Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Публична адм. >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

„Приватизация в публичния сектор”

(по примера на „МЛИН – 97” АД)
СЪДЪРЖАНИЕ:

УВОД.. 3

ПЪРВА ГЛАВА.. 5

1. Теоретичен анализ на приватизационния процес в България. 5

1.1. Същност и характеристика на приватизацията. 5

1.2. Нормативна база на приватизационния процес в България. 14

1.3. Органи за приватизация и методи.. 18

ВТОРА ГЛАВА. 29

2. АНАЛИЗ НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА В ОБЩИНА РАЗГРАД.. 29

2.1. Особености на приватизационния процес в община Разград. 29

2.2. Процес на приватизация на "МЛИН - РАЗГРАД" АД.. 35

2.3. Резултати от приватизацията на предприятието. 41

ТРЕТА ГЛАВА.. 48

3. Насоки за усъвършенстване на приватизационния процес на базата на чуждия опит  48

3.1. Сравнителен анализ на приватизационни процес в Европейските страни   48

3.2. Възможности за усъвършенстване на приватизацията в България. 55

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.. 62

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.. 64

            УВОД

Приватизацията е едно от най-популярните икономически и политически явления в икономиката през последните години в България. Тя е важна част от прехода към пазарна икономика и е широко поле за изследователска дейност.

Процесът на приватизация в различните страни е твърде различен и уникален. В България той се прилага за първи път и няма аналог и в останалите държави, освен в страните от Източна Европа, които също са в преход. Приватизацията в Източна Европа се извършва в посткомунистически общества, където държавата е притежавала изцяло собствеността. Тази реалност е специфична и прави процеса твърде различен от този, който се извършва в капиталистическите страни, където частната собственост никога не е спирала да бъде основна движеща сила на икономическото развитие.

Приватизацията и приватизационното законодателство защитават труда, интересите, сигурността на народа, титуляр на правото на собственост на приватизираните обекти. Тя засяга пряко собствеността на народа и предопределя неговото обедняване и разоряване или просперитет с всички положителни страни във всички обществени области. Следователно законите на парламента трябва да осигуряват ефективна приватизация и реконструкция на държавната собственост. Това се отнася и за общинската и кооперативната собственост.

Продължилият близо 16 години български преход е свързан с приватизацията на редица държавни предприятия, които са продадени на символична цена. Приватизационният процес у нас се свързва със закриване на цели отрасли. Според данни, продадените обекти са на стойност над 60 млрд. лв., а в бюджета са постъпили в около 2 млрд. лв. В резултат от приватизацията в страната се увеличава значително безработицата, повишава се обема на задлъжнялост, разорени са много региони и мн. др.

В настоящата разработка се разглежда приватизацията в публичния сектор като икономически процес и в частност приватизацията на предприятие за хляб и хлебни изделия в гр. Разград.

Предмет на настоящата дипломна работа е приватизацията в публичния сектор.

Обектът на изследване е приватизацията в община Разград и в частност приватизацията на акционерно дружество „Млин - Разград”.

Целта на дипломната работа е да се изследват ефектите от  приватизацията в публичния сектор на базата на опита на „Млин - Разград” АД в община Разград и да се определят възможностите за усъвършенстване на приватизационния процес в България.

Задачите, чрез които се реализира тази цел са:

1.      да се направи теоретичен анализ на приватизационния процес;

2.      да се анализира процеса на приватизация в община Разград и в частност на „Млин - Разград” АД;

3.      да се извърши сравнителен анализ на приватизацията в някои европейски страни;

4.      да се определят възможностите за усъвършенстване на приватизационния процес и практики в България.

Изпълнението на тези задачи се осъществява, чрез използването на множество източници и документи, които най-общо могат да се определят като учебна литература, нормативни документи, доклади, отчети и интернет сайтове. 

ПЪРВА ГЛАВА

1. Теоретичен анализ на приватизационния процес в България.

1.1. Същност и характеристика на приватизацията

Думата "приватизация" има латински произход (privatus - частен) и в превод означава превръщане на държавната собственост в частна. Противоположен на него по значение термин е "одържавяване". Известни са и няколко думи, използвани като синоними на приватизация, а именно: денационализация, възстановяване на собствеността (термин, предпочетен от законодателите), реституция (точният превод от латински), реприватизация и др.

Приватизацията е един вид икономически и политически процес, който е насочен към преход и създаване на нов модел на социално-икономическо развитие.

Терминът „приватен” се свързва с латински произход и означава частен, личен, неофициален, домашен. Приватизацията като процес обаче се обяснява в различните страни по различен начин.

-         В САЩ тя е едновременно процес и програма, целяща намаляване на държавните бюрократични структури чрез ограничаване или прекратяване на тяхното действие в сфери на дейности, където може по-успешно да функционира частният сектор. 

-         В Унгария този процес се отъждествява с раздържавяване на икономиката и формиране на частен сектор.

-         В Полша процесът нерядко се свързва с понятието структурно преустройство в икономиката, целящо формирането на частен сектор и т.н.

-         В Русия приватизацията също се свързва с формирането на частен сектор.

Необходимо е да се очертае една много съществена характеристика на приватизацията като процес. А тя се отнася до дълбочинна трансформация на обществения капитал, с което се разграничават по-ясно отделните сектори в стопанството и по икономически и законодателен път се формира частен сектор, водещ до изменения и на модела на социално-икономическото развитие. Втората характеристика на процеса приватизация се изразява в по-категоричното персонифициране на собствеността и формирането на слой от собственици на средства за производство.

Важно е да се отбележи, че приватизацията може да се извърши и във форми, при които да не се създаде рязко и по категоричен начин частен сектор, който при определени условия, невинаги е позитивен по отношение социалните потребности на обществото. На частния сектор, формиран на основата на приватизацията, а не по пътя на еволюцията на формите на собственост, в САЩ и във Великобритания се гледа с много по-голяма отговорност.

Приватизацията може да се охарактеризира като прекратяване на  публичната собственост, без значение от начина на нейното придобиване. Приватизацията най-общо означава замяна на държавната собственост с частна или, казано по друг начин, тя е замяната на начина на стопанисване на държавната собственост, като тя се предоставя за стопанисване на частни лица.

Трябва да се има предвид, че не всяко прехвърляне и замяна на държавна собственост с частна е приватизация. По-точно е определението, че приватизацията е трансформиране на държавните предприятия и техните авоари в акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност, придружено от продажбата на всичките или част от техните акции на частни инвеститори.

Така могат да се определят няколко основни момента в дефинирането на понятието „приватизация”:

1.      Премахване или съкращаване в значителна степен на държавния сектор чрез прехвърляне на контрола върху имуществото му на частния сектор;

2.      Намаляване на финансовите ресурси на всички органи, които функционират на основата на държавното финансиране, за да бъдат подтикнати да търсят частни източници;

3.      Увеличаване на финансовите помощи на потребителите на обществени блага

4.      Продажба на терени и обществени сгради;

5.      Извършване на т.нар. индустриална приватизация[1].

Основно при приватизацията е наличието на публична собственост. Това е така, защото самият приватизационен процес се характеризира с превръщането на държавната или общинска собственост в частна. Нито в теорията, нито в практиката съществува процес на приватизация, при който има преминаване на кооперативна собственост в собственост на физически лица или при заместване на собственост на обществени организации с индивидуална собственост на физически лица.

Приватизацията като икономическо и правно явление е правно организираната дейност за прехвърляне на държавна или общинска собственост върху стопански обекти (движими и недвижими вещи, ценни книжа и др.) на частни – физически или юридически лица.

Казано накратко, приватизацията е процес на придобиване на права на  държавата или общината върху недвижими имоти, цели предприятия, акции и дялове от частно правни субекти. В България е приет т. нар. Закон за преобразуване и приватизация на държавните и общинските предприятия /ЗППДОП/, от 36-то Народно събрание на 23 април 1992 г. Този закон възлага на общинските съвети отговорността да приватизират общинските предприятия. Законът не определя критериите във връзка с типа приватизиращи се предприятия, но посочва допустимите методи на приватизация на общинските предприятия. Към настоящият момент у нас този закон е отменен и приватизационните процеси се регулират от приетия по-късно (2002 г.) Закон за приватизация и следприватизационен контрол.

Приватизацията има и своя социален аспект и може да се разглежда и като социално явление. От тази гледна точка тя може да се определи като система от норми и ценности, които регулират отношенията между субектите й, които са институциите, които я осъществяват, както и всички, които участват в приватизационния процес като купувачи - физическите лица, български и чуждестранни, и юридическите лица с по-малко от 50% държавно участие, включително органите за управление на предприятията и работниците им.

Натрупаният опит в други страни, отразен в редица публикации, дава основание да се посочат следните основни форми на приватизация,  които е възможно да се приложат у нас. Предварително посочваме, че разясненията, които правят експерти на Министерството на финансите, ориентират, само към две форми:

-         пряка продажба

-         преобразуване в акционерна фирма, без да се конкретизират модификациите на това трансформиране на държавната собственост.

Приватизацията може да се осъществи чрез продажба на търг на държавно имущество. След разпродажбата нови собственици могат да станат други юридически и физически лица или комбинация между тези варианти. При тази форма не е задължително новият собственик да бъде дееспособно физическо лице. Възможно е собственик да бъде друга държавна фирма, банка, кооперативен съюз или фирма. В случая продаденото на търг държавно имущество ще се владее и стопанисва от нови собственици, които, влагайки капитал, биха организирали по-ефективно експлоатацията му.

Колективът на държавно предприятие или негови подразделения, които се намират по договор под аренда, може да изкупи напълно предприятието или негови подразделения. В тези случаи държавните органи могат да прилагат вариантност на приватизацията, без да се отчитат само конюнктурните условия. Тази форма може да се използва за допълнително насърчаване особено на арендаторите. За да инвестират средства, арендаторите трябва да се убедени, че в договора има клаузи, защитаващи техните дълготрайни интереси. Може да се предвиди например наред с арендната сума арендаторите да привеждат и целия размер на амортизационната сума в приход на съответния държавен орган или държавно предприятие. След изплащане на уточнения размер на амортизационната сума, без да се определя нова пазарна оценка, включително и реинвентаризация, арендаторът /колектив, семейство или работник/ може да придобива и юридически права на собственик на съответния обект или подразделение. Достатъчно условие за това е неговата платежоспособност и ползуването на съответни кредити. При тази форма намаляват рисковете, съпровождащи арендаторите при значителни инвестирания на собствени и заемни средства.

При продажба на част от акциите на колектива на предприятието, при което държавната собственост се трансформира в известната в други страни работническа акционерна собственост.

Трансформирането на държавната собственост е осъществимо пак чрез разпродажба на акции, но посредством фондова борса на акциите. От по-точното изясняване на тази форма на трансформиране на собствеността се нуждаят и теорията, и практиката. Акционерната форма на собственост е самостоятелен вид колективна собственост, нямаща сродните черти на кооперативната или друга нейна разновидност. Придобитите чрез тази форма на раздържавяване акции, не превръщат акционерите в частни собственици. Акционерът не може да претендира за някакъв дял от имуществото на преобразуваната държавна или друга фирма в акционерна. Тук има ясно разграничение между правото на управление, което акционерът придобива със закупуването на акции, и правото на собственост. Очевидно е, че приложението на тази форма на трансформация на държавната собственост е възможно след окончателното изграждане на икономическата и институционалната среда на пазара, в частност на съответна фондова борса, с присъщите й елементи и законодателство, което да регулира процесите на този пазар.

Независимо от конкретните подходи и механизми на създаване на ясна програма за приватизация на обществения сектор държавата трябва да контролира нейното изпълнение, стремейки се да осъществи прехода към пазарно стопанство при спазването поне на две водещи условия.

1.      Не трябва да се допуска тотална приватизация при неподготвени за целта реални пазарни оценки на обектите и другото имущество.

2.      Необходимо е приоритетно прилагане на акционерния принцип на участие на непосредствено заетите в обявените за приватизация предприятия или техни подразделения. Целта е да се отстояват действително социалните интереси на пряко ангажираните в стопанския живот работници и специалисти.

Обекти на приватизацията са държавните и общински предприятия - стопански обекти. Това могат да бъдат отделни вещи движими или недвижими или имуществени комплекси, като например цели предприятия, клонове, цехове, магазини, ателиета, заводи, фабрики и др. Същественото е обектът да се използва като стопански и с оглед на това му качество да се прехвърля на частни субекти. Обекти на приватизацията могат да бъдат и ценни книжа, акции, дялове в дружества и др. Не са обект на приватизация учреждения, които изпълняват държавни функции.

Обектите на приватизация могат да се класифицират по различни признаци:

Според собствеността те се делят на:

-         държавни;

-         общински.

Според организационно - икономическата и правната им форма те могат да бъдат:

-         преобразувани в търговски дружества предприятия;

-         непреобразувани в търговски дружества предприятия

Според обхвата:

-         цели предприятия,

-         обособени части

-         отделно имущество

            Според носителя на собствеността, те биват:

-         активи на собственост

-         титули на собственост

Комбинираното използване на отделните признаци позволява да се създаде класификация на обектите за приватизация, която включва:

1.      Държавни и общински предприятия, преобразувани в акционерни дружества или в дружества с ограничена отговорност, акции и дялове, собственост на държавата и общините

2.      Държавни и общински предприятия, непреобразувани в търговски дружества

3.      Структурни единици на горепосочените предприятия под формата на: обособени части, незавършени обекти на капиталното строителство, дълготрайни активи на действащи предприятия, имущество на ликвидирани предприятия или в процес на ликвидация.

Основните изисквания към държавните и общинските предприятия като обекти на приватизация се отнасят до това: те да имат стопанска дейност и да са юридически лица. Други техни признаци като организационна форма, размер на капитала, време на създаване, начин на управление не се явяват съществена предпоставка за превръщането им в обекти на приватизация.

Възможно е приватизацията да обхване цялото предприятие или обособена негова част (организационна структура в предприятието, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност). Това могат да бъдат както правно обособени структурни поделения, така и структурни единици, които нямат този статут, но могат да се обособяват в стопанския оборот. В някои отделни случаи приватизирането на обособени части може да се окаже по-ефективно и целесъобразно от приватизирането на цялото предприятие, а понякога и единствено възможно.

Имуществото на ликвидирани предприятия, което може да се приватизира представлява отделни натурални дълготрайни или краткотрайни активи.

Приватизацията на обектите като смяна на собствеността се извършва чрез продажба на:

-         Активи - предприятия, обособени техни части и имущество;

-         Титули на собственост – акции и дялове.

В този смисъл обекти на приватизация са акции и дялове от търговски дружества, които са държавна и общинска собственост.

Ако се изхожда от същностните характеристики на приватизацията, могат да се формират и целите, които се преследват с нейното осъществяване. На първо място стои проблемът за преодоляване на наслоеното отчуждаване на заетите в обществения сектор от собствеността. Целите на приватизацията могат да се определят по следния начин:

-         Чрез приватизацията се създават икономически условия за стопанисване и разширяване на стопанската дейност при икономическа конкуренция от страна на другите сектори. Приватизираните обекти и друго имущество като правило се стопанисват от името и за сметка на своите собственици. Трябва да се знае, че рискът, който те поемат, засяга не само тяхното имущество. В случаите, когато оперират на пазара под фирмен знак, те демонстрират и своите възможности и способности. Ефективността от производствената, търговската или обслужващата дейност, качеството на обслужването и борбата за постоянна клиентела стават водещи правила за работници, специалисти и собственици на приватизирани обекти.

-         На второ място, чрез приватизацията се цели извеждане на приватизираните обекти от дотации, както и от администриране при тяхното непосредствено стопанисване и управление. Това не означава, че от обсега на приватизацията трябва да отпаднат и обекти, които са рентабилни. В такива случаи държавата би се лишила от приходи в държавната хазна. Поради това е необходимо да се подхожда внимателно при подбора на обектите, които се обявяват за приватизиране, Независимо от подбора на обектите, подлежащи на приватизация, тя по необходимост трябва да бъде плодотворна. Това не бива да бъде лозунг, а правило - ефективността и качеството да се превърнат във водещ мотив при всяка една от формите на приватизация. В противен случай би се обезсмислила като един от подходите на реформиране на отношенията на собственост.

-         На трето място, приватизацията може да се разглежда като един от начините за капитализиране на доходите и спестяванията на населението. Ако се възприеме акционерната форма на приватизиране на обществения сектор, пазарът може да се разтовари от прекомерните спестявания на населението, разбира се, ако механизмът на приватизирането е в достатъчна степен икономически по-привлекателен от други начини на капитализиране на доходи. Влагането на спестявания в стопански дейности е същевременно и един от ефективните начини за допълнително мотивиране на стопанисването, което, освен работни заплати осигурява и дивиденти. Последното се отнася за случаите, когато пазарът по икономически път доказва резултатността от приватизацията.

Целите на приватизацията могат да се обособят в зависимост от някои признаци:

1.      Цели, отнасящи се до стремежа за съживяване на националната икономика и възможности за нейното развитие;

2.      Цели, отнасящи се до налагане правилата на пазарно поведение;

3.      Цели, отнасящи се до намаляване на  държавния дефицит

 

Цели, отнасящи се до стремеж за съживяване на националната икономика:

-         Формиране на ефективни предприятия, с трайни перспективи за развитие - привличане на надеждни и стабилни купувачи за бързото обновяване на  предприятието и разширяване на пазарните му позиции; привличане на  способни управленски  екипи; привличане на инвестиции; привличане на нови технологии и  ноу-хау; осигуряване на оптимален брой работни места и инвестиции в човешки капитал; преквалификация и  профилирано обучение на работещите.

-         Ликвидиране на  предприятия, които нямат перспектива за оцеляване - разработване и прилагане на техники за приватизация чрез ликвидация.

Цели, свързани с налагане правилата на пазарно поведение: изразяват се в ограничаване участието на държавата и създаване на оптимални форми на администрация. Формите са:

-         Ускорено приватизиране на предприятия от отрасли и сектори, които са особено чувствителни към външна намеса, както и такива значително освобождаващи бюджета от субсидиите и дотациите за тяхното поддържане.

-         Създаване на голям брой независими стопански и социални субекти, способни да наложат конкурентна атмосфера.

-         Създаване на условия за формиране на национално предприемачество и развитие на  жизнеспособен национален капитал.

-         Децентрализация на стопанските решения.

-         Разбиване на  монополните позиции, които някои предприятия заемат в определени сектори.

-         Ефективно изграждане на капиталови пазари и техните институции.

-         Формиране на пазар на труда с нови характеристики.

Цели, свързани с намаляване на  държавния дефицит:

-         Осигуряването на преки постъпления от продажбите на предприятията.

-         Ефективно работещите предприятия ще осигуряват чрез данъчните си вноски постъпления в държавния бюджет, които са не по-маловажни от директните приходи от продажбата.

-         Намаляването на загубите в следствие на ликвидация на обекти ще има оздравяващ ефект върху държавния бюджет.

-         С приватизацията на предприятията се намира удовлетворително решение на проблема с техните задължения, с което на практика се намалява обема на вътрешния дълг.

Трябва да се има предвид, че във всеки конкретен случай обществото и упълномощените органи са изправени пред въпроса - каква комбинация от цели да изберат при осъществяване на  приватизационната сделка. Предварително трябва да е ясно, че постигането на едни цели неизбежно ще бъде за сметка на други, като ще се търси начин да се оптимизира цялостния  ефект от сделката - пряк и косвен. В много случаи косвеният ефект от приватизацията, който се състои в съживяване на предприятието, разгръщане на неговите потенциални възможности да генерира печалба, увеличаване на постъпленията от данъците, уреждане на отношенията с кредитори и фирми, към които са поети задължения, запазване и разкриване на нови работни места и други, е несъизмеримо по-съществен от прекия фискален ефект - постъпленията от продажбата.

1.2. Нормативна база на приватизационния процес в България

През март 2002 година ХХХІХ Народно събрание приема изцяло нова нормативна уредба - Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), в който е заложена философията на приватизационния процес в Република България. С приемането му са определени и основните методи за продажба на държавни активи - публичен конкурс и търг, приватизация през Българската фондова борса - София и централизиран публичен търг. Съпътстващата нормативна уредба определя основните принципи и правила, по които ще се извършва приватизацията в Република България.

Целта на ЗПСК е да създаде условия за прозрачна, бърза и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите.

Приоритетите на приватизационната политика са:

-         бърза продажба на нераздържавените предприятия;

-         прозрачност и публичност на приватизационните процедури;

-         преструктуриране и приватизация на естествените монополи.

Съгласно ЗПСК, приватизация е прехвърляне чрез продажба на български физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала или на чуждестранни лица на:

-         дялове или акции - собственост на държавата или общините от търговски дружества;

-         обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала;

-         общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др.), както и незавършени обекти на строителството, невключени в имуществото на общински търговски дружества.

Под “субект” на приватизационна сделка се разбира всички участници, в това число индивидуалните участници, инвестиционните посредници, инвестиционните фондове, работниците и служителите на приватизираните предприятия, държавата и други. По “обект” следва да се има предвид всяко едно предприятие, на което е предложен пакет от акции за продажба чрез механизмите на масовата и касовата приватизация.

У нас органът, представляващ интересите на държавата и продавач на държавна собственост чрез масова приватизация е вече несъществуващия Център за масова приватизация, който се премахна, за да не се попречи на работата на Агенцията за приватизация.

Съгласно Чл. 12 (1) от ЗПСПК Агенцията за приватизация е администрация към Министерския съвет за осъществяване на приватизация в случаите, със статут на юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Чл. 13 (1), касаещ Агенцията за приватизация, гласи: АП организира и осъществява процеса на приватизация на държавното участие в капитала на търговските дружества и обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала.

Съгласно този закон приватизацията прехвърляне на физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие на:[2]

1.      дялове и акции, собственост на държавата и общините, от търговски дружества;

2.      собствеността на цели предприятия, обособени части и незавършени обекти на строителството;

3.      общински нежилищни имоти, невключени в състава на общински предприятия, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и други).

Приватизацията се характеризира със следните специфики:

-         Тя е целенасочена дейност;

-         Има организиран и нормативно определен характер;

-         Може да се разглежда като производство, което се осъществява от определени институции и лица.

Законът постановява, че Министерският съвет предлага за одобрение от Народното събрание стратегии за приватизация на определени отрасли или дружества, като:

-         Приватизацията на държавното участие в капитала на търговски дружества, както и на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие, се извършва от Агенцията за приватизация.

-         Приватизацията на общинското участие в капитала на търговски дружества, на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто общинско участие.

-         В случаите на продажба на акции чрез публично предлагане Агенцията за приватизация или общинските съвети възлагат след конкурс на инвестиционни посредници подготовката и сключването на приватизационна сделка.

Предвижда се възможност, Агенцията за приватизация, Агенцията за следприватизационен контрол и общинските съвети да могат да възлагат на трети лица извършването на експертни дейности, свързани с подготовката за приватизация или със следприватизационния контрол, включително процесуално представителство, при условия и по ред, определени от Министерския съвет. Задължение на Агенцията за приватизация изготвя годишни планове за работа, които съдържат приоритетите в дейността й за съответния период и се оповестяват публично. Годишните планове включват и прогноза за приходите и разходите, която се представя за одобряване от Министерския съвет преди приемането на Закона за държавния бюджет за съответната година.

Общинските съвети изготвят и оповестяват публично годишни планове за работа. Органите за приватизация огласяват основанията за промяна на своята практика.

Законът предвижда, че в приватизацията могат да участват при равни условия всички физически и юридически лица, като не се допускат до участие в приватизацията лицата и членовете на управителните и контролните органи на юридическите лица, включени в списъка по Закона за информация относно необслужвани кредити.

Физическите лица и представителите на юридическите лица подават декларация за произхода на средствата, с които участват в приватизацията.

Паричните постъпления от приватизацията на държавното участие в капитала на търговски дружества, както и на обособени части от имуществото на еднолични търговски дружества с държавно участие в капитала, се внасят в специална бюджетна сметка, която се управлява от министъра на финансите. Средствата по тази сметка се разпределят, както следва (Чл. 8).

Приетите през 1992 г. нормативни актове и документи дават принципните положения и осигуряват началото на приватизационните процеси. Последващите актове и документи уреждат по-скоро специфични положения, съпътстващи реалната приватизационна дейност.

Оценката на специалистите за закона, е че той е рамков, липсва му стратегия и има непълноти, които се запазват и след измененията от 1994 г. Като причини за тези слабости се посочват липсата на ясна структурна стратегия, уникалността и мащабите на приватизационния процес, липсата на опит и сблъсъкът на интереси при раздържавяването.

Подобен рамков характер има и своите предимства, тъй като предоставя голяма свобода на действие на правоприлагащите органи за подбора на подходящите приватизационни техники и механизми.

От друга страна обаче законът е направен значително по-кратък, отколкото е необходимо, и особено от юридическа, включително и правно-техническа гледна точка в него се разкриват редица празноти, които е невъзможно да бъдат запълнени с подзаконови нормативни актове.

За приватизацията е важно да са осигурени достъпни кредити за потенциалните купувачи. В България такава възможност не съществува. Лихвените проценти правят кредитите недостъпни за почти всяка дейност. Дори и при продажбите на изплащане има трудности. В това отношение е очевидна необходимостта от попълване на нормативната база - особено рагламентирането на форми като предоставяне за управление или под наем с клауза за изкупуване от работещите в предприятието или от неговото ръководство.

По силата на Чл. 2 (1) на Закона за приватизация и следприватизационен контрол целта му е да създаде условия за прозрачна, бърза и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите. И според (2) да осигури икономически растеж и конкурентоспособност на приватизираните дружества.

1.3. Органи за приватизация и методи

Органи за приватизация

Институциите, които участват в приватизационната дейност, се различават по своята компетентност и могат да бъдат разпределени в три групи: институции, които упражняват общо ръководство и контрол; изпълнителни институции и институции, сключващи приватизационните сделки.

Институциите могат да бъдат разграничени и според собствеността на приватизираните обекти на централни и местни. Докато първите осъществяват общо ръководство и контрол, общинските съвети като местни органи осъществяват приватизация на общинските предприятия на местно равнище.

Процесите по приватизация в България се регулират от специализирани институции:

Народно събрание. То приема законовата уредба за приватизацията и определя в нея своите и на другите институции функции. Народното събрание създава специализиран орган Агенция за приватизацията и определя нейния статут.[3] Народното събрания приема още годишната приватизационна програма и отчета за нейното изпълнение. Към това може да се добави, че Народното събрание участва в комплектуване на Надзорния съвет на Агенцията за приватизацията, който е неин колективен орган. Върху цялата дейност по приватизацията Народното събрание упражнява парламентарен контрол.

Министерски съвет. Министерският съвет е върховен орган на изпълнителната власт и като такъв, той участва с различна компетентност и на различни етапи в приватизацията. На него е възложено изпълнението на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.[4] Под прякото ръководство на Министерски съвет се намира специализираната централна институция Агенция за приватизацията.[5]

Министерският съвет приема устройствения правилник на Агенцията за следприватизационен контрол. Освен това, той е органът, който  определя възнагражденията на членовете на надзорния съвет. На Министерският съвет са възложени и многобройни и разнообразни организиращи функции, като например назначаването на част от състава на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, създаване на редица фондове за използване на постъпленията от приватизацията, преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества, внасяне в Народното събрание на годишната програма за приватизацията и на отчета за изпълнението й, извършване на масовата приватизация посредством Центъра за масова приватизация и др.[6]

Методите, обхватът и условията за извършване на приватизационните оценки, условията и редът за лицензиране на оценителите, както и съдържанието на анализите на правното състояние също се определят от Министерския съвет. Министерският съвет определя кои документи и сведения, свързани с подготовката и извършването на приватизационните сделки, са служебна тайна и др.

Агенция за приватизацията - Агенцията за приватизация е създадена с Постановление на Министерския съвет № 16 от 08.02.1991 г.. Предвид равнището на акта за образуването й Агенцията за приватизация не може да има преки връзки с Народното събрание. Предвижда се тя да работи по правилник, приет от Министерския съвет, пред който тя се задължаваше всяка година да отчита дейността си. Агенцията за приватизация организира и осъществява процеса на приватизация на държавното участие в капитала на търговските дружества и обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала.[7]

Агенцията за приватизация е администрация към Министерския съвет за осъществяване на приватизация. Тя е юридическо лице на бюджетна издръжка, чието седалище се намира в София. Трябва да се има предвид, че бюджетната издръжка на Агенцията за приватизация е отделена от приходите и разходите, свързани с приватизацията.

Съгласно действащото законодателство, органи за управление на Агенцията за приватизация са:[8] надзорен съвет и изпълнителен съвет.

Агенцията за приватизация, при осъществяване на своите функции им за цел да:

-         събира необходимата информация за всички подлежащи на приватизация обекти от нейната компетентност;

-         извършва маркетинг;

-         възлага на трети лица извършването на дейности съгласно чл. 5;

-         подготвя и сключва сделките за приватизация.

Надзорният съвет на Агенцията за приватизация се състои от 7 членове, които се избират и освобождават от Народното събрание. Всяка парламентарна група може да предложи до три лица за членове на надзорния съвет, които имат завършено висше образование. Членовете на надзорния съвет избират помежду си председател, който има за задължение да свиква и ръководи заседанията на съвета; да определя дневния ред; да изисква информация от съответните органи и длъжностни лица, свързана с функциите на съвета и с обсъжданите приватизационни сделки.[9]

Надзорният съвет изпълнява следните функции:

-         контролира дейността на Агенцията за приватизация;

-         изготвя и представя пред Народното събрание шестмесечни и годишни отчети за осъществяването на процеса на приватизация;

-         приема проекта на устройствен правилник на Агенцията за приватизация;

-         одобрява проекта на бюджет, както и отчета за изпълнението на годишния план за работа на Агенцията за приватизация;

-         одобрява приватизационните сделки над стойността, посочена в устройствения правилник на Агенцията за приватизация, сключени чрез публично оповестен конкурс или публичен търг, относно тяхната законосъобразност и за съответствието им с одобрените от Народното събрание стратегии по чл. 3, ал. 7;

-         утвърждава общи правила и условия за назначаване, работната заплата и допълнителното материално стимулиране на служителите на Агенцията за приватизация;

-         приема тримесечните и годишните отчети на изпълнителния съвет за дейността на Агенцията за приватизация;

-         одобрява предложението на Агенцията за приватизация по чл. 11 преди внасянето му в Министерския съвет.

Агенцията за приватизация има и Изпълнителен съвет, който се състои от трима членове - изпълнителен директор и двама заместник изпълнителни директори, които се назначават и освобождават от Министерския съвет. За членове на изпълнителния съвет се назначават лица с висше образование.

Агенция за следприватизационен контрол. Тази агенция има статут на юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Агенцията за следприватизационен контрол се разпорежда с приходите в размер 10 на сто, набрани от разсрочените плащания на покупната цена по приватизационни договори.[10]

Органите за управление на Агенцията за следприватизационен контрол са съответно[11]: надзорен съвет и изпълнителен съвет.

Агенцията за следприватизационен контрол осъществява следприватизационен контрол по договори за приватизация, сключени от оправомощени държавни органи. Функциите на Агенцията за следприватизационен контрол се отнасят до:[12]

-         осъществяване на действия по предявяване и събиране на предвидените в договорите неустойки в случаите на неизпълнение;

-         контролиране на плащанията по приватизационни договори в случаите на разсрочено плащане на покупната цена;

-         изискване на информация в случаите на постъпили сигнали за неизпълнение на приватизационните договори;

-         извършване на проверки относно изпълнението на поетите с приватизационни договори задължения в приватизираните обекти;

-         даване на съгласие и одобрение от името на продавача в случаите, когато това е предвидено в приватизационни договори.

Агенцията може да предприема действия за разваляне на приватизационните договори, по които е прехвърлена собствеността, когато са налице основанията за това.

Изпълнителният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол се състои от трима членове - изпълнителен директор и двама заместник изпълнителни директори, които се назначават и освобождават от Министерския съвет. Решенията на изпълнителния съвет се вземат, когато за тях са гласували изпълнителният директор и поне един заместник изпълнителен директор.[13]

Надзорният съвет на Агенцията за следприватизационен контрол се състои от петима членове, които се избират и освобождават от Народното събрание. Всяка парламентарна група може да предложи до две лица за членове на надзорния съвет, които имат завършено висше образование. Задължение на членовете на надзорния съвет е да изберат помежду си председател, който свиква и ръководи заседанията на съвета; определя дневния ред и изисква информация от съответните органи и длъжностни лица, свързана с функциите на съвета.[14]

Надзорният съвет изпълнява следните функции:[15]

-         контролира дейността на Агенцията за следприватизационен контрол;

-         изготвя и представя пред Народното събрание шестмесечни и годишни отчети за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол;

-         утвърждава проекта на устройствен правилник на Агенцията за следприватизационен контрол;

-         одобрява проекта на бюджет на Агенцията за следприватизационен контрол;

-         утвърждава общи правила, условия за назначаване и работната заплата на служителите на Агенцията за следприватизационен контрол;

-         по предложение на изпълнителния директор определя реда, служителите и индивидуалния размер на допълнителното материално стимулиране за участие в работата по следприватизационен контрол в размер до 25 на сто от годишния размер на средствата за работна заплата на Агенцията за следприватизационен контрол;

-         приема тримесечни и годишни отчети на изпълнителния съвет за дейността на Агенцията за следприватизационен контрол.

Методи на приватизация

Методът за извършване на приватизация се определя с решение на Агенцията за приватизация или на общинските съвети. Това решение се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува най-малко в два централни ежедневника.

Акции - собственост на държавата и общините в търговски дружества се продават чрез:

1.      публично предлагане;

2.      публичен търг;

3.      публично оповестен конкурс;

4.      централизиран публичен търг;

5.      приемане на търгово предложение по реда на чл. 149, 149 а и 149 б от Закона за публично предлагане на ценни книжа.

Дялове - собственост на държавата и общините, от търговски дружества с ограничена отговорност се продават чрез:

1.      публичен търг;

2.      публично оповестен конкурс.

Обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие, могат да се продават чрез:

1.      публичен търг;

2.      публично оповестен конкурс.

Условията и редът за организация и провеждане на публичните търгове, публично оповестените конкурси и централизираните публични търгове се определят с наредби от Министерския съвет.

Агенцията за приватизация и общинските съвети могат да възлагат изготвянето на анализи на правното състояние на обектите за приватизация, които се извършват от правоспособни юристи. При продажба на акции и дялове, собственост на държавата или общините от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, задължително се изготвя анализ на правното състояние. Верността на информацията, съдържаща се в анализите, се удостоверява от лицата, представляващи приватизиращото се търговско дружество.[16]

До скоро в страната действаха няколко форми на приватизация, но с промяната в законовата база някои от тях отпадат и към момента се ползват две форми за раздържавяване на предприятията от публичния сектор.

Приватизация чрез търг

Характерно за този тип приватизация е придаването на публичност на предстоящото събитие за раздържавяване. Това става чрез обнародване на решението за провеждане на търга в Държавен вестник и в два ежедневника. Задължителни елементи на решението за търг, които се оповестяват заедно с него, са:  обектът и предметът на търга, видът на търга, началната цена и размерът на депозита за участие, определен в процент от тази цена, начинът на плащане на цената и изискваните обезпечения.

Агенцията за приватизация и общинските съвети ежемесечно обнародват в "Държавен вестник" и включват в публичните регистри данни за извършените продажби (продадените обекти, купувачите, цената, срока и условията за плащане, договорения размер на инвестициите и броя работни места).[17]

Характерни особености на търга за приватизация са:

-         при продажбата потенциалните купувачи се състезават помежду си чрез индивидуално определена от всеки купувач и обявена цена на обекта;

-         състезаването на индивидуалните покупни цени се извършва с явно или с тайно наддаване.

Търгът с явно наддаване е широко практикувана форма на продажба на обекти, за които се предполага, че проявяват интерес повече купувачи.

Процедурата на търга е следната: в случаите на тайно наддаване предложенията на участниците се предават на комисията в началото на търга в запечатани пликове. Пликовете се отварят веднага след приемането на всички предложения. Председателят проверява, дали са спазени условията на търга за всяко предложение, обявява редовността  му и  офертната цена. В случай  на предложена еднаква най-висока цена от повече участници търгът продължава от тази цена с открито наддаване само между нейните предложители. Търгът се печели от участника, предложил най-висока цена.

Характерно за търга е, че новият собственик на обекта по правило не се обвързва с ангажименти и условия за бъдещата му експлоатация или предмет на дейност. Ето защо той не бива да се предпочита като форма на приватизация за обекти с производства и дейности, чието спиране ще предизвика отрицателни последици, ще създаде дефицит на пазара и напрежение сред потребителите.

Продажбата на държавни предприятия чрез търг има своите предимства. Те се изразяват основно в:

-                    търгът е относително лесен и бърз за прилагане,

-                    търгът има точен и измерим критерий, поради което е труден за оспорване,

-                    търгът се характеризира с публичност и прозрачност на процедурите.

Всички тези плюсове са причината търгът и днес да бъде основна форма за продажба на държавно имущество.

Приватизация чрез конкурс 

Този метод се различава от метода на търга по целите, които преследва. Така, за разлика от търга, където основна цел е реализирането на максимално висока продажна цена, при конкурса се преследват други цели и по правило няколко цели едновременно. Основните цели тук са:

-         Запазване предмета на дейност на продаваното предприятие;

-         Запазване на определена численост на персонала или създаване на нови работни места в обекта на приватизация;

-         Внедряване на иновации в предприятието;

-         Осигуряване на целеви инвестиции за дейността на приватизирания обект;

-         Забрана за продажба на обекта за определен срок след придобиване на собствеността;

-         Опазване на околната среда съгласно държавните и международните екологични норми.

Реализирането на целите се осигурява допълнително с определянето на приоритетите на конкурсните условия.

Агенцията за приватизация изготвя мотивирано предложение за класация на допуснатите до оценяване и класиране оферти, подадени на заключителния етап на конкурса в съответствие с предварително обявените критерии за оценяване, след разглеждане на офертите, съответно на разясненията към тях. Мотивираното предложение съдържа и съществените условия на приватизационния договор.[18]

Процедурата по провеждане на конкурса става по технология, подобна на търга с тайно наддаване. Разликата между двете процедури се изразява най-вече в това, че предложенията на кандидатите освен цената съдържат и други условия и разработки, по които комисията извършва комплексна многокритериална оценка. Основен елемент на предложенията е проектът за стопанско развитие на обекта, така наречен бизнесплан.[19] От качеството на неговата разработка и главно от съдържанието на стратегиите зависи не само успешното представяне на участниците, но и бъдещото развитие на стопанските обекти. Този документ съдържа широка гама от финансови, стопански, технико - икономически и други параметри, има сложна технология на разработване и на реализация. Основни негови задължителни елементи са[20]:

-         Формулиране на целите във вид на резултати и дейности, по възможност количествено и качествено определени;

-         Комплексен анализ, който включва и разширен финансово -икономически анализ с голям брой икономически показатели и параметри;

-         Маркетингово проучване за конкретната дейност, включително конкурентната среда и изготвяне на пазарна стратегия;

-         Определяне по елементи на инвестиционните и експлоатационните разходи;

-         Бюджетиране  /финансово прогнозиране и планиране/.

Една характерна за приватизационния конкурс особеност е, че в договора с купувача се включват задължително условията, при които той е спечелен, както и неустойките при неспазването им.[21] Освен задължителни условия договорът може да съдържа ограничителни и прекратителни, т.е. да забранява или ограничава извършването на определени дейности, свързани с обекта и съответно да бъде прекратен при нарушаването им.

Всичко това означава, че за разлика от търга, където новият собственик придобива неотменяемо пълното право на собственост върху обекта, при конкурса правото на ползуване от новия собственик е в известна степен подчинено на конкретни условия за упражняване правото на владеене и на разпореждане.

Условията и редът за организация и провеждане на публичните търгове, публично оповестените конкурси и централизираните публични търгове се определят с наредби от Министерския съвет.[22]

Трябва да се отбележи, че публичният конкурс е предпочитан като метод за приватизация при раздържавяването на големи структуроопределящи предприятия, защото е свързан с гаранции за бъдещото сигурно развитие на приватизирания обект.

Другите популярни в близкото минало методи на приватизация в страната са:

Преговори с потенциални купувачи, която е един вид разновидност на конкурса. Изборът на тази форма за приватизация обикновено става въз основа на предварителни сондажи, проявена инициатива от потенциални купувачи или покана от органа по приватизация на предпочитани инвеститори след проучвания за тяхната надеждност.

Приватизация чрез изкупуване, при която право за изкупуване на обекти имат само български физически и юридически лица и по-конкретно работниците и служителите на приватизиращото се предприятие, както и наемателите и арендаторите на приватизиращия се обект, при условие че договорите им са действащи към датата на подаване на предложението за приватизация.

Приватизация чрез инвестиционни бонове, която по своята същност е един цялостен модел за масова приватизация. Тя е насочена към привличането на голяма част от населението в приватизационните процеси. Прилагана е за държавни предприятия, определени от Министерския съвет и включени в програма, приета от Народното събрание.

Поради своят сложност и трудностите, които създават за приватизационния процес тези форми отпадат в новото законодателство и понастоящем не се прилагат в България.

ВТОРА ГЛАВА.

2. АНАЛИЗ НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА В ОБЩИНА РАЗГРАД

2.1. Особености на приватизационния процес в община Разград

Община разград е основна териториално - административна единица на местното самоуправление с административен център град Разград, обхващаща 21 населени места. Територията на общината е разположена по поречието на река Бели Лом в посока югоизток - северозапад, в централната част на Североизточна България, на 60 км от гр. Русе, 130 км от гр. Варна, 55 км от гр. Шумен и 36 км от гр. Търговище.[23]

По данни към 01.08.2004 г. жителите на Община Разград са 71208, а на град Разград – 46889. Населението на общината е 33.32% от населението на Разградска област и 0.9% от населението на страната.[24]

Структуроопределящи за общинската икономика са:

-         фармацевтичната промишленост;

-         хранително-вкусовата промишленост;

-         други промишлени производства;

-         селското и горското стопанство;

-         търговията и услугите;

-         туризмът.

Таблица 1- Възрастова структура на населението[25]

Жители на община Разград

Към дата

В под трудоспособна възраст: до 18 г. (%)

В трудоспособна възраст: 18–55 г. жени, 18–60 г.  мъже (%)

В над трудоспособна възраст: над 55 г. жени, над 60 г. мъже (%)

01.01.2001 г.

21,34

59,60

19,06

01.01.2002 г.

20,50

59.50

20,00

01.01.2003 г.

20,26

60,72

19,02

01.01.2004 г.

19,60

60,78

19.62

 

Данните от таблицата показват тенденция към намаление на населението  в под трудоспособна възраст за сметка на незначително увеличение на това в трудоспособна възраст и по-чувствително увеличение на лицата в над трудоспособна възраст. Тези тенденции не се отличават  от общите за страната.

Община Разград включва в себе си две относително самостоятелни структури:

-         Общински съвет;

-         Общинска администрация. 

Организационната структура на Общинската администрация на Община Разград е разработена съгласно изискванията на Закона за администрацията, съответства на протичащите в Общината процеси и е одобрена от Общинския съвет, съгласно чл. 21 (1) т. 2 от ЗМСМА. Организационната структура на Общинската администрация откроява следните нива на управление и изпълнение на дейностите:

-         Кмет на Общината;

-         Заместник кметове и Секретар на Общината, Кметове на кметства и Кметски наместници;

-         Дирекции;

-         Отдели;

-         Сектори.

Общинският съвет, Кметът, Заместник кметовете, Кметовете на кметства и Кметските наместници, както и Секретарят, представляват Ръководството на Общината. Работата на Кмета на Общината се подпомага от четирима Заместник кметове:[26]

-         Заместник кмет – строителство, транспорт, обществен ред и околна среда;

-         Заместник кмет – финанси, икономическо развитие и международно сътрудничество;

-         Заместник кмет – управление на общинската собственост и земеделие;

-         Заместник кмет – социални  дейности, образование и култура.

Приватизационните процеси в страната след 1992 г. не отминават и държавните предприятия в община Разград. Процесът на приватизация се осъществява напълно съобразено с националното законодателство. Българската нормативна рамка позволява на Общинските съвети да образува еднолични дружества с ограничена отговорност и еднолични акционерни дружества по реда на Търговския закон.

При преобразуване на общински предприятия в капитала на дружеството се записват всички дълготрайни активи на предприятието, посочени в баланса му. Образуването, преобразуването или прекратяването на общинските предприятия се извършва с решение на Общинския съвет.

Общинският съвет, като едноличен собственик на капитала в общинските предприятия - еднолични дружества с ограничена отговорност има следните права:

1.       изменя и допълва учредителния акт на дружеството;

2.       преобразува и прекратява дружеството;

3.       приема годишния отчет и баланса;

4.       взема решения за намаляване или увеличаване на капитала;

5.       избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава
от отговорност;

6.       избира контрольор и проверители на дружеството;

7.       взема решения за откриване или закриване на клонове и за участие в
други дружества;

8.       взема решения за участие на дружеството в граждански дружества;

9.       взема решения за придобиване или отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях;

10.  взема решения за придобиване или разпореждане с дялове или акции - собственост на дружеството, в други дружества, както и за придобиване или разпореждане с дълготрайни финансови активи на дружеството в чужбина;

11. взема решение за предявяване искове на дружеството срещу
управителя или контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу тях и др.

Приватизационния процес в Община Разград протича в определена последователност. Като стопански субекти с общинско имущество на територията на общината функционират няколко търговски дружества. В процеса на преструктуриране на собствеността приватизацията е водеща в общинската политика. За периода 1994 г. – 1998 г. на територията на Община Разград осъществяват стопанска дейност следните търговски дружества[27]:

1.      ”Млин – Разград” ЕООД

2.      ”Иком – Разград” ЕООД

3.      ”Хърсате – Разград” ЕООД

4.      ”Свежест – Разград” ЕООД

5.      ”Търговия – Разград” ЕООД

6.      ”Коху – Разград”  ЕООД

7.      ”Гледища – Разград” ЕООД

8.      ”Аптеки – Разград” ЕООД

9.      ”Строител – Разград” ЕООД

10. ”Лудогорие – Разград” ЕООД

11. ”БКС – Разград” ЕООД

12. ”Монтажи” ЕООД

13. ”Социалинвест – Разград” ЕООД

14. ”Варош – Разград” ЕООД

През отчетния период в резултата на неефективна дейност е извършено вливане на ”Монтажи” ЕООД  в ”БКС – Разград” ЕООД, а също така е извършена ликвидация на ”Коху – Разград”  ЕООД. В края на 1998 г. е извършено преструктуриране на част от общинските търговски дружества, чрез преобразуването им в акционерни, както следва[28]:

1.      ”Млин – Разград” ЕООД    в  ”Млин – Разград” ЕАД

2.      ”Хърсате – Разград” ЕООД  в ”Хърсате – Разград” ЕАД

3.      .”Свежест – Разград” ЕООД  в  ”Свежест – Разград” ЕАД

4.      ”Търговия – Разград” ЕООД  в  ”Търговия – Разград” ЕАД

5.      ”Гледища – Разград” ЕООД  в ”Гледища – Разград” ЕАД

6.      ”Строител – Разград” ЕООД  в  ”Строител – Разград” ЕАД

7.      ”БКС – Разград” ЕООД в ”БКС – Разград” ЕАД

8.      ”Социалинвест – Разград” ЕООД в ”Социалинвест – Разград” ЕАД.

Целта на приватизационния процес е общината да се освободи от несвойствените си функции, като даде възможност на новите собственици да изградят ефективно действащи стопански субекти. В тази насока в общината стартира през 1994 г. активна приватизационна процедура.

Към 30.04.2000 г. са приватизирани 55% от търговските дружества с общинско участие и 41% от общинските нежилищни имоти – частна общинска собственост. Общият брой на сключените приватизационни сделки е 145 броя на обща стойност 4 896 753 лева.[29]

 

Таблица 2- Ход на приватизационния процес в Разград за 1995-1999 г.[30]



ПОКАЗАТЕЛИ

1995

1996

1997

1998

1999

ОБЩО
към
31.12.1999

1.

Общо реализирани сделки

25

21

40

30

26

146

2.

Разкрити нови работни места или запазване на съществуващите

42

67

70

96

526

806

3.

Стойност на сключените приватизационни сделки

28 636 хил. лв.

95 870 хил. лв.

887 641 хил. лв.

1 022 474 хил. лв.

2 860 347

ДН лв.

4 896 753

ДН лв.

 

Разкрити или запазени работни места в общината за 1994-1999 г. [31]

Фигура 1

В резултата на стартирането на приватизационния процес са приватизирани по реда на чл.35 от ЗППДОбП /изкупуване на дружествата от работниците и служителите им по приватизационна оценка без търг или конкурс/, следните търговски дружества:[32]

-         “Лудогорие – Разград” ЕООД;

-         “ИКОМ – Разград” ЕООД;

-         “Варош – Разград” ЕООД.

След 1999 г. в Общината са преобразувани в Акционерни дружества още три общински предприятия. Това са:[33]

1.      ОП “Общински пазари – Разград” в “Общински пазари – Разград” ЕАД;

2.      ОП “Паркстрой” в “Паркстрой – Разград” ЕАД;

3.      ОП “Ученическо столово хранене” в “Столово хранене – Разград” ЕАД.

Продължителният процес на приватизация в общината променя структурата на предприятията на нейната територия и към 2004 г. в Община Разград осъществяват дейността си следните търговски дружества със 100% общинско участие:[34]

1.      ”Общински пазари – Разград” ЕАД;

2.      ”Паркстрой – Разград” ЕАД;

3.      ”Обреден дом – Разград” ЕАД;

4.      ”Диагностично-консултативен център – I – Разград” ЕООД.

Политиката на общинската администрация към управлението на търговските дружества с общинско участие е насочена в интерес на цялата община. Управлението на общинските търговски дружества се извършва при спазване разпоредбите на българското законодателство и решенията на Общински съвет Разград.

В процеса на приватизация, като помощен орган на Кмета на общината се явяват балансовите комисии при разглеждането на годишните отчети на дружествата и при подготовката на материалите за приемането им от Общински съвет Разград.

През 2004 г. общината е осъществила и 9 приватизационни сделки за 539 000 лв. Сред изгодните продажби на общинска собственост са помещения от бившия ресторант "Орел", магазин за хранителни стоки в центъра на града и за месо в бл. "Палма". Местната управа продава магазин на бул. "България" № 34 за значителна, достигаща 2210 лв.

2.2. Процес на приватизация на "МЛИН - РАЗГРАД" АД          

"МЛИН - РАЗГРАД" АД е приемник на създадените през 1949 год. Сладкарска кооперация "Христо Ботев" и Хлебарска кооперация "Бели Лом". Кооперацията се е занимавала с производството на халва, сладки и 11 тона хляб за денонощие.

През 1958 г. е образувана ТПК "Лудогорие", която обединява двете кооперации и има техния предмет на дейност.

През 1963 г. е Въведен в експлоатация новоизграден цех за хлебопроизводство с капацитет от 15 тона хляб за денонощие. През този период са изградени и започват да функционират нови цехове за сладки, закуски, боза и безалкохолни напитки.

От м. януари 1973 г. кооперацията е преобразувана В Производствено предприятие "Хлебна промишленост" към Стопанска дирекция "Търговия" - гр. Разград.

През 1975 г. е завършен и въведен в експлоатация нов цех за хлебопроизводство, а през 1976 влиза в експлоатация и цех за солети.

През периода 1977 г. - 1990 г. са произвеждани средногодишно по 1 550 т. хляб, 600 т., 300 т. сладки, 100 т. боза и 550 т. солети, а през периода 1990 -1998 г. средногодишното производство е около 3 500 т. хляб, 300 т. закуски, 60 т. сладки, 40 т. боза, 800 т. солети.

Таблица 3- Обем на производството до 1998 г.

Период

Производство (тон)

Хляб

Сладки

Боза

Солети

Закуски

1977-1990

1 550

300

100

550

 

1990- 1998

3 500

60

40

800

300

 

През годините е  вървял процес на механизиране на производствените процеси и са въведени полуавтоматични линии за производство на хляб и солети. Тези линии са с двадесетгодишна експлоатационна възраст, което ги прави морално и технически са остарели. Въпреки частичната подмяна на отделни възли      и детайли, не отговарят на съвременните стандарти.[35]

Всички технологични линии са физически изхабени и поради това са с висок разход на гориво и нисък капацитет.

От 11.10.1989 г. е проведена деветата сесия на Общински народен съвет Разград, на която е взето решение за образуване на Общинска фирма "Хлебопроизводство и сладкарство". Фирмата е образувана на база на съществуващото общинско предприятие "Хлебна промишленост". Уставният фонд на фирмата е 2 148 000 лева. Тя се представлява от Алексей Александров Шишманов, който е определен като временно управляващ.

Няколко години по-късно, на 14.09.1993 г. е проведено заседание на Общински съвет Разград, на което с Решение № 169 е образувано Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД)"Млин - Разград". Дружеството е с капитал 17 645 000 лева, като правоприемник на активите и пасивите на ОФ "Млин" гр. Разград и се управлява от Алексей Александров Шишманов.

Процесът на периодично преобразуване на предприятието продължава и на проведено заседание на Общински съвет на Разград на 11.07.1997 г., в Протокол № 23, е вписано Решение № 250 за откриване на процедура за приватизация до 49 % от дяловете на "Млин - Разград" ЕООД.

Така с Решение № 344 от 09.02.1998 г. на Общинския съвет на Разград е извършена приватизация на 49 % от дяловете на "Млин - Разград" ЕООД, от които с договор за покупко-продажба от 01.02.1998 г. са закупени 39,2 % от дяловете, чрез преговори с потенциален купувач от "Млин - 97" АД, 9,8 % са закупени от лицата по чл. 5, ал. 2 от ЗППДОбП.[36]

На 14.09.1999 г. е извършена нова продажба на 40,8% от акциите на „Млин - Разград” АД. Купувач е „Млин - 97” АД. Закупени са 7 199 броя поименни акции с право на глас, всяка от които е с номинална стойност 18 000 лв.

Към датата на сделката дружеството разполага с производствени мощности за производство на хляб, солети, закуски и сладкарски изделия. Стойността на основните производствени фондове по това време е 593 хил. лв. Обема на произвежданата продукция през 1998 г. възлиза на 3 589 хил. лв.[37]

"Млин - Разград" ООД е вписано в Търговския регистър на РОС с Решение № 82/17.07.1998 г. След това, с ново Решение № 428 от 23.09.1998 г. Общинският съвет на Разград предлага на Общото събрание на "Млин - Разград" ООД да преобразува дружеството от ООД в АД, с едностепенна форма на управление и тричленен състав на Съвета на директорите. Преобразуваното дружество е вписано в Търговския регистър на РОС с Решение № 82/21.10.1998 г.

Дейността на акционерното дружество се извършва в съответствие с регистрирания предмет на дейност - производство на хляб, хлебни изделия, сладкарски и захарни изделия, боза, солети и търговия с тях. "Млин - Разград" АД произвежда 197 асортимента, съгласно Списък на произвежданите асортименти.

Разпределението на капитала на "Млин - Разград" АД е както следва:[38]

-         Община - Разград притежава 51 % от акциите на дружеството;

-         "Млин - 97" АД притежава 39,2 % от акциите на дружеството;

-         Лицата по чл.5, ал.2 от ЗППДОбП притежават 9,8 % от акциите на дружеството.

Дял на собствениците на предприятието

Фигура 2

 

Общият брой на акциите е 17 645, по 18 000 лева всяка една, а регистрирания капитал е 317 645 000 лева.

Към момента на приватизацията, предприятието разполага със следното недвижимо имущество[39]:

1.      Дворно място от 13 120 кв. метра, в западна индустриална зона на гр. Разград. В него са изградени следните обекти:

-      цех "Хлебопроизводство" със силоз за брашно,

-      цех "Хлебопроизводство" (понастоящем цех "Сладки"),

-      цех "Солети", цех "Закуски",

-      административна сграда и цех "Боза",

-      техническа работилница,

-      портиерна,

-      цех "Газирани напитки",

-      централен склад, трафопост.

2.      Дворно място от 275 кв.метра на ул. "Сливница" № 9. В дворното място са изградени следните постройки:[40]

-         жилище,

-         лятна кухня,

-         гараж.

3.      Обект "Топли закуски" и сладкарница "Лудогорие", находящи се на ул. "Иван Вазов", заемащи част от първия етаж на триетажна масивна сграда.

4.      Апартамент в ЖК "Орел".

5.      Фирмен магазин на бул. "България, заемащ част от първия етаж и сутерена на пететажна масивна сграда.

6.      Павилион "Лудогорие" на ул. "Тутракан" № 1. Изграден е от сглобяеми елементи и има временен градоустройствен статут.

7.      Павилион в ЖК "Орел" - разположен е в районен търговски център на комплекса. Изграден е от сглобяеми елементи и има временен градоустройствен статут.

Движимото имущество включва технологично оборудване, машини с производствено и спомагателно предназначение и площадкови съоръжения, транспортни средства, стопански инвентар, други дълготрайни активи, материали, резервни части и други  и имущество без остатъчна стойност, задбалансови активи .

Състоянието и оценъчните данни на движимото имущество към датата на оценката са следните[41]:

-         Машините, съоръженията и стопанския инвентар са в голямата си част на възраст нас 20 години, изхабени са морално, физически и икономически. Повечето са без остатъчна стойност.

-         Машините с нагревателни елементи са с малък срок на годност, изискват много допълнителни средства за ремонт и подмяна на основни възли. Линията за солети намалява производителността си и увеличава брака от производство. Стойността на средствата за ремонт надвишават сегашните стойности на тази линия. Такова е състоянието и на първа технологична линия за производство на хляб.

Притежаваните от акционерното дружество нематериални активи представляват програмни продукти ползвани за счетоводно отчитане и други спомагателни дейности. Регистрирани са следните резултати:

-         В производствените звена няма внедрени автоматизирани и компютъризирани технологични линии;

-         Процесите се контролират и управляват ръчно по данни на морално остарели и физически износени уреди и пособия.

В първите години след приватизацията

Новосъздаденото акционерно дружество се управлява в съответствие с договора за възлагане на управление на акционерно дружество с общинско имущество с едностепенна система на управление, сключен на 22.10.1998 г., както и в съответствие с договора за възлагане на управление.[42]

Съветът на директорите е в тричленен състав:

-         Сали Хакъев Шишманов - Изпълнителен директор;

-         Димитър Иванов Мантаров - Председател на Съвета на директорите;

-         Милен Димитров Костадинов - Зам. председател на Съвета на директорите.

Изпълнителният директор ръководи и контролира еднолично дейността на акционерното дружество с посредничеството на назначените от него главен счетоводител и началници на цехове, отдели, сектори и бюра.

Към края на 1998 г. с безсрочни трудови договори са 156 работници, специализиран персонал и служители а със срочни - 30 души.

След 1998 г. „Млин - 97” АД е основен производител на хляб в гр. Разград и съставните му квартали. През 1999 г. ежедневно са продавани около 10 тона хляб. В сравнение с предходните години количеството на произведения от "Млин - Разград" АД хляб е намаляло с около 1,5 - 2,0 тона.

-         Цехът за солети е с крайно изхабена технологична линия. Солетите се пласират в цялата страна, но е необходима смяна на технологията, с цел подобряване и разнообразяване на продукцията и нейното поевтиняване.

-         Цеховете за закуски, сладки и боза, продават изделията си в град Разград. Дружеството не произвежда пакетирани сладки с продължителен срок на годност и в града се предлага продукция от този вид, доставена от други населени места.

-         Работилницата за топли закуски на ул. "Иван Вазов" е с ръчно производство и изделията се продават в сладкарница "Лудогорие", която е в същата сграда. Качеството на тези закуски не е задоволително, клиентите са малко, а обстановката в сладкарницата е неприветлива. И в този обект следва да се влагат инвестиции и да се търси най - ефективното преустройване.

-         Търговската мрежа на "Млин - 97" АД е недостатъчна и продукцията се пласира от Външни търговски обекти.

-         Дружеството губи пазари и позиции на територията на Разград поради неконкурентна продукция, слаба реклама и пасивно поведение.

Конкуренцията на "Млин - 97" АД към края на 1998 г. в гр. Разград освен се изразява в следното: функционират още шест частни производители с идентична номенклатура на производствената листа. В магазините се продават хляб, произведен от фурни работещи извън територията на града. Натиска върху пазара от конкурентите продължава да се засилва, тъй като тяхното технологично оборудване е по-съвременно.[43]

Доставчиците на брашно за дружеството са приватизирани и реституирани бивши държавни мелници в гара Самуил, гр.Попово и други дребни доставчици. И тук са регистрирани някои основни проблеми, като:[44]

-         Брашното не винаги отговарят на нормативните показатели.

-         Вниманието на ръководството към входния контрол не е достатъчно.

-         Наличната лаборатория предоставя такива възможности, но същевременно е недопустимо генерално конфронтиране с основните доставчици на брашно, което веднага ще наложи търсене на брашно от по-далечни мелници и оскъпяване на продукцията.

Останалите продукти за сладкарство и закуски се доставят от борси за търговия на едро от града и от други доставни пунктове В страната.[45]

През 1998 г. не са констатирани дефицит и недостиг на суровини, но препоръчително е да се търсят доставчици на брашно и от други мелници в Североизточна България, с оглед разширяване на избора.

2.3. Резултати от приватизацията на предприятието

Към момента (2005 г.) "Млин - 97" АД е акционерно дружество със 100% частен капитал, вписано в Регистъра за търговски дружества с решение № 207 от 20.05.1997 г. г. под. парт. № 178, том 3, стр. 178 по ф.д. № 208/1997 г, ЕФН 1597002072. Последната съдебна регистрация на дружеството е от 21.05.2004 г. на Разградския окръжен съд, с предмет на дейност- производство на хляб, хлебни изделия, солети, сладкарски изделия и търговия с тях.[46]

Дружеството се управлява от Съвет на директорите, а се представлява от изпълнителен директор.

За периода от 1998 до момента "Млин - 97" АД успешно реализира амбициозна инвестиционна програма, внедрени са нови производствени мощности в размер на 3 180 хил. лв., а именно:[47]

-         Пусната е в експлоатация втора линия за производство на солети с капацитет 90 т на месец;

-         Изграден е мелничен  комплекс включващ нова производствена сграда и високо технологично мелнично оборудване на немско- швейцарската фирма Buhler с капацитет за преработка на 150 т пшеница в денонощие;

-         Започва да  работи  и   нов  цех за  производство  на  специални, тостерни и диетични видове хляб и закуски с капацитет 5 т хляб за 24 ч и 10 000 бр. закуски;

Посредством направените капиталовложения и внедряването на новите мощности дружеството е разширило производствените си възможности и е затворило цикъла на производство от смилането на зърното, през брашно до краен готов продукт - хляб, солети, закуски, сладкарски изделия. Респективно, постигнато е увеличение на стокооборота, който е достигнал 607 хил. лв. нетни приходи средномесечно.

За периода 2003 - 2004 г изцяло е обновен и автомобилния парк на фирмата. Докато през 2000 г фирмата е разполагала с 9 бр. автомобили ГАЗ и ИФА с повече от 15 г експлоатационен период, то в момента тя разполага с 6 бр. лекотоварни автомобила Ивеко, 3 бр. лекотоварни автомобили Форд и 4 бр. товарни автомобили МАН, повечето от които произведени след 2000 г.   По  този   начин   дружеството   разполага  с   отлични  логистични възможности, значително са съкратени разходите за транспорт.

"Млин - 97" АД е внедрило комплексна система за управление на качеството и е сертифицирано по 150 9001-2000, добри производствени практики и HASSAP, което означава, че е покрило всички европейски изисквания по отношение на организацията на работа и управление на качеството на произвежданата продукция.[48]

Към настоящият момент в предприятието работят 238 работници и служители, като за периода 2003-2004 г. са разкрити 63 нови работни места.[49]

Продуктовата листа на дружеството е следната[50]:

-         Солети, които са основния продукт в продуктовата листа на предприятието.  Годишно производство на солети е от 1800 т, същите имат национално разпространение и са най-добрия продукт в своята стокова група, произвеждана от български производители.

-         Следващата продуктова линия - хляб включва в себе си 10 асортимента с местно и регионално разпространение и обем на производството около 5 000 т годишно.

-         Закуски - "Млин - 97" АД гр. Разград произвежда и около 2 000 000 бр. закуски годишно.

-         Брашно - въвеждането в експлоатация на мелницата осъществено в края на 2003 г. дава възможност на предприятието да произвежда 42 120 т брашно годишно, от които около 12 000 т за собствени нужди и 30 000 т за реализация на пазара.

-         В началото на 2004 г. е извършена реконструкция и модернизация на стари производствени помещения, в които започва да функционира модерен цех за производство на специални, тостерни и диетични видове хляб с капацитет 1 000 т годишно и реализация в национален мащаб.

Обем производство към 2004 г.

Фигура 3

 

Дружеството непрекъснато обновява и разширява производствената си листа и се нарежда на едно от челните места в бранша.

Основният капитал на дружеството е 422 623 лева, разпределен в 422 623 акции, по 1 лев всяка. През 2004 г. е извършено увеличение на основния капитал със 140 хил. лева, като увеличението е направено с реални парични вноски и е отразено в съдебната регистрация и акционерната книга.

"Млин - 97" АД спазва всички задължителни срокове за обявяване на открити и закрити банкови сметки и друга информация, съгласно действащото законодателство.

С цел повишаване на конкурентоспособността и модернизация на дружеството в него са въведени вътрешни разпоредителни документи, имащи отношение към:

-         произведената и реализирана продукция;

-         полагаемите се и вложени преки материали;

-         взаимоотношения с клиенти;

-         движение на продукцията по вътрешни обороти;

-         нормативи за производство на различни видове брашно:

-         складови наличности.

Одиторският доклад от 2004 г. определя, че състоянието на първичните регистри и окончателните такива е добро и е постигнат синхрон между същите. Има съответствие между: Синтетичните и аналитични счетоводни записвания; Главната книга и регистрите за отделните счетоводни сметки; Главната книга и оборотна ведомост; Формите на финансовия отчет и оборотната ведомост.[51]

Годишният финансов отчет на "Млин- 97" АД също сочи добри показатели за капиталите и състоянието на дружеството.

Към края на 2004 г. общият размер на собствения капитал и съотношението в проценти между собствения и привлечения капитал са, както следва (направена е съпоставка с данните от 2003 г), (виж таблица 4)[52].

В групата на задълженията по баланса са включени дългосрочни задължения в размер на 1 150 хил. лева, които не са намерили отражение в горната таблица. Същите са за: инвестиционен банков кредит в размер на 937 500 лева и по лизингови договори за доставени дълготрайни активи в размер на 157 032 лева. За ползваните банкови кредити са начислени и платени лихви в размер на 248 406 лева, а по лизинговите договори 19 273 лева, или общо 267 679 лева. Сумата представлява 3,85% от общия размер на приходите и 10,5% от общия размер на направените погасителни вноски.

Увеличението на резервите през 2004 г. спрямо тези от 2003 г. е от разпределение на финансовия резултат от предходна година след начисляване на задължителните резерви и дивиденти.

Влошаването на показателя "Финансова автономност" (съотношението на собствения капитал към общите пасиви) се дължи най-вече на увеличението на задълженията към доставчици, и тези по банковия кредит.

Таблица 4- Показатели от финансовите отчети за 2003-2004 г.

Показател

Мярка

Финансов отчет 2003 г.

Финансов отчет 2004 г.

Съпоставим мост

А

СОБСТВЕН  КАПИТАЛ

Хил.лв.

1835

1587

248

1.

Основен капитал

хил.лв.

463

323

140

В т.ч.

 

 

 

 

 

 

Записан капитал

Хил.лв.

463

323

143

2.

Резерви

Хил.лв.

1221

976

245

В т.ч.

 

 

 

 

 

 

Резерви от последващи оценки на активите

Хил.лв.

24

24

0

 

Общи резерви

Хил.лв.

177

674

-497

 

Други резерви

Хил.лв.

1020

278

742

3.

Финансов резултат

Хил.лв.

151

288

-137

В т.ч.

 

 

 

 

 

 

Неразпределена печалба

Хил.лв.

8

5

3

 

Текуща печалба

Хил.лв.

143

283

-140

Б

КРАТКОСРОЧНИ ПАСИВИ

Хил.лв.

2373

1600

773

1.

Задължения към доставчици и клиенти

Хил.лв.

752

548

204

2.

Задължения към персонала

Хил.лв.

108

128

-20

3.

Задължения към осигурителни предприятия

Хил.лв.

54

61

-7

4.

Данъчни задължения

Хил.лв.

61

14

47

5.

Други краткосрочни задължения

Хил.лв.

311

129

182

В

ПРОЦЕНТНО ОТНОШЕНИЕ

%

77,33

99,19

-21,86

Източник: Одиторски доклад 2004 г.

 

Общият размер на задълженията към доставчици 752 хил. лева е с произход от 2004 г. Всички задължения са по доставки, свързани с дейността. „Максинвест" ООД, като един от основните доставчици на дружеството фигурира и в групата на клиентските сметки. Към 31.12.2004 г. не е извършено прихващане по партидата за същия контрагент по вземания и задължения.

Финансовият доклад определя следните изводи:

-         Дружеството редовно урежда задълженията си към персонала, осигурителните предприятия и данъчните си задължения.

-         През 2004 г. в дружеството са придобити активи за 980 хил. лв., а са излезли такива за 89 хил. лв. по отчетна стойност.

-         През 2004 г. е започната нова дейност: търговия на дребно в собствени търговски обекти. Счетоводното отчитане на същата е организирано извън балансово по асортимент и балансово - по обекти. Осигурена е информация за крайния финансов резултат по търговски обекти.

-         За 2004 г. Паричните постъпления са нараснали с 38% спрямо 2003 г, а паричните плащания - с 37,8%.

Всичко това определя много добри показатели за дружество в годините след приватизацията му и в частност през последните две години.

ТРЕТА ГЛАВА

3. Насоки за усъвършенстване на приватизационния процес на базата на чуждия опит

3.1. Сравнителен анализ на приватизационни процес в Европейските страни

Приватизацията в България и страните от западна Европа

Приватизацията в България протича в твърде специфична и непозната в историята на световната практика социално-икономическа среда и политическа обстановка, с която се характеризира българския преход към пазарна икономика при пълно отсъствие на свободен национален капитал. България започва икономическите реформи през 1991 година при липса на валутни резерви, както и на доверие от международната финансова общност.

Това, с което разполага България към този момент е нейното национално богатство във формата на материални активи и сравнително развита промишлена база, крупно селско стопанство и значителни експортни ресурси.

Преди 13 години страната има основни производствени фондове, възлизащи на над 109,7 млрд. долара и резерви от оборотни средства за производство за около 3 млрд. долара. Годишният износ на стоки по сравнителни цени възлиза на 17,6 млрд. долара с гарантирани пазари (които днес са загубени).

От тази позиция започва и българската приватизация на държавното имущество, афиширана от управляващото демократично правителство като "структурна реформа" с привличане на "стратегически инвеститори", които на хартия приемат задължения да развиват производството чрез допълнителни капитални вложения, запазване на работните места и погасяване на дълговете към кредиторите.

Ето защо познаването на световния опит в развитите западни страни има изключително важно значение при изработването на законовата база. Техният богат опит преди всичко потвърждава извода, че ролята на държавата в икономическия живот винаги е била решаваща, макар че тази роля се е променяла във времето и условията. Безспорен е фактът, че ролята на държавата във всички сфери на икономиката е нараствала особено в тези случаи, когато пазарните механизми не работят ефективно.

Опитът на западноевропейските страни през последните 20 години показва, че в тях раздържавяването на най-големите монополи е провеждано с решение на правителствата на тези страни.

Така например, във Франция през периода 1986-1996 г. държавата решително взема под свой контрол приватизацията, избора на процедурите по продажбата на активите на отделните предприятия от държавния сектор, определянето на новата структура на капитала, активното участие в назначаването на членовете на управителните съвети. Още през 1986 г. е създаден специализиран орган на държавата Комисия по приватизацията. Нейната главна задача е да противодейства на разхищаването и безконтролното разграбване на националното имущество и да не допуска чисто политически съображения при вземането на конкретните търговско - финансови условия на сделката.

Така правителството във Франция държи в свои ръце главните лостове за контрол върху дейността на предприятията в областта на стратегически важните отрасли, като запазва значителна част от акциите от капитала чрез т. нар. "златна акция" и "твърдите ядра" на стабилните акционери. Концентрирането в ръцете на държавата на решаваща част от капитала е особено характерно за високотехнологичните компании от военностратегическия комплекс.

По мащаби на приватизационните мероприятия Франция се оказа на едно от първите места от страните в Западна Европа. Френският модел на приватизация силно се отличава от разпространения тезис, че в пазарната икономика държавата няма никакво място и роля, че пазарът представлява универсално и даже единствено средство за постигане на по-висока ефективност и за по-добро разпределение на средствата.

Като преотстъпва на частната компания функцията си на предприемач, държавата не само запазва за себе си изпробваните лостове на намеса в нейната дейност, но и създава нови такива. В резултат приватизацията означава само нов етап в отношенията между държавата и частния капитал, а в много случаи води не към опростяване, а към повече гаранции в тези отношения.

Най-важната специфична черта обаче на френската приватизация е използването на "твърдите ядра" на стабилните акционери. Тази практика се заключава в това, че държавата привлича група от стабилни акционери, които поемат задължението да продават своя дял от акциите на приватизираното предприятие в течение на определен период . обикновено до 2 години. Групата се формира от ограничен брой заинтересувани акционери промишлени и финансови партньори, юридически лица.

Посредством тази форма държавата не само застрахова акционерния капитал на компанията от нежелателна намеса, но се стреми да вземе под свой непосредствен контрол самия процес на раздържавяването (преструктурирането) на финансовите и икономическите центрове на власт в страната, започнал в резултат на приватизацията.

В продължение на почти 40 години след Втората световна воина в Англия продължи епохата на т. нар. "люлка на властта". Известно е, че при всяко идване на власт на лейбъристите се извършваше национализация в редица базови отрасли. Максималният дял на държавния сектор в британската икономика достигна през втората половина на 70-те години.

Максималният дял на държавния сектор в британската икономика достигна през втората половина на 70-те години. В резултат на приватизацията на повечето национализирани преди отрасли, извършена от правителството на Маргарет Тачър, в икономиката към края на 2000 г. относителният дял на държавните предприятия в промишленото производство и услугите бе съкратен до незначително равнище -3 % от БВП.

За мащабите на тази приватизация можем да съдим по следните данни: само за периода 1988-1992 г., когато в основни линии завърши този процес, средногодишното отношение на приватизирания капитал (материалните активи) към БВП на страната възлиза едва на 1 %. В абсолютни размери обаче това са твърде значителни суми повече от 44 млрд. долара за тези 5 години.

Целият процес на тази мащабна приватизация и в двете европейски страни се осъществява чрез предварително изготвен план на правителствата. Той обхваща предприятията, подлежащи на приватизация, определяни въз основа на стриктни критерии за тяхната роля и място в националната икономика и значението им за националната сигурност. Икономическите параметри и останалите икономически условия и юридически процедури се определя и контролира от правителствата, без каквато и да била предварителна намеса на съдебните органи, без дебати в Националното събрание. Именно тази изпитана практика осигури безспорния успех на приватизацията във всички развити западни страни през последните 20 години. Тези успехи стават възможни благодарение на факта, че по конституция именно правителството провежда цялостната политика в областта на икономиката и само то отговаря за крайните резултати от осъществените мероприятия в интерес на държавата като цяло.

В Германия делът на държавния сектор е по-малък, отколкото в другите западноевропейски страни, но независимо от това приватизацията е извършена под контрола на правителството, и то съвсем успешно. Така например, ако през 1986 г. федералното правителство е участвало пряко или косвено а капитала на 463 предприятия, през 1989 г. участието му е само в 309 предприятия.

В началото на XXI век, с усилването на процеса на глобализацията на световната икономика и научно-техническия прогрес, нововъведенията се превръщат в най-важния фактор за икономическия растеж. В резултат от това правителствата на голяма част от развитите страни са принудени да променят своето отношение към частните предприятия като главни субекти на тези два процеса.

Осъществената мащабна и успешна приватизация в развитите страни през последните 20 години налага безспорния извод, че тя е била възможна, тъй като е важна съставна част от социално-икономическата политика на правителствата на страните и не са известни случаи, когато процедурите по нейното извършване да са били поставени под контрола на съдебната система.

Отчитайки безспорния положителен ефект от приватизацията в развитите западни страни, правителствата на страни в преход от Средна Европа също така приемат специално законодателство за раздържавяването на компании от национално значение.

Приватизацията в България и някои други страни в Западна Европа

Процеси на приватизация се наблюдават в редица страни в западна Европа. Така например Полша приема специални закони за приватизацията на военнопромишления комплекс (ВПК), ЛОТ и полските железници.

Когато се сравняват динамиките на приватизационни постъпления в България и Полша, трябва да се вземат под внимание различните начални токи на процеса в двете страни. Приватизация в България на практика започва 3 години след тази в Полша. От тази гледна точка сравнение на приходните динамики разкрива интересно съвпадение:[53]

- и в двете страни приватизационните приходи достигат 1% от БВТ в една и съща година, а именно 1996 г., която е третата след старта на процеса в България и шестата в случая на Полша.

- И в двете страни приходите нарастват систематично през годините.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Динамика на приходите от приватизация в България и Полша за периода 1994-1999 г.

Фигура 4

Особено значителен става приносът на приватизацията в бюджетите на двете страни в края на 90-те: той е 9.9% за България през 1997 г. и 9.58% за Полша през 1999 г. Сравнението на приходите от приватизация в двете страни в абсолютни стойности отразява по-скоро размера на двете икономики, следователно дава само обща представа за приватизационните приходи във всяка страна.[54]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Приходи от приватизацията в България и Полша (млн.лв.)

                                                Фигура 5

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дял на петте най-големи приватизационни сделки в

приватизационните приходи в България и Полша

                                    Фигура 6

Сравнението на нивото на концентрация на приходите от приватизация по отношение на най-големите сделки в България и Полша разкрива повече разлики отколкото прилики. Сравнително високата концентрация за България през първите две години може да бъде обяснена с незначителните размери на приватизацията и малкото сделки през този период. Високата и нарастваща концентрация в Полша през последните три години е резултат от продажбата на големите компании и банките. Тогава приватизационните приходи са почти изцяло определени от малко на брой големи транзакции.

При сравнение на фискалните измерения на приватизацията в България и Полша се разкриват както прилики, така и разлики. За разлика от Полша, където приходите от приватизацията са един от водещите приоритети в приватизационната стратегия, фискалните цели рядко са били приоритет в моделирането и реализацията на приватизационната политика в България.[55]

На практика приходите от приватизация съставляват непрекъснато нарастваща част от бюджетите и в България, и в Полша, следователно фискалните ефекти от приватизацията са съществени за планирането на бюджета и икономическата политика и в двете страни.

Главният източник на приходи в Полша е непряката приватизация и касовата приватизация на отделни компании. През последните три години делът на най-големите сделки в общите приватизационни приходи в Полша, в по-малка степен в България, нараства рязко. Но тъй като броят на големите и силни компании е ограничен, приватизацията не бива да се третира като източник на значителни бюджетни постъпления в дългосрочен план.

Има значителни разлики между България и Полша по отношение на политиката на разпределяне на приватизационните приходи. Всъщност двете страни използват принципно различни подходи, които се променят непрекъснато още от самото начало на процеса. Формално погледнато, според регламентите в България приходите трябва да се вливат в централния бюджет и строго определени извънбюджетни фондове. На практика, обаче, процедурата по разпределение се е меняла през целия период на приватизация. Докато приватизационните приходи в България все още се използват да покриват текущ бюджетен дефицит и да намаляват официалния дълг, в Полша приходите от последните две-три години ще се използват за реализацията на няколко мащабни социални програми.

Чуждите инвестиции съставляват важна част от приходите от приватизация и изглежда се вливат заради отделни големи сделки. Обаче, за разлика от България, където чуждите инвестиции чрез приватизацията са 42% от общите парични чуждестранни инвестиции са периода 1993-1999 г., в Полша приватизационните постъпления от чужди инвеститори не са значителна част от общите парични чуждестранни инвестиции, заради относително големия общ обем на парични чуждестранни инвестиции в страната.

В Чехия узаконяването на приватизацията се провежда с решение на правителството и Министерството на финансите. В Словения приватизацията на металургичния отрасъл, енергетиката и застрахователното дело се провежда въз основа на специално приети от парламента закони. В Хърватска със специално законодателство са приватизирани Националната петролна компания, Националната електрическа корпорация, най-голямата застрахователна компания.

3.2. Възможности за усъвършенстване на приватизацията в България

Днес правителството на България разглежда приватизацията на редица държавни предприятия като важна съставна част за успешното завършване на икономическите реформи, така необходими за изпълнение на показателите и критериите за присъединяването на страната ни към ЕС. Във връзка с това приетият закон за приватизацията е напълно в съответствие с институционално правната база в Европа. Българската конституция също така осигурява правната основа , за прилагането на закона без предварителен контрол от страна на съдебната система. Гласуваните поправки към Закона за приватизация и следприватизационен контрол дават на правителството възможност да определя качествените показатели, а не само количествените параметри и затова то трябва да има правото на избор, след като носи крайния резултат от сделката.

Приватизацията през 2004 година се характеризира с най-високи резултати от началото на приватизационния процес. Размерът на договорените плащания от осъществените продажби през годината надхвърля общия размер на договорените плащания от сделки на Агенцията за приватизация през последните шест години. За размера на договорените плащания и реалните приходи от приватизацията през годината определящо значение има финализирането на сделката за продажба на “БТК” ЕАД, приватизационните сделки за седемте електроразпределителни дружества, както и редица други сделки за продажба на акции и дялове от дружества и обособени части.[56] Последователната и активна политика на Агенцията за приватизация да предлага за продажба държавното участие в капитала на дружества чрез “Българска Фондова Борса – София” АД през годината доведе до осъществяването на рекорден брой продажби на миноритарни пакети от акции и дялове от капитала на вече приватизирани дружества.[57]

Към настоящия момент е раздържавена по-голяма част от предприятията от основните отрасли на икономиката и ресурсът от дружества с държавно участие, подлежащи на приватизация, е значително ограничен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Резултати от приватизацията към 2005 г.

Фигура 7

 Общият размер на приватизираните дълготрайни активи възлиза на 58.94% спрямо размера на всички държавни активи (580 млн. лева – по балансова стойност на активите към 31.12.1995 г.) и 89.26% спрямо подлежащите на приватизация активи (383 млн. лева - по балансова стойност на активите към 31.12.1995 г.).[58]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Резултати от приватизацията към юли 2005 г.

Фигура 8

 

Продадени са дялове и акции от 5212 държавни предприятия – 2900 цели предприятия и 2312 обособени части. Извършени са 3 908 продажби на миноритарни пакети, останали нераздържавени след вече сключени сделки. Общият финансов ефект от сключените сделки възлиза на US$ 10 304 млн., включително US$ 5093 млн. договорени плащания по сделките, US$ 1170 млн. поети или изплатени задължения от купувачите, US$ 4041 млн. поети ангажименти за инвестиции.[59]

Най-голям е броят на приватизираните предприятия и продадени обособени части в сферата на промишлеността (1633 броя), търговията (1171 броя), земеделието (620), строителството (526), туризма (523) и други.[60]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дял на приватизацията по сектори

Фигура 9

 

Сключени са 169 сделки с участие на чуждестранни инвеститори, които имат съществен принос за постигнатите финансови резултати. В резултат на приватизацията в България са привлечени инвеститори като “Вива Венчърс холдинг” ООД, Виена – Австрия (“Българска телекомуникационна компания”), “E. OH ЕНЕРГИ” АГ, Германия (“ЕРП-Варна” и “ЕРП-Горна Оряховица), “ЕНН”АГ /ЕVN AG/, Виена, Австрия (“ЕРП-Стара Загора” и “ЕРП-Пловдив”), “ЧЕЗ, а, с.”, Чехия (“ЕРП-Столично”, “ЕРП-София област”, и “ЕРП-Плевен”), “SOLVEY” – Белгия (“Соди”, Девня), “Лукойл Петрол” (“Нефтохим”, Бургас), Brewinvest S.A. – Greece (“Загорка”, Стара Загора), “Interbrew” – Belgium (“Каменица”, Пловдив), “Хайделеберг Цимент” АГ, Германия (“Златна панега” и “Гранитоид”, Батановци), “МАРВЕКС”, Испания (“Девня цимент”, Девня), “КНАУФ”, Австрия (“Гипсфазер”, Видин), “Юнион Миниер”, Испания (“МДК”, Пирдоп) и много други.[61]

Въпреки това, приватизационният процес в България продължава да среща проблеми и трудности, което налага да се вземат мерки и да се определят насоките за неговото бъдещо развитие и усъвършенстване.

Може да се направи следното заключение от процеса на приватизация в България от нейното стартиране:

-         Приватизацията се прави за първи път в историята на страната;

-         Осъществяващите я институции нямат опит;

-         Изграждането на институциите за процеса става своевременно с протичането му;

-         Кадрите (специалистите) с подготвят в процеса на приватизация, а не преди това;

-         Налице е честа смяна на правителства, а от там и на приватизационните ходове и приоритетите на приватизацията;

-         Има недостатъчен консенсус и яснота между политическите сили относно целите и начините за приватизация;

-         Има неясноти и проблеми, свързани със собствеността на някои обекти, подлежащи на приватизация;

-         В страната не съществува адекватно законодателство, което е причина за редица трудности и проблеми в процеса на приватизация.

-         Участието на чуждестранни инвеститори е едва забележимо. Липсва чужд инвеститорски интерес. След решаването на проблема с външния дълг страната продължава да е обект на отрицателно привличане от страна на чуждите инвеститори поради икономическата нестабилност и високото равнище на стопанска и криминална престъпност;

-         Темповете на приватизация са незадоволителни;

-         Липсва прозрачност при подготвяне и провеждане на сделките. Липсва съгласуваност между отделните закони и държавни институции и др.

Всичко това налага де се търсят мерки за нейното усъвършенстване.

Основното, към което следва да се стреми националната приватизационна политика в процесите на бъдещите приватизационни сделки е установяването на ясни и прозрачни правила и процедури за всички участници в процеса на приватизация. Необходимо е да се приложи на практика идеята, залегнала в ЗПСПК за равнопоставеност на инвеститорите.

Приватизационният процес в страната, както се вижда от направената съпоставка останалите европейски държави, протича сравнително бавно. Необходимо е да се вземат мерки за ускоряване процеса по неговото изпълнение.

Осъществяването на икономически ефективна приватизация е изключително необходимо за бъдещето на българската държава, тъй като то е предпоставка за устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност на приватизираните дружества.

България не е последвала примера на страни като Англия и Франция за осъществяване на висока степен на държавна намеса и контрол в процеса по приватизация. Вероятно това е и една от основните причини за големите икономически загуби от раздържавяването у нас. Много важно е за в бъдеще политиката на Агенцията за приватизация да съсредоточи големи усилия за осъществяване на качествен процес и привличане на стратегически инвеститори при продажбата на дружества с монополно положение и дружества от сферата на обществените услуги, привличане на инвестиции и модернизиране на управлението на приватизираните дружества, осигуряване на постъпления в държавния бюджет.

За продажбата на миноритарни пакети от акции и дялове от вече приватизирани предприятия трябва да се използват широко възможностите за бърза приватизация, които предоставя Българската Фондова борса.

Необходимо е да се постави край на неподготвеността при реализирането на приватизационни сделки и да спре процеса на обучение на специалисти по време на раздържавяването. Правителството на България трябва да подхожда много  по-отговорно към този процес и предварително да се изготвят планове и програми за приватизацията на съответните публични предприятия. В това отношение съществуват много държави, които са реализирали положителни приватизационни резултати и чийто примери би трябвало да се последват. (Германия, Франция, Чехия и др.). Необходимо е да се разработват стратегии за приватизация за предприятията, които се намират на различен етап на разработване или предстоящо одобряване за приватизация.

Като цяло, процесът на приватизация изисква задълбочено проучване на всяко от предприятията преди да започне процеса на раздържавяване. Това означава, че е необходимо да се засили контрола по:

-         събиране на всички изискуеми документи;

-         възлагане и изготвяне на информационен меморандум;

-         получаване на информационни проспекти от страна на дружествата и други.

-         точно установяване на размера на държавното участие и мн. др.

Необходимо е да се оценят внимателно възможностите, плюсовете и минусите на всеки от законните методи за приватизация и в резултат от това да се определи приложимостта на всеки от тях за съответната сделка. Необходимо е да се подчертае, че методите на публично оповестен конкурс и публичен търг са едни от най-подходящите, тъй като позволяват прозрачност и равенство на участниците, и е добре те да се използват предимно в приватизационните сделки.

Необходимо е да се постигне по-висока степен на информираност по отношение на предстоящи и реализирани приватизационни сделки. Добре е Агенцията по приватизация да ориентира дейността си и към различните канали за информация с цел информиране на обществото. Използването на новите технологии и интернет са от ключово значение, тъй като те са лесно достъпни за инвеститори, консултанти и заинтересовани лица.

Описания на избрани проекти трябва да се предоставят  на срещи с инвеститорите в Агенцията за приватизация и при участие във форуми и мероприятия, организирани от други институции – Българска търговско-промишлена палата, Министерство на икономиката, Министерство на външните работи и други.

Информация за приватизационни сделки може да се пуска и в кратки съобщения в средствата за масова информация – БНТ, БНР, БТА и други.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Приватизацията е сложен процес на прехвърляне на държавна и общинска собственост на частни физически и юридически лица. С разширяването на социалната база на приватизацията все повече се засилва потребността от разработки, информация и анализи в тази област. Ето защо са необходими познания не само за преките участници в приватизационните сделки, но и на всеки, който следи процеса й се явява потенциален купувач.

Приватизацията е голям икономически процес, чрез който се наблюдава стремеж чрез преструктуриране на публичната собственост да се освободи държавата от неподходящи за тях стопански дейности. При приватизацията на общинска собственост целта е да се укрепят позициите на ония дружества, чрез които ще може да осъществява своята комунална, социална и инфраструктурна дейност на своята територия.

Българската  приватизация  вече продължава около 13 години, което е повод да се направи по- задълбочен анализ на този процес у нас.

От една страна приватизацията в България се извършва с убеждението, че в дългосрочен план тя ще доведе до повишаване на ефикасността на производството до конкуренция, до увеличена производителност и в крайна сметка до желания по-висок жизнен стандарт.

От друга страна, практиката на българската приватизация я превръща в един от най-непопулярните и критикувани от елементи на „Прехода”.

От гледна точка на икономическото развитие годините от 1992 г. до днес позволяват да се очертаят някои изводи за ефекта от приватизацията у нас върху общото състояние на стопанството. Единствената възможност за оценка остава количественото измерване на последствията от приватизацията, т.е. приватизационните факти.

Сравнителният анализ с чуждия опит показва, че българската приватизация се характеризира с липса на достатъчно прозрачност, липса на предварителни планове и стратегии, както и на специалисти, честа смяна на законовата рамка, липса на чуждестранен инвестиционен интерес, много бавно протичане на процеса и др.

В периода между 1993 и 2002 г. са извършени близо пет хиля­ди сделки за цели предприятия и за обособени части с общ финансов резултат над 7.5 милиарда долара, като са продадени над 80% от предназначените за приватизация активи. Трябва обаче да се отбележи, че фактическото прехвърляне на собственост от държавата към частни стопански субекти е осъществено през периода 1997 - 1999 г. Методологическото значение на този извод е, че ефектите от приватизацията, които могат да послужат за „грубата” й оценка, не могат да се търсят преди 1999 година.

Едва след 2002 г. у нас се забелязва видимо подобрение на процеса, с приемането на новия Закон за приватизационен и следприватизационен контрол. Приватизацията през 2004 г. се характеризира с най-високи резултати от началото на приватизационния процес. Размерът на договорените плащания от осъществените продажби през годината надхвърля общия размер на договорените плащания от сделки на Агенцията за приватизация през последните шест години.

На база на направените изследвания могат да се направят следните изводи:

1.      Анализът на приватизацията на „Млин- 97” АД показва добри резултати и може да се очертае, че това е едно от предприятията, които изграждат положителен имидж на приватизационния процес у нас. В годините преди приватизацията дружеството многократно изменя статута си, но морално остарелите му активи и липсата на иновации са причина за слабия му успех на пазара и претърпяваните загуби.

2.      В годините след приватизацията постепенно „Млин - 97” АД се утвърждава като основен производител в областта на Разград и печели известност в цялата страна. Така в резултат на приватизацията през 1998 г. на едно губещо предприятие е учредено акционерното дружество „Млин - 97”, дружество с утвърдени позиции на националния пазар, обновени активи и внедрена система за качество по ISO 9001-2000, което прави дружеството конкурентоспособно дори на международния пазар.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1.      Димитров, Л. и др., „Следприватизационно развитие на предприятията в България”, София, 1999 г.

2.      Жекова, И., Г. Рашкова – Приватизация – С. 1997 г.

3.      Илиев, Й., “Преструктуриране на собствеността”, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1999 г.

4.      Илиев, Й., „Приватизацията - модел, резултати, последици”, София, 1999 г.

5.      Кънчев, Р., “Ние, реституцията и приватизацията”, София, 1992 г.

6.      Митов, Ал., „Собственост; Инвестиции; Приватизация”, изд. Дъга, София, 1998 г.

7.      Попов, Т., “Приватизацията от закона към практиката”, ИК “Труд и право”, София, 1993 г.

8.      Хорозов Г., “Следприватизационният контрол. Същност. Действие. Последици”, София, 2002 г.

9.      Янкова, Л., Стоев, П., “Приватизацията – анализи, решения, техники, оценки”, Варна, 1993 г.

10. Информационен профил на „Млин - Разград” АД към 30.09.1998 г.

11. Информационен профил на „Млин - 97” АД Разград, 2004 г.

12. Историческа справка за дейността на Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) „Млин - Разград” гр. Разград за периода 1992 - 1999 г.

13.  „Община Разград- наръчник по качеството” 2005 г.

14. „Отчет за провежданата от Община Разград икономическа политика, свързана с управлението на общинските търговски дружества за периода 1994-2003 г.

15.  Отчет за изпълнение на годишния план за работата на Агенцията за приватизация през 2004 г.

16. Одиторски доклад до Съвета на директорите на „Млин - 97” АД гр. Разград, 2004 г.

17. „Фискални ефекти от приватизацията: случаят на България и Полша”, Варшава - София 2000 г.

18. Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

19. Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия – (отменен), Обн., ДВ, бр. 38 от 8.05.1992 г., изм. и доп., бр. 51 от 24.06.1994 г., изм., бр. 45 от 16.05.1995 г., бр. 57 от 23.06.1995 г., изм. и доп., бр. 109 от 15.12.1995 г., в сила от 15.12.1995 г., доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм. и доп., бр. 45 от 28.05.1996 г., бр. 68 от 9.08.1996 г., в сила от 9.08.1996 г., бр. 85 от 8.10.1996 г., попр., бр. 86 от 11.10.1996 г., доп., бр. 108 от 20.12.1996 г., в сила от 20.12.1996 г., попр., бр. 109 от 27.12.1996 г., изм., бр. 55 от 11.07.1997 г., изм. и доп., бр. 61 от 1.08.1997 г., бр. 89 от 7.10.1997 г., изм., бр. 98 от 28.10.1997 г., изм. и доп., бр. 122 от 19.12.1997 г., бр. 39 от 7.04.1998 г., попр., бр. 41 от 10.04.1998, отм.

20. www.mi.government.bg – Официален сайт на Министерство на икономиката

21. www.minfin.government.bg – Официален сайт на Министерство на финансите

22. http://www.priv.government.bg- официален сайт на Агенцията за приватизация

 

 



[1] Жекова, И., Г. Рашкова – Приватизация – С. 1997.

[2] Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

[3] Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

[4] Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

[5] Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

[6] Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

[7] Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

[8] Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

[9] Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

[10] Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

[11] Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

[12] Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

[13] Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

[14] Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

[15] Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

[16] Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

[17] Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

[18] Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

 

[19] Жекова, Ил., Г. Рашкова, „Приватизация: Международен опит и българска практика”, изд. Примтрейд, София, 2001

[20] Жекова, Ил., Г. Рашкова, „Приватизация: Международен опит и българска практика”, изд. Примтрейд, София, 2001

[21] Жекова, Ил., Г. Рашкова, „Приватизация: Международен опит и българска практика”, изд. Примтрейд, София, 2001

[22] Закон за приватизация и следприватизационен контрол, (Обн. ДВ бр. 28/2002 г., доп. ДВ бр. 78/2002 г., изм. доп. ДВ бр. 20 и 31/2003 г., РЕШЕНИЕ № 5 на КС - ДВ бр. 29 и доп. бр. 46 и бр. 84/2003 г., изм. доп. ДВ бр. 115/2004 г., изм. ДВ бр. 28/2005 г.)

 

[23] „Община Разград- наръчник по качеството” 2005 г.

[24] „Община Разград- наръчник по качеството” 2005 г.

[25] „Община Разград- Наръчник по качеството” 2005 г.

[26] „Община Разград- Наръчник по качеството” 2005 г.

[27] „Отчет за провежданата от Община Разград икономическа политика, свързана с управлението на общинските търговски дружества за периода 1994-2003 г.

[28] „Отчет за провежданата от Община Разград икономическа политика, свързана с управлението на общинските търговски дружества за периода 1994-2003 г.

[29] „Отчет за провежданата от Община Разград икономическа политика, свързана с управлението на общинските търговски дружества за периода 1994-2003 г.

[30] „Отчет за провежданата от Община Разград икономическа политика, свързана с управлението на общинските търговски дружества за периода 1994-2003 г

[31] „Отчет за провежданата от Община Разград икономическа политика, свързана с управлението на общинските търговски дружества за периода 1994-2003 г.

 

[32] „Отчет за провежданата от Община Разград икономическа политика, свързана с управлението на общинските търговски дружества за периода 1994-2003 г.

[33] „Отчет за провежданата от Община Разград икономическа политика, свързана с управлението на общинските търговски дружества за периода 1994-2003 г.

[34] „Отчет за провежданата от Община Разград икономическа политика, свързана с управлението на общинските търговски дружества за периода 1994-2003 г.

[35] Информационен профил на „Млин-Разград” АД към 30.09.1998 г.

[36] Информационен профил на „Млин-Разград” АД към 30.09.1998 г.

[37] Информационен профил на „Млин-Разград” АД към 30.09.1998 г.

[38] Информационен профил на „Млин-Разград” АД към 30.09.1998 г.

[39] Информационен профил на „Млин-Разград” АД към 30.09.1998 г.

[40] Информационен профил на „Млин-Разград” АД към 30.09.1998 г.

[41] Информационен профил на „Млин-Разград” АД към 30.09.1998 г.

[42] Историческа справка за дейността на Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) „Млин-Разград” гр. Разград за периода 1992-1999 г.

 

[43] Историческа справка за дейността на Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) „Млин-Разград” гр. Разград за периода 1992-1999 г.

[44] Историческа справка за дейността на Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) „Млин-Разград” гр. Разград за периода 1992-1999 г.

[45] Историческа справка за дейността на Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) „Млин-Разград” гр. Разград за периода 1992-1999 г.

[46] Историческа справка за дейността на Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) „Млин-Разград” гр. Разград за периода 1992-1999 г.

[47] Информационен профил на „Млин-97” АД Разград, 2004 г.

[48] Информационен профил на „Млин-97” АД Разград, 2004 г.

[49] Информационен профил на „Млин-97” АД Разград, 2004 г.

[50] Информационен профил на „Млин-97” АД Разград, 2004 г.

[51] Одиторски доклад до съвета на директорите на „МЛИН- 97” АД Разград, 2004 г.

[52] Одиторски доклад до съвета на директорите на „МЛИН- 97” АД Разград, 2004 г.

[53] „Фискални ефекти от приватизацията: случаят на България и Полша”, Варшава- София 2000 г.

[54] „Фискални ефекти от приватизацията: случаят на България и Полша”, Варшава- София 2000 г.

[55] „Фискални ефекти от приватизацията: случаят на България и Полша”, Варшава- София 2000 г.

[56] Отчет за изпълнение на годишния план за работата на Агенцията за приватизация през 2004 г.

[57] http://www.priv.government.bg- официален сайт на Агенцията за приватизация

[58] http://www.priv.government.bg- официален сайт на Агенцията за приватизация

[59] http://www.priv.government.bg- официален сайт на Агенцията за приватизация

[60] http://www.priv.government.bg- официален сайт на Агенцията за приватизация

[61] Отчет за изпълнение на годишния план за работата на Агенцията за приватизация през 2004 г.


Търси за: Приватизация | Агенция приватизация | Народно събрание | Министерски съвет | следприватизационен контрол | методи приватизация | органи приватизация

Helpos.com >> Архив >> Публична адм. >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker