Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Стопанска Академия “Д.А.Ценов”

Катедра “Финанси и кредит”

Магистърска програма “Държавни и общински финанси”

ДИПЛОМНА РАБОТА

НА ТЕМА:

“АНАЛИЗ НА ДЕФИЦИТНОТО БЮДЖЕТНО ФИНАНСИРАНЕ”

Дипломантка:     Научен ръководител:

град Свищов

2006

Съдържание:

  1.  Съдържание ……………………………………………………. 2 стр.
  2.  Въведение ……………………………………………………… 3 стр.
  3.  Същност и основни функции на анализа на дефицитното финансиране …………………………………………………...  8 стр.
  4.  Кратка правно - фактическа презентация на държавния дълг като инструмент за задоволяване на обществени нужди и балансиране на държавния бюджет ………….. 9 стр.
  5.  Анализ на структурата, величината и динамиката на държавния дълг на РБ ……………………………………..  13 стр.
  6.  Дефиниране и съставяне на бюджета …………………  36 стр.
  7.  Бюджетни политики, баланс ……………………………… 43 стр.
  8.  Възникване на дефицити - “за” и “против” в икономическата теория …………………………………….. 47 стр.
  9.  Анализ на дълга и постановките в Закона за държавния бюджет в периода 2001-2005г. ……………………………. 53 стр.

10. Заключение ……………………………………………… ….  58 стр.

11. Използвана литература …………………………….. ……  61 стр.


В Ъ В Е Д Е Н И Е

Съставянето и определянето на приходите в държавния бюджет на която и да е държава изисква изключителен професионализъм и познаване на параметрите и поведението на основните пазарни субекти, както и на механизмите за манипулиране на макроикономиката.

Определянето както на приходите, така и на разходите и насочването им в определени приоритети е политически въпрос, който се решава на парламентарните избори.

Развитието на финансовата теория и практика показва наличието на два метода за събиране на държавни приходи - данъчен и дългов. От практическа позиция съществуват три хипотези относно състоянието на държавния бюджет - излишък - когато приходите надвишават разходите за даден период от време, дефицит, когато разходите превишават приходите в абсолютна стойност през определен базов период /обикновено година/ и най-малко вероятния и практически невъзможен, но на теория възможен - равенство между приходите и разходите.

Не е прието да се счита, че превишението на приходите над разходите е особено благоприятно, както и обратния вариант. За добър бюджетен мениджър се смята онзи, който успява добре да балансира бюджета, да разпредели оптимално разходите и данъчната тежест и евентуално да проучи възможността за дълг, който ще стимулира производството и потреблението и ще направи тежестта му за бъдещите поколения реално поносима.

Трябва да се знае, че дефицитното бюджетно финансиране почти винаги е за сметка на бъдещото потребление при равни други условия.

От теоретични позиции използването на заемите се изразява като специфично движение на пари между държавата, банките, финансовите учреждения и гражданите - движение, което е пряко свързано с поведението на правителството като агент на международния и вътрешен капиталов пазар и като заемател на парични средства.

В теорията са познати множество частни изследвания на дефицитното финансиране като крайните мнения са изцяло против заемането на средства от правителствата - класицизъм и неговото разширено прилагане - кейнсианската школа. В настоящата разработка ще отделя специално внимание на теоретичните схващания за ролята на заемния капитал в управлението на държавата, във формирането на политики и стандарти на живот на населението.

Анализът на конкретното състояние на публичния сектор в нашата страна подчертава важността и актуалността на разглежданата тема. В настоящата дипломна работа ще се постарая да анализирам дефицитното бюджетно финансиране като основен инструмент за стабилизиране на държавния бюджет особено в условията на преход към пазарна икономика. Считам, че за страни като България, намиране на оптимално решение по отношение на дълга и неговия мениджмънт играе жизненоважна роля за оцеляване на държавата като суверенен и икономически субект на географската карта. Понякога живота и здравето на стотици хиляди хора зависят от навременното и правилно използване на инструмента държавен дълг.

В теорията са познати няколко хипотези, които ще бъдат обстойно разгледани и подложени на анализ в дипломната ми работа, а именно:

  1.  Дефицитното финансиране е важен инструмент за въздействие върху политическия избор на населението на една страна, както и за начина на формиране на стандарти и политики;
  2.  Дефицитното финансиране има пряко въздействие върху междугенерационното преразпределение на ресурси;
  3.  Между размера на икономиката в сянка и дефицитното финансиране има пряка зависимост;
  4.  Присъединяването на България към европейските структури изисква ясно дефинирани критерии и показатели за управление и редуциране на дълга;
  5.  Формирането на данъчната политика и държавния бюджет в условията на дефицитно финансиране има пряко отношение към инвестициите и икономическата активност в страната;

На базата на анализ на държавния бюджет, дълга и плащанията към него биха могли да се направят редица частни изводи, както за състоянието на публичния сектор, така и за икономическата активност на субектите в България. В общия случай ниското данъчно бреме стимулира инвестициите, привлича капитали, нараства производството, а от там експорта и данъчните приходи /и от корпоративни и подоходни данъци/. При поносима данъчна тежест /поносима, защото склонността за плащане на данъци по принцип е с негативна тенденция/ икономическите агенти избягват данъчните измами и укриването на данъци и по този начин “наливат” приходи в държавния бюджет по законоустановен начин, без да им бъдат налагани санкции.

С оглед на детайлния анализ на дефицитното финансиране като инструмент на бюджетната политика и правителственото финансиране, ще се спра подробно на въпроса за възникването и развитието на кризата на дълга на България.

Ще разгледам аналитично основните параметри на държавния бюджет на Република България в периода 2001 - 2005 година, като обърна специално внимание на параметрите на дълга.

Ще разгледам преструктурирането на държавния дълг през 1994 година - бюджетната дисциплина.

Не на последно място в икономическата теория стои въпросът за подготовката на мениджърите, ангажирани с управлението на държавния дълг. В някои страни въпросът с мениджмънта е изцяло делегиран на отделни бюджетни единици - например агенции, инспекции, където регулирането на заплащането на специалистите брокери на държавния дълг е дерегулирано. Създадени са нива на преференции и привилегии, които привличат квалифициран персонал, който се занимава единствено и само с управлението на дълга - проучване на възможности и интереси, подготовка на емисии, пласиране на дълга на първичния и вторичния пазар, като се съблюдава максимално защита на държавния интерес.

В нашата страна въпросът с управлението на дълга е решен чрез възлагането му на министъра на финансите. Негови са главните правомощия по регулирането на държавния бюджет, бюджетната и данъчната политика и управлението на дълга.

В края на настоящото въведение ще отбележа личното  си мнение, което вероятно ще намерите доминантно в моята разработка, а именно - анализът на тежестта на дълга се свежда до разпределението на данъчната тежест между членовете на едно поколение /в зависимост от тяхната принадлежност към определена класа/ или между самите поколения. По този начин резултатите от анализа следва да са условни и комплексни , както и доста обширни, което не може да се обхване с разработка от този тип. Логично е да се спомене размерът на икономиката в сянка, тъй като този фактор оказва пряко въздействие върху данъчните приходи. Не малка роля има механизмът за събиране на данъците, както и системата за поощрения и санкции по отношение на редовните и нередовните данъкоплатци.

Липсата на категорични доказателства за тежестта от дълга прави въпроса за неговата оценка многопластов и сложен. Това означава, че всяка конкретна полза или вреда трябва да се разгледа в контекста на конкретната икономическа ситуация. В този смисъл управлението на дълга и дефицитите се подчинява на цялостното изследване на благосъстоянието на една нация.

Потвърждавайки тезата, че дефицитното финансиране чрез дълг е стратегически инструмент в съвременната макроикономическа практика в никакъв случай не отричам, че всеки власт имащ мениджър следва да управлява държавния бюджет, респективно дълга “с грижата на добър стопанин”. В заключение ще добавя крилата фраза на един американски полицай, който казва, че “американското икономическо чудо се гради на кредитните карти”. Наистина примерът е прост и взет от битовото ниво, но той е показателен относно характера на потреблението и необходимостта на разполагаем паричен ресурс /макар и не наличен/. В случая кредитите стимулират потреблението, потреблението стимулира икономиката, икономиката генерира приходи, натрупват се инвестиции, реализират се икономии от мащаба, консумират се сравнителни предимства на международните стокови пазари - прост, но доказан в практиката цикъл.


І. Същност и основни функции на анализа на дефицитното финансиране.

Същността на анализа на дефицитното финансиране се състои в оценката на определени показатели за даден период от време. В теорията се разглеждат няколко основни показателя, които се формират на база на изходните данни от държавния бюджет. Те са в международната практика като цялостен унифициран инструмент на наблюдение и мониторинг върху състоянието на задлъжнялостта, намират приложение основните показатели, като чрез тях се представят данни за външния дълг основно на страните със нисък и среден доход. На база на тези данни се формират рейтинги на кредитна доверителност, които намират практическа приложимост при определянето на надеждността на държавата, длъжник. Те са:

  1.  Общ външен дълг към износа на стоки и услуги
  2.  Общ външен дълг към БНП
  3.  Общо обслужване на дълга към износа на стоки и услуги
  4.  Общи лихвени плащания към износа стоки и услуги
  5.  Резерви към общ външен дълг
  6.  Резерви към вноса на стоки и услуги
  7.  Краткосрочен дълг към общ външен дълг, други.

Използването на тези макроикономически агрегати дава възможност да се генерират коефициенти, които дават информация за възможностите да  се обслужва дълга в пределен период от време. Тези показатели са основно залегнали в методиката за оценка на Световната банка и Международния валутен фонд.

Основната функция на анализа на дълга е преценка на текущото състояние и набелязване на бъдещи мерки за подобряване на разглежданите показатели. Непрекъснатия анализ е гаранция за правилното и навременно диагностициране на работата на бюджетната система и на икономиката изобщо. Параметрите на анализа могат да покажат слабите места и да открият силните, да насочат мениджърите къде да акумулират управленските си умения - как да стимулират инвеститорите и местните производители, как да водят преговорите по международните търговски позиции, как да определят подоходната политика, как да разпределят данъчната тежест и да подобряват данъчната събираемост.

ІІ. Кратка правно - фактическа презентация на дълг като инструмент за задоволяване на обществени нужди и балансиране на държавния бюджет.

Държавният дълг става законово обоснован чрез решение на правителствата, обикновено подкрепени с решения на съответния парламент. Структурата на бюджетния дефицит определя четири нива при последователно включване на главните направления от разходите по дълга, при което се формират следните базови категории:

  1.  Бюджетно салдо - несъответствието между приходите и разходите в рамките на бюджетния период.
    1.  Бюджетен суфицит /излишък/ - ако величината на бюджетното салдо е с положителен знак.
    2.  Бюджетен дефицит - ако величината на бюджетното салдо е с отрицателен знак. Примери за това изобилстват в бюджетната практика през последните години, което е показателно за структурата на дълга формиран през предходните периоди;
  2.  Вътрешен бюджетен дефицит - формира се като бюджетно салдо и се редуцира със сумата на плащанията  по вътрешния дълг за бюджетния период;
  3.  Касов бюджетен дефицит - към сумата на вътрешния бюджетен дефицит се прибавят и задълженията по обслужване на външния дълг за периода;
  4.  Общ бюджетен дефицит - към калкулирания до тук дефицит се прибавят и не разплатените задължения от предходни години;

Ролята на държавата в икономиката е процес, чието познаване е основа за вземането на правилни решения в областта на дефицитното финансиране. Тук възниква въпросът за ресурсната осигуреност на публичните и т.нар. смесени блага. Публични са онези блага, при които няма конкуренция при потреблението. При тях приносът на всеки данъкоплатец не би могъл да се разграничи, както и степента, в която всеки член на обществото потребява от тях. Държавата е призвана да поддържа и финансира благата като определя за основен принципа на равен достъп и социална солидарност.

На този принцип държавния бюджет преразпределя приходи от данъци за поддържане на националната полиция, армия, пожарна и аварийна безопасност, гражданска защита, понякога здравни услуги и други. У нас такова благо е и образованието, макар да съществуват и частни обучителни институции.

Друг пример за необходимостта от поддържането на общи блага са големите инфраструктурни обекти, обществени пътища, големите водни съоръжения, национални паркове и забележителности и други.

С оглед опазване на националната сигурност, държавната администрация, националното богатство и публичните блага държавата търси, респективно осигурява, средства за реализирането на публични проекти и финансирането на основните държавни функции.

В случаи когато държавата не може да осигури изграждането или функционирането на големи инфраструктурни обекти - магистрали, пътища, плажове и други - тя организира концесии т.е. отдава възможността за изграждане и експлоатация на такива обекти на големи частни инвеститори като не се отказва от правото си на собственост върху обекта. Същия става държавен след изтичане срока на концесията.

Но като цяло, дори и в този случай, е необходимо държавата да разполага с определени средства за организация и контрол на тези дейности.

В правния свят съществуват дейности и държавни механизми, чието финансиране е изцяло за сметка на държавните приходи. В това число освен органите на реда са държавния законодателен орган, правителството и неговата администрация и не на последно място съдебната власт.

Когато осигурените приходи в държавния бюджет не могат да покрият разходите правителството е принудено да прибегне до емисията на дълг за запазване задоволяването на обществените нужди.

Държавния дълг като инструмент за задоволяване на обществени нужди и балансиране на държавния бюджет играе особена роля при структурирането на бюджета по време на рецесия, война, големи природни катаклизми /пожари, суши, наводнения/, и бедствия и кризи /рецесия в производството, криза на управлението, преход към пазарна икономика …/. При екстремни ситуации като тези, трудно биха могли да се справят дори и богати държави.

Ситуацията в нашата страна и лавинообразното нарастване на държавния дълг идва именно в края на 80-те и началото на 90-те, когато вече е трудно да се прикрие неконкурентноспособността на нашата икономика и неефективността на планово дирижираното държавно производство - мотивацията е нулева, потреблението - на границите на вътрешната задоволяемост.

Държавният дълг е единствения начин да се въздейства стратегически за промяна статуквото.

Актуален е проблемът за финансирането и в момент като настоящия, когато голяма част от населението бедства от огромните наводнения, които нарушиха стопанския цикъл, разрушиха комуникации, пътища, засегнаха бизнеса, много хора останаха без покрив, хиляди декари земеделска продукция е унищожена.

Ако икономиката не е способна с минимална външна помощ да се справи със ситуацията, неминуемо правителството ще трябва да прибегне до финансиране чрез донори под зоркото наблюдение на Международния валутен фонд.

Теоретичните и фактически постановки споменати в част трета са изложени единствено с цел доказване на дълга като инструмент за задоволяване на обществени нужди в определени условия.

Теорията и практиката доказват, че в условията на лимитирани ресурси и неотложни обществени потребности правителствата са склонни да заемат.

Ако няма натрупани достатъчно спестявания става немислимо възникналата потребност на бъде задоволена чрез вътрешно финансиране; още повече за вътрешното спестяване  се конкурират и частните и държавните заематели, докато международните капиталови пазари на практика разполагат с неограничен финансов ресурс, цената на която се определя както от размера и срока на дълга, така и от кредитния рейтинг на кандидатстващата държава.

ІІІ. Анализ на структурата, величината и динамиката на държавния дълг на Република България

Развитието на финансовите системи е процес, чиято сложност не може да бъде обхваната в едно единствено аналитично изследване. Приложени в практиката, често теоретичните модели се оказват непълни и неработещи. Определянето на изходни условия и ограничители е задължително условие за конструирането на моделите за държавния дълг.

През 1878 - 1944 г. реалната загуба на българската икономика по външните задължения  на държавата, най-вече от репарациите по линия губеща страна от войните, възлиза на 6296 млн. златни лева. 31% от тази сума получават Германия и Австрия, 24% - Франция, 20% - Англия, 19% - Италия и останалите 6% - Русия, Турция, Югославия, Румъния и САЩ. /изп. проф.Чолаков/. Тези дългове възникват както от заеми на правителството, така и по силата на наложените репарации. Най-силната отличителна черта на тези дългове е тяхната структура, а именно - главницата представлява едва 10% от сумата, а останалите 90% са лихвени плащания и други разноски.

След 1944 година в условията на планово развитие на икономиката и държавна собственост върху производствените фактори, държавният кредит се смята за излишен инструмент, защото свободните парични средства на населението и предприятието са на разположение на държавата в лицето на ДСК и БНБ. Част от спестяванията на населението се използват за балансиране на бюджета /и тогава са били издавани ДЦК с различен купон и минимална доходност/, като официално бюджета е приключвал без дефицит. До 1955 година се сключват няколко вътрешни държавни заема.

Използването на външно финансиране, както вече споменах, представлява навременна и безспорно положителна възможност за стимулиране на икономическия растеж, периодично подновяване на технологиите, инвестиции в научни изследвания и по този начин нарастване на конкурентноспособността на икономиката. Чрез външното заемане може да се компенсира недостига на вътрешен ресурс в националната икономика и да се осигурят средства за вноса на съвременни производствени технологии.

Като резултат от привличането на външни заеми се натрупва външен дълг към чуждестранни кредитори, които до средата на 80-те години не представлява проблем за българското правителство. Дотогава външният дълг възлиза на 5 млрд. долара, което представлява 22% от БВП на страната за посочения период. За същия период с валутните приходи от експорта на стоки и услуги страната покрива без особени затруднения плащанията по дълга. Към края на осемдесетте години картината се изменя значително. В националното стопанство се появяват симптоми, които намаляват значително динамиката на растежа. За да се неутрализира този спад и отчасти, за да  се запази статуквото, без да се дава дори минимална информация на широката общественост се прибягва до свръх привличане на чужди заеми и то предимно към частни кредитори наречени Лондонски клуб и Парижки клуб. Заемите се използват предимно за внос на зърно, горива, индустриални стоки и технологии. За кратък период от време дългът нараства чувствително, като парадоксалното в случая е, че паралелно с това правителството демонстрира “широка благотворителност” към бедстващите държави от Третия свят. Безвъзмездните помощи буквално валят към Африка за сметка на нарастващите дългове на държавата, които обаче не са така публично оповестявани. На теория социализма процъфтява, на практика капитализма в държавите кредитори благоденства. На фона на нарастващите проблеми по дълга се оформя значителен спад в експорта и нарушаване на връзки с традиционни пазари, което допълнително затруднява посрещането на разходите по обслужването на дълга. България започва да търси рефинансиране за покриване на старите си задължения. Международните институции официално регистрират тревожни данни за състоянието на българския външен дълг, които обаче не достигат до широката общественост в страната. До края на 1989 година външният дълг на България вече надхвърля 11 млрд. долара.

Политическите и икономически реформи са неизбежни. Политическата реформа се опитва да постави на дневен ред решаването на дефицитните проблеми, проблемите на икономиката, собствеността, производството, дори и на личността. През 1990 година настъпват определени обстоятелства, които водят до стопяване на валутния резерв, дълбока икономическа и политическа криза, липса на международно доверие, спад на експортните постъпления, “износ” на значителни валутни капитали - бягство зад граница; големи падежи по външните заеми.

Кредитния рейтинг на България е на последния стадий поради доказано нестабилната икономическа и политическа система.

Държавата изпада в абсолютна изолация.

Единствените склонно да помогнат и то само при изпълнение на поети стриктни ангажименти, остават Международния валутен фонд и Световната банка. Това са авторитетни световни финансови институции, доказали нееднократно ефективността на своите споразумения при финансирането на държави в криза под определени условия. Така например, когато през 1982 година Мексико обявява мораториум върху плащанията си по външния дълг тогава правителството на САЩ и МВФ осигуряват кредитиране в замяна на провеждане на дирижирана от МВФ регулираща политика. Тези практики като цяло водят до по-бързо намаляване на рисковата експозиция на банките кредитори. Подобна ситуация възниква в средата на 80-те в още редица страни от Латинска Америка, през 1987 год. в Бразилия и Чили. Важно последствие от тези мораториуми е бързото развитие на вторичен пазар за покупко-продажба на дългове. Като цяло мерките на МВФ оказват благоприятен ефект върху обслужването на дълга.

В България започват преговори по редуциране и преструктуриране на външния дълг. Официално преговорите започват през 1992 г. и довеждат до предварително споразумение с Лондонския клуб до края на 1993 и окончателно такова на 28/11/1994 година. В него се обхваща редукция и преструктурирането на дълг от 6,2 млрд. долара главницата или оригинален дълг от 1,9 млрд. долара просрочени и неизплатени лихви. Споразумението предвижда два основни метода за редукция на дълга:

  1.  Обратно изкупуване - България прави откупуване на своя дълг при определена цена /25,8125 цента за долар и съответните лихви/, което възлиза на малко повече от ¼ от номиналната стойност на дълга. Това споразумение се постига за около 20%  от дълга.
  2.  Облигации с отстъпка - емитират се от държавата длъжник дисконтови облигации, които се издават в замяна на дълга. За всеки долар се издава облигация с 50% дисконт от номинала и лихва по нея - 6 месечен LIBOR+13/16 годишно. Обезпечението на главницата е с 30 годишни американски облигации, а на лихвите - с краткосрочни ниско лихвени ценни книжа деноминирани в долари. По този начин се преструктурира 63% от дълга. Допуска се замяна срещу собственост на основната на номинална стойност на облигацията. Тук може да се направи изводът, че договарящата страна кредитор се стреми да осигури по-кратка, но сигурна погасяемост на лихвените плащания.
  3.  Облигации с начално намалени лихвени плащания /отново същия стремеж/ - емитират се ДКЦ, при които 1 долар дълг се заменя срещу облигация със същия номинал, но със значително по-ниска лихва през първите 7 години /тук се предоговарят само лихвите/. Лихвите се променят както следва: първите 2 години - 2%, в третата и четвъртата години - 2,25%, на петата година - 2,5%, на шестата година - 2,75% и на седмата година - 3%, за да достигне нивото на пазарната лихва през осмата година - 6 месечен LIBOR +13/16 годишно. Преструктурираният по този начин дълг възлиза на около 23%. Допуска се възможност за замяна на собственост в размер на 50% от номинала.

По отношение на лихвите в споразумението с Лондонския клуб се предвижда възобновяване на плащанията по натрупаните и неплатени лихви от 1,9 млрд. долара, но под условие да се направи една първоначална вноска в размер на 715 млн. долара преди или по време на подписване на споразумението. За лихвите се предвижда:

Лихвите по тези облигации се формират на пазарен принцип, но не могат да бъдат обезпечени със собственост.

Основен резултат от така подписаното споразумение и направена сделка е фактическото намаляване на дълга и даването на ясни сигнали към световната икономика, че България би могла да бъде достъпно и по-сигурно място за правене на бизнес. Логично през последните години се наблюдава подобрение в платежния баланс, което отчасти се отдава и на затегнатата политика по отношение на митническия контрол чрез наемането на външен агент за контрол на митниците.

В текущата сметка резултата е очевиден - намаляват лихвите в капиталовата сметка - намаляват главниците.

Замяната на дълг срещу собственост е удобен инструмент за привличането на капитали, които са изтекли от страната, а повишаването на международното доверие води до покачване цената на облигациите, емитирани по външния дълг на вторичния пазар и стимулиране на притока на свежи инвестиции към страната.

 

Следващата таблица показва структурата на договорения дълг

Таблица 1

Инвестиционни характеристики на българските брейди облигации

Вид облигации

DISC

FLIRB

IAB

Размер на емисията

1,85 млрд.долара

Транш А: 1,685

Транш Б: 0,165

1,658 млрд. долара

Транш А: 1,489

Транш Б: 0,169

1,611 млрд. долара

Дата на емисията

28/07/1994

28/07/1994

28/07/1994

Падеж

28/07/2024

28/07/2012

28/07/2011

Погасяване на главницата

Цялостно погасяване на главницата на падежа

8 години гратисен период: 21 равни полугодишни вноски с начало 9 юни 2002

7 години гратисен период: 21 нарастващи полугодишни вноски с начало 30 юли 2001

Лихвен купон

Транш А: LIBOR +13/16% платим на всеки 6 месеца

Транш Б: LIBOR +15/16% платим на всеки 6 месеца

Транш А:

1-2 г. - 2,00%

3-4 г. - 2,25%

5 год. - 2,50%

6 год. - 2,75%

7 год. - 3,00%

8-18 г. - 6 месеца LIBOR+13/16% платими на всеки 6 месеца

Транш Б: като транш А

+0,5%

База за калкулация на лихвения купон

Действителен брой дни - 360

30/360 за периода на фиксиран купон и действителен брой дни/360 за периода на плаваща лихва

Действителен брой дни/360

Обезпечение

  1.  по главницата
  2.  по лихвите
  1.  30 г. облигации на САЩ с нулев купон
  2.  1 г. възобновима гаранция до лихвено ниво

2. 1 г. възобновима гаранция до лихвено ниво = 3%

няма

7%

На практика обаче самото предимство от предоговарянето на позициите по дълга носи и своите негативи в чисто практически аспект. По принцип натрупването на подобен размер на дълга утежнява бюджета за години напред. Принципния положителен ефект върху платежния баланс може да бъде изчерпан за кратък период от време в момента, в който чуждестранните инвеститори започнат да репарират печалба и дивиденти.

Когато плащанията на печалби и дивиденти превишават сумите на плащанията по лихвите на дълга, текущата сметка на платежния баланс ще се влоши, без това да е компенсирано в достатъчна степен от подобряването на капиталовата сметка - т.е. намаляване на сумите по главницата. Друг негатив представлява факта, че при търгуването на ценните книжа по дълга на вторичния пазар /дълг срещу собственост/ по-голяма част от дисконтираната цена на облигациите отива при инвеститорите и при посредниците, което при равни други условия намалява изгодата за емитента на книжата.

Като негатив в теорията се разглежда и възможността, която възниква за връщане на незаконно изтекли капитали и “амнистия” на незаконно придобити такива. Смятам, че подобна фактическа постановка има предимства в някои отношения. Някои страни въведоха действителна амнистия за незаконните капитали, като дадоха еднократно легална възможност на капиталите в сянка и изнесените такива да бъдат репарирани в страната. По този начин се увеличава паричната маса, сумата на инвестициите, чрез механизмите на фискалната и преразпределителна политика на държавата - на разполагаемия доход и кредитния ресурс. Друг е въпросът до колко наличието на подобен род капитали поражда по-добри условия за корупция и спекула.

Възможен е друг теоретичен вариант - а именно - поради нарастване на свободната парична маса и липса на готовност у бизнеса за въвличането на ресурс в инвестиции да се увеличат цените на стоките и услугите и да се стигне до инфлация.

По принцип доминира становището, че замяната на дълг срещу собственост трябва да се избягва в случаите когато има възможност да се привлекат преки инвестиции. Безспорно външният дълг понижава в дългосрочен аспект бюджетно салдо на държавата и благосъстоянието като цяло. Вземаните заеми твърде недалновидно са били използвани за туширане на временни кризисни ефекти без да се дължи сметка за натрупванията и дълговременния ефект на дефицитното финансиране чрез външни донори. В действителност управляващите винаги могат да намерят убедителна причина в защита на дълговото финансиране, основания винаги има. Проблемът обаче остава - като да се намали тежестта на дълга, за да се освободят повече ресурси за повишаване на доходите и инвестициите.

В Източния блок България е на предпоследно място по доходи на глава от населението, което до голяма степен се дължи на консервативната политика на правителствата по отношение на доходите и липсата на реални инвестиции срещу тях.

Високото задлъжняване поставя държавата в капана на перманентното заемане за сметка на бъдещо потребление с цел балансиране на бюджета. Закриването на индустриалния сектор, бавната приватизация, липсата на качествени мениджъри на дълга, обуславят тежкото наследство, което поема страната в края на 90-те.

Само през 1996 и 1997 година текущата сметка на България има положителен знак и то не поради нарастване на износа или инвестициите, а поради рязкото девалвиране на лева и състоянието на криза в битово отношение.

Краткосрочния външен дълг се дефинира като дълг, който има оригинален натюритет - една или по-малко от една година. Наличната информация не позволява разграничаване между публичния и частния държавнонегарантиран дълг. Тук се включват експортните кредити, продоволствени кредити. С МВФ се сключват само краткосрочни кредити, като фонда сам определя параметрите и условията, при които се отпускат средствата. По този начин държавния бюджет се формира по начин, по който се мобилизира възможността за погасяване на краткосрочния дълг в указаните периоди. Чрез споразуменията на 1 или 2 годишна база с МВФ се избягва дългосрочното задължаване за сметка на бюджетния дефицит, като се прави максимално възможното за погасяване на сключения краткосрочен кредит и избягването на капана на лихвопогасимостта.

Съгласно Закона за държавния дълг /обн. ДВ бр.93 от 1 Октомври 2002 г., изм. ДВ бр.34 от 19 Април 2005 г./ Всички финансови задължения, поети от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията, съставляват държавния дълг и представляват задължение на държавата. При преоценка на държавния дълг в левове задълженията, деноминирани в чуждестранна валута, се преизчисляват по курса на Българската народна банка към датата на преоценката.

Поемането на държавен дълг се извършва чрез:

  1.  Емисии на държавни ценни книжа;
  2.  Договори за държавни заеми.

Съгласно дефиницията на Закона за държавния дълг, държавен дълг може да се поема в следните случаи:

Министърът на финансите подписва от името на правителството договорите за държавни заеми въз основа на решение на Министерския съвет по реда на Закона за международните договори. Министърът на финансите емитира държавните ценни книжа. Министерският съвет може да възложи и на други държавни органи да участват в договарянето на държавни заеми заедно с министъра на финансите.

По дефиниция държавногарантиран дълг са всички финансови задължения, за които Министерския съвет е издал гаранции от името и за сметка на държавата при спазване изискванията на Конституцията.

 Дългът на Българската народна банка не е гарантиран от държавата и не представлява задължение на Министерския съвет освен в случаите, когато по съответния ред е издадена държавна гаранция. Българската народна банка може да поема дълг съгласно разпоредбите на Закона за БНБ.

Всички финансови задължения, поети от местни лица, които не действат от името на държавата, общините, социалноосигурителните фондове или Българската народна банка, съставляват частен дълг.

 

Следващата таблица и графики показват статистика и ясна картина за състоянието на държавния дълг през последните години като структура и като тенденция:

Таблица 2

Фискален сектор (брой показатели в сектора: 21) SDDS

показател

 

 

2000

2001

2002

2003

2004

последен период

последни данни

 

 

 

 

 

 

 

 

Държавен дълг

 

 

 

 

 

 

 

 

Държавен дълг

 

 

 

 

 

 

 

 

 

млн.лв.

20 617,00

20 752,10

18 180,20

16 509,70

15 557,30

ІІІ 2005

14 319,20

Вътрешен държавен и д.г. дълг

 

млн.лв.

1 767,20

1 860,50

2 111,70

2 241,20

2 680,60

ІІІ 2005

2 732,00

Външен държавен и д.г. дълг

 

млн.лв.

18 849,80

18 891,60

16 068,50

14 268,60

12 876,60

ІІІ 2005

11 587,30

Държавен и д.г. дълг

съот/(БВП, г),%

 

80,60

73,60

56,00

47,80

40,90

ІІІ 2005

34,60

Вътрешен държавен и д.г. дълг

съот/(БВП, г),%

 

9,60

6,60

6,50

6,50

7,00

ІІІ 2005

6,60

Вътрешен държавен и д.г. дълг

съот/(БВП, г),%

 

73,70

67,00

49,50

41,30

33,80

ІІІ 2005

28,00

Външен държавен дълг

 

млн. щ.д.

8 234,30

8 005,50

7 978,40

8 718,60

8 362,70

ІІІ 2005

7 090,40

Външен държавногарантиран дълг

 

млн. щ.д.

679,60

507,00

546,20

495,50

604,80

ІІІ 2005

590,20

Вътрешен ДД дълг, общ размер

 

млн.лв.

1 757,20

1 853,80

2 109,80

2 241,10

2 680,60

ІІІ 2005

2 732,10

Вътрешен ДД по ДЦК за фин.бюджетния дефицит

 

млн.лв.

932,40

1 077,20

1 462,20

1 703,90

2 211,20

ІІІ 2005

2 284,50

Вътрешен ДД по ДЦК за структ. реформа

 

млн.лв.

811,20

776,60

647,60

537,20

469,50

ІІІ 2005

447,50

Вътрешни държавни гаранции

 

млн.лв.

10,00

6,70

1,90

0,00

 

ХІІ 2003

0,00

Таблица 3

Държавен и д.г. дълг, млн. лв.

І

ІІ

ІІІ

ІV

V

VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ

2005

14 387,50

14 210,70

14 319,20

2004

16 731,70

16 852,80

17 032,70

17 332,80

17 187,10

17 198,80

16 089,20

16 068,70

16 054,20

15 927,50

15 677,90

15 557,30

2003

17 547,90

17 638,70

17 560,20

17 679,70

17 062,10

17 364,80

17 466,70

17 858,30

17 194,70

17 140,10

16 930,80

16 509,70

2002

20 993,00

20 917,30

20 859,00

20 103,20

19 502,20

18 855,30

18 992,50

18 963,90

18 928,70

18 666,60

18 626,50

18 180,20

2001

20 486,30

20 457,90

21 058,10

20 611,70

21 610,20

21 796,60

21 197,70

20 367,40

19 846,40

20 041,00

20 709,00

20 752,10

2000

20 897,40

20 955,70

21 207,90

22 015,60

20 634,70

20 413,60

20 815,90

21 425,50

21 817,30

22 358,40

21 945,00

20 617,00

Графика 1

Таблица 4

Държавен и д.г. дълг, съот/(БВП, г), %.

І

ІІ

ІІІ

ІV

V

VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ

2005

34,80

34,40

34,60

2004

44,10

44,40

44,80

45,60

45,20

45,30

42,40

42,30

42,30

41,90

41,30

40,90

2003

49,70

50,00

49,80

50,10

48,40

49,20

49,50

50,60

48,70

48,60

48,00

47,80

2002

68,20

68,00

67,60

65,30

63,40

61,30

61,80

61,60

61,50

60,60

60,50

56,00

2001

72,60

72,50

74,70

73,10

76,60

77,30

75,10

72,20

70,40

71,00

73,40

73,60

2000

83,70

84,03

85,05

88,28

82,70

81,90

81,40

83,70

85,30

87,40

85,80

80,60

Графика 2

Тенденцията както в процентно отношение към БВП, така и като абсолютна стойност е към намаляване както на главницата, така и на лихвата по външния и вътрешен държавно гарантиран дълг. Не би могло да бъде по друг начин поради основното изискване на Европейския съюз за достигане на 30% нива от БВП в момента преди активно членство на страната в ЕС.

Основната част на дълга е деноминирана в чужда валута, като само 8.2 % е в лева. Останалата част е предимно в щатски долари (55-56 %, отчитайки доларовия компонент на дълга в СПТ), което е предопределено от заемната политика през 80-те и началото на 90-те години. С насочването на политическите и търговските приоритети към Европейския съюз постепенно беше увеличаван и дела на задълженията в евро. Дългът е относително добре разсрочен във времето - по голяма част от задълженията са с оригинален матуритет над 5 години. Плащанията са разпределени равномерно с изключение на годините 2007, 2013 и 2015 година, когато падежират емисии на евро- и глобални облигации.

Графика 3

Плащанията през 2013 и 2015 г. са между 1.2 и 1.5 млрд. евро. Като тежест на обслужване, съпоставена спрямо прогнозното БВП за съответните години това ще бъде значително по-ниско от размера през 2001 г., когато плащанията по дълга надминаха 1.5млрд. евро.

Графика 4

Размерът на държавния и държавногарантирания дълг за месец октомври 2005 г. бе 13.5 млрд. лв. и остана относително постоянен спрямо предходния месец. Вътрешният дълг се повиши с 1.3% поради завишения обем на книжата, емитирани за финансиране на дефицита, докато външният дълг намаля с 0.2%, основно заради плащане на дълг към МВФ. Съотношението дълг/прогнозиран БВП (при прогнозиран БВП за 2005г. 41.5 млрд. лв.) за октомври бе 32.6%.

През октомври 2005 г. Министерството на финансите емитира освен редовната емисия тримесечни съкровищни бонове и по една емисия средносрочни (петгодишни) и дългосрочни (десетгодишни) съкровищни облигации. Заявените поръчки бяха за 172.7 млн. лв., а одобрените - за 65 млн. лв. Коефициента на покритие за месеца се понижи с 0.1 до 2.66, поради голямата разлика между тези обеми. Осреднената продължителност на емисиите в обращение също се понижи до 82.9 за месеца, докато осреднената доходност се запази относително постоянна на ниво от 3%.

Частният негарантиран външен дълг за десетте месеца на 2005г. възлезе на 16 млрд. лв. Спрямо същия период на 2004г. увеличението е 37.8%. Нарастването в сравнение с октомври 2004г. се дължи най-вече на нарасналите дългосрочни заеми на търговските банки, възлизащи на 90%, на увеличените вътрешнофирмени заеми - с 41.5% и на повишеното заемане от страна на частните фирми - с 29.2%. В структурата на дълга на частните фирми най-много нараснаха краткосрочните търговски кредити с 68.3%, както и дългосрочните заеми - с 18%. Най-вероятно зад това нарастване стои повишената нужда от оборотни средства.

 

На 24 юни министерството на финансите съобщи, че ще изкупи облигации по външния държавен дълг (по-точно става въпрос за т.нар. DISC's) в размер на 679,3 млн. долара. В същия ден рейтинговата компания Standard & Poor's обяви повишение на кредитния рейтинг на българското правителство. След това увеличение за първи път българската държава има инвестиционен кредитен рейтинг.

Защо се изкупува дълг?

Правителството смята да използва около 400 милиона долара от фискалния резерв за изплащане на държавен дълг по DISC's (останалите средства за изкупуването ще се получат от освобождаване на обезпечението на книжата). Изплащането на държавен дълг има няколко позитивни последици:

1. По-малко плащания по лихви

Правителството държи значителни средства по сметки в БНБ (т.нар. фискален резерв), които носят ниска доходност, а от друга страна плаща по-високи лихви по държавния дълг. Използването на суми от фискалния резерв за изплащане на държавен дълг следователно означава намаление на разходите за лихви. Това спестява средства на бюджета, с които (при добро желание) има възможност да се намалят данъците. Оттук следва, че е най-добре да се изплаща дълг, по който се дължат най-високи лихви, т.е. не би било толкова ефективно да се изплаща дълг към МВФ, например.

2. Намаление на риска за страната

По ниските нива на държавен дълг намаляват възможността правителството да се окаже в невъзможност да го обслужва и да обяви фалит (както се случи в началото на 90-те години). Съответно намаляват рисковете пред държавния бюджет и неговата стабилност и оттам намаляват и рисковете пред икономиката като цяло, тъй като държавният бюджет е най-големият “играч” в икономиката. Това води и до постепенно повишение на кредитния рейтинг.

3. По-лесен достъп на частния сектор до чуждо финансиране

При по-нисък държавен риск на частния сектор има по-добри възможности за получаване на финансиране от чужбина като това може да става при по-изгодни условия (по-ниска рискова премия). Така повече български компании и банки ще имат по-лесен достъп при по-благоприятни клаузи до финансови фондове. Освен това може да се очаква и благоприятен ефект върху преките чужди инвестиции.

4. Намаление на възможностите да се “прахоса” фискалния резерв

Средствата от фискалния резерв, особено когато са много, със сигурност ще привлекат апетита на различни групи с организирани интереси и на политици с къс хоризонт на действие. Това, заедно с неефективността и непрозрачността на държавната машина, означава, че средствата от фискалния резерв могат много лесно да се похарчат без никакъв положителен резултат. Когато с фискалния резерв се изплаща дълг е напълно ясно, че парите намаляват дълговото бреме, което сегашните и бъдещите данъкоплатци ще трябва да изплащат.

Тези няколко ефекта от изплащането на външен дълг водят до ускоряване на икономическото развитие.

В момента фискалния резерв е над 5,5 млрд. лв. (включително средствата на БКК от банковата приватизация). Неснижаемият остатък от него, който трябва да гарантира, че българското правителство няма да фалира в краткосрочен план, е около 2,5 - 3 млрд. лв. В следващите месеци се очаква приключване на приватизацията на електроразпределителните  дружества, която ще донесе значителни приходи във фискалния резерв. Следователно в момента свръхрезервът е над 2,5 млрд. лв. с тенденция за увеличение. Както посочихме по-горе, тези средства е рационално да се използват за изкупуване на високолихвен държавен дълг. Друга тяхна употреба, която би се отразила позитивно на икономическото развитие на страната, е използването на фискалния резерв за извършване на пенсионна реформа.

Повишаването на кредитния рейтинг от Standard & Poor's е добра новина, която отразява множество фактори, сред които е и намалението на държавния дълг и държавно гарантирания дълг като дял от БВП. За да има по-нататъшно и по-скорошно повишение на кредитния рейтинг правителството би трябвало да се въздържа от увеличение на държавния и държавно гарантирания дълг, както правеше досега. Тук  бих могла да посоча, например, че евентуална държавна гаранция за строителството на АЕЦ “Белене” би увеличила значително държавния дълг до около 55% от БВП, което би представлявало значително влошаване на този показател. Затова би било добре АЕЦ “Белене”  и други подобни проекти да се строят с частни капитали без държавна гаранция.

Би било положително развитие, ако правителството продължи да изплаща държавен дълг със средства от фискалния резерв (без това, разбира се, да е съпроводено с екзотични сделки по емитиране на еврооблигации, например) или започне пенсионна реформа. В същото време, не бива да се пренебрегват и останалите реформи, които трябва да се извършат в страната.

Част от външния дълг на България е под формата на облигации, които се търгуват на международните и на вътрешния пазар. Те са емитирани в две валути - евро и долари. Облигациите по външния дълг, както и тези по вътрешния, носят задължението на държавата да плаща регулярните лихви и главницата на датата на падежа. Те се приемат за най-сигурните инвестиции, тъй като са издадени от държавата.

Предимствата на облигациите по външния дълг могат да се обобщят по следния начин:

Първата емисия глобални облигации в евро беше емитирана през ноември 2001 г. и е с падеж през 2007 г. Тя е в размер на 250 млн. €. През 2002 г. бяха извършени две сделки за замяна на брейди облигации с деноминирани евро книжа с падеж 2013 г., които достигнаха обем от 835,5 млн. €.

През март 2002 г. бяха емитирани облигации, деноминирани в долари, които също замениха част от брейди книжата. Емисията с падеж 2015 г. е най-високоликвидната и е с обем 1 270,6 млн. долара.

ПАРАМЕТРИ НА ЕМИСИИТЕ ГЛОБАЛНИ ОБЛИГАЦИИ

Issue

Issue date

Емисия

Дата на емисията

Maturity

Падеж

Interest rate

Годишна лихва

Bul 07 12.11.2001

01.03.2007

7.25%

Bul 13 22.03.2002

15.01.2013

7.50%

Bul 15 22.03.2002

15.01.2015

8.25%

 С предсрочното погасяване дългът е намален от 8,2 млрд. евро, като съотношението държавен дълг - БВП намалява от 38,6% до 35,3% към 31 януари 2005 г.

Операцията по обратното изкупуване предвижда по нареждане на Министерство на финансите БНБ да преведе на “Ситибанк” сумата по номинала, а финансовата институция в качеството си на фискален агент по книжата да извърши разплащанията с държателите.

Решението на правителството за предсрочното плащане е в съответствие с приетата през 2003 г. Стратегия за управление на държавния дълг.

С тази операция се постига намаление на номиналния размер на външния държавен дълг, намалява се и обслужването на държавния дълг през следващите седем години и се балансира валутната и лихвената структура на дълга.

В резултат на обратното изкупуване ще бъдат реализирани спестявания от плащането на лихви. За тази година спестените лихви са в размер на 21 млн. лв., а общият размер на спестените лихви до падежа на облигациите (2011 г.) е около 200 млн. долара. По този начин, освободените средства ще може да бъдат насочени за други разходни политики.

Всяка година на 28 януари и 28 юли се извършват плащания на дължимите лихви и погасителни вноски по всички видове български брейди облигации.

Облигациите за неплатени лихви са вторият тип брейди книжа, които страната погасява предсрочно.

Облигациите с отстъпка (DISC) бяха погасени изцяло на 28 юли 2004 г.

Преимущества на преструктурирането на българския Брейди дълг:

Ключов елемент е преструктурирането на българския Брейди дълг и замяната му с еврооблигации. Замяната на Брейди облигации с нови еврооблигации би допринесло за постигането на следните благоприятни икономически резултати:

В допълнение един такъв суап осигурява възможност за по-нататъшно подобрение на външния кредитен рейтинг на България и ще се отрази благоприятно на нагласата на чуждестранните инвеститори по отношение на  страновия риск, като и да доведе до намаляване на съотношението дълг към БВП и дълг към износ. По настоящем чуждестранните инвеститори гледат на България по-скоро като на нововъзникващ пазар с кредитен рейтинг, присъщ за страните емитирали облигации по схемата Брейди, отколкото като страна насочена към членство в ЕС с “конвергиращ” кредитен рейтинг. Нещо повече, инвестициите в български активи понастоящем са ограничени до инвеститори, които могат да купуват преструктуриран дълг по схемата Брейди. Замяната на съществуващия Брейди дълг в чист еврооблигационен дълг, част от който би могъл да бъде деноминиран в  евро, ще разшири потенциалния кръг инвеститори. Към него вече биха се включили инвеститори на дребно, а също така и други институционални инвеститори от Европа и Америка, които сега изграждат своята експозиция, включваща дългови инструменти на страни в процеса на присъединяване към Европа.

В крайна сметка това би довело до създаване на необходимите предпоставки България да емитира нови Еврооблигации, деноминирани в евро, като това ще допринесе за по-нататъшно сближаване на валутната структура на дълговите инструменти със валутната структурата на външнотърговския стокообмен. ING счита, че най-рационално би било замяната на съществуващия дълг да предшества емитирането на нов дълг. Една такава последователност би позволила на България да се възползва от икономическите преимущества, изброени по-горе и след това емитира последващи дългови облигации, чиято цена ще се определя на базата на по-стеснена крива на доходност доколкото новия кръг от инвеститори ще създаде и ново търсене на български дълг.

Съвсем различна, но все пак свързана с горната тема, е фактът че понастоящем България не използва целия потенциал на местния си капиталов пазар. Липсата на развита крива на доходност вероятно ще ограничи преструктурирането на пенсионната система и развитието на застрахователния пазар и на взаимните фондове. Нарушения баланс между вътрешен и външен дълг би могло да се отрази неблагоприятно върху ефективното рециклиране на спестяванията в местна валута, така необходими за постигането на висок ръст на инвестициите, който да предизвика дългосрочен икономически растеж. Развитието на международни и местни криви на доходност, които биха били естествено следствие от комбинацията на суап на Брейди дълга и преструктурирането на вътрешния дълг ще създаде както външни, така и вътрешни еталони за доходност, които да улеснят бъдещите държавни и корпоративни заеми, и набирането на капитали за подкрепа на инвестициите в икономиката.


ІV. Дефиниране и съставяне на бюджет

Държавният бюджет представлява финансов план на макроикономическо равнище, който поставя в своя фокус философията и практиката на събирането и преразпределението на средствата за домакинствата и икономическия сектор.

Практичният политик и финансист умее да разпределя данъчната тежест и бремето за стопанските субекти по начин, по който да не се формира прекомерен бюджетен излишък или пък голям дефицит.

Фактът, че правителствените решения в областта на обществения сектор влияят върху живота и историята на всеки един от нас е безспорен, както и фактът, че децата ни и техните деца могат да носят последствията от определени финансови решения, така както ние в момента правим.

Теорията и практиката на държавното финансиране познават два метода за събиране на средства за държавния бюджет:

Както ни е известно Република България в шестнадесетгодишната история на прехода претърпя значителни промени в начина и размера на натрупване на заемни средства, като едва през последните години Министерството на финансите реши да преструктурира дълга по начин, който да осигури неговото трайно намаляване като процент от БВП. За сметка на това обаче официалните статистики показват реципрочна тенденция в задлъжнялостта на частния сектор.

Концепцията на балансиране на държавните интереси и тези на икономическите агенти формира концепцията за дефицитното финансиране.

Прилагането на дефицитното финансиране /т.е. предвиждането да бъдат похарчени средства срещу, които няма осигурени приходи или налични средства/ води до натрупване на дефицити. Решението за начина на формиране на държавния дълг се взема от правителството, като основната отговорност за управлението на дълга се носи на Министерски съвет и в частност Министерство на финансите. Тяхна е и отговорността за съставянето на проекто-бюджета за календарната година в съответствие с поетите от правителството политически и икономически ангажименти.

В теорията са познати редица икономически теории за ролята на дълга и неговото управление, на които ще се спра по-подробно в отделен раздел на настоящата разработка.

Съвременните характеристики на бюджета налагат да се изследва непрекъснато и систематично в процесуален порядък икономическия, юридическия и техническия характер на бюджета.

От икономическа гледна точка, съгласно Закона за устройството на държавния бюджет, последният обхваща приходите и разходите на държавата /респ. правителството/. Величините на приходите и разходите, както и начините за тяхното разходване и приоритетите за съответното финансиране представляват политическа програма на спечелилата изборите политическа сила. Съответните програми се разработват от икономическите екипи на политическите сили, които често са привърженици на една или друга икономическа школа, а наред с това се съобразяват с характера на политическата сила /социално ориентирана, дясна центристка или умерено балансирана поради коалиционен характер/.

Проевропейски и пазарно ориентирания принцип на формиране на държавния бюджет осигурява на нашата държава гаранция, че до 2007 година няма да бъде спусната предпазната клауза за влизането ни в ЕС. Важно условие за това е изпълнението на критериите от Копенхаген.

Засега обаче трудно преодолимо условие по присъединяването остава размера на дълга, плащанията, по които както вече неколкократно споменах са значителен процент от БВП. Размера на дълга и доказването на съществуваща пазарна икономика и стабилна политическа среда се възприемат от европейските политики като основен определящ момент по отношение на реалното приемане на България в Европейския съюз.

Държавните разходи в консолидирания държавен бюджет между 2001 и 2003 година /т.е. правителствата на ОДС и НДСВ/ се задържат на ниво от почти 40% от БВП като структурата на разходите в държавния бюджет се запазва без особени изменения спрямо положението при правителството на ОДС, което доказва, че приоритетите на предходното правителство са запазени като принципно правилни.

Съвременното икономическо общество счита, че данъчната и осигурителната тежест за населението и стопанските субекти следва и може да бъде намалена, което ще стимулира потреблението и инвестициите. Големите данъци не означават големи приходи на всяка цена, а само и единствено при условие, че се осигури тяхната висока събираемост. При равни други условия намалените данъчни ставки ще стимулират сивата икономика да излезе на светло, ще спомогне легалният бизнес да предприема повече и широкомащабни инвестиции, при равни други условия ще се увеличи потреблението от страна на населението, а по този начин ще се развие вътрешния пазар. Ще се увеличи конкурентноспособността на българските стоки /както ни е известно данъците се калкулират в стойността на стоките и услугите/.

От юридическа гледна точка бюджетът може да бъде определен като закон или законодателен акт, който предписва на институциите и стопанските субекти точните правила, които следва да се спазват през бюджетната година. Бюджетът на РБ следва да бъде определен като закон, чиито разпоредби имат сила една година.

Не по малко важна от Закона за държавния бюджет е и законодателната програма /рамка на правителството, защото тя предписва приемането на определени закони, които дават свобода или задължават стопанските субекти да извършват определени правни действия при извършването на стопански сделки и формиране на печалби, данъчни основи, заплати, осигуровки и други. В хода на тази логика следва да се разглеждаме държавния бюджет като самостоятелна рамка, а следва да включим цялата икономическа политика, при формирането на мнението ни за това каква е една политика - дефицитна, балансирана, базирана на излишък, друга.

От техническа гледна точка бюджетът представлява таблица, която има две страни - приходна и разходна. Когато фактически реализираните в края на бюджетния период приходи превишават извършените разходи, бюджетът приключва с излишък. В случаите, когато величината на държавните разходи е по-голяма от фактически постъпилите в бюджета приходи, последният приключва с дефицит. Съвпадение на двете величини е възможно само на теория. Следва да се прави разлика между предвиден и фактически реализиран бюджетен дефицит; ако държавата извърши повече от планираните разходи или не събере предвидените данъци, неданъчни и други плащания, фактическия бюджетен дефицит ще бъде по-голям от предполагаемия.

Конкретната ситуация на публичния и частния сектор подчертава актуалността за проучването на съвременните методи за формиране и управление на дълга. Разбира се важно е да се отчете вече написаното по темата, теорията и практиката на водещите научни центрове и основните теории, да се балансират класическите и неокласическите теории.

Ако разгледаме ролята на дълга в един по-широк аспект, а именно влиянието му върху фирмения мениджмънт и домакинствата, може да се твърди, че държавните ценни книжа, като високоосигурен носител на държавния дълг са изходна точка за изграждане на различни теории и модели от компетенцията на корпоративния финансов мениджмънт.

Редица именити икономисти са отредили достойно  място в своите теории на ролята на дефицитното бюджетно финансиране. Сред тях са Адам Смит и неговия труд “Богатството на народите”, където за изходна точка на своята теория авторът е заложил желанието на правителствата “да харчат бюджетни пари”.

Теорията на Дж. М. Кейнс залага на твърдението, че националният доход се образува от съвкупността на индивидуалните доходи. Това изисква да се проследи как инвестициите влияят върху формирането на индивидуалния доход, а държавната политика от своя страна как влияе върху инвестициите.

Немалък принос в таз насока имат и учени като А.Хансен, Лернер и Дж.Тобин. Те разглеждат модела на бремето между застъпващите се поколения, което лично аз приемам като хипотеза и теория, потвърдена в практиката.

Важен е въпросът за това на какви условия трябва да отговаря страната ни за приемане в ЕС и въвеждането на еврото като платежно средство. Най-важната стъпка вече е направена, а именно въвеждането на валутния борд, който в значителна степен улеснява политическата и икономическа практика.

Напоследък по-амбициозните и оптимистично настроени икономисти смятат, че Валутният борд в България може да бъде отменен, но това едва ли ще се хареса на наблюдателите от Международния валутен фонд. Бордът засега става твърда гаранция по отношение стабилността на Централната банка и невъзможността резерва да бъде използван за рефинансиране.

По отношение на Европейския съюз един от най-важните етапи представлява техническата и фактическата подготовка по приемането на валутния съюз - въвеждането на еврото. Официалната процедура за приемането на еврото обхваща няколко основни етапа, а нашата страна е една на първия от тях - преговорите. Втория етап е фактическото членство. Следващ етап е възможното изчакване за влизане във Валутно - курсовия механизъм.

Споменавам тези факти, защото участието във Валутно - курсовия механизъм предполага изпълнението на няколко показателя, известни като критерии от Маастрихт: бюджетен дефицит, държавен дълг, инфлация, лихвени проценти. Съществено изискване е бюджетния дефицит да не надвишава 3% от БВП на страната през съответната година. През 2004 година България изпълнява този критерий.

Тук основен въпрос е каква ще е политиката на сегашните управляващи и дали наистина ще се придържат към благоразумното управление на публичните финанси. При продължение на политиката на силно консервативно определяне на приходите в бюджета и съответно на възможности за възникване на излишъци, този критерий ще бъде изпълнен. Освен това трябва отново да се напомня наличието на Валутен борд, който поставя строги бюджетни ограничения и при ангажимент на всички основни партии да продължат този режим, това предполага ниски дефицити.

Възможността за ляво управление, което по дефиниция предполага по-хлабава бюджетна политика и като цяло нарастване на дефицита, предпоставя определен риск.

На практика България е на прага на създаването на Програмно правителство, което след дъгите преговори и връщане на мандати най-после дава някакъв положителен сигнал на Европа и света, че все пак в нашата страна има обществени интереси, които са способни да надделеят над чисто партийните.

Държавен и държавногарантиран дълг не трябва да превишава 60% от БВП, съгласно установените от международните финансови институции критерии.

Основите изводи, които могат да бъдат направени са, че:

V. Бюджетни политики, баланс.

В теорията съществуват пет основни начина за разглеждане на политиката в бюджета - реформизъм, договаряне, детерминизъм на заинтересованите групи, процес и правене на политика.

Хипотезата по договарянето разглежда бюджетното дело като преговори между група от рутинно действащи лица, бюрократи, бюджетни служители, директори, законодатели. Те се срещат всяка година и договарят резолюция. Процесът е открит за всеки, който може да играе и спечели. Конфликтът е подтиснат, защото на практика всеки получава по нещо и никой не губи твърде много. Имаме насрещни воли, които достигат съгласие по определени параметри на базата на взаимни отстъпки за сметка на неикономически компенсации.

Детерминизмът предполага, че заинтересованите групи са доминиращи на сцената на съставянето на бюджета. Тук определящо е схващането, че по-богатите е по-силните заинтересовани групи определят както характера, така и структурата на бюджета. Тук е възможно да се стигне до формирането на две крайности: силно печеливши и силно ощетени от бюджета. Конфликтът е голям и е на лице, защото принципът на демокрацията и договореността е изключен. Тук е важен въпросът доколко заинтересованите групи представляват определен кръг от обществени интереси - бизнес, лобита на определен бранш, бездомни, социално слаби , безработни и други.

Реформизмът при съставянето на бюджета предполага изключването на политиката в смисъл на мнения и приоритети и разглеждането на бюджета като техническа стойност. Реформисткото схващане третира идеята за намеса на официално заинтересовани групи и детерминизма за ненужно и неефективно по отношение на съставянето на бюджета. Тук обикновено се говори за сблъскване на мнения между официалните бюджетни служители на професионално ниво и избраните лица.

Според четвъртата хипотеза самият бюджетен процес представлява фокуса на бюджетната политика. Тук намират приложение интересите на отделните клонове /министерства/ на правителството. Бюджетният процес се превръща в средство за постигане или отричане на разграничението в баланса между клоновете на правителството. Степента на изследване на бюджетните искания и степента, до която бюджета се характеризира като икономически, технически, политически, повърхностен или подробен се регулира от бюджетен процес. Всички способни, в каквато и да е степен, да въздействат върху формирането на бюджета го правят и това определя неговия характер. Този възглед за политиката и отделните действащи лица и техните цели позволява да се прецени доколко ролята на всеки субект е важна и до каква степен бюджетната политика може да бъде гъвкава спрямо тях.

Защо се спирам на бюджетните политики?

Важна особеност в съставянето на бюджета е обстоятелството, че става дума за основния “играч” на икономическата сцена на една държава. Множество действащи лица се включват или изключват на различни етапи от процеса. Самият процес е силно зависим от външни фактори.

Ключовите фигури в съставянето на бюджета са изборни официални лица и държавни чиновници. Реформите или промените в бюджетния процес у нас се разработват и осъществяват на национално равнище от министерство на финансите, бюджетната комисия към Парламента и самия Парламент. На различен етап от оформянето на процеса, могат да се включат различни генератори на идеи и течения, които силно да повлияят на процеса. Те биха могли да целят например облекчаване на бюджетния баланс или рационализиране на крайните бюджетни показатели.

Премиерът и неговия кабинет може да се борят за повече бюджетна власт, същевременно парламентът може да настоява за по-голяма законодателна власт върху бюджета.

Доминирането на целите в бюджетния процес зависи не само от властта на бюджетните действащи лица, но и от външни фактори. Когато са натрупани големи дефицити има вероятност от натиск за използване на бюджетния процес с приоритет върху бюджетното равновесие. Ако разходите нарастват много бързо може да има натиск за използване на процедури, които затрудняват вземането на решения за разходи, налагани от заинтересованите групи или изместват тежестта за вземането на решения към хора и структури способни да удържат на политическия натиск. Един спад в приходите или недостиг на правителствен доход от друг характер, както и бедствие може да предизвика вземането на решение за вземане на кредит с трайни последствия.

Участието на гражданите и заинтересованите лица в управлението на бюджетния процес може да бъде регулирано. Могат да бъдат използвани консултативни бордови, тристранни работни групи, да се измества центъра на вземане на някои бюджетни решения в рамката на допустимото с необходимата доза отговорност.

Подобни мерки са в сила да осигурят широка обществена подкрепа дори на един по-консервативен бюджет.

У нас все по-силно се чуват гласове против централизацията на бюджетния процес и строгото “дирижиране отгоре” на разполагането с бюджетни ресурси и преразпределянето на правомощия за опериране с държавни пари.

Така например общините желаят да имат по-широка власт върху разполагането с парите от местните данъци. На практика това не е невъзможно, дори според скромното ми мнение нововъведенията в общините с измененията на Закона за държавния вътрешен финансов контрол имаха за свой съпътстващ ефект /освен изисквания на ЕС/ да “научат” общините на самоконтрол и да ги принудят още повече да засилят бюджетната дисциплина.

В крайна сметка бюджетната политика е процес, който е пряко повлиян от политическата обстановка и влияе непосредствено върху икономиката и международното инвестиционно и кредитно доверие на страната.

VІ. Възникване на дефицити - “за” и “против” в икономическата теория

Дефицитното финансиране е проблем, чиято история има корените си още със създаването на държавите и държавното устройство. Този проблем заема подобаващо място в изследванията на множество видни икономисти като Адам Смит, Джон М. Кейнс, А.Хансен, А.Лернер, Дж.Бюкенън, Персон, Сверсон, Табелини, Маркс и други.

В “Богатството на народите” А. Смит отбелязва, че държавният дълг има своя произход благодарение на три основни фактора:

- желанието на властите да харчат бюджетни пари;

- непопулярността на данъците като метод за събиране на държавни приходи;

- желанието на капиталистите да дават пари в заем.

Твърде остаряло за съвременните виждания и действителност, но не далеч от най-простата логика.

Смит изразява позиция категорично против заемите като метод за държавно финансиране. На базата на емпирични доказателства той прави пряка връзка между желанието на държавите да вземат заеми и желанието им да водят войни. С други думи заемите трябва да бъдат избягвани освен в екстремални ситуации.

Основен практически извод в неговата теория е схващането, че финансовите дела на държавата трябва да бъдат водени със същата акуратност, както се водят личните финансови дела на добрия стопанин.

Маркс изказва становище, че държавният дълг е производна на капиталистическото общество. Според Маркс формирането на държавен дълг води до създаване класа от “мързеливи анюитети”, увеличава привилегиите за централните банкери в замяна на тяхното съгласие да кредитират държавата, трето стимулира нарастването на данъците на данъците, четвърто кара индустриалците да експлоатират все повече наемната работна ръка. Двамата представители на класическата школа поддържат тезата за вредната роля на дефицитното финансиране, същата следва да бъде ограничена и избягвана до максимум.

През 20 век. водеща роля в икономическата теория намират икономическите схващания и теории на безспорното светило от световната история Джон Мейнард Кейнс. Той смята, че държавата е длъжна да се намесва активно в икономиката като същевременно търси начини да формира правителствени приходи на по-широка основа. Следствие на това е подчертаното внимание към дефицитното финансиране. Не трябва да забравяме, че теоретическите схващания на Кейнс се раждат във времето на Голямата Депресия, когато спокойно можем да говорим за бедствие с икономически и социални последици за милиони хора.

Разбираемо е защо Кейнс смята, че дефицитното финансиране е метод чрез който може и следва да се подобрява ефективността на икономиката. Със своето изследване за прякото въздействие на държавата върху безработицата и инфлацията, Кейнс косвено доказва необходимостта от увеличени държавни разходи /финансиране чрез/ дълг, като лостове за подтикване на икономическия подем. Целта е “капиталът да нарасне докато той престане да бъде оскъден, така че нефункциониращия инвеститор да не получава повече премия, както и към такава схема на данъчно облагане, която предполага умът, решителността и предприемчивостта на финансиста да бъдат впрегнати в служба на обществото ….” с други думи правителството е длъжно при рецесия да заема пари и да ги “налива” в икономиката.

Според А.Хансен, който разглежда използването на дефицитното финансиране в условията на войни и природни бедствия, използването на заеми при такива обстоятелства стимулира растежа на кредитните институции. За Хансен /както и за Кейнс/ безработицата е извънредна ситуация, ето защо правителството е оправдано да използва държавния дълг като инструмент за въздействие върху потреблението и търсенето с цел нарастване на капиталовата маса в обръщение и постепенно намаляване на безработицата /с изключение на присъщата такава/. Конкретните идейни схващания на Хансен могат да се представят по следния начин:

  1.  Развитието на кредитните институции от средновековието до наши дни е резултат от нарастващите обществени потребности. Тези потребности имат екстремални стойности по време на бедствия и войни. Ето защо необходимостта от съществуването и развитието на големи финансови институции е задължително. Хансен споделя идеята, че основна роля на правителството е да повишава стандарта на живот на обществото чрез все повече инвестиции в инфраструктурни обекти с голямо обществено значение, мащабът на които е немислим за един единствен частен инвеститор.
  2.  Фискалната политика /данъци и приходи/ трябва да има за основна цел осигуряването на пълна заетост на производствените фактори, което от своя страна изисква мобилизация на повече държавни ресурси.

А. Лернер също е привърженик на кейнсианската теза за дълга. Той смята, че вземането на кредит не трансферира бреме в междугенерационен аспект. Според него взимането на заем е равносилно на отказ от консумация днес, а лихвените плащания по своята същност, представляват чисто трансферен проблем т.е. има преминаване на средства от едни представители на обществото към други. Смея да твърдя, че подобно схващане е подходящо само и единствено по отношение на краткосрочното дългово финансиране, защото практиката показва съществуването на междугенерационната зависимост. Втората теза на Лернер, че държавното заемане ограничава средствата за заемане от частния сектор има своята подкрепа, защото действително в рамките на една държава нормата на спестяване е лимитирана, а при равни други условия ако свободният ресурс бъде “изтеглен” от правителството какво наистина ще остане за частния сектор, ако не търсенето на дълг от вън. По този начин ще нарасне външният /частен/ държавно негарантиран дълг.

Основата на тезата на Лернер е концепцията, че правителствената фискална политика - разноски, облагане и заемане, изплащане на заеми, емитиране на нови пари и тяхното изтегляне трябва да бъдат вземани предвид единствено по отношение на тяхното въздействие върху икономиката.

Заслуга на Лернер е разглеждането на модела за разпределение на бремето между застъпващите се поколения. Той разглежда една херметична среда от три пласта общество като доказва чрез нулева лихва, че младото поколение губи от настоящото и част от бъдещото си потребление за сметка на старото.

В теорията на Тобин за бюджетния дефицит се отчита, че правителството притежава два основни инструмента за управление. Първият е фиска, а вторият монетарната политика. Той препоръчва комбинация от стегната фискална и разхлабена монетарна политика. Основното, което той твърди, е че “бюджетният дефицит е по-скоро резултат, а не причина за високите лихвени нива и икономическата депресия причинена от изплащането на високите лихви…”

Според Дж.Бюкенън няма никакво съмнение, че дълговото финансиране представлява “изяждане на национален капитал”. Той вярва, че съществува естествена склонност в обществото и правителството да търси заеми. “Избирателите приветстват получаване на ползи от общественополезните дейности, но се оплакват от плащането на данъци. Политиците от своя страна се опитват да срещнат очакванията на избирателите и обещава по-ниски ставки, което води до намаляване на естествената норма на приходите от данъци.”

Моделът на Лернер обаче не отчита влиянието на правителствената политика по дълга. Неокласическото схващане за дълговия натиск при въвеждането на проект от правителството независимо от източник е на финансиране /данъци или дълг/ ресурсите се прехвърлят от частния сектор. Съвременното схващане е в сила отчитайки, че повечето данъчни приходи се акумулират за сметка на потреблението. От друга страна когато правителството заема то се конкурира с фондовете, индивидите и фирмите, които търсят капитали за собствените си инвестиционни проекти. Оттук и генералният извод, че дългът има по-голямо въздействие върху частните инвестиции. Тук в подкрепа идва и фактът, че бъдещото поколение остава на практика с по-малък разполагаем капитал, следователно неговите хора имат по-ниски доходи и са по-слабо продуктивни.

В заключение към краткото резюме на корените на икономическите схващания за ролята на дълга и “За” и “Против” на видните икономисти мога да кажа, че всички те потвърждават теорията, че дефицитното финансиране е пряко свързано с обществения избор и формирането на политическа среда. Ето защо предпочитанията на избирателите могат да бъдат аргумент за използването на стратегическата роля на дълга не само преди неговото възникване, но и в ситуация, когато той трябва да бъде рационално управляван с ресурса на модерния макроикономист.

Всяко фискално решение има дългосрочни последствия върху икономиката, пример за това е именно дефицитното финансиране. Оставяйки в наследство дълг задлъжнялото правителство в голяма степен предопределя политиката на следващото правителство. В същото време то може да използва дълга и управлението му за да формира своя имидж пред населението.

VІІ. Анализ на дълга и постановките в Закона за държавния бюджет в периода 2001-2005 г.

 Прегледът не всеки един от законите за държавния бюджет през посочения период 2001-2005 г. включително показва, че с всяка изминала бюджетна година Законът предоставя все по-широки правомощия на Министъра на финансите да оперира с инструментите за редукция на дълга като в същото време възниква и се запазва условие за не надхвърляне на определена сума на дълга към началото и края на бюджетната година независимо от извършваните активни операции по дълга /под пасивни имам предвид само редовните плащания по главницата и лихвите/.

 

През 2001 година общите плащания по лихвите държавния дълг възлизат на 1389786,9 хил. лв., като разходите по външния заем са в размер на 1078010,1 хил. лв., а по вътрешния 311776,8 хил. лв. Размерът на договореното външно финансиране възлиза на 655135,5 хил. лв. като ¼ от сумата е за сметка на предвиждани приходи от приватизацията, а останалите са предмет на външно финансиране.

Приходите по сметките на правителството приоритетно са насочени към изплащане на външния дълг, със специална клауза за не увеличение на дълга към края на бюджетната година. Това е основно условие на МВФ за отпускане на редовните траншове по краткосрочно договорените кредити.

Като процент от БВП плащанията по външния дълг съставляват около 60%.

 

През 2002 година Разходната част на Закона за държавния бюджет посочва, че сумата на плащанията по лихвите на дълга възлиза на 1 001 901,6 хил. лв. в това число по външни заеми 782 933,5 хил. лв. и по вътрешни заеми 218 968,2 хил. лв. и тук размера на лихвите по вътрешния дълг е четири пъти по-малък от стойността на лихвите по външния държавен дълг. Интересно е, че Законът за държавния бюджет предвижда отрицателен дефицит, а именно -546 212,2 хил. лв., като при външно финансиране сумата на разходите е -10 438,5 хил. лв., останалото е от приватизация. Този сигнал ясно идва да покаже, че правителството така е съставило бюджета, че предвижда към края на бюджетната година да е налице излишък, който най-вероятно ще бъде насочен вместо към натрупване на резерви към погасяване или обратно изкупуване на дълга. Тук отново прочитаме клаузата, че дългът не трябва да нараства и че министърът може да имитира краткосрочни книжа за покриване на някои разноски.

От действителността и от наблюденията ми върху развитието на бюджетната политика и икономическата обстановка смятам, че 2002 година е началото на осъществяването на активната политика на правителството на НДСВ по мобилизиране на средства и ресурси за достигане по-висока събираемост на приходите от данъци, мита, такси и други. В същото време се предвидиха и някои законодателни промени, които се осъществиха през 2003 г., като например задължението за регистрация на трудовите договори, което в известна степен увеличи приходите от социални осигуровки и данъци върху доходите макар и минимално. Друг използван инструмент беше сключването на договора за управление на митниците, който целеше не само премахване на корупцията, ограничаване на контрабандата и повишаване на сигурността по границите, но и повишаване дисциплината и технологията на събиране на мита в митническите служби, оттук и митническите приходи.

Бяха увеличени правомощията за санкции на данъчната администрация.

 

Връщайки се на Закона за държавния бюджет за 2003 г. същият предвижда общ размер на лихвите по дълга в размер на 147 863,9 хил. лв., от които по външния дълг 833 633,8 хил. лв., а по вътрешния 639 879,0 хил. лв. Размерът на дефицита отново е отрицателна величина, -361 276,2 хил. лв. предвижданото вътрешно финансиране е -49 538,2 хил. лв. Максималният размер на новия държавен дълг може да бъде максимум 2,0 млрд. лв., а в края на годината не трябва да надвишава 19,9 млрд. лв. Това условие отново е дирижирано от финансовия партньор на правителството - МВФ.

 

През 2004 г. общо платимите лихви, заложени в Закона за държавния бюджет са в размер на 786 207,9 хил. лв. като по външния дълг те възлизат на 591 669,5 хил. лв., респективно по вътрешния дълг са 194 538,7 хил. лв., предвиденият дефицит възлиза на 236 989,8 хил. лв.

Финансирането на дефицита по републиканския бюджет в размер на 236 989,8 хил. лв. се вижда ясно на Таблица 5.

Таблица 5

Финансиране на дефицита по републиканския бюджет

ПОКАЗАТЕЛИ

СУМА

(хил. лв.)

V

ФИНАНСИРАНЕ

236 989,8

1.

Външно и вътрешно финансиране (нето)

506 268,8

2.

Придобиване на дялове, акции и съучастия

-566 900,0

3.

Възмездно финансиране (нето)

-202 379,0

4.

Приходи от приватизация

500 000,0

Максималният размер на новият дълг не може да надвишава 2,45 млрд. лв. И в края на годината 17,1 млрд. лв.

За оптимизиране обслужването на държавния дълг министърът на финансите може:

  1.  Да емитира държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината;
  2.  Да сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;
  3.  Да сключва договори за валутни и лихвени суапови операции;
  4.  Да изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.

Министърът на финансите може да емитира облигации с целево предназначение за инвеститори - физически лица, при доходност до 2 пункта над доходността, формирана на редовните аукциони на държавни ценни книжа, и в обем до 10 на сто от общия размер на емисиите на държавните ценни книжа за бюджетната година.

Министърът на финансите може да емитира облигации на международните пазари в размер до 800 млн. лв. или тяхната равностойност в друга валута.

През 2005 г. Закона за държавния бюджет легализира отново отрицателен дефицит в размер на 35 000,1 хил. лв.

Финансирането на дефицита по републиканския бюджет в размер на 35 000,1 хил. лв., е както следва:

Таблица 5

Финансиране на дефицита по републиканския бюджет

ПОКАЗАТЕЛИ

СУМА

(хил. лв.)

V

ФИНАНСИРАНЕ

35 000,1

1.

Външно и вътрешно финансиране (нето)

24 700,9

2.

Придобиване на дялове, акции и съучастия

-10 327,7

3.

Възмездно финансиране (нето)

-159 373,1

4.

Приходи от приватизация

180 000,0

Елементите на финансирането са постъпленията и погашенията по външни и вътрешни заеми, операциите с държавни ценни книжа, постъпленията от приватизация, касовите операции по придобиване и реализиране на финансови активи, друго финансиране и изменение в наличността на паричните средства.

 

Основният извод, който може да бъде направен, е че закона за държавния бюджет е подчинен на условията на Международния валутен фонд за сключване на договорите за краткосрочно финансиране:

Останалите изисквания на МВФ са предмет на отделен анализ.

Чрез инструментите на фискалната политика, социалното и трудовото законодателство последното правителство направи доста усилия чрез подобряване на законодателната рамка да извади сивата икономика чрез инструментите на санкции и увеличаване на регистрационните режими.

Бюджетната политика като цяло може да бъде определена като консервативна, целяща предимно “напълване” на бюджета, без реално да има заложени инструменти за увеличаване доходите на населението и стимулиране на потреблението.

З А К Л Ю Ч Е Н И Е

Анализът на дефицитното бюджетно финансиране и фактическите резултати от обстойното проучване на хода на емисията, предоговарянето и погасяването на държавния дълг са важен инструмент в ръцете на дълговите мениджъри. Както вече споменах ефективността на дълга може да бъде ревизирана и променяна към положителни величини на базата на съществуващи конюнктурни обстоятелства, но за тази цел се изисква точно и навременно реагиране от страна на оправомощените лица.

Основен извод, който може да се направи, от прегледа на последния раздел на настоящата разработка е фактът, че в политиката на съставяне на държавния бюджет трябва да има приемственост по отношение не само приоритетите за погасяване на дълга, но и използването на бюджета като основен инструмент за въздействие върху националната икономика - бизнеса, физическите лица и инвеститорите в качеството им на създаващи националния продукт и потребяващи обществени блага.

В икономическата теория съществуват редица схващания за ролята на дълга като е очертана тенденция от пълното отричане на ролята на дълга като фискален инструмент до осъзнаването му като стратегически инструмент за балансиране на бюджета.

Без държавния дълг не биха съществували редица огромни инфраструктурни обекти, не би имало икономическа и гражданска стабилност, страната би изпаднала в изолация и перманентна криза. Заставам зад твърдението за стратегическата роля на бюджетното финансиране само и единствено, че управлението на дълга е в разумни ръце и е поверено не на политически еднодневки или диктатори, а на изборни фигури, които разполагат с определен кръг квалифицирани експерти. В името на общественото благо е необходимо да има приемственост по отношение на дълга независимо в каква насока ще тръгне бюджетната политика - социална, ориентирана към националната сигурност или друга.

Без дълговото финансиране, на практика след 1990 година и без предоговарянето на държавния дълг е било възможно държавата да изпадне в състояние на абсолютна международна изолация и пред гражданска война.

Действително А.Смит подкрепя използването на дълговото финансиране само при екстремни ситуации, но ако управлението на държавата пред 1989 г. беше постъпило по-далновидно не само в управлението на дълга, но и при формирането на цялостната бюджетна политика, множества трудови ситуации в обществото щяха да бъдат избегнати.

В края на дипломната ми работа мога да обобщя, че дефицитното бюджетно финансиране е сложен и комплексен въпрос, който засяга съдбата на милиони хора не само в определен момент, но и в бъдеще. Остава въпроса за пределната цена и тежестта, която трябва да бъде платена. Как да бъде компенсиран спада в потреблението и продуктивността на тези, които поемат най-голямата част от дълга, остава въпрос за професионалистите макроикономисти.

2006 г.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

  1.  Захариев, А. Философия на дефицитното бюджетно финансиране, 2000.
  2.  Захариев, А. Управление на дълга, АБАГАР, В.Търново, 2003.
  3.  Симеонов, С. Бюджетни решения и бюджетен избор в публичния сектор, АБАГАР, В. Търново, 2001.
  4.  www.econ.bg;
  5.  www.minfin.government.bg - управление на дълга - месечен бюлетин и годишен обзор;
  6.  www.aeaf.minfin.bg - Агенция за икономически анализи и прогнози;
  7.  www.bcci.bg - Българска търговска промишлена палата - сайт на стоп;
  8.  www.ing.bg ;
  9.  www.dnevnik.bg;
  10.  www.start.bg;
  11.  Закон за държавния бюджет на Република България за 2001;
  12.  Закон за държавния бюджет на Република България за 2002;
  13.  Закон за държавния бюджет на Република България за 2003;
  14.  Закон за държавния бюджет на Република България за 2004;
  15.  Закон за държавния бюджет на Република България за 2005;
  16.  Закон за държавния дълг;
  17.  в-к “Капитал” - електронно издание;
  18.  Център за икономически изследвания - електронен сайт.


Търси за: анализ структурата | величината динамиката държавния дълг | бюджетни политики | държавен бюджет периода 2001 2005г

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker