Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Право >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Командитно дружество

Командитното дружество се образува с договор между две или повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска. Командитно дружество с акции се образува с договор, като за вноските на ограничено отговорните съдружници се издават акции. Броят на ограничено отговорните съдружници не може да бъде по-малък от 3.

Командитното дружество се образува с договор между две или повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска.

За командитното дружество намират съответно приложение разпоредбите за събирателното дружество, доколкото в закона не е предвидено друго.

Форма. Дружественият договор трябва да бъде съставен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съдружниците.

Фирма. Фирмата на дружеството трябва да съдържа и обозначението "командитно дружество", или съкратено "КД", и името поне на един от неограничено отговорните съдружници.

Името на ограничено отговорен съдружник не се вписва във фирмата, но ако това е станало, той се смята за неограничено отговорен по отношение на кредиторите на дружеството.

 

Съдържание на договора. Договорът за учредяване на командитно дружество трябва да съдържа:

1. фирмата на дружеството;

2. седалището и адреса;

3. предмета на дейност;

4. името, съответно фирмата, единния идентификационен код, адреса на съдружниците и размера на тяхната отговорност;

5. вида и размера на вноските на съдружниците;

6. начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците;

7. начина на управление и представителство на дружеството.

 

Вписване. Командитното дружество се вписва в търговския регистър от неограничено отговорните съдружници, които представят учредителния договор и образци от подписите си.

Управление. Управлението и представителството на дружеството се извършват от неограничено отговорните съдружници. Ограничено отговорният съдружник няма право на управление и не може да спира решенията на неограничено отговорните съдружници.

Действия на ограничено отговорния съдружник. Ако ограничено отговорният съдружник извършва сделки от името и за сметка на дружеството, без да е негов управител или пълномощник, той отговаря лично освен ако дружеството потвърди сделката.

Права на ограничено отговорния съдружник. Ограничено отговорният съдружник може да преглежда търговските книги на дружеството и да иска препис от годишния финансов отчет. При отказ по искане на съдружника окръжният съд постановява предоставянето им.

Участие в печалбата и загубата на ограничено отговорния съдружник. Ако ограничено отговорният съдружник не е внесъл изцяло предвидената вноска, полагащата му се част от печалбата се прихваща до размера на вноската.

Ограничено отговорният съдружник участвува в загубите до размера на предвидената вноска. Той не е задължен да възстанови получените печалби при последвали загуби.

Забрана за разпределяне на печалба. Когато след приключване на календарната година се установи, че дружеството има загуби, които се отразяват на направените вноски, до възстановяване на предвидения им размер не се разпределя печалбата.

Отговорност на ограничено отговорния съдружник. Спрямо кредиторите на дружеството ограничено отговорният съдружник отговаря до размера на предвидената вноска и когато тя не е била внесена изцяло.

  Отговорност преди регистрирането. Ограничено отговорният съдружник отговаря неограничено за сделки, извършени от него от името на дружеството преди възникването му или след това, ако кредиторът не е знаел, че договаря с ограничено отговорен съдружник.

 

 

 

РЕГИСТРАЦИЯ НА КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО С АКЦИИ

I. Учредители: дееспособни физически и юридически лица. За участие като съдружник в учредяващо се дружество управителния орган на юридическото лице трябва да вземе решение за участие, да представи удостоверение за актуално състояние и нотариално заверено пълномощно на представителя, който ще подпише дружествения договор, освен ако той ще се подписва от органа с представителна власт на юридическото лице .Броят на ограничено отговорните съдружници е най-малко трима.

II. Регистрация: във фирмено отделение на Окръжния съд по седалището на учредяващото се дружество - в три месечен срок от учредителното събрание.

III. Необходими документи:

1. Заявление до фирмено отделение на Окръжния съд, подписано от всички комплементари;

2. Образци от подписите на лицата, които ще управляват и представляват дружеството, нотариално заверени;

3. Устав, приет от учредителното събрание;

4. Протокол от учредителното събрание и списък на акционерите-командитисти, участвали на учредителното събрание, заверен от Съвета на директорите;

5. Декларация от комплементарите по чл. 160 ал. 2 и чл. 234 ал. 2 от Търговския закон;

6. Удостоверение за уникалност на фирмата - от "Информационно обслужване" АД;

7. Квитанции за платени държавни такси –з а регистрация на КДА - 400 лв, за обнародване в "Държавен вестник, за препис от съдебно решение - 1,5 лв. за първа страница и по 1 лв. за следващи;

8. Документ от банка за внесените парични вноски от записалите акции.

IV. Статистическа регистрация /БУЛСТАТ/

- В 3 дневен срок от получаване на решението за съдебната регистрация - в областните центрове по седалището на КДА, в службата за регистрация на НСИ. Такса за регистрация и издаване на регистрационно удостоверение и карта за идентификация - 120 лв.

V .Регистрация като осигурител

- Дружеството се регистрира като осигурител в териториалното управление на НОИ - в седем дневен срок от излизане на съдебната регистрация.

VI. Данъчна регистрация

-В 14-дневен срок от съдебната регистрация - в териториалната данъчна дирекция или служба;

-Необходими документи: декларация по образец, копие от решението за съдебна регистрация, копие от регистрационно удостоверение на НСИ /БУЛСТАТ/ и евентуално удостоверение за регистрация като осигурител.

 

Какво означава "правова държава"?

Свободната демокрация, която потвърждава правото на участие на членовете на обществото във вземането на политически решения, се нуждае от правово-държавно оформяне. Демокрацията и правовата държава образуват едно неделимо единство. Под правова държавност трябва да се разбират всички тези принципи и методи, които защитават свободата на отделния човек и гарантират участието му в политическия живот. Правовата държава е радикалният антипод на полицейска държава и държава на произвола. В тях отделният човек живее постоянно наблюдаван "от горе", под постоянната заплаха от политическо посегателство на апарата на държавната сигурност. Във всичко, което прави, той се чувства контролиран и наблюдаван, с което се "отравя" цялото съвместно човешко съществуване. Въпреки опитите за прикриване и предпазливостта, гражданите никога не могат да се освободят от присъствието на държавата. Тези, които изразяват неодобрение спрямо властоимащите, са заплашени от арестуване или задържане заради дребни поводи, загуба на работното място или престой в лагер, без да имат правото на нормален съдебен процес. Но ако те са изправени в съда, съдията се държи като функционер на политическото ръководство, тъй като не съществува принципна независимост на юрисдикцията. В такива системи съдопроизводството е само една от многото организационни техники, с които си служат управляващите. Така обикновеният гражданин никога не знае, дали отдавна не е попаднал под погледа на управляващите, и само тази несигурност е достатъчна, за да го постави в зависимост и липса на свобода. В личната сфера правото може да функционира по-нормално - при диктатури също биват наказвани причинители на транспортни произшествия или крадци. Но и на това човек не може да се осланя. Защото всички права са валидни при поискване. В крайна сметка диктатора или държавната партия определят кой има право.

 

 

Обвързаност с правото и закона

В демократичната правова държава от друга страна, заемащите обществени постове са подчинени на правото и закона. Пред тях всички са равни. Всеки може да наложи правото си срещу политическите властоимащи, дори и политически инстанции да искат да му го оспорят. Това особено много се отнася за правото на разгръщане на собствената личност. То да бъде гарантирано и осигурено, е възвишеният смисъл на правовата държава. Затова всякакви държавни дейности са ограничени в полза на свободата на гражданите. Административните служби могат да оспорват това, само ако притежават съответната компетентност. Те не могат сами да си присъдят такава. Могат да я получат само по конституция и закон. В този смисъл правовата държава винаги е конституционна и законова държава. Подчинеността на държавния авторитет на правото гарантира свободното пространство на гражданите, в което може да се пристъпва само на основание на законово пълномощие. Такова пълномощие може да бъде издадено само от народното представителство по конституционно установен, официален начин. Спазването на това се контролира от независим съд. По този начин правовата държава и разделението на властта са неделимо свързани.

Но това, което се отнасяше за разделението на властта, важи не по-малко и за правовата държава. Тя не трябва в никакъв случай да се разбира само като институция за ограничаване и контрол на държавата. Така както разделението на властта прави държавата по-разбираема и по-достъпна за политически дейния гражданин, правовата държавност придава на държавата форма и мащаб, което създава възможност за гражданите да предвидят държавните действия и да се съобразят с това. Само в едно уредено от конституцията и закона обществено устройство, отделният човек може да въздейства със собствените си решения и да участва свободно в сътворяването на политическия живот.

И двете цели, предразполагането на демократичната активност и гарантирането на основните права, по един и същи начин са заложени в смисъла на правовата държава. Винаги трябва да се вземат предвид и двата аспекта, които могат да се обобщят в четири основни принципа, ако трябва да се обоснове смисъла на правово-държавния метод.

Правово-държавната конституция на една държава се позовава на първо място на институционалната независимост на съда. В отношението й към другите власти трябва да проличава стриктното разделение на властта. На законодателната и изпълнителна власт не трябва да е разрешено да се намесват в работата на съдиите или да ги подлагат на натиск. Личната независимост означава за съдията, че той не може да бъде отстраняван противно на неговата воля от службата, която заема. Само при явно изопачаване на закона или уличеност в корупция той може при специално съдебно дело да бъде отстранен от поста си. Фактическата независимост гарантира на съдията това, че не е подчинен на никакви указания по време на неговата работа. Той служи единствено на правото и закона, трябва да се подчинява само на тях, без държавната власт, правителството или по-висш съд да определят неговите решения.

Разбира се, независимостта на съдиите води до независимост на съда, само когато е осигурен монопол на съдиите над съдопроизводството. Защото една оправдателна присъда не е от голяма полза, когато оправданият въпреки това може да бъде арестуван и задържан от полицията, както многократно се е случвало в сферата на Хитлеровото господство, а и на други места. На практика управленито си приписва редом с юрисдикцията една собствена наказателна власт. Противно на това в правовата държава всяко отнемане на свободата и всяка намеса на полицията в личната сфера предполага съдебно позволение. Затова една функционираща правова държава познава само съдебни разпоредби за задържане или обискиране на дома, и затова тя гарантира ясно установеното право на всеки обвинен на съдебен разпит и съдебно изслушване.

В основата на модерната правова държава стои старият житейски опит, че никой не трябва да осъжда лично твои неща. Затова открай време спорещите партии се опитват да решат своя спор с помощта на неутрални съдии. Това е било в сила предимно за противоречия между управляващи и поданици. Затова исторически погледнато, независимостта на съдиите и монопола на съда са едни от първите и най- важни изисквания, с които поданиците се изправят в стремежа си към лична свобода и срещу опитите на царете, да създадат един зависим от тях съд. В тези противоречиви отношения се поставят основите на днешната правова държава. Най-ранните документи на английската конституционна история не случайно свидетелстват за постоянно възстановяваното потвърждение на правата на свобода на съсловията и тяхното гарантиране чрез "rule of law". Упражняваното от независими съдии господство на правото е трябвало да бъде осъществено срещу абсолютните претенции за власт на краля. На тази цел е била посветена още Magna Charta Libertatum от 1215 г., която постановява наложителното представяне на задържания пред съдията в рамките на фиксиран срок.

Правова сигурност

Но с независимостта на съдиите е постигната само една от предпоставките на правовата държава. Тя не почива само върху общия принцип, че цялата дейност на държавата може да бъде предвидена и измерена. Правова сигурност може да съществува само там, където гражданите знаят точно, какво има право да прави държавата и какво самите те трябва, или не трябва да правят. Тук стигаме до фундаменталния правово-държавен принцип, че никой не може да бъде осъждан без законово основание - nulla poena sine lege - и до свързаната с това не по-малко фундаментална забрана за действащи с обратна сила закони. Към забраната на тези закони по същите причини стои заповедта за яснота на законите. В правовата държава са недопустими "гумени параграфи", защото те задушават правовата сигурност.

По тези причини потребностите на правовата държава налагат една известна предпазливост спрямо всички така наречени неопределени правови понятия. Естествено законодателството не може да се справи без да се позове на генерални понятия като "вярност и вяра" или "добрия морал", но печалната популярност на тук намесващото се "здраво народно усещане" в национал-социалистическата съдебна система показва, каква пагубна роля могат да играят такива неточни понятия, които отварят вратите за една юрисдикция на произвола. Затова едно подчинено на правовата държава законодателство винаги ще се стреми към прецизност и яснота. В името на това не рядко ще се наложи отказа от удобни и кратки формули, в случай, че по този начин е застрашена еднозначността. Защото само по този начин правовата държава може да се съхрани. Но тъкмо от нея не може да се лиши една демократична държава, която се стреми да гарантира на своите граждани максимум на свободно участие.

Проблеми на правовата държава

На развитието на модерната правовата държава често критично се приписва израза "държава на правовия път", с което се набляга на сложността на държавно-правовата съдебна дейност, която отваря вратите за вечното недоволство и пречи на удовлетвореността на съдебните служители при вземане на решения. Тези възражения трябва да се приемат сериозно, защото те придават яснота на границите и средствата на правовата държава: съдебният контрол върху административната дейност обикновено се позовава преди всичко на контрола на съдебните правила и компетенции съгласно предписанията. Спазването на срокове, участието на всички засегнати страни, или спазването на всички формални правила, стоят в основата на съдебните дела, докато същественото съдържание на съответния случай е подложено на проверка само при съображения за драстична злоупотреба. В много процеси срещу училищни решения относно оценки или премествания, съдията има предвид например педагогическата свобода на учителя при оценяването на ученическите знания, контролира се формалното спазване на реда, поставянето на ученическата бележка, навременното обявяване на писмената ученическа задача, или основанията на учителя да постави точно тази оценка. На фона на растящата склонност на много родители да се обръщат към съда при случаи, свързани с училищата, това е довело до формализиране на оценяването на учениците, което често е педагогически контрапродуктивно и е необходимата цена за това, всички държавни решения - а ученическите оценки често определят шансовете по-нататък в живота - да подлежат на съдебен контрол.

Спорните дела за строежи на летища, атомни електроцентрали или магистрали,  често се проточват и понякога твърде много оскъпяват даден проект или го довеждат до неуспех. Не трябва да се пропуска и факта, че подобни процеси често са свързани с огромни разходи за участващите страни, така че често "малкият човек, който не може да си позволи добър адвокат или скъпи консултанти, няма големи шансове, когато неговата претенция не е абсолютно еднозначна. Със сигурност една диктаторска държава може понякога да действа по-бързо и по-целенасочено. Когато тя иска да строи пътища, не е необходимо тя да обезщетява в протяжни процедури и формални съдебни дела собствениците на земята. Но именно тази голяма ефективност крие големи опасности за гражданите. Този, който иска да съхрани защитата на правовата държава, и от там свободата и равнопоставеността на гражданите, трябва да приеме сложността и вероятността за злоупотреба на правовата държава и да плати цената на навлизането на правото в ежедневните ни отношения. Това не означава, че правовата държава трябва да бъде премахната, а че трябва да се намалят загубите, породени от нея.

Правовата държава приписва на демокрацията множество начини и възможности за контрол, които придават форма и мащаб на обществените инстанции. Тя подчинява политиката на правото и закона, подчинява целият израз на държавна власт на контрол и по този начин осигурява свободата на гражданите. Тя не изисква от тях подчинение, а се осланя на тяхното доброволно мнение. Това може често да е неудобно за правителството и административния апарат, но сложните съдебни дела в правовата държава не трябва да бъдат приемани и дискредитирани само като нещо формално, дори и когато - както пише още Tocqueville - "хората, които живеят в демократични времена, ... не приемат лесно ползата от формите, те се отнасят към тях с едно инстинктивно недоверие ... Формите предизвикват тяхното презрение, често дори тяхната омраза. Тъй като обикновено те са склонни да се отдават на лесни и бързи удоволствия, те се нахвърлят страстно на всеки предмет на техните желания; и най-малкото забавяне ги изнервя. Това поведение, което те пренасят и в политическия живот, ги настройва срещу формите, които ежедневно спазват в своите планове, или които им пречат. Но точно това, което хората при демокрацията считат за недостатък на формите, ги прави така полезни за свободата, защото тяхната основна заслуга е това, че те са като бариера между силните и слабите, между управляващите и управляваните, те могат да задържат едни, или да дадат време за мислене на други. Формите са толкова повече необходими, колкото по-деен и силен е суверена и колкото по-слаб и безучастен е отделният човек. По този естествен начин демократичните народи се нуждаят от форми в много по-голяма степен от другите народи."

Но би било погрешно, ако демократичната държава е дефинирана само според нейните формални правила и принципи. Защото законността в работата на административния апарат остава в действителност само един формален принцип, докато законодателят от своя страна може неограничено да се разпорежда и да действа. Може да се допусне, че на основание на един формален, правилно реализиран закон, биха могли да бъдат отнемани или отстранявани основни права и правово-държавни принципи, както се е случило например със закона за пълномощията през 1933 г. По този начин биха били уредени всички държавно-правови гаранции. Затова евентуалната злоупотреба със законодателните решения на парламента трябва да бъде избегната чрез даване предимство на конституцията пред закона. Законодателната власт е подчинена на основните правила на конституционния ред. За тяхното спазване в правово-държавното общество е отговорна конституционната юрисдикция. Затова тя представлява ядрото на всяка правова държава. Съществуването й свидетелства за това, че игралното поле на политическите решения трябва да се нагажда към правото на обществото. Но и подчинеността на законодателя на конституцията под контрола на конституционен съд ще остане формално, докато извършващият конституционни промени законодател, обикновено две трети от мнозинството в парламента, на основание на неговата компетентност за извършване на такива промени, е в състояние да пренебрегва правово-държавните принципи и методи, и по този начин основните права на гражданите.

Народен суверенитет и правова държава

Този, който вижда в правовата държава повече, отколкото същността на формален метод, и я възприема като съдържание, като държава на справедливостта и свободата, ще трябва да свърже законодателите, променящи конституцията, и по този начин самия народен суверен, с основните права на всяко свободно конституционно устройство, които са зависими от властта, с която той разполага. И едно голямо мнозинство трябва да познава своите граници. До динамичния принцип, че трябва да е в сила волята на народа, или демократичния принцип на решението на мнозинството, в правово-държавното мислене същевременно съществува един статичен принцип, чрез който се осъществява свободата на отделния човек и защитата на малцинствата, и по този начин самата демокрацията. В правовата държава се доказва, че демокрацията се основава на общите убеждения и вътрешното съгласие на всички граждани в зачитането и защитата на основните права. Само по този начин тя може да оцелее за дълго време.

В отношението правова държава - гражданско общество, ключова роля изиграва правото, което при всяка държава в една или друга степен служи за нейното организиране и функциониране. Неизбежната връзка между държавата и гражданското общество, от една страна, и правото от друга, не означава, че всяка държава е правова и всяко общество е правово. Необходимо е правото да притежава определени качества, които от своя страна да са в състояние да придават на държавата и обществото правов характер.

При формирането на качествата на правото, които превръщат държавата и обществото в правови, определяща роля играят тези от тях, които имат метаюридически характер. Това са качества обусловени от направени ценностни оценъчни явления, които се отразяват в правото. Сред тях се открояват свободата, справедливостта, нравствеността, естествените права, принудата, интереса, целта, оценката и правосъзнанието.

Най-важният социално-нормативен регулатор, а именно правото отразявайки тези явления получава качеството легитимност, което разбира се зависи в определена степен и от неговите формално юридически качества. Легитимността на провото придава легитимност на правовата държава и гражданското общество. Според проф. д-р Г. Бойчев легитимността е качество, което принадлежи на самото право като явление, а правовостта е качество, което правото придава на други явления. Правовостта става обща характеристика на гражданското общество и на държавата в трите й нива на проявление - субстанциално, атрибутивно и институционно.

2. Така на правото се отрежда първостепенна роля в процеса на формиране на правовата държава като необходима всеобща организационна институционалност на обществото. Днес много държави от бившия соцлагер, включително и нашата се намират в преход, което извежда на преден план тенденцията към всеобхватни и основни промени в политическия, духовния, социалния и нормативния живот. Особено важно място заема правната реформа, от осъществяването на която до голяма степен зависи и правовостта на държавата и нейното гражданско общество. Тя ще оправдае себе си, ако чрез нея се промени по същество отношението право-общество-личност. Това означава, че са необходими цялостни промени в цялостната система на правото, в цялата правна действителност. От своя страна това изисква качествено нов подход при осъществяване на правната реформа, определен до голяма степен от философските основи на учението за правовата държава. Само така може да се достигне до качествени промени в правната действителност, съответстващи на качествената характеристика на правовата държава.

Правната реформа е необходима, за да приведе правото в съответствие със същността на правовата държава. От тази гледна точка, характеристиката на правовата държава има методологично значение при извършването на правната реформа. Това означава, че всяка една от характеристиките на правовата държава трябва да стане ръководно начало при формирането на новото право. Само при това положение правната реформа може да бъде дълбоко радикална и да съответства изцяло по същност и съдържание на обективната необходимост от нея. Само тогава правото ще стане действително право на личността, юридически израз на обективно възможната свобода на личността.

Правната реформа следва да обхване в една или друга степен всички отрасли на правната система. За да стане това са необходими принципно нови теоретични постановки съобразно спецификата на всеки един правен отрасъл.

А/ така например при извършване на конституционната реформа, конституцията, като основа на текущото законодателство трябва да отразява в себе си всички основни черти на правовата държава. Така тя се превръща в конституция на правовата държава, на правовото общество. Основният закон трябва да установи и гарантира с конституционни средства реално проявление на всички естествени права на личността. Тя трябва да предвижда такива принципи, структури, механизми взаимоотношения, форми, методи и т.н., които да обезпечат реалния характер на цялостната същност на правовата държава. От това доколко конституцията ще отразява и гарантира началото на правовата държава и гражданското общество зависи и нейната социална ценност. Само конституция, която кореспондира във всичките си проявления със същността на правовата държава може да бъде пълноценна основа на текущото законодателство.

Б/ Правната реформа в общност и конституцията в частност трябва да изложат основите на качествено ново либерално - социално частно право, съответстващо на необходимата либеразация на икономическите отношения и на минимума социална осигуреност на всички личности. Тенденцията на движение на гражданското общество на социализация обуславя и тенденцията на развитие на частното право към неговата социализация. Това е тенденция на преодоляване на антагонистичния характер на правото и утвърждаването му като равна за всички мяра на свобода. При свободното гражданско общество частното право установява и гарантира равни възможности за участниците в обществените отношения, от които то се изгражда. Това частно право, действащо неминуемо в условията на демокрация, трябва да отговаря на интересите на гражданите, трябва да обезпечава равни алтернативи на всички негови субекти в избора на участие във всички форми на стопанската дейност. Тенденцията на формирането на социализиращо се гражданско общество на основата на акционерната и кооператавната собственост, органически свързани с частната форма на собственост и съчетаващи в единство личното и колективното в стопанисването и присвояването на блага, ще обуславя тенденцията на развитие и на частното право към неговата социализация.

Формирането на гражданското общество, което е основата на правовата държава и частното право са два взаимосвързани процеса.. Частното право на практика произтича от самата същност на гражданското общество, което също “се отнася до ползата на отделните лица.”

То се обособява като дял от правната система институционализиращ равната мяра на свободата на личността и нейните общности в отношенията, които съставят гражданското общество. А всички естествени права, независимо от видовото им разнообразие имат едно общо измерение – параметрите на свободата в гражданското общество и в държавно-политическите отношения. Оттук и изводът, че в основата на частното, а и на публичното право, трябва да бъдат поставени естествените права на личността, начело със свободата във всичките й правни форми. Тези права следва да “пронижат” законодателната тъкан на правната система от край до край и да бъдат формулирани като субективни права, произтичащи от самата биосоциална същност на отделната личност.

В перспектива колкото повече се развива гражданското общество и то само чрез либерално-социално частно право, толкова по-благоприятни условия ще се създават за засилване на неговия социален характер. Това ще означава постепенен преход към социално-либерално частно право, което съществува в развитите западни страни.

При потиснато гражданско общество липсват обективни предпоставки за съществуването на частно право.

В този случай правото се превръща в ограничител на свободата на личността, то се трансформира в тоталитарно право, в нормативна основа на замяна на собствените закономерности на гражданското общество с административно управление, което стопира процесите на саморазвитие.

В) Правната реформа трябва да доведе и до създаването на качествено ново публично право, като предпоставки за това са и формирането на свободно гражданско общество и съответстващо му частно право. Това е дял от правната система, стоящ редом с частното право и регулиращ изключително държавно-политическите отношения. Публичното право при правовата държава трябва да установява и гарантира с материално-правни и процесуално-правни средства подчинеността на държавата като държавен апарат спрямо гражданското общество. Така ще се достигне до формирането на едно социално публично право, което да кореспондира с потребностите на гражданското общество. Това ще бъде право, адекватно на качествено новата същност и съдържание на държавно-политическите отношения, които се формират на основата на качествено новите взаимоотношения между формиращото се гражданско общество и правова държава.

В публичното право трябва да намери съответно отражение онази част от изискванията към държавата, които придават качествена характеристика на правовата държава. Този дял от правната система трябва да установява пределите на държавната власт и гарантира сигурността и свободата на личността и нейните общности той трябва да изразява реален демократизъм присъщ на свободното гражданско общество.

Свободата като атрибут на гражданското общество, предопределя демокрацията в политическите отношения по осъществяването на държавната власт, предопределя демократичния характер на публичното право. В конституцията на правовата държава трябва да има и норми, които полагат и конституционните основи на публичното право. Тя трябва да гарантира и установява онази равна мярка за свобода и на предели на власт, която не може да бъде изменяна от текущото законодателство. Само тогава конституцията ще полага реални основи на разделеността на правото на частно и публично, с всички произтичащи от това положителни последици. Така тя ще бъде конституция на свободното гражданско общество, а не конституция преди всичко на държавно-политическите отношения.

Е/ Въпросът за правната реформа от гледна точка на частното и публичното право е свързан неизбежно както с международното частно право, така и с международното публично право. Днес основен фактор в развитието на международните отношения е този за смекчаването и постепенното преодоляване на антигонизма между гражданските общества на отделните страни, а оттам и между държавите. Този фактор се оказва определящ за диалектиката на международното частно и международното публично право.

Процесът на преодоляване на антагонизма между отделните държави се обуславя и ускорява от напредването на процеса на социализация на гражданските общества в отделните страни. Засилването на международните връзки се нуждае от правна регламентация, която трябва да даде, чрез извършването на радикална правна реформа, израз на процесите на интернационализация и интеграция на икономическите, социалните, духовните и политическите отношения. Постепенно става възможно основна позиция да заемат отношенията между гражданските общества на отделните страни и на първо място икономическите им отношения, без да се опосредяват от държавата.

Държавно-политическите връзки, а следователно и международното публично право стават обусловени от качествено новите тенденции в отношенията между отделните страни и развитието на международното частно право.

Всичко това определя основното направление на правната реформа, отнасяща се до международното частно право. То обуславя необходимостта от засилване на частно правния елемент в регулирането на отношенията на гражданските общества на нашата страна с тези на другите страни. Във вътрешното ни законодателство трябва да получават все по-пълна регламентация частно правните отношения с международен елемент. Съответните норми ще институционализират все по-цялостно мярата за свободата на физическите и юридическите лица в частно правните отношения с международен елемент. Освен това, за да се рационализира комуникацията между отделните граждански общества, ще се налага нашата страна да се присъединява към все повече действащи международни договори от частно правно естество. Правната реформа трябва да реши най-вече въпросът за привеждането на вътрешното ни право в съответствие с международните стандарти и задължения. Това е жизненоважно за нашата държава и за обществото ни "поело" по пътя на интеграцията в ЕС.

Г/ Разбира се, правната реформа не може да подмине административното право и административния процес, чието реформиране трябва да доведе те да се превърнат в главно средство за пълното проявление на чертите на правовата държава, т.е. държавните органи да са в услуга на обществото, а не обратното. Правото при правовата държава презумира широка и ефективна система от правни средства, които предоставя на гражданите и техните общности за защита на правата им от посегателство на държавни органи и длъжностни лица, т.е. тези средства са насочени срещу административния произвол, характерен за авторитарно-тоталитарните политически режими.

Правната реформа, водеща към правовата държава, трябва да гарантира, че суверенният народ, чрез закона, израз на неговата върховна воля, обвързва държавната администрация и я подчинява на гражданското общество. Така законът гарантира автономията на гражданското общество спрямо държавната администрация.

Важен контролен орган в тази насока е административния съд, който е призван да контролира и възпира административната власт. Това налага необходимостта от административното правораздаване при "обща клауза". Това означава, че на съдебно обжалване подлежи всеки административен акт, който засяга субективните права на личността и нейните общности - чл. 120 ал. 1 от Конституцията на Република България "Съдилищата осъществяват контрол за законността на актовете и действията на административните органи". Контролът за законност на актовете и действията на административните органи от страна на административното правораздаване е основно средство за осъществяване на правовост в тази сфера. Основната роля на административното правораздаване се подчертава и от чл. 92, ал. 2 на Закона за съдебна власт "Върховният административен съд е единствената инстанция, която се произнася по споровете за законосъобразност на актовете на Министерски съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закон като подлежи на обжалване само пред Върховния административен съд”.

Следователно този съд се произнася относно легитимността на предприетите от управляващите законодателни инициативи.

Административният съд трябва да бъде органът, пред който да се защитава правото на гражданско неподчинение. Той трябва да бъде институцията, пред която се доказва злоупотребата с това право.

Изложеното дотук показва, правната реформа трябва да се отнесе с подчертано внимание към реформирането на административното право и административния процес, защото те се оказват в определени случаи своеобразен залог за свободата на личността и нейните общности.

Правната реформа всеобхватно трябва да обхване и промени гражданското право, в което е заложено много аспектното проявление на човешкия живот. Естествената обвързаност на гражданското право с комплицираната икономическа реформа определя високата степен на трудност и продължителност при извършването на промяната. Разбира се, промените в съдържанието на материалното гражданско право не може да не доведат до въвеждането на нови, адекватни на материалното право процесуални форми.

Д) Реформата трябва да засегне и наказателно-правните отрасли, като нейното проявление е свързано с хуманизиране на наказателната отговорност. Комплициран, вътрешно противоречив е проблемът за хуманизирането на изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

В този ред на мисли, важно е да се изтъкне, че при формирането на правовата държава се създават условия за рязко ограничаване на приложно поле и дори до постепенната отмяна на смъртното наказание.

Едно претендиращо за цивилизованост общество не може да не си постави такава задача. Самото нейно поставяне повишава отговорността на държавата за премахване на причините и условията за съществуването на смъртното наказание.

Там където е необходимо неговото запазване остава въпросът за предвиждането на допълнителни демократични правни механизми, прилагани специално за съставите, за които се предвижда смъртно наказание, като допълнителна гаранция за изключването на възможни следствени и съдебни грешки и за да се получи достатъчна трайна и всеобща обществена убеденост в неизбежността от неговото прилагане. Проблемът е, че на характера му на извънредна наказателна мярка следва да съответства извънредна т. е. по-разгърната демократична система от допълнителни гаранции за неговото прилагане.

В правовата държава не може да се избегне правото на личността да поиска съдебен контрол над определена мярка за неотклонение - задържане под стража, още от началния момент.

При формирането на правова държава, като политическа форма на гражданско общество, става дума не за частични, а за всеобхватни коренни промени в законодателството. Но тези радикални реформи могат да се извършват максимално точно и пълноценно, само при положение, че се предшестват от цялостни научни концепции за същността и основните насоки на реформирането на съответните правни отрасли. Следователно е очевидна, според проф. д-р Байчев нуждата от специализирано научно звено - евентуално, научно-приложен институт по законодателство, който да запълни съществуващата сега празнина в структурите на научните структури в правната област.

По пътя си към членство в ЕС, България трябваше да изпълни много критерии докато затвори глава "Правосъдие". Но въпреки това, сложната правна реформа в българското законодателство продължава, защото тепърва предстоят промени в основни правни отрасли, за да приравним, където се налага, нормите им същностно към европейските, с оглед разбира се и на националните традиции и особености на развитие на обществото ни.

 

 


Търси за: вписване | управление | командитно дружество акции | правова държава

Helpos.com >> Архив >> Право >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker