 |
|
КАЗУС
Административно-териториално деление на България в контекста на регионализацията
Предмет: Регионална икономика
2007 г.
Съдържание
1. Административен и икономически подход за подялба на територията
2. Административно-териториално деление и административно-териториални единици
3. Икономическо райониране и икономически райони
Въведение
Регионалната икономическа интеграция като основен вид икономическа ефективност на териториално /месно, регионално или друг вид териториално делене и устройство/ в днешно време все по-умело успява да се наложи като форма и начин на благоприятно и успешно сътрудничество между отделни региони, вътре в самите региони, между отделни икономически зони, както в регионален, така и на национален и международен план. Може би развитието на икономическото сътрудничество между регионите е следствие от цялостната глобализация, която засяга в изключително голяма степен развитието на икономиката на всяка страна и регион. В последните години в световен аспект са забелязва явлението изнасяне на производството в периферията на зоната, а самото населено място се цели да се запази като такова и там са съсредоточени само услугите. Вътрешният потенциал на градовете като центрове на услуги и обслужване е в отговор на социалните потребности, мотивиращи в значителна степен реализацията на регионалната урбанистична мрежа. От друга страна се наблюдава по-широк обхват на изнасяне на производството в други страни, но това е само при силно развитите такива, с цел икономиката да не се натоварва с тежката промишленост, а да се специализира във високотехнологичното производство.
...............................................
1. Административен и икономически подход за подялба на територията
Нееднаквостта на териториалните единици по производствена структура и темпове на развитие произтича също от различията в ресурсния им потенциал, пораждащи различие в производствените им структури. Като правило икономическите системи в т. ч. и териториалните икономически системи, имат нееднаква динамика на развитие.
Реформите в структурата на икономиката следва да вървят паралелно с икономическите промени в регионите. Това ще доведе до укрепване на демокрацията и ще създаде доверие между централната и регионалната администрация, ще утвърди модела на сигурност в България.
Най-ефективна форма на сътрудничество може да се осъществи на регионално и местно ниво, а така също и между европейските градове.
Основни приоритети за отраслово сътрудничество и коопериране на регионално ниво са: селското стопанство, транспортът, морските превози, производството на хартия, мултимедийните сфери, новите технологии, телекомуникациите, автомобилостроенето и др.
................................................
2. Административно-териториално деление и административно-териториални единици
Съвременното административно-териториално устройство на Република България е продиктувано и е израз на демократичния характер на управлението на страната. То е предпоставка за осъществяване на пълноценно и ефективно местно управление. Административно-териториалното деление отчита икономическите и социално-културните интереси на населението по места и обезпечава пряка и непосредствена връзка между него и управленските звена. Установяването на съответните административно-териториални единици решава комплексни задачи на управлението при съчетаването на местните с националните интереси и дава възможност да се обръща сериозно внимание на потребностите на населението по места от стопански, административен, културен и социален характер.
........................................................
Националният план за регионално развитие е съвкупност от областните планове, разработвани въз основа на зададени от националното ниво правила, принципи, цели и приоритети. Областните планове, които формират конкретното съдържание на плана, от своя страна отразяват инициативата на областните администрации и местните власти, неправителствения сектор и всички други значими партньори в регионалното развитие. Националният план за регионално развитие не е план за всичко, което става (и се предвижда) на територията на България. Той не е и териториална проекция на секторните (ведомствени) стратегии, програми и планове, макар че между тях съществува взаимна връзка и че в плана са включени редица проекти с национално значение, които имат изразено въздействие върху регионалното развитие. Националният план за регионално развитие (и съответно областните планове) не е и план, въз основа на който да става финансирането на общините. Той търси преди всичко решаване на приориретни проблеми на развитието с надобщинско значение.
................................................................
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Атанас Гочев – “Конкурентни предимства на регионите”; София, 2002 г.
2. Людмил Георгиев – Регионална икономика, НБУ; 1997 г.
3. Митко Генешки – “Регионална икономика”; Лиа, 1995 г.
4. Светла Тошкава – “Икономически теории; основни икономически познания”; НБУ, 1998 г.
5. Стефчо Димитров – “Акценти в регионалното планиране”; УАСГ, 2000 г.
.....................................................
Темата е изготвена 2007 г.
Ключови думи:
административно-териториално деление и административно-териториални единици, регионализация, икономическо райониране и райони, номенклатура на териториалните статистически единици (NUTS), административно-териториална реформа (АТР)
]]>
