 |
|
Курсова работа
Структурна оперативна програма “Конкурентноспособност” на ЕС по отношение на малките и средни предприятия в България през 2007 - 2013 г.
2006 г.
Съдържание
1. Обща бюджетна политика на ЕС
2. Цели на структурната регионална политика на ЕС..
3. Структура на финансовия пакет за България и Румъния
5. Предприсъединителните фондове
6. Еволюция в режима на ползване на структурните фондове
Въведение
Необходимостта от представяне на методологическата рамка на Стратегическите аспекти на регионалното развитие се диктува както от изискването да се очертае съдържанието на резултата, до който трябва да се стигне в хода на работата по нейната разработка, така и от големия разнобой в представите за същността, съдържанието и начина на разработка на такъв документ, съществуващ не само в академичните среди, но и в държавните институции, в консултантските фирми, в регионалните институции, призвани да разработват такива стратегии.
Регионалната политика на Европейския съюз (ЕС) е концентриран израз на европейския интеграционен процес, чиято движеща сила са не само икономическите и политическите интереси на държавите-членки, но и принципът на взаимната солидарност. През 80-те години въпросите на икономическото и социалното сближаване придобиват приоритетно значение в цялостния дебат за икономическата и политическата интеграция. Нарастващата роля на ЕС за икономическото и социалното сближаване между държавите-членки е отразена в Единния европейски акт и в Договора от Маастрихт.
...........................................
1. Обща бюджетна политика на ЕС
Независимо от непрекъснатото подобряване на бюджета, страните не получават еднакво финансиране. Трудно могат да се измерят ползите и разходите за страните. Събирането на приходи от страните не винаги е адекватно на ползите от интеграцията. Бюджетните трансфери не бива да са смесват с разходите и ползите за страните - членки. Политиката на Общността има много и разнообразни икономически ефекти. Като ползи и разходи могат да се определят развитието на селскостопанския сектор - субсидиране на селското стопанство, свободната търговия, производството на стоки, услуги и т.н. Свободната търговия засилва интеграцията на пазара, както и конкуренцията, води до постигане на икономия към мащаба и защита от чужда конкуренция. Най-същественото за повечето политики е ефектът на заместване между разходите на Общността и националните разходи. Чрез интеграцията се постига икономия към мащаба и разходите са по-малки от общите разходи, които страните изразходват, по-специално от националните бюджетни разходи за селското стопанство и други сектори на икономиката.
...............................................................
2. Структура на финансовия пакет за България и Румъния
Помощта на ЕС за България и Румъния е групирана в четири отделни категории: селско стопанство, структурни действия, вътрешни политики и администрация. Предвидена е и възможността на двете страни да бъдат предоставени и средства под формата на бюджетни компенсации. Необходимо е да се отбележи, че и различните предприсъединителни програми ще продължат действието си и след приемането ни в ЕС.
Селско стопанство:
Високият относителен дял на заетите в сектора на селското стопанство в България и Румъния (съответно 26 и 41% от общите заети) предопредели и големите плащания на ЕС за аграрния сектор в двете страни. В процент от очаквания брутен вътрешен продукт помощта за селско стопанство в Румъния и България възлиза съответно на 2.2 и 2.1% при средна стойност на показателя за десетте от 0.7%.
Структурни действия:
Най-голям размер и относителен дял в структурата на финансовия пакет за България и Румъния имат разходите за структурни действия. Същевременно това е и най-същественият източник на намаляване на дисбаланса в развитието между Европейския съюз и страните-кандидатки.
..................................................
Бюджетни компенсации:
Отправеното към България и Румъния финансово предложение е предвидена възможността на един по-късен етап страните да получат и бюджетни компенсации. Основен принцип при присъединяването на нови страни към ЕС е да не се позволи през първите години след присъединяването влошаване на нетния бюджетен баланс на страната в сравнение с последната година преди присъединяването. Възникването на подобна ситуация е възможно в случаите, когато усвояването на средствата по Структурните и Кохезионния фонд е ниско. На практика е необходимо страната ни да положи сериозни усилия в посока нарастване на административния капацитет, за да постигнем възможно най-пълноценно използване на средствата от ЕС, за да изградим модерна инфраструктура, да се инвестира в нарастване на конкурентоспособността на националната икономика и развитието на човешките ресурси.
.........................................................
5. Предприсъединителните фондове
Структурните фондове са инструмент за реализация на регионалната политика на страните-членки на Европейската общност. За разлика от тези фондове предприсъединителните фондове са инструмент за подпомагане процеса на присъединяване и интегриране към/в ЕС на централно и източноевропейските страни. Три са засега предприсъединителните фондове на ЕС – програмата ФАР (PHARE), програмата ИСПА (ISPA) и програмата САПАРД (SAPARD). Тези три програми се явяват механизма на финансова помощ, чрез който ЕС подпомага подготовката на страните-кандидатки за присъединяване към съюза. Програмите ИСПА и САПАРД се явяват нови инструменти, чрез които се осъществява процеса на реформиране на структурните фондове на съюза в съответствие с “План 2000”.
...........................................................
6. Еволюция в режима на ползване на структурните фондове
В режима на функциониране и ползване на средства от структурните и предприсъединителните фондове се очертават три етапа: до 1989 г.; до 01 януари 2000 г. и от 01 януари 2000 г.
До 1989 г. предоставянето на средства по структурните фондове се извършваше въз основа на избора на страните-членки на Общността. Развитието на регионалната политика доведе до установяване на критерии на ЕС за подбор на регионите, които могат да получават финансиране от структурните фондове. ЕС е готов да финансира само тогава, когато съответната страна е аргументирала и доказала смислеността и целесъобразността на идеята, в името на която се иска финансирането, когато съответната страна е доказала, че е способна да мобилизира своя вътрешен ресурс, че е способна да генерира инициативи, че за пълната реализация на тази инициатива не достига такъв и такъв собствен ресурс. Съответната страна ще може да разчита на финансиране от структурните фондове тогава, когато може да докаже и убеди съответните институции, че реализацията на съответната идея е в интерес на фирмата, селището, региона, страната и Общността.
............................................................
Използвана литература
1. Ангелов, Ив., Икономиката на България и ЕС. Стратегия за догонващото икономическо развитие до 2020 година., ИУ – БАН, 2002
2. Вайденфелд, В., Веселс, В., Европа от А до Я, справочник по европейска интеграция, 2004 г.
3. Великов, Цв., Предизвикателствата на подготовката за участие в структурните фондове на Европейския съюз, публ. Дирекция “Европейска интеграция и международно сътрудничество” към Агенция за държавен вътрешен финансов контрол, 2002
4. Дзобелова, С. В-к “Български новини”, Атина 05/01/2005, “България - бъдещ член на европейското семейство. Права и ограничения
5. Динков, Д., Европейска интеграция, ИСК при УНСС, 2002
6. Ковачев, А., Преструктуриране и развитие на икономиката. Сборник България – ЕС, състояние, проблеми, перспективи. В. Търново, 2002
.................................................................
Темата е изготвена 2006 г.
Съдържа таблици, най-новите данни са от 2006 г.
Ключови думи:
структурна оперативна програма “Конкурентноспособност” на ЕС, бюджетна политика и структурна регионална политика на ЕС, предприсъединителни фондове – ИСПА, САПАРД, ФАР, финансов пакет за България и Румъния
]]>
