Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Застраховане >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

Курсова работа

на тема

Общи условия на лизинговото застраховане


Съдържание

[1] Класификация на лизинговите рискове

[1.1] Рискове на лизингодателя

[1.2] Рискове на лизингополучателя

[1.3] Рискове на финансирането

[2] Oсновни понятия

[3] Обект на застраховката

[4] Отговорност на застрахователя

[5] Задължения на застрахования

[6] Застрахователна премия      

[7] Сключване  на лизингова   застраховка          

[8] Период на застраховката

[9] Ликвидация  на щетите   

[9.1] Първи етап

[9.2] Вторият етап

[9.3] Трети етап


  1.  Класификация на лизинговите рискове

Класификацията на лизинговите рискове в чисто икономически аспект може да бъде направена, разграничавайки следните категории: институционален риск, риск от финансови загуби от неплащане на лизинговите вноски, инвестиционен риск, риск от ликвидност, риск от лихвени проценти, риск от валутни курсове, кредитен риск и др. Всяка от тях може да се разчлени на по-малки елементи. Например инвестиционният риск за получените премии по лизинговото застраховане може да се раздели на риск от съучастия, риск от депозити и средства на доверително управление, риск от ценни книжа, риск от недвижимо имущество и др. От своя страна рискът от финансови загуби от неплащане на лизинговите вноски, рискът от депозити и средства на доверително управление, както и кредитният риск могат да се разделят на падежен риск и риск от неизплащане и т.н. Видовете лизингови рискове, подобно на рисковете въобще, обаче не могат да бъдат групирани в една научнообоснована и пълна класификация поради невъзможността да бъдат установени, изчерпателно изброени и точно отграничени областите на проявление на риска и множеството източници на опасностите за хората и техните имущества. Застрахователят е изправен пред необходимостта да проучи естеството и да оцени последиците на най-различните рискове, осъществяването на които може да обуслови плащания от негова страна. Затова в специалната литература са предложени различни класификации на рисковете, които, адаптирани към лизинговото застраховане, са следните:.

  1.  Рискове на лизингодателя 

Те са най-разнообразни в зависимост от причините за тяхното появяване - прекратяване плащането на лизингови вноски от лизингополучатепя по различни субективни и обективни мотиви; причини, обуславящи разрушения, повреждане или влошаване на лизинговия обект; рискове на научно-техническия прогрес; рискове от намесата на законодателя по стопански, данъчни, социално-политически и други съображения; промени в търсенето на лизингови обекти поради конкуренция, конюнктура, мода, асортимент; ценови и качествени, транспортни и други причини; лични рискове поради несъвършенства на човешките знания и действия и други.

  1.  Рискове на лизингополучателя

Към тях се включват рискове, свързани със загуба или повреждане на ползващия лизингов обект, намеса на законодателя в лизинговия процес.

  1.  Рискове на финансирането

Към тях се отнасят инвестиционният риск, рисковете от курсови разлики, за пари, за лихвени проценти, движими ценности, кредитни, ликвидни, валутни, и пр.

При лизинговата застраховка застрахователят се ангажира с поемането на риска от неплащане на вноски от страна на лизингополучателя. Размерът на тези вноски се определя от лизинговия договор. Застрахователят обезщетява лизингодателя за всяка просрочена, дължима от лизингополучателя вноска до размера й, определен в схемата на погасителните вноски, която е неделима част от лизинговия договор. Застрахователят не дължи обезщетение за лихви, неустойки, както и за други загуби на лизингодателя, вследствие от неплащането на лизингополучателя. При така установения обхват на застрахователното обезщетение застрахователната сума се определя, като лизинговата стойност на отдадения обект се намалява с размера на първоначалната вноска, платена авансово по погасителната схема. Намалението се прави, защото според клаузите на лизинговия договор предварителното изплащане на тази сума е необходимо условие за влизане в сила на лизинговия договор.

Много важна особеност на застрахователната отговорност при този вид застраховка е нейното постепенно намаляване с течение на застрахователния период, тъй като намалява и общата дължима сума по схемата за изплащане на погасителните вноски. Плащането на всяка поредна лизингова вноска от страна на лизингополучателя намалява размера на застрахователната отговорност.

Характерно за този вид застраховки е намаляването на застрахователната отговорност с течение на времето и плащането на дължимите лизингови вноски от страна на лизингополучателя. Тази особеност силно отличава застраховането на лизинговите вноски от другите видове застраховки, при които застрахованата сума за определен период е константна величина.

