Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

Възникване, развитие и организация на

митническия контрол, осъществяван от

митническата администрация в България

2008 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

 

Увод. 2

І. ИСТОРИЯ НА МИТНИЧЕСКИЯ КОНТРОЛ В БЪЛГАРИЯ.. 3

ІІ. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА МИТНИЧЕСКИЯ КОНТРОЛ.. 6

2.1. Митата - обект на контрол.. 6

2.2. Видове мита. 7

2.3. Митническа политика. 9

2.4. Правна уредба на митническия контрол.. 9

ІІІ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МИТНИЧЕСКИЯ КОНТРОЛ. 13

3.1. Същност на митническия контрол. 13

3.2. Съдържание на митническия контрол.. 15

3.3. Видове митнически контрол. 17

3.4. Методология на митническия контрол. 18

ІV. ФОРМИ НА КОНТРОЛ ВЪВ ВРЕМЕТО. 19

4.1. Предварителен контрол.. 19

4.2. Текущ контрол.. 20

4.3. Последващ контрол.. 20

V. МЕТОДИ НА МИТНИЧЕСКИЯ КОНТРОЛ.. 20

VІ. ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИТНИЧЕСКИЯ КОНТРОЛ, ОСЪЩЕСТВЯВАН ОТ МИТНИЧЕСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ. 20

6.1. Задачи и обхват на митническия контрол.. 21

6.2. Задачи на Главно управление Митници.. 21

6.3. Вътрешен контрол в митниците. 22

6.4. Устройство и организация на митническата администрация. 23

VІІ. ФУНКЦИИ И ЗАДАЧИ.. 24

7.1. Правомощия на митническите органи.. 25

7.2. Права и задължения на лицата. 27

7.3. Взаимодействие на митниците с други държавни институции. 27

VІІІ. АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ.. 28

8.1. Административни наказания. 28

8.2. Производство по делата за нарушение на митническия режим. 29

8.3. Разпореждане със стоките, отнети или изоставени в полза на държавата и разпределение на постъпилите суми. 30

8.4. Взаимодействие на митниците с други държавни институции. 30

8.5. Международни митнически организации. 30

Заключение. 32

Използвана литература:. 34

 

Увод

Проблемите на митническия контрол са били актуални за цялото съществуване на България, след придобиване на независимост и суверенитет.

Българската държава винаги е отделяла внимание на митата и свързания с тях контрол. Днешното им развитие добива значимост в условията на ново структуриране на икономическото и политическото пространство. Създават се нови зони, разширяват се съществуващите.

През 1997 г. България стана член на Световната търговска организация, а през 1998 г. член на ЦЕФТА (Централноевропейското споразумение за свободна търговия). Предстои и присъединяването на България към Европейския съюз и НАТО. Това налага нов подход за взаимодействие и сътрудничество със страните членки.

 През 1998 г. България подписа тригодишно споразумение с МФВ, което постави като задължително условие либерализацията на външнотърговския режим, опростяване и премахване на митническите формалности.

Реализацията на всички нови цели е невъзможна без приемането на нов пакет нормативни актове, приет през 1998 г., който има за свой модел Европейския митнически кодекс.

След присъединяването ни към ЕС и ЕИО, митническия контрол трябва да отговаря на високите изисквания, които поставя общността.

Митническата политика заема достойно място във формирането на икономическата среда в съответното стопанство. Системата   на   митническия   и   валутен   контрол  се разглежда като възможност за въздействие върху икономиката  на страната. Митническата политика  може да затрудни производството, както и обратното - да стимулира производството и търговията.

Целта на настоящата дипломна работа е да разкрие спецификата в съдържанието на митническия контрол, чрез което да се очертаят съществуващите форми и методи на контрол. Разглеждат се някои основни понятия, историческото развитие на митническия контрол, както и съвременните му проблеми=

І. ИСТОРИЯ НА МИТНИЧЕСКИЯ КОНТРОЛ В БЪЛГАРИЯ

С подписването на Санстефанския мирен договор на 03.03.1878 г. България получава обединение в етническите си граници. Сред първите създадени министерства е Министерството на финансите, което започва да функционира официално на 04.08.1879 г. В неговата структура е функционирал Митническият отдел, успоредно с Отдел за преки данъци, Отдел за косвени данъци и др.

Обособяването на структурно звено показва, че в самото създаване на новата българска държава се е предвиждало достойно място за митата и митническата дейност. Очевидно е, че новосформираната държава е разчитала на митата като източник на средства.

Митата представляват 75% от косвените данъци, а те са 16% от приходите на държавата.

Причините за ниския размер на митата са политически. Подписаният на 01.07.1878 г. Берлински договор не позволява България да провежда самостоятелна митническа политика. Страната е задължена да провежда политика на свободна търговия, като няма право да увеличава вносните мита повече от 8% от стойността на стоките. Налице са занижени вносни мита, които не защитават собственото производство. Тази политика довежда до насищане на пашите пазари с чужди стоки. Българската държава започна да изгражда своя митническа система, като съчетава задълженията, наложени от Берлинския договор за курс на свободна търговия с необходимостта от защита на интересите на държавата.

В началото на 1880 г. се създават множество нормативни актове, които укрепнат митническата политика и митническия контрол:

-         “Привременни наставления за митарските учреждения”

-         “Правилник за българската митница” 1879 г.

-         “Митнически устав” 1880 г.

През януари 1885 г. е внесен за обсъждане “Закон за митниците”.

С приетите нормативни актове се установява необходимият контрол върху всички стоки, внасяни или изнасяно през държавната граница.

Приетият закон се съобразява с Берлинския договор и постановява облагането на стоките да става при спадане на процент от стойността им, а за много стоки не се предвижда събирането на мита.

Митническият контрол се осъществява от митарските учреждения, които са под ръководството на Министерство на финансите. Съставът е разделен на пет степени. Управителите и началниците се назначават и уволняват с указ на княза по предложение на министъра на финансите.

Законът определя методите на действие и средствата за въздействие, които се предоставят на митническите органи.

Митническите чиновници имат правото да правят претърсване за откриване на контрабандни стоки в публичните и търговските заведения, да отварят и преглеждат всички колети, изпращани или получавани от чужбина, да налагат конфискации, глоби или да вземат двойно или тройно мито за нарушенията, които представляват укритите разлики между обявените в декларацията и намерените при преглеждането стоки. Те могат да поставят печати и пломби, да задържат образци и стоки. Основната задача на митническия контрол се заключава в обезпечаването на цялостното точно изпълнение на установения в страната режим на митническо облагане. Чрез контрола се следи за начисляването и събирането на мита от всички подлежащи на обмитяване стоки, събирането на различни такси за поставянето на пломби и печати, установяването на конфискации и т.н.

Всички   служители  са  поставени  под закрила  на  закона, където са посочени техните права и задължения.

Обект на контрол са стоки, пренасяни по вода, шосе и жп транспорт, съхраняване на оставащите в страната стоки или транзитното им преминаване, пощенски пратки от и за чужбина.

Общото, което е характерно за тази нормативна уредба в България е, че е водена от фискални съображения.

Този закон остава и след Съединението, когато пазарът се разширява, натрупват се капитали, формира се нова българска буржоазия, която започна да се грижи за своите интереси, преминава се към покровителствена политика по отношение на производството. Стамболовото правителство приема “Закон за сключване на търговски договори с всички държави, които биха пожелали тона”. Постепенно се преминава към замяна на адвалорната система със система за специфичните мита, което помага за развитието на нашата промишленост.

Успоредно с митата се въвеждат и някои други митнически такси:

-         полупроцентов сбор;

-         статистическо право;

-         акцизи и други.

Слабост на закона е липсата на изрична разпоредба относно подчинеността на митническите органи. Разчита се на подзаконови нормативни актове, които се издават от правителството.

През 1960 г. се приема закон, чиято основна задача бе “контрол върху монопола на външната търговия”.

-         През този период България подписва няколко международни митнически конвенции:

-         “Конвенция за митнически улеснения в полза на        туризма и допълнителния протокол към нея”, съставена в Ню  Йорк на 04.06.1954 г.;

-         “Конвенция относно временния внос на частни шосейни превозни средства” - 04.06.1954 г.;

-         “Конвенция относно временен внос на търговски шосейни превозни средства” - Женева, 18.05.1956 г.;

-         “Конвенция за режима на палети, използвани при международен транспорт” - Женева, 09.12.1960 г.;

-         “Конвенция за създаване на Съвет за митническо сътрудничество”, 15.12.1950 г.;

-         “Конвенция за временно допускане на стоки (АТА)”, Брюксел, 06.12.1961 г.;

-         “Конвенция относно временния внос на професионални материали”, Брюксел, 08.06.1961 г.;

-         “Конвенция относно временния внос на амбалаж”, Брюксел, 06.10.1960 г.;

-         “Конвенция относно контейнерите”, Женева, 02.12.1972 г.;

-         “Конвенция за международен превоз под прикритието на ТИР карнета”, Женева, 14.11.1975 г. и т.н.

Седемдесетте и осемдесетте години се характеризират с наличието на ясно очертана митническа политика по отношение на страните членки на СИВ, развиващите се страни и развитите капиталистически страни.

По отношение на страните членки на СИВ се прилагаха минимални мита, а много често стоките се пропускаха и без мита.

Стоките от развитите капиталистически страни бяха със забранителни мита, което на практика спираше външнотърговския обмен.

Най-важната промяна в Закона за митниците от 1960 г. е направена през 1989 г., когато е отменен монополът на държавата във външната търговия. С отмяната на този монопол се променят основните задачи на митническия контрол.

През 1998 г. се прие новият Закон за митниците, който започна да действа през 1999 г. Характерно за него е пълната приемственост с Европейския кодекс на митниците.

ІІ. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА МИТНИЧЕСКИЯ КОНТРОЛ

2.1. Митата - обект на контрол

Митата са вид косвен данък, който се дължи при преминаване на стоките през митническата граница. Митата са едни от най-старите данъци и се събират, независимо от формата на държавно управление (монархия, република и т.н.).

В исторически план те възникват с възникването на държавата, основен приходоизточник са и са разнообразни.

Като вид косвен данък митата имат следните отличителни характеристики:

-         митата се събират принудително и не зависят от волята и желанията на данъкоплатеца;

-         митата се събират безвъзмездно, т.е. срещу плащането на митото не се получава никаква друга услуга;

-         митото е предназначено за държавата и постъпва в държавния бюджет;

-         събирането на митото се извършва от специални субекти, определени със закон и обособени в митническа администрация.

Важен елемент от определението на митото е митническата граница, чието преминаване е условие за извършване на митническия контрол.

Митническата граница може да съвпада с държавната граница, но може и да не съвпада. Пример за това са свободните безмитни зони, градове, митнически съюзи и общности. Причините за това са договореностите за стимулиране на взаимната търговия.

Митата могат да се събират и във вътрешността на страната, като държавната граница влияе като условие за извършване на обмитяването.

Митата се използват като външнотърговски инструмент за регулиране на вноса или износа на страната. Със своята всеобхватност и гъвкавост митата позволяват да се реагира своевременно на прояви на дискриминация или стимулиране на външнотърговската дейност.

Митата в съвременната държава имат следните функции, които са също обект на контрол:

-         Фискална функция - свързана с възможността на митата  да  носят  приходи  на  държавния бюджет. Постепенно тази   функция   намалява   своето   значение.   Размерът   на митата   в   държавните   бюджети   в   развитите страни намалява, както и абсолютният им размер. Причините за всеобщото намаляване на размера на митата могат да бъдат търсени в растящата интернационализация на търговията, производството и капитала, замяна на конкуренцията с неценови методи, немитнически ограничения и др.

Независимо от намаляващото значение на митата, нито една държава досега не се е отказала от митата като вид приходоизточник за бюджета, което означава, че те не са изчерпали тази си функция.

-         Социална функция — функционирането на митата дава възможност да се стимулира националното производство и да се разкрият нови работни места, отрасли, дейности.

-         Политическа функция — чрез увеличаването или намаляването на митата се оказва политическо въздействие върху една или друга държава. Обикновено това въздействие се използва по-силно към по-слабо развитите държави.

-         Икономическа функция — свързана преди всичко с развитието на отделни отрасли и нови дейности. Митата са един от регулаторите на международната търговия.

2.2. Видове мита

Съществуват различни класификации за отделните видове мита, но повечето автори ги класифицират по следния начин:

А) Според движението си към митническата граница митата биват:

-         вносни

-         износни

-         транзитни

Б) По икономическата си природа митата биват:

-         фискални мита, служещи за увеличаване на бюджетните приходи;

-         покровителствени или протекционистични мита, целящи защита на националното производство;

-         преференциални мита, използвани за отделни страни или групи стоки с цел на намаляване на митническите вземания;

-         антидъмпингови мита, които се прилагат, когато дадена държава осъществява дъмпинг на определени стоки или срещу определени държави;

-         изравнителни мита — целящи изравняването на цените на стоките между отделните държави;

-         дискриминационни мита, въвеждащи забранителни размери по отношение на отделни страни или отделни стоки.

В) Според начина си на изчисляване митата се делят на:

-         адвалорни мита, които се изчисляват от стойността на стоката. Прилагането им е в зависимост от това кои цени на стоките се взимат като митническа облагаема стойност;

-         специфични мита, които са фиксирани за всяка група стоки според различни критерии;

-         служебни мита, които се определят от митническата администрация, независимо от тона кой ги е внесъл и откъде. Митото става независимо от действията на стокопроизводителите;

-         комбинирани мита, които използват отделните видове;

-         подвижни мита.

Г) Според инициативата за утвърждаване:

-         мита, посредством приети международни споразумения: ГАТТ, СТО, двустранни и многостранни договори;

-         мита, предложени от съответната държавна институция в страната

Д) Според отношенията си към политиката биват: стратегически и военни.

Е) Според времетраенето биват:

-         постоянни

-         временни

-         преходни

-         сезонни.

Ж) Според правния способ на съставяне биват:

-         общи

-         автономни.

З) Според отрасъла, който защитават митата биват:

-         за защита на промишлеността

-         за защита на селското стопанство и т.н.

Различните видове мита определят и специфична организация, технология и методология на митническия Контрол.

Трудността идва от изграждането на система за контрол, която обикновено е комбинация от различни видове мита.

2.3. Митническа политика.

Митническата политика е съвкупността от действия, които държавата прилага за регулиране на външнотърговската стратегия.

Елементите на митническата политика са:

-         съществуващите мита, данъци и такси;

-         създадената организация за осъществяване на митническата политика;

-         управлението на митническата политика, което включва: планирането, анализа, отчетността и контрола.

Планирането се осъществява на базата на възприетата външнотърговска стратегия, като то се извършва от Министерството на търговията и туризма и Министерството на финансите под въздействието на вътрешни и външни фактори.

Сред външните фактори влияние оказват сключените договори с международни организации (ГАТТ, сега СТО), състоянието и процеса на самото производство.

Анализът, който се извършва пак от тези органи, има за цел да установи действителното състояние, мотивите, причините, проявлението на отделните явления и процеси, протичащи при външнотърговския стокообмен.

Отчетността има важно значение и своя специфика, защото на тази база се взема решение за планирането, формира се данъчната и счетоводната политика на държавата и предприятията.

Контролът заема най-голямата част от митническата политика. Митническият контрол е отношение между държавата и данъкоплатците, с което се цели спазването и коригирането на митническата политика.

Наличието на митническата политика е предпоставка за ефективен митнически контрол.

2.4. Правна уредба на митническия контрол

През 1960 г. е приет Закон за митниците, който е променян многократно. Законът съдържа 77 члена и се състои от пет части и преходни разпоредби.

В първата част са дадени общите положения, в които са обхванати въпроси като цели на митническия контрол, субекти на контрола и подчиненост на администрацията, общи задължения на физическите лица, както и приоритетно спазване на международните спогодби, подписани от нашата страна.

Втората част е посветена на митническия контрол, като последователно са разгледани въпросите на “Контрола върху превозните средства”, “Превоза на стоки под митнически контрол”, “Манифестирането”, някои митнически режими, “Контролът върху международните пратки” и “Контролът на пътниците и техните багажи”.

Част трета на закона е посветена на обмитяването, като е дадена дефиниция на обмитяването и свързани с него основни понятия, случаите на безмитен внос и износ.

В част четвърта са дадени наказателните разпоредби, обхващащи митническите нарушения, производството по делата за митнически нарушения и др.

В част пета са дадени особените разпоредби, касаещи изключение от установения със закона ред.

Приет е “Правилник за приложение на Закона за митниците”, (ПМС  № 5 от 30.01.1975 г.), изменян многократно.

Митниците в България извършват митническия контрол върху външнотърговската дейност, поради което Министерският съвет периодично урежда режима за вноса и износа на стоки на територията на Република България.

Митническият контрол се извършва върху внасяните и изнасяните стоки и валутни ценности, за което се събират митни сборове и други дейности, определени със закон (например митниците събират ДДС при осъществяване на внос).

Митническите тарифи са приети с ПМС № 35 от 1992 г. и ПМС № 237 от 1995 г.

ПМС № 59 от 1991 г. за засилване на митническия контрол и усъвършенстване на митническата система в Република България.

ПМС № 85 от 1993 г. за внос и износ на стоки от пътници.

Наредба № 1 от 1993 г. на М. Ф. за митнически контрол върху стоките и международните пратки, внасяни и изнасяни от пътници и физически лица.

ПМС № 39 от 1996 г. за определяне на митническата облагаема стойност на стоки, внасяни в Република България.

ПМС № 118 от 1996 г. за въвеждане на временна такса по вноса в Република България от юридически лица и еднолични търговци.

Наредба за митническия контрол за стоките, пренасяни през държавната граница.

ПМС № 2 от 1992 г. за облагаемата стойност на употребяваните автомобили.

Инструкция № З от 1996 г. на М. Ф. за попълване и отчитане на Единния административен документ.

Инструкция № 2 от 1996 г. на М. Ф. за попълване на декларация за митническа облагаема стойност.

Закон за сделките с валутни ценности и валутен контрол от 01.07.1966 г., изменян и допълван многократно.

В сила са международните митнически конвенции, които Република България е подписала или към които се е присъединила. Конвенциите са нормативни актове, които имат предимство пред нормативните актове, създадени в страната. Те са следните:

1)     Митническа конвенция за временно допускане на стоки (АТА), Брюксел, 06.12.1961 г., в сила за нашата страна от 01.11. 1964 г.

2)     Митническа конвенция за международен транспорт на стоки под прикритието на ТИР карнета, Женева, 14.11.1975 г., в сила за нашата страна от 20.04.1978 г.

3)     Митническа конвенция за създаване на Международен съюз за публикуване на митнически тарифи, Брюксел, 05.07.1890 г.

4)     Международна конвенция за опростяване на митническите формалности, Женева, 03.11.1923 г., в сила за нашата страна от 10.12.1926 г.

5)     Конвенция за митнически улеснения в полза на туризма и допълнителния протокол към тях, съставена в Ню Йорк на 04.06.1954 г., в сила за нашата страна от 07.01.1960 г.

6)     Конвенция относно временен внос на частни шосейни превозни средства, съставена в Ню Йорк на 04.06.1954 г., в сила за нашата страна от 07.01.1960 г.

7)     Митническа конвенция относно контейнерите, създадена в Женева на 02.12.1972 г. и в сила за нашата страна от 22.08.1977 г.

8)     Митническа конвенция за режима на палети, използвани при международен транспорт, Женева, 09.12.1969 г., в сила за нашата страна от 12.06.1962 г.

9)     Конвенция за създаване на Съвет за Митническо сътрудничество, Брюксел, 15.12.1980 г. и в сила за нашата страна от 10.08.1962 г.

10) Митническа конвенция относно определенията, които се дават за внос на стоки, предназначени да бъдат показани или използвани на изложение, панаир, конгрес или подобно мероприятие, съставена в Брюксел на 08.06.1961 г. и в сила за нашата страна от 01.11.1964 г.

11) Митническа конвенция относно временния внос на професионални материали, Брюксел, 08.06.1961 г., в сила за нашата страна от 01.11.1964 г.

12) Международна митническа конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите режими, съставена в Киото, 18.05.1973 г. и в сила за нашата страна от 20.07.1982 г.

13) Митническа конвенция относно временния внос на търговски шосейни превозни средства, съставена в Женева на 18.05.1956 г., в сила за нашата страна от 07.01.1960 г.

14) Митническа конвенция относно временния внос на амбалажи, съставена в Брюксел на 06.10.1960 г. и в сила за нашата страна от 06.12.1969 г.

От 1999 г. започна да действа новият Закон за митниците.

В структурно отношение той има 240 члена, разпределени в девет части с тридесет и две глави, допълнителни, преходни и заключителни разпоредби.

В част първа на закона са дадени “Основните разпоредби”, които обхващат “Общите положения”, “Митническа администрация” и “Права и  задължения на лицата”.

В “Общите положения” са дефинирани понятията митнически контрол и се въвежда понятието митнически надзор.

Посочен е характерът на дейността, както и задълженията всички лица да оказват съдействие на митническите органи.

В частта на митническата администрация са разгледани устройството и организацията, функциите, задачите и правомощията на митническите органи.

За  пръв  път  са регламентирани правата и задълженията на лицата. Самостоятелни раздели представляват “Представителството” ,   “Решенията на митническите органи” и “Информацията, която се разменя между лицата”.

В част втора са дадени “Елементите за определяне на митните сборове и за прилагане на други мерки по вноса и износа”. Регламентирани са за първи път в закон елементите на митническата тарифа, произхода на стоките и митническата стойност. Включването на тези норми в закона е израз на нарасналата им отговорност.

В част трета се регламентира “Въвеждането на стоки на митническата територия на Република България до получаване на митническо направление”. Въвеждането на стоки е ново понятие, което предхожда процеса на деклариране на стоки и се съпътства от представяне и манифестиране.

В част четвърта се регламентират митническите направления.

В част пета са дадени митническите облекчения, а в част шеста - митническите задължения.

В част седма и осма са дадени административно-наказателните разпоредби и обжалване на решенията.

В част девета е посочено разпореждането със стоки, отнети или изоставени в полза на държавата и разпределение на постъпилите суми.

Законът завършва с допълнителни, преходни и заключителни разпоредби

Новият Закон за митниците е направен по подобие на Европейския митнически кодекс, с изключение на първата глава “Общи положения” и предпоследната, свързана с “Административно-наказателните разпоредби”.

ІІІ. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МИТНИЧЕСКИЯ КОНТРОЛ.

3.1. Същност на митническия контрол.

Според новия закон митнически контрол е “извършването на митническите органи на специфични действия като проверка на стоки, счетоводни и други документи на физически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница и други подобни действия за осигуряването на митническото законодателство и спазването на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове”.

Даденото определение не посочва какво е митнически контрол, а отговаря какви са целите, задачите, евентуалните обекти на контрол, като формите и методите на контрол са сведени до проверки и “други подобни действия”.

Според други автори “митническият контрол представлява система от дейности, предхождащи процеса на обмитяване на стоките”. Внимателният анализ на съдържанието на обмитяването показва, че то е основното съдържание на митническия контрол. Като съвкупност от процедури то включва деклариране, манифестиране, преглеждане, описване, оценяване и тарифиране на стоките, изчисляване, заплащане или обезпечаване на митните сборове или пропускане на стоките безмитно и коригиране на отклоненията.

Обмитяването обхваща движението на стоките от пресичане на държавната граница, която е и митническа граница. С опита за пресичане или с пресичането на границата възникват задълженията, свързани с митническия контрол: деклариране, пропускане с или без мито.

Твърдението, че митническият контрол е форма на наблюдение е неточно и некоректно.

Наблюдението е само една от съвременните форми на контрол. Митническият контрол не може да се проявява само под една форма на контрол във времето и пространството.

В настоящата работа приемам, че митническият контрол е вид специализиран финансов контрол, притежаващ специфична организация, технология и методология, имащ за цел спазването на установения външнотърговски режим. Това твърдение дава възможност да се разгледат поотделно въпросите за същността, съдържанието, организацията, методологията и технологията на митническия контрол.

В новия Закон за митниците е въведено и понятието митнически надзор, който е дефиниран като “съвкупност от действия на митническите органи, предприеман с цел осигуряване спазването на митническото законодателство и на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор”. Направен е сполучлив опит да се разграничат действията на субекта на контрол, митническата администрация при еднаквост на целите, организация на работата, методология и технология. Разграничението е на общи и специфични действия.

В общите характеристики могат да се посочат:

-         общ субект на действие (митническата администрация)

-         общ обект на контрол

-         общ характер на дейността.

            Освен общите черти, които показват общата същност, митническият контрол и надзор имат и различия. Те са:

-         в по-широкото поле на обхват на митническия надзор (всички стоки с влизането си на митническата територия са под митнически надзор и могат да бъдат обект на митнически контрол);

-         митническият надзор преминава в митнически контрол след определяне на митническия статут на стоките, т.е., след като се определи митническия режим или митническо направление;

-         митническият надзор приключва, когато стоките са изнесени или унищожени. Заедно с него приключва и възможността за митнически контрол;

-         възможностите за въздействие на надзора се обуславят от възможностите на въздействие на митническия контрол, откъдето следва, че те се отнасят като общ контрол към специфичен;

-         митническият контрол предполага специфични действия, докато надзорът - общи, откъдето следва, че те са едно цяло с две различни части по степен на обобщеност;

-         митническият надзор е възможност да бъде извършен контрол, но не всяка възможност може да бъде реализирана, което обуславя и репрезентативния характер на митническия контрол.

3.2. Съдържание на митническия контрол

Митническият контрол, като част от “контрола” въобще има общото съдържание на контролната функция, но заедно с това като специализиран контрол има специфично съдържание.

А) Митническият контрол може да бъде разглеждан от гледна точка на неговото специфично съдържание. В този случай е налице обмитяване.

Обмитяването е съвкупност от процедури, което позволява да бъде извършен контрол. Тона са дейностите, които съставляват митническия контрол.

1)     Въвеждане

2)     Деклариране

3)     Манифестиране

4)     Преглед

5)     Описване

6)     Оценяване

7)     Тарифиране

8)     Изчисляване на дължимите митни сборове

9)     Заплащане (обезпечение)

10) Безмитно пропускане

11) Коригиране на отклоненията.

Заедно или поотделно тези дейности представляват процедурите по обмитяването.

На обмитяване подлежат всички стоки, които минават държавната граница. Обмитяването не е само събиране на мито, то включва безмитно пропускане на някои стоки със знанието и разрешението на митницата. Тона показва, че митническият надзор се вписва в обмитяването като негова неотменна част.

В този смисъл споменатите митнически режими съдържат елементите на обмитяването.

При тях се извършва:

-         деклариране — за да се оповести митническия режим

-         описване и оценяване — за да се осъществи митническия режим

-         пропускане без мито със знанието и разрешението на митницата

-         коригиране на отклоненията.

В действителност не винаги имаме пълният набор от елементи на обмитяването, което ни дава основание да изключим едни или други процедури и дейности, но тона не значи, че тези процедури, дейности, форми и методи на митнически контрол не са част от съдържанието на митническия контрол.

Б) Изложеното специфично съдържание допълва възприетата класификация на елементите на контролната функция, с което представлява още едно доказателство за нейната двойственост.

Митническият контрол:

1)     Формулира режима в очертаната митническа политика. Определя нейните качествени и количествени параметри.

Очертаването на различни митнически режими се извършва на две равнища.

На първото е поставяне на конкретни параметри на всеки митнически режим, които отразяват действащата митническа политика. Това се постига чрез поставяне на икономически и други условия за съществуване на митнически режими.

На второ място всеки един от обектите на контрол може да излезе от вече установените митнически режими, кой конкретно митнически режим ще прилага, кога да го използва и правото да го променя.

Във времето това става при декларирането и описването на стоките.

2)     Измерването на очакваното състояние е вторият елемент от съдържанието на контролната функция. Обектът на контрол вече е направил своя избор, нужния митнически режим, а субектът на контрол трябва да установи правилността на избрания митнически режим, верността на данните, и да прецени доколко формата съответства на съдържанието. Съществува възможност да бъде променена формата, т.е. митническият режим в зависимост от конкретните фактически обстоятелства.

3)     Митническият контрол оценява фактическото състояние.

В този елемент на контролната функция митническият контрол определя митническата облагаема стойност и достоверността на декларираната информация.

Митническият контрол е репрезентативен. Извършва се както по отношение на отделния пътник или стока, така и общо по отрасли и сфери на дейности.

4)     Диагностика — оценка на отклоненията, анализиране на техните причини, анализ на процеса и даване на решение, което да промени системата.

5)     Митническият контрол съставя коригираща програма за действие. В нея се описват всички мерки и корекции.

Практическият резултат е даване на предложение за промяна в условията на митническите форми и методи, опростяване на действащите митнически режими и появата на нови.

3.3. Видове митнически контрол.

Митническият контрол се разделя на различни видове. Според близостта на обекта на контрол към субекта на контрол се разделя на вътрешен, външен и ведомствен.

Вътрешният контрол се осъществява в самото митническо учреждение (пункт, районна митница, митническо бюро и т.н.).

Външен митнически контрол се осъществява от митническите служители върху преминаващите стоки, пътници, при изпълнение на служебните им задължения.

Ведомствен е контролът, осъществяван от ГУ “Митници” по отношение на своите подразделения.

Според вида на транспортното средство митническият контрол се дели на:

-         контрол на автомобили

-         контрол на самолети

-         контрол на кораби

-         контрол на железопътни превози.

         Според предметът на контролната дейност:

-         физически и юридически лица

-         местни и чуждестранни лица

-         частни и държавни.

Според териториалният обхват митническият контрол бива национален и интернационален.

Една от спецификите на митническия контрол се изразява във факта, че митническата политика се формира както от вътрешни, така и от външни интереси, споразумения и договорености.

Според степента на обобщеност митническия контрол се дели на общ и специализиран.

Общ е митническия контрол, който се осъществява чрез митническия надзор; специализиран е митническия контрол, който се осъществява в рамките на законовото определение на митническия контрол.

3.4. Методология на митническия контрол.

Методологията е съвкупността от форми и методи на контрол.

Митническият контрол е дейност, която се осъществява в социалното време и социалното пространство.

Социалното време характеризира процесите и явленията едни след други, докато социалното пространство ги разглежда едновременно, едно до друго.

Митническият контрол се проявява в социалното време и социалното пространство чрез своите форми и методи на контролна дейност.

Формите и методите на митнически контрол имат своите общи и специфични черти с останалите форми и методи на специализиран и общ контрол.

Общите черти се дължат на общото съдържание на контролната функция, на единството в тяхната същност.

  Специфичните особености на обекта и субекта на контрол при тяхното взаимодействие, изградената за целта организация и методология, както и целите и задачите, които преследва формираната митническа политика.

Формите на контрол съществуват в социалното пространство и социалното време.

Разделението им е предпоставка за по-задълбочен подход при изследване на тяхното проявление.

Социалното пространство разглежда различните дейности в едно и също социално време.

Формите на контрол в пространството се обуславят от самата митническа дейност. Те обхващат съдържанието, което се проявява чрез тях.

Изходната база при разглеждането на формите на контрола е обмитяването, възприето като съдържание на митническия контрол. В архитектурата на формите на контрол следва да влизат всички или някои от процедурите на обмитяване.

Сред утвърдените 4 безспорни форми на контрола са:

-         митническа проверка

-         митническото наблюдение

-         документален контрол

-         физически контрол.

Всеки митнически режим или направление е конкретна форма на контрол.

Основанията за това твърдение са следните:

-         митническият режим обхваща целия процес на обмитяване, от подаването на митническата декларация до заплащането на митни сборове или безмитното пропускане на съответните ценности;

-         обхващането е както във времеви аспект, така и в пространствен, като в зависимост от конкретната форма се променя и обмитяването;

-         прилагането на митническия режим има конкретна правна мярка.

ІV. ФОРМИ НА КОНТРОЛ ВЪВ ВРЕМЕТО.

4.1. Предварителен контрол

Предварителен контрол е налице, когато контрола се извършва преди осъществяване на самата дейност.

Митническият контрол се характеризира с обстоятелството, че се извършва преди да се премине границата, т.е. той има голяма степен на предварителност, заложена в неговото съдържание.

По силата на тази специфичност при констатирани отклонения митническият контрол наказва и счита, че се извършва митническо нарушение или отклонение.

Сред отделните видове митнически контрол (контрол на пътници и багажи, контрол на непридружавани пратки, контрол на пощенските пратки и др.) предварителния митнически контрол е задължителен, което оказва съществено влияние върху ефективността, икономичността и ефикасността на митническия контрол.

Предварителен митнически контрол се осъществява във вътрешността на страната, още при регистрацията на юридическите лица в съответната митница, на митническите пунктове при преминаване на границата.

Предварителният митнически контрол се осъществява от износителите или вносителите още преди декларирането на стоки и услуги на самата митница.

4.2. Текущ контрол

Текущият митнически контрол по място се осъществява в митническите пунктове, бюра, районни митници. Извършва се по време на преминаване на границата, както и при осъществяването на някои от митническите режими.

4.3. Последващ контрол

Последващият митнически контрол се извършва в случаите, когато преминаването на митническата граница е осъществено.

Интерес представляват случаите, в които стоките са пропуснати без мито. При тях вносителите имат ограничени права. Те нямат право да продават, залагат, дават под наем и т.н. тези вещи. В случаи на нарушение митническият контрол трябва да събере дължимите митни сборове, срокът, в който действа последващия митнически контрол е три години след вноса на стоките.

Последващият контрол е с богати възможности за развитие главно по пътя на взаимодействието с другите видове специализиран финансов контрол.

V. МЕТОДИ НА МИТНИЧЕСКИЯ КОНТРОЛ

Сред най-често използваните методи са:

1)     Проверка на документи (документален контрол)

2)     Инвентаризация

3)     Митнически преглед

Самите елементи на обмитяване могат да бъдат разгледани като методи на контрол, защото чрез тях се дават елементи на съдържанието на контрола. Така например декларирането може да бъде метод на митническия контрол, посредством, който се извършва самия контрол.

Метод на митнически контрол може да бъде и тарифирането, оценяването, манифестирането и други елементи на обмитяването.

Чрез тях получаваме знания за части от съдържанието на митническия контрол - обмитяването. Изброените области на човешкото познание, където те са по-развити. Следователно съществуват възможности за тяхното по-широко прилагане в митническия контрол.

VІ. ОРГАНИЗАЦИЯ НА МИТНИЧЕСКИЯ КОНТРОЛ, ОСЪЩЕСТВЯВАН ОТ МИТНИЧЕСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.

Под организация разбираме целенасочена подреденост в определен ред или система за изпълнение на определени цели.

Организацията на контрола, тона е процес, състояние, структура, в зависимост от това дали нещата се разглеждат в статика или в динамика. Елементите на организацията са:

1)     Обект на контрола

2)     Субект на контрола

3)     Отношение между обекта и субекта.

6.1. Задачи и обхват на митническия контрол

Задачите формират обхвата на митническия контрол и могат да се сведат до следното:

-         да осъществява контрол върху внасяните, изнасяните стоки и валутни ценности, пощенски пратки, багажи през държавната граница;

-         да упражнява контрол върху преминаващите през държавната граница превозни средства и превозните стоки; да начислява и събира по установения от закона ред митническите сборове и такси за стоките, багажите и пощенските пратки;

-         да издава наказателни постановления за констатирани нарушения,  да  предотвратява  незаконното  превозване  и пренасяне   през   границата   на   стоки,   предмети  и  валутни ценности в нарушение на установения ред или по контрабанден начин;

-         да привлича към отговорност нарушителите и предаване на лицата и материалите на прокуратурата;

-         да се разпореждат със стоките, отнети в полза на държавата;

-         да установяват контрол върху временен внос и износ, експорт;

-         да осъществява контрол върху транзитно преминаващите транспортни средства.

Митниците се ръководят от Министерство на външната търговия през периода 1960-1969 г. От 1969-1970 г. минават на подчинение към Министерство на финансите.

Субектът на контрола (митницата) е централизирана система, изградена на йерархичен принцип. ГУМ, 5 районни митнически управления, митнически бюра, митнически пунктове.

Към ГУМ е изграден учебен център за подготовка, квалификация и преквалификация на кадрите от митническата администрация.

6.2. Задачи на Главно управление Митници

Определя районите, структурата, организацията на работата на митническите учреждения в страната. Осъществява международни контакти. Ръководи се от началник, подчинен на министъра на финансите. Той има заместник началници и екип от главни специалисти по следните направления:

-         внос и износ на стоки от юридически лица;

-         мита и пътници, транспортни средства и багажи;

-         митнически валутни нарушения;

-         финансово административно обслужване.

Със статут на митници са 16 митнически учреждения: Видин, Лом, Свищов, Русе, Силистра, Варна, Добрич, Бургас, Свиленград, Пловдив, Столична митница, Калотина, Кулата, Гюешево, Станке Лисичково, Митница на аерогара София.

Митническите клонове в България са 37.

Митнически пунктове - 16; Сомовит, Никопол, Свищов и др.

Митнически бюра - 28 и са на подчинение на районните митници.

Местни митнически органи; началник на митницата, зам.-началник, ръководител на направление, началник на клон, началник на пункт.

Служителите на митницата се квалифицират като:

1)     Ръководен персонал

2)     Инспекторски персонал

3)     Полицейски състав

4)     Обслужващ персонал.

6.3. Вътрешен контрол в митниците

Извършва се от специално назначен отдел / експерт.

Обектите на контрола:

1)     Правилността на обмитяването на стоките внасяни или изнасяни от физически или юридически лица

-         налице ли са всички квитанции, по които са платени сумите;

-         приложени и описани ли са всичките други документи необходими за правилното обмитяване;

-         правилно ли са начислени и събрани законно установените мита, данъци и такси;

-         правилно ли са описани, окачествени, оценени, тарифирани и посочени размерите на митата, данъците и таксите;

-         спазени ли са изискванията за ползване на законни привилегии;

-         основанието за пропускане на стоките без мито и съответната документация.

2)     Проверка манифестирането на стоките

-         издават ли се манифести за всички стоки;

-         в срок ли се издават манифестите;

-         проверяват се наличните стоки и манифести;

-         оправдани ли са статиите по манифестите.

3)     Проверка на специфичните митнически режими: проверява се дали всички транзитни листове са закрити.

4)     Проверка за изпълнението на международните конвенции: издават ли се удостоверения и дали са закрити.

5)     Проверката временния внос или износ: срокове, основания, отклонения, обезпечения, гаранции.

Законът за митниците урежда устройството и организацията на митническата организация и извършваните от нейните органи дейности. Дейността на митническите органи включва осъществяваните от тях на митническата територия на страната митнически надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митни сборове и прилагането на административно наказателни разпоредби.

Митнически надзор е съвкупност от действия на митническите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на митническото законодателство и на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор.

Митнически   контрол   е   извършването  от  митническите   органи на специфични действия като проверки на стоки, на гранични, търговски, счетоводни и други документи на физически и юридически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница и други подобни действия за осигуряване спазването на митническото законодателство и спазването на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове.

6.4. Устройство и организация на митническата администрация.

Митническата администрация е централизирана система. Министърът на финансите осъществява общото ръководство и контрол върху митническата администрация. Министърът на финансите, по предложение на началника на Главно управление на митниците създава, преобразува и закрива митническите учреждения и определя районите на действие и седалищата им, с изключение на случаите, когато те са разположени в зоните на граничните контролно - пропускателни пунктове.

Главното управление на митниците е структурно звено на Министерството на финансите и е юридическо лице на бюджетна издръжка. То организира, ръководи, контролира и отчита дейността на митническите учреждения и извършва митническа дейност.

Районните митнически управления са на пряко подчинение на ГУМ, митнически бюра и пунктове, извършват митническа дейност и осигуряват информационното обслужване на митниците и на ГУМ.

Районните митнически управления организират, ръководят, контролират и отчитат дейността на включените в тяхната структура митнически бюра и митнически пунктове и заедно с тях са основните изпълнители на митническия надзор и контрол.

Началникът на ГУМ може да създава към митническите учреждения консултативни и учебни центрове, лаборатории и звена, необходими за тяхната дейност.

Изискванията за работа в митническата администрация, организацията на работата, условията и редът за професионалното израстване на митническите служители се уреждат в Правилник за вътрешния ред на митническите учреждения, който се издава от министъра на финансите.

Митническите органи събират такси за допълнително предоставени услуги и за случаи, определени в правилника. Тези такси не са митни сборове. Размерът им се определя от Министерския съвет.

ГУМ събира приходи от сключени договори с юридически и физически лица за разрешени от министъра на финансите дейности в зоните на граничните контролно - пропускателни пунктове и на други места, чието изпълнение изисква допълнителен митнически контрол.

VІІ. ФУНКЦИИ И ЗАДАЧИ.

Митническата администрация:

-         Участва в разработването и реализира митническата политика на държавата.

-         Участва в разработването и изпълнението на международните договори, които се отнасят до митническата дейност.

-         Осъществява международните митнически връзки.

-         Събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация относно митническата дейност и разработва митническа статистика. Условията и редът за тези дейности се определят в наредба, издадена от министъра на финансите.

-         Осигурява квалификацията и преквалификацията на митническите служители.

            Митническите органи:

-         Осъществяват митнически надзор и контрол върху стоките, превозните средства и лицата в зоните на граничните контролно - пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната.

-         Изчисляват, събират или изискват обезпечаването на митни сборове, определени при внос, износ или транзит на стоки.

-         Прилагат в рамките на своята компетентност тарифните мерки и мерките на търговската политика на Република България.

-         Защитават икономическите интереси на страната в рамките на своята компетентност.

-         Организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на митническите и валутните нарушения, а съвместно с компетентните органи - и на престъпленията против митническия режим.

-         Организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори.

-         Осъществяват валутен контрол в рамките на предоставената им със закон компетентност.

ГУМ може да издава специализирани печатни издания. МС по предложение на министъра на финансите определя числения състав и издръжката на митническата администрация.

ГУМ се ръководи от началник, който е заместник министър на финансите, зам.-началниците на ГУМ се назначават и освобождават от министъра на финансите по предложение на началника на ГУМ.

Митнически служител може да бъде дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, не е лишен по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация. Митническите служители не могат:

-         Да са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници или да участват лично или чрез подставени лица в органите за управление на търговски дружества, кооперации и други организации със стопанска дейност.

-         Да сключват допълнителни трудови договори, освен като сътрудници в научни институти и преподаватели в учебни заведения.

Митническата администрация изпълнява и други дейности, възложени й със закон.

7.1. Правомощия на митническите органи

При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право:

-         Да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно - пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната.

-         Да предприемат необходимите мерки, допустими от закона за осъществяване на митническия контрол.

-         Да изискват предоставянето или предаването на стоки, документи, сведения и други носители на информация, свързани с митническия контрол и надзор.

-         Да изискват представяне на документи за самоличност.

-         Да изискват писмени или устни обяснения.

-         Да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита.

-         Да събират суми: за митни сборове за внесени, изнесени стоки, за неизпълнени задължения и поръчителства, за заплащане равностойността на отнети в полза на държавата стоки, когато липсват или са отчуждени, и за всякакви други митнически задължения и за други държавни вземания, които се събират от митническите органи.

-         Да налагат по установения от закона ред запори и възбрани за обезпечаване на дължими митни сборове и други държавни вземания, събрани от тях.

-         Да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница.

-         Да извършват претърсвания на контрабандни стоки и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи, при спазване на разпоредбите на наказателно процесуалния кодекс.

-         Да осъществяват контролирани доставки съвместно с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и с разрешения на съответната прокуратура.

Митническите органи предават незабавно на органите на Министерството на вътрешните работи лица, на които при осъществяване на контрола са установени доказателства за извършено престъпление против митническия режим и уведомява прокуратурата.

Митническите служители имат право да носят оръжие и да го използват при неизбежна отбрана и при крайна необходимост.

При изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни:

-         да спазват организацията на работата в митническото учреждение;

-         да опазват имуществото, правата и свободите на лицата;

-         да представят митнически знак и служебна карта;

-         да носят униформено облекло;

-         да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон, или на друг митнически орган във връзка с осъществяване на правомощията му по този закон.

Министърът на финансите издава инструкция, с която определя фактите и сведенията, съставляващи служебна тайна, както и реда за тяхното представяне. За неизпълнение на задълженията си митническите служители носят дисциплинарна отговорност.

7.2. Права и задължения на лицата.

Всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи за извършване на действията и процедурите, предвидени в този закон и в нормативните актове по прилагането му, включително и от митнически агент.

Условията и редът, при които представителството се осъществява от митнически агент, се определя в правилника.

Представителят трябва да бъде местно лице, освен в изрично посочените в този закон случаи.

Митническите органи изискват от всяко лице, което заявява, че действа като представител, да представи писмени доказателства за това.

7.3. Взаимодействие на митниците с други държавни институции.

Обективната необходимост от взаимодействие се основана на необходимостта да се охранява правилния режим на внос и износ. Необходимо е да има повече информация за отделни процеси, явления, лица. Тона е първата насока на взаимодействие между контролните органи (обмен на информация).

Информацията може да бъде отменена текущо, последващо, предварително. Митниците най-често си сътрудничат с органите на МВР. Взаимодействието се изразява в проверка на паспортните данни, идентификацията на личностите, изпращане на сигнали и указания за извършване на проверка.

Взаимодействието с данъчните власти е улеснено, тъй като в Министерството на финансите се намират както ГУМ, така и Главно управление данъци, взаимодействието е улеснено и се осъществява като обмен на информация и преки съвместни проверки, програми и тяхната реализация.

С органите на съдебната власт (съд, следствие, прокуратура) се взаимодейства по случаите, когато има заведени дела за митнически нарушения и наказания по събирането на вземания и др.

VІІІ. АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушаване на митническото законодателство, доколкото делението не представлява престъпление.

Деленията, които съставляват митнически нарушения, наказанията, които се налагат за тях, както и отговорностите за тях се определят с този закон.

Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания, доколкото този закон не предвижда друго.

Административно наказателно отговорни са лицата, извършили митническо нарушение на митническата територия на Република България.

С изключение на наказанието глоба, при извършване или при опит за извършване на митнически нарушения непосредствените нарушители заедно с лицата, оказали съдействие, отговарят солидарно за митните сборове и за другите държавни вземания, събирани от митническите органи.

Когато отнемането в полза на държавата е невъзможно или митницата се отказва от него, то задължените лица заплащат солидарно сума, равна на стойността на предмета на нарушението.

Когато за нарушението не се предвижда отнемане в полза на държавата, лицето заплаща митните сборове и другите държавни вземания, събрани от митническите органи.

8.1. Административни наказания.

За митнически нарушения се предвиждат следните наказания:

-         глоба;

-         временно лишаване от правото да се осъществява внос и износ на стоки за юридическите лица и за едноличните търговци;

-         имуществена санкция за юридическите лица и за едноличните търговци в размер на 200 на сто върху митническата стойност на стоките;

-         лишаването от право да се осъществява внос и износ на стоки е временна забрана на нарушителя да осъществява такава дейност за срок от б месеца до 2 години. Това наказание се налага, когато митническата контрабанда преустановява тежки случаи или при повторно извършване на нарушения по този закон.

За маловажни случаи на митнически нарушения, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат на место нарушението глоби по ред и в размерите, установени в чл. 39 от Закона за административните нарушения и наказания.

Митническите органи имат право да изземват и задържат стоките — предмет на митническо нарушение, преносните, превозните и други средства, послужили за тяхното управление, внасяне или изнасяне от страната, веществените доказателства, необходими или свързани с процедурата на разследване, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания по съставения акт.

Иззетите и задържаните стоки се съхраняват в митническото учреждение,  което  изпълнява  влезлите  в  сила  наказателни   постановления   и   присъдите   на  съда  по   отношение   на   тях.   За   иззетите   от   митническите органи наркотични вещества се прилагат разпоредбите на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсори.

Митническите органи предават незабавно на органите на Министерството на вътрешните работи иззетите и задържани оръжия, боеприпаси и взривни вещества.

В случай, че стоките — обект на митнически нарушения не се отнемат в полза на държавата, митните сборове и другите държавни вземания за тях се събират на общо основание.

8.2. Производство по делата за нарушение на митническия режим.

За всеки случай на нарушение на митническия режим се съставя акт от митническите органи.

Наказателните постановления се издават от началника на ГУМ или от определени от него длъжностни лица.

Когато нарушителят не е известен или е известен, но не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина, наказателното постановление не се връчва. Постановлението се счита за влязло в законна сила два месеца след издаването му.

8.3. Разпореждане със стоките, отнети или изоставени в полза на държавата и разпределение на постъпилите суми.

Митническата администрация се разпорежда с отнетите и изоставени в полза на държавата стоки при условия и по ред, определени в правилника.

От сумите, постъпили от реализацията на доставени и отнети в полза на държавата стоки, се заплащат разходите, направени от митническите учреждения по издирването, превозването и съхраняването им, както и разходите по оценяването и извършване на продажбите им.

След приспадане на направените разходи сумите, представляващи равностойността на отнетите в полза на държавата стоки, когато те липсват или са отчуждени, се внасят като приходи в митниците.

8.4. Взаимодействие на митниците с други държавни институции.

Обективната необходимост от взаимодействия се основана на необходимостта да се охранява правилния режим на внос и износ. Необходимо е да има повече информация за отделни процеси, явления, лица, тона е първата насока на взаимодействие между контролните органи (обмен на информация).

Информацията може да бъде отменена текущо, последващо, предварително. Митниците най-често си сътрудничат с органите на МВР. Взаимодействието се изразява в проверка на паспортните данни, идентификация на личностите, изпращане на сигнали и указания за извършване на проверка.

Взаимодействието  с  данъчните  власти  е  улеснено, тъй  като  в  Министерството  на  финансите  се  намират  както   Главно  управление  Митници, така и Главно управление    данъци.   Взаимодействието   е   улеснено и се осъществява като обмен на информация и преки съвместни проверки, програми и тяхната реализация. Практически това става по следния начин:

При физическите лица, които попълват декларации и сумите са при внос над 10 000 ЩД, за тях се изпраща препис от декларацията на данъчните служби.

При юридическите лица всяка една митническа декларация се изисква да бъде заверена от данъчната служба и единия екземпляр от митническата декларация остава в данъчната служба.

С органите на съдебната власт (съд, следствие, прокуратура) се взаимодейства по случаите, когато има заведени дела за митнически нарушения и наказания, по събирането на вземания и др.

8.5. Международни митнически организации.

Международните митнически организации, създаващи проекти, международни митнически конвенции, са две:

-         Съвет за митническо сътрудничество (СМС)

-         Работна група по митнически въпроси, свързани с транспорта.

Съветът за митническо сътрудничество със седалище Брюксел е създаден с конвенция, влязла в сила на 04.11.1982 г. Тона е единствената митническа организация, в която членуват понастоящем повечето от държавите в света (повече от 130 държави). Работата си осъществява чрез:

-         Генерален секретариат (ГС)

-         Постоянен технически комитет (ПТК)

-         Комитет по стойността (КС)

-         Комитет за борба срещу контрабандата (КБК)

Генералният секретариат е постоянно действащ орган, който се занимава с административни въпроси и всички необхватни въпроси от останалите комисии. Съставен е от щатни служители, експерти от митническите администрации на страните, които членуват в организацията. Провежда работата си два или три пъти годишно.

Понастоящем Съвета за митническо сътрудничество ръководи 15 международни конвенции или около 50 рекомендации, отнасящи се до различни митнически въпроси по-важните, от които са:

1)     Опростяване и уеднаквяване на митническата техника в митническите режими.

В областта на митническата техника Съвета за митническо сътрудничество взима решителни мерки за опростяване и уеднаквяване на митническите режими. Това е главният резултат от конвенцията, която е в сила от месец септември 1974 г. В нея са налице 31 приложения за различни митнически режими. Основният извод е, че не е необходимо митническите формалности да бъдат сложни, за да бъдат ефикасни.

Конвенцията съдържа и някои дефиниции и понятия, които станаха задължителни за употреба в международната търговска практика.

Всяка страна, приела конвенцията, се задължава да включи в своите митнически документи принципите и директивите, залегнали в конвенцията.

2)     Стандартизиране на процедурите и създаване на единна: единна стокова декларация (ЕСД).

СМС предприе изработването на единна стокова декларация (ЕСД), която подготви пътя към създаването на данни без книжни документи. Това не означава, че книжната стокова декларация ще загуби своето значение напълно. Трябва да мине много време, докато всички страни достигнат това ниво на развитие и проблемите на без документалното създаване и съхраняване на информацията бъдат решени по благоприятен начин.

3)     Борбата с митническите нарушения.

СМС следи ефективността на мерките за борба с нарушенията по начин да се улесняват, а не да се затрудняват търговските отношения.

         Сътрудничеството в тази област накара СМС да изработи международна конвенция за административна взаимопомощ за предотвратяване и ограничаване на митническите нарушения, без тона да елиминира митническия контрол.

4)     Митническа стойност.

При определяне на митата се формира уеднаквена система за оценка на стоките. Създаде се кодекс на оценката, съобразен с реалността в търговията и позволява да се формират реални МОС. В момента този кодекс се прилага от 39 страни, като обхваща повече от 70% от световната търговия.

5)     Хармонизиране и модификация на стоките.

Заключение

Сред факторите, които влияят върху развитието на митническия контрол на настоящия момент най-важни са следните:

1)     Промяната на икономическия модел на страната.

2)     Интеграционните процеси, които се развиват в световен мащаб.

3)     Хармонизиране и уеднаквяване на митническата практика.

4)     Информационна революция, настъпила с появата на компютрите и навлизането на Интернет.

Промяната на икономическия модел на страната се характеризира преди всичко с промяна на отношенията на собственост, т.е. с приватизация и преструктуриране на икономиката.

Началото на прехода към пазарна икономика бе съпътствано от появата на множество фирми — икономически контрагенти, което завари системата на митническата администрация неподготвена и в невъзможност да изпълнява своите задачи. Освен в чисто количествен аспект, се промениха и качествено задачите на администрацията. Премахването на монопола на външната търговия даде възможност на появилите се фирми да извършват външно търговска дейност, която дотогава бе монопол на държавата и задачите, които митническата администрация трябва да изпълнява, се промениха.

Постепенно се започна реорганизация, която на първо място намери израз в разкриването на множество вътрешни митници, увеличаването на персонала на администрацията и на митническите инспектори, които извършват митнически контрол. Формира се обществено мнение, че е необходим нов закон за митниците, който да отрази настъпилата промяна в обществено политическите отношения.

Наличието на съгласие в обществото за нов закон е не достатъчно ефективното действие на митническия контрол. Необходими са нова организация, технология и методология за развитието на митническия контрол.

В организационен план е подходящо създаване на гъвкави организационни форми, пулсиращи звена, съставени от специалисти от митническата, данъчната и финансовата администрация и икономическа полиция.

Тяхното действие трябва да бъде насочено към тези критични точки, където честота на отношенията е най-висока и възможността за отклонение е най-вероятна.

В рамките на митническата администрация трябва да се преодолее схващането, че тя работи сама за себе си изолирано и независимо от другите органи на държавния апарат. В този смисъл трябва да се засили взаимодействието между митническата и данъчната администрация.

Последващият митнически контрол при вносните операции се явява текущ за данъчната администрация и в крайна сметка е ефективен за държавата.

Взаимодействието следва да бъде поставено на съвременно равнище с необходимата информация, правна и материална база.

Крайно време е между отделните структури на държавния апарат да има непрекъсната връзка и обмен на информация с цел предотвратяване и недопускане на отклонения.

Друга насока на развитието на съвременна организация е делегирането на контролни функции на специализирани звена, например митнически посредници, превозвачи, професионални организации, антрепозитни складове. Извършването на митнически контрол от тях може да бъде в стадия на подготовката (деклариране, манифестиране, опазване под митнически контрол), превозване на стоките в и извън страната.

Отговорността на тези лица и организации трябва да бъде свързана с правото да се упражнява професията; с обезпечаване на дължимите мита, данъци и такси, както и подобаващи финансови санкции.

От гледна точка на технологията на митническия контрол необходимо е засилването на технологичната въоръженост чрез прилагането на последните постижения на техниката. В тона отношение важно значение имат международните проекти за борба с контрабандата, унифицирането и хармонизирането на митническите процедури.

Основната промяна в упражнявания митнически контрол следва да бъде приложена в схващането за неговата роля в обществото. Бизнесът трябва да разбере, че чрез лоялното и коректно спазване на митническите правила печелят всички, както самия търговец, така и държавата.

Нарушаването на митническите формалности води до смущаване на останалите икономически контрагенти и съществуващия пазар. В този смисъл митническият контрол цели запазването на нормални икономически отношения и е помощник на бизнеса, откъдето следва, че трябва да се търси взаимодействие, а не противопоставяне на митническата администрация и бизнеса.

По такъв начин ще може да бъде наложен на пазара саморегулиращ се механизъм, който ще опазва интересите на всички участници.

Успеем ли да изградим такава мотивация и икономическо поведение и механизъм, то значи сме постигнали нов етап в собственото си развитие.

Използвана литература:

1.      Димов, О., “Европейски митнически контрол”, София, 2000 г.;

2.      Димов, О., “Митници и митнически контрол”, София, 1997 г.;

3.      Аврамов, Й., “Митнически и данъчен контрол”, София, 2002 г.;

4.      Младенов, П., “Митническо представителство и агентиране”, София, 2000 г.;

5.      Младенов, П., “Митнически процес и контрол”, София, 1998 г.;

6.      Закон за митниците - 1998 г.

 


Търси за: митнически контрол | предварителен | текущ | последващ | технология | мита | предпоставки | възникване | митническа политика | митнически органи | административно наказателни разпоредби | антрепозитен склад | МВФ | ЕИО

Helpos.com >> Архив >> Финанси >> Публични >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2014 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker