Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> ЕС >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (24 лв)  22.80 лв Нова цена!


Курсова работа

На тема

Финансово съдействие на ЕС към България.

01.2005г.

Съдържание:

Увод

  1.  Засилена предприсъединителна стратегия на ЕС за страните от ЦИЕ
  2.  Същност на засилената предприсъединителна стратегия
  3.  Елементи на засилената предприсъединителна стратегия.
    1.  Партньорство за присъединяване
    2.  Финансови инструменти на засилената предприсъединителна  стратегия.
      1.  ФАР
      2.  ИСПА
      3.  САПАРД
      4.  Подготвителна програма за използване на предприсъединителните финансови инструменти.
  4.  Предприсъединително финансово съдействие от ЕС за РБ
  5.  ФАР
  6.  ИСПА
  7.  САПАРД
  8.  Структурна политика и структурни финансови инструменти на ЕС
  9.  Структурна политика на ЕС.
  10.  Описание на структурните фондове.
    1.  ЕФРР (Европейски фонд за регионално развитие).
    2.  ЕСФ (Европейски социален фонд)
    3.  ФЕОГА (Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство)
    4.  ФИОР (Финансов инструмент за ориентиране на риболова)
    5.  ЕИФ (Европейски инвестиционен фонд).
  11.  Кохезионен фонд
  12.  Други инструменти на структурната политика
  13.  Подготовка на РБ за използване на структурните фондове.
  14.  Хармонизиране на законодателството в:
    1.  Регионалната структурна политика
    2.  Аграрната политика
    3.  Социалната политика
    4.  Политиката в областта на околната среда
  15.  Институционални рамки.

Заключение

Използвана литература

Списък на използваните съкращения:

АСЦИЕ - Асоциирани страни от Централна и Източна Европа

БВП - Брутен вътрешен продукт

ДФ - Държавен фонд

ГКПП - Гранично контролно-пропусквателен пункт

ЕАКС - Единна административно контролна система

ЕБВР - Европейска банка за възстановяване и развитие

ЕИБ - Европейска инвестиционна банка

ЕИФ - Европейски инвестиционен фонд

ЕК - Европейска комисия

ЕО - Европейска общност

ЕС - Европейски съюз

ЕСА - Европейски споразумения за асоцииране

ЕСФ - Европейски социален фонд

ЕФРР - Европейски фонд за регионално развитие

ИСПА - Инструмент за структурна политика за предприсъединяване

МОСВ - Министерство на околната среда и водите

МРРБ - Министерство на регионалното развитие и благоустройството

МПС - Моторни превозни средства

МСП - Малки и средни предприятия

МФ - Министерство на финансите

НВМС - Национална ветеринарно - медицинска служба

ОП - Оперативна програма

ОПО - Общи пазарни организации

ПСОВ - Пречиствателна станция за отпадни води

РБ - Република България

РДА - Реформа на държавната администрация

РПСОВ - Регионална пречиствателна станция за отпадни води

САПАРД - Специална програма за присъединяване за земеделие и селско развитие

СОП - Съвместна оценка на приоритетите

СПП - Специална подготвителна програма

ТГС - Трансгранично сътрудничество

ФАР - Основен предприсъединителен инструмент на ЕС

ФЕОГА - Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство

ФИОР - Финансов инструмент за ориентиране на риболова

ХЕИ - Хигиенно-епидемиологична инспекция

ЦИЕ - Централна и Източна Европа

Отксъси:

................................

Европейският съюз е най-динамично развиващата се интеграционна структура през последните шейсет години. Историята му е толкова богата и пъстра, че е трудно да бъде проследена. Несъмнено най-значимата дата от историята на ЕС през 2004 г. е 1 май. На тази дата към ЕС се присъединяват нови 10 държави: Полша, Унгария, Латвия, Литва, Естония, Словакия, Чехия, Словения, Малта и Кипър. С петото разширяване на ЕС, неразделна част от което е и България, която ще бъде приета в ЕС през 2007г.,се разширява зоната на мир, стабилност и просперитет в Европа, което ще допринесе за сигурността на населението на всички страни-членки. Очаква се присъединяването на повече от 100 милиона население от бързо развиващи се икономики към 370-милионния пазар на ЕС да стимулира икономическия растеж и да създаде работни места както в старите, така и в новите страни-членки. Разширяването ще засили ролята на Съюза в международен план.

Несъмнено обаче наред със своите  положителни ефекти разширяването изправя Общността, включваща институции и политики, пред редица предизвикателства.

Никога в досегашните разширения на ЕС присъединяването на нови страни не е поставяло на подобно изпитание действащите в Съюза политики. Това се отнася в особено висока степен за общата селскостопанска политика на ЕС, както и за неговата структурна политика. Запазването на тези политики във вида им от 90-те години на ХХ в. би означавало огромно натоварване на бюджета на ЕС, би стимулирало по-нататъшното поддържане на нерационални стопански структури, би изострило противоречията между страните донори и страните чисти реципиенти и т.н. По оценка на Европейската комисия броят на жителите на териториите, които според стандартите на 90-те години могат да разчитат на помощ от бюджета на ЕС, след източното разширяване ще нарасне от 185 млн. на 291 млн. души, т.е. от 50% на 61% от населението на ЕС. Подобна перспектива би означавала рязко нарастване на финансирането от структурните фондове на Съюза и преразпределение на субсидиите в полза на новите членове, което е неприемливо за страните-членки на ЕС-15. Следователно се наблюдава едно специфично противоречие: присъединяването на 10-те нови страни обуславя потребността от значителното им финансиране от структурните фондове на ЕС, от една страна, и дългосрочната ориентация към затягане на бюджетната дисциплина в рамките на Съюза, от друга.

Присъединяването на 10-те АСЦИЕ към ЕС би довело до огромно нарастване на разходите за финансиране на общата селскостопанска политика, ако се приложи подходът от 90-те години. С това слабостите на тази политика по-нататък биха се задълбочили.

За да се избегне отрицателното въздействие на разширяването върху общата селскостопанска политика и структурната политика на ЕС в съответствие с План 2000, се предвижда тяхното реформиране през периода 2000-2006г.    

План 2000, известен още като Пакетът “Сантер”, се оценява от непредубедените специалисти като исторически документ със стратегическа насоченост, който очертава перспективата за развитие на Съюза в началото на XXI в., когато броят на неговите страни членки достигна 25 и по всяка вероятност скоро ще надхвърли 27. План 2000 е предназначен да даде отговор на изключително съществения въпрос: как Европейският съюз ще съчетае на практика две основни цели - разширяването с новите страни от Централна и Източна Европа и реформирането на собствените си политики, адаптирането им към условията на един разширен съюз. Осъществяването на предлаганите с плана реформи реално би повишило способността на ЕС да абсорбира нови членове, като запази постигнатото равнище на интеграцията съгласно заключенията на Европейския съвет от Копенхаген (юни 1993г.).

План 2000 включва 7 части:

В настоящата разработка ще се спра по-подробно върху засилената стратегия за подготовка за разширяване и върху анализа на необходимите реформи на структурните фондове на Общността. Това е така тъй като тези две части на план 2000 имат пряко отношение към предприсъединителното финансово съдействие от ЕС за Република България и към подготовката на РБ за ползването на структурните фондове в рамките на ЕС.

Целите на тази разработка са:

1) да разкрие същността на инструментите на засилената предприсъединителна стратегия и на структурните фондове на ЕС    

2) да посочи позитивите и негативите при усвояването на предприсъединителните фондове

3) да проследи подготовката на РБ за използването на структурните фондове

..................................

1.2.2. Финансови   инструменти   на    засилената   предприсъединителна стратегия

Засилената предприсъединителна стратегия включва като свой съществен елемент финансовото съдействие от страна на ЕС. С План 2000 финансовата помощ за АСЦИЕ е значително увеличена по размер и едновременно с това така структурирана, че да обслужва ефективно процеса на подготовката на страните-кандидатки за членство в ЕС. Финансовото съдействие за АСЦИЕ се канализира чрез три основни  програми. Общият размер на средствата, предвидени за 10-те АСЦИЕ, възлиза на 21 млрд. евро за периода 2000-2006 г.,т.е.годишният размер на субсидията, на която тези страни могат да разчитат, съставлява около 3 млрд.евро. Тези средства ще бъдат осигурявани всяка година посредством Програма ФАР и двата нови предприсъединителни инструмента ИСПА и САПАРД. Реализирането на програмите от тези три предприсъединителни инструмента ще следва принципите, приоритетите и условията, съдържащи се в Партнъорство за присъединяване. След приемане на първите страни-кандидатки предприсъединителните фондове ще бъдат пренасочени към другите страни-кандидатки, така че същите предприсъединителни ресурси ще подпомагат по-малък брой страни. Предвидени са три инструмента, които да подпомагат страните-кандидатки, докато те бъдат приети в ЕС:

Амбицията на ЕС чрез засилената предприсъединителна финансова помощ да подготви  във висока степен АСЦИЕ за участие в структурните политики на Съюза поставя пред тях значителни изисквания. От АСЦИЕ се изисква създаването на специални звена за координация и управление на програмите, а също изготвянето на обоснован Национален план за икономическо развитие. Националният план за икономическо развитие е комплексен документ, който очертава приоритетите за развитие на съответната АСЦИЕ в различни разрези. На основата на този план и в съответствие с “Партнъорство за присъединяване” се изготвя  т.нар. “Рамка за подкрепа от общността”. В този документ се определят приоритетите за съфинансиране  от страна на ЕС за всяка от държавите кандидатки след 2000 г.

Определени трудности за АСЦИЕ предизвикват също високите изисквания при подготовката и обосновката на конкретните проекти, необходимостта от осигуряване на съфинансиране за всеки отделен проект, слабостите при администрирането на проектите и т.н. Преодоляването на тези трудности и подготовката за работа съгласно стандартите на ЕС са необходимо условие за интегрирането на  АСЦИЕ в политиките на ЕС след окончателното им присъединяване към Съюза.

Оказваната през периода 2000-2006 г. финансова помощ от ЕС  за АСЦИЕ е далеч по-малка от средствата, действително необходими на страните кандидатки за пълноправно членство. Това показва, че основната тежест по финансовото осигуряване на процеса на подготовката за членство ще легне върху АСЦИЕ. Успешната подготовка за пълноправно членство изисква от тях максимално пълно и възможно най-ефективно мобилизиране на собствените ресурси, а също активни действия  за привличане на финансови средства от алтернативни външни източници (напр. Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, частни чуждестранни инвестиции и т.н.).

При предоставянето на финансово съдействие на АСЦИЕ  ЕС твърдо се придържа към разбирането, че основната тежест по финансирането на структурните реформи трябва да се поема от самите държави - кандидатки за членство. Често институциите на ЕС привеждат тезиса, че “разходите по подготовката за присъединяване ще се покриват в съвсем скромни размери с трансфери от ЕС - както през предприсъединителния период, така и през първите години след присъединяването”. Институциите на ЕС очакват “предприсъединителните трансфери да действат като катализатори за съфинансиране”.

1.2.2.1. ФАР

Програма ФАР е създадена през 1989 г. с цел да подпомогне процеса на преход в Полша и Унгария, а по-късно е приложена и в други страни. Постепенно програмата е пренасочена към подготовка за присъединяване към ЕС. Понастоящем програма ФАР е основният инструмент за финансово и техническо сътрудничество на ЕС със страните от Централна и Източна Европа. Програмата има годишен бюджет от 1,560 млрд. евро. Първоначално отпуснатите 4,2 млрд. евро за периода 1990 - 1994 г. се увеличават на 10,5 млрд. евро за периода 2000 - 2006 г.

Програма ФАР има две основни цели в Централна и Източна Европа. За страните, които кандидатстват за членство в Европейския съюз, целта на програмата е да им помогне да се присъединят към Съюза възможно най-бързо. В другите страни, в това число Албания, Босна и Херцеговина и Македония, целта на програма ФАР е да подкрепи техния преход към демокрация и пазарна икономика.

Финансирането по програма ФАР се осъществява по следния начин: страните - партньори определят приоритетите, за които търсят съдействие, след което се договарят с Европейската комисия и подписват финансови меморандуми.  

Средствата по програма ФАР се набират от общия бюджет на Европейския съюз, който се определя от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз. Разпределението на сумите става в зависимост от следните критерии: население, БВП на човек от населението.

Финансовите средства по програма ФАР се отпускат като безвъзмездна помощ, а обхватът на дейностите й се е разширил значително. Програма ФАР демонстрира постоянна гъвкавост, като се приспособява към променящите се приоритети и характер на процеса на реформите във всяка от страните - кандидатки. От 1994г. насам програмата е увеличила средствата в подкрепа на законодателството и административните структури, както и за проекти, които подпомагат развитието на демокрацията и гражданското общество, за инвестиции в инфраструктурата и трансграничното сътрудничество.

..............................

3. Структурна политика и структурни финансови инструменти на ЕС

Структурните фондове са свързани с регионалната политика на ЕС и се използват за финансиране най-вече на бедни региони със структурна помощ, за постигане на икономическо и социално единство и единен пазар. Целта е така да бъде усилена икономическата и социална сплотеност, че навсякъде в ЕС да могат да се справят с изискванията на общия Вътрешен пазар.

3.1. Структурна политика на ЕС 3

Договорът за Европейски съюз извежда икономическото и социално сближаване като един от трите пилона на европейската конструкция, наравно с Икономическия и валутен съюз и Единния вътрешен пазар. Провеждането на политика за насърчаване на цялостно хармонично развитие и за намаляване разликата в нивото на развитие на различните региони и изостаналостта на най-слабо развитите региони, включително земеделските, чрез преразпределяне на финансови ресурси е израз на солидарността на държавите-членки. Тази политика има съществен принос за икономическата стабилност в ЕС и за повишаване нивото на заетостта.

Общността осигурява финансова подкрепа за постигането на целите, дефинирани в Договора за Европейския съюз, чрез структурните фондове /Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд, Фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство - секция Ориентиране/, Фонда за сближаване, Европейската инвестиционна банка, както и чрез други съществуващи финансови инструменти като инициативи, програми и други.

Без съмнение Европейският съюз е една от най-проспериращите в икономическо отношение зони в света, но различията в степента на развитие между нейните региони е драстична. Най-важният показател за оценка на степента на развитие на отделните региони е брутният вътрешен продукт на глава от населението. БВП на глава от населението на Гърция и Испания например, е около 80 % от средния БВП за Общността. Люксембург от своя страна има БВП, надхвърлящ с 60 % средния за Общността. Десетте най-динамични региона в ЕС имат три пъти по-голям БВП от десетте най-слабо развити региона. Тези различия, които намират измерение в достъпа до работни места, кокурентноспособност на фирмите и инвестиции в нови технологии, водят до необходимостта от преразпределяне на средства и насочването им към по-слабо развитите региони, както и към разработване и осъществяване на политика за устойчиво развитие на местно и национално равнище.

Финансирането в рамките на структурната политика на ЕС е насочено към създаване на условия за ускорено и конкурентноспособно развитие, поддържане на икономически растеж и разкриване на работни места на територията на ЕС. В изпълнение на общите цели, залегнали в Договора за Европейски съюз, за всеки финансов период Общността определя конкретни приоритетни цели, чието изпълнение се финансира чрез фондовете и другите финансови инструменти, като се осигурява взаимодействие и координираност помежду им, координираност между икономическата и социална политика на държавите-членки, координираност на националните регионални политики и националните схеми на съдействие. По този начин, всички дейности на Общността се насочват към постигането на приоритетните за периода цели, като се определя кои фондове, в каква степен и при какви условия допринасят за постигането им.

........................

Заключение

Засилената предприсъединителна стратегия включва като свой съществен елемент финансовото съдействие от страна на ЕС. С План 2000 финансовата помощ за АСЦИЕ е значително увеличена по размер и едновременно с това така структурирана, че да обслужва ефективно процеса на подготовката на страните-кандидатки за членство в ЕС. Финансовото съдействие за АСЦИЕ се канализира чрез три основни  програми. Общият размер на средствата, предвидени за 10-те АСЦИЕ, възлиза на 21 млрд. евро за периода 2000-2006 г.,т.е.годишният размер на субсидията, на която тези страни могат да разчитат, съставлява около 3 млрд.евро. Тези средства ще бъдат осигурявани всяка година посредством Програма ФАР и двата нови предприсъединителни инструмента ИСПА и САПАРД.

Амбицията на ЕС чрез засилената предприсъединителна финансова помощ да подготви  във висока степен АСЦИЕ за участие в структурните политики на Съюза поставя пред тях значителни изисквания. От АСЦИЕ се изисква създаването на специални звена за координация и управление на програмите, а също изготвянето на обоснован Национален план за икономическо развитие.

Понастоящем програма ФАР е основният инструмент за финансово и техническо сътрудничество на ЕС със страните от Централна и Източна Европа.

От началото на 2000г. влиза в действие нов финансов инструмент - т.нар. Инструмент за структурни политики за прeдприсъединяването (ИСПА).

Програма САПАРД е специална програма за присъединяване в областта на земеделието и развитието на селските райони (Special Accession Program for Agriculture and Rural Development - SAPARD). Тя е предприсъединителен финансов инструмент за 10-те страни от Централна и Източна Европа, кандидатстващи за членство в ЕС, за периода 2000 - 2006 г. и заедно с програмите ФАР и ИСПА се включва в механизмите на финансова помощ, оказвана от съюза за подготовката на страните-кандидатки за присъединяване.

Подготовката на страната ни за присъединяване към Европейския съюз изисква огромни ресурси. Те са необходими за провеждане на структурната реформа, за инвестиции, за обновяване и модернизация на производствения потенциал и за издигане на неговото технологично и екологично равнище. Особено голямо значение има предприсъединителната финансова помощ на ЕС.

По Национална програма ФАР се финансират дейности за институционално укрепване, както и инвестиционни дейности в областта на икономическото и социалното сближаване.

По програма ФАР към началото на 2004г. са подписани Финансови меморандуми (виж приложение 1), които са на стойност 713.550 млн. евро безвъзмездна помощ от ЕС и 159.903 млн. евро национално съфинансиране. Извършените плащания възлизат общо на 347.984 млн. евро, като е приключил само периодът за разплащане по финансови меморандуми 1998 и 1999г.

В средата на настоящата година бе проведено двумесечно проучване на временна анкетна комисия, чиято цел бе да провери начина, по който МРРБ е усвоявало средствата от европейските предприсъединителни програми. Основните слабости, констатирани в доклада, се свеждат до пропуски при договарянето на одобрени от Европейската комисия проекти, недостатъчен административен капацитет, което не гарантира ефективното усвояване на средствата от еврофондовете, и не малко провалени проекти. По програма ФАР - Икономическо и социално сближаване комисията констатира, че договарянето на проектите като цяло не е изпълнявано добре. Дотам се е стигнало заради пропуски в изготвянето на нужната документация и най-вече при оценяването на проектните предложения и оферти. Установено е, че са неусвоени общо 22.517 млн. евро, насочени главно за подпомагане на сектора на малкия и средния бизнес, за преодоляване на съществени социални проблеми, за подобряване на професионалното образование. Според членовете на комисията МРРБ чувствително е намалило административния и управленския си капацитет от началото на 2003г.

....................

Темата е изготвена 01.2005г.

Най - новите данни са за 2004г.

В темата има множество таблици както и графики.

Използваните източници на информация са 18.

2 В.Маринов и др., “Европейска икономическа интеграция”/Трето преработено и допълнено издание/ София 2004, стр.444

3 Мониторинг на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз 2002 - София, 2002, стр115


Търси за: финансови инструменти | ФАР | ИСПА | САПАРД | описание структурните фондове | Европейски фонд регионално развитие | ЕСФ | Европейски социален фонд | ФЕОГА | ЕИФ | Европейски инвестиционен фонд | Кохезионен фонд | подготовка използване структурните фондове | хармонизиране законодателството

Helpos.com >> Архив >> ЕС >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (24 лв)  22.80 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker