Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Застраховане >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

 

 

 

ДИПЛОМНА РАБОТА

 

на тема:

 

Структура на застрахователния пазар в България

 

 

 

 

 

2006


 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД.. 4

 

ГЛАВА ПЪРВА

ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ПАЗАР В БЪЛАГРИЯ.. 6

1. Общ модел на застрахователния пазар. 6

2.  Застрахователен продукти и застрахователна услуга. 14

3. Национален застрахователен пазар. 19

4. Либерализация на Държавен надзор. 26

 

ГЛАВА ВТОРА

ЗАСТРОХАВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ НА БЪЛГАРИЯ.. 31

1. Икономическа характеристика на застрахователната дейност в България. 31

2. Застрахователни дружества на българския пазар. 34

3. Премиен приход и пазарни дялове. 38

4. Застрахователни плащания. 46

5. Ощетимост и резултати от застрахователните операции. 49

 

ГЛАВА ТРЕТА

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ.. 52

ПАЗАР В БЪЛГАРИЯ.. 52

1. Преразпределение на застрахователния пазар в България. 52

2. Подобряване състоянието на застрахователния пазар в България. 55

2.1. Състояние и проблематика на застрахователния пазар в България. 55

2.2. Възможности за подобряване състоянието на застрахователния пазар в България  57

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. 63

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.. 65

ПРИЛОЖЕНИЯ.. 67

 

                                                                                                                          

УВОД

 

Застраховането е самостоятелна икономическа категория, тъй като то изразява определени икономически отношения. Тези отношения са част от обществените производствени отношения и са свързани с образуването, управлението, съхраняването и разпределението на обществения застрахователен фонд. Като икономическа категория, застраховането има специфично икономическо съдържание, което се определя от обществено производствените отношения на съответния начин на производството.

Застрахователният пазар е продукт на пазарната икономика и неговото съществуване на практика е невъзможно без наличието на конкуренция. България доскоро се характеризира с монопол в това отношение, тъй като до 1989 г. в страната функционира само едно застрахователно дружество. След смяната на политическия режим (1989 г.) на българския пазар се появяват множество застрахователи, като броят им достига 130, а в сектора на застраховането се създава истински хаос поради липсата на всякаква законова регулация.

Днес вече нещата са различни и след промените в закона и повишаването на контрола в сектора, постепенно броят на застрахователите у нас намалява и към момента те са едва 32. Вече може да се говори за наличието на застрахователен пазар в страната, който се характеризира със стабилност и бързи темпове на развитие. В условията на предстояща евроинтеграция обаче все още е рано да се говори за европейско ниво в сферата на застраховането у нас, което налага предприемането на мерки за неговото усъвършенстване. Всичко това определя актуалността на настоящата разработка.

Целта на дипломната работа е да се извърши анализ на състоянието на националния застрахователен пазар и да се определят насоките му за развитие в предстоящото интегриране на страната в Европейския съюз.

Постигането на поставената цел налага изпълнението на следните задачи:

1)          Теоретичен анализ на проблематиката, където се включва разглеждане на особеностите на застрахователния пазар, застрахователната услуга и продукт и особеностите на националния застрахователен пазар.

2)          Анализ на застрахователната дейност в България, чрез разглеждане на някои икономически показатели и  анализ на дейността на застрахователните дружества в страната.

3)          Определяне проблемните пунктове в сферата на застраховането в страната и тенденциите за бъдещото развитие на сектора.

 


ГЛАВА ПЪРВА

ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ПАЗАР В БЪЛАГРИЯ

 

 

1. Общ модел на застрахователния пазар

 

Застраховането е продукт на пазарната икономика, което означава, че основната предпоставка за неговото възникване е развитието на пазарната икономика. Развитието на застрахователния пазар не би било възможно в условията на една монополна икономика, където няма конкуренция, която да насърчава и стимулира неговото усъвършенстване и модернизиране. Конкуренцията е основният стимул, който позволява максимално задоволяване на нуждите на клиентите на дружествата в сферата на застраховането. Всичко това означава, че наличието на конкуренция, позволява развитието на застрахователния бизнес и стимулира появата на нови застрахователни услуги и продукти, с което се формира и развива цялостна застрахователна система или застрахователен пазар.

При разглеждането на модела на застрахователния пазар в страната е необходими на първо място да изясним понятията „пазар” и „застрахователен пазар”.  Според Прайд и Феръл, пазарът може да се определи като „съвкупност от хора, които като индивиди и организации имат потребности от продукт в определен продуктов клас и които имат способност, желание и власт да купят тази стока”.[1]

Застрахователният пазар от своя страна представлява съвкупност от лица, които като индивиди и организации имат потребност от застрахователни услуги, притежават способността и възможността, желанието и правото да закупят тази стока.[2] 

В същото време обаче, за да може дадена общност да се разглежда като пазар, то тя трябва да отговаря на някои основни условия, т.е. да притежава определени характеристики. Това са:

-              Наличие на потребност от определена застрахователна услуга. Тази потребност може да възникне в случаите на собственост на МПС, жилище, техника, търговско дружество и др., които крият риск за притежателя и стимулират желанието му за сключване на застраховка на притежаваното от него.

-              Желание, което на практика представлява превръщане на потребността от застраховане в осъзнато чувство, което мотивира поведението на лицето за предприемане на едно или друго действие да се придобие определена застраховка.

-              Способност - тя се тълкува като способност на лицето да придобие определена застраховка и тази способност се определя от покупателните възможности на лицето.

-              Необходимо е също така и наличието на правосубектност, т. е. лицето трябва да има законово право на застраховка.

Застрахователният пазар може да се разглежда като икономическо поле, на което основни движещи сили са търсенето и предлагането на застрахователна защита. Именно тази застрахователна защита се разглежда като благо, което се получава при определена цена. Цената на застрахователната защита е застрахователната вноска,, която потребителят на застрахователна защита е готов да заплати, за да придобие определени права.[3] В този смисъл, трябва да определим, че застрахователните отношения са част от икономическите отношения, което означава, че принципите, при които се изгражда и функционира застрахователния пазар са конкретизация на общите принципи на застрахователния пазар.[4]

От своя характер, застрахователния пазар може да се раздели на следните няколко вида:

-              международен застрахователен пазар,

-              регионални застрахователи пазари;

-              национални застрахователни пазари.

Условията за работа на регионалния застрахователен пазар се различават съществено от условията за работа на националните застрахователни пазари. Можем да разглеждаме застрахователния пазар в следната последователност в зависимост от обхвата му: на първо ниво се намира застрахователната борса; следва националният застрахователен пазар; третото ниво е регионалният застрахователен пазар, след това международният застрахователен пазар. В рамките на последния се формират локални застрахователни пазари - африкански, азиатски, европейски, Лойдов застрахователен пазар и др.

Застрахователният пазар се характеризира с няколко особености:[5]

1/ На първо място, всяко застрахователно дружество е отговорно за своите решения и действия;

2/ На второ място трябва да се каже, че всяко застрахователно дружество само решава каква застрахователна защита да предлага и кои клиенти да обслужва;

3/ На трето място, субектите на застрахователния пазар имат свободата сами да решават дали да се застраховат и как да се застраховат.

Всичко това обособява една от основните характеристики на застраховането- принципът на доброволност при сключването на застрахователни сделки. Разбира се има и някои изключения, които са характерни при определени застраховки. Такава застраховка в България е „Гражданска отговорност” за водачите на МПС. Задължителността на този вид застраховка идва от това, че чрез нея се гарантират интересите на трети лица, но застрахованият е свободен да избере застрахователното дружество, с което ще сключи застрахователен договор, а евентуално и условията, залегнали в договора.[6]

Принципът за свобода на застрахователните дружества и на техните клиенти създава благоприятни условия за най-доброто приспособяване на застрахователната услуга към икономическите им интереси. На пазара всеки субект, независимо от това дали става дума за застрахователно дружество или за негов клиент, защитава позиции, отговарящи на целите, които си е поставил.[7]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фиг. 1.Модел на застрахователния пазар

 

Тук трябва да кажем, че на застрахователния пазар се срещат личните интереси на застрахователите и на застрахователните клиенти. Тези интереси се характеризират с противоположност, тъй като от една страна, застрахованите търсят такава застрахователна услуга, която да задоволява най-добре техните индивидуални потребности във връзка със сигурността, а застрахователите се стремят да получат застрахователната услуга по възможност на по-ниска цена. Застрахованите лица, т.е. клиентите търсят както подходящи условия, при които се сключват застрахователните договори, така и за цената на застрахованата услуга. Всичко това формира две различни страни на пазара на застрахователни услуги е става предпоставка за появата на конкуренцията между участниците на този пазар. Именно конкуренцията определя максималната граница на цената, по която може да се пласира застрахователната услуга.

Много важно на пазара на застрахователни услуги е застрахованият да спазва правилото, според което „неговата потребност от застрахователна защита да бъде по-голяма от цената, платена за застрахователната услуга”.[8] Ролята на конкуренцията тук е много голяма, тъй като тя не допуска искането на безкрайно намаляване на застрахователната премия.

В същото време, на пазара на застрахователни услуги, много важна е и ролята на застрахователните дружества, тъй като без тях не би имало и застраховки. Застрахователните дружества също предлагат застрахователна услуга с определено количество и цена, защитавайки собствените си интереси. Целта тук е да се предлага дадена застрахователна услуга, така че застрахователите също да получат определена изгода от това предлагане. На пазара на застрахователни услуги съществува и конкуренция между самите застрахователи. Крайният резултат от тази конкуренция се изразява във формирането на долната граница на цената, по която се предлага застрахователната услуга.[9]

В резултат от конкуренцията на пазара, стандарта на живот на обществото и други фактори се формира и цената н застрахователната услуга. Обикновено тя се движи между минималната /долна/ граница на цената, формирана при конкуренцията между застрахователите, и максималната /горна/ граница на цената, определена при конкуренцията между застрахованите за получаване на застрахователната услуга. Цената, определена на пазара, по която се пласира застрахователната услуга, важи за всички застрахователни дружества, конкуриращи се за определена група обекти или субекти, потенциални кандидати за застраховане. Тази пазарна цена в никакъв случай не е равна на действителната цена, по която отделните застрахователни дружества предлагат и пласират застрахователната услуга. Отклоненията на индивидуалната цена на застрахователната услуга от пазарната има за последица формиране на печалба или загуба в застрахователните дружества. Обяснението е, че застрахователното дружество изгражда своята дейност на базата на еквивалентния принцип. Става дума за един чисто теоретичен принцип, който се прилага при калкулирането на застрахователната премия. Съгласно този принцип плащанията на всички участници в застрахователната съвкупност и на застрахователното дружество трябва да бъдат равни. Когато пазарната цена на застрахователната услуга е по-висока от индивидуалната /определена според еквивалентния принцип/ цена, това означава, че застрахователят пласира своята "стока" на по-високи цени, т.е. еквивалентното равенство е нарушено. То събира застрахователни вноски, по-високи от необходимото. Реализира се печалба, поради по-ниска калкулативна цена на застрахователната услуга в сравнение с пазарната цена. Обратен е случаят, когато пазарната цена е по-ниска от калкулативната цена, определена от застрахователното дружество. В този случай еквивалентното равенство се нарушава във вреда на застрахователното дружество. Така е, защото събираната застрахователна премия е по-ниска от необходимата, а следователно плащанията на застрахователя превишават неговите постъпления. Резултатът е: загуба за застрахователното дружество.[10]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фиг. 2. Формиране на цената на застрахователния пазар

 

От фигурата се вижда, че интересите на двете страни по отношение на застрахователната услуга са разнородни. С повишаването на цената на застрахователната услуга, изразена чрез застрахователната вноска, предлагащият е склон да разнообрази и увеличи количеството на предлаганите от него услуги. В същото време, поведението на застрахованите е точно обратното. Намаляването а цената на услугата се съпровожда моментално с увеличение на търсенето на застрахователни услуги. [11]

Най-добрият и изгоден вариант е този, при който, застрахователите пласират своята услуга по такъв начин, че с приходите успяват да постигнат целите си. Това правило е равносилно и за застрахованите. При идеалния случай те трябва да купят такава застрахователна услуга, която при подходяща цена да задоволява техните потребности с оглед на изпълнението на плановите цели. Когато субектите са взаимно удовлетворени, може да се твърди, че е налице добре балансиран пазар.

Конкуренцията на пазара на застрахователни услуги не е единствено между застрахователите или между застрахователи и застраховани, това пазарно явление е характерно и за отношенията на застрахователите с други пазарни субекти- това са производители на материални и нематериални блага и на услуги. Тук се отнасят различни банкови институции, институции в областта на социалното дело и др.

Конкурентите на пазара на застрахователните дружества могат да се обособят в следните групи:

-              Кредитни институции - кредитните институции са конкуренти на застрахователните дружества, в случай, че при разработването на концепцията за сигурност потребителят предпочита да спести застрахователната вноска, като разчита, че при настъпването на риска може да ползва банков кредит. Предпочитанията на клиентите към кредитните институции се формират, когато възникне съмнение относно платежоспособността на застрахователното дружество; когато цената на  застрахователната услуга е висока; когато са налице неизгодни застрахователни условия; когато е регистрирана липса на застрахователна услуга, адекватна на потребностите от нея и още много др.

-              Спестовни институции - те също могат да се разглеждат като конкуренти на застрахователите. Тази конкуренция засяга само онези застрахователи, които практикуват застраховки, съдържащи спестовен елемент. Спестовните институти са конкуренти на застрахователите, когато, лихвата, която те одобряват на своите клиенти, е значително по-висока от лихвата, признавана от застрахователните дружества на застрахованите. В този случай средствата се насочват от застрахователните дружества към спестовните институти. Като практическа последица от това обаче застраховките със спестовен елемент губят своята актуалност. Начинът застрахователите да се справят с тази ситуация е да се ориентират към застраховки с подчертан рисков елемент (чисто рисково застраховане или комбинация на рисково застраховане и застраховка "Злополука"). Те обаче в повечето случаи са на много ниски цени и затова не се предпочитат от застрахователните дружества. Другият начин е средствата на застрахователите да се инвестират така, че да осигуряват висок приход от лихва. По този начин застрахователят ще бъде в състояние да одобри на застрахованите лихва, различаваща се малко от лихвите, които спестовните институти биха им предложили. Изводът от всичко това, че е ефективното управление, осигуряващо добра инвестиционна дейност на застрахователното дружество го прави конкурентоспособно на  пазара.

-              Самозастраховане - самозастраховането също може да се разглежда като конкуренция на застрахователните дружества. Проблемът "самозастраховане или застраховане" придобива важно значение, след като на преден план излезе въпросът за управлението на риска във фирмите. Основната идея на управлението на риска е с помощта на минимални разходи да се достигне такава степен на сигурност във фирмата, която да гарантира изпълнението на плановите й цели. Именно поради тази причина  фирмите са принудени да избират между застраховане и самозастраховане или да комбинират двата метода за въздействие върху последиците от настъпването на риска, така че да се удовлетвори основното изискване на управлението на риска.

Предпочитанията към самозастраховането могат да се търся в основното му предимство- да осигури спестяване на застрахователната премия. В същото време застраховането срещу сравнително ниска вноска дава гаранция за възможни големи загуби при възникване на застрахователния риск. Всичко това позволява да кажем, че самозастраховането конкурира успешно застраховането:[12]

-              когато загубите са малки и могат да се компенсират без проблеми за сметка на собствени средства, оборотни средства или спестявания; застрахователната услуга е скъпа;

-              в случаите на наличие на възможност за ползване на изгоден банков кредит;

-              при липса на адекватност между предлаганата застрахователна услуга и потребностите от нея.

Всичко това позволява в много случаи самозастраховането да се развива за сметка на застраховането именно поради това, че застрахователите не са в състояние да удовлетворят всички изисквания на своите клиенти. В такъв случай клиентите са принудени не само сами да покриват възможните загуби, но и да потърсят начин за разпределяне на тези загуби и върху други субекти. Именно това е причината за създаването на т. нар. „каптиви”, които започват да работят като конкуренти на професионалните застрахователи. Каптивът може да се разглежда като застрахователно дружество, което се основава или закупува от друга, незастрахователна фирма. Към момента са познати два типа каптиви:[13]

1.           застрахователно дружество, занимаващо се само с рисковете на фирмата, която го притежава;

2.           каптив, който поема рисковете, които нямат нищо с фирмата майка.

Освен, че се стреми към удовлетворяване на потребностите на фирмите от застраховане каптивът има за цел и да запази застрахователната вноска, която би се отстъпила на застрахователя при сключване на традиционните застрахователни договори, като по този начин се оказва и силно влияние върху поведението на професионалните застрахователи.[14]

-              Производители на стопански блага- тази група също може да се разглежда като конкурент на застрахователите, тъй като парите на клиентите се разпределят между потребността на сигурност, от качеството и цената на застрахователната услуга, от финансовите възможности на клиентите. Това определя силната зависимост на търсенето и характера на сключените застраховки от стандарта на живот и покупателната способност на хората. При ниски доходи ще има слабо търсене на застрахователни услуги, а при високи доходи това търсене ще се увеличава.

 

 

2.  Застрахователен продукти и застрахователна услуга

 

Централно място в застрахователните отношения заема застрахователният продукт.  Той е особен вид услуга, която значително се отличава от останалите стоки и традиционните услуги на пазара. Основната разлика тук идва от това, че застрахователния продукт се потребява единствено при проявлението на определен риск, за който предварително застрахованото лице е заплатило застрахователна вноска. Основните характеристики на застрахователния продукт, които го отличават от другите продукти на пазара са:

-              застрахователната услуга няма субстанция,

-              застрахователната услуга няма вид и форма,

-              застрахователната услуга няма знак за качество.

Всички тези характеристики отличават застрахователния продукт от другите материално-веществени продукти. Тя не би могла да се определи с физически характеристики, което е присъщо при стоките. Произвежданите стоки от различните дейности обикновено се характеризират с т.нар. индустриални знаци. Предлаганите от застрахователя застраховки не могат да се представят по подобен начин.[15]

Застрахователната услуга се отнася към групата на деловите и личните услуги. Нейно основни характеристики са:

-              неделимост- не съществуват физически характеристики, които да определят материален характер на застраховането;

-              нематериалност- поддържа се постоянен контакт между застраховател и застрахован;

-              хетерогенност- съществуват много варианти за оказване на една застрахователна услуга. Налице е променливост и непоследователност при оказването на подобна услуга ;

-              краткотрайност- тази характеристика се различава коренно от краткотрайността на другите услуги. Застраховането е форма на складиране на застрахователната услуга до момента на проявление на риска;

-              неравномерност във времето- свежда се до сезонността и промените в търсенето и предлагането на застрахователни услуги.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фиг.3. Разликата между стока, услуга и застрахователна услуга

 

Застрахователната услуга може да се определи като застрахователен продукт, предназначен за удовлетворяване на различи нужди от застраховане. Услугата при застраховането се изразява в преразпределението на риска между множество участници  в застрахователната съвкупност.[16]

Тук трябва да отбележим, че застрахователната услуга е уникален продукт с определено предназначение, цена и качество. Осъществяването на тази услуга е свързано със специфична дейност, която се извършва от застрахователя на застрахования.

Спецификата на услугите в застраховането определя една от най-важните й характеристики- нейното потребление предхожда реализацията й. Освен това, заплащането за тази услуга, не означава непременно, че в замяна потребителят ще получи определено благо. Това се дължи на факта, че застрахователната услуга притежава качеството вероятностност, т. е. нейното проявление е алеаторно. При потребяване на застрахователната услуга застрахованият предварително плаща застрахователната премия, с което фактически купува застрахователния продукт.

Срещу заплащането на определена сума, на застрахованото лице се гарантира т. нар. застрахователна защита, която се реализира напред във времето. Това означава, че реализирането на застрахователната услуга е възможно едва след сключването на застрахователни договори. Всичко товав означава, че застрахователното отношение не може да се разглежда като еднократен акт, тъй като съществува известен период от време между момента на плащане на застрахователната премия и момента на получаване на плащането от страна на застрахователя при реализиране на риска.[17]

Застрахователната услуга се характеризира с продължителност във времетраенето. Този вид услуга се реализира за период много по-дълъг от всяка друга услуга. Това се дължи на факта, че потреблението и реализирането на застрахователната защита преминават последователно през три основни етапа:

1.           сключване на застрахователен договор;

2.           поддържане на застрахователния договор;

3.           ликвидация на щетите.

Възникването на застрахователни отношения става след подписване на застрахователен догово, който е един вид възмезден договор и чрез него се регламентират застрахователните отношения и се гарантират интересите на страните в него. В същото време, от гледна точка на потребителското възприемане застрахователната услуга представлява един сложен продукт. Неговата сложност произтича от нематериалния й характер, което обяснява трудностите при оценяването на нейното качество от клиентите. Оценката на алтернативите и изборът на най-добрия вариант изискват предоставяне на специализирана информация и компетентна разяснителна дейност под различни форми.[18]

Сключването на застрахователния договор е един вид обещание за плащане от страна на застрахователя при възникването на застрахователните определени условия. Договорът е гаранцията на застрахователя, че ще изпълни задълженията си към застрахованите лица според клаузите на застрахователния договор.

Застрахователната услуга, като повечето услуги, притежава и някои материални характеристики. Материалната страна на застрахователната услуга се изразява в съвкупност от документи, които са:

-              договор за преддоговорната информация;

-              договор за общите и специалните условия на застрахователния договор;

-              договор за реда за сключване и поддържане на застраховката;

-              договор за ликвидацията на щетите.

Необходимо е да се прави разлика между понятията „предмет” и „обект” на застрахователния договор. Предмет на застрахователния договор е компенсацията на застрахования от застрахователя под формата на застрахователна сума или обезщетение. Сключването на застрахователен договор обаче не предотвратява застрахователното събитие. С него само се компенсират загубите при настъпване на застрахователния случай. Предметът на конкретната застраховка трябва да бъде точно определен и ясно разграничен от застрахованата вещ или лица. Застрахователният договор предполага съществуването на нещо, което ще бъде засегнато от събитието и по повод на което може да се сключи този договор. Това означава, че обект на застрахователния договор могат да бъдат имущества или хора, дългове и отговорност, носена от застрахованото лице.

Застрахователната услуга трябва да се разглежда и като финансова услуга. При нея става въпрос за изплащане на парично обезщетение при проявлението на определени условия, предварително уточнени в договора за застраховане. Изборът на конкретна застраховка и подходящо застрахователно дружество представлява значителна трудност за потребителя, който трудно може да прецени от каква точно застраховка би имал нужда и кой е най-големия риск за него. В основата на сключването на застрахователен договор стои застрахователният интерес. Осъзнатият застрахователен интерес е налице, когато евентуалните потребители имат реална нагласа за застраховане и действителна мотивация за потребяване на застрахователна защита. Застрахователният интерес стои в основата на потребителското търсене при доброволното застраховане, поради което той е важна ппредпоставка за потреблението на застрахователната услуга.

 

 

 

 

 

 

Фиг. 4. Връзка между понятията „риск - застрахователно събитие - застрахователен случай”[19]

 

Застрахователната услуга се трансформира в застрахователен продукт. Застрахователния продукт е продукцията, която предлага на пазара един застраховател – това са всички видове и подвидове застраховки и комбинации от застраховки. Застрахователният продукт има своите характерни особености. Той притежава „цена”, която е изразена в тарифните ставки на застрахователните дружества. Както застрахователния продукт, така и застрахователната услуга няма субстанция, вид, форма и знак за качество. Различните застрахователни продукти се характеризират с различно търсене на пазара поради своите специфики и нуждата от всеки от тях. В основата на търсенето и предлагането на застрахователни продукти на пазара стоят риска и вредата, която се причинява при неговото реализиране. Причината, поради, която клиентите на дадено застрахователно дружество, търсят неговите услуги е именно рискът от проявлението на определена вреда. Ето защо рискът може да се определи като основният фактор, влияещ върху търсенето и предлагането на застрахователния продукт.

 

 

3. Национален застрахователен пазар

 

Според теорията и утвърдената световна практика едно от главните условия за функционирането на застрахователен пазар е свободната конкуренция между работещите на него застрахователни дружества. По такъв начин предлаганите застрахователни услуги, не само в смисъл на тяхната структура, но и по отношение на различните условия за тяхното извършване, става при активното участие на самите застраховани. А един такъв подход заставя застрахователите в значителна степен да индивидуализират условията по прилаганите застраховки, да ги приспособяват към индивидуалните интереси на застрахованите, произтичащи от техните фактически интереси. При това конкуренцията внася съществени и изгодни изменения в застрахователната дейност, ако с течение ка времето центърът на тежестта на работа се пренесе от стойността на застрахователната услуга към нейното качество. Така застрахователният пазар става един от малкото пазари, функциониращи върху основата на конкуренцията на качеството. Единствено изграждането на национален застрахователен пазар позволява установяването на принципа на конкурентност.

Основно звено на националния застрахователен пазар е застрахователното дружество, което може да се разглежда като обособена структура, която сключва застрахователните договори и осъществява тяхното обслужване.

Застрахователното дружество от финансова гледна точка се явява като организационна форма за формиране на застрахователни фондове и резерви. Именно съсредоточаването на парични средства в ръцете на застрахователите може да се разглежда като източник на дългосрочно кредитиране в търговията и промишлеността.

Застрахователното дружество се явява и като крупен инвеститор, като редът за извършване на инвестиционната политика на дружествата в сферата на застраховането се указва от националното законодателство. В зависимост от различните им характеристики, застрахователните дружества могат да се класифицират в различни групи:

1/ В зависимост от принадлежността те са:

-              частни застрахователни дружества;

-              акционерни застрахователни дружества;

-              взаимозастрахователни застрахователни дружества;

-              държавни застрахователни дружества;

-              смесени застрахователни дружества.

2/ В зависимост от изпълняваните операции:

-              специализирани застрахователни дружества (лично и имуществено застраховане) и универсални застрахователни дружества;

-              презастрахователни и частни застрахователни дружества.

3/ В зависимост от зоната на обслужване, те биват:

-              местни застрахователни дружества;

-              международни застрахователни дружества.

Тук е мястото да кажем, че съвкупността от застрахователни дружества на пазара на една държава образува т. нар. застрахователна система, която може да бъде монопол или застрахователен пазар. Без значение от нейния характер, обаче всяка система има вертикална и хоризонтална интеграция. Хоризонталната интеграция намира израз в съсредоточаването на все по-голям обем застрахователни премии и услуги в ръцете на все по-голям обем застрахователи. Вертикалната интеграция се характеризира с проникването на застрахователните дружества в други сфери на бизнеса.

Едно от главните условия за функционирането на националния застрахователен пазара е конкуренцията между функциониращите на него застрахователни дружества. В този смисъл трябва да се каже, че конкуренцията е водещото звено и неизменния спътник на развития и модерен застрахователен пазар. Пазарната конкуренция внася съществени и изгодни изменения в застрахователната дейност, тъй като с течение на времето центърът на тежестта при тази услуга се измества от цената към качеството.[20]

Застрахователните дружества, работещи на застрахователния пазар, са изправени и пред проблема с инфлацията и нейното влияние върху различните видове застрахователни браншове. Инфлацията оказва отрицателно влияние на застрахователния пазар.

Основната последица от инфлацията за застрахователите е, че загубите не се компенсират с полученото обезщетение или получените суми по животозасраховките имат значително по-ниска реална стойност. Дори и в случай че, застрахователите предлагат индексиране на застрахователните суми и обезщетения съобразно процента на инфлация, застрахованите винаги ще остават с впечатление, че са "изиграни" и не са напълно обезщетени.

Това положение оказва влияние върху търсенето на застрахователната услуга. Особено силно това търсене се чувства при животозастраховането. Но това важи и за останалите застраховки. Застрахованите, които са сключили застраховки за своето имущество или за превозните моторни средства, също не са защитени от инфлацията. Това е така, защото индексът на инфлацията е неточен или се изчислява с голямо закъснение. И на второ място, плащанията при настъпил застрахователен случай невинаги се извършват веднага. Те стават с известно закъснение по обективни или субективни причини и при една "галопираща" инфлация положението още повече се отежнява.[21]

На националния застрахователен пазар функционират най-разнообразни застрахователни дружества. Тук се отнасят акционерните дружества, взаимозастрахователни дружества, каптиви, пенсионни фондове, застрахователни пулове, презастрахователи и други.

Акционерни застрахователни дружества

Това е най - разпространената юридическа форма в сферата на застраховането. Чрез тази форма се обединяват малки разпръснати парични средства в един достатъчно голям паричен капитал, с който се започва работа в областта на застраховането и чрез който се предоставя ефективна застрахователна услуга.

Акционерните застрахователни дружества имат висок процент на непроизводствени административни разноски. Като основни предимства на този вид застрахователни дружества могат да се посочат:

-              по-висок процент на гъвкавост;

-              по-ниски разноски, поради заинтересованост на акционерите;

-              събирането на твърда премия;

-              наличността а основен капитал като гаранция за застрахователите;

-              по-добро разпределение на риска.

Разбира се тази форма на организация на застрахователните дружества има и своите недостатъци и е се изразяват основно в:

-              висок процент на разноските;

-              по-лоши услуги към застрахованите;

-              по-високи тарифни ставки и др.

Взаимозастрахователни дружества

Това е една уникална форма на организация на дружество, с цел застраховане на риска. То представлява доброволно сдружение на физически лица, които се застраховат на основата на взаимността. За да стане едно лице член на това дружество, то трябва да се застрахова в него и да внесе встъпителна и дялова вноска.

Сред предимствата на този вид дружества са:

-              малки комисионни за агентите;

-              печалбата се разпределя между застрахованите;

-              грижлив подбор;

-              участие на предпазни мероприятия;

-              по-ниски данъци и др.

Взаимозастрахователните дружества имат и своите недостатъци и те се отнасят до:

-              малък брой на членовете;

-              невъзможност за селекция при задължително членуване на определен обществен кръг;

-              загубите се понасят от самите застраховани;

-              има задължение за внасяне на допълнителни премии и др.

 

 

Каптиви

През последните години като популярна форма на застрахователно дружество се утвърждава каптивът. Понятието идва от английски език и икономическото му значение е „влизане в състава на фирма от друг отрасъл”.

На застрахователния пазар каптивите се явяват като конкуренти на професионалните застрахователи. В този смисъл, опасността от непрекъснато нарастване на самофинансирането принуждава професионалните застрахователи постоянно да намаляват цената на предлаганата застрахователна услуга.[22]

Основните причини за създаването на каптивите могат да се търсят в намаляването на разноските за сигурността на компанията майка. Чрез капитива се цели да се запази цялата или максимална част от застрахователната премия, която би трябвало да се изплати на професионалния застраховател. Така каптивът поема в зависимост от интересите на компанията майка, отговорността за всички загуби или само част от тях. Друга причина за създаването на каптив е стремежът на компанията за данъчна изгода.

Каптивите могат да се разделят на три вида, в зависимост от целите, които преследват. Това са:[23]

-              дружество, което е изцяло собственост на компанията майка- наблюдава се изцяло самофинансиране на загубите;

-              комбинация между самофинансиране на загубите и застраховане- създават се само, за да покриват рисковете на компанията майка, но не се занимават със застрахователна дейност;

-              дружество, което е изцяло собственост на компанията майка, но обслужващо и фирмите в даден отрасъл- самофинансирането тук е на ниво отрасъл.

Каптивите също могат да работят и като застрахователи и презастрахователи, но в повечето случаи те работят като презастрахователи и се организират от мултинационални компании.

 

Застрахователни пулове

Застрахователните пулове са разновидност на застрахователните концерни. Те се делят на два основни вида:[24]

-              Дружествата в пула, делят в края на годината печалбата от дейността, съобразно договаряне;

-              Разпределението на печалбата е в зависимост от участието в застраховането.

Независимо от различията между двете категории пулове, те и двете носят на договорна основа „общност на интересите”. Когато обединението в пул се осъществява между застрахователи, работещи по един и същи вид застраховки е налице застрахователен пул. Застрахователният пул може да се разглежда като обединения на застрахователи, на презастраховали или на застрахователи и презастраховали. Като такова обединение, пулът си поставя за цел поемане на отговорности на катастрофични и аномални рискове, на обекти, които създават малка застрахователна съвкупност, като по този начин се създава изравняване на риска в стопанствата на повече застрахователи и др.

 

Клубове

Клубът за взаимно застраховане е организация с идеална цел, която се състои от самия клуб и управляващата го компания, създадена от членовете на клуба или от назначени от тях външни лица.

От правна гледна точка, клубът за взаимно застраховане е съюз, който не разполага с капитал, и в който отговорността на отделните членове е ограничена по силата на гаранция. Характерно за тези клубове е, че в тях се използват специфични разчети за определяне то на премиите, т.е. съществува различна система за разчетите от тази на професионалните застрахователи.[25]

Характерно тук е, че членовете на клуба са едновременно застрахователи и застраховани, а клубовете осигуряват едновременно и застраховки и други услуги. Освен това при клубовете, за разлика от професионалните застрахователи, размерът на премиите не е предварително фиксирана сума, а основният принцип е „взаимността” и възстановяват в пълен размер вредите при възникнала загуба.[26]  

В България дейностите по застраховането вече  се регулират от новия Кодекс за застраховането, който урежда правното положение на застрахователите, застрахователните брокери и застрахователните агенти, държавния надзор върху застраховането и задължителното застраховане. В страната вече може да се говори за наличието на застрахователен пазар със своята специфика и характерни особености. Броят на застрахователите отговаря на нуждите на обществото и е достатъчен, за да задоволи застрахователните потребности в страната.

Един от най- важните фактори за бързото развитие на националния пазар на застраховането е навлизането на чужди инвеститори в сектора. В България вече повече от половината от застрахователните дружества са с чуждестранно участие, което спомага значително за модернизацията на сектора. Застрахователният пазар се характеризира с голям потенциал за развитие  и през последните няколко години обемът на премийните приходи ежегодно се увеличава средно с по над 20%, като за 2004 г. приходите са 800 млн. лв., за 2005 г. те дори надхвърлят 1 млрд. лв.

Към края на 2005 г. на застрахователния пазар извършват дейност 32 застрахователи. От тях 21 са общозастрахователни дружества, 9 са животозастрахователни дружества, а 2 са взаимозастрахователни кооперации, чиято дейност е в областта на животозастраховането. Към същата дата на пазара на доброволно здравно осигуряване дейност извършват 13 здравноосигурителни дружества. Към края на трето тримесечие на 2005 г. дейност по застрахователно посредничество извършват 174 застрахователни брокера и приблизително 101 000 застрахователни агента.

Тук трябва да кажем, че динамиката в развитието на застраховането у нас в голяма степен се дължи на промените в законовата уредба и либерализацията на Държавен надзор.

 

 

4. Либерализация на Държавен надзор

 

Либерализацията на държавен надзор има много важно значение, тъй като с нея, държавата се оттегля от пазара и нейната функция се изразява само в упражняване само на контролно - регулаторни функции върху развитието му.

В условията на демократично управление, България през последните години се стреми към създаване на модерна икономическа среда, която да създаде конкурентоспособен бизнес в условията на глобализирани икономически отношения.

След дълбоката икономическа криза в края на миналия век, в която страната ни изпада, постепенно са взети мерки за стабилизация. През 1997 г. е приет Закона за застраховането, с което застрахователният пазар в България навлиза в нов етап от своето развитие. Чрез новите законови постановки постепенно се осигурява либерализация на застрахователния пазар и прозрачен държавен надзор. Всичко това позволява завършването на процеса на лицензиране на заварените застрахователи и застрахователни брокери, както и на новосъздадените такива.

На 8-ми декември 2005 г. е приет Кодекс за застраховането. Либерализацията на пазара осигурява не настоящите застрахователи на българския пазар неутрална правителствена политика. Законът вече действа положително за бранша с усилията си за свеждане до минимум застрахователните измами. В страната вече има лицензи, които водят до недопускане на нелоялни конкуренти, са продиктуване от интереса на правителството за стабилност на финансовия сектор, част от който е застрахователния бранш.

Според новия Кодекс, от 1 януари 2006 г. фиксираните минимални рискови премии за „Гражданска отговорност" отпадат и пазарът се либерализира. С влизането в сила на новия кодекс застрахователните компании сами ще определят цените си, както и периодите за разсрочване на вноските на потребителите. Предвижда се същевременно Гаранционният фонд да подава периодично информация в КАТ за сключените полици, за да могат пътните полицаи да осъществяват ефективно дейността си. Комисията за финансов надзор трябва да следи премийните приходи на дружествата и какви цени определят, за да могат да формират резервите си и да изплащат своевременно обезщетенията след застрахователно събитие.[27]

Застрахователният пазар в страната към момента се характеризира с пълна свобода и липса на особени бариери и ограничения за навлизане в сектора. Необходимо е единствено да бъдат спазени изискванията за лицензиране и при чуждестранно участие процедурата е малко по-продължителна, което се прави с цел постигане на по-висока сигурност. В резултат от всички промени, в страната понастоящем има 32 лицензирани застрахователни дружества, с което е намален многократно рискът за клиентите

В България, застрахователният контрол се осъществява от Комисията по финансов надзор (КФН), както и от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) ръководещ управление "Застрахователен надзор". Според закона за застраховането, КФН регулира капиталовия пазар, застрахователния пазар, пазара на доброволно здравно осигуряване и пазара на допълнително пенсионно осигуряване. Целите на извършваната от комисията дейност са да осигурява стабилност, прозрачност и доверие на финансовите пазари и да защитава интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица. [28]

Законът за застраховането утвърждава съществуването в България на следните видове застрахователи: [29]

-              Акционерни застрахователни дружества, чиято дейност се урежда по Търговския закон и Закона за застраховането.

-              Взаимозастрахователни застрахователни дружества, чиято дейност се регулира Закона за кооперациите и Закона за застраховането.

-              Предвижда се и съществуването на застрахователни брокери и застрахователни агенти, които също имат право да извършват застрахователни дейности.

Модернизираният Закон за застраховането в България позволява чуждестранен застраховател да извършва застраховане и презастраховане на територията на Република България, което трябва да стане с разрешение на Комисията за финансов надзор. Законът постановява, че това може да стане само чрез клон, чието седалище е в страната.[30] В случай, че чуждестранният застраховател преустанови застрахователната дейност в страната по седалището си, ръководителят на клона уведомява в 7 - дневен срок заместник - председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор".[31]         

Можем да твърдим, че днес  националният застрахователен пазар е напълно структуриран и е достигнал своята точка на наситеност, що се отнася до броя на действащите на него застрахователи. Съществуващите, към, момента лицензирани застрахователи са достатъчно на  брой, за да могат да задоволят нарастващите застрахователни потребности на страната както от количествена, така и от качествена гледна точка, в рамките на една пазарна конкуренция.[32] Наблюдава се постоянно разнообразяване на застрахователните продукти и повишаване гъвкавостта в политиката на застрахователните дружества.

Понастоящем към Министерски съвет е създаден Национален съвет по застраховане. Заедно с Дирекция за застрахователен надзор упражнява държавния застрахователен надзор. Неговата роля за застрахователния пазар е много голяма, тъй като за извършване на застрахователна дейност и вписване в търговския регистър е необходимо разрешение от Националния съвет по застраховане.

Трябва да кажем, че към 2004 г. развитието на националния застрахователен пазар е облагоприятствано от постигнатата трайна макроикономическата стабилност, строгата фискална дисциплина и поддържането на сравнително ниски инфлационни темпове.[33]

Положително влияние в страната оказва постепенното повишаване на застрахователната култура на населението, намаляването на безработицата, стабилизирането на покупателната способност на домакинствата и укрепналото финансово състояние на предприятията от реалния сектор. [34]

Фиг.5. Брутен премиен приход от застраховане за 2002 - 2004 г.[35]

 

 

Тук трябва да кажем, че през последните години се утвърждава тенденция на трайно нарастване на значимостта на застрахователния отрасъл за националната икономика. Двата основни показателя - застрахователно проникване (брутен премиен приход, отнесен към брутния вътрешен продукт в %) и застрахователна плътност (брутен премиен приход на глава от населението), определящи мястото на застраховането в икономиката на страната, запазиха тенденцията на нарастване през последните години.[36]

 

Фиг.6. Застрахователно проникване на пазара за 2002-2004 г.[37]

 

Въпреки всички тези положителни тенденции, все още мястото на застраховането у нас като сектор е незначително, спрямо това, което има той в развитите страни.[38] Тенденцията сочат намаляване на имущественото застраховане, а освен това на финансовия пазар не се предлагат застраховки на кредити на експертен принцип срещу заплащане на съответни застрахователни премии, а в повечето случаи се ползват услугите на неспециалисти. Необходимо е у нас да се положат грижи за формиране на застрахователна култура у населението като цяло.

Можем да твърдим, че националният застрахователен пазар към момента е стабилен, но не е завършен и цялостен. Все още липсва ефективен контрол над дейностите по застраховането.


ГЛАВА ВТОРА

ЗАСТРОХАВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ НА БЪЛГАРИЯ

 

 

1. Икономическа характеристика на застрахователната дейност в България

 

При предстоящото присъединяване на България към ЕС и предстоящия пряк конкурентен натиск над българската икономика ролята на небанковото финансово посредничество ще бъде ключова за повишаване на ефективността на националната икономика. Този сектор вече набира значителен финансов ресурс и добре работещият пазар би осигурил оптималното му разпределение, така че да допринесе за максимален икономически растеж.[39]

По данни на годишния доклад за развитието на българската икономика на Агенцията за икономически анализи и прогнози, през 2004 г. българската икономика постига растеж, който е най-високият от началото на прехода до сега. Брутният вътрешен продукт на страната отбелязва ръст от 5,6% спрямо 2003 г. и достига 38 008 млн. лв. По данни, през 60-те години средният годишен темп на растеж на българската икономика е 5,8%, който е най-висок за страните от Източна Европа. Постепенно през 70-те години средногодишният темп на растеж на българската икономика вече е умерен- 2,8% при среден темп на Източна Европа- 3,4%. През този период поради централното планиране на икономиката не се наблюдават особени различия в индексите на БВП през годините. През 1990 г. обаче са засечени значими различия в индексите на БВП на страната. Нестабилността на икономиката на България започва от 1985 г., като за 1990 г. размерът на БВП е - 9,1%, а за 1991 г. той достига – 16,7%. Днес страната ни постепенно отново започва да отчита растеж в икономиката и БВП постепенно се стабилизира и увеличава обема на стойността си.[40]

Към средата на 2005 г. обаче националната икономика отбелязва растеж на БВП от 5.9%. Икономиката продължава да ускорява темповете, с които расте.[41] Очакванията на експертите за състоянието на икономиката на България към края на 2006 г. относно развитието на вътрешния пазар са в следните няколко насоки: [42]

-              Предвижда се да се запази курсът на водената досега икономическа и социална политика и в частност - продължаване на политиката по преструктуриране и приватизация на предприятията.

-              Държавните дела приоритетно трябва да се насочат към намаляване на дела на сивата икономика и насърчаването на малките и средните предприятия. В тази връзка се предвижда ограничаване на административните бариери за стартирането на собствен бизнес и на намесата на държавата в икономиката.

-              Предвижда се средногодишен прираст на работната заплата от 7 - 8% и средногодишен темп на инфлация от 3.5%. Прогнозите са за нарастване на частното потребление с около 5% средногодишно.

-              Държавната политика ще бъде насочена към забавяне на темповете на растеж на вноса на стоки, както и на частните инвестиции.

За 2006 г. се очаква икономически растеж дори от 6%. Може да се твърди, че всичко това допринася значително за повишаване на икономическата привлекателност на страната. Значително са нараснали преките чуждестранни инвестиции в България от различни чуждестранни фирми от Централна и Източна Европа.

Тенденциите за повишаване на БВП в България през следващите години могат да се тълкуват като основна причина за увеличаване на инвестициите в страната. Нарастващите стойности на БВП създават една много благоприятна обстановка за навлизането на чуждестранни инвестиции. В същото време, ръстът в инвестициите и засиления икономически растеж са основни предпоставки за увеличаване на кредитирането в страната, което ще увеличи обема на новите заеми. Това от своя страна предполага значителен растеж в банковия бизнес в страната през следващите няколко години.

По отношение на застраховането трябва да се каже, че през 2005 г. застрахователният пазар в България бележи ръст от 35% спрямо 2004 г.,  като премийният приход надхвърля 740 млн. лв. За същия период на 2004 г. той е около 550 млн. лв.

Тук трябва да отбележим, че развитието на застрахователния пазар в България от година на година се развива все по-динамично и хората все по-често се обръщат за защита към застрахователните компании. Характерно тук е, че до 2004 г. се наблюдава засилено търсене на застраховки от сектора общо застраховане, докато живото застраховането е в застой. Към началото на 2006 г. обаче нещата са по-различни, тъй като се наблюдава вече тенденция към нарастване на застраховките живот.

Все пак, можем да отбележим, че развитието на този бранш, колкото и динамично да е, в сравнение със страните от Западна Европа е все още много слабо, което се дължи на факта, че застраховането е последващ бизнес, т. е. той в голяма степен се влияе от другите сектори на икономиката. С всички тези фактори се обяснява и ниското застрахователно проникване (частта от БВП, която се пада на застраховането), което през последните няколко години има траен ръст, но въпреки това страната ни остава на едно от последните места по този показател в Европа.

 

Таблица. 1.  Застрахователното проникване, като дял от БВП

 

2001 г.

2002 г.

2003 г.

2004 г.

България

1,61%

1,915

1,94%

2,19%

Страни с развита икономика

2,9%

3%

4%

4%

Източник: Съставена от автора

 

Данните от таблицата сочат, че по отношение на този коефициент, България значително изостава

Данните сочат, че у нас през 2002 г. разходите за застраховки на глава от населението са били 60.31 лв., а през 2003 г. те са били 78.79 лева. От дадените за застраховки през миналата година 85.37 лв. за животозастрахователни услуги средно се падат по около 9.58 лв., а останалите 75.79 лв. са имуществени застраховки. Тези цифри постоянно се увеличават със всяка изминала година, което се отразява много положително на застрахователния сектор у нас.

 

 

Таблица 2. Показатели за мястото на застраховането в българската икономика

Показател

2002 г.

2003 г.

2004 г.

Брутен вътрешен продукт (хил. лв.)

32 335 083

34 410 200

38 008 406

Брутен премиен приход от застраховане (хил. лв.)

618 156

666 346

834 296

 

Застрахователно проникване (%)

1,91

1,94

2,19

Застрахователна плътност (лв.)

78,79

85,41

107,50

Източник: Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

 

 

От таблицата се вижда динамиката на развитие на застрахователния пазар. Става ясно, че за периода 2002- 2004 г. застрахователното проникване у нас нараства, увеличават се премийните приходи и застрахователната плътност. Тенденцията доказва значителния потенциал на българския застрахователен пазар, голяма част от който все още не е обхваната.

 

 

 

 2. Застрахователни дружества на българския пазар

 

Към края на 2005 г. на застрахователния пазар функционират 32 застрахователи. Тези дружества могат да се разделят на следните категории:[43]

1.           Общозастрахователни дружества - в България те са преобладаващ брой. От общо 32 дружества на застрахователния пазара, 21 са общозастрахователни.

2.           Животозастрахователни дружества- животозастрахователните дружества у нас постепенно увеличават дейността и броя на клиентите си. Това са застраховките, които през последната една година бележат най-висок ръст. Броят на застрахователните дружества от този сектор е 9

3.           Взаимозастрахователни дружества -  Взаимозастрахователните дружества у нас са много малко, което говори, че този начин на застраховането все още не е достатъчно развит и популярен. Към момента у нас са регистрирани само 2 взаимозастрахователни дружества.

 

Фиг. 7. Застрахователни дружества на националния пазар

 

 

На българския застрахователен пазар към момента оперират и много чуждестранни инвеститорски. В страната е регистрирано акционерно участие в 19 от 29 застрахователни дружества. Към края на 2005 г. в България има 158 застрахователни брокери и 99 641 застрахователни агенти, които извършват дейност по застрахователно посредничество.[44]

От всичките 32 застрахователни дружества у нас, 28 са акционерни дружества. Съгласно Кодекса за застраховането застрахователното акционерно дружество е акционерно дружество, получило лиценз за извършване на застраховане по този кодекс. В България застрахователното акционерно дружество се учредява, извършва дейността си, преобразува се и се прекратява по реда на Търговския закон. Застрахователното акционерно дружество може да открива повече от един клон по Търговския закон в едно населено място, включително в населеното място по седалището си. Кодексът за застраховането позволява на застрахователните акционерни дружества у нас да извършват застраховане само по посочените в лиценза на дружеството видове застраховки.[45]

Действащите към момента в България акционерни дружества са:

"Българска агенция за експортно застраховане /БАЕЗ/ ЕАД

Застрахователна Компания "ХИЛДЪН" АД  

Граве България” АД

"Застрахователно акционерно дружество "Армеец" АД

"ДЗИ - Общо застраховане" АД

"Застрахователно акционерно дружество Булстрад живот" АД

ДЗИ АД

"Застрахователно дружество ЕВРО ИНС" АД

"Ей Ай Джи България застрахователно и презастрахователно дружество" ЕАД

"Застрахователно и презастрахователно дружество Витоша" АД

"Ей Ай Джи Лайф /България/ Животозастрахователно Дружество" ЕАД

ЗД "Бул инс" АД

ЖЗК „ДСК Гаранция” АД

"ЗК Лев Инс" АД

"Животозастрахователна компания Български имоти" АД

ЗК "Орел" AД

ЗАД "Алианц България Живот" АД

ЗК "ОРЕЛ ЖИВОТ"АД

ЗАД "Виктория" АД

ЗПАД "Алианц България" АД

ЗАД "Енергия" АД

ЗПАД "Булстрад" АД

Застрахователна Компания „ДСК Гаранция” АД

"Интерамерикан България ЗАД"

"Застрахователна компания Български имоти" АД

МЗК "Европа" АД

"Застрахователна компания Витоша - живот" АД

"Общинска застрахователна компания" АД

 

От общият брой на акционерните дружества в страната 17 са с една или друга степен на чуждестранно участие. Сред най-известните дружества с чуждестранно участие в страната са „Алианц”, „Мюнхенер рюкферзихерунг”, „Ей Ай Джи”, „Хановер рюк”, „Кю Би И”, „Граве”, „Интерамерикан”, „Винер щетише”, „ХУК Кобург” и др. Тук трябва да отбележим, че на застрахователите с чуждестранно участие се падат около 2/3 от брутния премиен приход у нас.

Чуждестранното инвеститорско присъствие е безспорно доказателство за атрактивността на българския пазар въпреки сравнително малките му размери. Следва да се отчете ролята на това присъствие по отношение повишаване качеството на конкурентната борба, разнообразяване и обновяване на предлаганите продукти.

Съгласно Кодекса за застраховането, в България се признава функционирането на т. нар. взаимозастрахователни кооперации. Взаимозастрахователната кооперация се учредява, извършва дейността си, преобразува се и се прекратява по реда на Закона за кооперациите.[46] Предметът на дейност на взаимозастрахователната кооперация обхваща един или повече видове застраховки със или без застраховка "Злополука", като този вид кооперация има право да извършва застраховане само по застраховките посочени в нейния лиценз.

Съгласно Кодекса за застраховането взаимозастрахователната кооперация се учредява най-малко от 500 лица.  Учредител и член на взаимозастрахователна кооперация може да бъде физическо лице, навършило 18 - годишна възраст, което не е поставено под запрещение. Учредителите се застраховат във взаимозастрахователната кооперация, след като тя получи лиценз за извършване на застраховане, и внасят застрахователна вноска по избрана от тях застраховка. Членството във взаимозастрахователната кооперация възниква или се прекратява едновременно със сключването или прекратяването на застрахователния договор съгласно общите условия.[47]

Трябва да отбележим, че броят на взаимозастрахователните дружества у нас е малък. Те са само две към момента и те са:

-              ВЗК "Добруджа - М- Живот"

-              ВЗК МЕДИК ЦЕНТЪР - ВЗАИМОЗАСТРАХОВАТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ - MCMIC            

В България, голяма част от застрахователните компании извършват и презастрахователна дейност. Кодексът за застраховането постановява, че презастраховател е акционерно дружество, получило лиценз за презастраховане. Презастрахователят се учредява, извършва дейността си, преобразува се и се прекратява по реда на Търговския закон. Съгласно закона, презастрахователят може да извършва и дейност по застраховане, ако е получил отделен лиценз за това. Освен това, в кодекса се посочва, че  за презастраховател се прилагат разпоредбите за застрахователното акционерно дружество.[48]

В България, действащите презастрахователи извършват и застрахователна дейност. Сред най-популярните са:

-              "Ей Ай Джи България застрахователно и презастрахователно дружество" ЕАД

-              "Застрахователно и презастрахователно дружество Витоша" АД

В бъдеще се очаква нарастване на ролята на посредниците и  на комбинираното предлагане на банкови и застрахователни продукти. Очаква се по-широко навлизане на новите методи за предлагане и потребление на застрахователни продукти във връзка с компютъризацията на бита и деловата активност на населението и използването на Интернет, заяви той. От продуктова гледна точка е необходимо да се популяризират и да се увеличи делът на застраховките на финансови загуби, кредити, гаранции, правни разноски, обща и професионална отговорност, домашно имущество и дългосрочното животозастраховане.

 

 

3. Премиен приход и пазарни дялове

 

Благоприятното развитие на застрахователния пазар се обуславя от постепенното повишаване на застрахователната култура на населението, намаляването на безработицата, стабилизирането на покупателната способност на домакинствата и укрепналото финансово състояние на предприятията от реалния сектор. През последните четири години двата основни показателя, които характеризират мястото на застраховането в икономиката на страната, застрахователно проникване и застрахователна плътност нарастват.

Общият премиен приход на застрахователния пазар се покачва всяка година с няколко десетки процента. За първите шест месеца от началото на годината той отчита прираст от близо 40 процента. Свиването на групата от потребители на застрахователни услуги, съчетано с високо нарастване на премийните приходи, говори за една вече установена и финансово стабилна целева група. Скокът на постъпилите приходи се дължи на по-високите стойности на сключените застраховки. Тези параметри от своя страна са резултат на поскъпналите застрахователни услуги и на повишения стандарт на живот. Отчитайки факта, че автомобилните застраховки съставляват над петдесет процента от застрахователния пазар, както и начинът на тяхното формиране, то може да се направи извода, че автопаркът в страната вече се обновява по-интензивно.[49]

При растеж от 29,8% на премийния приход за първото тримесечие на 2005 г. спрямо първото тримесечие на 2004 г., може да се очаква запазване на тенденцията към увеличение в стойностите на тези показатели.

 

Фиг.8.  Премиен приход в застраховането 2004-2005 г. (хил. лв.)

 

От общите приходи, около 88% (650 млн. лв.) се падат на общото застраховане и малко над 12% (90 млн. лв.) на животозастраховането. Забелязва се обаче забавяне на ръста. Темпове на нарастване за януари - септември са по-ниски от регистрираните за януари - юни тази година, когато застрахователният пазар отчита скок от 41% спрямо същия период на 2003 г. Причините за това могат да се търсят в забавения растеж на общото застраховане, което ускореното развитие на животозастраховането не може да компенсира.[50]

Фиг. 9.  Дялово разпределение на приходите по видове застраховки

                                                                                                                   

 

Характеристика на общото застраховане в България

Данните сочат, че само за първото тримесечие на 2005 г. премиен приход от застрахователните дружества, извършващи дейност по общо застраховане е в размер на 237 920 хил. лв., с което бележи 27,17% ръст на годишна база. Това потвърждава тенденцията на стабилно динамично развитие на този пазар. За нея допринасят нарасналите като цяло платежни възможности на кандидатите за застраховане, увеличените застрахователни потребности на по-взискателните клиенти, повишаването на броя на задължителните застраховки и на премиите по най-масово сключваните от тях във връзка с повишените лимити на отговорност.[51]

През 2005 г. се запазва структурата на портфейла на дружествата, извършващи дейност по общо застраховане. Тя се характеризира с преобладаващ относителен дял в премийния приход на застраховките на МПС. През първото тримесечие на 2005 г. е значителен и делът на премийния приход от „Гражданска отговорност, свързана с притежаване и използване на МПС“. Това е обичайно за началните месеци на годината, когато се сключват голяма част от този тип застраховки.[52]

Фиг. 10.  Премиен приход на общозастрахователните дружества по видове застраховки към първото тримесечие на 2005 г.[53]

 

От фигурата се вижда, че с най-голям дял в застраховането на общозастрахователните дружества е застраховаха „Гражданска отговорност” (34,70%), следвана от застраховките на сухопътните превозни средства (34,47%). На трето място се нареждат застраховките „Пожар и природни бедствия” (14,28%),следвани от всички останали, които заемат дял около и под 1% от общия обем на този вид застраховки.

Застраховката „Гражданската отговорност" (в това число и „Зелена карта") води по премиен приход другите видове застраховки с ръст от 45% спрямо същия период на 2004 г. застраховката „Каско" също се увеличава бързо с почти 38% за 2005 г. спрямо 2004 г. Данните сочат, че тези две застраховки регистрират 64% (412 млн. лв.) от приходите на целия общозастрахователен пазар за периода януари - септември 2005 г.[54]

Тези резултати на застрахователния пазара могат да се търсят в това, че в страната ни ежегодно навлизат все повече нови автомобили, които собствениците следва да застраховат. По този начин, не само броят на полиците се увеличава, но и тяхната стойност нараства.

В областта на застраховките „Каско” застраховане водещо място заема застрахователна компания „Бул инс", чийто пазарен дял за 2005 г. е тази област на застраховането е 28%. На следващо място по пазарен дял се нареждат ДЗИ (19%), „Алианц България" (14%), „Булстрад" (13%), „Армеец" (7%).[55]

По отношение на застраховка „Гражданска отговорност", трябва да кажем, че с най-голям пазарен дял е ДЗИ - 24%, следвано от „Булстрад" с близо 22%, „Витоша" с 12%, „Левски Спартак" с 11%, „Алианц България"  с около 7% пазарен дял.

Таблица 3.

Предпочитани застрахователни компании за сключване на основни видове автомобилни застраховки

 

Гражданска отговорност

Автокаско

Зелена карта

Злополука

 

VII' 2003

IX' 2004

VII' 2003

IX' 2004

VII' 2003

IX' 2004

VII' 2003

IX' 2004

Алианц България

14,2

12,2

8,0

15,6

-

0,0

23,6

19,1

ЗД 'Орел - Г'

12,2

5,9

7,5

2,5

-

0,0

11,8

0,0

Финансова група ДЗИ -
Росексимбанк

20,1

27,9

12,4

19,9

-

0,0

-

18,9

Булинс

1,5

4,5

5,6

16,8

-

26,1

-

0,0

Булстрад

16,7

22,8

9,8

16,2

100,0

0,0

20,9

29,9

ЗД 'Армеец'

1,5

2,6

2,8

17,1

-

20,6

-

0,0

ЗД 'Витоша'

9,7

6,2

6,8

4,2

-

0,0

10,1

0,0

ЗК 'Юпитер'

2,5

1,9

-

0,0

-

25,3

-

0,0

Български имоти

3,5

3,1

5,2

0,0

-

0,0

21,9

8,6

ING България

n/a

0,8

n/a

0,0

n/a

0,0

n/a

8,6

Евроинс

0,9

3,6

-

6,5

-

0,0

-

4,7

Международна ЗК 'Европа'

1,0

0,8

-

0,0

-

0,0

-

0,0

Доверие

1,5

0,3

2,3

0,0

-

0,0

-

0,0

ЗД 'Хановер'

0,5

0,5

2,8

0,0

-

0,0

-

0,0

ЗК 'Левски
спартак'

0,5

3,5

-

3,0

-

0,0

-

0,0

Други

-

n/a

2,4

 

0,0

 

0,0

 

НЗ/ НО

13,6

3,5

34,5

3,5

-

28,0

11,8

10,3

База

221

328

41

80

1

5

10

15

Източник: www.vitosha-research.com/artShow.php (Пазарът на застраховки в България)

 

Като цяло в общото застраховане водещите компании са: ДЗИ с приход от 130 млн. лв. и пазарен дял от 20%. На второ място се нарежда „Булстрад" с приход от 110 млн. лв. и дял от 17%, следван от „Алианц България", „Бул инс" и „Витоша" със съответно 16%, 13% и 7% от пазара.

 

Фиг.11.  Пазарен дял на застрахователните компании в общото застраховане[56]

 

Характеристика на животозастраховането в България

През първото тримесечие на 2005 г. брутният премиен приход на дружествата, извършващи дейност по животозастраховане, възлиза на 30 790 хил. лв., с което бележи ръст от 54,49 % на годишна база.[57] Най-голямо увеличение при реализираният от животозастрахователите брутен премиен приход по видове застраховки е отчетен при застраховка „Живот” и „рента“ (74%).

 

Фиг.12.  Премиен приход на животозастрахователните дружества по видове застраховки[58]

 

 

Интересът към животозастраховките продължава да се увеличава и ръстът на приходите в сектора до края на 2005 г. е 51%, като с това животозастраховането изпреварва темповете си на растеж за 2004 г. (50%). Застраховката за пенсия и рента се развива най-динамично и приходите по нея надминават 13 млн. лв. в сравнение с 4 млн. лв. 2004 г. [59]

Пазарът продължава да бъде доминиран от застраховка „Живот" с приходи от 53 млн. лв., пазарен дял от 56% и ръст от 43% спрямо периода януари - септември 2004 г. Близо 80% от увеличаването на пазара в сравнение със същия период 2004 г. се пада на тези две застраховки.[60]

Застраховките „Злополука" и „Живот", свързана с инвестиционен фонд, са другите два продукта, които привличат клиентите през 2005 г. Приходите по първата полица се увеличават на годишна база с над 70%, а по втората - с близо 60%, като двете заедно допринасят с почти 19% (6 млн. лв.) за нарастването на пазара спрямо 2004 г.[61]

Данните сочат, че по отношение на животозастраховането, с най-големи приходи е ДЗИ, следвана от „Алианц България Живот" и „Орел Живот". Тук трябва да се отбележи, че ДЗИ и „Алианц България Живот" държат около 57% от пазара на застраховките живот.[62]

 

Презастраховане

През първо тримесечие на 2005 г. пасивното презастраховане на рисковете, предмет на общото застраховане, записани на българския застрахователен пазар, се осъществява чрез пропорционални и непропорционални договори. Основни партньори при презастраховането на българските компании са големи международни презастрахователи с висок кредитен рейтинг.[63]

Отстъпените премии по общо застраховане през тримесечието възлизат на 70 825 хил. лв., което представлява 29,75% от премийният приход на общозастрахователните компании.

По отношение на пасивното презастраховане трябва да се каже, че до средата на 2005 г. застрахователните предприятия, които извършват дейност по активно презастраховане, са общо пет – четири в областта на общото застраховане и едно – в животозастраховането. Общият размер на получените премии от цеденти възлиза на 1 709 хил. лв., от които 407 хил. лв. - от цеденти – животозастрахователи. Изплатените комисионни на цеденти по общо застраховане са в размер на 384 хил. лв., а на животозастрахователи - 41 хил. лв. Изплатените обезщетения на цеденти по общо застраховане са в общ размер 723 хил. лв., докато изплатените обезщетения на цеденти – животозастрахователи възлизат на 14 хил. лв.[64]

Основен дял в дейността по активно презастраховане на българския пазар през първо тримесечие на 2005 г. имат рисковете, свързани със „Застраховка на плавателни съдове“. Получените премии от цеденти по тази застраховка представляват 46,14% от общия размер на получените премии по активно презастраховане.

 

 

 

4. Застрахователни плащания

 

При анализа на застрахователния пазар трябва да се разгледат и направените застрахователни плащания и тенденциите в тях през последните години.

Застрахователни плащания в общото застраховане

През първото тримесечие на 2005 г. застрахователите, извършващи дейност по общо застраховане отчитат обща печалба в размер на 14 236 хил. лв., като печалбата от застрахователната дейност (техническият резултат) е в размер на 14 804 хил. лв.

Отчетените финансови резултати на застрахователите по общо застраховане варират в широк диапазон - от загуба в размер на 260 хил. лв. до печалба в размер на 7 058 хил. лв., като със загуба приключват 4 от общо 20 дружества.

 

Таблица 4.

Изплатени обезщетения по видове застраховки

Видове застраховки

Изплатени обезщетения

Март 2004 г.

Март 2005 г.

„Злополука”

480719

391456

„Заболяване”

5 303

1 019

„застраховка за сухопътни превозни средства” (без релсови)

29 614 379

41 292 879

Застраховка на релсови превозни средства

0

0

Застраховка на летателни апарати

183 017

22 873

Застраховка на плавателни съдове

790 956

2 016 911

Застраховка на товари по време на превоз

417 239

1 949 297

„Пожар и природни бедствия”

1 917 417

2 948

Застраховка на щети на имущество

817 020

908 459

„Гражданска отговорност (МПС)

14 118 093

15 960 036

В т. ч. ”Зелена карта”

5 597 998

6 368 229

„Обща гражданска отговорност”

418 388

1 016 423

Застраховка на кредити

95 125

388 911

Застраховка на гаранции

83 262

39 294

Застраховка на финансови загуби

711 765

679 226

Застраховка на правни разноски

0

0

Помощ при пътуване

521 159

479 050

Общо

50 236 843

68 094 621

Източник: Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

 

Изплатените обезщетения в началото на 2005 г. от застрахователните дружества, извършващи дейност по общо застраховане, бележат ръст от 36% на годишна база, достигайки размер от 68 094 хил. лв. С най-голям относителен дял (61%) в изплатените обезщетения е „Застраховката на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“, следвана от застраховка „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС“ – 23%. В същото време обаче трябва да се каже, че ощетимостта по основните застраховки в бранша води до влошаване на застрахователно - техническите им резултати, поради което се налага то да бъде компенсирано с положителните резултати по останалите общи застраховки, включени в портфейлите на дружествата.

На следващата фигура може да се проследи процентното разпределение на плащанията по видове застраховки.

 

 

Фиг.13.  Плащания в общото застраховане по видове застраховки

 

На фигурата ясно се вижда, че основен дял при изплащанията в общото застраховане заемат изплащанията на премии в сухопътния превоз (без релсовите превозни средства), чийто дял е цели 60, 64%. На следващо място се нареждат изплатените суми в „Гражданска отговорност” с 23,44 %. Останалите видове плащания са сравнително незначителни по размери, в сравнение с посочените две.

 

Застрахователни плащания в животозастраховането

Изплатените претенции от застрахователни дружества, извършващи дейност по животозастраховане, в началото на 2005 г. възлизат на 8 808 хил. лв., което е намаление от 6% спрямо първото тримесечие на предходната година. Подобно на структурата на брутния премиен приход с най-голям дял в изплатените претенции и суми е застраховка „Живот“ и рента - 66%.

 

Таблица 5.

Премиен приход и изплатени претенции на  животозастрахователните дружества по видове застраховки

Застраховка

Изплатени суми

Март 2004 г.

Март 2005 г.

„Живот” и в т. ч.

6 087 257

5 829 445

Застраховка „Живот”

5 594 791

5 305 863

Застраховка за пенсия или рента

492 466

523 582

Женитбена и детска застраховка

503 874

422 356

„Живот”, свързана с инвестиционен фонд

712 194

559 135

Постоянна здравна застраховка

340 127

336 186

Изкупуване на капитал

0

0

Допълнителна застраховка

1 253 188

1 238 236

„Злополука”

497 582

423 034

Общо

9 394 222

8 808 390

Източник: Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

 

Данните ясно сочат, че през 2005 г. изплатените суми са значително по-малко като размер от тези за 2004 г.

 

Фиг.14. Структура на плащанията на животозастрахователните дружества по видове застраховки към 31.03.2005 г.

 

На фигурата ясно се вижда, че най- голям дял сред изплатените суми за 2005 г. заема застраховка Живот”, следвана от сумите за допълнителни застраховки (14%), застраховките „Живот”, свързани с инвестиционен фонд (6,35%) и т.н.

 

 

5. Ощетимост и резултати от застрахователните операции

 

Като цяло данните сочат, че със всяка изминала година приходите в сферата на застраховането у нас се покачват значително Пазарът на застрахователни услуги постепенно се стабилизира и застраховането придобива все по значима роля в живота на българското население. Всичко това личи и от резултатите, които отделните дружества у нас отчитат от дейността си.

При анализа на състоянието на националния застрахователен пазар, много важно е да се отчете и т. нар. Коефициент на ощетимост. Той на практика се измерва на база реализирани от дружествата приходи и размера на направените разходи за оказване на застрахователната услуга.

Към началото на 2005 г. най-високи нетни коефициенти на ощетимост отчитат ЗК Орел -54.05%, ЗК Български имоти - 51.40%, и ЗПАД „Алианц България” - 50.02%.

 

Таблица 6.

Дружества с най-нисък коефициент на ощетимост

Дружество

Коефициент на ощетимост

ЗК Орел

50.05%,

ЗК Български имоти

48.40%,

ЗПАД Алианц България

42%

Евроинс България

31,5%

Източник: Съставена от автора

 

Общата стойност на активите в общото застраховане възлиза на 568.146 млн. лв. Застрахователните резерви са в размер на  327.809 млн. лв., пренос, премийният резерв -154.909 млн. лв., а резервът за предстоящи плащания съответно 171.094 млн. лв. Съотношението застрахователни резерви към активи е 57.70%.

За 2005 г. бруто премийният приход на ЗПАД "Алианц България" е 112 млн. лв., а реализираният прираст спрямо предходната година е 18.6%. Бруто платените обезщетения възлизат на 39 млн. лв., като брутната квота на ощетимост е 42%. Печалбата след облагане с данъци е 14.8 млн. лева.[65]

През 2005 г. в "Алианц България Холдинг" в продажбата на застраховки "Живот" регистрира 15 000 нови клиенти. Активите на дружеството в България възлизат над един милиард лева, като чистата печалба на холдинга след данъчно облагане е 50 млн. лева. Брутният премиен приход на дружеството е 180 млн. лв., като от тях по общото застраховане премийният приход е 152 млн. лв., като прирастът спрямо предходната година е над 20%.[66]

ЗАД "Енергия", отчита почти 40 млн. лв. премии за 2005 г. и реализира прираст спрямо предходната година от над 26%. Печалбата за 2005 г. е над 23 млн. лева.[67]

През 2005 г. бруто премийният приход на ЗАД "Алианц България Живот" е в размер на 28 млн. лв. Това е прираст от над 70% в сравнение с 2004 г. За сравнение ръстът на целия животозастрахователен пазар в страната за същия период се очаква да бъде около 25 - 30%. Пазарният дял на компанията за 2005 г. е около 30%. Печалбата след данъчно облагане за 2005 г. е 4.9 млн. лева.

Дружество, реализиращо нисък коефициент на ощетимост е и ЗД „Евроинс България”. Само за 2003 г. дружеството реализираният премиен приход надхвърля 23 млн. лв. при 17 млн. лв. за 2004 г. ръстът е от 35%. Към същата 2004 г. дружеството регистрира с над 10 пункта е подобрена квотата на ощетимост - 35.1% спрямо 45.6% за 2003 г., като изплатените обезщетения възлизат на 8 млн. лв. Най-значителен е ръстът при имуществените и финансовите застраховки -над 40%. Приходите по Автокаско също бележат ръст, като делът им в портфейла намалява от 37 на 31 %. Квотата на ощетимост при тях е подобрена с над 20 пункта - 64% за 2004 г. при 84% за 2003 г.[68]

До средата на 2005 г. приходите на ДЗИ от застрахователните премии по общото и животозастраховането нарастват с приблизително 26%. С премиен приход от 124.5 млн. лв. през 2004 г. "ДЗИ Общо застраховане" застава на предна позиция за постъпления от този вид полици сред останалите застрахователни дружества. По този начин дружеството заема лидерската позиция в този сегмент. Основната дейност на ДЗИ е животозастраховането, което в дружеството бележи коефициентът на ощетимост е 77% при среден показател за сектора на животозастраховането 80%. Тенденцията е към постепенно намаляване на стойността на показателя, който е сравнително висок, съпоставен с останалите застрахователни дружества с висок пазарен дял. Намаляването на този коефициент оказва положително влияние върху увеличаването на техническата печалба на дружеството.[69]

 

 


ГЛАВА ТРЕТА

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ

ПАЗАР В БЪЛГАРИЯ

 

 

1. Преразпределение на застрахователния пазар в България

 

На фона на общата икономическа стагнация през последните една - две години застраховането в България запазва относително голяма динамика на развитие и изпреварва останалите отрасли. Тук трябва да кажем, че застрахователния пазар в страната е един от секторите на икономиката в България, който се развива с много бързи и положителни темпове. Темповете на годишен прираст в застраховането у нас са в рамките на 20%, което е много значима цифра за България и говори много красноречиво за цялостно икономическо подобрение, тъй като спецификата на застрахователната услуга, я прави силно зависима от покупателната способност на населението и цялостното икономическо състояние на страната.

Трябва обаче да се посочи, че индексите на пазара на застраховки в България, колкото и да са големи за българската икономика, то те са с пъти по-малки от темповете, с които се движи застраховането в икономически развитите и стабилни държави. Все още има много какво да се очаква и иска от застраховането у нас.

Все пак, трябва да се отбележи, че темповете на развитие и печалбите, които генерират застрахователните дружества у нас все повече привличат чужди инвеститори в този сектор. Не напразно по-голямата част от застрахователите на пазара са с един или друг вид чуждестранно участие.

Промените в закона след 1997 г. , както и влизането в сила на новия Кодекс за застраховането, както и високата конкуренция на пазара са една от основните причини за преразпределението на застрахователния пазар. Повишените мерки за оказване на контрол в сектора, за намаляване проявленията на нелоялна конкуренция, повишеното търсене и мн. др. са факторите, които допринасят за повишения интерес към този сектор.

Накратко можем да опишем най-значимите фактори, допринасящи за развитието на сектора и повишаването интереса на чуждестранните инвеститори в застрахователния бизнес:

-              Приватизацията на ДЗИ и превръщането на дружеството в частно;

-              Разделянето на контрола над хазарта и контрола над застраховането;

-              Създаването на нов Кодекс за застраховането

-              Предприетите нововъведения за регулацията на застрахователното посредничество;

-              По-строгите правила за регулиране на дейността в застраховането;

-              Либерализацията на застрахователния пазар и др.

Безспорно сред най-значимите събития в областта на застраховането е приемането на новия Кодекс за застраховането, който премахва действието на досегашния Закон за застраховането. Чрез Кодекса се поставят по-сериозни регулации в сферата на застраховането, като се цели установяването на европейски застрахователен пазар в страната. Към стъпката на промени трябва да се добавят задължително и промените в Наредба №18, която регламентира условията и реда за предлагане на "Гражданска отговорност". Едно от положителните неща, които следва да се отчетат по този повод е либерализирането на пазара на "Гражданска отговорност". Може да се каже, че промените в законодателството са добри и ограничават максимално възможността от недобросъвестно поведение на пазара.

Много важно тук е да се каже, че с промените в законодателството законите на свободната конкуренция вече важат и за предлагането на застраховката „Гражданска отговорност" при автомобилите. Важен момент от новите постановления в закона е че в страната вече няма да се определят минимални цени за застраховките, което може да има както положителни, така и отрицателни последствия.

Силната динамика в развитието на застрахователния пазар определя едно много значимо място на застраховането в икономиката и икономическото развитие на страната. Това налага да се разгледа мястото и ролята на застраховането в основния икономически показател за страната – БВП. Данните сочат, че през 2005 г. застрахователното проникване продължава да се увеличава. Утвърждава се трайна тенденция към нарастване значението на застраховането за развитието на националната икономика.

Много важен показател тук е и т. нар. коефициент еластичност на премийния приход от застраховане (изчислен като съотношение между темповете на прираст на брутния премиен приход и на брутния вътрешен продукт в текущи цени), който трайно се задържа на равнище над единица. Увеличава се и застрахователната плътност у нас.

Все повече се повишава застрахователната култура на българското население и с това расте и броят на сключените застраховки. Повишаването на стандарта на живот на населението неимоверно води до повишаване в търсенето на застрахователни услуги. Това от своя страна води до разнообразяване на застрахователния продукт на пазара и повишава значително конкуренцията между дружествата на пазара в този сектор. По този начин се създава една силно конкурентна среда, която води до преразпределение на пазара.

С развитието на обществото в страната се появяват все по-нови и нови потребности в областта на застраховането, което налага застрахователните дружества бързо да реагира и да отговарят на новите нужди на обществото. Новите застрахователни потребности са пряко свързани с изпреварващата динамика  на развитие на застраховането в България. За новите пораждащи се потребности  допринасят и макроикономическата стабилизация, лимитите на отговорността, както и новите пазарни низши които отварят задължителните застраховки.

В тази връзка трябва да отбележим, че периодът 2004 – 2005 г. се характеризира с преструктуриране на портфейлите, рязко увеличение на  клиентите и на приходите в застрахователния бранш. С все по-големи темпове се развиват имущественото застраховане, застраховките за професионална отговорност, застраховките живот и много др.

В условията на силна конкуренция и променени законови постановления, на пазара могат да оцелеят и да продължат дейността си само онези дружества, които успеят да преструктурират и пригодят работата си в новите пазарни условия. Контролът в сектора става все по-силен, с цел намаляване на риска за потребителите. Така постепенно на пазара се утвърждават все повече дружествата с изграден имидж.

Новият световен ред и обстановката в условията на глобализация в икономиката и политиката, промените в климата и мн. др. фактори поставят въпроса за новите нужди на хората в сферата на застраховането. Така постепенно се формират и новите услуги на застрахователите дружества. Но промените следва да се търсят не само по отношение на промените и разнообразяването на застрахователните услуги, но и в цялостно усъвършенстване на предлагането. В динамиката на съвременния свят е необходимо да се търсят начини за максимално улесняване на потребителите на тези застраховки, като за целта все повече се прилагат откритията на информационните технологии.

Застраховането е елемент  на системата за сигурността и то трябва да отчита динамично променящите се обществени отношения като своевременно предлага нови застрахователни решения. В този смисъл, все повече дружества се ориентират към предлагане на застрахователни услуги за риска от природни бедствия, терористични  нападения, заболявания и др.

 

 

2. Подобряване състоянието на застрахователния пазар в България

 

2.1. Състояние и проблематика на застрахователния пазар в България

 

Към настоящия момент на българския пазар функционират общо 31 застрахователни дружества, като броят им е напълно достатъчен за задоволяването на нуждите на пазара от застраховане и застрахователни услуги.

Пазарът в България се характеризира с много бърза динамика на развитие и растеж. Ежегодно приходите на тези дружества отбелязват прираст с повече от 20%, а търсенето на застрахователните услуги следва тенденция на нарастване. Всичко това създава една доста привлекателна обстановка за чужди инвестиции в този бранш, чиято примамливост се засилва и от направените законови промени по отношение на застраховането.

В известна степен обаче тези промени крият и някои опасности, които следва да бъдат предотвратени с цел развитие на пазара на застраховки у нас. Всички промени, предприети в законодателството у нас по отношение на застраховането цял усъвършенстване системата на функциониране на застрахователния пазар и подобряване застрахователния климат у нас.

Промените в законодателството и влизането в сила на новия Кодекс за застраховането премахват определянето на задължителни минимални цени на застрахователните услуги. Характерно тук е, че КФН определя сравнително високи цени, за да осигури платежоспособността на компаниите в бъдеще. Сега вече тази политика се премахва, което от своя страна налага необходимостта финансовият надзор да бъде много по-внимателно и да следи пазара, за да предотврати евентуални сътресения.

Един от основните проблеми у нас пред евентуалното ни членство в ЕС е ниският процент на застрахованите водачи. Смята се обаче, че с либерализирането на цените и превантивните мерки за контрол, предвидени в новите нормативни актове страната ни ще се справи с този проблем.[70]

Трябва да отбележим, че направените до момента промени имат много голямо значение за бъдещото положително развитие и промените в сферата на застраховането у нас.[71] Необходимо е да продължат мерките на промяна и усъвършенстване пазарните отношения в сферата на застраховането. 

Либерализацията на застрахователния пазар е свързан с намаляване господстващото влияние на някои крупни застрахователи. В тази връзка трябва да кажем, че тенденциите са към раздробяване на пазара и това се потвърждава от показателите за пазарните дялове на застрахователните дружества у нас. Така например през 2004 г. пазарният дял на основните застрахователи у нас е около 59%, докато за 2005 г. този дял вече е намалял и заема стойности от 54%. Раздробяването на застрахователния пазар е абсолютно задължително в близко бъдеще. Критериите за не банковите финансови институции следва да са  високи с оглед защитата на интересите на потребителите на тези услуги.

Важно е да кажем, че националният застрахователен пазар е малък, но с голям потенциал за развитие. Освен предстоящото ни приемане в ЕС през 2007г. а засиления инвестиционен интерес, който се забелязва в последно време, са постоянно подобряващата се икономическа среда и съгласуването на законодателството ни с европейската нормативна уредба и практика. Не е за пренебрегване и факта че през последните няколко години у нас  приходите от  застрахователна дейност у нас постоянно се увеличават средно с по около 25%.

Прогнозите на специалистите сочат, че до края на 2006 г. приходите на застрахователния бизнес у нас ще надвишат значително тези от 2005 г. Пазарът на застраховането постоянно се преструктурира, като се създават нови форми на действие и се търсят начини за закупуване на вече лицензирани и работещи дружества. [72]

Тенденциите в развитието на застраховането у нас са много положителни.  Реално в момента у нас са повечето големи международни застрахователи. Пазарът все повече се раздвижва, културата и потребностите на населението се повишават, а оттам растат и приходите на застрахователните компании. С приближаването на датата за присъединяване към структурите на Европейския съюз все повече ще се увеличава и интереса към застрахователния пазар в страната. Очакванията са за увеличаване на апетитите към българските застрахователни компании и закупуването им от чужди инвеститори.[73]

Много важно за ефективното функциониране и развитие на застрахователния пазар у нас е да се обърне внимание на финансовото състояние на застрахователните компании у нас, така че да се намали риска за техните клиенти и за пазара на застраховането като цяло.  Комисията за финансов надзор е необходимо много подробно да погледне във финансовите отчети на застрахователите, да установи и истинската граница на платежоспособност и размера на техните резерви точно по задължителните застраховки и да разпише съответно какво следва да се направи от онези, които не отговарят на изискванията на закона .

Българският застрахователен пазар може лесно да бъде сравнен с европейските пазари. Но все пак има някои особености, които го отличават. Стабилността и употребата на алтернативни платежни системи все още не са достигнали особено високо ниво на развитие. Също така мисля, че пазарът все още е отворен за по-гъвкави и рискови продукти, които дават възможност за поддържане на социалното осигуряване и едновременно с това за използване на тези инструменти за постигане на по-високо ниво на спестявания.

Все още на българския пазар, при представянето на застрахователни продукти цената е по-важна от качеството и обхвата, който застраховането предлага. Всичко това сочи , че потенциалът на застрахователния пазар в България е голям, като се иам предвид броя на продадените застрахователни полици и продуктите, които се предлагат в момента.

 

2.2. Възможности за подобряване състоянието на застрахователния пазар в България

 

Когато се говори за бъдещо развитие на пазара на застраховки, той трябва да се разглежда в контекста на членството на България в Европейския съюз, което ще доведе до значими промени на този пазар. Това означава, че в бъдеще трябва да продължи търсенето на ефективни пътища не само за по-качествено и по-разнообразно задоволяване на съществуващите застрахователни потребности, но и за генериране на нови такива. Заедно с това, на застрахователния пазар се очаква развитието на някои значими тенденции, които близко бъдеще ще са определящи за пазарните перспективи. Най-общо тези тенденции могат да се опишат по следния начин:

-              В бъдеще, с повишаването стандарта на живот и развитието на икономическите процеси в страната се очаква силно увеличаване в търсенето на застрахователни услуги, а от там и увеличение в обхвата на различните видове и подвидове застрахователни продукти.

-              Развитието на застрахователния пазар ще се насочи към  откриване на нови пазарни ниши чрез налагане на съвременни застрахователни продукти за нуждите на клиенти със значителни финансови възможности, които в бъдеще ще се увеличават в страната.

-              В бъдеще конкуренцията и нарастващите изисквания, налагани от обществото, ще станат причина за все по-силното навлизане на модерните технологии за реклама и обслужване на клиентите в сферата на застраховането.

Основен фактор, който ще оказва влияние в бъдеше на застрахователния пазар у нас е Европейският съюз. Членството в съюза неизменно ще наложи завишени критерии, които следва да се спазват на всяко равнище от икономическия живот на страната, в т. ч. и застрахователните компании. Това очертава риска в бъдеще някои от застрахователните компании да отпаднат от пазара, поради невъзможността им да отговорят на изискванията на пазара.

В бъдеще се очаква затягане на контрола върху дейността на застрахователните компании, цялостна промяна във финансовата отчетност, завишеност на финансовите показатели критерии на които отговарят те и не на последно място изостряне на конкуренцията между дружествата. За да отговорят на повечето от предстоящите предизвикателства на пазара е възможно по-малките компании да се обединят. Възможни са и поглъщания или закупуването на действащи застрахователи от чуждестранни компании и поява на нови субекти на пазара.[74]

Тенденциите сочат развитие и увеличаване в автомобилното застраховане и животозастраховането. Прогнозите са в бъдеще делът на автозастраховките да намалява за сметка на имуществените и тези за професионална отговорност . Автомобилното застраховане ще продължава да увеличава обема си, но с доста по-скромни темпове от животозастраховането, където се очаква увеличение в пъти.

В бъдеще се очаква развитие в областта в дългосрочното животозастраховане, застраховките на домашно имущество, отговорности, гаранции и др. С развитието на икономиката и обществото ще се появяват все по-нови нужди от застраховки. Развитието на пазара обаче и неговата модернизация не могат да се разглеждат като самостоятелно явление, тъй като това е един взаимнозависим процес, който се определя от правителствената политика, поведението на потребителя и състоянието на пазара на застрахователни услуги. Необходимо е застрахователният сектор и неговата модернизация да се подпомага от адекватни данъчни промени и от адекватни решения за повишаване на платежоспособното търсене на съвременни застрахователни продукти. Само така развитието на българския застрахователен пазар би могло да отговори на предизвикателствата на неговото поетапно интегриране в застрахователния пазар на европейското икономическо пространство. Тук трябва да кажем, че първите стъпки вече са направени и законовото управление вече е подновено с новия Кодекс за застраховането. Принос за развитието на застрахователния пазар у нас има и обединението на Комисията по финансов надзор. Интегрирането на Надзора се основава на разбирането, че различията между институциите, предлагащи финансови услуги, все повече се заличават, както и че понякога противоречивите регулативни методи могат да доведат до деформации и следователно да окажат негативно влияние върху развитието на пазара.

С това обединение България отговаря на световните тенденции, тъй като сложните взаимовръзки на глобалните пазари, все по-честите промени във финансовата сфера, създаването на интегрирани структури и предлагането на комплексни финансови услуги са фактори, които оказват значителен натиск върху системите с множество припокриващи се регулаторни органи. Решението, което много страни възприемат и прилагат в различна степен по отношение на интеграцията, е създаването на обединен регулаторен орган, който да осъществява надзора над финансовите институции.

Българският национален, а в т. ч. и застрахователен пазар в бъдеще ще става все по-привлекателен за чужди инвеститори. Причините за привличането на вниманието на чуждестранните инвеститори в застраховането могат да се търсят в това, че националният ни пазар ще позволява предлагането на специфичните финансови продукти на външните инвеститори. Привлекателността на пазара се крие и в неговите големи възможности за растеж и развитие, тъй при сравнение в световен мащаб става ясно, че пазарът е все още силно недоразвит.

Промени в бъдеще са необходими в областта на Финансовия надзор на пазара на застрахователни услуги. В тази връзка е необходимо да се въведат ясни и конкретни изисквания във връзка със изграждането на системи за вътрешен контрол. Необходимо е да се осигурят надеждни механизми за контрол и оценка на тези системи, тъй като те са основните гаранции за стабилност на всяко дружество на един толкова конкурентен пазар като застрахователния в една модерна пазарна икономика. Това, което следва да се направи за развитието на националния застрахователен пазар е да се увеличат надзорът и изискванията към въвеждане на механизми за по-добро корпоративно управление в застрахователните дружества, както да се въведат ясни и конкретни изисквания във връзка със изграждането на системи за вътрешен контрол. Първата стъпка вече е направена с премахването на ценовото регулиране от страна на Надзора, с което той става по силен  и по-гъвкав по отношение на финансовата стабилност на компаниите.

Бъдещото развитие на застраховането налага промени, които да осигурят механизми за по-добро корпоративно управление, т.е. осигуряване на повече прозрачност в сектора. То е свързано регулираността на отчетите, подробното информиране, което да бъде достатъчно за извършването на по-обективна оценка за рисковете и финансовото състояние на всяко едно дружество от сектора както от надзора, така и от всички останали граждани, които имат интерес да ползват услугите на стабилни и здрави компании. Промени са необходими и по отношение на честотата на проверките на място, т.е. необходимо е да се повиши тяхната честота, което ще осигури по-висока ефективност на контрола. В тази връзка, трябва да се работи и за въвеждането на подробно ръководство за извършването на проверки, за да се създаде пълна прозрачност в процедурите  и механизмите за извършване на проверки. Необходимо е и надзорът върху застрахователните дружества да се ориентира в зависимост от риска. Стриктното спазване на нормативните изисквания от страна на всички дружества на застрахователния пазар ще осигури по-бързото развитие и модернизация на българското застраховане.

В бъдеще следва да се предприемат мерки за изграждане на механизми и институции за извън съдебно решаване на спорове, което да опрости и съкрати процедурата, тъй като към настоящия момент споровете се уреждат в продължение на години и в някой случаи дори изтичат давностните срокове на исковете поради липса на съгласуваност в законовите постановления.

Трябва да се има предвид, че в бъдеще ще се оценява в много по-голяма степен рискът, свързан с инвестициите на резервите, както и оценката на самите резерви. Тук можем да кажем, че тенденциите са за намаляване на риска, свързано с въвеждането на нови правила, които са предписани в Кодекса за застраховане и отразяват най-новото поколение директиви в ЕС. Освен това, въвеждат се и нови правила за локализиране на риска и покритие на резервите и се предвижда осъществяване и надзор за съответствието и на активите и пасивите на застрахователите, свързано с техническите, валутните, пазарните и други рискове, така че да има максимална стабилност за функциониращите на пазара застрахователи.

Много важно е да е отбележи, че в бъдеще, развитието на застрахователния пазар у нас е пряко свързано с повишаване на застрахователната култура на населението. Това означава, че е необходимо да се положат общи усилия от страна на застрахователите за насърчаване търсенето на застрахователни услуги сред населението. Тук индивидуалните усилия не биха били достатъчно ефективни, което налага полагането на общи мерки за повишава не интереса на обществото в тази сфера на потребление. Възможностите за постигане на тези цели са няколко и важното в случая е да се избере такава комбинация, която да даде максимален резултат. Политиката по насърчаване потреблението на застрахователни продукти може да се насочи към:

-              Намаляване на бюрократичните бариери, които са основно препятствие и спъват всяка инициатива;

-              Налагане на завишени мерки и контрол върху начина по който се инвестират резервите на компаниите;

-              Мерки за елиминиране на необходимо високите разлики в доходността, обявявана от застрахователните компании и др.

Много важно е да се поддържа коректна политика относно клиентите и да се премахнат злоупотребите с подвеждащи рекламни послания. Необходимо е клиентите на застрахователните компании да бъдат винаги информирани за предлагания от застрахователя продукт – за неговата цена, покритие, условия, рискови фактори, гаранции и изключения, както и за размерите на премията и застрахователната сума. Всичко това ще повиши доверието в застрахователите и ще се отрази положително на търсенето на застрахователни услуги.

Едно от най-важните условия, за доброто бъдещо развитие на застрахователния сектор е съобразяването на дейността на застрахователните компании с потребностите и желанията на клиентите в сферата на пазара на застрахователните услуги и това е основната цел, която представлява двигател при дейността по подобряване на застрахователния пазар.

 

 


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Застрахователният пазар се разглежда като място, където се преплитат противоположните интереси на застрахователите и съвкупността от физически и юридически лица с различни застрахователни нужди. Обект на размяна на застрахователния пазар е застрахователният продукт, който се характеризира с определени специфики, отличаващи го от другите стоки и услуги.

В България през последните години се формира един сравнително стабилен и привлекателен застрахователен пазар, който се характеризира с високи темпове на растеж и развитие. В България вече е налице тенденция на динамично развитие в бранша на застраховките и значително повишаване на застрахователната култура на българина.

Направеният анализ сочи, че секторът на застраховането ежегодно нараства със значителни темпове и видът и обхвата на застраховките постоянно се разнообразява. През последните години има тенденция за раздробяване на застрахователния пазар. Пазарният дял на единственото до 1989 г. застрахователно дружество – ДЗИ непрекъснато намалява след навлизането на сериозни чужди инвестиции през последните няколко години в страната. Към настоящият момент чуждо участие на капитали има в повече от половината от лицензираните застрахователни компании, развиващи дейност в страната.

Въпреки множеството положителни тенденции, застрахователният пазар в България е все още далеч от обемите и нивото на развитите европейски държави. Очертават се някои основни проблеми, които налагат необходимостта от промени в сектора с цел неговата модернизация и интеграция към западноевропейските пазари. Като основни проблемни пунктове могат да се посочат:

-              Ниската застрахователна култура на населението;

-              Недостатъчното познаване от страна на българското общество на възможностите за застраховане, видовете застраховки, цените на услугите и много др.

-              Все още са налице злоупотреби от страна на застрахователите, които се изразяват в даване на подвеждаща информация и нелоялно отношение;

-              Липсва достатъчен контрол върху дейността на застрахователните дружества в страната;

-              На застрахователния пазар у нас липсват достатъчно квалифицирани брокери, които да се явяват като посредници между застрахователните дружества и техните клиенти.

-              Налице са множество бюрократични бариери и др.

Всичко това налага необходимостта от промени, с цел модернизиране на националния застрахователен пазар, за чието реализиране е необходимо полагането на общи усилия както от страна на застрахователните компании, така и на правителството. Адекватните и бързи решение на съществуващите проблемни пунктове ще спомогнат за по-бързата модернизация на този сектор и ще намалят многократно рисковете за застрахователите в предстоящата пазарна евроинтеграция.  


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

 

Монографии

1.           Драганов, Хр., Близнаков, Йо., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, София  2001 г.

2.           Илиев, Б., “Застрахователен пазар”, Свищов, 1997 г.

3.           Йотев, Илиев, „Основи на застраховането”, в. т., 1998 г.

 

Нормативни актове и доклади

4.           „Кодекс за застраховането”, обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.

5.           Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2004 г.”

6.           Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

 

Статии

7.           Георгиева П.,, „Застраховането все още се мери в конски сили”, в.”Капитал”, бр.45, стр.46, 12.11.2005 г.

8.           Димитров, К., „Алианц България проявява апетити към Западните Балкани” в. ‘Кеш”, бр.5, стр.38, 04.11.2005 г.

9.           Димитров, К., „Обхватът на застраховката не е толкова нисък, колкото се цитира”, в. „Кеш”, бр.50, стр.31, 16.12.2005 г.

10.      Иванова, Г., „133% ръст на печалбата отчита ЗД Евро инс”, в. „Пари”, бр.1, стр.4, 12.12.2004 г.

11.      Иванова, Г., „Застрахователите прогнозират консолидация”, в „Пари”, бр.42, стр.15,01.03.2005 г.

12.      Йончева, К., „Застрахователният пазар се либерализира от Нова година”, „Банкеръ”, бр.49, стр.5, 10.12.2005 г.

13.      Industry Watch, „Икономическият растеж може да се забави”, в. „Дневник”, бр.122, стр.39, 27.6.2005 г.,

14.       „Ограничаването на кредитите е риск за икономиката” в.”Капитал”, бр.19, 14- 20 май, 2005 г., стр. 6

15.       „Курсът на управление у нас остава същият”, в. „Кеш”, бр.17, стр.6, 30.4.2004 г.

16.       „ЗИ АД – София”, в. „Кеш”, бр.36, стр.32, 09.9.2005 г.

17.       „Чужди инвеститори пак оглеждат българския пазар” в „Кеш”-, бр.38, стр.36, 24.09.2004гф.

18.       „Българския пазар все още търси своя истински облик”, в „Кеш”, бр.3, стр.38,21.01.2005 г.

 

Интернет източници

19.      http://66.102.9.104/search?q=cache:c6FuaCwobfQJ:idg.bg/presentations/InsuranceForum2004/09_40-10_00-Jordan_Chukov-AZD-BG.doc

 

 


ПРИЛОЖЕНИЯ

 

Приложение 1

 

ВИДОВЕ ЗАСТРАХОВКИ

 

Раздел I

Видове застраховки.  Рискове

 

     1. Застраховка "Живот" и рента:

     а) застраховка "Живот" с покритие на рисковете "смърт" или "доживяване на определена възраст", или "доживяване на определена възраст или по-ранна смърт";

     б) застраховка за пенсия или рента, включваща спестовна част и

задължение за еднократни или периодични плащания, дължими след изтичане най-малко на една година от плащането на премията или на първата разсрочена вноска.

     При тези договори застрахователят изплаща фиксирани суми.

     2. Женитбена и детска застраховка.

     Застраховка за изплащане на фиксирана сума при женитба или раждане или изтичане на срока на застраховката, който е обвързан с навършване на определена възраст от дете.

     3. Застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд.

     Застраховка по т. 1 и 2, при която застрахователните плащания са изцяло или частично зависими от стойността на акции и дялове, издадени от инвестиционни дружества и договорни фондове, които извършват дейност при условията и по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, както и акции и дялове на колективни инвестиционни схеми, или от стойността на активи, включени във вътрешни фондове на застрахователя.

     4. Постоянна здравна застраховка:

     а) застраховка за изплащане на медицински разходи или на фиксирани суми за диагностициране и лечение, произтичащи от злополука или заболяване или от определени видове злополука или заболяване;

     б) застраховка за изплащане на фиксирани еднократни или периодични суми за определен период или пожизнено, при неработоспособност, причинена от злополука или заболяване, или от определени видове злополука или заболяване.

     5. Изкупуване на капитал.

     Застраховка за определен срок, при която срещу получаване на премия

застрахователят изплаща договорена сума при изтичане на срока.

     6. Допълнителна застраховка.

     Застраховка, осигуряваща допълнителни застрахователни покрития,

включващи което и да е или комбинация от:

     а) смърт вследствие на злополука;

     б) трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на

злополука;

     в) трайно загубена или намалена работоспособност вследствие на

заболяване;

     г) временна неработоспособност вследствие на злополука;

     д) временна неработоспособност вследствие на заболяване;

     е) безработица;

         ж) хоспитализация;

     з) тежки заболявания;

     и) медицински разходи.

 

Раздел II

 

     А. Видове застраховки. Рискове.

     1. Злополука (включително производствени злополуки и професионални

заболявания):

     - фиксирани парични суми;

     - обезщетения;

     - комбинация от горните две;

     - обезщетения на пътници.

     2. Заболяване:

     - фиксирани парични суми;

     - обезщетения;

     - комбинация от горните две.

     3. Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства).

     Всяка щета или загуба, нанесена на:

     - сухопътни моторни превозни средства;

     - сухопътни безмоторни превозни средства.

     4. Релсови превозни средства.

     Всяка щета или загуба, нанесена на релсови превозни средства.

     5. Летателни апарати.

     Всяка щета или загуба, нанесена на летателни апарати.

     6. Плавателни съдове (морски, речни и по езера и канали).

     Всяка щета или загуба, нанесена на:

     - речни и плавателни съдове по канали;

     - плавателни съдове по езера;

     - морски плавателни съдове.

     7. Товари по време на превоз (включително стоки, багаж и други).

     Всяка щета или загуба, нанесена на товари по време на превоз, без оглед на вида на транспорта.

     8. Пожар и природни бедствия.

     Всяка щета или загуба, нанесена на имущество (различно от това по т. 3, 4, 5, 6 и 7), предизвикана от:

     - пожар;

     - експлозия;

     - имплозия;

     - буря;

     - други природни бедствия;

     - атомна енергия;

     - свлачища.

         9. Други щети на имущество.

     Всяка щета или загуба, нанесена на имущество (различно от това по т. 3, 4, 5, 6 и 7), предизвикана от градушка или измръзване и всякакво друго събитие, като кражба, освен включените в т. 8.

     10. Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство.

     10.1. Всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на

сухопътни моторни превозни средства.

     10.2. Гражданска отговорност на превозвача с моторни превозни средства по суша.

     11. Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на летателни апарати.

     11.1. Всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на

летателни апарати.

     11.2. Гражданска отговорност на превозвача с летателни апарати.

     12. Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на плавателни съдове.

     12.1. Всяка отговорност за вреди, възникваща при използването на

плавателни съдове.

     12.2. Гражданска отговорност на превозвача с плавателни съдове.

     13. Обща гражданска отговорност.

     Всяка отговорност за вреди освен посочените в т. 10, 11 и 12.

     14. Кредити:

     - обща неплатежоспособност;

     - експортни кредити;

     - продажби с разсрочено плащане;

     - ипотеки;

     - селскостопански кредити.

     15. Гаранции:

     - преки;

     - косвени.

     16. Разни финансови загуби:

     - рискове, свързани със заетостта;

     - обща недостатъчност на доходи;

     - лошо време;

     - загуба на доходи;

     - текущи общи разходи;

     - непредвидени търговски разходи;

     - загуби на пазарна стойност;

     - загуби на рента или доход;

     - косвени търговски загуби освен посочените по-горе;

         - други финансови загуби (нетърговски);

     - други финансови загуби.

     17. Правни разноски (правна защита).

     Застраховка за покриване на съдебни разноски и други разходи за водене на дела.

     18. Помощ при пътуване (асистанс).

     Помощ за лица, които попадат в затруднения при пътуване, когато са

далеч от дома или от постоянното си местоживеене.

     Б. Наименование на лиценза за повече от един вид застраховки.

     Когато лицензът включва едновременно:

     а) видовете по т. 1 и 2, се наричат "Застраховане срещу заболяване и злополука";

     б) видовете по т. 1 (обезщетения на пътници), 3, 7 и 10, се наричат

"Автомобилно застраховане";

     в) видовете по т. 1 (обезщетения на пътници), 4, 6, 7 и 12, се наричат "Морско и транспортно застраховане";

     г) видовете по т. 1 (обезщетения на пътници), 5, 7 и 11, се наричат

"Авиационно застраховане";

     д) видовете по т. 8 и 9, се наричат "Застраховане на имущество";

     е) видовете по т. 10, 11, 12 и 13, се наричат "Гражданска отговорност";

     ж) видовете по т. 14 и 15, се наричат "Кредити и гаранции";

     з) по всички видове, се наричат "Общо застраховане".

     В. Спомагателни рискове.

     1. Застраховател, получил лиценз за един основен риск, отнасящ се към един или група видове застраховки по раздел II от приложението, може също да покрие рисковете, включени в други видове, без да се изисква лиценз за тези рискове, ако:

     - са свързани с основния риск;

     - се отнасят за предмета, който се покрива от основния риск;

     - се покриват от договора, покриващ основния риск.

     2.1. Рисковете, включени в раздел II, буква "А", т. 14, 15 и 17, не

могат да бъдат разглеждани като спомагателни за други видове застраховки.

     2.2. Рискът по раздел II, буква "А", т. 17 (правни разноски) може да бъде спомагателен по застраховки от вида "Помощ при пътуване" по раздел II, буква "А", т. 18, когато са налице обстоятелствата по т. 1 и когато основният риск се отнася само до предоставянето на помощ на лица, които са попаднали в затруднения при пътуване, когато са далеч от дома или от постоянното си местоживеене.

     2.3. Правните разноски могат да бъдат спомагателен риск и при условията на т. 1, когато се отнася до спорове или рискове, произтичащи от или във връзка с плавателни средства по море.

 


Приложение 2

 

 

 

                                                           Приложение № 2

                                                        към чл. 82, ал. 4

 

 

     Минимален размер на гаранционния капитал на взаимозастрахователна

                    кооперация по чл. 80, ал. 3

 

¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

 №  ¦  Равнище на достигнат годишен      ¦    Размер на минималния

 по ¦         премиен приход             ¦     гаранционен капитал

 ред¦           (хил. лв.)               ¦         (хил. лв.)

¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤Ў¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

 1.  До 500 включително                                100

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

 2.  От 500 до 1000 включително                        200

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

 3.  От 1000 до 1500 включително                       300

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

 4.  Над 1500                                          400

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

 

 

 


Приложение 3

 

Агрегирани счетоводни баланси на застрахователите към 30. 09. 2005 г.

 

ОБЩО

 

АКТИВ

СУМА

А. Нематериални активи

1 865 97

Б. Инвестиции

469 416 230 238

В. Инвестиции в полза на животозастрахователни

 

полици, свързани с инвестиционен фонд

19 475

Г. Вземания

216 591 29 350

Д. Други активи

90 951 30 446

Е. Разходи за бъдещи периоди и натрупан доход

15 248 18 162

Сума на актива

794 271 327 768

Ж. Условни активи

13 815 14 149

ПАСИВ

 

А. Капитал и резерви

272 328 135 067

Б. Подчинени пасиви

0

В. Застрахователни резерви

332 073 157 079

Г. Застрахователни резерви по застраховки

 

живот, свързани с инвестиционен фонд

21 706

Д. Депозити, получени от презастрахователи

55 569 35

Е. Задължения

133 423 13 805

Ж. Натрупвания и доход за бъдещи периоди

878 76

Сума на пасива

794 271 327 768

З. Условни пасиви

13815 14 149

 



[1] Йотев, Илиев, „Основи на застраховането”, в.т., 1998 г. стр. 85

[2] Йотев, Илиев, „Основи на застраховането”, в.т., 1998 г. стр. 85

 

[3] Йотев, Илиев, „Основи на застраховането”, в.т., 1998 г. стр. 87-88

[4] Илиев, Б., „Застрахователен пазар”, Свищов, 1997 г. , стр. 10-11

[5] Илиев, Б., “Застрахователен пазар”, Свищов, 1997 г., стр. 10

[6] Илиев, Б., “Застрахователен пазар”, Свищов, 1997 г., стр. 10-11

[7] Илиев, Б., “Застрахователен пазар”, Свищов, 1997 г.., стр. 11

[8] Илиев, Б., “Застрахователен пазар”, Свищов, 1997 г., стр. 11-13

[9] Илиев, Б., “Застрахователен пазар”, Свищов, 1997 г., стр. 13

[10] Илиев, Б., “Застрахователен пазар”, Свищов, 1997 г., стр. 13-34

 

[11] Йотев, Илиев, „Основи на застраховането”, в.т., 1998 г. стр. 8

[12] Илиев, Б., “Застрахователен пазар”, Свищов, 1997 г., стр. 18-20

[13] Илиев, Б., “Застрахователен пазар”, Свищов, 1997 г., стр. 21

[14] Илиев, Б., “Застрахователен пазар”, Свищов, 1997 г., стр. 20-21

[15] Драганов, Хр., Близнаков, Йо., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, София  2001 г. 18-19

[16] Йотев, Илиев, „Основи на застраховането”, в.т., 1998 г. стр. 91

 

[17] Драганов, Хр., Близнаков, Йо., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, София  2001 г. 18

[18] Драганов, Хр., Близнаков, Йо., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, София  2001 г. 19

[19] Драганов, Хр., Близнаков, Йо., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, София  2001 г. 27

[20] Драганов, Хр., Близнаков, Й., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, София  2001 г. 37

[21] Драганов, Хр., Близнаков, Й., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, София  2001 г. 37-38

[22] Драганов, Хр., Близнаков, Й., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, София  2001 г. 48-49

[23] Драганов, Хр., Близнаков, Й., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, София  2001 г. 51

[24] Драганов, Хр., Близнаков, Й., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, София  2001 г. 52-53

[25] Драганов, Хр., Близнаков, Й., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, София  2001 г. 57

[26] Драганов, Хр., Близнаков, Й., Димитрова, Г., „Застрахователен пазар”, Тракия, София  2001 г. 57

[27] „Застрахователният пазар се либерализира от Нова година”, „Банкеръ”, бр.49, стр.5, 10.12.2005 г., автор: Катя Йончева

[28] „Кодекс за застраховането”, обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.

[29] „Кодекс за застраховането”, обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.

[30] „Кодекс за застраховането”, обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.

[31] „Кодекс за застраховането”, обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.

[32] „Кодекс за застраховането”, обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.

http://66.102.9.104/search?q=cache:c6FuaCwobfQJ:idg.bg/presentations/InsuranceForum2004/09_40-10_00-Jordan_Chukov-AZD-BG.doc

[33] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[34] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[35] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[36] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2004 г.”

[37] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[38] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2004 г.”

[39] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2004 г.”

[40]„Ограничаването на кредитите е риск за икономиката” в.”Капитал”, бр.19, 14- 20 май, 2005 г., стр. 6

 

[41] „Икономическият растеж може да се забави”, в. „Дневник”, бр.122, стр.39, 27.6.2005 г., автор: Industry Watch

[42]„Курсът на управление у нас остава същият”, в. „Кеш”, бр.17, стр.6, 30.4.2004 г.

 

[43] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[44] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[45] „Кодекс за застраховането”, обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.

 

[46] „Кодекс за застраховането”, обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.

[47] „Кодекс за застраховането”, обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.

[48] Кодекс за застраховането”, обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., доп., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.

[49] www.vitosha-research.com/artShow.php

[50] „Застраховането все още се мери в конски сили”, в.”Капитал”, бр.45, стр.46, 12.11.2005 г., автор: Полина Георгиева

[51] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[52] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[53] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[54] „Застраховането все още се мери в конски сили”, в.”Капитал”, бр.45, стр.46, 12.11.2005 г., автор: Полина Георгиева

[55] „Застраховането все още се мери в конски сили”, в.”Капитал”, бр.45, стр.46, 12.11.2005 г., автор: Полина Георгиева

[56] „Застраховането все още се мери в конски сили”, в.”Капитал”, бр.45, стр.46, 12.11.2005 г., автор: Полина Георгиева

[57] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[58] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[59] „Застраховането все още се мери в конски сили”, в.”Капитал”, бр.45, стр.46, 12.11.2005 г., автор: Полина Георгиева

 

[60] „Застраховането все още се мери в конски сили”, в.”Капитал”, бр.45, стр.46, 12.11.2005 г., автор: Полина Георгиева

[61] „Застраховането все още се мери в конски сили”, в.”Капитал”, бр.45, стр.46, 12.11.2005 г., автор: Полина Георгиева

[62] „Застраховането все още се мери в конски сили”, в.”Капитал”, бр.45, стр.46, 12.11.2005 г., автор: Полина Георгиева

[63] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[64] Комисия за финансов надзор „Годишен отчет за дейността през 2005 г.”

[65] „Алианц България проявява апетити към Западните Балкани” в. ‘Кеш”, бр.5, стр.38, 04.11.2005 г., автор: Калин Димитров

[66] „Алианц България проявява апетити към Западните Балкани” в. ‘Кеш”, бр.5, стр.38, 04.11.2005 г., автор: Калин Димитров

[67] „Алианц България проявява апетити към Западните Балкани” в. ‘Кеш”, бр.5, стр.38, 04.11.2005 г., автор: Калин Димитров

[68] „133% ръст на печалбата отчита ЗД Евро инс”, в. „Пари”, бр.1, стр.4, 12.12.2004 г., автор: Гергана Иванова

[69] „ЗИ АД – София”, в. „Кеш”, бр.36, стр.32, 09.9.2005 г.

[70] Статия: „Обхватът на застраховката не е толкова нисък, колкото се цитира”, в. „Кеш”, бр.50, стр.31, 16.12.2005 г., автор:  Калин Димитров

[71] Статия: „Обхватът на застраховката не е толкова нисък, колкото се цитира”, в. „Кеш”, бр.50, стр.31, 16.12.2005 г., автор:  Калин Димитров

 

[72] В „Кеш”-, бр.38, стр.36, 24.09.2004гф. „Чужди инвеститори пак оглеждат българския пазар”

[73] В „Пари”, „Застрахователите прогнозират консолидация”, бр.42, стр.15,01.03.2005г, автор Гергана Иванова, „Застрахователите прогнозират консолидация”

[74] В „Кеш”, „Българския пазар все още търси своя истински облик”, бр.3, стр.38,21.01.2005 г.


Търси за: застрахователен пазар | държавен надзор | застрахователни операции | животозастраховане | видове застраховане | пазарен потенциал | структура клиентопотока

Helpos.com >> Архив >> Застраховане >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker