 |
|
Реферат
на тема:
Свободата според Исая Бърлин -
Две концепции за свободата
2007
Съдържание:
1. Същност на негативната свобода
2. Характеристика на позитивната свобода
Увод
Съществува ли реално свободата и какво всъщност представлява тя, какъв смисъл се влага в различните значения на това понятие и какви са техните значения, както за отделния индивид, така и за човешкото общество като цяло в различните етапи на неговото историческо развитие?
Както отбелязва Исая Бърлин, понятието свобода има поне двеста значения. Затова в „Две концепции за свободата” той най-общо определя значението на това понятие като отсъствие на пречки за изпълнение на човешките деяния. Той подлага на анализ двете основни значения на думата, а именно негативната и позитивната свобода.
1. Същност на негативната свобода
Свободата на личността в съвременните общества, обикновено логически се свързва с понятието политическа свобода.
Обикновено човек се смята за свободен дотолкова, доколкото никой не пречи на действията му. В смисъл политическата свобода може да се определи като границите, в които даден човек може да действа, невъзпрепятстван от другиго. Ако някой попречи на даден индивид на направи нещо, което той би искал да направи, то в този смисъл той не е свободен. Ако полето на действие на дадения индивид бъде сведено от някой друг под определен минимум, то тогава може да се каже, че индивидът действа по принуда. Принудата предполага съзнателна намеса в чуждо поле на действие.
……………………………………………
3. Изводи
Изводите, които могат да се направят, са следните:
1. Свободата, свободната воля и изборът са присъщи само на човека. Те могат да се реализират от него само в човешкото общество. Но именно човешкото общество налага определени граници на отделния индивид, в които той може да се чувства свободен, да постъпва по свое желание.
В първобитните общества тази рамка е табуто, а в съвременните общества етични норми са писаните закони и общоприетите от дадено общество правила на поведение. С усложняване на обществените отношения постепенно изниква необходимостта от тяхната регулация и създаване на орган (държавата), който да извършва тази регулация. За да съществува държавата, то хората, живеещи в нея, трябва доброволно или не дотам доброволно да допуснат определени ограничения.
Тогава къде остава свободата на индивида? Не живеем ли всички ние - от нашето раждане до смъртта ни - в определени, относително постоянни рамки? Нашата свобода в крайна сметка съществува дотолкова, доколкото ние „разбираме” ограниченията и ги спазваме. „Ако камъкът, който пада разбира, че пада, то той е свободен” ( Бенедикт Спиноза , „Етика” ).
Обществената форма, която в най-малка степен нарушава индивидуалната свободата на човек това е демокрацията. При нея съществува най-голяма възможност индивидът да сключи „Обществен договор” (Ж. Ж. Русо) и при положение, че той не отговаря на неговите разбиране да може да го промени (веднъж на 4 или 5 години).
………………………………………………
Използвана литература
1. www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2006/04/26/259051_a_kakvo_vsushtnost_e_svoboda/
2. www.libertarium.net
3. www.foreignpolicy.bg
4. www.ceeol.com
Темата е разработена 2007 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
концепция за понятието „свобода”, позитивна и негативна свобода, поведение на индивида, свободна воля за избор, етични норми, политическа свобода, норми на обществено поведение
]]>
