Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

С. А. Д. А. Ценов Свищов

ДИПЛОМНА РАБОТА

Усъвършенстване на организацията на производствена дейност във “Винтехпром – Пазарджик” АД

 

Специалност: Финанси

Предмет: Финанси

2009

Съдържание

 

УВОД.. 3

I. ГЛАВА.. 5

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВЕНАТА ДЕЙНОСТ.. 5

1.1. Същност и форми на организацията на производство. 5

1.2. Форми на организацията на труда /същност и значение на производителността на труда/ 7

1.3. Пазар на труда и работна заплата. 13

1.4. Форми и системи на заплащане. 17

1.5. Нормиране на труда. 19

IІ. ГЛАВА.. 21

СЪСТОЯНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА.. 21

пРОИЗВОДСТВЕНАТА ДЕЙНОСТ НА ВИНТЕХПРОМ” - ПАЗАРджик АД.. 21

2.1. Организационно-икономическа характеристика на “Винтехпром” – Пазарджик АД   23

2.2. Финансово-икономическо състояние на “Винтехпром - Пазарджик” АД. 26

    2.3. Анализ на технологията на производството на вино. 31

2.4. Потребителски пазари и цени.. 35

2.5. Нормативна уредба. 37

IІІ. ГЛАВА.. 38

НАСОКИ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНАТА ДЕЙНОСТ НА “ВИНТЕХПРОМ - ПАЗАРДЖИК” АД.. 38

3.1. Основни стратегически цели за развитие на "Винтехпром - Пазарджик" АД   38

3.2. Перспективи за повишаване квалификацията на персонала. 40

3.3. Перспективи за повишаване на качеството и асортиментната структура. 42

3.4. Ресурсно осигуряване. 43

3.5. Перспективи за развитие чрез междуфирмено сътрудничество. 44

Изводи и препоръки.. 46

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.. 48

ПРИЛОЖЕНИЯ.. 49

ЛИТЕРАТУРА.. 52


УВОД

 

В условията на утвърждаване на принципите и налагане на изискванията на пазарното стопанство пред стопанските единици възникват редица въпроси за решаване. Те са свързани, от една страна, с общите икономически условия за организация и развитие на националната икономика и от друга, със специфичните условия на организиране и управление на икономическата дейност на самите стопански организации.

Постигането на целите, свързани с икономическото стабилизиране и развитие на стопанските единици, налага добро познаване на икономическите условия и техните изисквания, проявяващи своето въздействие чрез пазара и пазарния механизъм. За да се постигне това, всяко стопанско звено в своята производствена, организационно-управленска и стопанска дейност трябва да разработва и използва проект за усъвършенстване на организацията на производствената дейност. Чрез него се създават възможности да се разкрият връзките между различните стопански явления, резултатите и факторите, които ги обуславят.

Проектът за усъвършенстване на организацията на производствената дейност може да подпомага ръководството при търсене на нови възможности за развитие – вън и вътре във фирмата. Той е основно средство за периодични оценки на нейните ефективни действия в рамките на възможностите, които й предоставят ресурсите, с които разполага. Той може да даде отговор и на въпроса за инвестирането и за очакваните резултатите от него.

Лозарството е традиционен отрасъл в българската икономика. Значителна част от нашите лозови насаждения са в пределна възраст. Нови лозя в страната почти не се засаждат, а старите са занемарени и лошо управлявани. Лозята са пръснати по цялата територия на страната, предимно в райони, които не са особено подходящи за производство на качествено грозде. Някои сортове не отговарят на съвременното търсене на световните пазари. Проблемите в този сектор се задълбочават със забавяне на процесите по връщането на земята и провеждане на поземлената реформа в селското стопанство. Лозарството изпитва остра нужда от инвестиции, които да му осигурят по-голяма конкурентноспособност в бъдеще.

Лозаро-винарският сектор се нуждае от широко мащабно организационно преструктуриране, чиято реализация може да бъде осигурена единствено в условията на ясно формулирана и точно прилагана национална стратегия и политика. Разработването и приемането на такава национална стратегия на лозарството ще спре по-нататъшните процеси на регрес и ще гарантира постепенно възраждане и развитие. Разработването на стратегия означава изчерпателно определяне на комплекса от социално-икономически проблеми, които стоят пред българското лозарство и очертаване на макрорамката за провеждане на оздравителни мероприятия.

Целта на настоящата дипломна работа е да се направи анализ на производствената дейност на “Винпром – Пазарджик” АД по отделни елементи, да се разработят насоки за усъвършенстване на организацията на производство, да се запази съществуващото и да се разкрият нови възможности за конкурентно предимство и растеж на фирмата. Необходимо е да се разкрият специфичните характеристики на обкръжаващата среда, тенденциите и проблемите пред фирмата и да се направят съответните препоръки. За реализирането на поставените цели трябва да се решат следните задачи:

·        изясняване на теоретико-методологическите въпроси на организацията на производството;

·        провеждане на задълбочен анализ на състоянието на “Винпром”- Пазарджик ЕООД за периода 1997 – 1998 год. и да се разкрият нерешените проблеми;

·        проследяване на управленската дейност на “Винпром”- Пазарджик ЕООД;

·        разработване на възможните насоки за усъвършенстване на организацията на производствената дейност.

 


I. ГЛАВА

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРОИЗВОДСТВЕНАТА ДЕЙНОСТ

 

Съвременната структура на производство се характеризира с асортимента на предлаганата продукция, т.е. чрез произвеждане на конкурентна продукция и добри позиции на пазара за реализация. Предприятия позволяват по-пълно и по-ефективно да се използват трудовите ресурси, прилагат гъвкав режим на организация, съкращават сроковете за усвояване и откупуване на капиталовите вложения, осъществяват неголеми разходи за профилиране и препрофилиране на производството и други.

В понятието производствен процес се включват всички действия, свързани с прякото, непосредствено въздействие върху предметите на труда и всички други действия и процеси, които по косвен път съдействат за възпроизводството на определени материални блага. Организацията на производството представлява съвкупност от форми и методи за функциониране на всички производствени процеси и операции във времето и пространството. Тя установява оптимални съотношения между трите основни елементи на производствения процес - труд, средства на труда и предмети на труда, а така същи и между структурните елементи на производствения процес - фази, частични процеси и операции. 

 

1.1. Същност и форми на организацията на производство

 

В производствения процес участват три елемента - оръдия на труда, предмети на труда и жив труд. За да се осъществи процесът, елементите трябва да бъдат съгласувани, обвързани по време и място на действие, т.е. да бъдат организирани. Формата на организация на производствения процес е начин на обвързване на елементите му във времето и пространството. Чрез тях се определя количественото съотношение между оръдията на труда и обслужващите ги работници, както и разполагането в пространството и времето на действието им.

В исторически план развитието на формите на организация на производствения процес е следното: индивидуална, групова, поточна, предметна. Основен критерий, по които те се разграничават, е начинът на придвижване, на преместване на предметите на труда между отделните работни звена. В последните години като форма на организация на производствения процес се посочват гъвкавите производствени системи. Те не са само обособена форма на организация, а са също техника, технология и организация. Развитието на формите на организация производствения процес е в непосредствена зависимост от техническия прогрес, от универсалността и специализацията на техниката, от механизацията и автоматизацията й.

Посочените форми са във връзка с организационните типове производство. Те създават условия за ефективното приложение на една или друга форма на организация. Общо възприета е следната зависимост: единичния тип предполага индивидуална форма, серийният - групова и предметна, а масовият - поточна.

 

Проектиране на производствения процес във времето

Организацията на производствения процес по място и по време регулира движението на материалните, суровините, детайлите и изделията. Правилната организация на процесите изисква предварително да се определи продължителността на времето за изпълнението на всички частични процеси и операции, началото на изпълнението и моментът на завършване да са в съответствие с изискванията на основните принципи за организация на производствения процес да се установи в каква пропорционалност, паралелност, последователност и други ще се изпълняват във времето. Рационалната организация на производствения процес по време води до намаляване на неговата продължителност, продължителността на частичните процеси и операции и на целия производствен цикъл .

Производствен цикъл се нарича завършен ред от процеси по разработване на продукцията. Основна характеристика на цикъла е неговата продължителност.

Продължителността на производствения цикъл се нарича календарният период от началото до завършването на даден процес. Неговата продължителност включва и престоя на предмети на труда в други звена. Прието е към продължителността на всяка операция, изпълнявана в други звена, да се прибавя между цеховото изчакване.

 

Организиране на размера и движението на предметите на труда

Определянето на размерите на движението на предметите на труда става чрез намирането на оптимални величини на партидите. Трябва да се подберат тези показатели, които са жизненоважни за рационалното функциониране на предприятието, а именно:

·                Големината на партидата междинни продукти /суровини, детайли, възли/;

·                Размерът на незавършеното производство;

·                Размерите на запаси от предмети на труда, които ще осигурят равномерното и качествено протичане на производствения цикъл.

Партидата е такова количество едноименни детайли, което непрекъснато се обработва на всяка от операциите с еднократен разход на подготвително-заключително време.

На основата на големината на партидата се определят следните нормативи:

·                Периодичност - с решаващо значение в организирането на ритмично натоварване на оборудването;

·                Продължителност на цикъла на обработка - тя определя календарните нормативи за пускане или свършване на производството;

·                Нормативите на запаси, явяващи се най-важният фактор за обезпечаване на ритмична работа.

 

1.2. Форми на организацията на труда /същност и значение на производителността на труда/

 

Производителността на труда е един от най-важните показатели характеризиращи ефективността от използването на работната сила при осъществяване на производствено-стопанската дейност на фирмата. Тя отразява способността на човешкия труд да създава материални блага. Производителността на труда намира израз в ефективността на труда изразена в производствените продукти. При обосноваването на производствената програма се разкриват възможностите за нарастване на обема на произведената и реализираната продукция за сметка на увеличаването на производителността на труда.

Като икономическа категория производителността на труда характеризира плодотворността на работната сила да извежда за единица време определено количество продукция. Нарастването на производителността на труда се изразява в увеличаване количеството на произведената продукция за единица време или в намаленото количество работно време за производството на единица продукция.

Производителността на труда характеризира полезния ефект от труда. Полезният ефект от труда зависи какво от количеството на създадената от него потребителна стойност, така и от количеството на продукцията. В своята съвкупност те изразяват степента на удовлетворяване на обществените потребности или полезния ефект /печалбата/ от вложения труд, който е равен на произведеното количество труд, производителната сила на труда и качеството на труда.

Способността на труда да създава повече потребителски стойности за единица време намира израз в производителността на труда. Качеството на труда характеризира обществената зависимост на създадените потребителски стойности. Обобщената величина на полезния ефекти, т.е. неговата количествена и качествена страна, характеризира ефективността на труда. Необходимото работно време за производството на продукцията включва не само непосредствено изразходваното време в производствения процес, но и времето за производство на суровини, материали, възли, полуфабрикати и други, от които и с които се произвежда продукта.

Когато се говори за нарастване на производителността на труда се има предвид икономията на жив и минал /овеществен/ труд. Това налага въвеждането на икономическите категории:

Ø                     Индивидуална производителност на труда - има се предвид производителността на труда в отделната фирма и то както на жив, така и на овеществен труд. Следователно индивидуалната производителност на труда може да бъде по-малка или по-голяма от овеществената производителност на труда. Индивидуалната производителност на труда на онези фирми, които произвеждат основния дял от продукцията на определен вид производство е по-близо до обществената производителност на труда, докато тези на фирмите, които произвеждат по-незначителен дял е по-далеч от нея. Трудът във всички фирми е индивидуален, но в същото време той е и обществен до този размер, който обществото или пазара признава като необходим за производството на дадена продукция. Ето защо с нарастване на индивидуалната производителност в отделните фирми се повишава и обществената производителност.

Ø                     Обществена производителност на труда - определя се от средното обществено необходимо количество труд за производството на продукцията. Има се предвид разходът на жив и овеществен труд материализиран в машини, суровини и материали и то не само в рамките на отделната фирма, а и в цялата страна. Този съвкупен обществен труд се изразходва за производство на различни видове продукция. За всеки отделен вид продукция количеството му е определено. Следователно е установен разходът на обществен труд за единица продукция, с което се изразява обществената производителност на труда. На тази основа може да се прави сравнение между разходи на обществен труд, който се извършва в дадена страна за производството на единица продукция от даден вид и разходът на обществен труд в друга страна и да се установи различието или съвпадението на равнищата на обществена производителност на труда между тях.

 

Методи и показатели за измерване на производителността на труда

За всеки ръководител на дадена фирма е от съществено значение да разполага с методика, с която по всяко време да може да изчисли равнището на производителността на труда. Най-често индивидуалната производителност на труда се измерва с показателя "изработка на единица време".

Изработката бива няколко вида:

Ä                     Средно часова изработка - характеризира изразходваното време за непосредственото изпълнение на работата. Определя са като отношение между произведената продукция и отработените човеко часове. Върху нея оказват влияние техническото равнище на производството, организацията на труда, квалификацията и интензивността на работа на работниците;

Ä                     Средно дневна изработка - определя се за целия работен ден, независимо от загубите на работно време. Получава се като обемът на произведената продукция се раздели на отработените, за годината от всички работници, човеко дни. Върху този показател оказват влияние освен горепосочените фактори и измененията в използването на времето в една смяна;

Ä                     Средно месечна изработка - изчислява се като обемът на произведената продукция за месеца се раздели на броя работни дни;

Ä                     Средно годишна изработка - изчислява се като обемът на произведената продукция за месеца се раздели на броя работни дни;

Ä                     Средно годишна изработка - изчислява се като продукцията произведена за годината се раздели на средно годишната численост на персонала.

Производителността на труда е възможно да се изчисли и чрез изразходваното работно време за производство на продукцията, т.е. чрез показателя "трудоемкост на продукцията". Той е реципрочен на показателя "изработка". При използването и на двата показателя следва да се изберат измерител и обхват на извършените разходи за производство на съвкупния обем продукция. За оценката на обема на произведената продукция се прилагат следните методики:

f                           Натурален метод;

f                           Условно-натурален метод;

f                           Трудов метод;

f                           Стойностен метод.

Най-точно производителността на труда се характеризира с показателя произведена продукция в натурално изражение на един зает от персонала в отраслите на фирмите произвеждащи еднородна продукция. Затова прилагането на натуралното отчитане на продукцията при определяне на общия обем на производствено-стопанската дейност и производителността на труда е ограничено.

При използването на натуралния метод равнището на производителността на труда се определя като отношение на произведеното количество продукция, в натурални единици, за определен период от време и количеството на вложения труд.

В качеството на условно-натурален показател се избира един от профилиращите видове продукт, който се произвежда в най-голяма количество. При този метод даденият вид продукция се приема за единица и към нея чрез коефициенти се приравняват другите изделия по техните потребителни свойства. Условно-натуралните измерители могат да бъдат единица мощност, единица трудоемкост, единица конска сила, тон условно гориво и т.н.

При трудовия метод равнището на индивидуалната производителност на труда се определя чрез трудоемкостта на продукцията. Обемът на произвежданата продукция се определя в нормирано работно време, а производителността на труда - в нормочасове, чрез отношението обема продукция в нормочасове и отработеното време. Подходящ е за използване в отделните звена, цехове и работни места. Този метод се счита за най-точен при извършването на международни сравнения.

Стойностният метод е широко приложим и подходящ за приложение във всички отрасли и дейности. Основен проблем при неговото използване е избор на показател за стойностно измерване обема на продукцията. Най-подходящ е показателят продажби, а за цялостното обхващане дейността на фирмата - показателят обща продукция. Използва се също и показателят чиста продукция /добавено стойност, в която се включват начислените работни заплати и печалбата/. В национално равнище този показател е известен като национален доход. Сумата на националния доход падаща се на един зает в материалната сфера се счита за равнище на обществена производителност на труда.

 

Интензивност на труда и връзката й с производителността на труда

Производителността на труда трябва да се разграничава от интензивността на труда. Под интензивност на труда се разбира напрежението на разхода на физическа и умствена енергия при производството на материални и обществени блага. Когато се увеличи напрежението на труд, без да се променят средствата на труда се увеличава разходът на физическа и умствена енергия, което означава, че се повишава интензивността на труда. Нарасналият обем продукция е резултат на по-високия разход на труд, а растежът му е правопропорционален на растежа на вложения труд. Следователно стойността на единица продукция остава непроменена, тъй като пропорционално на нарасналия разход на труд се увеличава и количеството произведена продукция.

При производителността на труда е различно. Нарастването на обема продукция е резултат от въвеждането в производството на по-производителни машини, по-съвременна технология, по-добра организация, без да се повишава напрежението на работниците /интензивността на труда/. При тези условия при същия разход на труд се произвежда повече продукция, т.е. същият разход на труд е въплътен в повече продукция, а в единица продукция той намалява.

При увеличаване на интензивността нараства както обемът продукция, така и трудът, който го създава, а стойността на единица продукция не се променя.

При нарастването на производителността на труда обемът продукция се увеличава, но трудът с който се създава не нараства, а стойността на единица продукция намалява. Поради това всеки предприемач е заинтересован от повишаване на производителността на труда, тъй като тя води до повишаване на печалбата.

На всяка степен от развитието на икономиката съответства една средна интензивност на труда, при която се разглежда производителността на труда. С развитието на икономиката и с ускоряване на научно-техническия прогрес се увеличава както производителността на труда, така и интензивността на труда. Поради това интензивността на труда в една напреднала в икономическо отношение държава е по-висока от тази в една изостанала страна, наред с голямото различие между тях по отношение на производителността на труда.

Равнището на интензивност на труда се отразява косвено в трудовите норми с помощта на установената величина на работно време, т.е. единица обем нормируема работа с отчитане на конкретните условия на производство. Интензификацията на производството е в резултат от внедряване на нови технологии.

 

Фактори за повишаване на производителността на труда

Факторите оказващи влияние върху производителността на труда могат да се класифицират в следните основни групи:

M     Материално-технически - към тях се отнасят:

-  Съставът и техническото равнище на дълготрайните материални активи и тяхното използване;

-  Степента на механизация и автоматизация на производствените процеси;

-  Прогресивността и интензивността на производствените процеси;

-  Намаляване на материалоемкостта и енегроемкостта на единица продукция в резултат на внедряването на нови видове суровини и материали и енергийни източници;

-  Природно-климатичните условия, при които се осъществява производствения процес.

M     Организационни фактори:

-  Равнището на конкуренция, специализация, коопериране на производството, както и степента на неговата непрекъснатост;

-  Усъвършенстване управлението на производството, организацията на работните места и тяхното обслужване;

-  Съотношението между броя на заетите непосредствено в сферата на производството и сферата на услугите.

M     Социално-икономически фактори:

-  Изменение в състава на работната сила;

-  Повишаване на образованието, културно-техническото равнище и производствената квалификация на персонала, както и най-рационалното разпределение на трудовите ресурси;

-  Материалното и моралното стимулиране на труда;

-  Подобряване условията на труда.

Всеки един от посочените фактори оказва различно влияние върху изменението на производителността на труда. Най-голям положителен резултат се получава при тяхното съвкупно влияние.

Опитът на напредналите страни в производителността на труда показва, че дори по време на рецесии и икономически кризи, макар работодателите да са принудени да съкратят част от работната сила, те се стремят да запазят квалифицирания персонал, дори той да остава не напълно зает за определен период от време. Запазвайки ги след рецесията производителността на труда бързи ще се повиши без да се налага назначаване на нова квалифициране работна сила.

 

1.3. Пазар на труда и работна заплата

 

В условията на пазарна икономика съществуват различни видове пазари, един от които е пазарът на труда. Той е сфера на стокова размяна, в която се извършва продажба на работна сила, както и на капитал. Работната сила се проявява на пазара, тъй като нейния притежател, човекът, я предлага сам като свободен собственик. По такъв начин производителността на труда остава средство, чрез което частният труд се превръща в мястото, където стоката работна сила получава своята цена, т.е. тя е обект на покупко-продажба. Както всяка стока и тя има своя потребителска стойност, която намира израз в работната заплата. Цената на работната сила се формира в резултат на търсенето и предлагането на пазара на труда. За работната сила са характерни следните неща:

û                          Стойността на стоката работна сила се определя от стойността на стоките необходими за нейното възпроизводство и поддържане. Тази стойност се свежда към стойността на определена съвкупност от средства за живот;

û                          Специфично условие при определяне стойността на работната сила е постоянното й възобновяване, тъй като след определен период тя се изхабява и се изключва от пазара на труда. Това налага в цената й да се включват и средствата за живот, за образование и възпитание на децата;

û                          При формирането на цената на работна сила трябва да се включват и разходите за нейното обучение и квалификация. Те са различни за отделните видове и качество на работната сила, което налага и определено диференциране на нейната цена.

 

Функции на работната заплата

Разпределителна - опосредства субективното оценяване на резултатите от труда от страна на работодателя. Тя е важен елемент на обръщението, с което изпълнява преки разпределителни функции и влияе върху разпределителните отношения в обществото.

Социално-икономическа - тя е основен източник на средства за задоволяване на материалните и духовните потребности при възпроизводството на работната сила.

Материално-стимулираща - има решаваща роля за засилване личните интереси на всеки член от персонала към повишаване на производителността и ефективността на неговия труд. Тя стимулира персонала на фирмата за развитие и усъвършенстване на производството.

 

Видове работна заплата

Работната сила е стойностна категория и зависи от равнището и движението на цените на стоките и услугите. На тази основа се различават два вида работна заплата:

Номинална работна заплата - изразява паричната сума получена за извършена работа през определен период от време. Тя е в пряка зависимост от времето на работа /трудовия стаж/, извършваната работа, квалификацията, длъжността, външните правила за формиране на работната заплата и др. Това е заплата, която се получава по ведомост.

Реална работна заплата - отразява действителните потребности, които могат да бъдат задоволени с номиналната работна заплата. Тя е в пряка зависимост от номиналната работна заплата и индекса на цените на потребителските стоки.

Пазарът на труда също оказва влияние върху равнището и изменението на работната заплата чрез своите механизми. Сред тях на първо място е търсенето и предлагането. При един свободен пазар на труда цената на работната сила създава определено равновесие, което се променя според търсенето и предлагането. За предприемачите интерес представлява търсенето, тъй като то създава конкурентна среда, в която те намират необходимата им работна сила.

 

 

Търсене и предлагане на работна сила

Търсенето на работна сила има вторичен характер. Фирмите наемат работници, тъй като те са им необходими за производство на продукция и услуги, предназначени за пазара. Зависимостта между търсенето на продукта на труда и услугите на труда е пряка - ако продукцията не се продава, не се търси и дадения вид труд.

Промените в търсенето на работна сила са пряко зависими от промените на нейния продукт. Ако търсенето на дадения продукт е силно зависим от неговата цена, покачването й би намалило значително търсенето. Ниското търсене води до намаляване на продажбите, а това принуждава производителя да намали производството и да съкрати потреблението на работна сила. Ако търсенето на продукта не се променя пропорционално на растежа на неговата цена, по-високото заплащане на работната сила увеличава производствените разходи. Това увеличение се калкулира в цената на продукта без да доведе спад в продажбите. Поради това и търсенето на работна сила няма да се промени значително.

Промените в търсенето на даден вид труд зависи от това какъв е делът на работната заплата в производствените разходи. При едно механизирано и автоматизирано производство относителният дял на работната заплата в производствените разходи е малък. Във фирмите, където относителният дял на работната заплата е голям в производствените разходи, цената на продукцията нараства значително при нейното увеличение. В този случай цената на продукта ще се намали повече в сравнение с първия случай и ще се наблюдава по-голямо намаление на търсенето на работна сила. Колкото по-лесно работната сила би могла да бъде заместена с други производствени фактори, толкова по-зависимо би станало нейното търсене от цената й /работната заплата/.

В развитите индустриални държави трудът се заплаща високо. В резултат на това предприемачът при първа възможност заменя поскъпналия труд с друг фактор. Забелязва се тенденция към постоянен растеж на капиталовата интензивност на производството. В развиващите се страни внедряванията на нови технологии, които водят до икономии на труд са значително по-малки, тъй като той е относително по-евтин и заместването му с капитал не води до големи икономии за фирмите. Следователно колкото по-лесно е заместването на труд с капитал, толкова по-чувствително става търсенето на работна сила, а цената й, изразена чрез работната заплата, нараства или намалява според търсенето и предлагането, което води до тяхното балансиране.

Търсенето и предлагането не е единствен фактор за пазарно равновесие. Основна роля играе производството и по-точно промяната в неговия размер. При бърз спад на производството цената на работната сила също пада, поради намаляване броя на работните места.

Върху търсенето и предлагането на пазара на труда може да се влияе и отвън по определена програма - чрез структурен анализ на потреблението на работната сила и чрез насочване на квалификацията и преквалификацията.

На второ място може да се посочи преплитането на интересите на участниците на пазара на труда. Сред тях определено място заемат интересите на работодателите, които диктуват условията за наемане на работна сила като притежатели на средствата за производство. Интересът им предполага:

3                                   Използване на производствения капацитет, включително разкриване на нови работни места;

3                                   Наемане на работна сила при най-ниска работна заплата;

3                                   Минимизиране на капиталните вложения за подобряване условията на труд;

3                                   Отхвърляне на всякакви допълнителни и утежняващи условия по отношение гарантиране на работната заплата и др.

Определени интереси на пазара на труда има и държавата. Тя има интерес от такова групиране на интересите, което да осигурява нормално и ефективно функциониране на националната стопанства. За осъществяване на тази цел държавата управлява определени регулативни функции по отношение на пазара на труда:

·                           Създаване на условия за осъществяване на коректни конкурентни отношения;

·                           Санкциониране на всяка имитация на заетост на работните места;

·                           Ограничаване с икономически средства на тенденцията към уравниловка при заплащането;

·                           Създаване на условия за постигане на по-голяма мобилност;

·                           Използване на данъчната система за създаване на интерес у работодателите към разкриване на нови работни места и т.н.

Ролята на държавата се изразява само в използването на някои защитни механизми като:

û                          Определяне на минимална работна заплата;

û                          Определяне на минимална социална защита;

û                          Задължително санитарно-хигиенни норми;

û                          Подпомагане на пазара при търсене на работни места за безработни;

û                          Разкриване на нови работни места в страната и чужбина и т.н.

На трето място върху пазара на труда и работната заплата оказват влияние условията на труд. Наличието на работни места отговарящи на съвременните изисквания създава стремеж в предприемачите, независимо от икономическия им интерес, да извършват реорганизации, да подобряват условията на труд и престижността на фирмата.

Като компонент на работната сила важен фактор за нейната цена е професионално-квалификационната характеристика. Тя е важен фактор за качеството на среда.

 

1.4. Форми и системи на заплащане

 

Преди да се определи равнището на индивидуалната работна заплата трябва да се направят разчети на средствата за заплата. Техният размер зависи от:

Ä                        Начислените в себестойността на продукцията разходи за заплата на целия производствен персонал;

Ä                        Средствата за работна заплата на ръководителя и на другия персонал за управление на фирмата;

Ä                        Годишните възнаграждения на управителя и контролния съвет;

Ä                        Средствата за годишни премии и целеви награди и изплатените средства от резерва за заплати.

Средствата за работна заплата, които се включват в себестойността на продукцията се определят в съответствие с нормите и нормативите за разход на труд. Те се разработват въз основа на показателите, заложени в технологичните и техническите проекти. Формирането на работната заплата се определя от това как се измерва количеството на вложения труд. Съществуват две форми на заплащане на труда - повременна и сделна.

При повременната форма на работната заплата се определя чрез отработеното време. Използва се когато отчитането на индивидуалните разходи за труд е затруднено, установяването на норми за време и за изработка е нецелесъобразно и оценката на труд се извършва в зависимост от продължителността на отработеното време.

Сделната форма на работна заплата се определя от количеството произведена продукция и разценката за работна заплата на единица продукция.

Системите за работна заплата са съвкупност от показатели, норми, нормативи и правила за определяне резултатите от труда на персонала и съответстващата им работна заплата. Съществуват два механизма:

Оценъчен - служи за определяне резултатите от труда на заетите във фирмата.

Стимулиращ - служи за определяне на размера на работната заплата в зависимост от постигнатите крайни резултати на труда. Той включва нормативи за установяване размера на работната заплата в зависимост от критериите за оценка на резултатите от труда и правилата за определяне на индивидуалната работна заплата.

Основно предназначение на системите за работна заплата е да осигуряват:

Ø                        Обвързване на работната заплата с подготовката, квалификацията и непосредствените резултати от индивидуалния труд;

Ø                        Да създават лична материална заинтересованост от разкриване и реализиране на възможностите за икономично използване на ресурсите;

Ø                        За растеж на производителността на труда.

Различават се следните системи за заплащане на труда:

Обикновена повременна система - при нея равнището на работната заплата се определя само от количеството работно време без да се вземат под внимание постигнатите резултати по другите качествени показатели.

Повременно-премиална система - при нея работната заплата за отработеното време се получава и премия за постигнати добри резултати.

Обикновена сделна система /пряка система/ - работната заплата зависи от количеството и качеството на произведените изделия или от изпълнените производствени операции.

Сделно-премиална система - работната заплата се определя освен от количеството произведена продукция, също и от изпълнението на други количествени качествени показатели.

Сделно-прогресивна система - при нея резултатите от труда в рамките на установената трудова норма се заплащат по преки сделни разценки, а за продукцията над установените норми - по завишени сделни разценки. Прилага се за кратко време и при изключителни случаи.

Косвена сделна система - използва се за заплащане на труда на някои спомагателни работници. Работната заплата зависи от резултатите на труда и основните работници, които те обслужват.

Предприемачът сам управлява процеса на формиране на работната заплата на неговия персонал. Всичко това налага собственикът или наетия от него ръководител да осигурява икономическа изгода и да не води до изоставяне на обективно съществуващите противоречия между него и наетия персонал.

 

1.5. Нормиране на труда

 

Съществено значение за организацията на труда има нормирането на живия труд, който функционира при определени условия. Ефективността му е толкова по-висока, колкото по-подходящи са тези условия. Следователно всеки предприемач трябва да се стреми да създава такива условия, които да водят до повишаване на резултативността на този труд.

В нормирането на труда се кръстосват различни интереси - на персонала, на отделни негови групи и на предприемача - пречупени през проблемите на стимулирането на труда. Те се отразяват върху неговата производителност, а от там и върху ефективността му.

В зависимост от начините, по които се изразява разхода на жив труд се разработват различни норми:

Норма за време - количеството работно време необходимо за измерване на определена работа. Тя се установява при най-добри, за дадената фирма, организационни, технически и стопански условия с отчитане на натрупания производствен опит. Нормата се определя в часове, минути или секунди. Обменните качества зависят от величината на качеството на нормата на изработка, обслужване и численост. За определяне на нормата на време е необходимо да се установят видовете разходи на работна време, техническите величини за изпълнение на единица работа, което може да бъде операционен детайл, възел и др.

Норма за изработка - използва се в случаите, когато през цялото работно време се изпълнява една и съща повтаряща се работа или операции. Измерва се чрез обема работа, която трябва да се извърши за единица време. Нормата на изработка се определя като фондът на работно време през една смяна се раздели на нормата на време. Обратнопропорционалната зависимост между нормата на време и нормата на изработка се използва при извършване на корекции на трудовите норми. Едно от най-важните условия при коригиране на нормите е запазване равнището на работната заплата. Това става възможно в резултат на различната степен на изменение на нормата на време и нормата на изработка. Нормата на изработка се повишава в по-голяма степен, отколкото се намалява нормата на време. Нормата на изработка се изразява чрез количеството продукция, произведено за определен период от време.

Норма на обслужване - отчита броя на машините, работните места, квадратните метри площ и други, обслужвани от един работник или бригада за една смяна. За определяне нормата на обслужване трябва да се установи необходимото време за изпълнението на всяка функция по обслужването на една машина, едно работно място и др.

Норма за численост - тя обхваща съвкупния разход на труд за единица продукция извършена работа или услуга. При определяне нормата на численост трябва да се има предвид режима на работа на фирмата.

За нормиране на труда на ръководителите и специалистите, изпълняващи управленски функции освен различните видове норми се определя и норма на управляемост, т.е. оптимален брой работници или структурни единици, които са представени на ръководителя за управление. Използва се, когато е нецелесъобразно използването на нормата за време.


IІ. ГЛАВА

СЪСТОЯНИЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА

пРОИЗВОДСТВЕНАТА ДЕЙНОСТ НА ВИНТЕХПРОМ” - ПАЗАРджик АД

 

Лозята в България са национално богатство, което обслужва националните икономически интереси и което трябва да се съхрани, независимо от трудностите, които изпитва цялата страна в условията на преход. Възстановяването на лозарството не е лека задача и поради особеностите на отглеждане на лозята изисква сравнително дълъг период на реализация. С оглед на общата икономическа ситуация в ЕС, в периода преди присъединяването ни към Общността е необходимо да бъдат реализирани всички мероприятия по възстановяване и развитие на сектора за използване на целия лозарски потенциал. В рамките на националната стратегия трябва да се определят и гарантират подходящи место растения на лозята, засаждане на конкурентни и качествени сортове грозде в добро фитосанитарно състояние, дефиниране на пазарните приоритети за нашите вина по страни и видове, определяне на механизми за стимулиране отглеждането на лозя и системи за кредитиране и финансиране, мерки за подобряване на производителността и качеството, чрез система за обучение на кадрите и осигуряване на специализирани земеделски услуги.

В условията на либерален пазар държавата трябва да играе не само регулираща роля, но и да съдейства за подготовката и реализацията на комплекса от оздравителни мерки чрез приемане и провеждане на цялостна и обоснована стратегия на развитието.

Характеристиката на отрасъла е необходимо да се направи, за да може по-точно да се оценят комплексните възможности за усъвършенстване на организацията на производствената дейност.

Винарската промишленост е отрасъл, в който се включва -  изкупуване на грозде, преработка на вино и високоалкохолни напитки, търговия на вътрешния и външния пазар с вина и спиртни напитки.

Периодът 1995-1998 год. се характеризира с преструктуриране на държавната собственост. От функциониращите 45 дружества, 50 от тях са приватизирани над 70%, ликвидирани са 4 дружества, в несъстоятелност са обявени 4 броя. Открита е процедура за приватизация на останалите дружества.

За нашата страна лозаро-винарският отрасъл има значението на интензивен, експортно насочен и структуро-определящ  за икономиката ни отрасъл.

В близкото минало площите заети с лозя достигнаха значителен обем като в периода 1966-1970 година заеха 2028 хил.дка., в това число винени лозя – 1900 хил.дка.

В резултат на погрешна държавна политика в селското стопанство, в лозарството започна да се чувства липса на мотивация за производство на грозде и особено за производство на качествено грозде.

В последвалите години неуредените въпроси със собствеността на земята продължи с неотслабваща сила влошаването на състоянието на лозарството.

В сравнение с 1968 година, която е върхова за българското лозарство, общата площ на лозята е намаляла с 55 до 60%. Площта заета с винени лозя през 1997 год. По данни на НСИ е 939,9 хил.дка. и е намаляла с 34,65% спрямо 1990 год. През 1998 год. има известно увеличение на лозовите площи до 997 хил.дка., главно за сметка на положените грижи от собствениците след реституцията на земята.

Възрастовата структура на лозовите насаждения е крайно неблагоприятна. Около 35% от лозята са с възраст над 20 години, 28% са тези от 15 до 20 години, 22% от 10 до 15 години, 13% от 5 до 10 години. Съществуващите лозя са с висока степен на проределеност – над 30%, при 16,5% през 1978 год.

Всичко това, включително и липсата на системни агротехнически и санитарни грижи за лозята доведе до недостатъчна, некачествена и скъпа суровина за винарството, което го прави неконкурентноспособно за външните пазари.

Винарската промишленост в България се влияе от следните свързани групи фактори:

·                                                предлагане на вино и високоалкохолни напитки - състояние на лозарството и дейностите съпътстващи добива на грозде, процесите на изкупуване на гроздето, цената и качеството и др.;

·                                                потребление на винарски продукти;

·                                                състояние и капацитет на преработвателната промишленост - обем, качество и асортимент на предлаганите продукти;

·                                                наличие на конкуренция и платежоспособно търсене.


2.1. Организационно-икономическа характеристика на “Винтехпром” – Пазарджик АД

 

Град Пазарджик се намира в Горнотракийската низина, разположен на левия бряг на река Марица с население 100 000 души.

Основан е преди 3 000 години от племето Беси и тракийското му име е Беса нара. С развитието на търговията занаятите, градът се превръща в пазарен център, откъдето получава и сегашното си име.

В западната част на региона силно е развито лозарството.

Съчетанието от хълмисти терени с южно и югоизточно изложение и почвено-климатичните условия благоприятстват за отглеждането на редица винени сортове. Специфични за района са старите местни сортове – “Мавруд” и “Памид” и добре приспособилите се френски сортове “Мерло” и “Каберне совигньон”. От белите сортове са разпространени – “Рикат“, “Лимят”, “Мускат отонел” и редица десертни сортове. Благодарение на добрите геологични условия и богати традиции в лозарството и винарството, предавани от поколение на поколение   от дълбока древност, всички тези сортове развиват характерните си качества.

Преди създаването на Българския Държавен Спиртен Монопол през 1947 год. винарството в района е било дребно и разпокъсано. В града са съществували 13 винарски фирми с годишно производство от 200 хектолитра до 2 000 хектолитра. Използвани са примитивни винарски техники и ръчен труд. През 1947 год. се формира фирма “Винпром” Пазарджик като поделение на ДСО “Винпром”. През 1959 год. се обединява с “Септември’ и започва изграждането на изба в гр. Пазарджик, която е завършена през 1963 год. През 1976 год. се отделя със статут, на обединение НПЛВК, гр. Септември с изби Ветрен, Виноградец, Калугерово, Церово, Септември и Пещера. През 80-те години се обединяват четири предприятия: Държавни в гр. Пазарджик и Пещера, Общинско в гр. Септември и Кооперативно в с. Ветрен. През 1990 год. с решение № 276 от 11.12.1990 год. се образува държавна фирма “Винтехпром” /решение по гражданско дело 2572/ 90 г./. С разпореждане на МС № 54 от 19.12.1991 год. до “Винтехпром” става ЕООД – регистрирано в Окръжен съд гр. Пазарджик с решение № 1043 от 16.03.1992 год.

От 1954 г. до 1956 год. се изгражда избата в с. Калугерово в местността “Долни линове”, притежава парокотелно, кантар, РМЦ, дърводелска работилница, трафопост, битова сграда от 1956 год. Помпена станция 1960 г., пречиствателна станция и дестилатор от 1993 год., винофикатори 12 броя /”Универсал”/, метални танкери от 1977 год., водоем – 1975 год., дестилационна колона НМ-2000 от 1978 год. Общ капацитет 8,5 млн. литра /155 бр. ж. р-ри и 23 л. бъчви/. Площ 47 150 кв. м.

Избата в с. Церово е на площ 8 820 кв. м. – от 1948 год. Капацитет – 2 млн. л. /96 ж.р-ри и 9 л. бъчви/, 2 метални танкера от 1978 год., кантар.

Избата в гр. Пазарджик е построена на площ от 31 500 кв. м. /158 ж. р-ри, 7 броя танкери, 50 лагерни бъчви, 15 железни съда/.

Съвременната фирма “Винтехпром” ЕООД е изградена от 3-те поделения: депозитна изба гр. Пазарджик и производствени изби в с. Калугерово и с. Церово. Общ капацитет 16,5 млн. л.

В поделение Пазарджик, фирмата разполага и с две бутилирани линии. Линия “NIKOMAC” – Италия, с производителност 6 000 бутилки на час за топло бутилиране и линия “BERTOLASO” за студено стерилно бутилиране, с производителност до 2 000 бутилки на час.

Фирмата има традиции в производството на висококачествени червени вина: “Мавруд”, “Мерло”, “Каберне совигньон”, “Калугеровско”, “Старо Пазарджишко”, “Памид”, и др. От белите вина се произвеждат “Мискет”, “Рикат”, “Алиготе” и др. Високо алкохолни напитки – ракии, водка, джин, мастика, мента и бренди.

Вината са известни на пазарите в Швейцария, Австрия, Финландия, Канада, Япония, Англия и др.

В момента структурата на бранша е изградена изцяло на доброволен принцип, чрез обединяване на винопроизводителите в сдружения и асоциации. Във всички региони на страната действат местни сдружения, които основно се занимават с обсъждане на ценовата политика при изкупуване на гроздето. Част от тези сдружения са много добре организирани и имат значителен опит.

Възрастта и урегулираният производствен процес предопределят и тромавата организационна структура, която затормозява вземането на бързи и оптимални за системата решения.

Организационната структура на "Винтехпром - Пазарджик" АД е функционална. При прилагането на тази структура се извеждат две основни функции - пласмент и производство, които се извършват от две обособени структурни звена, които действат на всички равнища в предприятието. Останалите функции - финанси, персонал и други се осъществяват от централното звено на "Винтехпром - Пазарджик" АД.

Функционалната структура способства за активното включване на висшето ръководство в управлението на дейността. Тя създава подходящи условия за контрол върху маркетинговата дейност, ефективността на производството и качеството на продукцията, което допринася за повишаване конкурентноспособността на предприятието.

Прилагането на функционалната структура във "Винтехпром - Пазарджик" АД е свързано с висока степен на централизация и значителен персонал в централата на предприятието. Централизацията ограничава гъвкавостта на маркетинговите и производствените звена на съществуващите и особено при навлизане на нови пазари.

Структурата на управление е представена в следната схема:

 

 

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ

 

 
  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Системата за възнаграждение и контрол е формализирана. Прилага се повременна система на заплащане.

Квалификационното равнище на работещите в “Млечна Промишленост - Пазарджик” АД е представена в три образователни степени: висше, средно и основно. Професионалната подготовка на мениджърите и работниците е недостатъчна, голям е относителния дял на мениджъри от средно равнище със средно неспециално образование - 20%, а относителния дял на работниците със средно неспециално е над 51%. Значителен е делът на работниците с основно образование - 15%.

 

Професионална подготовка на мениджърите и работниците във "Винтехпром - Пазарджик" АД

 

МЕНИДЖЪРИ

Висше образование

Средно образование

Основно

 

Специално

Близко до специал.

 

Друго

 

Специално

Близко до специал.

 

Друго

 

11%

28%

26%

6%

9%

20%

-

 

 

РАБОТНИЦИ

Висше Образование

Средно образование

Основно

 

Специално

Близко до специал.

 

Друго

 

Специално

Близко до специал.

 

Друго

 

7%

5%

8%

8%

6%

51%

15%

 

2.2. Финансово-икономическо състояние на “Винтехпром - Пазарджик” АД.

 

Необходимо е да се направи анализ на финансовото състояние на акционерното дружество с цел по-пълното и точно оценяване на състоянието и перспективите за усъвършенстване на организацията на производствената дейност на предприятието. 

Предприятието "Винпром” – Пазарджик АД е създадено през 1947 год. с решение на Министерски съвет. През 1997 год. е преобразувано в Акционерно дружество, като е извършена приватизация - 25% държавно участие и 75% от касова приватизация. Основният капитал по съдебно решение на дружеството е 79 хил. лв. Броят на заетите към 01.05.1999 год. е 198 души.

Дружеството се занимава с производство на средно и високоалкохолни напитки. През периода 1997-1999-полугодие развитието на дружеството е било подложено на въздействието на следните по-важни фактори:

· ръст в производството на вино;

· увеличаване на относителния дял на изкупеното грозде за преработка;

· намаляване вътрешното пазарно потребление.

Анализът е базиран на официална информация, предоставена от НСИ и Министерство на промишлеността за следните периоди: 1997 г., 1998 г., 1999-полугодие.

 

Анализ на активите

След 1992 год. до края на 1997 год. ДМА в дружеството не са актуализирани при над 30-кратно увеличение на цените на стоките за крайното потребление. На тази база след 1992 год. са начислявани амортизации под 2%, което е довело до процес на декапитализация на активите. Поради минималните амортизации дружеството не успя да акумулира свободни пари за възстановяване на оборудването и реализират нови инвестиции. Особено силно липсата на инвестиции се е отразила и на разходите за научни изследвания и разработката на нови продукти и технологии.

След провеждането на касовата приватизацията през 1997 год. и пускането в обръщение на акции, дружеството преминава в частна собственост. Новите акционери са вложили парични средства в обръщение и това е довело до подобряване на материалната база на предприятието.

 

Структура на актива

 

1997 год.

1998 год.

1999-полугодие

Дълготрайни активи

73,60%

65,20%

63,24%

Краткотрайни активи

26,40%

34,80%

36,76%

ОБЩО

100,00%

100,00%

100,00%

 

За анализирания период структурното съотношение дълготрайни/краткотрайни активи бележи значително изменение. Причината за тази тенденция е от една страна липса на достатъчна по обем ревалоризация за дълготрайните активи, а от друга – значителна инфлация и ръст в номинално изражение на основните компоненти на краткотрайните активи.

В структурата на дълготрайните активи основно място заемат дълготрайните материални активи – над 99% от общите дълготрайни активи. “Винтехпром - Пазарджик” АД притежава в символичен размер дълготрайни финансови нематериални активи. Въпреки че произвежда уникален продукт, дружеството не разполага със съответни патенти за технология и производство, които да намерят отражение като нематериален актив.

Дълготрайните материални активи са основна част от дълготрайните активи. В структурата на ДМА основно значение има: сгради, земи, машини и съоръжения. Основният дял на другите ДМА и разходите за тяхното придобиване е незначителен.

 

Краткотрайни активи

За анализирания период относителният дял на краткотрайните активи в рамките на общите активи непрекъснато нараства. Това нарастване е свързано с инфлационните процеси и завишения на стойността на материалните запаси и вземанията.

В структурно отношение в рамките на краткотрайните активи най-висок е относителният дял на материалните запаси, следван от вземанията и финансовите средства.

 
Структура на краткотрайните активи

 

1997 год.

1998 год.

1999-полугодие

Материални запаси

67,80%

73,30%

75,90%

Вземания

24,70%

19,70%

21,70%

Финансови средства

7,40%

6,7%

1,90%

Раз х. за бъдещи периоди

0,10%

0,30%

0,50%

ОБЩО

100,00%

100,00%

100,00%

 

В абсолютно изражение краткотрайните активи растат, но това нарастване е свързано с инфлационните процеси. В сравнение с края на 1998 год. към средата на 1999 год. в абсолютно изражение краткотрайните активи са нараснали. Това се дължи основно на растежа на материалните запаси и на вземанията. Структурата на материалите запаси във “Винтехпром - Пазарджик” АД се определя от спецификата на конкретното производство. Основна част от матералните запаси представлява готовата продукция.

 


Структура на материалните запаси

 

1997 год.

1998 год.

1999-полугодие

Материали

9,70%

9,80%

9,10%

Незавършено производство

0%

0%

0%

Продукция

82,40%

83,20%

88,60%

Стоки и амбалаж

7,9%

7%

2,30%

Изплатени стоки

0%

0%

0%

ОБЩО

100,00%

100,00%

100,00%

 

В абсолютно изражение в сравнение с края на 1998 год. към полугодието на 1999 год. материалните запаси са нарастнали. Това нарастване се дължи изключително на завишението в абсолютно изражение на готовата продукция. Влошаването на търговските условия по отношения на продажбите намира най-директна илюстрация във връзка с показателя за среден срок в дни за събиране на вземанията.

 

Среден срок на събиране на вземанията – в дни

40.0

 

35.0

 

30.0

 

25.0

 

20.0

 

15.0

 

10.0

 

 5.0

 

 0.0

 

 

 

 
 

 

 

 

 

 


                   

 

          1997                          1998                  1999-полугодие

                       

Среден срок за събиране на вземанията

 

Анализ на пасивите

Измененията в абсолютния размер на пасивите за анализирания период са в посока на неколкократно увеличение. В края на 1998 год. спрямо края на 1997 год. сумата на пасива нараства. Динамиката на това нарастване се определя основно от нарастване на привлечения капитал и по специално на задълженията, като и на преоценъчните резерви в резултат на револоверизацията на ДМА.

 

 

Структура на капитала

 

1997 год.

1998 год.

1999-полугодие

Собствен капитал

47,54%

50,80%

53,67%

Привлечен капитал

52,46%

49,20%

46,33%

Приходи за бъдещи периоди

 

0%

 

0%

 

0%

ОБЩО

100,00%

100,00%

100,00%

 

Структурата на пасивите за анализирания период търпи значителни изменения. Особено значими са структурните различия за 1997 год. Като относителен дял привлеченият капитал превишава собствения капитал през 1997 год.

 

Анализ на приходите и разходите

За анализирания период общите приходи на “Винтехпром - Пазарджик” АД бележи тенденция на непрекъснато нарастване. Особено значимо е това нарастване през 1998 год., когато общите приходи са нараснали спрямо 1997 год. близо 3 пъти. Това се дължи значително на инфлационните процеси в предходните години. В структурно отношение над 90% от приходите се формират от дейността и по-специално от приходите от продажби.

 

Структура на приходите

 

ПРИХОДИ

1997 год.

1998 год.

1999-полугодие

Приходи от дейността

90,54%

90,43%

95,85%

Финансови приходи

8,00%

6,71%

3,75%

Извънредни приходи

1,46%

2,86%

0,40%

ОБЩО

100,00%

100,00%

100,00%

 

Резкият скок на изкупните цени на гроздето през анализирания период се дължи на нестабилната икономическа обстановка, наличието на дефицит на суровина, както и поради нарастването на цените на средствата за производство.

В структурата на разходите основно място заемат разходите за суровини и материали над 80% от общите разходи. На второ място се нареждат разходите за персонал – труд и социални осигуровки. Тези разходи варират в рамките на 10% от общите разходи. На следващо място са разходите за амортизации в рамките на 3% от общите разходи. Останалите видове разходи – извънредни и други, заемат незначителен дял в общите разходи.

 

Рентабилност на приходите от продажби

Коефициентите за рентабилност на приходите от продажби съпоставят отделните видове финансов резултат с нетните приходи от продажби.

 

Рентабилност на нетните приходи от продажби

 

7,00%

6,00%

5,00%

4,00%

3,00%

2,00%

1,00%

0,00%

-1,00%

-2,00%

 

                                                6,40%       

          5,02%                                          5,56%

        

 

 

                                                                            2,94%

                      1,60%                                                                        1,89%

                                                                                                                   1,68%  

                                                                                                                               1,11%

 

                     1

                                                                 2                                                 3    

                                            -1,56%

 
                       

 ,02

 

 

 

 

 

 

 


                               година

 


оперативна рентабилност

 


брутна рентабилност

 

нетна рентабилност

 

2.3. Анализ на технологията на производството на вино

 

Виното се отнася към тази стокова група продоволствени стоки, които се използват от човека не като храна, а главно поради специфичните им вкусови и ароматични свойства или поради физиологичната им активност.

Към алкохолните напитки се отнасят напитките, съдържащи етилов алкохол, който до голяма степен определя характерните им вкусови свойства и им придава определена физиологична активност. Употребата на алкохолни напитки е вредна привичка, тъй като етиловият алкохол по същество е отрова.

Според съдържанието на алкохол разпространените у нас алкохолни напитки могат да се разделят на три групи:

Þ            Високоалкохолни;

Þ            средноалкохолни – вината;

Þ            нискоалкохолни.

Виното е алкохолна напитка, получена чрез алкохолна ферментация на гроздова мъст /смачкано грозде/, както и на мъст от други плодове /малини, касис и др./. За производството на вино се използват винени сортове, които има повече сок и натрупват повече захари и киселини. Според цвета им вината се делят на бели, червени и розови. Според това, дали са произведени само от един сорт или чрез комбиниране на различни сортове, вината биват: сортови и купажни.

По съдържание на захар вината се делят на:

¨             Сухи;

¨             Полусухи;

¨             Полусладки;

¨             Сладки.

Според някои особености на технологията на производството им вината се делят на три основни категории:

·                            Трапезни;

·                            Десертни;

·                            Естествено пенливи.

Трапезни вина – те са най-масово произвежданите вина. Главната им особеност е, че са получени само чрез ферментация, без съществена допълнителна обработка. Алкохолното им съдържание е от 9 до 12 об.%. Най-често биват сухи /несъдържащи захар/, но се произвеждат и полусухи със съдържание на захар от 0,5 до 3%. От своя страна трапезните вина се подразделят на:

-                            обикновени, които се означават като “Бяло вино”, “Розово вино” и “Червено вино”, без посочване на сорта и произхода;

-                            висококачествени, които са с контролирано наименование за произход /”Карловски мискет”, “Механджийско”, “Тамянка” и др./.

Десертни вина – те се характеризират с по-високи съдържание на захар (до 22%) и алкохол (до 20 об.%). За производството им се предпочита презряло грозде с висока захарност. Най-често се получават от частично ферментирала гроздова мъст, към която се добавят определено количествено ректифициран спирт за спиране на по-нататъшната ферментация. Те могат да се приготвят и от висококачествено вино с прибавката на гроздов концентрат и ректифициран спирт. Всяко десертно вино се произвежда по специално установена технология. От белите десертни вина по-известни са марките: “Варна”, “Бисер”, “Славянска” и др., а от червените – “Поморие”, “Рубин”, “Търново” и др.

Естествено пенливи вина – те са естествено наситени въглероден двуокис вина, който им придава пенливост и характерен приятно резлив вкус. За първи път са били получени към средата на XVII в. във френската област Шампан. Насищането на виното с въгледвуокис става чрез провеждане на вторична ферментация в херметично затворени съдове. Според съдържанието на захар пенливите вина биват пет типа:

-                            брют /много сухи/  - със съдържание на захар до 0,4%;

-                            сухи – със съдържание на захар над 0,4 до 3,5%;

-                            полусухи – със съдържание на захар над 3,5 до 5,5%;

-                            полусладки – със съдържание на захар над 5,5 до 8%;

-                            сладки – със съдържание на захар над 8%.

Най- разпространени са сухите и полусухите естествено пенливи вина. Според цвета им всички вина биват:

ü                              бели;

ü                              розови;

ü                              червени.

Алкохолното съдържание на пенливите вина е най-често в пределите от 10,5 до 12 об.%.

 

Сортова структура на виненото грозде във "Винтехпром - Пазарджик" АД

Сортовата структура на преработваното грозде за бели вина се определя от следните четири сорта: Ракацители, Мискет червен, Димят и Мускат отонел. Техният относителен дял за периода 1993-1997 год. е между 72-78%. От тези сортове могат да се произвеждат качествени вина, с които дружеството може да бъде конкурентноспособна на световните пазари. Делът на благородните и реномирани сортове – Шардоне, Совигньон БАН, Траминер и Ризлинг е под 20%.

Значително по-благоприятна е структурата на преработваното червено грозде. Най-голям е делът на престижните и търсени сортове Каберне совигньон и Мерло – между 55 и 74% за последните години.

Статистиката отчита средногодишна консумация на вино в рамките на 20 до 22 литра на глава от населението.

За да може “Винтехпром – Пазарджик” АД за своите вина нови, по-добри ценови категории, трябва да предложи и нови категории качествени вина, отговарящи на европейската правна регламентация.

 

Производство на червени вина с различни типове винификатори.

Съвременните винификатори с периодично действие са предназначени за производство на червени вина при мацерация на твърдата фракция в течна фаза. Ферментационният процес протича при многократна рециркулация на течната фаза през шапката на джибри.Във винификаторите с принудителна рециркулация тези процеси са автоматизирани чрез предавателно програмиране.

Винификаторът е предназначен за механизирано производство на червени трапезни вина чрез интензифициране на екстракционните процеси посредством спонтанно циклично обливане на шапката от образувания при ферментацията въглероден двуокис.

Пълненето на винификаторите с гроздова каша започва, след като се провери дали всички кранове и люкове са добре затворени. Предварително се проверяват и почистват от полепналите твърди частици и гумените уплътнения на лаковете с цел осигуряване хармоничност на затварянето.

Пълненето на всеки цикъл започва с вкарването на активна закваса в количество около 10% от обема на винификатора. Обикновено се взема от бурно ферментиращия стоманобетонен резервоар или друг винификатор, като преди това се извършва технохимичен и микробиологичен контрол. След това през горния люк се вкарва ронканата /без чепки/ гроздова каша. Пълненето трябва да става бързо – за не повече от 2 - 3h.

Ферментационният и екстракционните процеси започват успоредно с пълненето. По този начин не по-късно от 3 – 4h. след напълването се формира шапката на джибрите. След това технологът предприема мерки за подходящо регулиране на екстракционните процеси.

 

Контрол на технологичния процес

Поради интензивността на протичането, ходът на ферментационния процес се контролира денонощно чрез вземане на средни проби през 4h. Следи се изменението на температурата, относителната плътност, цветът и вкусът на виноматериала.

Следи се ферментационната температура да не надвиши 30*С. В случай, че тя се увеличи над тази стойност, се вземат мерки за охлаждане на виноматериала чрез наличните в избата съоръжения. Контролът по технологичния процес обхваща главно промените във ферментационната температура, изменението на относителната плътност на виноматериала, интензивността на обагрянето, органолептичните качества на излизащото от инсталацията вино, летливата киселинност и микрофлората.

Пробите се взимат чрез пробните кранове от 3 точки по височина на винификатора – долу /непосредствено под входа на гроздовата каша в инсталацията/, по средата и горе /непосредствено под шапката/.

При нормални метеорологични условия през есента температурата в средния и горния сектор на винификатора се поддържа в границите 27 – 30°С. При повишаването й над 30°С се спира подаването на гроздова каша и се извършва охлаждане на течната фаза чрез рециклирането й през тръбния оросителен охладител. С помощта на помпа виното се засмуква от долната част на вътрешния резервоар и през охладителя постъпва в зоната на шапката. По този начин се извършва и рециркулация на течността при оросяване на шапката с цел извличане на повече багрилна материя.

 

2.4. Потребителски пазари и цени

 

Около 85% от произвежданите вина от “Винтехпром” Пазарджик АД са с експортна насоченост. Останалите произведени количества се реализират на вътрешния пазар, което е малко в сравнение с развитите европейски страни-производителки на вина. Това е поради ниската покупателна способност на населението от една страна и с голямото количество вина произвеждани при домашни условия.

Успешната реализация на вината от “Винтехпром – Пазарджик” АД зависи от два основни фактора:

-                                 качество и автентичност на виното;

-                                 успешен маркетинг.

Износът на вината на “Винтехпром – Пазарджик” АД може да се раздели на две основни направления:

-                                 Европейски съюз;

-                                 Източни пазари.

Извън тези пазари, интерес представляват тези в САЩ, Канада и Япония. Пазарите в Европейския съюз се характеризират с платежоспособност на клиентите и висока култура на консумация на вино.

Източните пазари са традиционни пазари на дружеството в продължение много години, вината са добре познати и имат известен авторитет. Особено важен е пазарът в Русия и другите страни от бившия Съветски съюз. Този пазар поема значителни количества евтини трапезни вина, които трудно биха се реализирали другаде.

Данните за цените на българските вина на най-реномираните световни пазари показват, че те се намират в най-ниските ценови категории.

При незавидното състояние на лозаро-винарския отрасъл в момента, не е по силите на отделните винарски фирми да променят съществено цената на продаваното вино, поради острата конкуренция не само на европейските винарски страни, но и на агресивния маркетинг и реклама на вината от “Новия свят” /Австралия, Чили, Аржентина, САЩ, ЮАР и др./

Наблюдаваната стабилизация на основните микроикономически показатели от средата на 1997 год. е оказало положително въздействие върху производството на алкохолни продукти. Увеличението на доходите от средата на 1997 год. стимулира потреблението и е предпоставка за понататъшното му нарастване.

Географски и демографски фактори - Направени са характеристика на географските и демографските фактори, които оказват влияние върху потребителните на алкохолни напитки. Потребителският пазар на алкохолни напитки се състои предимно от купувачи, които в своите домакинства имат потребности от тях. Но при днешните покупателни възможности на потребителите, те трябва да притежават и необходимата покупателна сила.

В зависимост от географските характеристики, потребителите на алкохолни напитки основно се разделят на живущи в градове и живущи в села. Характерното за потребителите в градовете е, че имат по-голяма възможност за избор на различни видове продукти.

На база на демографските характеристики, като възраст, пол, раса, етничност, не влияят върху взимането на решение за покупка наалкохолни напитки, защото те са необходимост за човека. От основно значение за покупката са: доходите на населението в района. В настоящия момент има голяма разлика в цените на предлаганите на пазара напитки, което предполага, че потребителите ще се спрат на този вид, който може да си позволи със своите доходи. Характерно е правилото, че високата цена предполага високо качество, но по отношение на винените продукти съществуват строго определени изисквания и стандартизация, което доказва, че не цената определя качеството при този вид продукт. Така, че доходите на потребителите на млечни продукти им позволяват да проявят своя избор спрямо марката.

Фирмите представляват един сравнително голям сегмент от купувачите. При своето участие на пазара, те се ръководят основно от мотива: извличане на печалба – алкохолните напитки са продукт, който със сигурност ще бъде пласиран; има постоянни потребители, които са сигурни клиенти на фирмата.

 

2.5. Нормативна уредба

 

Съществуващата в момента нормативна уредба – Закон за виното от 1978 год., действащите БДС и някои наредби, не изпълняват високите изисквания на ЕС за качествени вина.

Законопроектът за виното и спиртните напитки, който е одобрен Министерски съвет и предстои да бъде внесен за разглеждане в Парламента, установява стриктни критерии за разграничаване на трапезните и качествените вина. Приемането му ще издигне авторитета на българските вина на капризните западни пазари и ще даде възможност на “Винтехпром – Пазарджик” АД да води политика за повишаване на експортните си цени.

За издигане на равнището на лозаро-винарския бранш и на “Винтехпром – Пазарджик” АД и на нивото на най-добрите европейски и световни винарски фирми е необходима държавна политика, насочена към създаване на необходимите икономически, социални и юридически предпоставки за развитието на отрасъла.


IІІ. ГЛАВА

НАСОКИ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНАТА ДЕЙНОСТ НА “ВИНТЕХПРОМ - ПАЗАРДЖИК” АД

 

3.1. Основни стратегически цели за развитие на "Винтехпром - Пазарджик" АД

 

Целта на проекта за стратегическо развитие е да се постигне ръст в производството на алкохолни напитки и търговията в тази област. С изпълнението й ще се постигне възстановяване на позициите на българските винопроизводители, разширяване на номенклатурата, повишаване, качеството и количеството на традиционните продукти чрез:

· повишаване качеството и количеството на гроздето;

· подобряване материално техническата база на производството;

· усъвършенстване на технологиите за традиционните производства  и въвеждане на нови технологии за ефективното оползотворяване на суровината;

· обезпечаване на производството с научно-информационно обслужване.

Стратегическа цел на “Винтехпром- Пазарджик” АД, желае да се наложи на нови пазари, като същевременно поддържа традиционните си потребители и продукти.

Решенията за усъвършенстване и пътищата за ефективност на конкурентната дейност се вземат в условия на несигурност и изменчивост на средата, поради което трудно се предвиждат. Затова усъвършенстването дава следните възможности:

·                                     Да се разработят множество варианти на развитие;

·                                     Да се избере предпочитаният вариант;

·                                     Да се реагира рационално за неговото осъществяване, включително в условията на неопределеност и неочакваност.

Насоките за усъвършенстване не трябва да бъдат твърди и закостеняли, те трябва да бъдат гъвкави, да се адаптират и да се приспособяват към изменящите се условия.

Функционалната цел на “Винтехпром - Пазарджик” АД е провеждането на политика, създаваща предпоставки за развитие на съвременен тип лозарство и винарство, което чрез икономическата си ефективност да позволява технологично ниво на отглеждане, гарантиращо производството на висококачествена продукция.

Най-важната предпоставка за провеждането на такава политика от фирмите производители на алкохолни напитки е реформата в аграрното стопанство да се извършва в условията на свободни ценови и пазарни взаимоотношения.

Като се има предвид, че потреблението на алкохолни продукти на националния пазар силно зависи от доходите на населението, усилията на управителите на “Винтехпром - Пазарджик” АД следва да се насочат към намаляване на себестойността на продукцията. Това предполага разработването на програми за окрупняване на производството, но и паралелно разработване на програми за дейностите, съпътстващи лозарството и винарството. Основният елемент на маркетинговата стратегия на “Винтехпром - Пазарджик” АД трябва да бъдат насочени към проучаването на пазара със специфичните териториални условия, внедряване на нови форми на взаимоотношения с другите търговски организации, конкретна ценова политика с други.

Въпреки стабилното финансово състояние на “Винтехпром - Пазарджик” АД, ако дружеството следва политиката на развитие, нейните акции ще продължават да се покачват. А това от своя страна ще доведе до нови парични средства, които ще могат да се приложат в обръщение.

Във връзка с хармонизирането на българското законодателство в областта на винопроизводството с това на ЕС, предстои задълбочена работа от една страна, свеждаща се до запознаване с отделните документи и от друга до прецизното им внедряване като национални нормативни актове. Това е една отговорна система, която всеки миг може да бъде допълнена с някакъв нов документ от ЕС, касаещ интересите на нашия пазар и налагането ни на прецизния пазар на страните-членки на ЕС.

Съгласно законодателната програма на Министерския съвет за периода 1.09.1998 г. – 31.06.1999 г., КСМ следва да внесе проект на Закон за стандартизацията. След влизането му в сила всички стандарти стават доброволни. В рамките на една година всяко ведомство ще извърши актуализация на действащите нормативни документи. Голяма част от тях ще бъдат преработени съгласно предписанията на ЕС и утвърдената програма на правителството и интегрирането ни в ЕС до 2001 година.

За повишаване на производителността и ефективността на “Винтехпром - Пазарджик” АД са важни следните показатели:

·      навлизане на външни пазари;

·      покачване на износа на вино и алкохолни напитки;

·      повишаване на рентабилността на нетните приходи от продажби;

·      тъй като отрасълът не осигурява необходимата рентабилност на вложените капитали, което определя в дългосрочна перспектива отлив на капитали, е необходимо да се намерят начини за привличане на дългосрочни кредити;

·      повишаване на обръщаемостта на активите;

·      покачване на равнището на ликвидност.

Изградените промишлени мощности в системата на бившите държавни структури станаха излишни в изградените обеми при новите пазарни условия. При тази ситуация е очевидна необходимостта от радикално преструктуриране на промишлените мощности в страната. Новите собственици на “Винтехпром - Пазарджик” АД трябва бързо да се освободят от старото оборудване, чрез търг като същевременно инвестират в нова техника и технология. В следващите години акционерите във “Винтехпром - Пазарджик” АД следва да приложат политика на скоростна разпродажба на ненужното оборудване, както и за пълно реинвестиране на реализираните чисти печалби.

 

3.2. Перспективи за повишаване квалификацията на персонала

 

Важен етап в усъвършенстването на организацията на производствената дейност е повишаване квалификацията на работещите във “Винтехпром - Пазарджик” АД, разширяване на взаимоотношенията с научните звена и изграждане на информационно обслужване.

Социалната политика в бъдеще следва да отговаря за нарастване на доходите на работниците. Развитието на технологиите ще изисква по-високо квалифициран труд. За тази цел “Винтехпром - Пазарджик” АД трябва да има собствена програма за квалификация, преквалификация и вътрешна конкуренция. Осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд са едни от основните елементи на социалната политика на предприятието.

Основния въпрос, който стои пред ръководството на дружеството по отношение на социалната си политика е да осигури нарастване на доходите на работниците. Редовното начисляване и внасяне на социалните осигуровки, като основа на стабилитета на работната сила, трябва да бъде в съответствие с законовите разпоредби. Няма да има сериозни предпоставки за разкриване на нови работни места, по-скоро ще се проявява трайна тенденция към създаване на ефективно работещ щатен персонал с добро трудово възнаграждение.  

Развитието на технологиите ще изисква по-високо квалифициран труд. За тази цел трябва да се разработи собствена програма за квалификация, преквалификация и вътрешна конкуренция.

На съвременния етап в развитието на управлението все по-голямо значение придобиват професионалните качества на кадрите, тъй като те във все по-голяма степен определят общия стопански резултат от функционирането на предприятието.

“Винтехпром - Пазарджик” АД е разработило процес на наемане на работници, който е проектиран по такъв начин, че да не се допуска кандидатстването за работа на неквалифицирани работници. За тази цел в обявите за търсене на работници фирмата трябва да подчертае привлекателните и непривлекателните страни на работните места и да наблегне върху изискванията към персонала.

Подборът включва оценка и избор на онези кандидати, които най-пълно удовлетворяват изискванията. За да се сдобие с необходимата информация за оценяване на всеки перспективен бъдещ работник, фирмата трябва да използва комбинации от следните средства и процедури за подбор:

            - стандартни формуляри - задават се въпроси относно физическото състояние на кандидата, семейното положение, образование, бизнес опита и др. Тази информация се взема предвид, за да се оцени дали кандидатът отговаря на изискванията за длъжността по показателите възраст, образование и опит от една страна, и от друга - формулярите помагат на ръководителя да подготви индивидуални интервюта с кандидатите за работа.

- индивидуални интервюта - дават възможност за опознаване комуникативните способности на кандидата, интелигентността, общителността, амбицията му и други качества, свързани с необходимата квалификация за работното място

-                                 психологически тестове - най-често те се разделят на три групи:

1/тестове за интелигентност - измерват основните интелектуални качества на кандидата, като дълбочина на мисълта, бързина на запомняне и др;

2/ тестове за способности - определят дали кандидатът притежава възможност за изпълнението на някои специфични дейности; 

3/ персонални тестове - те оценяват личността по голям брой лични качества.

            За да може системата за оценка и контрол да работи ефективно, е важно работниците предварително да бъдат информирани за критериите на ръководството и да са разбрали целта й.

Мотивацията има огромно значение в процеса на управление на персонала. То се обяснява с факта, че човекът, дори и когато не представлява част от работен персонал, винаги търси подтик, мотив или оправдание за действията си. Т.е. всеки човек на работното си място трябва да намира смисъл в своя труд и в предоставяне на резултатите от този труд в името на общата цел на фирмата. Най-често израз на този смисъл са парите, социалните облаги, осигуряване на висок социален статус и т.н, които работодателят е длъжен да осигури ако желае висока резултативност от своя персонал. Следователно мотивиран персонал е налице тогава, когато са решени неговите потребности.

 

3.3. Перспективи за повишаване на качеството и асортиментната структура

 

Основната характеристика на качеството на произвежданите продукти е непостоянството. Ниската покупателна способност на населението принуждава производителите да се стремят към намаляване на цената на продукта и за сметка на неговото качество. Липсата на ефективен контрол върху качеството на продуктите позволява да се предлагат в магазините и некачествени продукти. Причината за ниското качество са в лошите хигиенните условия, както и в неспазването изискванията на технологичните инструкции при производството им. Експедирането на вината по партиди до поделенията за стабилизиране и бутилиране се извършва с жп. Вагон-цистерни, автоцистерни.

При получаване на вината в поделенията за стабилизиране и бутилиране преди разтоварването от всеки транспортен съд се вземат проби за изследване, включващо:

-                                 органолептична оценка;

-                                 химичен анализ – за съдържание на алкохол, захар, екстракт, титруеми киселини, летливи киселини, pH, желязо, свободен и общ серен двуокис;

-                                 микробиологичен анализ.

Преди купажиране на вината се проверява биологичното им състояние, т.е. склонността им към биологично потъмняване и наличието на пъпкуващи дрожди в сухи вина. Във връзка с това от всяка партида се взимат проби за установяване вида и количеството на микрофлората и наличието на биологичен процес. Изследването на вината за наличие на дрожди, оцетно кисели и млечнокисели бактерии и тяхното състояние се извършва чрез микроскопиране.

В зависимост от качеството, вида и състоянието на микрофлората, както и от данните на химичния анализ и органолептичната оценка на вината се пристъпва към тяхната обработка и стабилизиране.

Разнообразието на асортимента, подобряването на опаковките и повишаването на санитаро-хигиенните условия на производство са задължителни условия за повишаване на конкурентноспособността на предлаганите продукти.

По отношение на опаковката на алкохолните напитки се запазва преобладаващият дял на стъклените бутилки. Тенденцията е да се налага по-добра опаковка, като по-удобна за потребителя.

Организацията по изкупуването, окачествяването, съхранението и транспорта на грозде се осъществява съгласно изискванията на наредба. Това става като кметствата съвместно с производителите и изкупвателните организации определят местата на изкупвателните пунктове на тяхната територия в съответствие с ветеринарно-санитарните нормативни актове.

Всеки събирателен пункт трябва да отговаря на ветеринарно-санитарните изисквания и да е оборудван със съоръжения за измерване количеството, правилното съхранение, и възможност за първичен анализ.

Важен фактор за увеличаване на продажбите е и рекламата. За правилното и въздействие е необходимо точно да се определят каналите за въздействие. Това би могло да се постигне чрез проучване на пазара и потребителските навици. Рекламните проучвания на пазара трябва да са насочени към установяване на интересите и търсенето на предлаганата стока от конкуренти и с какви рекламни методи и средства си служат те.

“Винтехпром - Пазарджик” АД се нуждае от сериозни средства за непрекъснато инвестиране в областта на технологичното и техническото оборудване, контрол на процесите и качеството, екологични норми и стандарти.

 

3.4. Ресурсно осигуряване

 

Инвестиционна политика

Инвестициите трябва да бъдат насочени основно по изпълнение на предписанията на директива 92/46 на Европейския съюз и решаване на екологичните проблеми. За тази цел трябва да изготви цялостна програма, в която да бъдат заложени необходимите средства за събирателните пунктове, транспортните средства, хладилно оборудване, машини, съоръжения и др.

Източници за финансиране могат да бъдат:

·        чуждестранни инвестиции;

·        фонд "Земеделие", "Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа";

·        "Министерство на околната среда и водите".

Отпускането на кредитите трябва да се извършва след лицензиране на всички съществуващи фирми и по определени критерии.

 

Информационно обслужване

За съжаление във "Винтехпром - Пазарджик" АД не е внедрена информационна система за обработка на доставките и продажбите. Тъй като информацията все по-често заема водещо място в дейността на предприятието, то е основен и важен ресурс. Следователно при формулирането и реализацията на стратегията на предприятието информационното осигуряване играе решаваща роля.

 

3.5. Перспективи за развитие чрез междуфирмено сътрудничество

 

Един от възможните начини за постигане стратегическата цел на дружеството е създаване на междуфирмено сътрудничество между "Винтехпром - Пазарджик” АД и “Менада Бр. Сярови– Стара Загора” АД.

Междуфирменото сътрудничество се налага, тъй като необходимите ресурси за производство могат да имат решаващо значение за разходите при производствената дейност. Участниците в сътрудничесвото са в състояние да понижат  себестойността и да повишат качеството на предлаганите изделия и услуги. Същевременното съществуване на междуфирменото сътрудничество за производството и реализацията на продукция е свързано с определени предимства за участващите фирми. Първото от тях е безпрепятственият достъп, понякога и на преференциална основа до суровини, материали и др. На второ място е тяхната положителна роля за ефективното използване на доставените суровини. Същевременно фирмите получават бърз достъп до информацията за прилаганата технология и имат възможността да влияят върху иновационната дейност.

Снабдяването с продукти от доставчиците трябва да получи същото равнище на планиране и контрол, както и другите вътрешни дейности на междуфирменото сътрудничество. Друга важна страна е извършването на входящ контрол върху качеството, количеството и комплектността на доставяните продукти. При избора на доставчици фирмите трябва да извършат оценка на мястото и преценка на намиращите се в продажба продукти.

В борбата за завоюване на по-голям пазарен дял постигането на по-високо равнище по определен ключов критерии може да помогне на фирменото сътрудничество да преориентира потребителите към своите продукти /обратното – по-ниското равнище ще отблъсне потребителите/.

Ключов момент на дейността на междуфирмено сътрудничество е процесът, съответно дейностите по неговото създаване и утвърждаване като стопанско сдружение.

Подобно на всяка фирма сътрудничеството има свой жизнен цикъл. Той има три основни фази:

·      фаза на подготовка и създаване;

·      фаза на функциониране;

·      фаза на преструктуриране, съответно ликвидиране на фирмата.

Всяка фаза се декомпозира на етапи, конкретизиращи нейните действия, съответно на нейните учредители, собственици, ръководители и изпълнители.

Определящи за първата фаза са следните етапи:

·      възникване на потребност от създаване на междуфирмено сътрудничество;

·      предварителен анализ и оценка на потребността от бъдещите партньори;

·      комплексни проучвания за целесъобразността от създаването на междуфирмено сътрудничество от партньорите или от трета страна;

·      етап на вземане на решение за създаване на междуфирмено сътрудничество, включително съгласуване в границите и извън тях на фирмените учредители.


Изводи и препоръки

 

От направеното изследване на “Винтехпром - Пазарджик” АД могат да се направят следните оценки, изводи и препоръки:

-              Като цяло финансовото състояние на “Винтехпорм - Пазарджик” АД би могло да се определи като добро. Имайки предвид тежкото положение на икономиката като цяло, предприятието е намалило своята ефективност. Собствениците не са удовлетворени от дейността на предприятието и за в бъдеще ще подобрят своята организация на управление. За цялостното състояние на предприятието би могло да се съди и по редица други показатели – качество, имидж, акуратно водена на дейността.

-              През разглежданият период “Винтехпром - Пазарджик” АД е функционирало успешно. То е покрило всичките си разходи и е реализирала печалба, която в сравнение с базисния период се е намалила незначително. Намалението на печалбата се дължи най-вече на намалението на приходите от дейността, което е свързано с намаление на продажбите. Намалението на печалбата е доказателство за нерационалното управление на предприятието.

-              Управителите на “Винтехпром - Пазарджик” АД трябва да се стремят да поддържат непрекъснато състояние на баланс между своите високоликвидни активи и тези притежаващи по-ниска степен на ликвидност, за да разполага предприятието по всяко време с достатъчно средства за покриване на възникнали нужди, ако пазарните условия се променят и предприятието не може в известен период от време да реализира продукцията си да получава доходи.

Еднозначен отговор на въпроса за бъдещата стабилност на предприятието не може да се даде, тъй като стопанската дейност е твърде динамична и разнообразна, а смущаващите фактори от външната среда активни и непредвидими.

От направения анализ за 1998 г. се наблюдава:

¨ Понижение на приходите от дейността и увеличение на запасите от готова продукция.

Този фактор оказва влияние върху намалената рентабилност на активите, това предполага извършването на разходи по производството й, които впоследствие остават непокрити с приходи от продажби.

На базата на тези изводи може да се направи препоръка на ръководството на “Винтехпром - Пазарджик” АД да насочи усилията си към минимизиране на складовите запаси от готова продукция и пласирането й на пазара колкото се може по-бързо, дори и със занижена норма на печалба за всеки отделен вид изделие. Следователно подобряване на продуктовата листа чрез изчисляване на индивидуалната рентабилност на отделните видове изделия и отделяне на рентабилността от нерентабилността.

На база на направения анализ на организационната структура в дружеството и типа на формулираната фирмена стратегия, като се вземат предвид и характеристиките на външната среда, на “Винтехпром - Пазарджик” АД се препоръчва органична структура която ще даде възможност за бързи реакции и чрез планиране и анализ за откриване на нови възможности за постигане стратегическата цел на фирмата.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Най-тежкият проблем на българското винопроизводство е острият дефицит на грозде. В последните години количеството на изкупено и преработено грозде се движи между 240 и 300 млн.кг. През 1997 год. в резултат и на лоши климатични условия беше постигнат печалният резултат от 170 млн.кг. изкупено грозде, което е крайно недостатъчно за съществуващите преработвателни мощности във винарските фирми.

Основен проблем е масовото нахлуване на непрофесионалисти по цялата верига – гроздопроизводството – производство и търговия на вино. Непрофесионалистите искат бързи и лесни печалби от гроздето, без да се полагат необходимите грижи за лозята. Разчита се на дефицита, нелоялната конкуренция на пазара на грозде и високата цена. Технологичното оборудване на винарските предприятия е на различно ниво. Завършващият цикъл на производство – бутилиране и художествено оформяна в повечето от фирмите е на сравнително добро ниво. Съвременното високотехнологично оборудване при първичната преработка на гроздето в по-голяма част от винарските предприятия липсва или се обновява на парче, вследствие финансовите затруднения на собствениците им.

 


ПРИЛОЖЕНИЯ

Приложение № 1

 

ПРИВАТИЗАЦИОНЕН СТАТУС НА ПРЕДПРИЯТИЯТА ОТ ВИНАРСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

Дружество

Седалище

КП

МП

ДУ

1.

Алвина АД

Добрич

80%

-

20%

2.

Белвин АД

Бяла

100%

 

 

3.

Винпром АД

Свищов

100%

 

 

4.

Винпром АД

Велико Търново

57%

25%

18%

5.

Винал АД

Ловеч

76%

 

24%

6.

Винзавод АД

Асеновград

75%

20%

5%

7.

Винарска Изба Роз. Долина АД

Карлово

72%

25%

3%

8.

Винпром Хасково

Хасково

100%

 

 

9.

Винпром АД

Дамяница

75%

 

25%

10

Винпром – Г.Джумая АД

Благоевград

100%

 

 

11

Винпром Черном. Злато АД

Поморие

70%

25%

5%

12

Винекс АД

Славянци

66%

25%

9%

13

Винпром АД

Лясковец

94%

 

6%

14

Вин.Изба – Врач.Теменуга АД

Враца

21%

70%

9%

15

Винпром АД

Габрово

19,5%

70%

10,5%

16

Винпром АД

Кюстендил

 

70%

30%

17

Винпром АД

Дупница

 

70%

30%

18

Винпром АД

Троян

15%

70%

15%

19

Винпром АД

Монтана

24%

70%

6%

20

Винтехпром АД

Пазарджик

75%

 

25%

21

Винпром – Пловдив АД

Перущица

 

25%

75%

22

Винпром АД

Разград

80%

 

20%

23

Владимир Дистилърс АД

Силистра

100%

 

 

24

Винпром Русе АД

Русе

67%

 

33%

25

Вини ЕАД

Сливен

 

 

100%

26

Винпром ЕООД

Попово

 

 

100%

27

Винарска Къща Сакар АД

Любимец

51%

35%

14%

28

Винпром АД

Шумен

80%

 

20%

29

Винекс ЕАД

Велики Преслав

 

 

100%

30

Винком АД

Бургас

57%

25%

18%

31

Винпром Сервиз – ПК АД

София

95.4%

 

3.6%

32

Винпром АД

София

 

70%

30%

33

Винис АД

Ямбол

100%

 

 

34

Гъмза ЕАД

Плевен

 

 

100%

35

Гъмза 22 АД

София

100%

 

 

36

Димят АД

Варна

57%

25%

18%

37

Дестила АД

Тетевен

100%

 

 

38

Дионисий АД

Никопол

24%

70%

6%

39

Ловико-Чирпан АД

Чирпан

 

70%

30%

40

ЛВК Гъмза Сухиндол

Сухиндол

100%

 

 

41

ЛВК – Винпром АД

Търговище

25%

67%

8%

42

Менада Бр.Сярови АД

Стара Загора

90%

 

10%

43

Новоселска Гъмза АД

Видин

 

50%

50%

44

Ловоко – Росина АД

Павликени

68%

 

32%

45

Родопски Рубин ЕООД

Пещера - несъстоятелност

 

 

100%

 

НОВОСЪЗДАДЕНИ ПРЕДПРИЯТИЯ ОТ ВИНАРСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

 

Дружество

Седалище

1.

Ивена Комерс АД

Долна БАня

 

Средец Василеви ЕООД

Средец

3.

Букет АД

Телиш

4.

Папи – В.Т. ООД

Априлци

5.

Винпром Пещера ООД

Пещера

6.

ПК Троянова Врата

Ветрен

7.

СНС ООД

Стамболийски

8.

Бъдеще ООД

Септември

9.

Хеброс АД

Септември

10.

Магура АД

Рабиша

11.

Стара Изба ООД

Ямбол

 

 

 

 

Приложение № 2

 

Застроени сгради във “Винтехпром – Пазарджик” АД:

 

1.                         Стар бутилков цех – 1952 г.

2.                         Нов бутилков цех “NIKOMAC” – 1988 г.

3.                         Стерилен цех “Bektolaso” – 1991 г.

4.                         Административна сграда и стол – 1960 г.

5.                         Фирман магазин на пазара – 1992 г.

6.                         Фризер с компресор и кондензатор – 1990 г.

7.                         Нов компресор с кондензатор – 1994 г.

8.                         Асансьор изба Пазарджик – 1975 г.

9.                         По 2бр. стом р-ра 1978 г., 1969 г., 1970 г. и 1972 г. – 1 бр.

10.                     Кантар, РМЦ, дърводелна и трафопост – 1954 г.

11.                     Скал с бъчви и фотова продукция, стерилен цех – 1962 г.

12.                     Склад високоалкохолни напитки – 1952 г.

13.                     Склад велпапе – 1988 г.

14.                     Домакински склад – 1967 г.

15.                     Съблекални жени – 1988 г.

16.                     Помощна абонатна – 1988 г.

17.                     Пречисвателна станция – 1980 г.

18.                     Варова централа – 1994 г.

 


ЛИТЕРАТУРА

 

1.             Тодоров, Кирил, "Стратегическо управление в малките и средни фирми", Некст, София, 1997 г.

2.             Цакова, В., “Приватизацията”, Университетско издаделство, София, 1994 г.

3.             Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, Нова Звезда, 1999 г.

4.             Данни от Министерство на промишлеността – Главно управление “Хранително-вкусова промишленост”, София, 1999 г.

5.             Боева, Б., "Фирмен външнотърговски бизнес", София, 1995 г.

6.             Котлър, Филип, "Управление на маркетинга", София, 1996 г.

7.             Ваклиев, Г., Чуков К., Тимчев М. – “Основи на стопанския анализ на предприятието”, ИК Люрен, София 1992 г.

8.             Белев, Д., “Икономически анализ”, ЛИА, София 1998 г.

9.             Алвасов, Б., "Опредативно управление на производството" София, 1986 г.

 

 


Търси за: производствена дейност | същност форми организация производство вино | стратегически цели | потребителски пазари цени | повишаване качество асортимент | ресурсно осигуряване | междуфирмено сътрудничество

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker