 |
|
Югозападен университет „Неофит Рилски” - Благоевград
ЕСЕ
Властта на думите и думите на властта
2007 г.
Съдържание
1. Властта и обществото
Невъзможно е да се управлява едно общество, ако не е създадена динамична и системно действаща комуникация между държавните органи и гражданите.
Без добре информирани и активни членове на обществото държавните ръководители както на централно, така и на областно и общинско равнище не само трудно могат да осъществяват връзка с избирателите си, но и губят реалната оценка за потребностите и интересите на хората.
Всяка програма на областно или общинско равнище би била обречена на провал, ако обществото не бъде подробно информирано за целите и начините на нейното осъществяване.
В съвременното общество най-значима за личността асоциация е нейната свързаност с условната власт. Завладяващата личност печели подчинение по пътя на убеждението - култивирайки вяра, „упражнявайки лидерство". Сред най-спорните въпроси на нашето време, а и на всички времена е въпросът, кои специфични аспекти на личността й спечелват достъп до условната власт".
От значение могат да бъдат умствените способности, прецизността, остроумието, чаровността, привидната честност, чувството за хумор, импозантността, както и способността да изразяваш мисълта си убедително, красноречиво, настойчиво, с други думи, завладяващо.
Политикът, чието основно умение е да се отъждествява с избирателите си, за разлика от онзи, който умее да убеждава и да повелява, е смятан за демагог. Поведението му се описва като представление за тълпата. Тази пренебрежителна забележка правилно анализира отношението му към властта: личността му притежава видими, но и действителни качества, които биха могли да бъдат източник на власт.
Въпреки това не бива изцяло да се пренебрегва индивида, който приспособява възгледите си към очакванията на тълпата, нито пък личността като източник на власт. Обикновено става дума за своеобразен договор. Въпросният лидер, притежаващ необходимите личностни черти и качества, признава волята на съответните избиратели и се идентифицира с нея. И точно защото постъпва така, избирателите му са съгласни да приемат неговата воля по някои въпроси. Така наречените му последователи чуват от него неща, в които те или вярват по силата на вече полученото идейно въздействие, или са убедени, че е в техен интерес да вярват. Те на свой ред приемат начина, по който той изразява техните възгледи, и са съгласни с видоизмененото им представяне, особено когато става дума за това, как да им се придаде практически ефект.
Когато една личност се обединява с привържениците си, неизбежно възниква структура. Политикът се сдобива с нещо, което се нарича организация, или ако структурата изглежда особено стабилна - машина. Убедителният профсъюзен лидер постига здрав съюз, способният бизнесмен - едно добре управлявано предприятие, религиозният лидер - църква и паство. Личността неизменно търси подкрепата на организацията. Тя търси начин да подсили своята власт и като купува подчинение.
Истинска власт притежава онзи, който в рамките на тази сделка е в състояние да извоюва благосклонен прием на свои значими възгледи.
Особеностите на личността, както и обстоятелствата могат да засилят податливостта към възприемане и осмисляне на поднесената информация. Доколко тя ще въздейства върху формиране на мнението на отделния индивид, зависи от редица фактори.
2. Властта и медиите
Влиянието на медиите се определя повече от качествата на публиката, отколкото от съдържанието на средствата. Една и съща комуникация има различно въздействие в зависимост от възрастта, пола, интелигентността на получателя, от политическите нагласи, социалната ситуация, фактическата или желаната принадлежност към определени групи, психическата стабилност, моментното настроение.
Колкото по-слаба е интензивността на интереса към даден въпрос, толкова по-големи са възможностите да се оказва влияние.
Посредством властта на думите се формират мнения дори по въпроси, които често са извън ценностната система на личността. В това отношение особено ефективна е т. нар. Техника на страничното въздействие, чрез която вместо да се атакуват вече изградените мнения, се създават нови такива. Така те по-лесно могат да бъдат подменени.
Колкото по-разнородни са потребностите на хората, живеещи в даден регион, толкова и ролята на журналистите е по-сложна. Защото освен традиционните потребности, присъщи за всяка страна, в обществото възникват редица специфични потребности, характерни за конкретни райони.
Това обстоятелство изисква от журналистите задълбочено вникване, познаване и професионално отношение към гледната точка на по-нехарактерните потребности в живота на хората.
За да се реализира това изискване, на медиите са нужни свобода и динамично присъствие в обществените и държавните структури на управлението. Точно от властта на словото произтичат основните отговорности за журналистите.
Една от най-предизвикателните задачи пред властта е да се изградят такива връзки с “четвъртата власт”, които да гарантират безпристрастно и точно отразяване на събитията, засягащи живота на гражданите. Постигането на това желание е особено важно за успеха на програмите и политиката на държавната власт като цяло.
Добре информираните граждани помагат да се постигне подкрепа и консенсус за управлението. Много от програмите няма да бъдат изпълнени без такава обществена подкрепа. Затова управление, което умело прилага техниките на пъблик рилейшънс – комуникацията, разчита основно на главния източник за разпространяване на информация, както и на най-ефикасните канали, чрез които тя достига до различните структури на обществото.
Правото на достъп до информация е застъпено в Конституцията на Република България, приета от Великото народно събрание на 12 юли 1991 г. Според чл. 41, ал. 1, “Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала” ...
Целта на медиите е непрестанно да проверяват и контролират доколко думите на властта отговарят на обществените интереси.
Тяхна работа е да знаят и отразяват всичко, което вършат държавните органи, защото така възприемат социалната поръчка на обществото, а единственото оръжие което използват е властта на думите.
Държавната администрация и нейните ръководни органи, особено на най-значимите държавни институции, управляват по-действено, според собствените си стандарти, когато на обществото се поднасят само крайните решения.
Обществото е сложна социална система, която има други потребности. Доминиращо място след тях заема информационната удовлетвореност.
Не може да се създаде достатъчно реална представа за действителността разчитайки на информираност само от масмедиите, защото няма нищо всеобхватно и изчерпателно. Събитията стават новини, защото са извадени от даден контекст и подбрани от всичко онова, което се случва по света. Реалността може да се превърне в новини само като се изведат отделни моменти от нея и същите се поднесат като приоритетни.
Нито един журналист не може да разглежда дадена информация или събитие изолирано. Той винаги е член на една общност, чрез която проявява политиката на съответната медия, като използва властта на думите, интерпретирайки думите на властта.
]]>
