Helpos.com >> Архив >> ЕС >> Тема преглед >> HTML преглед на файла

топ търсения

Дипломна работа

На тема:

Обща транспортна политика на Европейския съюз. Проблеми на присъединяването на Република България.

2004г.

Съдържание:

I.Съвременна обща политика на Европейския съюз в областта на транспорта.

1.  Преглед на основните проблеми на транспортната политика на Европейския съюз.
2.  Неравномерен растеж на различните видове транспорт.
3.  Задръствания (претоварване) по основните артерии на Трансевропейската транспортна мрежа.
4.  Негативен ефект върху околната среда и човешкото здраве.
5.  Фрагментираност на транспортната система и липса на добра свързаност между регионалните и националните транспортни мрежи.
6.  Основната цел - постигане на устойчива мобилност.
7.  Състояние на отделните видове транспорт. Намиране на оптималния баланс между тях.
8.  Автомобилен транспорт
9.  Железопътен транспорт
10.  Въздушен транспорт
11.  Интермодалност (програмата 'Марко Поло').
12.  Ефективно ценообразуване в транспортния сектор
13.  Отстраняване на тесните места (bottlenecks). Изграждане на Трансевропейските транспортни мрежи.
14.  Трансевропейските транспортни мрежи в контекста на устойчиво развитие
15.  Проектът GALILEO
16.  Интегриране на транспортните мрежи на новите страни-членки на ЕС
17.  Приоритетни проекти
18.  Финансиране на Трансевропейските транспортни мрежи
19.  Паневропейската транспортна мрежа

II. Проблеми на България във връзка с присъединяването към Европейския съюз.

1.  Кратък преглед на редовните доклади на ЕС за периода 1999  - 2003 г.
2.  Степен на хармонизация на транспортното законодателство.

a.   В областта на въздушния транспорт

b.   В областта на автомобилния транспорт

c.   В областта на железопътния транспорт

d.   В областта на водния транспорт

1.  Състояние и развитие на основните транспортни сектори и транспортната инфраструктура в Република България.

a.   Сухоземен транспорт (Паневропейски коридори)

b.   Железопътна мрежа

c.   Воден транспорт (морски, речен)

d.   Въздушен транспорт

е.   Обща оценка

1.  Актуални проблеми и приоритети на България.
2.  Развитие на транспортната инфраструктура
3.  Осъществяване на структурна реформа и приватизация в транспорта
4.  Намаляване въздействието на транспорта върху околната среда
5.  Транспортното образование в България
6.  Ключови моменти в стратегията за развитието на транспортната инфраструктура
7.  По-нататъшно отваряне на България към Европа и съседните страни по отношение на транспортната инфраструктура .
8.  Развитие на инфраструктура по Транспортни коридори IV и VIII
9.  Развитие на граничната инфраструктура за всички транспортни коридори пресичащи България.
10.  Развитие на транспортната инфраструктура по протежение на Паневропейски коридор IX
11.  Модернизация на транспортната инфраструктура на протежението на Паневропейски коридор VII.
12.  Балансиранo и взаимно обвързано развитие на отделните видове транспорт.
13.  Повишаване на скоростите и нивата на обслужване по важните участъци на Коридор IV.
14.  Завършване на реконструкцията и модернизацията на основните пътни участъци, включени в Паневропейките транспортни коридор.
15.  По-нататъшно внедряване на свободните пазарни принципи в развитието на инфраструктурата.
16.  Пристанище Бургас - общ характеристика, проект за разширение и развитие.
17.  Заключение.

Откъси:

..............................

Предговор

Транспортът е ключов фактор за постигането на конкурентноспособност в съвременните условия. Транспортният сектор е близо 10% от БВП на Европейския съюз или близо 1000 млрд. евро. Съществено е и неговото социално значение - в транспортният сектор са заети близо 10 млн. граждани на Общността.

Общата транспортна политика на Европейския съюз е крайъгълен камък за осъществяване на съвременните цели на Общността - а именно устойчиво развитие в контекста на процесите на разширяване и глобализация.

Проблемите и приоритетите на съвременната обща политика на Европейския съюз в областта на транспорта са залегнали в основата на издадената през 2001 г. Бяла книга на Европейската комисия “Европейската транспортна политика до 2010 г.: Време да решаваме”. Състоянието към момента, основните трудности, начините и конкретните мерки за тяхното преодоляване, както и бъдещите перспективи пред транспортния сектор са предмет на разглеждане в настоящото изложение.

1.  Съвременна обща политика на Европейския съюз в областта на транспорта.

1.  Преглед на основните проблеми на транспортната политика на Европейския съюз в областта на транспорта

През годините развитието на политиката на Общността в областта на транспорта, както вече бе описано, преминава както през периоди, в които й се отделя съществено внимание, така и през периоди, в които би могло да се твърди, че тя е оставена на доста заден план. В крайна сметка ясно дефинираната в последните години като приоритетна необходимост от устойчиво развитие на Общността в рамките на процеса на глобализация закономерно доведе до извода, че транспортната политика е съществен детайл от успеха на цялостното начинание и оставянето на нейните проблеми нерешени беше припознато като основен източник на редица други сериозни болки на Общността. И така от средата на 80-те години на миналия век насам общата транспортна политика се явява приоритетна точка в дневния ред на всички институции на Европейския съюз. Въпреки успешната либерализация в транспортния сектор в последните десетилетие и половина, обаче, окончателното завършване на общия пазар се сблъсква с деформациите в конкуренцията, породени от липсата на социална и фискална хармонизация. Фактът, че развитието на общата транспортна политика през годините далеч не би могло да се нарече хармонично, довежда в крайна сметка до редица съществени проблеми, чието решение е в основата на успеха на политиката на Общността в областта на транспорта. Най-общо тези проблеми към момента биха могли да бъдат дефинирани по следния начин:

1.  Неравномерен растеж на различните видове транспорт. Това отразява от една страна факта, че някои видове транспорт са се адаптирали към съвременните условия по-добре от други. Но от друга страна е знак, че не всички непреки разходи (external costs) са включени в цената на транспортните услуги, както и че не се обръща необходимото внимание на определени социални норми и норми за безопасност, като това важи с особена тежест за автомобилния транспорт. В резултат на това в момента автомобилният транспорт държи 45%2 от пазара на товарните превози срещу 40% за морския транспорт на кратки разстояния и едва 8% за железопътния транспорт, и 4% за вътрешния воден транспорт. Доминацията на автомобилния транспорт е дори по-голяма на пазара на пътническите превози, където неговият дял е 87% като тук се наблюдава дори тенденцията въздушният транспорт постепенно да измества железопътния от второто място - в момента двата вида транспорт държат по около 6% пазарен дял.
2.  Задръствания (претоварване) по основните артерии на Трансевропейската транспортна мрежа, както и в редица градове. Ежедневно около 7 500 km пътища, т.е. 10% от пътната мрежа на страните-членки (тук се има предвид т.нар. “ЕС-15”3), е подложена на задръствания. В допълнение към това близо 16 000 km железопътни линии, т.е. 20% от цялата железопътна мрежа на страните-членки (ЕС-15) също страдат от хронично претоварване. Като прибавим и факта, че 16 от най-големите летища на Общността регистрират забавяния от повече от 15 минути за повече от 30% от полетите, картината става твърде обезпокояваща. Основната негативна последица от това, за която е алармирано още в Бялата книга за растежа, конкурентно способността и заетостта от 1993 г.4, е рискът от намаляване на икономическата конкурентно способност на Европейския съюз в транспортния сектор. Последните проучвания по този въпрос сочат, че непреките разходи само на задръстванията в автомобилния транспорт се равняват на 0,5% от БВП на Общността. Прогнозите са, че ако не се предприемат съответните мерки, задръстванията ще нараснат значително до 2010 г. като успоредно с това ще се увеличат и техните непреки разходи, които се очаква да достигнат 80 милиарда евро или близо 1% от сумарния БВП на Общността.

..........................

За насърчаване на интермодалните превози е разработена програмата “Марко Поло”. Програмата цели подпомагането на интермодалния трансфер и възстановяване на устойчивия баланс в транспорта чрез стимулиране на железопътния, морския и вътрешния воден транспорт. Програмата е във фаза на експлоатация от 2003 г. като нейното действие ще продължи до 2007 г. Приетият бюджет за периода 2003-2007 г. е 115 млрд. евро.

В рамките на програмата РАСТ, която преджожда настоящата програма вече са осъществени редица успешни проекти

•  Проектът “Kombiverkehr” за осъществяване на интермодална връзка влак-ферибот между Швеция и Италия;
•  Проектът “Superfast Ferries” за осъществяването на фериботна ро-ро връзка между Шотландия и континентална Европа;
•  Проектът “Lokomotion” за осъществяването на интермодална железопътна връзка между Италия и Германия;
•  Проектът “Grimaldi” за осъществяването на транс-средиземноморскадиректна  фериботна връзка между Италия и Испания;
•  Проектът “Oy Langh Ship” за осъществяването на интермодална връзка (комбинираща морски, вътрешен воден и железопътен транспорт) между Финландия и Централна Европа

Към момента са избрани 13 нови проекта, на които ще бъде отпуснато финансиране по насоящата програма, сред които най-съществени са следните:

•  EURO STARS - подобряване на интермодалните връзки между Испания, Италия, Тунис и Малта;

.......................

•  Ефективно ценообразуване в транспортния сектор

Дисбалансът в транспортния сектор е резултат до голяма степен от твърде неадекватната ценова политика в транспорта, която не отразява реалните разходи. Ръстът в автомобилния транспорт за сметка на останалите се дължи освен на обективни фактор и на редица “скрити разходи” - разходи в резултат от задръстванията, разходи в резултат от вредното влияние върху околната среда, разходи по поддръжка на инфраструктурата, разходи в резултат на произшествия и т.н. За да бъде постигнат нов баланс в транспортния сектор е необходимо тяхното пълно включване и отчитане в цената на автомобилния транспорт. Това е в основата на принципа, който изповядва съвременната ценова политика в областта на транспорта - потребителят плаща това, което използва и за начина, по който го използва. Пример за този принцип са евровинетните такси - такси, налагани върху търговските автомобили за използването на инфраструктурата на Общността.

През 2002 г. е предложена рамката, която определя принципите и структурата на таксуването на използването на инфраструктурата, както и на обща методология за определяне на тези такси. През 2003 г. започна окончателното хармонизиране на данъчното облагане върху горивата на автомобилите, използвани за търговския цели.

.....................

1.  Състояние и развитие на основните транспортни сектори и транспортната инфраструктура в Република България
2.  Сухоземен транспорт

Пътна мрежа

Общата дължина на националната пътна мрежа е 37 288 km, средната гъстота е 0.33 km на кв. километър (малко под средното за ЕС). Приблизително 90% от пътищата са с асфалтово покритие.

България има 324 km автомагистрали, 3 011 km са първокласните пътища, 3 818 km второкласните и 29 937 km трето- и четвъртокласните пътища. Най-разпространени са двулентови пътища с обща ширина между 6.00 и 7.50 m. Строителството на пътища в България по принцип е трудно и скъпо, тъй като 40% от територията на страната е планинска.

Разбивката на пътищата по трасетата на Паневропейските коридори е както следва:

Паневропейски коридор IV:

Участък Видин - София - Капитан Андреево (турска граница)

Обща дължина 558 km, включително:

двулентови пътища 299 km

четирилентови пътища 17 km

магистрала 220 km

Участък Видин - София - Кулата (гръцка граница)

Обща дължина 446 km, включително:

двулентови пътища 352 km

четирилентови пътища 22 km

магистрала 72 km

магистрала с едно завършено платно 22 km

Предстоящи рехабилитационни мероприятия и строителство на нови участъци

Рехабилитация 110 km

Строителство на участъци от магистрала 70 km

........................

1.  Актуални проблеми и приоритети на България
2.  Развитие на транспортната инфраструктура

При определянето на приоритетите и бъдещите насоки за развитие в областта на транспортната инфраструктура съществуват няколко основни момента, които поствят рамките на тази дейност в Българи. В това отношение развитието на транспортната инфраструктура средносрочен план би следвало да се базира на следните документи:

•  Решенията на Общоевропейските конференции на министрите на транспорта за развитие на общоевропейските транспортни коридори и Транс-европейската транспортна мрежа;
•  Резултатите от проучването на Европейската комисия за “Оценка на нуждите от транспортна инфраструктура в страните от Централна и Източна Европа, кандидатстващи за присъединяване към ЕС;
•  Трафична прогноза за 10-те Паневропейски транспортни коридори, утвърдени на Конференцията в Хелзинки;
•  Меморандуми за развитие на транспортните коридори IV, VII, IX и X, подписани от страните-участници и Комисията на Европейския съюз;

Освен това, като фактори с индиректно влияние върху националната транспортна политика в областта на инфраструктурата, могат да се дефинират национални, регионални и секторните стратегии и други документи за развитие на транспорта, телекомуникациите и информационното общество,  разработени в периода на предприсъединяване на България с Европейския съюз и стремежа за целесъобразно и ефективно  усвояване на  предприсъедителните фондове ИСПА и САПАРД,

Като основни цели при формирането на стратегията за бъдещото развитие на транспортната инфраструктура могат да се дефинират:  

•  развитието на транспортната инфраструктура на страната, като интегрална, неделима част от Общоевропейската транспортна мрежа;
•  превръщането на транспортната мрежа на страната в конкурентен, ефективен транспортен мост между Западна и Централна Европа и страните от Близкия Изток, Западна и Средна Азия, както и по направлението “север-юг”, Балтийско - Адриатическо море;

...................

Заключение

В обобщение на направеният в рамките на настоящата разработка анализ могат да се направят няколко основни извода:

Първо: Развитието на общата транспортна политика на Европейския съюз е приоритетен въпрос за Общността и неговото разглеждане трябва да става прз призмата на стратегията за устойчиво развитие.

Второ: Намирането на оптималния баланс между отделните видове транспорт стои в центъра на стратегията за устойчивата мобилност. Като цяло може да се твърди, че Общността е на прав път и придвижването към крайната цел се извършва с адекватни темпове.

Трето: Изграждането на Трансевропейските транспортни мрежи е от първостепенна важност за осъществяване на успешна обща политика в областта на транспорта. Като цяло развитието по този въпрос се движи със задоволителни темпове, но е необходимо да се засили междудържавното сътрудничество, както и да се привлече необходимото финансиране с цел завършване на проектите в срок.

......................

Темата е изготвена 10.2004г.

Данните в нея са актуални към 10.2004г.

Използвана литература (15 източника).

Темата съдържа една таблица.

Темата няма графики.

2 Всички данни в този параграф са взети от Доклада на Генералния директорат по енергетика и транспорт за 2000 - 2004 г. 

3 Петнадесетте “стари” страни-членки, без приетите през 2004 г. нови десет държави.

4 Growth, Competitiveness, Employment: The Challenges and Ways Forward into the 21st Century - White Paper (COM (93) 700).

Helpos.com >> Архив >> ЕС >> Тема преглед >> HTML преглед на файла

топ търсения