Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

Митнически контрол в Република България в условията на присъединяване към Европейския съюз

 

2008 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

 

Увод. 3

Глава първа. Основи на митническия контрол. 5

1. История на митническия контрол в България. 5

2. Същност на митническия контрол.. 9

3. Цели и обхват на митническия контрол.. 14

4. Организация  на митническия контрол на територията на Република България. 15

4.1. Органи на митнически контрол – митническа администрация. 15

4.2. Правомощия и задължения на митническата администрация. 17

Глава втора. Съвременни аспекти на митническата политика на Европейския съюз. 21

1. Характеристика на Европейския съюз. 21

2. Същност и характерни особености на митническия съюз в рамките на Европейската общност. 24

2.1. Същност на митническия съюз. 24

2.2. Съвременна митническа политика на ЕС. 25

2.3. Използвани методи за контрол в рамките на митническия съюз. 26

2.4. Нормативна база на митническия съюз. 27

2.5. Управление на риска, свързан с предотвратяването на митническите нарушения. 27

3. Приобщаване на България към Митническия съюз. 28

4. Политика на Република България в процеса на присъединяване на страната към митническия съюз. 40

Глава трета. Методика на митническия контрол в Република България. 44

1. Специфика на методите и форми на митническия контрол.. 44

2. Образуване на дължимите мита за определите видови стоки. 46

3. Изчисляване на митническата облагаема стойност. 49

4. Митнически режими и направления. 51

Заключение. 62

Използвана литература. 63

Увод

През последните години се повече се налага идеята за единна обединена Европа в българското общество. Тя може да се определи, като един своеобразен символ на надеждите за бъдещо демократично развитие на едно общество, намирало се доскоро в условията на социалистическо управление. Самият процес на присъединяване към Европейския съюз се възприема като един от определящите критерий за успеха на прехода на страната към демокрация.

В годините на политически и икономически реформи след демократичната промяна в България обаче не е дефиниран категоричен отговор за успеха на реформата. Липсата на институционална стабилност, конкуренцията на често несъвместими политически визии за бъдещето и забавянето на икономическите реформи пораждат нарастващо разочарование и апатия и рефлектират негативно върху политиката на присъединяване.

Основен инструмент за демократичното развитие е институционалната инфраструктура. В нейното развитие и усъвършенстване се осъществява връзката между демокрация и интеграция. Политическата демокрация и нейната институционална стабилност е един от критериите и определящо вътрешно условие за успеха на прехода. Стабилизирането на финансовата система на страната е друг ясен приоритет, както от вътрешна, така и от международна гледна точка. Проблемът за конкуренцията е особено важен за развиващите се пазарни икономики с характерния бум на сенчести структури, които понякога монополизират цели сектори на стопанския живот. В този смисъл като сектор с приоритетно значение може да бъде определен митническият съюз.

Представената дипломна работа е на тема "Митническия контрол на Република България в условията на присъединяване към Европейския съюз.

На основата на така формулираната тема се дефинира и целта на разработката, която се изразява в характеризирането на митническия контрол, прилаган в нашата страна в един момент на адаптиране към поставените от Европейския съюз изисквания.

Във връзка с постигането на настоящата цел следва да бъдат изпълнени следните задачи:

-         Характеризиране на правната регламентация, същността, особеностите, обхвата, както и организацията на митническия контрол;

-         Анализиране на готовността на Република България за присъединяване към Митническия съюз от гледна точка на митнически режими и процедури и търговско - политически аспекти;

-         Определяне на съществуващите специфики в технологията на митническия контрол, като методи и форми, средства и способи.

Глава първа. Основи на митническия контрол.

1. История на митническия контрол в България

След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство, на 07.04.1879 г. администрацията на временното руско управление изготвя, а императорският комисар княз Дондуков - Корсаков утвърждава „Проект за митарствен устав на Българското княжество". Този устав на практика е ползван основа на първия митнически закон у нас в първите години след възстановяването на българската държава. В него се е предвиждало в Княжество България да не могат да се налагат мита, по-високи от 8% за вносните стоки. По този начин внасяните чуждестранни стоки в сравнение с произвежданите по занаятчийски начин български стоки стават значително по-евтини. Това води до западане на българските занаяти и впоследствие до разоряване на повечето от българските занаятчии. На практика Княжество България не е в състояние да провежда самостоятелна митническа политика в интерес на своята национална икономика, което се отразява негативно на състоянието на бюджета на княжеството.

През 1879 г. се приема и Временна инструкция за митническите учреждения в Българското княжество. По-късно през 1881 г. се разработва Проект за обща митническа тарифа за вносните и износните стоки, основаваща се на специфичните мита, което по това време е сравнително по-благоприятно за фиска. Независимо от сравнително ниския размер на митата те са представлявали един от най-важните приходоизточници за бюджета и през първите дванадесет години след възстановяването на българската държава между 1879 г. и 1890 г. те са заемали между 12,3% и 19,7% от общите приходи за държавния бюджет.

През 1885 г. се приема Закон за митниците на Княжество България, а през 1900 г. - Правилник за митниците. В него се детайлизират някои основни постановки, свързани с дейността на митническите служители, служебната им отговорност преминаването на стоките през границата, процедурите по обмитяването и т.н.

Значително изменение на митническия режим у нас настъпва с приемането в началото на 1895 г. на Закон за насърчение на местната индустрия. Съгласно неговите разпоредби се освобождават от вносно мито не произвежданите в нашата страна суровини и материали, а също и машините, необходими за изграждането на български индустриални предприятия. По този начин по законодателен път чрез регламентация на регулирането на външнотърговските взаимоотношения се дава възможност за развитието на националното производство и преимуществено на индустрията. С оглед на преодоляването или по-скоро заобикалянето на неравноправните разпоредби на Берлинския договор по отношение на митническия режим, по предложение на кабинета на Стефан Стамболов Народното събрание приема „Закон за сключване на търговски договори с всички държави, които биха пожелали това". Първата държава, която след приемането на закона, сключва междудържавен договор с Българското княжество е Великобритания. В него вносното мито за английските стоки вече е 8,5%, вместо 8 %, както е предвидено на Берлинския конгрес през 1878 г.

През 1906 г. се приема нов Закон за митниците, а през 1938 г. - Правилник за митническата стража. Тези два нормативни акта са в сила до 1948 г. Относително високи са приходите от мита непосредствено след Първата световна война, когато те възлизат на около 30% от общите бюджетни приходи. По-късно те намаляват и според статистическите данни от средата на тридесетте години на XX век митата са представлявали между 11,9% и 13,3% от общите бюджетни приходи. През годините на Втората световна война приходите от мита чувствително намаляват поради военните действия на основните търговски партньори на България.

По времето на планово - централизираното стопанство е установен абсолютен държавен монопол на външната търговия, както и държавен валутен монопол. Основната задача в този период на митническия контрол и на митническите органи при облагането с мита е преди всичко да осигуряват спазването на тези два държавни монопола, а на по-заден план е да събират митата, независимо че те са значително перо в бюджета по това време.

През периода 1948-1990 г. митата със страните, имащи развито пазарно стопанство, от Европейската икономическа общност, САЩ, Канада, Япония и т.н. са твърде високи за сметка на тези със страните, които членуват в бившия Съвет за икономическа взаимопомощ или са включени в групата на т.нар. “приятелски” развиващи се държави. Митата в този период са осигурявали значителна част от приходите в бюджета. Следва да се подчертае, че по това време страната ни не е членка на ГАТТ (Общото споразумение за митата и търговията), което е позволявало вносните, износните и транзитните стоки да бъдат облагани със сравнително високи мита. За осигуряването на спазването на тези два държавни монопола изцяло е променено стопанското и финансовото ни законодателство, което е съответствало на принципите на планово - централизираното стопанство.

През 1948 г. е приет друг Закон за митниците, който отменя този отпреди войната, както и редица правилници и наредби за прилагането му. През 1960 г. е приет осъвременен Закон за митниците, който с редица изменения е в сила до началото на 1999 г. Монополът на държавата във външната търговия е отменен едва с влизането в сила на Указ №56 за стопанската дейност през 1989 г., което води до значително изменение на основните задачи и на прерогативите на митническите органи в Република България.

Към настоящият етап  нормативната база на митническия контрол е регламентирана в Закона за митниците. Правилника за приложение на закона за митниците и Правилника за вътрешния ред на митническите учреждения.

От 1999 година влиза в сила настоящият Закон за митниците, като последната му поправка е от 21.12.2001 г. и е в сила от 01.01.2002 г. В структурно отношение той има 240 члена, разпределени в девет части с тридесет и две глави, допълнителни преходни и заключителни разпоредби.

Този Закон за митниците е създаден изцяло по подобие на Европейския митнически кодекс. С изключение на първата глава “Общи положения” и предпоследната свързана с “Административно наказателните разпоредби” той напълно наподобява на цитирания кодекс.

Законът предвижда излизането на два правилника, няколко наредби и инструкции. Първият подзаконов акт е “Правилник за приложението на закона за митниците”, а вторият основен поднормативен акт е “Правилник за вътрешния ред на митническите учреждения”.

Правилникът за прилагане на закона за митниците /ППЗМ/ влиза в сила от 01.01.1999 г., последно променян на 18.02.2000 г., и отменя действащия ППЗМ от 1975 година. Обнародван е в ДВ№ 149/1998 година и съдържа 886 члена, състои се от шест части, седемдесет и три глави, допълнителни, преходни и заключителни разпоредби, заедно с 67 приложения.

Като цяло ППЗМ развива идеите за либерализация на митническия контрол и уеднаквяването му с европейския такъв.

След публикуването на ППЗМ, са издадени и други нормативни актове. По-важните, от които са:

-         Наредба № 11/1998 го д. За реда за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения;

-         Наредба №7/1999 г. за условията и реда за предоставяне на държавни учреждения на отнети или изоставени в полза на държавата моторни превозни средства;

-         Наредба №11/99 за условията и реда за разпореждане от митниците с изоставени и отнети в полза на държавата стоки. В сила са международните митнически конвенции, които Република България е подписала или към които се е присъединила.

Освен посочените законови и подзаконови нормативни актове митническото законодателство в страната се регулира и от ратифицираните от Народното събрание на Република България конвенции. Следва да се отбележи, че те представляват нормативни актове, които имат предимство пред нормативните актове, създадени в страната. Някои от тези конвенции са:

-         Митническа  конвенция за временно допускане  на стоки /АТА/. Брюксел, 06.12.1961 г., в сила за нашата страна от 01.11.1964 г.;

-         Митническа конвенция за международен транспорт на стоки, под прикритието на ТИР карнета, Женева, 14.11.1975 г., в сила за нашата страна от 20.04.1978 г.;

-         Митническа конвенция за създаване на международен съюз за публикуване на митнически тарифи, Брюксел, 05.07.1890 г.;

-         Международна конвенция за опростяване на митническите формалности. Женева,  03.11.1923 г.,  в  сила  за  нашата страна от 10.12.1926 г.;

-         Конвенция за митнически улеснения в полза на туризма и допълнителния протокол към нея, съставена в Ню Йорк на 04.06. 1954 г., в сила за страната ни от 05.01.1960 г.;

-         Конвенция  относно  временен  внос  на  частни  шосейни превозни средства, съставена в Ню Йорк на 04.06.1954 г. и в сила за нашата страна от 07.01.1960 г.;

-         Митническа конвенция относно контейнерите,  създадена в Женева на 02.12.1972 г и в сила за нашата страна от 22.08.1977 г..;

-         Митническа конвенция за режима на палети, използвани при международен транспорт, Женева, 09.12 1960 г., в сила за нашата страна от 12.06.1962 г.

-         Конвенция  за  създаване  на  Съвет  за  митническо сътрудничество, Брюксел, 15.12.1950 г. и в сила за нашата страна от 01 08.1962 г.;

-         Митническа конвенция относно улесненията, които се дават за внос на стоки, предназначени да бъдат показани или използвани на изложение, панаир, конгрес или подобно мероприятие, съставена в Брюксел на 08.06.1961 г. и в сила за нашата страна от 01.11.1964 г.;

-   Митническа  конвенция  относно  временния   .внос   на професионални материали, Брюксел, 08.06.1961 г. и в сила за нашата страна от 01.11.1964 г.;

-   Международна  митническа  конвенция  за  опростяване  и уеднаквяване на митническите режими, съставена в Киото на 18.05.1973 г. и в сила за нашата страна от 20.07.1982 г.;

-   Митническа конвенция относно временен внос на търговски  шосейни  превозни  средства,  съставена  в  Женева  на 18 .05 .1956 г., в сила за нашата страна от 07. 01.1960 г.;

-   Митническа конвенция относно временен внос на амбалажи, съставена в Брюксел на 06.10.1960 г. и в сила за нашата страна от 06.12.1969 г.

От 01.01.2000 година влиза в сила Валутния закон, с които се отмени действащия от 1966 г. Закон за сделките с валутни ценности и валутен контрол. С него страната ни се доближава до европейските стандарти.

За митническата администрация влизането на Валутния закон породи нови задължения: нова декларация, нови регистри и информация, нови лимити за износ и внос на валутни ценности и други.

2. Същност на митническия контрол

Същността на митническия контрол може да бъде определена от различни гледни точки.

Митническият контрол проверява внасяните и изнасяните стоки, за да се установи дали вносът или износът е законен и да се определят качествата, количеството и стойността на внасяните и изнасяните стоки.

Според новия закон Митнически контрол е “извършването от митническите органи на специфични действия: като проверка на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница, и други подобни действия за осигуряването на митническото законодателство и спазването на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове."[1]

Според Теорията на управлението, управлението на митническата дейност може да бъде разделено по функции на управление, сред които контролът заема особено важно място.

Според редица автори митническият контрол представлява система от дейности, предхождащи процеса на обмитяване на стоките. Те обясняват появата на митническия контрол с разликата във времето и мястото на възникване на “генераторния факт” и ликвидацията на данъка. Заради това се налага форма на наблюдение на стоките. Тази форма на наблюдение е именно митническият контрол.

Това определение е заимствало от действащия Закон за митниците, където митническият контрол е част втора от закона, а обмитяването е част трета.

Внимателният анализ на съдържанието на обмитяването показва, че то е основното съдържание на митническия контрол. Като съвкупност от процедури, то включва деклариране, манифестираме, преглеждане, описване, оценяване и тарифиране на стоките, изчисляване, заплащане или обезпечаване на митните сборове или пропускане на стоките безмитно и коригиране на отклоненията.

Обмитяването обхваща движението на стоките от пресичане на държавната граница, която е и митническа граница. С опита за пресичане или с пресичането на границата възникват задълженията, свързани с митнически контрол: деклариране, пропускане с или без мито.

Митническият контрол[2] е вид специализиран финансов контрол, притежаващ специфична организация, технология и методология, имащ за цел спазването на установения външнотърговски режим. Подобно интерпретиране дава възможност да се разгледат поотделно въпросите за същността, съдържанието, организацията, методологията и технологията на митническия контрол.

В новия Закон за митниците е въведено и понятието митнически надзор, който е дефиниран като “съвкупност от действия на митническите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на митническото законодателство и на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор”. Разграничат се действията на субекта на контрол /митническата администрация/ при еднаквост на целите, организация, работата, методология и технология. Разграничението е на общи и специфични действия.

В общите характеристики може да се посочи:

-         общ субект на действие - митническата администрация;

-         общ обект на контрол;

-         общ характер на дейността - по същество се извършва контрол, но в по-общ план.

Освен общите черти митническият контрол и надзор се различават в:

-         в по-широкото поле на обхват на митническия надзор – всички стоки с влизането си на митническата територия са под митнически надзор и могат да бъдат обект на митнически контрол;

-         митническият надзор преминава в митнически контрол след определяне на митническия статут на стоките, тоест след като се определи митническият режим или митническото направление;

-         митническият надзор приключва, когато стоките са изнесени или унищожени, условията за преференциално третиране са премахнати или се получи разрешение за друго целево предназначение. Едновременно с него приключва и възможността за митнически контрол;

-         възможностите за въздействие на надзора се обуславят от възможностите на въздействие на митническия контрол, откъдето следва, че те се отнасят като общ контрол към специфичен;

-         митническият контрол предполага специфични действия, докато надзорът –  общи.

-         митническият надзор дава възможност да бъде извършен контрол, но не всяка възможност може да бъде реализирана, което обуславя и репрезентативния характер на митническия контрол.

С делението на митническия контрол на общ (митнически надзор) и специализиран се постигат повече знания за процесите, които съпътстват обектите на контрол, по-голяма измеримост на контролното въздействие.

Според общата теория на контрола[3]3, митническият контрол има следните елементи:

-         Формулира режима в очертаната митническа политика;

-         Измерване на очакваното състояние;

-         Оценка на фактическото състояние.

-         Диагностика;

-         Коригираща програма за действие.

Митническият контрол се разделя на различни видове. Според близостта на обекта на контрол към субекта на контрол се разделя на:

-         вътрешен;

-         ведомствен.

Вътрешен контрол се реализира в самото митническо учреждение - пункт, районна митница, митническо бюро и т. н. Митническият контрол се осъществява от митническите служители върху преминаващите стоки, пътници, при изпълнение на служебните им задължения. Ведомствен е контролът, осъществяван от Агенция “Митници” по отношение на своите подразделения.

Според вида на транспортното средство митническият контрол се подразделя на:

-         контрол на автомобили;

-         контрол на самолети;

-         контрол на кораби;

-         контрол на железопътни превози.

Според предмета на контролната дейност:

-         физически и юридически лица;

-         местни и чуждестранни лица;

-         частни и държавни.

Според териториалния обхват митническият контрол бива национален и международен.

Един от основните моменти при разглеждането на същността на митническия контрол е митническата територия на съответната страна и в частност на Република България, на която могат да се извършват митническите контролни процедури. Митническата територия в редица случаи не съвпада с държавната територия. Нейните елементи са:

-         Сухоземна митническа територия. Тя може да бъде определена като земята (сушата), принадлежаща на съответната държава в рамките на нейните митнически граници, а също и островите, принадлежащи в териториалното море, изкуствените острови, установки, съоръжения и конструкции, които тя е изградила в морската изключителна икономическа зона или които тя стопанисва и над които упражнява изключителна юрисдикция по отношение на митническото законодателство;.

-         Водна митническа територия е пространството на реките, езерата, водохранилищата и каналите, разположени в пределите на митническата територия, а също вътрешните морски води, териториалното море и прилежащата зона.

-         Въздушна митническа територия представлява пространството над сухоземната и водната митническа територия на съответната страна, определено чрез мислено прокарване на вертикална линия, чиято основа се явява границата на сухоземната и водната митническа територия.

Основно изискване за определянето на митническата територия е националното митническо законодателство, което действа за определената с междудържавни договори митническа територия на държавата (съответно сухоземна, водна и въздушна).

При характеризирането на същността на митническия контрол следва да бъдат отбелязани и основните функции, които изпълняват определените от митническите органи мита, а именно:

-          социално-икономическа - намира конкретен израз в регулирането на външнотърговските отношения. Облагането с мита на вносните, износните и транзитните стоки е диференцирано по отделни видове или групи стоки. Прилагането на високи ставки на митата ограничава развитието на външната търговия, а ниските ставки на митата я стимулират. Социалният аспект на тази функция се изразява в обстоятелството, че чрез промяна на равнището на митническите ставки и използването на различни митнически се насърчава местното производство.

-         фискална - проявлението на тази функция е в осигуряването на финансови средства за бюджета. Значението на тази функция в последните години постепенно намалява, тъй като не само България, но и в страните, членуващи в Световната търговска организация (СТО), постепенно намаляват размера на митата си;

-         политическа - изразява се в оказване на политически натиск чрез митническата си политика от по-силните в икономическо отношение страни по отношение на страните с по-слабо развито стопанство. Това на практика става, като се налагат прекомерно високи вносни мита от по-силно развитата държава за стоките, произведени в развиващата се страна, което довежда до още по-голямото й икономическо изоставане. Познати са редица случаи на оказване на политически натиск чрез използването на икономически средства за принуда, каквито са митата, за постигането на някои стратегически интереси на водещи страни в стопанско и военно отношение във вреда на слабо развити държави.

В последните десетина години една от основните цели на митническия контрол е намаляването на фискалната функция. Митата представляват все още важен приходоизточник за държавния бюджет, но техният относителен дял в общия размер на приходите намалява в последните години. Това на практика обуславя излизането на преден план на другата основна цел на митническия контрол, която се свежда до защита на интересите на българското производство от конкурентен за българските производители внос и особено ако се използват дъмпингови цени, както и стимулирането на ефективния износ на български стоки. От съществено значение за развитието на митническия контрол в бъдеще е неговата решаваща роля при предпазване на населението на страната и на останалите потребители от страните на ЕС, както и на групата страни, желаещи да се присъединят към неговите структури от редица стоки, чието контрабандно преминаване е забранено по силата на международни конвенции и спогодби. Като такива стоки са дефинирани наркотиците, вредните химикали, биологически и бактериологически вещества, оръжие, селскостопански произведения и продукти, опасни за здравето, защитени видове диворастящи растения и диви животни, произведения на изкуството и културата, в т.ч.  и тези с археологическа стойност, валута и ценни книжа над определените със закона размери, благородни метали над определените норми от българското законодателство и т.н.

Осъществяването на митническият контрол се извършва съвместно със следните държавни органи:

-         правоохранителните органи на границата от системата на МВР - - граничната полиция и паспортната служба;

-         за ветеринарно-санитарен контрол и за фитосанитарен контрол;

-         за здравен контрол на преминаващите пътници;

-         за контрол върху превозните средства от Управление “Пътни разрешителни и такси” при Министерството на благоустройството и регионалното развитие и др.

Синхронизацията на контролните действия между посочените държавни контролни органи в името на защитата и отстояването на държавните интереси е в основата на ефективния граничен, респективно митнически контрол, В тази връзка от съществено значение е и съвместната борба на посочените държавни органи срещу негативните явления в досегашната им дейност, от които най-важна е борбата срещу различните форми на корупция.

3. Цели и обхват на митническия контрол.

Основните цели на митническия контрол се заключават в:

-         защита на населението на страната от внос на забранени предмети за пренасяне през границата като наркотици, вещества, от които се произвеждат и прекурсори, оръжие, радиоактивни вещества и др.

-         фискална, свеждаща се до акумулиране в държавния бюджет на мита и на останалите два косвени данъка - ДДС и акцизи за вносните стоки;

-         опростяване на външнотърговските процедури;

-         осъществяване на външнотърговска, транспортна и финансова статистика.

Във връзка с постигането на тези цели се определя и обхвата на митническия контрол, който се свързва с[4]:

-         осъществяването на контрол върху внасяните и изнасяните стоки и валутни ценности, пощенски пратки, багажи през държавната граница;

-         упражняването на контрол върху преминаващите през държавната граница превозни средства и превозваните стоки, да начислява и събира по установения от закона ред митническите сборове и такси за стоките, багажите и пощенските пратки;

-         издаването на наказателни постановления за констатирани нарушения и предотвратяване на незаконното превозване и пренасяне през границата на стоки предмети и валутни ценности в нарушение на установения ред или по контрабанден начин;

-          привличане към отговорност нарушителите и предаване на лицата и материалите на прокуратурата;

-         разпореждане със стоките отнети в полза на държавата;

-         установяване на контрол върху временен внос и износ, експорт;

-         реализиране на контрол върху транзитно преминаващите транспортни средства.

4. Организация  на митническия контрол на територията на Република България.

4.1. Органи на митнически контрол – митническа администрация

Митническите органи осъществяват на митническата територия на Република България митнически надзор и митнически контрол върху влизащите, излизащите и транзитно преминаващите лица и внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митни сборове, прилагането на административно-наказателни разпоредби и разследвания на митнически престъпления при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

В Закона за митниците е посочено, че митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция “Митници” към министерство на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София. Агенция “Митници” е структурирана в Централно митническо управление и Регионални митнически дирекции. Общата и специализираната администрация в Централното митническо управление са организирани в следните дирекции[5]:

-         “Инспекторат”, който е на пряко подчинение на директора на агенцията. Неговите служители осъществяват контрол върху дейността на митническата администрация и извършват комплексни, тематични и целеви проверки за спазване на митническото законодателство. Те предоставят на директора на агенцията констатациите от тях, а също следят за предприетите действия за слабостите и нарушенията, констатирани при проверките, както и осъществяват дейности по разкриване и борба с корупцията в митническата администрация;

-         Дирекция “Митнически режими и процедури". До приемането на устройствения правилник на агенцията тя има следните отдели: “Внос и износ на стоки, безмитна търговия”, “Митнически икономически режими”, “Митническо складиране, складове по митнически контрол”, “Данъци при внос на стоки”, “Износ и внос на валутни ценности” и “Транзит на стоки”;

-         Дирекция “Тарифна политика”;

-         Дирекция “Последващ контрол". С приетия през януари 2001 г. устройствен правилник на Агенция “Митници" са предвидени редица нови промени и функции в работата на дирекцията. Служителите й са оторизирани да извършват последващ контрол на търговската и счетоводната документация на лицето, подало Единния административен документ, и на лицата, които имат отношение към прилагането на различните митнически режими.

-         Дирекция “Митническа статистика и автоматизация”;

-         Дирекция “Финансово-стопански дейности”;

-         Дирекция “Административно, правно и информационно обслужване”;

-         Дирекция “Евроинтеграция и международно сътрудничество”. До приемането на устройствения правилник на агенцията тя се подразделя на следните отдели: “Европейска интеграция”,  “Многостранни договори и организации”, „Институционално изграждане и програма “Фар", . “Кореспонденция и протокол”.

-         Дирекция “Митническо разузнаване и разследване”. Нейните служители са оторизирани с т.нар. “дознание” при следствените дела по митническите производства при относително по-леките митнически престъпления;

-         Дирекция “Централна митническа лаборатория"

Регионалната митническа дирекция (РМД) е структурирана в регионално митническо управление и митници. Общата и специализираната администрация в регионалната митническа дирекция е организирана в дирекции. У нас има създадени пет регионални митнически дирекции. Техните место седалища са в градовете: София, Пловдив, Бургас, Варна и Русе.

Митницата е структурирана в териториално митническо управление и митнически бюра и / или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в митницата е организирана в отдели. У нас функционират 17 митници, които се намират в градовете: София - 2 митници: Столична митница и Митница “Аерогара София”, Калотина, Благоевград, Кулата, Кюстендил, Перник, Пловдив, Свиленград, Бургас, Варна, Добрич, Русе, Свищов, Лом, Видин и Силистра. Техните подразделения са: 45 митнически пункта и 4 митнически клона по границата на Граничните контролно - пропускателни пунктове (ГКПП), както и в т.нар. вътрешни ГКПП, каквито са летищата, като в Пловдив, Горна Оряховица и т.н. и 46 митнически бюра във вътрешността на страната. Митническите бюра са с место седалища и в промишлените центрове, освен в областните градове, в които няма митница.

4.2. Правомощия и задължения на митническата администрация

Правомощията на служителите на регионалните митнически дирекции, предвидени в ЗМ, се свеждат до:

-         организиране, ръководство, контрол и отчитане на дейността на включените в структурата на регионалната митническа дирекция митници;

-         извършване на митническа дейност;

-         осигуряване на информационно обслужване на митниците и на Централното митническо управление.

Правомощията на служителите от митниците или на Териториалните митнически управления са да организират, ръководят, контролират и отчитат дейността на включените в структурата на митницата митически бюра и/или митнически пунктове и заедно с тях са основни изпълнители на митническия надзор и контрол.

В ЗМ е предвидено, че общото ръководство и контрол върху дейността на митническата администрация се осъществява от министъра на финансите или от определен от него заместник - министър. Предвидена е възможността Агенция “Митници” да издава специализирани печатни издания. От няколко години се издава списание “Митническа хроника”, което се използва не само от служителите на митническата администрация, а и от лица, които осъществяват външнотърговска дейност, изучават митнически контрол и митническо право и др.

В ЗМ е регламентирана разпоредбата, съгласно която регионални митнически дирекции, митници, митнически бюра и митнически пунктове се създават, преобразуват и закриват от министъра на финансите по предложение на директора на Агенция “Митници” .Директорът на Агенция „Митници" определя структурата и числеността на персонала им в рамките на общата численост на персонала на агенцията.

Агенция “Митници” се ръководи и се представлява от директор, който се назначава и се освобождава от министъра на финансите, съгласувано с министър-председателя. При осъществяване на своите функции директорът на Агенция “Митници” е подпомаган от трима заместник - директори, а също и от главен секретар. Заместник - директорите на Агенция “Митници” се назначават и се освобождават от министъра на финансите по предложение на директора на агенцията, което се отнася и за нейния главен секретар.

С оглед на подобряването на контролната дейност на митническите служители, в т. ч. и за намаляването на корупцията сред тях, е предвидена разпоредбата в ЗМ, според която министърът на финансите по предложение на директора на Агенция “Митници” определя служителите за допълнително възнаграждение, заради участието им в борбата срещу митническите и валутните и престъпления, и за материално стимулиране. Тези се определят в размер 25% от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Агенция “Митници” за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година, а редът за определяне на индивидуалния размер на това допълнително възнаграждение се определя със специална наредба, издадена от министъра на финансите.

В ЗМ са предвидени редица правомощия на митническите органи. При изпълнение на служебните си задължения те имат право[6] :

-         да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно- пропускателни пунктове и на цялата митическа територия на страната;

-         да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;

-         да изискват представянето или предаването на стоки, документи, сведения и други носители на информация, свързани с митническия надзор и контрол;

-         да изискват представяне на документ за самоличност;

-         да изискват писмени или устни обяснения;

-         да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита;

-         да събират суми: за митни сборове за внесени и изнесени стоки; за неизпълнени задължения и поръчителства; за заплащане равностойността на отнети в полза на държавата стоки, когато липсват или са отчуждени, и за всякакви други митнически задължения и за други държавни вземания, които се събират от митническите органи.

-         да налагат по установения от закона ред запори и възбрани за обезпечаване на дължими митни сборове и други държавни вземания, събирани от тях;

-         да извършват претърсвания и изземвания на контрабандни стоки и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс;

-         да осъществяват контролирани доставки съвместно с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и с разрешение на съответната прокуратура;

-         да носят оръжие и да го използват при неизбежна отбрана и при крайна необходимост.

При изпълнение на служебните си задължения митническите служители се задължават:[7]:

-         да спазват организацията на работа в митническото учреждение;

-         да опазват имуществото, правата и свободите на лицата, които преминават държавната граница и са обект на митнически контрол;

-         да представят митнически знак и служебна карта;

-         да носят униформено облекло, когато това е предвидено за съответните длъжности в Устройствения правилник на Агенция “Митници”;

-         да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения, определени от закона за митниците като служебна тайна, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон, или на друг митнически орган във връзка с осъществяване на правомощията му по този  закон. Условията и редът за предоставяне на сведения за обстоятелства и факти, съставляващи служебна тайна, на друг митнически орган се определят от директора на Агенция “Митници” .

За неизпълнение на служебните си задължения митническите служители носят дисциплинарна отговорност.

Митническите органи са задължени да обявяват на публично място в съответното митническо учреждение, в което функционира БИМИС , възможността за подаване в електронна форма на данните от ЕАД[8] . Служителите от тези митнически учреждения, които са отговорни за информационната дейност, предоставят на деклараторите и на други заинтересовани лица единния формат за подаване в електронна форма на данните от ЕАД, а също са длъжни и да дават разяснения и да съдействат за тяхното прилагане.

Глава втора. Съвременни аспекти на митническата политика на Европейския съюз.

1. Характеристика на Европейския съюз.

Европейският съюз (ЕС) по своята същност може да бъде определен като център на политическия живот в Европа. В много централни области на политиката органите на ЕС вземат задължителни решения, които непосредствено засягат държавите - членки и техните граждани. При това обемът на задачите и дейността на тези органи обхващат широк спектър от политически, икономически и социални проблеми.

Понятието “Европейски съюз” е формулирано от държавните и правителствените ръководители на страните - членки на Конференцията на върха в Париж през 1972 година. Тогава той е дефиниран “като първостепенна цел при абсолютно спазване на вече сключените договори, съвкупността на отношенията на държавите - членки да се преобразува в Европейски съюз”. Тази дефиниция е повторена и в преамбюла на Единния европейски акт (ЕЕА)[9].

Опитите както на политически, така и на академични среди това понятие да бъде по-подробно определено и да се използва задължително имат само ограничен успех. Научните опити да се достигне до по-нататъшно прецизиране чрез самото понятие или чрез каталога от общи задачи на практика не водят до надеждно политическо съгласие.

В “Тържествената декларация за Европейския съюз” от Щутгарт - 1983 година, както и в преамбюла ЕЕА от 1987 година са посочени общите цели на Европейски съюз, като едновременно с това са заложени принципите на демокрацията, върховенството на правото и гарантирането на правата на човека.

Двата текста дефинират по-прецизно развитието на Европейския сито по една двойна стратегия, която се наблюдава и в Договора от Амстердам от 1997 година: Европейският съюз следва да се осъществи на основата на функциониращите по свои собствени правила Общности, от една страна, и на европейското сътрудничество между държавите, подписали Договора, от друга. Освен това този Съюз следва да бъде снабден с необходимите средства за действия.

Проявява се едно разбиране, което изхожда от конкретните европейско политически развития през 60-те и 70-те години и определя като съществени елементи за Европейския съюз исторически очерталите се форми на интеграция и сътрудничество. В Договора от Маастрихт се формулира: “Основа на Съюз са Европейските общности, допълнени чрез въведените с този (съюзен) Договор политики и форми на сътрудничество”(чл. 1 на ДВС).

Съществените елементи и съдържание на Договора за Съюза са:

1)     Общи разпоредби.

2)     Европейска общност, включително Икономически и валутен съюз и гражданство на ЕС.

3)     Обща външна политика и политика за сигурност (ОВППС).

4)     Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи

5)     . Заключителни разпоредби.

6)      Протоколи, най-важните, от които засягат икономическата и социалната сплотеност, както и социалната политика; а така също декларации относно ОВППС, както и текстове на държавите - членки на Западноевропейския съюз (ЗЕС) за ролята му.

От глобалните цели на Съюза става ясен обхватът на темите, които трябва да бъдат разработвани в описаните единни институционни рамки. Става дума за “подпомагане на балансиран и траен икономически и социален напредък, особено чрез създаване на пространство без вътрешни граници, чрез укрепване на икономическата и социалната сплотеност и чрез изграждането на икономически и валутен съюз, който в по-дългосрочна перспектива ще обхване и единна валута съобразно този Договор”. Втората съществена цел на Съюза е “утвърждаването на неговата идентичност на международно равнище, особено чрез обща външна политика и политика за сигурност, към която в по-дългосрочна перспектива принадлежи и установяването на политика в областта на отбраната”. Като трета цел е съгласувана"”укрепване на защитата на правото и на интересите на гражданите на държавите - членки чрез въвеждането на гражданство на ЕС”. На четвърто място страните - членки ще се стремят към “развитието на по-тясно сътрудничество в областите правосъдие и вътрешни работи”.

Независимо че Съюзът може да се занимава с почти всички теми на обществената политика, той не разполага с компетентност, стигаща до детайлите. Степента на придаване на компетенции е уредена по извънредно различен начин. В някои полета на дейност става въпрос за “обща” политика – така например при селскостопанската политика и при политиката в областта на транспорта; в други само за “една” политика –при политиката в областта на околната среда и при социалната политика; в други области - при политиката в областта на образованието и при политиката в областта на културата се предвиждат подпомагане или мерки при напояване на всякакви правни или административни предписания към държавите - членки. “Общата” външна политика и политика за сигурност в своите правни и институционни очертания не е сравнима с “общата” политика в рамките на Договора за ЕО.

Възможното “прекомерно увеличаване” на влиянието на ЕО, което следва да бъде ограничено чрез принципа на субсидиарността, съгласно който Общността “действа в области, които не попадат в нейните изключителни компетенции, само докъдето и доколкото целите на предвидените мерки не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен на ниво държави - членки и вследствие на това поради своя обхват или поради своите въздействия по-добре могат да бъдат постигнати на равнище Общност”.

Договорът от Амстердам допълва градивните елементи на Договора от Маастрихт. Основната цел, дефинирана от договора е “Съхраняването и по-нататъшното развитие на Съюза като пространство на свободата, сигурността и правото, в което се гарантира свободното движение на хората във връзка с подходящи мерки по отношение на: контрола на външните граници, имиграцията, правото на политическо убежище, както и предотвратяването и борбата с престъпността”. Тези правила допълнително увеличават своята тежест, тъй като тяхното нарушаване може да доведе до преустановяване на правата на държавите - членки. С това е уредено премахването на граничния контрол на вътрешните граници на Общността, упражняването на общ външен контрол чрез единна визова политика и политики по отношение на имиграцията и предоставяне на политическо убежище. Чрез обхватното разширяване на компетенциите или се очаква повишаване на способността за действия и на ефективността на ЕС. Нужно е тук да се спомене и главата, третираща въпросите на заетостта (политика в областта на заетостта), както и приемането на разпоредбите на Социалния протокол в Договора за Европейската общност.

Следва да се подчертае, че договорът от Амстердам определя поновому му съществени постановки, които предвиждат допълнително разширяване на областите на действие на ОВППС с така наречените “задачи от Петерсберг” (“хуманитарни задачи”, “задачи за поддържането на мира”, както и “военни акции за преодоляването на кризи”) и един нов инструмент – “общо мнозинство”. С процедурата за “по-тясно сътрудничество” се постига по-голяма гъвкавост на взетите от съюза решения. Полицейското сътрудничество и сътрудничеството в правната област са формулирани по-точно, а с тяхното преминаване в международната компетентност те се оформят и по-ефективно.

2. Същност и характерни особености на митническия съюз в рамките на Европейската общност.

2.1. Същност на митническия съюз.

Митническият съюз е обединение на няколко митнически територии в една единна митническа територия[10]. Това се свързва с премахването на вътрешните мита между държавите, които са негови членове. За разлика от зоната за свободна търговия при вноса на стоки от трети страни, никоя държава - членка не може да събира собствени мита, като вместо това се събират единни външни мита. На 1.07.1968 година - година и половина по-рано от предвидения срок, Европейската общност напълно установява митнически съюз в промишлената област. При селскостопанските продукти митническият съюз е напълно установен на 1.01.1970 година. Присъединилите се по-късно страни - членки съответно получават правото на т.нар. преходен срок, който продължава до момента на прилагането на митническият съюз на тяхната територия.

За България присъединяването към външноикономическите отношения на ЕС, в това число към митническия съюз, означава привеждане на търговската политика на страната в съответствие с общата търговска политика. След присъединяване България ще прилага към трети страни всички мерки, приети от ЕС към датата на присъединяване в изпълнение на общите политики.

Присъединяването на нашата страна следва да е съвместимо с родните, многостранни и двустранни ангажименти на Европейския съюз. Постигането на подобна съвместимост предполага предварително приспособяване на националната търговска политика към прилаганата от ЕС или пряко приемане на цялостните ангажименти при присъединяване, т.е. в случай на несъответствие са международните ангажименти на ЕС, доколкото се присъединява към тях, а не обратно.

По отношение на търговската интеграция между Република България и ЕС, изпълнението на Европейското споразумение подпомага постигането на либерализация за съществена част от търговията.

При присъединяване българската митническа администрация ще на практика ще стане част от европейската и ще поеме функциите по прилагане на разпоредбите на общата търговска, общата селскостопанска и политика в областта на рибите и рибните продукти.

Присъединяването на България към по-високата степен на интегрираност на пазара, а именно към единния вътрешен пазар на (пазар без вътрешни граници) ще постави пред българската митническа администрация изискването да упражнява защита и контрол на част от външната граница на ЕС.

Предварителната подготовка по сближаване на митническото законодателство и практическото прилагане на режими и процедури, аналогични на прилаганите от митническите служби на ЕС, както и изграждането на необходимите инфраструктури ще позволи на българската страна да изпълни функциите на страна - членка, прилагаща утвърдения в ЕС търговския режим и гарантираща защитата и контрола на “външната граница” на ЕС.

2.2. Съвременна митническа политика на ЕС.

Със създаването на единния европейски пазар, страните на ЕС са в абсолютна зависимост една от друга от гледна точка на всички традиционни и нови задачи на митническата администрация.

“Защитният обръч” около единния пазар може да бъде стабилен само ако са стабилни връзките вътре в самия съюз. Естествено се появява ясна нужда от еквивалентно ефективен контрол във всички точки, тъй като стоки влезлио, през която и да е страна членка могат свободно да се придвижват навсякъде в рамките на Съюза.

Европейската Комисия, в сътрудничество с всички страни членки разработва нови цели на митническата политика и на практическото й прилагане. Основна цел е изглаждането на оперативните различия по митническите въпроси на национално ниво и осигуряване възможността митническите администрации на страните членки да поемат изпълнението на своите задължения така ефективно както би го направила една единствена Европейска митническа администрация.

За постигане на тези цели Европейският Парламент и Съвета на Европа приемат на 19.12.1996 / Решение № 210 /97 /ЕС / предложението на Комисията за активна програма за митническа политика на общността, наречена “Митница 2000”. Тази програма в периода 1996 – 2000 г. осигурява основата за сътрудничество на 15-те митнически администрации на страните членки, както и модернизацията и уеднаквяването на системата за митнически контрол.

Програмата “Митница 2000” е преразгледана и продължена до края на 2002 г. с Решение 105/2000/ЕС от 17.12.1999. Във връзка с факта, че митниците са от особена важност в подготовката на страните кандидатки за присъединяване в ЕС(/поради факта че новите страни членки ще са новата сухоземна граница на Съюза, както и ще увеличат морските и въздушни граници на общността), митническата администрация е приоритетен сектор в процеса на евроинтеграцията.

Следва да се отбележи, че програмата “Митница 2002” е напълно отворена към страните кандидатки. Специално внимание се отделя на въпроси свързани с контрола на външните граници на Съюза и въпроси свързани с търговията. Съюза и страните кандидатки работят заедно с цел подготовка за присъединяване, така че новите страни членки да бъдат успешно интегрирани в една взаимосвързана икономика, финансово и бюджетно цяло.

От своя страна за реализирането на успешна и ефективна интеграция страните кандидатки трябва да са наясно със своите митнически задължения. В същото време трябва да бъдат модернизирани техните митнически администрации по начин, по който да могат да бъде прилагана изцяло нормативната уредба на Съюза още от първия ден на присъединяването. По тази причина програмата “Митница 2002” е напълно отворена към страните кандидатки. Те имат възможност да участват в мероприятия като обмен на служители, програми за обучение организирани от страните членки и различни семинари.

2.3. Използвани методи за контрол в рамките на митническия съюз.

За да се постигне ефективност при значителното увеличаване на търговските обеми е необходимо да се прилагат модерни методи с цел опростяване на процедурите и фокусиране на контрола, там, където той е най-наложителен и най-ефективен.

Формите на контрол са претърпели редица промени. от времето, когато контрола се е изразявал главно физически проверки, почти във всички или в повечето от случаите. На съвременния етап на развитие все по-често се използват последващия и одиторския контрол, заедно с анализ на риска са форми. Те са свързани до голяма степен с използването на компютри и съвременни средства за комуникация.

За да се усъвършенства контрола е необходимо да се извършат съществени промени в действащата законова база по посока на използване, унифициране и обмяна на и определяне на критерии за измерване.

2.4. Нормативна база на митническия съюз.

Нормативната база, която митниците прилагат в рамките на ЕС трябва да бъде лесно разбираема и приложима, както и защитена от измами, доколкото е възможно. Страните членки трябва да осигурят адекватното й прилагане. Програмата “Митница 2002” се стреми да помогне в тази насока като посочи основните направления на законодателите за създаването на ефективни закони за митниците, както и да даде препоръки относно употребата на модерни техники за контрол, за предоставяне и обмен на информация, както и да осигури механизъм за получаване на обратна информация относно конкретни законови положения.

2.5. Управление на риска, свързан с предотвратяването на митническите нарушения.

Митниците трябва да са способни да управляват риска. Това неминуемо налага необходимостта от неговото подробно анализиране. От своя страна анализът на риска ще подпомогне митническата администрация да се справя с незаконната дейност едновременно с намаляването на усложненията за легитимните участници. С други думи контрола трябва да се насочи за постигане на оптимални резултати. Анализът на риска позволява на митниците да определят същността и вероятността на такива пратки, които поради стойността им , произхода или търговеца представляват определен риск и да се концентрират върху техния контрол.

Това включва анализ, на възможните рискове, както и последствията от тяхното сбъдване. Основните параметри за анализ трябва да са ясно определени и характеризирани, след което съобщени на оперативния персонал.

Анализът на риска се усъвършенства с обратната информация от постигнатите резултати, събирането на по-детайлна информация, както и от прилагането на доказани и усъвършенствани аналитични методи.

Проекти, по които се работи в тази насока са:

-         определена е работна група подготвяща “хармонизиран модел” за процеса на управление на риска определяйки основните структурни елементи. След приключването на процеса по подготовката този модел ще бъде достъпен и от полза за всички страни членки

-         друга работна група се занимава с изследване на потенциала и структурата на различните информационни системи на страните членки, които могат да се използват за анализ на риска.

Обменът на информация по съществуващите информационни системи за анализ на риска ще бъде подкрепян и поощряван. Това ще бъде постигнато посредством размяна на длъжностни лица, презентации и унификация на системите. Доклади върху извършените мероприятия ще бъдат изработени и съхранени с цел достъп от всички страни членки.

За стимулиране обмяната на опит и знания в областта на анализа на риска ще бъде осигурен целеви обмен и развитие на информационни мрежи, ще бъде сформирана контактна група от експерти работещи върху анализа, действаща  в реални условия.

В дългосрочна перспектива се изграждат проекти, свързани с:

-         създаване на сигурен уебсайт за обмен на информация;

-         осъзнаване на необходимостта от подготовка на митнически служители за работа с анализ на риска;

-         създаване на стандартен рисков профил.

3. Приобщаване на България към Митническия съюз

Общността се основава на митнически съюз, който обхваща цялата търговия със стоки и които включва забрана на митата върху вноса и износа между страните - членки и на всички такси с равностоен ефект, както и приемането на обща търговска политика при техните отношения с трети страни.

Разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност отнасящи се до митническия съюз между страните - членки, предвиждат:

-         премахване на митата между страните - членки;

-         приемане на общата митническа тарифа;

-         елиминиране на количествените ограничения между страните - членки.

Изграждането на митническия съюз е основополагащ принцип за свободното движение на стоки в рамките на митническата територия на Общността. Всяка страна, присъединяваща се към ЕС, преминава процес на отмяна на митата по търговията вътре в Общността и приравнява националната си митническа тарифа към общата митническа тарифа. Стоките, произхождащи от трета страна, се считат като намиращи се в свободно обръщение в страна - членка, ако формалностите по вноса са били изпълнени и всички мита и такси, имащи равностоен ефект, които е трябвало да бъдат платени, са били събрани в тази страна - членка в случай, че не се ползват от цялостно или частично освобождаване от такива мита или такси.

Процесът на либерализация води и до повишаване на степента на търговска интеграция с все по-нарастващ относителен дял на търговията с ЕС в общата търговия на България. Темповете на развитие на този процес от датата на влизане в сила на временното споразумение по търговията (1993 г.) са положителни.

Степента на интегрираност от гледна точка на стоковата структурата на вноса е значително по-висока, като се има предвид значителният дял на минералните продукти и горивата (почти 40%) в общия внос на България.

За сравнение на степента на интегрираност на търговията между страните - членки на ЕС може да бъде посочено, че относителният дял на обема търговия помежду им в общата търговии на ЕС с трети страни възлиза на около 60% (данни на Евростат за 1994 година). Присъединяването на три от страните от ЕАСТ, заемащи съответно 11.5% от общия внос на ЕС и 11.7% от общия износ към трети страни (през 1994 година), води до по-нататъшно нарастване на относителния дял на “вътрешната търговия” в общия обем търговия на ЕС.

В този смисъл може да се определи, че нарастващият относителен дял на търговията с ЕС паралелно на процеса на преструктуриране на икономиката и усвояване потенциала на зоната за свободна търговия създава предпоставки за по-нататъшно интегриране на търговията на България и за стимулиране на икономическия растеж.

От друга страна, процесът допринася за прогресивното адаптиране на българската икономика и смекчаване на негативния ефект върху промишленото производство от по-ниската тарифна защита след приемане на общата митническа тарифа на ЕС.

Приобщаването към общата митническа тарифа на ЕС ще доведе намаляване на нивото на тарифна защита за промишлените стоки. Това от своя страна улеснява присъединяването, тъй като не се поражда необходимост от компенсации спрямо трети търговски партньори. По отношение на България трябва да се подчертае, че рязкото намаляване на тарифната защита ще доведе до нарастване на импортния натиск от трети страни. Прогресивното адаптиране и смекчаване на негативния ефект върху промишленото производство може да бъде подкрепено чрез нарастване дела на вноса от ЕС в контекста на изграждащата се зона за свободна търговия.

Предварителното идентифициране на секторите, които ще бъдат най-силно засегнати, ще позволи на българската страна да отчете ефекта от присъединяване при разработването на националната програма за преструктуриране на отделните отрасли.

Средното ниво на тарифна защита за селскостопанските стоки след влизане в сила на договореностите от Уругвайския кръг е 25%, като тарифният профил показва високи нива на тарифна защита за зърнени храни (над 60%) , месо и месни продукти (до 50%), млечни продукти (над 60%) захар (30%) и тютюневи изделия (45%) и ниски дори нулеви нива за маслодайни семена, плодове и зеленчуци, растения. В случая на плодовете, зеленчуците и растенията обаче средното ниво от 10% прикрива сезонните високи мита, осигуряващи ефективна защита за производителите на ЕС. Най-съществената промяна след Уругвайския кръг е тарификацията нетарифните мерки, включително променливите такси и замяната с тарифни еквиваленти.

Във връзка с общата търговската политика следва да се отбележи, че разпоредбите на Договора за създаване на Европейската общност целят с изграждането на митническия съюз помежду си страните - членки да допринесат в името на общия интерес към хармоничното развитие на световната търговия, прогресивно премахване на бариерите в световната търговия и намаляване на митата. Общата търговска политика следва да отчете благоприятния ефект от елиминирането на митата между страните - членки върху нарастването на конкурентоспособността на икономическите агенти в тези страни.

В преходния период до изграждането на митническия съюз страните -  основателки са се ангажирали да координират търговските си отношения с трети страни така, че в края на преходния период да са налице необходимите условия за прилагане на обща политика в областта на външната търговия, общата търговска политика се основава на единни принципи, особено що се касае до промени на митническите ставки, сключването на тарифни и търговски споразумения, постигането на унификация на мерките за либерализация, експортната политика и мерките за търговската защита, като тези, прилагани в случай на дъмпингов и субсидиран внос.

Основен елемент на програмата за изграждане на вътрешния пазар е елиминирането на търговските ограничения, поддържани от отделните страни - членки. Въпреки че Договорът от Маастрихт не отменя разпоредбата на Римския договор, позволяваща на страните - членки при определени обстоятелства да предприемат протекционистични мерки, политиката, прилагана от Общността след изграждането на единния вътрешен пазар е насочена към съществено ограничаване позоваването на тази разпоредба.

Законодателството на ЕС относно общата търговска политика към трети страни се състои от многостранните и двустранните търговско - политически договорености и от автономните инструменти за търговска защита.

Приобщаването на България към общата търговска политика на ЕС към трети страни означава присъединяване към[11];

-         общата митническа тарифа;

-         външнотърговските аспекти на общата селскостопанска политика;

-         различните преференциални споразумения на ЕС с трети страни;

-         автономни преференциални режими на ЕС;

-         законодателството на ЕС по инструментите за търговска защита;

-         режимите за неразпространение на оръжията за масово унищожение и прилагания от ЕС списък на стоки с възможна двойна употреба.

Що се отнася до количествените ограничения и мерките с ефект България следва да пристъпи към диференциация на прилагани по националния външнотърговски режим в контекста на подготовката за присъединяване, като отдели мерките, въведени по смисъла на член XX на ГАТТ, съответно член 36 на Римския договор (общи изключения); мерките, въведени по смисъла на законодателството по инструментите за търговска националните мерки, които българската страна би поддържала в рамките на преходен период след присъединяването си.. Това ще позволи на България да обоснове националния си търговски режим при преговорите за присъединяване.

Присъединяването на България към двустранните преференциални споразумения на ЕС ще бъде елемент от бъдещия Договор за присъединяване. Тези споразумения ще се прилагат от България от датата на влизане в сила на бъдещия договор. Това ще даде възможност да се увеличи общият размер на износа на страната.

Преференциалните споразумения на ЕС включват следните търговски партньори: Андора, Алжир, България, Египет, Естония, Израел,, Йордания, Кипър, Латвия, Ливан, Литва, Малта, Мароко, Норвегия, Полша, Румъния, Сирия, Словашката  република, Словения, Тунис, Турция, Унгария, Чешката република, Швейцария.

Преференциалните ставки се прилагат към всички бенефициенти, с изключение на най-слабо развитите и страните от “Андийската група", към които се прилага по-благоприятно третиране. Защитната клауза предвижда възстановяване на митата по искане на страна - членка или на комисията, когато вносът предизвиква или заплашва да предизвика сериозни трудности на производител в ЕС.

Механизмът на степенуване на преференциите дефинира критериите за изключване на страна / стоки от схемата за преференции, като се отчита:

-         относителен доход, определен като съотношение на дохода на глава от населението на бенефициента към средния доход на глава от населението на ЕС;

-         относителен дял на промишления износ на страната - бенефициент като дял от общия промишлен износ на ЕС;

-         секторен дял във вноса на ЕС, определен като дял на вноса в ЕС от страната бенефициент за дадена категория продукти в общия внос на ЕС за същата категория.

-         относителен дял на промишления износ на страната - бенефициент като дял от общия промишлен износ на ЕС;

-         общ дял във вноса на ЕС, определен като обща стойност на вноса в ЕС от страната - бенефициент спрямо общия внос на ЕС.

Националната схема за преференции (GSP) на България е значително по-опростена, основаваща се на списък от бенефициенти и преференциална разлика или безмитен достъп за най-слабо развитите страни. За сближаване със системата, прилагана от ЕС, е необходимо да се направи анализ на принципите от гледна точка на хармонизиране с прилаганите от EС в това число по отношение на: обхвата на бенефициентите, преференциалната  разлика, правилата за произход, елементите за степенуване и прекратяване на преференциите в съответствие с разликата в икономическото ниво. Това ще улесни присъединяване на България и ще смекчи евентуални при резки промени в третирането по пазарния достъп спрямо някои търговски партньори.

Предвид присъединяването към Единния пазар без вътрешни граници българската митническа служба следва да поеме и отговорността за защита и контрол на своята част от външната граница на ЕС.

В момента българската митническа администрация разполага с достатъчно опит по прилагане на националната търговска политика, в т. ч. сключените преференциални споразумения. Като се има предвид многообразието от мерки по прилагането на търговската политика на ЕС и многократната разлика в обемите търговия, се налага необходимостта от задълбочаване на усилията в периода до присъединяването за повишаване на оперативния капацитет.

Постигането на доверие в българската митническа администрация е възможно чрез ускорено разработване на национална стратегия за подготовка и на конкретен план за действие по изпълнение на стратегически цели.

Със създаването на вътрешния пазар настъпват съществени промени в митническия режим на ЕС . Съществуващите процедури за движение на стоки страните - членки са заменени с нови задължения, които не са свързани с митническия контрол върху стоките, движещи се на територията на Европейския съюз. Що се отнася до търговските отношения с трети страни, въведени единни правила, използвани за осъществяване политиките на Общността в съответните области с оглед контролът върху външната граница на ЕС да бъде по-ефективен и процедурно еднакъв.

Митницата играе важна роля за правилното функциониране на вътрешния пазар. В същото време услугите предоставяни от митниците са насочени към изпълнение на серия от не фискални функции, като прилагане на митническата политика като част от търговската политика, селскостопанската политика и политиката на опазване на природната среда, както и защита на интересите на потребителя и на културното богатство на страните. Не на последно място е решаващата роля на митницата в защита на гражданите от нелегален трафик и упойващи вещества и оръжие. Тези дейности са присъщи на митническите администрации по принцип, но присъединяването на България към ЕС налага нови рамки за законодателство, хармонизирано и съответстващо на действащото в ЕС, нови хармонизирани процедурни правила при митническо обслужване и адекватна организация на дейността, да отговори на високите критерии за контрол и митническо обслужване.

От митническата администрация се очаква модернизиране, улесняване на стокообмена и подобряване на приходите от мита и такси, като едновременно с това се приеме и започне да се прилага цялото европейско законодателство, което българската митническа администрация ще бъде упълномощена да прилага от името на останалите страни - членки. Като се има предвид обема на търговията на ЕС, нарастващите търговски потоци в резултат на действащите и бъдещите търговски споразумения с трети страни, в съчетание със специфичното географско разположение на България, несъмнено отговорността, която ще бъде поета, в значителна степен надвишава тази, която се определя на национално равнище.

Митническата администрация следва да гарантира прилагането на европейското и националното законодателство в следните области:

-         прилагане на мерките на търговската политика (тарифи, квоти);

-         контрол по мерките на селскостопанската политика;

-         събиране на митнически сборове (собствените ресурси на ЕС и националните);

-         контрол върху нелегалния внос (включително упойващи вещества);

-         контрол върху стандартите.

В тази насока подготовката за присъединяване следва да бъде насочена към:

-         прилагане на законодателството на ЕС съгласно “Бялата книга”;

-         постигане на подходящо ниво на оборудване на инфраструктурите;

-         компютъризация и укрепване на средствата за разследване;

-         създаване на ефективна митническа администрация с достатъчен брой квалифицирани и мотивирани служители, демонстриращи способност да работят екипно.

“Бялата книга” разграничава законодателните мерки, на такива, свързани с консолидиране на зоната за свободна търговия и на мерки, които следва да бъдат приети при присъединяване към митническия съюз . Законодателните мерки, предприети във връзка с консолидиране на зоната за свободна търговия следва да бъдат принципно съвместими със законодателството на ЕС (Митническия кодекс, комбинирана номенклатура), докато законодателните мерки по отношение на присъединяването към митническия съюз следва да бъдат насочени към пълно приемане на законодателството.

Първата стъпка в посока сближаване с процедурите и практиките, прилагани от митническите служби на страните членки от ЕС, е приемането на нов Закон за митниците, което за България е вече факт. Това е и първата препоръка от първия етап в раздел Митници на Бялата книга (законодателните мерки, които следва да бъдат приети през първия етап обхващат две директиви и 14 регламента).

Митническия кодекс на Общността в сила от 01.01.1993 г. обединява всички митнически разпоредби на страните - членки в единствен и единен акт, като регламентира:

-   Общите разпоредби, определящи областта на приложение и основните дефиниции, правата и задълженията на лицата по отношение на митническите разпоредби, включително и правото на представляване, валидността на решенията, издадени от митническите органи и на обвързващата информация по тарифното класиране и по произхода на стоките.

-   Елементите, на база, на които се прилагат вносните и износните мита и други мерки, свързани с търговията със стоки , включително Митническата тарифа и класирането на стоките, произхода на стоките, не преференциален и преференциален, стойността на стоките за митнически цели.

-   Разпоредбите прилагани към стоките, въведени на митническата територия, които не са получили митническо направление, включително въвеждане на стоки на митническата територия, представяне на стоките пред митниците, общо деклариране (манифестиране) и разтоварване на представените пред митницата стоки, временно складиране.

-   Митническо направление, включително митническите процедури  по поставянето на стоките под митнически режим, деклариране на стоките – нормална и опростена процедура, освобождаване за свободно движение, митнически икономически режим – митническо складиране, активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол, временно внасяне  и пасивно усъвършенстване, износ, вътрешен транзит, свободни зони и свободни складове.

-   Митническо задължение, включително възникване, заплащане, обезпечаване, погасяване, срокове и начин на плащане.

-   Право на обжалване.

Текстовете на правилника за приложение на Митническия кодекс са свързани с основните раздели на кодекса, като формулират по-прецизно някои правила, с цел да се постигне по-добро нормативно осигуряване. Разширява се обхвата на някои разпоредби, които съгласно кодекса се прилагат само за специфични митнически процедури, с цел да се отчете широкото му и задълбочено прилагане. Освен това в правилника се включват общи разпоредби по отношение на действащите правила за произход по преференциалните споразумения и методите за административно сътрудничество, не преференциалните правила за произход, допълват се разпоредбите по определяне на стойността на стоките за митнически цели, правилата по процедурите за деклариране на стоки и условията за прилагане  на опростени процедури. В правилника се съдържат и разпоредби по прилагане на процедурите по транзита, по митнически икономически режими, както и други разпоредби, в международни митнически конвенции, действащи на територията на Общността.

Комбинираната номенклатура на ЕС, базирана на хармонизираната система за описание и кодиране на стоките е въведена в Митническата тарифа на Република България от 01.01.1996 г., като степента на хармонизация е пълна по отношение на промишлените стоки и частична за селско стопанските стоки и преработените селскостопански стоки. В сила е новата Митническа тарифа, отразяваща направените в комбинираната номенклатура на Общността изменения и поетите от страната ангажименти при присъединяване към Световната търговска организация, включително откритите тарифни квоти за селскостопански стоки, ставките на митата по действащите преференциални търговски споразумения, както и голяма част от общите разпоредби по прилагане на тарифните мерки.

Интегрираната тарифа на ЕС съдържа различните правила, прилагани към стоките, внасяни или изнасяни, внасяни или от митническата територия на ЕС. Тя включва класификация и кодификация на Хармонизираната система, на комбинираната номенклатура и на конкретните мерки на политика на ЕС, свързани с:

-         тарифни облекчения;

-         тарифни квоти;

-         тарифни преференции, произтичащи от всички търговски споразумения

-         общата система от тарифните преференции, прилагани към се страни;

-         антидъмпингови и изравнителни мита;

-         изравнителни такси;

-         селскостопанския компонент при преработените селскостопански продукти

-         единични стойности за някои бързо развалящи се стоки;

-         стандартни вносни стойности за плодове и зеленчуци;

-         минимални цени и референтни цени;

-         забрани за внос;

-         ограничения при внос - количествени и тези в СIТЕS

-         контрол по вноса;

-         забрани по износ;

-         ограничения по износ;

-         контрол по износ;

-         възстановявания по износ.

По отношение на правилата за произход страната ни бележи значителен напредък. Това се доказва от въведените нови преференциални правила за произход, включени в съответните протоколи на преференциалните споразумения с Чехия, Словакия, Словения, страните от ЕАСТ и Европейското споразумение за асоцииране, като се прилага многостранна система на кумулация за произхода. Натрупан е значителен практически опит във взаимно сътрудничество със съответните страни по споразуменията по последващия контрол по издадените документи, удостоверяващи произхода. Въведени са и нови преференциални правила в търговията със страните бенефициенти по Общата система за преференции.

В този смисъл на основата на приетите промени може да се определи, че не се очакват никакви проблеми при въвеждане на съответните регламенти на ЕС, както по преференциалните, така и по не преференциалните правила за произход.

Разпоредбите на Митническия кодекс на ЕС регламентират правото на получаване на информация, касаеща митническото законодателство. При писмено поискване митническите власти следва да предоставят обвързваща митническа информация, отнасяща се до класификацията на стоките или произхода. Получателят на тази информация следва да докаже, че стоките декларирани по вноса (или износа), съответстват във всяко отношение на тези, описани в информацията. Информацията е валидна за срок от шест години от датата на издаване.

В практически план с въвеждането на обяснителните бележки към Хармонизираната система са предприети стъпки, които чрез разработен програмен продукт облекчават работата по класирането на стоките. При писмено поискване митническите органи издават решения за обвързваща тарифна информация, която икономическите оператори използват за целите на тарифирането при обмитяване на стоките. Прилага се принципът за пълно съответствие на декларираните стоки с тези, посочени и описани в обвързващата информация.

Транзитът представлява основен инструмент в търговията и икономическата интеграция. Той има важно значение за опростяване на митническите формалности при освобождаването на стоките и за улесняване на свободното движение на стоките, както между Общността и нейните партньори от ЕАСТ и Вишеградската четворка в рамките на конвенцията за общия транзит, така и между 59-те страни, членуващи в конвенцията ТIR.

С присъединяване на България към конвенцията за общия транзит се постига свързване на транзитните системи на България и Общността и съответствие с предвиденото в Бялата книга законодателство по подготовка за присъединяване.

Приемането на митническото законодателство, което е хармонизирано с Митническия кодекс и правилника за приложението му са важното условие за осигуряване на свободното движение на стоките, регламентирано с Европейското споразумение за асоцииране, но не е напълно достатъчно за подготовката за присъединяване към вътрешния пазар на Общността. Развиващата се икономическа интеграция, възприемането на комбинираната номенклатура, хармонизираните преференциални правила за кумулиране на произхода подпомагат страната за по-пълно използване на потенциала на Европейското споразумение, като увеличават възможностите за интегриране на производството и търговията.

За да се улесни движението на стоковите потоци е необходимо опростяване на процедурите по митническото обслужване едновременно с пълно гарантиране на интересите на държавата. Това може да бъде осъществено само с помощта на развитието на съответните процедурни и добра техническа обезпеченост и компютъризация.

Следва да се посочи, че регистрираните през последните години нарушения на транзита са довели значително до изтощаване на бюджетите дори на страните - членки на ЕС и до нелегален трафик на европейските пазари на необмитени и изобщо неконтролирани стоки., излагайки не само конкуренцията в бизнеса, но и здравето и живота на хората. Осъзната е необходимостта от радикални действия за съхраняване на транзитната процедура, за възстановяване на икономическите й предимства и гарантиране на по-висока защита срещу растящите рискове.

Нарастващата търговия и бъдещата икономическа и политическа интеграция между ЕС и страните - кандидатки за присъединяване ще затрудни координирането и управлението на многообразните видове транзит. Успехът ще зависи много силно от мерките за опростяване на управлението на транзита, като особено важна роля се определя за НТКС (новата транспортна компютъризирана система), която се разработва да интегрира и по възможност да обедини вътрешния транзит в Общността и общата система за транзит.

Особено съществено за нашата страна се явява условието, че новите членове на Общата система за транзит ще трябва да докажат способността си да поддържат реформираната, реформираната компютъризирана система, докато взаимоотношенията с настоящите партньори в Общата система за транзит ще се основават на системно и тясно сътрудничество и максимално използване на възможностите за взаимно сътрудничество. България е заявила желанието си за присъединяване към конвенцията за общия транзит и в този смисъл следва да предприеме редица мерки за изпълнение на високите критерии, които се поставят.

Основни насоки на плана за действие на Европейската комисия за новата компютъризирана транспортна система са:

-         установяване на ясна и обвързана система, която може лесно да бъде разбрана и прилагана от митническите инспектори;

-         система, която използва процедури за обновяване и инструменти за сътрудничество, свързани с електронния обмен на данни;

-         система, която може да оперира с голям обем процедури и ситуации;

-         система, която включва координирани мерки срещу измама и покрива сумите при риск в нейните процедури;

Пълноценно функционираща митническа служба е предварително необходимо условие за поемане на отговорността по управлението на външните граници на разширения ЕС, в това число по събиране на националните мита и данъци и формиращи собствените ресурси на ЕС, и по прилагане на многобройните мерки на контрол на ЕС, упражняван на границата. При присъединяване източната и западна граница на България ще станат външна граница на ЕС.

Отчитайки тези обстоятелства, следва да се планира перспективно инфраструктурата и подготовката на служителите. Необходимо е също специфично подпомагане на развитието на оперативния капацитет на митническата администрация.

Прилагането на координиран подход към трансформирането на българската митническа администрация ще доведе до постигане на следните цели, изразяващи се в:

-         укрепване на системите за управление по набиране на информация;

-         консолидиране и по-нататъшно развитие на прилагането на Единния административен документ и свързаните с него разпоредби като основен инструмент на трансграничното регулиране на търговията в контекста на изравняване с Европейския съюз;

-         по-нататъшно развитие на законодателството и необходимите за прилагането му мерки, позволяващи присъединяването към Общата система за транзит;

-         развитие и въвеждане на законодателство и разпоредби, управляващи правото на представителство и компетенциите на митническите служители в контекста  на изравняването с практиката на ЕС;

-         укрепване и развитие на мерки срещу митнически и валутни, контрабанда и наркотрафика в сътрудничество с ЕС на международно ниво;

-         по-нататъшно развитие на вътрешния контрол и прилагане на ефикасни практики за избягване злоупотреби в митническата служба чрез укрепване на институцията митнически инспекторат;

-         разработване и възприемане на българска интегрирана тарифа, основаваща се на принципите за функциониране на ТАRIС с цел изравняване с митническите практики на ЕС.

За постигането на тези цели е необходимо да бъдат:

-         Осъвременени на методите и ефективността на информационния анализ, в т. ч. избор на критерии и показатели за нуждите на оценката на риска в съответствие с най-добрите практики на  ЕС и наличната технология;

-         Разработени и използвани данните на статистиката, основаваща се на адекватното прилагане на ЕАД;

-         Подобрено качеството и срочността на информацията, разпространявана, както вътре в митническата администрация, така и към други управленски структури;

-         Развита нормативната база за финансово обезпечаване на гаранциите в рамките на Общата система за транзит, която да се използва и от регионалните митнически служби;

-         Се подготви проект за регионално прилагане на ЕАД и Общата система за транзит чрез използване на компютърен и телекомуникационен интерфейс;

-         Да се повиши ефективността на информационната система за разкриване на злоупотреби, в т.ч. разработване на база за валутни и митнически нарушения и икономически нарушения, контрабанда и наркотрафика в сътрудничество с ЕС международно ниво;

-         Развие вътрешния контрол и прилагането на ефикасни практики за избягване злоупотреби в митническата служба чрез укрепване на институцията митнически инспекторат.

4. Политика на Република България в процеса на присъединяване на страната към митническия съюз.

Нашата страна приема и изцяло ще прилага достиженията на правото на Европейската общност в областта “Митническия съюз”.

Работната хипотеза на правителството е, че страната ни ще стане пълноправен член на ЕО към 01.01.2007 г.[12]

Рамковото законодателство в раздела “Митнически съюз” -  Законът за митниците и Правилникът за неговото прилагане са базирани на Митническия Кодекс на Европейската Общност /МКЕО / и Правилника за неговото прилагане /ППМКЕО/.

Постигането на по-висока степен на хармонизация в предприсъединителния период ще бъде реализирано чрез:

-         Изменения и допълнения на Закона за митниците, които ще отразяват настъпилите промени в европейското законодателство.

-         Чрез подзаконови нормативни актове, следващи хармонизацията с правото на ЕО в други раздели.

Пълно хармонизиране на митническото законодателство ще бъде постигнато към момента на присъединяване.

Премахването на митата между Република България и ЕС се извършва съгласно “Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България” и разширяващата се либерализация на търговията със селскостопански стоки и преработени селскостопански стоки.

Следва да се подчертае, че не се предвижда необходимост от преходен период за приемане на ставките на митата към трети страни, включени в Общата митническа тарифа.

Това се обуславя от факта, че митническото законодателството на Република България по отношение на тарифната политика е в голяма степен сходно с прилаганото в Общността. Ставките на митата за “най-облагодетелствана нация” постепенно се намаляват с тенденция за доближаване до прилаганите от ЕС.

България актуализира номенклатурата на митническата си тарифа ежегодно в съответствие с Комбинираната номенклатура и приема автономни ставки на митата към трети страни. В процес на разработка е българска интегрираната митническа тарифа на база на ТАRIC.

Системата за администриране на тарифните квоти за селскостопанските стоки е централизирана, базирана на принципа “пръв влязъл, пръв обслужен". Трябва да се подчертае, че страната ни прилага тарифни квоти, придружени с мерки за стоки, изискващи специален сертификационен режим, но към датата на присъединяване ще въведе процедурите, прилагани в ЕС.

Постигната е пълна хармонизация при процедурите при вноса и контрола на стоките с възможна двойна употреба. Максимално висока степен на съвместимост, възможна за предприсъединителния период е постигната в следните области:

-         Поставяне на стоки под митически икономически режими;

-          Митническо задължение;

-         Правила за произход;

-         Активно и пасивно усъвършенстване;

-         Митническо складиране;

-         Временен внос;

-         Обработка под митнически контрол;

-         Износ;

-         Транзит;

-         Свободни зони и свободни складове;

-         Прекурсори;

-         Проверка на багаж

-         Опростени процедури.

Разпоредбите, регламентиращи Единния административен документ(ЕАД), са хармонизирани с тези в ППМКЕО и Конвенцията за опростяване на формалностите при търговия със стоки (Конвенция (ЕАД)). Използваният в България Единен административен документ (ЕАД) е уеднаквен с използвания в ЕО по всички изисквания. България е изпълнила законодателните изисквания за присъединяването към тази конвенция.

Република България участва пълноценно и играе активна роля международното митническо сътрудничество и взаимопомощ.

Страната ни е пълноправен член на Световната търговска организация (СТО) и на Световната митническа организация. Тя подкрепя изцяло направеното предложение от Европейската комисия за координиране на заеманите позиции при международни преговори, касаещи митническата област.

България е страна и по Митническата конвенция за международния транспорт на стоки под покритието на карнета ТИР /Конвенция ТИР/, Митническата конвенция относно контейнерите, Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури /Киото/.

В областта на взаимната помощ между митническите власти България има сключени двустранни споразумения с някои страни от ЕС (Австрия, Великобритания, Гърция) и се подготвя за преговори с други. При присъединяването към ЕС страната ни ще стане договаряща страна по всички международни споразумения, подписани от ЕС с трети страни с цел подобряване в сътрудничеството в митническата област.

Във връзка с присъединяването на България към Митническия съюз следва да се подчертае, че страната ни притежава необходимия административен капацитет и структури и не се налага създаването на нови институции или административни органи, за да продължи успешното възприемане на достиженията на правото на ЕО.

Българската митническа администрация разработи и прие Бизнес - стратегия, към която е прикрепен План за конкретни действия. С решение на правителството е одобрена Стратегията подготовка на митническата и данъчна администрации на България за присъединяване към структурите на Европейския съюз.

Глава трета. Методика на митническия контрол в Република България.

1. Специфика на методите и форми на митническия контрол

Митническия контрол се проявява в социално време и социално пространство чрез своите форми и методи на контролна дейност[13].

Формите и методите на митнически контрол имат общи черти с останалите форми и методи на контрол и свои специфични черти.

Общите черти се дължат на общото съдържание на контролната функция на единството в тяхната същност.

Специфичното проявление се базира на характерните особености на обекта и субекта на контрол в процеса на тяхното взаимодействие, изградената за целта организация и методология, както и целите и задачите, които преследва формираната митническа политика.

Формите на контрол в социалното пространството се обуславят от самата митническа дейност. Те обхващат съдържанието, което се проявява чрез тях.

Изходната база при разглеждането на формите на митнически контрол е обмитяването, възприето като негово съдържание В обхвата на формите на контрол следва да влизат всички или някои от процедурите на обмитяване.

Общата теория на контрол приема, че когато няма пълно обхващане на съдържанието, формите се превръщат в методи на познанието. Основното различие между формата и метода на контрол се проявява в това, че форма обхваща съдържанието напълно, а методът като метод на научното познание има за задача да изследва отделните части от съдържанието.

Като форми на митнически контрол могат да бъдат определени:

-         Митническата проверка;

-         Митническото наблюдение;

-         Документален контрол;

-         Физически контрол.

Съдържанието на митническия контрол дава представа за на процесите и явленията и дава основание да се твърди, че сред формите на контрол са и съществуващите митнически режими и направления.

Всеки митнически режим или направление е конкретна форма на контрол. Основанията за това се заключават в следното:

Първо, митническият режим обхваща целия процес на обмитяване, от подаването на митническата декларация до заплащането на митни сборове или безмитното пропускане и контрол на съответните ценности.

Второ, обхващането е както във времеви, така и в пространствен аспект, като в зависимост от конкретната форма се променя и обмитяването;

Трето, прилагането на митническия режим има конкретна правна рамка.

Според времето, в което се реализират конкретните форми на митнически контрол те се подразделят на:

Предварителен контрол. Той е налице, когато контролът се извършва преди осъществяване на самата дейност.

Митническият контрол се характеризира с обстоятелството, че се извършва, преди да се премине границата, т.е. той има степен на предварителност, заложена в неговото съдържание. По силата на тази специфичност при констатирани отклонения митническият контрол наказва и опита да се извършва митническо нарушение или отклонение.

Сред отделните видове митнически контрол (контрол на пътници и багажи, контрол на непридружавани пратки, контрол на пратки и други) предварителният митнически контрол е задължителен, което оказва съществено влияние върху ефективността и икономичността на митническия контрол.

Предварително, митнически контрол се осъществява във вътрешността на страната още при регистрацията на юридическите лица в съответната митница, на митническите пунктове при преминаване на границата. Предварителният митнически контрол се реализира от износителите или вносителите още преди декларирането на стоки и услуги на самата митница.

Текущият митнически контрол. По място този вид митнически контрол се осъществява в митническите пунктове, бюра, районните митници. Извършва се по време на преминаване на границата, както и при осъществяването на някои от  митническите режими.

Последващият митнически контрол се извършва в случаите, когато преминаването през митническата граница е осъществено.

От съществен интерес са случаите, в които стоките са пропуснати без за тях да е заплатено мито. При тези стоки вносителите имат ограничени права, които се изразяват в липсата на възможност да продават, залагат, дават под наем и т.н тези вещи. В случаите на констатирано нарушение митническият контрол е длъжен да събере дължимите митни сборове. Срокът, в който действа последващият митнически контрол, е три години след вноса на стоките.

Последващият контрол е с богати възможности за развитие главно по пътя на взаимодействието с другите видове специализиран финансов контрол (данъчен и ревизионен - финансов).

При изследване на части от съдържанието в науката се използват методи на митнически контрол. Сред най-често използваните методи са:

-         Проверка на документи - документален контрол;

-         Инвентаризация;

-         Митнически преглед - за да се изпълни процедурата трябва да са налице изисквания като: не се прави еднолично, а със свидетел, всичко се оставя на видимо място, прави се протокол, за да се установи констатираната наличност.

2. Образуване на дължимите мита за определите видови стоки.

Обмитяването представлява процес на облагане с мита, а облагането от своя страна е законосъобразна дейност по определяне и събиране на митата. При този процес се изпълняват и строго определени в Закона за митниците митнически формалности при преминаването на стоките на митническата граница на страната. В този основен нормативен акт за митнически контрол са предвижда размера на митата у нас да се определя то Министерския съвет, който издава Митническата тарифа на Р. България. Новата митническа тарифа за 2003 година е в сила от 01.01.2003 г.

Към нея са дадени приложения за преференции при внос на стоки. Предимството на изданието се изразява в това, че на един ред са дадени ставките на конвенционалните мита и ставките на автономните мита, както и допълнителната мерна единица. Това улеснява митническия инспектор, митническия агент и останалите лица, които работят с Митническата тарифа. Единствено за стоките при нетърговския обмен (пренасяни с предимство от пътници за лична употреба) правителството има право да определя митата по друг начин, което става със специална наредба.

В ЗМ е предвидено Митническата тарифа (МТ) да включва:

-         номенклатура на Митническата тарифа, която от своя страна съдържа номенклатурата на стоките, основана на Конвенцията на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките и на Комбинираната номенклатура на ЕС, от една страна, и от друга - номенклатурата, базирана въз основа на разпоредби за прилагане на тарифни мерки, включваща номенклатурата по Хармонизираната система, като се добавят към нея и някои подразделения;

-         ставки на митата, предоставяни от Република България при третиране за “най-облагодетелствана нация”;

-         преференциални ставки на митата, предоставяни в съответствие със споразумения, по които Република България е страна;

-         преференциални ставки на митата, предоставяни от Република България в рамките на Общата система от преференции;

-         автономни тарифни мерки;

-         допълнителни мерни единици.

У нас преобладаващо се прилагат ставки на митата, определени на адвалорна основа, която се изчислява в процент от митническата стойност на стоките, ако на съответното ниво не е предвидено друго.

Тарифното класиране на стоките е определянето на позициите и подпозициите в номенклатурите на Митническата тарифа, съгласно нейните правила, като при прилагането на Митническата тарифа се използват следните термини:

-         “позиция”, с която се определя четири цифреното число, посочено в колона

-         “тарифен номер” и съответстващо описание на стоките;

-         “подпозция”, с която се определя шест - или осем цифреното число, посочено в колона “Тарифен номер", и съответстващото описание на стоките;

-         “тарифен номер", с който се определя девет цифреното число, посочено в колона „Тарифен номер" и съответстващото описание на стоката.

В някои издания на Митническата тарифа сполучливо се използва графично и цветово разделяне, в зависимост от характера на стоката: синя за селскостопанските стоки, жълта за промишлените стоки и бяла за приложенията към Митническата тарифа, в които са дадени някои стоки с обемни и временни (сезонни) ограничения, предимно от селскостопанския сектор, е достъпно за сравнително по-неподготвени представители деловите среди, осъществяващи вносно-износни операции, и за начинаещи лица, изучаващи митническия и външнотърговския режим.

В първите три колони се включват: колона “Общи мита” – ставките от тази колона се предоставят от Република България като третиране “Най-облагодетелствана нация", като те означават основните ставки. В следващата се означават преференциалните мита съгласно Общата система за преференции на УНКТАД - Организацията за търговия в системата на ООН. Тези преференции се предоставят едностранно на група от най-слабо развити страни, като при вноса от тях се изисква сертификат за произход (форма ИА).

В колона №5 се посочват допълнителните мерни единици. Възприета е метричната система. Основна мерна единица са килограмите, но в редица случаи стоките по-точно се описват и в други мерни единици като: бройки, литри, киловати, квадратни метри и т. н. Следват още десет колони с групирани преференциални мита, които се определят на реципрочна основа в съответствие със задълженията по влезли в сила споразумения за създаване на зони за свободна търговия.

Колона №6 е за държави, членуващи в ЕС.

Колона №7 е за страните от ЕАСТ: Исландия, Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария.

Колони от №8 до №13 са за страните от ЦЕФТА, в което освен България членуват: Чехия, Словакия, и Словения и митата са еднакви.

Колона №14 е за мита при внос от Турция, с която страната ни е сключила споразумение за създаване на зона за свободна търговия, което е в сила от 1999 г.

Колона №15 е за мита при внос от Македония, с която България има подписано споразумение за създаване на зона за свободна търговия, влязло в сила от 2000 г.

Митническата тарифа (МТ) обхваща ставките на митата върху 10 000 стоки. При селскостопанските стоки, които по принцип са по-чувствителни към ценови промени, се използват т. нар. мерки на търговската политика като тарифните квоти. Това означава безмитен внос или внос с намалено мито, който е в рамките на квотата. Българските тарифни квоти произтичат от задълженията на нашата страна в рамките на Световната търговска организация (СТО).

Доказателство за произхода на стоката е Сертификатът за произход, форма А. Той има съществено значение при вноса на стоките, поради обстоятелството, че в зависимост от произхода стоката, която се внася, вносителят може да ползва някакви преференции, като да прилага за внесените от него стоки нулева или намалена ставка на митата. Произходът на стоките е:

1)     Непреференциален, който служи за целите на:

-         прилагането на митническата тарифа, с изключение на преференциалните тарифни мерки;

-         Прилагането на установени с акт на МС мерки, различни от тарифните;

-         Изготвянето и издаването на сертификати за произход. При определянето на произхода на стоките е необходимо да се има предвид обстоятелството, че стоките, които произхождат от страна, са само тези, които са изцяло произведени или (добити)  в  нея  като:  руди и други минерални продукти, добити в тази страна; живи животни, които са родени и отгледани в страната и др. За стоките, в чието производство участва повече от една страна, се счита, че те произхождат от страната,  в която са претърпели своята последна,  най-съществена, икономически обоснована преработка или обработка, довела до  произвеждането на нов артикул.

Сертификатът за произход следва да е издаден от упълномощени за тази цел организации от съответната държава. В България такива организации, оторизирани да издават Сертификат за произход са: Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Българската стопанска камара (БСК).

2)     Преференциален - регламентира се със:

-         международни споразумения, по които Република България е страна относно въвеждането на преференциални тарифни мерки;

-         нормативни актове за едностранно приети от Република България преференциални тарифни мерки - Общата система за преференции.

3. Изчисляване на митническата облагаема стойност.

От съществено значение, за изясняването на процеса на обмитяване е определянето на митническата стойност или митническата  облагаема стойност.

 Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в левове. Разпоредбите на ЗМ уреждат определянето на митническата стойност за целите на прилагане на Митническата тарифа на Република България, както и за целите на прилагане на установени с нормативен акт мерки, различни от тарифните.

Митническата стойност на внасяните стоки представлява договорната стойност, която е реално платената или  подлежаща на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България при условие, че:

-         не съществува ограничение относно правото на разпореждане или на ползване на стоките от купувача, освен ограниченията, които установени с нормативни актове на Република България или географския регион, в който стоките могат да бъдат препредавани, или не засягат съществено стойността на стоките;

-         продажбата или цената не е подчинена на условия или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена;

-         каквато и да е част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със стоките от купувача не се връща пряко или косвено на продавача, освен ако е възможна корекция;

-         купувачът и продавачът не са свързани лица или когато са свързани - при условие, че договорната стойност е приемлива за митнически цели.

В ЗМ са регламентирани обстоятелства, които се отчитат при наличието на свързани лица:

При определянето дали договорната стойност е приемлива за целите на митническия контрол фактът, че купувачът и продавачът са свързани лица, не следва да бъде основание договорната стойност да се разглежда като неприемлива. При необходимост да се разгледат обстоятелствата по продажбата и при условие, че връзката не е повлияла върху цената, договорната следва да бъде приета. В случаите, когато въз основа предоставената от купувача или от друг източник информация митническите  учреждения имат основание да считат, че връзката е повлияла върху цената, те следва да съобщят своите основания на декларатора да му дадат реална възможност да отговори. По искане на декларатора основанията му се съобщават писмено.

При продажба между свързани лица договорната стойност следва и стоките да се приеме и стоките да се остойностят, когато деклараторът докаже,  че тази стойност е много близка до една от следните стойности: определени в същия или приблизително същия момент договорна стойност при продажби на идентични или сходни стоки, продадени за износ в Република България между купувачи , които не са свързани лица, а също и митническата стойност на идентични или сходни стоки.

В митническата стойност се включват в някои специфични случаи и таксите за правото да бъдат възпроизвеждани внасяните стоки в Република България, които не следва да се добавят към платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки при определяне на митническата стойност и плащанията, направени от купувача за правото да разпространява или да препродава внасяните стоки, ако тези плащания не представляват условие за продажбата на стоките за износ за Република България.

Митническата стойност на внасяните стоки не следва да включва следните разходи, при условие че те са разграничени от платената или подлежащата на плащане цена:

-         разходите за транспорт на стоките, извършени извън територията на Република България, след тяхното въвеждане;

-         разходи за строителство, инсталиране, монтаж, поддръжка или техническа помощ, извършени за стоките след вноса им;

-         таксите за правото да бъдат възпроизвеждани внасяните стоки в Република България;

-         комисионни за покупка;

-         мита, данъци, акцизи и такси, дължими в страната за вноса или за продажбата на стоките;

-         лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на  внасяните стоки, независимо от това дали е предоставен от продавача, от банка или от трето лице, при условие че лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена, финансовото споразумение е в писмена форма и че купувачът може при необходимост да докаже, че: такива стоки се продават към момента на остойностяване по цената, декларирана като реално платена или подлежаща на плащане цена, и обявеният лихвен процент не превишава равнището за преобладаващия брой такива договори в страната, където и по времето, когато финансирането е било осигурено.

При определяне на митническата стойност на внасяни носители на данни или внасяни инструкции за използване на оборудване за електронна обработка на данни се вземат предвид само разходите за самите носители, а не и данните за тези носители, като компактдискове, дискети и т. н. В ППЗМ е предвидено, че към носителите на информация не се причисляват интегрални схеми и полупроводници и подобни устройства, а към т. нар. “данни или, инструкции” не се включват звукови, кинематографични или видеозаписи. Митническата стойност на внасяни носители за информация, носещи данни или инструкции, не включва разходите за данните или инструкциите, при условие, че тези разходи или стойност, са разграничени от разходите или стойността на въпросните носители, т. е. стойността и разходите на носителите и на данните върху тях трябва да са записани във фактурата поотделно.

4. Митнически режими и направления.

В ЗМ са регламентирани общо 9 митнически режима, а в Наредба №11 за реда на писмено деклариране на стоки пред митнически учреждения са описани общо 11 митнически режима. В нея са посочени, освен тези, регламентирани със ЗМ, и следните митнически режими: реекспортиране на стоки извън митническата територия на Република България и реимпорт.[14]

1)     Внос.

Оформянето на режим внос дава на чуждестранните стоки митнически статут на местни стоки. Вносът обхваща прилагането на мерките на търговската политика, извършването на формалностите, предвидени при внос на стоки, и облагането с дължимите митни сборове.

Когато след датата на приемане на декларацията за внос, но преди вдигане на стоките, се намалят ставките на митата или на таксите с равностоен ефект, на деклараторът се предоставя възможността да поиска прилагането на по-благоприятните ставки или такси. Това не важи в случаите, когато стоките не са вдигнати по вина на декларатора. В други случаи, когато една пратка съдържа стоки с различно тарифно класиране, чието отделно деклариране води до обработка и разходи, несъответстващи на размера на дължимите вносни митни сборове, митническите органи имат право по искане на декларатора да приемат облагане на цялата пратка съобразно с тарифното класиране на стоката с най-висока митническа ставка.

Внесените стоки, които поради специфичното си предназначение се облагат с намалени или нулеви мита или такси с равностоен ефект, остават под митнически надзор. Митническият надзор приключва с:

-         премахването на условията за ползване на правото за намалени или нулеви мита;

-         с изнасянето, унищожението или ползването на стоките за цели, различни от определените за прилагането на намалени или нулеви мита и след заплащане на дължимите митни сборове.

-         Загубата на митническия статут за местни стоки в случаите, когато: декларацията за внос е анулирана след вдигането им; вносните митни сборове за тези стоки са възстановени или опростени.

При характеристиката на режимите с отложено плащане и митническите икономически режими от съществено значение е определянето им като митнически режими, които са предпоставка за ускорено икономическо развитие на стопанството ни. За целите на прилагането на разпоредбите на ЗМ:

2)     Терминът режим с отложено плащане се отнася за чуждестранни стоки, поставени под следните режими:

-         митническо складиране;

-         активно усъвършенстване с отложено плащане;

-         обработка под митнически контрол;

-         временен внос.

3)     Понятието митнически икономически режим се отнася за стоките поставени под следните режими:

-         митническо складиране;

-         активно усъвършенстване;

-         обработка под митнически контрол;

-         временен внос

-         пасивно усъвършенстване.

В ЗМ е предвидено, че стоките, поставени под режим с отложено плащане както и стоките, които в рамките на режим активно усъвършенстване по системата с възстановяване са били формалностите за внос, се считат за вносни стоки. Вносните стоки, които в рамките на режимите  за активно усъвършенстване  и обработка под митнически контрол не са претърпели никакви операции по усъвършенстване или обработка, се смятат за стоки в непроменено състояние.

Прилагането на всеки митнически икономически режим се допуска с разрешение, което се издава от митническите органи. Тези разрешения се издават при спазване на условията, предвидени за съответния режим:

-         на лицата, които са в състояние да осигурят правилното протичане на операциите;

-         в случаите, когато митническите органи са в състояние да осигурят надзора и контрола върху режима, без да се налага въвеждане на административни изисквания, несъответстващи на икономическата нужда от ползване на режима.

Условията, при които се прилага съответният режим, се посочват в разрешението. Неговият титуляр е длъжен да уведоми е органи за всяка промяна, настъпила след издаването може да повлияе върху неговото съдържание и върху начина за прилагането му. В някои случаи, когато стоки, от стоки под режим с отложено плащане, не се смятат за местни, съответните стоки се приемат за поставени под същия режим. Тези случаи са регламентирани в ППЗМ.

За поставяне на стоките под режим с отложено плащане митническите органи имат право да поискат обезпечаване на митническото задължение. За всеки режим с отложено плащане се предвиждат специални разпоредби за учредяване на съответно обезпечаване.

Митнически икономически режим с отложено плащане се приключва, когато стоките, поставени под този режим или получените компенсаторни или обработени продукти получат ново митническо направление. Митническите органи вземат всички необходими мерки за целите на митническия контрол, които .се регламентират с ППЗМ за стоките, за които режимът не е съгласно предвидените условия. Правата и задълженията на титуляра на митнически икономически режим могат при определени от митническите органи условия да бъдат прехвърляни на други лица, които отговарят на изискванията за ползване на съответния режим.

4)     Транзит.

            Този митнически  разрешава пренасяне от едно до друго място на митническата територия на Република България на:

-         чуждестранни стоки, без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика;

-         местни стоки, предназначени за изнасяне, за които са извършени съответните митнически формалности.

Пренасянето на стоките се осъществява:

съгласно разпоредбите за режим транзит в страната

-         покритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнети ТИР от 1975 г. Карнет ТИР се прилага в случаите, когато пренасянето е започнало или трябва да завърши извън страната, или при случаите, когато пренасянето се отнася за пратки със стоки, трябва да бъдат разтоварени в страната и които са отправени заедно със стоки, предназначени за разтоварване в чужбина;

-         под покритието на карнет АТА, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за временно допускане на стоки от 1961 г., както и на други конвенции, по които Република България е страна;

-         чрез пощенски пратки, включително колети.

-         Транзитът се прилага, без да се нарушават специалните разпоредби, отнасящи се до движението на стоки, поставени под митнически икономически режим. Този режим се приключва, когато стоките и необходимите документи се представят в определеното митническо учреждение съгласно действащото митническо законодателство.

5)     Чрез режима митническо складиране се разрешава поставянето и съхранението в митнически склад на:

-         чуждестранни стоки, които не се облагат с вносни митни сборове и не подлежат на мерките на търговската политика;

-          стоки, за които съгласно действащите разпоредби при поставянето им в митнически склад е предвидено прилагането на мерки като при износ.

Под митнически склад се разбира всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия. Налице са и някои специфични случаи, при които стоките могат да бъдат поставени под режим митническо складиране без да се намират в митнически склад.

Митническият склад може да бъде обществен или частен.

Обществен е този склад, който може да се ползва за складиране на стоки от всички лица.

Частен е митническият склад, който може да се ползва за складиране на стоки само от складодържателя. Като складодържател се определя лицето, на което е разрешено да управлява митническия склад, а вложител в склада е лицето, което носи отговорността по декларацията за поставяне на стоките под режим митническо складиране.

За откриването и управлението на митнически склад е необходимо да бъде издадено разрешение от митническите органи. Изключение от това правило представляват случаите, когато складът се управлява от тези органи.

Лицето, което желае да открие и да управлява митнически склад, трябва да подаде писмено искане до митническите органи. Искането трябва да необходимите сведения за издаване на разрешение и да доказва икономическата целесъобразност от складирането.

В разрешението, което се издава само на местни лица, се определят условията, при които митническият склад се открива и управлява.

Към задълженията на складодържателя се причисляват:

-          осигуряването на неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване в митническия склад;

-         изпълнение на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране;

-         спазване на условията, определени в полученото разрешение

В случаите, когато разрешението се отнася за стопанисването на обществен склад, тези задължения могат да бъдат възложени само на вложителите в склада. Следва да се отбележи, че вложителят е отговорен за изпълнението на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране.

Правата и задълженията на складодържателя могат да бъдат прехвърлени на друго лице с разрешение на митническите органи. При спазване на разпоредбите на ЗМ митническите органи имат право да изискват от складодържателя да учреди обезпечение на задълженията му.

6)     Митническият режим активно усъвършенстване е сравнително по-рядко употребяван режим, чрез който се получава разрешение да бъдат осъществени една или повече операции на митническата територия на Република България по усъвършенстването на:

-         чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани като компенсаторни продукти, без да се облагат с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика. В конкретния случай режимът е “Активно усъвършенстване с отложено плащане”;

-         внесени стоки, за които ще бъдат възстановени или опростени вносните митни сборове, ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти извън митническата територия на Република България. В този случай точното наименование на режима е “Активно усъвършенстване по система с възстановяване”.

За операции по усъвършенстване се приемат:

-         обработка на стоки, включително тяхното монтиране и комплектуване с други стоки;

-         преработка на стоки;

-         поправка на стоки, включително пълното им възстановяване;

-         използване на определени в правилника стоки, които не се съдържат в компенсаторните продукти, но позволяват или улесняват производството им дори ако се изразходват изцяло или частично в производствения процес.

Под компенсаторни продукти се разбират всички продукти, получени в резултат на операциите по усъвършенстване на стоките. Съществува и определение на термина “еквивалентни стоки”, които са местни стоки, използвани вместо вносни стоки за производството на компенсаторни продукти, а също и на термина . “рандеман” който представлява количеството или процентът компенсаторни продукти, получени при усъвършенстването на определено количество вносни стоки.

Разрешението за активно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на операциите по усъвършенстването. Разрешението се издава на местни лица, като се допуска издаването на разрешение и на чуждестранни лица, ако внасят стоки с нетърговски характер:

-         в случаите, когато е възможно идентифициране на вносните стоки в компенсаторните продукти, с изключение на стоките, посочени при характеризиране   на   режима   активно усъвършенстване, а също и когато е възможно да се провери изпълнени ли са условията,  предвидени за еквивалентните стоки;

-         в случаите, когато режимът активно усъвършенстване спомага за създаването на по-благоприятни условия за износ или реекспорт на компенсаторни продукти и не се засягат основни икономически  интереси  на  производителите в страната.

Със специална разпоредба в ЗМ митническите органи се задължават да определят срок, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат изнесени или реекспортирани или да получат друго митническо направление. Този .срок се определя съобразно продължителността на операциите по усъвършенстването и разпореждането с компенсаторните продукти. Определеният срок започва да тече от датата, на която чуждестранните стоки са поставени под режим активно усъвършенстване. Митническите органи могат да го продължават след подаване на писмено мотивирано искане от титуляра на разрешението. В определени случаи митническите органи могат да допуснат срок, който започва да тече в рамките на календарен месец или тримесечие, да изтече на последния ден от последващ календарен месец, съответно тримесечие.

Митническите органи определят и срока за внасяне на чуждестранните стоки и декларирането им за режима. Този срок тече от датата на приемането на декларацията за износ на компенсаторните продукти, получени от еквивалентните стоки. За отделни вносни стоки или операции по усъвършенстването могат да се дефинират и специални срокове.

7)     Режимът обработка под митнически контрол позволява допускането на митническата територия на Република България на чуждестранни стоки за обработка с цел промяна на вида или състоянието им, без да се облагат с вносни митни сборове или да се подлагат на мерките на търговската политика. Получените в резултат на обработката продукти (обработени продукти) се оформят за внос в страната след заплащане на дължимите за тях вносни митни сборове. Разрешение за обработка под митнически контрол се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на обработката само на местни лица, когато:

-         вносните стоки могат да се идентифицират в обработените продукти;

-         след обработката на стоките е икономически неоправдано да се възстановят видът и състоянието им, които са имали преди поставянето им под режима;

-         прилагането на режима от заобикаляне на правилата за произход и количествените ограничения, предвидени за внасяни стоки.

8)     Режимът временен внос разрешава ползването на митническата територия на Република България, с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба. Режимът временен внос е много често обект на нарушения от недобросъвестни вносители на стоки и респективно е един от режимите, където митническият контрол следва да е особено стриктен и да не допуска заобикалянето му. Това не е възможно да бъде осъществено както по обективни, така и по субективни причини и понастоящем са налице редица пропуски в контролната дейност на митническите органи при прилагането на митнически режим временен внос.

В ЗМ е предвидено, че разрешение за временен внос се издава по искане на лицето, което ползва или нарежда ползването на тези стоки. Митническите органи не разрешават режим временен внос, когато е невъзможно вносните стоки да се идентифицират.

Налице е едно изключение - митническите органи могат да разрешат режим временен внос без идентифициране на стоките само в случаите, когато естеството им или операциите, които ще се осъществят, няма да доведат до злоупотреби с режима. Срокът, в който вносните стоки трябва да се реекспортират или да получат ново митническо направление, се определя от митническите органи.

Максималният срок, през който стоките могат да останат под режим временен внос, е две години (двадесет и четири месеца). Митническите органи могат да определят по-кратък срок със съгласието на заинтересуваното лице. При изключителни обстоятелства те имат право да удължават посочените срокове по искане на заинтересуваното лице в разумни граници, за да се осъществи разрешеното ползване.

9)     Режимът пасивно усъвършенстване разрешава да се изнасят временно местни стоки извън митническата територия на Република България, за да се подложат на операции по тяхното усъвършенстване, и получените в резултат на тези операции да бъдат оформени под режим внос с пълно или частично от вносни митни сборове. Временното изнасяне на местните стоки включва облагането им с износни митни сборове, прилагането на мерките на търговската политика, както и другите формалности предвидени при износ на местни стоки извън митническата територия на Република България. За целите на пасивно усъвършенстване:

-         временно изнасяни стоки са стоките, поставени под режим пасивно усъвършенстване;

-         операции по усъвършенстване, в т.ч.: операциите по обработката на стоки, монтирането им и комплектуването им с други стоки; тяхната преработка и поправка и т.н.;

-         компенсаторни продукти са всички продукти, получени в резултат на операциите по усъвършенстване на стоките;

-         рандеман е количеството или процентът компенсаторни продукти,  получени при усъвършенстването на определено количество временно изнесени стоки.

Следва да се отбележи, че под този режим не могат да се поставят местни стоки:

-         износът, на които дава право за възстановяване или за опрощаване на вносните митни сборове;

-         които преди износа са били под режим внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове поради употребата им за специални цели, докато условията, определени за разрешаването на това освобождаване, са в сила;

-         износът, на които дава право на получаване на субсидия.

Разрешение за пасивно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което нарежда извършването на операциите по усъвършенстването. Ползване на режима пасивно усъвършенстване може да се разреши и на друго лице за стоки с български произход по смисъла на ЗМ в случаите, когато операциите по усъвършенстването се състоят във вграждане на тези стоки в стоки, произведени извън Република България и внесени като компенсаторни продукти. Прилагането на режима се разрешава, само, ако по този начин се улеснява продажбата на изнасяните стоки, като същевременно не се засягат интересите на местните производители на стоки, идентични или сходни на внесените компенсаторни продукти.

10) Митническият режим износ по своята същност представлява изнасяне на местни стоки извън митническата територия на страната и включва прилагане на формалностите, предвидени за изнасяне на стоките, включително и на мерките на търговската политика, а когато е предвидено - облагане с износни митни сборове. Местните стоки, предназначени да бъдат изнесени, се поставят под режим износ. Следва да се подчертае, че това не важи за стоки, които са поставени под режим пасивно усъвършенстване и временен износ.

Декларацията за износ се представя в митническото учреждение, в района, на което се подготвят експедицията и товаренето на стоките за износ. В Правилника за прилагане на закона за митниците са предвидени и някои изключения от тази разпоредба. Така например за местни стоки, за които в закон са предвидени фискални преференции като за износ, режимът износ може да се прилага и когато стоките не са митническата територия на страната.

В Закона за митниците е предвидено, че износ се разрешава само, в случаите, когато стоките напускат страната в същото състояние, в което са били при приемане на декларацията за износ.

В специална разпоредба в ППЗМ се определя, че стоките, които не представляват предмет на забрани и ограничения и чиято левова равностойност не надвишава 3000 щатски долара за пратка и за декларатор, могат да бъдат декларирани директно в изходното митническо учреждение.

11) Временният износ. Това е митнически режим, при който се разрешава местни стоки да се изнесат временно извън митническата територия на Република България при условие да бъдат реимпортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба.

При спазване разпоредбите на Закона за митниците този режим се прилага за стоки, които могат да бъдат идентифицирани при реимпорта им, като се отчита съответната специфика.

Като искане за разрешаване на режим временен износ се смята подаването пред митническите органи на митническа декларация за поставяне под режим, а като разрешение за поставяне под режим временен износ се смята приемането на декларацията от митническите органи. Тя се прилага заедно със сведение, съдържащо следните данни, доколкото те са необходими и не могат да се впишат в на митническата декларация:

-         името или търговското наименование и адреса на молителя на режима, когато молителят не е един и същ с декларатора;

-         целите на временния износ;

-         времето, необходимо за реимпорт на временно изнесените стоки;

-         начина за идентификация.

Срокът, през който временно изнесените стоки се реимпортират без заплащане на вносни митни сборове, е 1 година. Срокът на временния износ може да бъде продължаван с разрешение на ръководителя на съответното митническо учреждение, допуснало режима, а едногодишният срок се удължава от директора на Агенция “Митници” или от упълномощено от него лице.

Заключение

Основното средство за постигането на целите заложени в Договора за създаване на Европейската общност е обединението на националните пазари на отделните страни - членки. Това от своя страна обуславя създаването на единно пазарно стопанство, в което липсват вътрешни граници. Неговото изграждане се свързва с преминаването през отделни етапи, един от който е именно Митническия съюз.

Особеност за държавите, участващи в Митническия съюз, е това, че за тях съществува забрана по облагането с мита на стоките, произведени в страните - членки на съюза. В същото време следва да се подчертае, че те приемат обща митническа политика и прилагат обща митническа тарифа спрямо стоките, произведени в трети страни.

От изключително значение за нашата страна е приобщаването й към структурите на ЕС и единния европейския пазар. Като предпоставка за реализирането на тази цел може да се определи хармонизирането на българското митническото законодателство в съответствие с европейското и практическото прилагане на режими и процедури, аналогични на тези на ЕС. Определяща роля в процеса на присъединяване има митническата администрация. В този смисъл тя е тази, която трябва да поеме отговорността за подпомагане стабилното функциониране на пазара и за правилно прилагане на политиките на Общността.

В заключение следва да се отбележи, че България вече е приключила преговорите с Европейския съюз по глава “Митнически съюз'” с което страната ни окончателно прие ангажиментите, отнасящи се до осигуряване на прозрачна и ефективна митническа служба. Във връзка с това българското правителство одобри програма, според която до края на 2005 г. всички митници на територията на страната ще отговарят на Европейските стандарти.

Използвана литература

1.      Адамов, В., и кол, “Мита и митническа политика”, ИК Абагар, Велико Търново, 1999 г.;

2.      Великов, В., “Митническа територия и митническа граница”, ИК  Тракия - М, София, 2000 г.;

3.      Гълъбов, Ив., и кол., “Наръчник за преминаване на граничните контролно - пропускателни пунктове на Република България”, ИК ФорКом, София, 2000 г.;

4.      Димов, О., “Митнически контрол”,  ИК Рацио 90, София, 1997 г.;

5.      Димов, О., “Европейски митнически контрол”, ИК Рацио 90, София, 2000 г.;

6.      Динев, М., “Контрол в социалното управление”, ИК Тракия - М, София, 1999 г.;

7.      Найденов, Б., “Международни търговски конвенции и кодекси”, София, 1993 г.;

8.      Славков, Б., “Данъчна система и данъчен контрол в Република България”, ИК Тракия - М, София, 2000 г.;

9.      Стоянов, В., “Теория на финансите”, том 1., ИК Галик, София, 1997 г.

10. Интернет източници:

www.evropa.bg

www.minfin.goverment.bg

www.customs.goverment.bg

www.mediapool.bg

Нормативни актове:

1.      Закон за митниците - 01.01.1999 г., променен 2002 г.

2.      Правилник за приложение на Закона за митниците (приет с ПМС № 270 от 10.12.1998 г., обн., ДВ, бр. 149 и бр. 150 от 17.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., попр., бр. 154 от 28.12.1998 г., изм. и доп., бр. 25 от 19.03.1999 г., в сила от 19.03.1999 г., изм., бр. 14 от 18.02.2000 г., в сила от 18.02.2000 г., бр. 4 от 12.01.2001 г., доп., бр. 82 от 25.09.2001 г. кн. 2/99 г., стр. 66; кн. 10/2001 г., стр. 36 т. 10, р. 1, № 3)

3.      Стратегия на Р България за присъединяване към ЕС, приета с ПМС №3/2000 г.

4.      Национален план за икономическо развитие на България 2000 - 2006 Партньорство за присъединяване – 1999 г.



[1] Закон за митниците – 01,01,1999 г., променен 01.2002 г.

[2] Димов, Олег “Митнически контрол” , С., 1997 г., Рацио 90

[3] Младенов, Петър “ Митнически процес и контрол”

[4] Димов, Олег “Митнически контрол” , С., 1997 г., Рацио 2000

[5] Великов, Венцислав “Митническа територия и митническа граница”, С., 2000 г., Тракия-М

[6] Закон за митниците от 01.01.1999 г., променен 01, 2002 г.

[7] Закон за митниците от 01.01.1999 г., променен 01, 2002 г.

[8] Партньорство за присъединяване – 1999 г.

[9] Сборник статии, Основно за ЕС, СУ “св. Климент Охридски”, 1998 г.

[10] Сборник статии, Основно за ЕС, СУ “Св. Климент Охридски”, 1998 г.

[11] Подготовка на асоциираните страни от Централна и Източна Европа за интеграция на вътрешния пазар на ЕС, май 1995 г. (white paper)

[12] Стратегия на Р. България за присъединяване към ЕС, приета с ПМС №3 /2000 г.

[13] Димов Олег, “Митнически контрол”, С., 1997, Рацио, 90

[14] Младенов, Петър “Митнически процес и контрол”, С.,1998 г., СИЕЛА


Търси за: митнически контрол | присъединяване | митническа администрация | правомощия | митническа политика | ГАТТ | нормативна база | мита | стоки | митническа облагаема стойност | митнически режим | внос | износ | транзит | митническо складиране | активно усъвършенстване | пасивно усъвършенстване | временен внос

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker