Финансово съдействие на ЕС към България.

Вид: курсова работа
Прибавен: 2005-04-16
Рейтинг:
3.625 1 2 3 4 5
(8 гласа)
Дължина: 101 стр.
Цена:
 (24 лв) 22.80 лв (нова цена)
  (Спестявате 1.20 лв, 5%)
Пълно резюме: RTF format .Rtf (114KB)          Html format .Html (72KB)

(От пълното резюме ще добиете по-добра представа за засегнатите проблеми в разработката)

Ключови думи и изрази:

същност и елементи на засилената предприсъединителна стратегия, финансови инструменти (ФАР, ИСПА, САПАРД), описание на структурните фондове: ЕФРР (Европейски фонд за регионално развитие), ЕСФ (Европейски социален фонд), ФЕОГА (Европейски фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство), ФИОР (Финансов инструмент за ориентиране на риболова), ЕИФ (Европейски инвестиционен фонд), Кохезионен фонд, подготовка на РБ за използване на структурните фондове, хармонизиране на законодателството.

Частично (кратко) резюме на темата

Европейският съюз е най-динамично развиващата се интеграционна структура през последните шейсет години. Историята му е толкова богата и пъстра, че е трудно да бъде проследена. Несъмнено най-значимата дата от историята на ЕС през 2004 г. е 1 май. На тази дата към ЕС се присъединяват нови 10 държави: Полша, Унгария, Латвия, Литва, Естония, Словакия, Чехия, Словения, Малта и Кипър. С петото разширяване на ЕС, неразделна част от което е и България, която ще бъде приета в ЕС през 2007г.,се разширява зоната на мир, стабилност и просперитет в Европа, което ще допринесе за сигурността на населението на всички страни-членки. Очаква се присъединяването на повече от 100 милиона население от бързо развиващи се икономики към 370-милионния пазар на ЕС да стимулира икономическия растеж и да създаде работни места както в старите, така и в новите страни-членки.
Разширяването ще засили ролята на Съюза в международен план.

Несъмнено обаче наред със своите положителни ефекти разширяването изправя Общността, включваща институции и политики, пред редица предизвикателства.

Никога в досегашните разширения на ЕС присъединяването на нови страни не е поставяло на подобно изпитание действащите в Съюза политики. Това се отнася в особено висока степен за общата селскостопанска политика на ЕС, както и за неговата структурна политика. Запазването на тези политики във вида им от 90-те години на ХХ в. би означавало огромно натоварване на бюджета на ЕС, би стимулирало по-нататъшното поддържане на нерационални стопански структури, би изострило противоречията между страните донори и страните чисти реципиенти и т.н. По оценка на Европейската комисия броят на жителите на териториите, които според стандартите на 90-те години могат да разчитат на помощ от бюджета на ЕС, след източното разширяване ще нарасне от 185 млн. на 291 млн. души, т.е. от 50% на 61% от населението на ЕС. Подобна перспектива би означавала рязко нарастване на финансирането от структурните фондове на Съюза и преразпределение на субсидиите в полза на новите членове, което е неприемливо за страните-членки на ЕС-15. Следователно се наблюдава едно специфично противоречие: присъединяването на 10-те нови страни обуславя потребността от значителното им финансиране от структурните фондове на ЕС, от една страна, и дългосрочната ориентация към затягане на бюджетната дисциплина в рамките на Съюза, от друга.

Пълен преглед ...

Внимание: Всички материали са за лично ползване и с помощна цел. Helpos.com не носи отговорност при опит за плагиатство. Авторството на текстовите материали принадлежи на техните автори!

  • Сходни търсения:

  • Автори печелете пари

реклама
Време за зареждане: 0.41 сек