|
|
|
Реферат
на тема:
Пенсионната система
Необходимост от ново разпределение на осигурителните тежести между субектите в осигурителния процес (лични вноски от осигурените лица).
Големите демографски проблеми в България, емиграцията на младите хора, големия брой пенсионери и високото ниво на безработица доведоха до неизбежността от реформа в пенсионната система. Промени се преди всичко начинът на финансиране. Въведе се тристълбовата пенсионна система като освен разходопокривната се въведе и капиталовата пенсионна система.
Причините за високите осигурителни вноски са неработещата икономика, слабата конкурентоспособност на предприятията, недостатъчната събираемост на осигурителните вноски и ниската цена на работната сила. Но в никакъв случай не би могло да се залага на увеличаване на вноските с цел "наливане" фондовете на ДОО.
Вноската на работниците и служителите ще расте през годините за сметка на намаляване вноската на работодателите, но паралелно с това трябва да се увеличи размерът на работната заплата като компенсация за увеличените размери на осигурителните им вноски. Това трябва да се регламентира законово - както е в Полша, например.
Новият начин за изчисляване на пенсиите задължава работниците и служителите и техните представители - синдикатите да следят и настояват работодателят да им внася полагащите им се осигурителни вноски върху реалните им доходи и самите те да правят това.
Осигурителните вноски за ранно пенсиониране от професионален пенсионен фонд се правят от работодателя и са изцяло за негова сметка за работещите в I и II категория труд.
След въвеждането на КЗОО от януари 2001 г. се видя един основен проблем, а именно стоварването на почти цялата осигурителна тежест върху работодателя. Според чл. 6 (3) осигурителните вноски за фонд "Пенсии" и за фонд "Общо заболяване и майчинство" се внасят, както следва:
1. за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 4, 5 и 6 от осигурителните и от осигурените в съотношение, както следва:
а) за 2000 г. и 2001 г. - 80:20;
б) за 2002 г. - 75:25;
в) за 2003 г. - 70:30;
г) за 2004 г. - 65:35;
д) за 2005 г. - 60:40;
е) за 2006 г. - 55:45;
ж) за 2007 г. и след това - 50:50;
Тази особеност на социалното осигуряване се дължи на доскорошната тоталитарна система, където единствен работодател бе "държавата-майка", която поемаше грижите за всичко и за всеки. Разбира се, отсъствието на диференцирани вноски по отделни социални рискове също препятствуваше поемането на част от осигурителния товар и от работника. Въведеното символично участие на работниците и служителите (2 % за ДОО) по-скоро усложняваше системата на социално осигуряване.
Другото негативно измерение на тази слабост бе деформацията в индустриалните отношения - обект на тези отношения най-често са защитата на работното място, трудовото възнаграждение, охраната и хигиената на труда, а в много по-малка степен - въпросите на социалното осигуряване. Налице са дори парадокси, когато синдикатите настояват за изплащане на трудови възнаграждения и поддържат исканията на работодателя за опрощаване или разсрочване на задълженията му към социалното осигуряване.
Поради всички тези причини трансформирането на осигурителната им система е продължителен и изключително труден процес. Труден ще бъде процесът и поради друга причина - финансовия глад в системата. В действителност този ресурс е проблем на социалното осигуряване. Той е силно комплициран и неговото по-трайно решаване не се поддава на елементарни разчети. Финансовите проблеми са следствие от влиянието на едни или други фактори, между които най-съществени са: демографските фактори, политическите и икономическите.
Според сега действащата нормативна .................... преобладаващата част от тежестта по осигуряването пада на работодателите (вече обясних причините за това откъде идват).
Законът задължава работодателите да внасят частта от осигурителните вноски за своя сметка едновременно с изплащането на трудовото възнаграждение или на част от него. Те са длъжни да внасят и осигурителните вноски за сметка на работниците и служителите при изплащането на месечните трудови възнаграждения.
Размерът на осигурителните вноски се определя ежегодно с отделен закон в процент от брутното трудово възнаграждение и през настоящата година.
Освен посочените вноски за фондовете на ДОО работодателите, работниците и служителите са длъжни да внасят осигурителни вноски за безработица и за здравно осигуряване, които през 2001 г. имат следните размери:
Максималният размер на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски, е 10 МРЗ за страната.
Осигурителният доход на еднолични търговци, собственици на фирми, художници, артисти, лични лекари вече няма да зависи от минималната заплата. Предложението е осигурителният доход да остане в същите граници и да не скача с увеличението на минималното възнаграждение на 100 лв. Обсъжда се и вариант, хората с високи доходи таванът на осигурителния доход също да остане 850 лв. Освен това добре би било осигурителният доход за самоосигуряващите се да се фиксира между 170 лв. и 850 лв., тъй като скок на осигуровките ще доведе до укриване на доходи.
Въвеждането на ДЗПО (Допълнително задължително пенсионно осигуряване) от 2002 г. няма да доведе до увеличаване на общия размер на осигурителните вноски, тъй като се предвижда част от вноската за ДОО да се пренасочва към фондовете, създадени от частните пенсионноосигурителни дружества.
Освен посочените размери на осигурителните вноски работодателите на работниците от определен ограничен кръг професии са длъжни да извършват допълнителни осигурителни вноски с цел тези работници да се пенсионират в по-ранна възраст, отколкото е общата възраст за пенсиониране. Това са професии с по-тежки или вредни за здравето условия на труд, които са разделени на две категории.
Към първата категория спадат крайно ограничен брой професии, упражнявани под земята, под водата, във въздуха, в атомната енергетика и в металургията. Работодателите на тези работници извършват допълнителни вноски, с които се гарантира тяхното право да получат пенсия 8 г. преди общата възраст за пенсиониране.
Към втората категория спадат професии, в които работниците получават право на пенсия 3 г. преди общата възраст за пенсиониране. Техните работодатели също заплащат допълнителни осигурителни вноски. По мнение на българските работодатели тази вноска е несъразмерно висока в сравнение с вноската за първата категория, като се има предвид, че за работниците от втора категория труд трябва да се осигурят само 36 месечни пенсии допълнително. Възможно е в бъдеще тази вноска да бъде намалена. През времето, когато работниците и служителите получават парично обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане, работодателят е длъжен да извършва осигурителни вноски за пенсия и за здравно осигуряване върху тези обезщетения в размер, който се дължи от него.
През времето на платения отпуск на майката за отглеждане на дете от 2-годишна възраст работодателят извършва единствено здравноосигурителни вноски върху МРЗ в размера, който се дължи от него, а през време на неплатения отпуск за отглеждане на дете от 2-годишна до 3-годишна възраст - здравноосигурителната вноска в пълен размер спрямо МРЗ.
Законът предвижда от 2004 г. да се диференцира размерът на осигурителните вноски за трудова злополука и професионална болест в зависимост от риска в съответния отрасъл, честотата и тежестта на злополуките и заболяванията в предприятието, мерките за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и др. Дотогава работодателите са задължени да възстановяват на осигурителния фонд изплатените парични обезщетения за временна нетрудоспособност в резултат на трудова злополука, настъпила по вина на работодателя, както и 50% от пенсията за инвалидност при трудова злополука и професионална болест, а при смърт на работника - наследствената пенсия за срок от 10 години. По мнение на българските работодатели това противоречи на основен осигурителен принцип - при настъпване на осигурителното събитие рискът да се поеме от осигурителната институция, а не от осигурителя, който коректно е внасял осигурителните си вноски.
Със старта на ДЗПО работодателите ще имат и моралното задължение да разясняват на своите работници правата, които те придобиват с тази нова за България осигурителна схема.
Сред българските работодатели съществуват опасения, че все още високият размер на осигурителните вноски за задължителното осигуряване няма да позволят достатъчно активно участие на повечето работодатели в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, което може да забави неговото развитие.
Очертаното минало и настояще на финансовото състояние на системата на социално осигуряване дават основание да се предполага, че и в бъдеще постигането на финансово равновесие ще бъде изключително трудна задача. Причина за това е размерът на осигурителната вноска, която е достигнала почти своите максимални стойност. Дори и ако допуснем, че се установим на най-ниския размер на осигурителната вноска, събран с останалите вноски за фонд ПКБ и здравноосигурителната, тя би надхвърлила осигурителните вноски на страни като Германия (35,2 %), Франция (49,4 %) и др.
Ако и в бъдеще везните натежават в посока към работодателите, ефекта за тях ще бъде определено негативен. Повишените социални разходи, в общия обем на производствените за трудоемки производства ще продължава да ограничава конкурентоспособността им на вътрешния и външния пазар, а от тук и печалбата им. Те от своя страна ще се стремят да намаляват броя на работните места и да поддържат ниско равнище на работната заплата. Това е абсолютен стимул за "черния пазар" на труда. Както сами можем да се досетим социалното осигуряване няма полза от разрастване на този пазар. Създава се траен недостиг от средства. Настоящите пенсионери са най-потърпевши, тъй като социалното осигуряване не може да си позволи ръст в пенсиите и се придържа към административно определен таван.
Освен изброените негативни явления, по-големият товар върху работодателите ще рефлектира косвено и върху безработицата.
В периоди на криза, също така се стагнира и ръста на работната заплата, което допринася чувствително за намаляването приходите от вноски.
Какъв е изходът при такава ситуация, се питат повечето от експертите, които работят за въвеждането на реформата в социалното осигуряване?
Алтернативите са две: или се увеличава вноската, за да се компенсира недостига, или се увеличават субсидиите, което пък води до дебалансиране на държавния бюджет, т.е. до дефицит. Но увеличаването процентно на вноските ще се сблъска единствено с негодуванието на работодателите. Това е първата бариера пред която са изправени интересите на социалното осигуряване, чийто основна цел е достигането до относителна стабилност в системата.
Ако допуснем обратният вариант, евентуалното прехвърляне на част от тежестта от вноските върху осигурените лица, това със сигурност би облекчило работодателите, но в макроикономически план няма да доведе до намаляване на финансовата тежест на активното население. Въпросът е там, че при разходоразпределителната система, на финансиране, каквато е в България (I стълб), увеличаването на броя на пенсионерите води до нарастване на разходите и съответно до необходимостта от процентно увеличение на вноските. В България пенсионният товар на активните се увеличава и от сравнително ниската пределна възраст за пенсиониране. На този етап тя е коригирана именно поради изложените причини. Но при все това, ако се запази тенденцията за несъразмерно увеличаване на броя на пенсионерите по отношение на активните осигурени лица, би създало сериозни затруднения за финансовото равновесие а социалното осигуряване. В тази ситуация е добре да си зададем и друг въпрос. Дали активното население ще издържи на този товар, ще издържи ли и създадената система на солидарност между поколенията, т.е. въпросът е не само икономически, но и морален. По настояще икономически активното население понася последиците от кризата, като освен своя се налага да гарантира относително добър стандарт на живот на нетрудоспособността на част от населението. Твърди се, че когато активното население внася осигуровки, това са едни бъдещи инвестиции, т.е. застраховам се за бъдещи престации към самите себе си. В нашите условия обаче съвсем не е валидна тази зависимост. С вноските си активните изпълват фонда, откъдето се изплащат в настоящия момент пенсиите на нетрудоспособната част от населението. В този омагьосан кръг, най-важното е да се знае, че границите в които се проявява солидарността между поколенията са зависими от икономическия интерес на всеки един от субектите и е по-глобално на цялото общество. При влошени условия т.е. криза, зависимост от външни фактори, в този случай активното поколение може да издържа предходните поколения, което от чисто прагматична гледна точка е съвсем логично. Работещите не са съгласни да отделят вноски за социално осигуряване, защото силно се съмняват, че те ще могат в бъдеще да използват тези "спестени" средства и още повече да разчитат на бъдещите поколения да проявят солидарност. И за всичко това ще се прави Демографската криза се задълбочава, снижава се средната продължителност на живота и т.н., поради различни и многообразни фактори, които едва ли има нужда да повтаряме.
За да избегнат всичко това, нашите управленци с лесна ръка прибягват до друг метод - увеличаване на вноските и данъците, като с това се прехвърля тежестта към бъдещите поколения. При всички случаи се постига в някаква степен на изравняване на везните, но за чия сметка и с колко жертви се постига финансовата стабилизация към която се стремим непрекъснато. Зад финансовото равновесие трябва да стои постигнат баланс на интересите на всички участници в осигурителния процес, макар че това е изключително трудно. Ако този баланс се наруши, рано или късно ще се наруши и финансовото равновесие на системата, или връзките и с други обществени системи като заетост, заплащане на труда, социално подпомагане и пр. ще трябва да бъдат видоизменени, а това води неизбежно до увеличаване вноските за социално осигуряване.
Въз основа на по-горе изложените констатации се налагат и няколко основни извода:
- Задължителното пенсионно осигуряване не би могло да гарантира по-високо равнище на осигурителните плащания в бъдеще, тъй като осигурителната вноска, с която може да се постигне финансово равновесие е достигнала своя максимум;
- Поддържането на осигурителната вноска в границите на поносимото е от решаващо значение за подобряването на икономическите условия в т.ч. повишаване на заетостта и намаляване на безработицата.
След изводите идва ред и на конкретните мерки, които биха могли да бъдат предприети във връзка с изложените негативни тенденции.
Преди всичко повишаването на пределната възраст и трудовия стаж за пенсиониране, което вече е направено. Към този начин на решаване на проблема системата бе подтикната от изключително неблагоприятната демографска картина. Повишаването на пределната възраст до тази на повечето страни в Европа допринася за балансираността на системата, макар и да има нежелан социален отклик.
Добре е да се ориентираме и към решения с по-дълготраен ефект, отговарящи на условията на пазарната икономика. Става дума за въвеждането допълнителни и алтернативни форми на осигурителна защита, а именно вторият и третият стълб в нашата осигурителна система - допълнителното задължително и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
Срещу доброволни вноски, в III-ия, стълб, над определен доход осигурените ще могат да увеличат размерите на своите пенсии и същевременно да участват с по-значителни средства във формиране на осигурителния фонд. Нормативното уреждане на възможността както за доброволното, така и за фирмено и частно осигуряване е аргумент, който нашата страна намери в страните с отдавна функционираща пазарна икономика. Затова с промените от 1.01.2000 г. ние ясно заявихме намерението си да вървим по пътя на цялостна реформа.
Естествено е в хода на началото на прилагането на една толкова сложна и изцяло нова правна материя, засягаща интересите буквално на всеки човек, да се получи напрежение, да се уловят несъответствия, да се наложат някои изменения и допълнения (както става това в момента), но като цяло реформата няма алтернатива.
Създаване на нови носители на осигурителна дейност (частно управлявани дружества пенсионното осигуряване и здравното осигуряване).
Както допълнителното доброволно, така и допълнителното задължително пенсионно осигуряване се разглеждат като алтернатива на нарастващите разходи за задължителния общ режим на пенсионно осигуряване. През последните години задължителните схеми в повечето европейски страни се ориентират към ниски размери на осигурителните вноски и съответстващо ниски размери на обезщетенията. Повишаването на тези размери за отделните лица се постига чрез участие във втория и третия стълб.
В действителност първите практически стъпки за извършването на пенсионната реформа в България бяха направени още през 1994-95 г., когато се създадоха и регистрираха първите 5-6 доброволни пенсионни фонда, които с малки изключения действат и сега. Към края на 1999 г. реална дейност по доброволното пенсионно осигуряване вече извършиха повече от 15 компании.
Развитието на дейността по доброволното допълнително пенсионно осигуряване може да се измери с реалните постижения на пенсионно осигурителните дружества през последните 5 години. На този етап тези постижения се отнасят само за дейността по допълнителното пенсионно осигуряване, тъй като дейността по II стълб . допълнителното задължително пенсионно осигуряване, фактически не е започнало.
През 1999 г. Във фондовете за ДДПО са членували повече от 400 хиляди души, които са се осигурявали на базата на работодателски и/или лични вноски. През същата година общите активи от ДДПО вноски, управлявани от тези единадесет дружества са възлизали на повече от 100 млн. лева. Очакванията са, че в периода 2000-2003 г. ще има известно забавяне на дейността и незначителен ръст на активите от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Прогнозите обаче показват, че независимо от незначителния темп на растеж в края на 2005 г. в доброволните пенсионни фондове може да бъдат натрупани активи възлизащи на над 600 хил. лева.
Преди година Държавната агенция за осигурителен надзор вече осъществи лицензирането на голяма група пенсионноосигурителни дружества, основна част от които извършиха и извършват дейност по допълнително пенсионно осигуряване.
Предизвикателството към пенсионната система е нейното пълноценно функциониране, влизането в сила на всички елементи на системата, въпреки сложната социално-икономическа обстановка в страната. Лицензираните пенсионноосигурителни дружества вече по право поемат своята роля на водещи институционални субекти, които са призвани да реализират практически основната част от пенсионната реформа в страната, чрез действието на своите пенсионни фондове от втория и третия стълб на системата.
Целта на доброволното пенсионно осигуряване в България, определена във вече действащия специфичен закон е, създаване на условия и възможности за получаване на допълнителна пенсия чрез доброволно участие на граждани и работодатели в спестовно-инвестиционни схеми за допълнително пенсионно осигуряване.
ДДПО се осъществява на следните основни принципи:
- Доброволност на участието;
- Дефинираност на вноските;
- Осигурителни вноски - с лични средства, със средства на работодателите и с инвестиционни бонове;
- Капитализация на средствата от осигурителните вноски;
- Натрупване на средствата по индивидуални осигурителни партиди;
- Юридическо обособяване на пенсионния фонд от Пенсионноосигурително дружество;
- Държавно регулиране и контрол върху дейността;
- Режим на лицензиране на пенсионно осигурителните дружества и регистрация на доброволните пенсионни фондове;
- Задължителна периодична информация за осигурените относно състоянието на техните индивидуални сметки;
- Данъчни преференции на входа (за осигурителните вноски) и вътре в системата (разпределяните доходи от инвестирането на средствата) и данъчно облагане на изхода (получените пенсии и други суми).
Дейността по III стълб се осъществява от частните пенсионноосигурителни дружества, които извършват и дейността по втория стълб. Възприетата схема за III стълб определя два вида доброволни пенсионни фондове:
- Доброволен пенсионен фонд. В този вид фондове пенсионно осигуряване може да се извършва само чрез парични месечни осигурителни вноски, чийто размер се определя в осигурителния договор, но съгласно закона не може да бъде по-малък от 10 % от минималната работна заплата за страната.
- Доброволен пенсионен фонд с инвестиционни бонове. Чрез тези фондове се осъществява един особен и специфичен а България начин за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Фондовете с инвестиционни бонове се създават за ограничен до 7 (седем) години срок на действие. В тях могат да участват всички граждани притежаващи дадени от държавата инвестиционни бонове за участие в масовата приватизация, която се провежда в страната. Участието в осигуряването с инвестиционни фондове дава почти същите права на осигурените каквито те получават и при осигуряването си с парични средства, но не по-рано от (пет) 5 години от датата на заверяване на индивидуалната им партида.
Новото законодателство, свързано с пенсионната реформа, възприе строг консервативен режим в инвестиционната дейност на пенсионно осигурителните дружества и пенсионните фондове. Активите на допълнителните пенсионни фондове могат да се инвестират в:
- Ценни книжа, издадени и гарантирани от държавата;
- Ценни книжа, приети за търговия на регулираните пазари на ценни книжа;
- Общински облигации;
- Вземания по банкови депозити;
- Недвижимо имущество и ипотеки;
Не по-малко от 50 % от активите на пенсионните фондове трябва задължително да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени и/или гарантирани от държавата, и/или вземани по банкови депозити.
Само до 5 % от активите на фондовете могат да бъдат инвестирани в ценни книжа, издадени от едно търговско дружество.
Не повече от 10 % от активите на ДПФ и 5 % от активите на допълнителните задължителни пенсионни фондове могат да бъдат инвестирани извън страната в държавни ценни книжа, общински облигации и ценни книжа, допуснати за търговия на регулираните пазари с решение на БНБ.
Пенсионноосигурителното дружество не може да предоставя заеми или да бъде гарант на трети лица с активите на допълнителните пенсионни фондове, които управлява.
Поради слабо развития и почти липсващ на този етап капиталов пазар в България и поради ограничените възможности за използване на другите инвестиционни инструменти, трябва да се отбележи, че основната част от инвестиционния портфейл на сега действащите доброволни пенсионни фондове са държавните ценни книжа, в които се инвестират около 90-92 % от активите им.
Специфичен за българските условия принцип в инвестициите на пенсионните фондове е запазване на дългосрочните инвестиции за по-дълъг период от време. Поради ограничените изисквания към ликвидността и необходимостта да се поддържат незначителни финансови ресурси за текущи плащания на задължения на пенсионните фондове, закупените дългосрочни инвестиционни инструменти стоят в портфейла обикновено до падежа. По този начин е минимизира риска и в диверсифицирания портфейл от ценни книжа остава само пазарния риск.
На този етап, истинска, по-голяма диверсификация на инвестиционния портфейл на пенсионните фондове не може да се осъществи, тъй като корпоративните ценни книжа, като един от възможните и най-силно застъпени в развитите страни инструменти, в България са изключително рисков инструмент, който при неразвита фондова борса и трудно прогнозиране на движението на тяхната цена се превръщат в почти неизползваемо средство. При това положение е ясно, че известна диверсификация на инвестиционния портфейл може да се постигне само по отношение портфейла на ценни книжа, което е и начесто срещната практика. В този случай високата доходност се съчетава и с минимален риск.
Извън всичко казано, важен и въпросът, който си задава всеки от нас: Каква гаранцията за парите ни вложени в пенсионноосигурителни дружества?
болшинството от хората все ще нямат доверие, тъй като възприемат дружествата като пирамидална структура.
Затова можем да маркираме няколко предимства на възможността за осигуряване в ДПФ.
- парите на осигурените лица са отделени от парите на акционерите чрез разпределението на паричните потоци;
- създадена е и вече функционира Държавната агенция по осигурителен надзор, която осъществява контрол върху цялостната дейност на пенсионно-осигурителните дружества;
- гарантирана е на прозрачност и задължителна отчетност чрез правото за информация на осигуреното лице. Участието в професионален или универсален пенсионен фонд може да се променя по желание на осигурения след 1 г. от началото на осигуряването във фонда. Осигуреният има право да прехвърли натрупаните суми в индивидуалната си партида от един универсален или професионален фонд в друг универсален или професионален фонд, учреден и управляван от друго пенсионно-осигурително дружество, но само веднъж в рамките на 1 календарна година.
- интересите на осигурените лица се защитават и представляват от представителните на национално организации на работниците на национално организации на работниците и служителите в попечителките съвети, които ще се създават към всеки професионален и универсален пенсионен фонд. Тези съвети ще имат възможност оперативно да наблюдават дейността на пенсионните фондове и да правят предложения в интерес на осигурените лица.
Всеки, който подлежи на осигуряване за допълнителна задължителна пенсия, сам избира професионалния или универсалния фонд като подава индивидуално заявление до пенсионно-осигурителното дружество. Социалните партньори - националните представителни организации на синдикатите - могат да осъществяват консултативни функции при избора на пенсионно-осигурително дружество.
Двуяката страна на предимствата в новата осигурителна система са проблемите на доброволното пенсионно осигуряване.
- През последният години ДПФ имат значителни проблеми с инвестирането. В момента около 90-95 % от ресурса са инвестирани в ДЦК - а това означава сигурност, но ниска доходност. КЗОО постановява (вече стана дума за това), че до 5 %, а само в особени случаи и с разрешение на ДАОН - до 10 %, от активите могат да се влагат в корпоративни книжа на едно дружество. Аргументът е че по този начин ще "изтичат" пари навън. Това обаче не върви като стабилна мотивация. На всяка подобна теза би могла да се противопостави другата - да направят условията такива, че бизнесът да предпочита Българи пред другите държави.
Може би законодателят трябва да помисли за промени закона допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
Някои фирми могат да изберат схемата на фирмените пенсионни фондове, където работодателите и синдикатите чрез системата на Колективното трудово договаряне, могат да изградят тези фирмени пенсионни фондове и да регламентират тяхното действие.
Фирмените пенсионни фондове успешно се прилагат в САЩ, Швейцария, Полша и др. страни.
Освен в пенсионната ни система реформа се проведе и в здравната т.е. здравеопазването. Бавно и мъчително се опитваме да излезем от анахронизма на старата система. Въпросът е: Здравна реформа? Да, но до къде и под каква форма? Хората в България се боят от здравеопазване срещу заплащане. Това е абсолютно разбираемо имайки предвид икономическата стагнация и мършевите доходи на населението. Реформата обещава, че здравеопазването ще бъде "по джоба на всеки". Специалистите се питат "В каква степен държавата трябва да с откаже от ролята си на основен "донор" в здравеопазването?"
И така, здравното осигуряване е договор между клиента и осигурителя, според който при настъпване на осигурително събитие - ползване на здравно обслужване, осигурителят изплаща определено парично обезщетение на осигуреното лице или по-често възстановява изцяло или частично разходите на извършителя на здравните услуги. За осигуреното лице предимството е в замяната на вероятността на по-големи финансови загуби със сигурността за по-малки загуби, породено то заплащането на здравноосигурителната вноска. Това е определението, дадено за здравно осигуряване от Световната здравна организация. В България със Закона за здравното осигуряване са дефинирани два основни типа осигуряване:
- Социално (задължително) здравно осигуряване . организира се от държавата и провежда задължително осигуряване на населението. Осигурителните вноски се изчисляват като фиксиран процент от дохода независимо от действителния риск от заболяване. Основният му принцип е споделената отговорност на осигурените, което позволява преразпределение на средствата от здравите към болните, от по-богатите към по-бедните.
- Доброволно здравно осигуряване - предлага се от частни компании, като обхваща на доброволен принцип желаещите да се осигурят. Осигурителните вноски са фиксирани суми или процент от дохода на осигуреното лице в зависимост от здравния риск и степента на използваемост на медицинските услуги.
Финансови ресурси и финансово управление на здравното осигуряване в България.
Според чл. 22 от Закона за здравното осигуряване "бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е основен финансов план за набиран и изразходване на паричните средства на задължителното осигуряване и е отделен от държавния бюджет". Приходите на касата се набират от (чл. 23 (1)).
1) Осигурителни вноски;
2) Лихви и приходи от управлението на имуществото на касата;
3) Приходи, регламентирани с други закони в полза на здравното осигуряване;
4) Възстановяване на направени осигурителни разходи в предвидените в нормативните актове случаи;
5) Глоби и наказателни лихви;
6) Ликвидационни дялове от търговски дружества длъжници, обявени в ликвидация;
7) Такси, определени с тарифа от МС;
8) Дарения и завещания;
9) Други източници;
При недостиг на средства могат да се използва краткосрочни безлихвени заеми от републиканския бюджет или кредити от други институции.
Разходите на НЗОК са регламентирани в чл. 24 от ЗЗО;
1) заплащане на медицинска помощ;
2) издръжка на административните дейности на здравното осигуряване, предвидена с годишния закон за бюджета на касата;
3) издателска дейност в рамките на средствата за издръжка на административните дейности на НЗОК;
4) придобиване на движимо и недвижимо имущество и други инвестиционни разходи за нуждите на касата.
5) други разходи;
НЗОК задължително образува резерв, който се набира от : 5 % от събраните вноски и от други приходи. Този резерв не може да превишава 15 % от годишните приходи на касата, изчислени като средноаритметична стойност на годишните приходи от последните три години. Със средствата от резерва се заплащат разходи в случаи на значителни отклонения от равномерното изразходване на средства.
Единственият член от закона, който в известна степен регламентира управлението на свободните средства на касата, е чл. 27, който постановява, че "... временно свободните средства и средствата от резерва на касата могат да се влагат в депозитни средства на банки и държавни ценни книжа." В Закона за здравно осигуряване практически липсват текстове, регламентиращи финансовото управление на частните здравноосигурителни фондове, видовете и качеството на инвестициите им и реда на тяхното извършване.
Здравното осигуряване - институционален инвеститор
Модерното здравно осигуряване, което функционира в последните 50 години в развитите страни, не е само система за финансиране на здравеопазването, а динамично развиващ се клон от икономиката. Тази еволюция е свързана пряко с динамичното развитие на финансовите системи в света. Комбинациите между здравни и пенсионни, а и необходими благодарение на тенденциите на глобализация и всеобщо финансово предлагане. От друга страна, разходите за здравеопазване в световен мащаб бележат трайно нарастване, а конкуренцията на осигурителния пазара става все по-ожесточена.
Това съвсем естествено води до прилагането на чисто финансови иновации с цел да се увеличи броят на осигурените лица и да се диверсифицират източниците на приходи за здравноосигурителните фондове. Независимо от вида на здравното осигуряване принципите на финансовото управление са едни и същи:
1) увеличаване на дела на приходите от финансови инвестиции;
2) управление на риска;
3) диверсификация на активите;
4) управление на разходите за дейността;
5) разширяване на продуктовия микс;
Взаимодействието на здрвноосигурителните фондове с други институции от сферата на финансовите услуги може да се представи на следната опростена схема.
1 - свободни ресурси (срочни депозити)
2 - свободни ресурси (краткосрочни инвестиции в ценни книжа)
3 - свободни ресурси (облигации, други дългосрочни финансови инвестиции)
4 - съвместни продукти (здравни застраховки, полици)
5 - застраховане на пазарни, инвестиционни и други рискове
6 - съвместни продукти за лица над 65 г.
Законът за здравното осигуряване в сегашния му вид не регламентира инвестиционната дейност както на НЗОК, така и на частните здравноосигурителни фондове. Това създава предпоставки за множество проблеми и неясноти при функционирането им. Средствата, които се акумулират в НЗОК, са значителни. От 1.07.1999 г. досега касата е събрала здравни вноски от населението за около 250 млн. лв. бюджетът н касата за 2000 г. надхвърля 430 млн. лв. Заплащането на разходите по доболничната медицинска помощ официално ще започне от 1.04. тази година, а на болничната медицинска помощ - от 2001 г.
Въз основа на всичко казано до тук , възникват няколко основни проблеми:
1) Необходимост от подробна правна регламентация на финансовите инвестиции на задължителното здравно осигуряване.
2) Възможности за инвестиране на свободните средства на здравното осигуряване на местния паричен и капиталов пазар.
3) Възможности за инвестиране на развитите финансови пазари.
4) Инвестиционен мениджмънт на средствата на здравното осигуряване.
5) Взаимоотношения на НЗОК с инвестиционните посредници, банки и фондове за доверително управление.
]]>
