Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> ЕС >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

МАГИСТЪРСКА ТЕЗА

на тема:

„Системи за управление и контрол на изпълнението на международни инвестиционни проекти, финансирани по програмите на Европейския съюз.

Програма ИСПА – инструмент на структурните политики за присъединяване.”

2008 г.

Съдържание:

Увод. 3

Глава първа. 4

Безвъзмездна помощ за България от присъединителни фондове на Европейския съюз. 4

1. Основни характеристики на предприсъединителните фондове на ЕС (ФАР, САПАРД, ИСПА). 4

1.1. Програма ФАР.. 4

1.2. Програма САПАРД.. 8

1.3. Програма ИСПА.. 9

2. Участие на България и страните кандидатки в Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС след 2007 г. 10

3. Правно – нормативно регламентиране на програма ИСПА.. 20

Глава втора. 26

Анализ на финансирането на проекти по програма ИСПА. 26

1. Програма ИСПА – „Инструмент на структурните политики за присъединяване”. 26

2. Процедури по програма ИСПА. 30

3. Изисквания за финансиране на проекти по ИСПА в България. 50

Глава трета. 56

Контрол по изпълнение на проекти финансирани по програма ИСПА в България. 56

1. Комитет за наблюдение и контрол по прилагането на ИСПА. 56

2. Одити на Изпълнителна агенция – програма ИСПА. 62

3. Трудности и проблеми по усвояването на отпусканите средства по програма ИСПА   72

4. Планирани действия за подобряване на процеса по усвояването на средствата по програма ИСПА в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. 76

Заключение. 81

Използвана литература. 82

Списък на използваните абревиатури в текста – на английски и на български език. 84

Приложение. 85

Увод

Основната цел на програмите на ЕС (предприсъединителни фондове) е да осигурят финансова подкрепа за подготовката на България за членство в Европейския съюз въз основа на приоритетите, определени в „Партньорство за присъединяване”, одобрено от Съвета на ЕС през декември 1999 г. Те от своя страна формират базата за сключване на Финансови меморандуми, в които се посочват в детайли проектите, които ще бъдат финансирани по отделните предприсъединителни програми – ФАР, ИСПА и САПАРД.

От изключително важно значение, предвид бъдещото участие на страната в Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС след 2007 г. се явява изграждането на ефективни системи за управление и контрол на изпълнението на международни инвестиционни проекти, финансирани по програмите на Европейския съюз. Това обуславя и актуалността на разглежданата в настоящата дипломна работа проблематика, а именно изградените у нас системи за управление и контрол на изпълнение на международни инвестиционни проекти, финансирани по програма ИСПА.

Целта на настоящата разработка е да се очертаят трудностите и проблемите, с които се сблъсква България при усвояването на предоставените средства по програма ИСПА.

На базата на така формулираната цел ще бъдат изпълнени следните задачи:

-         Да се характеризират особеностите на предприсъединителните фондове на ЕС;

-         Да се очертае правно – нормативната регламентация на програма ИСПА;

-         Да се анализира финансирането на проекти по програма ИСПА;

-         Да се проследи контрола по усвояването на средствата, отпуснати за изпълнение на проекти, финансирани по програма ИСПА в България;

-         Да се разкрият трудностите и проблемите по усвояването на отпусканите средства у нас;

-         Да се посочат предприетите до момента действия за подобряване на процеса на усвояването средствата по програма ИСПА.

Глава първа.

Безвъзмездна помощ за България от присъединителни фондове на Европейския съюз.

1. Основни характеристики на предприсъединителните фондове на ЕС (ФАР, САПАРД, ИСПА).

За подпомагане на България в подготовката и за присъединяване съществуват три предприсъединителни инструмента, финансирани от Европейският съюз: Програмата ФАР; Програмата САПАРД и Програмата ИСПА. Тези програми съсредоточават подкрепата си върху постигането на приоритетите на Партньорствата за присъединяване, които целят да помогнат страните – кандидатки да изпълнят критериите за членство.

1.1. Програма ФАР

Програма ФАР е създадена на 18.12.1989 г. с наредба на Съвета на Европейския съюз №3906/89. Тя е основен финансов инструмент на Европейския съюз за сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа при подпомагане на прехода им към пазарна икономика и демокрация. Финансовите средства по Програма ФАР се отпускат като безвъзмездна помощ, а обхватът на дейностите й се разширява значително през годините.

Програма ФАР демонстрира постоянна гъвкавост, като се приспособява към променящите се приоритети и характер на процеса на реформите във всяка от страните - партньори. От 1994 г. насам програмата увеличава средствата в подкрепа на законодателството и административните структури, както и за проекти, които подпомагат демократизацията и гражданското общество, за инвестиции в инфраструктурата, включително и за трансгранично сътрудничество. Страните - партньори определят приоритетите, за които им е необходимо съдействие в рамките на програмата и след договаряне с Европейската комисия се подписват финансови меморандуми за сътрудничество за всяка финансова година. С навлизането на 12-те страни от Централна и Източна Европа в период на активни преговори за присъединяване, помощта по програмата ФАР се съсредоточава в две основни направления:

-         Институционално изграждане за възприемане достиженията на Европейското право.

-         Подкрепа на инвестиционния процес.

В етапа на подготовка на страните - кандидатки за присъединяване Програма ФАР оказва помощ за решаване на задачите, поставени в споразумението „Партньорство за присъединяване, където конкретно са посочени слабостите на страната и съответно усилията и мерките, необходими за доближаване с изискванията и нормите на ЕС. „Партньорството за присъединяване” се преразглежда и оценява всяка година с оглед напредъка в различните сектори на всяка страна по пътя й към членство.

След 1997 г. се променят и процедурите за реализиране на Програма ФАР. Новият подход на ЕС предвижда „програмиране по цели” при изготвяне на националните програми.

Основните типове програми ФАР са:

Националните програми (National Programmes) - Представляват около 80% от бюджета на ФАР. Поддръжката в пределите на тези програми традиционно е съсредоточена в ключови сектори, в които е необходима реформа и промяна от централно планирана към пазарно ориентирана система и изпълнение на критериите за присъединяване.

Мултибенефициентни програми (многопотребителски) (Multi-Beneficiary Programmes) - след 1997 г. се предприема преориентация на програма Phare, като акцентът се премества към помощи чрез националните програми. В резултат на това е съкратен броят на многонационалните и хоризонтални програми, като много от тях се сливат и се превръщат в мултибенефициентни.

Многонационални програми (Multi-Country Programmes) - Европейската комисия продължава да използва многонационалните програми в случаи, когато има определени доказателства за тяхната адекватност или когато могат да се разглеждат като най-ефективен инструмент за възможни икономии или насърчаване на регионалното сътрудничество.

Програми за трансгранично сътрудничество (Cross-Border Co-operation Programmes) - създадени през 1994 за решаване на определени проблеми в пограничните райони.

Необходимо е да се отбележи, че извън отпусканите годишно по Програма ФАР суми, нашата страна получава допълнително финансиране от ФАР в рамките на постигнатата през м. ноември 1999 г. договореност за предварително закриване на първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй”. Тази договореност предвижда допълнително финансиране от Програмата ФАР в размер на 200 млн. евро за периода 2000-2006 г., ако се спазват определени условия.

За 2003 г. програма ФАР за е насочена към следните приоритети[1]:

-         Политически критерии: проекти за Съвет за електронни медии, развитие на гражданско общество, здравеопазване и образование на ромите и грижи за детето и психично здраве (9 млн. евро);

-         Вътрешен пазар и икономически критерии: проекти за Държавната агенция по метрология и технически надзор, Агенцията по туризма, многостранен подход и безопасност на храните (8 млн. евро);

-         Изпълнение на други задължения съгласно достиженията на правото на ЕС: проекти за ветеринарен граничен контрол, селско стопанство, морски транспорт, заетост, социална политика, образование, енергетика и околна среда (23 млн. евро);

-         Правосъдие и вътрешни работи: проекти за граждански и наказателни процедури, информационна технология за реформата на съдебната система, полицейска академия, мобилни гранични звена и агенция за настаняване на бежанци (14 млн. евро);

-         Административна реформа и финанси: проекти за реформа на държавната администрация, подготовка за изграждане на институция за структурните фондове, митници и финансов контрол (19 млн. евро);

-         Икономическа и социална кохезия: проекти за алтернативна заетост, водоснабдяване на туристически зони и регионално развитие (11 млн. евро).

Допълнителна помощ в размер на 28 млн. евро е отпусната за програми за трансгранично сътрудничество главно за инфраструктурни проекти по границите на България с Гърция и Румъния.

Необходимо е да се отбележи, че България участва и ползва средства по линия на финансирани от ФАР многостранни и хоризонтални програми като например Бюрото за техническа взаимопомощ и обмен на информация (TAIEX), програмата за малки и средни предприятия, СИГМА и програмата за ядрена безопасност.

Освен това страната ни в момента взема участие в следните програми и агенции на Общността: Механизъм за гражданска защита, Култура 2000, Митници 2007, Предприятия и предприемачество, Европейска агенция по околната среда, ФИСКАЛИС 2007, Леонардо да Винчи II, Медиа плюс, Сократ II и Младеж. България участва и в Шестата рамкова програма за научни изследвания, включително ЕВРАТОМ. Програма ФАР оказва съдействие за поемане на част от разходите по участието в тези програми и агенции. С цел да се облекчат правните процедури на Общността и по този начин да се улесни бъдещето участие на България в програмите на Общността, през м. ноември 2002 г. е прието решение от Съвета по асоцииране ЕС - България, в което се определят основните условия за подобно участие[2].

В страната ни програма ФАР изиграва особено важна роля в следните направления:

-         Минимизиране на социалните последици от икономическото преструктуриране чрез създаване на подкрепящи местни работни места в бивши стоманодобивни и миньорски региони чрез схема за предоставяне на помощ на стойност 12 млн. евро. Общият брой от 109 осъществени проекта в 5 региона на страната доведе до създаване на 2950 възможности за работа, където 20 % от незаетите лица запазват работата си след приключване на проекта. В допълнение, проектът се използва като средство за създаване на административен капацитет на българските институции, включени в управлението на Схемите за предоставяне на помощи за икономическа и социална кохезия.

-         По туининг проект на стойност 1,5 млн. евро на програма ФАР - 2001, БНБ получава подкрепа от френската и датската централни банки. Проектът стартира през м. октомври 2002 г. и постигнатите досега резултати показват, че това помага да се консолидира водещата роля на БНБ в развитието на банковия сектор за засилване на административния й капацитет и за насочване на дейности с оглед присъединяването й към Европейската система на централните банки.

-         Изпълнението на средносрочната стратегия и преструктурирането на Министерството на финансите са подкрепени чрез техническа помощ в размер на 2,3 млн. евро. В резултат на това, е въведена информационна система за финансово управление и е създадена Школа за обществени финанси. В допълнение, функциите на различните дирекции и отдели са ясно разграничени, сътрудничеството в рамките на министерството е подобрено, както и общият административен капацитет на Министерството на финансите е засилен.

Програма ФАР позволява разширена децентрализация на управлението, която води до отмяна на изискването за одобрение exante от страна на Делегациите на Комисията за търгове и договори. Следва да се отбележи, че този подход е почертан отново в Пътната карта за България. За да бъде възможно това, следва да бъдат спазвани стриктни предварителни условия, обхващащи програмното управление, финансовия контрол и структурите, свързани с общественото финансиране.

1.2. Програма САПАРД

Програмата САПАРД е специална програма за присъединяване в областта на земеделието и развитието на селските райони („Special Accession Programme for Agriculture and Rural Development” - SAPARD). Помощта по линия на Програма САПАРД е насочена към модернизиране на земеделските стопанства и хранително-вкусовата промишленост, както и към цялостно модернизиране на селското стопанство.

Многогодишното финансово споразумение (МФС), с което се определят правилата за прилагане на САПАРД, е подписано през м. декември 2000 г. Годишното финансово споразумение (ГФС), за 2003 г. е одобрено през м. юли 2003 г.

Необходимо е да се подчертае, че страната ни е първата държава - кандидатка, която има своя акредитирана агенция САПАРД, която получава временно право на управление. Първоначалният й мандат включва осъществяването на напълно децентрализирана основа на три от 11 мерки по програма САПАРД (“инвестиции в селскостопански обекти”, “преработка и маркетинг на селскостопански и рибни продукти” и “разграничаване на икономически дейности”). През м. август 2003 г. агенцията е акредитирана за осъществяването на следните мерки: “създаване на групи на производителите”, “обновяване на села”, “професионално обучение”, “извънградска инфраструктура”, “горско стопанство”, “техническа помощ” и подмярка “пазари за продажба на едро”.

Размерът на помощта от САПАРД покрива до 70% от стойността на проекта (до 50% от стойността на проекти, носещи приходи), като остатъкът се покрива от българска страна. Тази помощ се предоставя на принципа на програмирането. Многогодишна програма за селскостопанското развитие се одобрява от Европейската комисия до шест месеца след получаване на Националния план за развитие на земеделието и селските райони. Елементите на плана включват стратегията и приоритетите за предприсъединителната помощ, мерките за подпомагане на всеки от приоритетите, обхвата на територията.

Национален партньор по програма САПАРД е Държавен фонд „Земеделие”. Фондът функционира като „разплащателна агенция” (според изискванията на европейското законодателство) за субсидиите, отпускани от Европейския съюз по програма САПАРД. Централизираното преминаване на субсидиите чрез ДФ „Земеделие” и неговите 28 регионални служби създава възможност за упражняване на надежден финансов контрол по отпусканите средства.

1.3. Програма ИСПА

Целта на Програма ИСПА е да насърчи стопанското и обществено развитие на страната. Помощта й е насочена в две направления - транспорт и околна среда, които трябва да бъдат приведени в съответствие със стандартите на Европейския съюз.

В областта на транспортната инфраструктура средствата се заделят за мерки, които свързват националните транспортни мрежи (жп линии, магистрали) с транс европейските, както и за реконструкция и изграждане на летища, пристанища.

Мерките за опазване на околната среда, подпомагани от ИСПА, целят подобряване на качеството на питейната вода, пречистване на отпадните води, обезопасяване и оползотворяване на твърдите отпадъци, очистване на въздуха в промишлени райони.

За национален координатор на ИСПА е определен Министъра на регионалното развитие и благоустройство. Създаден е Миниторингов комитет по ИСПА със следните български представители[3]:

-         Национален координатор на ИСПА;

-         Представител на национален ръководител;

-         Представител на координационното звено по ИСПА;

-         Представители на прилагащите агенции за проекти по ИСПА;

-         Представители на „Летище София” АД, Национална компания „Български държавни железници”, Столична община и други бенефициенти по одобрени за финансиране проекти.

Изпълнителни агенции по програма ИСПА са:

-         Министерство на транспорта и съобщенията;

-         Министерство на околната среда и водите

-         Изпълнителна агенция „Пътища”;

-         Смесено звено между Министерство на регионалното развитие и благоустройство и Министерство на околната среда и водите в Министерство на регионалното развитие и благоустройство.

Рамковата програма ИСПА се регулира от стратегии за околна среда и транспорт, изготвени от българските власти по споразумение с Комисията по мониторинг. Тези стратегии са преразгледани през 2003 г. В случая на транспортната инфраструктура, акцентът се поставя на приключването, или осъвременяването на най-важните транс европейски мрежи и развитието на гранични връзки. Приоритетите включват осъвременяване на железопътната инфраструктурата съгласно приоритетните участъци на коридорите по програма Оценка на нуждите на транспортната инфраструктура” (TINA), така че да позволят по-високи скорости, да подобрят услугите и да приключат изграждането и модернизацията на главните магистрални участъци в същите коридори.

В областта на околната среда, българското правителство се концентрира върху подобряване качеството на водата чрез инвестиции в управлението на водните отпадъци, канализационните системи и водоснабдяването. Управлението на отпадъците в градовете и замърсяването на въздуха са също приоритетни области.

2. Участие на България и страните кандидатки в Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС след 2007 г.

Структурните фондове са свързани с регионалната политика на ЕС и се използват за финансиране най-вече на бедни региони със структурна помощ, за постигане на икономическо и социално единство и единен пазар. Целта е така да бъде усилена икономическата и социална сплотеност, че всички страни – членки на Европейския съюз да могат да се справят с изискванията на общия Вътрешен пазар. Основните структурни фондове са[4]:

-         Европейският фонд за регионално развитие - ЕФРР (ERDF) за финансирането на регионално политически структурни помощи;

-         Европейският социален фонд - ЕСФ (ESF) за осъществяването на социалната политика;

-         Европейският фонд за насърчаване и гарантиране на селското стопанство - ФЕОГА (EAGGF);

-         както и новият Финансов инструмент за развитие на риболова - ФИРР (FIFG).

Необходимо е да се отбележи, че регионалната политика на Европейския Съюз е основана на финансовата солидарност, доколкото част от вноските на държавите - членки в бюджета на Общността се насочва към по-малко преуспяващи региони и социални групи. За периода 2000-2006 тези средства представляват една трета от бюджета на Европейския съюз или 213 млрд. евро, разпределени така:

-         195 млрд. евро в Структурните фондове (ERDF, ESF, EAGGF и FIFG – виж Таблица №1),

-         18 млрд. евро в Кохезионния фонд - специфичен фонд, осигуряващ пряко финансиране на определени проекти за транспортна инфраструктура и околна среда в Испания, Гърция, Ирландия и Португалия. По същата линия и Структурният инструмент за предприсъединяване ИСПА (Instrument for Structural Policies for pre-Accession - ISPA) осигурява помощ на десетте кандидатстващи за членство страни от централна и източна Европа.

Структурните фондове са концентрирани към ясно определени приоритети (виж Таблица №:1)

-         Цел 1: развитие на регионите, които прогресират с по-бавни темпове и развитие на регионите с изключително ниска плътност на населението (предимно във Финландия и Швеция) - 70 % от финансирането отива в области, чието развитие изостава и в които живее 22 % от населението на Съюза;

-         Цел 2: икономическо и социално преобразуване на регионите в структурна криза - 11.5 % от финансирането. В области, изпитващи структурни трудности живее 18 % от населението на Съюза;

-         Цел 3: развитие на човешките ресурси - 12.3 % от финансирането е предназначено за модернизация на обучаващи системи и създаване на заетост.

Съществуват и четири Инициативи на Общността (виж таблица №1), за които са заделени 5.35 % от средствата на Структурните фондове:

-         Interreg III - Международно, междунационално и междурегионално сътрудничество - за хармонично, балансирано развитие и планиране на Европейската територия;

-         Urban II - Жизнеспособно развитие на градовете и градските околности в криза с цел устойчиво развитие;

-         Leader + - Селско развитие чрез местни инициативи, сътрудничество между местни групи;

-         Equal - Междунационално сътрудничество в борбата срещу дискриминацията и неравенството при достъпа на пазара на труда.

Освен това:

-         Съществува специална схема, която покрива преструктурирането в рибарския сектор в районите извън Цел 1 - 0.5 %.

-         Създават се условия за иновационни дейности за насърчаване и експериментиране с нови идеи за развитие - 0.51 %.

Таблица №1

ERDF

ESF

EAGGF

FIFG

Цел 1

х

х

х

х

Цел 2

х

х

Цел 3

х

Interreg III

х

Urban II

х

Leader +

х

Equal

х

преструктуриране в рибарския сектор

х

х

иновационни дейности

х

Източник: www.evropa.bg

Засега Структурните фондове са достъпни само за държавите - членки на ЕС. Независимо от типа помощ, тези инструменти не заменят националните усилия.

Следва да се отбележи, че подкрепата от структурните фондове е от основно значение за новите страни членки в заздравяването на конкурентоспособността и достигането на останалите държави от Европейския съюз по Брутен вътрешен продукт на глава от населението. Натрупаният до момента опит от различните предприсъединителни фондове позволява да се изведат някои основни заключения от преговорите по Националните планове за развитие и програмите за въвеждане на Структурните Фондове през периода 2004-2006[5].

През периода 2000 -2006, Европейския съюз отпуска приблизително 3 млрд. евро на година финансова подкрепа на присъединяващите се държави. Те идват от различни източници: ISPA; SAPARD и PHARE.

Предприсъединителната помощ има за цел, от части, да играе ролята на „учебен процес” за заинтересованите страни за това как да използват финансирането ефективно преди да са получили достъп до Структурните фондове и Кохезионния фонд след присъединяването. Те имат за цел да усъвършенстват институционалната уредба по такъв начин, че най добре да реагира на местните нужди и обстоятелства, и в същото време тя да отговаря на европейските стандарти за управление на публични фондове.

Необходимо е да се отбележи, че след присъединяването на новите 10 държави към Европейския съюз през май 2004, те ще продължават да получават помощи по програма ФАР за поне още три години. Предвижда се предоставянето на финансови средства по програма ФАР за България и Румъния, след тяхното присъединяване към Европейския съюз да е за повече от три години.

За страните – кандидатки първият предвиден период, когато ще бъде приемливо да получат помощ от Структурните Фондове е относително малък от 2004 до 2006 година. Предоставената помощ ще подсигури, както изпълнението националните стратегии за развитие, така и интегрирането на принципите на европейската структурна политика в националните политики и изграждането на подходящ механизъм за тяхното реализиране.

За този кратък програмен период е взето решение структурното подпомагане да се концентрира върху ограничен брой области, така че да се постигне максимално въздействие и опростяване на изпълнението. В четирите най-големи нови страни членки (Полша, Унгария, Чехия и Словакия), подпомагането ще бъде извършено, посредством оперативни програми, както и чрез отделни програмни документи за всяка една от страните.

Общо предвидената помощ, включително от Кохезионния фонд се равнява на малко повече от 7,3 млрд. евро на година.

Следва да се отбележи, че основната цел на всички страни кандидатки е да се постигнат и поддържат високи нива на икономически растеж, за да се повиши стандарта на живот и да се увеличи заетостта. Националните планове за развитие на отделните страни се различават основно в условията на отпускане на помощи, областите, в които се отпускат, отразявайки различията в социалните и икономически условия и възприетите приоритети.

Програмните документи подготвени от страните обръщат внимание на някои от главните нужди за развитие. Това което е важно да се спомене е че Структурните Фондове и националното рефинансиране между тях (нуждите) възлиза на до около 25% от публичните разходи за структурни инвестиции. Като цяло достигането на растеж по документи е съгласувано с Лисабонската стратегия. В Полша, Унгария, и Чехия оперативните програми за регионално развитие се изпълняват съвместно от европейски и регионални специалисти. Ето защо значителна част значителна част от целия бюджет е разпределена към тях.

Въпреки това програмите в повечето страни определят много на брой различни приоритетни области и твърде често се размива точната цел и стратегическата визия. Опита на сегашните страни - членки показва, че ако не се коригира това, ще усложни изпълнението на програмата и ще намали нейното въздействие и подкрепяща роля.

Следва да се отбележи, че за много програми има само ограничени анализи върху взаимодействието между Структурните Фондове и националната политика, докато области като околната среда не са задоволително интегрирани.

Структурните фондове изискват внимателна подготовка на условията за изграждане на необходимите административни структури и за управление на получените средства. Необходимо е да се отбележи, че проблемът за административния капацитет се очаква да остане главен проблем през периода 2004-2006 година, а и след това.

Във връзка с бъдещото участие на страната в Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС след 2007 г., българското правителство приема Стратегия за участие в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз.

Необходимостта от разработването на такава стратегия се обуславя от редица причини. Един от основните моменти е, че с приемането на “План 2000”, Европейската комисия (ЕК) очертава задълбочена стратегия за предприсъединителния процес на страните - кандидатки, включително преориентацията на програмите на Европейския съюз от “проектно ориентирани”, към “проблемно ориентирани”, които да решават реални проблеми на страните в процеса на присъединяване. На базата на този План, и след консултации с българските институции е одобрено Партньорство за присъединяване и Национална програма за приемане достиженията на европейското законодателство с цел да се подпомогне България в подготовката за членство в ЕС.

Друг основен момент, обуславящ важността на стратегията е необходимостта от определяне, уточняване и изграждане на функциите и структурите, които се изискват за целите на регионалната и структурната политики. В този контекст, друг важен елемент е необходимостта от навременното актуализиране на действащата нормативната база и създаване на нова, отговаряща на европейските изисквания.

В процеса на присъединяване България е бенефициент на предприсъединителните финансови инструменти на Европейския съюз ФАР, ИСПА и САПАРД. Тяхното успешно усвояване е необходимо условие за подготовката на страната ни за използването и управлението на помощта по Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС след присъединяването. Тъй като предприсъединителните фондове са изградени върху принципите на действие на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС необходимо е да се изградят такива механизми, че България да отговори на четирите принципни изисквания за концентрация, програмиране, допълване и партньорство, залегнали в основата на управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд.

Важен момент, пораждащ необходимостта от стратегията, е липсата на традиции в децентрализация на планирането. Едва след създаване на основа за добра координация на централно ниво, България ще може да приложи в действителност принципа на партньорство.

Философията на разработената стратегия се основава на основните изисквания за планиране, администриране и прилагане на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС съгласно Регламент 1260/99 и Регламент 1164/94 на Съвета на ЕС.

Три са основните изисквания на Европейския съюз, при осигуряването и спазването на които България ще получи средства от Структурните фондове и Кохезионния фонд[6]:

-         Ясно разработени програмни документи;

-         Действаща правна и институционална рамка, осигуряваща подготовката, оценката и наблюдението на плановите документи и проекти;

-         Ефективно функциониращи механизми и процедури за финансов контрол.

Стратегията се основава на принципите, които следва да се спазват във всички дейности по програмиране, изпълняване и наблюдение на дейностите, финансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд, а именно:

-         Принципът на партньорство, който изисква определените партньори да представят своите мнения и предложения по прозрачен начин още в началото на процеса на програмиране и в процеса на подготовката, финансирането, наблюдението и оценката. Партньорството изисква както по-ниските нива на управлението, така и гражданското общество в страната да участват заедно с Европейската комисия в процеса на разработка, подбор, управление и наблюдение на проектите. Този принцип изисква прилагането на механизми на консултации и участие на национално и регионално равнище, които да осигурят участието на местните и регионални власти, бизнеса и асоциациите на работодателите, синдикатите, неправителствените организации и други заинтересовани страни;

-         Принципът на координация, с който се гарантира съгласуваност и последователност на различните становища и приоритети както и преговори за постигане на съгласие между отделните участници. Координационната структура трябва да има достатъчно влияние и да бъде приета, за да се избегне политическото напрежение. Необходимо е да се осъществи вътрешна и междуведомствена координация и сътрудничество. При управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд е необходимо да се осъществява координация както на подкрепата от различните фондове така и между фондовете и подкрепата от другите финансови инструменти и Европейската инвестиционна банка. Тази координация се осъществява чрез Плана за развитие, Рамката за подкрепа от Общността, Оперативните програми и Националните секторни политики в областта на околната среда и транспорта както и в процеса на наблюдение и оценка на помощта;

-         Принципът на децентрализация, с който се делегират права по управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд от Комисията на страната - членка. При оценяване капацитета на изпълнителните агенции за управление на помощта на децентрализирана основа, България ще прилага определени критерии, дефинирани в Регламентите на ЕС. Като се имат предвид ресурсните ограничения на сегашния административен капацитет на България, в периода до присъединяването усилията ще се концентрират върху укрепване първо на институциите на национално ниво и впоследствие - на регионално ниво;

-         Принципът на допълняемост, изискващ средствата от Европейската общност да се допълват с местни източници на финансиране.

Стратегията е изготвена в съответствие с Регионалната политика на България като политика, целяща намаляването на икономическите и социалните различия в рамките на страната и с политиката на социално и икономическо сближаване на ЕС като политика, целяща намаляване различията между равнищата на развитие в различните региони и страни на Общността (т.е. между България и ЕС). Тъй като регионалните различия в социалното и икономическото развитие на България са много ясни и ще нараснат след завършване преструктурирането на икономиката, правителството идентифицира регионалната политика като един от основните си приоритети и да започва въвеждането на инструментариум за регионално развитие.

Следва да се посочи, че стратегията обхваща всички нива на управление – централно, регионално и местно. Субект и обект на Стратегията са органите на изпълнителната власт и тяхната администрация, които работят по присъединяването.

Основни приоритети на стратегията са[7]:

-         Актуализиране и формиране на необходимата нормативна уредба в процеса на подготовка на страна за участие в Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС;

-         Идентифициране и ускорено укрепване на действащите институции и администрация и създаване на нови структури, които ще участват в процесите на програмиране, наблюдение, оценка и финансово управление и контрол на помощи от Структурните и Кохезионния фонд.

Обща цел на Стратегията е изграждане на работещи институционални механизми за ефективно използване на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС след присъединяването на страната ни към ЕС.

Като специфични цели могат да бъдат посочени следните:

-         Законодателни мерки за подготовката на България за усвояване на средствата от Структурните и Кохезионния фондове на Европейската общност към момента на присъединяване;

-         Мерки за изграждане и/ или развитие на институциите с оглед готовност за усвояване на средства от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейската общност при спазване на принципа на приемственост между пред- и следприсъединителните структури и отговарящи на управленските и културните традиции на България;

-         Идентифициране на социално-икономическите партньори;

-         Повишаване на административния капацитет и осигуряване публичност и прозрачност на стратегията.

За постигане на поставените специфични цели са разработени основни задачи и съответните мерки за тяхното изпълнение.

Така за реализирането първата специфична цел ще бъдат изпълнени следните основни задачи:

-         Подготовка и приемане на изменение и допълнение в Закона за регионалното развитие с оглед регламентиране създаването на единна рамка за интегрирано социално-икономическо развитие и гарантиране на обвързаност между двата планови процеса и между двете институционални рамки – за регионално развитие и за Структурните фондове и Кохезионния фонд;

-         Подготовка и приемане на изменение и допълнение на Закона за Икономическия и социален съвет с оглед създаване на механизъм за партньорство при програмиране и наблюдение на процесите по усвояване на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд;

-         Подготовка на изменение и допълнение на ПМС 145 от 27.07.2000 г. за определяне на условията и реда на изпълнение на стратегии и програми, съфинансирани от фондовете на ЕС в областта на регионалното и икономическото и социално сближаване;

-         Усъвършенстване на прилагането на Закона за държавния финансов контрол при отчитане на регламентите на ЕС в областта на вътрешния одит;

-         Извършване на промени в Закона за държавен вътрешен финансов контрол с цел ясно дефиниране на органите, извършващи вътрешен одит;

-         Подготовка и приемане на изменение и допълнение на Закона за устройство на държавния бюджет (вкл. вторично и третично законодателство) с оглед преминаване към многогодишно бюджетиране и създаване на интегрирана система за планиране на инвестициите, обхващаща едновременно европейските и националните източници на финансиране;

-         Усъвършенстване на бюджетните процедури в посока на многогодишно бюджетиране и създаване на механизми за координация на публичното и частно финансиране. Разработване на правила и подходи за управление на публичните финанси при многогодишно финансиране;

-         Хармонизиране и развитие на статистиката за районите за планиране в съответствие с стандартите на ЕВРОСТАТ чрез изграждане и внедряване на система от показатели, хармонизирана с ЕВРОСТАТ и отчитаща националната специфика;

-         Приемане на изменение и допълнение и усъвършенстване на прилагането на Закона за обществените поръчки;

-         Разработване, утвърждаване и разпространение на система за предварителна оценка, оценка на въздействието върху околната среда и върху социално-икономическото развитие;

-         Създаване на национална правна рамка за прилагането на мерки за развитие на селските райони, които да се съсредоточат върху частния сектор;

-         Разработване на Правилници и процедури за отговорностите на институциите по отношение на подготовката за усвояване на средства от Структурните фондове и Кохезионния фонд;

-         Разработване на система от програмни документи за усвояване на средства от ЕС, съответстващи на изискванията на Регламенти 1260/1999 г. и 1164/1994 г. на Съвета на ЕС;

-         Разработване на механизъм за подобряване на координацията и партньорството при изготвяне, актуализиране и изпълнение на Националния план за икономическо за развитие;

-         Съгласуване и приемане на решение от правителството на Република България за стратегическите приоритети за развитие в НПИР 2000-2006 г. и даване на мандат за водене на преговори с ЕК за финализирането на плана;

-         Изготвяне на План за действие на правителството на Република България за: актуализация на НПИР 2000-2006 г. и подготовка на програмния документ за планиране на структурната помощ от ЕС след присъединяването.

По отношение на втората цел се предвижда изграждане на дирекция за междуведомствено целево планиране, администриране, координация и контрол на подкрепата от ЕС, което ще изпълнява функциите на Управляващ орган на Рамката за подкрепа от Общността и на Управляващ орган на Кохезионния фонд; изграждане и/ или развитие на звена (дирекции) за администриране, координация и контрол на използване на Структурните фондове, които се предвижда да изпълняват ролята на Управляващи органи по оперативните програми; разработване на механизъм за поемане от Управляващите органи на Рамката за подкрепа от Общността и на Кохезионния фонд на функциите по програмиране, наблюдение и оценка на предприсъединителните инструменти; разработване на модел за съчетаването на централизирания и децентрализирания подход при програмиране, координация и изпълнение на Структурните фондове и Кохезионния фонд; разработване на механизми за хоризонтална междуведомствена координация; изграждане на механизъм за приемственост между пред- и след- присъединителните институционални мерки.

Във връзка с идентифицирането на социално-икономическите партньори ще се осъществи регламентиране на партньорските взаимоотношения с институционализирани партньори (Съюз на работодателите, Съвет за тристранно сътрудничество, Съюз за стопанска инициатива и др.); анализ и селекция на значими НПО- партньори и изграждане на механизми за отчитане на техните мнения, критични бележки др.; идентифициране на инвестиционните приоритети на социалните партньори с цел реалистична оценка на частните източници на финансиране на оперативните програми; създаване на механизъм за партньорство при програмиране на предприсъединителните фондове, както и при тяхното изпълнение; анализ и усъвършенстване на възможностите на децентрализираните структури на ниво райони за планиране при управлението на проекти, финансирани със средства от Структурните фондове; укрепване и/или създаване на административни структури на регионално равнище за осъществяване на процесите на разработване, изпълнение и оценка на програми на принципа на партньорството.

За повишаването на административния капацитет и осигуряването публичност и прозрачност на стратегията ще се разработят мерки за институционално изграждане и повишаване на административния капацитет на институциите, които ще поемат усвояването на Структурните фондове и Кохезионния фонд.

3. Правно – нормативно регламентиране на програма ИСПА.

През 1998 г. правителството на Република България приема Решение на МС № 555 от 19.10.1998 г. На основата на него, както и в съответствие с ПМС № 3/20.01.00 за координация по подготовката за присъединяване на Република България към Европейския съюз, българското правителство одобрява участието на страната в Специалната подготвителна програма за структурните фондове и подготовката на проекти за финансиране от Европейския съюз. В рамките на тази програма към Министерство на регионалното развитие и благоустройството е създадена Работна група с функциите на координационно звено за проектите, финансирани от ИСПА. Именно чрез него се поставя началото на дейността по ИСПА в България.

Друг правен документ, създаден с оглед на финансовото и административно координиране на програмата съгласно изискванията на Комисията на Европейския съюз е Решението на МС № 789/30.11.2000 г. Чрез него Министърът на регионалното развитие и благоустройството е определен за Национален координатор по ИСПА. Освен това се създава и Комитет за наблюдение и контрол за прилагане на Инструмента за структурна политика за предприсъединяване (ИСПА). Следва да се отбележи, че това са и основните звена за осъществяване на координацията по програмата.

Към документите, очертаващи финансовата рамка по програма ИСПА се отнасят:

-         Acquis” – Съвкупното право на Европейските общности и Европейския съюз, което се състои от законодателството, договорите и съдебните решения;

-         Финансов меморандум – документ за официален ангажимент, който утвърждава постигнатото споразумение между Европейския съюз и Република България за предоставяне на безвъзмездна помощ на България по отношение на индивидуален проект, одобрен от ЕК и българското правителство по Програма ИСПА;

-         Практическо ръководство за договорни процедури, финансирани от общия бюджет на ЕО в контекста на външни въздействия (Практическо ръководство по ФАР, САПАРД, и ИСПА) – публикуван от ЕК наръчник, който дава практически насоки за прилагане на съответните процедури в процеса на работа, както при децентрализирани системи за изпълнение с предварително одобрение от ЕК, така и при децентрализирани системи за изпълнение с последващ контрол;

-         Национален план за икономическо развитие (НПИР) – многогодишен планов документ, изготвен от Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерство на финансите. Планът се одобрява от Министерски съвет  и съвместно със секторните стратегии по ИСПА в секторите Околна Среда и Транспорт;

-         Финансово споразумение между Националния фонд и Изпълнителна агенция по ИСПА (ФС) – документ, регламентиращ взаимоотношенията, разделението на отговорностите и задълженията между Националния фонд и съответната ИА за административното, финансовото и техническото управление на проекти по ИСПА, за които отговаря ИА.

С приемането на посочените документи са изпълнени изискванията за правното регламентиране на програма ИСПА. Нужните решения са взети съгласно Регламента на ИСПА. Всички по- нататъшни процедури по изготвяне, одобрение и изпълнение на проектите, одобрени по ИСПА се осъществяват съгласно общото законодателство на ЕС. Това позволява да се изкаже твърдението, че в областта на финансирането по предприсъединяване на нашето законодателство е напълно хармонизирано с това на ЕС.

Необходимо е да се подчертае, че успешното функциониране на ИСПА не се основава само на успешно определяне на процедурите. Тук се изисква тяхното задоволително познаване, изпълнение и контрол. В този смисъл може да се определи, че не бива да се пренебрегва компетентността на отговорните органи в осъществяването на ИСПА. Цялата институционална структура на ИСПА в България е напълно изградена съгласно изискванията на Европейската комисия. Тя се състои от следните органи:

-         Национален координатор по ИСПА

-         Координационно звено по ИСПА

-         Национален фонд към Министерство на финансите

-         Изпълнителни агенции за проектите по ИСПА;

-         Бенефициенти по проектите.

Ролята на Националния координатор по в България , както бе вече споменато е възложена на Министъра на Регионалното развитие и благоустройството. Той е основен партньор на Европейската комисия по въпросите за програмиране, изпълнение и оценка. В процеса на програмиране той представя стратегиите и формулярите на Европейската комисия и осигурява равновесието между секторите околна среда и транспорт. По отношение на изпълнението той е отговорен за наблюдението на всеки проект, финансиран по програма ИСПА.

Националният координатор по ИСПА осигурява постигането на целите на всеки проект, изложени в съгласие с Финансовия меморандум. Освен това, съгласно Регламента на ИСПА националният координатор председателствува Комитета за наблюдение и контрол на проектите по ИСПА, предлага и се занимава с преразпределянето на средствата и извършва корекции, когато е необходимо, и редовно представя доклад за развитие на дейностите до Европейската комисия.

Една от основните функции на Националния координатор по ИСПА е подписването от българска страна на Финансовите меморандуми по ИСПА. Последното в същност се явява и началото на реализацията на отделните проекти. Върху него пада и отговорността за информираността за проектите и тяхното осъществяване, както и отчитане на постигнатите резултати по тях пред Европейската комисия.

Освен Националния координатор по ИСПА в България важна роля за успешното функциониране предприсъединителната програма играе и националният упълномощен ръководител. Той оглавява Националния фонд и носи цялостната отговорност за финансовото управление на средствата по ИСПА. С Меморандум за разбирателство за създаване на Националния фонд, подписан на 07.12.1998 г. за Национален упълномощен ръководител е определен Министърът на финансите. Последният е отговорен за установяването на правилата за отношенията между Националния фонд с прилагащите агенции, а също така подписва исканията за плащания и ги представя на Комисията.

Националният фонд е институцията, чрез която се разпределят всички средства на Европейския съюз, отпуснати по ИСПА. Неговото създаване и функциониране се извършва изцяло в съответствие с европейското законодателство. За тази цел е подписан и специален Меморандум за разбирателство за създаване на Национален фонд между правителството на Република България и Европейската комисия. Чрез неговото спазване се разпределят средствата по ИСПА, отпуснати по одобрени български проекти, както и контрола по тяхното изпълнение.

Наблюдението и контрола върху програма ИСПА са възложени на друг специално създаден за целта орган, а именно Мониторинговият комитет по ИСПА. Съгласно изискванията на Европейската комисия посочени в работен документ №00710129/14.07.2000 г. Мониторинговият комитет по ИСПА трябва да включва представители от следните институции:

-         Национален координатор по ИСПА;

-         Координационно звено по ИСПА;

-         Национален фонд към Министерство на финансите;

-         Изпълнителните агенции за проектите по ИСПА.

В състава на Мониторинговия комитет по ИСПА се включват много органи, разнообразни по характера на дейността си и същевременно свързани с цялостния или отделен етап от проектния цикъл по ИСПА. Той е създаден в нашата страна изцяло съобразен с изискванията на Европейската комисия относно изпълнителните органи по ИСПА и носи отговорността за[8]:

-         наблюдение на изпълнението на всеки проект финансиран по ИСПА, включващо финансови и физически показатели;

-         наблюдение на цялостното изпълнение на проектите в страната;

-         преглед на докладите по изпълнението на съответните дейности;

-         предложения до Европейската комисия за промени в сумите и условията, базиращи се на наблюдението и контрола;

-         решения, съгласувани с Европейската комисията, за даване на допълнителни отговорности на Комитета.

Изпълнението на отделните проекти по ИСПА е възложено на специално създадени за целта Изпълнителни агенции по ИСПА. Те представляват изпълнителни звена от държавната администрация и са отговорни за подготовката и провеждането на търгове, сключване на договори, извършване на плащания, а също така и техническото изпълнение на проектите по ИСПА.

Както е видно от описаните по-горе правна и институционална рамка, нормативните документи, както и основните органи за координация, управление, изпълнение и наблюдение на програма ИСПА, стартът на процеса на договаряне и последващо усвояване на средствата зависи от следните ключови фактори:

-         Качествени апликационни форми (АФ) по ИСПА, включително всички необходими пред – проектни проучвания, финансово – икономическа обосновка с анализ на ползите и разходите, доклад по ОВОС;

-         Минимум две институции участват във всеки един от етапите на подготовката на тръжната документация, обявяване на търговете, одобрение на офертите, сключване на договори. Например за стартирането на тръжните процедури това са Изпълнителната агенция и Делегацията на ЕК. Забавяне в изпълнението на ангажиментите, на която и да е било от тях, автоматично се отразява в забавяне на цялостния процес на договаряне на средствата;

-         Технологичното време и срокове за подаване на оферти по дадена тръжна процедура са определени в Практическото ръководство за изпълнение на проектите по програма ФАР, ИСПА и САПАРД и не подлежат на промяна, т.е. не е възможна корективна мярка чрез съкращаване на срока за подаване на оферти от страна на потенциалните оференти, в случай на забавяне стартирането на тръжните процедури. Например за откритите международни търгове за строителство, минималният срок за подаване на оферти (от датата на търга) е 3 месеца.

Глава втора.

Анализ на финансирането на проекти по програма ИСПА.

1. Програма ИСПА – „Инструмент на структурните политики за присъединяване”.

Програма ИСПА е предприсъединителен финансов инструмент за 10-те страни от Централна и Източна Европа, кандидатстващи за членство в Европейския съюз, за периода 2000-2006 г. и заедно с програмите ФАР и САПАРД се включва в механизмите на финансова помощ, оказвана от Съюза за подготовката на икономиките на страните - кандидатки за присъединяване. Следователно, изпълнението на програмата се осъществява в контекста на такива рамкови документи за отношенията между ЕС и страните - кандидатки като „Партньорство за присъединяване”, Националните стратегии на източноевропейските страни за присъединяване към Съюза, техните Национални програми за приемане на европейското законодателство и др.

От друга страна, ИСПА и САПАРД, лансирани в съответствие с политическите решения на Европейския съвет от Люксембург през декември 1997 г., са нови инструменти, които следва да се разглеждат и като част от процеса на реформиране на Структурните фондове на Съюза в съответствие с приетия „План 2000”. Не е случаен фактът, че двете основни сфери на дейност по програма ИСПА съвпадат с тези на Фонда за сближаване на Европейския съюз.

Помощта на Европейския съюз в рамките ИСПА се предоставя в съответствие с изисквания на Регламент на Съвета № 1267/99, според който подкрепата на Общността за страните - кандидатки се оказва в областта на икономическото и социално сближаване и във връзка с екологичната и транспортната политика и „допринася за целите, залегнали в Партньорство за присъединяване за всяка източноевропейска страна, както и за съответни национални програми за подобряването на околната среда и на транспортните инфраструктури мрежи”[9], като вниманието е насочено към две основни мерки:

-         Мерки за опазване на околната среда, които дават възможност на страните - бенефициенти да изпълняват изискванията на екологичното право на Общността, както и целите на Партньорствата за присъединяване;

-         Транспортни инфраструктури мерки, които насърчават устойчивата мобилност, а по-специално тези, които представляват проекти от общ интерес, основаващи се на критериите на Решение № 1692/96/ЕС, а и тези, които „дават възможност на страните - бенефициенти да изпълняват целите на Партньорствата за присъединяване; това включва взаимосвързаността и взаимната оперативна съвместимост на националните мрежи и с транс европейските мрежи, както и достъп до такива мрежи”[10].

Основните цели, залегнали в програма ИСПА са[11]:

-         Подготовка на страните - кандидатки за присъединяване;

-         Запознаване на страните - кандидатки с регионалната политика и процедурите на ЕС за Кохезионния и Структурните фондове;

-         Хармонизиране на законодателството в областта на околната среда с Европейските директиви;

-         Разширяване и даване достъп до транс европейската транспортна мрежа

Програма ИСПА финансира проектите, като те се изчисляват всеки по отделно. Въпреки това ефективното представяне на проектите изисква представянето на стратегия, определяща приоритетните цели и по този начин да се определят проектите, които най-добре ще изпълнят тези цели. Ето защо всяка страна – бенефициент създава документ за стратегията за секторите на транспорта и околната среда. Тези стратегии всъщност съставляват рамката на помощта отпусната от ИСПА.

Предоставените по програма ИСПА финансови ресурси са в размер на 1 млрд. евро годишно. Тези средствата се разпределят сред всички страни - кандидатки на основа на[12]:

-         броя на населението;

-         БВП на глава от населението;

-         Площ на страната;

-         Преценка на страните с най-големи нужди.

Финансирането от ИСПА е под формата на грант, който покрива до 75 % от стойността на проекта. Следва да се отбележи, че за нашата страна е предвидено размерът на помощта по ИСПА да покрива до 85% от стойността на проекта, или от останалата след приспадане на възможните приходи стойност, като остатъкът се осигурява от българската страна.

Необходимо е да се посочи, че предварителните проучвания и техническата помощ за реализирането на проекта в изключителни случаи се финансират до 100%.

Предоставянето на необходимите финансови средства за реализацията на проектите се извършва в съответствие с подписания Финансов меморандум за съответната година с всяка от страните – кандидатки.

Следва да се посочи, че за България и Румъния предстои увеличаване на средствата по ИСПА в периода 2004 – 2006 година. Съответното увеличение е в размер на 20% за 2004 г., 30% за 2005 г. и 40% за 2006 г.

Основните участници в процеса на финансиране на проектите по програма ИСПА са[13]:

1)     Европейската комисия;

-         Генерална Дирекция „Регионална политика”;

-         Генерална Дирекция „Разширяване”;

-         Генерална Дирекция „Околна среда”;

-         Страните - членки на Европейския съюз;

-         Делегацията на Европейската комисия София.

2)     Страни в процес на присъединяване

-          Национален координатор за ИСПА;

-         Национален фонд – Министерство на финансите;

-         Изпълнителни агенции по ИСПА.

Взаимодействието между горепосочените органи в България е представено на фигура №1.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фигура №1

Източник: Шапчева Д. „Схеми за финансиране на проекти с участие на държавни институции”, Български инвестиционен форум, София, 14-15 май 2003 г.

Звената от българската администрация са отговорни за:

-         Подготовката и провеждането на търгове;

-         Сключване на договори;

-         Извършване на плащания;

-         Техническото изпълнение на проектите по ИСПА.

Следва да се посочи, че за финансиране по ИСПА могат да участват отделни проекти, етапи от проекти, които са технически и финансово независими – включително проучвания за приложимост, както и предварителни и технически проучвания; групи от проекти и проектни схеми.

По своята същност проектът представлява икономически неделима серия от работа за определена техническа дейност и с определени цели.

Проектите могат да се групират според следните три условия[14]:

-         Да са разположени в един и същ район или по дължина на един транспортен коридор;

-         Да са насочени съгласно цялостният план за района или коридора;

-         Надзорът върху тях да се осъществява от един и същ орган, отговарящ за координацията и мониторинга.

Необходимо е да се отбележи, че проектите по ИСПА трябва да са с високо качество и в достатъчен мащаб, за да имат значително въздействие в областта на защитата на околната среда или подобряването на транспортните мрежи. С оглед на опита при Фонда за сближаване и особено за избягване на прекомерните административни натоварвания, проектите трябва да са в размер на минимум 5 млн. евро. За стартовият период ИСПА, Европейската комисия се ограничава само до подкрепа на големи проекти. От изключителна важност по време на проектният цикъл е изборът на проекти за финансиране по програма ИСПА. Тя финансира проектите, като те се изчисляват всеки по отделно. Въпреки това ефективното представяне на проектите изисква представянето на стратегия, определяща приоритетните цели и по този начин да се определят проектите, които най-добре ще изпълнят тези цели. Ето защо всяка страна – бенефициент създава документ за стратегията за секторите на транспорта и околната среда. Тези документи всъщност съставляват рамката на помощта отпусната от ИСПА.

2. Процедури по програма ИСПА.

Основните процедури по програма ИСПА включват:

-         Кандидатстване за грант по ИСПА

-         Подбор на проектите;

-         Подписване на финансов меморандум;

-         Тръжни процедури – открити международни търгове;

-         Избор на изпълнители – строителство и супервизия;

-         Изпълнение на проекта;

-         Наблюдение и контрол;

-         Последваща оценка на резултатите.

Преди да бъдат представени пред Управителният комитет по ИСПА проектите (мерките в съответния регламент на ИСПА), страните – кандидатки изготвят национални стратегии за инвестиции в рамките на ИСПА в областта на транспорта и околната среда. Националните стратегии по ИСПА са създадени, за да се свържат партньорствата за членство и националните програми. Те трябва да се основават на националното планиране. Посочените стратегии са съобразени с националните планове за развитие.

Така съгласно Националната стратегия на Република България в областта на транспорта за 2000 – 2006 г., транспортната политика на България е определена така, че да допринася за постигането на националните и външнополитически цели[15]. Основен документ при нейното разработване е издадената през 2001 г. от Европейската комисия “Бяла книга за Европейската транспортна политика до 2010 г.”. През 2001 г. на нейна основа е разработена програмата за развитие на транспортната инфраструктура до 2005 г., чиято основна цел е развитието на транспортната инфраструктура на страната като интегрална част от общоевропейската транспортна мрежа. Разработени са стратегии за развитието на водния и въздушен транспорт. Реализацията на основната цел до 2006 г. ще превърне България в конкурентен и ефективен транспортен мост между Западна и Централна Европа и страните от Близкия Изток, Западна и Средна Азия, от една страна, и по направлението “север - юг” (Балтийско - Адриатическо море), от друга страна. Разчетите за реализация на стратегиите и целите са основани на трафичната прогноза за 10-те общоевропейски транспортни коридора[16], Меморандума между Европейската комисия и страните, участници за развитие на транспортни коридори (IV, VII, VIII, IX и X) и сценария TINA на Европейската комисия (1999).

Геостратегическото разположение на България дава възможност тя да стане врата на ЕС към страните от Черноморския регион. Нещо повече, съществуващата транспортна система в съседните страни предлага възможности за допълване и взаимозаменяемост на маршрутите, така че транзитният транспорт да остава непрекъснат, независимо от политическото положение в региона. В рамките на плановия период това предполага България да реализира три конкретни цели: подобрение и развитие на съществуващата транспортна инфраструктура и преодоляване на тесните места в транспортната мрежа; прогрес в управлението на транспортния сектор и адаптация към променените пазарни и технологични условия чрез промяна на баланса между различните видове транспорт. Подобряването на процедурите при граничните преминавания, повишаването професионализма на транспортните оператори, развитието на модерни информационни системи и либерализирането на пазара за транспортни услуги са едни от основните области, по които се работи за трансформиране на системата в плановия период.

Предприеманата реконструкция и модернизация на транспортната инфраструктура до 2006 г. ще се извършва в пълно съответствие със стандартите и изискванията на страните - членки на ЕС, както и на изискванията на НАТО. Тези интервенции ще бъдат придружени от развитие на екологосъобразни транспортни системи и технологии за превоз на пътници и товари и за намаляване на вредното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората. В тази връзка, със съфинансиране от ЕС през програмния период се предвижда ускоряване на развитието на комбинираните транспортни превози. Голяма част от предвидените приоритетни проекти вече се осъществяват. Реализацията на следващите две конкретни цели ще бъде реализирана с национално финансиране и / или преструктуриране и приватизация на монопола в железопътния транспорт.

Националната транспортна политика извежда няколко значими насоки на по-нататъшни действия, насочени към по-пълното интегриране в европейския и глобален транспортен пазар. Най-общо тези действия са два типа, фокусирани върху физическата и върху системната (нормативна, оперативна, административна, екологична и т.н.) съвместимост с международните стандарти и практики. В допълнение, съществува един компонент на по-нататъшни национални действия, насочен към по-нататъшната бизнес и социална транспортна интеграция на регионите в страната.

Индикативните дейности с предприсъединително финансиране, насочени към постигането на горните цели, са следните:

-         Развитие на транспортната инфраструктура по трасето на Общоевропейските транспортни коридори на територията на България;

-         Завършване на електрификацията и създаване на условия за високоскоростен железопътен транспорт по трасетата на общоевропейските транспортни коридори;

-         Модернизиране и развитие на системите за безопасност, въвеждане на съвременни телекомуникационни и информационни системи;

-         Ограничаване нарастването на транзитния градски автомобилен трафик;

-         Поощряване използването на железопътен транспорт и електрификация на главните железопътни линии;

-         Приоритетност на екологичните съображения при процеса на планиране на транспортна инфраструктура.

Дългосрочна стратегическа цел в областта на околната среда е подобряване качеството на живот и запазване на богатата природа на България. Политиката по опазване на околната среда има за задача съхраняването на качеството на околната среда в екологично чистите райони на страната и подобряването на състоянието на увредените и замърсени райони. Това съответства и на Стратегията по околна среда, разработена за целите на инструмента ИСПА на ЕС, както и на препоръките в пътната карта в тази област. Предвидени са интервенции главно в три насоки – качество на въздуха, качество на водите и управление на отпадъците. Работата за реализацията на политиката се осъществява в съответствие с приоритетите, залегнали в документа “Партньорство за присъединяване”.

Важни стъпки за реализацията на стратегията в областта на околната среда през програмния период ще бъдат транспониране в българското законодателство на изискванията на европейските директиви в областта на опазване на околната среда, разработване и изпълнение на комплексни и секторни програми на национално и местно ниво за практическо прилагане на изискванията на новоприетото законодателство. Дейностите по осъществяване на стратегията изискват развитие на институциите и административния капацитет като важна предпоставка за прилагане на законовата и нормативна база и съчетаване на изискванията за опазване на околната среда с преструктурирането на икономиката и повишаването на качеството на живот. От особено значение е и информирането и подкрепата на обществеността. Това ще повиши обществения контрол над държавните институции и местното управление за спазване на екологичното законодателство.

-         Специфичните цели и подцели на националната стратегия до 2006 г. са:

-         Осигуряване на достатъчно количество и качество вода за населението и икономиката на страната – това включва преодоляване на кризите във водоснабдяването в районите „горещи точки”; осигуряване на вода за достатъчно вода за напояване; формиране на обществено съзнание и интерес за икономии на водни ресурси; запазване и подобряване качеството на подземните и повърхностните води;

-         Достигане на нормите за качество на атмосферния въздух в населените места „горещи” точки - намаляване концентрациите на вредни вещества; преустановяване трансграничното замърсяване /обгазяване/ на градовете по поречието на Дунав;

-         Запазване и разширяване на териториите с добро качество на околната среда - прилагане на превантивните инструменти за недопускане на замърсяване и увреждане на околната среда, включително и загуби на земи и почви (ОВОС, разрешителни режими, ISO 14000 и др.); разработване и прилагане на регионални политики за постепенно разширяване обхвата на териториите с добро състояние на околната среда;

-         По-тясно интегриране на политиката по околна среда в политиките на развитие на стопанските отрасли - развитие и прилагане на стратегическата ОВОС за инвестиционните планове и програми за развитие на национално и регионално ниво; инвестиционните планове и програми в областите от транспорта, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси, промишленост, далекосъобщения, туризъм и земеползване, при осъществяването на които се предполагат значителни въздействия върху околната среда; отчитане на екологичните изисквания при преструктурирането и развитието на енергетиката, минно - добивната промишленост, индустрията и транспорта; развитие на екологично чисто, органично земеделие и животновъдство; запазване на околната среда в силно натоварените туристически райони;

-         Опазване и поддържане на богатото биологично разнообразие - съхраняване, укрепване и възстановяване на ключови екосистеми, местообитания, видове и генетичните им ресурси; осигуряване на условия за устойчиво ползване на биологичните ресурси; подобряване състоянието на горите;

-         Създаване на условия за прилагане на европейското екологично законодателство и международни конвенции в областта на околната среда - подобряване административния капацитет на институциите по прилагане на европейското екологично законодателство и международните конвенции; завършване хармонизацията на българското законодателство с това на ЕС в областта на околната среда; обезпечаване финансиране на мерките по прилагане на европейското законодателство и международните конвенции;

-         Подобряване управлението на отпадъците - изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на отпадъци; създаване на механизми за функциониране на системата за разделно събиране, рециклиране и повторна употреба на отпадъци; значително подобряване чистотата на населените места в България;

-         Намаляване шумовото замърсяване - намаляване шумовото замърсяване в населените места от стопански обекти; намаляване шумовото замърсяване, предизвикано от транспорта.

-         По-широко участие на обществеността в решаване на проблемите на околната среда - повишаване на обществената култура и съзнание по проблемите на околната среда; привличане на обществеността в процеса на вземане на решения.

Дейности с предприсъединително финансиране, насочени към постигането на горепосочените цели са изграждане на пречиствателни станции за отстраняване на замърсявания на въздуха и водите, на депа за съхранение на битови и промишлени отпадъци и на съоръжения за преработка на битови и промишлени отпадъци.

Необходимо е да се подчертае, че националните стратегии по ИСПА не притежават силата на нормативни актове. Те по-скоро се приемат като инструменти, целящи да ориентират подбора на приоритетните проекти за отпускане на помощи по ИСПА.

Европейската комисия е изготвила Рамковите документи за финансиране по ИСПА в областта на околната среда и транспорта с цел посочването на сферата на интервенция на инструмента ИСПА и подпомагане процеса на изготвяне на неговата стратегия.

Стратегиите по ИСПА се представят пред Управителният комитет по ИСПА, за де се изложи контекста, в който са избрани проектите. Следва да се отбележи, че дадено съгласие от Европейската комисия по стратегията по ИСПА не означава, че тя одобрява какъвто и да било проект. Всеки проект трябва да бъде предложен по индивидуален начин и да бъде подложен на изпитание според нормативните процедури.

Подбора на проектите, които ще бъдат предложени за финансиране по програма ИСПА се извършва на основата на следните критерии[17]:

-         Икономически и социален принос;

-         Приоритети, установени в Партньорство за присъединяване;

-         Въздействие върху околната среда;

-         Принос към транс европейските транспортни мрежи и общата транспортна политика;

-         Точен баланс между екологичната и транспортна инфраструктура;

-         Ефективно управление на проектите.

Страните – кандидатки могат да предлагат проекти в секторите от обсега на националната стратегия чрез своя Национален координатор по ИСПА. Това поставя изискването проектите да са част от секторен инвестиционен план на ИСПА, приет от страните – кандидатки и парафиран от Европейската комисия. Самите предложени проекти се изпращат до Главна Дирекция „Регионална политика”. Те се разглеждат от службите на Европейската комисия и ако е необходимо се обсъждат с кандидатстващата страна.

Когато Европейската комисия разглежда приемлив проект тя го представя за становище на Управителния съвет, в който вземат участие представители на страните – членки на Европейския съюз. След като Управителният съвет одобри проекта, Европейската комисия приема проекта и връчва Финансов меморандум за подпис от кандидатстващата страна.

До 15 януари 2003 г. България е бенефициент по 19 финансови меморандума, които оформят рамката на 19 проекта, финансирани по ИСПА[18]. Програмата бележи три етапа на развитие, които съвпадат с трите фази на договорния цикъл. В рамките на първия етап страната ни се явява бенефициент по 4 инфраструктурни проекта, включващи помощ по ИСПА, два от които са в сектор „Транспорт” и два в сектор „Околна среда”. Развитието на проектите и от двата сектора бележи забавяне съобразно прогнозата, заложена в съответните финансови меморандуми, движещо се от 9 месеца до 2 години и 6 месеца, като трябва да се отбележи, че единственият договор за работа, сключен по гореспоменатите проекти до момента, е този за изграждане на нов терминал на летище „София”. Следователно заложеното забавяне по останалите проекти отново е направено на основата на оценка за сключване на договорите. Равнището на договориране е 41,37 % на основата на общия бюджет на програмата за 2000 г., докато плащанията (реалните и чакащите) възлизат на 14,59 % от договорираната сума.

Втората фаза от развитието на програмата се свързва с договорирането на нови 5 проекта по ИСПА към края на 2001 г., като 4 от тях са инфраструктурни обекти. Развитието на проектите и от двата сектора отново бележи забавяне съобразно прогнозата, заложена във финансовите меморандуми, достигащо до 1 година и 5 месеца, като трябва да се отбележи, че единственият основен договор, сключен по гореспоменатите проекти до момента, е този по проекта за техническа помощ за подготовка на строителството на Дунав мост. Следователно заложеното забавяне по останалите проекти отново е направено на основата на оценка за сключване на договорите. Равнището на договорирането е 1,48 % на основата на общия бюджет на програмата за 2001 г., докато плащанията (реалните и чакащите) възлизат на 38,12 % от договорираната сума.

Към края на 2002 а. се проявява третата фаза от развитието на програмата или договорирането на нови проекти по ИСПА. Съгласно сключените финансови меморандуми с България за програма ИСПА за 2002 г. са одобрени следните проекти:

Транспортни проекти:

Мярка № 2000/ВС/16/Р/РТ/001: Рехабилитация на пътни отсечки по направление на Общоевропейските транспортни коридори – „Програма транзитни пътища 3" - Лотове 3,4, 8 и 9

В края на 2000 г. след одобрение на АФ, е подписан Финансов меморандум между Правителството на Р. България и Европейската Комисия -Брюксел, с който се гарантира съфинансирането на проекта. Общата стойност на одобреното финансиране е 40 млн. евро, като 30 млн. евро (75%) са осигурени по програма ИСПА и 10 млн. евро (25%) - от държавния бюджет.

Проектът включва рехабилитация на пътни участъци по направление на общоевропейските транспортни коридори № IV, VIII и IX на територията на страната, обединени в четири лота (групи обекти) с обща дължина около 245 км. както следва:

Лот 3, Рехабилитация на път 1-5 в участъка „Казанлък - Стара Загора”, включително на обхода на Стара Загора, с обща дължина 65 км.;

Лот 4, Рехабилитация на път А-2, участъци от изградената АМ „Хемус” с обща, приведена към 7,5 м, дължина от 38,80 км.;

Лот 8, Рехабилитация на път 1-8 в участъка „Сливен – Бургас” с дължина от 66,5 км.;

Лот 9, Рехабилитация на път 1-1 в участъка „Видин – Монтана” с дължина от 73,4 км.

В периода април 2001 г. - август 2002 г. тръжната документация за осигуряването на строителен надзор и за строителството на четирите Лота е съгласувана многократно с Делегацията на ЕК. Одобрена е петата ревизия на документацията за строителство и втората ревизия на документацията за супервизия.

Автомагистрала Люлин – от околовръстния път на София до отклонението за кв. Даскалово (Перник) 2001/BG/16/P/PT/004[19]

Общата разчетна (разрешена) стойност на проекта възлиза на 148450000 евро. Стойността на безвъзмездната помощ от ИСПА - 111 380 000 евро (75% от общата разрешена стойност).

Срокът на проекта е от датата на подписването на меморандума от министъра на финансите до 31 декември 2008 г. Отговорната за изпълнението на проекта институция е Изпълнителна агенция „Пътища”.

Проектът е за изграждане на нова автомагистрала с дължина 19, 086 км., която ще свърже околовръстния път на София с автомагистрали Е79 и Е871. Новата магистрала ще разпределя местния и международен трафик от България и съседните й страни по транспортните коридори София – Гърция и София – Македония (Трансeвропейски транспортни коридори ІV и VІІІ).

Новата автомагистрала ще има по две ленти във всяка посока, централна разделяща ивица и аварийни банкети. Поради хълмистия терен проектът също така съдържа изграждането на голям брой магистрални структури, включително 18 моста (с обща дължина 4 483 м), 4 тунела (обща дължина 2 802 м), 4 надлеза, подпорни стени и 12 правоъгълни и тръбни водостоци.

Проектът цели:

-         Да ускори интегрирането на пътната мрежа на България в Трансeвропейските транспортни мрежи посредством развитието на приоритетните транспортни коридори ІV и VІІІ;

-         Да задоволи нуждите на нарасналия трафик в България и да улесни търговското и икономическо развитие, като подобри условията за преминаване на местните и международни транспортни потоци;

-         Да отклони тежките транспортни потоци от замърсените райони, да намали задръстванията и да подобри екологичните условия в южния квартал на София – Княжево;

-         Да открие временни и постоянни работни места и да стимулира местната и регионална икономика.

Проекти в сектор Околна среда:

Проект 1: Мярка 2000/ВС/16/Р/РЕ/003 „Изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в басейна на р. Марица”

Проект „Марица” за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в градовете Стара Загора, Димитровград и Хасково се финансира, както следва:

За Стара Загора и Димитровград:

-         Програма ИСПА на ЕС - 32 549 766 евро;

-         Републиканския бюджет - 4 340 000 евро;

-         Европейската Инвестиционна банка (ЕИБ) - 6 509 953 евро;

-         За Хасково - 18 000 000 евро (заем от ЕИБ)

Договорът за заем с ЕИБ по проект „Марица” е подписан през 1999 г. от Министъра на околната среда и водите и Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Финансовият меморандум ISPA 2000/В6/16/Р/РЕ/003 за предоставяне на средства по програма ИСПА за Пречиствателните станции за отпадъчни води (ПСОВ) в Стара Загора и Димитровград, е подписан през м. декември 2000 г. от страна на Европейската Комисия;

Проект 2: Пречиствателна станция за отпадни води в гр. Бургас – Меден Рудник, 2002/BG/16/P/PЕ/009

Общата разчетна стойност на този проект е в размер на 10 420 000 евро. следва да се посочи, че общата разрешена стойност е 10 200 000 евро. Стойността на безвъзмездната помощ от ИСПА е 7 650 000 евро (75% от общата разрешена стойност).

Срокът на проекта е от датата на подписването на меморандума от министъра на финансите до 31 декември 2007 г. Отговорната за изпълнението на проекта институция е Министерство на околната среда и водите.

Проектът цели да се намали замърсяването на река Врана, респективно и на Черно море, като се изгради станция за пречистване на отпадни и промишлени води; също така ще бъдат изградени и помощни инфраструктури в системата за събиране на тези води.

Проектът обхваща:

-         Подмяна на част от изградения вече магистрален колектор;

-         Ремонт на помпената станция в станцията за предварително пречистване;

-         Изграждане на нова градска пречиствателна станция за отпадни води в Меден Рудник, която ще обслужва население от 56 849 души и ще пречиства поток от 6 822 м3 дневно.

С реализирането на проекта ще се намалят здравните рискове за хората, живеещи в целевите райони; ще се ограничи замърсяването в трансграничния район, включително и басейна на Черно море; ще се понижи потенциалния риск от замърсяване на подпочвените води и почвите и ще се подобри екологията в района на речния басейн; ще се изгради ефективна екологична инфраструктура, която да улесни икономическата дейност; ще се подобрят условията за развитие на ключови сектори на икономиката, т.е. туризъм и селско стопанство; ще се открият временни и постоянни работни места, което ще стимулира местната и регионална икономика.

Проект 3: Пречиствателна станция за отпадни води в гр. Търговище 2002/BG/16/P/PЕ/010.

Общата разчетна стойност на този проект е в размер на 15 450 000 евро. Общата разрешена стойност възлиза на 15 240 000 евро. Безвъзмездната помощ от ИСПА е 11 430 000 евро.

Срокът на проекта е от датата на подписването на меморандума от министъра на финансите до 31 декември 2007 г. Отговорната за изпълнението на проекта институция е Министерство на околната среда и водите.

Проектът цели да се намали замърсяването на реките Врана и Камчия, а по този начин и замърсяването на басейна на Черно море, като се изгради станция за пречистване на отпадни и промишлени води; също така ще бъдат изградени и помощни инфраструктури в системата за събиране на тези води.

Проектът включва:

-         Удължаване на изградената вече магистрална колекторна система;

-         Изграждане на магистрален колектор на реката;

-         Изграждане на нова градска пречиствателна станция за отпадни води, която ще обслужва население от 43 875 души и ще пречиства поток от 14 884 м3 дневно.

Целите на проекта са аналогични с проект 1.

Проект 4: Пречиствателна станция за отпадни води в гр. Ловеч 2002/BG/16/P/PЕ/011

Общата разчетна стойност на този проект е в размер на 18 610 000 евро. Общата разрешена стойност е 18 400 000 евро. Безвъзмездната помощ от ИСПА възлиза на 13 800 000 евро.

Срокът на проекта е от датата на подписването на меморандума от министъра на финансите до 31 декември 2007 г. Отговорната за изпълнението на проекта институция е Министерство на околната среда и водите.

Проектът цели да се намали замърсяването на река Осъм, респективно и на река Дунав, като се изгради станция за пречистване на отпадни и промишлени води; също така ще бъдат изградени и помощни инфраструктури в системата за събиране на тези води.

В обхвата на проекта се включват:

-         Удължаване на съществуващата магистрална колекторна система;

-         Свързване на деветте вече изградени водостоци за отпадни води към нови /вече изградени магистрални колектори, за да може всички отпадни води да се вливат в новата пречиствателна станция;

-         Изграждане на нова градска пречиствателна станция за отпадни води, която ще обслужва население от 51 400 души и ще пречиства поток от 15 893 м3 дневно.

Целите на проекта са сходни с тези на описаните по-горе.

Проект 5: Пречиствателна станция за отпадни води в гр. Монтана 2002/BG/16/P/PЕ/012

Общата разчетна стойност на този проект е в размер на 16 950 000 евро. Общата разрешена стойност е 16 740 000 евро. Безвъзмездната помощ от ИСПА е 12 560 000 евро.

Срокът на проекта е от датата на подписването на меморандума от министъра на финансите до 31 декември 2007 г. Отговорната за изпълнението на проекта институция е Министерство на околната среда и водите.

Проектът цели да се намали замърсяването на река Огоста, респективно и на река Дунав, като се изгради станция за пречистване на отпадни води; също така ще бъдат изградени и помощни инфраструктури в системата за събиране на тези води.

Проектът включва:

-         Удължаване на съществуващата магистрална колекторна система;

-         Свързване на деветте вече изградени водостоци за отпадни води към нови / вече изградени магистрални колектори, за да може всички отпадни води да се вливат в новата пречиствателна станция;

-         Изграждане на нова градска пречиствателна станция за отпадни води, която ще обслужва население от 60 000 души и ще пречиства поток от 17 840 м3 дневно.

Проект 6: Пречиствателна станция за отпадни води в гр. Севлиево 2002/BG/16/P/PЕ/014

Общата разчетна стойност на този проект е в размер на 14 170 000 евро. Общата разрешена стойност е 13 990 000 евро. Безвъзмездната помощ от ИСПА е на стойност 10 500 000 евро.

Срокът на проекта е от датата на подписването на меморандума от министъра на финансите до 31 декември 2007 г. Отговорната за изпълнението на проекта институция е Министерство на околната среда и водите.

Проектът цели да се намали замърсяването на реките Росица и Янтра, респективно и на река Дунав, като се изгради станция за пречистване на отпадни и промишлени води; също така ще бъдат изградени и помощни инфраструктури в системата за събиране на тези води. Тези мерки ще подобрят инфраструктурата на отпадните води, те ще могат да бъдат контролирани, ще се намали изтичането на отходни води и неконтролираните преливания, които в противен случай биха замърсили подпочвените и открити водни източници.

Проектът обхваща следните дейности:

-         Удължаване на съществуващата магистрална колекторна система;

-         Свързване на петте вече изградени водостоци за отпадни води към нови / вече изградени магистрални колектори, за да може всички отпадни води да се вливат в новата пречиствателна станция;

-         Изграждане на нова градска пречиствателна станция за отпадни води, която ще обслужва население от 32 00 души и ще пречиства поток от 10 424 м3 дневно.

След като се подпише финансовия меморандум се преминава към неговата реализация. Тя стартира с отпускането на първия транш (авансово плащане) от Европейската комисия към Националния фонд. Това на практика означава, че 10% от помощта по ИСПА става налична в бюджета веднага сред подписването на Финансовия меморандум.

На следващият етап се извършват открити международни търгове с цел определянето на крайните бенефициенти на средствата.

Участието в тръжни процедури е открито при равни условия за всички лица (физически и юридически) обхванати от съответните договори на Общността, както и във връзка със специфични разпоредби на основните инструменти регламентиращи сътрудничеството в даден сектор. Критериите за националност се отнасят и за участие на експерти, наети за работа по конкретни договори финансирани от ЕС. За целта всеки участник в търг трябва да декларира съответствие с правилата за националност, доказвайки това с документи съгласно законодателството на съответната страна[20].

Всяка стока или оборудване при договор за доставка трябва да бъде закупена от страна - членка на ЕС или друга страна отговаряща на правилото за националност. Същото правило се отнася и за под доставки осъществени в рамките на договори за строителни работи, когато целта е те да останат собственост на страната - бенефициент по договора.

Изпълнителите трябва да предоставят на възложителя удостоверение за произход. Те се изготвят от компетентен орган на страната от където произхождат стоките / оборудването. Възложителят е отговорен за осъществяването на проверка, при съмнения за недостоверност на представените сертификати за произход съгласно установената международна процедура за това.

В някои случаи може да се направи изключение от изискванията за националност и произход, като решението за това се взима от Европейската комисия за всеки отделен случай.

Що се отнася до националността, Европейската комисия може по изключение и за всеки отделен случай, да позволи на лицата (физически или юридически) от държави, различни от тези, посочени в приложимата Наредба, да участват в търгове и договори.

По отношение на произхода на доставките се прилагат същите изключения. Въпреки това трябва да се отбележи, че често използваният аргумент, че продуктът с неприемлив произход е по-евтин от продукта, закупен от Общността или от местен произход, не служи като основание за изключение.

Не се разрешава участие в търгове или възлагане на договори на физически или юридически лица, които[21]:

1)     са във фалит или в ликвидация, когато дейността им се управлява от съда, когато са влезли в споразумения с кредитори, са преустановили своята дейност, са в процедура във връзка с горното, или са изпаднали в аналогична ситуация, произтичаща от подобни процедури, постановени в националното законодателство или правилници;

2)     са били осъждани за наказуемо деяние относно тяхното професионално поведение с присъда, имаща силата на res judicata (т.е. без право на обжалване);

3)     са виновни за тежко професионално негативно поведение, безусловно установено, което договарящия орган може да докаже;

4)     не са изпълнили свои задължения, отнасящи се до вноски за социално осигуряване или заплащане на данъци, съобразно законните изисквания на страната, в която те са установени, или с тези на страната от където е договарящия орган, или на страната, където ще се извършват дейностите;

5)     са получили присъда със силата на res judicata за измама, корупция, участие в престъпна организация или някаква друга незаконна дейност във вреда на финансовите интереси на Общността;

6)     са били обявени в сериозно нарушение във връзка с неизпълнение задълженията си по друг(и) договори, финансирани с бюджета на Общността.

Отказ за сключване на договор може да се направи и когато участващия в търг: е обект на конфликт на интереси; е виновен за неправилно представяне на информация, изисквана от договарящия орган като условия за участие в търга, или ако не представи такава информация; се е опитал да получи поверителна информация от или да окаже влияние на Оценителната Комисия или договарящия орган по време на процеса на оценка на настоящ или предишен търг.

За да се избегне конфликт на интереси, на фирмата (включително фирмите, включени в една и съща юридическа група, други членове на същия консорциум, и подизпълнители) или експертното лице, участващи в подготовката на даден проект, не се разрешава участие в търгове за възлагане на проекта поради това, че са участвали в неговата подготовка.

Процедурата по възлагане на договора трябва да бъде изцяло прозрачна и безпристрастна. Трябва да бъде избрано икономически най-изгодното тръжно предложение.

Счита се, че договорът влиза в сила в деня, в който е бил разписан от последната участваща страна. Договорите или техните допълнения не могат да се възлагат със задна дата при никакви обстоятелства. Това означава, че не могат да се извършват плащания, нито да се доставят стоки и услуги, преди подписването на договор и / или неговите приложения.

Наложително е използването на стандартен формат на договори и документи. В същото време възложителят трябва да съхранява  писмен архив на цялата тръжна процедура и процедурата по възлагане, за период от седем години след завършване на проекта. Той трябва да съдържа оригиналите на всички подадени тръжни предложения, заедно със съответните тръжни досиета и цялата свързана с тях информация. 

Ръководният принцип за възлагане на договора е провеждането на конкурентен търг. Той има двойна цел: да се осигури прозрачност на операциите и да се получи търсеното качество на услугите, доставките или строителните работи при възможно най-благоприятни ценови условия.

Конкурентният търг може да се реализира, посредством открита тръжна процедура, ограничена тръжна процедура, тръжна процедура с клауза „за преустановяване”. Други процедури, които могат да бъдат използвани са: процедура за рамкови договори, конкурентна преговорна процедура; процедура по директно договаряне.

Откритата тръжна процедура се характеризира с отворена покана за участие в конкурентен търг. Всяко едно физическо или юридическо лице, което желае да участва в търга, получава, при поискване, тръжното досие, (за което може да се наложи да се заплати), съгласно процедурите, посочени в обявата за поръчка. Оценката на получените предложения от участниците и възлагането на договора се извършва посредством селективна процедура (т.е. проверката на приемливостта и на финансовото, икономическо, техническо и професионално състояние на участниците в търга). Не се разрешава воденето на каквито и да било преговори.

При закритата процедура възложителят отправя покана за участие в търга до ограничен брой кандидати. Преди да открие процедура за провеждане на търг, възложителят изготвя кратък списък с кандидати, подбрани по професионална квалификация. Селективната процедура, по която дългият списък с кандидати (всички кандидати, изпратили отговор на публикуваната обява) се свежда до т.нар. “къс списък” включва оценка на отговорите по обявата за търг. Във втората фаза на тази процедура възложителят отправя покана към окончателно избраните кандидати, като им изпраща тръжното досие. След анализиране на участниците, победителят се избира посредством процедура за възлагане  на договор. Тук отново е на лице изричната забрана за воденето на каквито и да било преговори.

Процедурата за рамкови договори може да бъде прилагана при краткосрочни договори за техническа помощ под € 200,000 и със срок на изпълнение (т.е. продължителност на действителните осигурявани услуги) по-малък от 12 месеца. За сектори, които не са покрити от Рамковия договор, трябва да бъде използвана конкурентна преговорна процедура.

За да се сключи рамков договор е необходимо Европейската комисия да е провела закрита процедура за провеждане на международен търг, да е избрала кандидатите, да е оценила направените рамкови предложения, и да е изготвила списък с потенциалните доставчици (валиден за 4 години), на които може да се обади за подсигуряване на експертни лица за конкретния ангажименти в областите, обявени чрез търг.

За всеки индивидуален ангажимент, възложителят отправя покана към доставчиците от този списък за представяне на оферта в рамките на Рамковия договор, след което избира икономически най-изгодното предложение. Ако възлагането покрива повече от един сектор, възложителят трябва да съгласува с ЕК изпращането запиване за оферти до изпълнители от различни сектори, съгласно списъка. Възлаганията не могат да бъдат разделяни на отделни поръчки за услуги, с единствената цел това да ги направи подходящи за договаряне чрез Рамков договор.

Ако възложителят не може да използва Рамков договор или ако използването му е неуспешно (необходимата техническа експертиза не се осигурява от Рамковия договор), той може да възложи договор под €200,000 по правилата за конкурентна преговорна процедура без огласяване. Конкурентна преговорна процедура отнема повече време от процедурата за стартиране на възлагане по Рамковия договор. Възложителят изготвя списък на поне трима доставчици на услуги по негов избор .На кандидатите се изпраща покана за подаване на заявки, придружена от тръжно досие. Заявките трябва да се изпратят до възложителя на адреса даден в поканата за подаване на заявки, до уточнените дата и час. На избраните кандидати трябва да се дадат поне 30 дни от изпращането на поканите, в които да изпратят заявките си.

Оценка на подадените оферти и процедурата по възлагане на договор се извършва по същата процедура, както при търговете с ограничена процедура. Ако възложителят получи по-малко от три заявки, отговарящи на изискванията, процедурата трябва да бъде отменена и рестартирана.

Процедурата по директно договаряне се използва само при изключителни случаи. За да приложи процедурата за договаряне, възложителят трябва предварително да получи разрешение от Европейската комисия.

При изключителни и надлежно обосновани случаи тръжните процедури могат да се публикуват с клауза за преустановяване. Това означава, че тръжната процедурата е открита преди да е взето решение за финансиране или преди разписването на Меморандума за финансиране между Европейската комисия и държавата - бенефициент; следователно възлагането на този договор зависи от подписването на този Меморандум за финансиране и осигуряване на средствата. Поради възможните последствия, обявата за търга трябва ясно да посочва наличието на клауза за преустановяване. Тръжната процедура ще бъде задължително анулирана, ако процеса за вземане на решение на Европейската комисия не е приключил, или не е подписан Меморандум за финансиране.

Следва да се отбележи, че всеки опит от страна на даден кандидат или участник в търга да получи конфиденциална информация, да сключи незаконно споразумение със своите конкуренти, или да повлияе на Избирателната комисия или на възложителя, по време на проучване, изясняване, оценка и сравняване на тръжните оферти, води до отхвърляне на неговата кандидатура или оферта, и може да наложи административни наказания.

Доставчикът и неговите служители или друга фирма, с която доставчикът е асоцииран или свързан, нямат право, дори на помощни начала или въз основа на сключени договори за подизпълнение, да доставят други услуги, осъществяват строителни работи или да доставят оборудване за проекта, без да са получили предварителното писмено разрешение от възложителя.

Когато представя своята кандидатура или тръжна оферта, кандидатът или участникът в търга трябва да декларира, че няма потенциален конфликт на интереси, както и че не е свързан по някакъв начин с другите участници или страни по проекта. При положение, че по време на изпълнение на договора възникне подобна ситуация, изпълнителят трябва незабавно да уведоми за това възложителя.

Служителите или други лица от публичната администрация на държавата - бенефициент, независимо от своето административно положение, не трябва да бъдат наемани като експертни лица от участниците в търга.

Изпълнителят трябва във всеки един момент да бъде безпристрастен и доверен съветник и да спазва моралните принципи на своята професия. Той трябва да се въздържа от публични изявления относно проекта или услугите, освен ако не е получил предварително съгласие за това от възложителя. Той няма право по никакъв начин да обвързва възложителя, освен ако не е получил неговото предварително писмено съгласие.

По време на изпълнение на договора изпълнителят и неговите служители трябва да демонстрират уважение към човешките права и да не обиждат политическите, културните и религиозните прослойки на държавата - бенефициент.

Изпълнителят няма право да приема никакви плащания по договора, различни от посочените в него. На изпълнителя и неговите служители се забранява да осъществяват дейност или да получават авансови суми, които не съответстват на техните задължения към възложителя.

Изпълнителят и неговите служители са задължени за спазват професионална тайна за целия период на валидност на договора и след неговото приключване. Всички доклади и документи, изготвени или получени от изпълнителя са конфиденциални.

Той трябва да се въздържа от взаимоотношения, които биха могли да компрометират неговата независимост или независимостта на неговите служители. Ако изпълнителят престане да бъде независим, възложителят има право, за всяка причинена вреда, да прекрати договора без предупреждение и без право на контрактора да предяви иск за обезщетение.

Европейската комисия запазва правото да преустанови или прекрати проектно финансиране, при положение, че установи наличието на каквито и да било намеци за корупция във всяка една фаза от процеса за възлагане или по време на изпълнение на договора, както и ако възложителят не успее да предприеме всички необходими мерки, за да поправи тази ситуация. Под „корупция” в случая се разбира предлагането на подкуп, подарък, парично възнаграждение или комисионна на всяко лице, като начин за стимулиране или възнаграждаване на това, че е извършил или се е въздържал да извърши действие, свързано с възлагането на даден договор или изпълнението на вече сключен договор.

В частност, всички тръжни досиета и договори за строителни работи, доставки и услуги трябва да съдържат клауза, гласяща, че ще се отхвърлят всички тръжни оферти и прекратяват всички договори, ако се установи, че възлагането или изпълнението на даден договор е предизвикал необичайни търговски разходи (т.е. комисиони, които не са посочени в основния договор или произтичащи от законов договор, препращащ към основния договор, неплатени комисиони за предоставени действителни и законови услуги, комисиони, преведени към офшорни зони, комисиони, платени на неидентифициран служител или комисиони, платени на фирма, която извършва противозаконна дейност).

Изборът на изпълнителите на проекта се осъществява по следните критерии:

-         Посредством автоматично възлагане на договор, при която процедура участника отговарящ на всички изисквания за участие в търга предлага най-ниска цена;

-         На база икономически най-изгодната оферта (т.е. оферта предлагаща най-добро съотношение цена / качество)  

Следва да се отбележи, че критериите трябва да са прецизно изготвени, недискриминационни и отговарящи на принципите за честна конкуренция.

От съществено значение за успешното и ефективно реализиране на финансираните по програма ИСПА проекти е контролът върху тяхното изпълнение. Той бива централизиран - осъществява се от Европейската комисия, която изпълнява функциите на договарящ орган и взима решения от името и във връзка със страната – бенефициент, и децентрализиран.

Децентрализираният контрол се проявява в две форми:

-         Предварителен - решенията относно провеждане на тръжни процедури и сключване на договори се взимат от договарящия орган в страната - бенефициент след предварително съгласуване и одобрение от страна на ЕК;

-         Последващ - решенията, които трябва да се взимат по отношение изпълнението на Финансовото Споразумение се взимат от договарящия орган в страната - бенефициент без предварително съгласуване и одобрение от страна на ЕК. 

Следва да се отбележи, че всички проекти финансирани от ЕС подлежат финансова ревизия (одит) на всеки етап от изпълнението им, като и след тяхното приключване. Договарящият орган е длъжен да съхранява документацията свързан с възлагане и подписване на договори в рамките на 7-годишен период. Цялата документация трябва да е на разположение за проверки от страна ЕК и Европейския съд на одиторите.

Преди започване на тръжна процедура, съответните услуги, доставки или строителни работи трябва да са предварително одобрени посредством Финансово Споразумение и съответните бюджетни средства трябва да са на разположение, с изключението на процедурите с клауза за “суспендиране”.

3. Изисквания за финансиране на проекти по ИСПА в България

Финансирането на българските одобрени проекти по ИСПА се осъществява изцяло в съответствие с подписаните Финансови меморандуми между Европейската комисия и Националният координатор по ИСПА - Министъра на Регионалното развитие и благоустройството. Годишните вноски могат да бъдат извършвани по два начина[22]:

-         Ако проектът, който се финансира е за период от две или повече години – първият транш от 10% се отпуска веднага след подписването на Финансовия меморандум, следващите 10% с подписване на първия договор за изпълнение, а междинните траншове, до 80% от сумата се възстановяват на всеки четири месеца, след представяне на разходно – отчетни документи. Траншовете трябва да са предварително определени на основата на икономически анализ, залегнал и в предварителните проучвания;

-         Ако проектът е за по-малко от две години или финансирането по ИСПА е по-малко от 20 млн. евро за целия проект, първият транш до 80% от сумата се превежда още с подписването на Финансовия меморандум, а останалата част се отпуска според етапа на изпълнение на проекта.

Тук е необходимо да се разгледа не само сроковете, в които се предоставят отпуснатите средства, но и да се познава и взаимодействието между отделните компетентни органи при разпределянето на предоставените по програмата средства, след като вече е подписан Финансовия меморандум. Първата вноска от авансовото плащане се прехвърля от Европейската комисия в Националния фонд към Министерство на финансите.

Заявките за междинни и крайни плащания се утвърждават и одобряват от Националния Упълномощен орган и се предоставят на Европейската комисия за одобрение и превеждане на сумите. Исканията за междинни плащания се представят по правило три пъти годишно – към първи март, към първи юли и най-късно към първи ноември.

Основните критерии за избор на проекти за финансиране по програма ИСПА в България се различават в зависимост от областта, за която са предназначени.

Така в сферата на транспорта „критериите за предварително пресяване” на проектите са следните[23]:

-         Предварителна схема за реализация на проекта;

-         Икономическа възвращаемост;

-         Влияние върху околната среда;

-         Обща стойност и дял на финансиране от българските власти, IFIs, частни инвеститори;

-         Достъп на българската национална мрежа до Транс европейската транспортна мрежа (липсващи връзки към ЕС);

-         Съгласуваност с Оценка на нуждите от транспортна инфраструктура (TINA), изготвена от Комисията, определяща приоритетните транспортни инфраструктурни проекти в България;

-         Съгласуваност с планираните проекти в съседните Централно и Източно европейки страни – членки и страни – кандидатки за членство в Европейския съюз.

Към кандидатстващите за финансиране по програма ИСПА проекти в областта на транспорта се поставят и някои допълнителни изисквания като: отражение върху развитието - при някои обстоятелства инвестициите в транспортната инфраструктура могат да променят икономиката, като разкрият нови възможности; сигурност на транспорта - необоснованата зависимост от едно трасе или едно устройство трябва да се избягват във всяка страна; необходимост от финансова помощ - фондовете по ИСПА обикновено се дават като помощи и ще бъде предимство да се използват такива фондове в случаите, когато получаването на достатъчен финансов заем за заслужаващ проект ще бъде много скъпо или невъзможно; количеството на международният трафик - трябва да играят значителна роля в транспорта на дълги разстояния; съгласуваност с ЕС - помощ в областта на икономическото и социалното съгласуване; достигане на стандартите на ЕС - постигането на стандартите за инфраструктура на Общността; поощряване на устойчива мобилност; съгласуваност с националната стратегия в транспортния отрасъл - молбите за финансиране по линия на ИСПА трябва да съдържат информация за стратегията за развитие на националният транспорт и да са класирани и да се посочат приоритетните мерки в рамките на тази стратегия; взаимосвързаност на различните начини на транспортиране - взаимосвързаността на националните мрежи за всеки вид транспорт; взаимосвързаност между начините за транспортиране - интермодалност между различните видове транспорт и за необходимите връзки за тази цел.

В областта на околната среда общите критерии за подбор на инвестиционни проекти обхващат: предотвратяването на риска за човешкото здраве и чувствителните екосистеми, рационалното използване на природните ресурси, превантивни действия за опазване на околната среда, идентифициране и прекратяване на замърсяването при източника на замърсяване, ефективно прилагане на принципа „замърсителят плаща”.

Тук съществуват специфични критерии за отделните области. Така например, ако инвестиционните проекти са свързани с намаляване на замърсяването на въздуха те трябва да целят ограничаване на емисиите от: тежки метали, изпускани от металургични заводи и в резултат от употребата на оловни бензини; от прахови частици от производството на електро - и топлоенергия, от металургичния и други сектори; от серен двуокис и други дразнещи газове.

Що се отнася до проектите за подобряване качеството на водата в нашата страна, то тяхното реализиране трябва да води до осигуряване на необходимото качество и количество питейна вода за всички населени места в България.

Следва да се посочи, че по Националната Програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води (ГПСОВ) са определени 36 приоритетни обекта:

-         национално или трансгранично значение на обекта;

-         имисионно състояние и категория на водоприемника на отпадъчните води;

-         място на заустване на непречистени отпадъчни води: по-приоритетни са ГПСОВ в зона на нарушена екологична обстановка; зони, използувани за питейно водоснабдяване; в горното течение на водоприемника; в райони на защитени територии или на чувствителни екосистеми;

-         брой еквивалентни жители на населеното място;

-         степен на изграденост и използваемост на съществуващата канализационна система и довеждащия колектор до мястото на бъдещата пречиствателна станция;

-         степен на изграденост на тези от СПСОВ, които са в строителство;

-         наличие на отредена площадка за градска станция, проектна готовност и решение по доклад за Оценка на въздействието на околната среда (ОВОС);

-         необходими капитални разходи за реализацията на етапен и цялостен пуск на станцията и съпоставка с очаквания екологичен ефект.

При одобряването на инвестиционни проекти, целящи намаляване на замърсяването с битови и технологични отпадъци се отчитат: национално или регионално значение на обекта; степен на готовност за реализация на проекта; неотложност на проблема, чието решение зависи от реализацията на проекта.

Най-приоритетни области са решаване на проблемите с: отпадъците от закритите обекти за добив на уранови суровини; опасните отпадъци от промишлеността и битовите отпадъци за общини с изчерпан капацитет на съществуващите депа за битови отпадъци.

До 24 октомври 2003 г., сумарните разходи, които отговарят на изискванията и могат да бъдат включени по всички мерки по ИСПА според Финансовите меморандуми възлизат на 909 220 717 евро, разпределени между трите основни финансови източника като следва[24]:

-         526 868 318,00 евро – по програма ИСПА;

-         216 509 953,00 евро – заеми от международни финансови институции;

-         165 842 446,00 евро – от държавния бюджет.

Информацията относно изпълнението на програмата по Изпълнителни агенции е както следва:


Таблица № 2

 

Изпълнителна

агенция

Брой проекти

Бюджет

в евро

Помощи

Общи разходи

Евро

% от бюджета

Евро

% от помощта

% от бюджета

Министерство на околната среда и водите

11

195 333 339,00

45 507 386,51

23,30

4 270 688,21

9,38

2,19

Министерство на транспорта и съобщенията

3

481 015 135,00

116 349 353,19

24,19

14 544 763,33

12,50

3,02

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

2

43 529 688,00

1 811 475,35

4,16

11 828,34

0,65

0,03

Изпълнителна агенция „Пътища”

2

188 450 000,00

21 156,00

0,01

20 242,65

95,68

0,01

Национален фонд

1

892 555,00

159 500,00

17,87

95 700,00

60,00

10,72

ОБЩО:

19

909 220 717,00

163 848 871,05

18,02

18 943 22,53

11,56

2,08

Източник: Доклад за плащанията от Националния Фонд, Пловдив, 20 – 21 Ноември 2003 г.


Съществуват три сметки по ИСПА в евро на Националния фонд, открити досега – една за транспортния сектор, една за околната среда и една за хоризонтални последствия и техническо съдействие. Фондовете, получени от Европейската комисия в аванс и като междинни плащания възлизат на 60 003 337,55 евро. Първите вноски по авансовите плащания бяха получени за всички подписани финансови меморандуми.

Вторите вноски по авансовите плащания бяха получени за мерките – “Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот В1 – Нов терминал и свързана инфраструктура” и “Строеж на Дунав мост – ТА мярка за набиране на международни инженерингов и мениджмънт консултант, разположен в България”. В допълнение, Националния фонд подготви и отправи искания за второто авансово плащане, възлизащо на 4 721 824 евро общо, които все още са в процес на процедурна обработка от Комисията, за две мерки: “Изграждане на шест терена за съхранение на отпадъци – Монтана, Перник, Русе, Севлиево, Силистра и Созопол, разположени в България” и “Подготовка на Националния фонд, Изпълнителните агенции и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол за Разширената децентрализирана система на изпълнение”.

За мярката “Строеж на Дунав мост – ТА мярка за набиране на международни инженерингов и мениджмънт консултант, разположен в България”, Националният фонд подготви и изпрати искане, съответно получи първото междинно плащане на стойност 1 673 292,15 евро, както и подготви искане за второто междинно плащане на стойност 1 205 890,24 евро.

В допълнение, Националният фонд подготви и изпрати искане за първото междинно плащане на стойност  4 106 717,77 евро за мярката “Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот В1 – Нов терминал и свързана инфраструктура”.

Общият размер на натрупаните лихви възлиза на 1 841 278,30 евро (1 183 528,62 за транспортните проекти).(виж Приложение №1).

Глава трета.

Контрол по изпълнение на проекти финансирани по програма ИСПА в България.

1. Комитет за наблюдение и контрол по прилагането на ИСПА.

Комитетът за наблюдение и контрол по прилагането на ИСПА следи за изпълнението на предприсъединителния инструмент за структурна политика (ИСПА), в съответствие с член 11 и Анекс ІV на Регламент на ЕК 1267/1999 г[25]. Комитетът е създаден в съответствие с Решение № 789/ 30.11.2000 г. на Съвета на министрите, изменено с Решения № 528/ 02. 08. 2002 г.

Ефективният мониторинг на изпълнението на финансовия инструмент ИСПА е гарантирано от Изпълнителните агенции по ИСПА и от Националния фонд, в случаите когато последния изпълнява ролята на Платежна агенция по ИСПА, която се отчита пред Комитета по мониторинг. Мониторинга се основава на система за събиране на данни финансова и статистическа информация по отношение прогреса на одобрените проекти по ИСПА, подадени от Изпълнителните агенции и Националния фонд.

Получената информация се препраща на Секретариата на Комитета в рамките на 15 дни, при използване, когато е възможно, на компютъризирани системи за обмен на данни с Комисията.

Необходимо е да се отбележи, че мониторингът се реализира чрез позоваване на физически и финансови индикатори, имащи отношение към подпомаганите инвестиции и съответните постигнати резултати. Дейностите по мониторинг на Комитета следва да осигурят ефективността и качеството на изпълнението на инструмента ИСПА, с цел постигане на специфичните цели.

Комитетът по мониторинг е съставен от представители на следните институции:

-         Национален координатор по ИСПА – Председател;

-         Национален упълномощен ръководител;

-         Представители на Делегацията на ЕК в София, България;

-         Представители на Европейската Комисия в Брюксел;

-         Представители на Координационното звено по ИСПА;

-         Представители на Изпълнителната агенция към Министерство на околната среда и водите, Отдел “Стратегия и присъединителни програми и проекти”;

-         Представители на Изпълнителната агенция към Министерство на транспорта и съобщенията, Дирекция “Транспортна политика”;

-         Представители на Изпълнителната агенция към Изпълнителна агенция “Пътища” са Дирекция “Инвестиции и строителни програми”, отдел “Програми на ЕК”;

-         Представители на Изпълнителната агенция “Съвместен отдел между Министерство на околната среда и водите и Министерство на регионалното развитие и благоустройство”;

-         Представители от Звената по изпълнение на проектите, които управляват проектите;

-         Представители от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол;

-         Представител от Европейската инвестиционна банка;

-         Представител от международни финансови институции;

-         Представители от НПО по околната среда;

-         Представител от Българската търговска камара;

-         Представител от Българската търговско-промишлена палата;

-         Представител от Агенцията за чуждестранни инвестиции;

-         Представители от други бенефициенти по проектите.

Представителите на Европейската инвестиционна банка, другите международни финансови институции, НПО и търговските камари имат съвещателни правомощия.

Представителите на бенефициентите по окончателните проекти следва да присъстват на заседанията на комитета, както е целесъобразно в съответствие с проектите в дневния ред.

Членовете в българската секция на комитета са номинирани по ред от Националния координатор по ИСПА, вследствие на предложенията на съответните управленски органи за целия период на продължителност на съответните проекти. В случай че някой от предложените представители, временно не е в състояние да участва в работата на комитета, той се замества от експлицитно номинирано(и) лице(а), съгласно ред, установен от съответните институции или лица.

Комитетът се представлява пред трети страни от своя Председател.

С решение на комитета могат да бъдат установени Секторни работни групи, които да подготвят становища от името на комитета, без да излизат с решения.

Следва да се посочи, че членовете на комитета могат да бъдат преждевременно отстранявани в следните случаи[26]:

1)     По тяхна молба;

2)     С решение на Националния координатор по ИСПА:

-         в случай на съществено или систематично нарушаване на техните задължения;

-         в случай на минала присъда за умишлено престъпление от общ характер;

-         в случай на невъзможност да изпълняват задълженията си за период, по-дълъг от 6 месеца;

-         в случай на обосновано предложение от страна на ръководството на съответната институция или управленския орган на съответната организация.

3)     В случай на смърт или поставяне под юридическа недееспособност.

Всички членове на Комитета са длъжни да изпълняват техните задължения добросъвестно, да спазват конфиденциалност по отношение на заседанията и взетите решения.

Комитетът по мониторинг следва да:

1)     Преглежда техническия и финансов прогрес, направен по отношение достигане на целите, заложени в проектната документация и наблюдава провизиите и условията по Финансовите меморандуми, Меморандумът за разбирателство, и Финансовите споразумения, основавайки се на:

-         Информация за резултатите от редовните мониторингови доклади, съставени от Изпълнителните агенции;

-         Информация за резултатите от ad hoc проверки и контрол, предприет от националните власти или представители на ЕС;

-         Всяка друга уместна информация.

2)     Осигури ефективност на мониторинга въз основа на специализирани мониторингови доклади за всеки одобрен проект по ИСПА.

3)     Разглежда и одобрява годишните отчети по проектите, преди да ги препрати на Комисията.

4)     Разглежда и одобрява, когато е необходимо, всяко предложение до Комисията за изменение на Финансовите меморандуми, свързани с подпомагани по ИСПА проекти.

5)     Разглежда и одобрява, когато е необходимо, предложения до Комисията за поправки по проектите, необходими за по-лесното постигане на заложените  по тях цели.

6)     Да дава мнение, при поискване, по всеки въпрос, касаещ изпълнението на ИСПА. Комитетът следва да излезе с решение по въпроси в рамките на неговите компетенции в едномесечен срок след отправеното запитване.

Комитетът след консултации с Европейската комисия изготвя свой собствен правилник. При необходимост, той има право да променя работните правила. Тук е на лице изричното изискване за предварително уведомяване на Европейската Комисията за настъпилите промени..

Необходимо е да се посочи, че Комитетът за наблюдение и контрол по прилагането на ИСПА е перманентно функциониращ орган. Неговите решения следва да се вземат с консенсус от членовете на Комитета, които присъстват на заседанието. Той има кворум ако присъстват повече от 3/4 от неговите членове (или техните упълномощени представители), включително председателя и членовете със съвещателен глас. Комитетът взема решенията си с открито гласуване, освен ако не реши друго. В случай че Комитетът не е в състояние да достигне до консенсус по отношение на какъвто и да е въпрос, неговият председател има решаващ глас.

Заседанията на Комитета са закрити и се протоколират в официални писмени меморандуми. Протоколът съдържа списък на присъствалите, дневен ред, заключения и решения. Протоколите от заседанията се водят от Секретариата и се предоставят за коментар, в писмен вид на всеки член в рамките на 15 работни дни след провеждането на заседанието. Те следва да бъдат заверени в рамките на 10-дневен срок от датата на получаването им от всеки от присъствалите. Предложения за поправки и допълнения към протокола, които не са приети от Секретариата се включват в дневния ред на следващото заседание за одобрение от Комитета Секретариатът осигурява съхраняването на протоколите от всички заседания.

Одобрените протоколи се подписват от Председателя и от член на Секретариата, след което се предоставят на всички членове. Отговорност за съдържанието на за съдържанието на протокола, както и за предаването на информацията на съответните органи и институции носи председателят на Комитета.

Комитетът се свиква от председателя или по молба на неговите членове. Членовете на Комитета и представителите на Европейската Комисията следва да бъдат информирани от председателя относно заседанието и неговия предварителен дневен ред 21 дена преди датата на заседанието, включително и по електронен път. Поканите и предварителния дневен ред следва да бъдат изпратени, съответно на английски и български, от Председателя до всички участници, в рамките на същия срок. Мониторинговите доклади по проектите и работните документи трябва да бъдат на разположение на членовете на Комитета най-малко 15 работни дни преди насроченото заседание.

В случай че тези срокове не са спазени, членовете на Комитета, включително тези със съвещателни правомощия могат да поискат заседанието да бъде отложено. По изключение, председателят след консултации с посочения представител на Комисията, може да намали на 15 дни периодът за уведомление за предстоящо заседание.

Комитет за наблюдение и контрол по прилагането на ИСПА следва да заседава не по-малко от 2 пъти в годината. Допълнителни заседания могат да бъдат насрочени от председателя или по молба на 1/3 от членовете на Комитета. Датите на редовните заседания следва да бъдат уточнени в началото на периода. Графикът на заседанията следва да бъде разпространен до всички участници, поканени да присъстват на заседанията. Насрочването на заседанията на Комитета трябва, доколкото е възможно да съвпадне със заседанията на Съвместните подкомитети по ФАР за мониторинг и контрол на околната среда и на транспортния сектор.

Сесиите на Комитета се провеждат в Република България, на допълнително уточнено от председателя място, според всеки случай. Официалните езици са английски и български. Председателят на Комитета може да покани експерти или други лица, които да вземат участие в заседанието.

Мониторинговите доклади се съставят от Изпълнителните агенции, Националния фонд и крайните бенефициенти съответно, следвайки моделите и инструкциите, създадени от Европейската Комисия и следва да бъдат предоставени на Секретариата на Комитета най-малко 16 дни, преди заседанието. Всички работни документи се съставят на английски.

По силата на споразумение, сключено между българските власти и службите на Европейската Комисия могат да бъдат разменени консултации в писмена форма, за всеки проблем, който може да възникне. В случай на спешни въпроси или въпроси, които не оправдават специално заседание на Комитета по мониторинг, председателят следва да разпространи до членовете на Комитета проекторешение, надлежно придружено с обяснителна бележка. Членовете на Комитета следва да изразят становище по проекторешението в рамките на 15 работни дни след датата на запознаване с посочените документи. Предложението се счита за прието освен ако поне един от членовете на Комитета не го отхвърли.

В правомощията на председателя на Комитетът по мониторинг се включват:

-         Организацията и ръководството на дейността на Комитета;

-         Свикването и ръководството на заседанията на Комитета;

-         Представляването на Комитета пред трети страни;

-         Управлението на дейността на Секретариата;

-         Съблюдаването на процедурните правила на Комитета.

Функциите на председателя, в негово / нейно отсъствие се изпълняват от член на Комитета, посочен от председателя.

Работата на Комитета се подпомага от Секретариата. Функциите на Секретариата се изпълняват от Отдел “Управление на фондовете на ИСПА” в рамките на Дирекция “Управление на фондове на ЕС” към Министерство на финансите.

Секретариатът:

-         Изготвя изискваните доклади, които следва да бъдат предоставени на Съвместния Комитет по мониторинг;

-         Подготвя цялата необходима документация (доклади, анализи, предложения и т.н.);

-         Осигурява предоставянето на необходимата информация на съответните органи и лица;

-         Отговаря за организационното осигуряване на заседанията на Комитета и го подпомага в реализацията на неговите дейности, под ръководството на Председателя на Комитета;

-         Води протокол за всяко заседание на Комитета;

-         Изпълнява други задачи в съответствие с инструкциите на Комитета;

-         Предоставя информация относно изпълнението на ИСПА.

Комитетът може да поиска и следва да получи от Изпълнителните агенции, Националния фонд и АДВФК цялата необходима информация, имаща отношение към изпълнението на неговите функции.

Изпълнителните агенции, Националният фонд и АДВФК следва да обезпечат всяка информация относно прогреса на мерките, необходима и навреме поискана в съответствие с установените правила, да бъде на разположение на Комитета по мониторинг в рамките на 5 дни след направената заявка. Органите на властта, помолени официално да предоставят информация са задължени да предадат съответните данни на Комитета в рамките на установения краен срок.

Държавните органи, бенефициентите и официалните лица са задължени да съдействат на Комитета при изпълнение на неговите функции.

2. Одити на Изпълнителна агенция – програма ИСПА.

При усвояване на средствата от Структурните и Кохезионния фондове, страната поема отговорност за финансовия контрол на помощта. В тази връзка следва да са налице механизми за управление и контрол и тяхното прилагане за осигуряване на ефективно и правомерно използване на средствата от Структурните и Кохезионния фондове и за предотвратяване, разкриване и коригиране на нередности както и за предоставяне на информация за тях на Европейската Комисия.

Първото ниво на финансов контрол по отношение на публичните средства, част от които са получаваните помощи от Структурните и Кохезионния фондове, са системите за вътрешен контрол, изграждани от разпоредителите със средства от ЕС. Системите за вътрешен контрол са част от вътрешните писмени процедури за дейността на тези органи.

Основен елемент на системите за вътрешен контрол са Процедурните наръчници за дейността на всички участници в управлението, програмирането и усвояването на средствата от Структурните и Кохезионния фондове, които Наръчници съдържат подробно описание на извършваните дейности с отговорни служители, точни срокове за изпълнение и описание на документооборота. Особено важни са процедурите за проверка преди одобряване на плащанията, за извършване на плащанията и счетоводните процедури[27].

Съгласно разпоредбите на Закона за държавния вътрешен финансов контрол системите за вътрешен контрол включват система за предварителен контрол (контрол за законосъобразност на всички документи и действия, свързани с финансовата дейност), който контрол се осъществява чрез проверки преди вземане на решения за поемане на задължения и извършване на разход, като тези проверки са както повторни проверки от служители на същото ниво така и проверки на следващото управленско ниво преди издаване на одобрение. Част от системата за вътрешен контрол е и системата за двоен подпис по отношение на поемането на финансови задължения и извършване на разходи. При изграждане на тези системи следва да се спазва принципът на разделение на отговорностите така че да няма риск от конфликт на интереси при поемане на задълженията и извършване на плащанията.

Процедурните наръчници се разработват въз основа на вече съществуващите Процедурни наръчници по предприсъединителните инструменти ФАР, ИСПА и САПАРД и отчитайки разпоредбите на Регламентите на ЕС.

През втората половина на 2005 г. се провежда формален процес на акредитация на създадените структури и в частност на изградените системи и процедури за вътрешен контрол.

Второто ниво на финансов контрол е извършването на вътрешен одит. Съгласно действащото законодателство, вътрешният държавен финансов контрол в България се извършва от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол чрез делегирани одитори.

По своята същност държавният вътрешен финансов контрол е контрол върху финансовата дейност на разпоредителите с бюджетни и извънбюджетни средства и разпоредителите със средства по програми на Европейския съюз с цел да се прецени законосъобразността и спазването на принципите за ефективност, ефикасност и икономичност.

Вътрешният одит се осъществява чрез одит на системите, одит на изпълнението, финансов одит и одит на информационните технологии. Целта на извършвания вътрешен одит е оценка на действащите системи за управление и финансов контрол и даване на препоръки за тяхното подобряване при необходимост, за да се осигури ефективно финансово управление на средствата от Структурните и Кохезионния фондове.

Във връзка с приложението на одита на Изпълнителните агенции по програма ИСПА, Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол е разработила насоки за въвеждане на одитна пътека[28].

Одитната пътека е част от системите за финансово управление и контрол (СФУК). Ангажиментът за институционално изграждане, укрепване на административния капацитет, въвеждането и доброто функциониране на СФУК е отразен в следните актове:

-         Закон за държавния вътрешен финансов контрол (З ДВ ФК);

-         Правилник за прилагане на Закона за държавния вътрешен финансов контрол (ППЗДВФК);

-         Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз в изпълнение на решение на Народното събрание от 19.12.2002 г., приета от Министерски съвет с Решение № 70/07.02.2003 г.;

-         Национална програма за приемане на достиженията на „Acquis”;

-         Концепция за преминаване към разширена децентрализирана система за изпълнение на проектите по програмите ФАР и ИСПА, приета с 'Решение на МС № 607/05.09.2002 г.;

-         Стратегия за модернизиране на държавната администрация от присъединяване към интегриране, приета с Решение на МС №465/09.07.2002 г.;

-         Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, приета с Решение на МС № 312/2002 г.

-         Документ за политиката на Държавния вътрешен финансов контрол /ДВФК/ в Република България, приет на заседание на МС от 19.09.2002 г.;

-         Стратегически и Оперативен план за развитие на ДВФК, приети от Съвета по ДВФК към МС на 21.10.2002 г.;

-         Позиция по Глава № 21 „Регионална политика и координация на структурните инструменти” (СОNF - ВС 56/01),изпратена от България до Европейската комисия (ЕК).

Насоки за въвеждане на одитна пътека се дават от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол на основание чл. 8, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол (АДВФК) и чл. 18 от Правилника за прилагане на Закона за държавния вътрешен финансов контрол. С тях се допълват издадените от АДВФК през месец юни 2003 г. Указания за изграждане и функциониране на СФУК.

Разпоредителите със средства по фондове и програми на ЕС въвеждат одитна пътека като част от СФУК. Останалите разпоредители и ръководители, които изграждат СФУК на основание чл. 19, ал.- 1 от ЗДВФК, следва да имат предвид настоящите насоки с оглед бъдещото присъединяване на Република България и необходимостта от прилагане на еднакъв подход при управлението на средствата от ЕС и средствата от държавния и общинските бюджети.

Тези насоки са общи и всеки разпоредител следва да ги прилага и адаптира съобразно специфичните особености на съответната организация. Одитната пътека изисква непрекъснато актуализиране и адаптиране с оглед постигането на съответствие с настъпили нормативни и структурни промени и коригиране на установените в организацията слабости.

Въвеждането на одитната пътека допринася за законосъобразното разходване на средства в съответствие с принципите на добро финансово управление и прозрачност.

Разпоредителите със средства от фондове и програми на ЕС се разпореждат със средства от предприсъединителните финансови инструменти на ЕС - ФАР, ИСПА и САПАРД. Тяхното успешно усвояване е условие за присъединяването на Република България към ЕС и свързаното с това използване и управление на помощи от Структурните фондове и Кохезионния фонд. Необходимо е в България да се изградят такива системи и механизми, които да отговарят на изискванията за децентрализирано управление на средствата, заложени в Регламент № 1266/1999 г.

Минималните критерии за децентрализирано управление на средствата са:

-         Изградена и правилно функционираща система за управление на средствата с установени правила и процедури;

-         Разделение на функциите по оторизиране, плащане, доставка и осчетоводяване с оглед избягване на конфликт на интереси;

-         Наличие на достатъчно и добре подготвени служители по прилагане програмите на ЕС.

Минималните условия за децентрализирано управление на средствата са: наличие на независим и ефективен вътрешен контрол, вкл. независима счетоводна система и независим финансов контрол; стабилна национална система за осъществяване на одитната функция от независим орган; въведена система за възлагане на обществени поръчки; въведени процедури за защита на информационните данни; отговорност на Националния ръководител за всички задължения, свързани с получаваните средства от ЕС.

Управлението и разходването на структурните фондове се изгражда въз основа на следните общи и специфични принципи, съгласно Регламенти № 1260/1999 г. и №438/2001 г.:

1)     Общи принципи - прозрачност, ефикасност, субсидиарност, широко партньорство, допълване, правилно и ефективно използване на средствата, спазване на нормативно установените правила за обществените поръчки, точно описание на условията за управление на тези фондове във всеки един от тях;

2)     Специфичните принципи за финансов контрол върху средствата на ЕС изискват да са спазени следните условия:

-         да са изградени системи за управление и контрол и тяхното функциониране да гарантира правилното и ефикасно използване на средствата на ЕС;

-         описание на системите да е предоставено на Европейската комисия;

-         да има гаранции, че средствата, получени от ЕС, се управляват в съответствие с правилата на ЕС и принципа за добро финансово управление;

-         съответната държава да удостовери, че представените на ЕК декларации за разходи са точни и са изготвени въз основа на счетоводна система, която се базира на придружаващи документи, подлежащи на проверка;

-         да се осигури предотвратяване, разкриване и коригиране на нередности, като се уведомява ЕК за предприетите мерки;

-         след приключването на отделната помощ да се представи на ЕК финална декларация за валидност, която да обобщи и оцени заключенията от извършените проверки през предходните години, както и валидността на заявката за плащане на крайното салдо от помощта и законността и правилността на транзакциите, за които е издаден финален сертификат за разходи;

-         да се осъществява сътрудничество с ЕК, с цел гарантиране спазването на принципите за добро финансово управление и прозрачност;

-         да се осигури възстановяване с лихвите на суми, при разходването на които са установени нередности.

Следва да се отбележи, че одитната пътека е съвкупност от писмени процедури, които трябва да са формулирани по такъв начин, че да позволят проследяване на всеки документ, действие, процес в организацията, като описват точно кой, какво, как и кога извършва, с каква цел и какъв акт/документ се създава в .резултат на това. Одитната пътека осигурява възможност за последващо проследяване на документите и паричните потоци.

Изграждането на одитна пътека е необходимо: за да се осигури прозрачност и да се дадат разумни гаранции за законосъобразното, ефикасно, ефективно и икономично управление на средствата от ЕС; да се проследят дейностите по предоставяне, разходване и отчитане на тези средства от ЕК до крайния бенефициент и обратно (подход от горе надолу и от долу нагоре); да се проследи разделението на функциите по управление, контрол, плащане и осчетоводяване в рамките на съответната организация; да се оцени адекватността и ефективността на системите за управление и контрол; да се определят възможните рискови фактори в организацията.

Одитната пътека трябва да посочва:

-         какви процедури съществуват и кои са отговорните лица;

-         какви документи и бази данни се създават и кой е отговорен за това;

-         какви системи съществуват за управление и контрол на потоците от финансови данни, лицата, отговорни за тяхната проверка и начина за предоставяне на резултатите;

-         кои са органите и лицата, осъществяващи контрола върху разходите, как се докладват резултатите от вътрешния контрол и каква е неговата ефективност.

За да е налице достатъчна одитна пътека по смисъла Регламент 438/2001 г., е необходимо счетоводната и всяка друга необходима информация да отговаря на следните изисквания:

а)     счетоводните записвания, водени на подходящо управленско ниво, да осигуряват подробна информация за реално извършените разходи за всяка съвместно финансирана операция. Счетоводните записвания трябва да съдържат датата на създаването им, общата сума на всеки разход, вида на придружаващите документи, датата и начина на плащане;

б)    в случаите, когато разходите засягат частично операция по съвместно финансиране или когато разходите са допустими само в определени граници, е необходимо счетоводно да бъдат отразени точните размери и разпределението на допустимите разходи по съвместно финансираната операция и другите направени от бенефициента разходи;

в)     техническите спецификации и финансовият план за дейността, докладите за напредъка, документите за тръжните и договорните процедури, докладите, свързани с проверка на продукти и услуги, съвместно финансирани в операцията, също да се изготвят и съхраняват на съответното управленско ниво;

г)       в случай, че между крайния бенефициент или изпълнителя и разплащателния орган съществува междинен (посреднически) орган, за декларирането на реално извършените разходи по съфинансираните операции пред този посреднически орган, информацията следва да се обобщава в подробен отчет за разходите, включващ всички отделни суми за целите на изчисляване на общата одобрена и изразходвана сума.

д)    посредническите органи водят счетоводство за всяка операция и за общата стойност на разходите, извършени от крайните получатели. Посредническите органи, които докладват на разплащателния орган, представят списък с одобрените разходи по всяка отпусната помощ. В списъка подробно е обозначен всеки разход и са посочени крайният бенефициент, датата  на одобрение на помощта, сумите, за които е поето задължение и които са платени, периодът, за който е извършен разходът, както и общият размер на разхода по мярката, подпрограмата или приоритета. Тази  информация е включена в придружаващите документи към счетоводните записвания, които се извършват от разплащателния орган и са база за изготвянето на декларациите за разходи, изпращани на ЕК;

е)    в случаите, когато крайният бенефициент се отчита директно пред разплащателния орган, подробният отчет за разходите се представя като придружаваща документация към счетоводните записвания на разплащащия орган, който е отговорен за изготвянето на списъка на съфинансираните операции;

ж)    в случаите, когато има повече от един посреднически орган между крайния бенефициент или изпълнителя и разплащателния орган, всеки посреднически орган, в съответствие с компетентността си, изисква подробен отчет за разходите от подчинения орган, на базата на който прави своите счетоводни записвания и предоставя обобщена информация за разходите за всяка отделна дейност на горестоящия орган;

з)   в случай на трансфер по електронен път на счетоводни данни, всички органи и заинтересовани организации следва да получават достатъчна информация от по-ниско ниво, която да им позволи да обосноват своите собствени счетоводни записвания, както и сумите, които те докладват на по- високо ниво. По този начин следва да се осигури достатъчна одитна пътека за проследяване на средствата отгоре надолу и обратно - от общия размер на сумите, отчетени като разходвани пред ЕК до отделните индивидуални разходи и придружаващите ги документи на крайните бенефициенти или изпълнители и обратно.

Въвеждането на одитна пътека на всеки един етап от управлението и разходването на средствата от ЕС предполага изготвянето на типови документи, които да дадат възможност да се извърши одиторско проследяване от първия до последния етап на процеса. Чрез въвеждането на одитна пътека разпоредителите със средства от ЕС осигуряват одиторско проследяване на документите, свързани с управлението и разходването на средствата от ЕС във всеки един от посочените по-долу етапи:

1)     Програмиране - на този етап компетентните органи на Република България (Народно събрание, Министерски съвет) и съответните органи на ЕС вземат политическо решение за финансиране, като приемат съответните стратегически програмни документи във връзка с управлението и разходването на средства от съответните фондове на ЕС;

2)     Представяне и приемане на проекти - на този етап се осъществява разгласяването на поканата и критериите за оценка на проектите, събират се подадените от кандидатите проекти и се извършва проверка на досиетата по проектите за окомплектованост;

3)     Предварителен анализ и оценка на проекта – извършва се анализ на съдържанието на досието по проекта за съответствието му с критериите за финансиране;

4)     Решение по проекта (за одобрение или отхвърляне) - на този етап се взема окончателното решение за избор на проекти, които ще бъдат финансирани със средства от ЕС. Всички кандидати се уведомяват индивидуално с писма за взетите решения;

5)     Поемане на задължение - на този етап се подписва договор с бенефициента, като преди поемането на задължението се извършва предварителен контрол и се прилага системата на двойния подпис;

6)     Потвърждаване на физическото изпълнение по договора съгласно поетия ангажимент - извършва се проверка с цел да се докаже физическото изпълнение на проекта при съблюдаване на условията, предвидени в договора с бенефициента;

7)     Плащане по договора - преди извършване на реалното плащане се осъществява предварителен контрол и се прилага системата на двойния подпис, като се вземат предвид резултатите от физическите проверки за изпълнение на проекта;

8)     Потвърждаване на разходите по чл. 9 от Регламент № 438/2001 г. - независим служител или отдел от разплащателния орган осъществява последваща проверка на извършените плащания;

9)     Контрол на второ ниво - извършва се от АДВФК в съответствие с чл. 10- 12 от Регламент № 438/2001 г.;

10) Последваща оценка — на този етап се прави цялостна преценка за съответствие с критериите за финансиране, както и за икономичност, ефикасност и икономичност. Тази преценка се извършва от проверяващи органи на ЕС и от Сметната палата на Република България;

11) Декларация за валидност - издава се финална декларация за валидност по чл. 15 от Регламент № 438/2001  г., която удостоверява, че одобрените отчети за разходи са верни и извършените операции са законосъобразни и правилни. Декларацията се издава от АДВФК и обобщава резултатите от всички извършени до момента проверки и оценява валидността на заявката за плащане на крайното салдо и законосъобразността и правилността на транзакциите.

Следва да се отбележи, че Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол (АДВФК) осъществява вътрешния одит в изпълнителните агенции по ИСПА и в Националния фонд чрез делегирани вътрешни одитори във всяка от функционалните структури. Делегираните вътрешни одитори извършват одитите в съответствие с Годишния план за одит по програма ИСПА на АДВФК. В това отношение са предприети следните действия[29]:

І. Изпълнителни агенции по ИСПА

Основните цели на одитите, извършвани от екипите на АДВФК включват следното:

-         Преглед на прогреса по проектите, финансирани по ИСПА;

-         Оценка на ефикасността и адекватността на финансовото управление и контрол, установени в съответните агенции по ИСПА;

-         Организация и провеждане на тръжни и договорни процедури;

-         Проверка на административния капацитет на изградените структури;

-         Проверка на изпълнението на препоръките, дадени в предишни одити на АДВФК.

Основен акцент в препоръките на одиторите към изпълнителните агенции е да ускорят процеса на подготовка на Процедурни наръчници за работа по програма ИСПА.

Одиторите считат, че спазването на принципа на сегрегацията на задълженията по отношение на платежната и счетоводна функция, както и навременното и коректно отразяване на транзакциите в счетоводните отчети, имат първостепенно значение за управлението на проектите по ИСПА. По отношение на тази забележка са отправени препоръки към Министерството на околната среда и водите, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Изпълнителна агенция „Пътища”.

Предварителните проверки на плащанията, извършени от финансов контрольор, както и подготовката на чеклисти за извършените проверки, осигурява коректността и акуратността на извършените плащания по сключените контракти. Вследствие на това е препоръчано в рамките на изпълнителните агенции по програма ИСПА да бъдат ясно дефинирани и писмено да се регулират функциите и отговорностите на финансовия контрольор по отношение фондовете на ИСПА.

Друг важен въпрос, касаещ функционирането на финансовото управление и контрол е архивирането. Установяването на правила и процедури за създаване и използване на архива, както и установяването на централизирана система за архивиране е препоръчано на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на транспорта и съобщенията по отношение на проекта за изграждане на втори мост над Дунав.

Одиторите отправят препоръки за изграждането на локална компютърна мрежа в изпълнителната агенция по ИСПА в рамките на Изпълнителна агенция „Пътища”, както и за регулирането на работните процедури и правила в компютърната мрежа в рамките на Министерството на регионалното развитие и благоустройство във връзка с проектите за Летище София и за изграждане на втори мост над Дунав. Това ще осигури перманентния обмен на информация и данни между официалните лица и ще допринесе за успешния проектен мениджмънт в рамките на ИА по ИСПА, както и ще осигури сигурност на информацията.

По време на одита в Министерството на регионалното развитие и благоустройство във връзка с проекта за изграждане на втори мост над Дунав е констатирана нуждата от незабавни мерки за подобряване на административния капацитет на структурата.

ІІ. Национален фонд

Делегираните вътрешни одитори в Националния фонд са извършили одит в периода 14. 04. 2003 – 31. 05. 2003 г[30]. Одитът включва – организацията на системата за вътрешен контрол и установяването на практика на контролни процедури, както и проверка на акуратността, истинността и пълнотата на водената счетоводна отчетност.

Одитът като цяло установява, че организацията в Дирекцията на Националният фонд спазва принципа за сегрегация на отговорностите по отношение на програма ИСПА. Съществуват писмени процедури, установени за програма ИСПА, но с оглед подобряване на работата, одиторите са отправили препоръки, свързани с надлежното документиране на извършваните процедури и спазване на условията, установени в наръчника за изпълнение на процедурите.

В заключение следва да се отбележи, че изпълнението на препоръките, чиято главна цел е да допринесе за подобряване на финансовите и контролни системи, установени в изпълнителните агенции по програма ИСПА, ще бъдат обект на последващи действия от страна на одиторите на АДВФК, при изпълнение на функциите им по вътрешни одити по програма ИСПА.

Третото ниво на финансов контрол по отношение на публичните средства е независимият външен одит, който съгласно действащото българско законодателство се извършва от Сметната палата. Основна задача на Сметната палата е да допринася за доброто управление на бюджетните и другите публични средства, както и да предоставя на Народното събрание надеждна информация за използването на средствата съгласно принципите за законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност и за достоверното отчитане на изпълнението на съответните бюджети.

Необходимо е да се посочи, че Европейската сметна палата може да извършва самостоятелни или съвместни с българската Сметна палата одити по отношение на управлението и усвояването на предоставяните от Европейският съюз средства.

3. Трудности и проблеми по усвояването на отпусканите средства по програма ИСПА

Основните трудности и проблеми по усвояването на отпусканите средства по програма ИСПА са свързани не толкова с изградената система за контрол над усвояването, поради ясно изразените изисквания за нормативна база от Европейския съюз, а с действащата към настоящия момент система за управление на изпълнението.

Като потвърждение на така изказаното твърдение тук ще си позволя да цитирам някои от конкретните проблеми, очертани в основните констатации в доклада на Сметната палата за всички Изпълнителни агенции по програма ИСПА към 30.12.2003 г[31].

-         Около 25% от ИСПА мерките са в начален етап на реализация (при 75% основните договори не са подписани);

-         Административният капацитет все още е недостатъчен, което затруднява постигането на необходимата ефикасност при кадровото обезпечаване;

-         Направеният по време на одитната работа анализ показва, че установените закъснения при тръжните процедури, договарянето и строителството, както и възникналите критични ситуации, в повечето случаи се дължат на наложилото се доработване / преработване на изготвените проекти и тръжна документация.

Съществени проблеми се откриват и при разпределението на отговорностите и правомощията при конкретните изпълнителни агенции, което налага да се подобри координацията между отделните звена. В някои изпълнителни агенции е налице смесване на функциите на отговорните за осчетоводяването лица и на тези, свързани със системата за двоен подпис при оторизиране на плащанията (ИАП). Не са приключили и дейностите по изготвяне на окончателен и одобрен вариант на наръчниците за вътрешни процедури и наръчниците за действие. Наръчниците не са преведени на български език. В Министерството на транспорта и съобщенията наръчниците са в процес на изготвяне. Необходимо е да се посочи, че в Министерството на регионалното развитие и благоустройството подобен наръчникът за вътрешни процедури е одобрен. В Министерство на околната среда и водите и в Изпълнителна агенция „Пътища” наръчниците за вътрешни процедури са изготвени и предстои да бъдат одобрени.

В Изпълнителна агенция „Пътища” е налице небалансирано разпределение на експертите (сектор “Изпълнение на проекти” е с двама служители). Няма назначен правен експерт. Необходимо е назначаване на допълнителни служители с подходяща квалификация и професионален опит поради започване на строителните работи по четирите лота.

Все още предстои работа по детайлен анализ на риска и мониторинг през целия цикъл на проектите, изграждане на одитна пътека и създаване на организационна структура, позволяваща ефикасно управление и ефективно изпълнение на мерките.

Това се потвърждава от факта, че мониторингът на равнище изпълнителни агенции е изграден частично или е в процес на изграждане. Не са разписани и утвърдени процедури за определяне на индикаторите за изпълнение и постигане на целите, както и за извършване на проверки на място. Компютъризираната мониторинг система за ИСПА, инициирана от Министерството на финансите, не е въведена в експлоатация. Не са предприети мерки за обобщено разпространение на информацията по отношение на опита и постигнатите добри резултати в отделните изпълнителни агенции, както и на обобщеното наблюдение, отчитане и контрол на допуснатите слабости, грешки  и нередности.

В Изпълнителна агенция „Пътища” към Министерството на регионалното развитие и благоустройство създаденият след настъпилите структурни промени отдел „Програмиране и мониторинг” е все още в процес на изграждане. В същото време в изпълнителните агенции към МОСВ, МРРБ и ИАП няма обособено звено, отговорно за мониторинг.

С цел характеризирането на основните трудности при усвояването на средствата по програма ИСПА следва да се проследи и изпълнението на общия бюджет по финансови меморандуми за 16 мерки в четирите изпълнителни агенции. Той възлиза на 908 195 717 евро. Към 30.12.2003 г., са договорени 210 437 478 евро (23.17%) и са усвоени 22 302 440 евро (10.60% от договорените).

Що се отнася до проектите по програма ИСПА в транспортния сектор следва да се отбележи, че от общия бюджет по финансови меморандуми за трите мерки, за които носи отговорност Изпълнителната агенция в Министерството на транспорта и съобщенията, възлизащ на 481.015 млн. евро, са договорени 130.280 млн. евро (27.08%) и са усвоени 17.808 млн. евро (3.70%).

В същото време реализацията при две от мерките е забавена. Проблемите, довели до критичните моменти в изпълнението са: голям брой участници в проекта, съвместяване на различни дейности с възможен конфликт на интереси при фирмата “NACO” B.V., лошо управление на проекта и незадоволителен контрол (2000/BG/16/P/PT/002); възможно прекратяване на безвъзмездната помощ поради неспазване на двугодишния срок за започване на съществени строителни работи (2001/BG/16/P/PT/003). Следва да се посочи, че след м. ноември 2003 г. са предприети възможните мерки за отстраняване на проблемите, свързани с прекъснатото строителство по първата мярка и времетраенето на договора е удължено до 31.08.2005 г. Проектът на тръжното досие за строителство по втората мярка е разделен на 2 етапа и са инициирани и обнародвани необходимите законодателни промени. Крайният срок за обявяване на първия строителен търг е удължен от Европейската комисия до 20.05.2004 г.

Съвсем по аналогичен начин стоят нещата и с двете мерки, които са в прерогативите на Изпълнителната агенция по програма ИСПА в Изпълнителна агенция „Пътища”. Тук от общия бюджет по финансови меморандуми за двете мерки, възлизащ на 188.450 млн. евро, са договорени 31.343 млн. евро (16.63%) и са усвоени 0.020 млн. евро (0.01%).

Налице е закъснение в подписване на договорите за строителство, поради проблеми с избора на изпълнител за строителния надзор (2000/BG/16/P/PT/001). Периодът между изготвените тръжни досиета за строителство (в т. ч. количествени сметки) и подписване на договорите е повече от 2 години, което може да доведе до искания за увеличаване на договорените стойности. Не е възможно да бъде спазена крайната дата на финансовия меморандум поради неотчитане на времетраенето съответно на: строителните работи (18 месеца), периода за съобщаване на дефекти (12 месеца) и времето за приключване на плащанията (6 месеца). Констатирано е непрекъснато удължаване на сроковете, посочвани във месечните доклади за напредък (2001/BG/16/P/PT/004). Очаква се одобрение на изпратеното предложение за изменение на крайната дата на финансовия меморандум до 31.12.2007 г. по първата мярка.

По отношение на проектите в областта на околната среда следва да се посочи, че от общия бюджет по финансови меморандуми за десетте мерки, за които носи отговорност Изпълнителната агенция в Министерство на околната среда и водите, възлизащ на 195.330 млн. евро, са договорени 47.014 млн. евро (24.07%) и са усвоени 4.474 млн. евро (2.29%).

Изпълнението на мерките се забавя поради следните причини: първоначалните проекти са изготвени с много грешки при липса на предварителна информация и достатъчно време за преработване от страна на консултантите (мерки 2000, 2001); допълнително преработване и ревизиране на тръжните досиета за  проектиране и строителство (мерки 2001, 2002). Площадките са подготвени и започва строителството (мярка 2000). До 31.12.2003 г. не са сключвани договори (мерки 2002). Взето е решение да се прегрупират тръжните процедури както следва: 6 договора за строителство, 2 договора за супервизия (1 за ПСОВ Бургас – Меден Рудник, Търговище, Попово и 1 за ПСОВ Ловеч, Монтана, Севлиево), 2 договора за проучване на водния сектор и 1 договор за техническа помощ за изпълнението на 6-те ИСПА мерки (2002).

Изключително големи проблеми с усвояването на средствата се срещат и при проектите, за които отговаря Изпълнителната агенция по програма ИСПА в Министерство на регионалното развитие и благоустройството. На практика там липсват усвоени средства.

Реализацията е забавена поради анулирането на търга за строителство на ГПСОВ Стара Загора и Димитровград (2000/BG/Р/РЕ/003). Очаква се одобрение на подобреното тръжно досие за строителство. Временно е преустановено изпълнението на сключения договор за супервизия, съгласно чл. 20 (1) на Общите условия на договорите (Practical Guide). Предстои удължаване на срока на изпълнение на мярката до 2008 г. Изготвен е график за провеждане на новите търгове.

Необходимо е да се подчертае, че в изпълнителните агенции не са разработени планове за действие във връзка с разширената децентрализация. В тази насока предстоят мерки за тяхното подобряване.

С оглед констатираните проблеми и причини за забавянето в изпълнението на мерките се счита, че ръководителите на съответните министерства, към които са изпълнителните агенции, биха могли да обсъдят с Делегацията на Европейската комисия въпроса за отговорността при некачествено и несвоевременно изпълнение на всички дейности в целия цикъл на проектите, което би стимулирало по-добрата им реализация.

4. Планирани действия за подобряване на процеса по усвояването на средствата по програма ИСПА в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

В периода 2000 - 31.12.2002 г. (програма ИСПА стартира в България през 2000 г.) в Министерство на регионалното развитие и благоустройството не са положени никакви усилия за осигуряването на административна и функционална структура, съгласно изискванията на ЕК за разделение на правомощия, функции и отговорности.

Липсват ясно разпределени функции и отговорности в процеса на взимане на решения по отношение на провеждане на търгове, сключване на договори, извършване на плащания, мониторинг, финансово управление и контрол.

В началото на 2003 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството предприема незабавни мерки за създаване на необходимата организационна, функционална и ресурсна среда за изпълнение на проекти по програма ИСПА, съгласно изискванията на ЕК. С промяна на Устройствения правилник на МРРБ, ПМС № 65/ 14.03.2003 г., се създава самостоятелна дирекция, отговаряща за управлението и изпълнението на програма ИСПА в сектор околна среда: Дирекция „Програма ИСПА - благоустройствени дейности и ВиК системи” на пряко подчинение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството  и Упълномощен Секторен ръководител по ИСПА. Така на практика, за пръв път ясно се разграничават функциите и отговорностите по отношение на техническо и финансово управление на ИСПА мерките, в съответствие с изискванията на ЕК.

Следва да се отбележи, че към Дирекция „Програма ИСПА” са създадени два независими отдела, отговарящи за техническото и финансовото управление на проектите:

1)     Отдел „Техническо управление”:

-         Сектор „Проекти финансирани по програма ИСПА” със следните основни функции: подготовка и провеждане на тръжни процедури според изискванията на практическото ръководство по ФАР, ИСПА и СПАРД и Договорните условия FIDIC, сключване на договори, техническо управление на проектите, вкл. Преглед и одобряване на техническата документация съгласно сключените договори за строителство и супервзия;

-         Сектор „Проекти финансирани от Международните финансови институции” със следните основни функции: подготовка и провеждане на тръжни процедури според изискванията на Международните финансови институции и Договорните условия FIDIC, с сключване на договори, техническо управление на проектите, вкл. преглед и одобряване на техническата документация съгласно сключените договори за строителство и супервзия

2)     Отдел „Финансово управление”

-         Сектор „Финансово управление и счетоводство” със следните основни функции: финансово управление на проектите, съгласно изискванията на Европейската комисия и Международните финансови институции, счетоводно отчитане на проектите според изискванията на българското и европейското законодателство, одобряване и извършване на плащания, изготвяне на искания за плащания до Националния фонд, изготвяне на финансови отчети според изискванията на българското и европейското законодателство.

-         Сектор „Мониторинг и координация” със следните основни функции: наблюдение напредъка по проектите, финансирани от програма ИСПА и Международните финансови институции, изготвяне на месечни и шестмесечни доклади за напредъка на проектите, цялостна координация на дейностите на Изпълнителната Агенция по ИСПА в министерството, координация на дейностите с участниците в изпълнението на проектите, включително Министерство на финансите, Министерство на околната среда и водите, други дирекции в МРРБ, Международните финансови институции, общини, ВиК дружества.

С цел бъдещата успешна работа по управление на широкомащабните инвестиционни проекти, а също и за успешното реализиране на новите инициативи на министерството във ВиК сектора, които ще се финансират от ЕС и международните финансови институции, дирекция „Програма ИСПА” е в процес на реорганизация и увеличаване на щатните бройки на служителите, както следва:

-         Броят на служителите в дирекцията ще бъде увеличен от 12 на 25.

-         За да бъдат изпълнени изискванията на Европейската Комисия и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, към дирекцията е назначен финансов контрольор.

Следва да се посочи, че в края на 2002 г. Министерство на околната среда и водите започва разработване на апликационна форма по програма ИСПА на проект за техническа (консултантска) помощ „Подготовка на инвестиционни проекти за Водния сектор на ВиК дружества Бургас, Ямбол, Кърджали, Сливен, Стара Загора, Пловдив, Перник, Кюстендил, Благоевград, Русе, Враца и Монтана”.

В периода м. април - м. май 2003 г. ръководителите на дирекции „Програма ИСПА” и „Водоснабдяване и канализация” в Министерството на околната среда и водите участват активно в подготовката на техническото задание за проекта, а служителите от двете дирекции и съответните ВиК дружества попълват данните за състоянието на ВиК компаниите в допълненията на техническото задание.

От Министерството на регионалното развитие и благоустройството са предложени ВиК дружествата в Перник, Кюстендил, Стара Загора Сливен, Враца, Пловдив и Русе, а от МОСВ - ВиК дружествата в Бургас. Кърджали, Ямбол. Благоевград и Монтана.

С цел реализиране на националните приоритети във ВиК сектора, на 19 октомври 2003 г. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Министерство на финансите, МРРБ и ВиК дружествата в Пловдив и Бургас подписват Споразумение за сътрудничество за изграждане, подобряване и разширяване на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в България чрез осигуряване на кредити за отделни регионални ВиК дружества. Споразумението предвижда да се финансират като пилотни ВиК дружествата в Пловдив и Бургас със заем без държавна гаранция от ЕБВР до 10 млн. евро за всяко ВиК дружество и да се осигури безвъзмездно съфинансиране чрез предприсъединителния инструмент ИСПА в съотношение 75% грант и 25 % кредит.

Като втори етап на това споразумение се предвижда да се финансират със заем от ЕБВР допълнително от 4 до 7 ВиК дружества, включени в гореспоменатия проект. Общата стойност на отпуснатите финансови средства от ЕБВР за всички ВиК дружества ще достигне 60 млн. евро.

ЕБВР потвърждава позицията си да работи с МРРБ и структурите в неговата система, включително дирекция „Програма ИСПА”, дирекция „Водоснабдяване и канализация”, както и съответните регионални ВиК дружества.

От друга страна на 24 октомври 2003 г. в писмо от г-н Луис Риера до г-н Милен Велчев, Министър на финансите и Национален ИСПА Координатор, Европейската Комисия потвърждава, че предложенията, свързани с ВиК дружествата в Пловдив и Бургас, ще се разглеждат с приоритет. В тези случаи, ангажираността още от самото начало на Европейската банка за възстановяване и развитие, по мнението на Главна дирекция „Регионална политика”, ще спомогне за осигуряване на доброто качество на предложенията за проекти във водния сектор, както и ще увеличи възможността за получаване на финансиране по Програма ИСПА.

Паралелно с преговорите с ЕБВР, МРРБ и персонално министърът на регионалното развитие и благоустройството провежда редица разговори с представителите на ЕИБ, за да бъде осигурено съфинансиране за останалите 6 ВиК дружества с цел допълване на финансирането от програма ИСПА. Предложението на ЕИБ за осигуряване на рамков кредит в размер от 60 до 150 млн. евро за регионалните ВиК дружества е внимателно анализирано и в резултат на това на 31 март 2004 г. МРРБ официално представи пред Министерство на финансите искане за осигуряване на кредит с държавна гаранция за 2005 г. за ВиК дружествата Благоевград, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Перник и Ямбол с подробна обосновка, включително финансов анализ за 6-те ВиК дружества.

Заключение

България е осъществила съществен напредък в областта на управлението и изпълнението на международни инвестиционни проекти, финансирани по програма ИСПА. Следва да се отбележи, че основните трудности и проблеми по усвояването на отпусканите средства по програма ИСПА се свързват преди всичко с действащата към настоящия момент система за управление на изпълнението.

Всичко това налага да бъдат предприети редица мерки, които да осигурят необходимият административен капацитет на структурните звена по програма ИСПА, които да изискват, контролират и отговарят за: осигуряването на детайлно разработване на качествени проекти и тръжна документация; определянето на реални срокове за изпълнение на финансовите меморандуми, които да бъдат съобразени с времетраенето на строителните работи, периода за съобщаване на дефекти и времето за приключване на плащанията; своевременното изготвяне на подробен анализ на рисковете, свързани с целия цикъл на проектите, със съответните коригиращи мерки за избягване или минимизиране на рисковите фактори.

В изпълнителните агенции към Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Изпълнителна агенция „Пътища” следва да се обособят звена за мониторинг. В същото време следва да се разпишат и утвърдят детайлни процедури за наблюдение, контрол и проверки на място като се регламентират точно задълженията и отговорностите на съответните длъжностни лица.

Необходимо е да се разработи оперативна система за избягване, откриване и коригиране на грешките и нередностите, идентифицирани в процеса на проектното изпълнение, да се предприемат действия за създаване на система за документооборота на равнище изпълнителни агенции; да се предприемат действия за въвеждане на единна счетоводна система. В изпълнителната агенция към ИАП следва да се осигури спазването на принципа за разделение на функциите по оторизиране, плащане и осчетоводяване.

Използвана литература

1.      Георгиева, В., „Идеи за инвестиции в строителството”, Институт по публична администрация и европейска интеграция, София, 2003 г.;

2.      Джилизова, В., „Усвояване на средствата по програма ИСПА на Европейския съюз” – Юбилейна научна конференция „България и световното стопанство. Тенденции и перспективи”, Университетско издателство Стопанство, София, 16 май 2003 г.;

3.      Иванова, Р., „Основи на европейската интеграция”, Център за европейски изследвания, София, 1996 г.;

4.      Маринов, В., „Регионална икономическа интеграция”, УИ Стопанство, София, 1999 г.;

5.      Маринов, В., Савов, М. и колектив, „Европейска икономическа интеграция”, УИ Стопанство, София, 2002 г.;

6.      Стоянова, Й.  „Практически аспекти на Програма ИСПА за България” – Институт по публична администрация и европейска интеграция, София, 2003 г.;

7.      Шапчева, Д. „Схеми за финансиране на проекти с участие на държавни институции”, Български инвестиционен форум, София, 14-15 май 2003 г.;

8.      Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване – 2003 г.

9.      Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз”. Приета с Решение №312 на МС от 28 май 2002 г.

10. Регламент на Съвета на ЕС № 1267/99

11. Решение № 1692/96/ЕС

12. Национален план за икономическо развитие на Република България за периода 2000 – 2006 г., 5 май 2003 г.

13. Финансови меморандуми за програмата ИСПА 2002 г.

14. Управление на европейски проекти - Процедури за провеждане на търгове и изпълнение на проекти съгласно „практическото ръководство по ФАР, ИСПА, САПАРД на ЕС,” София, 2000 г.

15. Доклад за вътрешния одит по програма ИСПА, Пловдив, 20 – 21 Ноември 2003 г.

16. „Насоки за въвеждане на одитна пътека”, Агенция за държавен вътрешен финансов контрол, 21 август 2003 г.

17. Доклад за плащанията от Националния Фонд, Пловдив, 20 – 21 Ноември, 24,16003 г.

18. Доклад за резултатите от извършен одит на изпълнението на дейностите в изпълнителните агенции по програма ИСПА в Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Изпълнителната агенция “Пътища” към 30.12. 2003 г.

19. Third Report on economic and social cohenion, 2003 г.

20. Правилник на Комитета по мониторинг по програма ИСПА, актуализиран ноември, 2002 г.

21. www.evropa.bgДелегация на европейската комисия в България

22. Документи по програма ИСПА:

            http://www.minfin.government.bg/bg/act/index.php?lang=1&catid=454&depth =1

            http://www.europa.eu.int/comm/europa aid/tender/gestion/index_en.htm

            http://www.minfin.government.bg/bg/documents/index.php?lang=1&catid=233&depth =1

            ISPA Manual – Working document, DG REGIO, ISPA Unit, Revision January 2002

Списък на използваните абревиатури в текста – на английски и на български език

1.      AcquisAcquis Communautaire – съвкупно право на Европейския съюз и Европейската общност

2.      АФ – апликационна форма по ИСПА

3.      АДВФК – Агенция за държавен вътрешен финансов контрол

4.      ГФС – годишно финансово споразумение

5.      ДСИ – децентрализирана система за изпълнение

6.      ЕВРАТОМ – Европейска агенция за атомна енергия

7.      ЕФРР (Европейски фонд за регионално развитие) – ERDF (European Regional Development Fund)

8.      ЕСФ (Европейски социален фонд) – ESF (European Social Fund);

9.      ФЕОГА (Европейски фонд за насърчаване и гарантиране на селското стопанство) – ЕAGGF (European Agricultural Guidance and Guarantee Fund)

10. ЕИБ – Европейска инвестиционна банка

11. ЕБВР – Европейска банка за възстановяване и развитие

12. ЕК – Европейска комисия

13. ЕС – Европейски съюз

14. ИАП – Изпълнителна агенция „Пътища”

15. Краен бенефициент – краен ползвател на резултатите от съответния проект, финансиран от програма ИСПА

16. МФС – Многогодишно финансово споразумение

17. МТС – Министерство на транспорта и съобщенията

18. МРРБ – Министерство на регионалното развитие и благоустройството

19. МОСВ – Министерство на околната среда и водите

20. NAC - Национален координатор на помощта

21. NAO – Национален ръководител

22. NIC - Национален ИСПА ръководител

23. SAO Упълномощен секторен ръководител по ИСПА

24. SAPARDSpecial Accession Program for Agriculture and Rural Development

25. FIFG – Financial Instrument for Guidance


Приложение

Финансово изпълнение на ИСПА 30 септември 2003 г.

Дейност

Общ бюджет

ИСПА

(Евро)

Национално

съфинансиране

(Евро)

 

МФИ

инвестиции

Сключени договори

%

на сключените договори

Плащания

реални и чакащи

(Евро)

%

на плащанията по сключените договори

1. Изграждане на шест терена за съхранение на отпадъци – Монтана, Перник, Русе, Севлиево, Силистра и Созопол, разположени в България

60 577 513,00

45 433 135,00

15 144 378,00

0,00

44 097 056,51

72,79

3 745 749,81

8,49

2. Изграждане на СПОВ, разположено в басейна на Марица (Стара Загора и Димитровград)

43 399 688,00

32 549 766,00

4 339 969,00

6 509 953,00

1 799 647,00

4,15

0,00

0,00

3. Техническо съдействие за организацията на семинар в Република България за оценка на въздействието върху околната среда

2 445,00

2 445,00

0,00

0,00

2 400,00

98,16

2 400,00

100,00

4. Проект за рехабилитация на транзитните пътища ІІІ

40 000 000,00

30 000 000,00

10 000 000,00

0,00

21 156,00

0,05

20 242,65

95,68

5. Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот В1 – Нов терминал и свързана инфраструктура

135 135 135,00

50 000 000,00

25 135 135,00

60 000 000,00

110 647 978,19

81,88

11 099 237,21

10,03

6. Строеж на Дунав мост – ТА мярка за набиране на международни инженерингов и мениджмънт консултант, разположен в България

5 880 000,00

4 998 000,00

882 000,00

0,00

5 462 821,00

92,91

2 472 579,00

45,26

7. Електрификация и подобрение на ЖП линия Пловдив – Свиленград

340 000 000,00

153 000 000,00

37 000 000,00

150 000 000,00

238 554,00

0,07

58 252,72

24,42

8. Съдействие за организиране на Комитети по мониторинг

130 000,00

130 000,00

0,00

0,00

11 828,35

9,10

11 828,34

100,00

9. Събиране и обработка на отпадни води, разположени в Пазарджик

19 110 968,00

12 422 129,00

6 668 839,00

0,00

980 359,00

5,13

180 481,60

18,41

10. Събиране и обработка на отпадни води, разположени в Благоевград

12 580 465,00

8 806 326,00

3 774 139,00

0,00

188 439,00

1,50

150 751,20

80,00

11. Регионално събиране и обработка на отпадни води  Г. Оряховица

16 633 945,00

12 475 459,00

4 158 486,00

0,00

239 132,00

1,44

191 305,60

80,00

12. Изграждане на магистрала Люлин – Ринг София – отбивка Даскалово

148 450 000,00

111 337 500,00

37 112 500,00

0,00

0,00

0,00

0,00

 

13. Събиране и обработка на отпадни води, разположени в Търговище

15 235 915,00

11 426 936,00

3 808 979,00

0,00

0,00

0,00

0,00

 

14. Събиране и обработка на отпадни води, разположени в Бургас – Меден рудник

10 206 220,00

7 654 665,00

2 551 555,00

0,00

0,00

0,00

0,00

 

15. Събиране и обработка на отпадни води, разположени в Монтана

16 741 237,00

12 555 928,00

4 185 309,00

0,00

0,00

0,00

0,00

 

16. Събиране и обработка на отпадни води, разположени в Севлиево

13 987 623,00

10 490 717,00

3 496 906,00

0,00

0,00

0,00

0,00

 

17. Събиране и обработка на отпадни води, разположени в Попово

11 860 433,00

8 895 326,00

2 965 107,00

0,00

0,00

0,00

0,00

 

18. Събиране и обработка на отпадни води, разположени в Ловеч

18 396 575,00

13 797 431,00

4 599 144,00

0,00

0,00

0,00

0,00

 

19. Подготовка на НФ, ИА и АДВФК за изпълнение на EDIS

892 555,00

892 555,00

0,00

0,00

159 500,00

17,87

0,00

 

ОБЩО

909 220 717,00

526 868 318,00

165 842 446,00

216 509 953,00

163 848 871,05

18,02

17 932 828,13

10,94

Забележка: Финансовото изпълнение е подготвено от Дирекцията на Националния фонд

 

 



[1] Редовен доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване – 2003 г

[2] www.evropa.bgДелегация на европейската комисия в България

[3]Стоянова, Й.  „Практически аспекти на Програма ИСПА за България” – Институт по публична администрация и европейска интеграция, София, 2003 г.

 

[4] www.evropa.bg

[5] Third Report on economic and social cohenion, 2003 г.

[6] Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз”. Приета с Решение №312 на МС от 28 май 2002 г.

[7] Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз”. Приета с Решение №312 на МС от 28 май 2002 г.

[8] Стоянова, Й.  „Практически аспекти на Програма ИСПА за България”, Институт по публична администрация и европейска интеграция, София, 2003 г.

[9] Регламент на Съвета № 1267/99 чл. 1 ал. 1 и ал. 2

[10] Решение № 1692/96/ЕС чл. 2 ал. 2

[11] Стоянова, Й.  „Практически аспекти на Програма ИСПА за България”, Институт по публична администрация и европейска интеграция, София, 2003 г

[12] Георгиева, В. „Идеи за инвестиции в строителството”, Институт по публична администрация и европейска интеграция, София, 2003 г.

[13] Шапчева Д. „Схеми за финансиране на проекти с участие на държавни институции”, Български инвестиционен форум, София, 14-15 май 2003 г.

[14] Регламент на Съвета № 1267/99 чл. 2 л. 1

[15] Национален план за икономическо развитие на Република България за периода 2000 – 2006 г., 5 май 2003 г.

[16] Утвърдени на конференцията в Хелзинки (1997 г.)

[17] Георгиева, В. „Идеи за инвестиции в строителството”, Институт по публична администрация и европейска интеграция, София, 2003 г.

[18] Джилизова, В. „Усвояване на средствата по програма ИСПА на Европейския съюз” – Юбилейна научна конференция „България и световното стопанство. Тенденции и перспективи”, Университетско издателство Стопанство, София, 16 май 2003 г.

[19] Финансови меморандуми за програмата ИСПА 2002 г.

[20] Управление на европейски  проекти - Процедури за провеждане на търгове и изпълнение на проекти съгласно „практическото ръководство по ФАР, ИСПА, САПАРД на ЕС,” София, 2000 г.

[21] Управление на европейски  проекти - Процедури за провеждане на търгове и изпълнение на проекти съгласно „практическото ръководство по ФАР, ИСПА, САПАРД на ЕС”, София, 2000 г.

[22] Регламент на Съвета № 1267/99 чл. 8 ал. 1

[23] Стоянова, Й.  „Практически аспекти на Програма ИСПА за България”, Институт по публична администрация и европейска интеграция, София, 2003 г.

[24] Доклад за плащанията от Националния Фонд, Пловдив, 20 – 21 Ноември, 2003 г.

[25] Правилник на Комитета по мониторинг по програма ИСПА, актуализиран ноември, 2002 г.

[26] Правилник на Комитета по мониторинг по програма ИСПА, актуализиран ноември, 2002 г.

[27] Стратегия за участие на Република България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз”. Приета с Решение №312 на МС от 28 май 2002 г.

[28] „Насоки за въвеждане на одитна пътека”, Агенция за държавен вътрешен финансов контрол, 21. август, 2003 г.

[29] Доклад за вътрешния одит по програма ИСПА, Пловдив, 20 – 21 Ноември, 2003 г.

[30] Доклад за вътрешния одит по програма ИСПА, Пловдив, 20 – 21 Ноември, 2003 г.

[31] Доклад за резултатите от извършен одит на изпълнението на дейностите в изпълнителните агенции по програма ИСПА в Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Изпълнителната агенция “Пътища” към 30.12. 2003 г.

Търси за: ИСПА | ФАР | САПАРД | Европейски съюз | структурни политики | системи управление контрол | присъединяване | процедури | изисквания | сектори | Околна среда | Селско стопанство | Транспорт | безвъзмездна помощ | ЕВРАТОМ | структурни фондове | Кохезионен фонд | Европейска комисия | ЕФРР | ЕСФ

Helpos.com >> Архив >> ЕС >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker