Дипломна работа

От икономическа гл. т. бюджетът е финансов план на държавата, в който се отразяват паричните отношения, свързани с разпределението и преразпределението на БВП. В резултат на това разпределение се формират парични средства на национално и регионално равнище, които в последствие се насочват за покриване на разходите на държавните и общинските органи. С други думи бюджетът е съвкупност от финансови планове на държавните и общинските организации, в които са отчетени приходите и разходите за определен период от време. По-специалното внимание трябва да се обърне на факта, че публичните финанси се отразяват не само в бюджетите на държавните и общинските органи, но и по техните извънбюджетни фондове и сметки. Като финансов план бюджетът има 2 части - приходна и разходна. В приходна попадат различните парични постъпления, а в разходната - всички разходи, свързани с програмата на правителството, респ. на общинския съвет през бюджетния период. Под бюджетен период се разбира времето за упражняване на бюджета, като той се избира в зависимост от сроковете, в които постъпват приходите и разходите, традициите при заседанията на парламента и др. фактори. У нас той съвпада с календарната година (01.01-31.12).

В зависимост от равнището на управление на бюджетите се подразделят на централни и местни. С оглед темата на дипломната разработка тук ще обърнем по-голямо внимание на местните бюджети.

Местните бюджети обхващат бюджетите на възприетите във всяка отделна държава териториални единици (области, общини, кметства, щати, републики и т.н.). Характерно за местните бюджети е тяхната автономност (финансова децентрализация), която в различните страни е по-силно или по-слабо развита.

Общините имат възможността да генерират по-големи собствени приходи, чрез по-добро управление на общинската собственост, чрез ползване на заеми, а и днес, когато България е пълноправен член на Европейския съюз, чрез ефективно усвояване на европейските средства. Именно присъединяването към ЕС и приемането на аcquis communautaire оказват значително влияние на национално, регионално и местно ниво. Местните власти като традиционна основа на обществения живот, върху която пряко влияние оказват политическите решения и наредби, са онова ниво, което пряко и в най-голяма степен се влияе от присъединяването. Това е в сила за икономическата политика на местните и регионалните власти, за обществените поръчки, публичните финанси, новите законови рамки, постигането на стандартите за околна среда и въвеждането на четирите фундаментални свободи на вътрешния пазар, който пряко засяга ежедневния живот на гражданите.

В тази връзка основната цел на настоящата дипломна работа е да се разкрие бюджетната система на местните органи и в по-голяма степен приходната и разходната й части.

Така очертаната цел позволява да обособим основните задачи на настоящата разработка:

Ø да се опишат особеностите на бюджетната система,

Ø да се проучи взаимовръзката и трансферът на държавните и местните бюджети,

Ø да се определят същността и функциите на общините,

Ø да се проследят и анализират особеностите на бюджета на община Добрич.

Ø да се изследват тенденциите за развитие на община Добрич.

....................................................

ГЛАВА ВТОРА

ФИНАНСОВ АНАЛИЗ НА ОБЩИНА ДОБРИЧ

1. Структура и дейност на Община Добрич

Град Добрич е в източната част на Добруджанското плато. Градът е център на Община с особен статут на територия, която се покрива от тази на землището му. Други населени места в общината не съществуват, изключение прави квартал Рилци, който административно е включен към град Добрич, но териториално е отделен от него.

Градът е самостоятелна община и административен център на едноименната област. Община град Добрич е 14-та община по население и 222-ра по площ в Република България. Територията на Община град Добрич е 109 497 дка.

Община град Добрич, център на голям селскостопански регион, разполага с добре оформен промишлен комплекс – разнообразна отраслова и подотраслова структура и специализация; балансирано развитие на производствените мощности; добре подготвени кадри; сравнително добра инженерна и техническа инфраструктура в индустриалните райони.

Населението на Община Добрич към края на 2003 г. е 95 172 души.

Администрация

Съветниците от Общинския съвет и кмета се избират директно. Общинският съвет се състои от 41 съветници, които се избират за период от 4 години. Разпределението на общинските съветници по политически партии е както следва:

- Коалиция “Социалисти и социалдемократи за Добрич”: 12 съветника

- НДСВ: 9 съветника

- СДС: 5 съветника

- Коалиция “Нашият град”: 4 съветника

- БСД: 2 съветника

- ССД: 2 съветника

- ДПС: 2 съветника

- БЗНС – Народен съюз: 1 съветник

- ВМРО–Българско национално

движение: 1 съветник

- Коалиция “Коалиция за Добрич”: 1 съветник

- БСДП: 1 съветник

- Движение Гергьовден: 1 съветник

Политическите приоритети са определени в дългосрочен план за развитие на общината (до 2013 г.). В съответствие с плана общината възнамерява да развие икономиката, човешките ресурси, да предприеме мерки за подобряване на инфраструктурата и за опазване на околната среда.

Въпреки присъствието на много политически партии, в Общинския съвет няма разногласия по отношение на политиката на общината и до настоящия момент Общинския съвет не е имал нито едно сериозно възражение срещу нито едно от предложенията на кмета. В основни линии, няма трудности при гласуването на бюджета за следващата година.

Отговорности на община Добрич

Отговорностите на общината се делят на общински отговорности и отговорности делегирани от държавата.

Отговорностите на общината са в следните сфери:

· Развитие на градската среда (улици, паркове, улично осветление) и комуналните услуги (водоснабдяване и канализация, сметосъбиране, електрификация, топлоснабдяване и комуникации)

· Детски градини и ясли.

· Образование (делегирани отговорности)

- Основно и средно образование

· Здравеопазване (делегирани отговорности): медицински и социални грижи, и др. Според нормативната база, общината е задължена да осигури финансиране за закупуване на оборудване, за поддръжка и покриване на текущите разходи на публичните медицински центрове.

· Социални грижи.

· Опазване на околната среда, култура, поддръжка на паметници и спортни съоръжения.

........................................................

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Процесът на европейска интеграция и членството на страната в Европейския съюз поставят съществени предизвикателства пред развитието на местното самоуправление. Увеличаващата се роля на регионалните и местните структури в системата на управление при предоставянето на публични услуги предполага адаптация на националните модели към условията на свободно движение на стоки и хора, блага и услуги между държавите-членки и осигуряване на европейски стандарти за услугите.

Развитието на моделите за местно самоуправление в Европа след втората световна война следва логиката на постоянно разширяване на местната демокрация и укрепване капацитета на общините. Балансираните отношения в системата на управление се основават на конституционализма, с ясното провеждане на принципа за разделение на властите, съхраняването и гарантирането самостоятелността на основната административна единица за самоуправление – общината и изграждането на професионална местна администрация, предоставяща услуги на гражданите. Усложняването на обществения живот и интензификацията на градското развитие, променената роля на държавата в условията на общото европейско пространство, очертават непрекъснато нови перспективи пред развитието на общините и регионите. Политиката на европейските държави по отношение на местното самоуправление може да бъде характеризирана като съхраняване на националната и локалната специфика при гаранции за стабилно и устойчиво развитие и солидарност между отношенията при определяне на местните проблеми и разпределяне на ресурсите.

Факторите, които влияят върху ефективността на местната демокрация в условията на общото европейско пространство, се определят на първо място от степента на децентрализация на моделите на управление на държавите-членки.

Като цяло може да се направи извода, че реформата в местното самоуправление в България след 1991 г. изиграва положителна роля за развитието и укрепването на местната демокрация. Изминалите години показват готовността на местните общности да се самоуправляват. Конституционният модел изиграва своята роля за стабилизация на местните институции. Днес той вече е недостатъчно гъвкав и неадекватен към нарасналите възможности за развитие на териториите и свидетелство за това са непрекъснато възобновяващите се с все по-голяма острота конфликти и противоречия между местната и централната власт, преди всичко в сферата на финансите.

Безспорно България се нуждае от децентрализацията, но ефективността на управлението зависи значително както от усилване капацитета на администрациите на общините, така и от преразпределяне на функциите е компетенциите между нивата на управление.

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

1. Захариев, А. Философия на дефицитното бюджетно финансиране, 2000.

2. Симеонов, С. Бюджетни решения и бюджетен избор в публичния сектор, АБАГАР, В. Търново, 2001.

3. Балабанова, Хр. – Местно самоуправление и местна администрация, С., 1996

4. Георгиев, Л. – Общинско самоуправление и администрация, С., 1991

5. Стефанова, М – Местна власт и местно самоуправление, С., 2003

6. Салтиров, Д – Държавна администрация и местно самоуправление, С., 2004

7. Христова, М. – Местна власт и местно самоуправление, С., 2003

8. www.dobrich.org

9. в-к “Капитал” – електронно издание;

10. Център за икономически изследвания – електронен сайт.

.......................................................

Темата е изготвена 2007 г.

Темата съдържа множество таблици и схеми като най-новите данни са за 2006 г.

Ключови думи:

бюджетна система, държавни приходи и държавни разходи, централен и местен бюджет, местни органи на самоуправление, Община Добрич – структура, дейност, икономическо състояние, финансов анализ, дълг и ликвидност

Дипломна работа

Бюджетна система на община Добрич

УВОД