Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Външна търговия >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (87 лв)  69.60 лв Нова цена!


 

 

 

ДИПЛОМНА РАБОТА

 

на тема:

 

ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ НА ТЪРГОВИЯТА СЪС СЕЛСКОСТОПАНСКИ СТОКИ В БЪЛГАРИЯ В РАМКИТЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ С ЕС И СТО

 

 

 

 

2004

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

УВОД.. 4

 

ГЛАВА ПЪРВА.. 7

ПРЕГЛЕД НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ ПОЛИТИКИ НА БЪЛГАРИЯ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И СВЕТОВНАТА ТЪРГОВСКА ОРГАНИЗАЦИЯ   7

1. Аграрен сектор в България след 1989 година. 7

1.1. Място на аграрния отрасъл в националната икономика. 8

1.2. Поземлена реформа. 14

2. Европейски съюз и неговата обща селскостопанска политика след 1992 година  16

2.1. Реформата от 1992 г. 16

2.2. Програма 2000. 18

2.3. Оценка на промените, настъпили в селскостопанската политика на ЕС през последното десетилетие. 19

2.4. Бъдещото развитие на ОСП.. 21

3. Преговорите в рамките на СТО – Доха раунд. 27

3.1. Трите стълба на селскостопанската реформа – вътрешни субсидии, достъп до пазара и експортната конкуренция. 29

3.2. Преговорите по време и след Министерската конференция в Канкун  35

 

ГЛАВА ВТОРА.. 37

ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ НА ТЪРГОВИЯТА СЪС СЕЛСКОСТОПАНСКИ СТОКИ В БЪЛГАРИЯ.. 37

1. Либерализация на селскостопанските стоки в България на етапа на асоцииране с ЕС.. 37

2. Либерализация на селскостопанските стоки на българския пазар по условия на двустранните споразумения за свободна търговия и ЦЕФТА.. 41

3. Тарифни и нетарифни  мерки за регулация. 44

 

ГЛАВА ТРЕТА.. 53

БЪЛГАРИЯ И ПРЕГОВОРИТЕ С ЕС И СТО.. 53

1. България и преговорите в Доха и Канкун. 53

2. България и преговори с ЕС.. 56

2.1. Промени в законодателството. 58

2.2. Промени в администрацията. 59

2.3. Промени в правата и задълженията на физическите и юридическите лица  61

2.4. Финансиране на проекти по програма ФАР във връзка с интегрирането на България към Европейския съюз. 62

2.5. Основни насоки на политиката във връзка с присъединяването към ЕС през 2004 г. 65

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.. 67

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.. 70

ПРИЛОЖЕНИЯ.. 72

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

УВОД

 

Поради своите присъщи особености, селското стопанство е сектор със стратегическо значение в сферата на националната икономика. В условията на пазарно стопанство, свободният пазарен механизъм проявява редица слабости и не са рядко явление кризите на дефицити или свръхпроизводство, неравномерното разпределение на доходите, неефективното използване на ресурсите, монополизирането на пазарите и пр.

В тази сложна, както по своето съдържание, така и по мащабите си обстановка, държавната политика в сферата на селското стопанство се явява средство за отстраняване на редица слабости и създаване на условия  за нормално функциониране на пазарния механизъм, за рационално използване на ограничените ресурси, за стабилизиране на пазарите и доходите.

Специфичните особености на аграрния сектор и свързаните с тях проблеми, мотивират различните национални правителства да предприемат редица мерки в полза на частта от населението, занимаваща се със селскостопанско производство: защита срещу евтиния внос, стимулиране на експорта, интервенции за стабилизиране на селскостопанските пазари, различни видове субсидии, структурни програми за пренасочване на излишната работна сила от селското стопанство към други сектори, насърчаване на заетостта в сферата на селското стопанство и пр., съобразени с изискванията на конкретните условия мерки.

От друга страна, развиващият се технологичен прогрес засилва експанзията на селскостопанското производство и налага нуждата от въвеждането на комплекс от действия, целящи ограничаването на селскостопанските излишъци, което се оказва доста скъпо начинание и не винаги постига желания успех.

Не на последно място, трябва да се посочи, че в много случаи предприетите правителствени мерки за отстраняване на дефектите, съпътстващи търговията със селскостопански стоки имат обратен ефект. През последните години все повече специалисти дават глас на тезата, че намесата под различните форми в регулацията на селскостопанския пазар и най-вече държавните субсидии в отрасъла и стимулирането на експорта, оказват трайно деформиращ ефект върху развитието на търговията с аграрни стоки. Появяват се дори мнения, че все пак най-добрата форма на регулация на селскостопанските пазари, всъщност е отсъствието на каквато и да било регулация.

Търговската политика в аграрния сектор през последното десетилетие претърпява значителни промени в световен мащаб, за което допринасят както процеса на разширяване на Европейския съюз, така и присъединяването на все повече държави към Световната търговска организация. В контекста на осъществяващата се във всички сфери на обществения живот глобализация, либерализацията на търговията със селскостопански стоки е основен фактор, оказващ влияние върху по - нататъшното отваряне на националните пазари по пътя към реално изграждане и функциониране на Световния пазар.

Международната кампания за либерализация на международната търговия оказва влияние и върху характера на националните аграрни политики.

  Целта на настоящата дипломна работа е да се разкрият основните механизми за либерализация на търговията със селскостопански стоки в България, в контекста на поставените от Европейския съюз и Световната търговска организация рамки.

За реализирането на така поставената цел в хода на изложението ще бъдат изпълнени следните задачи:

§  Характеризиране на развитието аграрния сектор в България след 1989 г.;

§  Проследяване на основните параметри на селскостопанската политика, провеждана в рамките на ЕС и СТО;

……………………………………............

 

ГЛАВА ВТОРА

ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ НА ТЪРГОВИЯТА СЪС СЕЛСКОСТОПАНСКИ СТОКИ В БЪЛГАРИЯ

1. Либерализация на селскостопанските стоки в България на етапа на асоцииране с ЕС

 

Търговската политика в аграрния сектор през последните няколко години е насочена към повишаване на конкурентноспособността на българското производство, насърчаване на износа и по-бързо интегриране на България към европейските и световните пазари. Важен фактор в това отношение е членството на България в СТО, което разширява възможностите за достъп на българската продукция до националните пазари на страните - членки на СТО и прогресивното намаляване на тарифните и нетарифни бариери, а приетите в СТО правила създават предсказуема среда за българските производители и износители.

Съществено значение в това отношение има и подготовката на България за членство в Европейския съюз, което допълнително ускорява горепосочените процеси и е важна стъпка към повишаване качеството и ефективността на българското селскостопанско производство.  

Либерализацията на пазара на селскостопански стоки е задължителен елемент на прехода към пазарна икономика. Поради специфичния характер на този вид стоки обаче, държавата продължава своята намеса под различни форми, с различни мерки и на всички равнища по пазарната верига като: минимални изкупни цени, пределни цени, фиксирани, експортни и импортни ограничения, данъчни и митнически промени и т.н. Често се оказва, че някои от предприетите мерки влизат в противоречие с дългосрочните цели на реформата, а именно – да се създаде ефективен и конкурентноспособен селскостопански сектор.

Като цяло реформата в аграрния сектор в годините на преход от планова икономика към пазарно стопанство се провеждат основно по линия на либерализацията на цените на селскостопанските стоки и продукция.

В периода 1989 - 1990 г. се поддържа административен контрол върху цените и ценовите разлики, като се освобождават цените на дребно на плодовете и зеленчуците.

Годините между 1991 - 1995 г. се характеризират с масова либерализация на цените за цялата икономика като се упражнява контрол върху потребителските цени на т.нар. наблюдавани стоки, които включват основни хранителни продукти.

……………………………………………

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Селското стопанство е един от най-динамичните и от първостепенна важност за националната икономика сектори. Аграрната политика е важна част от общата икономическа и социална политика на една държава като в течение на времето нейния предмет значително се разширява. Първоначално тя е разглеждана единствено като пакет от мерки, насочени към селскостопанското производство. През последните години обаче, все по-голямо място в нея заемат мерките за контрол над замърсяването на околната среда, селскостопанският туризъм и политиката за развитие на селските райони.

Целите на аграрната политика могат да бъдат многообразни и произтичат от конкретните проблеми в областта и тяхното проявление в даден момент. Един от основните източници на нестабилност в националния селскостопански сектор се оказват международните пазари. Тази нестабилност може да бъде внесена отвън, както по линия на вноса и износа на непреработена и преработена селскостопанска продукция, така и по линия на импорта на суровини, материали и други необходими  за селскостопанско производство фактори, особено ако последните заемат висок относителен дял в националните производствени разходи.

За регулиране на тези процеси и водени от тесни национални интереси, правителствата на различните държави поставят редица бариери пред международната търговия, в резултат на което се оказва, че цените на селскостопанските стоки на световния пазар не са реалните равновесни пазарни цени, отразяващи действителното предлагане във връзка с обективните производствени разходи и действителното търсене.

………………………………………………

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

 

1.      Годишен доклад на Европейската сметна палата за 2003 г.

2.      Закон за ветеринарно медицинската дейност, Обн. ДВ, бр. 42/5.05.1999, в сила от 5.06.1999. изм. и доп. бр. 83/19.09.2003, доп. бр. 18/5.03.2004, в сила от 6.04.2004

3.      Закон за виното и спиртните напитки, Обн. ДВ, бр. 86/1.10.1999, в сила от 2.01.2000,, изм. и доп. бр. 56/7.06.02, бр. 16/27.02.04

4.      Закон за животновъдството, Обн. ДВ, бр. 65/08.08.2000, в сила от 9.9.2000, изм. и доп. бр. 18/5.03.04, в сила от 6.04.2004

5.      Закон за защита на растенията, Обн. ДВ, бр. 91/10.10.1997, изм. бр. 90/15.10.1999, изм. и доп. бр. 26/9.11.2001 и бр 18/5.03.2004, в сила от 6.04.2004

6.      Закон за мерките и географските означения, ДВ, бр. 81/14.09.1999, в сила от 15.12 1999, попр. бр. 82/17.09.1999

7.      Закон за подпомагане на земеделските производители, Обн. ДВ, бр. 58/22.05.1998, последно изм. и доп. бр. 96/11.10.2002, доп. бр. 18/5.03.04, в сила от 6.04.2004

8.      Закон за посевния и посадъчен материал, Обн. ДВ, бр. 20/4.02.2003

9.       Закон за фуражите, Обн. ДВ, бр. 82/17.09.1999, изм. и доп. бр. 101/12.12.2000, бр. 58/27.06.2003

10. Мак Шари – доклад пред Икономическия и социален комитет на ЕС

11. Министерство на земеделието и горите – “Аграрен доклад”,  2003

12. Министерство на земеделието и горите – “Агростатистика” – Наблюдение за заетостта и използването на земите на територията на България – БАНСИК’2002

13. Министерство на финансите – „Външнотърговския обмен на България”, 2003

14. Министерство на финансите -  „Доклад за основните макроикономически показатели”, 2003

15. Наредба № 15 от 1999 г. за биологично производство на земеделски и хранителни продукти и неговото означаване върху тях

16. Национален статистически институт – “Наблюдение на работната сила в България”, 2003

17. Официален вестник на ЕО от 11.1997, 10.1999, 2. 2002

18. Позиция за преговори на Република България по глава 7 “Селско стопанство” – www.evropa.bg

19. Сп. “Външна търговия”, кн. 3/2000 г., стр.6

20. Становище на Икономически и социален комитет на ЕС – “Бъдещето на Общата селскостопанска политика”

21. Становище на Икономически и социален комитет на ЕС – “Нова икономика, образовано общество и развитие на селските райони– Перспективи за младите земеделци”

22. Colman, D., Trevor Young, “Principles of Agricultural Economics”, Cambridge University Press, 1989

23. Ellis, Fr., “Agricultural Policies in Developing Countries, Cambridge University Press, 1994

24. Maclaren, D., “Agricultural Trade Policy Analysis and International Trade Theory: a Review of Recent Development”, Journal of agricultural Economics, 42(3), 1991

25. Riston, C. and Harvey, D., “The Common Agricultural Policy”, CAB, International, 1997

26. Scandizo, P.L., “Measures of protection: Methodology, economic interpretation and policy relevance”, Rome, 1989

27. The European Agro-Food System and Challenge of Global Competition, Ismea, June, 1999

28. The Common Agricultural Policy, ed.by C. Riston and D. Harvey, CAB, International, 1997

29. Tyers, R., Anderson, K., “Distortions in World Food Markets: A Quantitative Assessment”, background paper for World Bank’s Development Report, 1996

30. Tracy, M., “Food and Agriculture in a Market Economy: An Introduction to Theory, Practice and Policy”, APS, 1993

31. Weyerbrock S., “Reform of the European Union’s Common Agricultural Policy: How to reach GATT – compatibility European economic review”, 1998

32. World Bank – “World Development Report”, 2003

33. WTO agricultural negotiations – “ Progress report – January 2004”

34. WTO agricultural negotiations – “Doha Development Agenda”, 2001

35. WTO agricultural negotiations – “Doha Declaration”, 2001

 

 

 

Темата е разработена 2004 г.

Съдържа множество таблици.

Включената информация е от 2003 г.

 

Ключови думи:

либерализация на търговията, преговори с ЕС и СТО, селскостопанска политика на България, място на аграрния отрасъл в националната икономика, вътрешни субсидии и експортна конкуренция, тарифни и нетарифни мерки за регулация, финансиране на проекти по програма ФАР 


Търси за: либерализация търговията | преговори СТО | селскостопанска политика България | място аграрния отрасъл националната икономика | финансиране проекти програма ФАР

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Външна търговия >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (87 лв)  69.60 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker