Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

 

 

 

КУРСОВА РАБОТА

 

НА ТЕМА:

 

СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА БРУТНИЯ ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ

 

 

 

 

 

2007

 

 

Съдържание:

 

 

1. Същност  на БВП.. 3

2.Подходи при измерването на БВП.. 6

2.1. Производствен подход. 6

2.2. Разходен подход. 7

2.3.  Доходен подход. 7

3. Измерване на икономиката. 11

4. Митове за БВП.. 12

5.Макроикономическа динамика в България /2006г./ 15

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 25

 

 

 

 

 

 

1. Същност  на БВП

 

Един от най-важните приоритети при формирането и развитието на макроикономическата теория е определянето на състоянието и измененията в равнището на националното производство.

Обобщаващ измерител за равнището на националното производство е брутният вътрешен продукт /Gross domestic product/. Брутният вътрешен продукт(БВП) е пазарната стойност на всички стоки и услуги, предназначени за крайно потребление, произведени вътре в националното стопанство за даден период, обикновено една година.

БВП е един от най-важните икономически индикатори. Той представлява широкообхватно измерване на икономическата активност и сигнализира за посоките на всички агрегати на икономическата активност. Брутният вътрешен продукт представлява общото количество стоки и услуги, произведено в дадена страна за определен период от време. БВП е равен на добавената стойност от всеки отрасъл, без величината на разходите за фактори на производството и без вносни междинни продукти. Той е равен на доходите на всички хора, заети в националното производство. БВП, заедно с чистите доходи от националната собственост в чужбина, образува Брутния национален продукт.

Петте основни компонента на БВП са: лично потребление, фиксирани инвестиции, промяна в инвентара, потребление на правителството (държавно) и нетен експорт. Традиционно средният темп на икономическия растеж например за САЩ е между 2,5% и 3,0%. Това е защото много икономисти вярват, че тези граници представляват естествен дългосрочен темп на растеж на производството. Икономически растеж над този “естествен” темп на растеж не може да издържи твърде много: той може да причини инфлация и да доведе до покачване на лихвите от FED, за да се свие монетарната политика до по-малък растеж и да се предпази от пикове в инфлацията. Посоката на увеличение в производствения растеж или растежа на заетостта може да доведе до покачване в поддържания темп на растеж на БВП. Обръщане на икономиката в посока надолу или негативен растеж за две последователни тримесечия се определя като рецесия. По време на рецесия FED ще има склонност да намали лихвите, за да стимулира икономиката и да увеличи темпът на растеж.

За целите на макроикономическия анализ, както и за осигуряване на възможност за сравняване на икономическите резултати в различни моменти от времето или между различни държави, икономическите агенти се обединяват в пет големи групи (основни икономически сектори):

1. Домакинства: продават земя, труд и капитал на съответните пазари за фактори на производство и купуват стоки и услуги на стоковия пазар. Възможно е обаче да бъдат и производители като образуват или притежават фирми (предприятия). Домакинствата сами вземат решение относно обема на своето потребление или спестяване, както и за начина на разпределение на наличните си финансови средства (пари, бонове, акции; вж. гл. 2). Под домакинство се разбира обикновено едно семейство или група от обитатели на едно жилище или отделен индивид. В съответните нормативни документи се разпределят в отделни категории (напр. земеделци, наемни работници, служащи, упражняващи свободни професии, военни и т.н.).

2. Нефинансови предприятия: купуват фактори за производство (земя, труд, капитал) и произвеждат блага за стоковия пазар. Те вземат решения относно производството, цените, наемането на работна сила, инвестирането, избор на технология и т.н. с цел да максимизират своята печалба.

3. Финансов сектор: осигурява всички услуги, свързани с финансово посредничество. Това са търговските банки, различни асоциации за кредитиране, спестяване или осигуряване, пенсионни фондове и др.

4. Правителство: (държавен сектор). Регулира всички дейности,  като създава законова и нормативна база. Осигурява някои обществени блага като образование, инфраструктура, сигурност (армия и полиция), събира данъци, осъществява социално подпомагане, взема решение за обема и състава на държавните разходи.

5. Външен сектор: Това са икономическите агенти, които не принадлежат към икономиката на страната (независимо от това дали са на нейна територия или са разположени извън нея).

Данните за БВП се представят за предходното тримесечие като в рамките на три месеци се правят три ревизии.

Акцент:

-Растеж при крайния БВП

- Промени в потребителското търсене;

- Растеж на инвестициите и промени в инвентара;

- Търговски баланс;

- БВП дефлатор.

 


      
Силни страни:

-                      Предоставя най-широкообхватната картина на икономическата активност;
 - Предоставя измерване на производството, базирано и на търсенето, и на предлагането;
 - Комбиниран с данните за заетостта, БВП е важен измерител на производствения растеж;
 - Големи покачвания при запасите сочат, че предлагането превишава търсенето, което води до негативни изводи за бъдещия икономически растеж.

 

     Слаби страни:


Понеже данните се публикуват на тримесечна база, те не са толкова навременни, колкото месечните индикатори за икономическата активност;
- Има предубеждения при измерването на цените. Това може да доведе до подценяване на реалния производствен растеж и по-специално за сектора на услугите;
- Данните не се публикуват за отделните региони.

Тъй като брутният вътрешен продукт зависи от физическия обем на стоките и услугите, които се отчитат при неговото определяне и от равнището на цените на стоките и услугите, което се извежда като средна величина въз основа на индекса на потребителските цени, различаваме номинален и реален брутен вътрешен продукт.

Реалният брутен вътрешен продукт се определя при постоянно, базисно равнище на цените за даден период.

Номиналният брутен вътрешен продукт се определя при текущи, променливи цени.

 

2.Подходи при измерването на БВП

 

Определянето на величината на БВП е сложен икономически проблем. За неговото решаване се използва единна международна методика, която е изградена върху идеите на американският икономист Симон Кузнец. В основата на идеите на Кузнец стои разбирането за взаимно зависимия характер на общественото производство и за неразривната връзка между производство и потребление. За производството БВП е крайния обобщаващ резултат. Същевременно потреблението като основна цел на производството има за основа БВП. Следователно началната и крайна фаза на възпроизводството разчита на един и същ резултат. БВП който ги обединява и мотивира. Оттук философията на Кузнец за измерването на обществения продукт е свързана едновременно и с доходите и с разходите в националната икономика. Доходите са резултат от разпределянето на продукта, а разходите са резултат от потреблението.

            Единството от трите изражения на брутния продукт – стойностно, доходно и разходно, определят и използването на три метода за измерване на БВП.

При измерването на обема на съвкупното производство се използват три подхода: производствен, свързан с определянето на добавената стойност, разходен и доходен. И при трите подхода се установяват еднакви значения за величината на брутния вътрешен продукт.

 

2.1. Производствен подход

 

Производственият подход се използва за определяне на обема на брутния вътрешен продукт чрез обобщаване на добавената стойност, създадена от всички фирми в националната икономика.

На микроравнище добавената стойност се определя като разлика между пазарната стойност на продукта, създаден от фирмата, и стойността на междинните продукти, използвани от нея.

На макроравнище добавената стойност може да се определи като:

1.                  сума от добавените стойности, създадени от всички фирми в националната икономика;

2.                  разлика между пазарната стойност на всички произведени стоки и услуги(общия обем на продажбите на всички фирми) и общата пазарна стойност на междинните продукти, използвани за производството им (общия обем на покупките на фирмите – производители от фирмите - доставчици);

3.                  сума от доходите на доставчиците на ресурси за фирмите на всички фази от производствения процес.

За икономистите по надежден измерител за състоянието на националното производство е реалният брутен вътрешен продукт и за това е важно да съпоставим брутната добавена стойност по базисни цени в % и брутния вътрешен продукт (физически обем), взимайки предишната година за 100%, като направим по- задълбочен анализ.

 

 

2.2. Разходен подход

 

Според разходния подход величината на брутния вътрешен продукт се формира от паричните разходи(АЕ), които извършват всички потребители на крайни продукти. Към тях се отнасят:

·         потребителските разходи на домакинствата(C);

·         инвестиционните разходи на частния бизнес(I);

·         правителствените разходи(G);

·         разходите на чужденците(X).

Паричните разходи  за крайните продукти се формират в три основни сектора на макроикономиката:

ü      частен сектор – включва дейността на домакинствата и частния бизнес;

ü      държавен (публичен) сектор – включва дейността на правителството и свързаните с него институции;

ü      чуждестранен сектор – включва дейностите, свързани с външноикономическите връзки(внос, износ и др.)

 

2.3.  Доходен подход

 

Според доходния подход величината на брутния вътрешен продукт се формира от всички парични доходи на собствениците на ресурси, които ги предоставят за производително използване от фирмите.

При сумирането на доходите за определяне размера на брутния вътрешен продукт се включват и два недоходни компонента – амортизацията и косвените данъци.

В системата на доходите се включват:

ü                  доходи от работна заплата(W);

ü                  доходи от рента (R);

ü                  доходи от лихви (Ir);

ü                  доходи от печалба (Prf).

 

Сумата от тези четири основни форми на доходи образува размера на вътрешния доход в националното стопанство. Отбелязва се със символа Yd.

 

Yd = W + R + Ir +Prf

 

А оттук брутният вътрешен продукт може да се изрази чрез формулата:

 

GDP = Yd + D + Tx,

 

 където:

GDP е брутният вътрешен продукт;

Yd – вътрешният доход;

D – амортизацията;

Tx – косвените данъци.

 

Структура на GDP въз основа на разходно – доходния подход

 

Сума от разходите

Сума от доходите

1.                  Потребителски разходи – С.

a)                      Разходи за стоки с дълготрайна употреба – С1.

b)                     Разходи за стоки с малотраен характер – С2.

c)                     Разходи за услуги – С3.

2.      Разходите за брутни, частни, вътрешни инвестиции – І.

a)                      Амортизационните отчисления D.

b)                     Чистите инвестиции – Іn.

c)                     Прираст на стокови запаси – Ds.

3.                  Държавни разходи – G.

4.                  Чист експорт NX   (X-M)=NX

Разлика между износ и внос

GDP = C + I + G + (X-M)

1.                  Работни компенсации – W.

2.                  Рентни плащания – R.

3.                  Чисти лихвени доходи – i.

4.                  Доходи от собственост – Pi.

5.                  Корпоративна печалба – СР.

6.                  Косвени данъци – ITx.

7.                  Годишна амортизация – Д.

8.                  Статистическа грешка.

GDPi = W+R+I+PI+CP+IТx+Д

 

 

 

При изчисляване на брутния продукт не се вземат под внимание непроизводствените и непазарните сделки:

a.                               Финансовите сделки под формата на трансферни плащания и на чисти финансови операции покупко-продажба на акции и облигации.

b.                   Не се включват продажби на стоки втора употреба.

c.                               Не се включват резултатите от икономиката в сянка, а това са дейности необхванати от статистиката, защото са или забранени със закон или фирмите са фантоми не са регистрирани, не плащат данъци.

d.                   Непазарните операции, непазарнообхванатите дейности, като труда на домакините, труда на ремонта на собствената кола, жилище. Показаната методика за изчисляване на брутния продукт има предимства и недостатъци. Предимствата са, че величината на брутния продукт е важен индикатор за успеха или провала на икономическата политика. Той е ориентиран при вземане на решенията за заетостта, продажбите и инвестициите в новото строителство. БВП се разглежда и като мярка за икономическото благосъстояние на нацията. Възможността да се представи в единна количествена мярка годишния обем на пазарно-ориентираната икономическа дейност е основа за сравнителните оценки на икономическия потенциал на отделните страни. Обемът на брутния продукт и неговия размер на глава от населението са двата показателя считани за основа при сравняването на икономиките и благосъстоянието на нациите.

Независимо от редица предимства методиката на изчисляването на брутния продукт не отчита важни страни на икономическата дейност, което води както до подценяване така и до надценяване на брутния продукт. Подценяването по линия на невъзможността чрез него да се отчитат важни за икономиката дейности. Надценяването на брутния продукт произтича от обстоятелството, че този показател е предимно количествен и не отразява качествените характеристики на текущото производство и неговите резултати. Методиката не позволява да се отчете структурата на разпределението на брутния продукт. Не се отчита и показателя свободно време на обществото, който е важен ориентир за промяна на обществената производителност и технически прогрес в дадената страна. Агрегирането на икономическите резултати не позволява да се ограничи държавния дял в производството и ролята на обществените блага за удостоверяване на потребностите в обществото. Методиката разглежда разходите за образование като елементи на потребителските разходи. Някои от елементите на брутния продукт, като разходи за отбрана, полиция, за поддържане на нормално естествена среда нямат отношение към икономическото благосъстояние на нацията и не са критерий за икономически растеж.

            Посочените недостатъци са основа за търсенето на алтернативни теоретични решения за усъвършенстване на методиката, като за целта се предлага да се използва показателя мярка за икономическото благосъстояние /MEW/. В тази мярка не се включват разходите свързани с полиция, национална сигурност и замърсяването. Но се прибавят прираста на свободното време на обществото и обема на непазарните сделки. Другите макроикономически променливи са чистият вътрешен продукт, националният доход, персоналният доход и разполагаемият доход. Чистият вътрешен продукт се получава като от БВП се извади амортизацията MDP = CDP – Д. Той показва новосъздадената през годината стойност и е измерител на действителните икономически възможности на страната. Националният доход се получава като от чистият вътрешен продукт се извадят косвените данъци. Персоналният доход се получава, когато от националният доход се приспадне данъка върху корпоративната печалба и неразпределената печалба и се прибавят трансферните плащания. Когато от персоналния доход се приспаднат преките данъци се получава разполагаемият доход. Разполагаемият доход е категория, която определя равнището на финансово обезпеченото съвкупно търсене в страната и илюстрира реалната платежна способност на населението. Всеки разполагаем доход с изключение на най-ниските доходи в страната се дели на две части. За потребление и за спестявания. Размерът и относителното тегло на двата елемент зависят от равнището на разполагаемия доход на отделените домакинства, както и от индивидуалните особености, специалните предпочитания на потребителите.

3. Измерване на икономиката

Тъй като по-голямата част от размяната в икономиката е опосредствана от пари, сравнително популярно е стойността на нещата да се мери в пари. Парите като средство на размяната нямат стойност сами за себе си. Но пък цените, определени в пари, дават възможност да превърнем стойността на всяка стока в определено количество друга стока. Парите следователно са универсално средство за превръщане на стойност в количество и обратно. Тъй като добавената стойност се изразява в производството на различни по вид продукти, превръщането им в пари изглежда дава най-лесния начин за сумиране на добавената стойност в икономиката. Когато говорим за отделна сделка, можем да изразим цената в определено количество други продукти; например една нормална фризьорска услуга е равна на 5 литра бензин. Но когато говорим за цялата икономика, е по-коректно да говорим за долари, евро или левове, отколкото за банани, стомана или кинопрожекции.

Парите са мерната единица на свободното стопанство, което произвежда разнообразни стоки и услуги. Стойността на всяка стока или услуга се мери според цената на размяната на тази стока или услуга. Когато един автомобил се продава за 20,000 долара, твърдим че той носи стойност от 20,000 долара на потребителя. Възможно е потребителят да е готов да плати повече от 20,000 долара, но това ние не можем да измерим. За нас добавената стойност от тази сделка е 20,000 долара. Нека не забравяме, че икономиката се отнася преди всичко за резултатите от човешките отношения, които могат да бъдат измерени. Стойността за потребителите е строго субективна и вероятно част от нея остава скрита. Но онази част от стойността, която може да се измери, намираме в цената на сделката и именно нея наричаме добавена стойност. Няколко уточнения навярно имат място тук:

1. Това, че стойността се изразява в цената на сделката, предполага наличието на доброволна размяна. И двете страни по дадена сделка трябва да стъпват размяната доброволно. Без това условие да е изпълнено, не би било коректно да твърдим, че съответния продукт има стойност за потребителят. Дори да има, нейната оценка би била далеч по-трудна от оценката на стойността от доброволната сделка. В тази връзка сделките с държавата нямат доброволен характер; в последна сметка в тях се харчат пари на някой друг. Затова е проблемно меренето на държавната част от стопанството. Социалистическото стопанство е невъзможно да бъде измерено.

2. Продажбата на крайния потребител е необходимо условие да говорим за създадена стойност. Но това не означава непременно, че цялата стойност е създадена от крайния продавач. Най-често става така, че стойността е усилие на много хора и много фирми. Тя е създавана постепенно, като полуготовите продукти са сменяли собствеността си многократно. Различните фирми най-често са добавяли стойност към вече създадена стойност, именно затова се използва термина добавена стойност. Това навярно създава проблеми с измерването на стойността, но има основание да вярваме, че двойно броене на вече добавена стойност се случва рядко. Често обаче в индикатора БВП се включва стойността на произведена материални продукти, които още не са стигнали до крайния потребител. От една страна тези полуготови продукти не са създали още потребителска стойност. От друга страна обаче решението за тяхната покупка или производство включва очакванията на предприемачите, че тези полуготови продукти биха участвали в създаването на стойност за потребителите.

3. Националните статистики често включват оценка и на добавената стойност от бартерна размяна, както и от потребление, което не е преминало изобщо през размяната. Оценките им се превръщат в пари, за да могат да бъдат прибавени към БВП. Където е възможно, превръщането на тези оценки в пари би следвало да се базират на пазарните цени на тези продукти или услуги. Без наличието на пазар измерването на икономиката е невъзможно, а и няма особен смисъл.

 4. Митове за БВП

 

БВП се различава от Брутен национален продукт (БНП) по изключването на дохода от инвестиции в чужбина. Съвкупните стойности на тези национални сметки могат да се измерят както по текущи цени, така и в реално изражение. Методологичните проблеми при използването на БВП като статистически показател са[1]:

1/ Като статистическа величина БВП отчита стойността на крайните стоки и услуги, произведени за определен период от време, обикновено тримесечие или година. Акцентът е върху търсенето на стоки и услуги. Този начин на отчитане дава представа за благосъстоянието не от гледна точка на натрупването на богатство, а по-скоро от гледна точка на неговото потребление.

2/ Фокусирайки се върху крайните стоки и услуги, рамката на БВП може да насади противоречащата на реалността представа, че стоките се появяват вследствие желанието на хората. Поради факта, че предлагането на стоки и услуги е прието за даденост, тази рамка напълно игнорира различните фази на производството, предхождащи появата на крайния продукт.

3/ Отчитането на БВП създава впечатлението, че стоките и услугите са продукт не на дейността на хората, а на нещо извън тези усилия, наречено “икономиката”. В нито един стадий обаче тази икономика не е независима от индивидите. С други думи т.нар. “икономика” е една метафора - тя не съществува. Поради обстоятелството, че икономиката не може да съществува без индивидите, очевидно това, което е добро за индивидите, не може да е лошо за икономиката.

4/  Величината, наречена БВП, не показва дали произведените за определен период стоки и услуги са отражение на реално увеличаване на богатството или на изразходване на натрупан капитал. 

5/ Концепцията за БВП създава впечатлението, че съществува такова нещо като “национално производство”. На практика, богатството се произвежда от някого и принадлежи на някого. Стоките и услугите не се произвеждат накуп и не се надзирават от някакъв върховен орган.

6/ Налице е сериозен проблем по отношение на пресмятането на БВП. За да се сумират различните стоки и услуги, те трябва да имат еднаква мерна единица. Тъй като реалното съвкупно производство няма смислена дефиниция, очевидно то не може да бъде количествено. За да се преодолее този проблем, икономистите използват общите парични разходи за стоките, разделени на средната цена на тези стоки. Цената е стойността на транзакцията между два индивида на определено място и в определено време. Цената, или обменната стойност на една стока в сравнение с друга, е количеството на втората стока, разделено на количеството на първата. В този смисъл, при “паричната” икономика, цената ще бъде количеството пари, разделено на количеството на първата стока. Използването на различни сложни методи за изчисляване на средното ценово ниво не може да заобиколи проблема с невъзможността за установяване на средна цена на различни стоки и услуги. Ако обаче изчисляването на дефлаторите е безсмислено, то такова е изчисляването на реалния БВП.

7/ Нарастването на паричното предлагане предполага нарастване на паричните разходи. Това от своя страна означава, че ръстът на БВП е отражение на ръста на паричното предлагане. От което пък излиза, че реалният ръст на БВП няма нищо общо с реалния ръст на икономиката и отразява скоростта на “парично напомпване”.

8/ Защо е необходимо да се знае ръста на т.нар. “икономика”? В една свободна икономика, тази информация няма практическо значение за отделния предприемач. Това, което има значение за него, е търсенето на неговия продукт и печалбата/ загубата от дейността му. Нещата са коренно различни обаче при наличие на намеса на държавата в бизнеса. В тези условия предприемачите не могат да игнорират БВП поради факта, че фискалната и монетарната политика се провеждат в съответствие с тази статистика.

9/ Правителствата и централните банки създават впечатлението, че могат да управляват икономиката. Този мит предполага, че “икономиката” ще постига ръст по пътя, предначертан от официалните власти. Когато държавната намеса влияе само върху статистиката за БВП, то упражнението е относително безвредно. Когато обаче тази намеса засяга дейността на “производителите” на богатство, то тя подкопава благосъстоянието на цялото общество.

 

Редица икономисти са на мнение, че БВП е едно от най- точните индикатори, които дават представа за промените в стопанската дейност.

            Световната банка, ООН и др. Международни организации използват БВП като най – важен показател за сравнение на икономическото развитие на отделните страни. Едно от най – големите достойнства на БВП в неговото реално изменение е, че той е най – важният обобщаващ измерител на икономическата активност във всяка страна.

            Въпреки безспорните положителни страни на БВП, трябва да се посочи, че той има някои недостатъци, който пречат за точното установяване на икономическото благосъстояние. По – важните изводи, които могат да се направят са:

1.      БВП не отчита произведените стоки и услуги от т. нар. икономика в сянка.

2.      При измерване на БВП не се взимат под внимание промените в качеството на стоките и услугите.

3.      Продукт на натуралното стопанство, който не получава пазарна оценка също не се взима под внимание. Така е и с услугите, които човек извършва за себе си. В БВП не се включва и трудът на домакините, защото той е извън пазарната дейност.

4.      Недостатък на БВП е, че не взима под внимание страничните вредни ефекти от някои производствени дейности, като замърсяване на околната среда, професионални заболявания и др., които играят негативна роля и се нар. “диспродукти”. С тях се намаляват реалните ресурси на обществото, но те не се отчитат, защото нямат пазарна оценка, а би трябвало с тяхната величина да се намали БВП.

5.      При сравнимостта на обема на БВП във времето също се разкриват определени несъвършенства, предизвикани от промените в структурата на реалния продукт и особено от появата на нови видове стоки и услуги, каквито в предходната година не са били произвеждани.

Посочените слабости на БВП не са пречка за неговата голяма роля при установяване на икономическото благосъстояние в различните страни.

 

5.Макроикономическа динамика в България /2006г./

 

Високият реален растеж на БВП за първото тримесечие на 2006 година (5.6 на сто на годишна база) даде заявка за по-ускорена динамика на икономиката през цялата година. Подобряването на краткосрочните индикатори за бизнес климата и за доверието на потребителите през първата половина на годината, както и на месечните индекси в промишлеността и търговията за първите пет месеца, дава основание да се очаквания по-висок растеж през второто тримесечие и през цялата година.

Подобряването на доверието на потребителите през април се дължи изцяло на повишено доверие при селското население, което е индикация за по-добра селскостопанска година. От друга страна, неблагоприятно е възобновяването на песимистичните нагласи при градското население. Наблюдаваната от началото на годината тенденция за подобряване на общия показател на бизнес климата се ускори през април и от май показателят надхвърли нивата си от същия период на 2005г.

През второто тримесечие услуги имаха водещ принос в растежа на брутния вътрешен продукт, тъй като бизнес климатът в тази област се развива най-благоприятно. За разлика от услугите индексите за бизнес климата в промишлеността и в строителството са под нивата си за второто тримесечие на предходната година. Също така и забавянето на индексите за производството и продажбите в промишлеността през април и май е основание за по-нисък растеж на добавената стойност в индустрията в сравнение с темпа година назад.

Въпреки забавения темп през първото тримесечие най-бързо нарасна добавената стойност на индустрията – с 8.8 на сто (за съответния период на миналата година ръстът бе 11 на сто). С най-висок принос за растежа на БВП бе секторът на услугите (3.1 процентни пункта), чиято добавената стойност нарасна с 6 на сто. Забавянето в растежа на добавената стойност на частния сектор (от 10.8 на сто за първо тримесечие на м.г. на 8.7 на сто т.г.) се обяснява със спада в аграрния сектор (2.7 на сто).

От страна на търсенето растежът на БВП през първото тримесечие на 2006 година (5.6 на сто) се формира от 4.5 процентни пункта принос на крайното потребление, 4.4 процентни пункта принос на инвестициите в основен капитал, увеличено изменение в запасите с 4 процентни пункта; износът на стоки и услуги допринася със 7.6 процентни пункта, а отрицателният принос на вноса е 14.9 процентни пункта.

В сравнение със структурата на растежа за 2005 година приносът на крайното потребление намаля, а приносът на останалите компоненти на използването на БВП се увеличи. Значителното влошаване на нетния принос на износа (от отрицателен в размер на 5.8 процентни пункта на отрицателен в размер на 7.3 процентни пункта) вероятно може да се свърже с необичайно високия принос на изменението на запасите.

Трето поредно тримесечие инвестициите в основен капитал растяха с над 20 на сто на годишна база. Промените в отрасловата структура на инвестициите в полза на преработващата промишленост доведохя до подобряване на конкурентоспособността на икономиката. Над една четвърт от разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са реализирани в преработващата промишленост и са с 52.3 на сто повече в сравнение с година назад. Изменението на запасите и като стойност, и като дял в БВП почти се утрои и се свързва със значителното нарастване на вноса на енергийни ресурси, чийто номинален растеж е 127 на сто спрямо първото тримесечие година назад. Растежът на крайното потребление бе по-умерен (4.8 на сто сега при 7 на сто за първо тримесечие на 2005 година) и се формира изцяло от растежа на индивидуалното потребление (5.4 на сто при 7.1 на сто за първото тримесечие на 2005 година). За разлика от началото на миналата година, характерно за по-бавния растеж на потреблението в началото на тази е, че според данните кредитирането не расте толкова интензивно и притокът на текущи трансфери от чужбина е по-слаб.

Отрицателното външнотърговско салдо със стоки и услуги е една пета от БВП за първото тримесечие на годината. Реалният растеж на износа на стоки и услуги се е ускорил на 12.9 на сто на годишна база (при 9.2 на сто за същия период на м.г.), два пъти по-бързо се е ускорил обаче растежът на вноса, който сега е 20 на сто от БВП(при 10.8 на сто за същия период на м.г.).

За първите пет месеца на 2006 година дефицитът по текущата сметка надхвърли със 73 на сто дефицита за същия период на 2005г. и всички основни позиции, формиращи текущата сметка, продължиха да се влошават. Влошаването на дефицита по текущата сметка със 735 млн. евро в сравнение с дефицита за първите пет месеца на 2005 година се дължи на влошаване на търговския дефицит с 394 млн. евро, влошаване на салдото по услугите – с 212 млн. евро, на това по дохода – със 79 млн. евро, и на салдото по трансферите – 51 млн. евро.

В съотношение към БВП отрицателното търговско салдо нарасна от 6.6 на 7.6 на сто, като основен принос за това има нарастването с 64 на сто на салдото по петрола, природния газ и петролните продукти. Това се дължи на влошаване на отрицателните салда по "Други услуги" и при транспортните услуги, както и на намаляването на положителното салдо при пътуванията. Приходите от пътувания на чужденци у нас намаляха (макар и с 0.2 на сто), докато плащанията за пътувания на българи в чужбина за петте месеца от началото на годината са с 12 на сто повече в сравнение с година назад. Продължава да намалява положителното салдо по статията "Доход" главно поради намаляване на получения доход от портфейлни инвестиции в чужбина и поради нарастване на плащанията по директни инвестиции у нас. Намалява нетният приток на текущи трансфери. Въпреки че продължават да надхвърлят четири пъти размера на плащанията по текущи трансфери, постъпленията намаляват по-бързо от плащанията. Ускоряването на растежа, намаляването на безработицата и нарастването на потреблението на основните търговски партньори на България – страните от ЕС, стимулира развитието на външната търговия. Стойностният обем на общия външен стокообмен за първите пет месеца на годината отбеляза нарастване с близо 30 на сто спрямо същия период на 2005 година. Увеличи се степента на отвореност на икономиката, като съотношението между стокообмена и БВП надхвърли 130 на сто. Дългоочакваното обръщане на тенденцията в темповете на нарастване на износа и вноса вече е факт – номиналният темп на нарастване на износа за петте месеца (30.2 на сто) изпреварва този на вноса (29.5 на сто). Въпреки това стойността на внесените стоки надхвърли с 48 на сто тази на изнесените, формирайки дефицит от 2 226.1 млрд. евро. Постъпилите за периода преки чуждестранни инвестиции (почти 1 192 млн. евро) покриха малко над половината от дефицита в търговския баланс. Фактори, действащи в подкрепа на нарастването на износа, са: (1) устойчивият стопански растеж в страната, който дава възможност за по-точно планиране и по-голяма сигурност на инвестициите, и (2) осъщественото вече обновяване на производствените мощности, създаващо база за производство на все по-голям обем експортна продукция. Определящи фактори за по-нататъшното нарастване на вноса остават динамиката на цените на петрола и инвестициите. Едва ли скоро може да се очаква да се промени структурата на използваните в страната първични енергийни ресурси, близо 60 на сто от които понастоящем идват от внос. Забавените темпове на нарастване на частното и на колективното потребление както поради ограничаване на кредитирането, така и предвид на постигнатата степен на задоволяване на потребностите, преместват тежестта на инвестициите в структурата на вноса.

 

Финансов сектор

Министерство на финансите очаква приходите в консолидирания бюджет да достигнат 10.128 млрд. лв. или 43.2% от БВП в края на 2006г. Това е консервативна оценка, според която приходите ще надхвърлят 8-10% с постъпления от данъци между 4-6%. Ревизираните очаквания за разходите в консолидирания бюджет са за 10.484 млрд. лв. или 44.7% от БВП със заложени нелихвени плащания възлизащи на 89% от общите разходи или 39.7% от БВП. По този начин, може да се очаква, че бюджетният дефицит ще бъде около 1% от БВП за 2007г., като първичният излишък ще възлезе на 3.5% от БВП. Официалният бюджетен дефицит за 2006г. е разчетен на 1.5% от БВП.

Укрепен е надзорът върху финансовия сектор. В началото на 2003 г. започва работа нова и в значителна степен независима Комисия за финансов надзор, създадена в резултат от сливането на три различни комисии за надзор в небанковия сектор (за ценните книжа, за застрахователното дело и за допълнителното социално осигуряване). Надзорът върху банковия сектор остава в правомощията на централната банка, която наскоро въведе по-строги регулации, за да може да осъществява по-ефикасно наблюдение и контрол върху рисковете, свързани с високите темпове на кредитен растеж. От началото на 2003г. международните счетоводни стандарти са задължителни за банките, другите финансови институции и дружества, които се търгуват на фондовата борса. За всички останали дружества тези стандарти стават задължителни през 2006г.

Обновяването на частните капитални фондове отбелязва добър напредък, докато обществените капитални фондове изостават в този процес. Високият темп на растеж на инвестициите, осигуряван от оживлението в банковия сектор, сравнително ниските лихвени равнища и притока на ПЧИ, води до почти удвояване на относителния дял на брутното натрупване от БВП от 10.6% през 1997г. на 19.6% през 2006г. Налице е обаче потенциал за допълнително нарастване, за да бъде обезпечен по нататъшният висок икономически растеж, който потенциал би могъл да бъде реализиран с по нататъшното подобряване на стопанската среда. Независимо от строгата фискална политика брутното натрупване в общия държавен сектор варира между 3 и 4% от БВП през всички години от разглеждания период с изключение на 1997г. (1.5%) и 2006г. (2.8%). Чистите постъпления ат ПЧИ играят важна роля за натрупването и трансфера на технологии в частния сектор при средни стойности от около 6% от БВП от 1998г. до 2005г. За първите четири месеца на 2006г. тенденцията се запазва с 1.8% от прогнозното равнище на БВП.  През повечето години обемът на ПЧИ, свързани с проекти „на зелено“, е по-висок от този, свързан с приватизацията. Повечето от постъпленията от ПЧИ са с произход от държави-членки на ЕС и особено от Гърция, Италия и Австрия, и се насочват към банки, промишлено производство, транспорт и съобщения, и търговия.

 

Банков сектор.

Кредитната експанзия на търговските банки продължи през цялата 2006 година, въпреки че темповете на нарастване на макроикономическите агрегати (на годишна база) спадат. През последното тримесечие прирастът на широките пари от 0.6 на сто е под средния (2 на сто) за последните дванадесет месеца. Стойността на вътрешния кредит, основен компонент на нетните вътрешни активи, за ноември е най-високата, отчетена от началото на 2006 година насам. Стойността на паричния мултипликатор продължава да варира и през последното тримесечие нарастването му е умерено. След като през декември ЕЦБ (Европейската централна банка) повиши лихвата си с четвърт процентен пункт от 3.25 на сто до 3.5 на сто, се очаква и лихвеният процент по кредитите в България за голяма част от сключените кредити в евро да се увеличи. Значителната конкуренция на банковия пазар ще задържи лихвите по новите кредити на същите нива, като дори е възможно и тяхното снижаване.

Тенденцията за консолидация на търговските банки от 2006 година ще продължи и през 2007 година със сливането на Булбанк, Хеброс Банк и HVB Банк Биохим, като така образувалата се банкова група ще носи името UniCredit Булбанк и ще измести ДСК като най-голямата българска банка.

Към края на 2006 година БНБ въведе промяна в Наредба № 9, засягаща оценката и класификацията на рисковите експозиции на банките и формирането на провизии за загуби от обезценка. Двете направени промени връщат Наредба № 9 във вида й от 2005 година. Измененията в Наредба № 9 са в съответствие с провежданата от БНБ политика за постепенно премахване на административните ограничения пред растежа на кредитите и по-точно измерване на кредитния риск.

Продължава усилената работа на БНБ по въвеждането на европейските банкови стандарти, като проектът за Наредба № 8, отнасяща се до капиталовата адекватност на банките, бе окончателно приет. След въвеждането на новата наредба банките ще бъдат задължени освен досега регулираните кредитен и пазарен риск, да отчитат и операционния риск в дейността си. Предвижда се и специфично третиране спрямо схемите за секюритизация, колективните инвестиционни схеми и кредитните деривати. Новата Наредба № 8 позволява на пазарните участници и потребителите на банкови услуги да получат по-голяма прозрачност по отношение на капиталовата адекватност на банките.

 

Застрахователен сектор.

 2006 година бе маркирана от интензивна промяна на регулаторната рамка в застраховането, свързана с хармонизацията на българското с европейското законодателство. Конкретно в края на 2005 година бе приет Кодексът на застраховането и подзаконовите нормативни актове към него. Партньорската проверка с представители на Съвета на бюрата "Зелена карта", която целеше да удостовери напредъка на България в покриването на изискванията на ЕС, проведена през октомври миналата година, отчете положителния резултат. С това се потвърди подписването на споразумението "Зелена карта" за България, но още не е ясно кога ще може да се осъществи поради продължителния процес на парафиране от страна на всички страни членки. Преходният период, характеризиращ се с отпадане на минималните тарифни нива, разширяването обхвата на застраховката "Гражданска отговорност" и засилената конкуренция, е голямо предизвикателство за компаниите в застрахователния сектор. Проблемите са свързани с адекватното тарифиране при задължителните застраховки и допълнителното оскъпяване, което произтича от вноските в Гаранционния фонд.

Бяха приети допълнителни данъчни облекчения за спестяванията под формата на допълнително пенсионно осигуряване и застраховка "Живот". Това стана с приемането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2007 година. Новите изменения целят стимулиране на дългосрочното спестяване.

През изминалата година бе създадена Асоциация на българските застрахователни и риск мениджъри (БРИМА). В центъра на дейността на асоциацията е утвърждаването на принципите на професионалния риск мениджмънт сред българските предприятия и корпоративни клиенти на застрахователни продукти. Асоциацията бе приета за член на Федерацията на европейските асоциации за риск мениджмънт (FERMA).

Макар че животозастраховането продължава да бъде по-бързо развиващият се подсектор на застраховането, при него се наблюдава устойчива тенденция за забавяне на ръста. От друга страна, през третото тримесечие на 2006 година общозастрахователните застраховки бележат ускорен ръст. Положително се развива имущественото и автомобилното застраховане, докато приходите от финансовите застраховки намаляват.

Капиталов пазар.

2006 година приключи със сериозни успехи в развитието на българския капиталов пазар. SOFIX не само премина считаната за психологическа граница от 1000 пункта, но достигна 1200 пункта. По-новият и по-широкообхватен индекс – BG-40, удвои стойността си за по-малко от две години, като на последната търговска сесия за годината той достигна 199.88 пункта.

Оборотите също отбелязаха стабилен ръст, а пазарната капитализация достигна 15 млрд. лева, или 31 на сто от БВП. За цялата година този показател бележи нарастване от впечатляващите 82 на сто. Оптимизъм предизвиква и фактът, че дори и при забавяне темповете на растеж през следващите години стандартните за страните с развити пазари 60–70 на сто от БВП са пак достижими.

2006 година бе наречена от експертната общност "годината на първичните публични предлагания". През последното тримесечие също бе успешно осъществено първично публично предлагане. Стартира и търговията с акциите на две други компании, осъществили IPO по-рано през годината. Такива публични предлагания се явяват от критично значение за борсата, тъй като успешното им осъществяване и активната вторична търговия на акциите биха доказали на инвеститорите и на големите непублични дружества, че капиталовият пазар представлява сериозна алтернатива за набиране на капитал и за реализиране на печалби. Както е известно, борсата в България страда от липсата на тези две категории субекти. От една страна, липсата на инвеститори отблъсква големите непублични дружества, а от друга, възможностите за инвестиции водят до нежелание за навлизане на нови участници на пазара. Поради тази причина постепенното навлизане на единия тип субекти ще доведе и до увеличаване на броя на субектите от другия тип и обратно, което би довело до стабилен и продължителен ръст на ликвидността, респективно на ефективността.

Следва да се обърне сериозно внимание на по-нататъшното изграждане на инфраструктурата на пазара, тъй като това е пряко свързано с поддържането на възможностите за растеж. Тук от особено значение е стартирането на проект по въвеждане на клирингова институция и централна насрещна страна на пазара, тъй като в голяма степен тя би облекчила участниците по отношение на приключването на сделките и би създала сигурност на пазара. Това от своя страна би гарантирало, че капиталовият пазар няма да стане по-рисков заради повишената ликвидност и сериозно би подпомогнало развитието му. Въвеждането на подобна институция значително би облекчило и стартирането на деривативен пазар в страната, естествено в бъдещ момент и при подобрена ликвидност.

 

Тези проекти следва да се разглеждат и в контекста на стартиралия процес по интеграцията на "БФБ – София" АД с европейска борсова структура, но със сигурност моментът на явна необходимост от въвеждането на клиринг на сделките е съвсем близък.

 

Общи изводи:

·                      Продължава относително високият общ икономически растеж, който експертите от ЦИР очакват да бъде около 6.5 на сто за цялата 2006 година.

·                      След възходяща тенденция през цялата 2006 година индекс ЕСТАТ на бизнес климата отбелязва рекорден ръст до 8.05 пункта през първия месец на 2007 година.

·                      Растежът на производителността през 2006 година е по-нисък от растежа на заетостта, която се увеличава два пъти по-бързо в сравнение с 2005 година.

·                      През 2006 година в страната са влезли над 3.5 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции, които надхвърлят дефицита по текущата сметка в съотношение 106.2 на сто.

·                      Пречупена е тенденцията за по-бърз растеж на вноса спрямо износа.

·                      За 2006 година общото нарастване на потребителските цени е 6.5 на сто (декември 2006 г. спрямо декември 2005 г.), като най-значително е поскъпването в групата на нехранителните стоки. За 2007 година ЦИР очаква нова натрупана инфлация от около 6 на сто.

·                      Намалението на ставката на корпоративния данък до 10 на сто от 1 януари 2007 г. заслужава висока оценка, но нивото на преразпределение през бюджета остава твърде високо с тенденция за нарастване.

·                      Задълбочават се проблемите с квалификацията на работната сила и образованието като цяло.

·                      Успешно се развива финансовата система, като капиталовият пазар отбелязва сериозен ръст на индексите и повишен брой първични публични предлагания.

·                      Няма напредък в реформата и повишаване качеството и ефективността на здравната система.  

·                      Смущава липсата в държавната администрация и бизнеса на знания и умения за усвояване на структурните фондове на ЕС.

·                      В отраслов аспект положителен е ускореният растеж на промишлеността, а обезпокоителни са влошаването на състоянието на жп транспорта и по-ниските темпове на растеж в туризма спрямо същия период на м.г.

·                      В селското стопанство има признаци на съживяване, но на фона на общия растеж в икономиката те са недостатъчни.

                                                           


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

 

 

1.Макроикономика Академично издателство “Ценов” – Свищов 2002г.

2. Савов С.,    Икономикс ,   Люрен, София

3. www.nsi.bg

4. www.stat.bg

5. www.econ.bg

6. www.evroportal.bg

 

 

 

 



[1] ‘What's up with the GDP?’, Frank Shostak, Mises Institute


Търси за: брутен вътрешен продукт | национално производство | потребление | макроикономика | измерване БВП | добавена стойност | инвестиции

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker