 |
|
Реферат
на тема:
„Отчитане на банкови кредити”
2007
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Характеристика на кредита като обект на отчитане
2. Отчитане на предоставените краткосрочни кредити (по примера на Райфайзенбанк България ЕАД)
3. Отчитане на предоставените дългосрочни кредити.
1. Характеристика на кредита като обект на отчитане
Думата кредит произлиза от латинското название “credere” – вяра, доверие, и „creditum” – заем, дълг. В литературата съществува различни определения за понятието кредит. Някои автори считат, че кредитът е „доброволно дадено право за разпореждане с чужди блага срещу обещанието да се възстанови тяхната равностойност заедно с дължимата лихва”[1]. Други автори определят кредита като доверие, което стои във връзка с едно обещание, чрез което едно лице срещу получени ценности се задължава да изпълни бъдещи плащания. Най-широкото тълкуване на понятието „кредит” го определя като форма на движение на заемния капитал.
При разглеждане на същността на кредита се вниманието се акцентира върху интервала от време между предоставянето на кредита и връщането на равностойността му под формата на заместими блага. Безспорно е, че при кредитирането е важно времето, през което благата се намират в ръцете на дебитора, т.е. времето на кредитните отношения. От това време се определя степента на риска за кредитора. Колкото срокът на кредита е по-дълъг, толкова рискът му е по-голям. В това е позитивната страна на даденото определение за същността на кредита.
........................................................................
2. Отчитане на предоставените краткосрочни кредити
(по примера на Райфайзенбанк България ЕАД)
В търговските банки предоставените кредити се отчитат чрез едноименни, активни балансови сметки. Краткосрочните кредити са обхванати и систематизирани в отделни счетоводни подгрупи към група 53 „Краткосрочни кредити и вземания”, а те са следните:
- Подгрупа 531 „Краткосрочни кредити и вземания, предоставени на банки и други финансови институции”;
- Подгрупа 532 „Краткосрочни кредити и вземания, предоставени на нефинансови предприятия и други клиенти”;
- Подгрупа 533 „Ползван разрешен овърдрафт”;
- Подгрупа 536 „Просрочени краткосрочни кредити и вземания на банки и други финансови институции”;
- Подгрупа 537 „Просрочени краткосрочни кредити и вземания на нефинансови предприятия и други клиенти ”;
- Подгрупа 538 „Ползван неразрешен овърдрафт”;
- Подгрупа 539 „Краткосрочни кредити и вземания, заложени като обезпечение”;
В подгрупите са включени сметки за отчитане на кредитите по видове валута (в левове и чуждестранна валута) по резидентност (местни и чуждестранни лица) и по видове заемополучатели, съответно към първата подгрупа – банки, небанкови финансови институции (застрахователи, осигурители, инвестиционни посредници, финансови къщи и други) и бюджета, а към втората подгрупа – стопански предприятия, граждани и други клиенти.
......................................................................
Заключение
Чрез предоставянето на кредити от банките на икономическите субекти се решават няколко задачи. Удовлетворяват се нуждите на стопанската сфера от допълнителни финансови средства за нормалното и непрекъснато протичане на възпроизводствения процес, като по този начин се повишава и неговата ефективност. От друга страна кредитът е източник за формиране на доходи за самата банкова институция. За да повишава ефективността от дейността си банката трябва да поддържа кредитния си портфейл, в такова състояние, което и позволява да повишава доходността си и да ограничава риска. Основно значение за това има водената цялостна и в частност кредитна политика, която се базира на целите на банката и банковата стратегия, приети от собствениците й. Това изисква отлично познаване особеностите на кредитните операции, пазарните условия, конюнктурата и правната уредба. Правилната оценка на кредитния риск и неговото диференциране по видове кредити и кредитополучатели е важна предпоставка за ефективното осъществяване на банковата дейност. В този смисъл контокорентните кредити се явяват един малко по-рисков актив, който въпреки това е доказал своята ефективност в развитите пазарни икономики, и макар че неговото приложение в България все още е ограничено, той намира своето място в политиката на търговските банки.
...................................................................
Използвана литература:
1. Стефанова, Пенка, „Банки и кредитно посредничество”, Тракия - М, София, 2000 г.
2. Димитрова, Ренета, „Банки и Банково дело”, Тракия - М, София, 2002 г.
3. Стоянов, Ст., Сн. Башева, Д. Фесчиян, „Банково счетоводство”, УИ „Стопанство”, София, 2006 г.
4. Стоянов, Ст., Р. Пожаревска, Л. Рангелова, „Счетоводство на банките”, Второ издание, Форком, София, 2006 г.
5. Търговски закон
6. Закон за банките
7. Наредба № 9 на БНБ
8. www.bnb.bg
Темата е изготвена януари 2007 г.
Не съдържа таблици.
Информацията е от 2006 г.
Ключови думи:
банков кредит, отчитане на предоставени кредити, овърдрафт, финансов ливъридж, видове заемополучатели, движение на заеман капитал, Закон за банките, кредитно посредничество, активни балансови сметки
]]>
