Частично (кратко) резюме на темата

Европейският съюз е най-динамично развиващата се интеграционна структура през последните шейсет години. Историята му е толкова богата и пъстра, че е трудно да бъде проследена. Несъмнено най-значимата дата от историята на ЕС през 2004 г. е 1 май. На тази дата към ЕС се присъединяват нови 10 държави: Полша, Унгария, Латвия, Литва, Естония, Словакия, Чехия, Словения, Малта и Кипър. С петото разширяване на ЕС, неразделна част от което е и България, която ще бъде приета в ЕС през 2007г.,се разширява зоната на мир, стабилност и просперитет в Европа, което ще допринесе за сигурността на населението на всички страни-членки. Очаква се присъединяването на повече от 100 милиона население от бързо развиващи се икономики към 370-милионния пазар на ЕС да стимулира икономическия растеж и да създаде работни места както в старите, така и в новите страни-членки.
Разширяването ще засили ролята на Съюза в международен план.

Несъмнено обаче наред със своите положителни ефекти разширяването изправя Общността, включваща институции и политики, пред редица предизвикателства.

Никога в досегашните разширения на ЕС присъединяването на нови страни не е поставяло на подобно изпитание действащите в Съюза политики. Това се отнася в особено висока степен за общата селскостопанска политика на ЕС, както и за неговата структурна политика. Запазването на тези политики във вида им от 90-те години на ХХ в. би означавало огромно натоварване на бюджета на ЕС, би стимулирало по-нататъшното поддържане на нерационални стопански структури, би изострило противоречията между страните донори и страните чисти реципиенти и т.н. По оценка на Европейската комисия броят на жителите на териториите, които според стандартите на 90-те години могат да разчитат на помощ от бюджета на ЕС, след източното разширяване ще нарасне от 185 млн. на 291 млн. души, т.е. от 50% на 61% от населението на ЕС. Подобна перспектива би означавала рязко нарастване на финансирането от структурните фондове на Съюза и преразпределение на субсидиите в полза на новите членове, което е неприемливо за страните-членки на ЕС-15. Следователно се наблюдава едно специфично противоречие: присъединяването на 10-те нови страни обуславя потребността от значителното им финансиране от структурните фондове на ЕС, от една страна, и дългосрочната ориентация към затягане на бюджетната дисциплина в рамките на Съюза, от друга.

Пълен преглед ...