Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Публична адм. >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (120 лв)  96.00 лв Нова цена!


 

 

Магистърски проект

 

 

на тема:

 

 

Обществен контрол над администрацията

 

 

 

2008

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

УВОД.. 4

 

ПЪРВА ГЛАВА

СЪЩНОСТ НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ И ОБЩЕСТВЕНИЯТ КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА Й.. 7

1.    Същност на държавната администрация. 7

1.1. Понятие за администрация и изпълнителна власт в България. 7

1.2. Публична и местна администрация. 15

1.3. Теоретичен анализ на основните правни положения в Закона за държавната администрация. 18

2.    Обществен контрол над администрацията. 22

2.1. Обществен контрол, осъществяван от неправителствени организации  33

2.2. Обществен контрол, осъществяван от политическите партии. 41

2.3. Обществен контрол, осъществяван от синдикални организации. 48

2.4. Общественото мнение. 52

 

ВТОРА ГЛАВА

ОБЩЕСТВЕНИЯТ КОНТРОЛ НАД АДМИНИСТРАЦИЯТА, ОСЪЩЕСТВЯВАН ОТ ПРЕСАТА.. 61

1.    Обобщен анализ на обществения контрол, осъществяван от масмедиите  61

1.1. Същност на медиите и медийния процес. 61

1.2. Общественият контрол, осъществяван от медиите в България. 68

2. Контент анализ: общественият контрол върху администрацията във вестник „24 часа”  76

2.1. Обобщен анализ на обществения контрол, отразен на страниците на ежедневника  76

2.2. Засегнати обществени проблеми през анализирания период. 81

 

Заключение. 114

Библиография. 125

ПРИЛОЖЕНИЯ.. 127

 

 

 

 


УВОД

 

Всеки човек иска да може да живее и да се развива в благоприятна за него среда. От гледна точка на съвременността формата, която осигурява тези условия, е държавата. Според модерните разбирания държавата съществува от и за гражданите си на базата на обществен договор, в който залягат както правомощията на институцията, така и правата и задълженията на всеки човек.

В качеството си на граждани обаче хората са част от сложни правно-административни системи. Често те се сблъскват именно с правни или административни препятствия и мерки, които затрудняват живота им, накърнявайки определени техни граждански права. Честа практика в подобни случаи е или пасивно отношение, или търсене на алтернативни начини за разрешаване на конкретни проблеми, на възможност за заобикаляне стандартните процедури и правила на администрацията.

Опитът на развитите демокрации предоставя много примери на решаване на обществено значими проблеми и на промяна на обществената политика от самите граждани.

Общественият контрол е проява на участието на гражданите, медиите, неправителствените организации в управлението и на засилената роля на обществеността в оценката на функционирането на държавната и местната администрация. В съвременното общество, прозрачността в административна дейност е едно необходимо условие за нормалното функциониране да държавата. Цялата администрация се намира във фокуса на общественото внимание и това спомага за постоянен и своевременен контрол от страна на обществото и обществените организации във всички сфери на държавното управление.

……………………………………………..

 

Задачите, поставени в дипломната работа са:

-   Характеристика на общественият контрол като понятие и явление;

-   Характеристика на способността на неправителствените организации да осъществяват обществен контрол над администрацията;

-   Характеристика на способността на политическите партии  да осъществяват обществен контрол над администрацията;

-   Характеристика на способността на синдикатите  да осъществяват обществен контрол над администрацията;

-   Характеристика на способността на масмедиите да осъществяват обществен контрол над администрацията;

-   Характеристика на явлението „обществено мнение” и как то спомага за осъществяването на обществен контрол над администрацията.

……………………………………………..

 

 

ВТОРА ГЛАВА

ОБЩЕСТВЕНИЯТ КОНТРОЛ НАД АДМИНИСТРАЦИЯТА, ОСЪЩЕСТВЯВАН ОТ ПРЕСАТА

 

 

1.     Обобщен анализ на обществения контрол, осъществяван от масмедиите

 

1.1. Същност на медиите и медийния процес

 

Демократичните промени в Република България вече петнадесет години показват растеж на всички видове медии, най-вече в количествено и по-малко в качествено отношение. Никога в страната ни не е имало такова разнообразие на медийния пазар – печат, радио, телевизия, интернет и т.н. Благодарение на този т.нар. “медиен бум”, стана ясно колко голяма е силата и влиянието на средствата за масова комуникация в обществото. Медиите днес са наречени “четвърта власт” защото те информират, създават обществени и индивидуални нагласи, участват в изграждането на ценностната система на индивида, обществените групи и обществото като цяло. Те формират общественото мнение и го манипулират позитивно или негативно, макар и чрез обективното отразяване на събитията и коментарите върху тях; представляват трибуна на различни гледни точки в обществения живот, политиката, икономиката, науката, изкуството, културата и спорта. Също така тази “власт” функционира и като коректив на властовите структури в държавата. Доколко последното е така и има ли сблъсъци в медийното политическо и обществено пространство, влияние на интереси при отношенията управляваща власт - отразяващи медии и доколко тези отношения се градят на журналистиката, като обективно отразяваща и медиен политически регулатор с обществено значение, ще се опитаме да разберем в настоящата разработка. На база на подобен анализ ще се определи актуалността на проблематиката, свързана с „правенето” на качествена журналистика в България и до каква степен можем да определим журналистическата дейности в частност телевизионната журналистическа специфика с абстрактния модел на изкуството и как телевизионната специфика определя възможността класическата форма и съдържание на изкуството да се измени до степен, пригодна на телевизионните жанрове.

Спорен е въпросът относно реда на власт, който заемат медиите. Условно навсякъде ги определят като “четвъртата власт”. Забележимо е обаче, че това определение винаги се огражда в кавички, а тези кавички асоциативно пораждат въпроса “Наистина ли са медиите четвърта власт?” може би разгледани в онзи аспект на качество на изказа, вплитащи информираността на деня, атрактивността на изказа, спецификата на изкуството, обективността и етиката на журналиста, критиката на злободневното и т.н. Власт, разгледана като начин на общуване и специфика на външна обществена комуникация, породена от изпълнението на всички онези дейности, описващи същността на професията журналист и в частност на процеса на телевизионната програма /за същността на телевизионната журналистика – специфика и взаимодействие/.

……………………………………………..

 

 

Библиография

 

1.            Алфандари, Е. Медиите и властта. С., 2000г.

2.            Ангелов, Ал. Телевизионната програма – важен елемент в художествения живот на обществото. в сб. Журналистика, изд. на Наука и изкуство, С., 1977 г.;

3.            Ангелов, Ал. Журналистът в гражданското общество. годишник на Департамента за масови комуникации на НБУ, 1999 г.;

4.            Ангелов Ал. Журналистическа етика. С-я, 2002г.

5.            Арабаджийски, Н. Основи на публичната администрация. Специална част. С., 2005г.

6.            Барух, Еми. Журналистическата манипулация поради липса на достъп до информация. Демократически преглед. Т. 2, № 39-40, 19991 539-541

7.            Бобчев, Р. Основи на журналистиката. СУ; 1987г.

8.            Богданов, В. Сп. Журналист. 2/1999г. Преса и власт – вечното противопоставяне, с. 14.

9.            Божилова С., Българско медиязнание. С., 1996, 148 с

10.       Българският неправителствен сектор в контекста на развитие, С. 2003г.

11.       Георгиев, Л., Даскалова, Т. Местно самоуправление. С., УНСС, 2001,

12.       Гражданското участие в законодателния процес, Фондация „Обща кауза”, С. 2001г.

13.       Грийн, Джордж и Каролин Котър. Не позволявайте да ви манипулират. - София: Хомо футурус, 1999. - 160 с.

14.       Гълбрайт, Дж. Анатомия на властта. С., 1995, с. 164.

15.       Даскалов, Николай. Човекът и връзките с обществеността: PR за мениджъри, преподаватели, студенти и политици. - В. Търново: Абагар, 1993. - 205 с.

16.       Знеполски, И. Новата преса и преходът. Трудното конституиране на четвъртата власт. С., 1996.

17.       Иванов, Хр., Контрол над специализираните служби за сигурност, С., 2007г.

18.       Калагларски, Г., Силата на джуджетата, В. 2001

19.       Камбие, Ю., АБВ на синдикализма, Брюксел 1993г

20.       Карасимеонов, Г.,  Политическите партии., С. 2000 г.

21.       Киршнер, Йозеф. Манипулирайте, но правилно: осемте закона на въздействието върху хората. - София: Кибеа, 1995. - 235 с.

22.       Кийн, Дж., Медиите и демокрацията., С. 1999 г.

23.       Кръстева, Луливера. Социални конфликти и журналистика. - София: Фак. по журн. и мас. комуникация, 1996. - 136 с

24.       Къндева, Е. Публична администрация. Сиела, 2003,

25.       Кършакова, Рада. Социално въздействие чрез езика: "Скрита семантика и структуриране на комуникативното послание", Връзки с обществеността, 1997, № 3, 96-107.

26.       Кунчик, Михаел и др. Въведение в науката за публицистика и комуникации. С., 1998, с. 80.

27.       Матеева, С., Изследване на комуникациите и общественото мнение., Бл. 2002 г.

28.       Манлихерова, М., Медии и елит, С.2002

29.       Мартенс, Габриела. Умението да общуваме: как да се разбираме взаимно // Връзки с обществеността, 1997, № 3, 18- 26.

30.       Михайлов, В. Медийна рецепция" 1998 г.

31.       Михайлов, В. Открита ли е телевизията? С., 2003г.

32.       Николов, Е. Третото действащо лице в комуникацията. - Проблеми на културата, 1995, 70, с. 18-27.

33.       Ноел - Нойман, Ел., Спиралата на мълчанието., С. 2004 г.

34.       Петев, Т. Четвъртата власт търси по спешност своя елит. - сп. Проблеми на културата, 70, 1995, с. 41-47.

35.       Полякова, Т. - „Криворазбраната журналистика”, 1998г. НАГ, Габрово

36.       Серафимова, Мила. Медиите - средство за масова некомуникация. - пъблик рилейшънс и реклама, 1997, № 1, 26-27.

37.       Симеонов, В. Журналистиката. СУ, 1999г.

38.       Симеонов, Вл., Журналистика, С. 1999г.

39.       Стефанова, М. Местната власт в България. С., “Хейзъл”, 1997.

40.       Стоянова, Л. Езикът на медиите. Варна, 1999г.

41.       Чомски, Ноам. Медиите под контрол: забележителните постижения на пропагандата. - София: Агата, 1994. - 32 с.

42.       Връзки с обществеността и изграждане на доверие - София: Кат. на ЮНЕСКО при СУ "Св. Кл. Охридски", 1996. - 168 с.

43.       Закон за администрацията; (Обн., ДВ, бр. 130 от 05.11.1998 г.; изм. ДВ. бр.69 от 25 Август 2006г.);

44.       Конституцията на Република България,  В сила от 13.07.1991 г. изм. ДВ. бр.78 от 26 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.12 от 6 Февруари 2007г

45.       Международен пакт за граждански и политически права

 

 

 

Темата е разработена 2008 г.

Не съдържа таблици.

 

Ключови думи:

обществен контрол, държавна администрация, изпълнителна власт, неправителствени организации, синдикални организации, медии и медиен процес, обществен контрол, политически партии, контент анализ


Търси за: обществен контрол | държавна администрация | изпълнителна власт | неправителствени организации | синдикални организации | медии медиен процес | обществен контрол | политически партии | контент анализ

Helpos.com >> Архив >> Публична адм. >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (120 лв)  96.00 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker