В резултат на непрекъснатото нарастване на търговския обмен между страните се появява необходимостта от създаването на наднационална система, опосредстваща отношенията между застрахователите във връзка с катастрофи, злополуки и други рискови ситуации.

Застраховката на домашни животни и кошери с пчели включват едър рогат добитък, коне, овце, кози, свине и други домашни животни срещу смърт, убиване по необходимост, злополука и болест. Под видове на застраховката са застраховката на пчелите, на птиците, на расовите животни, животни при превоз и пребиваване в изложбени зали, коне за надбягване и др. Извън обсега на застраховане са загубите от негодност на животните вследствие на старост и др.

Целта на дипломната работа е да представи ролята и задачата на застраховането на домашни животни, птици и кошери с пчели. В разработката ще бъдат разгледани същността, значение и функциите на застрахователната дейност, както и икономическата роля на застраховането.

В третата глава на дипломната работа ще бъдат представени видовете застраховки на домашни животни.

ГЛАВА ПЪРВА

СЪЩНОСТ И СЪДЪРЖАНИЕ НА ЗАСТРАХОВАНЕТО

1. История на застраховането

Наченки на застраховането има още през 1760 г. – т. нар. кодекс на Хамурани, според който търговците са поемали взаимното задължение да преразпределят загуби по време на пътя поради кражби, природни бедствия и др.

Във Франция, Гърция и Рим начало на застраховането се слага при превозването на стоки.

През ранното средновековие в Генуа, Флоренция, Венеция също има наченки на застрахователна дейност и застрахователни премии.

През 17 в. в морските държави Холандия, Испания, Англия, Португалия се поставя начало на застраховането.

През 1860 г. Едуард Лойд основава кафене, в което се събират корабособственици и собственици на стоки, които сключват помежду си застрахователни договори. Основават се “Лойдови правила”. “Лойдс” е водеща застрахователна компания и сега.

В България начало на застраховането се поставя след освобождението от турско робство. Поради липса на опит първите застрахователни дружества са чужди - през 1882 г. се настаняват у нас румънските “Дачия” и “Насионал”. През 1887 г. Животозастрахователното дружество “Ню Йорк лайф” започва застраховане срещу злополуки по железниците. По-късно идват и австрийски дружества, които правят застраховки “пожар” и “транспорт”. Държавата в този период активно насърчава застраховането и за около 10 години се натрупват солидни знания и опит в тази насока. Откриват се предимно застрахователни акционерни дружества. През 1891 г. в Русе се основава застрахователно дружество “България”, което има 62 агенции, чрез които подпомага своите дейности – по имуществени застраховки, презастраховки, “пожар”, “транспорт”, а впоследствие и “злополука”. Чужди представителства имат Турция, Гърция, Испания, САЩ и др.

През 1895 г. се създава второ българско застрахователно дружество “Балкан”, подкрепяно от държавата. Отразява промяната в държавната политика – т.е. Постепенно изтласкване на чуждия капитал от нашата икономика. То изкупува румънските застрахователи, а после и някои от по-малките български застрахователни фирми. Дружеството практикува застраховки при злополука при ж.п. транспорт и др. Застрахователни продукти.

През 1924 г. Започва формирането на клонове в застраховането. “Живот”, “Пожар” са с голямо държавно участие. Те бележат голям растеж и печелят голям приход.

Двете дружества допринасят много за развитието на българското застраховане и спомагат за:

· разширяване на пазара на застраховането;

· популяризиране на тази дейност у нас;

· формиране на доверие у клиентите;

· попълване на държавната хазна, привличане на чужди капитали и др.

В началото на 20 век се развива и друга форма на застрахователно сдружение – кооперативни застрахователни дружества – Ученическа каса, Чиновническо дружество и др. Взаимното застраховане има за цел подпомагане на своите членове при болест, обезпечаване на семействата им и др.

През 1946 г. на основата на Чиновническото дружество се създава ДЗИ. Двете акционерни и двете кооперативни дружества посрещат потребностите на пазара. Но пазарът се разраства, появяват се дружества “Орел” и “Витоша” – 1914 г. Настаняват се и чужди застрахователни дружества. Истински бум на застраховането се явява след Първата световна война, защото се осъзнава значението на застраховането. Появява се застраховката “живот”.

През 1923 г. в България вече има 35 застрахователни дружества – наши и чужди, рязко се увеличават събираните премии. Голяма е ролята на чуждия капитал – най-често е 1/3 от дружествата. Тогава започва концентрацията на натрупаните в тази сфера капитали и така се организират застрахователни компании, които постепенно се превръщат в клонове на търговски банки. През 1927 г. се създава Държавен застрахователен контрол над частните застрахователни дружества. Държавният контрол се осъществява от Дирекция, закрита през 1946 г.

До 1946 г. застраховането играе важна роля, развиват се три застрахователни бранша – пожар, транспорт, злополука. Развива се и презастраховането, но не с голям ефект.

През 1946 г. излиза нов закон за застраховането, сливат се компаниите, осъществява се стопанско окрупняване с цел понижаване на отрицателните последици от раздробеността на застрахователния пазар. Създава се ДЗИ със социална функция по отношение на застраховките живот и злополука. Като цяло е беден застрахователния пазар.

Първоначално застраховането се развива като дейност, а после като клон на науката за национално стопанство. Застраховането като дейност е свързано с отделяне на част от новосъздадения продукт в икономиката, респ. националния доход за покриването на неочаквани обстоятелства, предизвикващи щети и разрушаващи създадените материални блага.

Застрахователната наука е клон от дисциплината “Финанси”, занимаваща се с:

· оценка на действително причинените щети вследствие на събития, които не зависят от волята на субективния човешки фактор. Застраховането цели подпомагането чрез адекватни обезщетения собствениците на материални блага или да компенсира увреждания на здравето или загуби на живота;

· подпомага застраховането като вид бизнес. Застрахователите набират средства и изграждат застрахователен фонд с цел финансова стабилност и платежоспособност. При настъпването на риска се изплаща съответното обезщетение. Има пари, когато постъпленията са повече от плащанията по щетите. Тогава се осъществява натрупване в застрахователния фонд /ЗФ/. То се пренася от година на година и фондът нараства. При събирането на премиите от застрахованите се калкулира и фонд печалба., който формира собствените средства на застрахователните дружества, организации, фирми и осигурява самоиздръжката на застрахователните дружества;

· теорията на риска и управлението на риска. Рискът е понятие, въз основа на което се предвиждат и съответно предварително оценяват т.нар. застрахователни събития, около които се върти застрахователния договор. Изучаването на риска е сложен процес, защото е свързан с обективните и субективни условия. Той не управлява количеството на предлаганите и сключвани сделки и съответно не регулира и размера на калкулираните и събираеми премии. С това се съдейства за няколко неща:

· застраховането се отделя като самостоятелен бизнес;

· насърчава се развитието на пазар в застраховането и конкуренцията в него;

· насърчаване на частните капитали, инвестиращи в сферата на застраховането – образуване на АД .

Отдръпването на държавата от застраховането не е пълно. Тя продължава да регулира качеството на предлаганите продукти в областта на застраховането. Тя се грижи за осигуряване професионална компетентност и финансова стабилност на застрахователните дружества.

В това отношение се взимат следните мерки:

· осъществява се дейност по лицензиране на застрахователи;

· отделяне на животозастраховането от имущественото застраховане. Целта е да се получи вярна преценка при рисковите ситуации, свързани с човешкото здраве и живот, а освен това и да се насърчи процесът на предлагане на застраховане и животозастраховане;

· държавата може да определи броя на субектите на застрахователния пазар. За условията в България в момента е препоръчително сравнително малък брой, но стабилни във финансово отношение застрахователни фирми, които да привлекат чуждо участие на застрахователния пазар /Закон за застраховането от 03.01.1997 г./

2. Същност на застраховането

Същността на застраховането, пътищата на неговото развитие, стопанската му насоченост и организационното му устройство се определят от конкретния етап на обществено-икономическото развитие.

Застраховането има голямо значение както като икономическа категория, така и за извършване на дейност при нейната реализация - практиката.

Застраховането изразява определени икономически отношения. Тези отношения възникват между застрахователя, от една страна, и застрахования - физическо или юридическо лице, от друга, във връзка с образуването, управлението и разпределението на застрахователния фонд.

За възникване на застрахователното отношение следва да бъде сключен застрахователен договор. Застрахователният договор по своята същност е една алеаторна, двустранна, конесуална, формална и самостоятелна правна сделка за сключване на една доброволна застраховка.

Застрахователният договор е източник за възникване на застрахователното правоотнашение. Той се регулира от гражданското право и има типов характер.

За да се сключи застрахователният договор, е необходимо да бъдат налице пет основни признака. Те съответстват на етапите, през които минават контактите между кандидатите за сключване на застрахователния договор и застрахователят (застрахователното дружество). Те са:

1. Имуществен интерес. Няма ли интерес от дадена застраховка, не се сключва застрахователен договор.

Още в началото на XVIII в. се прави разлика между полици за обзалози и застрахователни полици. Обзалози са "застраховките" върху живота на политици, държавници или гадаенето дали ще се роди момче или момиче. В този случай няма имуществен интерес, няма също така събитие или причиняване на вреда.

Ако се установи, че застрахованият няма интереси и не е собственик, арендатор на унищоженото имущество от определено вероятностно (случайно) събитие, то това означава, че не е понесъл вреда. Следователно застрахователният договор е нищожен и не се пораждат застрахователни отношения.

2. Най - висша степен на доверие между страните (принцип на доверие).

Действащата юридическа формулировка е закрепена в праграф 1 на закона от 1906 г.: Застрахованият е длъжен да съобщи всеки "съществен факт", като всеки факт е съществен, ако същият може да повлияе върху решенията на предпазливия застраховател при определяне на премийните ставки или дали въобще да застрахова този риск.

Този принцип се основава на това, че когато настъпи застрахователен случай, трябва да започне разследване на съответните обстоятелства. Ако се установи, че застрхованият не е съобщил нещо съществено относно обекта на застраховане, то договорът може да бъде признат за недействителен, а вредите да не се изплатят.

Принципът на най-висше доверие между страните има няколко условия. Едно от тях е да се съобщи за всички рискови обстоятелства при сключването на договора. Друго съществено условие е задължението на застрахования да запази застрахования обект в същото положение, което е имал при сключването на застраховката. Всяка промяна следва да се съобщи на застрахователя.

3. Причинно - следствена връзка. Причината за възникване на една щета е важен елемент в застрахователния договор. Едни причини водят след себе си до застрахователно плащане, други не. Важна е фактическата, а не непосредствената причина.

"Фактическата причина е активна, действаща причина, която предизвиква верига от събития, водеща към определен резултат без намесата на каквато и да било странична сила.

Първото нещо, което интересува всеки застраховател при разследването на обстоятелствата по настъпването на едно застрахователно събитие, е верига от събития.

Необходимо е да се отбележи, че всеки застрахователен договор съдържа клаузи на изключенията - изброяване на рисковете, които не подлежат на застрахователна защита по дадения вид застраховка. Понякога изброяването на изключенията е толкова обширно, че се остава с впечетлението, че почти нищо не може да се застрахова. Причината за това е фактът, че застрахователите поемат отговорност само за известни, предвидими рискове. Използваното в някои застрахователни договори понятие "всички рискове" или "от всички рискове" води до заблуждение, тъй като, ако се разгледат по-подробно тези договори, се открива един твърде дълъг списък от изключения, за които застрахователят не носи отговорност.

Към стандартно (традиционно) изключваните рискове се отнасят:

· умишлени действия от страна на застрахования или негови представители;

· нормално износване на застрахованото имущество;

· щети, предизвикани от забавяния при доставката на товара или плавателния съд;

· щети, предизвикани от радиоактивно излъчване.

Освен това по договор за морско застраховане обикновено се изключват, но при допълнително договаряне могат да бъдат застраховани:

· военни рискове (широко понятие, включващо както гражданска война, така и революция, взрив на стари мини и др.);

· рискове, предизвикани от стачки;

· злоумишлени действия от страна на трети лица (в частност терористи).

Определяща черта на застрахователния договор е обемът на застрахователното покритие, т.е. съотношението между изключени и застраховаеми рискове. Не винаги следва да се отдава предпочитание на една евтина застрахователна полица, тъй като може да се окаже, че нейният каталог на изключения е твърде обширен.

4. Обезщетяване на фактическите щети. Смисълът на този принцип се състои в следното: изплатеното от застрахователя обезщетение трябва да върне застрахования във финансово положение, в което се е намирал преди настъпване на застрахователното събитие, което е причинило щетата.

Проблемът се състои в това, да се определи с точност "до стотинка" в какво положение се е намирал застрахованият. При застраховане на имуществото главен ориентир е стойността на застрахования обект. Обектът следва да се оцени (определяне на застрахователната му стойност), след това да се застрахова за застрахователна сума, която може да не съвпада със застрахователната стойност.

При несъвпадение, т.е. когато застрахователната сума е по-ниска от застрахователната стойност, то застрахователното обезщетение се изплаща пропорционално.

Прилагането на франшиза при плащането на щетите е особеност на застрахователния договор, която влияе върху размера на застрахователната сума, застрахователната премия и на застрахователното плащане. Франшизата е тази част от щетата, която не подлежи на обезщетяване.

В имущественото застраховане лимитът на отговорност на застрахователя е застрахователната сума. При застраховането на отговорност това са лимитите на отговорност на застрахователя за всяка щета и/или тотално за една година. Щети, които са над лимита, не подлежат на изплащане.

Както обемът на включените в застрахователния договор рискове, така и франшизата и лимитите на отговорност (застрахователната сума) се явяват основни ценообразуващи фактори в застраховането. Много често начинаещи застрахователи могат да чуят, че друга застрахователна компания предлага да застрахова един и същи обект три пъти по евтино. При това те не разбират, че в този случай или обемът на застрахователното покритие е по-нисък, или франшизата е по-висока, или лимитите (застрахователните суми) са по-малки. Ето защо условията на такова застраховане подлежат на всестранна проверка.

5. Суброгация. Суброгацията е преминаване към застрахователя, който е изплатил застрахователното обезщетение, правото на иск, което застрахованият има към лице, отговорно за щети, платени в резултат на сключена застраховка. Посоченото право на иск се прехвърля на застрахователя само в рамките на изплатеното от него застрахователно обезщетение. Подобно прехвърляне на права от застрахования към застрахователя се нарича суброгация, а не регрес, както често погрешно се разглежда в условията на договорите за застраховане. При суброгацията застрахователят заменя застрахования по отношение на едно задължение. Суброгацията - това е преминаване на правата на кредитора към друго лице (в дадения случей - застрахователя) на основата на закона за промяна на лицата по дадено задължение. При регресните искове не важат правилата за преминаване на правата на кредитора към друго лице.

3. Определение на застраховането

При дефиниране на застраховането трябва да се имат предвид само най-съществените елементи, които го обуславят.

В застрахователното законодателство на много страни изобщо няма или има само незадоволителни определения и то само с оглед на застрахователния договор. С цел да се открои икономическата същност на застраховането.

Съвременното схващане за понятието застраховане се извежда на базата на теорията, формулирана от Алфред Манес и разширена от Хаке и Мар.

Според нея застраховането е взаимно планомерно покритие на отделна случайна, но общо оценима парична потребност, на основата на междуикономическо изравняване на риска посредством обхващане на достатъчно голям брой еднакво застрашени стопански единици. Съкратеното схващане на понятието застраховане е: "Застраховането е покриване на една отделна, несигурна, обаче общо оценима парична потребност въз основа на рисковото изравняване чрез обединяване на достатъчно голям брой отделни стопански единици". Още по-кратко застраховането се дефинира като "покритие на отделна, несигурна, но общо оценима парична нужда въз основа на междустопанско рисково изравняване."

Според теорията за покриване на потребностите основни характеристики на застрахователното понятие са:

· взаимност, означаваща обхващането на повече стопански единици;

· несигурна, случайна потребност на еднакво застраховани стопански единици, която е измерима с помощта на закона за големите числа;

· оценима парична потребност.

По същество това определение не се отличава особено от определението, което се дава от привържениците на теорията за нуждата.

При традиционното дефиниране на застраховането на преден план изпъква "обединяването на множество стопански единици". Това налага да се направи едно ясно разграничаване между застраховането и самозастраховането.

На застраховането е присъщ белегът "взаимност". Взаимността предполага съвместни действия на различни стопански единици.

Важно е също така, че "покриването" на парична потребност, т.е. "реалната" щета, която се причинява на даден застрахован, не е идентична със съответната парична нужда, която трябва да се възмезди. Материалното обезщетение може да се отнася само за част от щетата, която е измерима в пари.

От гледна точка на застрахования, застраховането е средство за осъществяване на трансфер. От гледна точка на застрахователя, застраховането е средство за организиране, управление и разпределение на паричен фонд.

Отличителната характеристика на застраховането като средство за трансфер се свежда до това, че то включва известно съвместяване (групиране) на рисковете, т.е. застрахователят комбинира рисковете на много застраховани. Чрез това групиране застрахователят увеличава възможността си да предвижда очакваните загуби.

В икономически смисъл за застраховане може да се говори само когато е налице съответното обединяване на множеството случаи, които са заплашени от икономически неизгодни събития, т.е. съществува възможност те да се сбъднат.

За практическото провеждане на застраховането е необходимо да се образува "застрашена съвкупност", да се обединят случаите, които са заплашени от неблагоприятни събития, но така, че само в отделни случаи, през определен период от време, събитията фактически да настъпват.

Първата и обща предпоставка за застраховането е наличието на известен момент на неопределеност. При застраховането е необходимо да има най-малко един момент на неопределеност. При имущественото застраховане и застраховането срещу елементарни събития неопределеността по правило е двойна, респективно тройна, а именно дали съответното събитие ще настъпи изобщо, кога ще настъпи и трето, как и в какъв обем ще настъпи. При животозастраховането, а така също и при застраховка на животните, не се поставя въпроса дали, а "кога" и "как" ще настъпи.

Застраховането, като един от важните елементи на пазарната икономика, защитава интересите във всички сфери на човешките отношения и за това не следва да се разглежда само като икономическа категория, същността на която се заключава само в разпределение на загубите между участниците в създаването на застрахователните резерви и фондове и се пренебрегва неговата връзка с други не по-малко важни категории, като правовите, социалните и др.

Ако застраховането се разглежда от гледна точка на икономиката, т.е. върху плоскостта на обществените отношения в производствения процес, на преден план изпъква икономическата страна на застраховането.

Мястото на застраховането в икономиката може да се разглежда в три направления: интерес, финансова роля и структура. В първото направление трябва да се отбележи, че продуктът "застраховане" е висококонсумативен, т. е. той има широко разпространение. В някои страни (Франция, Германия и др.) броят на застраховките е по-голям от населението на страната.

В структурно отношение застраховки най-много се сключват от главата на семейството. Освен това застраховането е разпространено както сред тези, които притежават материални блага, така и сред средните слоеве на населението.

Финансовите резерви, намиращи се в ръцете на застрахователите, спомагат за финансовия оборот.

Въпреки това, голяма част от населението все още няма достатъчни познания за икономическата същност на застраховането. Причините са свързани със:

· абстрактния характер на икономическия механизъм на застраховането. Обикновенно се пренебрегва ролята на застраховането като "производител" на сигурност;

· изолирането на застраховането от икономическия контекст. Причината за това е естеството на системата за разпределение посредством посредници, които познават само "търговската страна" на застраховането, но не и неговата икономическа същност.

Изхождайки от тези позиции предвидливостта се изразява в превантивността, спестяването и застраховането. Последното е най - ефикасната форма на предвидливост.

"Застраховането представлява метод за създаването на фонд за обезщетяване, за сметка на застрахователни вноски, на загуби в народното стопанство от бедствия и нещастни случаи". В това определение се използват две неизвестни - застрахователен фонд и застрахователна вноска, за да се определи третата - застраховането.

Или "застраховането, това са икономическите отношения, възникващи във връзка с формирането (за сметка на собствениците на имущество) и използването на застрахователен фонд за обезщетяване на участниците при нанасяне на загуби от стихийни бедствия и други непредвидени събития". В това опрделение наред с другите недостатъци не се засяга личното застраховане.

Без да се правят допълнителни проучвания и да се дават други дефиниции за застраховането, то мже да се определи като: Образуване, организиране, управление и разпределение на паричен фонд от специализирано застрахователно дружество, създаден от премии на юридически и физически лица, който е предназначен за възстановяване на случайни, но закономерно причинени вреди от стихийни бедствия и злополуки на някои от участниците или за подпомагането им.

Посоченото определение включва основните характеристики на застраховането: централизирания начин на създаване от специализирано дружество, паричната форма на застрахователния фонд, децентрализирания начин за образуването му, субектите на застрахователната защита и предназначението на застрахователния фонд.

4. Значение на застраховането

Значението на застраховането следва да се разглежда от гледище на застрахованите и на обществото.

Прякото значение за застрахованите се свежда до обезщетяване на онези застраховани, които претърпяват загуби при реализиране на включени в отговорност на застрахователя рискове. Пострадалите юридически и физически лица (респективно техните семейства) се обезщетяват или най-малко се подпомагат. за да достигнат своето предишно икономическо състояние.

По-съществените, но по-малко очевидни преимущества на застраховането са във връзка със: елиминиране на риска в стопанството на застрахования и на несигурността и неблагоприятното влияние на риска; намаляване на тоталния риск и на несигурността и неблагоприятното въздействие на риска за обществото.

Застрахователят също е изложен на известен риск.

• Несигурността на застрахования, разбира се, не се елиминира, ако застрахованият има известни съмнения относно способността на застрахователя да се справи с нея. Освен това, ако застрахованият си запази правото да налага "глоби" или ако обещае да върне дивидент. в случай че премията превишава съответната потребност, то застрахованият известен риск относно дивидента или "глобата". Този риск ще бъде малък, ако застрахователят има опит и финансови възможности. И накрая, ако премията зависи от собствения опит на застрахования по съответната загуба, то остава известна несигурност.

В резултат на тази редукция на риска са налице определени преимущества за застрахованите и за обществото.

Първо, като се елиминира несигурността на застрахования по отношение на застрахования риск, застраховането намалява напрежението, причинено от страха и безпокойството, свързани с риска.

Второ, поради това, че застраховането намалява индивидуалния и социалния риск и несигурност, то редуцира в обществото, както и в рамките на отделната стопанска единица, неефективността в използването на съществуващия капитал и труд. Редуцирането на несигурността също така стимулира акумулирането на нов капитал, тъй като потенциалните инвеститори имат по-голяма сигурност и колебанията за инвестиране са по-малки, техните планирани периоди за инвестиране се удължават, кредитите се разширяват, по-малко ресурси се трупат под формата на запаси. Следователно застраховането води до по-оптимални размери на производството, на ценовите равнища, на ценовите структури. Структурите на цените се усъвършенстват още повече във връзка с факта, че оценката на застрахователя за очакваната загуба по отношение на застрахователната съвкупност е по-добра от тази на отделния застрахован.

Значението на застраховането трябва да се търси и по отношение на натрупването на огромни парични средства. Застрахователят осигурява много повече налични фондове и резерви за инвестиции, отколкото застрахованите, които "спестяват за черни дни".

Контролът върху загубите е също едно от преимуществата на застраховането, въпреки че той не е негова присъща черта. Застрахователната индустрия; лидер в контрола върху загубите. Като се признава приносът на застрахователите в тази област, някои специалисти считат, че те могат да направят повече в това направление.

Застраховането насърчава конкуренцията, защото без застраховане дребният бизнес би бил неефективен конкурент на големите компании. Големите фирми могат по безопасен начин да поемат определени рискове, които резултират в загуби, докато тези рискове биха унищожили една малка фирма. Без застраховането дребният бизнес би бил много по-рисков и много по-слабо атрактивен по отношение на влаганите ресурси.

Застраховането улеснява стопанския обмен с други страни. При застраховането на транспорта например премията може да бъде заплатена или у нас, или в чужбина. Чрез пряко застраховане или презастраховане в чужбина могат да бъдат опознати чужди пазари, да се открият нови пласментни възможности за външната търговия, да бъдат внесени девизи.

Чрез презастраховането една елементарна щета, която засяга цялата икономика, се разпределя между други държави и чужди застрахователни дружества. Икономиката на страната встъпва в отношения на взаимопомощ с икономиките на други държави.

От гледна точка на икономиката по принцип застрахователните премии на стопанските единици увеличават цената на тяхната продукция. Но без посредничеството на застрахователя по-голяма част от тези средства няма да бъдат усвоени и предоставени за инвестиране.

С оглед на някои неправилни представи за неговата дейност застрахователят трябва да полага грижи за застрахователна просвета и култура на населението. В защита на застраховането трябва да бъдат привеждани не само най-близките, но и най-далечните резултати, които могат да бъдат постигнати, но не могат да бъдат изчислявани. Освобождаването на творчески сили за разширяване на възпроизводството и за осъществяването на нови начинания е факт, в който се проявява неизчерпаемата и необозрима мощ на застрахователната защита.

ГЛАВА ВТОРА

ИКОНОМИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ЗАСТРАХОВАНЕТО

1. Характеристика на застрахователния пазар

Застрахователният пазар представлява съвкупност от получили достъп до него застрахователни дружества /отговорни за действията и решенията си, предлагащи по избор застрахователна защита на определен кръг от клиенти/ и субекти /физически и юридически лица/, към които е насочена застрахователна услуга и имащи избор по отношение на нея.

Застрахователният пазар има следните равнища: І ниво – застрахователна борса; ІІ ниво – национален застрахователен пазар; ІІІ ниво – регионален; ІV ниво – международен /в рамките на който и локални застрахователни пазари/ - африкански, азиатски, европейски, Лондон /с център Лондон – Англия/. Националният застрахователен пазар се състой от застрахователни дружества. Регионален застрахователен пазар е например Балканският полуостров.

Обсег на застрахователния пазар - това са предлаганите застрахователни и презастрахователни, финансова регламентация, счетоводство на застрахователните операции, регламентиране на отношенията между държава – застраховател и застраховател – агенти.

2. Икономическа роля на застраховането

Застрахователното отношение като специфичен вид обществено отношение възниква във връзка със съществуването на определен застрахователен интерес и необходимостта от осигуряване на застрахователна закрила на определени имуществени и неимуществени интереси.

Елементите на застрахователното отношение от гледна точка на тяхното значение следва да се обособят в две групи.

Първата група обхваща онези елементи, които са иманентни и задължително необходими за съществуването на застрахователното отношение. Те са съществени и при отсъствие дори на един от тях не може да се сключи застрахователен договор. Към тази група се отнасят: страните по договора; обектът на застраховката; съгласието между страните; срокът; съответният риск.

Втората група обхваща т.нар. естествени и случайни елементи. Към тях се причислява щетата. Тя е налице при всички имуществени застраховки, но отсъства при застраховките "Живот" и "Злополука".

Необходимо е разграничаване между застрахователното отношение като обществено отношение с конкретно икономическо съдържание и застрахователното правоотношение като специфично облигационно отношение, чието основно съдържание са правата и задълженията на страните по застрахователния договор.

Носителите на съответните права и задължения в застраховането встъпват като субекти на застрахователното правоотношение.

За да може застрахователното отношение да възникне, да се развие и да постигне своята цел, двете страни - застрахован и застраховател, трябва да поемат известни права и задължения.

Като икономическа категория застраховането има общоикономическо и специфично социално-икономическо съдържание.

Общоикономическото му съдържание се определя от основните принципи на общественото производство като условие за съществуване на човешкото общество. То се проявява по един и същ начин и се изразява в наличието на икономически отношения с цел възмездяване, обезщетяване и разпределяне на щетите чрез образуване на застрахователен фонд.

Специфичното социално-икономическо съдържание се определя от особеностите, присъщи на застраховането.

Характерна особеност на посочените отношения е, че те имат паричен израз и възникват във връзка със съществуването и действието на различни рискове и нещастни случаи. Следователно същността на застраховането се изразява във възмездяване, обезщетение и разпределение на щетите, смекчаване на тяхното действие и превръщането им в дребни калкулационни разноски, платими от всеки участник в застрахователната съвкупност.

Резервите и фондовете, образувани по пътя на застраховането, се обобщават в синтезираното понятие "застрахователен фонд".

Върху дейността на стопанските единици оказват влияние както случайни събития, така и други стопански единици, с които имат договорни отношения. По такъв начин случайните събития и неизпълнение на договорните задължения оказват отрицателно влияние при изпълнението на планираните цели.

Всяка стопанска единица цели постигането на едно желано състояние. Това определя "целеполагането", което се явява като функция с изключително важно значение. В основата на целеполагането лежи формулирането на главната стратегическа цел и по-нататъшното й декомпозиране. Всяка цел, която си поставя дадена стопанска единица, е свързана с определен метод за нейното постигане.

Основните цели на всяка стопанска единица са: производствени цели, социални цели и финансови цели. Последните могат да се разглеждат в две направления - осигуряване на печалба и гарантиране на платежоспособност, т.е. по-нататъшно съществуване на стопанската единица.

За да бъдат реализирани поставените цели, е необходимо да се избегнат опасностите, които съпътстват стопанската единица, а това може да стане чрез създаването на резерви, които могат да бъдат парични и натурални. Освен това те могат да бъдат създадени по централизиран или децентрализиран начин. Много важно е да се установи оптималността при създаването по тези два начина за организацията на резервите.

Известни са четири метода за създаване на финансови резерви. Те са: бюджетен метод, отраслов метод, резерви, създадени в стопанската единица, и застраховане. Засега 40 - 45% от загубите, причинени от случайни събития, се трансферират чрез застраховането. Следователно създаването на резерви по пътя на сключване на застраховки заема важно място при една пазарна икономика.

Застрахователният фонд е абстрактно понятие, чието образуване и акумулиране на средства в него става вследствие на застрахователната дейност.

Чрез застраховането обособяването на резервите (застрахователния фонд) става по пътя на индивидуалното отделяне на целеви премии от страна на физически и юридически лица, които са изложени на опасности, причиняващи им затруднения и с които не са в състояние да се справят. Централизираните финансови резерви, формирани от застрахователните премии на съответното застрахователно дружество, се използват за изплащане на суми за покриване на последиците от настъпило застрахователно събитие. Застрахователното дружество разпределя средствата, акумулирани в резервите и фондовете, само между участниците в образуването му. По такъв начин на застраховането (с помощта на което се организира, управлява и разпределя застрахователният фонд) са присъщи затворени застрахователни преразпределителни отношения между застрахованите.

В процеса на развитие на човешкото мислене се добива представа за евентуалните размери на обществените потребности още преди тяхното възникване, което поражда необходимостта от обособяване на известна част от съвкупния обществен продукт в обществен "застрахователен фонд". До този момент застрахователни отношения като такива няма. Те възникват в резултат на обособяването на застрахователните резерви и фондове. От този момент започва същинското застраховане и "застрахователният фонд" става такъв. Обособяването на фонда от гледна точка на неговата пълнота и завършеност не настъпва изведнъж. Това е плавен и продължителен процес.С предварителната акумулация на фонда за възстановяване на щетите от нещастни случаи се предшества от съглашение за последващо разпределение на такъв род щети. Когато възниква системата на предварителните премии и следователно на предварително акумулиране на фондовете, последните не винаги и не изведнъж получават изключително застрахователно предназначение, а често служат и за други цели.

Застрахователните резерви и фондове служат за възстановяване не само на унищожени имущества. Те защитават и основната производителна сила - работната сила. От тях се покриват и загуби, предизвикани вследствие на научно-техническото развитие.

Характерна особеност на застрахователните фондове и резерви е, че те никога не се изчерпват. В тях непрекъснато се вливат парични средства и се изплащат застрахователни обезщетения и застрахователни суми.

Специфичният начин на образуване на застрахователните фондове и резерви и на определяне на застрахователните премии е основание за някои автори да определят застраховането като метод за създаване на "застрахователен фонд",което е неправилно.

Застрахователните премии, образуващи застрахователни резерви и фондове, не се определят според желанието на застрахователя или платежоспособността на застрахованите. Техният размер се изчислява според големината на риска. Рискът, който не може да се прецени за отделната стопанска единица, чрез застрахователната премия се превръща във величина, която може да се калкулира.

Рискът, неговото проучване и оценяване е главно условие за организиране и провеждане на застрахователната дейност. Застрахователната дейност, която се осъществява без да отчита характера и големината на риска, се доближава до играта и хазарта.

При самозастраховането и бюджетното финансиране също се образуват фондове, но те съществено се различават от застрахователните. Не всяка форма на колективно образуване на фондове е застраховане.

Между застраховането и производствения процес съществува обратна връзка. Например загубите, възникнали в резултат на случайни събития по отношение на средствата за производство, се възмездяват със средствата на застрахователния фонд. Между застраховането и националния доход съществува тясна връзка. Чрез застраховането не се създава пряко национален доход, но то по косвен път е свързано с него.

В рамките на непроизводствената сфера застраховането се отнася към финансово-кредитната система. Наличието на стоково-парични отношения обуславя паричната форма на плащане на застрахователните премии, застрахователните суми и обезщетения. Това от своя страна предопределя паричната форма на застрахователните фондове и резерви и съществуването на определени парични отношения във връзка с тяхното образуване и използване.

Независимо от това, че застраховането се отнася към финансово-кредитната система, то не може и не бива да бъде отъждествявано с финансите. Между тях съществува значителна разлика, която се отнася както до целите, задачите и функциите им, така и до методите и начините на образуване и разпределение на съответните парични фондове.

Застраховането в значителна степен се отличава от всички звена на финансово-кредитната система (бюджет, кредит, данъци и др.), независимо че между тях съществува известна прилика и взаимна връзка, произтичащи от едновременната им принадлежност към тази система.

Застраховането се различава от държавния бюджет по начина на създаването на съответния фонд от парични средства. Образуването на застрахователните фондове и резерви не зависи от финансовия резултат от дейността на стопанските звена. Застрахователните премии се определят въз основа на застрахователната сума и големината на риска, а не въз основа на реализираната печалба, както се определят отчисленията за бюджета. Необвързаността с печалбата отличава застраховането и от образуването на различните видове вътрешноведомствени резерви и фондове.

Застраховането се отличава от кредита. Главна отличителна черта на последния е неговата възвръщаемост, която се отнася до всички и на всички нива кредитни отношения. При застраховането е налице възвръщаемост, обусловена от целевия характер на застрахователния фонд. Тя обаче се реализира само в общите застрахователни отношения, а не в конкретните и съществува между застрахователя, от една страна, и всички застраховани, от друга. В конкретните взаимоотношения между застрахователя и отделния застрахован тя липсва. Ако не се взема предвид лихвата, кредитните отношения се изграждат на еквивалентния принцип общо и с отделните субекти. Еквивалентност съществува не само между кредитора и всички заемополучатели като цяло, но и с всеки заемополучател поотделно. При застраховането еквивалентност съществува само в цялостните взаимоотношения между застрахователя и всички застраховани. По отношение на конкретния застрахован еквивалентност няма и не може да има. В противен случай застраховането би се превърнало в разновидност на кредита.

Посочените различия между застраховането и кредита не премахват съществената връзка между тях. Тази връзка се осъществява чрез различни начини и форми и характеризира различни страни от дейността на застрахователното дружество и банката като кредитен институт. Най-развита форма на връзка е използването на временно свободните парични средства на застрахователя като източник на кредитни ресурси.

На второ място, връзката между застраховането и кредита се проявява при застраховането на потребителския кредит. Застраховането осигурява погасяването на неиздължения кредитен остатък в случай, че настъпят Събития, прекратяващи плащанията от страна на длъжника.

Като финансова категория застраховането съществено се различава и от данъците. По своята същност те са законно, задължително, безвъзмездно и принудително плащане към държавата от физически и юридически лица в интерес на цялото общество. Тяхната възвръщаемост е частична, но към всички членове на обществото под формата на разходи за социални, битови, здравни и културни мероприятия, капитално строителство и др. Възвръщаемостта на застрахователните премии е специфична и обхваща само онази част от застрахователната съвкупност, която е засегната от застрахователно събитие.

Набраните по пътя на застраховането средства се отличават в значителна степен и от средствата на стопанските единици, съхранявани в кредитните институции. Това са техните временно свободни средства, които могат да бъдат използвани всеки момент съгласно производствената им задача.

Рискът от възникване на случайни неблагоприятни събития при стопанските единици е намален, но въпреки това той не може да бъде напълно премахнат. Поради това трябва да се установят всички рискове и да се проучат техните причини, тяхната честота и да се потърсят пътища за тяхното безпрепятствено преодоляване. Такова средство за стопанските единици е застраховането, което чрез своята преразпределителна функция изключва несигурността и финансовите последици от настъпването на стихийни бедствия и нещастни случаи.

Дялът на застрахователните премии в общия обем на застрахователната сума представлява един незначителен разход, който не се отразява съществено на финансовото състояние на стопанската единица.

Голям брой стопански единици могат да извършат разходи, чрез които да задължат застрахователя да плати при настъпване на определени застрахователни случаи, които могат да попречат на нормалното развитие на дейността на стопанската единица. Този разход не ограничава, а напротив, насърчава нейната инициатива.

От гледна точка на стопанската единица като най-съществен признак на застраховането, се очертава превръщането на опасността и на нейните последици в точно определени разходи, тъй като плащането на стопанските единици за застрахователна защита не е нищо друго освен част от техните разходи. Чрез застраховането стопанските единици превръщат евентуалните бъдещи разходи поради настъпването на стихийни бедствия или нещастни случаи в текущи плащания, които могат да бъдат понесени по-леко.

Размерът на застрахователната премия, съпоставен с отделните стойности в стопанското звено - основни фондове, стоково-материални ценности, земеделски култури и др., въз основа на които е изчислен, дава основание да се направи изводът, че делът на застрахователната премия е незначителен. Цената на продукцията на стопанските единици зависи преди всичко от цената на суровините, енергията, възнаграждението на труда и др., отколкото от застрахователните разноски.

3. Функции на застраховането

Икономическата същност на застраховането, както и на всички други икономически категории, може да бъде разкрита най-пълно чрез функциите, които те изпълняват.

По въпроса за функциите на застраховането съществуват различни мнения. Тези мнения могат да бъдат обобщени в три основни групи.

Според мнението на първата група автори основните функции на застраховането са:

В посоченото определение застраховането се дефинира от гледна точка на пораждащите се специфични отношения, които се предизвикват от застрахователния интерес.

· възстановяване на унищожените от стихийни бедствия и нещастни случаи производителни сили на обществото;

· предпазване на производителните сили от природни стихии и други опасности и случайности;

· съдействие чрез застраховането за развитие на икономиката.

По-различна трактовка функциите на застраховането намират в разработките на авторите от втората група. За основни функции те приемат:

· възстановяване елементите на производителните сили, разрушени в резултат на стихийни бедствия и нещастни случаи;

· предпазване на производителните сили от стихийни бедствия и нещастни случаи;

· преразпределение на националния доход.

Третата група автори считат, че застраховането изпълнява само две функции - разпределителна и контролна. По този начин застраховането се отъждествява с финансите.

В специализираната българска литература функциите на застраховането се разделят на основни и допълнителни.

Основните функции са:

· защита на собствеността на физически и юридически лица;

· защита на живота и трудоспособността на гражданите.

Към допълнителните функции се отнасят: мобилизиране на паричните средства; преразпределение на част от националния доход; съдействие за изпълнение на плановите цели на стопанските единици; кредитна функция (отпускане на заеми по застраховка "Живот").

Това формулиране на функциите на застраховането също има пропуски. При определяне функциите на застраховането трябва да се изхожда от обстоятелството, че функциите на една или друга икономическа категория са проявление на нейната същност или действие, т.е. изражение на общественото предназначение на дадената икономическа категория. Освен това не бива да се вмесват функциите на икономическата категория и на стопанската единица, на която са възложени организацията и използването на дадената икономическа категория. Следователно застрахователното дружество има различни функции от категорията застраховане.

Ето защо, изхождайки от тези постановки, основните функции на застраховането са:

· възмездяване, обезщетяване на физическите и юридическите лица, засегнати от щетоносното въздействие на стихийните бедствия, нещастните случаи и рисковете на научно-техническото развитие, чрез разпределяне на щетите между всички участници в застрахователната съвкупност;

· защита на живота и трудоспособността на гражданите;

· провеждане на превантивна дейност.

Първата основна функция изразява главното в същността на имущественото застраховане, а то е възмездяване, обезщетяване и разпределение на щетите, последица от стихийни бедствия и нещастни случаи.

Втората основна функция е свързана с личното застраховане. За да бъде в подкрепа на всички стопански отрасли, застраховането трябва да се използва за защита на най-важната производствена сила - работната сила на хората.

Третата основна функция е свързана не с обезщетяване, а с предотвратяване на настъпването на рисковете или с ограничаването на причинените от тях вреди.

Възстановителната функция на застраховането не прави излишна стопанската защита. След като се приема, че застраховането има възстановителна функция, то трябва да финансира защитата на имуществото. Чрез застраховането стопанската защита не става излишна. И обратно, стопанската защита не прави застраховането излишно, нито пък с нейното провеждане се спъва и омаловажава предлаганата застрахователна защита.

Застрахователите използват следните методи за провеждането на стопанско-защитни мероприятия:

· обвързване на отговорността със степента на вина на застрахования;

· регресен иск срещу виновния;

· застрахователно-технически средства и методи (използване на подходяща форма на застраховане, участие на застрахования в покриване на загубите, намаляване или увеличаване на премийната ставка и др.).

Необходимите средства за финансиране на стопанско - защитните мероприятия от застрахователните дружества се осигуряват чрез набиране на средства във фонд "Предпазни мероприятия". Тези средства се получават от добавката за предпазни мероприятия, включена в тарифната премия. Конкретният размер на добавката се определя от застрахователното дружество.

Всички функции на застраховането се проявяват в своето единство и неразривна връзка.

4. Застраховане на риска

В застрахователната теория и практика често се дискутират въпросите, сзързани с понятията риск и несигурност. Най-несигурни са опасностите с еднократен характер. Тези опасности по правило не са застраховаеми. При тях последиците не могат да бъдат предварително преценени и се хактеризират с голяма несигурност (неопределеност). За тях не може да се изчисли вероятността за настъпване. Затова несигурността, която се свързва с риска, се разделя на две: измерима и неизмерима несигурност. На тази основа опасностите са следните:

· опасности, които се характеризират с несигурност въобще. Те не се поддават на оценка. Това са рискове, които не могат да бъдат застраховани;

· опасности, които се характеризират с измерима несигурност, т.е. за тях вероятността за настъпване (по отношение на цялата съвкупност) може да се изчисли;

· опасности, които се окачествяват като сигурни.

Не всички рискове могат да бъдат включени в отговорност на застрахователя. Теорията и практиката са изградили критерии, които представляват отправни точки за включване или изключване на даден риск от отговорност на застрахователя.

Застраховаем риск е този, за който може да се прецени вероятността за настьпване на застрахователния случай, да се установи размерът на възможните щети и да се изчисли еквивалентна застрахователна премия. Застраховаеми са тези рискове, за които могат да се даде предварителна количествена оценка.

За да бъде даден риск (опасност) застраховаем, е необходимо чистите опасности да се отделят от множеството опасности и след това от тях да се отделят тези, които могат да се измерят количествено.

Основните критерии, които дават основание един риск да се смята за застраховаем, се свеждат до следното.

Първо, рискът, който се включва в отговорността на застрахователя, трябва да бъде възможен. Когато е изключено дадено събитие да настъпи, за него няма възможност за плащане от страна на застрахователя. А това означава, че отпада необходимостта от застраховане.

Второ, рискът трябва да има случаен характер. Обектът, по отношение на който възниква застрахователното отношение, не трябва да бъде изложен на опасности, които са известни предварително на застрахователя или на собственика (застрахования). Не трябва да се знаят също така времето и евентуалният размер на загубата. При подобна ситуация отсъства елементът случайност, който е основен признак на всеки риск.

Трето, случайността за настъпване на даден риск трябва да се отнася за маса еднородни обекти. За тази цел са необходими съответни статистически наблюдения. Без тях не може да се определи размерът на премията, който трябва да плащат застрахованите. Закономерностите в проявлението на рисковете се установяват чрез статистика. Това обаче може да стане само при наблюдаването на големи съвкупности.

Четвърто, от голямо значение е въпросът за виновността при причиняване на щетите. Настъпването на риска не трябва да бъде свързано с волята на застраховано или друго заинтересовано лице. От изясняването на този въпрос се определя дали рискът е застраховаем. Тук става дума за принципното разграничаване между случайности и произвол. Щетите, които са предизвикани умишлено от застрахования, нямат случаен характер и поради това не могат да бъдат застраховани.

В много случаи обаче последиците от щетите се разширяват поради определено поведение на застрахованите, без да се говори за преднамерена дейност. Само при наличието на форсмажорни сили влиянието на застрахования се изключва напълно, тъй като същността на тези събития се състои точно в това, че те могат да се предотвратят посредством извънредни мерки за предпазливост.

За обикновена случайност може да се говори при щетоносни събития, които въпреки усилията на хората настъпват, но при особено превантивно поведение от тяхна страна могат да бъдат предотвратени.

Щетите от форсмажорни сили и от случайни събития по принцип са застраховаеми. Незастраховаеми са щетите, предизвикани от умишлени действия, тъй като липсва белегът на случайност и несигурност.

Пето, настъпването на застрахователното събитие трябва да бъде абсотютно неизвестно. Само по изключение (при морското застраховане) се допуска съществуването на субективна неизвестност, мним, съмнителен риск.

Шесто, застрахователното събитие не трябва да бъде катастрофично, т.е. да не настъпва по едно и също време при много обекти, да не причинява масови щети. Това изискване има по-скоро ограничаващо значение. Катастрофичите рискове са застраховаеми. При тях обаче се изискват специални условия.

Седмо, щетата вследствие на осъществяването на риска трябва да бъде измерима и обективно оценима. Същевременно тя трябва да бъде достатъчно голяма, за да не може да бъде понесена безболезнено от застрахования.

Осмо, застраховаеми са само чистите рискове. С малки изключения спекулативните рискове не се застраховат не само поради това, че не отговарят на вече посочените характеристики, но и защото не е правилно в застраховането да се прилага правилото "от ден за ден". За тяхната незастраховаемост може да съществуват и правни обстоятелства.

Възможно е също наличието на рискове, които да не са застраховаеми от частните застрахователни дружества, но да бъдат включени в отговорност на държавните застрахователи. Това обикновено са катастрофичните и конфлаграционните рискове.

При едно неправилно преценяване на застраховаемостта на риска застрахователят може да изпадне във финансови затруднения. Чрез застраховането бъдещите разходи, които могат да са много големи за отделната стопанска единица или за отделния гражданин, се превръщат в предварително изчисляеми, което обаче не означава, че рискът е премахнат. Рискът продължава да съществува и да застрашава застрахованите обекти. Той продължава да застрашава застрахованите обекти. Неправилно е във връзка с това да се говори,
че застрахователят "поема" или "носи" риска.

Чрез застраховането рисковете, във връзка с които застрахователят поема отговорност, се обединяват в рамките на застрахователната съвкупност. Задачата на застрахователя е да има готовност през цялото времетраене на застраховката да разполага с парични средства и при настъпването на застрахователния случай да ги предостави на застрахованите. Застрахователна защита е налице веднага след сключването на застраховката. Нейното съществуване дава отражение върху психиката на застрахования, но обуславя и ред действия на страните в застрахователното отношение.

Докато застрахованият остава изправен пред неизвестността дали дадено събитие ще причини щета на неговото имущество, застрахователят се интересува от вероятността за настъпване на събитието и от щетите, които то ще причини на цялата застрахователна съвкупност. Всички възможности да бъде заплатено повече от предвиденото поради несбъдване на предвижданията на застрахователя съставят неговия риск. Застрахователят е изложен следователно на специфичен риск поради упражняването на застрахователна дейност. Това е техническият риск на застрахователното дружество.

ГЛАВА ТРЕТА

ОБЩИ УСЛОВИЯ НА ЗАСТРАХОВКА ДОМАШНИ ЖИВОТНИ, ПТИЦИ И КОШЕРИ С ПЧЕЛИ

1. Общи условия на ЗПАД "БУЛСТРАД"

По настоящи “Общи условия” застраховката на "домашни животни, птици и кошери" застрахова собствени, наети или предадени на отговорно пазене птици, селскостопански животни, кошери, пчелни семейства, риба на физически или юридически лица. Те се изброяват точно в застрахователните условия на застрахователния договор.

Застрахован е притежателят на застрахователната полица, който е посочен в предложението. По негово искане с правата застрахован могат да се ползват всички, изрично упълномощени от него лица, по ред, предвидени от законодателството.

І. Обекти на застраховката

Обекти на застраховката са собствени, наети или предоставени на отговорно пазене домашни животни, птици и кошери. Домашните животни, птиците и кошерите могат да са обект само, ако към датата на договора са напълно здрави, в добро състояние и са осигурени с необходимите суровини, с подходящи условия за отглеждане, лечение и профилактика, съобразено със зооветеринарните изисквания. Предлагам някои застрахователни условия за обектите по тази застраховка на ЗПАД "БУЛСТРАД"

1. Селскостопански животни:

· едър рогат добитък (коне, катъри, магарета) на възраст от 1 до 15 години;

· дребен рогат добитък (овце, кози) на възраст над 3 месеца;

· свине за разплод на възраст над 6 месеца,

· подрастващи свине над 20 кг

· свине за уголемяване.

2. Птици, отглеждани във ферми за интензивно птицевъдство – кокошки - носачки, подрастващи, патици, гъски, пуйки, фазани и ястребици.

3. Риба и зарибителен материал, отглеждани във водоеми за рибовъдство.

4. Пчелни семейства и кошери.

ІІ. Изисквания на застрахователя

Важно изискване е здравословното състояние и извършените задължителни профилактични и диагностични прегледи за обектите, посочени в предложението, при сключване на застраховката или допълнително включени през периода на застраховката или при нейното подновяване, се удостоверява от длъжностния ветеринарен лекар, обслужващ населеното място, където се отглеждат.

Не са предмет на застраховане:

· животни, птици, риба и пчелни семейства, които са болни, изтощени, без зъби, куци, слепи с едното или с двете очи, с наранявания, като краста, лишеи и други, използвани за опитни цели и др.

· племенни, елитни, декоративни и състезателни животни, за които се сключва специална застраховка.

ІІІ. Сключване на застраховката

Застрахователната полица се сключва въз основа на писмено предложение за застраховане по образец на даденото застрахователно дружество. В предложението застрахованият посочва какви обекти желае да застрахова.

Застраховката може да се сключи:

· за отделно животно

· за всички животни от даден вид или порода

· когато застраховката се сключва по избор на отделно животно, което задължително трябва да се индентифицира чрез някакъв знак - пластина на ухото, жигосване, чип

· птици се застраховат само на групи

· когато застраховката се сключва за група животни или птици, задължително се застраховат всички животни и птици от един вид, като се определя обща застрахователна сума за едно животно, която е еднаква за всички животни от групата.

· кошери и пчели се застраховат на брой кошери.

· риба и зарибителен материал се застраховат на база планирано количество добив.

Застрахованият е длъжен да съобщи всички бстоятелства, които са вързани с оценката на риска, и е отговорен за пълнотата, точността и верността, на дадената от него информация при сключване на застраховката, за което се попълва съответната декларация.

Приемането на предложението от страна на застрахователят се отразява в спецификация, след което се издава застрахователната полица.

Застрахователната полица представлява комплект от документи, включващи:

· предложение за застраховане

· спецификация

· общи условия на застраховката

· добавки и сметки

· други документи, които са приети от страните и носят номера на застрахователната полица

ІV. Застрахователна сума

Застрахователната сума се определя по нормативи на застрахователя за максимална застрахователна сума. Тя се установява в табличен вид, при еднаква цена за глава, като при някои е по споразумение. При ЗПАД БУЛСТРАД застахователните суми за отделните животни и кошери пчели на физически лица се определят по споразумение между застрахователя и застрахования като размера на обезщетение е договорен, който следва да се изплати в случай на загуба.

Договорената застрахователна сума не може да надхвърля действителната стойност на застрахованите животни, птици и кошери, определена въз основа на покупната цена или текущи пазарни и изкупни цени за съответния вид.

V. Застрахователна премия

1. Застрахователната премия се определя от застрахователя спрямо вида на животното и съответната застрахователна сума. Застрахователят дава максимална застрахователна премия, но застрахования може да избере и по-малка.

2. Застрахователната премия се плаща в пълен размер и еднократно, освен когато е договорено разсрочено плащане.

3. Застрахователната премия е дължима изцяло при връчване на застрахователната полица, освен ако е договорено друго.

VІ. Валидност и отговорност на застрахователя

1. Застраховката влиза в сила в 00.00 часа на деня, следван от този в който е платена застрахователната премия и изтича в 24.00 часа на деня, който е посочен за край на застраховката.

2. Отговорността на застрахователя се отнася до изплащане на застрахователни обезщетения за загуби от:

· възникнали природни бедствия, които са потвърдени от съответната инстанция

· заразни и други болести, които са потвърдени от съответната инстанция

· от клане или убиване по необходимост

· удар на МПС

· от пожар

3. Пример: ЗПАД БУЛСТРАД носи отговорност за загуби причинени в случай на заболяване на застрахованите животни, птици, риби и кошери пчели започвайки след изтичане на 15 дневен изчаквателен период.

VІІ. Общи изключения.

Тази застраховка не покрива:

1. Загуба

· Настъпила извън територията на РБ

· Умишлено причинена от застрахования

· В резултат на вражеско нашествие , война

· В следствие екологично замърсяване

· Косвена загуба от каквото и да е естество

2. Смърт

· Животните не са осигурявани със суровини

· Не са отглеждани при подходящи условия.

VІІІ. Покритие

Основно покритие – ЗПАД БУЛСТРАД ще обезщети застрахования при за смърт или убиване по необходимост на застрахованите животни, птици, унищожени кошери с пчели в следствие на пожар и природни бедствия – буря, ураган, наводнение, проливен дъжд, мълния, земетресение.

ХІ. Застрахователно обезщетение

Когато настъпи застрахователно събитие застрахователят изисква следните документи :

· Оригинален застрахователен договор

· Акт за починали животни

· Документ за реализирани приходи от месо и други

· Екарисажна бележка

· Акт за собственост

Например БУЛСТРАД при настъпило застрахователно събитие изплаща:

На физически лица, при смърт на застрахованите животни, птици и кошери с пчели изплаща договорения размер на обезщетението, а при клане по необходимост – 80 % от застрахователната сума

На юридическите лица и други търговци, при смърт и заколване по необходимост изплаща разликата между застрахователната сума и реализиран приход от: стйността на месото и други добивни продукти, в случаите, когато са годни за употреба, както и получени други суми.

Ако след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахованият получи обезщетение от трети лица, той е длъжен да върне на БУЛСТРАД съответната част от размера на изплатеното застрахователно обезщетение.

Х. Права и задължения на застрахования

Застрахованият е длъжен:

1. Да спазва ветеринарно-зоотехническите изисквания за гледане, хранене, профилактика и опазване на животните, птиците и другите обекти по застраховката.

2. Да предприема всички необходими мерки за предотвратяване от заболявания, злополуки и смърт на същите.

3. Да не извършва клане или убиване на пострадало животно без изрично необходимото писмено потвърждение от ветеринарните органи.

4. В случай на смърт на застрахованото животно застрахованият за своя сметка трябва да уреди преглеждането му от ветеринарен лекар за установяване причините за смъртта.

ХІ. Права на застрахователят

1. Да търси възстановяване на изплатеното обезщетение, по ред, предвиден от законодателството от виновните трети лица причинили загубата.

2. Да извърши инспекция на застрахованите животни, птици, риба и кошери с пчели, на условията, при които се отглеждат обектите на застраховката, проверка на техническите инсталации, използвани при отглеждането им. За тази цел застрахователят може да привлича, за своя сметка ветеринарно - медицински и др. специалисти.

3. Да дава задължителни писмени препоръки на застрахования за отстраняване на констатирани нередности

ХІІ. Прекратяване

Действията на застрахователната полица може да се прекратят в случай на:

1. Съзнателно и неточно обявяване или укриване от застрахования на важни обстоятелства, при чиято известност застрахователят не би сключил дадената застрахователна полица. Застрахования дължи премия за периода до прекратяване на договора.

Неплащане на втора или следваща вноска от разсрочена застрахователна премия.

2. Прекратяването от всяка една от страните става с 14 дневно писмено предизвестие до другата страна. Прекратяването не накърнява правата на страните до изтичане срока на предизвестието. Някои застрахователи мотат да възстановят на застрахования съответната пропопрционална част от платената застрахователна премия за неизтеклия срок на застраховката при условие, че не е било изплащано обезщетение.

ХІІІ. Давност

При ЗПАД БУЛСТРАД правата по тази застрахователна полица се погасяват с изтичането на 3 години от настъпване на застрахователното събитие.

ХІV. Юрисдикция

Ако възникне спор между страните във връзка с тази застраховатлена полица, то те ще направят всичко възможно същият спор да бъде разрешен по доброволен път, чрез споразумение, което да удовлетворява и двете страни по договора. Ако това се окаже невъзможно, то страните ще отнесат спора пред съответния български съд.

ХV. Приложимо право

Този договор за застраховка е изготвен в съответствие с бъэлгарското законодателство и по него е приложимо българското право.

2. Общи условия на “ДЗИ – Общо застраховане” АД

I. Предмет на застраховката

1. Обекти на застраховката са всички видове животни, птици, кошери с пчели и риба, на юридически и физически лица, достигнали застрахователна възраст и тегло по видове и групи, както следва:

· говеда, биволи, овце и кози - на възраст над три месеца;

· коне, катъри, мулета и магарета - на възраст над шест месеца;

· свине за разплод - над шест месеца. Подрастващи прасета и свине за угояване с живо тегло над двадесет килограма;

· птици (подрастващи, носачки и бройлери), отглеждани при интензивни условия;

· фазани, кеклици, пъдпъдъци и полезен дивеч, отглеждани в дивечоразвъдни стопанства;

· кошери с пчели;

· племенни (елитни), луксозни, декоративни и състезателни животни и птици за времето на транспортиране и участие в състезания и изложби;

· риба - отглеждана във водоеми за интензивно рибовъдство.

2. По Специални условия, които са неразделна част от Общите условия, се застраховат: спортни и чистокръвни коне; кучета; патици и гъски за производство на черен дроб; eкзотични животни; животни за ценни кожи - отглеждани при интензивни условия.

II. Покрити рискове

3. Застраховката покрива щети при смърт или клане (убиване) по необходимост, вследствие на:

пожар - за пожарообезопасени обекти;

природни бедствия - буря, ураган (вихрушка, смерч), проливен дъжд, градушка, наводнение, срутване и свличане на земни пластове и удар от мълния;

злополуки - обгаряне от взрив, нападение от диви животни, действие на електрически ток, произшествие с моторни превозни средства, счупване на кости и падане в пропаст при планинска и полупланинска паша (доказани по анкетен път) - без птици, фазани, кеклици, пъдпъдъци, полезен дивеч и риба;

заразните болести или мерки за борба с тях: антракс, туберкулоза, бруцелоза, шап, бяс, сап, мит, устрел, чума и червенка; псевдочума, марекова болест, левкоза, пастьорелоза (холера), туберкулоза и шарко-дифтеритза птици над 3-месечна възраст; американски (злокачествен) гнилец, нозематоза и акароза - за кошери с пчели; вирусна хеморагична септицемия и хеморагична септицемия -за риба;

незаразни, паразитни и други болести – без телета и агнета до 6 месеца, прасета до 40 килограма живо тегло, птици, фазани, кеклици, пъдпъдъци, полезен дивеч, риба и пчелни семейства.

Клане (убиване) по необходимост - извършва се при следните условия:

· по писмено нареждане на ветеринарен специалист;

· когато застрахованият обект е застрашен от неминуема смърт;

· когато изходът от проведеното лечение на заболели животни и птици е неблагоприятен (летален);

· във връзка с мерки за борба със заразните заболявания;

4. клане (убиване) по необходимост при „загубване на разплодни и продуктивни качества" - за крави и биволици от 3 до 8-годишна възраст, собственост на граждани.

ІII. Общи изключения

5. По настоящите условия не се приемат за застраховане животни и птици:

· болни; изтощени; без зъби; куци; слепи; с наранявания; набивки; кожните заболявания: краста и лишеи; животни отпаднали от стадата като стопански брак и технологичен отпад; животни, намиращи се в положение на залежаване преди и след раждане и животни, които проявяват явна злонравост (хапене, ритане, бодливост и противопоставяне);

· реагирали положително при диагностични из- следвания за заразни заболявания;

· намиращи се в населени места, обявени за заразени, с изключение на видовете, невъзприемчиви към заразната болест;

· за които не са осигурени необходимите условия за хранене, гледане и опазване, съгласно физиологическите изискванията на вида.

6. Застраховката не покрива щети за застраховани животни, птици и кошери с пчели по покритите рискове, вследствие:

ß умишлени действия или груба небрежност от страна на застрахования или упълномощено от него лице;

ß неспазване на ветеринарно-зоотехническите изисквания за гледане, хранене (използване на недоброкачествени фуражи и вода), опазване на животните и невземане на мерки (непотърсена своевременно ветеринарномедицинска помощ) за предотвратяване заболявания и умирания на застрахованите обекти;

ß неизпълнение на указанията на ветеринарните органи за профилактика и лечение, своевременно клане по необходимост или неспазване на ветеринарно-санитарните изисквания за съхранение и оползотворяване на месото;

ß клане по необходимост, ако е извършено без писмено нареждане на ветеринарен специалист и не са спазени искванията на ДВСК;

ß технологичен отпад или стопански брак - напреднала възраст, маломлечие, безплодие, предадени за редовно клане;

ß откраднати и изгубени животни;

ß земетресение;

ß война, размирици, действия от военен характер или военни учения;

ß атомни и ядрени експлозии, радиоактивни продукти и замърсяване от тях или йонизираща радиация;

ß гражданска война, революция, въстание и граждански размирици.

IV. Срок и подновяване на застраховката

7. Застраховката се сключва за срок от една година и влиза в сила след заплащане на премията (първата вноска), освен ако не е уговорено друго. По желание на кандидата за застраховане и по преценка на Застрахователя, застраховката може да се сключи за срок по-голям или по-кратъкотедна година, но не по-малък от 1 месец.

8. Отговорността на Застрахователя започва от 00.00 часа след деня, в който е внесена премията, освен ако не е уговорено друго, за щети, вследствие: пожар, природни бедствия, злополуки и болестни усложнения след раждане (кръвоизливи, изпадане или разкъсване на матката и залежаване):

· отговорността на Застрахователя за щети, вследствие болести започва след изтичането на определения карантинен срок.т.е. от 00.00 часа на 15-ия ден след деня на внасяне на застрахователната премия;

· отговорността на Застрахователя се прекратява в 24.00 часа на последния ден от изтичане на застраховката.

9. Застраховката може да се поднови най-рано един месец преди датата на изтичането й, но не по-късно от последния ден на действието й. След подновяване на застраховката без прекъсване не тече нов карантинен срок.

10. Не се подновява застраховка за обекти, които по време на действието на предходния договор са реагирали положително при диагностични изследвания за заразни заболявания.

11. За крави и биволици, загубили по време на действие на предходния договор разплодните си и продуктивни качества, застраховката се подновява без да се включва т. 4.

V. Застрахователна сума

12. Застрахователната сума се договаря между страните;

ü застрахователната сума може да се завишава по всяко време от действието на застраховката, по желание на Застрахования и след преценка от клона (агенция);

ü застрахователната сума за кошери с пчели се образува от стойностите на кошера, меда, восъка и пчелното семейство. Конкретният им размер се отразява в Предложението-декларация за застраховане.

13. Застраховани обекти от един и същ вид, групи и категории на едно юридическо или физическо лице, които не могат да се идентифицират по безспорен начин, се застраховат за една и съща застрахователна сума: новопридобити и достигнали застрахователна възраст и тегло обекти по време на застраховката се застраховат за същата застрахователна сума на застрахованите по-рано обекти от същия вид, категория и група или след задължително идентифициране (маркиране) се застраховат съгласно изискванията на т.12.

VI. Застрахователна премия

14. Застрахователната премия се определя съгласно тарифи за застраховане на обекти.

15. Застрахователната премия се увеличава с 20% при застраховане на:

¨ едри рогати и еднокопитни животни, използвани за постоянна работа в дърводобива и за извършване на обществени превози;

¨ обекти по т. 4.;

¨ животни, изкарвани на паша в планински и полупланински район.

16. Застрахователната премия се намалява при подновяване на договора.

17. Застрахователната премия от юридически лица се издължава:

ß еднократно - с отстъпка;

ß двукратно - по равни части до 90-ия ден;

ß трикратно - 40% при сключване на договора, 30% - до 90-ия ден и 30% - до 180-ия ден от датата на сключване на застраховката.

18. Застрахователната премия от граждани се издължава:

¨ еднократно - с отстъпка;

¨ двукратно - по равни части до 90-ия ден от датата на сключване на застраховката.

19. Премията по застраховка за срок по-малък от една година се издължава еднократно и се определя в процент от годишната, както следва:

Времетраене в месеци	Процент от годишната премия
1	20
2	30
3	40
4	50
5	60
6	70
7	75
8	80
9	85
10	90
11	95

20. Застрахователната премия се внася по сметка на Застрахователя с платежно нареждане или квитанция (по образец), като номерът и датата на същите се отразяват в застрахователната полица.

21. При неиздължаване на премията (вноските) в определените срокове, Застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати, като своевременно уведоми писмено за това Застрахования.

22. При настъпване на застрахователно събитие преди определените срокове за издължаване на вноските, същата се удържа от застрахователното обезщетение или последното се изплаща пропорционално на внесените до момента.

23. За застраховка, която влиза в сила без да е платена първа вноска, застрахователят има право да иска плащането й с лихви за закъснение от уговорения за издължаването срок.

24. Застрахователната премия се изравнява през последния месец от действието на застраховката съгласно изискванията на т. 32.

VII. Сключване на застрахователния договор и застрахователна отговорност

25. Застраховката се сключва на здрави и достигнали застрахователна възраст и тегло обекти, със застрахователна полица, по образец на Застрахователя.

26. Застрахователната полица се издава въз основа на Предложение-декларация от кандидата за застраховане (по образец на застрахователя), след ветеринарен преглед и оценка на обекта от Застрахователя и Ветеринарен специалист;

Ø без ветеринарен преглед гражданите могат да сключват първоначални договори за застрахователни суми до 80% от определените като максимални от клона;

Ø при подновяване на застрахователния договор без прекъсване, ветеринарен преглед не се изисква (освен ако това не се наложи, след оглед и преценка от Застрахователя);

Ø крави и биволици, които са застраховани по т. 4., задължително подлежат на ветеринарен преглед. Номера на здравното свидетелство се вписва в Предложението-декларация.

27. Застраховка за риба се сключва след задължително лабораторно изследване от ЦНИВМИ – София или РВМИ - в страната.

28. Ако са налице съществени обстоятелства, за които страните не са знаели при сключване на застраховката, всяка от тях може в двуседмичен срок от узнаването им да предложи изменения. Ако в двуседмичен срок предложеното изменение не се приеме, предложителят може да прекрати застраховката, за което писмено уведомява другата страна.

29. Застрахователна полица се издава за маркирани животни. В противен случай се застраховат всички обекти от дадения вид, след подробно описание на особените белези в Предложението - декларация. Всички немаркирани, новопостъпили и достигнали застрахователна възраст и тегло обекти се дозастраховат в седемдневен срок, като Застрахователят не е длъжен да напомня на Застрахования за това.

30. Животни и птици от основно стадо се застраховат на база броя им към първо число на месеца или към датата на сключване на застраховката.

31. Животни и птици от групите подрастващи, угояване, ремонт и бройлери се застраховат на база средномесечната им наличност от предходната година (установена със счетоводна справка) или броя им, заложен за отглеждане през договорения срок.

32. През последния месец от действието на застраховката със счетоводна справка се установява действителният брой животни и птици, за които е носена застрахователна отговорност, на база средномесечната им наличност. Броят на бройлерите се дели на шест. Справката се прилага към застрахователната полица. Oействителният брой на подрастващите птици, за които е носена застрахователна отговорност през договорния срок, се определя като се сборуват наличният брой птици при сключване на застраховката и постъпилите през годината, и получения брой се раздели на коефициент 2,6. Справката се прилага към застрахователната полица.

33. Кошери с пчели се застраховат на база бройка по застрахователна сума, определена по начин съгластно т. 12.2., след задължителен преглед от Ветерина- рен лекар или проверител по пчеларството за района през периода март-октомври.

34. Риба се застрахова на база планирана продукция (стойност по килограми) за договорирания срок.

35. Застрахователната отговорност е до размера на застрахователната сума и степента на застрахователното покритие избрана от Застрахования при сключване на застраховката.

VIII. Установяване на застрахователно събитие

36. При настъпване на застрахователно събитие Застрахованият е длъжен в срок до 24 часа (за населени места извън седалището на общината - до 3 денонощия) да уведоми Застрахователя и Ветеринарен специалист, като предостави възможност на Застрахователя да извърши оглед на място за идентифициране на обекта и установяване действителните причини и размера на щетата.

37. За да докаже претенцията си. Застрахованият представя:

ü молба за изплащане на обезщетение - подава се в 5-дневен срок, само за физически лица;

ü застрахователна полица;

ü акт за загинало застраховано животно:

· за щети на граждани, актът се съставя от Застрахователя, Ветеринарен специалист обслужващ района, при задължително присъствие на Застрахования или упълномощен негов представител и двама свидетели и в 5-дневен срок от датата на събитието се представя в съответния клон с молба за изплащане на застрахователно обезщетение;

· за юридически лица и фирми, актът се съставя за период от един месец по видове и групи животни от Застрахователя с участието на длъжностния Ветеринарен лекар, в присъствието на ръководителя на юридическото лице или негов представител и се представя в клона до 20-то число на следващия месец;

· актът за загинали или унищожени кошери с пчели и пчелни продукти се съставя от Ветеринарен специалист, проверителя по пчеларството за съответния район и Застрахователя, в присъствието на Застрахования, както и двама свидетели, единият от които пчелар;

ü протокол от ППО - при пожар;

ü писмо от ХМС - в случаи на природно бедствие;

ü анкета от мястото на ръбитието - при злополука;

ü писмо от ветеринарномедицинска институция за установено заразно заболяване. За юридически лица се изисква ежемесечно потвърждение на същото;

ü Ветеринарномедицинско свидетелство или писмено нареждане (служебна бележка) за клане по необходимост, издадена от Ветеринарен специалист;

ü Документ за получен приход от стойността на месото - за заклано (убито) по необходимост животно и птици.

38. Други документи, необходими за установяване на застрахователното събитие и размера на щетата - по искане на Застрахователя.

IX. Размер на застрахователното обезщетение

39. При смърт на животни, птици и кошери с пчели, вследствие на: пожар, природни бедствия, злополуки и заразните болести застрахователното обезщетение е в размер до 100 % от застрахователната сума; незаразни, паразитни и други болести - размерът на обезщетението е съобразно избраната от Застрахования и поета от Застрахователя застрахователна отговорност, отразена в полицата - 80,70 или 60 % от застрахователната сума; пожар, природни бедствия или заразни болести за фазани, кеклици, пъдпъдъци, норки и нутрии: размерът на застрахователното обезщетение е до 70 % от застрахователната сума.

Вирусна хеморагична септицемия и хеморагична септицемия на риба - размерът на застрахователното обезщетение е до 50 % от щетата (определена на база планирана продукция и действително получената в края на годината).

Пожар, природни бедствия, нападения от диви животни и американски гнилец на кошери с пчели - обезщетението е до 100 % от общата застраховател- на сума, а при нозематоза и акароза - до 100 % от застрахователната сума на пчелното семейство.

40. При клане (убиване) по необходимост на животни и птици,вследствие на:

ß пожар, природни бедствия, злополуки, заразните болести или мерки за борба с тях - размерът на застрахователното обезщетение е до 100 % от разликата на застрахователната сума и реализирания приход от продажбата на месо, кожа и други;

ß незаразни, паразитни и други болести - размерът на застрахователното обезщетение е до 40 % от застрахователната сума за едри животни и до 30 % - за дребни (овце, кози и свине).

41. Когато месото е изцяло конфискувано от органите на ДВСК, поради негодност за консумация, обезщетението се изплаща до размера, определен в т. 39.

42. Ако конфискацията е извършена поради нарушени ветеринарно-санитарни изисквания при месодобив, съхранение и транспортиране, застрахователно обезщетение не се изплаща.

Х. Права и задължения на страните

43. Застрахователят е длъжен: При получаване на известие за настъпило застрахователно събитие, да посети своевременно застрахования обект, като извърши идентифициране на същия и установи причините и размера на щетата. При установяване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение в срок от 5 дни след представяне на всички изискани документи. Да възстанови застрахователния договор, ако Застрахованият направи писмено искане. Да върне застрахователната премия (първата вноска) на Застрахования:

· когато застрахователното събитие е настъпило преди изтичане на карантинния срок;

· ако по време на действие на застраховката или след настъпване на застрахователно събитие се установи, че не по вина на Застрахования застраховката е сключена при неспазване изискванията на Търговския закон и настоящите условия.

44. При промяна собствеността на застрахованите обекти, в 5-дневен срок да установи - отговарят ли условията за отглеждане на изискванията по т. 48.3.

45. Да напомня писмено за падежите при разсрочено плащане на премията или изтичане на договора.

46. При отказ за изплащане на застрахователно обезщетение в срок до 15 дни от представянето на всички необходими документи, да уведоми писмено Застрахования и опише подробно мотивите за взетото решение.

47. Застрахователят има право:

· при констатирано несъответствие в броя на застраховани немаркирани животни от един и същи вид, собственост на граждани, с установения действителен брой към датата на застрахователното събитие да приложи принципа на редукция (застрахователната сума се разделя на действителния брой животни), както за изплатените застрахователни обезщетения, така и за онези, които следва да бъдат изплащани;

· да намали застрахователната сума, да измени или да прекрати застраховката, ако Застрахованият не е издължил премията или разсрочената част от нея в посочените в полицата срокове или в 15-дневен срок след получаване на писменото предупреждение;

· да измени или прекрати действието на застраховка при условията на т. 28 от настоящите условия;

· да прекрати едностранно застраховката, ако установи, че вследствие несъблюдаване на зооветеринарните изисквания от страна на Застрахования, застрахованите обекти са изложени на опасности. Застрахователната премия не се връща;

· да прекрати едностранно застраховката по време на действието й или след настъпване на застрахователно събитие, ако установи, че Застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство, при чиято известност не би я сключил или би я сключил, но при други условия. Обезщетение не се изплаща и събраната премия не се връща;

· да намали застрахователното обезщетение със сума, съответстваща на установения процент незастрахователни причини, довели до загиването на животни, птици и кошери с пчели;

· да прекрати застраховката, като запазва правата си върху премията, да откаже пълния размер или част от дължимото застрахователно обезщетение за настъпила щета, вследствие неизпълнение на посочените в застрахователната полица задължения от страна на Застрахования;

· да откаже застрахователно обезщетение на физически лица, ако не е уведомен своевременно за настъпило застрахователно събитие и в 5-дневен срок не е постъпило писмено искане за изплащане на обезщетение. Застрахователната премия не се връща;

· да откаже застрахователно обезщетение на юридически лица и фирми, ако до 20-то число на следващия месец не са представени актовете за загиналите животни. Събраната премия не се връща;

· да откаже обезщетение, ако застрахователното събитие е причинено умишлено от Застрахования или упълномощено от него лице. Застрахователят запазва правото си върху премията;

· да намали или откаже изплащане на застрахователно обезщетение при извършване на действия или бездействия от страна на Застрахования, които водят до увеличаване на щетата или не се вземат мерки за ограничаване на застрахователното събитие;

· по всяко време да извършва проверка на застрахованите обекти. В случай на отказ да му бъде дадена възможност да упражни това си право, Застрахователят прекратява застраховката и не изплаща обезщетения. Застрахователната премия не се връща.

48. Застрахованият е длъжен:

Ø при сключване на договора, да обяви в Предложението-декларация за застраховане съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за определяне естеството и размера на риска. Да попълни всички реквизити и съобщи какви са условията за отглеждане и хранене на животните;

Ø да обяви незабавно след узнаването им всички новонастъпили обстоятелства по време на действие на застраховката;

Ø да спазва ветеринарно-зоотехническите изисквания за гледане,хранене (използане на доброкачествен фураж и вода), профилактика и опазване на застрахованите обекти и да взема всички зависещи от него мерки за предотвратяване заболявания и умирания на същите, както и за ограничаване размера на евентуална щета;

Ø при заболяване на животното да се обръща за ветеринарна помощ към Ветеринарен специалист или най-близката ветеринарна лечебница, обслужваща района, и да спазва дадените указания за лечение или клане (убиване) по необходимост. Добитата продукция да оползотворява, съгласно изискванията на ДВСК;

Ø да спазва определените срокове по т.т. 36 и 37., за уведомяване, съставяне и предаване на актовете и други документи на Застрахователя;

Ø при завишаване на нормалната смъртност и промяна или влошаване условията на отглеждане своевременно да уведоми Застрахователя, както по време на действие на договора, така и при възобновяването му;

Ø да допуска и съдейства на Застрахователя по всяко време за извършване на оглед за установяване действителния размер на щетата и представя поисканите документи;

Ø да уведоми писмено Застрахователя при промяна собствеността на застрахованите обекти;

Ø да издължава застрахователната премия при разсрочено плащане в посочените в застрахователната полица срокове, или в срок до 15 дни от получаване на писменото предупреждение от Застрахователя.

49. Застрахованият има право: Да получи застрахователно обезщетение в срок от 5 дни, ако е изпълнил изискванията по тези условия. Да получи обратно застрахователната премия:

ü Когато застрахователното събитие е настъпило преди изтичане на карантинния срок.

ü Ако по време на действие на Застрахователния договор или след настъпване на застрахователно събитие се установи, че не по вина на Застрахования, застраховката е сключена при неспазване изискванията на Търговския закон и настоящите условия.

Да иска възстановяване на прекратена застраховка в границите на предишния договорен срок, без внасяне на допълнителна премия, ако е отстранил нарушенията, предизвикали прекратяването на застраховката.

ХI. Промени в застрахователния договор

50. Промени в условията на застрахователната полица могат да се правят по взаимно съгласие на страните само чрез подписване на Добавък, които ще бъде неразделна част от полицата.

51. При прехвърляне правото на собственост на застраховани обекти, застраховката е в сила за новия собственик при спазване изискванията на т.т. 44, 48.3. и 48.8., от настоящите условия.

XII. Подсъдност, давност, встъпване в права на застрахования

52. Спорове между Застрахователя и Застрахования се решават чрез преговори между страните, при непостигане на съгласие - по съдебен път.

53. За възстановяване на изплатеното обезщетение и разноските по определянето му, Застрахователят встъпва в правата на Застрахования срещу лицата, по чиято вина е настъпило застрахователното събитие, в резултат на което са загинали (заклани по необходимост) застраховани обекти. Отказът на Застрахования от правата му срещу трети лица няма сила спрямо Застрахователя при упражняване на неговите регресни права.

54. Застрахованият е длъжен да представи всички необходими документи, данни и доказателства, както и да изпълни формалностите за осъществяване правото на Застрахователя на регресен иск.

55. Застрахователно обезщетение за закупени с кредит застраховани обекти, може да бъде изплатено директно на кредитора до погасяване на кредита, по негово искане и съгласие на кредитополучателя, но само ако това изрично е записано в застрахователната полица.

56. Правата по договора за застраховка, сключена по тези Общи условия се погасяват в сроковете, предвидени в действащото в Република България законодателство.

57. За всички неуредени по тези Общи условия въпроси, се прилага българското законодателство.

XIII. Застрахователни разпоредби

58. Настоящите Общи условия могат да бъдат допълвани със Специални условия и изменяни с решение на Съвета на директорите на „ДЗИ - Общо застраховане" АД.

59. Неразделна част към настоящите Общи условия са:

59.1. Застрахователна полица;

59.2. Предложение-декларация.

60. Настоящите Общи условия са приети на заседание на Съвета на директорите на „ДЗИ - Общо застраховане" АД и са в сила от 01.10.1998 г.

Заключение

Единият от проблемите, с които тези потенциални клиенти се сблъскват е непознаването на предлаганите на застрахователния пазар продукти - т.е. кой от многото застрахователи да изберат и какви рискове биха поели застрахователите.

В европейските застрахователни пазари ролята на съветник на клиента в повечето случаи е поета от специализиран посредник - застрахователния брокер. Познавайки добре възможностите, репутацията, условията и тарифите на различните застрахователи, от една страна и рисковете на клиента, предлаганите възможности, от друга страна, брокерът е този, който съдейства за сключването на застраховката.

Все още на българският застрахователен пазар такива специализирани брокери няма и един добър застраховател би трябвало сам да се погрижи за въвеждането на своите клиенти - настоящи и бъдещи, в специализираната материя на застраховането, която е от пряк интерес за тях.

В дипломната работа са засегнати въпросите за застрахователния пазар и икономическата същност на застраховането на домашни животни, птици и кошери с пчели.

Използвана литература

1. Балабанов, Б. "Застраховането в България", София, 1994 год.

2. Драганов, Хр., Й. Близнаков, "Застраховане", издателство "Тракия-М", София, 2000 год.

3. Драганов, Хр., И. Мишева, З. Първанов, "Застраховане", издателства "Форком", София, 1998 год.

4. Драганов, Хр., М. Нейков, “Анализ на дейността на застрахователното дружество”, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1999 год.

5. Илиев, Б., И. Мишева, "Застрахователен пазар", Свищов, 1998 год.

6. Нейков, М., "Рискът и застраховането", Габрово, 1999 год.

7. Харди, Е., Р. Айвами, "Застраховането - принципи, право и практика", том І, София, 1994 год.

8. Комлект Застрахователни полици на “ДЗИ” АД

9. Комплект Застрахователни полици на ЗПАД БУЛСТРАД