)

·         Провъзгласена за република на 29.10.1923 г.

·         Конституцията е приета чрез референдум на 18.10.1982 г.  

·         Президентът се избира от парламента за срок от 7 години.

·         Върховен орган на властта е Великото национално събрание (Меджлис). Представлява еднокамарен парламент с 550 депутати, избирани за срок от 5 години.

.....................................................

2.     Договорно правна база за развитие на двустранните отношения. Подписани двустранни спогодби

 

Договорно правна база

·          Договор за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност (6 май 1992 г.);

·          Споразумение за сътрудничество между Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на вътрешните работи на Република Турция в борбата срещу контрабандата на наркотици, тероризма и организираната престъпност (3 февруари 1993 г.);

·          Спогодба за търговия и икономическо, промишлено и техническо сътрудничество (6 юли 1994 г.);

·          Спогодба между Република България и Република Турция за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите (7 юли 1994 г.);  

·          Спогодба за търговия и икономическо, промишлено и техническо сътрудничество (6 юли 1997 г.);

.........................................................

3.     Външнотърговски стокообмен между България и Турция

 

България има активни търговски отношения с повечето от страните от региона. Външнотърговската политика се очертава като важен инструмент за насърчаване на икономическия растеж, за преустройство и провеждане на реформите в тези страни.

Договорната база и по-специално подписаните преференциални търговски споразумения на България е благоприятна предпоставка за активно развиване на търговско-икономическото сътрудничество със страните от региона:

·          Споразумение за асоцииране с ЕС от 1993 г., влязло в сила от 1 февруари 1995 г. – за отношенията ни с Гърция;

·          Споразумение за свободна търговия с Турция – в сила от 1 януари 1999 г. (преходният период по което е приключил до края на 2001 г.);

·          Споразумение за свободна търговия с Македония – в сила от 1 януари 2000 г., със схеми за забавена либерализация;

·          Споразумения за свободна търговия с Румъния и със Словения – в рамките на Споразумението за ЦЕФТА, към което България се присъедини през 1999 г.

...............................................................

4.     Настоящо състояние, бъдещи тенденции и перспективи за развитие на международните икономически отношения между България и Турция

 

Първите стъпки в либерализация на търговията се предприемат през април 1989 г. с Указ №56, с който се премахва държавният монопол върху външната търговия.

След това се подписва Европейското споразумение за асоцииране на България . Търговските договорености в рамките на това споразумение са в сила от 1 януари 1994. Приема се асиметрична схема за либерализиране на търговията, според която Европейската общност трябва да се “отвори” за стоки с произход България за шест години, а България трябва да направи същото - за девет години. Споразумението обхваща всички промишлени стоки (без текстил, въглища и стомана), за които постепенно се създава свободен търговски режим. По отношение на селскостопанските стоки либерализацията е условна и много по-сложна, като се предвижда да се правят отстъпки на “хармонична и реципрочна основа”. Също така се забранява въвеждането на нови търговски ограничения и антидъмпингови разпоредби.

...................................................

Използвани литературни източници

 

1.      в. Капитал /98-www.capital.bg

2.      сп. МИТ/ 1бр –ноември 1998г.

3.      www.uvi.si/cefta/eng/cefta/index.html.

4.      сп. МИТ/5бр./ 99г.-стр.8-11

5.      Интернет източници – НСИ и икономически портали в България.

...............................................................

Темата е писана 2006 г.

Темата съдържа таблици и графики.

 

Ключови думи:

двустранни, външнотърговски отношения между България и Турция, договорно правна база за развитие, външнотърговски стокообмен, инвестиционни проекти, икономическо сътрудничество