Сериозните проблеми в икономическото развитие в страните с централно директивно планиране, към които спадаше и България, наложиха смяна на системата на управление по пътя на провеждане на радикална икономическа реформа, изразяваща се в децентрализиране, преструктуриране, демонополизиране, либерализиране и приватизиране на икономиката. С тези процеси се цели осъществяването на стопанство, в което пазарът играе роля на естествен регулатор на икономическите процеси.

Приватизацията и реституцията представляват особен интерес за икономистите, тъй като са съществен елемент от провежданата икономическа реформа в България и пряко допринасят за преструктурирането на собствеността в различните сектори на икономиката. Увеличаването на дела на частния сектор и мотивирането на частната инициатива, обаче, са само част от постиженията на приватизационния процес до момента. Трансферът на собствеността и на управлението на икономическите дейности на обществения сектор към частния има за основна задача повишаването на тяхната ефективност чрез поставянето им в конкурентна пазарна среда. Презумпцията е, че личната заинтересованост на собствениците от крайните резултати от стопанската дейност ще осигурят просперитета на собствениците и на обществото като цяло. В този смисъл приватизацията не е самоцелен процес на смяна на собствеността, а е ключов компонент на пазарните преобразувания, който трябва да генерира пазарни промени в икономическите субекти.

Във връзка с големите очаквания за постигане на добри резултати в провежданата структурна реформа, би било интересно да се анализира по-подробно приватизационния процес, протичащ през годините в страната и да се видят резултатите, които са били постигнати от него.

В дипломната работа по-конкретно ще бъде обърнато внимание на приватизацията и реституцията, осъществени в България в сектор “Търговия”. Важното значение, което има този отрасъл за цялостното развитие на икономиката, предполага един по-задълбочен анализ на целия процес по преструктурирането на предприятията, както и на последващото им развитие в периода след приватизацията.

Разработеното в дипломната работа проучване ще помогне да се достигне до важни изводи, касаещи процеса на приватизация в отрасъл “Търговия” и ще даде правилната посока за изготвянето на препоръки.

Приватизация в отрасъл “Търговия” е важен показател за осъществяването на структурната реформа в България като цяло, затова и предметът на дипломната работа е именно изследването на процеса на приватизация в този сектор от икономиката на страната.

Обект на изследване в разработката е процеса на раздържавяване в отрасъл търговия. Целта е да бъде направен анализ на приватизацията в търговията в България. За да бъде постигната така определената цел, в разработката ще бъдат изпълнени следните задачи:

- Да се определи на същността на приватизацията и реституцията като методи на раздържавяване, техните цели и задачи, използваните методи и техники;

- Да бъде анализирано паралелното протичане на приватизацията и реституцията в България;

- Да бъдат анализирани аспектите на приватизацията в отрасъл търговия в България.

ПЪРВА ЧАСТ

ПРИВАТИЗАЦИЯ И РЕСТИТУЦИЯ

1. Приватизацията – основа на пазарната икономика.

В последните десет години много страни от Централна и Източна Европа бяха изправени пред необходимостта от преход към пазарно стопанство. За да се изградят пазарните структури и да се задействат пазарните механизми, бе необходима структурна реформа на производството. От почти 100% държавна собственост трябва да се създаде значителен частен сектор, без който не може да съществува пазарната икономика.

Това става по пътя на приватизацията на държавни и общински предприятия, комплекси, земи, банки, застрахователни и други компании.

От икономическа гледна точка е много важно и кои отрасли и предприятия от държавната икономика ще се приватизират, с какви икономически и правни механизми ще се осъществи този процес, така че административната и политическата власт да не се трансформират в икономическа.

1.1. Същност и предназначение.

Приватизацията /от лат. privatus - частен/ е процес на превръщане на държавна или общинска собственост/ земя, промишлени предприятия, банки, транспортни средства, сгради, акции, културни ценности и др./ срещу заплащане или безвъзмездно предаване - в частна собственост, частно владение или частно ползване. С нея се стимулира икономическия растеж на държавата.

Приватизацията може да има открит или скрит характер. Откритата приватизация е тази, която чрез продажби се извършва публично, прозрачно, пред цялото общество и получава оценка на общественото мнение. Скритата приватизация се осъществява под формата на аренда на държавно имущество за дълъг период от време на частни лица и компании. Приватизацията може да бъде и частична, когато се разпродава само определен дял от държавните акции.

С понятието реституция се означава обикновено физическото възвръщане на собствеността на частни физически и юридически лица насилствено отнета от техните собственици след 09.09.1944 г. В тази връзка е налице и извършване на реприватизация и денационализация. Реприватизацията е връщане на частната собственост, която преди това е била придобита от държавата чрез закупуване или одържавяване. Денационализацията е предаване на държавна собственост, придобита чрез конфискация или национализация, на предишните частни собственици или техни наследници.

Исторически, приватизацията е възникнала при разпадането на феодалния строй и възникването на капитализма, когато голяма част от земите на короната стават частна собственост. Такъв процес се извършва и при разложението на Османската империя, когато спахиите превръщат раздадените им за ползване от султана земи в собствени чифлици. Това става и в поробена тогава България. Следователно, от феодализма до наши дни приватизацията е непрестанен процес, който придобива различни форми, извършва се по различни начини, но е постоянна грижа на държавните управления. Нерядко държавата изкупува губещи предприятия и продава печеливши все със същата цел - поощряване на частния бизнес, укрепване на пазарното стопанство и напредък на обществената икономика.

Съществен е и въпросът за социалните последици от приватизацията: кои слоеве могат да участват или да се облагодетелствуват от нея. Това породи масовата приватизация, продажбата с приватизационни бонове, с които значителна част от населението се включва в приватизационния процес. Друг вариант е получените средства от продажбата на държавната собственост да се вливат във фондове със социално предназначение / пенсионни, здравноосигурителни, за безработица и др. /, с което се решават социалните проблеми, възникнали при приватизацията.

У нас приватизацията се съчетава с реституция, реприватизация и денационализация, касовата с масовата приватизация и разпределението на получените средства в държавния бюджет и в социалните фондове.

В България приватизацията се извършва с прехвърляне на физически или юридически недържавни лица на :

- дялове и акции, собственост на държавата и общините, от търговски дружества;

- собствеността на цели предприятия, обособени техни части, предприятия, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация, или незавършени обекти на строителството;

- общински нежилищни имоти, невключени в състава на общински предприятия, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и други).

Раздържавяването в България стартира с приемането на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия през 1992 г. и изготвянето на подзаконовата нормативна база по неговото прилагане.

С цел да се ускори развитието на приватизационния процес и да се постигне успешно финализиране на процеса на раздържавяване, което пряко влияе на икономическата реформа и дългосрочната финансова стабилизация на страната се извършиха редица законодателни промени.

В изпълнение на поставените предизборни цели от страна на българското правителство, касаещи преструктурирането на икономиката и осъществяването на бърза и успешна приватизация в това число и на структуроопределящите за държавата предприятия законодателят изцяло отмени Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия / ЗППДОбП / и прие нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол /обн. в ДВ бр. 28/19.03.2002 г./.

С влизане в сила на новия закон настъпват съществени изменения в сравнение с педи действащия ЗППДОП, като целта е да се създадат условия за прозрачна бърза и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите, което съответно има отзвук и сред обществото.

Извърши се закриване на всички отраслови структури, които осъществяваха приватизационни сделки (органи по чл. 3 от ЗППДОП) и единствен орган, оторизиран да извършва продажба на държавното участие в капитала на всички търговски дружества става Агенцията за приватизация.

Със закона се създава и Агенция за следприватизационен контрол, която следва да осъществява контрол по изпълнение на поетите от страна купувачите следприватизационни ангажименти.

Изцяло отпадат преференциалните условия действали в ЗППДОбП, при които се извършваше продажба на акции и дялове от предприятията на работническо - мениджърски дружества (напр. схемите на разсрочено плащане на покупната цена и др.).

Методът, чрез който преобладаващо са сключвани приватизационни сделки, а именно “преговори с потенциални купувачи” в новия закон вече не съществува.

Освен законодателните възможности, от особена важност за успеха на провежданите икономически реформи е изработването на приватизационна стратегия, като част от цялостната структурна политика на страната.

Предлаганата приватизационна стратегия формулира целите при приватизацията и начините за постигане на тези цели; предлага прогноза за разгръщането на приватизационните процеси; излага необходимите външни условия за изпълнението на така набелязаните цели.

В тази връзка в Закона за приватизация и следприватизационен контрол е предвидено Агенция за приватизация ежегодно да изготвя план за работа, които да съдържа приоритетите в дейността й за съответния период.

Предвид състоянието на националната икономика, исторически наследените структури на собствеността и неразвити пазарни отношения, основните елементи на програмата за пазарна приватизация са следните:

- Минималните приватизационни цели за годината;

- Минимални брой държавни предприятия, които ще се приватизират и приоритетните сектори;

- Очаквания размер на приходите от приватизацията и начина на тяхното използване;

- Разходите свързани с дейността по приватизацията;

- Списъкът на забранените за приватизиране отрасли и предприятия за срока на действие на програмата.

Приватизацията в България стартира от определени позиции. Мащабът и скоростта на приватизацията в перспектива зависят от стартовите условия и от средата, в която институциите ще работят.

1.2. Цели и принципи на приватизацията.

А. Цели на приватизацията.

В съответствие с така определената й роля, стратегията на приватизация си поставя следните цели:

Цели, свързани с оживяване на националната икономика и създаване на надеждна основа за развитието и.

1. Формиране на ефективни предприятия, с трайни перспективи за развитие.

Конкретни стъпки са насочени към:

- привличане на надеждни и стабилни купувачи за бързото обновяване на предприятието и разширяване на пазарните му позиции;

- привличане на способни управленски екипи;

- привличане на инвестиции;

- привличане на нови технологии и ноу-хау;

- осигуряване на оптимален брой работни места и инвестиции в човешки капитал - преквалификация и профилирано обучение на работещите.

2. Ликвидиране на предприятия, които нямат перспектива за оцеляване - разработване и прилагане на техники за приватизация чрез ликвидация.

Цели, свързани с налагане правилата на пазарно поведение:

1. Ограничаване участието на държавата и създаване на оптимални форми на администрация.

Ускорено приватизиране на предприятия от отрасли и сектори, които са особено чувствителни към външна намеса, както и такива значително освобождаващи бюджета от субсидиите и дотациите за тяхното поддържане.

2. Създаване на голям брой независими стопански и социални субекти, способни да наложат конкурентна атмосфера.

3. Създаване на условия за формиране на национално предприемачество и развитие на жизнеспособен национален капитал.

4. Децентрализация на стопанските решения

С прехвърлянето на собствеността на широк кръг от собственици стопанските решения ще се взимат на различни нива в обществото. Икономическата власт ще се разделя между по-голям брой и различни групировки.

5. Разбиване на монополните позиции, които някои предприятия заемат в определени сектори.

Подходът при приватизацията на подобни предприятия трябва да осигури достатъчно надеждни гаранции за обществото, в случаите трансформирането на държавните монополи в частни.

6. Ефективно изграждане на капиталови пазари и техните институции.

7. Формиране на пазар на труда с нови характеристики.

Приватизацията ще има противоречив ефект върху заетостта, но еднозначно допринася за гъвкавост на пазара на труда, за осигуряване на съответствие между квалификацията и технологичните изисквания на производството, което е свързано с повишаване на работната заплата. В перспектива ще се създадат условия и за разкриване на нови работни места в динамичните отрасли.

Цели, свързани с намаляване на държавния дефицит

1. Осигуряване на преки постъпления от продажбите на предприятията. Приходите от продажбата са съществен фактор при извършване на приватизацията.

Предлаганите за приватизация предприятия представляват част от националното богатство и в тях са вложени огромни ресурси. Предвид тежкото състояние на страната, сделките трябва да осигуряват оптимални постъпления от продажбите. Продажбата на държавните предприятия може да намали външния и вътрешен дълг на страната.

2. Ефективно работещите предприятия ще осигуряват чрез данъчните си вноски постъпления в държавния бюджет, които са не по-маловажни от директните приходи от продажбата.

3. Намаляването на загубите в следствие на ликвидация на обекти ще има оздравяващ ефект върху държавния бюджет.

4. С приватизацията на предприятията се намира удовлетворително решение на проблема с техните задължения, с което на практика се намалява обема на вътрешния дълг.

Така набелязаните цели са взаимно свързани, но и противоречиви. Във всеки конкретен случай обществото и упълномощените органи са изправени пред въпроса - каква комбинация от цели да изберат при осъществяване на приватизационната сделка. Предварително трябва да е ясно, че постигането на едни цели неизбежно ще бъде за сметка на други, като ще се търси начин да се оптимизира цялостния ефект от сделката - пряк и косвен. В много случаи косвеният ефект от приватизацията, който се състои в съживяване на предприятието, разгръщане на неговите потенциални възможности да генерира печалба, увеличаване на постъпленията от данъците, уреждане на отношенията с кредитори и фирми, към които са поети задължения, запазване и разкриване на нови работни места, и други, е несъизмеримо по-съществен от прекия фискален ефект - постъпленията от продажбата.

Предвид съществуващите икономически условия в страната и значението на всяка от така формулираните цели, стратегията за приватизация в България дава предимство на комплекса от цели, насочени към формирането на ефективни предприятия.

Б. Принципи за осъществяване на приватизацията.

1. Успехът на приватизацията зависи от нейната скорост. Компенсирането на упадъка на държавните предприятия изисква определен темп на приватизация, падането, под който води до абсолютно влошаване на икономическата ситуация и до дискредитиране на процеса. Ето защо ускоряването на приватизацията е принципен за реализацията на стратегията въпрос.

2. Разширяването на ”ветрилото” от приватизационни техники и опции пред участниците в приватизацията предопределя мащаба на това участие. Възприемането на гъвкави форми на кредитиране и заплащане са неразделна част от излаганата стратегия.

3. Появиха се мощни потоци от квази-пари в приватизацията, което наложи съществени изменения в стратегията. Включването на нови финансови инструменти като облигации по “лошите” кредити, задължения по външния дълг и удостоверения по масовата приватизация измениха драстично съотношенията между парични и непарични ефекти от приватизацията.

Принципно стремежите бяха насочени към обвързване предлагането на обекти с търсенето, породено от емитираните квази-пари, така че да не подкопаят и реалните финансови приходи от приватизацията.

4. Политиката на приватизация трябва да отчита ефектът от нея в неприватизиращите се звена. Фирми, представляващи звена от технологични вериги ще се предлагат за приватизация в пакет или след договорно обезпечаване за известен период, на задълженията към доставчици и клиенти.

1.3. Обекти и органи на приватизацията.

А. Обекти на приватизация

Обектите на приватизация могат да се класифицират по различни признаци:

- Според собствеността те биват държавни и общински.

- Според организационно - икономическата и правната им форма те могат да бъдат преобразувани и непреобразувани в търговски дружества предприятия.

- Според обхвата - цели предприятия, обособени части или отделно имущество.

- Според носителя на собствеността – активи или титули на собственост

Комбинираното използване на отделните признаци позволява да се създаде класификация на обектите за приватизация, която включва:

- Държавни и общински предприятия, преобразувани в акционерни дружества или в дружества с ограничена отговорност, акции и дялове, собственост на държавата и общините.

- Държавни и общински предприятия, непреобразувани в търговски дружества.

- Структурни единици на горепосочените предприятия под формата на: обособени части, незавършени обекти на капиталното строителство, дълготрайни активи на действащи предприятия, имущество на ликвидирани предприятия или в процес на ликвидация.

Основните изисквания към държавните и общинските предприятия като обекти на приватизация са: да имат стопанска дейност и да са юридически лица. Други техни признаци като организационна форма, размер на капитала, време на създаване, начин на управление не се явяват съществена предпоставка за превръщането им в обекти на приватизация.

Приватизацията може да обхване цялото предприятие или обособена негова част, като под обособена част се разбира “организационна структура в предприятието, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност”. Това могат да бъдат както правно обособени структурни поделения, така и структурни единици, които нямат този статут, но могат да се обособяват в стопанския оборот. В някои отделни случаи приватизирането на обособени части може да се окаже по-ефективно и целесъобразно от приватизирането на цялото предприятие, а понякога и единствено възможно.

Имуществото на ликвидирани предприятия, което може да се приватизира представлява отделни натурални дълготрайни или краткотрайни активи.

В случаите, когато по стопански или други причини не е целесъобразно предприятието да се запази като цяло или в отделна негова част то се ликвидира, като в процеса на ликвидация и след нейното приключване се продават отделни части от нейното имущество.

Приватизацията на обектите като смяна на собствеността се извършва чрез продажба на:

- Активи – предприятия, обособени техни части и имущество;

- Титули на собственост – акции и дялове.

В този смисъл обекти на приватизация са акции и дялове от търговски дружества, които са държавна и общинска собственост.

Б. Органи за приватизация

До приемането на Закона за приватизация и следприватизационен контрол /ЗПСК/, държавата и общините като собственици извършват смяната на собствеността чрез свои органи, упълномощени да осъществяват приватизационните дейности. Органи за приватизация са тези, на които е възложено специално или в допълнение на основните им функции да извършват подготовката, организирането, провеждането и контрола на продажби на различни обекти от името на собственика.

Общофункционални органи, според тогава действащия Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОбП/, с компетенции и в приватизацията са Министерския съвет, държавните органи /министерства/ и общинските съвети.

Специализираните институции за организирането и контрола на приватизацията на държавни предприятия са Агенцията за приватизация и Центъра за масова приватизация.

Агенцията е държавен орган към Министерския съвет с висока степен на самостоятелност и независимост на дейността си и с важни приватизационни функции, сред които:

- Лицензиране на български и чуждестранни оценители;

- Подготовка на годишните програми за пазарна приватизация;

- Организиране и провеждане, сключване и контрол на приватизационните сделки;

- Изготвяне на методически разработки и проекти на нормативни актове за нуждите на приватизационната дейност;

- Събиране, систематизиране и анализ на предложения за приватизация и приватизационни оценки;

- Изготвяне на анализи, прогнози и други информационни материали и документи за състоянието и перспективите на приватизацията;

- Разработване и поддържане на информационни системи за нуждите на приватизационната дейност;

- Разработване на схеми, становища и препоръки по финансовата организация на приватизационния процес и на конкретни сделки;

- Проучване на интереса към приватизацията и привличане на надеждни инвеститори

Освен тези общи и перспективни цели Агенцията за приватизация има по-конкретни работни цели, които са съобразени с приватизационната стратегия като:

- Привличане на чуждестранни инвестиции;

- Намаляване на бюджетния дефицит;

- Изграждане на ефективни капиталови пазари и финансови институции.

Другият специализиран орган на Министерския съвет за управление на приватизацията чрез инвестиционни бонове е Центъра за масова приватизация. Центърът организира и координира работата по провеждане на масовата приватизация, като:

- Подготвя списък на държавните предприятия за приватизация чрез инвестиционни бонове;

- Организира обсъждането на списъка и информирането на обществеността за включените в него предприятия;

- Организира отпечатването на инвестиционните бонове, тяхното разпределение, продажба и централизирана регистрация;

- Приема и обработва заявките за безвъзмездно получаване на акции и дялове от държавни предприятия, приватизирани чрез инвестиционни бонове;

- Провежда централизирани търгове за продажба на акции и дялове от предприятията, включени в списъка за масова приватизация;

- Организира разяснителна и рекламна кампания за популяризирането на начина на извършване, целите и значението на приватизацията чрез инвестиционни бонове;

- Обобщава исканията за обезщетяване чрез инвестиционни бонове и ги осигурява на следващ тур на масовата приватизация.

Центърът координира дейностите по провеждане на масовата приватизация с редица държавни институции.

Друг специфичен орган е Столична общинска агенция за приватизация. Агенцията работи като изпълнителен орган за осъществяване на приватизационната политика на Софийската голяма община. Тя подготвя и внася за одобрение в Столичния общински съвет годишната общинска програма за приватизация и организира нейното изпълнение. Агенцията определя приоритетните за приватизация сектори с обектите в тях, анализира и предлага конкретни методи, подходящи за “малката” приватизация, информира и консултира потенциални купувачи, извършва и други дейности, свързани с приватизацията.

Създаването на специализиран приватизационен орган на равнище община е целесъобразно при наличието на голям брой обекти за приватизиране, какъвто е случаят със столицата. По брой на обекти и размер на капитала им Софийската голяма община е най-значимият собственик след държавата. Предимствата от създаването на специализиран общински орган за приватизация се проявяват в единството на методическата схема и в подходите, в системност и приемственост в работата, професионализъм, повишаване на отговорността, натрупване на опит, засилване на контрола и прочие.

След приемането на Закона за приватизация и следприватизационен контрол настъпват изменения по отношение на органите, осъществяващи приватизационния процес.

Агенция за приватизация запазва статута си и става единствен орган, оправомощен да извършва приватизацията на държавното участие в капитала на търговските дружества, както и на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие. Във функциите на Агенцията се прехвърлят дейностите, осъществявани от Центъра за масова приватизация, който по силата на ЗПСК се закрива.

Общинските съвети или определени от тях органи са оправомощени да извършват приватизацията на общинското участие в капитала на търговски дружества, на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто общинско участие, както и на общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, които се използват за стопански цели /магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др./, както и незавършени обекти на строителството, невключени в имуществото на общински търговски дружества.

1.4. Методи и техники на приватизацията.

Конкретните методи, по които се организира и провежда приватизацията в България са следните:

- Публично предлагане;

- Публичен търг на пакети от акции;

- Публично оповестен конкурс;

- Преговори с потенциални купувачи;

- Централизирани публични търгове;

- Приемане на търгово предложение за закупуване на акции.

Предмет на анализ ще бъдат най-често прилаганите методи на приватизация, намерили отражение в икономическата литература: приватизация чрез търг, приватизация чрез конкурс, преговори с потенциални купувачи, приватизация чрез изкупуване и приватизация чрез инвестиционни бонове.

Приватизация чрез търг:

Търгът се характеризира с публичност. Тя се осигурява с обнародването на решението за провеждане на търга в Държавен вестник и в два ежедневника. Задължителни елементи на решението за търг, които се оповестяват заедно с него, са:

- Обектът и предметът на търга;

- Видът на търга;

- Началната цена и размерът на депозита за участие, определен в процент от тази цена;

- Начинът на плащане на цената и изискваните обезпечения.

Открит характер имат и други елементи на търга, утвърдени с решението за провеждането му, като:

- Тръжната документация, включително договора за продажба;

- Мястото и времето на търга;

- Възможността за оглед на обекта.

Търгът има такава организация на продажбата, при която потенциалните купувачи се състезават помежду си чрез индивидуално определена от всеки купувач и обявена цена на обекта. Състезаването на индивидуалните покупни цени се извършва с явно или с тайно наддаване.

Търгът с явно наддаване е широко практикувана форма на продажба на обекти, за които се предполага, че проявяват интерес повече купувачи.

При търгове с тайно наддаване предложенията на участниците се предават на комисията в началото на търга в запечатани пликове. Пликовете се отварят веднага след приемането на всички предложения. Председателят проверява, дали са спазени условията на търга за всяко предложение, обявява редовността му и офертната цена. В случай на предложена еднаква най-висока цена от повече участници търгът продължава от тази цена с открито наддаване само между нейните предложители. Търгът се печели от участника, предложил най-висока цена.

Характерно за търга е, че новият собственик на обекта по правило не се обвързва с ангажименти и условия за бъдещата му експлоатация или предмет на дейност. Ето защо той не бива да се предпочита като форма на приватизация за обекти с производства и дейности, чието спиране ще предизвика отрицателни последици, ще създаде дефицит на пазара и напрежение сред потребителите.

Основен момент и в двата вида търг е състезателността. Тя се мотивира от обективни и субективни фактори. Обективни са ценността на обекта и възможните ползи от неговото притежаване и експлоатиране. Оценката на тези фактори предполага предварителна подготовка от страна на купувача, която включва както индивидуална преценка за стойността на обекта въз основа на задължителната информация и оглед на място, така и планиране на неговото развитие. При субективните фактори решаващ е финансовият – като възможност за заплащане на определена цена, близка до предварителната оценка на купувача.

Предимство на търга в сравнение с другите форми на приватизация е, че е относително лесен и бърз за прилагане, има точен и измерим критерий, поради което е труден за оспорване, характеризира се с публичност и прозрачност на процедурите. Затова и той продължи да присъства като метод и в новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол, за разлика от някои други методи, които доказаха през годините, че не са удачни за икономическите условия в България.

Приватизация чрез конкурс:

За разлика от търга, където основна цел е реализирането на максимално висока продажна цена, при конкурса се преследват други цели и по правило няколко цели едновременно. Сред тях най-често са:

- Запазване предмета на дейност;

- Запазване на определена численост на персонала или създаване на нови работни места;

- Осигуряване на целеви инвестиции;

- Реализиране на иновации;

- Опазване на околната среда съгласно държавните и международните екологични норми;

- Забрана за продажба на обекта за определен срок след придобиване на собствеността.

Решението може да съдържа всички или само част от посочените условия, както и други, които отразяват целите на приватизиране на конкретния обект. Постигането на целите се осигурява допълнително с определянето на приоритетите на конкурсните условия.

Провеждането на конкурса става по технология, подобна на търга с тайно наддаване. Основната разлика е в това, че предложенията на кандидатите, освен цената съдържат и други условия и разработки, по които комисията извършва комплексна многокритериална оценка. Основен елемент на предложенията е проектът за стопанско развитие на обекта, т.нар. бизнесплан. От качеството на неговата разработка и главно от съдържанието на стратегиите зависи не само успешното представяне на участниците, но и бъдещото развитие на стопанските обекти. Този документ съдържа широка гама от финансови, стопански, технико-икономически и други параметри, има сложна технология на разработване и на реализация. Основни негови задължителни елементи са:

- Формулиране на целите във вид на резултати и дейности, по възможност количествено и качествено определени;

- Комплексен анализ, който включва и разширен финансово-икономически анализ с голям брой икономически показатели и параметри;

- Маркетингово проучване за конкретната дейност, включително конкурентна среда и изготвяне на пазарна стратегия;

- Определяне по елементи на инвестиционните и експлоатационните разходи;

- Бюджетиране /финансово прогнозиране и планиране/.

Бизнеспланът има не само планови, но и координиращи и контролни функции. Той представлява обективно и обосновано предвиждане за бъдещото състояние и развитие на бизнеса. По него могат да се следят и сравняват действително получените резултати. Оценката и анализът на отклоненията от своя страна са основание за вземане на управленски решения.

Специфичното при приватизацията чрез конкурс е, че в договора с купувача се включват задължително условията, при които той е спечелен, както и неустойките при неспазването им. За задълженията, свързани с инвестициите и с работните места, неустойките са определени в размер 50 на сто върху стойността на неизвършените инвестиции и 150 на сто върху средната работна заплата за страната за всяко неосигурено работно място. Неустойките за неизпълнение на останалите условия от конкурса се уточняват между страните и се включват в договора. Така купувачът се задължава да извърши някои последващи действия в определен срок след подписване на договора.

Освен задължителни условия договорът може да съдържа ограничителни и прекратителни, т.е. да забранява или ограничава извършването на определени дейности, свързани с обекта и съответно да бъде прекратен при нарушаването им.

Така, за разлика от търга, където новият собственик придобива неотменяемо пълното право на собственост върху обекта, при конкурса правото на ползуване от новия собственик е в известна степен подчинено на конкретни условия за упражняване правото на владеене и на разпореждане. Доказал своите предимства през годините конкурсът също продължи да присъства и в новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Той е предпочитан като метод за приватизация при раздържавяването на големи структуроопределящи предприятия, защото е свързан с гаранции за бъдещото сигурно развитие на приватизирания обект.

Приватизация чрез преговори с потенциални купувачи:

По своите цели, характер и организация приватизацията чрез преговори може да се определи като разновидност на конкурса. Изборът на тази форма за приватизация обикновено става въз основа на предварителни сондажи, проявена инициатива от потенциални купувачи или покана от органа по приватизация на предпочитани инвеститори след проучвания за тяхната надеждност.

Предимство на преговорите в сравнение с конкурса е възможността за достигане на по-висока съгласуваност между изискванията на органа по приватизация и офертата на купувача, за уговаряне на допълнителни условия и елементи на сделката. Това става в преки преговори на един или няколко тура до постигането на резултати, които задоволяват страните.

Когато преговорите се водят с няколко потенциални купувачи, налице е възможност за непосредствено сравняване не само на предложенията, но и на мениджърските качества на различните кандидати.

Приватизацията чрез преговори създава сериозни трудности на органа по приватизация поради сложността и продължителността на предварителната работа по издирване на надеждни купувачи и по проучване на предложенията. Най-слабото място на преговорите като начин за приватизация обаче е възможността за “режисирането” им, за проява на субективизъм, недобросъвестност и пристрастие. Именно по тези причини този метод отпадна от новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол, чиято основна цел е прозрачността на сделките.

Приватизация чрез изкупуване /Работническо-мениджърски дружества/:

Приватизацията на държавни и общински предприятия и на обособени техни части може да се извърши чрез изкупуване, ако:

- Балансовата стойност на дълготрайните им активи не надхвърля 10 млн. лв. за производствени обекти и 5 млн. лв. за обекти в сферата на търговията и услугите;

- Обектите не са включени в двете програми на национално равнище и не попадат в забранителния списък, подготвен от Министерския съвет, обнародван в ДВ, бр. 74 от 1994 г.;

- Приватизацията на обектите не нарушава изисквания на закона.

Право за изкупуване на обекти имат само български физически и юридически лица и по-конкретно работниците и служителите на приватизиращото се предприятие, както и наемателите и арендаторите на приватизиращия се обект, при условие че договорите им са действащи към датата на подаване на предложението за приватизация и са сключени до 15 октомври 1993 г.

Формата на приватизация чрез изкупуване беше включена в инструментариума на приватизацията през 1994 г. с идея да даде на колективите и на арендаторите олекотен и бърз начин за извършване на т.нар.”малка” приватизация, т.е. раздържавяването на малки обекти. С това се целеше по-голям обхват на раздържавяването на собствеността. С широкото предлагане на малки обекти в допълнение на масовата приватизация се целеше създаването в кратки срокове на основите на пазарната икономика и съществени подобрения в структурата на собствеността.

Въпреки големите облекчения и привилегии, които имаха работническо-мениджърските дружества /т.н. РМД-та/, а именно за обектите с производствена дейност или в сферата на услугите това бяха:

- Начална вноска в размер на 10 на сто от цената;

- Едногодишен гратисен период без промяна на неизплатената част;

- Разсрочване до 6 години

А за търговски обекти съответно:

- Начална вноска в размер на 30 на сто от цената;

- Разсрочено плащане до 5 години;

- Ежегодно увеличение на стойността на неизплатената част само с 50 на сто от инфлацията за съответния период на предходната година.

РМД-тата не бяха успешен вариант за приватизацията в България. Това бе свързано пряко с липсата на финансов ресурс, необходим за по-нататъшното развитие на предприятието, изплащането на остатъка по цената и връщането на натрупаните през годините кредити. В договорите по сделките с РМД-та, освен това присъстваха задължения за инвестиции и трудова заетост, които при липсата на средства работниците не можаха да изпълнят. Това доведе до нова задлъжнялост към държавата, тъй като им бяха начислени предвидените в договорите неустойки. Твърде често, освен това зад тези дружества стояха други хора, които нямаха право на посочените в закона преференции, но по нечестен път се възползваха от тях.

Всичко това допринесе за отпадането на този метод за приватизация от новия закон.

Приватизация чрез инвестиционни бонове:

По същество това е един цялостен модел за масова приватизация. Тя бе насочена към привличането на голяма част от населението в приватизационните процеси. Беше приложена за държавни предприятия, определени от Министерския съвет и включени в програма, приета от Народното събрание.

Българският модел на масова приватизация беше ориентиран към решаването на два основни проблема, очертали се в хода на приватизацията в страната до 1994 година – бавни темпове и липса на свободни капитали, които да се насочат към приватизацията. Неплатежоспособността на голяма част от българите направи невъзможно широкото участие на населението в пазарната приватизация. Преодоляването на финансовите ограничения изискваше създаването на капитала на приватизацията да стане в първоначално условна форма. Конкретно това се извърши чрез масова емисия на специални финансови инструменти – инвестиционни бонове. Инвестиционният бон представлява поименна ценна книга, с която хората можеха да участват само в приватизацията и която даде право на притежателите й да закупуват дялове и акции от държавни предприятия, определени за приватизация чрез бонове. Това право се реализира пряко от гражданите или чрез инвестиционни фондове. Необходимостта от създаването на инвестиционни фондове като елемент на масовата приватизация се определи от несъответствието между получените финансови възможности от гражданите и неумението на много от тях да ги използват по предназначение.

С придобиването на акции и дялове в приватизираните предприятия собствеността премина в лицата, които са реализирали своите инвестиционни бонове.

Масовата приватизация бе насочена към създаването на голям брой дребни и средни собственици, които да могат реално да влияят върху икономиката. По замисъла на приложения в страната модел на масова приватизация се създадоха множество дребни акционери. Но те реално нямаха възможност да участват в управлението на фирмите, в които бяха съсобственици, а още по-малко в управлението на националната икономика.

2. Реституция

Реституцията също като приватизацията представлява начин за трансформиране на собствеността от една в друга. И при нея има смяна на собственици, която е свързана със сблъсък на интереси на различни групи от обществото.

Можем да говорим за две основни форми на реституция - на градска собственост от една страна и на земеделска земя от друга.

В голяма част от икономическата литература авторите разглеждат реституцията като първата форма на приватизация, предприета в България.

Основните цели, които се постигат чрез този процес отново са стимулиране на частната инициатива и дребния бизнес, както и подобряване състоянието на икономиката на страната като цяло – намаляване на безработицата, ограничаване участието на държавата, развитие на конкурентна атмосфера.

2.1. Същност и предназначение.

С понятието реституция се означава обикновено физическото /натурално - вещественото/ възвръщане на собствеността на частни физически и юридически лица, насилствено отнета от техните собственици след 9.09.1944 година.

Под понятието насилствено отнемане разбираме:

- Национализиране;

- Отчуждаване;

- Насилствено коопериране.

Във връзка с това определение изискването за реституция налага физическото съществуване на обектите, подлежащи на реституция. В много случаи обаче насилствено отнетите имоти вече не съществуват физически. Много от старите производствени и други сгради са разрушени /а машините износени, бракувани и унищожени/ и на тяхното място са изградени и монтирани нови или пък старите са реконструирани, до тях са пристроени нови части и т.н. Тогава не е възможно собствеността да бъде върната, реституирана на бившите собственици в реално материално изражение. Това налага тази собственост да бъде компенсирана на собствениците или техните наследници, които да бъдат овъзмездени по съответен, предвиден в законовата уредба на България начин.

На тези два случая отговарят и две форми на възвръщане на насилствено отнетата собственост: реституция и компенсация. Тъй като тези две форми обективно са съставни части на един процес, те могат да бъдат обединени с едно общо понятие – реприватизация. И така под понятието “реприватизация” се разбира възстановяване на насилствено отнетата собственост в две форми - реституция и компенсация.

Терминът реприватизация обозначава, че процесът на приватизация е ограничен от изискването за реприватизация и особено от нейната радикална форма - реституцията.

В някои източници понятието реприватизация и денационализация се употребяват като равнозначни /като синоними/. Това обаче не е основателно, тъй като реприватизацията, както вече отбелязахме, включва и други форми на насилствено отнемане, освен национализацията.

Крайният резултат от реституцията може да се обобщи като развитие на частната собственост, нова стопанска мотивация и индивидуална инициатива за ефективни стопански действия.

2.2. Предмет и обхват на реституцията.

Предметът на реституцията представлява движимо и недвижимо имущество, а обхватът й включва земя /ниви, ливади, пасища, гори/; производствени обекти; жилищни, комунално-битови, търговски обекти, транспортни средства, инвентар и други.

Осем реституционни закона бяха приети в периода 1991 – 1992 година и уреждаха реституцията на земеделска земя и недвижими имоти в техните реални граници /ако те съществуват/.

Реституцията на земеделската земя не е предмет на настоящата дипломна работа, затова ще я разгледам съвсем накратко, тъй като е една от основните форми на реституция в България. Тя се оказа сложен и противоречив процес, който предизвика голям политически спор и бе свързан с доста правни проблеми, произтичащи от дефинирането на режима на собствеността върху върнатата земя. Основният закон, който регламентира реституцията на земята, е Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ приет през 1996 година. С него се дава реален тласък на процеса по връщането на земята и към края на 2000 година възстановената собственост е в размер около 98,85% от подлежащата на възстановяване земеделска земя. Също така стартира и процесът на обезщетяване на собствениците, чиито земи не могат да бъдат реално върнати, с поименни компенсационни бонове.

Що се отнася до реституцията на градска собственост, процесът е по-бърз. Множество малки и средни предприятия бяха раздържавени по силата на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/, удовлетворявайки по този начин голяма част от исковете на бивши собственици и техните наследници. Възникнаха обаче доста проблеми със спорни имоти, които допринесоха за създалото се мнение, че реституцията забави общия приватизационен процес в България.

Законът за приватизацията предвижда заделяне на 10% от акциите на приватизираните предприятия за удовлетворяване на реституционни искове.

Приетият през 1997 година Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/, има за цел разширяване на обхвата на реституцията на одържавената градска недвижима собственост и активи. Механизмът на обезщетяване се изразява най-общо в следното:

- В случай на реституционни искове спрямо вече приватизирани предприятия, ищците се компенсират с акции от държавния дял в съответното предприятие или с компенсаторни записи;

- В случай, че са отправени реституционни искове спрямо предприятие, чиято приватизация е забранена, обезщетението е под формата на компенсаторни записи;

- Ако предприятието все още не е приватизирано, ищците получават акции в дружеството. Ако стойността на тези акции не е достатъчна за задоволяване на всички реституционни претенции, за оставащата част се издават компенсаторни записи;

- Ако съответното предприятие, към което са отправени реституционни искове, е приватизирано напълно и държавата няма остатъчен дял в капитала му, то ищците получават обезщетение само под формата на компенсаторни записи.

Идеята е да се създадат платежни инструменти, които да се предоставят на бившите собственици, чиито имоти подлежат на реституция. Начина на използване на тези платежни инструменти ще разгледам по нататък в дипломната работа в точката, където се разисква паралелното протичане на приватизацията и реституцията и тяхната взаимосвързаност.

Областните управители са упълномощени да регистрират исковете и ищците. Оценката на активите, подлежащи на обезщетяване, е задължение на държавните органи /принципали/, които притежават остатъчните държавни дялове след приватизацията. Като цяло процесът на реституция е доста сложен и е свързан с много трудности. На първо място инициативата по подаване на реституционните искове и набавяне на необходимите документи е в ръцете на хората, от които собствеността е била насилствено отнета. След получаването на иска се прави справка в архива. Издирва се имотът, вижда се кога точно е отчужден, кой закон го засяга и най-важното, съществува или не реално в размерите, в които е отчужден.

Често при реституцията на градската собственост се наблюдават множество реално съществуващи обекти, които са обособени части от предприятия и могат да съществуват самостоятелно, като същевременно и предприятието може да функционира нормално и без тях. Това са магазини, работилници, складови бази, книжарници и други. Когато към тях бъдат предявени реституционни искове, те могат да бъдат върнати в реални размери на ищците и много бързо да започнат да функционират и да участват в националното стопанство. В отрасъл “Търговия” това е често срещано явление, макар че съществуват и много случаи, в които реалното възстановяване не е възможно и затова се осъществява компенсиране на собствениците.

2.3. Субекти на реституцията и проблеми, свързани с нейното осъществяване.

Както вече казахме реституцията представлява натурално - вещественото възвръщане на собствеността на частни физически и юридически лица, отнета от собствениците им след 9.09.1944 година. В този смисъл субектите, в полза, на които се извършва реституцията, са:

- физическите лица /бивши собственици или техните наследници, чието имущество е насилствено отнето/;

- колективните собственици /юридически лица – например такива собственици като Българската православна църква и другите религиозни общности; възстановени кооперации, които са били реорганизирани или ликвидирани, акционерни дружества и други/.

От друга страна съществуват и така наречените ответни субекти по реституцията и компенсацията.

Ответен субект по реституцията е държавното юридическо лице, в чиято собственост и владение е обектът, който е бил насилствено отнет.

Ответен субект по паричните компенсации, когато обектът е налице, е също така съответното държавно юридическо лице - последен ползвател на отнетия обект.

Ответен субект на паричните компенсации, когато обектът вече не съществува, е последният собственик и ползвател /държавно юридическо лице/.

Важно е обаче да се отбележи фактът, че инициативата за реституция е в ръцете точно на субектите - физическите и юридическите лица, чиито имоти са били насилствено отнети. От тук и произтичат множеството от проблемите свързани с осъществяването на реституцията в страната. Собствениците или техните наследници трябва в определения от закона срок да подадат реституционен иск, който е съпроводен с редица документи като нотариален акт за собственост и други, които потвърждават, че имуществото е действително насилствено отнето и прочие. Всички тези документи се издават от съответните общински съвети. В тях следва да бъдат включени данни за това дали ощетеният собственик е получил някакво обезщетение при отнемането на имуществото му и в какъв размер. Това обаче е доста трудно да се направи, тъй като все пак това са събития, случили се преди повече от 40-50 години. Дори и ищеца да събере необходимите документи обаче съществуват множество други проблеми, които съпровождат целия процес по реституцията. Такива са:

1. Много от обектите, за които са отправени реституционни претенции са преустроени и не съществуват във вида и размера, в който са били одържавени.

2. Често се случва национализираната собственост да е била ликвидирана.

3. Имотите на някои граждани са съборени, премахнати; празните парцели са били застроени.

4. Също така собствеността вече може да не е общинска или държавна, а да е закупена добросъвестно от нови собственици.

5. Често върху реституираната земя има разположени държавни или общински предприятия.

6. Трудности възникват и във връзка с извършването на точна оценка на имуществото и преценка на правните възможности за реално връщане или съответстващо предоставяне на акции, дялове или друга компенсация.

7. За някои от насилствено отнетите обекти е заплащано обезщетение, което разбира се не е равностойно на отнетата собственост и е трудно да се установи размерът на тази неравностойност, а за други не са били изплащани обезщетения.

8. Трудно е да се установи размерът на дяловете на собствениците на отнетите обекти и делът на държавата в резултат на извършено обновяване и вложени инвестиции.

9. Възможни са случаи, при които за едни и същи обекти, подлежащи на реституция, се представят повече от един иск. Тогава следват дълги и трудни дела в съда за доказване на правото на собственост.

Обърнали сме внимание на най-често възникващите проблеми, макар че те не са единствените, които се срещат при осъществяването на реституцията. Целта - реституцията да внесе необходимата степен справедливост по отношение на насилствено отнетата собственост на нейните притежатели, често среща доста трудности по пътя си и е свързана с много проблеми при нейното реализиране. Процесът е съпроводен и с редица конфликти и сблъсък на интереси между различните лица, които участват в него.

3. Паралелно протичане на приватизацията и реституцията.

След идването на демокрацията в България и във връзка с процесите на демонополизация възникнаха няколко основни проблема, които трябваше бързо да бъдат разрешени, за да се създаде една нова конкурентоспособна и силна национална икономика. Един от въпросите, които трябваше първи да намерят своя отговор, беше свързан с последователността, в която трябва да протичат процесите на приватизация и реприватизация /реституция и компенсация/. Някои икономисти смятаха, че е логично най-напред да бъде проведена реституцията и след това да се премине към процеса на приватизация с оглед да не се приватизират обекти, които подлежат на реституция. Прилагането на такъв възглед обаче щеше да спъне съществено преобразуването на икономиката ни в пазарна и щеше да забави появата на безусловно необходимите стимули към раздвижване на производството – частната собственост и частният интерес в производствения процес. Затова бе взето решение реституцията и приватизацията да протичат паралелно като процеси, които са в тясна връзка и зависимост.

Както вече споменахме основната цел на реституцията е да внесе справедливост по отношение на насилствено отнетата собственост от нейните притежатели след 9.09.1944 година, но тази реформа едва ли би дала съществени предимства на националната икономика, ако заедно с това не протичаше и процесът на приватизацията. Точно приватизацията е в основата на привличането на чужди инвестиции и съживяването на производството, което е много необходимо на една страна в преход, каквато е в същност България.

Реституцията и приватизацията протичат в тясна връзка, защото имат общи цели. И двата процеса като форма за раздържавяване са едновременно и начини за преодоляване на държавния монополизъм в националното стопанство, което от своя страна стои в основата на свободната конкуренция и пазарното стопанство.

Всичко това наложи приемането на съответната законова база, която да регламентира връзката между реституция и приватизация и да способства за тяхното безпроблемно едновременно протичане. Като пример в това отношение можем да посочим Закона за приватизация, в който бе прието 10% от акциите на приватизираните предприятия да бъдат заделяни за удовлетворяване на реституционни искове.

В случай на реституционни искове спрямо вече приватизирани предприятия, ищците се компенсират с акции от държавния дял в съответното предприятие или с компенсаторни записи. Съществуват обаче и други ситуации, при които се налага да бъде приложен механизмът на обезщетение:

- В случай, че са отправени реституционни искове спрямо предприятие, чиято приватизация е забранена, обезщетението е под формата на компенсаторни записи

От гореизброеното ясно личи тясната връзка и взаимодействие, които съществуват между реституцията и приватизацията. Идеята на икономистите, която се осъществи с приемането на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, бе да се създадат платежни инструменти, които да се предоставят на бившите собственици, чиито имоти подлежат на реституция. Тези платежни инструменти могат да бъдат използвани в приватизационни сделки, т.е. да бъдат превърнати в дялове. Процесът на обезщетяване се равнява на възможната употреба в приватизация на т.н. компенсаторни записи. Това е общото наименование за трите компенсаторни инструмента – компенсационни бонове, временните удостоверения /които удостоверяват собствеността върху одържавени имоти/ и специалните жилищни компенсаторни записи - за национализирани жилищни имоти /къщи, апартаменти и т.н./. В закона се предвижда възможността с компенсаторните записи да се участва в приватизационни сделки за закупуване на акции и дялове от търговски дружества, включени в конкретен списък, утвърден от Министерският съвет, като в списъка се посочва и частта от капитала на съответното дружество, за която се допуска такова плащане. Най-често тези компенсаторни инструменти досега се използваха при осъществяването на приватизация чрез метода на Работническо-мениджърските дружества. Там, освен разсроченото плащане на цената беше дадена и преференцията, по-голямата част от нея да може да се плати с такива инструменти.

Всичко, което посочихме дотук, спомага за по-бързото протичане на реституцията и приватизацията като процеси, които пряко участват в раздържавяването и демонополизацията в националната икономика.

ВТОРА ЧАСТ

АНАЛИЗ НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ В ОТРАСЪЛ “ТЪРГОВИЯ”

1. Приватизацията в отрасъл Търговия на Република България за периода 1993 – 2003 г.

Въпреки че приватизацията в България законово бе уредена още през 1992 година с приемането на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия /ЗППДОбП/, реално приватизационният процес започна чак през 1993 година и то с много бавни темпове. Раздържавяването в сектор “Търговия” продължава и до момента като се осъществява както чрез реституция, така и чрез приватизация на собствеността. Органите, които отговарят за тази дейност са Агенция за приватизация, общините и отрасловото министерство /Министерство на търговията и туризма, по-късно преобразувано в Министерство на икономиката/. Приватизацията на общинската собственост се осъществява от общините, а голяма част от общинските предприятия и обекти са именно в областта на търговията и услугите.

През периода 1993 – 2003 година в сектор “Търговия” са приватизирани много цели търговски дружества и още по-голям брой обособени части /предимно магазини, складове, ателиета, сервизи, павилиони, аптеки, книжарници и т.н./. В сравнение с цялостния приватизационен процес в България, приватизацията в търговията протича с по-бързи темпове и върви към своя край. Това е особено важно, тъй като търговията играе голяма роля като стимулира икономическия растеж в страната. Именно огромното значение, което има търговията за икономиката на всяка страна, налага и по-задълбоченото изследване на приватизационния процес, осъществен в този сектор.

1.1. Анализ на реализираните приватизационни сделки.

Същността на провежданата в България структурна реформа е в създаването на нова организационно - икономическа среда на основата на неприкосновена частна собственост, свободна конкуренция и интеграция в световните икономически процеси чрез свободно движение на капитали, хора и стоки, тоест постигане на едно високопродуктивно национално стопанство. В този смисъл бихме могли да кажем, че приватизацията в търговията на България в най-пълна степен се опитва да помогне за постигането на всички тези цели. Естествено всичко това не може да стане изведнъж. Това е бавен, но необратим процес, който допринася за икономическото развитие на държавата.

През първите три години от началото на приватизацията /1993, 1994 и 1995 година/ по-голям принос в преструктурирането на собствеността има реституцията. Само през първата - 1993 година са подадени 66 443 заявления за реституция на различни видове обекти, което е близо 66% от всички подадени заявления до момента на последното статистическо изследване през 2000 година.

Процесът на реституция се осъществява с различни темпове през годините. От 1993 до 1995 година са върнати близо 51000 обекта, или 87% от всички до момента.

През последните няколко години броя на подадените заявления рязко намалява като през 2000 година те са едва 1599 за цялата страна. Това е ярък показател за затихването на реституционния процес в България и неговото скорошно приключване.

За целия период от началото на реституцията до края на 2000 година в страната са подадени над 100000 заявления, като са реституирани 58 419 обекта. От тях 19% са реституираните магазини. /Графика 1/

Графика 1

Близо 97,5% от реституцията на магазините е съсредоточена в градовете, поради по-силно развитата инфраструктура в тях. Това е тенденция характерна и за повечето от останалите обекти. Изключение правят само върнатите парцели и дворни места, чиито брой е по-голям в селата.

Общо подадените заявления за реституиране на обекти в сектор “Търговия” са над 16000, а броя на върнатите на техните собственици - близо 12500. Това е около 22% от общия брой на реституираните обекти до 2001 година. Близо 78% от всички претенции на собственици на обекти в търговията са удовлетворени и на тях са им върнати магазини, аптеки, складове, административно - търговски сгради и други имоти, принадлежащи към отрасъла.

Не всички обекти, обаче, могат да бъдат върнати реално. Много от тях са разрушени и не съществуват в същия вид и граници. Затова техните собственици се компенсират с компенсаторни записи, които могат да бъдат използвани като платежно средство в приватизацията. Към края на 2000 година общо в страната са подадени 46 878 молби за компенсация на одържавени имоти, които не могат да се върнат реално. Уважени са 25 177 молби, като са издадени 58 520 временни удостоверения за притежаване на компенсаторни записи на стойност 1592340 хиляди лева. Основният дял от издадените компенсаторни записи в министерствата се пада на Министерство на икономиката.

За разлика от реституцията, приватизацията през посочения период се развива с доста по-бавни темпове. Ако разгледаме данните за т.н. малка приватизация в сектор “Търговия” /общинската приватизация/ можем да кажем, че от 1993 до 1995 година са сключени общо 1650 приватизационни сделки на стойност 4530 млн. лева. Продадени са 24 общински предприятия и 1551 обособени обекти, в това число магазини, ателиета, ресторанти, павилиони и др. И тук отново се наблюдава съсредоточаване на приватизационните сделки в големите градове като София, Бургас, Варна, Ловеч, Пловдив, Русе и др. /Таблица 3/

Таблица 3

Общинска приватизация за периода 1993-1995г.

в сектор “Търговия” по градове

Област	Сключени сделки
Област	брой	%	млн.лв.	%
София град	180	10,9	1120	26,9
София	293	17,8	476	10,5
Бургас	296	17,9	566	12,5
Варна	104	6,3	348	7,7
Ловеч	156	9,5	325	7,2
Монтана	143	8,7	331	7,3
Пловдив	182	11,0	717	15,8
Русе	164	9,9	262	5,8
Хасково	132	8,0	284	6,3
Всичко	1650	100	4530	100

Общинската приватизация също като реституцията засяга предимно малки обекти - магазини, павилиони, аптеки, складове и др. От всички приватизационни сделки, сключени в посочения по-горе период, близо 90% се отнасят именно за тях. Едва 2% са приватизираните общински предприятия. Останалите 8% са приватизационни сделки за материални активи.

От 1996 до 1998 година вкл. се наблюдава увеличение в броя на приватизираните обекти спрямо предишния период – близо два пъти. От тях целите предприятия са 80 броя, а обособените части – 3038.

До края на 2002 година общия брой на приватизираните общински обекти в търговията достига 7245. Целите предприятия са едва 3% , или 226 броя, а обособените части са около 7019./Таблица 4/.

Таблица 4

Общинска приватизация в сектор “Търговия”

за периода 1993 – 2002 година

Година	Решения за приватизация			Сключени сделки
Година	Общо	Цели	Обос.части	Общо	Цели	Обос.части
1993	344	10	334	82	2	80
1994	887	26	861	329	5	324
1995	1494	18	1476	1181	17	1164
1996	1116	27	1089	854	4	850
1997	1439	35	1404	1220	37	1183
1998	1211	57	1154	1044	39	1005
1999	973	26	947	919	62	857
2000	631	21	610	584	20	564
2001	507	14	493	479	18	461
2002	581	17	564	553	12	541
ОБЩО	9183	251	8932	7245	226	7019

Към 2003 година близо 80% от общинските предприятия в сектор “Търговия” са приватизирани, което ни дава основание да твърдим, че процеса върви към своя край.

В 66% от всички сделки, засягащи общинската приватизация в търговията, цената по договора е била платена еднократно. В останалите 34% наблюдаваме т.н. разсрочено плащане. То е характерно главно за обекти, продадени по чл. 35 /ЗППДОбП/ на трудови колективи или дългогодишни наематели.

Най-често прилаганата приватизационна техника са търговете – 52%. Конкурсите са едва 9%. Преките преговори /вкл. и тези по чл. 35, т. 1 и т. 2 от ЗППДОбП/ са 39% от общия брой. Те се използват по-често при приватизацията на цели предприятия, а търговете и конкурсите – за приватизация на обособени части. /Графика 2/

Графика 2

52% - търгове

39% - преки преговори

9% - конкурси

Не трябва да се забравя обаче, че Общинските съвети са оправомощени да извършват само приватизацията на общинското участие в капитала на търговските дружества, на обособените части от имуществото на търговските дружества с повече от 50 на сто общинско участие, както и на общинските нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, които се използват за стопански цели /магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др./, а това все пак не са всички обекти от сектор “Търговия”, които трябва да бъдат раздържавени.

Приватизацията на държавната собственост съгласно ЗППДОбП /отм./ се извършва от Агенцията за приватизация и отрасловите министерства /за търговията - Министерство на търговията и туризма, по-късно преструктурирано в Министерство на икономиката/. Тя носи също една голяма част от финансовите приходи, реализирани от раздържавяването на предприятията и обектите в търговията и затова се нуждае от по-обстойно изследване.

Тук приватизационните сделки с обособени части отново са преобладаващи както при общинската приватизация. Те са 732 , или около 75% от общия брой приватизирани държавни предприятия в сектор “Търговия”.

Темповете на приватизация на държавната собственост обаче са доста по-бавни от тези на общинската собственост. Това е пряко свързано с по-големите трудности, които се срещат във връзка с раздържавяването. Те са породени както от факта, че предприятията са по-големи и с по-сложна структура, така и от честия сблъсък на политически и личностни интереси.

В периода от 01.01.1993 г. до 30.06.2003 г. сключените приватизационни сделки с държавна собственост в сектор “Търговия” според данни на Агенция за приватизация и Министерство на икономиката възлизат общо на 984 броя . От тях 252 броя са приватизираните цели предприятия, а останалите 732 са обособени части. През първите три години от посочения период приватизацията върви с доста бавни темпове – сключените сделки са само 139 /29 - цели предприятия и 110 - обособени части/. Едва през 1996 година се наблюдава значително нарастване в броя на осъществените приватизационни сделки като те са почти толкова на брой, колкото са всички сключени приватизационни сделки в сектор “Търговия” през предните три години.

През следващите години - от 1997 до 2000 г. включително, приватизационния процес в търговията на нашата страна продължава с нарастващи темпове. Това е свързано не само с броя на сключените приватизационни договори, а и с договорените плащания и инвестиции. През посочените по-горе четири години са сключени 704 сделки или това са приблизително 72% от общия брой на всички приватизационни сделки с държавна собственост в сектор “Търговия”, осъществени от началото на 1993 до средата на 2003 година. Договорени са плащания за над 212 500 000 лева и около 115 000 000 долара. Задълженията за инвестиции, които са поети от купувачите, са за около 71 000 000 лева и 39 000 000 долара. /Таблица 5/

Таблица 5

Справка за сключените приватизационни сделки за държавни предприятия в сектор “Търговия” за периода 1993 - 2003г.

1993 г.

1994 г.

1995 г.

1996 г.

1997 г.

1998 г.

1999 г.

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Общо

Сключени сделки общо

Цели предприятия

118

252

Обособени части

113

120

150

155

732

Общо об.ч. + цели пред.

124

133

191

273

107

984

Договорени плащания

Хил.лева

117

383

169

606

10074

65741

101939

34832

8532

2614

4000

229008

Хил.USD

4232

7060

2522

3283

5859

37501

55710

15192

3915

1177

2411

138863

Договор.инвестиции

Хил.лева

226

195

1504

20708

46446

2088

755

390

72327

Хил. USD

4166

250

1409

865

11856

25125

996

354

235

45256

За съжаление обаче в едва 48% от сделките за големите държавни предприятия цената, посочена в договора, е била заплатена веднага. В останалите 52% имаме разсрочено плащане, което не е особено благоприятно за държавата, тъй като крие доста рискове - най-вече свързани със забавяне или неизвършване на плащането.

Ако анализираме сключените приватизационни сделки в сектор “Търговия” през периода 1993-2003 година относно техниките, използвани за приватизиране стигаме до извода, че най-често използвания метод е силно отричания през годините преговори с потенциални купувачи - 68% от общия брой./Таблица 6/.

Таблица 6

Справка за използваните приватизационни техники по сключените сделки за държавни предприятия/за периода 1993 до 2003 година/

			търгове	конкурси	преки преговори вкл. по чл.35	ФБ	ЦТ	Общо
Сключени сделки за дялове и акции от предприятия чрез:			0	138	110	1	3	252
Скючени сделки за обособени части чрез:			27	145	560	-	-	732
Общо цели пред. + об.части	бр.	27		283	670	1	3	984
Общо цели пред. + об.части	%	2,7		28,9	68	0,1	0,3	100

На второ място са конкурсите - 283 броя или 28,9% от общия брой сключени сделки.

От гледна точка на купувачите преобладават българските такива /включително по чл. 35 от ЗППДОбП/. Макар и рядко се срещат и работническо-мениджърските дружества - едва 13% от общия брой. Силно тревожен е обаче фактът, че дори и при приватизацията на големите държавни предприятия от сектор “Търговия” рядко се наблюдава интерес от страна на чуждестранни инвеститори. Само 6 от всички 252 сделки за цели предприятия са сключени с чуждестранни купувачи или това е по-малко от 3%.

Най-известните сделки с чуждестранни купувачи са приватизационната продажба на 75% от капитала на “ЦУМ”АД - София с купувач ТBF (Cyprus) Limited – Кипър, осъществена през 1998 година. Цената по сделката е платена изцяло и е в размер на 30 003 000 ДМ. Договорените инвестиции са в размер на 1 954 800 лв. и 7 511 500 ДМ и са изплатени предсрочно.

Друга голяма сделка е и продажбата на 70% от капитала на “Кореком”АД - София на “Ирада” АД - Лихтенщайн, осъществена през 1999 година, с цена 8 000 000 долара, която също е била платена изцяло.

Липсата на интерес от страна на чуждестранни инвеститори към приватизацията на предприятия от сектор “Търговия” не може да ни изненада, тъй като е част от утвърдилата се обща тенденция в приватизацията във всички отрасли в България.

Ако анализираме приватизацията на държавна собственост и я разгледаме разделена по сектори, ще установим, че около ¼ от всички сключени до момента сделки са в търговията, което показва, че в сравнение с останалите отрасли тук раздържавяването протича с относително по-бързи темпове./Графика 3/

Графика 3

Приблизително подобно е и разпределението на финансовите постъпления от сключените сделки в различните отрасли.

Ако обобщим данните, получени за общинската и държавната приватизация в сектор “Търговия”, ще видим, че общия брой на всички приватизирани цели предприятия и обособени части възлиза на около 8250. Прибавяйки към тях и всички обекти в търговията, които са реституирани до момента, стигаме до извода, че към 2003 година около 24000 от обектите в отрасъл “Търговия” са сменили собствеността си и са преминали в частни ръце. Това допринася за развитието на крехката ни пазарна икономика и създава конкурентна среда.

1.2. Силни и слаби страни на приватизационния процес.

Спрямо общата картина на цялата приватизация, протичаща в България, в отрасъл “Търговия” можем да говорим за един относително по-бърз процес на раздържавяване. Това е пряко свързано с факта, че повечето обекти от този сектор са малки и лесно намират своя купувач, тъй като не са необходими особено много парични средства, за да се плати тяхната цена. Също така много по-лесно е да се направи оценката, необходима за определяне на продажната цена на обект при неговата приватизация, когато той е по-малък. В големите предприятия процесът е доста по-сложен и трудоемък, изисква голям брой специалисти и експерти и отнема много повече време, което като цяло води до забавяне на приватизационния процес.

От друга страна както вече стана ясно от проведения анализ на раздържавяването в отрасъл “Търговия”, по-големия брой сключени сделки са в общинската приватизация, а в нея се изисква плащането да става с пари - веднага или разсрочено. Участие с компенсаторни инструменти не се допуска. Това води до по-големи приходи, получени при приватизацията в търговията спрямо другите отрасли в икономиката на страната.

Вече над 85% от всички обекти от сектор “Търговия” са сменили своя собственик и са преминали в частни ръце. На микро ниво приватизираните предприятия и обособени части се стабилизират и подобряват своята конкурентоспособност, което допринася за експанзията на частния сектор през последните години. Засилва се действието на пазарните принципи в икономиката, осигуряващи траен икономически просперитет.

Друг положителен аспект в раздържавяването на обектите в отрасъл “Търговия”, свързан отново с факта, че в този сектор се приватизират главно малки обекти, е по-малкия брой на социални и инвестиционни ангажименти, които купувачите поемат в приватизационните договори. Това до голяма степен улеснява както държавата - в процеса на следене изпълнението на договорите, така и купувачите като ги прави по-свободни и приспособими към конкурентната среда.

Освен силните страни, обаче има и редица недостатъци и проблеми, които съпътстват приватизацията в търговията на България.

Един от по-големите проблеми, който е характерен за този сектор, е свързан с избрания в началото на приватизацията децентрализиран подход за нейното осъществяване. Така преструктурирането на собствеността в търговията през годините се осъществява едновременно от Агенция за приватизация, Министерство на икономиката /в по-ранен период Министерство на търговията и туризма/ и общините - за приватизацията на общинската собственост на тяхна територия. Особено големи трудности възникват при прехвърлянето на документацията от Министерството на търговията и туризма при неговото закриване и преминаване в Министерство на икономиката. Това отново допринася за забавянето на приватизацията.

Очакванията на държавата в началото на структурната реформа в страната, че постъпленията от целия приватизационен процес ще са достатъчни, за да може България да изплати големия си външен дълг, се опровергаха. Забавената приватизация доведе до пропускане на благоприятни възможности за продажба на добри цени на предприятията /в това число и на тези от сектор “Търговия”/ и принуди държавата да продава на цени много по-ниски от реалните.

В реституцията също възникват не по-малки проблеми от тези в приватизацията. Един от тях е свързан с правното установяване на претенциите за реституция и липсата на документация. Другите проблеми, обаче, са не по-малко сериозни. Те са:

- след национализацията собствеността е била подобрена с държавни инвестиции;

- национализираната собственост е ликвидирана /около 30% от предприятията/;

- собствеността е закупена добросъвестно чрез общината от нови собственици;

- на много места реституцията на собствеността се превръща в политически въпрос

Ако само се опитаме да сравним сумата, която държавата ще получи от приватизацията и тази, която е платила като пряка и компенсаторна реституция, резултатите ще сочат, че стойността на реституционните актове и компенсации няколко пъти ще надмине приватизационните приходи. Като се има предвид, че върнатите обекти в търговията са два пъти повече от приватизираните в същия сектор, финансовата картина не е особено благоприятна.

Друг негативен показател е фактът, че през всичките единадесет години от началото на същинската приватизация държавата не успя да привлече достатъчно чуждестранни инвеститори. За съжаление раздържавяването в търговията е част от утвърдилата се обща тенденция. Липсата на преференции, високите данъци и административни разходи са само част от причините за този негативен процес.

Особено голям проблем за вече раздържавените предприятия се оказва липсата на възможности за външно финансиране. Преобладаващите малки обекти в сектор “Търговия” трудно могат да отговорят на високите изисквания от страна на банките и не могат да получат така необходимите им кредити за оборотен капитал и оптимизиране на фирмената организационна структура. Очакванията са, че ако бизнес - средата в България не се подобри осезателно в близкото бъдеще, скоро може да се стигне до фалиране на голям брой малки предприятия.

Като обобщение можем да кажем, че проблемите, съпътстващи приватизацията в сектор “Търговия”, не се отличават особено от тези в останалите отрасли. Липсата на чуждестранен инвеститорски интерес, не достатъчно добрата бизнес - среда и малкото финансови постъпления са част от очерталата се обща тенденция на приватизационния процес в България.

2. Оценка на развитието на търговията за периода 1993 – 2003 г.

Прехода на България към пазарна икономика дава силен тласък на търговията в страната. До голяма степен това се дължи на частната търговия, развиваща се благодарение на приватизацията, реституцията и частната предприемаческа инициатива. С най-голяма степен се увеличава броят на търговците и на търговските обекти, а също на заетите лица в търговията, въпреки че реализираният стокооборот на дребно намалява по съпоставими цени. Много от данните на статистиката в сферата на вътрешната търговия отпадат от наблюдение във връзка с обективната икономическа действителност и невъзможността да бъдат коректно измерени. Развитието на сивата икономика в значителна степен засяга търговията, в следствие, на което не могат да бъдат определени с точност размера на търговските обекти, броя на заетите в тях и други подобни. Промените в нормативната уредба на страната би следвало да доведат до промяна в негативните тенденции и да регламентират цялостната търговска дейност в страната. В същото време може да се посочи, че развитието на търговията е на ниско качествено равнище поради липсата на инвестиции, ниските доходи и потребление на населението. Това са определящите фактори и на този етап в значителна степен лимитират развитието на търговския отрасъл.

Ролята на търговията като важен отрасъл на икономиката и фаза на възпроизводствения процес се повишава непрекъснато. Може да се посочи, че тя свързва производството и разпределението с потреблението, като функция на всички стопански структури, изключително тясно свързана с финансово-кредитната система и паричното обръщение, с личното потребление на населението. За промяната на степента на значение и бързото развитие на търговията като стопански отрасъл може да се съди и по темповете на увеличаване на броя на търговските обекти в България за периода 1990-2001 г. данните за това са представени на Табл. 7.

Таблица 7

Брой търговски обекти в търговската мрежа на дребно в България

Показатели	1990	1996	1997	1999	2000	2001	2001 г. в % към 1990 г.
Общ брой търговски обекти	41723	82709	84889	95932	100022	103864	248,94
Магазини	34423	81598	83555	94183	98192	101597	295,14
За хранителни стоки	15097	40366	41465	44134	45947	47174	312,47
За нехранителни стоки	15206	41232	29088	50049	52245	54423	357,90
Смесени	4120	-	-	-	-	-	-
Бутки, лавки, павилиони	7300	-	-	-	-	-	-
Бензиностанции	-	1111	1334	1749	1830	2267	-

Източник: Статситически справочник, НСИ, 2003.

За периода 1990-2001 г. магазинната мрежа се е увеличила близо 3 пъти (от над 34 хил. броя през 1990 г. до над 101 хил. броя през 2001 г.). През по-голямата част от периода около половината от магазините са за хранителни, а другата половина са за нехранителни стоки. След кризата през 1997 г. обаче тази тенденция се нарушава значително и броят на нехранителните магазини спада значително от 41232 през 1996 г. на 29088 през 1997 г. до голяма степен това се дължи на резкия спад на покупателната способност на населението и намаляване на дела на разходите за стоки, които не са от първа необходимост. Въвеждането на паричния съвет в България до известна степен стабилизира доходите на населението и неговата покупателна възможност пряко се отразяват на нарастване на броя като на хранителните, така и на нехранителните магазини.

Може да се твърди, че нарастването на покупателната способност на населението допринася броя на нехранителните магазини не само да достигне равнището си от 1996 г., но и значително да изпревари развитието на хранителните. Тенденциите в динамиката на броя на търговските обекти в страната могат да се представят графично:

Графика 4

Динамика на броя на търговските обекти по видове

При статистическата отчетност се наблюдават промени в наблюдаваните данни, свързани отново с икономическата ситуация и особеностите на конюнктурата в страната. След 1990 г. престават да бъдат наблюдавани отделни видове обекти за търговия на дребно, в т. ч. будки, лавки, павилиони, а така също и смесените магазини. В значителна степен може да се определи това като недостатък, тъй като това са обекти имащи значителна важност за развитието на търговията като стопански отрасъл, особено след навлизането на хипермаркетите на пазара. Започва отчитането на бензиностанциите като търговски обекти, което се налага във връзка с бързото нарастване на броя им, а така също и на обема на стокооборота, който осъществяват. Отделно те започват да се отчитат от 1996 г. около 1100, докато едва пет години по-късно - през 2001 г. броят им е близо 2300. Макар и да липсват статистически данни за този процес, може да се твърди, че тази тенденция се запазва и в периода до сега.

Увеличението на броя на търговските обекти у нас през последните години не е в съответствие с тенденциите в развитието им в Западна Европа, където през последните десет години ежегодно намалява броят на търговските обекти. В същото време се увеличава размерът в кв.м общо на търговската площ и съответно се увеличава търговската площ средно на един обект. Въз основа на това може да се посочи, че там е в ход траен процес на уедряване и концентрация в търговската мрежа, изграждат се преди всичко големи магазини и търговски центрове и комплекси. Характерът и спецификата на развитие на търговията в страната ни до голяма степен предопределя тенденцията за осъществяване на обратен процес - нараства броят на търговските обекти, но средната площ на един обект се задържа, а през последните 10-12 години и намалява. Причина за това е и факта, че в страната все още няма акумулирани едри капитали и не се стимулират инвестициите в достатъчна степен. Процеса на деконцентрация на търговията, който наблюдаваме в България позволява в този стопански отрасъл да навлязат много търговци със сравнително малка дейност.

Може да се каже, че в страната процеса на приватизация на търговската мрежа вече е приключил, за което може да се съди и на базата на отпадането на тези показатели от статистическо наблюдение след 2000 г. до 2001 г. 98,2% от магазините в страната са частна собственост, като държавни остават само отделни фирмени магазини, повечето от които са нехранителни и са собственост на все още държавни предприятия.

На фона на увеличението на магазините у нас след 1990 г. общо 2,9 пъти, в т. ч. магазините в частния сектор са увеличени 33 пъти и техният относителен дял се увеличаваш, от 10 % на 98 % (виж табл. 8). Или процесът на приватизация в търговската мрежа на дребно е почти приключен. Към частния сектор са включени и обектите на кооперативния сектор, които са частна групова собственост. Много малко са останалите магазини все още държавна и общинска собственост. Докато държавните търговски обекти напълно ще се приватизират, част от общинските обекти могат да останат и в бъдеще общинска собственост по целесъобразност, съображения и решения на общинските съвети.

Таблица 8

Участие на частния сектор в броя на обектите в търговията на дребно в България

Видове обекти	1990			2000
	Общ брой	в т.ч. частен сектор		Общ брой	в т.ч. частен сектор
	Общ брой	брой	отн. дял в %	Общ брой	брой	отн.дял в %
Магазини	30423	2950	9,7	98142	96383	98,2
За хранителни стоки	15097	497	3,3	45945	45348	98,7
За нехранителни стоки	15206	778	5,1	52245	51035	97,7
Смесени	4120	62	1,5	-	-	-
Бутки, лавки, павилиони	7300	1613	22,1	-	-	-
бензиностанции	-	-	-	1830	1798	98,3

Източник: Статистически справочник, НСИ, 2002

Така може да се твърди, че отрасъл търговия е финализирал действията, свързани с раздържавяването, реституирани и приватизирани са търговските обекти и дейността е поставена на пазарна основа, поне от гледна точка на собствеността над обектите.

При определяне на тенденциите на развитие на търговията в България важно значение има структурата на продажбите на дребно, а така също и индекса на продажбите на дребно. През целият наблюдаван период може да се посочи, че относителния дял на продажбите на нехранителни стоки е по-голям от този на хранителните. Това до голяма степен се определя и във връзка с по-високите цени на нехранителните стоки. Периода на икономическа криза в страната през 1997 г. има отражение и при тези показатели, както и въвеждането на Валутния борд и стабилизацията на икономиката. Като обща тенденция може да се посочи, че потреблението на хранителни стоки е намаляло за сметка на нехранителните към 2002 г., което се дължи и на нарастването на разходите за битови нужди (ток, вода, топлоенергия) във връзка със значителното нарастване на техните цени в сравнение с 1990 г. (Виж табл. 9)

Таблица 9

Структура на продажбите на дребно в България по цени за съответната година

Видове продажби	1991	1995	1996	1997	1998	2000	2001	2002
Общо	100	100	100	100	100	100	100	100
Хранителни стоки	47,3	39,0	39,4	42,5	40,4	35,4	35,1	34,4
Нехранителни стоки	52,7	61,0	60,6	57,5	59,6	64,6	64,9	65,6

Източник: Статистически справочник, НСИ, 2003

На основата на данните от табл. 4 може да се твърди и, че по цени от 1990 г. обемът общо на продажбите на дребно в България до 2000 г. намалява до 30 %, а по цени от 1995 г. намалява до 80 %. При това през 1998 г. е спрян спадът в продажбите на дребно по съпоставими цени. Осигурени са известна стабилизация и условия за растеж В общите условия на паричен съвет (от 1.VII. 1997 г.). Най-голямо снижение на продажбите има през 1991 г., когато се либерализират и рязко повишават цените, без да се повишат доходите. Тогава продажбите веднага спадат на 55 % от тези през 1990 г

Таблица 10

Индекси на продажбите на дребно в България

Години	Общо		За хранителни стоки		За нехранителни стоки
1990	100		100		100
1995	55,0	100	69,4	100	49,9	100
1996	50,8	91,6	62,5	90,1	46,2	92,5
1997	30,6	60,2	38,5	63,4	27,4	58,1
1998		71,4		73,2		70,2
1999		80,2		73,6		84,3
2000		90,4		83,5		94,7
2001		94,7		87,4		99,3
2002		96,2		90,0		100,2

Източник: Статистически справочник, НСИ, 2003

Количественото увеличение на търговската мрежа доведе до подобряване на степента на задоволеност на населението с търговски обекти (виж табл. 5). Броят на търговските обекти на 10 хил. жители от населението нараства от 32 през 1960 г. На 46 през 1990 г. и на 132 през 1999 г. Благодарение на бурния растеж на общия брой на обектите, макар че населението за периода намалява от 8989,2 хиляди жители през 1990 г. на 7845,5 през 2002 г. Увеличават се и търговските площи на 1000 жители и броят на търговските работници на 10 000 хил. жители.

Таблица 11

Степен на задоволеност на населението на България с търговски обекти, търговски площи и търговски работници в търговската мрежа на дребно

Години	Брой обекти на 10 хил. жители	Търговски площи на 1000 ж. в кв. м.	Бр. търговски работници на 10 хил. жители
1952 (1953)	29	-	-
1960	32	110	53
1970	38	150	75
1980	42	190	112
1985	46	220	116
1990	46	240	102
1998	106	-	-
1999	115	-	-
2000	118	-	-
2001	127	-	-
2002	132	-	-

Източник: Статистически справочник, НСИ, 2003

Поради споменатите по-горе причини от статистическо наблюдение са отпаднали търговските площи и броя на заетите в търговията лица. До 1990 г. техният брой нараства, а може да се твърди, че тази тенденция се запазва и след това, но не могат да бъдат предложени коректни данни, което се дължи на особеностите на трудовия пазар в България през последните години. Като негативна тенденция може да се определи това, че в страната превес имат малките неспециализирани магазини, които рядко осигуряват работни места, освен за членовете на семействата на собствениците. За сметка на това техния брой е значителен и са разпространени почти навсякъде в населените места.

Частният сектор вече заема значително място в брутния национален продукт. Около 95% от нетните приходи от продажби в отрасъла търговия, като превес има търговията на дребно.

На практика сравнението между отделните години в периода 1993-2003 г. не може да бъде коректно поради значителните изменения, които настъпват както в цените на отделните стоки, така и в стойността на парите. Може обаче да се твърди, че размера на нетните приходи е непостоянен и може да се характеризира с голяма динамика, която е пряко отражение на икономическото състояние на страната като цяло. Увеличаването на броя на търговските обекти, а така също и на покупателната способност на населението, съчетана с развитието на кредитния сектор и новите методи на финансиране на потреблението се проявяват в посока увеличение на приходите от продажби. От таблица 12 се вижда, че най-значителен ръст през 2002 г. се наблюдава именно при автомобилите и битовата техника, при които и най-често се прилагат формите на финансиране, съобразени с новите пазарни тенденции (лизинг, потребителски кредит и т.н.). Като следствие на тази тенденция се определя и ръста в потреблението, а от там и на приходите от продажба на резервни части, горива и смазочни материали.

Таблица 12

Нетни приходи от продажби в отрасъл търговия в България

Сектори на търговията	2000	2001	2002	2002 в % към 2001
Сектори на търговията	В млн. лв.	В млн. лв.	В млн. лв.	2002 в % към 2001
Търговия, ремонт на автомобили и битова техника	26567	28078	29396	102.6
Търговия на едро, вкл. търговско посредничество	19745	20566	21755	103.3
Търговия с автомобили и резервни части, горива и смазочни материали	2962	3195	3095	100.3
Търговия на дребно, ремонт на лични вещи и стоки за домакинството	3858	4316	4546	100.8
Обществено хранене	603	683	726	101.9

Източник: Статистически справочник, НСИ, 2003

Необходимостта от по-висока ефективност от дейността обективно обуславя повишаване равнището на специализация и концентрация на търговската мрежа. Специализираната мрежа се развива както чрез големи структуроопределящи обекти, така и чрез многото малки магазини по централните оживени улици на големите градове. В годините на преход към пазарна икономика, след 1990 г. намалява равнището на специализация и относителният дял на специализираната търговска мрежа в общия брой обекти от търговската мрежа. По-значително е намалението при магазините за хранителни стоки и при магазините за нехранителни стоки, на което се отрази разпределянето между тях на смесените магазини. Както бе посочено не се отчитат вече отделно в статистическата отчетност супермаркетите и универсалните магазини. Това може да се определи като съществен недостатък, тъй като те са най-съвременните обекти за търговия у нас. Също така може да се отбележи, че общият им брой е недостатъчен за задоволяването на нуждите на населението, а така също и разпространението им в населените места.

Търговията като отрасъл има всички предпоставки за продължаване на развитието си и за продължаване на тенденцията за увеличаване на броя на обектите, техния размер и броя на заетите в тях. В значителна степен това ще стане и за сметка на по-дребни обекти, а в по-далечна перспектива броят на обектите ще се задържи и даже може да намалява, но ще се увеличават търговските площи за сметка на изграждане на големи структуроопределящи търговски комплекси и обекти - търговски центрове, хипермаркети и супермаркети, универсални магазини, големи комбинирани, комплексни и специализирани магазини.

3. Изводи и препоръки.

След така извършения цялостен анализ на процеса на раздържавяване на предприятията от отрасъл “Търговия”, могат да се направят следните по-важни изводи и заключения:

1. Осъществена е приватизация на близо 85% от всички, предприятия в сектор “Търговия”, които подлежат на раздържавяване. Това говори, че приватизацията в този отрасъл е протекла относително по-бързо от приватизацията в останалите сектори на икономиката в България и върви към своя край.

2. Над 90 % от цялата приватизацията, осъществена до момента в отрасъл “Търговия”, се извърши чрез продажбата на обособени части, което от своя страна доведе до появата на множество нови дребни предприемачи на пазара. Считам, че тази схема до голяма степен е изиграла положителна роля при формирането и развитието на малък и среден бизнес в страната, както и при изграждането на конкурентна среда. Тя е допринесла също и за по-голямата бързина на осъществяването на приватизационния процес в търговията.

3. Силен негативен ефект върху приватизацията в отрасъл “Търговия” оказват липсата на големи инвеститори /в това число и чуждестранни/ и трудно достъпните банкови кредити.

4. В по-голямата част от сключените приватизационни договори в сектор “Търговия” не присъстват така характерните за другите отрасли инвестиционни ангажименти и програми за трудова заетост. Това е свързано пряко с факта, че над 90% от сделките се отнасят за малки търговски обекти, и има положителен ефект за успешното следприватизационно развитие на фирмите. Силно затрудняваща клауза в по-голямата част от договорите, обаче, е неразпореждането с активи на предприятието за определен срок. Така току що приватизираните предприятия и обособени части се лишават от възможността да получат необходимия им за развиване и разширяване на търговската дейност кредит срещу ипотека или залог.

5. Наблюдава се силно развитие на търговията през периода на преход към пазарна икономика, което се изразява най-вече чрез увеличаването на броя на търговските обекти. В същото време значително намалява техния размер и степен на специализация. Значително се увеличава делът й в брутния вътрешен продукт, нараства броя на заетите в нея и може да се твърди, че е преминала изцяло в частния сектор.

Препоръки:

Поради обстоятелството, че приватизацията в отрасъл Търговия е почти към своя край, препоръките, които могат да се направят са по-скоро към развитието на търговията в България и следприватизационния контрол.

1. Дейността, която Агенция за следприватизационен контрол развива като орган, контролиращ сключените приватизационни сделки с държавно имущество, в определени моменти ограничава развитието на търговските предприятия /напр. клаузата, задължаваща новите собственици да не се разпореждат като продават или залагат закупения обект за определен срок/. Въз основа на гореизложеното считам, че е необходимо да се либерализира режима за разпореждане със собствеността придобита, чрез приватизация. Това до голяма степен би улеснило получаването на кредити за малките предприятия.

2. По отношение на все още неприватизираните държавни предприятия, смятам, че ще се постигне максимален ефект по отношение на приходи и прозрачност, ако остатъчните пакети се пуснат за продажба на фондовата борса. Това би допринесло и за по-бързото окончателно приключване на приватизационния процес в сектор “Търговия”.

3. Много все още може да се желае във връзка с външния и вътрешния вид на обектите от търговската мрежа. Това се предопределя и от темповете на развитие на маркетинга като наука, а така също и от утвърждаването на неговото приложение в търговската практика на България. Развитието на продуктовата гама, предлагана от производителите и нарастването на потребностите на потребителите, особено на специфичните и тясно специализирани са в основата на необходимостта от повишаване на квалификацията на търговския персонал. Навлизането на компютърните технологии в търговската мрежа на дребно до голяма степен ще подпомогне наблюдението на процесите протичащи в нея, а така също и коригирането на нежеланите отношения. Важно значение ще има също така стабилизирането на нормативната база и концентрирането на стимули за увеличаване на инвестициите в отрасъла.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Направеният в дипломната работа задълбочен анализ на целия процес по преструктурирането на предприятията от сектор “Търговия” доказа, че приватизацията и реституцията са два тясно свързани процеса, които водят до един и същ резултат – преминаване на собствеността в частни ръце. В този смисъл приватизацията и реституцията стоят в основата на появата на неприкосновена частна собственост и свободна конкуренция, и са предпоставка за изграждането на работеща пазарна икономика.

След провеждането на подробно изследване на приватизационния процес в сектор “Търговия” се достига до няколко по-важни извода, касаещи преструктурирането в отрасъла.

На първо място в дипломната работа бе установено, че приватизацията в търговията протича с относително по-бързи темпове спрямо другите отрасли в икономиката на България и върви към своя край.

Като основен проблем на приватизационния процес в сектор “Търговия” бе отчетена липсата на възможност за външно финансиране на приватизираните предприятия. Преобладаващите малки обекти в търговията не могат да отговорят на високите изисквания от страна на банките и нямат възможност да получат така необходимите им кредити за осъществяване на търговската дейност.

Отчетена е и голямата роля, която играе търговията за развитието на крехката ни пазарна икономика, в т. ч. най-вече за създаването на конкурентна среда. Значението на търговията е свързано и с нарастващия дял, който има във формирането на брутния национален продукт. Нарастването на броя на търговските обекти е динамично и сравнително постоянно през целият анализиран период. То е пряко отражение на динамиката в икономиката на страната като цяло. Особено ясно се отразяват кризата от 1997 г. и последвалото стабилизиране в следствие на въвеждането на паричния съвет в България. Важно значение за развитието на търговията като стопански отрасъл има и напредъка във финансовата и банковата сфера на страната. Това се дължи на навлизането на нови форми на финансиране, които в значителна степен спомага за увеличаване на потреблението.

По много показатели обаче приватизацията в разглеждания в дипломната работа отрасъл прилича на тази, осъществявана в другите сектори на икономиката. Липсата на чуждестранен инвеститорски интерес например, не достатъчно добрата бизнес - среда и малкото финансови постъпления са част от очерталата се обща тенденция на приватизационния процес в България.

Избраната от държавата стратегия - приватизацията в сектор “Търговия” да се извърши чрез продажба на обособени части, доказа през годините, че е правилна. Именно тя спомогна за по-бързото раздържавяване на собствеността в отрасъла и изигра положителна роля при формирането и развитието на малък и среден бизнес в страната. На микро ниво приватизираните предприятия и обособени части се стабилизират и подобряват своята конкурентоспособност, което допринася за експанзията на частния сектор през последните няколко години. Засилва се действието на пазарните принципи в икономиката, осигуряващи траен икономически просперитет.

Приватизацията в отрасъл “Търговия” е важен показател за осъществяването на структурна реформа в България като цяло. За това с цел окончателното приключване на процеса на раздържавяване в този сектор, в дипломната работа бе отправена препоръка остатъчните дялове в предприятията да бъдат продадени чрез фондовата борса. Това ще допринесе за по-голяма бързина и прозрачност на приватизацията, което в настоящия момент е силно необходимо.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Цакова, В., “Приватизацията. Форми. Методи. Процедури”, София, 1994 г.

2. Илиев, Й., “Приватизацията – модел, резултати, последици”, София, 1999 г.

3. Кънчев, Р., “Ние, реституцията и приватизацията”, София, 1992 г.

4. СИ, “Реституцията в Република България”, София, 2000 г.

5. Колектив, “Приватизацията в търговията и туризма”, Велинград, 1996 г.

6. Панков, “Фискални ефекти от приватизацията: Случаят на България и Полша”, Варшава - София, 2000 г.

7. Колектив, “Ускоряване на приватизацията в България”, София, 1998 г.

8. Илиев Й., “Преструктуриране на собствеността” , София, 1999 г.

9. Хорозов Г., “Следприватизационният контрол. Същност. Действие. Последици”, София, 2002 г.

10. Публикации във в.”Капитал”, в.“Банкер”, в.”Монитор”

11. www.priv.government.bg

12. www.ppc.government.bg

13. Данни от Националния статистически институт за общинската приватизация

14. Нормативни актове – ЗППДОбП, ЗОСОИ и ЗПСК

1. Приватизацията в отрасъл Търговия на Република България за периода 1993 – 2003 г.

2. Оценка на развитието на търговията за периода 1993 – 2003 г.

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета