|
|
|
Университет за национално и световно стопанство - София
РЕФЕРАТ
По Евроинтеграция
На тема:
Нива на управление на ЕС. България и ЕС. Административна реформа
2006 г.
Съдържание:
III. Разширяването. Интеграционни процеси. Етапи на интеграцията 8
IV. Механизмите. Общи политики 14
V. Институции. Процесът на взимане на решение. Нива на управление на ЕС 20
VI. България и Европейския съюз 33
………………………………………….
Често под глобализация се разбират процесите в най-динамично развиващата се през модерната епоха обществена сфера - икономиката. Икономическите дейности, доколкото се свързват с постоянно движение на пари и капитали, с разширяващи се международни пазари, са склонни да преодоляват своята вкорененост в едно или друго ограничено пространство. Затова и те най-лесно се съотнасят с мащабите на цялата планета, с глобуса, от където произтича и понятието "глобализация". Привържениците виждат в разгръщането на икономическата глобализация нови възможности за увеличаване на производството, на общественото богатство и съответно за подобряване на благосъстоянието на отделния индивид. Противниците открояват опасността от още по-голямо поляризиране между бедни и богати страни; опасяват се, че икономическата експанзия води до изтощаване на ресурсите в определени части на света; според тях икономическото господство ще позволи на отделни държави или на групи хора да умножат политическата и военната си мощ и да диктуват условията си на останалия свят.
Глобализацията се свежда и до технологична. Това ще рече, от една страна, повсеместно разпространение на стандартизирана, приложима навсякъде по света техника, а от друга страна - планетарно утвърждаване на новите информационни технологии, обвързващи всички ни в една обща мрежа. В книгата си "Що е глобализация" Улрих Бек предлага красноречив пример за технологична глобализация, който из основи променя насадените от индустриалната епоха представи за единство на работно място и обслужван процес: от 18 ч. нататък информационното обслужване на берлинското летище Тегел се поема "онлайн" от Калифорния, за да се избегне допълнителното заплащане за нощен труд в Германия и за да се използва по-ниското възнаграждение в Калифорния. Така работното място (зад РС-то) се оказва на хиляди километри от процеса, който се управлява, като разликата в часовите зони в случая се явява предимство, а не недостатък.
…………………………………
Обща селскостопанска политика
ОСП е най-старата, най-успешната и най-противоречивата политика на Европейските общности. Тя замества националните мита със система на свободна търговия със селскостопански стоки между държавите-членки вътре в Общността и обща защита по отношение на вноса на селскостопански продукти от трети държави.
Основни принципи:
През януари 1962 г. Съветът на министрите приема обща система за поддържане на цените, която обхваща 85% от селскостопанското производство в ЕО. На практика от този момент нататък държавите-членки предоставят правото си на контрол върху цените и върху достъпа на вносни селскостопански продукти на Европейската общност и нейните институции. Когато се създава ОСП, по-голямата част от пазарите се характеризират с дефицит. Така тази политика спомага за икономически растеж и позволява снабдяването на европейския потребител с качествени селскостопански продукти на добри цени. Скоро обаче се проявяват и някои недостатъци на тази политика - а именно в момента, в който се натрупват излишъци от селскостопански стоки в рамките на Общността. Производството нараства с 30% за 10 години. ЕО започва да се самозадоволява с голяма част от селскостопанските продукти, но и се увеличават разходите.
…………………………………
Отношенията на България с Европейския съюз имат кратка, но динамична история. България установява дипломатически отношения с Европейската общност едва на 9 август 1988 г. Като израз на желанието за активизиране на контактите на 8 май 1990 г. е подписано споразумение за търговия и и търговско-икономическо сътрудничество между България и ЕО. Основната цел на това споразумение е да се нормализират търговските взаимоотношения и да се развие търговско-икономическо сътрудничество в сфери от взаимен интерес . То не предвижда създаването на зона за свободна търговия. Макар и с ограничена икономическа роля, това споразумение има важно политическо значение, тъй като създаде рамката за по-нататъшното развитие на взаимоотношенията между България и Европейския съюз. Друг важен момент е участието на страната ни в програма Фар през 1990 (на 17 септември).
Темата е изготвена 2006 г.
Темата съдържа таблица и картинка.
Ключови думи:
глобалност, интеграционни процеси, нива на управление на ЕС, търговско-икономическо сътрудничество, Европейска инвестиционна банка, ЕЦБ, Сметна палата, Съд на европейските общности, Икономически и социален комитет, Европейски парламент, Европейска комисия, Европейски съвет
]]>
