Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

 

 

 

ДИПЛОМНА РАБОТА

 

на тема:

 

ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ, ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОННА ДЕЙНОСТ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ОТ ОТБРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

 

 

 

2003

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

УВОД.. 4

 

ГЛАВА ПЪРВА

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА В ОТБРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ  5

1. Обща характеристика на приватизацията в Р България. 5

1.1. Нормативна база. 6

1.2. Проследяване на развитието на приватизацията във финансов аспект. 8

1.3. Обекти и субекти на приватизацията. 9

1.4. Приватизационни програми. 13

2. Приватизацията в Отбранителната промишленост. 14

2.1. Програма за преструктуриране, приватизация и държавно участие в Отбранителната промишленост на Р. България. 17

2.2. Икономически условия на преструктуриране на Отбранителната промишленост  20

 

ГЛАВА ВТОРА

СХЕМА НА ПРИВАТИЗАЦИОННИЯ ПРОЦЕС.. 21

1. Решение за откриване на процедура за приватизация. 21

2. Предприватизационна подготовка. 22

2.1. Правен анализ. 23

2.2. Приватизационна оценка. 24

2.3. Методи на продажба. 26

2.4. Решение за приватизационна сделка. 29

2.5. Сключване на договор. 30

2.6. Следприватизационен контрол. 30

3. Особености на приватизацията чрез приватизационен посредник. 33

 

ГЛАВА ТРЕТА

АНАЛИЗ НА ДЕЙНОСТТА НА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ОТБРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ. 36

1. Основни насоки за анализа. 36

2. Състояние на Отбранителната промишленост. 37

3. Кратко представяне на приватизираните предприятия. 40

4. Анализ на икономическите резултати на приватизираните предприятия в Отбранителната промишленост. 44

4.1. Икономически резултати на изследваните предприятия относно изпълнението на следприватизационната програма. 45

4.2. Анализ на рентабилността на приватизираните предприятия. 47

4.3. Изводи и препоръки. 50

4.4. Стратегически фактори при приватизацията в Отбранителната промишленост  51

5. Общи изводи и препоръки за развитие на отбранителната промишленост. 54

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. 57

ЛИТЕРАТУРА.. 59

ПРИЛОЖЕНИЕ. 61

 

 

 

 

 

 

УВОД

 

От дълго време в теорията на икономически отношения се дискутират възможните интереси на обществото от навлизането на инвестиции и доколко това съдейства за развитие на икономиката и създаване на условия за възобновяване и ускоряване на икономическия растеж в страните с преходна иконномика.

Инвестирането на капитали в Отбранителната промишленост е съживителна сила за преструктуриране на този сектор, обновяване на изостанали технологии и даване на ново начало на приоритетните в отрасъла. Един от най-важните пътища за преминаване от централно - планово стопанство към пазарна икономика е приватизацията. От изключително значение е правилният избор на методите за приватизация, както и качеството на тяхното изпълнение.

Необходимо е да се обърне внимание на обстоятелството, че за успеха на приватизацията трябва да се осигури политическата й поддръжка чрез създаване на реални условия за преференциално участие в приватизацията на максимално широки слоеве от населението.

Обект на настоящата дипломна работа са шест приватизирани предприятия от Отбранителната промишленост – “Механика и монтаж” ЕАД, “Опикоелектрон” ЕАД, “Бета” ЕАД, “Пирел” ЕАД, “Самел – 90” ЕАД и “Арсенал” ЕАД. Обхвата на изследваните предприятия е за 1999 год. и 2000 год.

Предмет на изследване е процеса на приватизация в отбранителната промишленост и резултатите, които се получава от приватизацията на шестте предприятия.

Изследваната теза на дипломната работа се базира на оценка на следприватизационното състояние и анализ на  икономическите резултати на избраните приватизирани предприятия в отбранителната промишленост.

Основна цел на разработката е да се разкрият влиянието на процеса на приватизация върху работата на дружествата от Отбранителната промишленост.

За така поставената цел в дипломната работа е необходимо изпълнението на следните задачи:

1.                  Анализиране на нормативната база на приватизацията;

2.                  Анализ на процеса на приватизацията;

3.                  Анализ на обектите на изследване - “Механика и монтаж” ЕАД, “Опикоелектрон” ЕАД, “Бета” ЕАД, “Пирел” ЕАД, “Самел – 90” ЕАД, “Арсенал” ЕАД;

Темата е разработена със съдействието на Министерство на икономиката, Агенция по приватизацията и Научния ръководител – гл. ас. Димитър Димитров

 

 

 

 

ГЛАВА ПЪРВА

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА В ОТБРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

 

 

1. Обща характеристика на приватизацията в Р България

 

Процесът на приватизация в България представлява интерес от изследователска гледна точка, поради многопластовите му измерения и отражение върху икономическия живот в страната.

Структурата на икономическите субекти, формиращи националния доход в процеса на приватизация се променя. Собствеността преминава в ръцете на новите собственици, които са пряко заинтересовани от резултатите на конкретната стопанска единица.

В сегашния етап на прехода в България, характеризиращ се с приватизирани близо половината от дълготрайните материални активи, с постигната финансова стабилизация и протичащ сложен и труден процес на преструктуриране на икономиката, новият собственик трябва да има ясна стратегия за развитие, цели да подобри качеството на стопанисване и да повиши стойността на предприятието.

Терминът "Приватизация" произлиза от латински произход Privatus, което означава частен. Този термин се използува широко през последните години за означаване на неповторимият по своите мащаби и сложност процес на трансформиране на собствеността в страните на преход.

Процесите на приватизация са едно от основните предизвикателства за българските индустриални отношения в условията на преход. Те влияят, от една страна, върху макроикономическата рамка, определяща основните тенденции в трудовия пазар и движението на работната сила, нивата на заплащане и диференциацията в доходите, трудовите стандарти и условията на труд в различните отрасли, дейности, региони. От друга страна, приватизацията и преструктурирането са основен фактор за институционалните промени и промени в поведението на отделните работодатели, наемни работници и техните организации, държавни органи и др. Приватизацията е комплексно явление с икономически, социални, политически и правни аспекти, което позволява тя да бъде разглеждана от различни позиции. В най-общ план приватизацията може да се определи като процес на превръщане на публичната собственост в частна, протичащ по определен ред.

 

 

1.1. Нормативна база

 

Почти във всички страни мащабните приватизационни процеси се извършват на базата на прието специално за целта законодателство. Специално за Източна Европа в повечето случаи се е наложило приемането на специални закони, третиращи приватизационните проблеми. Почти във всички страни от региона, както и в България нормативната база на приватизацията в тях се състои от един или няколко закона и известен брой подзаконови нормативни актове.

Приетият през 1992 г. нормативен акт е първият документ, определящ и узаконяващ процеса на приватизация в България – това е Закона за Преобразуване и Приватизация на Държавни и Общински Предприятия (ЗППДОбП), обнародван в ДВ, бр. 38.

Оценката на специалистите за закона, е че той е рамков, липсва му стратегия и има непълноти, които се запазват и след измененията от 1994 год. като причини за тези слабости се посочват липсата на ясна структурна стратегия, уникалността и мащабите на приватизационния процес, липсата на опит и сблъсъкът на интереси при раздържавяването.

Подобен рамков характер има и своите предимства, тъй като предоставя голяма свобода на действие на правоприлагащите органи за подбора на подходящите приватизационни техники и механизми.

От друга страна обаче законът е направен значително по-
кратък, отколкото е необходимо, и особено от юридическа, включително и правно-техническа гледна точка в него се разкриват редица празноти, които е невъзможно да бъдат запълнени с подзаконови нормативни актове.

От 19.03. 2002 год. е публикуван новият Закон за приватизация и следприватизационен контрол, който урежда условията и реда за приватизация и следприватизационен контрол.

При приватизацията на държавни предприятия се финансират от специален фонд, за който се заделя една част от постъпленията от тяхната приватизация, но при разпределението на постъпленията от приватизацията на общинските предприятия не се отделя никаква част за финансиране на разходите. Тези разходи не могат да бъдат покрити и от фонда, защото той е изрично предназначен само за приватизацията на държавни предприятия. При това положение приватизацията на общинските предприятия остава да се финансира или от държавния бюджет, или от общинските бюджети.

Проблем, свързан с разпределението на постъпленията от общинската приватизация е, че само половината от  постъпления остават в общината, а другата половина излизат извън нея. Твърде често това се посочва като икономически антистимул за общините да продават и като причина за това, че те предпочитат да дават обектите си под наем. За общините е по-важно да имат сигурен доход от общинските предприятия и имоти, а за общинските ръководства - власт и контрол върху частния бизнес.

За приватизацията е важно да са осигурени на достъпни кредити за потенциалните купувачи. в България такава възможност не съществува. Лихвените проценти правят кредитите недостъпни за почти всяка дейност. Дори и при продажбите на изплащане има трудности. в това отношение е очевидна необходимостта от попълване на нормативната база в това отношение - особено регламентирането на форми като предоставяне за управление или под наем с клауза за изкупуване от работещите в предприятието или от неговото ръководство.

Ето защо възниква необходимост от допълнение, изменение и създаване на нова нормативна уредба:

-   Закон за приватизационните фондове;

- Закон за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества;

- Закон за местното самоуправление и местната администрация;

-   Закон за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г.;

-           Закон за собствеността и ползването на земеделските земи;

-           Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти;

-           Закон за концесиите;

-           Закон за чуждестранните инвестиции;

-           Наредба за търговете;

-           Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация;

-           Наредба за конкурсите и д р.

 

 

 

1.2. Проследяване на развитието на приватизацията във финансов аспект

 

За развитие на приватизацията в България може да се говори от 1993 г., тъй като тя стартира на 01 януари същата година.

За периода от 1993 г. до 2001 г. се наблюдават непостоянни тенденции в общият ефект на финансовите резултати. Проследявайки развитието на договорените плащания, поетите задължения, изплатените задължения и общо договорените инвестиции, се наблюдава тенденция на увеличаване на общия ефект, както и на промяна в съотношенията между тях.

Може да се каже, че договорени плащания през този период нарастват, като само през 1995 г. се регистрира лек спад. Поетите задължения се характеризират с относителна постоянност, но през 1996 г. и 1999 г. делът им в общия ефект е чувствително увеличен. Общо договорените инвестиции имат сравнително постоянен дял по отношение на общия ефект.

Общият финансов резултат от приватизационните сделки в у нас за периода януари 1993 г. - август 2001 г. се разпределя, както следва:

·              Договорени плащания   - 3831,274 млн. лв;

·              Поети задължения         - 1141,136 млн. лв;

·              Изплатени задължения  -     10,198 млн. лв;

·              Общо договорени инвестиции - 3831,274 млн. лв.

Въпреки  неблагоприятната международна конюктура през последните 2000 г. и 20001 г., сделките на Агенцията по приватизация с чужди инвеститори за този период са близо 58% от общия брой сделки с чуждестранно участие.

До момента Агенцията по приватизация е сключила 84 сделки с участието на чуждестранни инвеститори, което представлява 60% от всички приватизационни сделки в страната. Само за последните две години техният брой е 49.

В България, както във всички страни от Източна Европа, се
развива мъчителен процес на трансформация в посока към свободния
пазар. За 2000 г. - 473 сделки, финансов ефект - 584 млн. $. В края на 2000 г. са приватизирани 51.4% от активите на всички държавни предприятия. За успешното завършване на икономическите промени два фактора ще бъдат от решаващо значение: единият е потокът от външен капитал под формата на инвестиции, другият е вътрешното преструктуриране на правата за собственост чрез приватизацията. Тези два фактора са взаимнозависими един от друг, тъй като капиталът, необходим за приватизацията на компаниите или на част от тях в повечето случаи не може да бъде предоставен от самите възраждащи се икономики. В същото време връзката между тези фактори създава напрежение, което може да бъде обобщено като страх да се продадеш на останалата част от света или да бъдеш превзет от нея. Можем да отбележим, че най-голям дял приватизирани дружества заемат тези от промишлеността - 30,7%.

До 1998 г. приватизация на дружества от Отбранителната промишленост по същество не се извършваше поради забрана, наложена чрез съответните решения на правителството. За приватизация на отделни обекти извън забранителните списъци задължително се искаше писмено становище на Междуведомствения съвет по въпросите на отбранителната промишленост и мобилизационната готовност на страната, Министерството на промишлеността и Министерството на отбраната. По този начин бяха приватизирани няколко обособени части от Отбранителната промишленост.

 

1.3. Обекти и субекти на приватизацията

 

Обектите на приватизация могат да се класифицират по различни признаци:

1. Според собствеността те биват държавни и общински.

2. Според организационно-икономическата и правната им форма те могат да бъдат преобразувани и непреобразувани в търговски дружества предприятия.

3. Според обхвата - цели предприятия, обособени техни части или отделно имущество.

4. Според носителя на собствеността - активи или титули на
собственост.

Комбинираното използуване на отделните признаци позволява да се създаде работна класификация на обектите за приватизация, която включва:

 1. Държавни и общински предприятия, преобразувани в акционерни дружества или в дружества с ограничена отговорност, акции и дялове, собственост на държавата и общините.

2. Държавни и общински предприятия, непреобразувани в търговски дружества.

3. Структурни единици на предприятията по т. 1 и т. 2 под формата на:

обособени части;

незавършени обекти на капиталното строителство;

дълготрайни активи на действуващи предприятия;

имущество на ликвидирани предприятия или в процес на ликвидация.

Основните изискван ия към държавните и общинските предприятия като обекти на приватизация са: да имат стопанска дейност и да са юридически лица. Други техни признаци като организационна форма, размер на капитала, време на създаване, начин на управление и пр. не са предпоставки за превръщането им в обекти на приватизация.

Приватизацията може да обхване цялото предприятие или обособена негова част. По смисъла на закона под обособена част се разбира организационна структура в предприятието, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност. Това могат да бъдат както правно обособени структурни поделения, така и структурни единици, които нямат този статут, но могат да се обособят в стопанския оборот. Конкретно това са цеховете на едно предприятие, магазини, ресторанти, ателиета и др. Обособените части могат да се приватизират отделно от предприятието, което ги прави по-достъпни. В отделни случаи приватизирането на обособени части може да се окаже по-ефективно от приватизирането на цялото предприятие, а понякога и единствено възможно.

Имуществото на ликвидирани предприятия, което може да се
приватизира, представлява отделни натурални дълготрайни или краткотрайни активи. Когато по стопански или други причини не е
целесъобразно предприятието да се запази като цяло или в отделна негова част, то се ликвидира. в процеса на ликвидация и след нейното приключване се продават отделни части от имуществото.

Приватизацията на обектите като смяна на собствеността може да се извърши чрез продажба, съответно закупуване на:

активи - предприятия, обособени техни части и имущество;

титули на собственост - акции и дялове.

В този смисъл обекти на приватизация са акции и дялове от търговски дружества, които са държавна и общинска собственост. Това могат да бъдат както акции и дялове от предприятия, преобразувани в акционерни дружества или в дружества с ограничена отговорност, така и акции и дялове. които са притежание на държавата и общините.

Общо изискване към обектите на приватизация е да имат стопанска дейност или предназначение и да са държавна или общинска собственост. Други техни признаци като отраслова принадлежност, предмет на дейност, организационно - правна форма, размер на капитала, начин на управление и пр., не са от значение за решението за превръщането им в обекти на приватизация. Известни ограничения или забрана за приватизация се съдържат в годишните програми за приватизация на държавни предприятия за срока на действие на програмите.

Органи по приватизация

Приватизацията е процес на трансформиране на държавна и общинска собственост. Държавата и общините, като собственици, извършват смяната на собствеността чрез своите органи, упълномощени да осъществяват приватизационните дейности. Това са органи, на които е възложено специално или в допълнение на основните им функции да извършват подготовката, организирането, провеждането и контрола на продажби на различни обекти от името на собственика.

Общофункционални органи с компетенции в приватизацията са:

-   Министерски съвет;

-   Отраслови министерства;

-   Комитети;

-   Общински съвети.

Специализирани институции за организирането и контрола на приватизацията на държавни предприятия са Агенцията за приватизация и Центърът за масова приватизация.

Агенцията за приватизация

Агенцията за приватизация е държавен орган към МС с висока степен на самостоятелност и независимост на дейността си с многостранна дейност, създаден на 01.10.1992 г. със ЗППДОбП. В закона за приватизация и следприватизационен контрол от 19.03.2002 год. в глава втора е представена Агенцията за приватизация, където е описано че тя е администрация към Министерския съвет за осъществяване на приватизация в случаите, предвидени в този закон. Тя има важни приватизационни функции, сред които:

Ø           Лицензирането на български и чуждестранни оценители;

Ø           Подготовката на годишните програми за пазарна приватизация;

Ø           Организирането, провеждането, сключването и контролът на приватизационни сделки;

Ø           Изготвянето на методически разработки и проекти на нормативни актове за нуждите на приватизационните дейности;

Ø           Събирането, систематизирането и анализът на предложения за приватизация и на приватизационни оценки;

Ø           Изготвянето на анализи, прогнози и други информационни материали и документи за състоянието и перспективите на приватизацията;

Ø           Разработването и поддържането на информационни системи за нуждите на приватизационната дейност;

Ø           Разработването на схеми, становища и препоръки по финансовата организация на приватизационния процес и на контролни сделки;

Ø           Проучването на интереса към приватизацията на потенциални купувачи в страната и чужбина и привличането на надеждни инвеститори;

Ø           Определянето на териториалния обхват, функции, структура и ръководство на своите регионални бюра.

Съдържанието на основните функции на Агенцията за приватизация разкрива нейната значима и високоотговорна роля в този процес. Тя е най-важния орган за определяне и провеждане на държавната приватизационна политика, отразена в разработваните от нея приватизационни програми.

 

Център за масова приватизация

Центърът за масова приватизация организира и координира работата по провеждане на масовата приватизация, като:

ü           Подготвя списък на държавните предприятия за приватизация чрез инвестиционни бонове;

ü           Организира обсъждането на списъка и информирането на обществеността за включените в него предприятия;

ü           Организира отпечатването на инвестиционните бонове, тяхното разпределение, продажба и централизирана регистрация;

ü           Приема и обработва заявките за безвъзмездно получаване на акции и дялове от държавни предприятия, приватизирани чрез инвестиционни бонове;

ü           Провежда централизирани търгове за продажба на акции и дялове от предприятията, включени в списъка за масова приватизация;

ü           Организира разяснителна и рекламна кампания за популяризиране на начина на извършване, целите и значението на приватизацията чрез инвестиционни бонове;

ü           Обобщава исканията за обезщетяване чрез инвестиционни бонове и ги осигурява на следващ тур.

 

1.4. Приватизационни програми

 

Приватизационни програми се разработват на национално, отраслово и общинско равнище и на равнище предприятия. Основните елементи на програмата за пазарна приватизация са:

o             Минималните приватизационни цели за годината;

o             Минималният брой държавни предприятия, които ще се приватизират и приоритетните сектори;

o             Очакваният размер на приходите от приватизацията и начинът на тяхното използване;

o             Разходите, свързани с дейности по приватизацията;

o             Списъкът на забранените за приватизиране отрасли и предприятия за срока на действие на програмата;

o             Общите насоки на приватизационната политика на общините.

Програмата се разработва въз основа на направени предложения за приватизация от всички органи и лица, които имат право на такава инициатива. Приватизационната програма се разработва ежегодно от Агенцията за приватизация, одобрява се от Министерския съвет и се приема от Народното събрание. Проектът за програмата се подготвя на основата на предложения за приватизация, направени от всички органи и лица, които имат право на такава инициатива. Програмата се внася до 31 октомври на предходната година от МС в НС, което я обсъжда и приема преди приемането на Закона за Държавния Бюджет. МС внася ежегодно до 28 февруари отчет за изпълнение на приватизационната програма. Приемането на годишната приватизационна програма не е условие за вземане на решение и за действителността на сключените приватизационни сделки.

В програмата се представят само минималните цели и минималният брой държавни предприятия, за които ще бъде обявена процедурата за приватизация. Приватизацията е насочена не само към смяна на собствеността, но и към преструктуриране и оздравяване на икономиката. Затова програмата съдържа както приоритетни, така и забранени за приватизация отрасли и предприятия.

За първи път в програмата за приватизация на държавни предприятия за 1999 г. има включени предприятия от Отбранителна промишленост. Приватизацията може да обхване цялото предприятие или обособена негова част. По смисъла на закона под обособена част се разбира “организационна структура в предприятието, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност”.* Това могат да бъдат както правно обособени структурни поделения, така и структурни единици, които нямат този статут, но могат да се обособят в стопанския оборот.

 

 

2. Приватизацията в Отбранителната промишленост

 

Българската отбранителна промишленост има своята 120-годишна история. До края на 80-те години се е развивала в условията на блоково военнополитическо разделение, предопределяло нейната специализация, като е заемала водещо място в индустрията ни. Тя е давала над 7% от експортно ориентираната промишлена продукция, като за 60% от нея е получавала конвертируема валута. В резултат на добрите пазарни позиции от една страна и завишеното търсене на специална продукция на международния пазар от друга, са се създали възможности за увеличаване на потенциала на Отбранителна промишленост основно чрез изграждане на нови производства и чрез модернизация на съществуващите.

Производството на въоръжение и военна техника се е ползвала с добър имидж заради високото си качество, осигурено от високия технически контрол от тристепенен тип и сравнително ниската си пазарна цена. Благодарение на това България имаше осигурени пазари в редица страни от бившия Варшавски договор, Близкия Изток, Африка, Латинска Америка, Азия и Западна Европа.

В съществуващите към началото на 90-те години технологични възможности  и вследствие на сложилата се неблагоприятна конюнктура и преди всичко поради липсата на политическа воля, идеи и инвестиции, не се извърши преориентация към технологично и структурно преустройство. Всичко това е довело до значително понижаване на технологичното равнище на българската Отбранителна промишленост в сравнение с преките конкурентни фирми, специализирани в производството на специална продукция.

Във финансово - икономически план състоянието на фирмите от Отбранителна промишленост се характеризира с висока кредитна задлъжнялост, слабо натоварени мощности и ненаукоемка продукция. Като се има предвид опитът на високо развитите в икономическо отношение страни, изход от създалата се кризисна ситуация и съответно излизане на нови пазари би могъл да се намери посредством :

- привличане на свежи капитали чрез приватизиране на фирмите;

- конверсия на редица производства - преди всичко на произвеждащите продукция с двойно предназначение или чисто гражданска продукция;

- активизиране и рационализиране на научно - изследователската и опитно - конструкторската дейност,

- тотално обновяване на предлаганата номенклатура чрез закупуване на лицензно - технологическа документация за изделия, представляващи интерес на международния пазар;

- постепенно преминаване към върхови технологии чрез радикално технологично и структурно производство,

-   извършване на задълбочено маркетингово проучване.

С правителствената програма за преструктуриране и приватизация в отбранителната промишленост настъпиха съществени промени в структурата на капитала в посока на оптимизиране на активите на предприятията съизмерно с икономическите резултати. Приватизацията и конверсията са две функции на един структуроопределящ процес, протичащ в Отбранителната промишленост. Този факт предполага, че двете мероприятия имат една основна цел, а именно привеждане на фирмите от Отбранителната промишленост към ефективна работа в пазарни условия.

Отбранителната промишленост е съсредоточена главно в Министерствата на отбраната и на икономиката, в отделни структурни предприятия, НИИ, работилници, както и в общата инфраструктура - носител на задачи по мобилизационната подготовка или по текущото комплексно материално обслужване на системата за национална сигурност. Съществуват дружества и към Министерствата на търговията и туризма, транспорта, вътрешните работи, регионалното развитие и благоустройство.

Особено внимание за целите на приватизацията в отрасъла следва да бъде съсредоточено върху предприятията в системата на Министерствата на отбраната и на икономиката. Министерството на отбраната управлява собствеността в дружествата и в предприятията за: ремонт на бронетанкова, авио, автомобилна и радиотехника, флотски единици; възстановяване на боеприпаси; интендантстко обслужване, армейските и дивизионни работилници.

Министерството на икономиката управлява собствеността в дружествата, произвеждащи: оръжие и специална продукция за военновременни и текущи задачи на отбраната и сигурността и за експорт в т. ч.

v       Бронетранспортьори;

v       самоходни оръдия;

v       стрелково оръжие;

v       минохвъргачки;

v       оръдия, амуниции;

v       инженерни и артилерийски боеприпаси;

v       неуправляеми и управляеми противотанкови и зенитни средства;

v       оптика и лазери за тях;

v       радиолокационна и свързочна техника, радари, прибори за радиационна защита, акумулатори и батерии.

Произвежда се и широка гама граждански изделия в т. ч. металорежещи машини, селскостопанска техника, горивна апаратура, медицинска техника, лагери, абразивни инструменти, авточасти, мебели, облекла, спортни обувки и др.

 

Забранителен  режим  за  приватизация   в  Отбранителната промишленост

Притежаването на собствена национална стратегия за сигурност и отбрана изисква собствено военноикономическо мислене и знание. Дружествата в Отбранителната промишленост са в затруднено финансово състояние. Трудно се обслужват задълженията към бюджета, търговските банки и другите кредитори. Средната работна заплата сериозно изостана в сравнение с повечето отрасли на реалния сектор и индустрията. Предприятията не разполагат с ресурси за прилагане и осъществяване на сериозен реинженеринг, забавя се обновяването на изделията. Доскоро съществуваше мораториум и затова приватизация на дружествата от Отбранителната промишленост по същество не се извършваше, защото съществуваше забрана, наложена с Решение № 52 на МС от 13.01.1997 г. Ето защо се налага необходимостта от ускоряване процеса на приватизация в Отбранителната промишленост.

 

 

2.1. Програма за преструктуриране, приватизация и държавно участие в Отбранителната промишленост на Р. България

 

Отрасълът е изпаднал в изключително тежко финансово - икономическо състояние, белег за което са следните индикатори:

q         загуба на външни пазари;

q         ограничени възможности за износ;

q         рентабилността на нетните приходи от продажби е паднала до критично ниско равнище, което не позволява на отрасъла да ползва ефективно кредитен ресурс;

q         обращаемостта на активите е на много ниско равнище и продължава да спада. Активите се натоварват все по-неефективно. В отрасъла има значителен обем активи, които на практика са неизползваеми – морално и физически остарели;

q         отрасълът има изключително ниско равнище на ликвидност особено що се касае до бързата и незабавна ликвидност;

Затрудненията при преструктурирането и приватизацията в Отбранителната промишленост произтичат от създадените огромни производствени мощности в момента са натоварени частично и това утежнява финансовото им състояние и увеличава задлъжнялостта към банките и държавата.

В края на 1997 г. и в началото на 1998 г. бяха проведени срещи на различни нива в дружествата на Отбранителната промишленост, в които АП взе активно участие със свое становище при изготвяне на Програма за преструктуриране, приватизация и държавно участие в Отбранителна промишленост на Република България.

С решение на МС (протокол N0 13 от 30.03.98 г.) бе приета Програмата, с която се създаде възможност за реално преобразуване, преструктуриране и приватизация на дружествата от Отбранителната промишленост.

Основната цел на програмата е да се създадат подходящи условия за многопланови структурни промени за привеждане на Отбранителната промишленост на страната в съответствие с глобалната, военностратегическата, външната и вътрешната икономическа среда и за запазване и развитие на нейната производствена способност.

Програмата дава краткосрочна организационно - методическа рамка за преструктуриране и определяне на държавното участие в Отбранителната промишленост на страната. Чрез нея се отговаря на следните въпроси:

- какви са съобразените с целите на преструктуриране критерии за определяне на гарантиращи капиталови квоти на държавно участие в предприятията от Отбранителната промишленост;

- какви са определените по приетите критерии капиталови квоти в предприятията;

- какви са предлаганите организационни форми, които в съчетание с капиталовите квоти ще гарантират държавните интереси в Отбранителната промишленост;

- каква продуктова структура и продуктова политика следва да осъществят, като се отчитат традициите в специалното производство, тенденциите в отбранителната интеграция и военната доктрина, участието на Република България в международния оръжеен пазар;

v               кои са новообособените предприятия и части за приватизация от Отбранителната промишленост без държавни капиталови квоти;

v               каква е частта от дружествата след редукция на капитала им за приватизация;

v               каква е редукцията на военновременните производствени мощности, съответстващи на структурните промени;

v               кои са ключовите военновременни производствени мощности, които да представляват натуралното участие на държавата в приватизираните предприятия,

v               какви са преоценените отговорности на държавата в отбранителното производство;

v               какви са основните предстоящи задачи за развитие на способността за ефективното предприемачество и държавното регулиране на Отбранителната промишленост.

Съгласно приетата Програма с държавни капиталови квоти в размер на 34% от редуцирания капитал остават: "Арсенал" ЕАД - Казанлък, "ВМЗ" АД - Сопот, "Дунарит" АД - Русе, "Електрон прогрес" ЕАД - София, "Трема" ЕАД - Трявна.

Организационноструктурното преобразуване на дружествата от Отбранителната промишленост е в пряка зависимост от промяната на собствеността на дружествата – респективно от хода и размерите на приватизацията. Натрупаният опит при осъществените приватизационни процедури дава основание за прилагане на реда и условията, при които се осъществяват всички останали процедури, като процесът се съобрази с особеностите, специфични за Отбранителната промишленост.

 

2.2. Икономически условия на преструктуриране на Отбранителната промишленост

 

Тежкото икономическо състояние на предприятията в областта на Отбранителната промишленост поражда редица проблеми свързани с намирането на свободни капитали за стартиране на производството при наличие на пазар.  Ето защо е необходимо да се търсят алтернативни подходи за определяне на държавното участие в предприятията.

Пазарната конюнктура след студената война очерта силен дисбаланс на разполагаемите производствени мощности с намаленото пазарно търсене на специална продукция.

Възниква остра необходимост от пренасочване на ресурси към нови продуктово - технологични области на отбранителното производство или към общото индустриално машиностроене, електроника, приборостроене. Eто защо развитието на отбранителната производствена компетентност зависи от възможностите за продуктово - технологичен трансфер от САЩ, Русия и развитите европейски страни. Възможност за такъв трансфер е намирането на стратегически инвеститори с интереси към приватизацията на Отбранителната промишленост

Едно от задължителните изисквания за разширяването на националната отбранително - производствена компетентност е стабилизиране и стимулиране на развитието на научно - изследователския и образователния потенциал в отбранително промишления сектор. Основна задача на държавния фонд за научни изследвания е укрепването на този потенциал. Закъснелите мерки по преструктуриране, спадът на производството, неизползването на мощностите, загубата на квалифициран персонал, разкъсването на технологични връзки, редица социално - регионални проблеми, както и финансовата изолация на дружества от Отбранителната промишленост, могат да бъдат преодолени чрез основна реконструкция на производствената способност с прилагането на различни форми на приватизация и международна производствена интеграция.

Цялостното преструктуриране и приватизиране на Отбранителната промишленост, ще доведе до интегрирана отбранителна индустриална политика, и ще се ускори дългосрочното обвързване на страната с международните финансови институции и източници на капитал. Важно условие е приспособяването към стандартите на НАТО и включването в цялостния процес на европейската, политическата, военната и икономическата интеграция. Необходимо изискване е възприемането на мениджърска иновация, и ускореният реинженеринг на капиталовата структура на отбранителното производство.

 

 

 

 

ГЛАВА ВТОРА

СХЕМА НА ПРИВАТИЗАЦИОННИЯ ПРОЦЕС

 

 

1. Решение за откриване на процедура за приватизация

 

При откриването на процедура за приватизация решението се взема от органите по приватизация.

Откриването на процедура за приватизация означава стартиране на подготвителния етап на приватизационния процес за даден обект, през който той се привежда в готовност за трансформиране на собствеността. Подготовката за приватизация включва редица конкретни дейности:

·       извършване на анализ на правното състояние на имуществото на обекта;

·       провеждане на конкурс за избор на оценители;

·       оценяване на обекта;

·       избор на формата за приватизация и подготовка на необходимите за нейното реализиране материали и документи;

·       създаване на организация за провеждане на избраната форма на приватизация;

·       подаване на заявление за придобиване на акции и дялове при облекчени условия;

·       прекратяване на разпоредителни сделки с имуществото на обекта.

В зависимост от собствеността и стойността на дълготрайните активи на обектите решението се взема от различни органи:

- Министерски съвет - за държавни предприятия, включени в програмата за приватизация чрез инвестиционни бонове;

- общински съвети - за обекти, общинска собственост,

- Агенция за приватизация - за държавни предприятия, за акции и дялове, собственост на държавата в търговските дружества, когато балансовата стойност на дълготрайните им активи превишава нормативно определена стойност;

- отраслови министерства и комитети - за държавни предприятия за акции и дялове, собственост на държавата в търговските дружества, когато балансовата стойност на дълготрайните им активи е под нормативно определена стойност.

На практика при откриването на процедура за приватизация съществува многообразие от комбинации на посочените дейности поради различия във времето на извършването им. Липсата на предварителен анализ е причина за голямото забавяне на много от приватизационните сделки, както и за многократното превишаване броя на обявените процедури за приватизация спрямо броя на решенията за приватизация и сключените сделки.

 

 

2. Предприватизационна подготовка

 

 

Предприватизационната подготовка на предприятието за осъществяване на приватизационната сделка е от изключително значение за правилното протичане на самата сделка. Тази подготовка обхваща стандартни процедури и действия на всяко едно дружество за приватизация.

Първо, е необходимо със заповед на органа по приватизация да се обяви конкурс за изготвяне на правен анализ, приватизационна оценка и информационен меморандум;

За осигуряване на популярността на започващите приватизационни процедури, решенията се обнародват в Държавен вестник и се публикуват най-малко в два централни ежедневника.

Трето, необходимо е да се проведе конкурс и се определя победител. Екипът от лицензирани оценители към Агенцията за приватизация, който ще изготви правния анализ, приватизационната оценка и информационния меморандум, могат да бъдат физически лица с необходимите лицензи или лицензирана фирми за
приватизационни оценки. Обикновено оценителите се определят
по няколко критерии: доказан опит в областта; методите, по които ще се изготвя оценката; цената, на която ще бъдат изготвени материалите; срок на изготвяне на материалите.

Накрая се сключва договор със спечелилият конкурса. При сключване на договора с оценителите се определя:

q         срок за изготвяне на правен анализ;

q         изработване се приватизационна оценка;

q         информационен меморандум;

q         цена за извършената работа и начин за разплащане с екипа, както и задълженията за спазване на конфиденциалност относно предоставения материал,

q         оценката на самото предприятие

q         датата, към която се извършва приватизационната оценка.

 

2.1. Правен анализ

 

Необходимо е да се състави правен анализ, който се разработва съгласно изискванията на Наредбата за оценка на обектите подлежащи на приватизация, приета с ПМС № 105 от 1992 г. Съгласно тази наредба в правния анализ се разглеждат следните няколко аспекта.

1. Правен статут, където се описват актът за учредяване на фирмата; нейното представителство в страната или чужбина; имуществото и по баланс към датата на оценката, регистрации -БУЛСТАТ, Данъчна регистрация, Регистрация по ДДС, Митническа регистрация;

2. Вещно - правен режим на дълготрайните активи, съставляващи обекта на правния анализ - тук се разглежда правото на собственост върху недвижими имоти, движими вещи, ограничени вещни права, ипотеки и залози,

3. Реституционни претенции - описват се постъпилите молби към фирмата относно реституционни претенции на собственици към земя или сгради на фирмата;

4. Права върху интелектуалната собственост - описват се всички удостоверения, лицензи на фирмата относно придобити патенти, ноу - хау, рационализации и запазена марка, които подлежат на оценка;

5. Облигационни правоотношения - описват се сключените арендни и наемни договори; застрахователни договори; трудовите правоотношения и основните търговски договори, свързани с дейността на фирмата;

6. Финансови правоотношения - сключени дългосрочни и краткосрочни договори за кредит, задълженията на фирмата към доставчици, бюджета, социалното осигуряване, заплати; присъдени и други задължения, както и вземания от страна на фирмата;

7. Други правоотношения - към тях се отнасят съдебни производства, по които страна е фирмата; производство за обявяване в несъстоятелност; процедура за ликвидация по търговския закон и екологична характеристика - дали със своята дейност е замърсител на околната среда;

За целта на правния анализ следва да бъдат събрани и проверени редица документи, засягащи изясняването на вещно - правния режим на обектите на предприятието, подготвяно за приватизация. Това е един процес, който отнема доста време, в т. ч. и издаването на актуализирани актове за държавна собственост, скици и архитектурни проекти на обектите, подлежащи на приватизация и т.н.

 

2.2. Приватизационна оценка

 

На оценка подлежат всички обекти на приватизация независимо от тяхната организационно - икономическа и правна форма. Изискванията към оценъчната дейност и нейната организация, включително към оценителите, са уредени със специална Наредбата за оценка на обекти, подлежащи на приватизация, приета с МПС №105 от 1992 г.

Важно значение за всички страни в приватизационния процес има реалността на оценката на обекта, което зависи от компетентността, професионализма и обективността на оценителите. Оценката се възлага от органа по чл. 3 от ЗППДОбП, съответно от упълномощеното от него лице след извършване на анализ на правното състояние на обекта за приватизация и приемане на решение за приватизация.

Оценката на обектите за приватизация се извършват само от лицензирани български или чуждестранни физически или юридически лица, получили разрешение (лиценз) от Агенцията за приватизация. Оценителите нямат право да придобиват собственост върху част или целия оценяван обект, както и да представляват купувачите; да разгласяват информация във връзка с оценявания обект и неговата оценка, за което подписват писмена декларация.

Оценката на обектите се възлага след решение за откриване на процедура за приватизация от органа, който го е взел. Оценителите на държавни и общински предприятия се избират чрез конкурс, което гарантира реалността и обективността на оценката.

Оценката на обектите на приватизация

За осигуряване на независимост и обективност на оценката оценителите не бива да са в трудовоправни отношения с предприятието, чието имущество оценяват.

Същинската оценка се предшества от анализа на правното състояние, който е точно определен по обхват. За извършването на анализа не се изисква лиценз. Той се изготвя от правоспособен юрист. Оценката на обектите на приватизация обхваща:

1. Анализ на фирмата - създаване на фирмата в исторически аспект, учредяване, седалище, капитал на фирмата, предмет на дейност, описание на дълготрайните материални активи - земя и сгради, инфраструктура и комуникации; краткотрайни активи, анализ на степента на натовареност на производствените мощности; необходими инвестиции; екологична характеристика, анализ на стопанската дейност на фирмата - пазари, доставчици, клиенти, конкуренти, ценова политика и маркетинг, организационна и управленска структура на персонала, средна работна заплата, социална програма, безопасност и охрана на труда,

2. Финансово - счетоводен анализ - извършва се анализ на финансовите показатели за рентабилност, ефективност, ликвидност, финансова автономност, обращаемост на активите, коефициент на вземанията и задълженията. На тази база се прави анализ на финансовото състояние на фирмата. Освен това се прави анализ на структурата и динамиката на баланса и ОПР. Отразява се дяловото участие на фирмата в други фирми или банки, както вземанията и задълженията по доставчици и клиенти към датата на оценката; - Оценка на фирмата - целта е да се определи справедливата пазарна стойност на фирмата. Стойността представлява сумата, срещу която имуществото би сменило собственика, преминавайки от ръцете на продавача в ръцете на купувача, при което и двете страни действат с желание и без оказан натиск. Оценката на обектите за приватизация може да се извърши по следните методи : въз основа на чистата стойност на активите; по ликвидационна стойност; по метода на капитализиране на дохода чрез дисконтиране на очакваните чисти парични приходи; с използване на пазарни множители или оценяване по аналог и др. Оценяването на предприятията се извършва най-малко по два метода.

Паралелно с изготвянето на приватизационната оценка се съставя и информационен меморандум, съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за предоставяне на информация при продажбите по ЗППДОбП. Целта е чрез информацията, предоставена в него, потенциалният купувач да се запознае със състоянието на предприятието, с неговите силни и слаби страни.

Стойността на дружеството се определя по методите "Дисконтирани чисти парични потоци" и "Чиста стойност на активите". Оценката по метода "Дисконтирани чисти парични потоци" в по-голяма степен отговаря на справедливата пазарна стойност на дружеството, поради това, че дружеството притежава значителни като обем и стойност ДМА, голяма част от които неизползваеми в оперативната му дейност. Следователно методът "Чиста стойност на активите" води до съществено завишаване на оценката.

 

2.3. Методи на продажба

 

В процеса на приватизация могат да се анализират различни начини за прехвърляне на собствеността, регламентирани в ЗППДОбП. Безспорно най-масово приложение ще има продажбата. При повечето методи за приватизация тя се прилага в чист вид, а елементи от продажбата фигурират почти във всички приватизационни методи. Свойственото за нея е, че “продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати” (чл. 183, ал.1 от ЗЗД). Търговското право обикновено се базира на тази дефиниция, като специфицира обикновената гражданска продажба. В закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия е отделена глава за продажба на дялове и акции, собственост на държавата и общините, където е регламентирана продажбата на акции, собственост на държавата.  В съответствие с разпоредбите и ограниченията на чл. 5, ал. З и чл. 22 от ЗППДОбП, имат право да закупят при облекчени условия до 20% от акциите на дружеството следните лица:

1. Работниците и служителите в дружеството, които са работили в него не по-малко от две години преди датата на обявяване на решението за приватизация;

2. Лицата, чиито трудови правоотношения в дружеството са прекратени до 8 години преди датата на обявяване на решението за приватизация;

3. Лицата, които са били пенсионери, най-много 10 години преди датата на обявяване на решението за приватизация като работници или служители в дружеството и са имали най-малко З годишен трудов стаж преди пенсионирането им в него;

4. Лицата, които без трудов договор са членове на управителни органи на дружеството в продължение на повече от 1 година преди датата на обявяване на решението за приватизация.

Самата продажба може да се прилага в чист вид, т.е. без допълнителни условия. В този си вид тя се съчетава най-вече с търговете като приватизационна техника, с откритата продажба, а в някои случаи – при продажбите след преговори с потенциални купувачи. Тази обикновена продажба също може да има своите разновидности, като поне в процеса на приватизацията те са свързани най-вече с момента на прехвърляне на собствеността и с начина на заплащане на цената. При закупуването на акции при облекчени условия се третира в Наредбата за условията и реда за придобиване при облекчени условия на дялове и акции, собственост на държавата и общините и за безвъзмездно получаване на акции и дялове, собственост на държавата.

В чл. 25 от ЗППДОбП е описано, че акциите собственост на държавата и общините, могат да се продават чрез:

ü        публично предлагане;

ü        публичен търг на пакети от акции;

ü        публично оповестен конкурс;

ü        преговори с потенциални купувачи;

ü        централизирани публични търгове.

Приватизацията по този метод се извършва на основание Наредбата за търговете, приета с ПМС № 105 от 1992 г. с решение на органа по приватизация или упълномощено от него лице за завеждане на търг. Търговете се извършват с явно и пи тайно даване.

С решението се утвърждава тръжната документация и договорът за продажба, като част от нея. Тръжната документация следва да съдържа :

v       обстоятелствата от решението с конкретни данни за всяко от тях;

v       времето и начинът на оглед на обекта;

v       изчерпателен списък на документите, които следва да бъдат предоставени от кандидатите при участие в търга;

v       основанията,    при    които    тръжната    комисия    декласира съответния участник.

Депозитът се определя в размер на 10% от първоначалната цена. Търгът се смята за спечелен от участника, предложил най-високата цена, която се обявява пред всички участници, след което търгът се закрива.

Продажбата на акции след публично оповестен конкурс се извършва в съответствие с изискванията на Наредбата за конкурсите, приета с ПМС №155 от 1992 г. чрез органа по приватизация, с обявяването на конкурса за продажба на акции от дружеството се определя:

Ø                    адрес, срок и ред за подаване на предложения от кандидатите;

Ø                    време и начин за огледа на дружеството;

Ø                    място и срокове за получаване на конкурсната документация за дружеството;

Ø                    размер на таксата за получаване на документацията;

Ø                    размер на депозита, който кандидатите внасят за участие в конкурса.

Документацията, която е необходима при конкурса следва да съдържа офертата цена на обявените за продажба акции, както и условията, които органът по приватизация поставя пред участниците в конкурса.

При продажбата на акции чрез преговори с потенциални купувачи се изисква органът по приватизация да предостави на    потенциалните купувачи информационен меморандум на дружеството, с който да ги запознае с правното, финансово - икономическото,  организационното  и  екологичното  му състояние.

Потенциалните купувачи следва да бъдат информирани за офертната цена на дружеството и условията, при които ще се водят преговорите. Тези условия са с икономически, социален и правен характер и могат да бъдат същите, които бяха посочени при публично оповестеният конкурс. Потенциалните купувачи     представят     на     органа     по приватизация, офертите за участие и препоръките.

Изкупуване на дружеството, на част от него от работниците и служителите, чрез продажбата на пакети от акции по договорно установен график за срок от десет години. Това са всички работници и служители в дружеството, включително и лицата, които имат право на преференциално участие.

Работниците и служителите, желаещи да участват в приватизацията, подават предложение до органа по приватизация. То трябва да съдържа график за изкупуването на пакети от акции, както и броя на акциите във всеки пакет и стопанския проект за развитие на дружеството. Срокът за изкупуване на акциите не може да бъде по-дълъг от десет години. С преговори двете страни договарят окончателния график за изкупуване на пакетите от акции. Първият пакет от акции се изкупува по първоначално определената офертна цена. Цената на всеки пакет от акции се актуализира непосредствено преди неговата продажба.

Приватизация на предприятието чрез отдаване под наем за срок от 25 години с клауза за изкупуване. Тук купувачът на дружеството се определя от органа чрез конкурс или преговори, които се организират и провеждат по изложените по-горе начини.

Обикновено прехвърлянето на собствеността се осъществява чрез сключване на лизингов договор. Наемателят закупува активите на дружеството след изплащане на последната вноска, което по същество представлява отложена приватизация.

Основна предимство на приватизацията на предприятието чрез отдаване под наем за срок от 25 години с клауза за изкупуване е, че не се изисква голям личен финансов ресурс от наемателя, тъй като наемните вноски се изплащат от дохода, който ще се формира в предприятието. Наемателят трябва да осигурява достатъчно приходи, за да покрива всички разходи по дейността на дружеството и внася в срок наемните вноски. С оглед на това, използването на тази техника за приватизация на дружеството би осигурило успешно участие на работниците и служителите.

 

2.4. Решение за приватизационна сделка

В решението за приватизационна сделка се определят продавачът по сделката; обекта на приватизационната сделка; цената на сделката; методът на продажба. Решението за осъществяване на приватизационната сделка се взима след изпълнението на всички дейности по нейната подготовка и след получаване на положителни резултати.

 

2.5. Сключване на договор

 

Самата реализация на приватизационната сделка се изразява със сключването на договора. Обикновено той съдържа задължителни условия, ограничителни и прекратителни, с които се забранява или ограничава извършването на определени дейности, свързани с обекта и нарушаването им е основание за прекратяване на договора.

 

2.6. Следприватизационен контрол

 

Процесите на приватизация и преструктуриране са продължителни и обхващат времето от предварителните проучвания на предприятията, включени в програмата за приватизация, подготовката на цялата необходима документация за уточняване на правното и финансово - икономическо състояние на предложените за приватизация дружества, подготовката на договорите за приватизационна продажба. Този процес приключва едва след изпълнението на всички задължения, поети от купувачите.

Следприватизационния контрол обхваща:

1. Следена на изпълнение на влизането в сила на договора, цената и начина на плащане. Контролът по изпълнението на тази част от договорите за продажба се осъществява от управление "Финансово осигуряване на приватизационните проекти". Трябва да бъде посочено: прехвърляне правото на собственост върху дяловете и акциите; цената на отделните дялове или пакетите от акции и редът за плащането им; евентуалните лихви, които се дължат при забава в плащанията; сроковете и начините за реализиране на плащанията по сделката; санкционните разпоредби за неизпълнение на поетите задължения и сроковете по отделните плащания, включително и възможността за разваляне на договора за нереализирани плащания.

Следприватизационния контрол започва в зависимост от етапа на възникване на поетите задължения и след прехвърляне на собствеността върху приватизираните обекти по изпълнение на договорените задължения. Този контрол се осъществява по следния начин:

v          Изпълнение на задълженията, възникнали преди подписване на договорите. Тези задължения могат да се породят:

-            за удовлетворяване на всички реституционни претенции, заявени в законно установените срокове,

-            към персонала;

-            към бюджета;

-            към социално осигуряване;

-            към доставчиците;

-            към клиентите (сключени вече договори за доставка);

-            за поддържане на военновременни запаси и запаси на държавния резерв

В отделните договори има различни срокове за изпълнение. Ето защо контролът по изпълнението на тези задължения, може да бъде осъществен ефективно само ако е създадена добра информационна система. Тази система трябва да има възможност за усъвършенствуване, промяна и допълване. Основните ангажиментите, които купувачите поемат, могат да се обособят в няколко групи. Първата група включва изпълнение на инвестиционната програма. Втората група изисквания на купувачите е изпълнението на програмата за трудова заетост по календарни години. Тук е необходимо да се направи средносписъчна численост на персонала. Следващите групи включват опазване на околната среда; запазване предмета на дейност и др. Важно условие към купувачите е да се спазват изискванията за неразпореждане с правата и задълженията, произтичащи от договора, които включват:

§                     Неразпореждане с ДМА;

§                     Прехвърляне на дялове и акции;

§                     Промени в капитала на дружествата,

§                     Недопускане на действия от страна на купувача, водещи до ликвидация на дружествата.

 

Изискванията към договорите за приватизационна продажба

Съществуват задължителни изисквания, които трябва да осигурят условия за осъществяване на ефективен следприватизационен контрол.

Основно изискване е, че за всяко задължение на купувача е необходимо да има предвиден срок за изпълнението му, както и санкция, в случай че на неспазване на определения срок. Текстовете на договорите за приватизация и особено тези, които се отнасят за поетите задължения, и санкционните разпоредби за неизпълнение трябва да са точни и изчистени, така че да не подлежат на тълкуване. Важно е всеки договор да е придружен от приложение с приетата инвестиционна програма. В нея трябва да е определен точния размер на инвестициите, в това число общо и по календарни години за цялата година.

Друго задължително изискване е към всеки договор да има приложение с програмата за трудова заетост, с фиксирана численост на заетия персонал към момента на сключване на сделката и средносписъчния брой на заетия персонал по календарни години.  Трябва във всеки договор да бъде фиксиран срокът за представяне на задължителна информация за изпълнение на поетите задължения.

Към всеки договор за приватизационна продажба задължително изискване е да бъде определено точно какви санкции ще се извършват при неизпълнение на поетите договорни задължения във връзка с инвестиционната програма, с програмата на трудова заетост, опазване на околната среда и т.н. Срокът за представяне на отчета за изпълнение на договорните задължения трябва да бъде в интервала от 31 януари до 31 март на годината, следваща отчетния период, съгласно конкретно определените срокове па договорите.

 

Начини за осъществяване на следприватизационен контрол

Съществуват различни етапи и начини за осъществяване на следприватизационен контрол. В зависимост от тях при провеждането на следприватизационния контрол контролните действия могат да се обособят в три групи: 1/Текущ контрол, който се извършва през целия следприватизационен период в рамките на поетите договорни задължения; 2/Контрол по документи - за изпълнение на поетите задължения след изтичане на отделните отчетни периоди или конкретни срокове; 3/Контрол на място - при констатирани нередности от получените първични счетоводни документи или постъпили сигнали   за   действия,  противоречащи   на   договорните условия.

Едно от важните условия за осъществяване на ефективен контрол е заложено още при определяне на метода за приватизация, избора на реалния инвеститор. За да бъде ефективен, контролът трябва да започне още преди сключването на приватизационните договори и да приключи след изпълнението на всички условия, включени в тях. По силата на договорите и поетите задължения от купувачите този процес понякога продължава повече от 5-6 години.

 

 

3. Особености на приватизацията чрез приватизационен посредник

 

В действащото право няма изрична регламентация на дейността на приватизационния посредник. Всеки приватизационен орган сам определя изискванията към посредниците. Приватизацията чрез приватизационен посредник е форма, чрез която при определени условия би могло да се очаква, че ще се реализират нелоши печалби. Приватизационните посредници са лица, получили разрешение за извършване на инвестиционна дейност и специфични посреднически услуги, както и банки, получили разрешение за извършване на такива дейности при условията и по реда на Закона за банките и кредитното дело. В предмета на дейност на приватизационните посредници влизат поемането на емисии на ценни книжа и други сделки с ценни книжа за собствена или за чужда сметка. Правомощията на приватизационния посредник идват от договор с органа по чл. 3 от ЗППДОбП, известен в практиката като договор за приватизационна услуга.

Чрез този договор посредникът може да бъде натоварен да извърши само част от действията по приватизацията на определено предприятие или да доведе процедурата да сключване на договор. В това отношение страните са свободни при избора на съдържанието на договора.

С договора за приватизационни услуги на приватизационния     посредник се възлага да извърши необходимите правни и фактически действия по продажбата на едно предприятие или обособена негова част и да предложи на органа по чл. З от ЗППДОбП лице, с което той да сключи договор за продажба.

Не е допустимо посредникът да извършва действия по продажбата на едно предприятие или обособена част от свое собствено име, без да афишира пред третите лица факта на упълномощаването. Подобно изискване се налага по причина на това, че единствено процедурата, извършена от приватизационния орган или от негово име по правилата на ЗППДОбП е приватизационна процедура, а сключената на основата на тази процедура сделка - приватизационна. Задължението на посредника да извършва всички действия по продажбата на предприятие или обособена част от името на приватизационния орган е част от същественото съдържание на договора за приватизационна услуга.

На първо място, приватизационния посредник трябва да притежава качеството правосубектност. Следователно не може да бъде приватизационен посредник отдел на административен орган, орган на дружество и т.н. на второ място, приватизационният посредник трябва да бъде дееспособен. Юридическите лица придобиват дееспособността си с факта на учредяването им, а физическите лица - с навършване на пълнолетие. На трето място, пълномощието създава само права за упълномощеното лице, но не го задължава да реализира тези права.

Договорът за приватизационни услуги има характер на договор за поръчка, затова приватизационният посредник е длъжен да пази интересите на довереника и при нужда да ги поставя над своите собствени. При нарушение на това задължение приватизационният орган може да развали договора. Като задължение на приватизационния орган е да открие приватизационна процедура. Само тогава действията, извършени от посредника, имат характера на действия по движение на процедура. В противен случай те остават изцяло в областта на гражданското право и не могат да бъдат определени като действия по движение на приватизационната процедура, както и сключената въз основа на тях сделка също не е приватизационна.

След откриването на процедурата по приватизация на предприятие или обособена негова част, органът оставя извършването на необходимите действия по подготовка на продажбата на обекта на посредника.

При разглеждането на предложения на участниците в конкурса или преговорите посредникът трябва да осигури екип с участието на правоспособен юрист, или тръжна комисия при търг.  Посредникът не може да взема решения, с които открива процедурата или я прекратява. Подобни правомощия има само органът по чл. 3 от ЗППДОбП. Поради това единствено решението за откриване на процедура и решението за обявяване на спечелил търга, конкурса или преговорите участник са административните актове. Приватизационният посредник може сам да определя приватизационния метод, в това число да заменя първоначално избрания метод с друг при спазване на изискванията на закона, когато това право му е дадено с договора или от това зависи успеха на продажбата на предприятието.

Възможно е приватизационния посредник да бъде и  инвестиционен посредник. Тогава в договора за приватизационна услуга е предвидено, че посредникът може да продава акции от приватизиращото се предприятие на борсата и сделката може да се извършва от името на посредника, макар и за сметка на приватизационния орган. В този случай сделката се счита сключена в момента на приемане на предложението за продажба на акциите от друг участник в борсовата търговия.

Инвестиционните посредници могат да предлагат различни услуги:

·          Да извършват сделки с ценни книжа за своя сметка или за сметка на свои клиенти. В закона няма предвидено ограничение за това какъв точно тип ценни книжа следва да се търгува от приватизационния посредник. По същество всяка сделка с ценни книжа може да бъде осъществена от инвестиционни посредници, ако за това има основание.

·          Да се извършват консултантски услуги. В това отношение следва да се има предвид, че приватизационните посредници не могат да предлагат съвети на инвеститори, които не са поискали това.

·          Приватизационните посредници могат да сключват договори за управление на индивидуални портфейли.

·          Една специфична услуга, която се предоставя от приватизационните посредници на пазара на ценни книжа е търговията на извънборсовия пазар. На практика всяка ценна книга може да се търгува на борса, а при определени условия и на извънборсовия пазар.

Случаите на сключване на сделка с участието на приватизационен посредник трябва да се отличават от случаите на сключване на сделка с пълномощник.

Целта на посредника е да свърже продавача и купувача, като предварително договори условията на продажбата. Самата продажба обаче се извършва от органа по чл. З от ЗППДОбП. Обратното - в случаите на обикновено упълномощаване и процедурата и сключването на сделката се извършват от пълномощника. Поради това тук е налице прехвърляне на компетентност, поради което процедурата не съдържа никакви особености.

Характерно за приватизацията в отбранителната промишленост е приетата програма  за преструктуриране на отрасъла. Петте ключови компании, които са отговорни за огромната част от експорта на оръжие обаче, ще бъдат само частично приватизирани, като правителството задържа 34% собственост. Някои от предприятията в отбранителната промишленост все още са си напълно частни /ВМЗ и “Дунарит”/.

Голяма част от заводите в този отрасъл са приватизирани, като основните купувачи са РМД.

 

 

 

 

 

ГЛАВА ТРЕТА

АНАЛИЗ НА ДЕЙНОСТТА НА ДРУЖЕСТВАТА ОТ ОТБРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

 

 

1. Основни насоки за анализа

 

Основните насоки за анализа при разработването на темата са следните:

- събиране на данни, обработка и представяне в подходящ табличен вид. Използвани са данни от Агенцията по приватизация, от Националния Статистически институт, както и данни от Министерство на икономиката.

- сравнителен анализ и оценка на данните за отделните предприятия по приватизационна програма;

- анализ и оценка на стратегическите фактори, оказващи влияние върху развитието на приватизираните дружества от Отбранителната промишленост;

- изводи и препоръки за развитие на приватизираните дружества.

Резултатите от направеното проучване, могат да се използват за:

Ø       Оценяване на алтернативи при необходимост от вземане от вземане на разнообразни по характер икономически решения;

Ø       Оценяване на бъдещи икономически решения, съобразно интересите и целите;

Ø       Оценяване на икономическите елементи;

Ø       Изводи за дейността на приватизираните предприятия.

 

 

2. Състояние на Отбранителната промишленост

 

До 10 ноември 1989 год. заводите от ВПК са осигурявали 1,5 млрд. Долара годишно от експорт и са давали хляб на около 90 хил. души. Днес делът им в износа на страната е не повече от 2-2,5% или около 150 млн. долара. Драстично е свито производството на основните фирми от бранша, които страдат от липса на пазари и инвестиции. През 1999 год. повечето от тях са били продадени на работническо - мениджърски дружества, които реално са платили около $1,3 млн.

Политическата конюнктура и промените в Близкия Изток, Азия и Африка, стимулираха износа на специална продукция, извършването на значителен обем услуги по ремонта на бойна техника и изграждането на комплектни обекти за производството на оръжие и боеприпаси в отделните региони.

Постигнатата финансова стабилизация и задоволителните показатели за годишна инфлация и ръст на БВП са благоприятно условие за развитието на отрасъла.

С правителствената програма за преструктуриране и приватизация в отбранителната промишленост настъпват съществени промени в структурата на капитала в посока на оптимизиране на активите на предприятията съизмеримо с икономическите резултати.

Държавното регулиране в отбранителната промишленост се осъществява от разработения пакет от нормативни актове, в т. ч. Закона за отбранителното производство – в съответствие с практиката на развитие в пазарно отношение държави. Тези актове предвиждат атестация и сертификация на специалното производство по международно възприетите общи индустриални и военни стандарти.

Българската Отбранителна промишленост през 80-те години заемаше водещо място в индустрията ни. Тя даваше над 70% от експортно ориентираната промишлена продукция, като за 60% от нея получаваше конвертируема валута. В резултат на добрите пазарни позиции от една страна и завишеното търсене на специална продукция на международния пазар от друга, са се създали възможности за увеличаване на потенциала на Отбранителната промишленост основно чрез изграждане на нови производства и чрез модернизация на съществуващите. Нашата продукция се ползваше с добър имидж заради високото си качество, осигурено от безкомпромисния стопроцентов технически контрол от тристепенен тип и сравнително ниската си пазарна цена. Благодарение на това България имаше осигурени пазари в редица страни от бившия Варшавски договор, Близкия Изток, Африка, Латинска Америка, Азия и Западна Европа.

През 90-те години вследствие на сложилата се неблагоприятна конюнктура и преди всичко поради липсата на политическа воля, идеи и инвестиции, не се извърши преориентация към тотално технологично и структурно преустройство. Това доведе до значително понижаване на технологичното равнище на българската Отбранителна промишленост в сравнение с преките конкурентни фирми, специализирани в производството на специална продукция.

В наши дни състоянието на фирмите от Отбранителната промишленост се характеризира с висока кредитна задлъжнялост, слабо натоварени мощности и ненаукоемка продукция. Като се има предвид опитът на високо развитите в икономическо отношение страни, изход от създалата се кризисна ситуация и съответно излизане на нови пазари би могъл да се намери посредством:

-            привличане на свежи капитали чрез приватизиране на фирмите;

-            конверсия на редица производства – преди всичко на произвеждащите продукция с двойно предназначение или чисто гражданска продукция;

-            активизиране и рационализиране на научно - изследователската и опитно - конструкторската дейност;

-            тотално обновяване на предлаганата номенклатура чрез закупуване на лицензно - технологическа документация за изделия, представляващи интерес на международния пазар;

-            постепенно преминаване към върхови технологии чрез радикално технологично и структурно производство;

-            извършване на задълбочено маркетингово проучване.

Приватизацията и конверсията са две функции на един структуроопределящ процес, протичащ в Отбранителната промишленост. Този факт предполага, че две мероприятия имат една основна цел, а именно привеждане на фирмите от Отбранителната промишленост към ефективна работа в пазарни условия.

Отбранителната промишленост е съсредоточена главно в Министерствата на отбраната и на икономиката, в отделни структурни предприятия, НИИ, работници, както и в общата инфраструктура – носител на задачи по мобилизационната подготовка или по текущото комплексно материално обслужване на системата за националната сигурност. Съществуват дружества и към Министерствата на търговията и туризма, транспорта, вътрешните работи, регионалното развитие и благоустройство.

За целите на приватизацията в отрасъла вниманието на този етап следва да бъде съсредоточено върху предприятията в системата на Министерствата на отбраната и на икономиката.

Министерството на отбраната управлява собствеността в дружествата и в предприятията за: ремонт на бронетанкова, авио, автомобилна и радиотехника, флотски единици; възстановяване на боеприпаси; интендантско обслужване; армейските и дивизионни работилници.

Министерството на икономиката управлява собствеността в дружествата, произвеждащи: оръжие и специална продукция за военновременни и текущи задачи на отбраната и сигурността и за експорт в т. ч. бронетранспортьори, самоходни оръдия, стрелково оръжие, минохвъргачки, оръдия, амуниции, инженери и артилерийски боеприпаси, неуправляеми и управляеми противотанкови и зенитни средства, оптика и лазери за тях; радиолокационна и свързочна техника, радари, прибори за радиационна защита, акумулатори и батерии.

Произвежда се и широка гама граждански изделия в т. ч. металорежещи машини, селскостопанска техника, горивна апаратура, медицинска техника, лагери, абразивни инструменти, авточасти, мебели, облекла, спортни обувки и др.

Направени са първите успешни опити за усвояване на калибри за боеприпаси и системи оръжие – образци на страните от НАТО и Израел.

 

 

 

 

3. Кратко представяне на приватизираните предприятия

 

Ще направим кратко представяне на шест приватизирани предприятия от Отбранителната промишленост, които заемат относително голям дял от промишлеността.
Първото предприятие обект на настоящата тема е “МЕХАНИКА И МОНТАЖ” ЕАД, гр. Севлиево. Договорът му за продажба на пакет от 259 034 бр. акции, представляващи 72% от капитала на "Механика и монтаж" ЕАД, гр. Севлиево е подписан на 15.06.1999 г. между Агенция за приватизация и "ВРАН" АД,гр.София-РМД

Предприятието "Механика и монтаж" ЕАД произвежда детонатори, капсулни втулки, ръчни гранати и др., инструментално оборудване и др. Произвеждат се тръбни мебели за дома и офиса, резервни части за автомобили.

Производствената номенклатура включва:

o          специално производство-взриватели, ръчни гранати, капсулни втулки и др.

o          гражданско производство – тръбни изделия, инструменти, резервни части за автомобили и др.

Дружеството има пазарни позиции в Африка, Азия и Щжна Америка. Няма лиценз за продажба на военна продукция.

Съгласно условията на Договора за продажба, купувачът се задължава за срок от 3 години:

- да запази предмета на дейност на Дружеството;

- да поддържа средносписъчна численост на персонала както следва за 1999-2000г. - 210бр., за 2001г. - 230 бр., за 2002г. - 250 бр. и за 2004г. - 250бр.

- да направи инвестиции в размер на 470 000 лв.

Второто предприятие е “ОПТИКОЕЛЕКТРОН” ЕАД, ГР. ПАНАГЮРИЩЕ. Неговитя договорът за приватизационна продажба на 76% от капитала на "Оптикоелектрон" ЕАД е сключен на 30 юни 1999 г. между Агенцията за приватизация и "ОПТИКОЕЛЕКТРОН- 99" АД.

"Оптикоелектрон" ЕАД, гр. Панагюрище е един от най-големите производители в страната на специализирани оптични и лазерни изделия, детайли и възли с военно и гражданско предназначение.

Производствената номенклатура на предприятието включва:

q          специално производство – оптикомеханични и оптикоелектронни прибори и системи със специално предназначение;

q          гражданско производство – рецептурна оптика, лещи, огледала, призми, рамки за очила, пластмасови изделия за бита, микроскопи, обективи, осветителни тела и др.

В производствената номенклатура на дружеството влизат както лицензни изделия, така и собствена разработка. Дружеството е в най-тесни производствено-технологични връзки с най-крупните търговски дружества, производители на специални изделия като «Арсенал», «ВМЗ», «Бета» и др. Има издаден лиценз за търговия с продукцията си с военно предназначение. Изнася специална продукция за редица страни от ЕИ, Азия и Африка. Износът на гражданска продукция е основно за Германия, Франция, Англия, Швейцария, Холандия.

Съгласно приватизационния договор, купувачът поема следните задължения:

- да направи инвестиции в размер на 805 000 щ.д. за срок до 2002 г., съгласно предвидената инвестиционна програма;

- да поддържа средносписъчната численост на персонала, както следва за 1999 г. - 815 бр., за периода 2000г. - 2002г.- 700 бр.

- да не намалява под 51% акционерното си участие в капитала на "Оптикоелектрон" ЕАД за срок от 3 години от датата на придобиване на правото на собственост върху акциите.

- да осигури изпълнението на възложените на дружеството задачи по изпълнение на държавния военновременен план, по подготовката на страната за работа във военно време и кризисни ситуации до момента на тяхното отменяне, както и да поддържа нормативно определените мобилизационни запаси.

На 21.02.2000г. и 15.11.2000г. са сключени допълнителни споразумения, касаещи задълженията на дружеството преоформени по ЗУНК.

Третото предприятие - “БЕТА” ЕАД, гр. Червен бряг

Договорът за приватизационна продажба на 75% от капитала на "БЕТА" ЕАД, гр. Червен бряг е сключен на 30 юни 1999 г. между Агенцията за приватизация и "БЕТА 99" АД

"БЕТА" ЕАД, е едно от най-крупните предприятия от отбранителната промишленост с предмет на дейност: производство на специална техника, подемно-транспортни, дървообработващи машини и газови апаратури, автомобилостроене, кари и възли за тях и др.

Продуктовата структура включва:

·           специално производство – 122 мм. Самоходна артилерийска установка, леки многоцелеви бронирани верижни транспортьори – влекачи, многоцелево бронирано верижно шаси;

·           гражданска продукция – мото и електроповдигачи, пътностроителни машини, флотатори за физическо почистване на отпадни води, филтърни тъкани и текстилна изолация и др.

Произвежданите в «Бета» специални машини са на въоръжение в страните бивши членки на Варшавския договор, в някои скандинавски страни и в редица необвързани страни.

Съгласно приватизационния договор, Купувачът поема следните задължения:

- да направи инвестиции в размер на 3 600 000 щ. д. за срок до 2002 г., съгласно предвидената инвестиционна програма;

- да поддържа средносписъчната численост на персонала от 850 души за 2002 г.

- да изплати всички краткосрочни задължения на "БЕТА" ЕАД към 31.05.1999г., с изключение на лихвите по дългосрочните задължения, в шестмесечен срок от датата на подписване на приватизационния договор;

- да встъпи в дълг по реда на ЗЗД за дългосрочните задължения на "БЕТА" ЕАД в рамките на шест месеца от датата на прехвърляне на правото на собственост върху акциите - предмет на приватизационния договор.

ПИРЕЛ ЕАД, гр. Гоце Делчев е с предмет на дейност производство и търговия с USW радиокомуникационни системи и оборудване, битово електронно и електрическо оборудване.

На 4 август 1999 г. в Агенцията за приватизация е подписан договорът за продажба на пакет от 606 942 броя акции, представляващи 72% от капитала на "ПИРЕЛ" ЕАД, гр. Гоце Делчев.

Цената е изплатена изцяло, в съответствие с приватизационния договор, като 90% от покупната цена е заплатена на основание чл. 8, ал. З от ЗОСОИ.

Съгласно условията на Договора за продажба, Купувачът се задължава за срок от 3 години:

- да запази предмета на дейност на Дружеството;

- да увеличи средносписъчната численост на персонала, както следва за 2000г. - 407 бр., за 2001г. - 425, за 2002 г. - 445 души;

- да направи инвестиции общо в размер на 358 800 нови лева.

“САМЕЛ – 90”  ЕАД, гр. САМОКОВ е с предмет на дейност производство на РМ-радиостанции и системи, телефонна техника, свързочни комплекси, битова електроника и електротехника.

На 4 август 1999 г. в Агенцията за приватизация е подписан договорът за продажба на пакет от 197 610 акции, представляващи около 72% от капитала на "САМЕЛ-90" ЕАД, гр. Самоков.

Цената е изплатена изцяло, в съответствие с приватизационния договор, като 90% от покупната цена е заплатена на основание чл. 8, ал. З от ЗОСОИ.

Съгласно условията на Договора за продажба, Купувачът се задължава за срок от 3 години:

- да запази предмета на дейност на Дружеството;

- да поддържа средносписъчната численост на персонала за 2000г. - 400 бр.. за 2001 - 380 бр., за 2002г. - 360 бр.

- да направи инвестиции общо в размер на 1 050 800 нови лева. На 28.09.2001 г. е сключено опълнително споразумение, съгласно което инвестиционната програма се разсрочва за четири години, като се запазва общия размер на инвестициите и се редуцира програмата за труова заетост, както следва - за 2001 г. - 340бр., за 2002г. - 300 бр.

“АРСЕНАЛ” ЕАД, гр. Казанлък е с предмет на дейност производство на стрелково оръжие: автомати (Калашников), пистолети (Макаров и Шипка), картечници (Калашников) и боеприпаси за тях, противотанкови установки, зенитни установки и боеприпаси за тях, ловно и спортно оръжие, капсули, барути, ловни патрони, металообработващи машини и обработващи центрове, пружини, инструменти, твърдосплавни машини и др.

Производствената му номенклатура включва:

v            специално производство – стреклово и артилерийско оръжие, боеприпаси, капсули и барути;

v            гражданско производство – универсални фрезови машини, обработващи централи, колонно пробивни машини, агрегатни машини, твърдо сплавни изделия, пружини и др.

Специалното производство на «Арсенал» АД е предимно по лицензионна документация. По технически параметри оръжията са конкурентноспособни на западните аналози и са приети на въоръжение в почти всички армии в света, в това число в сухопътните войски на САЩ.

«Арсенал» има регистрирана търговска марка в страната ичужбина за всички произвеждани групи изделия. Няма патентно защитени изделия собствени разработки.

Договорът за приватизационна продажба на 51% от капитала на "АРСЕНАЛ" ЕАД, гр. Казанлък е сключен на на 18 август 1999 г. между Агенцията за приватизация и "АРСЕНАЛ-2000" АД.

Съгласно условията на Договора за продажба, Купувачът се задължава:

- да запази предмета на дейност на Дружеството;

- да встъпи в дълг и уреди задължения на "АРСЕНАЛ" ЕАД, гр. Казанлък в размер на 58 012 843 000 неденоминирани лева в срок до б месеца от датата на придобиване на акциите.

- да направи инвестиции в размер на 2 200 000 щатски долара за период от 3 години;

- да поддържа срсдносписъчна численост на персонала, както следва за 1999 г. - 7300бр., за 2000 г. - 6 700 бр., за 2001 г. - б 200 бр., за 2002 г. - 6 200 бр.

 

 

4. Анализ на икономическите резултати на приватизираните предприятия в Отбранителната промишленост

 

След разпадането на СИВ България загуби легалните си пазари във всички бивши съветски републики, а след наложените ембаргови ограничения – и тези в Ирак, Либия и други страни от Близкия изток. По неофициални данни от 800 млн. долара през 1988 г. износът ни на спец. Продукция е намалял на 160 млн. долара през 1995 г. и тази тенденция продължава и през следващите години. В добрите години за отрасъла преди 10 ноември той е носел около 20 на сто от БВП. Пикът на продажбите е през 1984 год., когато военната промишленост е продала зад граница оръжие за 1,2 млрд. долара. През последните години тя не дава и 6 на сто от приходите в бюджета.

Около 95 на сто от производството на военните заводи отива за износ, вътрешният пазар поема само 5% от продукцията. Според неофициални данни оборотът от износ на военна продукция през миналата година е между 50 и 100 млн. долара, а този от местните продажби е символичен.

Най-голям обем инвестиции досега са привлечени от приватизацията. От приватизационните процеси в страната обаче се очаква още много. Ето защо е необходима ясна и прецизна оценка на икономическите резултати на предприятията след приватизацията.

 

 

4.1. Икономически резултати на изследваните предприятия относно изпълнението на следприватизационната програма

 

За икономическите резултати на изследваните предприятие е трудно да говори, тъй като данните необходими за анализа не са пълни. Основните данни, по които може да направим анализа е изпълнение на следприватизационната програма, която включва:

ü        инвестиционна програма;

ü        програма за трудова заетост;

ü        погасяване на плащанията към държавата съгласно договора за приватизация.

При “Оптикоелектрон” ЕАД изпълнението на следприватизаиионните ангажименти за 1999 и 2000 година са както следва:

Налице е преизпълнение на Инвестиционната програма и Програмата за трудова заетост.

Инвестиционна програма за 2000

По договор – 175 000

Отчет – 215 868

Разлика - + 40 868

Програма за трудова заетост:

Години

По договор

Отчет

Разлика

1999

815

955

+ 140

2000

700

750

+ 50

 

При следващото предприятие БЕТА ЕАД изпълнението на следприватизационни ангажименти за 2000 г. е:

I. Инвестиционна програма

По договор – 600 000

Отчет – 0

Разлика - - 600 000

II. Програма за трудовата заетост

По договор – 1050

Отчет – 1280

Разкила - + 230

«Пирел» ЕАД е следващото изследвано предприятие. Изпълнението на следприватизационни ангажименти за 2000 г.

I. Инвестиционна програма

По договор – 147 800

Отчет – 153 288

Разлика - + 5 488

II. Програма за трудовата заетост

По договор – 407

Отчет – 407

Разлика - -

«САМЕЛ-90» ЕАД, гр. Самоков

Следприватизационни ангажименти за 2000 г.

I. Инвестиционна програма

По договор – 314 685

Отчет – 346 151

Разлика - + 31 466

Програма за трудова заетост

По договор – 400

Отчет – 402

Разлика - + 2

Начислени неустойки няма

«АРСЕНАЛ» ЕАД, гр. Казанлък

Следприватизационни ангажименти за 2000 г.

Инвестиционна програма

По договор – 400 000

Отчет – 693 872

Разлика - + 293 872

Програма за трудовата заетост

Години

По договор

Отчет

Разлика

1999

7 300

8 363

+ 1063

2000

6 700

6 700

-

От представените данни за изпълнението на приватизационната програма се вижда, че АД “Арсенал” е с най-добри показатели относно изпълнението на програмата, докато “Бета” ЕАД неизпълнява инвестиционната програма и е начислена неустойка в размер на 300 000 щ. долара. На същото предприятие програмата за трудова заетост е изпълнена, като през 2000 год. по трудов договор е имало 1050 души и в края на годината са със 230 повече.

 

 

4.2. Анализ на рентабилността на приватизираните предприятия

 

Анализ на рентабилността ще направим на “Механика и монтаж” ЕАД, “Опикоелектрон” ЕАД, “Бета” ЕАД, “Пирел” ЕАД, “Самел – 90” ЕАД и “Арсенал” ЕАД от данни взети от Баланса на предприятията за 1999 г. и 2000 год. и баланса за приходи и разходи на същите предприятия. /Вж. Приложение/.

 

Анализ на рентабилността на база приходи

Посредством анализа на рентабилността на база приходи се дава отговор на въпроса "Каква печалба носят всеки 100 лв. приходи?". Базовото съотношение, илюстриращо рентабилността на приходите, е:

 

Където:

PCHчистата печалбата за съответната година

PRDсумата на всички приходи реализирани през годината.

Така изразената рентабилност може да се изчисли по данните, съдържащи се в “Отчета за приходите и разходите” на предприятията. От формулата личи, че с увеличението на печалбата рентабилността се увеличава, а с увеличението на приходите - се намалява, и обратно. Това обаче в никакъв случай не означава, че стремежът трябва да е към намаление на приходите, а тъкмо обратното. Въпросът опира до различието в степента на изменението на двете величини - приходите и печалбата. Същността се свежда до това приходите като фактор на печалбата да растат с по-голяма степен в сравнение с разходите.

 

Рентабилност на приходите на “Самел – 90” АД - Самоков за 1999 г. и 2000 г.

 

 

 

 

Рентабилността на приходите през 2000 г. нараства с 0,122 %, като това в най-голяма степен се дължи на повишената "доходност" на приходите от дейността.

 

Рентабилност на база приходи на “Арсенал” АД – Казанлък за 1999 г. и 2000 г.

 

 

 

 

 

През 1999 г. АД “Арсенал” е реализирал 118 896 лв. печалба, а рентабилността на бази приходи възлиза на 49,6%. Тази стойност показва една изключително голяма рентабилност на реализираните приходи. След приватизацията на “Арсенал” /18 юли 1999 г./, резултатите драстично се променят и през 2000 г.  предприятието е вече на загуба, а рентабилността му спада с 59,5%.

 

Рентабилност на приходите на “Бета” АД – Червен бряг за 1999 г. и 2000

 

 

 

През двете анализирани години, “Бета” АД фактически работи на загуба и не е рентабилно. Показателите за 2000 г. регистрират влошаване на икономическото състояние на предприятието, като отрицателната стойност спрямо 1999 г. се покачва с  3,55%.

 

Рентабилност на приходите на “Оптикоелектрон” АД – Панагюрище за 1999 г. и 2000 г.

 

 

 

 

Тук показателите са отрицателни величини, от което следва, че отново се работи на загуба. През 2000 г. отрицателната стойност на показателя се увеличава с 3,12% и е показател за задълбочаване на проблемите в предприятието.

 

Рентабилност на приходите на “Механика и монтаж” АД – Севлиево за 1999 г. и 2000 г.

 

 

 

През анализираната 1999 г., акционерното дружество е реализирало печалба в размер на 45 хил. лв, а нормата на рентабилност на база приходи е 1,4%, (сравнително добра стойност), но през следващата 2000 г. показателя рязко променя своята стойност и рентабилността е отрицателна величина и то с една много голяма стойност – 39,6%.

 

Рентабилност на приходите на “Пирел” АД –Гоце Делчев за 1999 г. и 2000 г.

 

 

 

 

Резултатите показват отрицателни величини на показателя рентабилност на база приходи. През 1999 и 2000 г. предприятието работи на загуба, като негативните тенденции се увеличават през 2000 г. с един не малък процент - 8,5 %.

 

 

4.3. Изводи и препоръки

 

От направения анализ на рентабилността на приходите на предприятията може да се направи извода, че най-висока рентабилност и задоволителни икономическо състояние се наблюдава в дейността на акционерно дружество “Самел-90” АД. Останалите предприятия в настоящия момент са във тежко финансово състояние и в момента след тяхната приватизация работят по оздравителни програми.

Като цяло във финансово - икономически план независимо от сериозния спад в реализацията на специална продукция и незначителните обеми произвеждани граждански изделия всички приватизирани дружества от системата на отбранителната промишленост функционират. Натрупаните задължения бележат тенденция към намаляване и може значително да се подобри финансовото състояние на предприятията при разгръщане на технологичния потенциал.

 

4.4. Стратегически фактори при приватизацията в Отбранителната промишленост

 

Проблемите в технологията на приватизационния процес у нас е в бавния преход и мудната реформа от държавно към частно стопанство. Законодателството трябва да създава възможности за прилагане на максимално широк кръг от методи, за да даде възможност на правоприлагащите органи гъвкаво и адекватно да реагират при всеки един приватизационен казус.

За провеждането на успешна приватизацията трябва да се осигури политическа поддръжка чрез създаване на реални условия за преференциално участие в приватизацията.

Състоянието на държавните и общински предприятия, особено тези, за които е имало вероятност, че могат да бъдат приватизирани, непрекъснато се е влошавало и поради една психологическа причина - очакванията, че скоро предприятието ще се приватизира и забавянето на приватизацията създават различни настроения и прояви на безстопанственост. Занемарява се охраната на имуществото и зачестяват кражбите; назначават се излишни работници или се поддържат ненужни работни места, раздават се необосновано високи работни заплати, сключват се неизгодни договори и т.н. всичко това допълнително влошава финансово-икономическото състояние на предприятията.

Забавянето на приватизацията доведе до прекалено силна
ориентация на частния бизнес към т.нар. “нови икономически
пространства”, т.е. към развитие на частна стопанска дейност.

На 26 март 2002 год. в НДК се е провела кръгла маса на тема “Състояние и перспективи на дружествата от военнопромишления сектор”. В нея са взели участие зам. министър председател, министъра на икономиката и председател на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната /МВС по ВПК и МГ на страната/. Участие са взели още представители на министерствата на финансите, външните и вътрешните работи, както и агенциите за приватизация и държавния резерв и военновременни запаси. Обсъжданите теми на проведената кръгла маса са:

v       обновяване на производството, усвояване на нови изделия и актуализация на ВВП и ВВЗ;

v       отбранителната промишленост и модернизацията на въоръжените сили: стандартизация, оперативна съвместимост, участие в обществени поръчки за превъоръжаване;

v       междуфирмено и международно коопериране на военнотехническо сътрудничество;

v       финансирането на производството и развитието на фирмите;

v       текущо състояние на приватизационния процес в дружествата с държавно участие;

v       изпълнение на следприватизационните ангажименти.

В условията на утвърждаване на принципите и налагане на изискванията на пазарното стопанство пред стопанските единици възникват редица въпроси за решаване. Те са свързани, от една страна, с общите икономически условия за организация и развитие на националната икономика и от друга, със специфичните условия на организиране и управление на икономическата дейност на самите стопански организации.

Постигането на целите, свързани с икономическото стабилизиране и развитие на стопанските единици, налага добро познаване на икономическите условия и техните изисквания, проявяващи своето въздействие чрез пазара и пазарния механизъм.

Изработването на стратегия за развитие на приватизираните предприятия помага да се открият и интерпретират важни тенденции във външната среда и да разработят адекватни мерки, гарантиращи ефективното функциониране на стратегическата бизнес единица.

Интернационализацията на търсенето и предлагането на спецпродукция създава възможности за реализация на продукцията на стратегическата бизнес единица на съществуващи вече пазари в някои страни - членки на ЕС, Централна и Източна Европа и на Балканите. Тя също така предлага и възможности за интегриране с най-силните фирми на този бранш и навлизане на нови нетрадиционни пазари.

Перспективите за развитие на военните заводи определя мисията и целите, което включва поддържа на ниски цени и високо качество на произвежданата продукция.

Военните заводи имат наличие на значителни по размер материални активи, което означава, че стратегическата бизнес единица няма да се нуждае от значителни инвестиции за разширяване на производството.

Има наличие на значителен потенциал за повишаване на производителността на труда, чрез технологични/ продуктови иновации и нова система за мотивация на персонала.

Трябва да се насочат усилията върху мерките за снижаване на производствените и управленски разходи и усъвършенстване на системата за управление на запасите, особено по отношение на доставките на качествени суровини и материали, отговарящи на технологичните изисквания за структурен анализ.

Минимизиране на разходите от готова продукция и незавършено производство, като основен фактор за брутната печалба.

Внедряване на нови по-съвършени методи в производството, позволяващи намаление на разходите и повишаване на производителността на труда.

Активно инвестиране в производствено оборудване, способстващо не само за разширяване на производствения капацитет, но и за модернизация с цел подобряване на качеството на продукцията и икономия на труд.

Разширяване на пазарния дял в дългосрочна перспектива.

Усъвършенстване на технологията за управление, чрез подобрения в технологията на управление на качеството, планиране на производството и подобряване на производствените процеси.

Необходимо е ускореното привличане на капитал под формата на смесени предприятия с чуждестранно участие, както вече са създадени в рамките на производствени подразделения, позволяващи ускорена продуктова, технологична и управленска иновация на производството. За осъществяването на тази предпоставка са необходими интензивни контакти и подобряване на имиджа на спецпроизводство по отношение на евентуални партньори и инвеститори.

Отстояване на конкуренцията. За целта стратегическата бизнес единица трябва да усъвършенства технологиите, и като резултат да получава продукция с високо качество, което води до ново търсене, съпроводено с реализиран пробив на пазара и разширяване на пазарния дял и увеличаване обема на печалбата.

По отношение на приватизацията е разработена цялостна програма, съдържаща стратегически и тактически решения – България 2001. Разработването на дългосрочни планове за експлоатация и оценката на представен бизнес план ще създадат предпоставките за избор между различните алтернативи за приватизация. Освен това спазването на правителствена програма в процесите на раздържавяването ще спомогне за навременен и постоянен приток на чуждестранни капитали в отрасли и производства.

Ограниченията пред работническо - мениджърската приватизация ще се увеличат. Отчитайки ниския инвеститорски интерес в страната като цяло, може да се счита, че въпреки някои нововъзникнали препятствия, работническо - мениджърската приватизация ще остане основната форма за изкупуване на предприятия, предимно от малък и среден мащаб, както и на обособени части от големи търговски дружества.

 

 

5. Общи изводи и препоръки за развитие на отбранителната промишленост

 

Военната индустрия е единственият индустриален сектор с ръст в продажбите през последната година. Това е по-скоро резултат от временно благоприятна конюнктура през първите три месеца на годината. След четири години на рестриктивно отношение на предишното правителство към износа на специална продукция и към нашата отбранителна промишленост като цяло, сега се правят значителни усилия за възстановяване на загубените позиции. В бъдеще българските заводи от отбранителната промишленост ще намерят доста добри пазари и ще изнасят продукцията си, на пазари, за които няма никакви забрани на международните режими за експортен контрол.

Заводите от отбранителната индустрия работят добре. Основните износители, производители на специална продукция са “Арсенал” – Казанлък, “ВМЗ” – Сопот, “”Дунарит” – Русе, “Аркус” – Лясковец. Състоянието на тези заводи е добро и в перспектива през следващите години те трябва да се развиват. Защото отбранителната промишленост е изключително важна и е от голямо значение за нашата икономика.

През последните години действията или бездействията на правителството по отношение на отбранителната промишленост доведоха до нарушаване баланса на тези заводи, доста пазари бяха закрити. Следствие от това е и високата безработица в цели райони като Сопот, Казанлък и др.

Българските заводи произвеждат оръжие по руски лицензи или по собствени разработки. За в бъдеще перспективите трябва да бъдат насочени към производство на НАТО - изделия. Ето защо е от голямо значение предложенията за коопериране от САЩ и Европейския съюз по отношение на нашата отбранителна промишленост. Това е бавен процес, който не може да стане веднага поради необходимите настройки на мощностите, които са пригодени към съвсем друг тип изделия и от особена важност е преструктурирането на отбранителния комплекс.

Особено важно е изграждането на стратегия за възстановяване на отбранителната промишленост. Тя трябва да включва няколко основни елемента. На първо място, изключително стриктно трябва да се спазват санкциите наложени от международните организации по отношение на износа за определени държави и региони. На второ място, стимулиране на износа на специална продукция при спазването на всички препоръки на международните организации. Възвръщане на стари позиции и навлизане на изцяло нови пазари. Например Южна Америка е пазар с голям потенциал и е възможно насочване на усилията ни за навлизане на ниши за български военни заводи. Друг пазар с голям потенциал е Близкият изток, въпреки, че досега България е изнасяла специална продукция за Азия, Африка и Южна Америка.

Ефективният експортен контрол е от огромно значение за изграждане на международния авторитет на България и в същото време осигурява предпазване на страната от налагането на санкции. В последните четири години обаче на системата за експортен контрол бе нанесен чувствителен удар. Например експортният контрол по отношение на оръжието и стоките с двойна употреба, който преди 1997 г. се осъществяваше от две дирекции, е смален до един отдел, в който реално работеха по трима, дори и двама експерти. Ето защо е от голямо значение да се наблегне на подобряването на експортния контрол. Ведомствата, отговорни за контрола на търговията с оръжие са: издаването на лиценз от междуведомствения съвет, който е със срок шест месеца или година. След като бъде издаден лиценз от междуведомствения съвет, разрешения за отделни сделки дава Комисията за контрол и разрешения на външнотърговските сделки с оръжия и стоки и технологии с двойна употреба към Министерството на икономиката. В тази комисия, която се занимава вече оперативно с издаването на разрешения за всяка една конкретна сделка, са включени представители на министерствата на вътрешните работи, на външните работи, отбраната и икономиката. Третото ниво на контрол е самата оперативна дейност, в която вече се включва и Агенция “Митници”, и МВР и съответните служби. Тези три нива съставляват експортния контрол. Като част от действията на правителството за подобряване на експортния контрол законът за външнотърговската дейност с оръжие е приоритетен. Проектът е в абсолютен синхрон със съществуващото в тази област европейско законодателство. Много важни моменти са лицензирането на посредниците. Това е препоръка от Европейския съюз и от колегите в САЩ. Когато има някакви нарушения санкциите ще бъдат доста по-сериозни.

Изборът на конкретна концепция сред всички тези възможности е предстоящ. Отсега обаче се знае, че какъвто и да е той, за българската армия има само един път – преструктуриране и превъоръжаване по стандартите на НАТО. От това доколко военните фабрики са способни да се пренастроят на същата вълна ще зависи дали през следващите години вътрешният пазар за продукцията им ще се разшири значително, или ще загубят и символичната пазарна ниша, която имат у нас.

Според проучване на БАН се очаква значително разрастване на българския пазар във връзка с провеждането на военната реформа.

Реформата в отбраната създава условия за модернизация от всички въоръжени сили, а оттам и предпоставки за участие на отбранителната индустрия в модернизацията. В момента българската отбранителна индустрия има ограничени възможности за решаване на тази задача, респективно за ефективно участие в модернизацията на въоръжените сили. Това състояние може да бъде променено по два начина: чрез осигуряване на външен приток на технологии и инвестиции и самостоятелно, в смисъл национално развитие. От това дали военните заводи ще се справят с тази задача ще зависи дали те ще могат да се задържат и дори да разширят присъствието си на външните пазари.

Според международните наблюдатели очакванията, че приватизацията на българската оръжейна индустрия е панацея за решаването на проблемите на ВПК, търговията със спецпродукция и контрола върху нея, както и средство да се намали корупцията в тази сфера очевидно не се оправдават. Очевидно е, че без ясна концепция за военната ни промишленост тя е обречена на гибел. Такава концепция няма и до момента. Единственото направено досега е приетата програма за преструктуриране на отрасъла и започналата приватизация на военните заводи.

 

 

 

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

В условията на утвърждаване на принципите и налагане на изискванията на пазарното стопанство пред приватизираните предприятия възникват редица въпроси за решаване. Те са свързани, от една страна, с общите икономически условия за организация и развитие на националната икономика и от друга, със специфичните условия на организиране и управление на предприятията в отбранителната промишленост.

Постигането на целите, свързани с икономическото стабилизиране и развитие на предприятията в отбранителната промишленост, налага добро познаване на икономическите условия и техните изисквания, проявяващи своето въздействие чрез пазара и пазарния механизъм.

Приватизацията е сложен процес на прехвърляне на държавна и общинска собственост на частни физически и юридически лица. С разширяването на социалната база на приватизацията все повече се засилва потребността от разработки, информация и анализи в тази област. Ето защо са необходими познания не само за преките участници в приватизационните сделки, но и на всеки който следи процеса и се явява потенциален купувач.

За разкриването влиянието на процеса на приватизация върху работата на дружествата от Отбранителната промишленост е направен анализ на шест приватизирани предприятия: 

1.        “Механика и монтаж” ЕАД – произвежда детонатори, капсулни втулки, ръчни гранати и др., инструментално оборудване и др. Произвеждат се тръбни мебели за дома и офиса, резервни части за автомобили.

2.        “Оптикоелектрон” ЕАД – произвежда специализирани оптични и лазерни изделия, детайли и възли с военно и гражданско предназначение.

3.        “Бета” ЕАД – произвежда специална техника, подемно-транспортни, дървообработващи машини и газови апаратури, автомобилостроене, кари и възли за тях и др.

4.        “Пирел” ЕАДпроизводство и търговия с USW радиокомуникационни системи и оборудване, битово електронно и електрическо оборудване.

5.        “Самел – 90” ЕАД – произвежда РМ-радиостанции и системи, телефонна техника, свързочни комплекси, битова електроника и електротехника.

6.        “Арсенал” ЕАД – производство на стрелково оръжие: автомати (Калашников), пистолети (Макаров и Шипка), картечници (Калашников) и боеприпаси за тях, противотанкови установки, зенитни установки и боеприпаси за тях, ловно и спортно оръжие, капсули, барути, ловни патрони, металообработващи машини и обработващи центрове, пружини, инструменти, твърдосплавни машини и др.

В дипломната работа е направен опит да се анализират икономическите резултати на изследваните предприятия, което не претендира за изчерпателност поради секретността на данните. Основният източник на информация, по който е направен анализа е баланса, отчета за приходите и разходите и изпълнението на следприватизационната програма.

Като извод от направеният икономически анализ може да се каже, че  най-висока рентабилност и задоволителни икономическо състояние се наблюдава в дейността на “Самел-90” АД. Останалите предприятия в настоящия момент са във тежко финансово състояние и след тяхната приватизация работят по оздравителни програми.

В заключение на направения анализ в дипломната работа можем да обобщим, че по отношение на приватизираните предприятия е необходимо да се разработи цялостна програма, съдържаща стратегически и тактически решения и да се разработят дългосрочни планове за експлоатация и оценката.

 

 

 

ЛИТЕРАТУРА

 

 

1.        Аначкова, В., Чанкова, Л., Грозева, В., “Технология на приватизацията, в-к “Икономически живот”, бр. 43, 44 и 45, 1992 год.

2.        Гербер, Й., “Един от създателите на немската микроикономика на въоръжените сили”, Стопанство, С., 1997

3.        Иванов, Т. и кол., “Сигурност на балканите чрез прозрачност на националното отбранително планиране и бюджетиране”, изд. “Стопанство”, София, 1997

4.        Иванов, Т. и кол., “Балканска сигурност и реформа на въоръжените сили: икономически аспекти”, изд. “Стопанство”, С., 1999

5.        Иванов Т., и кол., ”Политически и икономически аспекти на присъединяването на България към НАТО”, изд. “Стопанство”, С., 2000

6.        Иванов Б. Приватизацията - масова, касова и общинска. С., 1997 г.

7.        Илиев Й . Преструктуриране на собствеността. С., 1999 г.

8.        Хоромв Г. Практически правни проблеми на приватизацията. С., 1008 г

9.        Цекова В . Всичко за касовата и масовата приватизация С., 1996 г.

10.   Цакова В . Приватизацията. Форми, методи, процедури. С , 1994 г. в. Иванов Т, Доклад - Политика за приватизация и преструктуриране на Отбранителната промишленост - състояние, перспективи, предизвикателства. П., 1998 г.

11.   Мандров И, Доклад - Същност и етапи на приватизационната процедура с дружествата от Отбранителната промишленост. П,, 1008 г.

12.   Николов Н . Доклад - Организационни проблеми в предприятията от Отбранителната промишленост в България след приватизация. П. 1096 г.

13.   Протокол № 13 от заседание на Министерски съвет С., 1998 г.

14.   Становище на Изп директор на АП относно: Преструктуриране и държавно участие в Отбранителната промишленост на Р България в условията на смяна на собствеността. С , 1998 г.

15.   Информационен бюлетин, месечно списание, издание на Агенцията за приватизация, изданията през 1999 - 2000 г.

16.   Закон за приватизация и следприватизационен контрол, 2002 г.

17.   В. “Капитал”, бр. 36, 10-16 ноември, 2001 г.

18.   Становище на МС за проведена кръгла маса на тема: “Състояние и перспективи на дружествата от военно - промишления сектор”, С., 2002

 

 

 

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

 

ДО

РЪКОВОДИТЕЛ КАТЕДРА

«НАЦИОНАЛНА И

Регионална сигурност»

УНСС - СОФИЯ

 

 

МОЛБА

 

От

МАРТИН МИЛЕТИЕВ

Студент, специалност “Икономика на отбраната и сигурността”, степен Бакалавър

 

 

Относно: РАЗРАБОТВАНЕ НА БАКАЛАВЪРСКА ТЕЗА

 

 

 

 

Предложение за съдържание на дипломна работа на тема: “Преструктуриране и приватизация на отбранителната промишленост”.

 

С уважение:

/М. Милетиев/

м. Януари 2002 г.



* §2 от Допълнителните разпоредби на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия


Търси за: приватизация | отбранителна промишленост | правен анализ | откриване приватизационна процедура | анализ рентабилността | програма преструктуриране

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker