Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Философия >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (29 лв)  27.55 лв Нова цена!


УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

 

                                               

 

 

КУРСОВА  РАБОТА

На тема:

 

Класически проблеми - онтология и гносеология

 

 

2006

 

Съдържание:

 

 

І. Онтологическият проблем във философията. 3

1.История на проблема. 3

2.Що е битие?. 6

3. Измеримостта на битието. 7

ІІ. Гносеологическият проблем във философията. 7

1.Социокултурна природа на познанието. 7

1.1 Дейностен подход към познанието. 8

1.2 Социокултурни аспекти на познанието. 9

2.Истината като познание. 10

Използвана литература: 13

 


 

І. Онтологическият проблем във философията

 

Въпросът за смисъла и същнстта на човешкия живот, а и за живота въобще не престава да бъде актуален, винаги жив и търсещ разумен отговор. Много мислители от антично време до наши дни се опитват да намерят отговори на въпросите засягащи човешкото битие, да изяснят структурата му, да намерят целта и смисъла на съществуващото, да открият същността на Битието, както и много други въпроси, главно от екзистенциален характер, които чакат своите отговори и то разумно обосновани. На тези проблеми от мирогледен характер философията се опитва да даде адекватни и задоволяващи отговори.Философията е тази, която търси уникалната, всеобща, всепроникваща същност на битието, тя е наука за отношението между мисленето и битието, наука за най-общите закони за развитието на природата, човешкото общество и света като цяло.Тя отразява любовта към мъдростта (гр. phileo-обичам и sophia-мъдрост). Философията има за основна задача да изгради фундамента на светогледа - системата от възгледи и представи за космоса (гр.kosmos-вселена, всемир, свят) и мястото на човека в него.

            Онтологическите проблеми, свързани с битието, както и гносеологическите, отнасящи се до теорията на познанието, спадат  към класическите или още вечни проблеми във философията.

 

1.История на проблема

 

Философията е науката, която имплицира редица фундаментални проблеми, като ги поставя в контекста на световното цяло. Проблемът за битието е базисен, първостепенен за философията, за пръв път се въвежда през ІVв. пр. н.е. от школата  на елеатите. Светът, космосът познава себе си чрез своето друго- човека, посредством  логоса. Представата за битие , природа (natura), общност (cultura), възникват едва, когато можем вече да мислим всички тези реалии, да обобщаваме, да ги абстрахираме с оглед общото цяло. Ако в самото начало философията се развива като натурфилософия (Талес, Анаксимандър, Хераклит, Анаксагор), поставяйки на преден план едното природно първоначало(земя, вода, въздух, огън), то на един по-късен етап тя прераства в един вече завършен процес на абстрахиране до идеята за битие като нещо нематериално. Логосът обхваща света в неговата цялост. За древните битието е космос- цялост, хармонична  завършеност (Парменид, Платон, Аристотел). В него има целесъобразност , движение от хаос към  ред. Платон и Аристотел  за пръв път говорят за битие в собствения смисъл на тази категория. Платоновите идеи са своеобразен връх в саморефлексията на общото, на същностите. Те са нещо само по себе си и само за себе си – нещо обективно, истинно, трансцедентно. Това, което сетивността познава , това, което е достояние на опита, е само “свят на сенките”, призрачност, напомняне за битие, но не и самото битие. За да познаем битието трябва да се обърнем към самата всеобщност в нейната йерархична градация, чийто връх е идеята за благото.

.................................................................

 

ІІ. Гносеологическият проблем във философията

 

          1.Социокултурна природа на познанието

 

            Познанието като адекватно възпроизвеждане на действителността е поначало вплетено в жизнената дейност на човека. То има социално-културно детерминиран характер. Човешкият индивид става личност, доколкото се научава самостоятелно да овладява различни способи, умения, форми на мислене и др. Преди да продължи делото на предните поколения, той е задължен да усвои в определена степен и обем вече натрупаното човешко знание, да съотнася себе си с него- това е категоричен императив на развиващото се познание и знание. Въпросите за това, по какъв начин се познава света, какви са начините за придобиване на знания, са поставени от човека още в дълбока древност, когато е започнал да се осъзнава като противостоящ на природата. Постепенно се е достигнало до определено знание за самото знание. Това е времето на възникване на философията в рамките на митологията, когато тя се е наложила като универсална форма на знанието и културата. Оттогава в размишленията на философите винаги присъстват въпроси на познанието и на неговата теория.

            Теорията на познанието, или гносеологията ( от гр. gnosis- знание, познание и logos-наука), изследва природата на човешкото познание, закономерностите на неговото развитие, пътищата за постигане на обективно и истинно знание, критериите за неговата истинност и т. н. Този термин се предлага от Кант през ХVІІІв., тъй като с появата на различните науки през вековете, изниква и нуждата от теория за самото познание. В сферата на гносеологията и особено през епохата на Новото време се утвърждава следната проблематика: субективно и обективно, сетивно и рационално, конкретно и абстрактно, емпирично и теоретично и др. В началото на ХХ в. се изменя съществено проблемното поле на гносеологията, като в него са включени нови, нестандартни идеи и въпроси, излизащи извън класическата рационалност. Това е свързано преди всичко с постигането на фундаментални научни открития (предимно в езикознанието), обуславянето на некласическата наука и принципно нова визия на света, хуманитаризация на знанието и осъзнаването на науката като културен феномен. Наблюдава се разширяване на предмета на съвременната гносеология и насочването и към много образните форми и типове знания, нарастване на хипотетичността в познавателния процес.

.................................................................

 

Идеята за това, че истината е не само съответствие на знанието на предмета, но и съответствие на предмета на своето понятие, е постижение на философската мисъл, обогатяващо разбирането за истината. Друг е въпросът, че тази форма на съответствие  у различните автори има различен смисъл: при Платон тя е съвпадение на вещта с вечните идеи; в християнската философия - съответствие на вещта на божествената идея; във философията на Хегел например истината се разглежда като съгласие на предмета със самия себе си. Истината е свойство на разума. Тя се съотнася с понятието действителност, тя има различни измерения, но тя е и само една.

В последно време се налага тенденция за лансирането на дескриптивния подход към разработване на проблема за истината, в който на преден план се изнася сравняването на различните форми на знания относно многообразието на практиките, традициите и типовете рационалности, проблеми и мнения и т.н.

Онтологията и гносеологията спадат към т.нар класически или вечни въпроси на философията с тяхната фундаменталност и  поради факта, че те се  явяват нейни връстници. Философите осмислят пределните основания на Битието, начините на познавателна дейност, същността на природните явления и закономерностите на социалния живот. По този начин отговарят на неизменната потребност на човека от цялостна ориентация в действителността. От раждането си философията е стремеж към истината, опит да се постигне хармония и равновесие между човека и света.

 

 

Използвана литература:

 

 

1.Философски речник, съвременни философи ХІХ-ХХв., С. 1993

 

2. Корет, Емерих-“Основен курс по философия”-3 тома

 

3. Радев, Ради- “Антична философия”

 

4. Платон- “Държавата”, С. 1975

 

5. Хегел, Г. В. Ф.- “Енциклопедия на философските науки”. С. 1982

 

6. Герджиков, Сергей- “Философия”, С. 2001   

 

 

Темата е изготвена 2006г.

Не съдържа таблици

 

Ключови думи:

философия, онтология, битие, гносеологически проблем, човешко познание, истина, култура, Платон, Аристотел

 

 

 

 


Търси за: философия | онтология | битие | човешко познание | истина | култура | Платон | Аристотел

Helpos.com >> Архив >> Философия >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (29 лв)  27.55 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker