Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

 

 

 

ДИПЛОМНА РАБОТА

 

 

 

На тема:

Социални аспекти на приватизацията в България

 

 

 

2006 г.


Съдържание

 

Въведение. 3

Глава първа. Концептуализация на приватизацията като феномен. 5

1. Същност на приватизацията. 5

2. Етапи на приватизацията. 10

3. Форми на приватизацията. 29

4. Фактори (причини) за приватизацията. 31

Глава втора. Социална практика на приватизацията в България. 34

1. Приватизацията след 1989 г. 34

2. Анализ на конкретни случаи на приватизирани предприятия. 37

2.1. Авиокомпания Балкан. 37

2.2. Химко. 46

2.3. Агрополихим.. 54

2.4. Полимери. 71

3. Анализ на резултатите от емпирично социологическо изследване. 80

Глава трета. Социални последици от приватизацията. 88

Заключение. 92

Приложения. 93

Библиографска справка. 101

 

 


Въведение

 

Приватизацията е едно от най-интересните явления в икономиката през последните 10 години. Тя е важна част от прехода към пазарна икономика и е широко поле за изследователска дейност. Приватизацията може да се нарече “икономически експеримент”, тъй като в този си широкомащабен вид, в който се извършва от 1990 г. до сега, е непозната за българската икономическа практика. Процесът няма аналог и в страните по света, освен в останалите Източноевропейски държави, които също са в преход. Приватизацията в Източна Европа се извършва в посткомунистически общества, където държавата е притежавала изцяло собствеността. Тази реалност е уникална и прави процеса твърде различен от този, който се извършва в капиталистическите страни, където частната собственост никога не е спирала да бъде основна движеща сила на икономическото развитие. Приватизацията е най-съществената част от структурната реформа, защото именно структурата на собствеността (относителният дял на частния сектор в икономиката) е определяща за икономическото развитие на една страна днес. Оптималната структура на собствеността в държавите от Западна Европа е постигната постепено в продължение на няколко столетия. Проблемите при трансформацията на собствеността в страните от Източна Европа в по-ефективни форми на собственост се усложняват допълнително от това, че тази трансформация трябва да стане в твърде кратък от историческа гледна точка период. В развитите страни приватизация се извършва при необходимост и с определени цели, различни от тези на приватизацията в България. Типичен пример за приватизация в развита икономически държава е провеждането й след одържавяване на губещ бизнес и “изправянето му на крака”. Приватизират се предприятия и с цел поощряване на конкуренцията.

Приватизацията като явление е позната още от древността – при войни и икономически кризи държавната собственост значително се увеличава, особено в отраслите, свързани с оръжейната промишленост. Така става и в Европа през годините на Втората световна война и след нея. В Западните страни се създава силен държавен сектор в икономиката. През 60-те и 70-те години, обаче, там започва процес на постепено възвръщане на позициите на частния сектор, т.е. приватизация.

В България приватизацията е правно уредена чрез Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, както и чрез множество подзаконови актове.

Интересът на автора към тази тема е продиктуван от една страна от липсата на систематични изследвания в тази насока и от друга от личен изследователски интерес.

Основната цел на настоящата дипломна работа е да изследва приватизацията в България като социален феномен. Задачите, чрез които ще се постигне целта, са:

·              Да се изучат същността, етапите, формите и факторите на приватизацията в България;

·              Да се опише социалната практика на приватизацията в България;

·              Да се проведе социологическо изследване на конкретни случаи на приватизирани предприятия;

·              Да се изведат социалните последици от приватизацията в България.


Глава първа. Концептуализация на приватизацията като феномен

 

1. Същност на приватизацията

Терминът "приватизация" има латински произход (privatus - частен) и в превод означава превръщане на държавната собственост в частна. Противоположен на него по значение термин е "одържавяване". Известни са и няколко думи, използвани като синоними на приватизация, а именно: денационализация, възстановяване на собствеността (термин, предпочетен от законодателите), реституция (точният превод от латински), реприватизация и др.

Приватизацията в българското законодателство се различава от реституцията. При приватизацията се прекратява публичната собственост, независимо как тя е придобита. При реституцията също е налице превръщане на публична в частна собственост, но публичната собственост е възникнала чрез прекратяване на предишна частна собственост. Реституцията предпоставя национализация, докато приватизацията не винаги изисква национализация. По подобен начин се тълкува и понятието денационализация. Тя е предаване на държавната собственост, придобита чрез конфискация или национализация, на предишните й собственици (които по правило са частни собственици) или на техните наследници. Реприватизацията е връщане на частната собственост след закупуването й от държавата или одържавяването й.

Приватизацията най-общо означава замяна на държавната собственост с частна. Може да се тълкува и като замяната на начина на стопанисване на държавната собственост, като тя се предоставя за стопанисване на частни лица. В този смисъл не всяко прехвърляне и замяна на държавна собственост с частна е приватизация. По-точно е определението, че приватизацията е трансформиране на държавните предприятия и техните авоари в акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност, придружено от продажбата на всичките или част от техните акции на частни инвеститори. Това предполага открояването на няколко основни моменти в дефинирането на термина:

·              Премахване или съкращаване в значителна степен на държавния сектор чрез прехвърляне на контрола върху имуществото му на частния сектор;

·              Намаляване на финансовите ресурси на всички органи, които функционират на основата на държавното финансиране, за да бъдат подтикнати да търсят частни източници;

·              Увеличаване на финансовите помощи на потребителите на обществени блага

·              Продажба на терени и обществени сгради;

·              Извършване на т.нар. индустриална приватизация[1].

Приватизацията изисква публична собственост. Тя е свързана само с държавната или общинска собственост и превръщането й в частна. Няма приватизация при преминаване на кооперативна собственост в собственост на физически лица или при заместване на собственост на обществени организации с индивидуална собственост на физически лица.

Като правно явление приватизацията е правно организираната дейност за прехвърляне (чрез продажба, безвъзмездно прехвърляне и т.н.) на държавна или общинска собственост върху стопански обекти (движими и недвижими вещи, ценни книжа и др.) на частни – физически или юридически лица. Това на практика означава юридически способ (чрез нормативни актове) за смяна на държавна или общинска собственост изцяло или частично с частна собственост.

Съгласно българското законодателство приватизацията представлява прехвърляне на физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие на:

1. дялове и акции, собственост на държавата и общините, от търговски дружества;

2. собствеността на цели предприятия, обособени части и незавършени обекти на строителството;

3. общински нежилищни имоти, невключени в състава на общински предприятия, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и други). [2]

Приватизацията се характеризира със следните специфики:

·              Тя е целенасочена дейност;

·              Има организиран и нормативно определен характер;

·              Може да се разглежда като производство, което се осъществява от определени институции и лица.

Като производство приватизацията изисква последователно извършване на уредените от ЗППДОП действия. За да се гарантира справедливост, ефективност и контрол, в приватизационното производство са включени различни държавни институции. Едни от тях са съществуващи органи с обща компетентност. Приватизацията обаче има твърде много особености, изискващи специално внимание, поради което навсякъде в бившите социалистически държави, където се извършва приватизация, се създават специални институции.

Институциите, които участват в приватизационната дейност, се различават по своята компетентност и могат да бъдат разпределени в три групи: институции, които упражняват общо ръководство и контрол; изпълнителни институции и институции, сключващи приватизационните сделки.

Институциите могат да бъдат разграничени и според собствеността на приватизираните обекти на централни и местни. Докато първите осъществяват общо ръководство и контрол, общинските съвети като местни органи осъществяват приватизация на общинските предприятия на местно равнище.

Приватизационната дейност в България е отделена от дейността по управлението на държавното и общинско имущество, Приватизацията има относително временен характер, докато публична собственост винаги ще има и ще изисква съответна дейност по управлението й.

На върха на пирамидата от централни държавни институции по приватизацията стои Народното събрание. То приема законовата уредба за приватизацията и определя в нея своите и на другите институции функции. Народното събрание създава специализиран орган Агенция за приватизацията и определя статута й. То приема годишната приватизационна програма и отчета за изпълнението й. Оперативно Народното събрание участва в комплектуване на Надзорния съвет на Агенцията за приватизацията, който е неин колективен орган. Върху цялата дейност по приватизацията Народното събрание упражнява парламентарен контрол.

Министерският съвет като върховен орган на изпълнителната власт участва с различна компетентност и на различни етапи в приватизацията. На него е възложено изпълнението на ЗППДОП. Под негово пряко ръководство е специализираната централна институция Агенция за приватизацията. Министерският съвет е овластен да приема нормативни актове по прилагането на чл. 16, ал. 3 от ЗППДОП. Значителна е и оперативната компетентност на Министерския съвет. Той определя държавните институции, които решават приватизацията на държавни предприятия с балансова стойност на дълготрайните им активи до 10 хил. лв. и одобрява решенията на Агенцията за приватизация за приватизиране на държавни предприятия, определени от него, ако балансовата стойност на дълготрайните им активи е не по-малка от 200 хил. лв. На Министерския съвет са възложени и многобройни и разнообразни организиращи функции, като например назначаването на част от състава на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, създаване на редица фондове за използване на постъпленията от приватизацията, преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества, внасяне в Народното събрание на годишната програма за приватизацията и на отчета за изпълнението й, извършване на масовата приватизация посредством Центъра за масова приватизация и др.

Агенцията за приватизацията е създадена с Постановление на Министерския съвет № 16 от 08.02.1991. Предвид равнището на акта за образуването й Агенцията за приватизация не може да има преки връзки с Народното събрание. Предвижда се тя да работи по правилник, приет от Министерския съвет, пред който тя се задължаваше всяка година да отчита дейността си. Със ЗППДОП. се внасят промени в статута на Агенцията за приватизация, поради което се налага цялостното преуреждане на правното й положение. Това се налага и поради влизането в сила на новата Конституция. Със ЗППДОП се създава Агенцията за приватизация като нов държавен орган на мястото на старата агенция.

Според ЗППДОП Агенцията за приватизация е самостоятелна институция на държавно управление към Министерския съвет. Тя е специализирана институция със собствена компетентност, очертана в ЗППДОП – организиране и контрол на приватизацията на държавните предприятия и за осъществяване на приватизацията (само касовата приватизация). Нейната дейност се определя и от Устройственият й правилник. Агенцията за приватизация е юридическо лице на бюджетна издръжка. Собствената й издръжка е отделена от приходите и разходите, свързани с приватизацията на държавните предприятия. В организационно-структурно отношение тя има централно управление и регионални бюра, създавани от Надзорния й съвет, който утвърждава и началниците им.

Агенцията за приватизация има три вида правомощия: организация, осъществяване на приватизацията, когато това е предвидено в ЗППДОП, и контрол върху приватизацията. Тези правомощия са разпределени за упражняване между органите й – Надзорен съвет и Изпълнителен директор. Като колективен орган компетентността на Надзорния съвет включва както приемането на актове с действие за цялата приватизационна дейност и за всички лица, заети с осъществяването й, така и актове от значение само за нейната дейност.

За да се осигури обективност и независимост на Агенцията за приватизация, съставът на Надзорния й съвет се комплектува по два начина: Народното събрание избира 6 члена, а Министерският съвет назначава 5 члена. Мандатът им е 4 години, но назначените или избраните по-късно на място на подали оставка или починали остават до края на първоначалния мандат на екипа. В ЗППДОП няма изискване членовете на Надзорния съвет да са щатни, затова възможно е те да бъдат и извънщатни. За да се осигури стабилност на членовете на надзорния съвет, в ЗППДОП. са изброени основанията, при които те могат предсрочно да бъдат освободени. Възнаграждението на членовете на надзорния съвет се определя от Министерския съвет. Законът забранява членовете на надзорния съвет да заемат определена длъжност в Агенцията за приватизация. За свикване и ръководство на заседанията на Надзорния съвет членовете му избират председател.

Изпълнителният директор има обикновените правомощия на ръководител на организация: той организира и ръководи текущата дейност на Агенцията за приватизация в съответствие със ЗППДОП и решенията на Надзорния съвет и представлява Агенцията за приватизация, като може да упълномощава за отделни действия други лица. Изпълнителният директор назначава и освобождава от длъжност персонала в Агенцията за приватизация в съответствие с правилата, установени от Надзорния съвет.

Тук може да се отбележи една от слабостите на институционалната осигуреност на приватизацията в България – липсата на единен орган, отговарящ за цялостния приватизационен процес.

Приватизацията може да се разглежда и като социално явление. Като такава тя е система от норми и ценности, които регулират отношенията между субектите й. Субекти на приватизацията се явяват институциите, които я осъществяват, както и всички, които участват в приватизационния процес като купувачи - физическите лица, български и чуждестранни, и юридическите лица с по-малко от 50% държавно участие, включително органите за управление на предприятията и работниците им. Участието на чуждестранни физически и юридически лица в приватизацията е регламентирано чрез Закона за чуждестранните инвестиции. Няма значение кой става носител на частната собственост - физическо или юридическо лице. Същественото е носителят да няма властнически правомощия, да не е държавен орган.

Основната цел на приватизацията е трансформацията на държавната собственост в частна, ефективно функционираща собственост. С приватизацията се цели да се извършат структурни промени в отношенията на собственост. Затова няма приватизация при инцидентна продажба на акции на държавата от нейно предприятие. Държавата е участник на пазара и като всеки друг участник може да купува или продава отделни стопански обекти. С приватизацията се цели да се създаде частна собственост чрез прехвърляне на съществуващата публична собственост на частни лица. Това се прави, за да се прекрати публичната собственост и се превърне в частна. Една от подцелите на приватизацията е с получените средства да се покрие вътрешният държавен дълг и да се осигурят постъпления и за бюджета. Друга цел на приватизацията е ликвидиране на предприятията, които нямат перспектива за оцеляване в пазарна ситуация.

Обекти на приватизацията са държавните и общински предприятия – стопански обекти. Това могат да бъдат отделни вещи движими или недвижими или имуществени комплекси, като например цели предприятия, клонове, цехове, магазини, ателиета, заводи, фабрики и др. Същественото е обектът да се използва като стопански и с оглед на това му качество да се прехвърля на частни субекти. Обекти на приватизацията могат да бъдат и ценни книжа, акции, дялове в дружества и др. Не са обект на приватизация учреждения, които изпълняват държавни функции.

 

 

2. Етапи на приватизацията

Приватизацията може да бъде разглеждана и като процес, който включва в себе си отделните етапи, през които протича.

Според официалните документи на Агенцията за приватизация[3] приватизацията като процес представлява последователност от определени и взаимосвързани действия и процедури, регламентирани от съществуващата нормативна уредба. Те се реализират от упълномощените за тази цел държавни органи и съответно от техните структурни звена (отдели) с цел организация, изпълнение и контрол на приватизацията на държавните и общински предприятия.

Дейността и участието на Агенцията за приватизация в този процес би могла да се разглежда като специфичен технологичен цикъл от нормативно-съобразни действия и процедури, които съставят “технологията” на приватизационния процес. В началото на тази технология стоят приватизационните заявки (т.е. предложените за приватизация предприятия), а в края й стои резултатът – вече приватизираните предприятия.

Според своята организационна структура и Устройствен правилник, Агенцията за приватизация реализира тази т.нар. технология на приватизационния процес като включва в нея три групи структурни звена (отдели), с различен характер на дейност:

·              Отдели с оперативно-изпълнителни функции:

o    “Програми, анализи и прогнози”;

o    “Маркетинг”;

o    “Приватизационни проекти”;

o    “Сделки”.

·              Отдели с контролно-аналитични функции:

o    “Правен”;

o    “Методи за приватизация”;

o    “Финансово управление на приватизацията”;

o    “Средприватизационен контрол”.

·              Информационно-осигуряващи отдели:

o    “Връзки с обществеността”;

o    “Информационно обслужване”.

На определен етап от реализацията на процеса на приватизация е възможно включването и на външни изпълнители, като оценители, консултанти, посредници и други звена, чиято дейност и работа се възлага, контролира и приема от оперативните отдели на Агенцията за приватизация.

Процесът на приватизация на държавните и общински предприятия с известна условност би могъл да се раздели на няколко етапа, всеки от които включва в себе си характерната за него последователност от действия и процедури, насочени към постигането на определени резултати.

Етап 1 – Проучване на готовността на предприятието за приватизация

Този етап започва с депозиране в Агенцията за приватизация или в съответното отраслово министерство, към което е подчинено предприятието, на Предложение за приватизация – документът, стартиращ процеса на приватизация. Според ЗППДОП предложения за приватизация могат да правят:

·                    Органите на управление на непреобразуваните и на преобразуваните в търговски дружества предприятия;

·                    Неръководния персонал (работниците и служителите) на търговско дружеството и предприятия;

·                    Агенцията за приватизация, когато не е орган по чл. 3 от ЗППДОП (т.е. когато не Агенцията за приватизация, а друг държавен орган взема решение за приватизация).

Следващата процедура в този етап е получаване на отговор - становище на органа по чл. 3 от ЗППДОП, което трябва да стане в едномесечен срок.

За бързото и безпрепятствено протичане на този етап от особена важност е пълното, точно и добросъвестно подготвяне от ръководството на предприятието на всички необходими документи, свързани с процеса на приватизация. Тези документи са основата за разработването на предложението за приватизация под формата на предприватизационен проект, който би трябвало да включва подробна информация по следните теми:

·                    Описание на предприятието, обект на приватизация;

·                    Цел, обхват, нормативни основания и информационни източници;

·                    Анализ на правното състояние;

·                    Анализ на финансово.икономическото състояние

·                    Техническо и технологично състояние;

·                    Пазарни позиции и средносрочна перспектива за развитие;

·                    Анализ на организационно.управленската структура на обекта и на разполагаемите трудови ресурси.

Депозираните предложения за приватизация постъпват в отдел “Програми”, където се извършва първоначална преценка на възможността за включване на съответното предприятие в Програма за приватизация и готовността му за откриване на процедура по приватизация.

Накратко процедурите по Етап 1:

·                    Депозиране на предложение за приватизация;

·                    Проучване на предложението за приватизация;

·                    Изпращане на “Информационната карта” за попълване от предприятието с необходимите данни;

·                    Систематизиране и анализ на предадената от предприятието информация;

·                    Подготвяне на кратка рекламна форма за предприятието.

Резултатът от Етап 1 – доклад до Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация с предложение за откривани на процедура по приватизация или отказ със съответната мотивировка на органа по чл. 3 от ЗППДОП. Според изследвания, проведени през есента на 1998 г. от ЦИР - София, АИАП – София и CASE - Варшава[4] инициативата за приватизация на предприятията идва главно от Агенцията за приватизация – 54% от изследваните случаи, на второ място от управленските структури на самото предприятие – 33 на сто, на трето - министерствата и ведомствата – 23%, на четвърто - от работещите в него – 15%. Решенията за приватизация се взимат основно от Агенцията за приватизация – 83%, следвана от Министерството на промишлеността – 13%. Най-много решения за приватизация са взети през 1994 г. (29%), през 1996г. (25%) и през 1995 г. (17%). Най-малко решения са взети през 1997 и 1998 г. – 4%, а през 1993 г. те са били 8%.

Етап 2 – Приемане на предложението за приватизация и назначаване на работен екип. Този етап включва процедурата назначаване на работен екип със заповед на Изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и с цел изготвяне на приватизационен проект. В състава на работния екип влизат задължително специалисти, представители на следните отдели:

·                    “Приватизационни проекти” – ръководител на екипа;

·                    “Правен”;

·                    “Финансов”;

·                    “Методи за приватизация”;

·                    “Сделки”.

Резултатът от Етап 2 е решение за откриване на процедура за приватизация.

Етап 3 – Първоначална подготовка на предприятието за приватизация. Този етап е един от най-продължителните и трудоемки, тъй като въз основа ва получените до момента документи на предприятието трябва да се разкрие не само неговото общо икономическо, правно и финансово положение, но и неговите потенциални възможности за развитие в бъдеще и като крайна цел на анализа – представлява ли то продаваем обект за приватизация.

Процедури по Етап 3:

·                    Проверка на предадения правен анализ или възлагане на правен анализ на собствеността на предприятието;

·                    Проверка на предадения финансов анализ или възлагане на финансов анализ на предприятието;

·                    Проучване на интереса на персонала на предприятието за преференциално участие в бъдещата му приватизация;

·                    Проучване на интереса на потенциалните инвеститори (местни и чуждестранни) за участие в приватизацията на обекта;

·                    Разработване на варианти за преструктуриране на собствеността на предприятието (обособени части, дялови участия, почивни бази, технически и др.съоръжения), ако това е необходимо;

·                    Целесъобразно преобразуване на предприятието в акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност, ако това е необходимо;

·                    Извършване на активен маркетинг и реклама.

Резултати от Етап 3:

·                    Завършен правен анализ на предприятието;

·                    Завършен финансов анализ на предприятието;

·                    Определяне на метод за приватизация;

·                    Готов информационен проспект на предприятието;

·                    Приватизационен проект, подлежащ на актуализация.

Според резултати от цитираното по-горе изследване най-голяма част от предприятията се преобразуват в ООД – 78%, 12 на сто се продават непосредствено, а 10% се преобразуват в акционерно дружество.

Етап 4 – Възлагане на оценка на външен изпълнител

Процедури по Етап 4:

·                    Публикуване на обява за конкурс по възлагане на оценката на предприятието – обект на приватизация;

·                    Провеждане на конкурс за оценка на предприятието;

·                    Приемане на извършената оценка;

·                    Анализ на доклада на оценителите.

Резултатът от Етап 4 е готов доклад на оценителите за предприятието.

Етап 5 – Последваща подготовка на предприятието за приватизация въз основа на досегашните резултати от извършения маркетинг и оценка на обекта на приватизация.

Процедури по Етап 5:

·                    Преструктуриране на задълженията на предприятието към банките и другите кредитори (възможни са суапови операции, редукция на дълга, преоформяне в държавен дълг и др.);

·                    Конкретизиране на метода на приватизация;

·                    Уточняване на кръга на потенциалните купувачи/ инвеститори;

·                    Разработване на схема, план-график и стратегия за реализация на сделката.

Резултати от Етап 5:

·                    Изваждане на дялови участия, обособени части, активи, ноу-хау и др. от състава на собствеността на предприятието, които не са пряко свързани с основното му производство;

·                    Споразумения с кредиторите на предприятието по дълговете му – уточняване на суапови схеми за участието им в продажбата на обекта;

·                    Информационен меморандум на предприятието, съдържащ задължителната по ЗППДОП информация;

·                    Актуализиран приватизационен проект с предложение за решение за продажба;

·                    Уточняване на схемата и начин за реализация на сделката.

Според изследването на ЦИР, АИАП и CASE най-много предприятия са продадени чрез касовата приватизация, следвани от масовата и смесена продажба. Продължителността на приватизационните сделки (времето от датата на взетото решение за приватизация до същинската продажба) в повечето случаи е до 12 месеца (54%) и над 18 месеца (52%), следвани от продължителност до 18 месеца и между 12 и 18 месеца.

Най-много предприятия са продадени срещу непарични платежни инструменти (от които с превес на масовата приватизация), следвани от смесеното плащане и плащането в брой (каквито има и при масовата приватизация). При вида на задълженията, поети от купувача, преобладават запазването на предмета на дейност, инвестициите, социалните задължения и изплащането на дълговете. В най-малко предприятия са поети екологични задължения. Това може да се обясни с факта, че българското екологично законодателство е достатъчно строго и поемането на такъв вид задължения с приватизационен договор не е необходимо.

Според състава на надзорните съвети в приватизираните предприятия на първо място се нареждат тези с превес на външните за предприятието представители, несвързани с държавата, след тях са вътрешните за предприятието представители и тези, свързани с държавата.

Според други автори[5] могат да се разграничат три основни етапа на приватизационния процес:

·                    Подготвителен етап (предприватизационна подготовка);

·                    Етап на приватизационните сделки;

·                    Контролен етап (следприватизационен контрол).

В първият етап се набира информация за подлежащите на приватизация предприятия. Тук се отнася информацията за това кои предприятия ще се приватизират, какъв метод на приватизация ще се приложи и се взема решение за приватизация. В подготвителната фаза се извършва и правният анализ на предприятието и неговата оценка. Оценката на предприятието се извършва от независими български или чуждестранни експерти или експертни фирми, които са лицензирани от Агенцията за приватизация. Важно и задължително условие е да се осигури на експертите достъп до информацията и документацията, които са необходими за извършване на оценката.

През вторият на процеса на приватизация етап – етапа на приватизационните сделки, се подготвя и осъществява продажбата на предприятието. През контролният етап Агенцията за приватизация осъществява следприватизационен контрол по отношение на приватизираните предприятия чрез своя отдел “Следприватизационен контрол”.

Правният анализ и финансов анализ на финансово-икономическото състояние на обекта на приватизация са най-важните елементи на първата фаза на приватизационния процес. Извършването на тези анализи е съобразно Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация.

Оценката се възлага от органа по чл. 3 от ЗППДОП след извършване на анализ на правното състояние на обекта за приватизация и приемане на решение за приватизация. Органът по чл. 3 от ЗППДОП по своя преценка относно етапа на изясняване на правното състояние на имуществото на съответния обект за приватизация може да възложи оценката едновременно с възлагането на анализа на правното състояние на обекта.

Анализът на правното състояние обхваща:

·                    вещноправния режим на активите на предприятието, в това число:

а) правото на собственост и ограничените вещни права;

б) ограничените вещни права, ипотеките и залозите, с които са обременени имотите на предприятието;

в) недвижими имоти, които са били отчуждени от бивши частни собственици или кооперации;

·                    ползването на обекти и извършването на дейности, подлежащи на концесиониране;

·                    правата върху търговски марки, патенти, наименования за произход и други обекти на интелектуална собственост;

·                    сключените арендни и наемни договори за използване на имуществото на предприятието от трети лица;

·                    участието на предприятието в търговски дружества и други форми на стопанска дейност;

·                    имуществени искове и претенции;

·                    други имуществени и неимуществени права и задължения;

·                    изводи и препоръки за конкретни правни и фактически действия за решаване на констатираните проблеми в правната сфера на обекта на анализа.

Данните се установяват с актове за актуване на държавни имоти, решения и протоколи за предаване на държавно имущество в оперативно управление, договори, финансово-счетоводна документация и други документи, които задължително се прилагат към анализа на правното състояние.

Оценката на обекти за приватизация се извършва по следните методи:

·                    въз основа на чистата стойност на активите;

·                    по ликвидационна стойност;

·                    по метода на капитализиране на дохода чрез осъвременяване (дисконтиране) на очакваните чисти парични приходи;

·                    с използване на пазарни множители или с оценяване по аналог;

·                    други методи, прилагани в световната практика;

·                    с използване на комбинация от горните методи.

Оценяването на предприятия се извършва най-малко по два метода. Органът по чл. 3 от ЗППДОП може да възложи оценка на предприятия само по един метод, за което се мотивира в решението си. При оценката задължително се взема предвид въздействието на производството върху околната среда и стойностна оценка на нанесените щети, за които новият собственик не носи отговорност. Оценките се извършват от български или чуждестранни физически или юридически лица, получили разрешение (лиценз) от Агенцията за приватизация. Лиценз се издава за извършване на оценки за:

·                    недвижими имоти;

·                    машини и съоръжения;

·                    права на интелектуалната и индустриалната собственост и други фактически отношения;

·                    други активи (произведения на изкуствата, антиквариат, благородни метали и скъпоценни камъни, недвижими имоти – паметници на културата);

·                    цели предприятия – държавни и общински предприятия, преобразувани или непреобразувани в търговско дружество;

·                    финансови институции.

Кандидатите за получаване на лиценз подават молба до Агенцията за приватизация, в която посочват за какъв вид оценки желаят да бъдат лицензирани. Лиценз на физически лица се издава за конкретни сфери на стопанската дейност (отрасли, подотрасли и дейности), а за недвижими имоти, машини и съоръжения и цели предприятия - без оглед на конкретната сфера на дейност на основата на:

·                    свидетелство за придобита специалност;

·                    данни за стаж по специалността и документи за извършени оценки;

·                    свидетелство за съдимост;

·                    диплома за завършено висше образование;

·                    доказателства за закупена документация за лицензиране.

Юридически лица се лицензират на основата на:

·                    удостоверение за актуална съдебна регистрация;

·                    състав на специализирания персонал;

·                    предмет и област на дейност;

·                    опит в областта на оценяването;

·                    доказателства за закупена документация за лицензиране.

Оценителите нямат право:

·                    да придобиват в собственост изцяло или отчасти оценявания обект или да представляват купувачите;

·                    да разгласяват информация във връзка с оценявания обект и неговата оценка, за което представят писмена декларация.

Оценителите – физически лица, не могат да бъдат в трудово правоотношение с възложителя или с предприятието, чието имущество е предмет на оценяване. Лицензите на оценителите се издават за неопределен срок и могат да бъдат отнети при:

·                    нарушаване на изискванията по тази наредба;

·                    извършено умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда;

·                    некомпетентност.

Отнемането на лиценза при некомпетентност се мотивира писмено от Агенцията за приватизация и може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Изборът на лицата, които ще извършват оценката, се прави чрез конкурс, обявен в един централен всекидневник или на достъпно за широк кръг лица място на адреса на възложителя.

Оценки на обособени части от предприятия, имуществото на ликвидирани държавни и общински предприятия и на предприятия в процес на ликвидация или незавършени обекти на строителството, както и на предприятия с дълготрайни активи до 1000 лева по баланса за предходната отчетна година могат да се извършват и чрез пряко възлагане. Чрез пряко възлагане могат да се извършват и оценки на дяловете и акциите на бивши собственици, оценени по.реда на чл. 18 от ЗППДОП се възлагат извън приватизационната оценка на цялото предприятие.

При приватизация на обособени части по реда на чл. 35 от ЗППДОП по преценка на органа по чл. 3 оценката им може да се възложи от предприятието. В този случай приемането й се извършва от органа по чл. 3.

Анализът на правното състояние на имуществото се възлага от органа по чл. 3 от ЗППДОП и се извършва от правоспособни юристи, като се удостоверява от ръководството на предприятието. Оценката на обекти за приватизация се възлага от органа по чл. 3 от ЗППДОП. Органът по чл. 3 от ЗППДОП може да упълномощи ръководството на предприятието да възложи оценката.

Ръководството на предприятието трябва да предоставя на оценителите необходимата информация и да създава условия за извършването на оценката; потвърждава верността на изходните данни, които се прилагат към оценката, в писмена декларация, като за вписване на неверни данни се носи отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.

Органът по чл. 3 от ЗППДОП може да възложи рецензиране на анализа на правното състояние на имуществото или на оценката (доклада на оценителите), да изиска преработката им или да ги отхвърли.

Органите по чл. 3 от ЗППДОП представят в Агенцията за приватизация копие от анализ на правното състояние на имуществото и от документацията за извършените оценки. Органът по чл. 3 от ЗППДОП разглежда и приема изготвените оценки и анализи на правното състояние на обектите, като заключенията и предложенията в тях са база за определяне на началната продажна цена на акциите или дяловете на обекта за приватизация.

Извън случаите по чл. 16, ал. 3 от ЗППДОП определянето на началната продажна цена на акциите или дяловете на обекта за приватизация се извършва въз основа на мотивиран доклад от комисия, назначена от органа по чл. 3 от ЗППДОП. С решението за определяне на състава и задачите на комисията се определя и възнаграждението на нейните членове. Тази комисия се състои от 3 до 5 членове, от които най-малко двама лицензирани по гореспоменатия ред и един правоспособен юрист Комисията анализира технологичното, екологичното, финансово-икономическото и правното състояние на обекта за приватизация и изготвя мотивиран доклад с предложение за начална продажна цена на акциите или дяловете. При изготвянето на доклада се включват и се преценяват получените стойности при използването на:

·                    един от методите за оценка на обекта за приватизация и/или;

·                    балансовата стойност на собствения капитал на дружеството към последния годишен счетоводен отчет, и/или;

·                    достигнатата продажна цена при продажба на акции на фондовата борса.

Докладът на комисията се утвърждава от органа по чл. 3 от ЗППДОП, като с утвърждаването се определя и началната продажна цена на акциите или дяловете на обекта за приватизация.

Цената, по която лицата по чл. 5, ал. 2 от ЗППДОП придобиват при облекчени условия дялове или акции, се определя въз основа на мотивиран доклад, изготвен от комисията, а ако няма такава комисия – от комисия, назначена при същите условия и ред. Комисията изготвя мотивиран доклад с предложение за цената, по която лицата по чл. 5, ал. 2 от ЗППДОП придобиват при облекчени условия дялове или акции. При изготвянето на доклада се включват и преценяват получените стойности при използване на:

·                    един от методите за оценка на обекта за приватизация и/или;

·                    балансовата стойност на собствения капитал на дружеството към последния годишен счетоводен отчет, и/или

·                    начална продажна цена, и/или

·                    достигната продажна цена.

Докладът на комисията се утвърждава от органа по чл. 3 от ЗППДОП, като с утвърждаването се определя и цената, по която лицата по чл. 5, ал. 2 от ЗППДОП имат право да закупят при облекчени условия дялове или акции.

Оценките се заплащат от възложителя. Разходите са за сметка на фондовете по чл. 7 от ЗППДОП съответно на бюджетите на общините, или от предприятията. Не се допуска възнаграждението на оценителите да се формира като процент от оценката на предприятието. В случаите на избор на оценители чрез конкурс оценката се заплаща от предприятието.

Преструктурирането на предприятията преди тяхната приватизация е необходимо за да се предотвратят някои грешки, като:

·                    прехвърляне на монополи в частни ръце;

·                    продажба на дружества в много лошо финансово състояние, често с огромни дългове и на ръба на фалита;

·                    нерешаване на въпроса с неработещи мощности на някои предприятия.

От друга страна, преструктурирането преди приватизацията може да доведе до проблеми, като:

·                    забавяне на процеса на приватизация, през което време могат да се появят допълнителни трудности, а предприятията ще се влошават поради липса на инвестиции и нови ръководства;

·                    допълнителни разходи за консултантите, извършващи преструктурирането;

·                    допълнително административно и управленско натоварване за правителството и т.н.

От така изложените аргументи следва, че преструктурирането трябва да остане на второ място по важност след интензивната приватизация и трябва да се разчита на това, че частният сектор ще проведе финансово преструктуриране след приватизацията. Предприватизационното преструктуриране трябва да се ограничи до структурни промени, като разбиване на монополи и отделяне на ненужни допълнителни дейности от предприятията. Разбира се, в някои случаи отделянето на социалните или допълнителните дейности е трудно осъществимо, защото държавата или общината нямат необходимите бюджети, за да поддържат социално необходими активи. Не съществува лесно решение на този проблем. В случаите, когато социалните дейности са жизненоважни за масовото население, една възможност е да бъде задължена приватизираната фирма да ги поддържа за някакъв период (например 3 години), преди да ги прехвърли под контрол на общината или на държавата.

В повечето случаи няма достатъчно средства, за да се извърши анализ на необходимите финансови или управленски подобрения от опитни консултанти за всяко отделно предприятие, няма средства дори да се изпълнят препоръките, ако такъв анализ е направен. На практика повечето дружества, които остават държавна (или общинска) собственост продължават да затъват, с което само задълбочават проблема. Усилията по преструктурирането трябва да са насочени към големите предприятия, които са жизненоважни за икономиката и които иначе са неприватизируеми. Най-добрият подход е бърза приватизация на добре структурирани активи (демонополизирани или освободени от странична дейност). Всъщност “добрата приватизация е добро преструктуриране и доброто преструктуриране е добра приватизация”[6].

 

Има няколко механизма за преструктуриране на предприятията:

·                    продажба на производствени и непроизводствени активи;

·                    редуциране на общите, материалните и енергийните разходи, редуциране на заетите, намаляване на вредното влияние върху околната среда;

·                    промяна на предмета на дейност, разширяване на асортимента на производство, технологични промени;

·                    промяна в организационната структура, обособяване на самостоятелни единици в предприятието, промяна на системата на заплащане;

Следприватизационният контрол е третият важен етап от процеса на приватизация. Според публикациите в Информационния бюлетин на Агенцията за приватизация той включва контрол върху следните параметри:

·                    Изпълнение на влизането в сила, цената и начина на плащане. Контролът по изпълнение на тази част от договорите за продажба се осъществява от управление “Финансово осигуряване на приватизационните проекти”. Освен датата на влизане в сила на договора, трябва изрично да бъде уточнено:

-       Прехвърляне на правото на собственост върху дяловете и акциите;

-       Цената на отделните дялове или пакетите от акции и редът за плащането им;

-       Евентуалните лихви, които се дължат при забавяне на плащането;

-       Сроковете и начина на плащане;

-       Санкциите за неизпълнение на поетите задължения и сроковете по отделните плащания, включително и възможността за разваляне на договора за нереализирани плащания.

В зависимост от етапа на възникване на поетите задължения и след прехвърляне на собствеността върху приватизираните обекти започва следприватизационният контрол по изпълнение на договорените задължения. Осъществява се в следните основни направления:

·                    Изпълнение на задълженията, възникнали преди подписване на договорите. При сключване на сделката може да се породят следните задължения:

-                За удовлетворяване на всички реституционни претенции, заявени в законно установените срокове;

-                Към всички кредитори, предявили вземанията си в законно установените срокове и по надлежен ред;

-                 Към персонала;

-                 Към бюджета;

-                 Към социалното осигуряване;

-                 Към доставчиците;

-                 Към клиентите (сключени вече договори за доставка);

-                За поддържане на военновременни запаси и запаси на държавния резерв;

-                Специфични задължения, характерни за някои от приватизираните дружества.

·                    Изпълнението на задълженията, поети с подписването на приватизационния договор. Контролът по изпълнението на тези задължения, които в отделните договори имат различни срокове за изпълнение, може да бъде осъществен ефективно само ако е създадена добра информационна система с възможност за непрекъснатото й допълване и усъвършенстване. Ангажиментите, които купувачите поемат, могат да се обособят в няколко групи:

·        Изпълнение на инвестиционната програма – общо, в т.ч. и по календарни години;

·        Изпълнение на програмата за трудова заетост по календарни години (средносписъчна численост на персонала);

·        Опазване на околната среда;

·        Запазване на предмета на дейност;

·        За неразпореждане с права и задължения, произтичащи от договора:

-         Неразпореждане с ДМА;

-         Прехвърляне на дялове и акции;

-         Промени в капитала на дружествата;

-         Недопускане на действия от страна на купувача, водещи до ликвидация на дружествата;

·          За представяне на годишния отчет за изпълнение на поетите с договора задължения в интервала от 31.01 до 31.03 на годината, следваща отчетния период, съгласно клаузите в договора;

·        За заплащане на предвидените в договора неустойки (за неизпълнение на поетите задължения) в определения по договора срок.

Отдел “Средприватизационен контрол” е разработил методика за следприватизационен контрол, приета от Надзорния съвет на Агенцията на 27.06.1995 г. Целта на следприватизационният контрол е да установи изпълнението на поетите задължения за осъществените сделки в съответствие с горепосочените изисквания.

По-важното, което може да се каже за тях, е следното:

·                    Запазване на предмета на дейност. Запазването на предмета на дейност се удостоверява с влязло в сила съдебно решение, с което купувачът се легитимира като новия собственик на част или на целия капитал. За да има изпълнение на това условие е необходимо да се установи идентичност в предмета на дейност по предишната съдебна регистрация, когато държавата е била едноличен собственик на капитала. Запазване на конкретния предмет на дейност е налице, когато най-малко 51% от нетния размер на приходите от продажби (реализация) от годишния отчет за приходите и разходите е реализиран от предмета на дейност, определен като основен при съдебната регистрация. Удостоверяването на тези факти или обстоятелства се извършва в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и на Търговския закон.

·                    Инвестиционна програма. Инвестиционният процес е съвкупност от дейности за реализиране на инвестиции в основни фондове. Инвестиции са всички разходи за създаване на нови или за обновяване на съществуващи основни фондове с производствено и извънпроизводствено предназначение. Инвестиционният процес включва всички видове дейности, които могат да се измерват количествено и стойностно и с чието завършване се създават условия за протичане или разширяване на производствения процес. Взаимоотношенията между участниците в инвестиционния процес се уреждат с договори и трябва да са съобразени с действащите закони в България, а именно:

-         Закон за счетоводството, Националният счетоводен стандарт 25 за отчитане и оповестяване на инвестициите в инвестиращото предприятие и в специализираните инвестиционни предприятия;

-         Закон за чуждестранните инвестиции, уреждащ условията и реда за извършване ва стопанска дейност в страната от чуждестранни физически и юридически лица;

-         Размерът на инвестициите се отчита в периода от 31.01 до 31.03 на следващата отчетния период календарна година в съответствие с приетите клаузи по договора. Отчетът се придружава с документи, удостоверяващи извършените строително-монтажни, проектно-проучвателни и други видове работи по образец на Акт №19, както и от всички платежни документи (фактури, банкови бордера, митнически декларации, товарителници и др.).

Документите трябва да са в оригинал или заверени копия с подпис и печат на съответното лице, имащо право да представлява дружеството. Допустимо е извършване на промени в инвестиционната програма към договора само при положение, че се налагат по обективни причини – настъпили съществени изменения в технологичния процес, в пазарната конюнктура и други. Промените в инвестиционната програма стават валидни едва след като е постигнато споразумение с органа, осъществил приватизацията, и с подписването на допълнително споразумение към основния договор. При отчитане на инвестициите общият им обем трябва да съвпада или да превишава предвидения по програма. В противен случай се смята, че инвестиционната програма не е изпълнена и се прилагат предвидените санкции в разпоредбите на ЗППДОП.

·                    Програма за трудова заетост. Купувачът се задължава да изготви за своя сметка и да представи на продавача отчет за изпълнение на програмата за трудова заетост, която е неразделна част от всеки договор. Годишният отчет се представя от 31.01 до 31.03 на следващата отчетния период календарна година, съгласно приетия по договора срок. Той трябва да съдържа средносписъчната численост на заетия персонал за годината – Форма МС-НС-Труд, заверена от съответното районно статистическо управление или заверено щатно разписание. Отчетът се заверява от оторизирано за това лице, което се явява работодател по трудовите договори.

·                    Състояние на екологичната и на производствената среда. Ръководните органи на дружествата са длъжни да осигурят достъп на специализираните служби за извършване на необходимите замервания за състоянието на екологичната и производствената среда. Въз основа на тях трябва да се направят изводи и заключения за съблюдаване на параметрите, осигуряващи опазването на околната среда в съответствие с приетите държавни стандарти. Състоянието на екологичната и на производствената среда се удостоверява чрез документ, издаден от компетентните държавни органи – Министерството на околната среда или негови поделения – районните инспекции по опазване на околната среда (РИООС).

·                    Други. В някои случаи съобразно предмета на договора са поети специфични задължения. Това налага упражняване на специален контрол за спазване на конкретните изисквания.

·                    Общи изисквания. След изтичане на срока, определен в Закона за счетоводството, дружествата следва да представят в Агенцията за приватизация годишния си счетоводен баланс и отчета за приходите и разходите за съответната година. Те трябва да бъдат заверени от дипломиран експерт – счетоводител. Дружествата задължително трябва да уведомят органа, осъществил приватизацията, за всяка промяна, настъпила в правното им състояние, дори и да не е изрично записана в клаузите по договора.

·                    Органи. Цялостната дейност по осъществяване на следприватизационния контрол се ръководи и контролира от органа, осъществил приватизационната сделка.

·                    Санкции. Констатациите за неспазване на условията по договорите става чрез съответни констативни документи (протоколи, актове), издадени от органа, извършващ контрола. В тях трябва да бъдат отразени видът, размера (обема) на нарушението, както и причините, довели до това нарушение. При съставянето на документите представител на купувача се запознава и приема съответните констативни материали. При неизпълнение на поетите задължения неизправната страна дължи неустойки в размери, определени в договора. На неизправната страна се дава срок в съответствие с клаузите от договора за изплащане на дължимите неустойки, които доброволно да бъдат внесени по сметка на органа, осъществил приватизацията. Постъпилите суми от неустойки се превеждат от органа, осъществил приватизацията, в съответните фондове, съгласно разпоредбите на ЗППДОП. В случай, че е налице отказ от доброволно изпълнение, отговорността се реализира по съдебен ред. За целта събраната документация, отнасяща се или свързана с тази отговорност, трябва да бъде предадена на лице, натоварено с процесуалното представителство на органа, осъществил приватизацията.

За да се осигурят условия за осъществяване на ефективен следприватизационен контрол, е необходимо договорите, които се сключват между органа, извършващ приватизацията и купувачите, да отговарят на някои задължителни изисквания:

·                    За всяко задължение на купувача трябва да има предвиден срок за изпълнението му, както и санкция, в случай, че не стане в определения срок;

·                    Текстовете по договорите за приватизация и особено тези, които се отнасят за поетите задължения и санкционните разпоредби за неизпълнение, трябва да са точни и изчистени, така че да не подлежат на тълкуване;

·                    Всеки договор да е придружен от приложение с приетата инвестиционна програма (ако има задължение за извършване на инвестиции). В нея трябва да е определен точния размер на инвестициите – общо, в т.ч. по календарни години (от 1.01 до 31.12 на съответната година);

·                    Към всеки договор да има приложение с програма за трудова заетост с фиксирана численост на заетия персонал към момента на сключване на сделката и средносписъчния брой на заетия персонал по календарни години (от 31.01 до 31.12 на съответната година);

·                    Във всеки договор да бъде фиксиран срокът за представяне на задължителната информация за изпълнение на поетите задължения;

·                    Да е определено точно какви са санкциите при неизпълнение на поетите договорни задължения във връзка с програмата за трудова заетост, инвестиционната програма, опазване на околната среда и т.н.;

·                    Срокът за представяне на отчета за изпълнение на договорните задължения трябва да бъде в интервала от 31.01 до 31.03 на годината, следваща отчетния период, съгласно конкретно определените срокове по договорите. Задължително трябва да бъдат предвидени санкции за непредставяне на отчета в определените по договор срокове.

В зависимост от етапа и начина на провеждане на следприватизационния контрол, контролните действия могат да се обособят в три групи:

·                    Текущ контрол, който се извършва през целия следприватизационен период в рамките на поетите договорни задължения;

·                    Контрол по документи – за изпълнение на поетите задължения след изтичане на отделни отчетни периоди или конкретни срокове;

·                    Контрол на място – при констатирани нередности от получените първични счетоводни документи или постъпили сигнали за действия, противоречащи на договорните условия.

За да бъде ефективен, контролът трябва да започне още преди сключването на приватизационните договори и да приключи след изпълнението на всички условия, включени в тях. По силата на договорите и поетите задължения от купувачите, този процес понякога продължава повече от 5-6 години. Едно от най-важните условия за осъществяване на ефективен контрол е заложено още при определяне на метода за приватизация, избора на реалния инвеститор и най-вече при подготовката и формулировката на текстовете в договора.

Приватизацията се осъществява въз основа на Годишна приватизационна програма, разработена от Агенцията за приватизация и одобрена от Министерския съвет. В нея се съдържат:

·                    минималните приватизационни цели за годината, включително минималния брой на държавните предприятия, подлежащи на приватизация и приоритетните цели;

·                    очаквания размер на приходите от приватизацията и начина на тяхното използване в съответствие с изискванията на този закон;

·                    разходите, свързани с дейността по приватизацията;

·                    списъка на отраслите и/или предприятията, чието цялостно или частично приватизиране не се разрешава за срока на действие на програмата;

·                    общия обем на акциите по номинална стойност, които ще бъдат предложени за приватизация чрез централизирани публични търгове;

·                    общите насоки за приватизационната политика на общините;

·                    мерки за насърчаване развитието на малки и средни предприятия.

 

 

3. Форми на приватизацията

Приватизацията в България се осъществява основно в три форми – масова, касова и смесена. Термините не са юридически точни, макар че и законодателят ги използва. Касова е приватизацията, при която при продажбата на предприятията държавата получава пари или аналогични на тях платежни документи. При масовата приватизация разплащането става с инвестиционни бонове, които, според ЗППДОП представляват “безналични платежни средства, които служат само за плащания по приватизационни сделки, чийто предмет е държавна собственост; вноски в дружества по чл. 25, ал. 3 и чл. 31, ал. 1, учредени за придобиване на държавно участие; участие в доброволни пенсионни фондове”. Смесена е приватизацията на предприятие, чиито акции са продадени и чрез касова, и чрез масова приватизация.

Според различни критерии има няколко начина за осъществяване на приватизацията:

·                    Според формата на продажба има приватизация на дялове и акции, собственост на държавата или общините, продажба на цели предприятия или обособени техни части и особени начини за приватизиране на държавни и общински предприятия и обособени техни части;

·                    Според предварителната подготовка за приватизиране предприятието може да бъде продадено след предварително преобразуване или без предварително преобразуване;

·                    Според осъществяването предприятието може да бъде продадено в рамките на Годишната програма за приватизация, след ликвидация или в процедура на несъстоятелност;

·                    Според размера на продадения дял от предприятието приватизацията може да бъде пълна и частична;

·                    Според формата на собственост на приватизиращото се предприятие има приватизация на държавна и приватизация на общинска собственост;

·                    Според купувача приватизацията може да се раздели на масова, касова и смесена;

·                    Според начина на извършване на приватизацията има възмездна и безвъзмездна приватизация, като безвъзмездната по правило е масовата, а възмездната – касова приватизация;

·                    Според купувача масовата приватизация се дели на продажба на Работническо-мениджърско дружество, на местни инвеститори (тук влизат приватизационните фондове и юридическите лица) и на чуждестранни инвеститори;

·                    Според начина на плащане има приватизация, заплатена с парични средства, с непарични средства (т. нар. “платежни инструменти”) или смесена;

·                    Според собствеността на държавата има приватизация на изцяло държавни, респ. общински предприятия и приватизация на предприятия с дялово участие на държавата, респ. общината.

От своя страна, касовата приватизация може да бъде:

·                    чрез преференциално участие – за лицата, които работят в приватизиращото се предприятие, лицата, чиито трудови правоотношения са прекратени в това предприятие и лицата, пенсионирани в него. Това право може да се упражни само еднократно и от български граждани с постоянно местожителство в страната. По този начин се образуват работническо-мениджърските дружества;

·                    чрез открита продажба – на борсата;

·                    чрез публичен търг на пакети от акции;

·                    чрез публично оповестен конкурс;

·                    чрез преговори с потенциалните купувачи;

·                    чрез отдаване под наем за срок от 25 г. с клауза за изкупуване;

·                    чрез отдаване за управление с клауза за изкупуване или продажба на трети лица;

·                    чрез продажба на изплащане със запазване на собствеността;

·                    чрез държавни облигации;

·                    чрез продажба при отлагателни или прекратителни условия, като запазване на предназначението на обекта, на работните места, извършване на инвестиции, постигане на определен резултат и др.

Вече стана ясно, че механизмът за извършване на масовата приватизация е инвестиционни бонове. Това е законово регламентирано в глава 8 на ЗППДОП[7], както и със Закона за приватизационните фондове[8] и други подзаконови актове. От своя страна, методите за извършване на касовата приватизация се определя от органа по чл. 3 на ЗППДОП. Методът за извършване на касовата приватизация може да бъде:

·                    публичен търг на пакети от акции;

·                    публично оповестен конкурс;

·                    преговори с потенциалните купувачи.

 

 

4. Фактори (причини) за приватизацията

Причините за приватизацията могат да се групират в няколко насоки:

·                    Икономически причини. Основна причина за започване на приватизационния процес е факта, че стабилният частен сектор е основа на действащата пазарна икономика, т.е. приватизацията е една от процедурите за оздравяване на икономиката. В началото на 90-те години в държавния сектор се поражда криза (причините за кризата излизат извън проблематиката на настоящата дипломна работа) – той е губещ, неплатежоспособен и разпадащ се. В съответствие с това правителствата на България взимат мерки за съживяване на икономиката (състояща се почти изцяло от държавни предприятия) – т. нар. структурна реформа. Приватизацията е основен елемент от тази реформа. Чрез приватизацията трябва да се спасят онези държавни предприятия, които са все още жизнеспособни като се предадат в ръцете на частни инвеститори. Кризата в държавата не позволява каквото и да било инвестиране, докато частните собственици могат да налеят свежи пари в предприятията и така да ги стабилизират. За българските предприятия е характерна липсата на модернизация от самото им създаване и затова те имат голяма нужда от инвестиции. Освен това в България се шири максимата, че “държавата е лош стопанин”. Това е вярно дотолкова, до колкото държавата е строила фабрики и заводи без да се мисли за тяхната ресурсна осигуреност, близост до пазари и т.н. Друг довод в полза на тази теза е почти пълното отсъствие на реинвестиране. Тази максима обаче е невалидна в държавите от Западна Европа, Северна Америка и Източна Азия. Там държавните предприятия са толкова жизнеспособни, колкото и частните. От казаното по-горе следва, че приватизацията е неразделно свързана с пазарната икономика – двете са в тясно взаимодействие и връзката между тях е права и обратна. Един от аспектите на прехода е приватизацията и е необходимо нейното осъществяване за да бъде той истински. От друга страна, нормалното протичане на приватизацията не би могло да стане при липса на пазарни условия. Казано по-просто приватизацията е един от компонентите на структурната реформа, който влияе и се влияе от останалите.

·                    Политически причини. С приключването на “социалистическия експеримент” в страните от Източна Европа плановото стопанство е отречено и е предприет курс към преструктуриране на икономиките и демократизиране на държавите. Това е политически ход, на ниво държавно управление.

·                    Законодателни причини. Те се свързват с приемането на редица закони, които поощряват частната собственост и инициатива. Това са Закона за банките и кредитното дело, Закона за данъка върху добавената стойност, Закона за защита на конкуренцията, Закона за кооперациите, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за счетоводството, Търговския закон и други.

·                    Криминални причини. Чрез приватизацията е трябвало да се защитят икономическите интереси на различните пластове на обществото, които се стремят да придобият порции от националното имущество. Това са мениджърите на съществуващите държавни фирми, зараждащата се, но все още малка прослойка на частните предприемачи, наследниците на първоначалните собственици и хората, които са успели да станат богати благодарение на привилегированото си положение по време на предишния режим или на сделките на т.нар. “черен” пазар. Криминално е “изпирането” на парите на близките до бившия държавен елит и черноборсаджиите. Този процес в общи линии е почти приключил. Продължава обаче социалнонеприемливото придобиване на предприятия от техните мениджъри посредством Работническо-мениджърски дружества. Краят на този процес по същество съвпада със завършването на приватизацията.

 


Глава втора. Социална практика на приватизацията в България

 

1. Приватизацията след 1989 г.

Приватизационният процес може условно да се раздели на два периода. Първият започва през 1992 г. с приемането на ЗППДОП (който има 24 изменения и допълнения само до края на 1999 г.) и продължава до края на 1995 г. Първото приватизирано предприятие е "Царевични продукти" – Разград, продадено на 12.05.1993 г. За тези три години (1992-1995) са сключени 110[9] сделки за цялостна продажба и 321 сделки за продажба на обособени части. Това представлява около 3% от общите активи, подлежащи на приватизация. Общият финансов резултат от сделките е показан в Приложение 3. През разглеждания период приватизацията е само касова.

Вторият период в приватизацията в България започва със стартирането на Първата вълна на масовата приватизация през 1996 г. и продължава и до сега. Характерно за него е, че се обогатяват механизмите на приватизация. През този период само чрез първата вълна на масовата приватизация са продадени изцяло 1040 предприятия, на 666 предприятия е продаден 75% от капитала, продадени са над 1/2 от капитала на 79 предприятия и до 1/2 от капитала на 295, т.е. 15% от активите на държавата, изчислено на база 31.12.1995 г. От 6.5 млн. души с право на участие в масовата приватизация, само 3.5 млн. са го използвали. От тях 53.8% са участвали в процеса чрез приватизационни фондове, а останалите – самостоятелно. До 31.12.1999 г. чрез касова приватизация са сключени сделки за 3966 предприятия, като 2005 от тях са за продажба на цели предприятия, а останалите - за обособени части[10]. Разпределението на сделките по сектори на икономиката е показано в Приложение 2.

През 1998 г. започва Втората вълна на масовата приватизация. На нейните т.нар. централизирани търгове се предлагат предимно неатрактивни предприятия и само миноритарни пакети от акции. Спънка за ефективното й провеждане са и някои от формалните условия – например да не се плащат заявените акции, плащането да става по средно претеглена цена и т.н. Положителното спрямо Първата вълна на масовата приватизация е възможността освен с бонове, да се участва на търговете и с парични средства и компенсаторни записи, както и включването на юридически лица в наддаванията. Към 31.03.1999 г. общо от Агенцията за приватизация са предложени за продажба 4 913 412 акции. От тях на централизираните търгове (седем до края на 1999 г.) са продадени 3 084 517 акции, като реално събраната сума е 36 927 402.13 лв. (в това число 710 417.71 лв. парични плащания и 36 216 984.42 в инвестиционни бонове).

Работническо-мениджърските дружества, образувани според чл. 25 ал. 3 на ЗППДОП, са капани, които предполагат “изкривено” прилагане на ЗППДОП. Моите аргументи за това са следните:

Работническо-мениджърските дружества са лесен начин за придобиване на акции в предприятие. Схемата е следната: необходима е група мениджъри, които искат да имат акции в предприятие и да играят “на сигурно” – убеждават работниците да регистрират работническо-мениджърско дружество, придобиват акции чрез преференциите, осигурени им от ЗППДОП и после правят каквото си искат с това предприятие. Могат да го източат, да продадат активите му при ликвидация, но могат и да го оздравят и то да стане печелившо.

Проблемите при работническо-мениджърските дружества са:

-                     нямат налични свободни средства;

-                     вече са ползвали банков кредит за изплащане на първоначалните 10% от цената, който кредит има гратисен период;

-                     поради разсроченото плащане, приватизиращият орган е задържал като залог акциите или е ипотекирал част от дълготрайните активи на предприятието;

-                     вноските трябва да се плащат навреме, защото в противен случай има неустойки или се разваля приватизационния договор

-                     дейността на предприятието изисква оборотни средства, които, обаче, то няма от къде да вземе;

-                     няма възможности за инвестиции в предприятието.

Характерно за работническо-мениджърските дружества е и това, че не могат да платят сумите по приватизационния договор. Очевидно е, че повечето от тях са с политическа подкрепа или се източват от ръководствата си.

През март тази година е одобрена поправка на ЗППДОП, според която офертите на работническо-мениджърските дружества ще се преизчисляват, т.е. ще се намалява предложената от тях цена в зависимост от годините на разсрочване при класиране на офертите. Това е начин за премахване на преференциите им. Три месеца по-рано работническо-мениджърските дружества са снабдени с нова преференция – да могат да плащат цялата сума по сделката с компенсаторни записи. Изводът е, че няма съгласуваност между отделните закони и държавни органи.

Работническо-мениджърските дружества имат и положително влияние върху икономическата и особено върху социалната ситуация в България. Това е така, защото на първо място работниците стават собственици и това допълнително ги мотивира и на второ място по този начин се разширява кръга на българските граждани, които участват в приватизацията и стават собственици, което означава общество с по-малко неравенство.

Могат да се обобщят някои общи черти на приватизацията в България:

·                    Осъществява се за първи път;

·                    Осъществяващите я институции нямат опит, а и не показват склонност да се учат от грешките си;

·                    Институциите се изграждат едновременно с протичането на процеса на приватизация;

·                    Едновременно с протичането на процеса на приватизация се подготвят и специалисти;

·                    Честа смяна на правителствата и следващите от тях промени на приоритетите на приватизацията;

·                    Липсва консенсус между политическите сили относно целите и начините за приватизация;

·                    Провеждане на сравнително мащабна реституция, което ограничава размера на активите, които могат да бъдат приватизирани;

·                    Има неясноти и проблеми, свързани със собствеността на някои обекти, подлежащи на приватизация;

·                    Недостатъчно прецизното и противоречиво законодателство. Известни са прецеденти, при които Агенцията за приватизация е продала предприятия, за които не се знае кой е бил техен собственик. За много предприятия не е добре изяснена собствеността върху дълготрайните активи, а повечето не разполагат с документи за собственост на притежаваните от тях земи, сгради и други активи.

·                    Наблюдава се слабо участие на чуждестранни инвеститори, поради нерешения проблем с външния дълг на България и нежеланието на чуждите банки да кредитират приватизационни сделки и инвестиционни проекти в България. След решаването на проблема с външния дълг страната продължава да е обект на отрицателно привличане от страна на чуждите инвеститори поради икономическата нестабилност и високото равнище на стопанска и криминална престъпност;

·                    Приватизацията се осъществява с много бавни темпове. За изминалите 10 години на преход са приватизирани 46.5%[11] от т.нар. подлежащи на приватизация активи;

·                    Правят се няколко опита за продажба на едно и също предприятие, преди то да бъде купено. При всеки следващ опит предлаганата от потенциалните купувачи цена е все по-ниска;

·                    Липсва прозрачност при подготвяне и провеждане на сделките. Напоследък се чуват гласове както от опозиционните среди, така и сред управляващите, за увеличаване на "видимостта" при извършване на приватизационните сделки. Също така, обаче, има и гласове против тази прозрачност, като аргументът им е, че по този начин ще се забави приватизацията и държавата ще загуби много повече от това, което би спечелила от прозрачността;

·                    Липсва съгласуваност между отделните закони и държавни институции.

 

 

2. Анализ на конкретни случаи на приватизирани предприятия

 

2.1. Авиокомпания Балкан

Предисторията на авиокомпания Балкан е свързана с разделянето на БГА Балкан на Летищен комплекс, РВД и Авиокомпания Балкан през 1990 г. В съответствие с решението на Министерския съвет от активите на БГА собственост на авиокомпанията стават: самолетният парк, два хангара (от общо три) и административната сграда. Третият хангар е преотстъпен на авиокомпания Хемус Еър, който е със 100% държавно участие и неговата приватизация тепърва предстои. Целта е създаване на печеливши Летище и РВД и губеща Балкан, за да може някой по-късно да купи авиокомпанията на ниска цена. Тук ясно личат интересите на овластените индивиди и групи за придобиване на подлежащи на приватизация държавни активи на приемливи за тях цени.

Приватизацията на авиокомпанията трябваше да стартира още през 1993-1994 г., но тогава е спряна от Ренета Инджова в качеството й на изпълнителен директор на Агенцията за приватизация според едни източници на информация, а според други – процедурата е прекратена поради липса на купувачи. Междувременно от сравнително печеливша Балкан се превръща в губеща авиокомпания.

За 1996 г. загубата на авиокомпанията е 15.2 млрд. лева[12], а към 31 декември 1996 г. задълженията й са 100 млн. долара. Според одиторския отчет на KPMG за 1996 г. Балкан има 89 млн. долара дълг, част от който е към ДФРР, а останалата сума представлява търговски задължения към чуждестранни летища, доставчици на резервни части и фирми, ремонтирали самолети на Балкан. Според други източници загубата е между 15 и 50 млн. долара.

През 1997 г. със Закона за бюджета е опростен целият дълг на Балкан към търговските банки в размер на 37 млн. долара. Други 2.2 млрд. лв.[13] задължения към летище София са уредени с триъгълно прихващане срещу дължими от аерогарата плащания към бюджета. За авиокомпания Балкан са отпуснати нови 5.5 млрд. лв.[14] помощ от държавата. Загубата за 1997 г. година е намалена на 1.7 млн. долара. Данните от направения последен одит на Балкан от KPMG сочат, че загубата от основна дейност на авиокомпанията през 1997 г. е около 9.7 млн. долара. Според други източници загубата за 1997 г. е 5 млн. долара. Задълженията на Балкан са към доставчика на авиационното гориво Бритиш петролиум (British Petroleum), Международната асоциация за въздушен превоз (ИАТА клиринг хаус) – 4 млн. долара, Нефтохим, РВД, НОИ, Летище София, Berliner Bank, Евроконтрол. Балкан дължи и 2 млн. долара на ремонтните заводи в Русия.

Според предварителни счетоводни данни само за периода от началото на януари до края на март 1998 г. Балкан е реализирала 18 млрд. лева[15] загуби, от които 7 млрд. лева от основна дейност, при съществуването на над 100 млн. долара задължения.

Проблемите във финансовото състояние на авиокомпанията са предизвикани от редица фактори, като остарял машинен парк, лошо управление, неизгодни лизингови условия за самолетите, високоразходни и шумни самолети, раздут щат и дублиращи се дейности, кражби от страна на персонала, войната в Югославия през 1999 г. и т.н. Освен предпоставки за загуби и остарели самолети, Балкан има и ценни активи – сгради в страната и чужбина, както и депозитарни сертификати в SITA.

Нетната стойност на авиокомпанията през 1997 г. (след приспадане на задълженията) е 10 млн. долара. През 1998 г. спада на около 6 млн.долара, според оценката на ТОБ – Спийдуинг. Към средата на 1998 г. наетите по трудов договор във фирмата са 3562 души.

Финансови проблеми на авиокомпанията идват и от това, че с приемането на Закона за финансово оздравяване на държавни предприятия и Правилника за неговото прилагане през 1996 г. тя е включена в списъка на предприятията в изолация и няма достъп до банков кредит. Опитът показва, че от предприятията в изолация имат успех тези с кратък производствен цикъл. При Балкан основните постъпления от чартърните програми идват през април и ноември, докато разходите се извършват равномерно. С този закон не се постига финансово оздравяване на авиокомпанията, защото не се спазват стриктно всичките му разпоредби – вместо да се оптимизира персонала, непрекъснато се назначават нови хора, не се събират вземанията, намират се “вратички” в закона и се взимат нови кредити и т.н. В крайна сметка в Балкан продължават да потъват огромни суми държавни пари и нейната приватизация става наложителна.

През 1997 и 1998 г. авиокомпанията е в списъка на предприятията в Годишните програми за приватизация, приватизирането на които ще се одобрява от Министерския съвет, докато през 1995 и 1996 г. е в списъка на предприятията, чието приватизиране не се разрешава за срока на действие на Програмата за приватизация на държавни предприятия.

Вторият опит за приватизация е направен през 1998 г. На 8 септември за посредник по продажбата на авиокомпанията Агенцията за приватизация избира консорциумът ТОБ - Спийдуинг, за който е известно, че е провалил няколко подобни сделки в Централна и Източна Европа[16]. В него в съдружие влизат Тройханд Остойропа Бератунг гезелшафт – известният източногермански приватизатор и Спийд Уингс, фирма на Бритиш еъруейз. Говори се, че британците имат готов купувач за авиокомпанията. В предложението за приватизация не е предвидено какъв процент от авиокомпанията ще се продава. Тя все още се води с капитал 3 млрд. лева[17].

ТОБ – Спийдуинг и Агенцията за приватизация избират като метод за приватизация депозиране на оферти от кандидатите с тайно наддаване и преговори с потенциалните купувачи (т.нар. шортлист), които се избират според подадените писма за намерение за участие в приватизацията на авиокомпанията. Преди да обявят кандидатите, посредниците трябва да ги съгласуват с Изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков, с вицепремиера Александър Божков и със специално създадената група по приватизацията на Балкан. В групата влизат представители на Агенцията за приватизация, Министерството на транспорта и Министерството на финансите. Едва след като информират всички тези лица, посредниците ще обявят кандидат-купувачите.

След избор на шортлист от ТОБ – Спийдуинг Агенцията за приватизация настоява да се обяви нов срок за подаване на писма за намерения, защото от първоначално заявилите интерес десет фирми са останали само пет. Захари Желязков официално обявява, че краткият списък не е окончателен и оферти отново ще може да подава всеки, който иска да купи авиокомпанията. После той съобщава пред журналисти на редовния брифинг на Агенцията за приватизация, че един от спряганите кандидати – Внуковские авиолинии, не е включен в шортлистата, а там вместо това има две български дружества, едното от които е Балкан еър. В Държавен вестник е обнародвано решението, че методът на приватизация е преговори с потенциални купувачи и е обявен повторен срок за събиране на писма за намерения. След това ТОБ – Спийдуинг отново прави предварителен подбор.

От ТОБ – Спийдуинг отказват да коментират конфликта за шортлистата. Вероятно още тогава агенцията е взела окончателно решение да отстрани ТОБ от приватизацията на Балкан. Всъщност предварителният подбор на кандидати чрез шортлиста е изрично предвиден в договора им. Тази клауза дори е включена с мотива, че не може всеки, който си купи информационен меморандум, да отиде в Балкан и да изиска документи за състоянието на авиокомпанията, защото част от информацията е свързана с военни и търговски тайни. Възможните обяснения за конфликта около шортлистата са две. Едната е в листата да е отсъствала компания, за която лобира кръгът около Захари Желязков, вицепремиера Александър Божков или министъра на транспорта Вилхелм Краус. Възможно е също господин Краус да търси начин за отделяне на печелившите дейности на Балкан - карго-превозите, безмитната търговия, хотел Плиска.

Изискванията на Агенцията за приватизация към купувачите са: да закупят от 25% до 75% от капитала на Балкан и да внесат до 13 юли депозит на стойност 1 милион долара. Той може да бъде задържан, ако избраният купувач подпише приватизационния договор, но не плати договорената цена, каквато е нормалната практика, както и в случай, че Агенцията за приватизация и кандидатът са подписали споразумение за съществените условия на продажбата, а впоследствие избраникът откаже да сключи приватизационния договор. Кандидатите трябва да предложат цената и бъдещите инвестиции в германски марки. Техните оферти ще се считат за валидни в срок най-малко 120 календарни дни от датата за подаване на оферти 13 юли, т.е. до 11 октомври 1998 г. От тях освен това се очаква да предложат схема за решаване на проблема с огромните задължения на авиокомпанията – близо 100 млн. долара.

Според първоначалната информация, разпространена от Агенцията за приватизация, шортлистата се състои от “около пет кандидата”. Според предположения на журналисти в краткия списък всъщност са били включени четири потенциални купувача. Само три от тях са подали оферти, а четвъртият - сдружение на чужди физически лица, по неизвестна причина (най-вероятно невъзможност да намери 1 милион долара под формата на депозит или банкова гаранция) се е отказал да участва в приватизацията на Балкан. Офертите са подадени от Российский авиационный консорциум - втората по големина руска авиокомпания след Аэрофлот (най-значимото дружество в него е Внуковские авиолинии), Балкан еър – дружество, основано на 26.05.1997 г. от 500 служители на Балкан с единствена цел участие в приватизацията на авиокомпанията и Еър България – офшорна фирма, регистрирана в САЩ, защото никой друг от включените в шортлистата не е внесъл искания депозит по сметката на Агенцията за приватизация.

След преговорите посредника по сделката – ТОБ Спийдуинг избира за купувач Балкан Еър. Цената, предложена в офертата им за 75% от капитала на авиокомпанията, е 450 млн. долара. В сумата са включени плащането в брой, инвестициите и задълженията, които купувачът е поел ангажимента да изплаща, разпределени така: кешово плащане за около 5 млн. долара, 310 млн. долара за инвестиции и около 135 млн. долара – за погасяване на задължения на авиокомпанията. Парите за инвестиции са щели да се осигурят от американски инвестиционен фонд, който се представлява от фирма Васимекс. Основният акционер на Балкан еър е инвестиционен фонд, който събира средства от Западна Европа и САЩ и ги инвестира в Източна Европа. Балкан еър обединява мениджъри и служители на авиокомпанията, но не е класическо работническо-мениджърско дружество и не може да ползва преференциите за разсрочено плащане по ЗППДОП.

Според управляващия съдружник на ТОБ всички твърдения в офертата на избрания купувач са били проучени чрез услугите на международни агенции, но сделката изненадващо е спряна от хора, стоящи над Агенцията за приватизация, по думите на Захари Желязков “от горе”. Най-вероятно се е намесила работната група, съставена от самият Захари Желязков, министърът на транспорта Вилхелм Краус, секретарят на Съвета по структурна реформа Младен Георгиев, началникът на Военновъздушните сили Стефан Попов, ръководителят на управление “Финансово оздравяване” във Министерството на финансите Весела Димитрова и главният експерт в управление “Координация и контрол на приватизационния процес” на Агенцията за приватизация Калоян Кръстев.

Този опит за приватизация струва на държавата над 600 хил. долара – за възнаграждения на посредници и консултанти или по-точно – представената пред Агенцията за приватизация сметка на ТОБ – Спийдуинг, посредник по продажбата на авиокомпания Балкан, е в размер на около 1 млрд. лв[18]. Според представител на авторитетната инвестиционна фирма Брюлет, Бари, Фармър и Корандо: “ТОБ - Спийдуинг погрешно консултира Агенцията за приватизация по отношение на метода на продажба. Както знаете, методът беше наддаване, но трябваше да се елиминират всички с изключение на няколко кандидати. Само потенциалните купувачи, включени в шортлистата, щяха да бъдат поканени да направят проучване (due diligence) и след това да преговарят. Проблемът на този метод идва от огромния размер на дълговете на Балкан, които правителството иска да бъдат поети от купувача, плюс изискването да се финансира обновяването на самолетния парк. Това означава купувачът да има на разположение стотици милиони долари за една авиокомпания, която не е печеливша. Сериозните потенциални купувачи просто няма да участват в такава процедура. Всеки истински купувач би искал да преговаря директно с кредиторите, преди действително да се включи в сделката за покупка на авиокомпанията. Държавата освен това иска да запази до 25% собственост. Това също е проблематично от гледна точка на купувачите. Проблемът с продажбата на авиокомпанията идва и от лошия избор на посредник.”

За трети път Балкан е предложен за приватизация през април 1999 г. Според Закона за финансово оздравяване на държавни предприятия ако до 30 юни 1999 г. авиокомпанията не бъде приватизирана или оздравена, то ще бъде ликвидирана. До изтичането на крайния срок е подадена само една оферта, поради което Агенцията за приватизация го удължава с 15 дни – до началото на месец май. Наета е консултантската компания Кей Пи Ем Джи България (KPMG - Bulgaria) за да актуализира информационния меморандум и оценката на Балкан. За разлика от предишния път, когато преговорите с потенциалните купувачи на Балкан се водят от нает посредник, сега сделката се провежда от Агенцията за приватизация.

В новия срок са подадени още четири оферти, като кандидатите за покупка са: две офшорни компании с регистрация в Люксембург – Data Control Holding Group и Air Rent S.A.R.L.; отново РАК; регистрираното в Делауеър офшорно дружество Еър България; неизвестният германски туроператор Улрих Бентелер и израелската фирма Зееви груп (консорциум на израелските фирми Zeevi H & Knafaim и Arkia Israeli). Единственият критерий за съставянето на шортлистата е дали кандидатите са депозирали изискуемите за участие 400 хил. долара под формата на депозит или банкова гаранция. Представянето на определена сума за участие винаги досега в практиката на приватизиращите ведомства е било необходимо условие за допускане на оферти, но не и за прекласация на веднъж признати за действителни предложения. По този начин от наддаването отпадат Еър рент и Дейта контрол. За купувач е избран консорциумът Зееви груп, в който Зееви е строителна фирма и финансов инвеститор, а Аркиа – дъщерна на El Al, националните авиолинии на Израел. Според представители на El Al имиджът на Зееви не е добър и те не биха правили бизнес с него.

На 30 юни късно през нощта е сключен приватизационния договор. Продажната цена за 75% от авиокомпанията е много по-ниска от предложената при предишния опит за приватизация – само 150 000 долара, задължение да погасява дълговете на авиокомпанията, за което са предвидени 30 млн. долара., както и инвестиции на стойност 100 млн. долара. за 5 години. За сравнение оценката на 75% от авиокомпанията, направена от KPMG към края на 1998 г. по различните методи, варира от 1.5 до 2 млн. долара. По отношение на инвестициите пък, според предишни изявления на министъра на транспорта Вилхелм Краус, на Балкан са нужни минимум 200 млн. долара. Най-голямото несъответствие между договора и реалността е за задълженията на авиокомпанията. По последни изчисления те са 208 млрд. лв.[19] Част от тези към държавата и държавни фирми се очаква да бъдат отписани с правителствено решение. Купувачът трябва да внесе 6 млн. долара по доверителна сметка, от която да се покриват поискани в бъдеще, но засега скрити дългове на предприятието. Той има право да продава всички активи на авиокомпанията без ограничение. Ако ликвидира авиокомпанията, купувачът дължи неустойка 6 млн. долара. С всички възможни глоби, грубо пресметнато, се оказва, че ако разпродаде всичко, Зееви груп ще платят неустойки около 20 млн. долара, като за чист приход от активите на Балкан ще получат поне два пъти по-голяма сума.

Интересно е, че Балкан беше продадена малко преди да бъде обявена в ликвидация – около два часа преди да влязат в сила разпоредбите на чл. 6 от Закона за финансово оздравяване на държавни предприятия.

Официалното прехвърляне на собствеността върху 75% от акциите на Балкан закъснява с около 20 дни. То е отложено докато новите собственици преведат цената за мажоритарния пакет в размер на 150 хил. долара по сметката на агенцията. Купувачите имат право да намаляват дела си до под 51% от капитала на Балкан в случай на публично предлагане на акции от авиокомпанията. Акциите на Зееви в Балкан впоследствие стават собственост на компания, регистрирана в Холандия – Болкан еърлайнс холдингс (Balkan Airlines Holdings BV). Според приватизационния договор купувачите могат да прехвърлят своите права и задължения на дружества, в които притежават над 50% от капитала. Тъй като дружеството, регистрирано в Холандия, е 100% собственост на Зееви груп, то не се изисква разрешение от Агенцията за приватизация и тя само е уведомена за прехвърлянето.

Няколко седмици по-късно Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобрява корекции в приватизационния договор за Балкан – продавачите носят отговорност за неточна информация за приватизираното дружество, предоставена на купувачите. Освен това купувачите са длъжни да уведомят държавата, ако продадат акции на Балкан в SITA (на стойност 30-50 млн. долара). Ако Зееви не уведомят държавата за продажбата на акции в SITA и на недвижими имоти на Балкан или не използват получените от продажбата средства, за да изплащат задълженията на авиокомпанията (и то приоритетно тези към държавата) или за да инвестират в нея, според промените в договора те дължат 10% неустойка върху стойността на продадените активи.

Според официалната информация на Агенцията за приватизация Зееви холдингс има изключително разностранна дейност – занимава с енергетика, строителство и проектиране, информационни технологии, логистика, търговия, управлява две петролни рафинерии и 300 газови станции в САЩ, участва в строежа на електростанции, търговски центрове, летища, а освен това притежава телевизионен канал и радиостанция в Израел. В България израелските купувачи освен това са заявили намерение да участват в разширението на карготерминала на летище София и да получат лиценз за оператори на наземното обслужване на софийското летище и на другите големи летища в страната. Израелците потвърждават, че включването им в строежа на летището е залегнало в приватизационния договор.

През юли 1999 г. Улрих Бентелер завежда дело срещу Агенцията за приватизация, тъй като смята, че приватизационната процедура не е извършена коректно.

Сред настоящите и бивши работници в авиокомпанията се говори, че една от целите на правителството, международните финансови институции и техния проводник Зееви груп, е да превърнат Балкан в малка регионална авиокомпания с радиус на действие до 3000 км. Това е замислено, за да не може България да изнася оръжие за страните от т.нар. Трети свят и по този начин първо да стане още по-зависима от Международния валутен фонд и неговите поддръжници, и второ да се ликвидира като конкурент на другите износители на оръжие.

Една година след сключването на сделката, вследствие на съкращенията на персонала и ниските заплати, протестират пилотите на авиокомпанията. Протестът приключва с победа на Гад Зееви – мажоритарният собственик. Малко по-рано става ясно, че Аркиа се е оттеглила от сделката. Така българската национална авиокомпания е оставена в ръцете на хора, които почти не разбират от авиобизнес. В началото на юни 2000 г. обществеността е информирана, че Зееви груп продават депозитарните сертификати на Балкан в SITA на стойност между 30 и 50 млн. долара по оценки на експерти, а според приватизационния договор парите от тези продажби трябва да се използват само за погасяване на задълженията на авиокомпанията и то приоритетно за задълженията към държавата. Поради това Агенцията за приватизация налага глоба на Зееви груп, която така и не е платена.

 

 

2.2. Химко

Химко е предприятие от химическата промишленост и е основен доставчик на суровини за редица предприятия от хранително-вкусовата, нефтохимическата, металургичната, дървопреработващата промишленост и други. Построено е през 50-те години. Притежава активи във варненското и ломското пристанище. Намира се в непосредствена близост до град Враца.

През 1997 г. Агенцията за приватизация го представя в приватизационния проспект така:

Химко ЕАД: Произвежда: карбамид, амоняк, серосъдържащи продукти (главно серовъглерод), газове и газови смеси, катализатори, окиси, пигменти и препарати за растителна защита. Капацитет: карбамид – 780 000 тона, течен амоняк – 60 000 тона. Суровини и материали: местни - 8%, вносни - 92%; основна вносна суровина е природният газ. Оборот: 1994 г. – 5867 млн. лв[20]. (108.1 млн. долара). 1995 г. – 10 117 млн. лв[21]. (150.6 млн. долара). Пласмент: местен пазар - 8%, за чужбина - 92%. Технологично оборудване: 4 реформинг-инсталации, 6 инсталации за синтез на амоняк, 7 инсталации за производство на карбамид, 2 турбогенератора, инсталация за производство на серовъглерод, инсталация за производство на въглероден двуокис, катализаторна инсталация. Работни места: 2284.

Икономическата ситуация в Химко:

1995 г. Относителният дял на продажбите за българския пазар е 10%, печалбата е 22 млн. долара, нетните приходи от продажби са около 151 млн. долара, брутната печалба 49.4 млн. долара. Рентабилността на продажбите е 4.94%.

1996 г. Химко приключва с печалба 35 млн. долара. Нетните приходи от продажби са около 158 млн. долара, а брутната печалба е близо 68 млн. долара. Повишен е относителният дял на продажбите за българския пазар на 11%. Рентабилността на продажбите е нараснала на 41.68%. Това е една от най-успешните в историята на дружеството – както по размер на приходите и рентабилност на продажбите, така и по използване на производствените капацитети. През 1996 г. Химко е инвестирал около 5.5 млн. долара за придобиване на дълготрайни активи. За положителните финансови резултати на завода е допринесла добрата пазарна конюнктура и по-специално високите международни цени на карбамида. Ръстът на печалбата е повлиян от курсовите разлики и сравнително ниските цени на основните суровини.

Нетната печалба за 1997 г. е в размер на 11.784 млрд. лева[22]. През 1997 г. има известен спад в резултатите, причините за който могат да се групират, както следва: свиване на потреблението в световен мащаб – през април 1997 г. Китай е наложил забрана на вноса на карбамид в страната, намаляване на международните цени на карбамида – от 174 долара/тон през януари 1997 г. до 104 долара/тон през август, а Химко държи 3.3% до 3.5% от световния пазар на карбамид. Освен това драстично се увеличават разходите за основните суровини и режийните разходи – средната цена на природния газ е 105 долара/хнм3, което е с около 20 долара/хнм3 повече от предходните години.. Приходите от дейността на Химко през 1997 г. са паднали с 32% спрямо тези от 1996 г.

Това е годината, през която Химко започва да натрупва дългове – 33.5 млн. долара, от които 88% са краткосрочни задължения и по-голямата част към Булгаргаз.

През 1996 и 1997 г. Химко завършва на висока печалба, която фактически го декапитализира. Печалбата обаче е не толкова резултат от добър мениджмънт, колкото от факта, че заради ниската балансова стойност на активите амортизационните отчисления са били ниски. След преоценката на активите разходите за амортизация драстично скачат, а печалбите спадат.

1998 г. Общото събрание на дружеството гласува капиталът на Химко се увеличава със стойността на печалбата за 1997 г. Всеки акционер, който е притежавал акции към датата на провеждане на събранието – 22 август 1998 г., получава по четири акции от новата емисия. След прибавянето на печалбата основният капитал на торовия завод нараства от 2.725 млрд. лева на 13.625 млрд.[23] лева. Подобно увеличение на капитала се прилага за пръв път в предприятие с голям брой дребни акционери, придобили акции от масовата приватизация.

Ниските цени на карбамида продължават и през 1998 г., като нивото им се колебае в границите на 90-100 долара/тон. Цената на природния газ за целия период е 195 825[24] лв./хнм3 без ДДС. При очертаващата се перспектива на пазара на карбамид и цената на природния газ и при условие че Химко вече е натрупал задължения към Булгаргаз (34 млрд. лв.[25] към 30.04.1998 г.), единствен изход да се съхрани дружеството е да спре да трупа загуби и задължения, което може да се постигне със спиране на карбамидното производство и ТЕЦ. През април 1998 г. дружеството за първи път реализира загуба – 13.570 млрд. лв[26], като само за първото тримесечие на 1998 г. е реализирана брутна печалба от 36.456 млрд. лв. Заради високите печалби от 1997 г. през 1998 г. дружеството е платило поне през първото тримесечие авансов данък, който е формиран на висока база. От средата на май 1998 г. по решение на директорския борд Химко намалява производството си на 50%. С около 60 на сто са свити аргоновото и амонячното производство. Карбамидните инсталации работят само с половината от капацитета си. При тази ситуация търговските сделки носят загуби на предприятието и е по-добре производството да бъде намалено. Складовете са пълни с продукция, която не може да се съхранява дълго време, тъй като карбамидът се сбива. Дружеството спира производството от 1 юли 1998 г. за три месеца, за да намали загубите си, а през това време се извършва основен ремонт на инсталациите. През септември 1998 г. Химко спира напълно производството на карбамид. Два месеца след това комбинатът отново започва да работи, но само с 10-12 на сто от мощностите си. Ако Химко беше продължил работа с капацитет 50%, задълженията до края на 1998 г щяха да достигнат 117 млрд. лв[27]. В действителност те надхвърлят 50 млрд. лв., а загубата за 1998 г. е 35 млрд. лв.

Химко започва 1999 г. успешно главно заради отпуснатата кредитна линия от фонд Земеделие на стойност 10.7 млрд. лв[28]. Врачанският завод произвежда 41 331 т карбамид. За сравнение през цялата 1998 г. Химко е продал на български земеделски производители едва 20 000 тона от азотния тор. Вследствие на отпуснатия от фонд Земеделие кредит и на изнесените количества за съседните балкански държави през януари Химко е работил с 12.5% капацитет, от средата на февруари – с 25%, а от 16 февруари до юли – с 50% капацитет.

На 14 март 1999 г. в Химко е проведено извънредно общо събрание, на което единствената точка е одобряване на предложението на управителния съвет за съкращаване на 505 души. След съкращението на тези работници и освобождаването на още над 50 пенсионери в Химко остават на работа около 1770 души. Загубата на завода за първото шестмесечие на 1999 г. е била около 19 млрд. лв.

 

Приватизацията на Химко:

25% от акциите на дружеството са приватизирани срещу инвестиционни бонове в Първата вълна на масовата приватизация. След държавата (82.6%) най-големите частни акционери са фондовете Доверие (5.93%), Златен лев (4.22%), Акционер фаворит (2%) и др. Общо индивидуални участници в масовата приватизация притежават 3.35%, от които 2.5% са собственост на работниците в комбината.

При първия опит за касова приватизация в началото на 1997 г. има само една подадена оферта – на южнокорейския концерн Деу (Daewoo).Той е предложил цена от 68 млн. долара за 57% от акциите на Химко. Поради очевидната липса на конкурсен елемент при наличието само на един кандидат още при отварянето на офертите тогавашният изпълнителен директор на Агенцията за приватизация Александър Съботинов обявява нов срок за подаване на оферти – 9 юли 1997 г.

На втория опит за приватизация отново са предложени за продажба 57% от Химко. От Агенцията за приватизация обявяват 100.2 млн. долара минимална цена за предложения дял от предприятието. Подадени са две оферти, като и двете са били написани на английски език, което е недопустимо според правилата за водене на преговори на агенцията. Кандидат-купувачите са Стелар Глобал Корпорейшън (Stellar Global Corporation) и отново Деу, които предлагат съответно 123 млн. долара и 80 млн. долара, като предложената от Деу цена е за Химко и Интерпред заедно.

Данните, предоставени от Price Waterhouse – консултант на Стелар Глобал Корпорейшън, са, че корпорацията е от Канада и се занимава с дейности в търговията, химическата промишленост, хотелския бизнес, конструиране, производството на храни, дистрибуция на стоки и др. Желание за съвместна дейност с фирмата, в случай че тя купи предлагания пакет от Химко, заявява норвежката фирма Норск хидро, която е проявила интерес към приватизацията, но не е подала оферта. Норск хидро от няколко години е клиент на Химко и неуспял кандидат-купувач на Агрополихим.

В края на 1997 г. Агенцията за приватизация избира Стелар Глобал Корпорейшън за купувач на 57% от акциите на Химко. Купувачите и агенцията подписват меморандум, в който Стелар се задължава да изплати 123 млн. долара и да инвестира 118.075 млн. долара в продължение на пет години.

Агенцията за приватизация прекратява преговорите през май 1998 г., след като неплатежоспособността на Стелар Глобал Корпорейшън става публична тайна. Очевидно компанията не може да плати исканата цена дори след като получава отстъпка половината от сумата да се издължи чрез ЗУНК-облигации (чиято цена по това време е около 74 цента за долар). Формалният повод за прекратяването на преговорите е, че канадската фирма не внася изисканите от Агенцията за приватизация 5 млн. долара депозит, които агенцията иска като доказателство за сериозните намерения на Стелар. Почти година преговорите се водят при внесен депозит на купувача в размер на едва 300 хил. долара. Агенцията за приватизация обявява, че повече няма да преговаря със Стелар Глобал корпорейшън за приватизацията на Химко.

През юли 1998 г. Ъруин Брейч, собственик на Стелар Глобал корпорейшън прави опит да продължи преговорите за Химко. От Агенцията за приватизация обаче му отказват.

Агенцията за приватизация за трети път се опитва да продаде Химко през есента на 1998 г. “За Химко вече няма да преговаряме с никого, защото ще го пуснем отново за продажба чрез конкурс”, казва тогава Захари Желязков, изпълнителен директор на агенцията. Обявява се нова минимална цена от 38.1 милиона долара за пакета от 57% от акциите на Химко, но нито един кандидат не подава оферта. Освен това нито един инвеститор не е посещавал завода в периода от август 1998 до март 1999 г., освен корейската фирма Деу през декември.

През април 1999 г. Агенцията за приватизация открива четвъртата поредната процедура за продажба на Химко. Срокът за подаване на оферти е 27 април, като за първи път агенцията не обявява минимална цена, а изискуемият депозит за участие е в размер на 1 млрд. лв.[29]

През март 1999 г. над 850 работници от Химко учредяват работническо-мениджърско дружество Химко приват. Инициативата за създаването е на КТ Подкрепа, като целта е да се ускори приватизацията на химическия комбинат. Новосъздаденото РМД планира да учреди консорциум със стратегически инвеститор, който да осигури необходимите средства за закупуване и съживяване на Химко. Месец преди това председателят на Подкрепа Константин Тренчев на среща с вицепремиера Александър Божков заявява, че Газпром иска да купи Химко чрез някоя от дъщерните си фирми в България – Овергаз или Топенерджи. Схемата е замислена като консорциум на руския газов концерн с работническо-мениджърско дружество на торовия завод. Евентуалният стратегически инвеститор се интересува дали след приватизацията комбинатът ще може да купува природен газ директно от производителя и дали правителството може да даде гаранции за преки доставки, обяснява д-р Тренчев.

Оферти за покупка на Химко са подадени от Ай Би И транс ъф Ню Йорк и Би Ти Си партнърс с регистрация на Британските Вирджински острови. През юли за купувач е избран Ай Би И Транс (IBE Trans). Официално купувачът на Химко е IBE Trans of New York, която е дъщерна на Ай Би И трейд (IBE Trade) – световноизвестен производител на торове, а последната е част от Ай Би И груп (IBE Group).

 

Договорът за продажбата на Химко е подписан на 3 септември. Цената на сделката е малко над 1 млн. нови лева. Купувачът освен това се ангажира да инвестира в химическия завод 70 млн. долара през следващите пет години и веднага след сделката да осигури оборотно финансиране за предприятието в размер на 10 млн. долара. Новият собственик ще погасява задълженията на Химко към Булгаргаз (в размер на близо 70 млрд. лв.) за десет години след гратисен период от една година за лихвите и четири години за главницата. Освен това дългът на завода към ОББ с главница 2.1 млн. долара трябва да бъде изплатен до 31 март 2000 г. Ай Би И транс получава правото да продава дълготрайни материални активи на приватизираното предприятие, но трябва да използва приходите за погасяване на задълженията. Също така те трябва в най-скоро време да увеличат натоварването до 50% от капацитета на завода. Впоследствие държавата отписва част от задълженията на Химко към Булгаргаз и те стават около 54 млрд. лв.

След продажбата от останалите акции 18% са държавни, а 8.76% са на частни физически и юридически лица.

Кой е купувачът на Химко:

По данни на самата компания Ай Би И транс е създадена през 1999 г. специално за покупката на български химически заводи. Тя е част от Ай Би И груп, която включва още четири фирми, в чийто предмет на дейност влизат финансови услуги, международната търговия с химически препарати, корабособственост и др. Всички компании са 100% частна собственост, като дяловете от тях са притежание на не повече от пет души. Техните имена обаче се пазят в тайна. Централата на компанията е в Манхатън, но има офиси и в Москва, Киев и Лютск, а също и представителства в Одеса, Алмати и Будапеща.

След продажбата се оформя интересна ситуация – оказа се, че всъщност завода не е продаден на този, на когото Агенцията за приватизация си е мислела. Компанията Ай Би И Транс е присвоена от украинеца Юрий Литвиненко. Имре Пак, председател на съвета на директорите на Ай Би И трейд, в писмото си до премиера Иван Костов и останалите български институции обяснява, че украинската главна прокуратура, както и Върховният съд на щата Ню Йорк разследват Юрий Литвиненко. В молба до българския главен прокурор упълномощеният представител на двете американски фирми – Алла Рижкова, обвинява Литвиненко, че “вече е създал две нови компании (по предварителни данни – една в Санкт Петербург и друга в Кипър) с идентично название Ай Би И транс ъф Ню Йорк и чрез тях се опитва да присвои акциите на Химко”. Всъщност Ай Би И транс е създадена по инициатива на самия Литвиненко с единствена цел участие в приватизацията на Химко, без той някога да е бил служител или акционер в Ай Би И трейд. Литвиненко и Олег Ковальов си поделят акциите на предприятието. Започва поредица от съдебни дела, с които Ай Би И трейд се опитва да си възвърне контрола върху собствеността на Химко.

След като встъпва във владение на завода, новият собственик успява да задържи загубата за 1999 г. на равнището й от първите 6 месеца на годината – 19 млн. лв. Това се постига чрез износ на карбамид. Не така обаче се развиват събитията през 2000 г.

Отчетената загуба само за януари и февруари на 2000 г. е 5 млн. лв. На 16 февруари Химко спира производството заради намалено подаване на газ и предупреждение за спиране на тока. Булгаргаз намалява подаването на природен газ за с мотива, че предприятието му дължи пари за минали доставки и те не се изплащат според споразумението им, т.е. купувача не изпълнява клаузи от приватизационния договор. Старите задължения на завода според газовия монополист са около 7.5 млн. лв., а тези към Националната електрическа компания – 1 млн. лв. През март Химко продължава да не работи с изключение на инсталацията за кислород. Малко по-късно е пусната и инсталацията за сероводород, но не произвежда амоняк и карбамид. По данни от месец април новите дългове на врачанското дружество към НЕК, БДЖ и работниците са около 20 млн. лв. В края на април дълговете на Химко към Булгаргаз достигат 60 млн. лв. Пак поради спиране на плащанията по този дълг, през април Булгаргаз прекратява доставките си за завода. Химко отново спира работа. През май работата на предприятието е възобновена благодарение на Агрополихим, който се нуждае от карбамид за да произвежда течни торове и предлага на Химко работа на ишлеме.

Невъзможността да се обслужват текущите дългове говори за лошо финансово състояние както на Химко, така и на Ай Би И. През последните четири месеца на 1999 г., както и през първите два на 2000 г. средната натовареност на мощностите на врачанското дружество е 75%. Трудно може да се повярва, че при непроменена цена на природния газ рентабилността на произвежданата продукция може изведнъж да се промени. Благоприятен е фактът, че на международния пазар цената на карбамида се повишава от 70 на 105 долара за тон. За периода от септември 1999 г. до януари 2000 г. в предприятието са инвестирани 1.6 млн. долара.

Ръководството на предприятието все по-често се оплаква от непосилните цени на Булгаргаз, сякаш забравило, че още през януари 2000 г. декларира, че се е споразумяло с Газпром за по-изгодна схема на доставки. Договорът с Газпром обаче остана само на думи, а делата на управляващите Химко говорят по-скоро за източване, отколкото за оздравяване на дружеството.

Странно е държавата да предложи за приватизация свръхзадлъжняло предприятие, което е обречено да работи на загуба, а купувач все пак да се намери. При това тя не опрощава достатъчно дългове, а заводът започва работа. Не е странно тогава, че впоследствие се оказва, че шефовете на предприятието по-скоро го източват, отколкото го управляват, а дружеството е разтърсено от скандали. Производство има, въпреки че новият собственик не е намерил нито нови и по-добри пазари за продукцията си, нито е успял да намери схема, за да плаща по-ниска цена за природния газ. Разумно в този случай звучи обяснението, че при така съществуващите неизгодни условия за производство шефовете на завода всъщност го доизточват. Заради това, че след приватизацията си предприятието започва да работи при условия, сходни с времето от държавната собственост върху него, то затъва с още 8.5 млн. лв. текущи задължения към Булгаргаз и близо 1 млн. лв. към Националната електрическа компания. А за това, какво се е случило с парите от продукцията, може само да се предположи с голяма доза сигурност – изнесени са извън границата. Химко дължи пари за заплати и има необслужени задължения още към пристанище Варна, БДЖ и Националния осигурителен институт. Картината за средствата, които потенциално подлежат на източване, се допълва от информация, според която при влизането на новия собственик в дружеството, то е имало по сметките си приблизително 10 млн. лв.

 

 

2.3. Агрополихим

Агрополихим е завод от химическата промишленост. Намира се край град Девня. Строителството му започва през 1968 г., а първите инсталации са пуснати през 1973 и 1974 г. Произвежда азотни торове, като основни суровини за производството им са природен газ, фосфорити, сярна киселина и амоняк. Предприятието притежава мощности за производство на фосфорна киселина (с производствен капацитет 250 тона дневно), линия за суперфосфат (100 хил. тона годишно), линия за други фосфати (10 хил. тона дневно), линия за амоняк (630 тона дневно), инсталации за карбамид и за смесени торове и блендинг на смесени торове които не работят.

Заводът е включен в списъка на предприятията по Закона за финансово оздравяване на държавни предприятия.

Агрополихим е предложен за приватизация на Първата вълна на масовата приватизация. Тогава акции от него купуват приватизационен фонд Златен лев (7.5%) и частни лица (по един процент).

В началото на 1997 г. обявената процедура е за приватизация на 60% от капитала на Агрополихим. Единствен кандидат за покупката им е норвежката фирма Норск Хидро, която се занимава с добив на нефт и газ. В офертата си те предлагат цена от 7 млн. долара, но без поемане на дълговете, както и 38 млн. долара инвестиции. Идеята им е инвестициите да бъдат използвани за обновяване на производствените линии за амоняк, амониев нитрат и троен суперфосфат, за нов резервоар и съоръжения за съхраняване на фосфорна киселина, както и за цялостно модернизиране на завода. Предвиждат и сключване на 15-годишен договор с Булгаргаз за снабдяване на Агрополихим с природен газ.

След дълги и трудни преговори, по време на които Агрополихим още повече затъва в дългове, през август 1998 г. е взето решение от надзорния съвет на Агенцията за приватизация по предложение на изпълнителния директор Захари Желязков за продажба на предприятието срещу един долар. Дълговете на Агрополихим са към Булгаргаз и МДК, които са основни доставчици съответно на природен газ и сярна киселина. По-важното условие е фактът, че сега купувачът се ангажира да поеме дълговете на завода.

По данни на Министерството на финансите за първото тримесечие на 1998 г. загубата на предприятието е почти 7 млрд. лв., а дълготрайните материални активи са около 53 млрд. лв. (тоест малко повече от обявената сума на задълженията). Задълженията на Агрополихим към доставчици са за близо 46.4 млрд. лв. През юни 1998 задълженията на Агрополихим стават 51 млрд. лв., от които над 17.6 млрд. лева на Булгаргаз за консумиран природен газ. Тези задължения продължават да нарастват.

Към август 1998 задълженията на Агрополихим вече са за повече 51 млрд. лв. (28 млн. долара). Това означава, че Норск хидро всъщност е готов да плати близо четири пъти повече от цената, която е предложил в началото на 1997 г. По това време стойността на Агрополихим е отрицателна, тъй като размерът на дълговете надхвърля този на дълготрайните активи. Още през април 1998 г. Норск Хидро оценява стойността на Агрополихим като отрицателна.

За да ускори раздържавяването на Агрополихим, за пръв път в практиката си Агенцията за приватизация е готова да сключи приватизационен договор под условие, тоест, ако няма газово споразумение, норвежката компания Норск хидро, няма да плати за Агрополихим и няма да влезе във владение на завода дори и приватизационният договор да бъде подписан. Агенцията за приватизация се съгласява и на клауза в договора, според която Норск Хидро има право да придобие и неизкупените преференциални акции на лицата по чл. 5, ал. 2 от ЗППДОП, за да има квалифицирано мнозинство от акциите на предприятието, за което обявената процедура е само за 60% от капитала.

Сделката се очаква да стане факт най-късно до края на 1998 г. В приватизационния договор ще бъде записано, че купувачът поема дълговете към датата на джиросването на придобитите акции. Купувачът освен това се ангажира да инвестира в предприятието 34 млн. долара и да не препродава пакета си през следващите три години.

След сключването на приватизационната сделка държавата ще притежава 25% от капитала на Агрополихим. Част от тях ще бъдат изкупени от служителите на предприятието при преференциални условия и ще бъдат използвани за удовлетворяване на реституционни претенции. Останалата част (вероятно между 5 и 10%) ще бъде предоставена на чуждата банка за доверително управление, ако се окаже, че Агрополихим е в по-лошо състояние, отколкото е известно на купувача. Тогава ще му се изплати обезщетение, равно на продажната цена на акциите в банката.

Приватизационният договор между Агенцията за приватизация и Хидро ще се сключи, след като купувачът представи споразумение с двата основни кредитора - Булгаргаз и МДК Пирдоп, които са доставчици на две от основните суровини за Агрополихим – съответно природен газ и сярна киселина.

В края на септември 1998 в Агенцията за приватизация е парафиран приватизационният договор за продажбата на 60% от капитала на Агрополихим на Норск хидро. От 3 ноември 1998 в торовия завод започва проучването на екип от представители на Агенцията за приватизация и на Норск хидро.

Парафирането на проектодоговора се забавя значително заради търговския спор между Норск хидро и белгийската компания Юнион миниер, която е собственик на над 95% от МДК – Пирдоп. МДК произвежда сярна киселина като отпадъчен продукт, а Агрополихим е единственият й промишлен потребител. Освен това съхранението на сярната киселина е изключително трудно и скъпо, а нейната пазарна цена – много ниска. Сблъсъкът на интереси идва от това, че потенциалният купувач на Агрополихим не е склонен да продължи да купува сярната киселина. В Норск хидро смятат, че фосфатното производство на Агрополихим (при което се използва сярната киселина) е нерентабилно и трябва да бъде спряно. Юнион миниер има силни позиции в правителствените среди и се опитва да изнуди Агенцията за приватизация, че ако не се намери решение за сярната киселина, ще се изтегли от България. В продължение на няколко месеца Министерството на промишлеността, със съдействието на Юнион миниер, прави опити да намери нов купувач на Агрополихим, но не постига успех. Последната схема за продажбата на Агрополихим предвижда Норск хидро да купи основната дейност на предприятието, а да се търси друг инвеститор за обособената част, която използва сярна киселина за фосфатно производство.

Проблемът се състои в това, че при преработката на медната руда в МДК годишно се произвеждат и около 460 хил. тона сярна киселина, ако се работи при пълно натоварване (нормалното производство е около 1000 тона на ден). Досега от общото производство на киселината в МДК между 300 и 350 хил. тона годишно са били купувани от Агрополихим. В последните месеци дори е имало случай, при който 60 хил. тона са били предназначени за износ при нулева цена за фирмата износител (на практика под формата на подарък). Проблемът за Норск хидро е, че фосфатното производство е губещо и води до огромни замърсявания. Въпреки това то трябва да продължи. Висшите държавни чиновници обаче сами си създават проблемите, като подписват в приватизационните договори клаузи, които гарантират на купувачите пазар за суровините им (Юнион миниер). Нещо немислимо от пазарна гледна точка.

Голямата задлъжнялост на Агрополихим към МДК е причинена и от увеличението на цената на сярната киселина от 18 на 21 долара за тон през декември 1997. Според Иван Дяков, изпълнителен директор на Агрополихим, дружеството е приело по-високата цена, защото дължи значителна сума на МДК, която при това не се олихвява. Ръководството на Агрополихим тогава е предполагало, че ще може да си плаща сярната киселина независимо от по-високата цена, защото през есента се е очаквало съживяване на международния пазар.

Сделката е жизненоважна за завода. Девненският химически комбинат споделя съдбата на останалите торови заводи, които вече започват да спират основните си производства в резултат на продължителната неблагоприятна конюнктура на международните пазари и високите цени на природния газ у нас.

Към 1 октомври 1998 Агрополихим дължи близо 9 млрд. лв. на МДК.

Като купувач на цеха за производство на фосфорна киселина на Агрополихим се спрягат Тунизиан кемикъл груп и консорциум от търговски кредитори на предприятието. Туниската фирма, досега не е имала постоянни търговски контакти с Агрополихим. Мажоритарният пакет от нейния капитал е собственост на туниската държава. Тунизиан кемикъл груп не е подходящ купувач за цеха за фосфорна киселина, тъй като техните фосфати са с ниско качество, а освен това е малко вероятно фирмата да разполага с достатъчни финансови възможности, за да осигури необходимото обновяване на цеха за фосфорната киселина.

Консорциумът от кредитори, който също е потенциален купувач на спорния цех, вероятно включва Юнион миниер, белгийската фирма Униферт, зад която стоят ливански капитали, и Каримекс, ливанска фирма с представителство в България. Каримекс и Униферт са основни доставчици на фосфати за Агрополихим. Сдружението на кредиторите обаче не включва Булгаргаз, който всъщност е най-големият кредитор на девненския торов завод.

В края на октомври 1998 е одобрено цехът за фосфорна киселина да стане отделно юридическо лице. Юнион миниер и Норск хидро подписват протокол за съгласие, според който торовият завод в Девня ще бъде разделен на два по-малки завода – за производство на азотни торове и за фосфорна киселина и фосфатни торове. Има екологични проблеми на линията за производство на фосфорна киселина – при това производство се получава т.нар. фосфогипс, който е един от най-трудно унищожаемите отпадъци според експерти от отдела за екологични проекти на МДК.

Задълженията на Агрополихим към началото на ноември 1999 г. са в размер над 66 милиарда[30] лева, като около 7 млн. долара от тях са към Юнион Миниер, а останалите към Булгаргаз. В процеса на преговорите за продажбата на Агрополихим става ясно, че е невъзможно всички кредитори на фактически фалиралата държавна фирма да бъдат удовлетворени. Точните параметри и суми тепърва ще бъдат предмет на обсъждане, като голяма част от тях по всяка вероятност ще бъдат разсрочени (като тези към Булгаргаз) или поети от държавата.

В средата на ноември 1998 г. Надзорният съвет на Агенцията за приватизация одобрява проектодоговора за продажба на 60% от акциите на Агрополихим на Хидро Централна Европа – дъщерно дружество на Норск хидро. Основните параметри на договора са цена в размер на 1 долар, ангажимент за инвестиции за 34 млн. долара и поемане на задължения от около 70 млрд. лв. Около 6 млн. долара е дълг към МДК (натрупан от неизплатени доставки на сярна киселина), а останалата част е към Булгаргаз.

В средата на ноември 1999 г. на Норск хидро, избраният купувач на 60% от капитала на Агрополихим – Девня, му остава да преодолее две препятствия преди да подпише приватизационния договор. Едното е монопола на Булгаргаз. Идеята на норвежците е да купуват природен газ пряко от Газпром, без да използват посредничеството на Булгаргаз. Норск хидро има споразумение с Газпром за доставка на природен газ до българската граница и иска да ползва услугите на Булгаргаз само като транспортьор на българска територия. Второто препятствие е искането им да бъде опростена тази част от дълга на Агрополихим към Булгаргаз, която е била натрупана заради прекалено високите неустойки за забавени плащания. Представители на преговарящия екип на Хидро в България неофициално са дали да се разбере, че ако условията не бъдат изпълнени, сделка за торовия завод изобщо няма да има.

Булгаргаз включва в стойността на газа цената, която плаща на Топенерджи, разходите за транспортиране на газа през територията на Румъния и в България, 5% митническа такса, 22% ДДС и 11% търговска надценка. Освен Норск хидро предложения за директно договаряне с предприятията потребители и алтернативен внос на по-ниски цени до момента са предлагали Хардланд инвестмънт, Овергаз и Топенерджи. Възможността за допускане на Топенерджи до газопроводната система на страната е записана и в меморандума, който Евгений Бакърджиев и шефът на Газпром Рем Вяхирев подписват през пролетта на 1998 г. Някои от алтернативните вносители предлагат схеми за временен внос, при които не се внася ДДС. Такава схема е приложена при сделката с Хардланд и торовите заводи са единодушни, че през 1997 г. тя им е помогнала да се задържат на пазара. Булгаргаз обаче отказва на Хидро ползването на газопреносната мрежа. Един от основните аргументи е, че ако се допусне подобен прецедент, той ще даде основание за същите искания и от други инвеститори, за които доставките от Булгаргаз също са неизгодни.

Хидро настоява условията да бъдат обсъждани и решени на правителствено равнище, тъй като не може да се споразумее с Булгаргаз. Изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков казва, че доколкото познава “манталитета на Норск хидро, те едва ли ще се оттеглят, след като толкова време се борят за тази сделка”.

Към средата на декември 1998 г. задълженията на торовия завод към Булгаргаз надхвърлят 40 млрд. лв[31]., като значителна част от тях са натрупани заради неустойки за забавени плащания в размер на 106%. Последната договореност между Агрополихим и Булгаргаз предвижда неустойките за просрочване на плащанията да бъдат в размер на 47%.

Междувременно Общото събрание на Агрополихим, което е проведено на 9 декември 1998, гласува решение, с което след евентуално подписване на приватизационния договор Норск хидро ще има право на вето върху най-важните решения на съвета на директорите на торовия завод. “В рамките на тримесечния срок, който ще бъде даден на Хидро след подписването на приватизационния договор, за да си уреди отношенията с кредиторите, купувачът ще има право да утвърждава или да отхвърля всички сделки на стойност над 20 хил. долара – например за покупка на суровина или доставка на торове”, казва по този повод Иван Дяков. Целта е по този начин да се защитят интересите на Норск хидро и да се ограничи възможността за изтичане на средства от завода преди реалното джиросване на акциите на Агрополихим. Акционерите на торовия завод освен това са утвърдили решението на Министерския съвет, според което при евентуални съкращения работниците ще получават компенсация в размер на 1 млн. лв[32].

Евентуалното отлагане на приватизацията на Агрополихим ще доведе до ликвидацията на предприятието. На руските черноморски пристанища тон амониева селитра вече се продава на цена под 50 долара. Ако един търговец я купува и внася в България независимо от митото в размер на 40%, ще реализира добра печалба и ще подбие цената на нашата продукция.

От баланса на Агрополихим за 1998 г. се вижда, че задълженията към доставчици са общо около 61 млрд. лв. От тях 53 млрд. лв. са задължения към Булгаргаз, от които 18 млрд. лв. са под формата на лихви. До септември 1998 г. монополният доставчик на природен газ в страната налага годишна наказателна лихва от 106% върху забавените плащания на торовия завод, впоследствие тя е намалена до 48%, а от 1 януари 1999 г. вече е само 18%. Останалата част от задълженията на Агрополихим към доставчици се формира главно от неплатените сметки към МДК за доставките на сярна киселина.

През февруари 1999 г. Агенцията за приватизация кани Норск хидро да подпише договора за продажбата на 60% от капитала на дружеството. Преговорите са приключени, проектодоговорът е парафиран от двете страни и е одобрен от Надзорния съвет на агенцията и от Министерския съвет. Купувачът не бърза да сключва договор, защото не може да се договори с Булгаргаз за изплащането на дълговете. Междувременно синдикатите в Агрополихим се обявяват за ускоряване на приватизационната сделка и определят дати през февруари, на които ще протестират на територията на предприятието, във Варна и в София. Целта на протестите е да бъде получено окончателно становище за изхода на сделката.

Блокирането на възможността за по-евтини доставки заплашва с провал сделката за Агрополихим. Норвежкият концерн иска да му се даде възможност да доставя по-евтин газ от Северно море. Според синдикалисти от завода цената газа на Норск хидро ще бъде около 50 долара за 1000 куб. метра. От Булгаргаз отхвърлят искането за достъп до тръбопровода, независимо че поради силно свитото потребление те се натоварват едва на 30%. През февруари 1999 г. Агрополихим купува газа от Булгаргаз по 167 000 лв. за 1000 куб. м с ДДС. Без ДДС цената е около 83 долара – с над 30 долара над предлаганата от норвежката компания. Всеки ден носи на Агрополихим по 100 млн. лв. загуба, твърдят от синдикатите. Дружеството дължи на Булгаргаз и други контрагенти около 75 млрд. лв. по данни от февруари 1999.

В края на февруари 1999 счетоводното разделяне на цеха за производство на фосфорна киселина от останалото производство на девненския химически комбинат Агрополихим вече е факт. Проблем с отделянето на фосфатното производство създават синдикатите в завода. Според тях това производство замърсява прекомерно околната среда и по-скоро следва да бъде закрито, отколкото да се увеличава, каквото е желанието на белгийската компания.

Според оздравителната програма на Министерството на промишлеността за торовите заводи през 1999 г. Агрополихим трябва да произведе 250 хил. тона амониева селитра. За сравнение – през цялата 1998 г. заводът е произвел само 80 хил. тона. Изгодата на Агрополихим идва от това, че продава амониевата селитра на българските купувачи срещу 180 хил. лв. на тон – цена, която е значително по-висока, отколкото средната цена на международните пазари в размер на 62-64 долара на тон. В края на 1998 г. ръководството на Агрополихим се оплаква от дъмпинг от страна на руски производители, които тогава започват да внасят неголеми количества амониева селитра в България.

В средата на февруари 1999 с цел профилактика за няколко дни е спряна линията за производство на фосфатни торове. Линията не е окончателно закрита, фосфатните торове се използват повече през есента и затова търсенето им по това време е значително по-ниско, отколкото на азотните.

Норск хидро продължава да настоява за достъп до газопреносната мрежа. Ако го получат, норвежците ще осигурят по-евтин газ за Агрополихим. Норск хидро вече се е споразумял за това с доставчика Газпром. Тук обаче идва проблемът Булгаргаз. Притеснението на правителството е, че ако се допусне подобен прецедент, фалитът на държавния газов монополист ще бъде въпрос на време. Булгаргаз и без това не изпълнява инвестиционните си ангажименти и от началото на 1999 г. трупа само дългове към Газпром.

За първи път през май 1999 г. се появяват слухове, че Норск хидро може и да получи достъп до газопроводите. До споразумение обаче не се стига, тъй като изпълнителният директор на Булгаргаз Илия Иванов поставя условие Норск хидро да представи договор за закупени количества синьо гориво от Газпром.

Към май 1999 г. Агрополихим дължи 83 млрд. лева на доставчици и на бюджета. Най-големият кредитор – Булгаргаз, спира газа за девненския завод заради натрупани 63 млрд. лева задължения. Складовете на Агрополихим обаче и без това са пълни. В очакване на пазари стоят 28 хил. тона амониева селитра и 23 хил. тона фосфорни торове. Предприятието спира изцяло.

Според изпълнителния директор на Агрополихим решението за създаването на ново дружество Фосфорни торове ЕООД е правилно, тъй като ще спаси поне част от завода от ликвидация. Според правителственото решение от 5 май 1999 г. новото дружество е с капитал 5 млн. лева. Правата на едноличен собственик на капитал в него упражнява министърът на промишлеността (въпреки че Агрополихим е в изолация и негов принципал е финансовият министър Муравей Радев).

През юни 1999 г. става известно, че държавата няма да разреши на стратегическия инвеститор – норвежката фирма Норск хидро, да ползва мрежата на Булгаргаз за собствени доставки на синьо гориво. Свикано е общо събрание за 22 юни с основна точка в дневния ред обявяване на ликвидация.

Общото събрание започва с представяне на годишния отчет, от който става ясно, че загубата на Агрополихим за 1998 г. е била 42.4 млрд. лева, а дълговете са достигнали 82 млрд. лева. Причините за лошото финансово състояние са високата цена на природния газ и лошата конюнктура на международните пазари.

Адвокатът Иван Люцканов, който се представя от името на Юнион миниер, прочита пред акционерите шест въпроса, намекващи за злоупотреби в Агрополихим. Един от тях е защо Норск хидро и Хардланд са ползвали 5% отстъпка, а останалите дистрибутори на торове за вътрешния пазар - 2%.

Димка Спасова, заместник изпълнителен директор на Агенцията за приватизация казва, че “държавата е направила всичко възможно за продажбата на завода”. Представителя на Министерството на финансите Георги Еничаров също се изказва за затваряне на предприятието. На гласуването представителят на държавата вдига табелката с 2 325 945 акции (85% от капитала) за ликвидацията на завода.

Агенцията за приватизация обявява, че Норск хидро са се отказали от Агрополихим и се открива нова процедура за приватизация на девненския завод.

Ай Би И транс заявява готовност да купи и Агрополихим. Експерти от завода в Горловка, Украйна (който е собственост на Ай Би И) са посетили девненския торов завод. Явно са останали доволни от видяното, след като в Агенцията за приватизация е било депозирано писмо за намерения.

Хидро Централна Европа, обаче категорично отричат твърденията на Агенцията за приватизация и твърдят, че позицията на компанията не е променена – тя е готова да купи Агрополихим, при положение че бъде решен проблемът с доставките на газ. Това се потвърждава и от писмо на вицепрезидента на компанията Ханс Бернунгер до Захари Желязков от 17 юни 1999 г. В него се посочва: “Хидро Централна Европа неведнъж е предлагала да влезе в преговори с Газпром с цел договаряне на директни доставки на природен газ за Агрополихим. Въпреки това никакъв прогрес не е направен след предварителната фаза, що се отнася до несигурността дали Булгаргаз ще може, или ще иска до осигури транспортиране. По време на срещата от 4 май 1999 г. Илия Иванов, изпълнителен директор на Булгаргаз, обеща, че до 11 май ще осигури проект на споразумение за транспортиране, което ще позволи на Хидро Централна Европа да започне по-подробни разговори с Газпром. Ние все още не сме получили такъв проект и се съмняваме, съвсем честно, че някога ще получим, поради несигурността във връзка с предложения енергиен закон. Поради тази причина ние се въздържаме от каквато и да е по-нататъшна работа по приватизационния договор, който ние обаче без всякакво забавяне ще предоставим, след като е налице положително развитие на проблема с доставките на газ.”

Правителството имаше възможности за избор и го направи – срещу съмнителните предимства от съхраняването на държавния газов монопол то поема риска да прогони инвеститор със световна известност, вместо проиграния и работещ на международните пазари модел с регулиран достъп до мрежата (което значи възможност за фирмите потребители да сключват директни договори с вносители, които им предлагат по-изгодни условия) е избран вариантът с договаряне на тайни схеми с преференции само за точно определени потребители.

Въпреки че Агрополихим е обявен в ликвидация, възстановява азотното си производство след като Булгаргаз подновява доставките на природен газ за предприятието през юли 1999 г. Те са спрени през юни заради натрупани дългове от около 63 млрд. лева. През това време работи само поточната линия за троен суперфосфат, която не използва природен газ. На Булгаргаз са преведени 350 хил. долара, което се оказва достатъчно, за да бъде получено благоволението на държавната газова фирма.

Бившият приватизационен фонд Златен лев внася искова молба във Варненския окръжен съд, с която иска отмяна на част от решенията на последното общо събрание на дружеството. Едно от оспорваните решения е и това за обявяване на дружеството в ликвидация. Още на самото общо събрание шефът на Златен лев Валентин Карабашев посочва, че липсва писмено разрешение от Агенцията за приватизация за прекратяване на предприятието. Според юристите на Златен лев това е достатъчен аргумент, за да може съдът да отмени ликвидацията. В исковата молба са цитирани и други нарушения на реда на провеждане на общото събрание – липса на предварително раздадени писмени материали по част от точките в дневния ред, липса на решение за избор на преброители и т.н.

Според юристите на Министерството на финансите липсата на разрешение от Агенцията за приватизация за прекратяване на едно дружество не е пречка то да бъде обявено в ликвидация, тъй като законът за финансово оздравяване е специален и разпоредбите му се прилагат с предимство.

С оспорването на общото събрание целта на Валентин Карабашев е да накара някой от кандидат-купувачите на Агрополихим да купи акциите на Златен лев в торовия завод.

На 2 юли състав на фирмено отделение на Варненски окръжен съд вписва приетите от общото събрание на акционерите на Агрополихим решения за прекратяване на дружеството и за обявяването му в ликвидация въпреки наличието на очевидни груби нарушения на закона, които са следните:

На първо място, на акционерите на Агрополихим до деня на общото събрание не са предоставени писмените материали по най-важните точки от дневния ред (тези за прекратяване на дружеството и обявяването му в ликвидация). По този начин е допуснато грубо нарушение на чл. 224 от Търговския закон.

На второ място, с решението за прекратяване на дружеството е нарушена пряко разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗППДОП, която гласи: “ /2/ След приемане на решение за приватизация може да се извършва преобразуване или прекратяване на приватизиращото се предприятие само с разрешение на съответния орган по чл. 3…”. До настоящия момент Агенцията за приватизация не е издала разрешение за прекратяване на дружеството.

С оглед на допуснатите сериозни нарушения някои по-големи акционери на девненското предприятие са предявили искове за отмяна на взетите от общото събрание решения на основание чл. 74 от Търговския закон. Едновременно с това пред фирмено отделение на Варненски окръжен съд са депозирани молби за спиране на производството по вписване на взетите решения на основание чл. 430 от Гражданския процесуален кодекс.

Въпреки липсата на законовите условия за вписване на решенията на общото събрание на Агрополихим съставът на Варненски окръжен съд е допуснал регистрацията на решенията и по този начин е открил пътя за ликвидация на дружеството.

Буди недоумение фактът защо и двете групи съдебни производства (заведените искови дела и производството по вписване на взетите решения) са разпределени на един и същи фирмен съдия - Б. Николова. Очевидно е, че с произнасянето си по искането за вписване на взетите решения съдията прави косвена предварителна преценка и за основателността на предявените искове за отмяна на решенията на общото събрание. Трудно може да се допусне, че същият съдия при последващото решаване на исковите дела ще бъде безпристрастен и непредубеден.

Единственото логично обяснение на така допуснатата “нелогичност” в работата на Варненски окръжен съд е, че вписването на порочните решения на общото събрание е било предрешено. А вероятно и бъдещият изход от заведените искови дела. Доказателство в тази насока е и обстоятелството, че решенията на общото събрание на Агрополихим са вписани в същия ден, в който делото е докладвано на фирмения съдия – бързина, непостижима за обикновения гражданин.

Вписването на взетите от общото събрание на Агрополихим решения противоречи на закона. В случая с Агрополихим на регистърния съд са били предоставени ясни и категорични данни за порочност на взетите от общото събрание решения, а следователно и за висока степен на вероятност тяхното оспорване по исков ред да бъде успешно. Дори да се допусне, че съдът изцяло се е абстрахирал от съществуващия исков спор относно валидността на взетите решения, той е следвало служебно да откаже исканото вписване поради липсата на доказателства за спазване на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗППДОП. Интересно е при демонстрираното тълкуване на закона дали същият фирмен съдия би вписал в търговския регистър например банка, без да му е представено надлежно разрешение за извършване на банкова дейност от БНБ.

Това не може да бъде опровергано с аргумента, че чл. 21, ал. 2 от ЗППДОП не намира приложение спрямо Агрополихим поради наличието на специален закон (Законът за финансовото оздравяване на държавните предприятия). Въпреки че подобно разбиране се поддържа от експертите на финансовото министерство, то не отговаря на елементарни принципи на правото. Това е така поради факта, че чл. 6 от Закона за финансовото оздравяване на държавните предприятия не предвижда особен ред за прекратяване на дружествата, за които се отнася. Той казва единствено, че “при непостигане на финансово оздравяване в предвидените по програмите срокове се предприемат действия за прекратяване на предприятието”. Какви са тези действия и по какъв ред се извършват законът не посочва. Следователно на общо основание следва да се прилагат съответните нормативни актове – Търговският закон, а за предприятията в процедура по приватизация и ЗППДОП, и в частност неговия чл. 21, ал. 2.

Посочените по-горе молби за спиране на производството по вписване на основание чл. 430 от Гражданския процесуален кодекс са оставени без движение от регистърния съд с изричната резолюция за внасяне на “15 000 лв. държавна такса”. Няма основание в Тарифа N1 на Министерството на правосъдието към Закона за държавните такси за събиране на подобна “такса”. Не би могло и да има такова, тъй като по правната си същност посочените “молби” до регистърния съд представляват обикновени уведомления. Те не са нещо повече от писма, съдържащи твърдения за определени факти. Писмата могат да се прочетат или да не се прочетат. Но не могат да бъдат оставени без движение поради невнасяне на държавна такса.

Посоченият творчески подход на регистърния съд едва ли се дължи на некомпетентност. По-скоро той се вписва като завършващ щрих на поредната изпълнена поръчка в практиката на българските фирмени съдии. Измисляйки си държавна такса, която не се дължи, фирменият съд е намерил основание да се дезинтересира от наведените в посочените изявления до него факти, обосноваващи незаконността на взетите решения. Юридически абсурден, но психологически гениален ход - няма валидна молба за спиране на производството по вписване, следователно независимо от наличната информация за незаконност на взетите решения няма пречка същите да бъдат вписани в търговския регистър. Така де факто съдът ликвидира Агрополихим.

След обявяване на нова процедура за приватизация на Агрополихим, са подадени две оферти за 67% от капитала му през месец юли. Едната е от купувача на Химко, американската компания Ай Би И транс ъф Ню Йорк, а другата – от българския консорциум Асид енд фъртилайзърс.

Агенцията за приватизация взима решение да обяви консорциума Асид енд фъртилайзърс (Acid and Fertilizers) за ексклузивен купувач Агрополихим. В него с равни дялове участват щатската фирма Хардланд инвестмънт и Юнион миниер Пирдоп Мед. В офертата си консорциумът предвижда заводът да остане цял, без да има отделяне на фосфатното производство и закриване на азотното производство. Другите параметри на офертата са цена от 1 лев, инвестиции в размер на около 15 млн. щатски долара, както и поемане на задълженията на дружеството. Булгаргаз се съгласява да отпише лихвите по дълга, тъй като наистина са прекалено завишени. Главницата в размер на около 40 млрд. лв. ще бъде разсрочена за 4-5 години.

В офертата на Ай Би И транс е посочено, че те също не възнамеряват да закриват част от производството на завода и предлагат цена “около 1 млн. германски марки” и инвестиции “от порядъка на 50 млн. долара”.

В случая при решаването на приватизационната задача “как да направим така, че Юнион миниер да спечели”, в Агенцията за приватизация са използвали най-сигурното, макар и не блестящо с оригиналност решение – да обявят офертата на единствения друг кандидат за невалидна. Конкретната причина отново е често срещана – невалидна банкова гаранция. Гаранция е осигурена от швейцарския филиал на френската банка Креди комерсиал дьо Франс. В деня на подаване на офертите обаче е имало някакъв технически проблем и вместо оригинала на гаранцията, в Агенцията за приватизация пристигнал само факс, уведомяващ за наличието й.

Банковата гаранция на Креди комерсиал дьо Франс (Суис) е изпратена по факса в деня на подаване на офертата в Агенцията за приватизация. Гаранцията е за определен срок, подписана е от двама вицепрезиденти и според банката не съществува проблем. На самата гаранция са отбелязани всички възможни телефони за контакти и е странно защо някои компетентни и отговорни лица в екипа по сделката не са проверили сами в Швейцария. Гаранцията има само един адресат – Агенцията за приватизация.

Надзорният съвет на Агенцията за приватизация и Министерският съвет утвърждават сделката за продажбата на 63% от акциите на Агрополихим на дружеството Асид енд фъртилайзърс ООД, регистрирано в Колумбия, САЩ. В него равно участие имат Юнион миниер Пирдоп мед и Хардланд инвестмънт. Цената е един лев, а обещаните инвестиции – 15 млн. долара. Приватизационният договор за пръв път е комбиниран със схема “дълг срещу собственост”. Според нея Юнион миниер ще има право да прехвърли вземането си от Агрополихим на Агрополихим (тоест заводът ще стане кредитор сам на себе си). След това се предвижда капиталът на торовия завод да бъде увеличен чрез трансформиране на дълга в нови акции на предприятието.

Задълженията на Агрополихим са близо 93 млн. нови лева (към 30 юни 1999 г.), а основните кредитори са Булгаргаз, Юнион миниер, ТЕЦ Девня, КЦМ, ОЦК, Каримекс - Бейрут.

Купувачите на Агрополихим са поискали опрощаване на дълговете към Булгаргаз в размер на близо 45 млн. нови лева чрез средства, отпуснати от бюджета. Тази схема вече е приложена за Кремиковци, ДЗУ, Русенската корабостроителница. Средствата са отпуснати от фонда за покриване на разходите за структурната реформа на стойност около 240 млн. нови лева, но във фонда е останала пренебрежимо малка сума. Според становището на Питър Стела, представител на МВФ за България, правителството може да надвиши лимита във фонда, но при условие, че спази планирания дефицит в бюджета.

В официалното съобщение на агенцията се казва, че купувачите искат част от активите на предприятието (несвързани с основната дейност, производство на фосфорни и азотни торове) да бъдат разпродадени или отдадени за ползване на “външни фирми и организации”. Става дума за активи, които са свързани с поддръжка и ремонт на съоръжения, транспорт, складови и терминални дейности, товаро-разтоварителни дейности, строителство. Агенцията за приватизация освен това обявява, че Асид енд фъртилайзърс е избрана за купувач на още един торов завод – производство Азотна киселина и амониева селитра, обособена част от Агробиохим – Стара Загора.

През октомври 1999 г. Агрополихим получава от бюджета обещаната сума за погасяване на дълга на предприятието към Булгаргаз. Правителството гласува да предостави на завода целево малко над 47 млн. нови лева. Извинението за даването на парите е, че те така или иначе ще се върнат в бюджета, защото до една седмица след като Агрополихим се изплати на Булгаргаз, газовото дружество пък трябва с тях да погаси свои отсрочени задължения към държавата. Схемата се осъществява със специалното разрешение на Питър Стела, представител на МВФ за България. Средствата са отпуснати под формата на увеличаване на иначе изчерпалия се резерв за структурна реформа в бюджета. По закон това е допустимо, ако има добро изпълнение на приходите в хазната. В случая като добро изпълнение се приема не данъчната събираемост например, а фактът, че дадените пари ще се върнат обратно.

Балансът на Агрополихим към края на юли 1999 г. сочи, че балансовото число е 95 млн. лева, задълженията на предприятието са общо около 92 млн. нови лева, от които 68 млн. лева са към доставчици и 20.6 млн. лв. са отнесени в графата “други краткосрочни задължения”. Очевидно голямата част от задълженията към доставчици е формирана от задължението към Булгаргаз от 45 млн., което бюджетът погаси вместо новите собственици.

Дълготрайните материални активи на торовия завод (най-вече сгради и машини) надхвърлят 68 млн. нови лева, отделно предприятието притежава материали и продукция на стойност почти 20 млн. лева. Допълнително е вземането от бюджета за надвнесени данъци от над 2 млн. лева. Така се получава, че по груба сметка срещу плащането на символична цена от 1 лев, Асид енд фъртилайзърс влиза в предприятие, на което държавата за своя сметка е редуцирала половината от целия пасив и по-голямата част от дълговете.

Такъв вид сметки официално не се правят, защото управляващите се придържат към тезата, че не е важна цената, а дали предприятието ще заработи. Тезата обаче се прилага според случая. Норвежката фирма Норск хидро например, която почти две години преговаряше да купи Агрополихим, в крайна сметка се провали като купувач, защото искала невъзможни неща – според едно старо изявление на Захари Желязков. Норск хидро всъщност искаше изгодна схема за уреждане на дълга към Булгаргаз (поне отписване на лихвите, ако не на цялото задължение) и преференциални цени на природния газ (възможност, засега недопустима от закона).

Схемата да се опрощават дългове чрез подаряване на средства от бюджета вече е прилагана многократно за големи сделки като продажбите на Кремиковци, ДЗУ и русенската корабостроителница. Точно заради тях се изчерпва резервът за структурната реформа на стойност около 240 млн. нови лева (увеличен с веднага изхарчените 47 млн. лева).

В приватизационния договор пише, че “страните се съгласяват, че уреждането на задължението... към Булгаргаз е от съществено значение...и ще предприемат всички необходими действия на компетентните органи за уреждане на това задължение по приемлив за страните начин”. След бюджетния подарък става ясно какво се разбира в договора под приемлив начин.

Другият мотив за спешното отпускане на средствата според официалното съобщение е, че трябва да се предотврати евентуално производство по несъстоятелност срещу Агрополихим и да се прекрати процедурата за ликвидация. Срокът за нейното приключване е 30 юни 2000 г.

След уреждането на дълга на Агрополихим към Булгаргаз на държавата й остава да изпълни още един ангажимент към купувача – да подкрепи на първото общо събрание на завода т.нар. схема за финансово преструктуриране. Според нея “Юнион миниер” ще има право да прехвърли вземането си от Агрополихим на Агрополихим (тоест заводът ще стане кредитор сам на себе си), а след това капиталът на торовия завод ще бъде увеличен чрез трансформиране на дълга в нови акции на предприятието.

Хардланд инвестмънт и Юнион миниер, който чрез смесено дружество купуват Агрополихим за един лев, сега го оценяват на 400 млн. долара, “базирайки се на експерти, които посетиха завода”. Оценката е включена в инвестиционен проект, който купувачите са разпратили на чужди компании с надеждата да привлекат финансиране за реконструкцията на предприятието.

Според текста на инвестиционния проект активите на девненския завод по баланс са около 43 млн. долара, обаче трябва да се отчита фактът, че “хиперинфлацията... беше необуздана в България през 1996 г. и 1997 г... и нямаше пълно ново оценяване на активите”. Привлекателността на торовия завод се подчертава и от липсата на задължения. Правителството опростява дълговете на Агрополихим към Булгаргаз в размер на 47 млн. марки. Други 14 млн. марки, които заводът дължи на Юнион миниер, се очаква да влязат в капитала на предприятието като апортна вноска. При увеличение под условие и ако дългът влезе по пълната си стойност, Хардланд и Юнион миниер ще придобият над 95% от капитала на предприятието (който е около 2.7 млн. лева). “Целта е да се изчисти балансът на Агрополихим така, че да се елиминира всичко освен максимум четири милиона марки от дълга”, пише в текста за пред евентуални инвеститори.

Според проекта през следващите две години на Агрополихим са необходими външни инвестиции на стойност между 55 и 85 млн. долара. Крайната цел на реконструкцията е да увеличи капацитета на повечето линии за фосфорна киселина и фосфорни торове, докато тези за азотни и смесени торове ще бъдат пуснати да работят само ако има подходяща пазарна конюнктура. Смисълът на реконструкцията е най-вече Агрополихим да увеличи потреблението си на сярна киселина до 750 хил. тона годишно. Това ще позволи на Юнион миниер Пирдоп мед да увеличи производството си. В момента медодобивният комбинат като отпадък получава 420 хил. тона сярна киселина годишно.

Проведеното през декември 1999 г. общо събрание на Агрополихим увеличава капитала на предприятието с дълга му към МДК. Никой от дребните акционери, включително и държавата не купуват акции от новата емисия. По този начин Асид енд Фъртилайзърс стават собственици на 95% от Агрополихим.

Въпреки, че новите собственици на предприятието не намират начини за евтини доставки на природен газ, Агрополихим работи на печалба и изнася продукция. Загубата за държавата от тази сделка идва от продажбата на печелившо предприятие на безценица и дори с плащане от страна на бюджета, както и изгонването на стратегическия инвеститор Норск Хидро. Норск Хидро след като е “изгонен” от България, купува торов завод в Румъния. Не мога да кажа дали там няма газов монопол, но цената на газа се субсидира и е около 34 долара за 1000 куб. метра. За сравнение в България по последни данни тя е 100-110 долара за същия обем. Румънският завод на Норск Хидро работи на печалба произвежда торове, които изнася за България и продава на ниски цени. По този начин и оцелелите торови заводи, макар и продадени, са обречени. Положителното е, че заводът продължава да работи и работниците имат осигурени доходи, а бюджета – евентуални данъчни постъпления.

 

 

2.4. Полимери

Полимери е предприятие от химическата промишленост. Намира се край град Девня. Произвежда поливинилхлорид (PVC) и други полимери, както и дихлоретан, сода каустик, солна киселина, техническа сол и течен хлор. Основни суровини за производството му са етилена и природния газ, но използва в малки количества и произведени в торовите заводи промишлени продукти. Полимери е единственият доставчик за ВиК на течен хлор за обеззаразяване на питейната вода.

67% от капитала на Полимери са предложени за продажба през 1997 г. чрез масовата приватизация - във втората тръжна сесия. Общият брой на акциите е 3 210 681, а на тази сесия от тях са купени 2 954 617. Най-много акции имат АКБ Форес - 34% (сега АКБ корпорация), Българо-холандски приватизационен фонд (сега Българска холдингова компания) – 17.5%, Труд и капитал – 1.35% и държавата - 33%. Раздадените безплатни акции са 6.7%, а индивидуалните участници държат 6.72% от капитала на дружеството. След третата тръжна сесия акции от дружеството придобиват още шест приватизационни фонда. Впоследствие АКБ изкупува от дребни акционери още 2.2 процента.

Още преди приватизацията на Полимери представители на местния КТ Подкрепа смятат, че е имало злоупотреби в предприятието за периода 1992-1996 г. Една от дейностите, която е посочена като незаконна, е износът на черни и цветни метали, които са продавани от частни фирми извън предприятието. Според представителите на Подкрепа тази дейност е продължила до 15 май 1997 г. Металите са от шестте закрити цеха на предприятието. Въпреки че предприятието е опасано от жп-коловози и отпадъците биха могли да се товарят на вагони, през последните четири години транспортирането им става от страна на частни фирми със собствени средства. В периода 1992-1996 г. на ниски цени е продадено част от закупено през 1989 г. оборудване на хлорорганичен комплекс. Това оборудване е закупено за близо 7 млн. долара. Скъпо струващо резервно оборудване на стойност 100 000 долара е продадено като отпадъчен графит на частна фирма от Пазарджик на много ниска цена.

Представителите на Подкрепа в предприятието са на мнение, че най-голямото престъпление към държавата е занижената оценка на дружеството с цел лесното закупуване на остатъчния дял от 33%. Според техните експерти стойността на Полимери е около 300 млн. долара, а последната оценка, правена през октомври 1996 г., е за 22.185 млн. долара. След рязкото обезценяване на лева стойността на завода към 31 март 1997 г. вече е 3.208 млн. долара.

Капиталът на Полимери остава 5.324 млрд. лв. след общото събрание на акционерите на дружеството на 27 юли 1997 г. На самото събрание е предложено капиталът да бъде увеличен на 200 млрд. лв., но представителите на държавата като собственик на 33% от капитала гласуват против. След това обаче при гласуване на точка разни от дневния ред тези представители гласуват положително на предложението да бъде упълномощен Надзорният съвет да увеличи капитала в следващите три години. Акционерите на Полимери взимат решение управлението на дружеството да бъде променено от едностепенно на двустепенно. Новият надзорен съвет на дружеството е в състав: инж. Петър Овчаров - председател, Николай Банев и Ивайло Маринов от АКБ Форес - социален, Христо Друмев от Българо-холандски ПФ и Министерство на промишлеността като юридическо лице. За председател на управителния съвет е избран изпълнителният директор на дружеството Кирил Цонев.

Чистата печалба на Полимери АД за 1996 г. е 7.455 млрд. лв[33]. Според работещи в предприятието тази печалба не е голяма в сравнение с възможностите на дружеството. Всички задължения на дружеството (около 3.480 млрд. лв.) са изплатени до 15 юли 1997 г. Представителите на приватизационните фондове обещават да намерят 36 милиона долара инвестиции, които да бъдат вложени в производството – завършване на цеха за производство на поливинилхлорид.

С решение на Агенцията за приватизация от 25 септември 1997 г. е открита процедура за касова приватизация на 26.4% от капитала на дружеството. След тази дата са забранени разпоредителните сделки с дълготрайни активи, сключването на договори за дялово участие, съвместна дейност, обезпечаване на вземания и сключване на договори за кредити освен с разрешение на агенцията. Търгът с тайно наддаване, насрочен от Агенцията за приватизация за 18 декември 1997 г., е провален поради явяването само на един кандидат-купувач. Тръжната комисия насрочва нова дата за провеждане на търга – 13 януари 1998 г., който също се проваля.

Агенцията за приватизация обявява пореден търг през май 1998 за 24% от Полимери, като сваля цената за обявения дял от 18.5 млн. долара на 12.95 млн. долара. АКБ корпорация купува тези 24% (1 277 833 акции) и става собственик на над 60% от акциите на Полимери. Според договора, сключен между купувача и Агенцията за приватизация, 50% от цената е платена в брой, а другите 50% в ЗУНК-облигации, което означава, че цената, която купувачът плаща, е с около 1.5 млн. долара по-ниска от обявената. По този начин АКБ придобива над 60% от предприятието.

За покупката на тези 24% от Полимери БУЛБАНК. отпуска на АКБ кредит от 12 950 163 долара, обезпечен с 60.2% от акциите й в завода. Няколко месеца след сключването на кредитния договор малко нестандартно Полимери става солидарен длъжник по договора за кредит заедно с корпорацията. Така предприятието трябва да плаща на БУЛБАНК. по 800 хил. долара на всеки три месеца до септември 2001 година. Според договора, при неиздължаването на някоя от вноските, банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем и 60.2% от акциите на Полимери АД да останат на разпореждане на кредитната институция, които тя ще трябва да продаде, за да удовлетвори своето вземане.

Новият мажоритарен собственик на Полимери, АКБ Корпорация, сменя досегашните членове на надзорния съвет на дружеството на общо събрание, проведено през юни 1998 г. Новият шеф на надзора е Николай Банев, президент на АКБ.

През октомври 1998 г. депозит от близо шест милиона долара, който не фигурира в баланса на Полимери, става причина за скандал между частните акционери в дружеството – АКБ Корпорация и Българска холдингова компания. БХК сигнализира, че новоназначеното ръководство на завода е започнало постъпки за разваляне на договора за депозит в банка Биохим и за прехвърлянето на средствата в гръцката Йонийска банка.

Предвид методите на управление на АКБ миноритарните акционери в Полимери подозират, че целта на трансфера всъщност е да се източат парите, чието съществуване не е известно освен на предишното ръководство на дружеството. Истината излиза наяве, след като изпълнителният директор на предприятието Кирил Цонев разбира, че ще бъде уволнен от новия мажоритарен собственик. Тогава той отива при представителите на Българска холдингова компания и разказва за неизвестните дотогава 6 млн. долара. Впоследствие договорът за депозит в банка Биохим е прекъснат, а парите отиват в разплащателна сметка на Полимери в същата банка. Едновременно с това върху сумата е наложен запор от окръжната, прокуратура във Варна.

Тайният депозит е направен през септември 1995 г. и е предвиден за подновяване на инсталациите за винилхлорид и поливинилхлорид, което трябва да се извърши през 2000 г. Странното около тези пари е, че бившето ръководство на предприятието не ги е отразило никъде в баланса на дружеството. От друга страна, не е ясно защо инвестиционните разходи не са били направени веднага, а са били чакани години наред. Освен това според представителите на БХК парите са стояли в Биохим при не особено благоприятни за предприятието условия.

АКБ не управлява, а източва. Предприятието продължава да дължи на акционерите дивидент за 1997 г. в размер на около 2.8 млрд. лв., заплати на работещите в предприятието, неплатени сметки към ТЕЦ и др., по данни от октомври 1999 г. Оправданията на АКБ са, че истинската причина за финансовите затруднения на Полимери в момента е надвнесената сума в държавния бюджет под формата на данък печалба и ДДС. Общата сума, която предприятието е надвнесло в държавния бюджет, е около 5 милиарда лева.

Четири дни преди встъпването в длъжност на новия управителен съвет за охрана на предприятието е определена фирмата АКБ – Компания за инвестиции и сигурност ООД. Тя е регистрирана през 1994 г. с управител сегашния изпълнителен директор на Полимери Анна Главинова и основен акционер Николай Банев, шеф на АКБ Форес и АКБ Корпорация. Първоначално в предприятието са назначени 37 души за охрана, а после техният брой е увеличен до близо 50. Заплатите на служещите в охранителната фирма са в размер на две и половина средни заплати в предприятието, което прави около милион лева на човек месечно или най-малко 600 милиона лева годишно за охрана на Полимери. Освен това е засечено плащане на сметки и командировки на шефовете на АКБ, които не са свързани с Полимери.

След три сравнително успешни години девненският завод Полимери отчита загуба от над 2 милиарда лева за първите шест месеца на 1998 г. Влошаването на пазарните позиции е сериозно, като се има предвид, че приходите от продажби за първата половина на 1998 г. са 23 милиарда лева, или близо два пъти по-малко от същия период на миналата година. Основните причини за това са влошената международна конюнктура и ниската ефективност на производството, макар че и високият валутен курс от началото на 1997 г. има някакво отражение. Според експерти ниските цени на поливинилхлорида на международния пазар се отразяват най-опасно на по-малките по мащаб и с по-остаряло оборудване производители, какъвто е Полимери. Очевидната нужда от действия за спасяване на златното яйце (както един бивш промишлен министър обича да нарича девненското предприятие) става причина сегашните шефове на завода да подготвят специална инвестиционна програма. Тя предвижда преди всичко доизграждане на недовършените инсталации за производство на винилхлорид и поливинилхлорид.

Инсталацията за производство на винилхлорид е с капацитет 150 хиляди тона годишно. Другата инсталация е за производство на поливинилхлорид и е с годишен капацитет 120 хиляди тона. Предвижда се тя да произвежда седем различни марки суспензионен поливинилхлорид, които на практика покриват всички сфери на приложение на този полимер. Доставката на оборудването е извършена от специално създаден за целта консорциум от три японски фирми Марубени - Тойо - Чиссо. Към момента са изтекли всички гаранционни срокове на оборудването. Работата по изграждането е на етап на готовност между 25 и 50%.

Изчисленията на специалисти от Полимери показват, че за доизграждането и пуска на двете инсталации са необходими между 40 и 45 милиона долара. След намирането на средствата ще бъдат необходими около 20-24 месеца до окончателния пуск. Цялата инвестиционна програма, предложена от ръководството, се изчислява на значително по-голяма сума – около 100-110 милиона долара. Финансирането обаче е особено трудно поради няколко причини. Цените на основната суровина поливинилхлорид пада близо два пъти в сравнение с началото на миналата година и затова трудно ще се намери банка, готова да финансира подобно начинание. Интересът на инвестиционни фондове също е съмнителен, като се има предвид, че техните интереси са за придобиване на контролния пакет акции. Мажоритарният собственик АКБ Корпорация също трудно може да получи такъв кредит, тъй като притежаваните от него акции вече са заложени в Булбанк за срок от три години. Залагането на други акции от портфейла на АКБ също е несигурно, като се има предвид, че банките трудно биха приели като залог голям брой пакети от по-малки предприятия. Широко разгласяваната готовност на японски консорциум да участва в изграждането на двете инсталации не означава нищо друго освен техническа ревизия на оборудването. Тя ще струва на Полимери около 2 милиона долара.

През ноември 1998 г. Полимери регистрира своя дъщерна фирма с капитал в размер на 5 милиарда лева. Според съобщението, обнародвано в Държавен вестник, Полимери Ин ЕООД се занимава с финансова, консултантска и рекламна дейност, а негов управител е Йордан Йорданов. Според Ивайло Маринов, член на надзорния съвет на Полимери и на АКБ Корпорация, регистрацията на новото дружество е свързана с подготвяните инвестиции за довършване на инсталацията за поливинилхлорид. Капиталът на Полимери ин всъщност е остатъкът от депозита в размер на 5.6 млрд. лв., който е предназначен за доизграждане на нова инсталация за поливинилхлорид. При проверката на икономическа полиция в дружеството, остатъкът от сумата е около 4.3 милиона долара, а около 3 милиона от тях са внесени в капитала на Полимери ин. Опасенията на останалите акционери са, че регистрирането на дъщерната компания е механизъм за източване на завода от мажоритарния му собственик, който назначава ръководството му. За разлика от Полимери (което е публично дружество) новото дружество няма да бъде длъжно да разкрива информация и неговата дейност по всяка вероятност ще остане скрита от акционерите.

Освен миноритарните акционери, недоволни от преливането на капитали в дъщерната компания са и работниците в Полимери, чиито заплати от април 1999 г. се договарят всеки месец, като от тях се изплаща определен процент, а остатъкът става дължим от работодателя. Според декларация на трите синдиката в Полимери - Подкрепа, КНСБ и Свободния синдикат на химиците, представител на работодателя е обявил прекратяването на колективния трудов договор. Поводът е запитване относно целесъобразността от регистрацията на дружество с капитал, приблизително равен на този на Полимери (който е 5.3 млрд. лв.). Ръководствата на трите синдиката подготвят ефективни стачни действия, след като ръководството на завода отказва да продължи преговорите за определяне на работните заплати за ноември. Стачка обаче не се провежда.

Значително по-тежкото финансово положение на фирмата в сравнение с 1997 г. обаче не е тайна, тъй като след падането на международните цени на основния продукт на дружеството - поливинилхлорид, производството на Полимери се оказва със значително по-висока себестойност. Ниските цени на международните пазари на поливинилхлорид според експерти засягат най-много малките и средните по мащаб производители с остаряло и енергоемко оборудване, какъвто именно е девненският завод.

В началото на февруари 1999 г. ТЕЦ Девня ЕАД, единственият снабдител на електроенергия и пара за промишлени цели за предприятията в региона, спира изцяло доставките си за Полимери, в резултат на което производството в завода е напълно прекратено. Задълженията на Полимери към топлоцентралата са за близо 3 млрд. лв. Според изпълнителния директор на електрическата централа част от задълженията са изплатени, но за останалата част (повече от два милиарда лева) няма постигнато споразумение за плащане. През март мажоритарният собственик на Полимери, АКБ Корпорация, има плащане за около 1 млн. долара по кредита от Булбанк, което прави плащането и на задълженията към ТЕЦ да изглеждат трудно реализируеми. Полимери отчита положителен финансов резултат за 1998 г. по предварителни данни, но всъщност това се дължи изцяло на влизането в консолидирания баланс на част от забравените в банка Биохим средства (в размер на около 5.6 млн. долара) за изграждане на нови мощности.

Общото събрание на Полимери, проведено през април 1999 г., гласува 3% от печалбата на дружеството да бъде дадена на ръководството за добро управление. Отчетената печалба за 1998 е 614 млн. лева, която няма да се разпределена като дивидент, а ще се реинвестирана в дружеството.

Според годишния отчет на дружеството нетните приходи от продажби са намалели от 84 млрд. лв. през 1997 г. на 46 млрд. през 1998 г. Печалбата всъщност се дължи на положителна разлика от промяна на валутни курсове – общо 6.7 млрд. лв., а от основната си дейност предприятието отчита загуба. Благодарение на печалбата от курсови разлики дружеството успява да изпълни изискването на борсовия правилник да има печалба и по този начин акциите му няма да бъдат спрени от търговия на най-високия сегмент на борсата. Според ръководството на дружеството и шефа на надзорния съвет Николай Банев причината за спада в продажбите е лошата конюнктура на международните пазари.

Междувременно дъщерното дружество на Полимери, Полимери ин ЕООД, придобива пакети от други дружества, в които мажоритарен собственик е АКБ Корпорация. Именно чрез тази фирма най-вероятно са закупени мажоритарният пакет от ваканционното селище Русалка и остатъчните пакети от дружествата Бимас и Панайот Волов. От тези три дружества в публичния регистър на Комисията по ценни книжа и фондови борси са налични документите само на Бимас. От тях става ясно, че Полимери ин е собственик на 17% от акциите на дружеството. Остатъчният пакет е предложен публично на фондовата борса в края на 1998 година и е купен изцяло. Останалите собственици в дружеството са АКБ Корпорация (с 32% от капитала), Еко Петролеум ООД (28.77%) и държавата в лицето на Министерството на промишлеността (16%).

Полимери завършва финансовата 1999 г. на минимална печалба (36 000 лв.), въпреки, че цените на международния пазар на дихлоретан и другите продукти на завода са достатъчно добри и доставките навън вървят на пълни обороти. На никого освен на собствениците на завода не му е ясно къде отиват парите от този износ и защо не се покриват задълженията. Данните от статистиката на най-големите фирми износители за 1999 г. потвърждават това - общата сума на изнесената продукция от Полимери за 1997 г. е 14 млн. долара при 9.6 млн. долара през 1998 г.

През март 2000 г. ТЕЦ Девня, основен снабдител на енергия за района на Варна, спира за пореден път подаването на технологична пара за своя най-голям клиент Полимери. Причината за тази мярка, смятана за крайно непрепоръчителна от технологична гледна точка, са неплатени доставки на обща стойност над 1.3 млн. лв. По същото време друг основен доставчик на суровина за девненския завод, ЛУКойл Нефтохим Бургас, спира доставките на етилен поради същата причина – неплатени доставки от над половин милион лева. Освен липсата от разбиране от страна на доставчиците, ръководството на Полимери е притиснато и от плащания към други два свои кредитора - Национален осигурителен институт и Булбанк.

Според изпълнителният директор на ТЕЦ Девня двете предприятия имат договореност за изплащане на задълженията, но тя е многократно нарушавана. Дълговете са намалени от 4.6 млн. лв. през октомври 1999 г. на 1.3 млн лв. към март 2000г., но Полимери остава най-големият длъжник на теца.

Причината за проблемите на Полимери освен липсата на инвестиции и лошото управление са огромните текущи плащания към другите кредитори – НОИ (за над 3 млн. нови лева) и Булбанк. Към тези задължения следва да бъдат добавени и задължения към персонала и неплатени дивиденти на част от дребните акционери за 1998 г., което още повече влошава текущото състояние.

Според работещи в предприятието в търсене на допълнителни финансови средства ръководството на завода предлага за продажба част от недовършеното производствено оборудване на Полимери.

През април 2000 г. АКБ просрочва месечната си вноска за погасяване на кредита от Булбанк. Полимери се намира на прага на пълен финансов крах – на 28 април 2000 г производството е спряло заради неплатени доставки и не работи повече от 20 дни.

Досега кредитът е обслужван редовно, но през последните месеци ситуацията в завода рязко се влошава. Новите собственици на Нефтохим ЛУКойл променят цените и начина на плащане на основната суровина за Полимери - етилен, която се доставя по дълъг 150 км етиленопровод между Бургас и Девня. От началото на 2000 г. Полимери, който е в списъка на най-големите длъжници на социалното осигуряване, е принуден да плаща заедно с лихвите. ТЕЦ Девня неколкократно спира подаване на енергия заради дългове. Въпреки рекордния скок на цените на основния продукт дихлоретан в момента Полимери просто не може да започне работа заради пълна липса на оборотни средства.

Единственият актив на Полимери, който не е продаден или заложен, е неинсталирано оборудване за производство на винилхлорид и поливинилхлорид на фактурна стойност 115 млн. долара. Инсталацията е част от амбициозен проект, започнат през 1986 г. и финансиран от японското правителство, чието довършване обаче спира през 1990 г. Довършването й се оценява като особено ефективно поради огромния ръст на потреблението в района, но това не е по силите на сегашния собственик, който веднъж вече е заложил всички активи, за да придобие предприятието.

В средата на май 2000 г. е извършена промяна в договора за кредит на Булбанк с АКБ, според която залог върху кредита вече не е мажоритарният пакет в Полимери, а е ключова подстанция на територията на завода, към която интерес проявява друг девненски химически завод – Солвей - Соди.

В крайна сметка АКБ намира пари за покриване на месечните вноски към Булбанк с парите от продажбата на Декотекс, но те не са достатъчна за решаване на проблема със спрелите доставки на етилен – суровина за производство на дихлоретан, основен снабдител на която е Лукойл - Нефтохим. Полимери отново спира работа на 18 май 2000 г. и тъй като ако инсталациите не работят 20 дни, предприятието трябва да спре производството и принудително да започне ремонтът им, то не работи и до сега. Нефтохим е единственият производител на етилен в България, а липсата на подходяща инфраструктура прави невъзможно внасянето на етилен отвън. АКБ Корпорация пресмята, че за доставката му от чужбина трябва да построи в Девня терминал, който би струвал близо 15 млн. евро. Освен това вносът на суровината и строежът на терминала естествено ще оскъпят продукцията на Полимери. От Полимери твърдят, че при пазарна цена от 600 щ. долара за тон им е бил предложен договор за 750 щ. долара за тон. От ЛУКойл Нефтохим - Бургас, твърдят, че осигуряват толкова етилен, колкото им позволяват възможностите. Поради добрата пазарна конюнктура рафинерията увеличава производството на полиетилен, който се произвежда на базата на етилена. Това обяснението защо са намалели доставките му за Полимери - Девня. Освен това една от инсталациите на Нефтохим е спряна заради планов ремонт, което също ограничава производството на суровината.

След всичко това Полимери, един от трите най-големи химически комбината в България, е в четиримесечен принудителен ремонт, чието продължаване прави все по-скъпо и опасно повторното пускане на производствените инсталации.

На общо събрание през юни 2000 г. акционерите на Полимери гласуват нова схема за разпределение на дивидента за 1997 г. Според новото решение, което отменя вече гласувано на 20 април 1998 г. решение за разпределение на печалбата, държавата трябва да получи 737 хиляди нови лева по-малко. Причината, която мажоритарните собственици от бившия приватизационен фонд АКБ Форес са изтъкнали пред акционерите, е намалялото държавно участие и вече изплатените дивиденти за същата година в размер на 1.8 млрд. стари лв. Истинската причина обаче е невъзможността да платят реално тези пари.

На АКБ - корпорация е предложено да представи схема за намиране на възможности за започване на работа на девненския завод и запазване на работните места в краткосрочна перспектива, според официалното съобщение на Министерството на икономиката. Другия акционер в Полимери – Българска холдингова компания, смята, че изходът от сегашното състояние на завода е намиране на стратегически инвеститор, който да закупи акциите и да поеме ангажименти за неговото развитие.

За две години АКБ съсипват прекрасен завод като Полимери. В него, когато го купуват, има близо 6 млн. долара налични пари, а в момента няма пари за суровини и не работи, независимо от изключително добрата пазарна конюнктура. Едновременно с това АКБ просрочва плащанията си към Булбанк за кредита, с който купува девненския завод.

Начинът, по който гигант на социкономиката като Полимери попада в списъка за масова приватизация през 1996, и досега не е особено ясен, но истинската причина най-вероятно е апетитът на влиятелни и политически поддържани приватизационни фондове да получат срещу инвестиционни бонове завод с активи от над 100 млн. долара.

 

 

3. Анализ на резултатите от емпирично социологическо изследване[34]

Прави впечатление, че част от респондентите, а именно бившите управители, са запознати със Закона за приватизация и преобразуване на държавни и общински предприятия, а оттам и с определението за приватизация. Този факт вероятно се дължи на това, че те служебно са били задължени да познават процеса на приватизация. От отговорите на останалите респонденти може да се заключи, че те не са наясно какво точно е приватизация, а имат някаква обща представа.

 

“Приватизация ли? Това е мръсна дума. Нещо като обратното на експроприация.” И. Б.

 

“О, не ме питай за приватизацията, не ме интересува, а и не знам нищо за нея. Вече ме съкратиха…” С. Я.

 

“Ами сигурно е продажба на държавна собственост…” Ю. Е.

 

По отношение на етапите на приватизацията, работниците смятат, че те са два, докато бившите управители детайлно познават всеки етап и процедурите в него.

 

“Етапите би трябвало да са подготовка и реализация, поне в нашето предприятие стана така. Обаче подготовката продължи много дълго…” Г. П.

“Откъде знам за всички етапи ли? Ами нали аз трябваше да участвам във всеки от тях…” М. Д.

 

По отношение на формите и видовете приватизация ситуацията е същата – работниците са много по-слабо осведомени, отколкото бившите управители.

 

“А бе, аз съм само обикновен работник, откъде да ги знам всичките тия неща. По-добре питай шефа …” Д. И.

 

При факторите ситуацията се повтаря – ръководителите на предприятията преди приватизацията могат свободно да говорят за фактори, които предизвикват приватизацията, за разлика от работниците (бивши и настоящи), които се затрудняват при посочването им. Има и едно изключение:

 

“Фактори? Ами първо политически – смяната на режима, после икономически – да се оздрави икономиката, а да знаеш, има и натиск от мафиотите – да купуват печеливши предприятия” К. Н.

 

По отношение на социалните последици повечето от работниците посочват повишеното равнище на безработицата и източването на предприятията. Бившите управители отново са по-многословни и допълват и липсата на прозрачност, нарушаване на приватизационните договори и източване на печалбата от офшорни компании.

 

“Не виждате ли какво става? ХХХ[35] го източиха, УУУ съкрати повече от половината работници, ZZZ скоро ще фалира, защото парите от сметките му са изнесени…” Н. А.

 

Мнението на респондентите за успешност на масовата приватизация е почти единно. Те я слагат пред касовата заради възможността на повече хора да станат собственици, т.е. я възприемат като мярка срещу бедността.

 

“Естествено, че масовата е по-успешна. Погледнете само колко хора вече получават дивиденти.” Ц. В.

 

Интервюираните лица имат положително отношение към приватизацията като цяло. Забелязват се отделни забележки към конкретни приватизационни сделки.

 

“Трябваше да се направи приватизация в страната. Само дето нас, (предприятието – б.а.) ни продадоха за смешна сума” Б. Х.

 

Относно продажбата на предприятия на Работническо-мениджърски дружества, мненията на респондентите се разделят на две – едната част има положително отношение, а другата част – отрицателно. Интересно е, че това разделение не се подчинява на никакви други критерии.

 

“Ние сме купени от РМД. Сега съм собственик. Според Вас лошо ли е?” Д. И.

 

“Не ми говорете за РМД-тата. РМД е мръсна дума, също като приватизация.” И. Б.

 

Повечето интервюирани лица споделят, че са участвали в масовата приватизация. Изключение прави един бивш управител на приватизирано предприятие, който казва:

 

“Не участвах, защото си мислех, че ще остана шеф…” Н. А.

 

Причината, която е подтикнала респондентите към участие в масовата приватизация, е усещането, че по право им се полага дял от националната икономика.

 

“Толкова години съм работил и съм създал повече национален продукт от Захари Желязков например. Така че имам право на малко акции” Ю. Е.

 

Участвалите в масовата приватизация респонденти на Първата вълна са “играли” за предприятието, в което са работили тогава. Има и респонденти, които са заложили на приватизационни фондове, за да не загубят боновете си за непечеливши предприятия.

 

“Избрах си един фонд, защото в него участваше чужда банка. Стори ми се сигурен. После банката се оттегли …”Д. И.

 

На Втората вълна на масовата приватизация повечето интервюирани все още не са се включили, защото са загубили интерес към приватизацията, поради липса на атрактивни предприятия или недостиг на време.

 

“Аз съм зает човек. Не мога да ходя в пощата и да чакам два часа да се появи жената от приватизацията, за да си подам заявката” Г. П.

 

Повечето респонденти, участвали в Първата вълна чрез приватизационен фонд, са разочаровани от фондовете като цяло.

 

“За да се запиша при тях ми дадоха 3000лв., но нямат нито депозитарни разписки, нито раздават някакви дивиденти, въобще - нищо” Б. Х.

 

Интервюираните, които не са акционери във фондове, също нямат добро мнение за тях.

 

“От къде, според Вас, фондовете имат пари? За мен те не са нищо друго, освен перални на червени пари” К. Н.

 

За респондентите Центъра за масова приватизация е само име, лишено от съдържание.

 

“Какво е направил този център, че да съм чувал за него?” С. Я.

 

Интервюираните лица оценяват като еднакво неуспешни и двете вълни на масовата приватизация. Според тях това е била хубава идея, но лошо реализирана.

 

“Масовата приватизация се провали. От нея спечелиха фондовете, които са структури на мафията. И Втората върна не промени нещата – нищо не мога да си купя с тези бонове” Ю. Е.

 

Всички интервюирани работници преди приватизацията са били на безсрочен трудов договор, а останалите на работа след приватизацията са принудени да подпишат срочни договори.

 

По отношение на направените съкращения в приватизираните предприятия, една част от респондентите – работници смятат, че това е за да ги стреснат и да работят повече и по-добре. Друга част са на мнение, че съкращенията са допринесли за оздравяване на предприятието. Самите съкратени не са наясно защо се е случило това точно с тях. Бившите управители изразяват становище, че и те биха извършили съкращения на персонала, защото:

 

“по времето на социализма имаше раздуване на щатовете. При нас не сме съкращавали работници изобщо, дори имаше нови назначения” А. Ж.

 

Интервюираните работници споделят, че подозират за нередности при приватизацията на предприятието, в което работят или са работили, но не могат да назоват нищо конкретно, с изключение на една малка част, която твърди, че:

 

“Продадоха ни под масата. Категоричен съм, че е така. Има хора, които са взели пари за тази сделка” К. Н.

На запитване за имена, отговорът е, че респондентите се страхуват да кажат цялата истина, за да не пострадат. Бившите управители твърдят, че могат да посочат конкретни случаи и имена, но също се страхуват.

 

“Защо да си слагам главата в торбата. Има съд и прокуратура за тези неща.” М. Д.

 

На въпроса защо не са останали на ръководен пост, бившите управленски кадри твърдят, че е защото са неудобни заради това, което знаят, а и по политически причини.

 

Респондентите са категорични, че с приватизацията на предприятията, в които те работят или са работили, са накърнени техните собствени интереси, както и интересите на държавата и обществото, другите акционери и обикновените граждани. Интересен е фактът, че интервюираните лица не правят разлика между интереси на държавата и интереси на обществото. На въпроса “Защо” или “Как” са накърнени интересите на посочените групи, респондентите не могат да дадат категоричен отговор, а в повечето случаи посочват нередностите при приватизационната сделка. Все пак част от интервюираните имат отговор на този въпрос:

 

“Толкова се бавиха с тази приватизация, че накрая ни продадоха на по-неперспективния купувач и на по-малка цена. Сигурно си е платил на Божков. А тези пари можеха да отидат в бюджета…” Ц. В.

 

Органа по чл. 3 от ЗППДОП се оценява от преобладаващата част от интервюираните като институция, която не си е свършила работата както трябва или докрай.

 

“Агенцията за приватизация няма нито един добър специалист, който да продава предприятията с печалба за страната” А. Ж.

 

 

Основни изводи и препоръки от проведеното социологическо изследване

Проведеното качествено изследване дава основание да се направят следните изводи:

1.                  Повечето респонденти не са наясно какво точно е приватизацията, с изключение на хората, които са били на ръководни постове;

2.                  Интервюираните не са запознати и с етапите на приватизационния процес, както и с видовете, формите и факторите на приватизацията;

3.                  Интервюираните лица дефинират социалните последици като изцяло негативни: безработица, източване на предприятията, липса на прозрачност, нарушаване на приватизационните договори и източване на печалбата извън страната;

4.                  По отношение на сравнението масова-касова приватизация, респондентите посочват първата като по-успешна. Разгледана сама за себе си,, обаче, е посочена като неуспешно реализиране на добра идея;

5.                  Мненията на интервюираните относно РМД се разделят на две групи. Едната част ги смята за полезни за икономиката и обществото, а другата – не;

6.                  Повечето респонденти са участвали в масовата приватизация, защото са смятали, че им се полага дял от националното богатство. В първата вълна повечето са участвали самостоятелно с цел да си купят акции от предприятието, в което работят а във Втората – все още не са се включили;

7.                  Повечето респонденти споделят негативно отношение към приватизационните фондове, независимо дали са или не са акционери в такива;

8.                  Интервюираните не са запознати с дейността на Центъра за масова приватизация;

9.                  Всички интервюирани работници преди приватизацията са били на безсрочен трудов договор, а останалите на работа след приватизацията са принудени да подпишат срочни договори.

10.             По отношение на направените съкращения в приватизираните предприятия, една част от респондентите – работници смятат, че това е действие на новите собственици за да ги накарат да работят повече и по-добре. Друга част са на мнение, че съкращенията са допринесли за оздравяване на предприятието. Самите съкратени не са наясно защо се е случило това точно с тях. Бившите управители изразяват становище, че и те биха извършили съкращения на персонала, защото съкращенията са необходими;

11.             Интервюираните работници подозират за нередности при приватизацията на предприятието, в което работят или са работили, но не могат да назоват нищо конкретно;

12.             Респондентите се страхуват да кажат истината;

13.             Бившите управленски кадри твърдят, че са махнати от ръководствата, защото са неудобни и по политически причини;

14.             Респондентите са категорични, че с приватизацията на предприятията, в които те работят или са работили, са накърнени техните собствени интереси, както и интересите на държавата и обществото, другите акционери и обикновените граждани;

15.             Интервюираните лица имат отрицателно отношение към органа по чл. 3.

 


Глава трета. Социални последици от приватизацията

 

Като всяко друго социално явление приватизацията оказва влияние върху обществото както като цяло, така и върху отделни групи от него. Тъй като механизмите за социални взаимодействия в България са силно модифицирани, обществото не може да осъществява влияние върху процеса на приватизация или поне не в същата степен. Това още повече утежнява негативните последици от приватизацията и в никаква степен не допринася за увеличаване на позитивните последици.

Наблюдава се известно деформиране на взаимодействията между управляващите и обикновените граждани. Първите се сещат за съществуването на вторите само по време на избори. Това означава, че е нарушен диалога между институциите, които осъществяват приватизационния процес и тези, които пряко търпят последствията от него. Донякъде това може да се обясни с недостатъчната степен на зрялост на гражданското общество у нас.

В приватизационния процес се срещат и си взаимодействат различни групови интереси. Теоретично решението трябва да е такова, че да има баланс между всички интереси. Практиката показва, че в повечето случаи е защитен интереса на групата с повече ресурси – властови, информационни и други. Тези интереси могат да се групират по следния начин:

·                    Интереси на държавата. Те се свързват с бърза приватизация независимо от цената с цел по-скорошно оздравяване на икономиката;

·                    Интереси на обществото като цяло. Те са свързани с изискването за прозрачност, принципност, отговорност и максимална печалба от приватизацията;

·                    Интереси на овластените кръгове. Понякога те имат за цел да получат непланомерно лично възнаграждение за проведени приватизационни сделки;

·                    Интересите на купувачите. Те са насочени към купуване на предприятията на възможно най-ниска цена и с най-малко задължения, както и с намаляване на данъците и ограничаване на правата на работниците;

·                    Интереси на неуспелите купувачи. Те се стремят да представят сключените вече сделки за незаконосъобразни и да купят желаните от тях предприятия;

·                    Интереси на ръководствата на предприятията преди тяхното приватизиране. Те се свързват с намиране на начини за оставане на ръководни постове и след приватизацията, както и чрез търсене на възможности за участие в приватизацията на предприятието;

·                    Интереси на работниците в приватизираните предприятия. Техните стремежи са свързани с по-големи заплати, по-добри условия на труд, повече социални придобивки;

·                    Интереси на освободените от работа работници от приватизираните предприятия. Те са насочени към връщане на работа, както и към високи заплати и т.н.;

·                    Интереси на индивидуалните участници в приватизацията и по-точно в нейния социален вариант – масовата. Те са насочени към придобиване на акции от предприятия, които в близко бъдеще ще имат голяма печалба и съответно ще раздават прилични дивиденти.

Наличието на толкова много и разнопосочни групови интереси прави процеса на приватизация сложен и труден. Изборът за това кои интереси да бъдат защитени при конкретна приватизационна сделка в повечето случаи е “в ръцете” на органа по чл. 3. Този избор обаче не е лесен.

Социалните последици от приватизацията могат да се обобщят в две групи – позитивни и негативни. Към позитивните могат да се отнесат следните последици:

·                    Приватизираните предприятия продължават да работят;

·                    Работниците (или поне част от тях) от приватизираните предприятия запазват работата си. Това означава, че получават доходи и съответно няма социално напрежение;

·                    Общинските бюджети, както и Републиканския бюджет продължават да се попълват с данъци;

·                    Запазват се възможностите предприятията да изнасят продукцията си на външни пазари, което рефлектира положително върху платежния баланс на България;

·                    Като цяло се преодолява кризата.

Като негативни последици могат да се обобщят няколко неща:

·                    Нарушават се договорите от новите собственици – например в Авиокомпания Балкан акциите й в SITA се продават в разрез с приватизационния договор. Освен това новият собственик дори не си плаща наложената му глоба. По този начин сериозно се засягат интересите на работещите, на гражданите и въобще на държавата;

·                    Има загуба на доверие към новия собственик от страна на държавата. Въпреки това органите по чл. 3 от ЗППДОП не стават по-предпазливи в избора си на кого да продават предприятията;

·                    Наблюдава се процес на освобождаване и пренаемане на персонала в приватизираните предприятия т.е. сериозна форма на експлоатация. Работниците в приватизираните предприятия са поставени пред избора безработен или работещ за още 3 месеца. По този начин се създава социална несигурност, както и “армия” от безработни;

·                    Засегнати са интересите на обикновените граждани при провеждане на масовата приватизация – предлагат им се губещи или безперспективни предприятия. Вследствие на пропуски в Закона за приватизационните фондове инвестиционните бонове на много граждани от Първата вълна на масовата приватизация са “изгорели” във фондове, създадени с цел пране на пари (АКБ Форес например – те даваха по 3 000 лв. на всеки, който си прехвърли боновете при тях, но никога не са давали дивиденти, нямат депозитарни разписки, а предприятията, които са купени от тях, се източват);

·                    Криминализиране на процеса на приватизация – създават се условия за източване на предприятията от новите собственици чрез занижен или липсващ следприватизационен контрол. Има няколко схеми за това – чрез дъщерни фирми на входа и изхода на предприятието, чрез разпродажба на активи или чрез просто опразване на банковите сметки на предприятията;

·                    Икономиката се лишава от работещи предприятия. Схемата е следната: нарочва се едно предприятие, че ще бъде приватизирано, подготвя се за приватизация и не се явяват кандидати или на някой от органа по чл. 3 на ЗППДОП не му харесват кандидатите. Прави се втори опит за приватизация, като първият, а и всеки следващ, струва на бюджета около 600 хил. долара. Междувременно предприятието продължава да затъва в дългове, цената му пада, губи основните си пазари и накрая идва “благодетеля”, близък до овластени хора, който купува предприятието за 1 лев, след което го източва вместо да го оздрави;

·                    Вследствие на забавянето на приватизацията и намаляване на продажните цени на предприятията, се губи национален доход. Една от целите на приватизацията е с постъпленията да се изплаща външния дълг на България. Според оценка на Lloyd’s през 1990 г. Нефтохим е струвал около 4 млрд. долара, докато през октомври 1999 г. 58% от него са продадени за 101 млн. долара;

·                    Превръщат се печеливши предприятия в губещи чрез забавяне на приватизацията им. Вероятно фирмите, които стоят “на входа” и “изхода” им не са успели да натрупат достатъчно първоначален капитал за чистото бъдеще на собствениците им;

·                    Предприятията се продават на неподходящи хора и групи – с доказани връзки със старата “червена” и с новата мафия;

·                    Наличието на твърде много сделки, в които купувач е работническо-мениджърско дружество. По-горе е описано защо то не е подходящ купувач;

·                    Има съмнение за корупция при осъществяване на сделките – хора от приватизиращите институции лобират за един или друг потенциален купувач. Впоследствие предприятието се продава не на най-перспективния, а на най-близкия до властта кандидат за покупка;

·                    Продажби на предприятия на офшорни фирми и следователно намаляване на постъпленията от данък печалба. Схемата е офшорна фирма доставя суровините и друга офшорна фирма купува крайния продукт. Примерът е Юнион миниер – МДК. Докато е бил държавно предприятие, община Златица е получавала по 120 хил. лв. месечно от данък печалба. Малко по-голям доход е получавала община Пирдоп. След като белгийската фирма става собственик на комбината, тя заявява че той печалба няма и няма да има. След няколко години Агенцията за приватизация продава Агрополихим на консорциум, в който влиза и Юнион миниер.


Заключение

 

В заключение може да се каже, че приватизацията в България е не много успешна. Причините за това могат да се търсят в няколко насоки. Едната е по отношение на неумението на приватизиращите органи да си вършат работата. Втората се свързва с корупцията. На трето място могат да бъдат поставени честите смени на приватизационните приоритети, мястото на приватизацията сред приоритетите на структурната реформа, както и промени в насоките на самата структурна реформа. Като четвърта причина може да се посочи нежеланието на част от ръководството на някои предприятия да загуби “топлото” си място.

Освен това приватизацията в България се провежда в неблагоприятна обстановка, свързана с:

·                    Слаборазвит частен сектор преди старта на реформите. През 1989 г. България, заедно с бившия СССР и бившата Чехословакия има най-голям относителен дял на държавна собственост в икономиката, докато в Унгария и Полша частният сектор надхвърля 30%. По този начин България губи шанса си съществуващата частна собственост да стане “катализатор” за ускоряване на процеса на приватизация;

·                    Липса на ефективно действащи институции, които да защитават частната собственост;

·                    Слаборазвит вътрешен пазар на капитали и липсата на закон за борсите и ценните книжа до 1995 г.;

·                    Масовата загуба на пазари на повечето предприятия след 1989 г.

 

Тези факти в по-голяма или в по-малка степен предопределят провала на приватизацията.

Каквито и да са причините за този провал, фактът, че приватизацията не върви, може да ни подскаже, че са необходими промени. Още не е късно да се ускори процеса на приватизация, да започне да се осъществява ефективен следприватизационен контрол, да се преценяват по-внимателно новите потенциални купувачи, да се премахнат преференциите на Работническо-мениджърските дружества, да се спрат продажбите на предприятия на офшорни фирми и да се привлекат реални стратегически инвеститори чрез някои законодателни промени.

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Приложения

 


Приложение 1. Приватизационни сделки в България

 

Години

Общо органи по член 3

Министерства и комитети

Агенция за приватизация

Цели предприятия

Обособени части

Цели предприятия

Обособени части

Цели предприятия

Обособени части

Общо 1993

22

41

18

34

4

7

Общо 1994

88

77

67

62

21

15

Общо 1995

105

203

84

155

21

48

Общо 1996

158

358

110

260

48

98

Общо 1997

326

262

272

233

54

29

Общо 1998

665

437

570

356

95

81

Общо 1999

641

583

501

492

140

91

ОБЩО

2005

1961

1622

1592

383

369

 

 

Приложение 2 Разпределение на сключените сделки по сектори на икономиката

 

Години

Брой

Относителен дял

ОБЩО

3966

 

Промишленост

1197

30.2%

Търговия

970

24.5%

Земеделие

547

13.8%

Туризъм

439

11.1%

Строителство

334

8.4%

Транспорт

320

8.1%

Други

159

4.0%


Приложение 3. Общ финансов резултат от приватизационните сделки

 

Години

Договорени плащания в млн. $

Поети задължения в млн. $

Изплатени задължения в млн. $

Общо плащания, поети и изплатени задължения

Общо договорени инвестиции в млн. $

Общ ефект в млн. $

1993

44.233

12.702

15.249

72.185

58.971

131.156

1994

144.252

32.956

55.602

232.810

201.738

434.548

1995

113.702

57.553

10.665

181.919

151.914

333.833

1996

184.764

218.297

13.512

416.573

170.561

587.134

1997

571.790

35.040

1.129

607.959

891.160

1499.119

1998

569.058

44.726

0

613.784

370.811

984.595

1999

655.834

499.405

0.511

1155.810

1375.191

2531.001

Общо

2283.633

900.739

96.668

3281.040

3220.346

6501.386

 

 


Приложение 4 Методика на емпиричното социологическо изследване

 

Тема: Приватизация

Тип на изследването: качествено.

Обект: български и чужди граждани, субекти на приватизацията в България.

Предмет: приватизацията.

Обхват: град София; юли-август 2000 г.

Метод на регистрация на данните: дълбочинно интервю.

Цел: изследване на приватизацията като социален феномен.

Основни задачи на изследването:

1.            Да се установят същността, етапите, формите и видовете, както и факторите на приватизацията;

2.            Да се установят социалните последици от приватизацията;

3.      Да се установи коя форма на приватизация респондентите считат за по-успешна и как оценяват приватизацията като цяло и в нейните две форми – масова и касова.

Хипотези:

1.            Респондентите определят приватизацията само като продажба на държавни предприятия на частни лица – физически и юридически;

2.            Респондентите разглеждат етапите на приватизацията като два – подготовка и приватизация, но управителите са по-информирани, от колкото работниците;

3.            Повечето от респондентите приемат приватизацията само като масова и касова и не разграничават други видове приватизация;

4.            Респондентите, изхождайки от личния си опит, смятат, че факторите за приватизацията са икономически и преобладаващо политически;

5.            Респондентите виждат социалните последици само като отрицателни – безработица, продажба на предприятия на хора от силовите групировки, източване на предприятията;

6.            Респондентите смятат, че касовата приватизация е по-успешна от гледна точка на брой продадени предприятия чрез нея, а масовата е по-успешна от социална гледна точка – повече участници в приватизацията;

7.            Респондентите гледат на приватизацията като цяло като на позитивно явление, но негативно от гледна точка на неговата реализация;

8.            Работещите, съкратените и управителите смятат, че е имало нередности в приватизацията на “тяхното” предприятие, но работниците не знаят какви точно, а управителите не биха искали да ги кажат;

9.            След приватизацията преобладаваща част от работниците са пренаети на срочни договори, докато преди са били на безсрочни;

10.        Бившите и настоящи работници не са единни в мненията си за съкращенията – една част ги смятат за необходими за оздравяването на предприятието, друга не знаят защо са извършени, а трета част смятат, че съкращенията са направени за повишаване на експлоатацията на работниците. Бившите управители считат съкращенията за необходими и неизбежни.

11.        И бившите и настоящи работници, и бившите управители оценяват приватизацията на предприятието като необходима, защото държавата по правило е лош стопанин.

12.        Работниците (бивши и настоящи) и бившите управители смятат, че са накърнени техните интереси при приватизацията, както и интересите на обществото, държавата и другите акционери.

13.        Общата оценка и на трите категории за органа по член 3 на ЗППДОП е негативна, защото приватизацията е можела да се проведе по по-добър начин и предприятието да има друг, по-добър собственик.

14.        Гражданите са участвали и в двете вълни на масовата приватизация, за да се възползват от предоставената им възможност.

15.        През Първата вълна са участвали в приватизационен фонд, защото не са знаели как да участват индивидуално, а и за да намалят риска от загуба. През Втората вълна са се включили не по-рано то третата тръжна сесия, защото са изчаквали по-атрактивни предприятия.

16.        По отношение на оценката за приватизационните фондове, позицията на гражданите е разделена – едната част смята, че те са се справили добре, а другата е крайно негативно настроена.

17.        Отношението към центъра за масова приватизация преминава от пълно безразличие до пълно отрицание.

18.        Респондентите смятат, че и двете вълни на масовата приватизация са еднакво неуспешни.

19.        Респондентите оценяват продажбата на предприятия на РМД само от положителна гледна точка, защото чрез тях работниците стават и собственици на предприятията.

 

Извадка – модел: типологична; обем: 11 човека;

Типични случаи:

1.            Работещи в приватизирано предприятие;

2.            Съкратени в приватизирано предприятие;

3.            Управленски кадри от приватизирано предприятие преди, но не и след приватизацията

4.            Управленски кадри от приватизирано предприятие и преди, и след приватизацията;

5.            Управленски кадри от приватизирано предприятие само след приватизацията

6.            Заети на ръководни постове в Агенцията за приватизация;

7.            Министри, народни представители, кметове и общински съветници;

8.            Обикновени български граждани над 18 години.

Поради недостъпността на респондентите от категориите от 4 до 7 включително, те няма да бъдат включени в изследването. Категория 8 – обикновените граждани, съвпада с всички категории, които ще бъдат изследвани и поради това няма да се отделя в самостоятелна при формиране на извадката.

Интервюирани са:

1.                  И. Б. – работещ;

2.                  Г. П. – работещ;

3.                  Д. И. – работещ;

4.                  С. Я. – работещ;

5.                  К. Н. – съкратен;

6.                  Б. Х. – съкратен;

7.                  Ц. В. – съкратен;

8.                  Ю. Е. – съкратен;

9.                  М. Д. – ръководител на предприятие до приватизацията;

10.              Н. А. – ръководител на предприятие до приватизацията;

11.              А. Ж. – ръководител на предприятие до приватизацията;


Сценарий за дълбочинните интервюта

ОБЩИ ВЪПРОСИ

1.         Какво разбирате под приватизация? Ако не знае, прочетете му определението: прехвърляне на физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие на: дялове и акции, собственост на държавата и общините, от търговски дружества; собствеността на цели предприятия, обособени части и незавършени обекти на строителството; общински нежилищни имоти, невключени в състава на общински предприятия, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и други).

2.         Според Вас през какви етапи протича приватизацията и какви дейности се извършват по време на всеки етап?

1.                 Какви форми на приватизация има според Вас? А какви видове приватизация можете да разграничите?

2.                 Според Вас кои са факторите, които предизвикват приватизацията?

3.                 Какви са, според Вас, социалните последици от приватизацията?

4.                 (Формите на приватизация са две – масова и касова) коя от двете форми на приватизация смятате за по-успешна? Защо?

5.                 Как възприемате приватизацията като цяло?

6.                 Какво мислите за продажбата на предприятия на Работническо-мениджърски дружества? Каква роля играе за предприятията – положителна или отрицателна? Защо?

7.                 Участвахте ли в масовата приватизация? Защо? Ако да – как (индивидуално или в приватизационен фонд през Първата вълна на мас.прив. и през Втората – само индивидуално)

8.                 Как оценявате дейността на приватизационните фондове по време на Първата вълна на масовата приватизация? А на Центъра за масова приватизация? Защо?

9.                 Коя от двете вълни на масовата приватизация Ви се струва по-успешна – първата или втората? Защо?


БЛОК А ВЪПРОСИ КЪМ РАБОТЕЩИТЕ

1.                  На какъв договор сте в момента? (срочен, безсрочен) А на какъв бяхте преди приватизацията?

2.                  Според Вас, защо останахте на работа? А защо съкратиха Ваши колеги?

3.                  Според Вас имаше ли нередности при приватизацията на предприятието, в което работите? Какви?

4.                  Как оценявате ролята на приватизиращата институция при приватизацията на предприятието, в което работите? Защо?

5.                  Как оценявате като цяло приватизацията на предприятието, в което работите? Защо?

6.                  Защитени ли бяха Вашите интереси при приватизацията на предприятието? А интересите на обществото, държавата, другите акционери? Защо?

 

 

БЛОК Б ВЪПРОСИ КЪМ СЪКРАТЕНИТЕ СЛЕД ПРИВАТИЗАЦИЯТА

1.                  На какъв договор бяхте преди приватизацията?

2.                  Според Вас, защо Ви съкратиха? А защо останаха на работа Ваши колеги?

3.                  Според Вас имаше ли нередности при приватизацията на предприятието, в което работехте? Какви?

4.                  Как оценявате ролята на приватизиращата институция при приватизацията на предприятието, в което работехте? Защо?

5.                  Как оценявате като цяло приватизацията на предприятието, в което работехте? Защо?

6.                  Защитени ли бяха Вашите интереси при приватизацията на предприятието? А интересите на обществото, държавата, другите акционери? Защо?

 

 

БЛОК В ВЪПРОСИ КЪМ РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ПРЕДИ ПРИВАТИЗАЦИЯТА

1.                  Според Вас защо бяха съкратени работници?

2.                  А защо Вие не останахте на ръководен пост?

3.                  Според Вас имаше ли нередности при приватизацията на предприятието? Какви?

4.                  Как оценявате ролята на приватизиращата институция при приватизацията на предприятието? Защо?

5.                  Как оценявате като цяло приватизацията на предприятието? Защо?

6.                  Защитени ли бяха Вашите интереси при приватизацията на предприятието? А интересите на работниците, обществото, държавата, другите акционери? Защо?


Библиографска справка

 

1.                 Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - обнародван в ДВ, бр. 38 от 8 май 1992 г., изм., бр. 51 от 1994 г., бр. 45, 57 и 109 от 1995 г., доп., бр. 42 от 1996 г., изм., бр. 45, 68 и 85 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., изм. и доп., бр. 61 и 89 от 1997 г., изм., бр. 98 от 1997 г., изм. и доп., бр. 122 от 1997 г., бр. 39 от 1998 г., попр., бр. 41 от 1998 г., доп., бр. 70 от 1998 г., изм. и доп., бр. 12 от 1999 г., изм., бр. 47 и 56 от 1999 г., доп., бр. 84 и 96 от 1999 г.

2.                 Закон за финансово оздравяване на държавни предприятия - обнародван в ДВ, бр. 68 от 9 август 1996 г., изм., бр. 155 от 1998 г

3.                 Правилник за прилагане на Закона за финансово оздравяване на държавни предприятия – приет с ПМС № 213 от 23 август 1996г., обнародван в ДВ, бр. 72 от 23 август 1996 г., изм., бр. 109 от 1996 г, изм. и доп., бр. 85 от 1998г., изм., бр. 13 от 1999 г.

4.                 Търговски закон – обнародван в ДВ, бр. 48 от 1991 г., изм. и доп., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г.

5.                 Устройствен правилник на Агенцията за приватизация – Приложение № 2 към ПМС № 156 от 14.08.1992 г., обнародван в ДВ, бр. 68 от 21.08.1992 г., в сила от 15.08.1992 г., изм. и доп., бр. 27 от 2.04.1993 г., бр. 93 от 11.11.1994 г., изм., бр. 8 от 28.01.1997 г., в сила от 28.01.1997 г., бр. 18 от 28.02.1997 г., в сила от 28.02.1997 г., бр. 39 от 16.05.1997 г., бр. 43 от 30.05.1997 г., изм. и доп., бр. 36 от 31.03.1998 г., в сила от 31.03.1998 г., бр. 135 от 17.11.1998 г., в сила от 17.11.1998 г.

6.                 Закон за чуждестранните инвестиции - обнародван в ДВ, бр. 97 от 24.10.1997 г., в сила от 24.10.1997 г., попр., бр. 99 от 29.10.1997 г., доп., бр. 29 от 13.03.1998 г., в сила от 13.03.1998 г., изм. и доп., бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., изм., бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г.

7.                 Наредба за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, приета с ПМС № 105 от 15.06.1992 г., обнародвана в ДВ, бр. 50 от 19.06.1992 г., изм. и доп., бр. 9 от 2.02.1993 г., бр. 30 от 9.04.1993 г., бр. 53 от 1.07.1994 г., бр. 63 от 5.08.1994 г., бр. 96 от 22.11.1994 г., бр. 32 от 16.04.1996 г., бр. 26 от 28.03.1997 г., в сила от 28.03.1997 г., бр. 39 от 7.04.1998 г., в сила от 7.04.1998 г., бр. 61 от 29.05.1998 г., бр. 39 от 27.04.1999 г.

8.                 Банов, Б. – Как да спечелим от участието си в масовата приватизация – С. 1999

9.                 Бонева, И. – Икономиката на България през 90-те години – С. 1999

10.            Георгиев, В. – Приватизационните фондове – С. 1996

11.            Георгиев, Л. - След студената война - С. 1998

12.            Димитров, Л. и колектив - Следприватизационно развитие на предприятията в България - С. 1999

13.            Илиев, Й. - Как ще спечеля в масовата приватизация - С. 1999

14.            Илиев, Й – Приватизацията (модел, резултати, последици) – С. 1999

15.            Жекова, И., Г. Рашкова – Приватизация – С. 1997

16.            Златаров, И. – Приватизацията – С. 1995

17.            Корнай, Я. - Трансформация след социализъм - С. 1998

18.            Костов, Н. – Общественото мнение за реформата, приватизацията и бизнеса - сп. Проблеми на труда, кн. 2/1999

19.            Пасев, В. - Увенчава ли стартът на масовата приватизация нейният успех - С. 1996

20.            Пачев и колектив – Икономическа социология – С. 1996

21.            Стоянов, А. - Лекции

22.            Стоянова, В. - Правителството и икономическия процес - С. 1999

23.            Стоянова, М. – Разработване и защита на дипломна работа – С. 1997

24.            Таджер, В. - Организация на приватизационната дейност – Електронна правно-информационна система Ciela 1.0

25.            Таджер, В. - Приватизация - С. – 1992

26.            Балканските страни по пътя на промените - сборник - С. 1993

27.            Балканите пред избор - сборник - С. 1993

28.            Доклади от Кръглата маса за Реформата - Унгария, Полша, Чехословакия - С. 1992

29.            Процедури и реализация на приватизационните сделки /приватизационният процес/ - Агенция за приватизация, брошура

30.            Информационен бюлетин на Агенцията за приватизация - 1999/2000

31.            в. Капитал - 1999/2000

32.            в. Банкеръ - 1999/2000

33.            в. Труд - 1999/2000

34.            в. 168 часа - 1999/2000

35.            в. 24 часа - 1999/2000



[1] Жекова, И., Г. Рашкова – Приватизация – С. 1997.

[2] Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, член 1, ал. 3, т. 1, 2, 3, Държавен вестник, брой 38 от 1992 г.

[3] Процедури и реализация на приватизационните сделки /приватизационният процес/ - АП, брошура.

[4] Димитров,Л., П. Козаржевски, Ю. Панкув – Следприватизационно развитие на предприятията в България – С. 1999

[5] Златаров, И. – Приватизацията, С. 1995.

[6] Стоянова, В. – Правителството и икономическия процес – С. 1999

[7] Приета с поправка на ЗППДОП, обнародвана в Държавен вестник бр. 51 от 1994 г., изменена с Държавен вестник, бр. 39 от 1998 г.

[8] Обнародван в Държавен вестник, бр. 1 от 2.01.1996 г., последно изменение - бр. 52 от 1998 г.

[9] Виж Приложение 1.

[10] Виж Приложение 1.

[11] Илиев, Й. – Приватизацията (модел, резултати, последици) – С. 1999.

[12] Стари лева.

[13] Стари лева.

[14] Стари лева.

[15] Стари лева.

[16] Според публикувано във в.Капитал интервю с един от съдружниците в инвестиционната фирма “Брюлет, Бари, Фармър и Корандо”.

[17] Стари лева.

[18] Стари лева.

[19] Стари лева.

[20] Стари лева.

[21] Също.

[22]Стари лева.

[23]Стари лева.

[24]Стари лева.

[25]Стари лева.

[26] Стари лева.

[27] Стари лева.

[28] Стари лева.

[29]Стари лева.

[30] Стари лева.

[31] Стари лева.

[32] Стари лева.

[33] Стари лева.

[34] Методиката на изследването е представена в Приложение 4.

[35] Респондентите пожелаха да не се споменават имена.


Търси за: приватизация | Авиокомпания Балкан | Химко | Агрополихим | Полимери | индустриална приватизация | реституция | Агенция приватизация | Закон преобразуване приватизация държавни общински предприятия

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker