- годишната инфлация да не надвишава 1,5% достигнатия темп на инфлация от 3-те страни членки с най-нисък темп на инфлация, а нивото на лихвения % на междубанковия пазар да не се различава с повече от 2% от средното ниво на 3-те страни;

- когато страните кандидатки за Европейския валутен съюз изпълнят тези критерии те имат право да станат членки на системата на ЕЦБ. Като тези страни следва да направят промени в националните си законодателство и да се откажат от националния си суверенитет в частта на националната парична единица и националната парична политика, като делегират тези си функции на ЕЦБ.

ЕЦБ е Акционерно дружество. Акционерите в ЕЦБ са Централните банки на страните членки. Акциите не се джиросват, не се прехвърлят и не се търгуват на Фондовата Борса. Седалище на ЕЦБ е Франкфурт на Майн.

Съгласно чл. 28 от устава на ЕЦБ дяловете на националните банки в акционерния капитал на ЕЦБ не могат да бъдат обект на правни сделки, да се залагат или запорират. Делът на всяка национална Централна банка в капитала на ЕЦБ е равен на сбора от 50% делът на съответната държава членка в БВП на ЕО по данни за последните 5 години и 50% от дела на съответната държава членка в населението на общността в годината, предхождаща включването в ЕЦБ.

ЕЦБ заработи с 5 млрд. евро уставен капитал, а държавите, които станаха членове на ЕЦБ, считано от 01.07.02 премахнаха местните си валути от употреба и приеха като разплащателно средство евро банкнотите.

……………………………………………………………………………………

2.2. Организация на Европейската система от национални банки (ЕСЦБ):

ЕСЦБ се състои от:

- ЕЦБ;

- и националните централни банки на 27-те държавите от съюза;

Това означава, че ЕСЦБ включва и националните банки на онези държави - членки на ЕС, които все още не са приели еврото – или поради специалния си статут (Дания и Обединеното кралство), или поради това, че имат дерогация. Последното се отнася до Швеция и 8 от 12-те държави - членки, които са се присъединили към ЕС след май 2004 г. С други думи, тези страни все още притежават своя национална валута, по отношение на която провеждат собствена парична политика и националните им банки засега запазват паричен суверенитет. Разбира се, това означава също, че те не участват в изпълнението на ключовите дейности на паричния съюз като провеждането на паричната политика в еврозоната.

Независимо от това HЦБ на страните извън еврозоната се придържат към принципите на паричната политика, ориентирани към ценова стабилност. Освен това членството в ЕСЦБ предполага различна степен на активно сътрудничество в рамките на Евросистемата в няколко области като участие в платежната система TARGET2 и съдействие при събирането на статистически данни. Също така механизмът на обменните курсове ІІ (ERM II) осигурява рамка за сътрудничество с Евросистемата в областта на паричната политика и политиката на обменните курсове. Институционалният форум, който отговаря за този вид сътрудничество, е Генералният съвет на ЕЦБ.

Правното основание за ЕСЦБ се съдържа в Договора за създаване на Европейската общност (преименуван на Договор за функционирането на Европейския съюз, влязъл в сила на 1 декември 2009 г.) и в Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (Устава на ЕСЦБ). Договорът като цяло поверява на ЕСЦБ изпълнението на функциите на централна банка по отношение на еврото. Уставът на ЕСЦБ определя по-подробно съответните функции и роля на ЕЦБ и на НЦБ.

……………………………………………………………………………………

4.6. Инструменти на паричната политика

4.6.1. Операции на открития пазар

Най-важният инструмент са операциите на открития пазар. Те служат за:

- направление на лихвените проценти,

- управление на ликвидността на паричния пазар, и

- осигуряване на информация за състоянието на паричната политика.

Операциите на открития пазар могат да бъдат разделени в следните четири категории:

- основни операции по рефинансиране, които са редовни обратни сделки по отпускане на ликвидност със седмична честота и матуритет от една седмица;

- дългосрочни операции по рефинансиране, които са обратни сделки по отпускане на ликвидност с месечна честота и матуритет от три месеца;

- операции за фино регулиране, изпълнявани при необходимост и насочени към управление на ликвидността на пазара и към направление на лихвените проценти, по-специално за смекчаване на влиянието на неочаквани изменения в ликвидността на пазара върху лихвените проценти; и

- структурни операции, провеждани чрез емитиране на дългови сертификати, обратни сделки и окончателни сделки.

4.6.2. Ликвидни улеснения

Евросистемата предлага също така ликвидни улеснения с постоянен достъп, които имат за цел да отпускат и да изтеглят овърнайт ликвидност и да задават границите за лихвените проценти на овърнайт пазара.

На разположение са две ликвидни улеснения с постоянен достъп:

- пределно кредитно улеснение, което позволява на контрагенти (т.е. финансови институции като банки) да получават овърнайт ликвидност от националните централни банки срещу допустими активи; и

- депозитно улеснение, което може да се използва от контрагенти за овърнайт депозити при националните централни банки.

4.6.3. Минимални задължителни резерви

Накрая, Евросистемата изисква от кредитните институции да държат минимални резерви по сметки в националните централни банки. Предназначението на системата на минималните резерви е да стабилизира лихвените нива на паричния пазар и да създаде недостиг на структурна ликвидност (или да го повиши)

……………………………………………………………………………………

Използвани информационни източници:

1. www.ecb.int/ecb/html/index.bg.html

2. www.investor.bg

3. www.europe.bg

………………………………………………………………………………

Темата е изготвена октомври 2010 г.

Най-новата информация е от 2010 г.

Ключови думи: ЕЦБ, ЕСЦБ, етапи, възникване, национални банки, еврозона, организация, евросистема, органи, управителен съвет, изпълнителен съвет, генерален съвет, комитети, ценова стабилност, ползи, подход, стратегия, парична политика, инструменти, банкноти, монети

2. Организация на ЕЦБ, Европейската система от национални банки и еврозоната.

2.1. Организация на ЕЦБ