  1.  Oсновни понятия

1. "Договор за лизинг" - писмено споразумение между Застрахования и Лизингополучателя за отдаване имущество на лизинг, регулиращо отношенията между страните, вкл. размер и срокове на плащане на лизинговите вноски. Текстът на договора за лизинг е предмет на предварително одобрение от Застрахователя и ще представлява неразделна част от условията на застраховката, и се прилага за целия лизингов оборот на Застрахования.

2. "Максимална експозиция" - максималната обща сума на лизингови вноски, дължими към Застрахования, като цяло и/или от конкретен Лизингополучател по един или повече лизингови договори, покрита по настоящата застраховка.

3. "Падеж" - датата, на която плащането на лизингова вноска става изискуемо в полза на Застрахования, съгласно условията на договора за лизинг.

4. "Гратисен период" - вписан в застрахователната полица период, който започва да тече от дата на предявяване на претенцията на Застрахования за обезщетение по настоящата застраховка и след чието изтичане основанието за обезщетение се приема за доказано.

5. "Самоучастие на Застрахования" - вписаният в застрахователната полица дял от всяка загуба, който Застрахованият понася за своя сметка.

  1.  Обект на застраховката

Обект на застраховката по лизингов договор е рискът от неплащане на дължимите периодични (определени по договора за лизинг) лизингови вноски от страна на лизингополучателя. Размерът на тези вноски се определя от лизинговия договор.

  1.  Отговорност на застрахователя

Застрахователят може да предостави застрахователно покритие, както за отделни лизингови договори, така и за неопределен брой лизингови договори, сключени от застрахования с негови клиенти през застрахователният период. В Общите условия за застраховка по лизингов договор следва да се определят точно и недвусмислено покритите рискове от застрахователя, т.е. рисковете от неплащане на дължимите лизингови вноски. Налага се да се конкретизират събитията, при които застрахователят счита, че е налице развитие на лизинговия риск, т.е. има проява на застрахователно събитие. Тези събития изрично трябва да се регламентират с договора за застраховка на лизинговите обекти, отдадени по условията на лизинг.

По смисъла на повечето от прилаганите договори застрахователно събитие (неплащане на лизингови вноски) е налице тогава, когато преди изтичане на срока на лизинговия договор лизингополучателят :

заяви писмено, че отказва плащането на лизинговите вноски;

забави плащането на поне три лизингови вноски с най-малко 30 дни от датата на падежа, съгласно графика на погасяване към съответния договор за лизинг;

не е в състояние да плаща следващите месечни лизингови вноски поради открито производство за обявяване в несъстоятелност съгласно Търговския закон;

прекрати съществуването си по установения ред в Търговския закон;

поради смърт на лизингополучателя, след което наследниците му откажат да продължат неговите задължения по договора за лизинг;

в случай на спиране на плащанията на лизинговите вноски и невръщане на собствеността на лизингодателя.

Срокът на забавяне плащането на лизинговите вноски за всяко застрахователно дружество е различен и е силно зависим от конкретния лизингов договор. Той обикновено се съгласува с лизингодателя, а понякога и с финансовата институция заемодател и зависи от размера и периодичността на плащане на лизигновите вноски.

При спиране плащането на лизинговите вноски и невръщане на собствеността на лизингодателя е налице кражба на лизинговия обект. В този случай в сила влизат условията по застраховка на лизинговия обект като имущество, която в зависимост от вида на лизинговия обект и обхвата на застраховката може да бъде "Пълно каско", кражба на имущество и др.

В условията за застраховка по лизингов договор се определят точно и недвусмислено и непокритите (изключените) рискове от застрахователя. Те се упоменават изрично в застрахователния договор и са много съществен елемент при сключването на застраховки на лизинг.

Застрахована сума е сумата на всички дължими към Застрахования лизингови вноски съгласно валидни лизингови договори, сключени от Застрахования съгласно изискванията на застраховката за период от една година. Застрахованата сума се вписва в полицата провизорно на база планираното от Застрахования и отклонения от нея са допустими в зависимост от фактически сключените лизингови договори.

В рамките на общата застрахована сума Застрахованият и Застрахователят определят максимални експозиции за отделни или групи Лизингополучатели, или обща максимална експозиция. За да бъде валидно застрахователното покритие, сумарните задължения на всеки Лизингополучател, т.е. разликата между размера на всички дължими вноски и сумата на изплатените от Лизингополучателя вноски, трябва във всеки един момент да е по-малка или равна на максималната експозиция; отговорността на Застрахователя във връзка с отделен Лизингополучател не може  да надхвърли максималната експозиция.

През периода на действие на полицата максималните експозиции могат да бъдат променяни при поискване от Застрахования и потвърждение от Застрахователя, и по самостоятелно решение на Застрахователя. Променените максимални експозиции са валидни само по отношение на договори, сключени след дата на промяната, или само за указан от Застрахователя договор.

Изключените рискове, които застрахователят не покрива, са специфични за отделните видове лизингови застраховки и лизингови обекти. Някои от тях, които имат стандартен характер за преобладаваща част от застрахователните дружества, са:

доказан умишлен фалит на лизингополучателя;

загуба или щета на лизинговия обект поради война, стачки, бунтове, граждански вълнения, конфискации, запор на имуществото или задържане на обекта от съдебните власти;

извършена промяна или допълнения в лизинговия договор, без да бъде уведомен застрахователят;

 договори със свързани лица на Застрахования по смисъла на Търговския закон;

• договор с Лизингополучател, който към дата на сключване на договора е бил в неплатежоспособност или в процедура по ликвидация, вливане или сливане;

предсрочно прекратяване и връщане на лизинговия обект преди изтичане на лизинговия период, без да бъде уведомен застрахователят;

непълни, неверни, фалшиви или недостатъчни данни за лизингополучателя, подадени от собственика лизингодател.

По преценка на застрахователя изключените рискове могат да бъдат допълвани и в зависимост от специфичната ситуация.

  1.  Задължения на застрахования

Когато се констатира неплащане на лизингови вноски в срока, договорен в застрахователния договор, лизингодателят е длъжен да предприеме задължителните стъпки, посочени в договора, за уведомяване на застрахователя и за предявяване на претенция за застрахователно обезщетение. Те са :

да уведоми незабавно застрахователя в определения срок, след настъпване на събитието (за неплащане на лизингови вноски този срок е обикновено до три поредни лизингови вноски от датата на падежа);

да предприеме всички необходими мерки за запазване регресните права на застрахователя спрямо лизингополучателя и третите лица, допринесли с виновното си поведение за възникване на събитието:

при неплащане на лизингова вноска незабавно да уведоми писмено лизингополучателя за нарушаване клаузите от сключения между тях договор за отдаване под лизинг на съответния лизингов обект, за системното закъсняване с плащането на лизинговите вноски, фиксирани в приложение към договора, и за санкциите съгласно договора за лизинг (неустойки, прекратяване на договора, отнемане на лизинговия обект и др.);

да предприеме съответните мерки за изземване на обекта на лизинга след изтичане на срока, в който съгласно договора се счита, че е настъпило застрахователното събитие;

да докаже наличието на застрахователното събитие и предприетите действия по горните изисквания, да осигури достъп на застрахователя до документацията, свързана с лизинговия обект, да представи необходимата документация (справка за изпълнението на лизинговия договор до момента на събитието, съдържаща всички потребни данни за клиента -лизингополучател и лизинговия обект, за поредна вноска и дата на падежа, за нейната сума със и без ДДС, за номера и датата на фактурата и внесените суми със и без ДДС, за остатъка по договора със и без ДДС, за други плащания по лизинговия договор, извлечения от съответните банкови и счетоводни сметки за получените вноски, за задължението на лизингополучателя за начислените лихви за закъснение и др.).

Платените до момента на настъпване на застрахователно събитие погасителни лизингови вноски остават в полза на лизингодателя като санкция за неизпълнение на договора и същевременно като цена, платена от лизингополучателя за ползването и амортизирането на лизинговия обект.

Застрахователят също отправя писмо до лизингополучателя за неспазване клаузите на лизинговия договор с покана за уреждане на плащанията с лизингодателя в определен срок и за последствията от неговото неизпълнение.

При настъпване на застрахователното събитие и при наличие на всички необходими документи, доказващи неговото осъществяване, застрахователят е длъжен да изплати застрахователно обезщетение в срок и размер съгласно договорните условия. Обикновено размерът на обезщетението е равен на сбора от неплатените вноски по лизинговия договор. При изплащане на обезщетението застрахованият лизингодател е длъжен да предаде лизинговия обект на застрахователя. В определен срок (седем дни или друг период) след изплащане на обезщетението той е длъжен да прехвърли и собствеността на застрахователя, съгласно законовите изисквания, и да му предостави всички необходими за това документи.

Когато задълженията на застрахования (лизингодателя) не се изпълняват дори и частично, застрахователят има основание на базата на условията на застраховката да откаже плащането на застрахователното обезщетение (цялата сума или част от нея).

В случай че лизинговият обект е във владение на застрахования, застрахователят му изплаща периодично оставащите лизингови вноски по падежа на лизинговия договор.

При настъпване на застрахователно събитие и изплащане на застрахователното обезщетение по договора за лизингова застраховка могат да възникнат множество въпроси относно правните последици, свързани с правото на собственост върху лизинговия обект. Когато лизингополучателят е започнал да погасява лизинговите вноски и в един момент ги е спрял, от голямо значение за правните последици, касаещи собствеността, се явяват уговорените в договора за лизинг и респ. договора за застраховка на лизинг клаузи. Необходимо е в договора за финансов лизинг да е регламентирано изрично, че правото на собственост ще се придобие автоматично след плащането на всички лизингови вноски от страна на лизингополучателя, а при оперативния лизинг - чрез заплащане на допълнителна сума (остатъчната стойност). Тази клауза би разрешила до голяма степен споровете при изплащането на застрахователното обезщетение при настъпило застрахователно събитие.

Лизинговият договор се прекратява във всички случаи на настъпване на застрахователно събитие и лизинговият обект се връща на лизингодателя. Разпореждането с обекта става по начина, регламентиран в застрахователния договор.

Действителното развитие на лизинговия риск в дадено застрахователно дружество може да се установи само при ликвидацията. Тя може да се определи като съвкупност от последователни действия, които имат за цел да установят настъпването на застрахователния случай, стойността на щетата и размера на застрахователното обезщетение, което следва да се изплати на застрахования лизингодател.

  1.  Застрахователна премия      

Съществено значение при определяне на застрахователната премия е времето за погасяване на дължимите лизингови вноски. Друг фактор е начина на издължаване на застрахователната премия (периодично или еднократно). При застраховката на лизинговия риск, за да се изчисли застрахователната премия, е необходимо да са налице съответните застрахователни тарифи. За да се премине към съставянето на застрахователната тарифа, трябва да се проучат и обработят статистически данни за предходни периоди или статистически данни на други организации, които след корекции и адаптиране към условията на конкретното застрахователно дружество да могат да заместят напълно липсващите данни на застрахователя. Данните, които се извличат от информацията на застрахователни дружества и лизингодатели, могат да се трансформират по следния начин:

брой на отдадените на лизинг обекти = брой на застрахованите;

брой на случаите, при които има неплащане на лизингови вноски = брой на застрахователните събития;

сумата на всички просрочени лизингови вноски = сумата на изплатените обезщетения;

застрахователните суми на всички обекти може да се вземат от погасителната схема към всеки договор за лизинг.

На базата на тези данни могат да се изчислят всички необходими коефициенти за определянето на рисковата премия.

След като се направи преценка на изброените по-горе параметри и се оцени тяхното отражение върху развитието на лизинговия риск, на база на статистически данни на лизингодателя или на самия застраховател, се правят изчисления за определянето на тарифната ставка.

За да се установи нето премията, трябва към рисковата премия да се прибави добавка за сигурност, в която се отразяват всички отклонения от развитието на лизинговия риск, както и евентуалните неточности на изходните данни, използвани от другите институции или получени от лизингодателя. Когато се очаква неточността на данните да е значителна, възможно е нейният размер да се отразява в специална добавка, като самостоятелен елемент към нето премията. Заедно с това се прибавя и добавката за ликвидационни разноски.

След определяне на нето премията, за да се установи тарифната ставка, е необходимо към нето премията да се прибавят разноските на застрахователя. сред които отделно място заемат аквизационните разноски, административно-стопанските разходи на застрахователя, разноските по съдебни спорове, които могат да бъдат значителни, когато са свързани с прехвърлянето на ползването на обекта за лизинг от страна на застрахователя при настъпване на застрахователно събитие.

Така получената тарифна ставка (заедно със заложените в застрахователния договор корекции в тарифите, в зависимост от конкретния лизингов договор, средата и субектите на договора) може да се приложи във всеки конкретен случай на застраховка на лизингов риск.

Застрахователната премия (ZP) по конкретния договор за застраховане на лизингов риск, при така получената вече тарифна ставка, се определя, като се умножи застрахователна сума (ZS), установена на основата на лизинговия договор, по процента на тарифната ставка (TS):

ZP=

ZS x TS

100

Когато застрахователната премия се изчислява във валута, за да се получи нейната левова равностойност, тя се умножава по фиксинга на БНБ или по "курс" продава на съответната валута на банката, обслужваща застрахователя, в деня на сключване на лизинговата полица.

Заплащането на застрахователната премия е необходимо и задължително условие за влизането в сила на застрахователния договор. Дължимата застрахователна премия се изплаща: еднократно при сключване на лизинговата застраховка или на разсрочени вноски, при изрична договореност. Тя се поема от лизингополучателя, а не от застрахованото лице (лизингодателя), и се включва към неговата първоначална вноска.

  1.  Сключване  на лизингова   застраховка          

За сключване на застраховката е необходимо да се постигне пълен синхрон между нея и условията на конкретните лизингови договори. Синхронизирането се осъществява с цел да се фиксират точно правата за застрахования (лизингодателя) и неговите клиенти. Сключването на дадена лизингова застраховка се предшества от писмено предложение от лизингодателя, към което се прилагат следните документи:

договорът за лизинг и всички приложения към него:

документи за регистрация на лизингодателя;

сведения за представените гаранции по лизинговия договор;

очаквани продажби (брой и средна сума на един лизингов обект);

срок за изплащане (брой лизингови вноски) на лизинговия обект:

други специфични данни за обекта и лизингополучателя и деклариране, че е запознат с Общите условия за застраховка по лизингов договор на съответното застрахователно дружество.

След това се съставя и подписва предварителен рамков договор между лизингодателя (застрахованото юридическо или физическо лице) и застраховате-ля. Договорът се доближава по същността си до абонаментните договори, като визира предмета и срока на договора, правата и задълженията на застрахования и на застрахователя. Съдържащите се в него клаузи са съобразени с Общите условия на самия застраховател за конкретния вид застрахован обект, както и с изискванията на Закона за задълженията и договорите, на който се подчиняват всички договори, сключени на територията на страната.

Към рамковия договор за застраховка се прилагат график за изплащане на погасителните месечни лизингови вноски, приемо-предавателен протокол. пълномощно за управление (ако обектът е МПС), гаранционни условия, данни за лизингополучателя (адрес, предмет на дейност или професия, информация за финансовото му състояние, свидетелство за съдимост на физически лица и други в зависимост от конкретния случай) и т.н.

Застрахователят прави проучване за финансовото състояние на лизингополучателя, фирмената регистрация и проверка дали лицето, което го представлява, е осъждано за стопанско или криминално деяние и дали е сключена застраховка за лизинговия обект ("Пълно каско" за МПС или имуществена застраховка за всички рискове).

За всеки лизингов риск се издава застрахователна лизингова полица (сертификат), в която се вписват:

конкретни данни за застрахования лизингов обект;

име и адрес на собственика лизингодател;

данни за лизингополучателя - име, седалище и съдебно решение за регистрация (ако той е юридическо лице);

застрахована сума, застрахователна премия, срок на валидност на застраховката.

Застрахователното дружество, което ще участва в лизинговия процес, в почти всички случаи се определя от лизингодателя, защото той е собственик на отдавания обект и "посредник" между лизингополучателя и застрахователя. В застрахователната практика обаче има и случаи, когато застрахователят се определя от заемодателя (банката), когато тя поставя това като изрично условие при отпускането на банков кредит на лизингодателя за закупуване на лизинговия обект.

Застрахователят кореспондира почти изцяло с лизингодателя както по отношение на застраховката срещу неплащане на дължимите периодични лизингови вноски, така и по отношение на имуществената застраховка на лизинговия обект. Това се налага, защото застрахован е собственикът на лизинговия обект (лизингодателят), независимо че застрахователната премия се заплаща от лизингополучателя (физическо или юридическо лице), който ползва лизинговия обект. Този принцип се прилага и при настъпване на застрахователен случай и изплащане на застрахователни обезщетения, освен ако те не се отнасят за частични щети, при които по предварително споразумение е възможно лизингополучателят да кореспондира непосредствено със застрахователното дружество или за застрахователни правоотношения, свързани със заемодателя.

Конкретният лизингов договор определя правоотношенията между страните в лизинговата дейност. В него са засегнати и регламентирани всички елементи на лизинговия процес.

Приетата практика при лизинга обикновено предвижда един първоначален и неотменяем период, през който обектът на лизинг се изплаща в размер на около 70% от стойността му, разпределен на 20% или 30%-ова първоначална вноска (предплата) плюс "п" на брой месечни вноски.

С изтичането на периода, през който лизингополучателят изплаща стойността на лизинговия обект, започва нов, наречен остатъчен, съвпадащ с края на договорния срок, в когато той го закупува по остатъчна стойност, фиксирана в договора, или връща обекта след периода на ползване. Застрахователят е страната, която поема рисковете в целия лизингов период. Това му дава основание да постави своите изисквания и условия пред лизингодателя, а последният от своя страна да изисква и гарантира тяхното спазване от лизингополучателя. В застрахователната практика обаче не всички застрахователи са в състояние да покрият рисковете, свързани с отдаването на големи лизингови обекти. Затова на застрахователния пазар се е утвърдило "разделение" на риска чрез съзастраховане и презастраховане. Свеждането на риска за лизинговата сделка по такъв начин е в интерес на лизингодателя, на застрахова-теля, както и на финансовата институция заемодател, ако има такава. В редица случаи обаче при лизинговите застраховки е нужно един застраховател да поеме целия процес на лизинговата дейност. По този начин се осъществява необходимият контрол върху цялостната лизингова дейност и се избягват възможностите за злоупотреби, които засега не са рядко явление у нас. Важен момент, независимо от възприетия начин на покриване на риска от застрахователя, е гарантирането на платежоспособността на клиента по лизинговата сделка. То се осигурява чрез представени от лизингополучателя банкова гаранция, договор за депозитно обезпечаване (внесени като гаранция пет - или "п" месечни вноски), декларация от поръчител, данни за лизингополучателя, попълнени собственоръчно и задължително от него и изисквани и проверявани също и от застрахователя.

Като допълнителна гаранция за кредитната институция или застрахователя може да служи и овеществената част на кредита - самият лизингов обект, чрез включване на клауза в договора за кредитно обезпечаване, според която в случай на нередовни погасителни вноски по кредита по вина на лизингополучателя отдаденият на лизинг обект преминава във владение на банката или застрахователното дружество, като след неговата продажба се удовлетворяват изправните страни по сделката.

При предаването на лизинговия обект на лизингополучателя се предлага и копие от Общите условия на застрахователя за застраховка по лизинговия договор. Когато има изменение в условията на рамковия договор, застрахователната полица (на гърба или в отделно приложение) съдържа и новите специални условия. Чрез тях застрахователят разширява или ограничава отговорността си в зависимост от конкретния случай на базата на лизинговия договор, лизингополучателя, изискванията на лизингодателя, изискванията на банката заемодател и други фактори. Най-често тези промени се отнасят до покритите и изключените рискове, които се налагат поради изисквания, поставени от заемодателя при отпускането на кредит за закупуването на лизинговия обект.

Важна особеност е, че ако според лизинговия договор лизингополучателят има правото на закупуване на лизинговия обект след изплащане на последната лизингова вноска, то се извършва по остатъчна стойност, която не се включва в застрахователната сума, дори понякога и да е включена в погасителния план. Опцията гарантира само правото да се закупи обектът и е част от лизинговия договор, само като такова право. Поради този факт остатъчната стойност не се включва в застрахователната сума, но при настъпване на застрахователно събитие застрахователят, встъпвайки във всички права на лизингополучателя, встъпва и в правото да плати договорената остатъчна стойност и да придобие правата на собственост върху лизинговия обект.

Придобиването на лизинговите обекти от застрахователя води до възникването на някои съществени проблема. Застрахователят става собственик на лизингови обекти, които в повечето случаи са излишни (дори и когато са автомобили). Тяхното реализиране с печалба е свързано с много усилия и трудности. Този факт налага още при сключването на договора за застраховка на лизинговите обекти застрахователят да включи възможността за така наречените опции "бай-бек" (Pay-Back) и "сублизинг" (subleasing). При смяната на собствеността на лизинговия обект, след изплащането на застрахователното обезщетение на лизингодателя собственик, застрахователят може да върне този обект на лизингодателя за повторно отдаване на лизинг. Това дава възможността на застрахователното дружество да се освобождава от придобитите лизингови обекти и да ги реализира по облекчен начин. За целта лизингодателят извършва обратно изкупуване ("бай-бек'") на лизинговия обект от застрахователя по остатъчна стойност, договорена с него. Тя е приблизително равна или по-висока от сумата на изплатеното му застрахователно обезщетение за непогасените вноски от лизингополучателя. След това обектът се отдава повторно на лизинг ("сублизинг"), като и двете страни остават удовлетворени във финансово отношение от извършената операция. Тази схема обаче е приложима само за някои видове лизингови обекти (автомобили, офис оборудване, малки поточни линии за дребния и средния бизнес и др. подобни) и е трудноприложима при отдаване на лизинг на големи по стойност обекти (машини, съоръжения, оборудване, кораби, самолети и др. подобни). Причината е в трудното реализиране на подобен вид обекти, в трудоемкия монтаж, демонтаж, съхранение и т. н. Методът на повторно отдаване на лизинг ("сублизинг")" се предлагат от лизингодателите и на самите лизингополучатели и е много разпространен в чужбина. В нашата страна обаче неговото приложение е ограничено и поради регламентираното условие от Закона за застраховането застрахователните дружества да не се занимават със стопанска дейност.

Застрахователят е длъжен да включи в договора и условието, че изплащането на застрахователно обезщетение в случай на неплащане на дължимите лизингови вноски от страна на лизингополучателя ще се извършва без задълженията за лихви, неустойки, денгуби, пропуснати ползи и други подобни.

  1.  Период на застраховката

Периодът на застраховката се определя по договореност между Застрахования и Застрахователя. Ако такава договореност не е направена, застраховката покрива вземанията на Застрахования по всички лизингови договори, отговарящи на изискванията на настоящата застраховка и извършени през период от една година  след дата на издаване на полицата.

Застраховката обезпечава покритие за всеки лизингов договор, надлежно отчетен и приложен към полицата, за който е заплатена премия, независимо дали срока на погасителния план надхвърля периода на застраховката.

Ако в срок най-малко два месеца преди изтичане на периода на застраховката никоя от страните не изпрати писмено предизвестие за прекратяването й, застраховката се счита за автоматично продължена за следващия едногодишен период.

Застраховката може да бъде прекратена по всяко време от всяка от страните, при което:

(1) ако застраховката бъде прекратена от Застрахователя, нейното действие продължава през следващите 14 дни от датата на получаване от Застрахования на съобщението за прекратяване.

(2) ако застраховката бъде прекратена от Застрахования, прекратяването е в сила от датата на получаване на съобщението за прекратяване от Застрахователя и при условие съгласието на кредитираща банка, ако има такава.

Застраховката се прекратява незабавно след получаване от Застрахования на писмено уведомление за прекратяването й от страна на Застрахователя, при което Застрахователят се освобождава от отговорност, в следните случаи:

(1) ако Застрахованият предприеме несъгласувани със Застрахователя действия за пълно или частично събиране на вземанията си, в това число по извънсъдебни споразумения, откриване на производство по несъстоятелност и др.;

(2) ако се установят умишлени действия на Застрахования и/или свързани с него лица с цел извличане на неоснователна имуществена облага от застраховката;

(3) ако по отношение на Застрахования бъде открита процедура по ликвидация, сливане или вливане.

Ппрекратяването на застраховката има действие по отношение на договори, сключени след датата на прекратяване; покритието по отношение на договори, сключени преди тази дата, е валидно без изменения до приключване на разплащанията по тях.

През периода на действие на застраховката Застрахованият е задължен:

(1) да води търговските си дела с необходимата предпазливост, каквато би проявил, ако застраховката не е сключена, и при спазване на всички нормативни изисквания за дейността;

(2) при сключване на лизингови договори да взема предвид изискванията на настоящата застраховка по отношение на максимална експозиция, срок на лизинговия договор, размер на встъпителна вноска и др. условия, като при наложителни отклонения от тях да уведомява Застрахователя и да изисква потвърждение на застрахователното покритие; решението за предоставяне на застрахователно покритие е изцяло на Застрахователя.

(3) да предостави достъп на Застрахователя до цялата своя документация, имаща отношение към сключване на лизингови договори и плащанията по тях;

(4) да заплати договорената застрахователна премия.

  1.  Ликвидация  на щетите   

В случай на настъпване на застрахователно събитие по лизинговите застраховки се извършва ликвидация, по условията и указанията на съответното застрахователнодружество. При лизинговата застраховка за застрахователно събитие се приема неплащането на лизинговите вноски от страна на лизингополучателя.

При извършването на ликвидацията се прилага индивидуален подход за всеки отделен случай, защото тя има специфични особености при всеки вид лизингово застраховане и зависи от свойствата на застрахования лизингов обект, степента на щетата и други фактори. Въпреки това са налице някои общи изисквания, които трябва да се съблюдават в ликвидационната дейност. Те се свеждат до проверка на някои предварителни данни преди започване на самата ликвидация и в процеса на нейното осъществяване:

а) правилността на сключените застрахователен и лизингов договори, тяхната валидност и дали е започнала да тече отговорността на застрахователя;

б) правилността на оценката;

в) съответствието на застрахователната премия на застрахователната сума;

г) изследване на причините за реализирането на лизинговия риск;

д) събиране на данни за евентуалната вина на застрахования лизингодател и за предприетите от него мерки за събиране на лизинговите вноски;

е) проучване на причините за преустановяване изплащането на лизинговите вноски от лизингополучателя (смърт, финансови затруднения или изпадане в неплатежоспособност и др.) и пр.;

Ликвидацията се извършва в определена последователност и преминава през три основни етапа.

  1.  Първи етап

При първия етап се констатира размерът на щетите. В началото се установява правото на застрахования лизингодател да получи застрахователно обезщетение. Заедно с това се дава точно описание на настъпването на застрахователното събитие и на съпътстващите го обстоятелства, завежда се щетата, проверяват се всички обстоятелства и причини за неплащането на лизингови вноски от лизингополучателя.

Образуването на ликвидационната преписка при настъпване на застрахователния случай се извършва от упълномощено за целта лице (експерт по ликвидацията, инспектор, застраховател и др.) в съответствие със застрахователните условия на дружеството. За образуване на ликвидационна преписка застрахованият лизингодател предоставя на застрахователя всички необходими документи (уведомление за щета по образец, оригинален застрахователен договор, валиден към датата на събитието, и специфичните документи за застраховката на лизинговия риск, удостоверяващи прекратеното плащане на лизинговите вноски, застрахователен договор или декларация от застрахования за наличие или неналичие на застраховка за дадения лизингов риск при друг застраховател и др.).

След окомплектоване на ликвидационната преписка с необходимите документи, експертът по ликвидацията сверява всички данни и завежда щетата в специален дневник със задължително посочване на индекса на клона или на оторизирания представител, завел първи щетата.

В дневника за завеждане на щети се нанасят задължително следните данни: номер по ред, дата на завеждане, номер на щета, застрахован лизингодател, адрес на лизингодателя, описание на застрахователното събитие, дата на застрахователното събитие, инициалите на експерта, номер на застрахователния договор, валидност от/до, застрахователна сума, характеристични данни за застрахования лизингов обект, сума на изчисленото застрахователно обезщетение, сума на утвърденото и изплатено застрахователно обезщетение, номер и дата на разходния документ, регресни права, номер на щетата на клона,забележка.

При констатация на нередност на документите или несъответствия експертът може да откаже завеждане на щета, съгласно Общите условия на застрахователя за лизинговата застраховка.

Констатираните неизплатени лизингови вноски се описват в "Опис-заключение" в три екземпляра, от които първият се прилага към преписката, вторият се дава на застрахования лизингодател, а третият остава във вещото лице за обработка.

Общият размер на изплатените застрахователни обезщетения по дадена лизингова застраховка не може да надвишава застрахователната сума по договора.

Експертът по ликвидация класира всички документи в образуваната преписка (щета) за съхранение, чиято продължителност е 5 години от датата на настъпване на застрахователното събитие.

  1.  Вторият етап

Вторият етап от ликвидацията на щетите по лизинговата застраховка е най-важният. На този етап се прави оценка на размера и степента на щетата или на финансовата загуба. Оценката на щетата се извършва на основата на схемата за погасяване на лизинговите вноски и фактически изплатените вноски от лизингополучателя. Оторизиран експерт контролира правилността напредставената документация и изготвя експертиза по съответен образец, в определения срок с вътрешна заповед на застрахователното дружество. В нея се предлага размерът на застрахователното обезщетение. Достоверността на данните се удостоверява с подпис.

При наличието на застраховка за дадения лизингов риск и при друг застраховател застрахованият лизингодател получава обезщетение, пропорционално на отношението на застрахователната сума по тази застраховка към общата застрахователна сума по всички лизингови застраховки.

Резултатите от оценката на щетата се оформят в "'Доклад по щета". Той се изготвя по образец в два екземпляра от съответния експерт. Определеното в него застрахователно обезщетение трябва да бъде съобразено с всички законови изисквания и тези по Общите условия за лизинговата застраховка. писмените заповеди и разпореждания на ръководството на застрахователното дружество.

Докладът се подписва от експерта и в комплект с цялата преписка се предоставя за проверка и утвърждаване от съответния ръководител.

  1.  Трети етап

На третия етап се изплаща застрахователното обезщетение. Засега то се осъществява в парична форма по касов или безналичен начин. Своевременното изплащане на застрахователното обезщетение е гаранция за реалността на застрахователната защита.

Използвана литература:

 “Имуществено и лично застраховане” - Христо Драганов, Марин Нейков, Тракия-М, 2000, стр.256


Търси за: рисков | рискове лизингополучателя | рискове финансирането | основни понятия | отговорност застрахователя | задължения застрахования | застрахователна премия | сключване лизингова застраховка | ликвидация щетите

Helpos.com >> Архив >> Застраховане >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker