Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Журналистика >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (44 лв)  39.60 лв Нова цена!


Университет за национално и световно стопанство

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕФЕРАТ

 

 

По Журналистика и масмедии

 

 

На тема:

Политическите системи в края на XX и началото на XXI в. – демокрация, тоталитаризъм, авторитаризъм

 

 

 

 

 

 

 

 

 

София, 2006 г.


Съдържание

 

Увод. 3

1. Тоталитаризъм.. 3

2. Авторитаризъм.. 6

2.1. Авторитаризъм и идеология. 6

2.2. Действия на авторитарни правителства. 7

2.3. Икономически аргументи на авторитаризма. 8

2.4. Политически аргументи за авторитаризма. 9

3. Демокрация. 9

3.1. Форми на политическо участие в демократичните режими. 12

4. Комунизъм.. 15

5. СССР.. 19

6. Перестройка и разпадане на СССР.. 20

7. Комунизмът в Китай. 21

8. “Третата вълна”. 24

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.. 25

Библиография. 28

 


 

……………………………………

 

Терминът “тоталитаризъм” възниква през средата на 20-те години на XX в. Той е творение на италианските фашисти. Понятието “тотална държава” звучи добре за Мусолини. Етикетът “тоталитарна държава” блазни неговата суета и склонността му към риторика. Но когато в Италия през средата на 20-те години се е използвала формулата: “Всичко в Държавата, нищо извън Държавата, нищо срещу Държавата”, това било преди всичко един риторичен похват.

Теориите за тоталитаризма са актуални на запад след Втората световна война, особено през 50-те и 60-те години на XX в. Ранната употреба на това понятие след войната е свързана с опита да се усъвършенстват традиционните класификационни системи, включващи термини като “диктатура”, “деспотизъм” и “тирания”. Първоначалната цел е да се предложи видов термин за означаване на леви и десни режими, за които се смята, че имат повече общи неща, отколкото могат да се видят в традиционното идеологическо противопоставяне между комунизма и фашизма. “Тоталистичните” черти на Сталиновата държава започват да се уподобяват на подобни черти на нацистката държава, за да може критиката на някогашните врагове от войната да бъде приложена към военновременните съюзници, превърнали се във врагове в новата “студена” война. Почти цялата литература по проблемите на тоталитаризма през 50-те години е поставена главно на два феномена: нацизма и сталинизма.

През втората половина на 60-те години и след това сред сериозните научни среди на Запад преобладава почти пълното отрицание на понятието “тоталитаризъм” – това понятие не се нуждае от корекции, то трябва да бъде отречено, тъй като не притежава научно знание, а е пропагандно оръжие на “студената” война.

 

.............................................

 

Често авторитаризмът възниква от презумпцията на държавните органи, че те знаят кое е правилно и кое е грешно за страната, както и от нетърпимостта към опозицията. Тогава правителството налага това, което смята за правилно, често с помощта на силови методи. Гласовете на несъгласните се игнорират или те дори се обявяват за врагове, действащи срещу интересите на страната. Такъв например е случаят през така наречения Период на терора във Франция или пък в Испания под управлението на Франко.

Все пак, авторитаризмът може да съществува и без специална идеология или идеал за общо добро. Такъв е случаят при диктатурите, където върховният властимащ задържа лостовете на управление, заради самите привилегии и облаги свързани с властта, а не заради вярването, че той прокарва правилната политика.

Авторитаризмът се отличава от тоталитаризма, както по степен, така и по обхват. Авторитарната администрация или правителство е по-малко натрапчиво и не винаги се поддържа чрез използването на сила. Например, Римокатолическата църква може да бъде определена като авторитарна, въпреки че в днешно време не използва сила за налагането на своите укази и не е тоталитарно формирование.

 

.........................................

 

Авторитарни режими обикновено предоставят големи привилегии на специалните служби, като в крайни случаи това води до така наречените полицейски държави. Законите често могат да не бъдат нарушавани или променяни, ако това е в полза на правителството. В екстремни случаи това поведение стига до държавен тероризъм и престъпления срещу човечеството.

Авторитарните правителства по принцип, макар и не винаги, са склонни към корупция. Една от причината е, че при подобни режими да се критикува корупционното поведение е безсмислено, тъй като служебните лица ще си останат на същата длъжност, в по-лошия случай, може и да е рисковано за недоволстващия. Пример от наши дни на подобна ситуация е Китайската Народна Република.

 

....................................................

 

В съвременните условия демокрацията от форма на държавна уредба все повече се извисява до универсален принцип на човешкото съществуване. В този смисъл понятието демокрация разширява все повече своето значение и дефинирането му става все по-трудно.

Думата “демокрация” е може би най-употребяваната, най-модерната, особено след Втората световна война, когато всички политически системи претендират за демократичност. За първи път в историята и практиката политиците и теоретиците на практиката са единни в убежденията си за демократичния характер на институциите и теориите, които защитават и подкрепят. Но многобройните опити да се даде определение на демокрацията са били използвани за узаконяване на различни, понякога дори противоположни методи на управление.

“Люлката на демокрацията” е Древна Гърция от класическата епоха. В нея за пръв път са определени ясно отношенията между държавата и гражданина, основани на закона като с това са положени основите на всички съвременни политически системи.

Терминът демокрация започва да се използва по-широко през XVIII в. Политическата мисъл на XVIII в. Разработва и популяризира онези демократични идеи, които са залегнали в основата на свободните демократични институции, на създаването на новата френска и северноамериканска държавна уредба.

Политическите системи на съвременните демокрации съдържат многобройни разновидности от институции, практика и нрави. Едни от тях са парламентарни монархии, други – парламентарни републики, трети – президентски републики, а четвърти могат да се отнесат към сравнително нова категория определяна като полупрезидентска система. В същото време съществуват редица общи основни характеристики и принципи, които определят системите като демократични.

 

....................................................

 

Като обществена и икономическа система, комунизмът е общество без частна собственост върху средствата за производство и без социални класи. При комунизма цялата собственост би била притежавана от общността и всички хора биха имали равен обществен и икономически статус. Цел на комунизма е безкласовото общество. Най-популярната максима за комунистическото общество е „От всеки според способностите, на всеки според потребностите“.

За първообраз на комунистическото общество може да се счита първобитно-общинният строй. В дълбоката древност производителността на човешкият труд е била много ниска. Хората са били принудени да живеят заедно, помагайки си един на друг и да делят помежду си всичко, което имат, за да оцелеят. С развитието на средствата за производство станала възможна появата на частна собственост. Хората се разделили на бедни и богати, господари и подчинени. Първобитният комунизъм бил изместен от размяната на стоки като начин за разпределение. Останала легендата за Златния век, през който хората живеели задружно и щастливо.

 

.........................................

 

От 1985 Михаил Горбачов и неговите съмишленици започват политика на реформи, придобила по-късно названието перестройка, която повишава рязко политическата активност на народа, сформират се масови, а също така и национални движения и организации. Опитите за реформиране на съветската система довежда до задълбочаване на кризата в страната. Една след друга съветските републики започват да приемат декларации за суверенитет. На териториите на републиките започват да избухват етнически конфликти, които централната съветска власт потушава временно чрез изпращане на въоръжени подразделения.

Редица държавни и партийни деятели, под лозунга за съхраняваме на единството на страната и възстановяване на железният партийно-държавен контрол над всички сфери от живота, на 19 август 1991 предприемат опит за държавен преврат, но не получават нужната поддръжка от народа. Този неуспешен опит за преврат довежда до задълбочаване на противоречията между съветските републики, нараства взаимно недоволство между националните елити.

 

.........................................

 

Глобализацията всъщност бележи и краят на ерата на политическите модели. Както и да се наричат след време политическите устройства на съществуващите на картата държави, те при всички случаи ще носят белега на абсолютното господство на световната търговска мрежа, управлявана от няколко никому неизвестни хора. Така, както са неизвестни производителите на виното в стъклените бутилки с етикети, утвърждаващи марката като единственият признак за качество и причина за потребителско търсене.

 

.............................................

 


Библиография

 

1.                 Ананиева, Н. Модерната социалдемокрация и глобализацията, Център за исторически и политически изследвания С., 2004.

2.                 Димитров, Ф. Новите демокрации и трансатлантическата връзка, “Сиела” С., 2004.

3.                 Драганов, Др. Демокрацията: минало, настояще, бъдеще, УИ “Св. Кл. Охридски” С., 2004.

4.                 Карасимеонов, Г. Политика и политически институции, УИ “ Св. Кл. Охридски” С., 2004.

5.                 Цакова, И. Лобизъм и демокрация, “Авангард Прима” С., 2005.

6.                 Янков, Г Политология, УИ “Стопанство” С., 2001.

7.                 Янков, Г Политологичната мисъл от древността до наши дни, УИ “Стопанство” С., 1999.

8.                 http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie9_02/angel_hristov.htm

9.                 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC#.D0.90.D0.B2.D1.82.D0.BE.D1.80.D0.B8.D1.82.D0.B0.D1.80.D0.B8.D0.B7.D1.8A.D0.BC_.D0.B8_.D0.B8.D0.B4.D0.B5.D0.BE.D0.BB.D0.BE.D0.B3.D0.B8.D1.8F

10.            http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BС

11.            http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7

12.            http://mediatimesreview.com/july05/ChinaCommunism.php#6

 

 

Темата е изготвена 2006 г.

Темата не съдържа таблици, графики, картинки.

 

Ключови думи:

политически режими, тоталитаризъм, авторитаризъм, идеология, демокрация, демократични режими, комунизъм, СССР, перестройка и разпадане на СССР, комунизъм в Китай, ККП, „Третата вълна”, Марксистка идеология, Мао Дзедун, Дън Сяопин, Ленин, Михаил Горбачов, Сталин, Хитлер

 


Търси за: политически режими | тоталитаризъм | авторитаризъм | идеология | демокрация | демократични режими | комунизъм | СССР | ККП | „Третата вълна | Мао Дзедун | Ленин | Михаил Горбачов | Сталин | Хитлер

Helpos.com >> Архив >> Журналистика >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (44 лв)  39.60 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker