Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Публична адм. >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

„Сметната палата – висш държавен финансов орган”

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ. 4

РАЗДЕЛ І

СПЕЦИАЛИЗИРАНА КОНТРОЛНА ДЕЙНОСТ - ДЪРЖАВЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ

1. Същност на финансовия контрол. 6

2. Правна рамка за провеждане на Държавния вътрешен финансов контрол  7

3. Организация на държавният вътрешен финансов контрол. 9

РАЗДЕЛ ІІ

СМЕТНАТА ПАЛАТА. ЦЕЛИ, УСТРОЙСТВО И КОНТРОЛНА ДЕЙНОСТ

ГЛАВА І

СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА

1. Исторически и международен преглед. 11

2. Основна задача и обект на дейност на Сметната палата. 12

3. Статут на Сметната палата. 14

4. Организационна структура и кадрово разпределение. 18

ГЛАВА ІІ

ДЕЙНОСТИ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА

1. Организация на дейността на Сметната палата. 23

2. Контролна дейност на Сметната палата. 24

3. Актове за констатации и обжалване. 30

4. Разпореждания за спиране. 31

5. Отстраняване на нарушенията. 32

6. Имуществена отговорност. 33

7. Доклади и отчети. 34

ГЛАВА III

ФУНКЦИОНАЛЕН АНАЛИЗ И ДИНАМИКА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА

1. Контролна дейност и проверки. 36

2. Основни слабости и нарушения, констатирани при проверките. 37

3. Предложения за отстраняване на констатираните слабости и нарушения  40

ГЛАВА ІV

ВРЪЗКИ И ВЗАИМООТНОШЕНИЯ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА С ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ

1. Взаимоотношения на Сметната палата с Народното събрание и други държавни органи  43

2. Международна дейност на Сметната палата. 44

2.1. ИНТОСАЙ (INTOSAI) 44

2.2. Европейска Сметна палата. 45

3. Държавен вътрешен финансов контрол. 46

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. 49

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.. 51

ПРИЛОЖЕНИЕ. 52

ВЪВЕДЕНИЕ

В съвременната икономика от смесен тип най-важния комплексен инструмент за контролиране и регулиране на обществените процеси в тяхната цялост е консолидирания държавен бюджет. Той е сложна финансова конструкция, която отразява политиката на правителството в различните за него направления, като здравеоопазване, култура, инфраструктура и т.н. Създаването на модерна административна система функционираща в съответствие с нормативната уредба на ЕС, както и провеждането на икономическите реформи изискват създаването на ефективен контрол върху държавните финанси, гарантиращ прозрачност и публичност, както и коректност при управлението на държавния бюджет.

Израз на независим експертен контрол върху бюджетната сфера е институцията на Сметната палата. Международната практика, както и прилагането на принципите на бюджетната система изискват наличието и функционирането на независима институция стояща между законодателната и изпълнителната власт. Народното събрание, като законодателен орган приема годишния консолидиран бюджет на държавата, чието коректно изпълнение не може да бъде контролирано от него. За това институцията на Сметната палата следи дали всички операции свързани с разходването на държавни средства са законосъобразни и целесъобразни. Самата организация е изградена върху принципите на независимост, както и на висока тясна специализация в областта на държавните финанси и одита, гарантиращи ефикасността на проверките и тяхната достоверност в бюджетната сфера. Такива са задачите на учреждението, създадено на 1 март 1880 г. Първоначално под наименованието Контролно бюро, а впоследствие трансформирано във Върховна сметна палата. Извършена е важна стъпка към нормалното и прозрачно функциониране на държавните финансовата система в нейната цялост.

Процесите на евроинтеграция и поканата за преговори за присъединяване на Република България към Европейския съюз поставят нови изисквания пред Сметната палата и законовата й уредба е приведена в съответствие с международно приетите одитни принципи и стандарти и европейски практики. В съответствие с тези изисквания е регламентирано отчетът за дейността на Сметната палата да се публикува в служебния й бюлетин. Той ще се предоставя на Народното събрание, правителството, държавните органи, делегацията на Европейската комисия в България. За съжаление засилването на прозрачността и публичността на нейната дейност, регламентирани от Закона за Сметната палата все още са само пожелание. Предвидено е тя да информира обществеността за резултатите от извършени одити, които не представляват защитена от закона тайна.

Целта на дипломната работа е да се анализира контролната дейност на Сметната палата, като висш финансов орган.

За така поставената цел трябва да се изпълнят следните задачи:

-         Да се направи литературен обзор на същността на финансовия контрол

-         Да се направи характеристика на Сметната палата, нейната същност, функции и устройство

-         Да се анализира дейността на Сметната палата, като се наблегне на одита и контролната дейност

-         Да се покажат връзките на Сметната палата със другите национални и международни инстанции.

РАЗДЕЛ І

СПЕЦИАЛИЗИРАНА КОНТРОЛНА ДЕЙНОСТ – ДЪРЖАВЕН ФИНАНСОВ КОНТРОЛ

1. Същност на финансовия контрол

Финансовият контрол е специализиран контрол за изпълнение на нормативните актове, регулиращи финансово-стопанската дейност на юридически лица с държавно и общинско имущество, както и на юридически лица, чиито задължения са гарантирани с държавно и общинско имущество. Той има за цел да осигури законосъобразното и правилно /целесъобразно/ използване на средствата и стоково-материалните ценности.

Технологията на осъществяване на финансовия контрол е аналогична с общовалидната технология на управленския контрол и основно включва установяването на фактическото състояние на дейността по събирането, съхраняването, разпореждането и отчитането на имуществото и средствата, както и съответствието на тази дейност с изискванията на съответните норми /правни и организационно-технически/.

Финансовият контрол в зависимост от контролните органи спрямо подконтролните обекти е вътрешноведомствен и външноведомствен.

Вътрешноведомственият контрол се упражнява от органи, които са в едно и също ведомство и се разглежда като административен контрол. Съгласно Закона за вътрешния държавен финансов контрол /Обн. ДВ, бр. 92 от 10.11.20002 г., в сила от 1.01.2001 г./ министрите и ръководителите на други ведомства могат да организират и упражняват финансов контрол върху юридическите лица, непосредствено подчинени на съответния ръководител и осъществяват финансов контрол чрез извършване на финансови ревизии.

Външноведомственият контрол се осъществява от органи, извън състава на ведомството и се проявява в две  модификации – общ, като държавния финансов контрол и специализиран – осъществяван от Сметната палата.

2. Правна рамка за провеждане на Държавния вътрешен финансов контрол

Основният закон, който регламентира дейността по осъществяване на финансовия контрол, е Законът за държавния вътрешен финансов контрол. Този закон отмени действуващото от 1960 година законодателство в тази област. Най-общо законът урежда обхвата и осъществяването на държавния вътрешен финансов контрол, както и организацията и правомощията на органите, които го упражняват.

Държавният вътрешен финансов контрол се ръководи и осъществява от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. При неговото прилагане се прилагат следните принципи: законност, независимост при планирането, възлагането, извършването и отчитането на контролната дейност от институциите, чиято дейност се контролира; обективност и служебно начало; спазване на служебната тайна.

Държавният вътрешен финансов контрол обхваща финансовата дейност на:

-         разпоредителите с бюджетни кредити по републиканския бюджет и разпоредителите със средства по програми на ЕС;

-         органите, администриращи приходи в републиканския бюджет;

-         разпоредителите с извънбюджетни сметки и фондове;

-         разпоредителите с бюджетни кредити по общински бюджети и фондове;

-         държавното обществено осигуряване, фонд “ПКБ” и Националната здравноосигурителна каса;

-         юридическите лица с блокираща квота държавно ли общинско участие в капитала.

Държавният вътрешен финансов контрол обхваща и дейността на лицата, финансирани със средства от републиканския и от общинските бюджети, както и по програми на ЕС, по отношение на тези средства.

Държавният вътрешен финансов контрол е под ръководството на Агенцията. Тя е администрация към министъра на финансите и е юридическо лице на бюджетна издръжка. Към нея има териториални звена, които са със статут на териториалните дирекции. Органите на Агенцията са директорът на агенцията, директорите на териториалните дирекции и вътрешните одитори.

Директорът на агенцията се назначава и освобождава от Министъра на финансите, съгласувано с министър-председателя. Другите органи и служители на Агенцията се назначават и освобождават от длъжност от Директорът на агенцията.

Функциите, които изпълнява агенцията са:

-         планира, ръководи и провежда единната политика на държавният вътрешен финансов контрол и контролира цялостната му дейност;

-         определя функциите на вътрешните одитори;

-         дава методически указания за осъществяване на държавният вътрешен финансов контрол и следи тяхното еднакво прилагане;

-         разработва стандарти и наръчници за контролната дейност по този закон;

-         разработва механизми за оценка на риска;

-         дава насоки и препоръки за разпоредителите с бюджетни кредити за изграждане на системи за финансово управление и контрол;

-         анализира и обобщава резултатите от контролната дейност;

-         анализира причините и условията за извършване на нарушения на финансовата дисциплина и предлага мерки за отстраняването им и др.

Агенцията представя годишен отчет за резултатите от своята дейност чрез министъра на финансите пред Министерския съвет.

Правомощията на Директорът на агенцията са: ръководи и контролира дейността на агенцията; утвърждава плановете за контролна дейност; представлява агенцията и организира международните й връзки.

Директорът на териториалната дирекция на агенцията: организира и контролира прилагането на методическите указания на агенцията; възлага извършването на планов вътрешен одит на територията на съответния район; докладва периодично на директора на агенцията за резултатите от дейността на териториалната дирекция; представлява териториалната дирекция.

 При изпълнение на служебните си задължения, органите на агенцията имат право на: свободен достъп до служебните помещения и документацията на одитираните обекти; да проверяват материалните и нематериалните активи, системите за финансово управление и контрол и всички документи, които имат значение за контролната дейност; да се изискват от длъжностните лица документи, сведения и справки във връзка с осъществяването на контролната дейност; да се запознават с разрешение на съда и на органите на досъдебното производство със следствените и други материали, които имат значение за контролната дейност.

Изискванията за назначаване в Агенцията са: назначават се само дееспособни български граждани, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер; с висше икономическо или юридическо образование и трудов стаж по специалността.

3. Организация на държавният вътрешен финансов контрол

Държавният вътрешен финансов контрол включва: системите за финансово управление и контрол по чл. 19; вътрешния одит, упражняван от органите на агенцията; превантивен контрол по чл. 27 и 28.

Системите за финансово управление и контрол включват система за предварителен контрол и система за двоен подпис по отношение на поемането на финансови задължения и извършването на разходите.

Вътрешният одит се осъществява чрез: одит на системите; одит на изпълнението; финансов одит; одит на информационните технологии. Извършва се проверка на: законосъобразното събиране, съхраняване, стопанисване, разходване и отчитане на имущество на одитираните обекти; организацията, законосъобразността и достоверността на водената счетоводна отчетност; неизпълнението на задължения към държавния бюджет, общинските бюджети, извънбюджетните сметки и фондове.

Вътрешният одит се съставя въз основа на акт, издаден от компетентните по този закон органи. Този акт не подлежи на обжалване.

За резултатите от вътрешния одит се съставя доклад, който съдържа направените констатации и изводи, подкрепени с доказателства. Този доклад се връчва на ръководителя на одитирания обект за становище в 14-дневен срок от съставянето му. Становището на ръководителя на одитирания обект заедно с доклада за вътрешния одит се изпраща на органа, който го е възложил.

Вътрешният одитор е функционално независим от  ръководителя на одитирания обект, към който е делегиран. Той е длъжен да осигурява прилагането на методическите указания на агенцията; да осигурява изпълнението на писмените указания на агенцията за отстраняване на констатираните нарушения; да подпомага всяка друга одитна дейност на агенцията.

По предложение на вътрешния одитор или на базата на оценка на риска директорът на агенцията може с акт за възлагане да установи и да въведе система за превантивен контрол в одитираните обекти за определен период от време. Актът за възлагане на подлежи на обжалване.

Не може да се извърши едновременно превантивен контрол и вътрешен одит от делегираните вътрешни одитори.

РАЗДЕЛ ІІ

СМЕТНАТА ПАЛАТА. ЦЕЛИ, УСТРОЙСТВО И КОНТРОЛНА ДЕЙНОСТ

ГЛАВА І

СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА

1. Исторически и международен преглед

Историческата съдба на България често налага да се изследват някои събития “от”, “до” и “след” определени дати. Така е и със Сметната палата в България, която в новото си издание се появява с приетия от Народното събрание Закон за Сметната палата (ЗСП) през 1995 година, макар че нейната история започва много по-рано - 17.12.1880 година.

Институцията се създава с Указ № 147 на княз Александър I Батенберг, а само 3 години по-късно се приема и нейният устройствен закон. През 1885 година, т.е. две години по-късно, Народното събрание приема нов Закон за върховната сметна палата, който действа до 1925 година. През 1925 година се приема Закон за върховната сметна палата и за окръжните сметни палати.
Този закон е взаимстван от европейските закони и по-точно от Закона за Сметната палата на Белгия и за времето си е имал значение за изграждане на една модерна, добре организирана и устойчива върховна институция с девет окръжни сметни палати в София, Бургас, Враца, Пловдив, Плевен, Стара Загора, Търново, Хасково, Шумен. Законът и институцията са съществували до 1948 година. Някои от функциите на Сметната палата са предоставени на тогавашните околийски народни съвети, а по-късно в много по-различен вариант на комисията за държавен контрол (закрита 1990 година под наименование - комитет за държавен и народен контрол - КДНК). Сметната палата в България до 1948 година е типичен орган на специализиран бюджетен контрол. Това ока
за силно влияние и върху формулирането на предмета на дейност на Сметната палата от 1995 година. в Конституцията на Република България от 1991 година и по-късно в Закона за Сметната палата се отбелязва, че Сметната палата контролира изпълнението на бюджета. Тази постановка не само отдалечава съвременната българска Сметна палата от европейските сметни палати, но създава и редица неблагоприятни смесвания на функции с други контролни органи, и най-вече с Държавния финансов контрол.

2. Основна задача и обект на дейност на Сметната палата

Сметната палата на Република България извършва независим контрол на бюджета и други публични средства, с който гарантира общественото доверие при разходването на средствата и допринася за осигуряване на стабилно финансово управление в страната.

Сметната палата продължава традициите в бюджетния контрол на Върховната сметна палата, създадена със закон през 1880 г. и функционирала до 1947 г.

Сметната палата се избира от Народното събрание на основание чл. 91 от Конституцията на Република България.

Организацията, правомощията и редът за дейността й са уредени в Закона за Сметната палата (обн., ДВ, бр. 71 от 11 август 1995 г., изм., 18 декември 2001 г.) и Правилника за прилагане на Закона за Сметната палата (обн., ДВ, бр. 28 от 1996 г.).

Сметната палата се състои от председател и 10 членове, избрани от Народното събрание за срок от 9 години.

За дейността си Сметната палата се отчита пред Народното събрание и информира обществеността за резултатите от извършените проверки.

Конституцията на Република България определя основната задача на Сметната палата в чл. 91, ал. 1.

Контролната дейност на Сметната палата се основава на принципа на публичност на резултатите от проверките. При осъществяване на своята дейност Сметната палата е независима от изпълнителната власт и се отчита пред Народното събрание. Органите на изпълнителната власт не могат да й възлагат одити.

Контролната дейност на Сметната палата е подчинена на Конституцията и закона. Тя е аналитична и оценъчна по изпълнението на бюджетите и управлението на бюджетните средства за постигане на целите, заложени в съответните бюджети и в програмите, утвърждавани от Народното събрание или от изпълнителната власт.

Обект на проверка от Сметната палата са всички организации, които се издържат от бюджета или получават средства от него, в т.ч. висшите държавни органи (Президентство, Народно събрание, Министерски съвет), съдебната власт, органите на сигурността и специалните служби, а също така и управлението на предоставеното имущество на бюджетните организации.

Сметната палата проверява:

-         бюджета на държавното обществено осигуряване;

-         бюджета на Националната здравноосигурителна каса;

-         възникването и управлението на държавния дълг и използването на дълговите инструменти;

-         извънбюджетните сметки и фондове (според разпоредбите на Правилника за прилагане на ЗСП "извънбюджетна сметка" е финансово-правна форма, чрез която се набират и разходват парични средства, без да са включени в съответния бюджет. Извънбюджетни сметки са и фондовите и финансовите сметки);

-         бюджетните разходи на Българската народна банка и тяхното управление, формирането на годишното превишение на приходите над разходите и други нейни взаимоотношенията с държавния бюджет;

-         приходите и разходите на юридически лица с идеална цел и фондовете, образувани с бюджетни средства или гарантирани от  държавата.

-         средствата от Европейския съюз, включително и управлението им от крайните потребители;

-         средствата от други международни организации, когато това е предвидено в споразумение или друг акт;

-         Сметната палата осъществява одит на постъпленията от
приватизацията по съответните фондове и тяхното разпределение и разходване;

-         управлението на предоставеното държавно имущество;

-         проверява и оценява управленските решения на ръководните длъжностни лица по изпълнението на бюджета от гледна точка на тяхната законосъобразност и целесъобразност;

-         анализира ефективността от прилагането на действащите
нормативни актове по изпълнението на бюджета и при необходимост прави предложения до съответните органи за усъвършенстването им.

-         изпълнява функциите на сертифициращ орган на разплащателните агенции за управление на средствата по сключен финансов меморандум.

-         други дейности, възложени й със закон.

Сметната палата и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол си взаимодействат при осъществяване на своята дейност в подконтролните обекти и с правозащитните органи с цел повишаване ефективността на контролната система. Конкретните форми на взаимодействие се уреждат със съвместен акт.

Институцията няма право на законодателна инициатива. Но нейните доклади за резултатите от проверките се предоставят на парламента и изпълнителната власт с предложения за законодателни решения.

Сметната палата сътрудничи с Европейската сметна палата и представлява България в международните организации на върховните одитни институции.

3. Статут на Сметната палата

Сметната палата е юридическо лице със седалище в София. До края на 1995 г. Тя се издържа от Народното събрание за сметка на осигурени средства от държавния бюджет. След влизането на закона в сила преминава на бюджетна издръжка.

Избира се за срок от 9 години. Състои се от председател и 10
членове, които се избират и освобождават от Народното събрание. Те трябва да бъдат български граждани, които имат висше юридическо или икономическо образование и трудов или служебен стаж не по-малко от 15 години за председателя и 10 години за членовете. През последните три години преди избора не са били членове на правителството или ръководители на централни ведомства и не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, освен ако лицето е реабилитирано.

Народното събрание избира председател на Сметната палата в двумесечен срок от влизане на закона в сила. Министерският съвет, Столичната община и общините, които са областни центрове, осигуряват в едномесечен срок от влизане на закона в сила подходящи сгради за дейността на Сметната палата. Сметната палата приема правилник за прилагането на закона в едномесечен срок от избирането на нейните членове.

Членове на Сметната палата не могат да бъдат лица, които помежду си или с председателя са роднини по права линия, братя или сестри и съпрузи.

Пълномощията на председателя и на членовете се прекратяват от Народното събрание преди изтичането на мандата им по тяхна молба, при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от шест месеца, когато са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. При прекратяване пълномощията на председателя Народното събрание определя член на Сметната палата, който да изпълнява задълженията му до избиране на нов председател. Той се избира до края на първоначалния мандат.

По смисъла на закона за Сметната палата "Органи на Сметната палата" са председателят, членовете, ръководителите на сектори, директорите на териториалните поделения и инспекторите.

Председателят на Сметната палата

Не може да бъде преизбиран и има следните правомощия:

1. Възложено му е изпълнението на Закона за Сметната палата.

2. В едномесечен срок след избирането му прави предложение пред Народното събрание за избор на членове на Сметната палата. В същия срок прави предложение и когато е освободен неин член.

3. Ръководи и представлява Сметната палата и определя кой от членовете го замества при негово отсъствие.

4. Определя ръководителите на отделения и техните заместници.

5. Внася в Народното събрание доклади за резултатите от проверки, извършени от Сметната палата и годишния отчет за нейната дейност.

6. Може да участва в заседанията на Народното събрание и
Министерски съвет, когато се разглеждат въпроси във връзка с
бюджетите и финансовия одит.

7. Произнася се по жалби срещу решения на ръководители на
отделения или на директори на областни териториални поделения по отправени до тях възражения по актове за констатации.

8. Издава разпореждания за спиране на действия, които създават опасност за увреждане на държавно имущество или на незаконосъобразно разходване на бюджетни средства по чл. 56 и чл. 57, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗСП.

9. Утвърждава образци на документи за контролната дейност с указания за съставянето и прилагането им и други документи, свързани с дейността на Сметната палата.

10. Разпорежда извършването на извънпланови проверки.

11. Назначава и освобождава Главния секретар и служителите в Сметната палата и в областните териториални поделения и определя основните им месечни възнаграждения.

12. Назначава и освобождава органите на Сметната палата, стажант-инспекторите и служителите от администрацията.

13. Одобрява главния ревизор на Българската народна банка.

14. Той или упълномощено от него лице периодично информира чрез средствата за масово осведомяване за приключени проверки със значими за бюджета и обществеността резултати, които не представляват държавна, служебна, търговска или друга защитена от закона тайна.

Сметната палата:

1. Разработва и приема вътрешни правилници, наредби, инструкции и методически указания във връзка с контролната дейност.

2. Приема годишния план за контролната дейност и осигурява
изпълнението му.

3. Разглежда възраженията по чл. 26, ал. 6 от ЗСП и се произнася с решения по тях.

4. Разглежда актовете за констатации по чл. 52, ал. 4, чл. 60 и 62 от Правилника за прилагане на ЗСП и взема съответни решения по тях.

5. Приема правилник за организационната структура, щата,
вътрешните правила за работната заплата, етичен кодекс и други
документи, свързани с нейната дейност.

6. Дава становища по проекти съгласно чл. З от закона.

7. Приема проекта на бюджетната си сметка и отчета за нейното изпълнение.

8. Приема годишния отчет за дейността на Сметната палата, както и докладите по чл. 55, ал. 2 и чл. 64, ал. 1, т. 1. от Правилника за прилагане на ЗСП.

9. Издава служебен бюлетин.

10. Приема и публикува одитни стандарти в съответствие с
международните стандарти за външен одит и и другите одитни стандарти за публичния сектор, одобрени за прилагане в Европейския съюз.

11. Разглежда и решава други въпроси, свързани с нейната дейност.

Главният секретар:

-         организира заседанията на Сметната палата и отговаря за
документирането и съхранението на информацията от тях;

-         координира разработването, изпълнението и отчитането на плана за контролната дейност на Сметната палата и осъществява административна координация между отделенията и областните териториални поделения;

-         съхранява и полага печата на Сметната палата с държавния герб върху оригиналите на официални документи с важно значение, а именно: отчет до Народното събрание за дейността на Сметната палата, годишни доклади за контролната дейност, доклади до Народното събрание, документи по дейността до президента на републиката, министър- председателя, председателя на Конституционния съд, председателя на Върховния съд и др.

-         изпълнява други функции, възложени му от председателя.
Той може да бъде лице с висше икономическо или юридическо
образование и трудов или служебен стаж не по-малък от 10 години.

Сметната палата заседава, ако присъстват не по-малко от две трети от нейния състав.

Заседанията се ръководят от председателя на Палатата. При негово отсъствие те се ръководят от член на Сметната палата, определен от него да го замества.

Решенията по обсъжданите въпроси се вземат с обикновено
мнозинство от състава при явно гласуване. На заседанията могат да бъдат канени да участват и други лица по въпроси, които пряко се отнасят до тях. При вземането на решения не могат да присъстват други лица освен председателя и членовете на Сметната палата.

Председателят на Сметната палата определя докладчик по
обсъждания въпрос, чието становище се представя пред Сметната палата заедно с констативните актове и приложенията към тях.

Писмените възражения срещу констатациите на проверката се представят пред ръководителя на отделението или пред директора на териториалното поделение в едномесечен срок от уведомяването.

4. Организационна структура и кадрово разпределение

В структурата си Сметната палата има 10 отделения със съответни сектори, 9 териториални поделения в страната със съответни сектори, и администрация, обособена в дирекции.

Таблица 1.

Отделения

Териториални поделения

Администрация

 

Организация, развитие и анализ на контролната дейност

 

Кабинет на председателя

Главен секретар

Правно осигуряване и развитие на нормативната база на контролната дейност

Софийска област

Дирекция "Международна дейност и връзки с обществеността"

 

Държавен бюджет, Министерство на финансите и координация на контрола на общинските бюджети

Бургас

Дирекция "Финансово - стопански дейности и управление на собствеността"

Висши държавни органи и Министерство на външните работи

Варна

Дирекция "Административно и информационно обслужване"

Министерства и ведомства от материалната сфера

Ловеч

 

Министерства и ведомства от нематериалната сфера

Монтана

Министерства и ведомства от отбраната, вътрешния ред и националната сигурност

Пловдив

Съдебна власт и Министерство на правосъдието

Русе

Централна банка и държавен дълг

Хасково

Евроинтеграция и средства от Европейския съюз и други международни организации

 

 

            Контролната дейност се осъществява от инспектори, обособени в отделения и сектори и ръководени от членовете на Сметната палата.

Сметната палата създава областни териториални поделения в съответствие с административно-териториалното устройство на страната - 9 териториални поделения. Седалище е съответният град - център на административната област.

Областните териториални поделения се ръководят от директори, които могат да бъдат лица с висше икономическо или юридическо образование и трудов или служебен стаж не по-малък от 5 години.

Директорът на областното териториално поделение извършва следните дейности:

-         организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на поделението и докладва за резултатите от нея на заседанията на Сметната палата;

-         участва в одити, когато това му е възложено със заповед съгласно приетата годишна програма за контролна дейност.

Ръководителят на отделение организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на отделението, а също докладва за резултатите от дейността на отделението и за извършените одити от секторите към него на заседанията на Палатата.

Отделенията се състоят от сектори, изградени на функционален признак - 31 сектора, обхващащи всички общини на територията на България. Секторите към отделенията и областните териториални поделения на Сметната палата се ръководят от инспектори, назначавани ако имат висше икономическо или юридическо образование и трудов или служебен стаж не по-малък от 5 години.

Ръководителят на сектора:

-         организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на сектора и докладва за резултатите от нея на директора на областното териториално поделение;

-         участва в одити, когато това му е възложено със заповед съгласно приетата годишна програма за контролна дейност.

За инспектори се назначават лица с висше образование и трудов или служебен стаж не по-малък от 3 години. Те осъществяват одитна или друга дейност съгласно закона и отговарят за обективното представяне на резултатие от нея. При извършване на тази дейност инспекторът е независим и свободно докладва за резултатите.

За стажант-инспектори се назначават лица с висше образование и трудов или служебен стаж не по-малък от 1 година, които подпомагат работата на по-висшестоящите. Те могат да бъдат инспектори след не по-малко от 1 година и имат изискващия се стаж от 3 години.

Трудови правоотношения

Председателят и членовете на Сметната палата имат всички права по трудово правоотношение, освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.

Трудовите правоотношения на органите на Сметната палата, стажант-инспекторите и служителите от администрацията се определят съгласно Кодекса на труда.

Председателят, членовете и другите органи на Сметната палата имат право на редовен платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни. Те имат право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 12 работни дни за изпълнение на задълженията извън работно време.

Органите на Сметната палата, стажант-инспекторите и служителите от администрацията имат право на платен годишен отпуск за времето, през което са изпратени на курсове за повишаване на квалификацията с решение на Сметната палата. Разходите за повишаване  на квалификацията са за сметка на бюджетните средства на Сметната палата.

Председателят на Сметната палата получава основно месечно
възнаграждение в размер 90 на сто от това на председателя на Народното събрание.

Членовете на Сметната палата получават основно месечно
възнаграждение в размер 90 на сто от това на председателя.

Основните месечни възнаграждения на органите на Сметната палата, стажант-инспекторите и служителите от администрацията се определят от председателя съгласно вътрешните правила за работна заплата и разполагаемите средства по бюджета за всяка година.

Всички работещи в тази институция задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета й.

Бюджетна сметка по чл. 20 от ЗСП включва средствата за издръжка на Сметната палата, отделенията, областните териториални поделения и административната дейност на Сметната палата. (По смисъла на Правилника за прилагане на закона за Сметната палата "бюджетна сметка" е финансово-правна форма за регламентиране на разходите, които съответната бюджетна организация може да извърши през годината.)

Отчетът за изпълнението на бюджетната сметка се приема от Сметната палата и се представя в Министерството на финансите за включване в отчета за изпълнението на държавния бюджет за съответната година. Министерският съвет не може да изменя проекта на бюджета на Сметната палата, а само изразява становище по него пред Народното събрание.

Народното събрание гласува бюджета й като част от републиканския бюджет.

Разпоредител с бюджетните средства е председателят или
упълномощен от него член на Сметната палата.

Контролът за изпълнението на бюджетната сметка на Сметната палата се осъществява по ред, установен от Председателя.

ГЛАВА ІІ

ДЕЙНОСТИ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА

1. Организация на дейността на Сметната палата

Сметната палата приема и публикува ежегодни стандарти за
контролната си (одитна) дейност по отделения и областни териториални поделения, която се осъществява чрез проверки.

Проверката е съвкупност от действия по установяване, събиране и анализиране на фактите и обстоятелствата за оценяване на законосъобразното и целесъобразното управление на бюджетите и на извънбюджетните сметки, както и на управлението на предоставеното имущество на бюджетните организации от държавата.

Проверките се възлагат с писмена заповед на председателя на
Сметната палата.

В заповедта за възлагане на проверка се посочва:

1. Видът на проверката.

2. Наименованието и местонахождението на обекта, подлежащ на проверка.

3. Трите имена на ръководителя на проверката и на инспекторите и другите лица, участващи в нея.

4. Периодът на проверката и срокът за нейното извършване.
Ръководителят на проверката организира и ръководи работата на инспекторите, участва в проверката и отговаря за срочното и качественото й приключване.

Проверките се извършват от сформирани групи с участието на инспектори от отделенията и областните териториални поделения. В отделни случаи проверки могат да извършват и други органи на Сметната палата.

При извършване на проверки председателят на Сметната палата може да привлича и лица или външни експерти, които не са служители на Палатата, отговарят на условията по чл. 10 и чл. 16, ал. 2 от ЗСП - да не се намират в роднинска връзка по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство до втора степен включително с проверяваните длъжностни лица или с членове на ръководството на проверявания обект, да не са работили през последните 5 години в проверявания обект или са участвали в неговото управление. Тези лица подписват декларация, че нямат личен интерес от одитираната дейност.

Председателят на Сметната палата може да разпореди извършването на извънпланови проверки.

Сметната палата е длъжна да извършва до три извънпланови проверки по решение на Народното събрание.

При изпълнение на служебните си задължения органите на Сметната палата имат право:

1. На свободен достъп до проверяваните обекти.

2. Да изискват устни и писмени обяснения от проверяваните длъжностни лица.

3. Да изискват предоставяне на документи и други информационни носители във връзка с контролната дейност.

При отказ за съдействие Сметната палата сезира прокуратурата. Органите на Сметната палата, стажант-инспекторите и служителите от администрацията са длъжни да опазват държавната, служебната, търговската, банковата или друга защитена от закона тайна и да не разгласяват факти и сведения, станали им известни при изпълнение на техните задължения.

Сведения за извършваните от Сметната палата проверки не могат да се дават до окончателното им приключване, включващо и реализацията на резултатите от тях.

Проверяваните лица могат да представят писмени обяснения, възражения и доказателства по направените констатации в хода на проверката пред съответния ръководител на отделение или директор на областно териториално поделение в едномесечен срок от уведомяването им от ръководителя на проверката.

2. Контролна дейност на Сметната палата

Контролната дейност на Сметната палата се осъществява чрез проверки, които се възлагат със заповед на председателя на Сметната палата. Проверките се извършват от инспекторите. В хода на проверките при изпълнение на служебните си задължения органите на Сметната палата имат право на свободен достъп до проверяваните обекти, да изискват устни и писмени обяснения от проверяваните длъжностни лица, както и да им бъдат предоставени документи и други информационни носители. Контролната дейност на органите на СП се осъществява при взаимодействие с органите на ДФК, на вътрешния финансов контрол в подконтролните обекти и с правозащитните органи. Органите на Сметната палата са длъжни да спазват държавната, служебната и търговската тайна на проверяваните обекти.

За резултатите от контролната дейност се съставя акт за констатации, подкрепен с доказателства, който се връчва на проверяваните лица. В ЗСП е предвидена е процедура за даване на писмени обяснения, подаване на възражения по акта за констатации и обжалване на решението на ръководителя на отделение, респ. директора на териториално поделение от проверяваните лица. При обжалване председателят на Сметната палата се произнася с решение, което е окончателно. Актът за констатации и всички възражения и решения по тях, оформени в сметна преписка, се внася за приемане от Сметната палата с решение.

При действия, които създават опасност за увреждане на държавното имущество или на незаконосъобразно разходване на бюджетни средства се издава разпореждане за спиране на тези действия.

При констатирани данни за вреди или престъпления Сметната палата сезира съответните контролни органи и органите на прокуратурата.

Сметната палата дава препоръки за отстраняване на констатираните нарушения и причините и условията за тяхното извършване, като ръководителите на бюджетните организации са длъжни да предприемат мерки в едномесечен срок и да уведомят Сметната палата.

Контролната дейност на Сметната палата се основава на принципа на публичност на резултатите от проверките.

Сметната палата осъществява одит, финансов одит или одит на изпълнението на бюджетите и на другите публични дейности и средства по чл. 2 от ЗСП.

По смисъла на Закона за Сметната палата "одит" е съвкупност от действия по събиране и анализиране на финансова и нефинансова информация от проверявания обект за оценка на управлението на бюджетите и на другите публични средства и дейности по чл. 2 от закона, на отчетността и вътрешния контрол с цел подобряването им.

"Финансов одит" е оценка на финансово-счетоводната отчетност за съответствието й с действащото законодателство, на финансовото управлението на бюджетите и на другите публични дейности и средства по чл. 2 от закона, на вътрешния контрол и заверка на годишните счетоводни отчети и отчетите за изпълнението на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на проверяваните обекти.

"Одит на изпълнението" е одит за оценка на икономикност, ефективност и резултатност при използване на бюджетни и други публични средства по чл. 2, от одитирания обект, като:

-         "икономичност" е свеждане до минимум на средствата за придобиване на ресурси, необходими за осъществяване на дейността, при спазване на изискванията ка качество;

-         "ефективност" е степента на постигане на целите при съпоставяне на очаквания и действителния резултат от дейността;

-         "ефикасност" е съотношението между действителния резултат и средствата, използвани за постигането му.

1. Контролът за изпълнението на бюджетните и извънбюджетните сметки обхваща проверка на:

-         нормативното основание за откриването и ползването на сметките;

-         законосъобразността на източниците и движението на средства по тях;

-         законосъобразното разпределение и целесъобразното разходване на средствата;

-         отчетността на средствата по сметките.

2. Контролът по изпълнението на приходната част на бюджетите и на извънбюджетните сметки: обхваща законосъобразното и срочното събиране, постъпване и отчитане на предвидените приходи от съответните длъжностни лица.

3. Контролът по изпълнението на разходната част на бюджетите, на бюджетните и извънбюджетните сметки: обхваща законосъобразното и целесъобразното разходване на средствата от съответните длъжностни лица.

а. Контролът за законосъобразност:

-         обхваща точното прилагане на нормативните актове по изпълнението на бюджетите, на бюджетните и извънбюджетните сметки от съответните длъжностни лица.

б. Контролът за целесъобразност:

-         обхваща преценката за най-икономично, най-ефективно и най-ефикасно използване и управление на бюджетните средства за постигане на целите на законите за държавния бюджет, на бюджета на фонд "Обществено осигуряване", Националната здравноосигурителна каса и бюджетите на общините за съответната година, както и на програмите, утвърдени от Народното събрание или от изпълнителната власт.

4. Сметната палата проверява законосъобразността на олихвяването на бюджетните и извънбюджетните сметки в подконтролните обекти.

5. Контролът за използването на бюджетни средства, предоставени на лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност, обхваща:

-         нормативното основание и условията за предоставяне и ползване на бюджетни средства;

-         целевото използване на предоставените бюджетни средства и тяхното отчитане.

6. Осъществяване на контрол върху текущото отчитане на бюджетните приходи и разходи, отчетите за касовото изпълнение на
бюджетите и на извънбюджетните сметки, съставянето и представянето на тримесечните и годишните счетоводни отчети на подконтролните обекти.

Проверката на текущото отчитане на бюджетните приходи и разходи обхваща спазването на изискванията за достоверно документиране на приходите и разходите и тяхното точно и своевременно отразяване съгласно действащите нормативни актове по счетоводство.

7. Сметната палата контролира взаимоотношенията на Българската народна банка с държавния бюджет, като проверява:

-         извършването на месечните авансови вноски в републиканския бюджет от Българската народна банка за сметка на реализираното превишение на приходите над разходите й, както и навременното издължаване на остатъка от годишното превишение след изтичане на годината;

-         условията за предоставяне от Българската народна банка на временни кредити при касов недостиг по републиканския бюджет, законосъобразността на времетраенето за издължаването и максималния им размер, определени по реда на чл. 46 от Закона за Българската народна банка.

Като се съобразява с автономността на Българската народна банка, Сметната палата дава становище по отделни решения на управителния й съвет, които влияят върху размера на внасяното в бюджета годишно превишение.

Сметната палата проверява отчетите по бюджетните разходи на Българската народна банка заедно с надлежните оправдателни документи по реда на чл. 51, ал. З от Закона за Българската народна банка.

8. Сметната палата проверява условията за възникването и обслужването на държавния дълг и използването на дълговите инструменти, като контролира:

-         условията за възникване на външни задължения на страната и общата сума на дължимите лихви и погашения по години;

-         разходите на бюджета за обслужване на вътрешния дълг и дава становище по тенденциите за изменението на размера му;

-         законосъобразността на операциите по финансиране на бюджетния дефицит и оценява използването на държавните ценни книжа и другите дългови инструменти.

9. Контролът на приходите и разходите на юридическите лица с идеална цел и на фондовете, образувани с бюджетни средства или
гарантирани от държавата, включва:

-         целевото ползване на предоставените бюджетни средства на юридическото лице с идеална цел, както и приходите и разходите,
свързани с неговата дейност;

-         вида и размера на гаранциите и условията за ползването им;

-         отчетността на предоставените бюджетни средства и на приходите и разходите на юридическото лице или на фонда.

10. Сметната палата контролира приватизационните сделки относно размера и срочността на постъпленията по фондовете, създадени съгласно Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, тяхното разпределение и законосъобразно и целесъобразно разходване.

11. Сметната палата осъществява контрол по управлението на предоставеното имущество на бюджетните организации, като проверява:

-         основанието и конкретните актове за предоставяне на имуществото;

-         ползването на имуществото за целите, за които е предоставено;

-         основанията за предоставяне на имуществото на трети лица, договорените условия и изпълнението на договорите;

-         законосъобразността на извършените разпоредителни действия с предоставеното имущество и резултатите от тях;

-         отчетността на имуществото и на извършените операции с него.

-         12. Сметната палата осъществява контрол върху дейността на Националния осигурителен институт, като проверява:

-         изразходваните бюджетни средства за издръжка на института;

-         изразходваните средства за придобиване на недвижими имоти, необходими за дейността на института;

-         операциите по придобиване на държавни ценни книжа и други операции със средства на фонд "Обществено осигуряване".

13. Сметната палата контролира дейността на Националната здравноосигурителна каса, а именно:

-         целевото използване на събраните бюджетни средства и тяхното отчитане;

-         изразходваните бюджетни средства за издръжка на института;

-         изразходваните средства за придобиване на недвижими имоти, необходими за дейността на института;

Обектите на контрол на отделенията и на областните териториални поделения се определят с годишната програма за контролната дейност на Сметната палата.

3. Актове за констатации и обжалване

За резултатите от проверката се съставя акт за констатации, който трябва да бъде подкрепен с доказателства.

При установени нарушения при проверката в акта за констатации се посочва конкретната правна и фактическа обстановка: нарушените нормативни актове, виновните длъжностни лица и причинените вреди. Актът се документира със справки, констативни протоколи, писмени обяснения и сведения, оригинални документи, заверени преписи на документи, писмени заключения на вещи лица и други документи съобразно характера на констатациите.

Актът се съставя по образец, утвърден от председателя на Сметната палата и се подписва от лицата, извършили проверката.

Актът за констатации се връчва на проверяваните лица срещу разписка.

При констатирани вреди органите на Сметната палата могат да поискат налагането на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Проверяваните лица могат да изразят писмено становище в 14-дневен срок от връчването на акта. Председателят на Сметната палата може да удължи с още 7 дни този срок.

Актът за констатациите се внася в Сметната палата и се приема с решение, което е окончателно.

След изтичане на законния срок ръководителят на проверката изготвя обосновано заключение по направените възражения в писмените обяснения. Заключението е неразделна част от акта за констатации. Заключението се връчва на проверяваните лица срещу разписка.

Проверяваните лица могат да подадат възражения по акта за констатации в 14-дневен срок от връчване на заключението по следния ред, когато:

1. Актът е съставен от контролен орган на отделение, възражението се подава пред ръководителя на отделението.

2. Актът е съставен от контролен орган на областно териториално поделение, възражението се подава пред директора на поделението.

Ръководителят на отделението или директорът на областното териториално поделение се произнася по възражението с решение. С решението по възражението се уважава или се отхвърля изцяло или частично.

Решението се обжалва пред председателя чрез органа, който го е издал, в 14-дневен срок от връчването му.

Председателят на Сметната палата се произнася в 14-дневен срок от получаване на жалбата с решение, което е окончателно. С решението си председателят потвърждава или отхвърля изцяло или частично обжалваното решение.

Всички изброени решенията са писмени и задължително се мотивират.

Актът за констатации се съставя най-малко в два екземпляра, един от които е за проверяваното лице.

Когато при проверката са установени данни за причинени вреди при изпълнението на бюджета или за престъпление, екземпляр от акта се изпраща на органите на държавния финансов контрол или на прокуратурата.

4. Разпореждания за спиране

Когато при проверката се констатират действия, които създават опасност за увреждане на държавно имущество или на незаконосъобразно разходване на бюджетни средства, се издават разпореждания за спирането им.

Разпореждането се издава:

1. От председателя на Сметната палата - когато действията се извършват от първостепенни разпоредители с бюджетни средства.

(Според допълнителните разпоредби и смисъла на Правилника за прилагане на ЗСП "първостепенни разпоредители с бюджетни и извънбюджетни средства" са министрите, ръководителите на централни ведомства, областните управители, кметовете на общини, управителят на Националния осигурителен институт и ръководителите на другите бюджетни организации - самостоятелни раздели или редове в държавния бюджет.)

2. От съответния ръководител на отделение или директор на областно териториално поделение - когато действията се извършват от останалите разпоредители с бюджетни средства.

("Разпоредители с бюджетни и извънбюджетни средства" са длъжностните лица, които са овластени да се разпореждат с тези средства.)

Разпореждането за спиране на разходването на бюджетни средства се издава най-малко в четири екземпляра и се изпраща на министъра на финансите, на Българската народна банка, съответно на обслужващата търговска банка и на разпоредителя с бюджетни средства.

Възражения могат да се правят до органа, който ги е издал, в 14-дневен срок от връчването им.

Разпорежданията за спиране могат да се обжалват пред председателя на Сметната палата чрез органа, който ги е издал, в 14-дневен срок. Възражението не спира изпълнението на разпореждането. По възражението Сметната палата се произнася с решение в 14-дневен срок. Решението е окончателно.

Председателят на Сметната палата изпраща на министъра на финансите и на първостепенните разпоредители с бюджетни и извънбюджетни средства доклад за резултатите от проверките с
предложения за отстраняване на констатираните нарушения, както и на причините и условията, довели до тяхното извършване. Тези лица са длъжни в едномесечен срок да предприемат мерки и да уведомят Сметната палата.

5. Отстраняване на нарушенията

След потвърждаване от Сметната палата на констатираните нарушения при проверките председателят на Сметната палата изпраща на министъра на финансите и на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни и извънбюджетни средства доклад с предложения за отстраняване на нарушенията, както и на причините и условията, довели до тяхното извършване.

Тези лица са длъжни в едномесечен срок от получаването на доклада да предприемат мерки за отстраняване на нарушенията при изпълнението на бюджета и на причините и условията за извършването им и да уведомят за това Сметната палата.

При неизпълнение на задълженията председателят на Сметната палата в 14-д невен срок внася в Министерския съвет и в Народното събрание доклад с предложение за приемане на окончателно решение.

При неизпълнение на тези задължения председателят на Сметната палата в 14-дневен срок внася в Министерския съвет, в Народното събрание или в общинския съвет (в зависимост от това дали проверяваният обект е от централната или местната изпълнителна власт) доклад с предложения за предприемане на съответните действия.

6. Имуществена отговорност

Когато при извършена проверка се установят данни за вреди, причинени при изпълнението на бюджета, актът за констатации се внася за разглеждане в Сметната палата от съответния ръководител на отделение или директор на областно териториално поделение, независимо дали е обжалван.

С решение на Сметната палата актът се изпраща на органите на държавния финансов контрол за търсене на имуществена отговорност по реда на Закона за финансов контрол.

Агенцията за държавен вътрешен финансовия контрол е длъжна в 14-дневен срок от получаването на материалите да започне проверка, след приключване на която уведомява Сметната палата.

След приключване на проверката органите на държавния финансов контрол изпращат на Сметната палата екземпляр от съставените ревизионни документи.

Когато са налице данни за извършено престъпление, актовете за констатации се изпращат в прокуратурата за образуване на наказателно производство срещу виновните лица.

Органите на прокуратурата уведомяват текущо Сметната палата за предприетите действия. И двете институции не могат да разгласяват данни до приключване на наказателното производство.

При неизпълнение на разпорежданията виновните лица се наказват с глоба в размер от 500 лв. до 1000 лв. При повторно нарушение глобата е в двоен размер. (Според допълнителните разпоредби и смисъла на Правилника за прилагане на ЗСП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.)

Актовете за констатирани нарушения се съставят от инспекторите, а наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата. Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

7. Доклади и отчети

Годишните отчети за изпълнение на бюджета и годишните счетоводни отчети на Сметната палата се заверяват от нейното звено за вътрешен контрол. Те се внасят в Народното събрание не по-късно от 30 юни на текущата година. Народното събрание определя комисия, която да извършва проверка на тези отчети.

Председателят на Сметната палата внася в Народното събрание доклади по отчетите за изпълнението на държавния бюджет и бюджетните разходи на Българската народна банка за изминалата бюджетна година.

Докладите се представят:

1. По отчета за изпълнението на държавния бюджет - не по-късно от една година след изтичането на бюджетната година.

2. По отчета за изпълнението на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" - при приемането на годишния отчет за изпълнението на бюджета на фонда, внесен от Националния осигурителен институт.

3. По отчета по бюджетните разходи на Българската народна банка - при приемането на годишния отчет за дейността на банката, внесен от управителя й.

Докладите за резултатите от извършените проверки се внасят текущо в Народното събрание или в неговите постоянни комисии. Постоянната комисия, която отговаря за бюджета, може да прави съответни препоръки. Отчетът и докладите се публикуват в служебния бюлетин на Сметната палата.

ГЛАВА III.

ФУНКЦИОНАЛЕН АНАЛИЗ И ДИНАМИКА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА

1. Контролна дейност и проверки

Анализирайки изпълнението на държавния и общинските бюджети през последните няколко години, Сметната палата определи някои основни приоритети в своята дейност:

-         проверка на изпълнението на приходите и разходите по бюджетите приети от народното събрание и общинските бюджети;

-         анализ на нормативната уредба свързана с приходите и разходите по бюджети;

-         проверка на управлението на имуществото на бюджетните организации;

-         проверка на състоянието на организацията, взимодействието и координацията на бюджетните структури, които прилагат граничния режим на Република България.

Периодично приоритет се дава на проверката на изпълнението на :

-         републиканския бюджет: данъчни и неданъчни приходи, включително от мита и митнически такси;

-         бюджетите на общините;

-         бюджета на социалното осигуряване;

-         бюджета на съдебната власт.

Най-често извършваните проверки са за изпълнението на бюджетните, извънбюджетните и фондовите сметки на министерства и ведомства – министерство на финансите, Главна дирекция Данъчна администрация, Главна дирекция Митническа администрация, Българска народна банка, Висшия съдебен съвет, Главна прокуратура, Национален осигурителен институт, приходите и разходите по бюджетите на общините, управлението на имуществото на бюджетните организации, проверка за ефективността на организациите, координацията и взаимодействието на държаните бюджетни структури, които прилагат граничния режим на Република България.

2. Основни слабости и нарушения, констатирани при проверките

Основните слабости и нарушения, констатирани от органите на Сметната палата при проверките за изпълнението на отделните групи приходи по републиканския бюджет, са следните:

-         неизпълнението на данъчните приходи е следствие на: недостатъчната координация и взаимодействие между данъчната администрация, митническата администрация и останалите служби, които изпълняват функции по събирането и отчитането на приходите; ниската степен на събираемост на установените данъчни задължения от минали години; разсрочването и отсрочването на дължими данъци, без да са налице съответните законови изисквания;

-         неизпълнението на приходите от мита и митнически такси е в резултат на: недобрата организация и контрол по отчитането и реализацията на задържаните, изоставените и отнетите в полза на държавата стоки; липсата на модерна материална база и информационна система за митнически контрол; остарялата нормативна база и системни пропуски по прилагането на действащите нормативни актове от митническата администрация;

-         неизпълнението на неданъчните приходи се дължи на: липсата на утвърдена методика за изчисляване на месечната част на вноските от годишното превишение на приходите над разходите на БНБ;

-         управленското бездействие на разпоредителите с бюджетни кредити и незаконосъобразното по-ниско олихвяване на средствата по сметките им от търговските банки - кореспонденти по бюджета; неправилното внасяне на средства от такси по приходни параграфи и нарушения на законовите изисквания при събирането на таксите; остарялата и неактуализирана нормативна уредба за глобите и имуществените санкции, чийто размер изостава чувствително от динамиката на инфлацията; преобладаващата практика държавно имущество да се отдава под наем на ниски цени, без да е предвидено в договорите актуализиране на наемите съобразно инфлацията, поради което приходите от тях са нереални и в нарушение на нормативно определените минимални наемни цени.

Основните слабости и нарушения при проверките за изпълнението на приходите и разходите по бюджетите на общините се свеждат до:

-         ниска финансова и бюджетна дисциплина и недобро взаимодействие между данъчната и общинската администрация при планирането и събирането на местните приходи; несъобразяване с действащите законови и подзаконови актове при определянето на конкретните размери на таксите; ниски и неактуализирани наеми за отдадено под наем общинско имущество; незаконосъобразно прехвърляне на приходи от бюджетни към извънбюджетни сметки и обратно; неспазване на утвърдените със съответните закони за държавния бюджет приоритети при разпределението и разходването на бюджетните средства; незаконосъобразни разходи по функции и дейности; неправомерно материално стимулиране.

Най-често срещани нарушения в дейността на Фонд “Обществено осигуряване” са: нарушаване на нормативните изисквания за ежедневно превеждане от обслужващите банки на превишението на приходите над разходите на териториалните поделения по сметката на Националния  осигурителен  институт;   непълно  обхващане  на подлежащите на осигуряване юридически и физически лица, несвоевременно събиране на осигурителните вноски и задълженията към фонда, незаконосъобразно набиране на средства и материално стимулиране по извънбюджетни сметки, несвоевременно прехвърляне на средствата на фонда в определените банки - кореспонденти по бюджета.

Типичните слабости и нарушения, констатирани при проверките за изпълнението на приходите по бюджета на съдебната власт, са:

-         неприлагане на двустранно счетоводно записване от съдилищата в страната, несвоевременно отчисляване и внасяне на средствата по фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради", неспазване на съотношението за разпределението на средствата между двата фонда;

-         неправомерно използване на средства от целевите фондове за текуща бюджетна издръжка; несвоевременно внасяне от съдилищата в приход на бюджета на съдебната власт на превишението на приходите над утвърдените им разходи, олихвяване на средствата по бюджетните сметки с по-нисък процент от определения лихвен процент на БНБ, неправилно определяне и несвоевременно събиране на присъдени държавни такси по изпълнителни дела, невнасяне в републиканския бюджет на събрани суми от глоби.

Основните слабости и нарушения, установени при проверките на бюджетните сметки на министерства и ведомства, са следните: не са представяни за утвърждаване от министъра на финансите поименни списъци за придобиване на дълготрайни материални активи, не е изисквано от Министерството на финансите месечно разпределение на утвърдения годишен разход по пълна бюджетна класификация, не е спазвано утвърденото   разпределение на средствата между първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити;

-         извършвани са повече разходи от предвидените по план, без да са осигурени или прехвърлени съответните кредити, и разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и основни ремонти, без да са сключвани договори, не са спазвани изискванията за утвърждаване на поименни разписания на длъжностите, за разработване на длъжностни характеристики и тяхното подписване от служителите, което е довело до нарушения на щатната дисциплина.

При проверките на извънбюджетните и фондовите сметки органите на Сметната палата констатираха: набиране на средства в извънбюджетни сметки с отпаднало нормативно основание, невнасяне на остатъците по закрити извънбюджетни сметки в приход на републиканския бюджет;

-         незаконосъобразно разкриване на извънбюджетни сметки, по които се съхраняват значителни парични средства при остра нужда от такива средства по съответните бюджети; нетрансформиране на извънбюджетни и фондови сметки съгласно указанията на Министерството на финансите и БНБ; материално стимулиране от извънбюджетни сметки в нарушение на утвърдените правила.

Основните констатации, установени при проверката на организацията, координацията и взаимодействието на държавните бюджетни структури, упълномощени да прилагат граничния режим на Република България, са следните: бюджетните структури, на които е възложено прилагането на държавния граничен режим, не изпълняват ефективно своите функции; не са променени приоритетите и основните национални задачи на задължителния граничен контрол в съответствие с компонентите на националната сигурност (борбата срещу наркотрафика, незаконното пренасяне на оръжие, търговията с деца, борбата срещу тероризма и др.); състоянието на охраната на черноморската граница и границата по река Дунав създава условия за контрабанда в големи размери и за нанасяне на значителни вреди на екологичната среда;

-         преустановена е дейността на междуведомствената комисия по проблемите на граничния режим, която координира дейността на държавните структури; Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи развиват самостоятелни и изолирани една от друга скъпоструващи информационни системи; неефективната организация, координация и взаимодействие между държавните структури създава впечатление за България като страна с нестабилен и несигурен граничен режим, която изостава значително от европейските стандарти.

3. Предложения за отстраняване на констатираните слабости и нарушения

На базата на резултатите от проверките на Сметната палата са изготвени и изпратени доклади до ръководителите на подконтролните обекти с препоръки за отстраняване на констатираните слабости и нарушения. Направени са предложения за промени в нормативната уредба на съответните министерства и ведомства и приемане на нови закони от Народното събрание.

По-важните предложения са следните:

-         Министерството на финансите да изготви нова методика за прогнозиране и планиране на данъчните приходи, с която да се отчитат специфичните условия в отделните териториални управления на данъчната администрация;

-         Българската народна банка и Министерството на финансите да определят банките - кореспонденти по бюджета, въз основа на строго определена система от критерии. Банките да се контролират текущо и при необходимост да им се отнемат кореспондентските права с цел гарантиране на надеждността и качеството на обслужването на бюджетните средства;

-         взаимоотношенията  между  бюджетните  организации  и
обслужващите ги банки да се основават на сключени договори, съдържащи изискванията на Закона за държавния бюджет за съответната година;

-         Националният осигурителен институт да разработва реален бюджет на фонд "Обществено осигуряване" при пълно обхващане на подлежащите на осигуряване лица;

-         да се прецени целесъобразността за промяна на данъчния статут и въвеждане на патентен данък за лицата, осъществяващи търговска дейност в малки обекти;

-         да се актуализира законодателната материя, свързана с глобите и имуществените санкции съобразно динамиката на инфлацията, както и размерът на санкциите в подзаконовите актове и тарифите за съответните такси;

-         да се приведат в съответствие със Закона за устройството на държавния бюджет съществуващите извънбюджетни сметки, като тези, които не отговарят на закона, бъдат закрити;

-         да се изгради единна информационна система за координация, взаимодействие  и  контрол  между  данъчната  администрация, митническата администрация и останалите служби, действащи в районите за митнически контрол, както и информационна система на гранично-пропускателните пунктове за пълноценно обслужване на паспортно-визовия и митническия режим;

-         да се уреди с нормативен акт изтеглянето от зоната за граничен контрол на всички държавни и частни структури, които нямат пряко отношение към задължителния граничен контрол;

-         да се разработи и приеме нормативен акт, с който да се въведе нов режим за продажба на стоки на излизащите от страната пътници в съответствие с практиката на западноевропейските страни;

-         да се ускори приемането на Закона за облагане на доходите на физическите лица, като се въведе принципът, че недекларираното
увеличение на активите е в резултат на укрити от облагане доходи и имущества;

-         да се приеме приоритетно нов Закон за митниците и се направят промени в Наказателния кодекс за засилване на наказателната отговорност при нарушаване на митническия режим, данъчното и банковото законодателство;

-         да се приеме Закон за устройството на бюджетите на общините, като се предвиди законодателно въвеждането на вътрешноведомствен финансов контрол в структурите на местната власт, който да се ръководи методически от Сметната палата;

-         да се разработи и приеме специален закон за Граничната полиция, който да уреди материята, свързана с охраната на границата и прилагането на контролно-пропускателния режим.

ГЛАВА ІV.

ВРЪЗКИ И ВЗАИМООТНОШЕНИЯ НА СМЕТНАТА ПАЛАТА С ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ

1. Взаимоотношения на Сметната палата с Народното събрание и други държавни органи

В съответствие с чл. 91 от Конституцията на Република България и разпоредбите на закона Сметната палата е приета като първостепенна задача установяването на постоянни взаимоотношения с Народното събрание. Тя насочи контролната си дейност за осигуряване на достатъчна по обем и надеждност информация за върховния орган на законодателната власт и неговите постоянни комисии.

Сметната палата внесе в Народното събрание доклад за резултатите от извършената комплексна проверка за изпълнението на приходите по бюджетите, приети от Народното събрание и от общинските съвети. Докладът е представен също така на ръководителите на парламентарните групи и на основните постоянни комисии в Народното събрание, на президента, министър-председателя и отделни министри от служебното и предишното правителство. Оценките, изводите и препоръките в доклада са предложени за ползване при подготовката, обсъждането и приемането на държавния бюджет за следващата година и на законите, свързани с въвеждането на паричния съвет и с подобряването на финансовата и бюджетната дисциплина.

Установиха се необходимите контакти с постоянните парламентарни комисии към Народното събрание и преди всичко с Комисията по бюджет и финанси и Икономическата комисия. Представители на Сметната палата участваха при обсъждането на законопроекта за държавния бюджет и измененията му през годината, на законопроекти за устройството на държавния бюджет, промени в данъчни закони и други въпроси.

Актове за констатации за извършени проверки от Сметната палата са предоставени на Комисията по бюджет и финанси. Комисията по труда, социалните и демографските проблеми и Комисията по националната сигурност към Народното събрание.

Сметната палата изготвя и представя становища по законопроекта за държавния бюджет, по законопроекти и подзаконови актове на отделни министерства и ведомства, както и по дела на Конституционния съд. /Виж Приложения 1 – Отчет за дейността на Сметната палата през 2000 г./.

2. Международна дейност на Сметната палата

Сметната палата установява контакти с Международната и Европейската организация на висшите контролни институции ИНТОСАЙ и ЕВРОСАЙ. Контакти се устяновяват също и с Европейската сметна палата висша контролна институция на Европейския съюз, със седалище в Люксембург.

2.1. ИНТОСАЙ (INTOSAI)

ИНТОСАЙ (INTOSAI) е международна организация на върховните институции за контрол на публичните финанси. В нея членуват повече от 170 контролни институции и страни.

ИНТОСАЙ (INTOSAI) е автономна, независима и неполитическа организация, която е учредена като постоянна институция, имаща за цел да насърчава обмена на идеи и опит между върховите институции за контрол на публичните финанси в областта на контрола на публичните финанси.

Членството в ИНТОСАЙ (INTOSAI), както и във всички нейни органи и дейности, е отворено за Върховните институции за контрол на публичните финанси от всички страни-членки на ООН, или на някоя от нейните специализирани институции. Под Върховна институция за контрол на публичните финанси се подразбира всяка обществена институция на една държава, независимо от нейното наименование, състав и организация, която упражнява по силата на закона и на най-високо равнище, контрола върху публичните финанси на тази държава.

Органи на ИНТОСАЙ са Конгресът, Управителният комитет,
Генералният секретариат, групите за регионални дейности.

Нейното седалище е във Виена. Президентът на Австрийската сметна палата   е   ръководител   на   Генералния   секретариат, Вицепрезидентът на Сметната палата на Република Австрия е заместник-ръководител на Генералния секретариат.

Официалните работни езици на ИНТОСАИ са немски, английски, арабски, испански и френски.

2.2. Европейска Сметна палата

Европейската Сметна палата със седалище в Люксембург е една от основните институции на Европейския съюз. Чрез Съвета на министрите на ЕС националните правителства назначават политици, държавни служители и юристи с подходящ опит, които влизат в състава на 15- членната палата. Президентът на Палатата се избира от членовете и играе роля на пръв сред равни.

Въпреки широкия обхват на задълженията й, тя е относително малка институция с около 500 души персонал. Контролира законосъбразното и целесъобразното управление на приходите и разходите на ЕС. През 20-годишното си съществуване тази институция постепенно разширява правомощията си и придобива голямо влияние като орган, оценяващ ефективността на управление на финансовите ресурси на ЕС.

Европейската Сметна палата има правомощия да проверява общия бюджет на ЕС, предоставените и получени заеми, фондовете за въглища и стомана, фондовете за развитие и подпомагане на страните-кандидатки за членство в Европейския съюз.

Основната задача на Палатата е тази на външен одитор – да проверява вече извършени проверки от генералните дирекции на Комисията, националните правителства или други органи. За целта е възприет метода на системните проверки - поредица от тестове, с които се установява дали предишните проверки и процедурите за тяхното извършване са правилни.

Основната одиторска дейност се състои в годишна проверка на бюджета на ЕС. Резултатите от нея се представят на Европейския парламент и на Съвета на министрите. Годишният доклад е основа за изводите на Европейския парламент относно изпълнението на бюджета и за освобождаването й от отговорност за изпълнението му.

От 1994 г. Европейската Сметна палата представя и официално потвърждение за надежността на счетоводството на ЕС и за законността на сделките, получените приходи и направените разходи.

От 1997 г. на институцията е поверено да контролира разходите за външната политика и в областта на правосъдието и външните работи. Тя може да бъде сезирана с искане от други институции на ЕС да представи становище по определен проблем от нейната компетентност.

Сътрудничеството с одиторските институции на държавите-членки и на асоциираните държави, се превръща в необходимост за Европейската Сметна палата. Поради това съвместните проверки стават обичайно явление.

3. Държавен вътрешен финансов контрол

За да бъде коректна съпоставката между двете контролни институции е необходимо да разграничи подхода на сравнение. Когато говорим за организационно сравнение ние правим съпоставка между организацията и структурата на двете организации. Но тъй като те са следствие на функциите, дейностите и целите, които те извършват би било по-правилно да анализираме приликите и разликите в обхвата на дейност и обектите на проверка от страна на ДФК и Сметната палата.

Държавния финансов контрол е една от най-старите контролни институции олицетворяваща превръщането на контролната функция от свободен, неорганизиран израз на публични отношения в обществени организации на специално назначени служители, обединени от общите норми принципи и методология. Съгласно Закона за ДФК от 2001 год. обектите на контрола са юридическите лица с държавно или общинско имущество независимо от неговия размер, както и всички задължения гарантирани с държавно или общинско имущество. В тази сфера на дейност функциите на двете контролни институции – ДФК и Сметна палата се покриват до известна степен, тъй като Сметната палата проверява само средствата отпуснати от бюджета, докато ДФК проверява цялостното финансово състояние на предприятията с държавно или общинско имущество. За разлика от Сметната палата обаче, обект на ДФК могат да бъдат и различни други недържавни стопански институции или структури, които не работят с държавни средства, ако има искане от страна на главния прокурор, молба на управителните органи, както и по желание на притежателите на най-малко 1/10 от капитала или по искане на 1/10 от членовете на АД или съдружниците.

Обект на ДФК също така могат да бъдат сдруженията с нестопанска цел  или фондации. Разлики може да се открият в периода на проверки и ревизии между двете институции. В ДФК са задължени да извършват пълни проверки веднъж на три години, докато в Сметната палата това става план,  като обекта на проверка може да не бъде проверяван неопределено време. За разлика от ДФК обект на проверки на Сметната палата са и условията за възникването и обслужването на държавния дълг и използването на дългови инструменти в управлението на икономиката. Сметната палата извършва с някои условности и предварителен контрол, ангажирайки се със становища по проекти на бюджети, по икономическата ефективност на правителствени програми, финансирани с бюджетни средства или със средства, гарантирани от държавата, както и становища по проекти на нормативни актове свързани с държавния бюджет. Въпреки че и двете институции са на бюджетна сметка от държавния бюджет, може най-съществената разлика между тях е в подчинеността на различни власти съгласно конституционния принцип за разделение на властите. За разлика от ДФК, който е подчинен на изпълнителната власт и в частност на Министерство на финансите, то Сметната палата е институция на независимия контрол върху държавните финанси, чиято отчетност се изразява единствено във ежегодния доклад за дейността си пред Народното събрание. Тази независимост и произтичащото от Конституцията на РБ върховенство на Сметната палата е първо по рода си в цялата история на контролните институции от 80 години на миналия век досега. Също така липсата на пряк властови авторитет упражняващ контрол върху дейността на СП е гаранция за липсата на политическо влияние върху функционирането, обхвата и обектите на ревизия, както и за публичност, прозрачност и антикорупционни нагласи в дейността на Сметната палата.

  Привеждането на административните структури със съвременните тенденции и международна практика изискват, функции на институции които се покриват с тези на други да бъдат пренасочени към една единствена. По този начин биха се намалили разходите по обслужване на конкретната дейност, както и да се  постигне по-голяма ефективност вследствие на повишените изисквания и отговорност от страна на единствената организация занимаваща се с конкретната област. Безспорно е значението на ДФК за укрепването на финансовата дисциплина и на финансовия ред, но наближава и времето когато ДФК ще обедини своите функции със Сметната палата така, както това е в Европейските държави.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Сметната палата е институция, която едновременно съчетава независимост и висока степен на специализация и професионализация, които са гаранция за ефективност и добро име. В процеса на своята работа Сметната палата се изправя пред много предизвикателства, свързани с протичащата реформа в бюджетната сфера и присъединяването на България в ЕС.

Сметната палата стана едно от достиженията на изграждането на демократичните структури в България. Правната й рамка се формира с активното участие на експерти от Федералната сметна палата на Германия и Сметната палата на Франция. Това допринесе в голяма степен за нейното съответствие с философията и основните принципи на Декларацията на ИНТОСАЙ от Лима.

При осъществяването на своята дейност Сметната палата е независима от изпълнителната власт и се отчита само пред парламента. Председателят и десетте члена на Сметната палата се избират от парламента с 9 годишен мандат. Разпоредбите на Конституцията, Законът за Сметната палата и практиката на Конституционния съд на Република България осигуряват независимост на Сметната палата при упражняване на правомощията й.

Одитната дейност на Сметната палата се осъществява съгласно приет от нея ежегоден план. Извънпланови одити могат да се извършват само по разпореждане на председателя на палатата. Законът допуска извършването до три извънпланови одита по решение на парламента, като досега е извършен само един такъв одит. Органите на изпълнителната власт и другите държавни органи не могат да възлагат одити на Сметната палата.

Законът за Сметната палата регламентира финансовата й независимост. Тя сама съставя проект на годишния си бюджет, който правителството не може да изменя, а само изразява становище по него. Парламентът гласува бюджета на Сметната палата като част от държавния бюджет.

Сметната палата няма право на законодателна инициатива. Но нейните доклади за резултатите от одита се предоставят на парламента и изпълнителната власт с предложения за законодателни решения.

Сметната палата действа на основата на принципите на прозрачност, като редовно информира обществеността за резултатите от одитната си дейност. Това способства за утвърждаването й като независима одитна институция.

За краткия период на съществуване, Сметната палата си създаде добро име и авторитет на независима институция, която е в състояние да дава компетентни становища и препоръки за подобряване управлението на публичните средства. Но в процеса на своето развитие тя се изправи пред нови предизвикателства, свързани с присъединяването на Република България към Европейския съюз и протичащата реформа в бюджетната сфера в страната. Очерта се необходимостта от засилване и усъвършенстване на външния одит, което да спомогне за подобряване на управлението на публичните средства, да гарантира правилното и ефективното използване на средствата на данъкоплатците и предоставените средства от Европейския съюз.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1.      Пеев Г., "Организиране на финансовата система на Българското княжество до 1894 г. Изборът на модели", сп. "Исторически преглед", кн. 1/1994-95 г.

2.      Динев, М., “Контрол в социалното управление”, изд. “Тракия-М”, 1997 год.

3.      "Сметна палата на Република България", Калейдоскоп. 1998 г., Пресслужба на Сметната палата.

4.      Закон за Сметната палата - ДВ, бр. 71 от 11. 08. 1995 г.
(Изм. ДВ, бр. 16 от 23. 02. 1996 г, бр. 83 от 21. 09. 1999 г., посл. Изм. 18.12.2001)

5.      Правилник за прилагане на Закона за Сметната палата - ДВ. бр. 28 от 2. 04. 1996 г.

6.      Отчет за дейността на Сметната палата през 2000 г.

7.      www.bulnao.government.bg

8.      eco.eu.int

9.      bia-bg.com

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОТЧЕТ

за дейността на Сметната палата през 2000 г.

Настоящият отчет се внася в Народното събрание в изпълнение на чл. 8, т. 3 от Закона за Сметната палата (ЗСП). В него са отразени основните резултати от дейността и институционалното развитие на Сметната палата през 2000 г.

Контролна дейност

Контролната дейност на Сметната палата през 2000 г. се осъществи в рамките на нейните правомощия, определени с чл. 91, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2 и чл. 29 от ЗСП. Тя се извърши на основата на приета годишна програма за контролната дейност и в съответствие със Стратегическия план за развитието на Сметната палата (1999 - 2002 г.), в условията на подготовка на Република България за членство в Европейския съюз (ЕС) и реформа в бюджетната сфера на страната. Контролната дейност се изрази в проверки за законосъобразното и целесъобразното използване на бюджетни и други публични средства и управлението на имущество по чл. 2 от ЗСП и в заверки на отчети на бюджетни организации по чл. 29 от ЗСП.

Основните приоритети в контролната дейност на Сметната палата през 2000 г. бяха: дейности с голяма обществена и социална значимост; негативните тенденции при изпълнението на отделните бюджети през предходните години и възможностите за увеличаване на приходите по съответните бюджети; спазването на определените със Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за  1999 г. и 2000 г. приоритети при разходването на бюджетни средства; преструктурирането на администрацията в бюджетните организации и намаляването на средствата за нейната издръжка; неразплатените разходи в общините и възможностите за тяхното намаляване; предоставените средства на Република България от ЕС и други международни организации; обслужването на вътрешния и външния държавен дълг; спазването на процедурите при възлагане на обществени поръчки.

Извършени проверки от Сметната палата

В изпълнение на програмата за контролната дейност, през 2000 г. отделенията и областните поделения на Сметната палата извършиха проверки на бюджетните и извънбюджетните средства и управлението на имуществото на:

-         132 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системата на централната администрация на изпълнителната власт (Министерския съвет, министерства, агенции и други централни ведомства), администрацията на Президента на Република България и Конституционния съд;

-         103 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системата на териториалната администрация на изпълнителната власт (общини, райони и други териториални структури);

-         16 първостепенни и  второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системата на съдебната власт (Върховния касационен съд, Върховния административен съд, прокуратури и  съдилища);

-         68 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системите на общественото и здравното осигуряване, държавни висши училища и БАН.

През отчетния период се осъществи проверка на отчета за изпълнението  на  държавния  бюджет  на  Република България  за 1999 г. Проверката обхвана законосъобразността на съставянето на отчета, съответствието на структурата и съдържанието му със ЗДБРБ за 1999 г. и достоверността на отчетите за изпълнението на отделните бюджети, включени в държавния бюджет.

В съответствие с финансовите споразумения между правителството на Република България и ЕС за ползване на средства от предприсъединителните фондове на общността, се извършиха проверки на изпълнението на два проекта със средства по Програма ФАР - “Транспорт” и “Професионално образование и обучение; реформа в образованието; наука и технологии”.

През отчетната година бяха проверени и извънбюджетните сметки на два фонда с важно значение за страната и преговорите за членство в ЕС – Националния фонд за опазване на околната среда и Държавния фонд “Земеделие” (централното управление на фонда и регионалните дирекции в градовете Добрич, Силистра и Ямбол).

В Министерството на финансите, Българската народна банка (БНБ) и други субекти – кредитополучатели, се извърши мониторинг върху обслужването на външния правителствен, държавен и държавногарантиран дълг. Осъществи се и проверка на законосъобразността на възникването и обслужването на вътрешния правителствен дълг за 1999 г. В БНБ приключиха три проверки на законосъобразността на взаимоотношението на банката с държавния бюджет, отчета на бюджетните разходи на БНБ за 1999 г. и бюджетните разходи на банката, свързани с изпълнението на Закона за деноминацията на лева.

През отчетния период се осъществиха две тематични проверки в общините, извън годишната програма за контролната дейност. По решение на Сметната палата се  извърши проверка на неразплатените разходи в 106 общини. В изпълнение на решение на Народното събрание се провери целевото разходване на допълнително предоставените средства от републиканския бюджет и спазването на бюджетната дисциплина в 130 общини. Доклади за резултатите от двете проверки бяха предоставени на 38-то Народно събрание и на отделните парламентарни групи.

През 2000 г. Сметната палата на Република България се присъедини към инициативата на Сметната палата на Румъния, като подкоординатор на работната група на ЕВРОСАЙ за одит (проверка) на околната среда за Черноморския район, за провеждане на паралелни одити на изпълнението на Конвенцията за сътрудничество при опазването и устойчивото използване на река Дунав. В резултат на това към края на 2000 г. започна подготовката за осъществяване на първата за Сметната палата проверка на изпълнението по международна спогодба, сключена от правителството на Република България.

Основни резултати от извършените проверки от Сметната палата

При проверката на отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1999 г. се констатира, че той е съставен при спазване на нормативните разпоредби. Отчетът съответства на структурата и съдържанието на закона за държавния бюджет за същата година. Достоверно са отчетени приходите, разходите, трансферите, бюджетните салда, субсидиите, предоставените заеми и вноските в централния републикански бюджет, които съответстват на заверените от Сметната палата годишни отчети за изпълнението на отделните бюджети, включени в държавния бюджет.

Резултатите от проверката са докладвани в 38-то Народно събрание при приемането на отчетите за изпълнението на държавните бюджети на Република България за 1997 г., 1998 г. и 1999 г., съгласно изискванията на чл. 41, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ) и чл. 30 от ЗСП.

При извършените проверки в системата на централната администрация на изпълнителната власт се установи: планиране на занижени собствени приходи и необхващане на всички нормативно регламентирани приходоизточници; преразход по отделни бюджетни параграфи; неспазване на процедурите за извършване на вътрешни компенсирани промени на бюджетните кредити; неутвърждаване от министъра на финансите на поименни списъци за капиталовите разходи; извършване на незаконосъобразни и нецелесъобразни разходи; невъведено отделно отчитане на стопанската дейност; съществуване на неефективни звена в административните структури; сключване на договори за възлагане на обществени поръчки в нарушение на законовите процедури; използване на извънбюджетни сметки с отпаднало нормативно основание и постъпване по тях на средства, които е следвало да постъпят по съответните бюджети; неизяснена собственост и незаведени имоти в балансите; неефективни вътрешни контролни системи.

След извършените проверки в системата на изпълнителната власт и изпълнението на дадените препоръки от Сметната палата е постигнато: подобряване на бюджетните процедури при съставянето и приемането на отделните бюджети; спазване на нормативните разпоредби за разпределяне на бюджетните средства по дейности по пълна бюджетна класификация и утвърждаване в срок  на бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити; закриване на извънбюджетни сметки с отпаднало нормативно основание; издаване на актове за собственост и завеждане на имуществото в балансите на съответните бюджетни организации; актуализиране на вътрешната нормативна база и определяне на отговорностите на основните управленски структури.

При проверките в общините се констатира: нарушаване на нормативни разпоредби при приемането на общински бюджети; приемане на бюджети с дефицит, без да са предвидени източници за неговото финансиране, което е предпоставка за увеличаване на неразплатените разходи; извършване на разходи над размера на постъпилите приходи по съответните бюджети; допускане на преразход по отделни бюджетни параграфи; извършване на предварителни плащания по договори; неспазване на определените със ЗДБРБ за 1999 г. и 2000 г. приоритети при разходването на бюджетни средства; използване на целеви субсидии за текущи разходи; отклоняване на собствени приходи за финансиране на капиталови разходи; несвоевременно събиране на вземания на общини; нарушаване на процедурите при възлагане на обществени поръчки и на Закона за държавния служител; в повечето общини не са изградени системи за вътрешен контрол и е подценена ролята на превантивния контрол за спазване на бюджетната дисциплина.

В резултат на изпълнението на препоръките на Сметната палата са предприети мерки за подобряване на бюджетната дисциплина и намаляване на неразплатените и неприоритетните разходи в отделните общини. Подобрена е координацията между общинските служби и данъчната администрация при съставянето и изпълнението на общинските бюджети. Предприети са действия за събиране на дължими суми и за реализиране на допълнителни приходи чрез актуализиране на тарифите и таксите за различни услуги и дейности. В редица общини е въведено аналитично отчитане на наемателите на общинско имущество и осчетоводяване на вземанията и задълженията, както и на дяловото участие в търговски дружества с общинско имущество.

Проверките в системата на съдебната власт и в Министерството на правосъдието констатираха: неспазване на изискването за преобразуване на извънбюджетните фондове “Съдебни сгради” и “Затворни сгради” към Министерството на правосъдието във второстепенни разпоредители с бюджетни кредити; неутвърждаване на бюджетни сметки  в установения срок; неактуване на недвижимо имущество и неизвършване на годишни инвентаризации на активите и пасивите в част от органите на съдебната власт; неспазване на изискванията на счетоводното законодателство при отчитане на материалните запаси и на процедурите при възлагане на обществени поръчки.

Висшият съдебен съвет е предприел действия за изпълнение на изискванията на Закона за счетоводството, като във всички органи на съдебната власт е въведено двустранно счетоводно записване. Създадена е организация за редовно постъпване по бюджета на съдебната власт на събраните такси от съответните разпоредители с бюджетни кредити.

При проверката на изпълнението на бюджета на фонд “Обществено осигуряване”, управлението  на  имуществото на фонда, бюджетните сметки на 28-те районни управления за социално осигуряване за 1999 г. и управлението и обслужването на заема от Световната банка от Националния осигурителен институт (НОИ) се констатира: неизползване на възможностите за увеличаване на приходите на фонда чрез по-добро управление на неговото имущество; извършване на нецелесъобразни разходи за основен ремонт и за придобиване на дълготрайни материални активи; забавяне на изграждането на информационната система на НОИ, което влияе върху ефективността на управлението и контрола за събиране на осигурителните вноски; нарушаване на процедурите при възлагане на обществени поръчки; неспазване на процедурата по организацията и управлението на заема от Световната банка във връзка с настъпили промени по него; сключване на договори за доставка на дълготрайни активи, без да са утвърдени от съответните органи за управление на заема.

В резултат на проверката на Сметната палата са предприети действия от НОИ за: промяна на нормативната база за пълно обхващане на осигурителите и осигурените лица; събиране на задълженията към фонд “Обществено осигуряване” от организации, финансирани от републиканския и общинските бюджети, включително и за принудително събиране на задълженията към фонда; повишаване на ефективността на вътрешния контрол и извършване на ежемесечни проверки на големите длъжници към фонда; ускоряване на изграждането на информационната система и създаване на единна база данни, която да позволява съпоставяне на данните от персоналния регистър с внесените осигурителни вноски.

Проверката на изпълнението на бюджета и управлението на имуществото на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и бюджетните сметки на 28-те районни здравноосигурителни каси (РЗОК) за 1999 г. и първото тримесечие на 2000 г. установи: извършване на текущи ремонти в значителни размери, а след това и на основни ремонти на сгради в редица РЗОК; пропуски и неточности при аналитичната и синтетичната счетоводна отчетност, както и при отчитането на разходи по параграфи на единната бюджетна класификация; забавяне на изграждането на интегрираната информационна система и на междинната информационна система за регистрация на осигурените лица; нерегламентиране в нормативните актове за НЗОК на критерии за разпределяне на разходите за административна издръжка, капиталови разходи и здравни услуги, както и правила за използване на резерва на касата; нарушаване на процедурите при възлагане на обществени поръчки.

При проверката се констатира, че е приключило институционалното изграждане на НЗОК и е преодоляно първоначалното изоставане при стартирането на здравната реформа. Повишена е събираемостта на здравноосигурителните вноски, с изключение на вноските от общините, в резултат на засилен контрол и подобрена координация между НЗОК и НОИ.

Докладът за резултатите от проверката в НЗОК е предоставен на 38-то Народно събрание и отделните парламентарни групи.

При проверките на средствата по Програма ФАР по проектите “Транспорт” и “Професионално образование и обучение; реформа в образованието; наука и технологии” се констатира: основните цели на проектите са постигнати; степента на усвояване на средствата е висока, като значителна част от тях са използвани за инвестиции; звената за управление на проектите са ръководили и координирали проектите в съответствие с изискванията на финансовите меморандуми и децентрализираната система за изпълнение на Програма ФАР. Изпълнението на проектите  е съдействало за хармонизиране на законодателството на Република България в областта на транспорта и образованието с това на ЕС и за създаване на предпоставки за въвеждане на европейските практики и стандарти.

При проверката на Държавния фонд “Земеделие” се установи следното: голяма част от предоставените краткосрочни кредити са в просрочие или несъбираеми; не са предприети действия за събиране на вземанията на фонда по реда на Закона за особените залози; не е упражняван ефективен контрол от фонда върху предоставения на банките за обслужване кредитен ресурс; вътрешният контрол не е на необходимото равнище и не съдейства за доброто функциониране на фонда.

В резултат на изпълнението на препоръките на Сметната палата е преодоляна практиката да се предоставят средства преди подписването на договорите и след изтичането на благоприятния агротехнически период. По този начин са създадени условия за своевременно кредитиране на земеделските производители и повишаване на ефективността от държавното подпомагане. Извършена е добра предварителна подготовка във връзка с акредитацията на фонда като функционална структура на САПАРД.

Проверката на Националния фонд за опазване на околната среда констатира: пропуски в планирането и администрирането на приходите на фонда; не са определени размера, реда и начина на събиране на част от таксите, които са основни приходоизточници по фонда; не са предприети действия по администрирането на такса “Природа” и на други публични държавни вземания; вътрешният контрол на Министерството на околната среда и водите не е обхванал цялостната дейност на фонда и не е съдействал за повишаване на събираемостта на приходите. Средствата по фонда са използвани по предназначение в съответствие с изискванията на Закона за опазване на околната среда.

При проверките в Министерството на финансите и в БНБ се използваха методики за анализ и оценка, съобразени със спецификата в дейността на обектите, въз основа на изискванията на международните стандарти за одит. При мониторинга на обслужването на външния правителствен, държавен и държавногарантиран дълг се анализираха състоянието, управлението, рисковете и тенденциите в неговото изменение. Извършена беше и оценка на рисковете по държавния дълг.

При проверката на законосъобразността на възникването и обслужването на вътрешния правителствен дълг за 1999 г. се анализира и оцени управлението на дълга. Осъщественият контрол оказа позитивно въздействие при използването на дълговите инструменти и схеми за управление на дълга, за прозрачност и устойчивост на дълговите операции. Формулирана бе необходимостта от: управление на всички части на дълга със закон; регламентиране на субекта и начина на контрол на управлението на дълга при различните видове възникващ риск по обслужването му; разработване на критерии, по които да се оценява управлението на дълга в съответствие с международната практика.

Проверката на взаимоотношението на БНБ с държавния бюджет не констатира нарушения при разпределението на превишението на приходите над разходите на банката за 1999 г. Банката е превела дължимата вноска в приход на държавния бюджет в срока по чл. 8, ал. 4 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ). В отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1999 г. вноската е отчетена по показателя “Приходи и доходи от собственост”. В закона за държавния бюджет няма показател и не е предвиден приход от превишението на приходите над разходите на БНБ за 1999 г. Във връзка с изпълнението на параграф 10 от преходните и заключителните разпоредби на ЗБНБ и подписаните за това споразумения между Министерството на финансите и БНБ от 1998 г. и 1999 г. се даде препоръка на БНБ за вземане на управленско решение с цел минимизиране на риска за банката от инвестициите в краткосрочни ценни книжа на правителството на САЩ, за които тя следва да бъде възмездена от Министерството на финансите.

При проверката на отчета на бюджетните разходи на БНБ за 1999 г. се установи, че проектът на бюджет на банката за същата година е разработен по нова форма и с ново съдържание, към който са приложени разчети за очакваните приходи и разходи. Процесът на бюджетиране се основава на разработените вътрешни правила за изготвяне на проекта на бюджет по разходни центрове. Постигнато е балансирано равнище на разходите за издръжка на банката. Отчетените разходи по инвестиционната програма са около половината от утвърдения им размер по бюджета за 1999 г., поради отложени доставки за следващата бюджетна година. Предложени са варианти за отстраняване на съществуващото несъответствие, свързано със статута на печатницата на БНБ.

Проверката на бюджетните разходи на БНБ, свързани с изпълнението на Закона за деноминацията на лева, констатира, че в отчета на бюджета на банката за 1999 г. няма показател за разходите по деноминацията. Установи се, че общите разходи по деноминацията, разпределени по показатели и видове, не превишават утвърдените от 38-то Народно събрание разходи по бюджета на БНБ за 1999 г.

Резултатите от проверките в БНБ и Министерството на финансите се обобщиха в два доклада, които бяха внесени в 38-то Народно събрание на основание чл. 8, т. 2 и чл. 30 от ЗСП.

Конкретните резултати от извършените проверки от Сметната палата през 2000 г. са отразени в доклади, които са изпратени на министъра на финансите и на ръководителите на проверените обекти, съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗСП. В тях са направени препоръки за подобряване на управлението на бюджетните и извънбюджетните средства и на имуществото на проверените обекти. Ръководителите на проверените обекти своевременно са предприемали мерки за изпълнението на предписанията и са уведомявали Сметната палата в срока по чл. 27, ал. 2 от ЗСП. Това е показателно за превантивната роля на контрола, осъществяван от Сметната палата, за подобряване на управлението на средствата и имуществото на бюджетните организации.

В изпълнение на правомощията, регламентирани в чл. 31 от ЗСП, за установени данни за вреди три акта за констатации са изпратени на органите на държавния вътрешен финансов контрол за търсене на имуществена отговорност. За установени данни за престъпления други три акта за констатации са изпратени на органите на прокуратурата.

За установени нарушения при изпълнението на общински бюджети и за неизпълнени препоръки от кметове на общини, с решения на Сметната палата са уведомени 18 областни управители и 26 общински съвети за предприемане на съответни действия.

За констатирани нарушения на процедурите при възлагане на обществени поръчки, с решения на Сметната палата са изпратени 29 доклада на министъра на финансите за предприемане на действия в съответствие със законовите му правомощия.

Доклади за резултатите от отделни проверки с решения на Сметната палата са предоставени на Президента на Република България, на министър-председателя, на отделни министри, както и на други органи.

Сметната палата изготви и представи в 38-то Народно събрание становища по законопроектите за държавния бюджет, бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса, както и по проекта на бюджетните разходи на БНБ за 2001 г.

На органите на изпълнителната власт се предоставиха становища по проекти на закони за държавния вътрешен финансов контрол и държавния дълг, Наредбата за водене на регистъра за обществени поръчки, проекти на указания на Министерството на финансите, свързани с бюджета и отчетите, и други подзаконови актове.

Резултатите от проверки с по-голяма значимост за съответните бюджети са огласявани от Сметната палата по установения ред. По този начин се постига прозрачност и публичност на контролната дейност.

 Заверки на отчетите на бюджетните организации

През 2000 г. Сметната палата продължи да изпълнява задълженията си по чл. 29 от ЗСП за заверка на периодичните и годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове и на годишните счетоводни отчети на бюджетните организации.

През отчетния период бяха проверени и заверени 297 годишни отчета за 1999 г. и 891 периодични  отчета за 2000 г. (към 31.03.2000 г., 30.06.2000 г. и 30.09.2000 г.) за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на бюджетните организации с първостепенни разпоредители с бюджетни кредити.

При проверките и заверките на годишните отчети се констатира: несъответствие между отчетените наличности по сметките и заверените от обслужващите банки фактически наличности; отчитане на бюджетни разходи по параграфи над уточнения годишен размер поради неспазване на процедурите за извършване на вътрешни компенсирани промени на бюджетните кредити; отчитане на наличности на бюджетни средства по сметки в лева и във валута към 31.12.1999 г., в нарушение на указанията на Министерството на финансите за приключването на сметките в края на годината.

Сметната палата предостави на Министерството на финансите мотивирани становища за заверените годишни отчети с резерви (18 отчета). В становищата са отразени конкретните нарушения, които са дали основание за заверяване на отчетите с резерви.

С извършените от Сметната палата проверки и заверки на годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове се гарантира достоверността на съдържащата се в тях информация, както и спазването на нормативните разпоредби при изготвянето и представянето на отчетите, на основата на които Министерството на финансите съставя отчета за изпълнението на държавния бюджет.

През отчетната година се извършиха проверки и заверки на годишните счетоводни отчети за 1999 г. на 326 бюджетни организации с първостепенни разпоредители с бюджетни кредити и с второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, които упражняват самостоятелни бюджети по силата на специални закони (държавните висши училища и БАН).

Годишните счетоводни отчети на шест държавни висши училища бяха заверени след извършване на проверки съгласно изискванията на стандартите за одит на ИНТОСАЙ, Европейските указания за тяхното прилагане и разработените и приети от Сметната палата стандарти, като част от пилотен проект, осъществен с експертната помощ на холандската Сметна палата.

От проверените годишни счетоводни отчети за 1999 г.      146 отчета са заверени без резерви, 179 отчета са заверени с резерви, а на един отчет е отказана заверка (община Сливо поле, Русенска област).

При проверките и заверките на годишните счетоводни отчети се установи: неспазване на основни принципи за осъществяване на счетоводното отчитане (стойностна връзка между начален и краен баланс, текущо начисляване и документална обоснованост на извършените операции, отчитане на разходите по икономически елементи); неизвършване на преоценка в края на годината на дълготрайните материални активи и оценка на дългосрочните инвестиции, включени в отделните баланси; неотразяване в балансите на всички вземания и задължения, както и на реалната стойност на дълготрайните материални активи и дългосрочните инвестиции; неорганизиране на отделно отчитане на приходите и разходите по видове стопанска дейност, осъществявана от бюджетните организации; несъставени годишни отчети за приходите и разходите от стопанска дейност, което не позволява обобщаването на действителните резултати от тази дейност за бюджетната сфера.

За извършените проверки и заверки на годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове и на годишните счетоводни отчети за 1999 г. са изготвени доклади, които са предоставени на 38-то Народно събрание и Министерството на финансите.

Резултатите от проверките и заверките на отчетите на бюджетните организации показват тенденция на намаляване на пропуските и грешките при изготвянето на отделните отчети. По този начин се повишава значението и достоверността на съдържащата се в тях информация.

Основни изводи от контролната дейност на Сметната палата

На основата на резултатите от контролната дейност на Сметната палата през 2000 г. могат да се направят следните изводи:

Първо. Управлението на отделните бюджети не е на добро равнище. Бюджетният процес продължава да се управлява с указания и други вътрешни разпоредби на Министерството на финансите. Въвеждането на системата за единни бюджетни разплащания (единната сметка) и информационната система за финансово управление в бюджетната сфера налагат необходимостта от промени в Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети. Нужно е да се ускори приемането на предвидените в тези закони правилници за прилагането им, с което ще се доразвие правната рамка на бюджетния процес. Това ще улесни осъществяването на контрола и ще способства за подобряване на бюджетната дисциплина.

Второ. Допуска се извършване на неефективни и нецелесъобразни разходи, неспазване на определените със закона за държавния бюджет за съответната година приоритети при разходването на бюджетни средства и използване на целеви субсидии за текущи разходи. За намаляването на неефективните разходи е наложително отделните бюджетни системи да разработят критерии за ефективност и засилят контрола за целевото използване на бюджетните средства. Целесъобразно е да се намали броят  на определяните приоритети със закона за държавния бюджет за съответната година и да се предвидят по-големи санкции и отговорности при нарушаване на бюджетната дисциплина.

Трето. В редица бюджетни организации са изградени административни структури с неизяснени функции и задачи и дублиране на дейности. Във връзка с това е наложително да се преразгледат съществуващите административни структури в отделните бюджетни организации и да се закрият неефективните звена. По този начин ще се постигне преструктуриране на бюджетните разходи и намаляване на техния размер, което е особено важно в условията на валутен борд и ограничени приходи по повечето бюджети.

Четвърто. Подценяват се ролята и значението на счетоводната отчетност в бюджетната сфера. Няма обособено звено в Министерството на финансите, което да разработва   методологията на счетоводната отчетност в тази сфера. Въвеждането от началото на 2001 г. на новия сметкоплан на бюджетните организации налага създаването на такова звено и ускоряване на разработването и приемането на новата счетоводна рамка и счетоводните стандарти за бюджетната сфера в съответствие с международните стандарти, като се разшири обхватът на единната сметка и се въведат процедурите за електронни плащания. Това ще способства за значително подобряване на управлението на бюджетните ресурси на страната.

Пето. Сравнително голям е размерът на държавния дълг, който е възможно да продължи да нараства през следващите години. Затова е наложително приоритетно да се приеме Закон за управлението на държавния дълг, с който да се въведат ясни правила за неговото управление и да се определи граница за нарастването му, в съответствие с фискалната и бюджетната политика на страната.

Шесто. Вътрешният контрол в отделните бюджетни организации не е на нужното равнище. За неговото подобряване е необходимо да се ускори изграждането на системи за финансово управление и контрол в първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, съгласно изискванията на чл. 19 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол. Такъв контрол следва да се осъществява и в разпоредителите с бюджетни кредити от по-ниска степен, като се обособят съответни звена в рамките на съществуващите административни структури. Предварителният и текущият вътрешен контрол са важно условие за намаляване на незаконосъобразните и нецелесъобразните управленски решения при разходването на бюджетни средства.

Седмо. Допускат се нарушения на процедурите при възлагането на обществени поръчки в почти всички бюджетни организации, част от които се дължат на слабости на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7, ал. 1 от ЗОП. Наложителни са промени в двата нормативни акта, с които да се ограничат нарушенията, да се засили прозрачността при осъществяване на обществени поръчки и да се конкретизират длъжностните лица, носещи административно-наказателна отговорност при нарушаване на разпоредбите на тези актове. 

Организационна дейност и институционално развитие

Организационна дейност

През 2000 г. се укрепиха организационно и кадрово структурните звена на Сметната палата, с цел изграждане на необходимия капацитет за осъществяване на външния финансов контрол съгласно изискванията за присъединяване на страната към ЕС. Определиха се основните задачи и ангажименти на Сметната палата за приемането и прилагането на правото на ЕС в областта на външния финансов контрол.

През отчетната година се разработи авторска методика и се проведе институционална самооценка, с която, при изключени рискове за субективност, се оцени състоянието на Сметната палата и се установиха специфичните структурни и управленски проблеми. На основата на резултатите от самооценката се разработиха и приеха мерки за подобряване на организационната структура на Сметната палата, информационното осигуряване и комуникациите между различните равнища на управление и организацията на работното време и ресурсите при осъществяване на контролната дейност. Методиката за самооценка бе представена на Срещата на президентите на сметните палати на страните от Централна и Източна Европа, Кипър, Малта и Европейската сметна палата, състояла се през месец декември 2000 г. в гр. София, и получи висока оценка.

През годината се прие структурата на Административния наръчник на Сметната палата. Разработиха се отделни части на наръчника, както и правила за осъществяване на вътрешния контрол в Сметната палата. Направиха се промени в основните вътрешни нормативни документи, свързани с контролната дейност и управлението на Сметната палата.

Подобриха се организацията и провеждането на заседанията на Сметната палата. През годината са проведени 50 редовни и извънредни заседания. На тях са разглеждани въпроси, свързани с резултатите от проверките на Сметната палата, стандартите за контролната дейност, изпълнението на Стратегическия план, институционалната самооценка, обучението и квалификацията на персонала, възлагането на обществени поръчки, подготовката на споразумението за туининг-партньорство по проекта за институционално укрепване на Сметната палата по Програма ФАР 2000. На няколко заседания беше обсъден проектът на нов Закон за Сметната палата.

През м. декември 2000 г. Сметната палата отбеляза 120 години от приемането на първия Закон за Върховната сметна палата на България. Съвместно с Главно управление на архивите беше подготвен и издаден документален сборник за създаването, устройството и дейността на Върховната сметна палата (1880-1948 г.) и беше организирана документална изложба със специален ретроспективен каталог.

Задълбочи се сътрудничеството с Националното сдружение на общините в Република България за подобряване на управлението на бюджетите и финансовото състояние на общините. На сдружението се предоставиха докладите за резултатите от проверките за неразплатените разходи  и целевото изразходване на допълнително предоставените средства от републиканския бюджет на общините през 2000 г., които се публикуваха в негови издания. Сметната палата участва в срещи и дискусии на сдружението по въпроси, свързани с подобряването на бюджетната дисциплина и увеличаването на приходите по бюджетите на общините.

Сметната палата осъществи сътрудничество с “Фондация за реформа в местното самоуправление” по проблеми на текущото изпълнение и контрола на  бюджетите на общините. Тя участва и в работата на неправителствената организация “Коалиция 2000” за борба с корупцията.

През 2000 г. се организира и започна да функционира публичният регистър към Сметната палата, в изпълнение на Закона за публичност на имуществото и доходите на лица, заемащи висши държавни длъжности.

Институционално развитие

През отчетната година продължи изпълнението на Стратегическия план за развитието на Сметната палата (1999 – 2002 г.), като се постигнаха положителни резултати по отделните компоненти на плана.

Правна рамка. Разработен бе проект на нов Закон за Сметната палата, съобразен с европейските регламенти,  препоръките в редовните доклади на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване и докладите на СИГМА за външния контрол на публичния сектор в България. Законопроектът беше одобрен от Министерския съвет, внесен в Народното събрание и разгледан от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. В края на м. септември 2000 г. законопроектът бе оттеглен от Народното събрание с решение на Министерския съвет за допълване с разпоредби, свързани със съдебните експертизи.

Одитни стандарти. През 2000 г. се актуализира програмата за привеждане на методологията за осъществяване на контролната дейност на Сметната палата в съответствие със стандартите за одит на ИНТОСАЙ и Европейските указания за тяхното прилагане. На тази основа се разработиха и приеха шест стандарта за контролната дейност, с които се регламентират основните изисквания, правила и процедури за външен контрол на бюджетите и другите публични средства. Разработиха се и проекти и на други шест стандарта за контролната дейност, както и Кодекс за поведението на одитора. Приетите стандарти се тестваха в проверки по пилотен проект, подготвени със съдействието на експерти от СИГМА и Сметната палата на Холандия, в които участваха инспектори от отделенията и областните поделения на българската Сметна палата.

Развитие на човешките ресурси. През отчетната година се разработи инструментариум за проучване на потребностите от обучение и се усъвършенстваха организацията и формите на обучение на персонала на Сметната палата.

Проведоха се 10 семинара с участието на експерти от СИГМА и сметните палати на страни – членки на ЕС. Семинарите бяха свързани с контрола на средства по програми и фондове на ЕС, институционална самооценка, статистически извадки, контрол на информационни системи и контрол с помощта на информационни технологии, контрол на качеството и разработване на стандарти и наръчници. Материалите от семинарите бяха оформени като отделни издания и предоставени за ползване от отделенията, областните поделения и администрацията на Сметната палата.

Проведоха се и 18 семинара по плана за обучение на Сметната палата. В тях участваха около 300 инспектори от отделенията и областните поделения и служители от администрацията.

В различни нива на чуждоезиково обучение се включиха 70 инспектори и служители от администрацията. Организираха се и курсове за повишаване на уменията при използване на компютърна техника, в които участваха 32 души. Със средства по Програма ФАР се оборудваха и започнаха да функционират библиотеката и Учебният център на Сметната палата.

Развитие на информационните технологии. Продължи изграждането на информационната мрежа на Сметната палата. Закупи се и се инсталира съвременно комуникационно оборудване и необходимият софтуер за функциониране, управление и защита на мрежите. Създаде се Интернет – страница на Сметната палата, която се откри в началото на    м. декември 2000 г.

Подобри се комуникацията с областните поделения, които се интегрираха към единната информационна среда на Сметната палата чрез използването на Интернет. Инсталира се административна информационна система с лиценз за 200 потребители, правно информационен софтуер, софтуер за обучение на персонала и обслужване на библиотечната дейност. Разработи се софтуер за проверки на бюджетите на общините и се усъвършенства програмата за проверките на отчетите за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове и на счетоводните отчети на бюджетните организации.

Стратегическият план получи своето продължение и по-нататъшно развитие в одобрения от Европейската комисия туининг-проект BG/2000/IB/FI/05 за укрепване на Сметната палата  по Програма ФАР 2000 в размер на 2 млн. евро. За туининг-партньор по проекта бе избрана Сметната палата на Обединеното кралство и започна съвместна работа по подготовката на споразумението за туининг-партньорството.

Изпълнението на Стратегическия план способства за постигане на напредък в контролната дейност на Сметната палата. Подобри се предварителната подготовка на проверките и качеството на актовете за констатации в резултат на прилагането на разработените стандарти от Сметната палата, както и координацията при съвместните проверки на отделенията и областните поделения и комуникацията с проверяваните обекти. Нов подход в работата на Сметната палата е отстраняването на повечето от констатираните слабости и нарушения в хода на проверките, което повишава ефективността на контролната дейност. Наложи се като практика да се дават препоръки за отстраняване на причините за допуснатите слабости и нарушения, а не на последиците от тях. Това има важно значение за засилване на превантивността на контрола и за подобряване на управлението на бюджетните и другите публични средства.

Евроинтеграция и международна дейност

Ускорените процеси на евроинтеграция определиха като приоритетно участието на Сметната палата в процеса на присъединяване на Република България към европейските структури. Тя участва в работни групи и подкомитети във връзка с преговорите по присъединяването към ЕС и изготвяше материали за състоянието и развитието на външния финансов контрол в страната.

Задълбочи се сътрудничеството с Европейската сметна палата и сметните палати на  страни - членки на ЕС, чрез получаване на  експертна помощ, обмен на документи и други форми. През 2000 г. инспектори от Сметната палата участваха в мисии на Европейската сметна палата за проверка на процедурите и плащанията по Програма ФАР, изпълнението на проекти в ядрената енергетика и усвояването на макро-финансовата помощ от страната.

Представители на Сметната палата участваха в международни форуми във връзка с контрола на приватизацията, околната среда и предприсъединителните фондове, стратегическото планиране на дейностите по обучение и повишаване на квалификацията на персонала, информационните технологии и вътрешния финансов контрол.

В края на 2000 г. в София се проведе Среща на президентите на сметните палати на страните от Централна и Източна Европа, Кипър, Малта и Европейската сметна палата, с участието на комисаря по бюджета и вътрешния финансов контрол на Европейската комисия и генералния секретар на ИНТОСАЙ. На срещата беше направен преглед на изпълнението на препоръките за работа на сметните палати в контекста на присъединяването към ЕС и се приеха допълнителни препоръки за  прилагане на достиженията на правото на ЕС в областта на външния финансов контрол и подобряване на сътрудничеството в тази област.

През 2000 г. се засилиха връзките със сметните палати на Обединеното кралство, Русия, Холандия, Полша, Чехия, Дания, Украйна, Македония, Албания и Автономна република Крим. С част от тях бяха подписани двустранни споразумения за сътрудничество. Осъществиха се контакти с Европейската организация за оценка (European Evaluation Society), като от началото на 2001 г. Сметната палата стана член на тази организация.

През 2000 г. се предприеха действия за уреждане на членството на Сметната палата в ИНТОСАЙ и в европейската й организация – ЕВРОСАЙ. Решаването на този въпрос ще позволи да се установи по-тясно сътрудничество с двете организации и да се ползва опитът им за усъвършенстване на външния финансов контрол в България.

Кадрово и финансово осигуряване

През 2000 г. се направиха промени в правилата за подбор и назначаване на персонала на Сметната палата. Въведе са длъжността “стажант - инспектор” с цел привличане на млади специалисти с добро владеене на чужди езици и компютърна техника.

Стабилизира се съставът на Сметната палата. В края на  отчетната година нейният персонал достигна 468 души. Контролният състав включва 354 души, или 75,6 на сто от персонала, от които 168 души са назначени в отделенията, а 186 души - в областните поделения. В администрацията са назначени 114 души, или 24,4 на сто от персонала, от които 79 души са в седалището на Сметната палата, а 35 души - в областните поделения. През годината се назначиха четирима стажант-инспектори. Преобладаващата част от контролния състав е с висше икономическо или юридическо образование.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за  2000 г. на Сметната палата се определи субсидия в размер на 5 905,9 хил. лв. На основание чл. 7‚ ал. 3 и ал. 5 и чл. 7а от ПМС № 25 от 02.03.2000 г. за работната заплата в бюджетните организации и дейности Министерството на финансите предостави допълнително на Сметната палата 647,3 хил. лв., с които субсидията се увеличи на 6 553,2 хил. лв. 

През 2000 г. са извършени и отчетени бюджетни разходи за 5 661,5 хил. лв.‚ или 86,4 на сто от определената субсидия и допълнително предоставените средства.

Отчетът за касовото изпълнение на бюджета и годишният счетоводен отчет на Сметната палата за 2000 г. са заверени от нейни контролни органи при спазване на изискванията за заверка на отчетите на бюджетните организации. Заверените отчети са представени в Министерството на финансите и Националния статистически институт в установените срокове.

Отчетът е приет с решение на Сметната палата, взето с Протокол № 36 от 03.10.2001 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Търси за: Сметна палата | държавен вътрешен финансов контрол | Европейска сметна палата | ИНТОСАЙ | Народно събрание | организационна структура | разпореждане спиране | имуществена отговорност | акт констатация | обжалване | доклад | отчет

Helpos.com >> Архив >> Публична адм. >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker