Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Публична адм. >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

Приватизацията на „Булгартабак Холдинг” АД

СЪДЪРЖАНИЕ:

Кратко резюме. 3

Въведение. 4

ПЪРВА ГЛАВА.. 7

1. Теоретично – методическа основа на приватизационния процес в Република България. 7

1.1. Същност на приватизацията. 7

1.2. Цели и принципи на приватизацията. 10

1.3. Обекти и органи на приватизацията. 13

1.4. Методи и техники на приватизацията. 18

ВТОРА ГЛАВА.. 25

2. Анализ на състоянието и мениджмънта на „Булгартабак Холдинг” АД. 25

2.1. Обща характеристика на „Булгартабак Холдинг” АД.. 25

2.2. Производство и продажби.. 32

2.3. Задгранични инвестиции.. 44

2.4. SWOT-анализ на “Булгартабак Холдинг” АД.. 50

ТРЕТА ГЛАВА.. 54

3. Процедура на приватизация на „Булгартабак Холдинг” АД.. 54

3.1. Цели на приватизацията на “Булгартабак Холдинг” АД.. 55

3.2. Анализ и преструктуриране на “Булгартабак Холдинг” АД.. 58

3.3. Социални аспекти на процеса на приватизация. 62

3.4. Международни предложения от Филип Морис. 64

Заключение. 69

Използвана литература. 72

Приложение. 74

 

            Кратко резюме

От известна компания в света, която си оспорваше първото място по износ на цигари със САЩ, днес българският тютюнев Холдинг “Булгартабак” се е свил в тесните рамки на малкия ни национален пазар. В основата на упадъка на неговата дейност е загубата на външни пазари за цигари и тютюн. Прогнозите сочат, че за една година американската компания Филип Морис произвежда и реализира на руския пазар около 55 000 тона цигари, толкова, колкото Булгартабак е доставял за същия пазар до 1991 година.

Булгартабак представлява една сравнително сложна структура. В тази структура влизат 27 дъщерни дружества за преработката на тютюн и производството на цигари. Само две от цигарените фабрики на холдинга, тези в Благоевград и в София, показват висока рентабилност. Смята се, че това се дължи на управленски решения, както и покачването на цените на цигарите. Фабриките в Благоевград и в София произвеждат най-търсените марки цигари – Виктори и Средец.

Държавата не е в състояние да осигури необходимото развитие на “Булгартабак Холдинг” АД, така че да го подготви за свободната конкуренция на общия пазар при приемането на Република България за член на Европейския съюз през 2007 година. Всяко забавяне на приватизацията води до понижаване цената на Холдинга като цяло и на предприятията от групата. Факт е загубата на пазари през последните години. Част от дъщерните дружества в групата са в незадоволително финансово състояние.

От още по-голямо значение е провеждането на социалните програми за преодоляване на последиците от преструктуриране на сектора. Навременната приватизация от една страна ще осигури необходимите средства и, по-важното - ще катализира започналия процес на промяна на поминъка на тютюнопроизводителите към по-доходни, по-качествени и гъвкави дейности. Отлагането на тази изключително важна стъпка само ще задълбочи социалните проблеми на заетите в сектора и ще доведе до значително по-болезнен и стресов преход към други производства при приемането ни в Европейския съюз.

            Въведение

Сериозните проблеми в икономическото развитие в страните с централно директивно планиране, към които спадаше и България, наложиха смяна на системата на управление по пътя на провеждане на радикална икономическа реформа, изразяваща се в децентрализиране, преструктуриране, демонополизиране, либерализиране и приватизиране на икономиката. С тези процеси се цели осъществяването на стопанство, в което пазарът играе роля на естествен регулатор на икономическите процеси.

Приватизацията представлява особен интерес за икономистите, тъй като е съществен елемент от провежданата икономическа реформа в България и пряко допринася за преструктурирането на собствеността в различните сектори на икономиката. Увеличаването на дела на частния сектор и мотивирането на частната инициатива, обаче, са само част от постиженията на приватизационния процес до момента. Трансферът на собствеността и на управлението на икономическите дейности на обществения сектор към частния има за основна задача повишаването на тяхната ефективност чрез поставянето им в конкурентна пазарна среда. Презумпцията е, че личната заинтересованост на собствениците от крайните резултати от стопанската дейност ще осигурят просперитета на собствениците и на обществото като цяло. В този смисъл приватизацията не е самоцелен процес на смяна на собствеността, а е ключов компонент на пазарните преобразувания, който трябва да генерира пазарни промени в икономическите субекти.

Приватизацията на “Булгартабак Холдинг” АД е изключително актуална през последните 10 години и последните 4 правителства, управлявали Република България. Ако при предишните три правителства, политическите, социалните, личните и груповите интереси надделяваха и това възпираше изработването на стратегия, чрез която реално да бъде раздържавен холдинга, то при това правителство натиска от страна на МВФ върху правителството, да се продадат държавните монополи е сериозен и правителството се ангажира с конкретни срокове.

Друг е въпросът, за процедурата изработена от екипа на агенция по приватизация и министерство на икономиката под ръководството на министър Николай Василев. Явното лобиране в полза на един кандидат, както и многократното нарушаване на процедурите, законите, специалната промяна на закона за приватизация от страна на парламента, доведоха до завеждане на няколко дела от участниците във Висшия Административен Съд и провал на сделката.

Въпреки неудобната ситуация, в която са изпаднали приватизационните екипи, ангажимента пред Световната Банка и МВФ по отношение на приватизацията на големите монополи продължава да бъде актуален и предстои разработването на нова стратегия за продажбата на Булгартабак.

Това е неизбежно да се случи и дали стратегията, разработена в тази дипломна работа или бъдещата стратегия, предложена и осъществена от правителството ще се окажат по-удачни, не би могло да се коментира на този етап. Този сравнителен анализ, би могъл да се направи след време, когато сделката е финализирана и когато са ясни всичките и постигнати параметри.

Основна задача, която трябва, настоящата работа да реши е следната:

На базата на разглеждането на “Булгартабак Холдинг” АД като бизнес организация, чрез анализа на външната и вътрешната среда, въз основа на SWOT анализ, да се разгледа процедурата за приватизацията на Холдинга, да се вземат под внимание преструктурирането и социалните аспекти на процеса и в заключение да се направи анализ на следприватизационното развитие от гледна точка на мениджмънта на промяната.

В настоящата дипломна работа се разглеждат същността на дейностите по производство и реализация на продукцията на холдинга, обемите на производство за вътрешния пазар, за износ, производството на смесените предприятия в чужбина, както и специфичните особености по цялата процедура на процеса на приватизация на “Булгартабак Холдинг” АД.

Булгаратабак е уникална организация, която няма аналог в световен мащаб и това прави темата за приватизацията на Холдинга изключително интересна. В световен мащаб нито една компания не е структурирана по този начин, а именно да съчетава производството на тютюн, неговата преработка и производството на цигари. Големите в бранша са се специализирали или в преработката на тютюни или в производството на цигари и се кооперират помежду си.

Неколкократните опити за приватизация през последните години, макар и неуспешни, дават допълнителна информация и виждания, за взимане под внимание на политическата и социална среда от стана на приватизиращите екипи. Точно политическия привкус и силния социален елемент, влияещи върху подготовката на приватизационни процедури са причините, довели до неуспех при досегашните опити за приватизация.

ПЪРВА ГЛАВА

1. Теоретично – методическа основа на приватизационния процес в Република България.

В последните десет години много страни от Централна и Източна Европа  бяха изправени пред необходимостта от преход към пазарно стопанство. За да се изградят пазарните структури и да се задействат пазарните механизми, бе необходима структурна реформа на производството. От почти 100% държавна собственост трябва да се създаде значителен частен сектор, без който не може да съществува пазарната икономика.

Това става по пътя на приватизацията на държавни и общински предприятия, комплекси, земи, банки, застрахователни и други компании.

От икономическа гледна точка е много важно и кои отрасли и предприятия от държавната икономика ще се приватизират, с какви икономически и правни механизми ще се осъществи този процес, така че административната и политическата власт да не се трансформират в икономическа.       

1.1. Същност на приватизацията

Приватизацията /от лат. privatus - частен/ е процес на превръщане на държавна или общинска собственост/ земя, промишлени предприятия, банки, транспортни средства, сгради, акции, културни ценности и др./ срещу заплащане или безвъзмездно предаване - в частна собственост, частно владение или частно ползване. С нея се стимулира икономическия растеж на държавата.

Приватизацията може да има открит или скрит характер. Откритата приватизация е тази, която чрез продажби се извършва публично, прозрачно, пред цялото общество и получава оценка на общественото мнение. Скритата приватизация се осъществява под формата на аренда на държавно имущество за дълъг период от време на частни лица и компании. Приватизацията може да бъде и частична, когато се разпродава само определен дял от държавните акции.

С понятието реституция се означава обикновено физическото възвръщане на собствеността на частни физически и юридически лица насилствено отнета от техните собственици след 09.09.1944 г. В тази връзка е налице и извършване на реприватизация и денационализация. Реприватизацията е връщане на частната собственост, която преди това е била придобита от държавата чрез закупуване или одържавяване. Денационализацията е предаване на държавна собственост, придобита чрез  конфискация или национализация, на предишните частни собственици или техни наследници.

Исторически, приватизацията е възникнала при разпадането на   феодалния строй и възникването на капитализма, когато голяма част от земите на короната стават частна собственост. Такъв процес се извършва и при разложението на Османската империя, когато спахиите превръщат раздадените им  за ползване от султана земи в собствени чифлици. Това става и в поробена тогава България. Следователно, от феодализма до наши дни приватизацията е непрестанен процес, който придобива различни форми, извършва се по различни начини, но е постоянна грижа на държавните управления. Нерядко държавата изкупува губещи  предприятия и продава печеливши все със същата  цел - поощряване на частния бизнес, укрепване на пазарното стопанство и напредък на обществената икономика.

Съществен  е и въпросът  за  социалните последици от приватизацията: кои слоеве могат да участват или да се облагодетелствуват от нея. Това породи масовата приватизация, продажбата с приватизационни бонове, с които значителна част от населението се включва в приватизационния процес. Друг вариант  е получените средства от продажбата на държавната собственост да се вливат във фондове  със социално предназначение / пенсионни, здравноосигурителни, за безработица и др. /, с което се решават социалните проблеми, възникнали при приватизацията.

У нас приватизацията се съчетава с реституция, реприватизация и денационализация, касовата с масовата приватизация и разпределението на получените средства в държавния бюджет и в социалните фондове.

В България приватизацията се извършва с прехвърляне на физически или юридически недържавни лица  на :

-         дялове и акции, собственост на държавата и общините, от търговски дружества;

-         собствеността на цели предприятия, обособени техни части, предприятия, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация, или незавършени обекти на строителството;

-         общински нежилищни имоти, невключени в състава на общински предприятия, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и други).

Раздържавяването в България стартира с приемането на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия през 1992 г. и изготвянето на подзаконовата нормативна база по неговото прилагане.

С цел да се ускори развитието на приватизационния процес и да се постигне успешно финализиране на процеса на раздържавяване, което пряко влияе на икономическата реформа и дългосрочната финансова стабилизация на страната се извършиха редица законодателни промени.

В изпълнение на поставените предизборни цели от страна на българското правителство, касаещи преструктурирането на икономиката и осъществяването на бърза и успешна приватизация в това число и на структуроопределящите за държавата предприятия законодателят изцяло отмени Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия / ЗППДОбП / и прие нов Закон за приватизация и следприватизационен контрол /обн. в ДВ бр. 28/19.03.2002 г./.

С влизане в сила на новия закон настъпват съществени изменения в сравнение с педи действащия ЗППДОП, като целта е да се създадат условия за прозрачна бърза и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите, което съответно има отзвук и сред обществото.

Извърши се закриване на всички отраслови структури, които осъществяваха приватизационни сделки (органи по чл. 3  от ЗППДОП) и единствен орган, оторизиран да извършва продажба на държавното участие в капитала на всички търговски дружества става Агенцията за приватизация.

Със закона се създава и Агенция за следприватизационен контрол, която следва да осъществява контрол по изпълнение на поетите от страна купувачите следприватизационни ангажименти.

Изцяло отпадат преференциалните условия действали в ЗППДОбП, при които се извършваше продажба на акции и дялове от предприятията на работническо - мениджърски дружества (напр. схемите  на разсрочено плащане на покупната цена и др.).

Методът, чрез който преобладаващо са сключвани приватизационни сделки, а именно “преговори с потенциални купувачи” в новия закон вече не съществува.

Освен законодателните възможности, от особена важност за успеха на провежданите икономически реформи е изработването на  приватизационна стратегия, като част от цялостната структурна политика на страната.

Предлаганата приватизационна стратегия формулира целите  при приватизацията  и  начините за постигане на тези цели; предлага прогноза за разгръщането на приватизационните процеси; излага необходимите външни условия за изпълнението на така набелязаните цели.

В тази връзка в Закона за приватизация и следприватизационен контрол е предвидено Агенция за приватизация ежегодно да изготвя план за работа, които да съдържа приоритетите в дейността й за съответния период.

Предвид състоянието на националната икономика, исторически наследените структури на собствеността и неразвити пазарни отношения, основните елементи на програмата за пазарна приватизация са следните:

-         Минималните приватизационни цели за годината;

-         Минимални брой държавни предприятия, които ще се приватизират и приоритетните сектори;

-         Очаквания размер на приходите от приватизацията и начина на тяхното използване;

-         Разходите свързани с дейността по приватизацията;

-         Списъкът на забранените за приватизиране отрасли и предприятия за срока на действие на програмата.

Приватизацията в България стартира от определени позиции. Мащабът и скоростта на приватизацията в перспектива зависят от стартовите условия и от средата, в която институциите ще работят.

1.2. Цели и принципи на приватизацията.

А. Цели на приватизацията.

В съответствие с така определената й роля, стратегията на приватизация си поставя следните цели:

Цели, свързани с оживяване на националната икономика и създаване на надеждна основа за развитието и.

1.      Формиране на ефективни предприятия, с трайни перспективи за развитие.

Конкретни стъпки са насочени към:

-         привличане на надеждни и стабилни купувачи за бързото обновяване на  предприятието и разширяване на пазарните му позиции;

-         привличане на  способни управленски  екипи;

-         привличане на инвестиции;

-         привличане на нови технологии и  ноу-хау;

-         осигуряване на оптимален брой работни места и инвестиции в човешки капитал - преквалификация и  профилирано обучение на работещите.

2.      Ликвидиране на  предприятия, които нямат перспектива за оцеляване - разработване и прилагане на техники за приватизация чрез ликвидация.

Цели, свързани с налагане правилата на пазарно поведение:

1.      Ограничаване участието на държавата и създаване  на оптимални форми на администрация.

Ускорено приватизиране на предприятия от отрасли и сектори, които са особено чувствителни към външна намеса, както и такива значително освобождаващи бюджета от субсидиите и дотациите за тяхното поддържане.

2.      Създаване на голям брой независими стопански и социални субекти, способни да наложат конкурентна атмосфера.

3.      Създаване на условия за формиране на национално предприемачество и развитие на  жизнеспособен национален капитал.

4.      Децентрализация на стопанските решения

С прехвърлянето на собствеността на широк  кръг от собственици стопанските решения ще се взимат на различни нива в обществото.  Икономическата власт ще се разделя  между по-голям брой и различни групировки.

5.      Разбиване на  монополните позиции, които някои предприятия заемат в определени сектори.

Подходът при приватизацията на подобни предприятия трябва да осигури достатъчно надеждни гаранции за обществото, в случаите трансформирането на държавните монополи в частни.  

6.      Ефективно изграждане на капиталови пазари и техните институции.

7.      Формиране на пазар на труда с нови характеристики.

Приватизацията ще има противоречив ефект върху заетостта, но еднозначно допринася за гъвкавост на пазара на труда, за осигуряване на съответствие между квалификацията и технологичните изисквания  на производството, което е свързано с повишаване на работната заплата. В перспектива ще се създадат условия и за разкриване на нови работни места в динамичните отрасли.

Цели, свързани с намаляване на  държавния дефицит

1.      Осигуряване на преки постъпления от продажбите на предприятията. Приходите от продажбата  са  съществен фактор при извършване на приватизацията.

Предлаганите за приватизация предприятия  представляват  част от националното богатство и в тях са вложени огромни ресурси.  Предвид тежкото състояние на  страната, сделките трябва да осигуряват  оптимални постъпления  от продажбите. Продажбата на държавните предприятия може да   намали  външния и вътрешен  дълг на страната.

2.      Ефективно работещите предприятия ще осигуряват чрез данъчните си вноски постъпления в държавния бюджет, които са не по-маловажни от директните приходи от продажбата.

3.      Намаляването на загубите в следствие на ликвидация на обекти ще има оздравяващ ефект върху държавния бюджет.

4.      С приватизацията на предприятията се намира удовлетворително решение на проблема с техните задължения, с което на практика се намалява обема на вътрешния дълг.

Така набелязаните цели са взаимно свързани, но и противоречиви. Във всеки конкретен случай обществото и упълномощените органи са изправени пред въпроса - каква комбинация от цели да  изберат при осъществяване на  приватизационната сделка. Предварително трябва да е ясно, че постигането на едни цели неизбежно ще бъде за сметка на други, като ще се търси начин да се оптимизира цялостния  ефект от  сделката - пряк и косвен. В много случаи   косвеният ефект от приватизацията, който се състои в съживяване на предприятието, разгръщане на неговите потенциални възможности да генерира печалба, увеличаване на постъпленията от  данъците, уреждане на отношенията с кредитори и фирми, към които са поети задължения, запазване и разкриване на нови работни места, и  други, е несъизмеримо по-съществен от прекия фискален ефект - постъпленията от продажбата.  

Предвид съществуващите икономически условия в страната и  значението на всяка от  така формулираните    цели, стратегията за приватизация  в България дава предимство на комплекса от цели, насочени към формирането на  ефективни   предприятия.

Б. Принципи за осъществяване на приватизацията.

1.      Успехът на приватизацията зависи от нейната скорост. Компенсирането на упадъка на държавните предприятия изисква определен темп на приватизация, падането, под който води до абсолютно влошаване на икономическата ситуация и до дискредитиране на процеса. Ето защо ускоряването на приватизацията е принципен за реализацията на стратегията въпрос.

2.      Разширяването на ”ветрилото” от приватизационни техники и опции пред участниците в приватизацията предопределя мащаба на това участие. Възприемането на  гъвкави форми на кредитиране и заплащане са неразделна част от излаганата стратегия.

3.      Появиха се мощни потоци от квази-пари в приватизацията, което наложи съществени изменения в стратегията. Включването на нови финансови инструменти като облигации по “лошите” кредити, задължения по външния дълг и удостоверения по масовата приватизация измениха драстично съотношенията между парични и непарични ефекти от приватизацията.

 Принципно стремежите бяха насочени към обвързване предлагането на обекти с търсенето, породено от емитираните квази-пари, така че да не подкопаят и реалните финансови приходи от приватизацията.

4. Политиката на приватизация трябва да отчита ефектът от нея в неприватизиращите се звена. Фирми, представляващи звена от технологични вериги ще се предлагат за приватизация в пакет или след договорно обезпечаване за известен период, на задълженията  към доставчици и клиенти.

1.3. Обекти и органи на приватизацията.

А. Обекти на приватизация

Обектите на приватизация могат да се класифицират по различни признаци:

-         Според собствеността те биват държавни и общински.

-         Според организационно - икономическата и правната им форма те могат да бъдат преобразувани и непреобразувани в търговски дружества предприятия.

-         Според обхвата - цели предприятия, обособени части или отделно имущество.

-         Според носителя на собствеността – активи или титули на собственост

Комбинираното използване на отделните признаци позволява да се създаде класификация на обектите за приватизация, която включва:

-         Държавни и общински предприятия, преобразувани в акционерни дружества или в дружества с ограничена отговорност, акции и дялове, собственост на държавата и общините.

-         Държавни и общински предприятия, непреобразувани в търговски дружества.

-         Структурни единици на горепосочените предприятия под формата на: обособени части, незавършени обекти на капиталното строителство, дълготрайни активи на действащи предприятия, имущество на ликвидирани предприятия или в процес на ликвидация.

Основните изисквания към държавните и общинските предприятия като обекти на приватизация са: да имат стопанска дейност и да са юридически лица. Други техни признаци като организационна форма, размер на капитала, време на създаване, начин на управление не се явяват съществена предпоставка за превръщането им в обекти на приватизация.

Приватизацията може да обхване цялото предприятие или обособена негова част, като под обособена част се разбира “организационна структура в предприятието, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност”. Това могат да бъдат както правно обособени структурни поделения, така и структурни единици, които нямат този статут, но могат да се обособяват в стопанския оборот. В някои отделни случаи приватизирането на обособени части може да се окаже по-ефективно и целесъобразно от приватизирането на цялото предприятие, а понякога и единствено възможно.

Имуществото на ликвидирани предприятия, което може да се приватизира представлява отделни натурални дълготрайни или краткотрайни активи.

В случаите, когато по стопански или други причини не е целесъобразно предприятието да се запази като цяло или в отделна негова част то се ликвидира, като в процеса на ликвидация и след нейното приключване се продават отделни части от нейното имущество.

Приватизацията на обектите като смяна на собствеността се извършва чрез продажба на:

-         Активи – предприятия, обособени техни части и имущество;

-         Титули на собственост – акции и дялове.

В този смисъл обекти на приватизация са акции и дялове от търговски дружества, които са държавна и общинска собственост.

Б. Органи за приватизация

До приемането на Закона за приватизация и следприватизационен контрол /ЗПСК/, държавата и общините като собственици извършват смяната на собствеността чрез свои органи, упълномощени да осъществяват приватизационните дейности. Органи за приватизация са тези, на които е възложено специално или в допълнение на основните им функции да извършват подготовката, организирането, провеждането и контрола на продажби на различни обекти от името на собственика.

Общофункционални органи, според тогава действащия Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия    /ЗППДОбП/, с компетенции и в приватизацията са Министерския съвет, държавните органи /министерства/ и общинските съвети.

Специализираните институции за организирането и контрола на приватизацията на държавни предприятия са Агенцията за приватизация и Центъра за масова приватизация.

Агенцията е държавен орган към Министерския съвет с висока степен на самостоятелност и независимост на дейността си и с важни приватизационни функции, сред които:

-         Лицензиране на български и чуждестранни оценители;

-         Подготовка на годишните програми за пазарна приватизация;

-         Организиране и провеждане, сключване и контрол на приватизационните сделки;

-         Изготвяне на методически разработки и проекти на нормативни актове за нуждите на приватизационната дейност;

-         Събиране, систематизиране и анализ на предложения за приватизация и приватизационни оценки;

-         Изготвяне на анализи, прогнози и други информационни материали и документи за състоянието и перспективите на приватизацията;

-         Разработване и поддържане на информационни системи за нуждите на приватизационната дейност;

-         Разработване на схеми, становища и препоръки по финансовата организация на приватизационния процес и на конкретни сделки;

-         Проучване на интереса към приватизацията и привличане на надеждни инвеститори

Освен тези общи и перспективни цели Агенцията за приватизация има по-конкретни работни цели, които са съобразени с приватизационната стратегия като:

-         Привличане на чуждестранни инвестиции;

-         Намаляване на бюджетния дефицит;

-         Изграждане на ефективни капиталови пазари и финансови институции.

Другият специализиран орган на Министерския съвет за управление на приватизацията чрез инвестиционни бонове е Центъра за масова приватизация. Центърът организира и координира работата по провеждане на масовата приватизация, като:

-         Подготвя списък на държавните предприятия за приватизация чрез инвестиционни бонове;

-         Организира обсъждането на списъка и информирането на обществеността за включените в него предприятия;

-         Организира отпечатването на инвестиционните бонове, тяхното разпределение, продажба и централизирана регистрация;

-         Приема и обработва заявките за безвъзмездно получаване на акции и дялове от държавни предприятия, приватизирани чрез инвестиционни бонове;

-         Провежда централизирани търгове за продажба на акции и дялове от предприятията, включени в списъка за масова приватизация;

-         Организира разяснителна и рекламна кампания за популяризирането на начина на извършване, целите и значението на приватизацията чрез инвестиционни бонове;

-         Обобщава исканията за обезщетяване чрез инвестиционни бонове и ги осигурява на следващ тур на масовата приватизация.

Центърът координира дейностите по провеждане на масовата приватизация с редица държавни институции.

Друг специфичен орган е Столична общинска агенция за приватизация. Агенцията работи като изпълнителен орган за осъществяване на приватизационната политика на Софийската голяма община. Тя подготвя и внася за одобрение в Столичния общински съвет годишната общинска програма за приватизация и организира нейното изпълнение. Агенцията определя приоритетните за приватизация сектори с обектите в тях, анализира и предлага конкретни методи, подходящи за “малката” приватизация, информира и консултира потенциални купувачи, извършва и други дейности, свързани с приватизацията.

Създаването на специализиран приватизационен орган на равнище община е целесъобразно при наличието на голям брой обекти за приватизиране, какъвто е случаят със столицата. По брой на обекти и размер на капитала им Софийската голяма община е най-значимият собственик след държавата. Предимствата от създаването на специализиран общински орган за приватизация се проявяват в единството на методическата схема и в подходите, в системност и приемственост в работата, професионализъм, повишаване на отговорността, натрупване на опит, засилване на контрола и прочие.

След приемането на Закона за приватизация и следприватизационен контрол настъпват изменения по отношение на органите, осъществяващи приватизационния процес.

Агенция за приватизация запазва статута си и става единствен орган, оправомощен да извършва приватизацията на  държавното участие в капитала на търговските дружества, както и на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие. Във функциите на Агенцията се прехвърлят дейностите, осъществявани от Центъра за масова приватизация, който по силата на ЗПСК се закрива.

Общинските съвети или определени от тях органи са оправомощени да извършват приватизацията на общинското участие в капитала на търговски дружества, на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто общинско участие, както и на общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, които се използват за стопански цели /магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др./, както и незавършени обекти на строителството, невключени в имуществото на общински търговски дружества.       

1.4. Методи и техники на приватизацията.

Конкретните методи, по които  се организира и провежда приватизацията в България са следните:

-         Публично предлагане;

-         Публичен търг на пакети от акции;

-         Публично оповестен конкурс;

-         Преговори с потенциални купувачи;

-         Централизирани публични търгове;

-         Приемане на търгово предложение за закупуване на акции.

Предмет на анализ ще бъдат най-често прилаганите методи на приватизация, намерили отражение в икономическата литература: приватизация чрез търг, приватизация чрез конкурс, преговори с потенциални купувачи, приватизация чрез изкупуване и приватизация чрез инвестиционни бонове.

Приватизация чрез търг:

Търгът се характеризира с публичност. Тя се осигурява с обнародването на решението за провеждане на търга в Държавен вестник и в два ежедневника. Задължителни елементи на решението за търг, които се оповестяват заедно с него, са:

-         Обектът и предметът на търга;

-         Видът на търга;

-         Началната цена и размерът на депозита за участие, определен в процент от тази цена;

-         Начинът на плащане на цената и изискваните обезпечения.

Открит характер имат и други елементи на търга, утвърдени с решението за провеждането му, като:

-         Тръжната документация, включително договора за продажба;

-         Мястото и времето на търга;

-         Възможността за оглед на обекта.

Търгът има такава организация на продажбата, при която потенциалните купувачи се състезават помежду си чрез индивидуално определена от всеки купувач и обявена цена на обекта. Състезаването на индивидуалните покупни цени се извършва с явно или с тайно наддаване.

Търгът с явно наддаване е широко практикувана форма на продажба на обекти, за които се предполага, че проявяват интерес повече купувачи.

При търгове с тайно наддаване предложенията на участниците се предават на комисията в началото на търга в запечатани пликове. Пликовете се отварят веднага след приемането на всички предложения. Председателят проверява, дали са спазени условията на търга за всяко предложение, обявява редовността  му и  офертната   цена. В случай на предложена еднаква най-висока цена от повече участници търгът продължава от тази цена с открито наддаване само между нейните предложители. Търгът се печели от участника, предложил най-висока цена.

Характерно за търга е, че новият собственик на обекта по правило не се обвързва с ангажименти и условия за бъдещата му експлоатация или предмет на дейност. Ето защо той не бива да се предпочита като форма на приватизация за обекти с производства и дейности, чието спиране ще предизвика отрицателни последици, ще създаде дефицит на пазара и напрежение сред потребителите.

Основен момент и в двата вида търг е състезателността. Тя се мотивира от обективни и субективни фактори. Обективни са ценността на обекта и възможните ползи от неговото притежаване и експлоатиране. Оценката на тези фактори предполага предварителна подготовка от страна на купувача, която включва както индивидуална преценка за стойността на обекта въз основа на задължителната информация и оглед на място, така и планиране на неговото развитие. При субективните фактори решаващ е финансовият – като възможност за заплащане на определена цена, близка до предварителната оценка на купувача.

Предимство на търга в сравнение с другите форми на приватизация е, че е относително лесен и бърз за прилагане, има точен и измерим критерий, поради което е труден за оспорване, характеризира се с публичност и прозрачност на процедурите. Затова и той продължи да присъства като метод и в новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол, за разлика от някои други методи, които доказаха през годините, че не са удачни за икономическите условия в България.

Приватизация чрез конкурс:

За разлика от търга, където основна цел е реализирането на максимално висока продажна цена, при конкурса се преследват други цели и по правило няколко цели едновременно. Сред тях най-често са:

-         Запазване предмета на дейност;

-         Запазване на определена численост на персонала или създаване на нови работни места;

-         Осигуряване на целеви инвестиции;

-         Реализиране на иновации;

-         Опазване на околната среда съгласно държавните и международните екологични норми;

-         Забрана за продажба на обекта за определен срок след придобиване на собствеността.

Решението може да съдържа всички или само част от посочените условия, както и други, които отразяват целите на приватизиране на конкретния обект. Постигането на целите се осигурява допълнително с определянето на приоритетите на конкурсните условия.

Провеждането на конкурса става по технология, подобна на търга с тайно наддаване. Основната разлика е в това, че предложенията на кандидатите, освен цената съдържат и други условия и разработки, по които комисията извършва комплексна многокритериална оценка. Основен елемент на предложенията е проектът за стопанско развитие на обекта, т.нар. бизнесплан. От качеството на неговата разработка и главно от съдържанието на стратегиите зависи не само успешното представяне на участниците, но и бъдещото развитие на стопанските обекти. Този документ съдържа широка гама от финансови, стопански, технико-икономически и други параметри, има сложна технология на разработване и на реализация. Основни негови задължителни елементи са:

-         Формулиране на целите във вид на резултати и дейности, по възможност количествено и качествено определени;

-         Комплексен анализ, който включва и разширен финансово-икономически анализ с голям брой икономически показатели и параметри;

-         Маркетингово проучване за конкретната дейност, включително конкурентна среда и изготвяне на пазарна стратегия;

-         Определяне по елементи на инвестиционните и експлоатационните разходи;

-         Бюджетиране /финансово прогнозиране и планиране/.

Бизнеспланът има не само планови, но и координиращи и контролни функции. Той представлява обективно и обосновано предвиждане за бъдещото състояние и развитие на бизнеса. По него могат да се следят и сравняват действително получените резултати. Оценката и анализът на отклоненията от своя страна са основание за вземане на управленски решения.

Специфичното при приватизацията чрез конкурс е, че в договора с купувача се включват задължително условията, при които той е спечелен, както и неустойките при неспазването им. За задълженията, свързани с инвестициите и с работните места, неустойките са определени в размер 50 на сто върху стойността на неизвършените инвестиции и 150 на сто върху средната работна заплата за страната за всяко неосигурено работно място. Неустойките за неизпълнение на останалите условия от конкурса се уточняват между страните и се включват в договора. Така купувачът се задължава да извърши някои последващи действия в определен срок след подписване на договора.

Освен задължителни условия договорът може да съдържа ограничителни и прекратителни, т.е. да забранява или ограничава извършването на определени дейности, свързани с обекта и съответно да бъде прекратен при нарушаването им.

Така, за разлика от търга, където новият собственик придобива неотменяемо пълното право на собственост върху обекта, при конкурса правото на ползуване от новия собственик е в известна степен подчинено на конкретни условия за упражняване правото на владеене и на разпореждане. Доказал своите предимства през годините конкурсът също продължи да присъства и в новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол. Той е предпочитан като метод за приватизация при раздържавяването на големи структуроопределящи предприятия, защото е свързан с гаранции за бъдещото сигурно развитие на приватизирания обект.

Приватизация чрез преговори с потенциални купувачи:

По своите цели, характер и организация приватизацията чрез преговори може да се определи като разновидност на конкурса. Изборът на тази форма за приватизация обикновено става въз основа на предварителни сондажи, проявена инициатива от потенциални купувачи или покана от органа по приватизация на предпочитани инвеститори след проучвания за тяхната надеждност.

Предимство на преговорите в сравнение с конкурса е възможността за достигане на по-висока съгласуваност между изискванията на органа по приватизация и офертата на купувача, за уговаряне на допълнителни условия и елементи на сделката. Това става в преки преговори на един или няколко тура до постигането на резултати, които задоволяват страните.

Когато преговорите се водят с няколко потенциални купувачи, налице е възможност за непосредствено сравняване не само на предложенията, но и на мениджърските качества на различните кандидати.

Приватизацията чрез преговори създава сериозни трудности на органа по приватизация поради сложността и продължителността на предварителната работа по издирване на надеждни купувачи и по проучване на предложенията. Най-слабото място на преговорите като начин за приватизация обаче е възможността за “режисирането” им, за проява на субективизъм, недобросъвестност и пристрастие. Именно по тези причини този метод отпадна от новия Закон за приватизация и следприватизационен контрол, чиято основна цел е прозрачността на сделките.

Приватизация чрез изкупуване /Работническо-мениджърски дружества/:

Приватизацията на държавни и общински предприятия и на обособени техни части може да се извърши чрез изкупуване, ако:

-         Балансовата стойност на дълготрайните им активи не надхвърля 10 млн. лв. за производствени обекти и 5 млн. лв. за обекти в сферата на търговията и услугите;

-         Обектите не са включени в двете програми на национално равнище и не попадат в забранителния списък, подготвен от Министерския съвет, обнародван в ДВ, бр. 74 от 1994 г.;

-         Приватизацията на обектите не нарушава изисквания на закона.

Право за изкупуване на обекти имат само български физически и юридически лица и по-конкретно работниците и служителите на приватизиращото се предприятие, както и наемателите и арендаторите на приватизиращия се обект, при условие че договорите им са действащи към датата на подаване на предложението за приватизация и са сключени до 15 октомври 1993 г.

Формата на приватизация чрез изкупуване беше включена в инструментариума на приватизацията през 1994 г. с идея да даде на колективите и на арендаторите олекотен и бърз начин за извършване на т.нар.”малка” приватизация, т.е. раздържавяването на малки обекти. С това се целеше по-голям обхват на раздържавяването на собствеността. С широкото предлагане на малки обекти в допълнение на масовата приватизация се целеше създаването в кратки срокове на основите на пазарната икономика и съществени подобрения в структурата на собствеността.

Въпреки големите облекчения и привилегии, които имаха работническо-мениджърските дружества /т.н. РМД-та/, а именно за обектите с производствена дейност или в сферата на услугите това бяха:

-         Начална вноска в размер на 10 на сто от цената;

-         Едногодишен гратисен период без промяна на неизплатената част;

-         Разсрочване до 6 години

А за търговски обекти съответно:

-         Начална вноска в размер на 30 на сто от цената;

-         Разсрочено плащане до 5 години;

-         Ежегодно увеличение на стойността на неизплатената част само с 50 на сто от инфлацията за съответния период на предходната година.

РМД-тата не бяха успешен вариант за приватизацията в България. Това бе свързано пряко с липсата на финансов ресурс, необходим за по-нататъшното развитие на предприятието, изплащането на остатъка по цената и връщането на натрупаните през годините кредити. В договорите по сделките с РМД-та, освен това присъстваха задължения за инвестиции и трудова заетост, които при липсата на средства работниците не можаха да изпълнят. Това доведе до нова задлъжнялост към държавата, тъй като им бяха начислени предвидените в договорите неустойки. Твърде често, освен това зад тези дружества стояха други хора, които нямаха право на посочените в закона преференции, но по нечестен път се възползваха от тях.

Всичко това допринесе за отпадането на този метод за приватизация от новия закон.

Приватизация чрез инвестиционни бонове:

По същество това е един цялостен модел за масова приватизация. Тя бе насочена към привличането на голяма част от населението в приватизационните процеси. Беше приложена за държавни предприятия, определени от Министерския съвет и включени в програма, приета от Народното събрание.

Българският модел на масова приватизация беше ориентиран към решаването на два основни проблема, очертали се в хода на приватизацията в страната до 1994 година – бавни темпове и липса на свободни капитали, които да се насочат към приватизацията. Неплатежоспособността на голяма част от българите направи невъзможно широкото участие на населението в пазарната приватизация. Преодоляването на финансовите ограничения изискваше създаването на капитала на приватизацията да стане в първоначално условна форма. Конкретно това се извърши чрез масова емисия на специални финансови инструменти – инвестиционни бонове. Инвестиционният бон представлява поименна ценна книга, с която хората можеха да участват само в приватизацията и която даде право на притежателите й да закупуват дялове и акции от държавни предприятия, определени за приватизация чрез бонове. Това право се реализира пряко от гражданите или чрез инвестиционни фондове. Необходимостта от създаването на инвестиционни фондове като елемент на масовата приватизация се определи от несъответствието между получените финансови възможности от гражданите и неумението на много от тях да ги използват по предназначение.

С придобиването на акции и дялове в приватизираните предприятия собствеността премина в лицата, които са реализирали своите инвестиционни бонове.

Масовата приватизация бе насочена към създаването на голям брой дребни и средни собственици, които да могат реално да влияят върху икономиката. По замисъла на приложения в страната модел на масова приватизация се създадоха множество дребни акционери. Но те реално нямаха възможност да участват в управлението на фирмите, в които бяха съсобственици, а още по-малко в управлението на националната икономика.

ВТОРА ГЛАВА

2. Анализ на състоянието и мениджмънта на „Булгартабак Холдинг” АД.

2.1. Обща характеристика на „Булгартабак Холдинг” АД

„Булгартабак Холдинг” АД представлява холдингова компания, обединяваща 27 дъщерни търговски дружества за обработка на тютюн и производство на цигари в България, както и 5 цигарени фабрики в чужбина в Русия, Румъния и Украйна.  

Булгартабак е създаден като индустриална и търговска компания през 1947 г. С име, традиции в тютюневото производство и стратегически позиции в тютюневата промишленост в българската икономика, Булгартабак се явява един от бързо развиващите се организации с интензивна външна търговия. Уникалните качествени характеристики на българския тютюн, висококачественото производство на цигари, а също така и богатия опит на експертите, работещи в Булгартабак, засилва позициите на компанията, като основен стълб на българската икономика.

В последните години в организационната структура на Булгартабак настъпват изменения. (Виж приложение №1.) През 1993 г. БУЛГАРТАБАК става Холдингова компания, в която участват 22 акционерни дружества, с водещо /господстващо/ дялово участие. Акциите на „Булгартабак - Холдинг” АД са едни от най-продаваемите.

На този етап държавата в лицето на Министерство на икономиката притежава около 92,84 % от акциите на Булгартабак. 6,05% са собственост на различни корпоративни инвеститори, а останалите 1,11% са на индивидуални физически и юридически лица. Търговските дружества съставляващи Булгартабак са относително самостоятелни, тъй като техните активи принадлежат на същият собственик - държавата.

В момента Булгартабак е лидер сред тютюневите компании в Източна Европа и един от най-крупните производители на цигари в Европа. Активите на Холдинга съставляват целия производствени цикъл, започващ от селекцията на видовете тютюни, разсадъчни суровини и материали, изкупуване, преработка и продажба на тютюна, изучаване, изследване и развитие в областта на тютюневата индустрия.

Освен акционерните дружества, влизащи в структурата на “Булгартабак Холдинг” АД, съществуват и 11 допълнителни филиали, които се занимават само със закупуването и продажбата на тютюна. Осем, от които осъществяват комбинирана дейност – изкупуване, преработка и продажба на тютюн, производство и продажба на цигарена продукция. Останалите филиали имат спомагателни функции в системата на Холдинга – производство на филтри, изготвяне на печатните материали, поддържане на запаси и производство на нестандартно оборудване за цигарената индустрия.

 

Фигура 2.1.

Структура на акционерното участие в “Булгартабак Холдинг” АД:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Към 2001 г. В “Булгартабак Холдинг” АД работят 8805 души, от които 6853 са работници.

Фигура 2.2.

Средно списъчен брой на персонала в “БУЛГАРТАБАК ХОЛДИНГ”АД за периода 1997-2001 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Предприятия

Тютюневата промишленост в България има 100 годишна история, голяма част от която принадлежи на Булгартабак.

Производството на цигари в страната осъществяват 9 цигарени фабрики. Фабриките са разположени в градовете Пловдив, Плевен, Хасково, Шумен, София, Благоевград, Стара Загора, Асеновград и Видин. Всички те работят самостоятелно, благодарение на условия, позволяващи осъществяването на пълен технически цикъл за производството и благодарение на собственото им енергийно снабдяване.

Фигура 2.3.

Цигарени фабрики

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наред с оптимално разпределение на производството, на всички места, са разположени технологически необходимите и съвременните складови съоръжения за готовата продукция. На началния етап на производството, машините и оборудването позволява извършването на технологическа обработка на тютюна, в съответствие с последните постижения в тези области. Операциите, свързани с очистването, смесването, сушеното, специалната обработка, опаковката и ароматизиране на тютюна, се извършват на високо професионално ниво и с максимална точност.

Фигура 2.4.

 Тютюневи предприятия (манипулационни)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съвременните производствени линии предоставят възможност за постигане на висока производителност и дава голямо количество готова продукция, която се отличава с високо качество. Съществува възможност за експортиране на големи партиди продукция.

Цеха за производство и опаковка на цигарите е оборудван с машини и комплексни линии с производителност повече от 500 кутии в минута, като, освен високата производителност осигуряват и високо качество на продукцията.

Основната дейност и складовата база са механизирани.

Производствените възможности на системата имат обща производителност 60 млрд. Цигари с филтри в годината, които се опаковат по 20 бройки в меки или твърди кутии. Типа на тютюневата смес, съдържа никотин и катран, съответстващ на стандартите или правилата на здравните изисквания на отделните страни.

Холдинговата компания има многогодишна традиция по лицензирането и маркетинга на производството на световно известни цигарени марки. Политиката на компанията се основава на сътрудничество с основните производители и на взаимна изгода.

Един от филиалите на “Булгартабак Холдинг” АД провежда допълнителна дейност – производство на филтри, печатни материали и опаковъчни продукти.

Изследователската дейност и дейността, свързана с развитието на холдинговата компания, се провежда в тютюневия институт. Сто учени и специалисти работят в областта на генетиката, селекцията, агротехниката, защитата на растителните видове, технологиите и химията на тютюна и тютюневия дим.

Благодарение на почвено - климатичните условия, традициите, опита и умението на българските производители на тютюн и получаваните насоки от експертите на Булгартабак в България се отглеждат висококачествените сортове тютюн – Вержиня и Бърлей. Българския ориенталски тютюн е световно известен и предпочитан за производството на цигари в целия свят.

Тютюневия институт произвежда тютюневи семена, поддържа композициите в разновидностите, развива и контролира качеството на цигарените марки, създава нови марки, развива и прилага практически ефективни решения, консултира, прилага системи за управление и статистически контрол на качеството в цигареното производство /вкл. въвеждането на нови технологии за производство на нови и усъвършенствани марки цигари/, анализира тютюна, цигарите и спомагателните материали за цигари, ароматите и други добавки, като същевременно се обучават кадри за производството и обработката на тютюна.

Булгартабак Холдинг” АД е предпочитана компания в света, а именно от компании в САЩ, Германия, Франция, Египет, Узбекистан, Русия и др.

Фигура № 2.5.

Износ на тютюн по пазарни региони през 2001 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В областта си Булгартабак съперничи с лидерите в Европейската цигарена индустрия. Оборудването, високото ниво на внедрените технологии и ефективния контрол дават възможност за производството на цигари на световно ниво и удовлетворяващи вкусовете на потребителите. Произвежданите цигари обхващат широк диапазон блендове – американски, европейски, вержински, ориенталски. На Булгартабак принадлежат повече от 50 марки цигари, които се групират, по сходни признаци, по съдържание на никотин и катран.

Булгартабак изгражда своите филиали, в съответствие с международните стандарти в близост до конкретни стабилни пазари, със специфични потребности на своите дългогодишни партньори и потребителски вкусове. Булгартабак предлага на своите партньори и клиенти следните видове цигари: "fill flavor", "medium", "lights", "mentol" и "cigarillos".

Следват се новите направления по отношение на дизайна в пакетирането на цигарите. Булгартабак обновява своите 85 милиметрови пакети, а за някои марки се въвежда и 100-милиметров пакет. От 1999 г. на всеки пакет се отпечатва нивото на никотина и катрана.

Собствените марки цигари на Булгартабак доминират на вътрешния пазар. Експортът е основната задача на компанията. Компанията продължава да осъществява своите планове за развитие на експорта с помощта на своите акционерни дружества по производството на цигари на територията на основните потребители – сраните то Източна Европа.

2.2. Производство и продажби

Пазарни особености на „ Булгартабак – Холдинг” АД

Характерно за Булгартабак е, че Холдинга е пълен монополист в производството на цигари в България. Този отрасъл е замислен, проектиран и изпълнен, за да задоволява потребностите от тютюневи изделия на страните членки на СИВ.

След разпадането на СИВ като организация границите на съставляващите я държави се отвориха за чужди инвестиции и по места големите международни тютюневи концерни инвестираха огромни средства за закупуване на местните монополи и фабрики или построиха съвсем нови такива. Българските цигари бяха изтласкани от тези пазари, поради въвеждането на високи вносни мита, веднъж и второ, поради по ниското им качество. Така Булгартабак загуби огромните си пазарни дялове в държави като: Чехия, Полша, Унгария, Словакия и огромна част от пазарните си дялове в Русия, Украйна, Молдова, Беларус, както и някои други страни.

Между 1990-1997 години много голям проблем за Булгартабак се оказа и загубата на голям пазарен дял дори на българския пазар.

Контрабандният внос на известни международни цигарени марки на ниски цени (поради неплащането на мита, акцизи и ДДС) наводни България. Едва през 1998 година този нелегален внос значително намаля, благодарение на затягане на режима на митниците  и това, съпроводено със засилени проверки в търговската мрежа от страна на данъчните власти. На официално внесените цигари според закона за тютюна и тютюневите изделия трябва да има залепен бандерол, което е валидно и за българските цигари. Наличието на бандерол гарантира, че са платени дължимите налози, което върна пазарния дял на Булгартабак до 98% на месния пазар, към март 2003 пазарния дял е 99%. Въпреки това, поради почти спрелия износ в момента, само две от цигарените фабрики – тези в София и Благоевград работят нормално, а останалите седем натоварват мощностите си едва до 10% от капацитета си. Дори тези около 10 % са подсигурени благодарение на поръчките и координацията, осигурени от централата. Подобни проблеми наблюдаваме и при производството и доставката на тютюни и други необходими за индустрията суровини.

Емиграционните процеси през последните десет години много сериозно се отразиха върху производството на тютюни. Традиционно произвеждащи тютюн райони са почти обезлюдени. А хората, наели се да ги отглеждат срещат сериозни трудности със закупуването на разсад, техника, напояване, торене, прибиране, сушене и др.

Много сериозен е въпроса за изкупните цени, където фирмите на Булгартабак и другите фирми, занимаващи се с тази дейност, диктуват цените и поставят в неизгодни условия производителите. В България, за разлика от Турция и Гърция производството на тютюн не се дотира от държавата и по този начин тяхната суровина е по конкурентна на световните пазари.

 

Фигура 2.6.

Динамика на средните изкупни цени  платени от групата Булгартабак по реколти (лева/кг)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


През последните години няма култивирани нови по-продуктивни сортове тютюни. Износът на традиционно известните български ориенталски тютюни почти замря, поради високото съдържание на никотини и катрани, неотговарящи на съвременните световни тенденции да се използват такива.

Освен това БУЛГАРТАБАК в своите търговски марки  (повече от 80 на брой, само 2 други световни компании в този бранш имат повече цигарени търговски марки) използва и вносни сортове тютюни, които не растат в България. А те като процент вкарани в производството са над 40% (за някои марки и повече). Вземайки в предвид, че целофан, станиол, цигарена хартия, филтри и др. се произвеждат с вносни суровини е видно, че целият отрасъл е много силно зависим от внос на суровини и материали.

Фигура 2.7.

Процентно участие на български и вносни тютюни при производството на цигари за периода 1997 - 2001 год.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Тук трябва да включим и вносното оборудване на фабриките – поточните линии, нови технологии и др., които са доста скъпи и непосилни за закупуване от страна на БУЛГАРТАБАК, особено при настоящето свиване на производството и липсата на свежи капитали. Това обрича Холдинга на значително технологично изоставане от водещите в бранша. Световните тенденции са насочени към производство на цигарени марки с по-ниско съдържание на никотин и катрани като Lights, Super Lights, Ultra Lights, различни видове марки с присадени въглени, които абсорбират вредните вещества.

Някои от големите компании произвеждат цигари, чиято хартия е перфорирана чрез лазер в близост до филтъра и по този начин цигареният дим (респективно и съдържащите се в него вещества) се разрежда с въздух.

Производство на тютюни

Булгартабак е крупен изкупвач и износител на тютюн, отгледан в България. За основна част от производството на цигари се използва ориенталски сортове тютюни.

Разполагащи с необходимите почвено - климатични условия, традиции в производството, умението и опита на българските производители на тютюн, а също и експертите на Булгартабак съдействат за придобиване световна известност на качествените и разнообразни сортове тютюн, отглеждани в България в районите Джебел, Крумовград, Неврокоп, Дупница, Тополовград, Харманли, Мелник, Северна България и Източния Балкан.

От общото количество произведен тютюн, основана част принадлежи на източните /ориенталските/ сортове тютюн. Българския ориенталски тютюн е със свойствен и балансиран вкус, приятен и повече или по-малко характерен аромат. Немного от качествата на тютюна се отличава с неутралност, не среща натрапчив и неприятен вкус или аромат.

Разнообразието, специфичните почви и климата в страната е причината за това, че голяма част от българския ориенталски тютюн съчетава в себе си уникално съдържание и аромат, добра сгоряемост и висок папиросен коефициент, около 1 000 – 1 400 цигари на килограм. Още една особеност на българския тютюн се състои в разнообразието от видове тютюни, които се създават и поддържат в течение на много години от българската наука. Екологичната чистота на българския тютюн е още една важна отличителна особеност.

Съдържанието на никотин в българския ориенталски тютюн варира от 0.8% до 2.1%, разтворим въглен – от 7% до 15%, ниско хлорно съдържание – рядко повече от 0.3%.

Фигура 2.8.

Ориенталски сортове тютюн в България - по области

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сорт Бърлей

Първите 155 тона тютюневия сорт Бърлей в България са произведени през 1967 г., в основната си част той удовлетворява нуждите на българската цигарена индустрия.

Получения тютюн е със средни показатели в качествената си характеристика. Производството достига до 5 - 8 хил. т. в следващите двадесет години, а в действителност се движи в рамките на 2 - 3 хил. т. Условия за производството на този сорт тютюн има в Южна България – в районите на Пазарджик, Пловдив, Ямбол и Сливен; северна България – в районите на Силистра, Плевен, Враца, Монтана и Видин.

В тютюневите области на Северна България почвено - климатичните условия за отглеждане на тютюневия сорт Бърлей е сравнително добро и там е и основния район за производството на този сорт.

Фигура 2.9.

Тютюн Бърлей в България - по области

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сорт Вирджиния

Първоначално през 1937 г. в България производството на сорта Вирджиния се извършва в районите на гр. Мъглиж. Получените резултати са обнадеждаващи и съответно започва да се развива производството на този сорт в страната.

През 40-те години в Пловдивския, Старозагорския, Видинския и Плевенския район започва да се строят огнено - турбинни сушилни тип “Ханза”. Така като се проявява засилващ се интерес към този вид тютюн, технологията на производство и сушеното постепенно се усъвършенства. В началото на 70-те години започва масовото тютюнево производство по американски технологии и се внедряват сушилни – “Младогвардеец”. Мощността на производство и изсушаването в страната през този период възлиза на 25 хил. т. В рамките на една година производството на Вирджиния варира в границите на 15-25 хил. т., в зависимост от потреблението.

В действителност мощността на изсушаване обхваща 15 хил.т. Основна част от производството в страната на тютюневия сорт Вирджиния е за вътрешно потребление.

Никотиновото съдържание е 1.2 – 2 %. Съдържанието на въглени е 15 – 25 %, а хлорното съдържание е до 0.5 %.

В страната съществуват райони, в които почвено - климатичните условия, способстват за производството на тютюн с високо никотиново качество на тютюна Вирджиния в количество около 4 - 5 хил. т.

Фигура 2.10.

Тютюн Вирджиния в България - по области

 

 

 

“Булгартабак Холдинг” АД също така изкупува и преработва сортовете Вержиня и Бърлей – местно производство. С помощта на своите сектори “Булгартабак Холдинг” АД целогодишно помага на производителите на тютюн от разсаждането до прибирането на реколтата.

Фигура № 2.11.

 Дял на групата БУЛГАРТАБАК в изкупуването на

произведения в страната тютюн по типове от реколти 1997 г.  до 2001 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Компанията осигурява на производителите безплатни семена и агротехническа помощ. Булгартабак помага на производителите в периода на събиране на реколтата и сушеното на тютюна. За облекчение на производителите, пунктовете за изкупуване са разположени в районите на отглеждане на тютюните, а също така оценката на продукцията се извършва от експертите на място. Помещенията, в които се провежда сортирането на тютюните и неговото сушене са оборудвани по международни технологични стандарти.

Производство и продажба на цигари

“Булгартабак Холдинг” АД е един от крупните производители на цигари в световен мащаб. Използването на съвременно оборудване, приложението на авангардни технологии и строгия контрол върху качеството на продукцията, позволява производството на цигари от световна класа, придържайки се към новите тенденции и нужди на потребителите.

На “Булгартабак Холдинг” АД принадлежат 9 работещи фабрики на територията на България – в София, Пловдив, Благоевград и др. градове и 5 на територията на Русия, Украйна и Румъния, които произвеждат продукти с български марки.

Цигарите, произведени в Булгартабак,  обхващат пълната гама блендове: Вирджиния, Американ, Европейски и Ориенталски. Холдинговата компания разработва и пуска на българския и международния пазар повече от 50 марки цигари, които могат да се оформят в групи по състав, количество никотин и съдържание катрани.

Фигура 2.12.

Дял от общите продажби на 10-те най-продавани марки цигари на “Булгартабак Холдинг” АД през 2001 год.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


През последните няколко години, придържайки се към нуждите на потребителите, БУЛГАРТАБАК започва да произвежда три категории цигари: средна /Medium/, лека /Lights/ и ултра лека /Ultra Lights /.

Фигура 2.13.

Пазарен дял на "олекотени" цигари на вътрешния пазар сравнително за 1999, 2000, 2001 г. и прогноза за 2002 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Едновременно с утвърдените различните марки цигари, БУЛГАРТАБАК предлага и нови асортименти цигари:

-         “Булгартабак 1” - октагонална опаковка с 1 мг съдържание на катран;

-          “Виктори” - супер лайтс, ултра лайтс - 84 и 100 мм;

-          “Ню Виктори” - лайтс и супер с мулти филтър - 84 и 100 мм;

-          “Средец” - изцяло нов дизайн за цялата фамилия от фул флейвър до ултра лайтс и минима - 84 и 100 мм;

-          MM” - лайтс и супер лайтс - октагонална опаковка с мулти филтър;

-         BT 2000” - лайтс - октагонална опаковка с двоен рецес филтър;

-         “Невада” - супер лайтс;

-         Фемина” - слим  90 мм - супер лайтс и ментол;

-         “Хасково” - изцяло нов дизайн за цялата фамилия твърда и мека опаковка - 69, 84 и 100 мм;

-         “Ню Лайн “- лайтс;

-         “Глобъл” - най-новата луксозна цигара на Булгартабак.

В последно време “Булгартабак Холдинг” АД провежда активна политика в посока на развитие и усъвършенстване на съществуващите марки цигари, а също така и по създаването на нови марки цигари със съвременен дизайн и високо качество, отговарящо на последните постижения в областта на цигареното производство. В резултата на провежданата политика са разработени и въведени 25 нови марки цигари. Благодарение на успешно реализираните програми за развитие и утвърждаване на нови съвременни марки цигари на вътрешния пазар в съчетание със съвременните и въздействащи рекламни техники се успява бързо и успешно позициониране и утвърждаване на пазара.

Производствения и Опаковъчния цех е оборудван със съвременни машини и технологии. Пълната производителност на холдинга възлиза на 60 млрд. цигарени кутии, по 20 цигари, в меки твърди опаковки.

Фигура 2.14.

Годишно производство на дружествата - производители на цигари на територията на България по типове опаковка за периода 1997 - 2001г.

(млн. къса).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Експорт на цигари

“Булгартабак Холдинг” АД координира и управлява реализацията, ценовата политика по продажбите на тютюна и тютюневите изделия на външния пазар. Дъщерните дружества в системата на Холдинга се явяват самостоятелни юридически лица, имащи възможност за изкупуване и обработка на тютюна самостоятелно.

В продължение на няколко години експортът се осъществява на базата на външно - търговски договори с чуждестранни изкупвачи – клиенти. В отделни случаи, дъщерните дружества могат да сключват външно - търговски договори самостоятелно, заедно със съгласието на “Булгартабак Холдинг” АД.

В условията на свободна пазарна среда “Булгартабак Холдинг” АД се утвърждава като основен производител на цигари на вътрешния пазар и на експорта. Като за това съдейства и бърза и ефективна промяна в структурата на производството, в съответствие със световните тенденции на развитие на пазара на цигари.

По показателя за обхваната част от общото потребление на цигари в страната България плътно се приближава до показателите и потреблението на страните членки на ЕС.

Още със самото и създаване, през 1947 г. Булгартабак заема място сред лидерите в производството на тютюневи изделия в Централна и Източна Европа. Настъпващите промени в течение на последните 10 години, довеждат до промени не само в структурата на експорта, но и в структурата на основните пазари на БУлгартабак.

С цел съхранение на марките цигари и разширеното присъствие на “Булгартабак Холдинг” АД на пазара на страните от ОНД са създадени и още действащи към настоящия момент съвместни предприятия.

В центъра на основните направления на Булгартабак е експортът на цигари. Експортната политика на Холдинга в областта на цигареното производство осъществява производството на съвременни марки цигари, отговарящи на световните тенденции и потребителски цени, съществуващи в пазарните условия.

Компанията се стреми да укрепи своите позиции на традиционните пазари и да разкрива нови възможности. Трябва да се отбележи,  че продуктите на компанията се възприемат много добре и от пазарите в Израел, Южна Америка, Средния и Далечния Изток, а също така и на други.

Фигура 2.15.

Относителен дял на експортните продажби по направления – 2001 г.

 

 

Усилията през последните години са концентрирани в създаването на предприятия за производството на цигари в източна Европа – Русия, Украйна и Румъния и др. Някои цигарени фабрики вече работят на тези територии, а БУЛГАРТАБАК участва със свои инвестиции, ноу-хау, технологии и инвентар.

2.3. Задгранични инвестиции

С помощта на Холдинговата компания и под нейно ръководство, някои цигарени фабрики, учреждават джойнт венчъри за производството на цигари на територията на Източна Европа – Русия, Украйна и Румъния. В момента работят 5 джойнт венчъри от този тип. Участието от българска страна съставлява около 75%. Предприятията произвеждат български цигари, които са много популярни на съответните пазари.

 

Таблица 2.1.

Годишен производствен капацитет на задграничните

 дружества при двусменен режим на работа към 31.12.2001 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Булгартабак - Белгород” ЗАД е регистрирано на 24 юли 1998 година. Акционер от българска страна в дружеството е “Слънце Стара Загора - БТ” АД със 77% от уставния капитал. Уставният капитал възлиза на 174 761 832 рубли или 5 607 682 лева. При двусменен режим на работа капацитетът на дружеството е 3 500 тона годишно. През 2000 г. са произведени 1 909 тона, а през 2001 г. - 850 тона. В средата на месец август 2001 г. бе завършен и пуснат в експлоатация цехът за подготовка на тютюн.

Фигура 2.16.

Продажби на “Булгартабак - Белгород" ЗАД през периода 1998 - 2001 г. и финансов резултат

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съвместното предприятие “Булгартабак - Сочи” ЗАД е регистрирано на 14.04.1999 г. Акционер от българска страна в дружеството е “Пловдив - БТ” АД със 77% от уставния капитал. Уставният капитал е 126 010 000 рубли или 9 476 000 лв. Капацитетът на фабриката възлиза на 8 000 тона цигари годишно при двусменен режим на работа. През 2000 г. предприятието е произвело - 760 тона, а през 2001 г. - 740 тона. Предприятието разполага с цех за подготовка на тютюн.

 

Фигура 2.17. Продажби на "Булгартабак - Сочи" ЗАД през периода 1999 - 2001 г. и финансов резултат

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Булгартабак - Калининград” ЗАД е регистрирано на 6 март 2000 г. Уставният капитал на дружеството е 10 000 рубли. Акционер в “Булгартабак - Калининград” ЗАД е “Плевен - БТ” АД – 77% от уставния капитал. Капацитетът на дружеството при двусменен режим на работа възлиза на 1 100 тона цигари годишно. През 2000 г. са произведени 27 тона, а през 2001 г. - 15 тона.

Фигура 2.18.

Продажби на "Булгартабак - Калининград" ЗАД през периода 2000 - 2001 г. и финансов резултат

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


СК - Булгартабак” ЗАД е регистрирано на 6 април 2000 г. Дружеството е закрито акционерно дружество с уставен капитал от 18 467 700 рубли. Акционер в “СК - Булгартабак” ЗАД е “Шумен - БТ” АД – 77% от уставния капитал. Капацитетът на фабриката е около 1 200 тона цигари годишно при двусменен режим на работа. През 2001 г. предприятието е произвело 210 тона.

Фигура 2.19.

Продажби на "СК - Булгартабак" ЗАД през периода 2000 - 2001 г. и финансов резултат

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СПТверь Хасково БТ е съвместното предприятие в град Тверь, Руска Федерация. Предприятието е длъжник към бюджета на Руската Федерация и на външни контрагенти в размер на над 2 000 000 щатски долара. От месец юли 2000 година предприятието се намира в производство по несъстоятелност. През периода на съществуването си съвместното предприятие е формирало дълг към “Хасково - БТ” АД в размер на повече от 1 475 000 щатски долара. Направени са постъпки пред Арбитражния съд за търсене на това вземане, произтичащо от неплатени материали, тютюн, транспортни разходи, застраховки, не платени вноски по лизингов договор и неизплатени дивиденти, но обективната преценка налага извода, че тези пари трудно ще бъдат върнати в патримониума на дружеството.

Булгартабак - Полтава” ЗАД е регистрирано на 24 юли 1998 година. Акционер в “Булгартабак - Полтава” ЗАД е “Благоевград - БТ” АД - 80%. Уставният капитал възлиза на 787 500 гривни (350 000 щатски долара). При двусменен режим на работа капацитетът на дружеството е 3 600 тона тютюневи изделия годишно. През 2000 г. са произведени 91 тона, а през 2001 г. 60 тона.

Фигура 2.20. Продажби на "Булгартабак - Полтава" ЗАД през периода 1998 - 2001 г. и финансов резултат

През 1999 г. “Шумен - БТ” АД закупува 80% от акциите на дружество “Ромнед Интернационал” АД. Към момента на приемането на “Шумен - БТ” АД за нов акционер фирменият капитал възлиза на 10 000 000 000 лей или 714 200 щатски долара.

На 19.04.1999 г. “Шумен - БТ” АД е вписан като нов акционер.  Направена е промяна на фирменото наименование от 01.02.2000 г. Акционер в “Булгартабак - Ром” АД е “Шумен - БТ” АД – 80% от уставния капитал. При двусменен режим на работа капацитетът на дружеството е 1 200 тона годишно.

Фигура 2.21.

Продажби на "Булгартабак - Ром" АД през периода 1999 - 2001 г. и финансов резултат

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Видтабак” ООД е регистрирано на 10.05.2001 г. Акционер в дружеството е “Видин - БТ” АД с 80% от дяловия капитал. Капиталът на дружеството е 220 430,95 щатски долара, вноската на “Видин - БТ” АД възлиза на 186 362,3 щатски долара под формата на оборудване за производство на цигари, вноската на сръбския партньор “МВ” ООД възлиза на 34 068,65 щатски долара под формата на рязан тютюн. Годишният капацитет на дружеството е около 1 200 тона при двусменен режим на работа. През 2001 г. предприятието е произвело 35 тона.

Като стратегия за предприватизационно управление на задграничните предприятия на “Булгартабак Холдинг” АД могат да се определят:

-         Подобряване на дистрибуцията на пазара в Руската Федерация;

-         Подобряване на контрола върху работата на смесените предприятия;

-         Предприемане на мерки по връщане на търговските марки  собственост на Булгартабак на територията на Руската Федерация и Украйна;

-         Пускане в експлоатация на предприятието в Румъния;

-         Подобряване на качеството на произвежданата продукция;

-         Провеждане на централизирана търговска политика.

2.4. SWOT-анализ на “Булгартабак Холдинг” АД

След прегледа на производството и продажбите на “Булгартабак Холдинг” АД и след разглеждане на задграничните инвестиции и експортните продажби можем да проследим влиянието на външната среда върху БУЛГАРТАБАК като бизнес организация.

Политическа обстановка

Като държавна фирма БУЛГАРТАБАК се влияе силно от политическата конюнктура и от това коя политическа сила е на власт. Ако разглеждаме последните 10 години, след всички избори и след всеки нов кабинет, ръководството на Холдинга е било сменяно. Това неизбежно се отразява на невъзможността да бъде изградена дългосрочна стратегия и тя да бъде следвана, както и невъзможността за добро ръководене.

Икономическа обстановка

За същия период бе характерна рецесия, последвана от едно стабилизиране на икономиката и постигане на ниска инфлация, което доведе до по-рядка промяна на фиксираните цени. Покупателната способност на консуматорите обаче остана много ниска, което принуждава Холдинга да свива печалбата (в противен случай пушачите биха се насочили към поевтини марки като Арда например). Недостатъчното натоварване на мощностите изяжда сравнително малката печалба.

Социална среда

Страх от безработица (9 000 души персонал). В следствие на кризата се премахват голяма част от социалните придобивки. При евентуална приватизация е неизбежно редуцирането на персонал.

Технологична обстановка

Изоставане в това отношение. Липса на свежи капитали, с които да се модернизират съществуващите активи и да се внедрят нови технологии. Този показател е характерен и за вътрешната среда на бизнес организацията.

Правна уредба

От страна на нормативно - законовата уредба съществуваща понастоящем в Република България върху цигареният бизнес и дейностите свързани с него основно влияние оказват следните закони:

-         Закон за тютюна и тютюневите изделия – фиксирана цена на всички  марки; 10% търговска отстъпка, която се разпределя между търговците на едро и дребно (много често по тази верига има повече от 1 търговец на едро и за търговеца на дребно процента е много малък и той няма интерес от продажби). Това е особено много валидно за вносните цигари, при които търговците инвестират и блокират по-големи средства.

-         Закон за акцизите. При последната промяна на този закон през 2001 г. 10-те % търговска отстъпка също се обложиха с ДДС и така те се намалиха реално до 8.33%.

-         Закон за митниците.

-         Закон за народното здраве и др.

Всички тези нормативни актове са направени по начин, че да предпазват монопола на Булгартабак и да му дадат допълнителни конкурентни предимства.

Таблица 2.2. Схема на SWOT анализ на състоянието на “Булгартабак Холдинг” АД.

 

Силни страни

Слаби страни

·        Огромен капацитет – 72 милиарда цигари на година

·        Сравнително евтина местна суровина

·        Евтина работна ръка

·        Богата гама от търговски марки

·        Традиции в бранша

·        Име на международните пазари

·        Загуба на традиционни външни пазари

·        Влошаваща се конкурентна позиция

·        Остаряла материална база

·        Липса на свежи капитали

·        Изоставане в технологично отношение от световните тенденции

·        Раздут щат, водещ до социално напрежение

Възможности

Заплахи

·        Завоюване на нови пазари

·        Привличане на свежи капитали

·        Създаване на смесени дружества в чужбина

·        Помощ от правителството за намаляване на вносните мита в държавите, които са стари пазари

·        Включване на нови продукти

·        Загуба на собственост – приватизация

·        Появя на конкуренция на местния пазар – такава вече има при изкупуване и преработка на тютюни

·        Ниска покупателна способност на населението

 

 

Основни тенденции на международния пазар

-         Намаляване на технологичните запаси и промяна на блендовете на произвежданите цигари за съответните пазарни зони от страна на основните цигарени производители.

-         Предлагането значително превишава платежоспособното търсене на ориенталски тютюн, което рефлектира върху международните цени.

-         Засилена конкуренция от страна на основните тютюневи дилъри - активно предлагане на тютюневи запаси на ниски цени.

-         Процесите на глобализация на тютюневата индустрия изразени в сливане и изкупуване на дялове между мултинационалните компании.

-         Очакванията са ролята и участието на качествените ориенталски тютюни, включително българските, да се запази в типа цигари “американ бленд”.

Мерките, които Булгартабак трябва да предприеме, за да подобри своето състояние са:

-         Възстановяване на някои стари пазари и разработване на нови такива.

-         Създаване на смесени дружества на територията на някои стари пазари с цел избягване на високите мита.

-         Закриване на някои изцяло неефективни фабрики и производства.

-         Привличане на стратегически инвеститори с големи финансови възможности, което би дало възможност за технологично обновление.

            ТРЕТА ГЛАВА

3. Процедура на приватизация на „Булгартабак Холдинг” АД

В съвременния свят сме свидетели на процеса на глобализация почти във всички области, който процес не подминава и тютюневата и цигарена индустрия. През последните пет години наред с приватизацията на държавния монопол в Мароко (закупен от АЛТАДИС – консорциум образуван от сливането на Френския монопол СЕИТА и Испанския монопол ТАБАКАЛЕРА), Филип Морис закупи ПАПАСТРАТОС в Гърция през 2003 и през септември 2003 цигарената фабрика в Ниш, Сърбия. Другата цигарена фабрика в Сърбия, в гр. Врана бе закупена от БРИТИШ  - АМЕРИКАН ТОБАКО. През 1999 г.  БРИТИШ - АМЕРИКАН ТОБАКО погълна ROTHMANS OF PALL MALL, а JAPANESE TOBACCO се сля с RAYNOLDS TOBACCO.

В условията  на  настояща  либерализация и преструктуриране на икономиката на Република България, както и при наличието на валутен борд и при постоянен мониторинг от страна на МВФ, както и поради ултиматума на Световната банка БУЛГАРТАБАК да бъде продаден в най-скоро време, се очаква да започне нова процедура по приватизацията на Холдинга.

Дълго време откриването на процедура по приватизация на БУЛГАРТАБАК бе отлагана по различни причини, но след като правителството пое ангажимент пред МВФ да приватизира тютюневия монопол, в брой 2/2000 г. на държавен вестник бе обнародвано решение 1356-П от 16 Декември 1999 г. на Агенцията по Приватизация за откриване на такава процедура. Тази процедура бе закрита през август 2000 г. поради неподаване на оферта от единствения кандидат “Филип Морис”. След проведен задълбочен дю дилиджанс от страна на кандидата, същия подаде писмо до Агенция по приватизация, в което се аргументира за причините довели до неподаване на оферта.

На 25 март 2002 г. новото ръководство на Агенция по приватизация обнародва в Държавен вестник откриване на поредна процедура за приватизация на “Булгартабак Холдинг” АД

Интересното в българския вариант на раздържавяване на монопола в сравнение с монополите на другите бивши социалистически страни е че опитите за тази приватизация започна много по-късно.

Вярно е, че Булгартабак е най-големия производител на тютюн и тютюневи изделия в централна и източна Европа и това е една от причините за големи апетити към монопола. В Чешката Република например цигарения монопол  бе приватизиран още през 1992 г. от Филип Морис. В Полша и Унгария през 1993, 1994, 1995 г. бяха продадени всичките  цигарени фабрики по отделно на различни големи световни компании. В Румъния Филип Морис построи чисто нова фабрика за 200 мил. USD, а BAT закупи двете най-големи предприятия. В бившите Съветски републики инвестициите на големите компании в отрасъла надхвърлят 2.6 милиарда USD до края на 2002 г. Интересът, проявяван от големите световни цигарени гиганти е голям, но би бил проявен при процедура съвпадаща с техните интереси.

Политическата ситуация в България също изигра главна роля за забавената приватизация. Всеизвестно е, че почти всички производители на тютюн живеят и го отглеждат в райони със смесено население, а това винаги е било повод за по-специална политика по отношение на производство и изкупуване на продукцията.

3.1. Цели на приватизацията на “Булгартабак Холдинг” АД

Основните цели на приватизацията на дружествата от групата на “Булгартабак Холдинг” АД, са:

-              Привличане на стратегически инвеститори с цел отправяне на положително послание към инвеститорите и обществеността чрез реализация на знакови и големи приватизационни сделки.

-         Осигуряване на максимални парични постъпления от приватизацията.

-         на дългосрочна социална подкрепа на заетите в отрасъла и гарантиране на ефективност на държавната помощ.

-         Запазване на определено ниво на заетост в приватизираните дружества в съответствие с предложената бизнес - програма.

-         Осигуряване ускорено развитие на цигарения и тютюневия сектор.

-         Развитие на чуждестранните пазари на цигари, произвеждани от дружествата в България и увеличаване на експортната им дейност.

-         Преструктуриране на БУЛГАРТАБАК и сектора като цяло, с цел увеличаване на стойността и конкурентоспособността на компаниите и оздравяване на предприятията в лошо финансово състояние.

-         Осигуряване на алтернативна и по-високо доходна заетост на тютюнопроизводителите.

-         Подобряване на инвестиционния климат в страната като част от държавната политика за присъединяване към Европейския съюз.

Предвид досегашния български опит, препоръките на водещите международни консултанти, примера на съседни държави и заявения инвеститорски интерес, се налага изводът, че приватизацията може да започне най-успешно чрез продажба поотделно на дъщерните на “Булгартабак Холдинг” АД дружества.

Отделните дружества на Холдинга ще се продават чрез следните методи:

-         Конкурс;

-         Търг;

-         Конкурс, който приключва с търг;

-         Публично предлагане.

В рамките на приватизационните процедури, дори когато приватизацията не се осъществява чрез публично предлагане на ценни книжа на регулиран пазар, ще се използват методите на капиталовия пазар за тестване и определяне на индикативни цени на дружествата.

Предвиденият подход за приватизация гарантира бързина и гъвкавост на процеса. Осигурява се възможност за постигане на значителна стабилизация и на по-висока стойност на Холдинга след продажбите на отделни дружества и оздравяването на останалите.

Приватизация на най-атрактивните дружества.

Предвижда се приватизацията на дружествата, които представляват най-голям интерес за стратегическите инвеститори, като “Благоевград БТ” и други, да се извърши последователно в рамките на няколко месеца след приключване на подготвителния етап и разработването на тръжните документации.

Предварителните квалификационни изисквания, поставени към кандидатите, ще бъдат насочени към привличане и допускане до участие само на стратегическите, реномирани мултинационални компании с корпоративна история и опит в производството на цигари.

Ще се ограничи участието на държавните монополи, на компании, които не могат да докажат произхода на средствата.

Интересът към дружествата в тази група (основно към “Благоевград – БТ” и “София – БТ”) от страна на стратегически/мултинационални инвеститори винаги е бил сериозен, но поради факта, че те искат да купят само цигарени фабрики (тези потенциални инвеститори не се занимават с тютюнопреработка и са без опит в преструктуриране на подобна Холдингова структура), на практика лишават страната ни от навлизането на значителни инвестиции. Продажбата на всяка цигарена фабрика отделно ще доведе до силна конкуренция и по-високи продажни цени, а допълнителните приходи биха могли да се използват за подпомагане развитието на тютюневия отрасъл.

Приватизация на задграничните дружества.

Целесъобразно е, в приватизационната програма да се предостави възможност на “Булгартабак Холдинг” АД, да продава задграничните дружества на чуждестранни съдружници или чрез търг.

При неуспех на преговорите с чуждестранните партньори или търговете е необходимо да се премине към други форми на трансформация на собствеността, включително и ликвидация на тези дружества.

Само по този начин може да се реши проблемът с натрупването на загуби от тези компании, които на практика не работят. Очакват се минимални приходи от продажбата им, но се предпазва “Булгартабак Холдинг” АД от нови загуби в бъдеще.

По подобен начин трябва да се реши и съдбата на дружествата в незадоволително финансово състояние, като включително се закрият тези от тях, за които извършеният анализ недвусмислено сочи невъзможност за оздравяване и възстановяване на дейността им. Оздравените предприятия от тази група ще останат в рамките на “Булгартабак Холдинг” АД, а при наличие на инвеститорски интерес ще бъдат приватизирани.

Приватизация на остатъчната част от “Булгартабак Холдинг” АД

Със средствата от приватизацията на най-атрактивните дружества ще се оптимизира дейността на останалите дъщерни компании на “Булгартабак Холдинг” АД.

Създава се оздравен  холдинг, в който се концентрират останалите след приватизацията и ликвидацията дружества, както и паричните средства, получени в резултат на приватизацията. Всичко това ще доведе до относително повишаване на цената на холдинга в сравнение с цената, която би се формирала за остатъчния пакет от дружества без провеждане на необходимото преструктуриране.

След оздравяването ще се извърши приватизация на допълнителен пакет от капитала на “Булгартабак Холдинг” АД, в размер, позволяващ на държавата да осъществява ефективен контрол върху корпоративното управление на самия Холдинг и на дъщерните му дружества.

Запазването на относителен контрол на държавата върху управлението на “Булгартабак Холдинг” АД е необходимо най-малко за следните цели:

1. По-ефективно провеждане на политиката в сектора на производството и преработката на тютюна:

-         гарантиране изкупуването на определени количества тютюн и след приватизация на големите цигарени дружества (но не на базата на законово задължение);

-         обезпечаване на социалните аспекти на приватизацията на Холдинга.

2.      Осъществяване на контрол върху изпълнението на задълженията за трудова заетост, поети от купувачите на отделените от Холдинговата структура дружества. Неизпълнението на тези ангажименти ще бъде скрепено с договорни неустойки, чиято ефективна реализация ще се гарантира с извънсъдебни изпълнителни основания.

3.2. Анализ и преструктуриране на “Булгартабак Холдинг” АД

Съществуващата структура на „Булгартабак холдинг” е неефективна и би поставила редица трудности пред бъдещото му развитие и пред приватизационните процедури.

Преструктуриране на “Булгартабак Холдинг” АД

Необходимо е преструктуриране на Холдинга, в две направления:

1.      Оптимизиране начина на вземане на решения в рамките на “Булгартабак Холдинг” АД и рационализиране на взаимоотношенията “Холдинг – дъщерни дружества”, с оглед самото преструктуриране и осъществяване на приватизационните процедури;

2.         Оптимизиране на дейността на компаниите, оздравяване или закриване на проблемни предприятия.

Възприемане на двустепенна система на управление на “Булгартабак Холдинг” АД - Надзорен съвет и Управителен съвет.

Надзорният съвет ще включва министри или заместник-министри, осигуряващи политическата ангажираност и подкрепа към процеса, в това число – одобряване на всички процедури по продажба на дялови участия и активи на Холдинга /практика, доказала своята ефективност в дейността на Българската консолидационна компания при приватизацията на банковия сектор/. Съставът на надзорният съвет гарантира и ефективното провеждане на държавната политика в сектора на производството и преработката на тютюн.

Управителният съвет ще е оперативен орган.

Важен елемент е преструктурирането на предприятията с цел подготовка и извършване на приватизацията им.  

Необходимо е формиране на напълно самостоятелни бизнес единици, което на практика означава, прехвърляне от “Булгартабак Холдинг” АД към дъщерните дружества на съответните регистрирани търговски марки (включително и тези, регистрирани в чужбина), лицензи за извършване на производство на цигари, други обекти на интелектуална собственост, както и категоричното идентифициране на останалите правни финансови взаимоотношения с Холдинга и останалите дъщерни дружества.

Марки за стоки и услуги, собственост на “Булгартабак Холдинг” АД

“Булгартабак Холдинг” АД е притежател на марките за стоки и услуги в групата БУЛГАРТАБАК. Марките основно са регистрирани за цигари, тютюни и принадлежности за пушачи, опаковки, реклама, услуги и други.

Марките представляват част от имуществото на “Булгартабак Холдинг” АД и са включени в активите на дружеството. Холдингът като притежател на марките, е предоставил чрез отстъпване на лицензии на дъщерните си дружества правото да използват марките за производство и реализация на цигари.

Всъщност най-голям интерес за инвеститорите представляват марките, пазарът им и лицензиите за производство на цигари. Прехвърлянето на марките е съществена част от преструктурирането на Холдинга.

Създаване на благоприятна среда за развитие на приватизираните дружества

Създаването на благоприятна нормативна и институционална среда за развитие на промишлената обработка на тютюн и производството на тютюневи изделия от една страна ще доведе до постигане на по-високи продажни цени, както на отделните предприятия, така и на акциите на Холдинга, а от друга – е необходима за следприватизационното развитие на отрасъла и за социалното положение на заетите в него.

Лицензионни режими (Разрешения за промишлена обработка на тютюн и производство на тютюневи изделия)

С цел осигуряване на възможност за успешно развитие на приватизираните предприятия и осигуряване на конкурентоспособност на отрасъла на международния пазар, Правителството се ангажира с оптимизиране на режима на издаване на разрешения за промишлена преработка на тютюн и производство на тютюневи изделия. В консултации с инвеститорите и местните преработватели на тютюн и производители на цигари, Правителството ще цели постигане на:

-         максимална прозрачност и предвидимост за инвеститорите на процедурата по лицензиране;

-         защита на лоялната конкуренция, чрез въвеждане на най-високи световни стандарти спрямо кандидатите за разрешения.

За да се осигури равнопоставеност между всички инвеститори и да се постигне възможно най-висока цена в условия на състезание, “Булгартабак Холдинг” АД ще поеме за определен срок задължение спрямо инвеститорите да не произвежда чужди марки цигари, собственост на конкуренти на инвеститорите, приватизирали предприятия от групата. Подобен ангажимент е икономически обоснован както за Холдинга, така и за отрасъла производство на цигари. Поемането му ще доведе до по-високи продажни цени на предприятията на “Булгартабак Холдинг” АД и ще стимулира инвестициите в модернизиране на съществуващи и изграждане на нови производствени мощности, като единствена възможност за възползване от благоприятната среда и традиции в производството на цигари.

Цени на цигари и суров тютюн, мита и акцизи

Цените на цигарите, цените на суровия тютюн, вносните мита на цигарите и акцизите оказват значително влияние върху оценката на едно цигарено предприятие и са от съществено значение за инвеститорите.

Нормативната база понастоящем (Закон за тютюна и тютюневите изделия и Правилника за приложението му) предвижда регистрационен режим на цените на тютюневите изделия. Те се фиксират с Постановление на МС, като вносителят/производителят има право на обосновани предложения в съответните срокове пред съответните компетентни органи (Министерството на икономиката).

Министерският съвет определя цените на дребно на цигарите. На инвеститорите ще бъде дадена яснота и предсказуемост относно този механизъм за определяне на цените, за да могат да оптимизират своите портфейли от марки.

Правителството определя всяка година и цените на суровия тютюн, съобразно качеството и произхода. Както и при цигарите, инвеститорите ще следва да получат уверение за предсказуемост и гъвкавост при формирането на тези цени.

С оглед запазване на регулаторните функции на държавата в сектора за относително по-дълъг период от време и като елемент от политиката за запазване на средата, в която оперират дружествата, контролната функция на държавата върху ценообразуването би следвало да се запази за периода до 2007 година. С цел подобряване на бизнес климата и с оглед осъществяване на плавен преход към пазарно определяне на цените, в рамките на периода до 2007 година, все пак ще се осъществява постепенно либерализиране на режима на определяне на цените, доближаващо се до практиките в Европейския съюз.

Високите вносни мита на цигарите са важен фактор, съдействащ за успеха на „Булгартабак Холдинг” в България. Тъй като стойността на компаниите зависи от евентуални промени, намаляването на вносните мита с цел преговорите и предприсъединителните ни споразумения с Европейския съюз, ще засилят конкуренцията на българския пазар от страна на чуждите производители. Правителството ще предостави максимална защита на  цигарите, произвеждани в България, в рамките на ограничените от присъединителния процес, възможности. Правителството ще предостави на инвеститорите информация относно всички планирани промени.

Правителството отбеляза напрeдък в борбата с контрабандния внос, въобще, и в частност вноса на цигари и други акцизни стоки. Политиката на Правителството е да продължи усилията в тази насока. Самият факт, на установяване на големи стратегически инвеститори и евентуалното производство и на техни марки цигари в България също ще допринесе за намаляване на контрабандата.

3.3. Социални аспекти на процеса на приватизация

Преструктурирането на “Булгартабак Холдинг” АД, неминуемо ще доведе до оптимизиране на заетите във всички дружества от групата – както приватизираните, така и оздравените.

Специфичните мерки за преодоляване на отрицателните социални последици на приватизацията, предвидени от стратегията са в няколко насоки:

1.      Специфични мерки:

-         поемане на задължение от страна на инвеститорите да запазят определено ниво на заетост в приватизираните от тях дружества;

-         подпомагане на тютюнопроизводителите, чрез изкупуване фиксирани количества тютюни от остатъчния “Булгартабак Холдинг” АД;

-         реализация на социални програми за преквалификация и осигуряване на алтернативна заетост;

2.      Общодостъпни мерки:

-         мерките на социална защита, предоставяни от Кодекса за социално осигуряване;

-         активните мерки за заетост по Закона за насърчаване на заетостта.

Понастоящем персоналът на “Булгартабак Холдинг” АД е значително по-голям от необходимото и поради това преструктурирането му ще бъде свързано със съкращения на част от този персонал.

С цел минимизиране на социалната цена на процеса на приватизация ще бъде изискано от потенциалните купувачи да посочат в бизнеспрограмата си предложение за поетапно съкращение на персонала, както и предложение за запазване на определен брой заети лица.

До голяма степен българските тютюнопроизводители са зависими от изкупуването на суров тютюн от страна на Булгартабак. Ориенталският тютюн е от особена важност, тъй като повечето тютюнопроизводители отглеждат този сорт тютюн. Преминаването от ориенталски към други сортове тютюн е ограничено поради географски и климатични причини. “Булгартабак Холдинг” АД изкупува тютюн за две цели: за производство на цигари и за продажба на преработен тютюн.

В същото време използването на български ориенталски тютюн за нуждите на цигарите на Булгартабак показва тенденция на спад, която се дължи на увеличаването на дела на цигарите Американ и Вирджиния бленд на българския пазар, както и на изискванията за намаляване на количествата катран и никотин в цигарите.

Независимо от това, националната стратегия за производство на тютюн предвижда удвояване на износа на ориенталски тютюн.

Схемата за гарантиране бъдещето на тютюнопроизводството в България чрез регламентирането на задължение всички производители на цигари (не само от дъщерните компании на “Булгартабак Холдинг” АД) да купуват определен процент български тютюни е неефективно и неустойчиво в дългосрочен план. От една страна, то е в състояние да откаже стратегическите кандидати от участие в приватизационните процедури или най-малкото да доведе до занижени ценови предложения (особено при по-високи нива на защитата) и от друга, мярката не е обоснована на пазарни принципи.

Защитата на тютюнопроизводителите би се гарантирала чрез запазване на контрола на държавата върху остатъчната холдингова структура /гарантирано изкупуване на фиксирани количества/ от една страна и от друга – чрез нарасналото производство на цигари /резултат от успешна приватизация/.  

Нарастване на производството на тютюн може да бъде постигнато чрез увеличаване качеството на преработката на тютюни, което ще изисква инвестиции и трансфер на ноу-хау в преработвателните фабрики, за да бъдат достигнати международните стандарти.

Въпреки всичко, е необходимо поддържането на значителна и ефективна финансова подкрепа от страна на държавата за заетите в сектора, която чрез фонд “Тютюн” и други мерки може постепенно да се насочва не само към изкупуването на определени количества тютюн, а и към плавна промяна на поминъка към екологично земеделие и животновъдство, туризъм и малки и семейни предприятия. Това стратегически ще донесе дългосрочно развитие на заетите досега в тютюневия сектор и повишаване на техните доходи. Трябва да се отбележи, че наред с държавната подкрепа биха могли да се ползват редица фондове на Световната банка и на някои европейски институции за подобен род развитие. Не е ефективно и реалистично да се залага само на тютюнопроизводството и то чрез държавна субсидия – така или иначе този сектор има неясно бъдеще и несигурни пазари с приближаването ни към Европа.

Независимо от това с подкрепата на държавата и/или Холдинга, както и с част от приходите от приватизация може да бъде създаден специален фонд, който да изследва тенденциите в сектора и да събира проекти за промяна на поминъка и подобряване на социалното положение на заетите в сектора, както и да субсидира програми и проекти за стартиране и развитие на самостоятелен бизнес. Социалните програми, чиято реализация ще се финансира от този фонд, изискванията към проектите, условията и редът за кандидатстване за финансиране ще се разработят съвместно с представители на синдикатите, признати за представителни на национално равнище успоредно с изготвяне на информационните меморандуми, тръжните и конкурсните документации за отделните дружества.

Общите мерки, които може да предприеме държавата съгласно Закона за насърчаване на заетостта и Кодекса за социалното осигуряване предлагат:

-         изплащане на парични обезщетения на съкратените лица;

-         обучение в предприемачество за започване на дребен бизнес, включително чрез  ползване на кредити от Гаранционния фонд за микрокредитиране;

-         професионално обучение за придобиване на нова или допълнителна квалификация;

-         включване в програми и форми за субсидирана заетост и други.

3.4. Международни предложения от Филип Морис

Към настоящият момент интерес към раздържавяването на “Булгартабак Холдинг” АД са проявили компаниите "Филип Морис", "Бритиш Американ Табако", "Импириъл Табако" и "Галахар груп".

Международната компания Филип Морис е може би най-подходящият претендент, с оглед на целите и стратегията за приватизацията на Холдинга, които правителството е поставило.

Главните цели на правителството за това преструктуриране са:

-         Подобряване на конкурентоспособността на българското производство на цигари с цел бъдещо следващо европейско издигане;

-         Насърчаване на износа на българския ориенталски тютюн;

-         Минимизиране на отрицателното социално въздействие, произлизащо от преструктурирането;

-         Да се разделят задграничния и националния бизнес на БУЛГАРТАБАК;

-         Да се подобри привлекателността на България към потенциални чужди инвеститори в тютюневата промишленост за тютюн, както и за други промишлености.

За да се постигне желаният успех, който правителството обмисля е необходимо да се правят индивидуални планове за текущото положение и бъдещия потенциал на националните и задгранични филиали на БУЛГАРТАБАК. Да се изгради стратегия за продажбата на активите (земя, фабрики, търговски марки и други активи) на тези филиали, които  имат бъдещ потенциал. Да се изберат подходящи чужди инвеститори, които да допринесат за развитието на промишлеността. Да се изискват смислени и реалистични проекти от тези инвеститори във връзка с приватизацията. Да се изискват приемливи гаранции на работа на тези инвеститори и да се обоснове използването на постъпленията от продажбата на активите. Да се избере социално  приемливо преструктуриране на тези филиали.

Предложения за приватизацията на Булгартабак от Philip Morris International.

Историята на Philip Morris International в българската тютюнева промишленост започва от преди двадесет години, когато компанията дава разрешително на Булгартабак да произвежда MARLBORO в неговите фабрики. През годините, Филип Морис наблюдава развития в пазарът и през 2000 година компанията изяви желания във връзка с предложената от правителството приватизация на Булгартабак.

Компанията Филип Морис приветства намерението на правителството за приватизацията на българската тютюнева промишленост и прави предложение за приватизацията на “Булгартабак Холдинг” АД.

За да се оптимизира процесът на приватизация на българската тютюнева промишленост, компанията Филип Морис предлага правителството да обедини усилията си в следните насоки:

Продажба на печелившите фабрики и марки на стратегически инвеститори. Българското правителство да се насочи към продажба на активите (земя, фабрика, търговска марка и други активи) на всеки печеливш филиал “Булгартабак Холдинг” АД.

Гаранция за служителите и работниците. Потенциалните инвеститори трябва да гарантират нивото на заетост за определен период от време  и да предложат справедлив вариант за бъдеща заетост.

Ориенталски тютюн. Инвеститорите трябва да подпомагат бъдещото производство на тютюн в България, с акцент производството на ориенталски тютюн, който е главният поминък в секторът за тютюн.

Специален фонд. Българското правителство трябва да установи специален фонд, който да се финансира извън постъпленията от процесът на приватизация, който да бъде използван преструктуриране на филиалите, които не могат да се приватизират. Този специален фонд ще подпомага съкратени служители след процесът на приватизация.

Институт за тютюн. Ще бъде подходящо с приватизация на “Булгартабак Холдинг” АД, институтът за тютюн да стане отделна институция към правителството. Основна дейност на института да бъде независимото измерване и тестване на компонентите на пушека и цигарите, произведени в България.

Задгранични дружества. Правителството трябва да продаде чрез отворена и ясна оферта всеки чужди филиали на “Булгартабак Холдинг” АД отделно от националните дружества, заедно с правата на търговска марка.

Защитата на инвеститорите. Българското правителство трябва да установи ясни критерии под кои страни, които не придобиват произвеждащи оборудвания като следствие от приватизацията щеше да бъде процес упълномощен да инсталира нова цигара, произвеждаща оборудвания в България. Приемливите критерии могат да включат плащане за разрешително за производство, изискването да установява леснота за пълно комплексно автоматизирано производство, включване на първостепенно преработване, и отдаденост ще купи български тютюн.

Според Филип Морис след процесът на приватизация, правителството трябва да преосмисли промените в регулирането на обкръжаващата среда, в която оперира тютюневата промишленост в България.

Либерализация на цените. Цялостната либерализация на цените на цигарите, подлежи на Закона за тютюна и тютюневите изделия, както и на Закона за защита на конкуренцията.

Структура на акциза. Реформата на текущата система за определяне на акциза спрямо изискванията на Европейският съюз. Да се предвидят умерени увеличения на данъците, така че  цигарите да остават приемливи за българският потребител.

Мита при внос. Намаление на ставката на митата при внос на тютюн. Това намаление е съществено, за да се привлекат международни компании, които да произвеждат и продават тютюн в България, и които Филип Морис ще използва като бъдещи партньори.

Закон за тютюн. Приемане на нов закон за тютюна и тютюневите изделия, който да е благоприятен за всички заинтересовани.

Мениджмънт на промяната

От 1990 година компанията Филип Морис е най-активната и най-преуспяващата международна компания за производство на цигари, спрямо инвестиции в приватизирани предприятия за тютюн в Централна и Източна Европа.

Следприватизационните промени, които компанията Филип Морис предвижда са:

-         Поддържане на съвременни технологии и модернизация на съществуващото оборудване за преработка на тютюн, производство на филтри, производство на цигари, както и опаковки и етикети.

-         Развитие и подсилване на съществуващи подобрения на националното производство на търговските марки и въвеждане на нови по-леки цигари и разширяване на производствената линия.

-         Подобряване на разпространението и маркетинга на всички марко цигари произведени от компанията.

-         Бъдещо развитие на компанията и нейните служители, подобряване условията на труд.

-         Предоставяне на стратегии за безопасност и сигурност в условията на труда, както и програми за подобряване на околната среда.

-         Предлагане на програми за трениране и развитие на ръководство, за  обучение и развитие на персонала.

Компанията Филип Морис предвижда да участва активно за подпомагане дейностите на местните общини, развитие и предлагане на младежки програми за предотвратяване на тютюнопушенето, както и работа с правителството, неправителствени организации и други по въпроси свързани с бъдещото развитие на компанията.

Международната компания Филип Морис приветства възможността, която Правителството на България предоставя за раздържавяване на тютюневата промишленост.

Заключение

Политическата промяна в Централна и Източна Европа доведе до икономически реформи. Усилията да се модернизират местните производства изисква инвестиции в оборудване, технологии и др. Под централизираната система за планиране, която беше преобладаваща в Централна Европа, промишленостите на цигарената индустрия бяха държавни монополи.

Приватизацията на държавните компании за производство на тютюн и цигари е придружена от програми за реформа и либерализиране на икономиката.

Двата неуспешни опита от различни правителства за приватизация на “Булгартабак Холдинг” АД като цяло, чрез пакетна продажба на всички дружества от групата, недвусмислено показват необходимостта от концептуално различна стратегия за приватизация.

Като се имат предвид препоръките на водещите международни консултанти, протеклата в началото на 90 години приватизация на сектора в Централна Европа, а и съвременният пример на съседна Сърбия, се налага изводът, че успешна приватизация на групата Булгартабак е възможна само при осъществяването на самостоятелни сделки за приватизация на отделните дружества. Този подход би съответствал и на предмета на дейност и структурата на водещите международни компании, които извършват или само производство на цигари, или само манипулация и търговия на тютюн, но нe и двете дейности едновременно.

Придобиването на ключовите дъщерни дружества от стратегически инвеститори, притежаващи необходимите финансови възможности, познания и управленски опит, може да донесе редица ползи, както на микроравнище - конкурентоспособност на тютюневия ни отрасъл в световен мащаб, така и на макрониво - за държавата.

            На макроравнище ползите следва да се разглеждат в няколко аспекта:

-         Нарастване на конкуренцията, включително по отношение на изкупуваните тютюни, което ще доведе до нарастване на изкупните цени.

-         Възможност за увеличение на приходите, включително от акцизи и данъци, в резултат на увеличаване стойността на продажбите при по-добро и ефективно функциониране на компанията.

-         Създаване на предпоставки за намаляване на контрабандния внос на цигари.

-         Подкрепа на финансовия пазар.

-         Приходите от приватизацията ще осигурят значителни постъпления.

Ползите директно за компаниите са свързани със създаване на възможности за:

-         Успешно преструктуриране - преструктурирането изисква време, човешки ресурси и финансови възможности.

-         Извършване на значителен обем инвестиции в компаниите от системата на Холдинга, предназначени за модернизиране на оборудването.

-         Разрешаване на проблема с неизплатените заплати на работниците от структурата на Холдинга и изплащане на задълженията към бюджета.

-         Разширяване на външните пазари.

-         Привличане на ноу-хау и човешки ресурси. Едновременното използване на възможностите на Холдинга и потенциала на купувача ще създадат допълнителни перспективи за развитието на компанията.

Независимо от избраният метод за приватизация на “Булгартабак Холдинг” АД трябва да бъде гарантирана максимална прозрачност и равнопоставеност на кандидатите с цел постигане на по-голяма състезателност.

В договорите за приватизацията трябва да се включва поемане на задължение за запазване на определен брой работни места след приватизация на дружеството. Конкретният брой за всяко отделно предприятие да се определя преди стартиране на приватизационната процедура, след изготвяне на анализите за финансовото състояние на дружествата и ефективността на организационната им структура, както и след проведени разговори с браншовите синдикални организации.

Изпълнението на поетите с договора за приватизация задължения да са осигурени с инструментите, предлагани от търговското и корпоративното право, включително предоставянето на обезпечения и на извънсъдебни изпълнителни основания, които да гарантират бързо и сигурно изпълнително производство. Контролът по изпълнение на договорите да се осъществява от името на “Булгартабак Холдинг” АД.

При неизпълнение на задължението за запазване на определен брой работни места, трябва да бъдат уредени както минимални нива на обезщетения на работниците, съкратени в резултат на неизпълнението, така и договорни неустойки, които ще попълват специалния фонд за финансиране на активните мерки за заетост спрямо последиците от преструктуриране и приватизация.

Всички приходи от продажби трябва да влизат в патримониума на Холдинга, като собственик на акциите на дъщерните дружества и да бъдат използвани за следните цели:

-         изплащане на просрочени задължения за трудови възнаграждения;

-         покриване на разходите за преструктуриране и приватизация;

-         формиране на фонд за финансиране на социалните последици от приватизацията, включително на активните мерки и програми за заетост;

-         оздравяване на останалите предприятия от Холдинга;

-         изплащане на дивиденти в полза на акционерите.

По този начин ще нараства стойността на останалите в Холдинга дружества

Използвана литература

1.      Георгиев, В., „Приватизационните фондове”, София, 1996

2.      Димитров, Л. и др., „Следприватизационно развитие на предприятията в България”, София, 1999

3.      Жекова, Ил., Г. Рашкова, „Приватизация: Международен опит и българска практика”, изд. Примтрейд, София, 2001

2.      Илиев, Й., “Преструктуриране на собствеността”, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1999

3.      Илиев, Й., „Приватизацията - модел, резултати, последици”, София, 1999

4.      Кънчев, Р., “Ние, реституцията и приватизацията”, София, 1992

5.      Митов, Ал., „Собственост; Инвестиции; Приватизация”, изд. Дъга, София, 1998

6.      Митов, Ал. и др., „Приватизация; Инвестиции; Ценни книжа”, изд. Дъга, София, 1999

7.      Попов, Т., “Приватизацията от закона към практиката”, ИК “Труд и право”, София, 1993

8.      Таджер, В., А. Делчев и др. “Производство по несъстоятелност и работническо-мениджърска приватизация”, ИК “Труд и право”, София, 1997

9.      Хорозов Г., “Следприватизационният контрол. Същност. Действие. Последици”, София, 2002 г.

10. Цакова, В., “Приватизацията”, Университетско издателство “Стопанство”, София, 1994

11. Янкова, Л., Стоев, П., “Приватизацията – анализи, решения, техники, оценки”, Варна, 1993

12. Годишни отчети на “Булгартабак Холдинг” АД

13. Стратегия за приватизация на “Булгартабак Холдинг” АД

14. Закон за приватизация и след приватизационен контрол, Обн., ДВ, бр. 28 от 19.03.2002 г., доп., бр. 78 от 13.08.2002 г., изм. и доп., бр. 20 от 4.03.2003 г., бр. 31 от 4.04.2003 г., в сила от 4.04.2003 г.

15. Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия – (отменен), Обн., ДВ, бр. 38 от 8.05.1992 г., изм. и доп., бр. 51 от 24.06.1994 г., изм., бр. 45 от 16.05.1995 г., бр. 57 от 23.06.1995 г., изм. и доп., бр. 109 от 15.12.1995 г., в сила от 15.12.1995 г., доп., бр. 42 от 15.05.1996 г., в сила от 15.05.1996 г., изм. и доп., бр. 45 от 28.05.1996 г., бр. 68 от 9.08.1996 г., в сила от 9.08.1996 г., бр. 85 от 8.10.1996 г., попр., бр. 86 от 11.10.1996 г., доп., бр. 108 от 20.12.1996 г., в сила от 20.12.1996 г., попр., бр. 109 от 27.12.1996 г., изм., бр. 55 от 11.07.1997 г., изм. и доп., бр. 61 от 1.08.1997 г., бр. 89 от 7.10.1997 г., изм., бр. 98 от 28.10.1997 г., изм. и доп., бр. 122 от 19.12.1997 г., бр. 39 от 7.04.1998 г., попр., бр. 41 от 10.04.1998 г., доп., бр. 70 от 19.06.1998 г., изм. и доп., бр. 12 от 12.02.1999 г.

16. Закон за тютюна и тютюневите изделия, Обн., ДВ, бр. 101 от 30.11.1993 г., изм., бр. 19 от 2.03.1994 г., в сила от 1.04.1994 г., изм. и доп., бр. 110 от 30.12.1996 г., изм., бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., бр. 113 от 28.12.1999 г., изм. и доп., бр. 33 от 21.04.2000 г., бр. 102 от 15.12.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., доп., бр. 110 от 21.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., бр. 20 от 4.03.2003 г.

17. www.bulgartabac.bg -  Официален сайт на “Булгартабак Холдинг” АД

18. www.mi.government.bg – Официален сайт на Министерство на икономиката

19. www.ppc.government.bg – Официален сайт на Агенцията за следприватизационен контрол

20. www.priv.government.bg – Официален сайт на Агенцията за приватизация

21. www.sofiampa.com – Официален сайт на Столична общинска агенция за приватизация

                     ПРИЛОЖЕНИЕ



Търси за: приватизация | Булгартабак | същност | SWOT анализ | производство | продажби | инвестиции | социални аспекти

Helpos.com >> Архив >> Публична адм. >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker