Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

 

 

ДИПЛОМНА РАБОТА

 

на тема:

 

 

Условия и фактори на икономическия растеж в България

/при прехода на пазарна икономика/

 

 

2008

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

ПЪРВА ГЛАВА

ИНСТИТУЦИОННИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОМЕНИ В ПРОЦЕСА НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ... 3

1. Определение за същността на икономическия растеж и неговото измерване. 3

2. Темп и обхват на икономическия растеж.. 10

3. Устойчиви закономерности на растежа. 14

 

ВТОРА ГЛАВА

УСЛОВИЯ И ФАКТОРИ НА РАСТЕЖ В СЪВРЕМЕННОТО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ   26

1. Цел и функции на икономическия растеж.. 26

2. Условия и фактори на растежа. 28

3. Ендогенни и екзогенни фактори.. 34

 

ТРЕТА ГЛАВА

УСЛОВИЯ И ФАКТОРИ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ В УСЛОВИЯТА НА ПРЕХОД.. 45

1. Ефективност на труда. 45

2. Структура на икономиката. 49

3. Динамика на капитала, капиталоотдаване и икономически растеж в България. 57

4. Рецесия и циклични свойства на растежа в България. 66

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.. 72

ЛИТЕРАТУРА.. 74

 

 

ПЪРВА ГЛАВА

ИНСТИТУЦИОННИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОМЕНИ В ПРОЦЕСА НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ

 

 

1. Определение за същността на икономическия растеж и неговото измерване

 

Икономическият растеж се изразява в продължителното увеличаване на съвкупната продукция, създадена в националната икономика. Дефинитивно се акцентира върху растежа като безусловно дългосрочна променлива, изискваща задължително нарастване на производствените резултати. Тези две принципни, взаимносвързани изисквания са следствие от базови аналитични обобщения и фактически изследвания, извършени по отделни страни и за световното стопанство като цяло в различни по продължителност периоди.

Традиционното определение за същността на икономическия растеж съответства на целите и задачите на по-ранните теории за растежа, детерминирано е от непрекъснатия характер на процеса в миналото. Идентифицирането на растежа с последователния прираст на продукцията става възможно изследването му като обособен макроикономически процес. То позволява да се подчертае обективната необходимост от нарастващо производство за обществото, тъй като е източник на по-високи доходи и по-голямо потребление. Когато в продължителни периоди се осъществява постоянен икономически ръст, обуславящите го фактори могат изцяло да се игнорират или да останат на втори план. Затова отначало се извеждат общите, обобщени предпоставки за растежа и сред тях се отбелязват предимно увеличаването на природните ресурси, работната сила и другите основни производствени ресурси, които обуславят разширяване на мащабите на производството.

Отъждествяването на растежа с нарастването на обема на произвежданата продукция е преобладаващо до началото на 70-те години, след което под влияние на новите реалности се зараждат признаци на съществен обрат в теорията. В резултат от непрекъснатото усложняване и преобразуване на производствения процес настъпват трайни изменения в съвременните проявления на растежа, които се отклоняват или влизат в явно противоречие с изведените от традиционната теория закономерности. Обективно и необратимо, забавено или по-интензивно започва изчерпване на възможностите за постигане на растеж чрез разрастване на производствените ресурси. Постепенно тази тенденция се превръща във всеобща за световното стопанство. Редица теоретични и фактически анализи доказват решаващото значение на други новопоявили се или възобновили действието си фактори. Интересът се пренасочва към проблема за по-ефективното, икономично използване на наличните ресурси, особено на силно ограничените и изчерпващи се природни ресурси, производителността на капитала, ускорения напредък в научните и техническите открития и усъвършенствания. Промените във взаимообвързаната динамика на икономическите явления и процеси предопределят модифицирането на теорията за икономическия растеж, предпоставят прехода към обновено съвременно характеризиране на растежа в широк смисъл.  

Определянето на принципната същност на процеса постепенно се измества от проблема за най-подходящите измерители на растежа. Първоначално теорията се съсредоточава върху извеждане на единен обобщаващ макроикономически показател, чрез който може да се изрази икономическият растеж. По-късно се налага необходимостта наред с основния показател да се изследва цяла съвкупност от показатели, подлагана на постоянно допълване и актуализиране.

За общото определение за растежа, обикновено се взема под внимание повишаването на продукцията, произведена в рамките на националното стопанство, т.е. вътрешното производство. Тогава най-подходяща е реалната величина на брутния вътрешен продукт (БВП). Ако целта на анализа е да се акцентира върху особеностите на съвкупното предлагане, стойностното изражение и изменението на разполагаемия капитал, по-обосновано е да се изследва нетният вътрешен продукт по факторни разходи. Поставянето на структурата на икономиката и относителния дял на отделните отрасли в основата на прираста на производството и реализирания растеж съсредоточават анализа върху брутната добавена стойност (БДС). Ролята на брутния национален продукт (БНП) като друг основен индикатор за растежа изпъква особено, когато се подчертават значението на осъществяваните икономически дейности и получаването на доходи извън територията на страната.

Тъй като разликата между БВП и БНП не е голяма и може да бъде пренебрегната, националният продукт се формира главно от
вътрешния продукт, а статистическите институти в повечето страни пресмятат предимно БВП - именно той се счита за основен индикатор на икономическия растеж. В измерването на растежа приложение намират както брутният, така и нетният вътрешен продукт. На нетния вътрешен продукт по факторни разходи често се отдава преимущество и предпочитание като показател за осигуреността на населението със стоки и услуги. В тази връзка успоредно с брутния продукт се изследва главно динамиката на индивидуалното потребление. Допълващо, а в някои от тези анализи и основно място, се отрежда на БВП на човек от населението, изразен в местната парична единица или в чужда валута (предимно в доларово изражение).

Всички отразени показатели са сравнително нови, формирани вследствие от развитието на икономическата теория и статистиката, съобразени със стремежа за унифициране на ползваните измерители на растежа. В по-ранните периоди, когато съвкупната продукция не е била обект на статистическо отчитане, се прилагат други, по-обикновени показатели. Те не са загубили актуалността си в съвременните анализи, макар да се използват като косвени и помощни индикатори на икономическия растеж.

Към коствените и помощни индикатори се отнася: изменение на броя на населението и нормата на неговия растеж (естественият прираст), които се използват като показатели за икономически растеж преди миналия век, когато отсъстват данни за БВП, а жизненият стандарт на населението в света е нисък и приблизително еднакъв.

Многобройни изследвания доказват, че в периода до започване на индустриализацията в света раждаемостта и смъртността са високи и възлизат приблизително на 30 - 40‰. Нормата на раждаемостта превишава незначително нормата на смъртността. Така нетната норма на растеж на населението се оказва малко над нулата, общият му брой в света се увеличава бавно.

След началото на индустриалното развитие жизненото равнище бавно започва да се повишава. Нормите на раждаемост и смъртност проявяват тенденция към понижаване. Смъртността се приближава сравнително бързо до стойност около 15‰, в сравнение с нея раждаемостта намалява по-бавно и се стабилизира на приблизително равнище 20 - 25‰, така че икономическият растеж става вече по-висок и се ускорява. С постепенното намаляване на смъртността нараства съответно средната продължителност на живот на хората. Отбелязаното значително повишаване на жизненото равнище в много страни в света доказва непригодността им като единствени показатели на растежа и необходимостта от допълване на анализа с динамиката на реалния БВП.

Когато липсват данни за БВП, могат да се приложат някои други измерители на растежа. Едно от съществените последствия от индустриализацията например е преодоляването на превеса на аграрното производство и увеличаването на дела на промишленото производство. Ето защо в анализите до 19 век включително се взема под внимание динамиката на селскостопанската или индустриалната продукция, разглеждани абсолютно на човек от населението или общо. Като отражение на този специфичен аспект в почти всички съвременни анализи се отчитат относителните дялове на отделните икономически сектори и отрасли. Те показват в рамките на общото увеличаване на продукцията на кой отрасъл принадлежи решаващата роля, разкриват главните източници на растежа в текущия период и в близко бъдеще.

Първите опити за изразяване на националния доход и БВП имат огромно значение. Те позволяват да се извършат първите по-всеобхватни изследвания върху растежа, отнасящи се както за периода преди, така и след 30-те години. С тяхна помощ се установява, че темповете на икономическия растеж в повечето
страни след Втората световна война са значително по-високи в сравнение с всички предишни периоди. В по-високия тренд на растежа се съдържат конюнктурни колебания, средните норми на растежа през 50-те и 60-те години почти навсякъде са по-високи, отколкото през 70-те години. Това е валидно и за Япония, макар средните темпове там да са още по-високи, отколкото в страните от Европа и в САЩ. Същите тенденции се потвърждават и от анализи на динамиката на произведения БВП на човек от населението.

Голяма част от изследванията и моделите на растежа са съобразени с извода, че икономическият растеж дава представа за по-високата осигуреност на населението със стоки, за по-високо жизнено равнище. При растеж в националното стопанство е произведена повече продукция, което означава съответно и по-високо потребление. Но изводът има смисъл само тогава, когато производството на стоки нараства по-бързо от броя на населението. Ако този аспект се постави в основата на изследването, се прибягва до показателя БВП на човек от населението (Y/А) и неговата норма на изменение, която може да се изрази като разликата:

                   W Y/A = WY -WA             

където:

Y е брутният вътрешен продукт,

А - общото население на страната,

WY/A, WY, WA - съответно темповете на изменение на отношението на БВП към общото население, на БВП и на населението по-отделно.

Цялостният анализ на благосъстоянието на хората изисква да бъдат отчитани и други увеличаващи го, респективно понижаващи го, ефекти. Те излизат извън рамките на процесите, протичащи и проявяващи се на пазара, които статистиката наблюдава и отчита в БВП. Към ефектите с допълващо значение за благосъстоянието се отнасят разходите по отстраняване на щетите от замърсяване на околната среда, свободното време и др. В подобна насока са и извършваните през последните години у нас отчитания в БВП по експертна оценка на пазарно непроявяващите се процеси на създаване на продукти или оказване на услуги от домакинствата за собствено потребление. Следователно съпоставянето на нормите на растеж на БВП и на населението изразява само още един важен аспект на анализа на общия процес на икономически растеж. То има допълващо значение, но не може да се прилага като безусловен индикатор за благосъстоянието.

Определянето и пресмятането на БВП като съвкупност от разходите в макроикономиката опосредстват анализите, подчинени на жизненото равнище. Но дори и неговата структура и съдържание не позволяват да се установи директно, че нарастващата величина на БВП изразява задължително и реално увеличаващи се потребителски разходи. Потреблението на домакинствата се влияе от лихвения процент, инфлацията, валутния курс, данъчната политика на правителството и др. Стабилността им предопределя относително постоянен дял на индивидуалното потребление в БВП, което при това условие може да нараства с увеличаване на създаваната продукция. Всяко по-високо потребление от своя страна оказва стимулиращо въздействие върху инвестиционните вложения на фирмите и индуцира впоследствие ускорени темпове на икономически растеж. По-висок БВП може да се постигне също например при извършени допълнителни инвестиционни разходи, но при постоянни величини на останалите компоненти, включително и на индивидуалното потребление.

Понякога се прилага и показателя за БВП, създаден от един зает в производството. Този подход позволява да се проследи средната икономическа производителност и се предпочита, когато се търси взаимовръзката между постигнатия икономически растеж, заетостта и безработицата. Съществено негово преимущество е открояването на възвращаемостта в националната икономика като цяло. Съвременното място на подобен анализ е спомагателно, защото повечето модели не се ограничават с общите контури на растежа, а се разпростират върху специфичната степен на използване на всички производствени ресурси.

Исторически и обективно обусловеният преход към решаващата роля на БВП не отнема изцяло мястото на промените в другите показатели, също и в показателя за общия брой и естествения прираст на населението. Неговото приложение в съвременните анализи е обосновано и необходимо, тъй като например, ако снабдеността със стоки и услуги на човек от населението се е запазила неизменна, то същевременно е възможно населението като цяло да се е увеличило пропорционално (в същата степен) на нарастващото осигуряване със стоки, на производството. Също така напълно възможно е при реализиран прираст на БВП населението да разполага реално с по-малко стоки и услуги, когато положителният му естествен прираст надвишава увеличаването на брутната продукция или когато в нея надделяващ е делът на инвестиционните стоки. Динамиката на населението заема съществено място в онези изследвания на растежа, които са подчинени на максимизиране на потреблението. Тя намира приложение в допълващи съпоставки между темповете на нарастване на БВП и на общия брой на населението.

Други резултати се получават вследствие от съпоставката между абсолютното изражение на прираста на БВП и броя на населението, според които динамиката на общото равнище на БВП се различава от динамиката на БВП на човек от населението.

Подобни различия съществуват почти винаги, когато изменения са присъщи не само на реалния БВП, но и на населението, още повече ако те са в различна степен или пък едните са възходящи, докато другите са низходящи.

Сравненията показват, че равнището на произведения БВП само по себе си е недостатъчно като общ обект на изследване. Съобразно целта на всеки конкретен анализ се предпочита един или всички масово прилагани методи за пресмятане на продукта. Могат да се извършат многопластови разрези на синтетичния показател, които впоследствие да се съпоставят. Така, ако се отчита БВП по производствения подход, се придобива точна представа за структурата на икономиката и нейното изменение, за относителния дял на отделните отрасли в реализирания прираст, но на тази база не е възможно да се изгради модел за равнището на живот на хората.
По-обосновано е такъв модел да се състави с помощта на БВП по елементи на крайното използване, доколкото той отразяза пряко обема на разходите за индивидуално и колективно потребление. Включените в него разходи за капиталообразуване позволяват да се съпоставят величините на потреблението и на инвестирането като абсолютно равнище и динамика. Сравнението помежду им прави възможно косвено да се предвиди очакваното повишаване или понижаване в темповете на растежа. В развитието на теорията и фактическите изследвания на растежа постепенно се налага цяла съвкупност от показатели, в чиято основа се поставя БВП.

Проблемът за наличието на икономически растеж по принцип може да се разреши чрез съпоставяне, сравняване на постигнатите равнища на показателите с предварително зададена база, чрез което да се установи прирастът или спадът в производството. Растежът налага да се преценява от гледна точка на потенциално зададените, обективно съществуващи, към реално проявяващите се условия и фактори, способстващи за произвеждане на по-голямо или по-малко количество продукция.

В съпоставянето се застъпват както номиналните, така и реалните величини на избраните и изследвани показатели. От тях с по-голяма тежест определено са реалните значения поради абсолютната и обективна непреодолимост на инфлационните процеси в съвременното стопанство. Разграничаването позволява да се отделят стойностните от количествените изменения (увеличавания), съдържащи се в единство в трайните текущи величини на показателите. Реалният БВП представя произведената съвкупна продукция в постоянни цени. Неговият външен, явен изразител е стойностна, а не толкова количествена величина, измерена за определен период.

Количествените прирасти спомагат за констатиране на реализиран растеж в икономиката. Абсолютните прирасти не винаги са подходящи, често не са достатъчни и отстъпват място на относителните (процентните) изменения. В съвременните изследвания като мярка за икономически растеж се прилага нормата на растеж на съответния показател. Тя може да се представи чрез темп на нарастване или темп на прираста.

Приложението на относителните изражения на прираста (или увеличението) позволява да се преодолеят някои неточности, произтичащи от абсолютните изменения, особено при сравнения с по-отдалечени във времето периоди или между страни с различна степен на развитие, различни възможности на икономиката. На всеки един процент промяна в БВП могат да съответстват както много високи, така и много ниски абсолютни стойности.

Необходимо, прилагането на двата вида изменения, особено за икономики с различни производствени възможности. Абсолютните прирасти са неприложими към сравнителни анализи на растежа в по-слабо и по-високо развити страни. Те са недостатъчни, взети сами по себе си, като безспорен признак за растеж, защото при една и съща величина съответстват на двузначна скорост или противоположна посока на растежа. Крайните изводи зависят от изходната стойност на съвкупната продукция - при по-голям БВП означават забавен растеж, а при по-нисък БВП - ускорен растеж. Съчетаването на абсолютните с процентните изменения е в основата на проявяваща се важна закономерност: в по-слабо развитите страни може да се отчете растеж с по-високи темпове, докато в по-силно развитите страни като правило темповете на растежа са по-ниски.

 

 

2. Темп и обхват на икономическия растеж

 

Темпът на икономическия растеж се изразява чрез скоростта, интензитета, ускоряването или забавянето на нарастването на БВП в неговата цялост или на отделните му съставни компоненти. В      изследванията се прилага съпоставяне на конкретна абсолютна величина на БВП с една произволна предходна година или с всяка предишна година поотделно и последователно. Съставените базисни и съответно верижни темпове почти никога не съвпадат, щом базата за сравнение е различна. Темпът е еднакъв, едновременно базисен и верижен, само в един случай - при сравняване на текущия БВП с последната предходна година.

Базисните темпове безспорно са по-подходящи за дългосрочни анализи, тъй като съдържат възможности да се проследи настъпилата през такъв период промяна в мащабите на производството. Верижните темпове се прилагат в краткосрочни изследвания, те дават представа за динамиката на БВП от година на година, при плаваща база. Текущо извършваното класифициране, определянето на вида на растежа може да се аргументира според верижния темп. Крайните оценки за линията на растежа в по-голям интервал от време и прогнозираните бъдещи тенденции резултират от взаимообвързан анализ на двата вида темпове, доколкото числовите им стойности и обуславяните от тях характеристики са различни.

Така например в границите между 1990 г. и 1998 г. по отделни години в сравнение с всяка предишна година растежът у нас протича както с отрицателен, така и с положителен темп. Оттук общата характеристика на процеса е, че той е неустойчив, нестабилен. Но спрямо приета за сравнение единствено изходната 1990 г. растежът протича само със забавени, отрицателни темпове, макар те приемат различно числово значение. Тъй като непрекъснато се отчита реален спад, то се проявява известна устойчивост, при която обаче българската икономика не е успяла да възстанови темпа си и равнището на БВП от базовата 1990 г. За да се предвидят темповете на растежа през следващите няколко години, трябва да се отграничат трайните, устойчиви предпоставки и закономерности за спада или подема в икономиката.

Напоследък настъпват резистентни изменения във величината на темпа, който в традиционния случай на икономически растеж трябва да е положителен. До края на 80-те години се отделят хронологични редове, състоящи се от високи реализирани темпове от 7-8%. При влошена макроикономическа среда се постигат средни темпове на растеж между 3% и 6% или ниски темпове от порядъка на 1% до 3%. Подразделянето на темповете на тези три вида (равнища) се видоизменя през последните години. От една страна, горната граница на относителния прираст на БВП общо в световното стопанство се понижава, така че реалистичните темпове се вместват все повече в границите между 1% и 3% прираст на БВП. От друга страна, докато преди за по-продължителни периоди темповете се запазват приблизително постоянни и еднопосочни (увеличаващи се или намаляващи се), през последното десетилетие те са по-скоро неравномерни и неустойчиви. На тях е присъща по-честа и сравнително по-бърза смяна в насочеността, понякога по-голяма и нарастваща, несиметрична амплитуда. Растежът е нестабилен.

Положителната норма на нарастване на БВП безспорно свидетелства за процес на растеж в икономиката. Но тя не е и не може да бъде поддържана във възходящ режим, нито пък да е непрекъснато положителна. В редица страни за по-кратки периоди между началото на 80-те и края на 90-те години фактическата норма се оказва отрицателна или положителна, но низходяща и колеблива. Често пъти тя се запазва на едно и също постоянно ниво, което може да бъде както положително, така и отрицателно. Не е изключено нормата да приема нулева стойност, когато се отчита едно и също равнище на БВП, което нито спада, нито нараства спрямо приетото базово значение на показателя.

Отъждествяването на ниски или отрицателни темпове със спадове на БВП съответства на чисто количествените методи за оценка на параметрите на растежа. То резултира пряко от числовото значение на темпа, отнесено към неизпълнен критерий за реално увеличаване на стойността на брутната продукция при растеж в икономиката. Съчетаване на темпа с прираст (спад) изисква да се отчита, че зад по-ниските относителни прирасти днес стоят по-високи абсолютни величини. Брутната продукция е неимоверно по-висока от създаваната преди, нараства по-бързо и в по-голяма степен, особено спрямо по-отдалечен базов период, затова относително изразен прирастът й е по-малък. Съпоставено със съвременните огромни мащаби на производството едно процентно покачване на БВП от 2% може да съответства в абсолютни размери на предишен прираст от 5% или повече. Всичко зависи от съотношението между изходно и трайно равнище на произведения БВП, както и от продължителността на времевия интерв. Колкото по-голяма е дистанцията помежду им, толкова повече намалява с времето темпът на растежа. Но растеж е реализиран, щом темпът е положителен, макар и да е с намаляващо числово значение при един и същ абсолютен прираст на БВП. Дори и само поради това, високи темпове на икономически растеж в съвременността не могат да се постигнат, нито да се предвиждат. Със снижаването на темповете расте и вероятността за преход към отрицателен растеж.

Отрицателният и нулевият темп нарастване на БВП се квалифицират като специфични случаи на икономически растеж. Съществена роля затова се отдава на посоченото общо понижаване на цените на традиционни видове изделия под влияние на промените в технологичния процес на тяхното произвеждане, динамизирането на тяхното търсене. Нулева норма на прираст, без тя да означава реализиране на растеж, съответства на един-единствен случай - когато цените и количествата нарастват, респективно спадат, в еднаква степен. Също така няма икономически растеж при положителна норма на прираст, а действително спадане на обема на производството, когато неинфлационният скок в цените на продуктите превишава увеличаването на продукцията.

Следователно действително реализираният икономически растеж не може да бъде констатиран лесно и определен еднозначно. За целта е необходимо цялостно преодоляване на зависимостта на показателите от промените в цените, съчетаване на количествените с качествените изменения, настъпващи в съвременните изделия и процеса на производство.

Предложеното по-широко съвременно тълкуване на растежа, излизащо извън рамките единствено на увеличаването на реалния БВП, поставя под съмнение доскоро категоричното разграничаване на процеса на икономическия растеж от икономическото развитие и конюнктурния цикъл.

В споровете за обхвата на категорията икономически растеж се подчертава, че той не се покрива изцяло с икономическото развитие, което има по-широко значение и включва често както икономически, така и социални показатели. В други от по-ранните становища растежът се разглежда като процес на повишаване на икономическото равнище, което от своя страна създава общата представа за икономическото развитие. По-конкретната представа се изразява в обвързаността на растежа предимно с количествените изменения, докато към икономическото развитие се отнасят и качествените усъвършенствания. В основата на развитието се поставят такива проблеми, като образованието и промените в квалификационното равнище на населението, процесът на отраслово преструктуриране, изграждане на функционираща инфраструктура и др. Ролята им на предпоставка за ускорен икономически растеж е неоспорима, но те се превръщат все повече във важни фактори, неотделима част от растежа на икономиката.

Поддържането на високи темпове на икономически растеж, изпреварващи многократно възможностите на земята, е възможно, но поставя за разрешаване множество неотложни проблеми. За целта е необходимо производството да се осъществява с повече възобновяеми източници на енергия, в продукцията да се влагат по малко суровини и материали с естествен произход. Важно условие то да се преориентира към незамърсяващи водата и въздуха мощности и видове производства, както и да се разширява съвкупността от рециклирани, многократно използвани материали за сметка на употребата на първични, неизползвани суровини. Проблемите в екосистемата, които могат да бъдат преодолени изцяло или отчасти и не трябва да се превръщат в бариери за растежа.

Новите моменти в преобладаващия тип на растежа видоизменят взаимовръзката между прираста на БВП и структурните изменения в икономиката. Постепенно се изоставя възгледът, че относително слабите промени в структурата на икономиката непременно благоприятстват растежа. Натискът върху природните системи, пределните възможности на тяхното натоварване могат да се преодолеят, ако се пристъпи към съществено преструктуриране на икономиката на национално и международно равнище. При съобразяване с характерните за всеки регион или отделна страна комбинации от производствени ресурси е препоръчително свиване в обосновани граници на тежката индустрия (чиито вреден, замърсяващ и суровинопоглъщащ ефект са значителни) за сметка на разширяване на развитието на електрониката и микроелектрониката, информационните технологии и продукти, услугите. Промените в относителния им дял в световното производство и географското им разположение се отразяват върху потоците и обема на международната търговия, както и върху предстоящите темпове на развитие на глобалната икономика.

Спсцификата на съвременните структурни изменения насочва към измерване степента на въздействието им върху величината и темпа на икономическия растеж в по-ограничен и относително по-дълъг времеви интервал. По отношение на дългосрочния ефект се подчертава ускоряващото, повишаващо темпа на растежа в икономиката структурно въздействие. При кардинални промени в икономическата структура се допуска временен, нетраен спад на БВП, но пък впоследствие те предпоставят по-високи, стабилни темпове на икономически растеж. В този смисъл се извежда възможността за ограничено проявление на дезинтензивен тип икономически растеж, свързан с по-нискоефективно използване на разполагаемите производствени ресурси, който е равнозначен на нулеви или отрицателни темпове на нарастване на брутната продукция.

 

 

3. Устойчиви закономерности на растежа

 

Оценката за типа и темпа на икономическия растеж винаги е съобразена с конкретните особености и текущите параметри на процеса. Те предопределят вида и съответната характеристика на растежа, които зависят от съпоставката с принципите и критериите за устойчивост на растежа в дългосрочен аспект. Анализът на конкретното равнище и нормата на нарастване на БВП в дадено национално стопанство е да установи доколко процесът на растежа се подчинява на общодействащи закономерности, в кои направления се отклонява от тях, в какво се изразява спецификата му. В отделните страни или региони в света растежът показва своеобразност, която зависи от натрупания икономически потенциал и неговото използване. Колкото по-големи са потенциалните възможности, толкова по-крупни са мащабите на икономиката, съответно по-сложна е икономическата структура, по-широки могат да бъдат външноикономическите връзки. Съобразеният с особеностите на конкретен интервал от време анализ на растежа се затруднява и допълнително се усложнява, ако изключенията надделяват над принципните правила.

Независимо от националните различия, изследванията върху процеса на растежа, реализирани в различни държави, открояват  определени общовалидни закономерности. Това са постоянни и устойчиво проявяващи се особености, изпълняващи ролята на единен критерий, които се обобщават в три основни закономерности.

Първо, в тренда на икономическия растеж високите норми на ставката на работна заплата и на лихвения процент (и двете в реално изражение) са свързани задължително с високи капиталови стойности на едно заето лице, както и с висок реален капитал на едно заето лице. Това съответствие се проявява при избор на подходящ ценови индекс за оценка на стойността на капиталовите блага, в дадено национално стопанство в предварително определен период от време, както и при сравняване на различни национални икономики за един и същ период.

Извеждането на тази закономерност следва, но и се потвърждава от динамиката на БВП като сума от разходите в макроикономиката в постоянни цени, обвързана с броя на заетите лица, бруто капиталообразуването на фирмите в постоянни цени, реалните величини на потреблението, процентния прираст на работната заплата и лихвения процент. Тя не зависи от конкретния начин, прилаган за пресмятане стойността на капитала.

Второ, в тренда на икономическия растеж едно относително високо съотношение между капитала и труда (К / L) е свързано също с голямо производство на едно заето лице (Y / А) и с високо потребление на човек от населението (С / L). И тук се имат предвид реалните (а не номинални) величини на капитала, брутният продукт и индивидуалното потребление. Тази закономерност също се открива за една национална икономика в определен период, както и в сравненията на различни страни за даден, еднакъв по продължителност период.

Трето, в тренда на икономическия растеж се запазва непроменено функционалното разпределение на дохода, налице е константност в съотношенията между трудови доходи и съвкупен доход (W / Y ), както и между доходи от собственост и съвкупен доход (О / Y ), като величините им се съпоставят отново в реално изражение.

Посочените три закономерности, изведени в резултат от дългосрочните анализи на растежа и циничността, представляват обобщение на основните параметри на развитието в много страни в света. Те се проявяват като реализирани условия за равновесие в среден по продължителност период. При това закономерностите са взаимно свързани, обуславят се една друга. Разгръщането на един от  тях е косвен признак за проявлението на всички, защото те предполагат съвместност, комплексно осъществяване.

Стопанската практика показва, че теоретично и емпирично изведените устойчиви фактори вече не са постоянно, абсолютно действащи, нито се проявяват задължително в комплексната си взаимообвързаност. Основателно е да се очаква те да се променят при по-значителни изменения в структурата на икономиката. Такива се извършват например при налагащия се преход от занаятчийско-селскостопанска ориентация към индустриално производство, присъщ в съвременността на редица по-слаборазвити страни. Съотношенията се разместват или влошават при радикални реформи в икономиката, каквито се предприемат при прехода от планово към пазарно стопанство в страните от Източна Европа, или обратно. Проявлението им е характерно вече само за отделни по-кратки периоди от процеса на икономическия растеж в развитите държави под въздействие на технологичната революция. По редица причини и дълбокото структурно преустройство те не могат да се приложат, нито да се изведат като особености, присъщи на развитието на българското стопанство през периода след 1989 г. Като цяло по-честата нестабилност на процеса на растежа през последното десетилетие, колебанията в неговите темпове между положителни и отрицателни стойности в широк диапазон може изцяло да отхвърли дългосрочната приложимост на трите устойчиви закономерности.

Въпреки това значението на ограничените закономерни особености за съвременните анализи на растежа е непреходно, защото поставя ударение върху разработването и прилагането на частичните относителни показатели. Основополагащо място продължават да заемат обемните синтетични показатели от типа на БВП. Но изследванията се задълбочават в посока към разкриване ролята на всеки отделен пряк фактор на растежа, което се опосредства от съставянето и динамиката на капиталовия, трудовия и други коефициенти. Равнището и промяната на коефициентите на капиталоотдаване и производителност на труда показват по-ясно основните източници и неоползотворените резерви на растежа или пък причините за неустойчивите или съответно реализираните ниски темпове. На тяхна база се открояват по-добре, в по-голяма дълбочина индикаторите на забавянето (ускоряването) на растежа, очертават се приоритетните насоки за оказване на необходимото стимулиращо (ограничаващо) въздействие върху стопанската активност.

Разширяването на прилаганата система от показатели е присъщо на модифицирането на теорията за икономическия растеж. На свой ред то също е предизвикано от особеностите в протичане на процеса на съвременния етап, които противоречат на обобщаващите устойчиви закономерности. Сложната колеблива динамика на БВП и на неговите основни компоненти активизира откриването на слабите места, индуциращи нестабилността на растежа. Средните темпове на растежа непрекъснато се забавят, като в следвоенния период за първи път по-значително влошаване на обобщаващите макроикономически показатели се откроява в края на 70-те години. То е типично за всички високоразвити държави (с изключение на Австралия и Белгия), като спадът е по-съществен в частност по отношение на производителността на труда. Ако в страните от Европейския съюз през 60-те години средният темп на икономически растеж е около 5%, през 70-те години той се понижава почти наполовина и достига приблизително 2,5%. Низходящата динамика през обособени равномерни десетгодишни периоди продължава през 80-те години и се превръща в трайна тенденция, доколкото за 1996 г. е отчетен допълнителен спад при среден темп от 1,6% общо за страните от Европейския съюз. Новите признаци в динамиката на БВП и в изследваните коефициенти са показателни за обща диспропорционалност във всички съотношения, представящи стабилността на икономическия растеж.

По-слабият и неравномерен прираст на БВП пренасочва теорията и правителствената политика от условията на непрекъснато увеличаване към възможностите за стабилизиране на реализираните темпове на растежа. В главен проблем се превръща превъзмогването на тенденцията към снижаване на темповете, която би могла да доведе до отрицателни темпове. Запазването в перспектива на положителния темп на растеж, макар и на по-ниско равнище в сравнение с периода отпреди 40 - 50 години, се предпочита заради устойчивостта, стабилността, отсъствието на значителни и неочаквани отклонения в стойностите на показателите. То не изключва и варианта на по-продължително поддържане на нулеви темпове, отдадeни главно на въздействието на конюнктурни фактори, които се приемат вече по-скоро като признак за растеж, отколкото за действителен спад.

Превръщането на устойчивите закономерности от правило в изключение, представянето на икономическия растеж като процес
на изменение на реалния БВП независимо от неговата посока приближават растежа до цикличността, съкращават различията помежду им. За условната тъждественост допринася също и приложението на времевите редове на равнището на БВП както за измерване на икономическия растеж, така и като основен цикличен индикатор. Съдържащото се в тях покачване и спадане на равнището на реалния БВП, влошаване, съответно забавяне на нарастването на  БВП може да се интерпретира от обобщени позиции еднакво обосновано и като икономически растеж, и като конюнктурно развитие на икономиката. За да се изолират този вид колебания, на които не е присъщо абсолютно понижаване на икономическата активност в рамките на конюнктурния спад, се предприема паралелно съпоставяне на нормата на растеж на БВП с динамиката на абсолютната му величина. Докато изследванията запазват принципен, концептуален характер, от гледна точка на общия смисъл на двата процеса, прилаганите начини за тяхното количествено измерване и оценка може да се твърди, че съществуват минимални различия меякду икономическия растеж и цикличността.

Тяхната обвързаност между растежа и конюнктурния цикъл се откроява в изобразеното на фиг. 1 примерно изменение на БВП. То е представено в идеализирана форма веднъж чрез равномерни и регулярни колебания в абсолютната стойност на БВП около един логаритмично - линеен тренд, а след това - чрез съответните темпове на нарастване на БВП.

Изискването за постигане на по-висок брутен продукт при действителен икономически растеж е изпълнено, ако се проследят измененията в обема на БВП. Както показва горната част на представената фигура, в края на периода стойността на продукцията е по-висока, отколкото в началото на периода, така че трендът на икономическото развитие е възходящ. Тъй като процесът не протича равномерно и гладко, реалистичната линия на растежа е вълнообразна. Нестабилността, която всъщност е абсолютно непреодолима в съвременните стопански системи, налага съобразяване на крайните изводи с темповете на нарастване на БВП. През периода темповете не са еднакви и още повече не са непрекъснато положителни. Колебанията в развитието на икономиката, открояващи се по-ясно на изобразената долна част на фигурата, изразяват неговия цикличен характер. Противоречивостта на заключенията може да бъде преодоляна, но за целта е необходим допълнителен анализ на вида, произхода, продължителността и силата на действие на факторите на растежа.

 

фиг. 1. Идеализиран тип изменение на БВП

 

Някои доказателства в полза на теоретично изложената теза за задълбочаваща се връзка и принципна условна тъждественост между икономическия растеж и икономическия цикъл могат да се приведат след анализ на развитието на българското стопанство, макар като цяло то да протича в обратна посока. Изходна основа на едно по-обобщено изследване са емпиричните данни за абсолютната и относителна динамика на БВП, създаден в България през периода 1989 - 1998 г., и тяхното графично изображение (вж. таблица 1 и фиг. 2).

 

Таблица 1

Реален БВП, индекси и темпове на изменение на БВП в България през периода 1989-1998 г.

 

Период

Верижни
индекси/темпове
(проценти)

Базисни
индекси/темпове
(проценти)

Реален БВП
(млн. лв.)
1989 г. = 100

1989 г.

100/0

100/0

39 579

1990 г.

90,9/ -9,1

90,9/ -9,1

35 977

1991 г.

91,6 / - 8,4

83,2 / - 16,8

32 930

1992 г.

92,7 / - 7,3

77,2 / - 22,8

30 555

1993 г.

98,5 / - 1,5

76,0 / - 24

30 080

1994 г.

101,8/ + 1,8

77,4/ -22,6

30 634

1995 г.

102,9 / + 2,9

79,6 / - 20,4

31 505

1996 г.

89,9/ -10,1

71,5/ -28,5

28 299

1997 г.

93,0 / - 7

66,6 / - 33,4

26 360

1998 г.

103,5 / + 3,5

68,9/ -31,1

27 270

Източник: Статистически справочник 1999 г., с. 202-203.

 

Според времевия ред, съставен от реалния БВП в абсолютно изражение, производството у нас непрекъснато спада спрямо равнището от 1989 г. Линията на тренда е ориентирана в посока отгоре надолу, тя е подчертано низходяща. Растежът през избрания период като цяло очевидно е отрицателен. Доколкото комплексната (дългосрочната) му оценка се базира на тренда, отклоненията от формираната средна линия на развитието са напълно естествени. Те нямат отношение към самостоятелната теория за икономическия растеж, не променят общата характеристика на процеса у нас. Така от принципни, обзорни позиции, в тесен смисъл през отчетения период на 90-те години в българското стопанство не е реализиран икономически растеж.

БВП (1989 г. = 100)

 

фиг. 2. Изменение на БВП в България през периода 1989-1998

 

Допълването на анализа с реда на относителните изменения (индексите) на БВП съответства повече на съчетаването на проблемите на растежа с цикличността. То позволява да се проследи конкретното процентно спадане на БВП спрямо базовата 1989 г., което не протича равномерно. Неустойчивостта на темповете на спада се откроява по-ясно в индексите на БВП спрямо всяка предходна година. От една страна, от тях следва, че растежът у нас не е последователно отрицателен през всички години от дадения период. Положителен темп е реализиран трикратно - съответно през 1994 г., 1995 г. и 1998 г. Затова числовото значение на базисните индекси през същите три години по модул е по-ниско, отколкото за съответната предходна година. От друга страна, съпоставянето на двата вида индекси показва, че относителното спадане е неустойчиво, отличава се с различна скорост. От гледна точка на сравнението с предишната година спадът е най-дълбок през 1996 г. и възлиза на -10,1%. В отношение към изходната 1989 г. най-значителен е спадът през 1997 г., който показва, че е произведен 33,4% по-малко БВП спрямо базовото му равнище. Индексът през тази година (66,6%) е по-нисък от средния индекс за изследвания интервал от време, възлизащ на 79,1 на сто. Подчертаната неравномерност, вълнообразната линия на растежа изискват приложението едновременно на двата общоприети начина за представяне темповете на изменение на БВП, както и съчетаването на текущия с кратко срочния и дългосрочния аспект на анализа в българските условия.

Редуването на положителни и отрицателни темпове на растеж съответстващи на колебанията в абсолютната величина на БВП, е типично за икономическия цикъл. Сравнително краткият времеви ред не е достатъчно представителен, но макар и с условности може да бъде приложен за конюнктурен анализ. В рамките на изследвания период един завършен цикъл обхваща времето и разстоянието между 1989 г. и 1995 г., обособен въз основа на верижните индекси и темпове. При позоваване на базисните индекси се отграничава само една фаза на рецесия в българската икономика, т.е. цикълът не е завършен и цялостен. Заключенията в конкретен план зависят от подбора на прилаганите показатели и начините за тяхното пресмятане и съпоставяне. Общите изводи са еднотипни от гледна точка на съвместния, тясно обвързан анализ на растежа и конюнктурния цикъл.

Анализът на реалистичната динамика на БВП (по примера на българската. икономика) за разлика от идеалното протичане на процеса се отличава с някои съществени особености. Специфицирането на спада като присъща на съвременните стопанства "деформация" на растежа или като свойствена съставна част на цикъла зависи от характера и ефекта на възникващите колебания в икономическата активност. Оценката за тяхното въздействие върху изменението на БВП се предопределя от продължителността и силата на тяхното действие, намиращи израз в относителния им дял в реализирания спад (респективно прираст) на продукцията.

Обобщените, съставяни с помощта на конкретна статистическа информация, времеви редове се подлагат на анализ в четири основни методологически разреза, чрез които се отделят съответно тренд, конюнктура, сезонни и случайни колебания. С оглед на по-широката представа за растежа те се превръщат все повече във важен обект на изследване. Анализите и особено прогнозите на икономическия растеж до началото на 90-те години се свеждат до определяне и характеризиране на дългосрочния тренд на икономическото развитие. В този смисъл краткосрочните фактически (или предвиждани) стойности и индекси на БВП доскоро се възприемат само като необходими променливи величини, от които зависи и се състои дългосрочното развитие. Останалите три аналитични средства се игнорират от традиционната теория на растежа и се отнасят към анализа и прогнозирането на икономическия цикъл, насочени към идентифициране на конюнктурните сегменти в динамиката на БВП. Растящото значение, словното взаимнопреплитащо се проявление и по-честата непредвидимост на колебанията през последните години съдействат допълнително за трансформирането им в нови елементи от теорията на икономическия растеж.

Необходимостта сезонните и случайните колебания да се вземат предвид при квантифициране на растежа и цикличността е все още спорна и недокрай изяснена. Спецификата на тяхното проявление допуска несигурност и вероятност, с които се обяснява отсъствието им от повечето анализи. Тези два вида колебания обаче могат да се разгърнат във времето, при което отразяват и предпоставят промени в структурата на икономиката. Поставени в определена макроикономическа среда е възможно те да предопределят типа на растежа и интензивността на цикъла. Ето защо на разкриването на прякото или косвеното, текущото или отложеното въздействие на посочените колебания в различните им разновидности трябва да бъде отделяно по-голямо място.

Стандартизирано се предполага, че сезонните колебания не предпоставят значителни изменения във величината на БВП. Обуславяни от навиците, традициите, обичаите и климатичните особености, те присъстват трайно в икономиката или притежават временен характер. Предпоставките за някои от тях се появяват периодично и бързо отслабват действието си, затова се приема, че последствията намират израз в незначими промени в нормата заетост (безработица) на трудоспособното население. Макар да засягат отделни икономически сектори и отрасли, този вид колебания не могат да бъдат изцяло преодолени и изразяват непрекъснато възникващи частични отклонения на БВП от неговия тренд. Така сезонните колебания не се отразяват пряко върху дългосрочното изменение и тренда на БВП. Но те могат да се отразят върху годишната величина на брутната продукция, затова задълбоченият общ логически анализ на растежа трябва да е съобразен с косвеното им влияние. При условие на преимуществен относителен дял на свързаните с определен сезон видове производства в създавания брутен продукт, растежът може да зависи до голяма степен от тези колебания. Икономическа структура, в която делът на селското стопанство е значителен, изразява по-голяма чувствителност на растежа спрямо климатичните условия, които непредвидено и изненадващо могат да се влошат (подобрят). Доколкото селското стопанство е източник на над една пета от брутната добавена стойност, създадена в българската икономика през 1998 г., и при това делът му е почти равностоен на дела на индустрията (възлизащ на 28,7%) влиянието на тези условия върху растежа у нас не бива да се подценява. Аналогично стимулиращо (ограничаващо) въздействие върху параметрите на растежа оказва също изповядваната от основното население на страната религия и промените в нейното разпространение, което се засилва при интензивни миграционни процеси. Тъй като през последното десетилетие посочените предпоставки се активизират, текущите крайни резултати в икономиката зависят в нарастваща степен от силата и степента на сезонните колебания.

За разлика от тях случайните колебания, които се предпоставят от появата и действието на непредвидени обстоятелства и фактори, могат да повлияят едновременно върху текущите параметри на растежа и върху икономическия цикъл. Определящи са степента, продължителността, силата, характерът и посоката на тяхното въздействие. По-трайното, интензивно и негативно проявление нежелани или трудно контролируеми фактори е вероятно да обуслови спад в БВП, чието задълбочаване и нарастващи отрицателни темпове могат да доведат безспорно до рецесия в икономиката. Когато факторите са позитивни, увеличаването на БВП може да прерасне в експанзия. Подобен вид влияние имат голяма част от външните фактори на растежа, непазарните и скрити форми на осъществяване на дейности с икономически характер, субективният фактор.

Ако на случайните колебания са присъщи по-малка сила и степен на въздействие, те не променят съществено очакваната величина и темп на изменение на БВП. Тогава те не предизвикват промени нито в растежа, нито в цикличността, за които решаващо е влиянието на други фактори. Случайните колебания могат да се приемат например като причина за снижаване на темпа на икономическия растеж в пренебрежимо малка степен при запазване на положителната му величина. Въпреки това влиянието и проявлението им не бива да се пренебрегват, защото тенденцията им като произход или перспектива е неустойчива. Възникващи неочаквано и въздействащи отначало слабо, те могат да се задълбочат, да се превърнат от частични във всеобхватни и по такъв начин да спомогнат за преобръщане на динамиката на БВП. За да се прецени обаче степента на зависимост, дела на случайните колебания в реализирания прираст (спад) на БВП, е необходимо те да се отчитат, а не да се избягват, в анализите на растежа.

С усложняване на икономическото развитие, чиито резултати се формират вече като комбинирано следствие от постоянни, типични и случайни колебания, то се отдалечава все повече от състоянието на стабилност. Устойчивостта предполага сравнително равномерен прираст на брутната продукция, какъвто почти не се постига през последното десетилетие. От изискванията за равновесен икономически растеж теорията се пренасочва към реалистични, конкретизирани анализи на процеса. Изследванията се концентрират върху принципно многовариантната съвкупност от предпоставки, условия и фактори на икономическия растеж.

 

 

 

 

 

ВТОРА ГЛАВА

УСЛОВИЯ И ФАКТОРИ НА РАСТЕЖ В СЪВРЕМЕННОТО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

 

 

1. Цел и функции на икономическия растеж

 

В съвременното развитие на редица страни икономическият режим е приет от правителството или определен законодателно като основна стопанско-политическа цел. Нейното предназначение е да способства за стабилност на общото развитие на цените и за постигане на по-висока степен на заетост на трудоспособното население. В съставяната микроикономическа рамка на всяка следваща година правителствата във всички страни определят желания пемп на нарастване на БВП. Въз основа на едногодишните очаквания се очертават прогнозните величини и норми на прираст на брутната продукция в близка и по-далечна перспектива. Следователно растежът встъпва едновременно и равнопоставено в ролята на краткосрочна цел и дългосрочна основополагаща, всеобща цел на икономическото развитие.

Следването на политика на растеж като пряка цел означава неговото реализиране да се приеме за основна, дългосрочна, крайна цел на икономическото развитие. В този смисъл целта за растежа обикновено се отъждествява с общо повишаване на икономическото благосъстояние, на жизнения стандарт на населението блгодарение прираста на реалния БВП.

В качеството на коствена, опосредваща цел икономическия растеж изпълнява няколко различни функции. Нарастването на реалния БВП се приема за способстващо положителната динамика на отделни обобщаващи показатели и за разрешаването на значими макроикономически проблеми.

Една от най-важните коствени функции на целта за растежа е постигането на по-висока или пълна заетост на разполагаемата работна ръка. По-голямото производство означава разкриване на допълнителни работни места, спад в нормата на безработица. Целта е напълнно съобразена с принципната роля на трудовия фактор, поставя ударение върху принудителните форми на безработицата и необходимостта от понижаването им до минимално допустимо равнище.

Друга коствена функция е свързанна с необходимостта от справедливо разпределение на доходите в обществото, които се увеличават в условия на растеж в икономиката. В разрешаването на този значим всеобщ съвременен проблем се има предвид, че преразпределението на прирасти в дохода среща по-малка съпротива в обществото, отколкото е отпорът срещу преразпределението на един постоянен по величина доход. Като резултат моделите на растежа се пренасочват от извеждането на константите към обособяванне на повишаващите се темпове на нарастване на БВП като задължително условие за растежа.

По-ограничено значение има трета косвена функция, свързана с възможността чрез ускорен икономически растеж да се демонстрира превъзходството на собствената икономическа система. В рамките на все още съществуващите различия в ефективността на икономиките във високоразвитите и развиващите се държави се набляга върху размера на пазара и по-големите шансове за износ на стоки в индустриалните страни, създаване на възможности за разпределение и получаване на повече финансови и други видове помощи от по-изостаналите страни. По такъв начин влиянието на осъществения в някои страни по-значителен икономически растеж се засилва. То се разпростира върху останалите по-слабо развити страни, обхваща световната икономика като цяло.

Сравнително бързите темпове на реализирания в повечето страни растеж през 60-те години, обусловили извеждането на целта за растежа, вече трудно могат да бъдат настигнати. С отминаването на етапа на постоянен и непрекъснат растеж, през 80-те години започва да се оформя резервирано и дискредитирано отношение към икономическия растеж в ролята му на главна цел. Критиката към целта за постигане на по-висок икономически растеж се разгръща от две реални перспективни позиции.

Първото критично направление е ориентирано към проблема за непрекъснатия икономически растеж, при който продукцията за всяка следваща година в съпоставими цени превишава величината й от преходната година и това съотношение се запазва за сравнително дълъг период. Процес на реализиран растеж от подобен вид за продължителен период по принцип не е възможен. Проявлението му не се доказва при фактическото измерване на показателите на растежа в съвременното стопанство. Идеята за експоненциалния растеж противоречи на спада в темповете на растеж, отбелязан в почти всички развити страни през 90-те години, както и на подчертаната му неустойчивост, конюнктурната динамика на брутния продукт.

Второто критично направление засяга проблема за оскъдността на суровините и увреждането на околната среда, които са сред най-значимите вторични и коствени последици от растежа. От тази гледна точка също се поражда резервирано отношение към определянето на високите и нарастващи темпове на икономически растеж.

Критичното отношение към растежа като цел, предпоставя все по-тясното обвързване на локалното с глобалното моделиране на икономиката. То не е предназначено да отхвърли изцяло значението на целта на растежа, но налага съществени корекции в изисванията за конкретни числови стойности на необходимите текущи и предвиждани темпове на растеж. Промените в темповете като съставна част от целта за растежа произтичат да голяма степен от  противоречивото влияние на коствените цели, от разширяването на областта на непрякото държавно регулиране на икономиката.

Модифицирането на целите и съобразените с тях функции на прилаганите различни направления на правителствената политика се отразяват върху краткосрочната и дългосрочната траектория на растежа. В редица случаи краткосрочната нестабилност на процеса или временното понижаване на неговите темпове не е възможно или не се предпочита да бъдат преодолени, макар дългосрочно да се цели възходящо икономическо развитие. Дали текущата тенденция ще се запази, отклоненията ще се задълбочат и превърнат в признак за конюнктурен спад, зависи от силата на комбиннираното проявление на традиционните и случайните фактори.

 

 

2. Условия и фактори на растежа

 

Икономическият растеж се предпоставя от действието на множество различни по характер, произход и вид фактори, от някои
предварително формирани, обективно зададени или субективно съзнателно провокирани условия. Проявлението им е диференциране по сила, степен и посока на въздействие върху икономиката и тясно взаимообвързано. Като встъпват в ролята на причини или движещи сили на растежа, в действителност те могат както да стимулират, така и да локализират, да ограничат макроикономическата активност, така че да предопределят и цикличност в икономиката.  Действието на условията и факторите е съвместно и разностранно комбинирано, те са елементи на една система, а не механична съвкупност.

За съвременната и особено за по-широката представа за растежа е много важно, че някои условия и фактори могат да се предвидят, направляват и контролират по косвен път, докато други от тях са непредсказуеми. Една част от факторите са подходящи и желани, а друга част се появяват неочаквано, понякога и случайно.
Наред с постоянно действащите, вътрешноприсъщи, трайни фактори на растежа върху него влияят и много частично, инцидентно, конюнктурно обусловени и силно колебаещи се фактори. Тази поливариантност в различни направления е следствие от сложената факторна обусловеност на растежа, от съществуването на прави и обратни връзки между икономическата система и обособените й фактори.

За целите на всеки анализ на растежа, доколкото е възможно факторите трябва да се разглеждат като относително автономни, независими от оказваното върху тях въздействие от страна на предходната и текущата величина и динамиката на брутната продукцня. Този подход позволява в съставяните математически модели те да се включат като независими променливи, за да се изрази тяхното собствено пряко въздействие върху крайните производствени резултати. Ограничаването на изследванията с правите връзки и пренебрегването на обратното влияние е особено наложително тогава, когато факторите представляват в съдържателно отношение икономически процеси и явления, междинни производствени резултати, резултативни относителни показатели. Те могат да се отнесат с еднакви основания към системата на факторите на растежа или към икономическата система, но в конкретния случай е предпочетена факторната система.

В икономическата теория съществува единство по отношение на необходимостта от извършване на факторен анализ на растежа.
Мястото му във всяко изследване обаче може да бъде както въвеждащо, изходно, така и завършващо, с характер на заключение и обобщение. Когато се очертават принципната схема, общите контури на факторната система, състояща се от елементи и поделементи, тя изпълнява ролята на предварително ниво на анализа. Конкретният начин и степен на действие на отделни фактори, изследвани чрез средствата на математическото моделиране въз основа на емпирични данни, са предназначени да разкрият източниците на установеното нарастване на обема на продукцията. Следователно принципната необходимост от формиране на системата от фактори на растежа може да се реализира специфично, като напоследък значението й не е толкова чисто теоретично, а предимно практическо. Смесеното предназначение предпоставя широкото постепенно навлизане в детайлите, типа и темповете на растежа. Ето защо факторният анализ присъства във всички съвременни изследвания независимо от крайната им цел и подбраните показатели, мястото му не е нито само изходно, нито само завършващо.

В ранните теории почти не се съдържа анализ на влияещите върху растежа фактори, поне не в качеството им на негови предпоставки. Те се разглеждат в изключително тесни граници, в повечето случаи като следствие и предимно от гледна точка на собственото им изменение, индуцирано от растежа. Отсъствието на цялостен факторен анализ е в съответствие с тогава поставяната в центъра на теорията за растежа количествена динамика на ограничен брой макроикономически показатели. Но то е съобразено напълно и с преобладаващия възглед за оптимизиран икономически растеж, невъзможност от свръхпроизводство или недостатъчно производство, когато са изпълнени условията за пълна заетост на наличните трудови и капиталови ресурси. В по-ранните теории растежът се отъждествява с производството, оптималното е равнозначно на потенциалното, фактическото е идентично с желаното от макроикономическите участници (сектори).

 В отговор на невъзможността за ясно, абсолютно разграничаване на количествената характеристика от качественото състояние на факторите в теорията настъпва постепенен преход от отъждествяване към разграничаване на условията от факторите на растежа. Сложността на този проблем, подсилвана от своеобразната роля и непостоянното, изменчиво действие на факторите, предопределя неговата непреходност и актуалност.

В повечето от ранните теории не се извежда критерий за разделяне на условията от факторите, те се смесват и разглеждат общо като причини, съдействащи за осъществяване на процеса на растежа. Подчинени на целта да се докаже или отхвърли наличието на растеж в икономиката, а по-късно да се установят неговите темпове, те не акцентират върху факторната обусловеност на растежа. В първите факторни анализи като съществени аргументи за отъждествяване на условията с факторите и тяхното съвместно разработване се изтъкват сходното им съдържание, дълбокото им взаимно проникване, непрекъснато протичащият процес на последователно превръщане на някои условия във фактори, както и обратно.

Значимостта на проблема нараства успоредно с промените в параметрите и характеристиките на растежа, в мащабите на производството. Съвкупността от предпоставки на растежа постепенно се разширява по обхват, ролята на условията понякога придобива важно, макар и често второстепенно, косвено значение. Неритмичността в протичането на съвременния процес на растежа, осъществяването му не само с положителни, но и с отрицателни темпове, съчетаващи се по-рядко и със значителни сривове в производството, насочват вниманието все повече към отделни анализи на условията и на факторите. Между тях започва да се поставя условна разграничителна линия, тъй като те могат да бъдат сходни по същност и съдържание, но не са напълно идентични.

В характеризиране на условията, относително отделено от факторите, се обособяват две теоретични направления.

Едното направление може да се оцени като по-крайно, защото акцентира върху специфичните национални (вътрешни и социално-икономически), международни, исторически, географски и природни условия. Обособяването им от факторите е съобразено с очертаване в общи линии на средата, обективните предпоставки, обстановката, при която се осъществява растежът. На следващото стъпало в системата от условия за осъществяване на икономически растеж се извършва подреждане на нейните основни и допълнителни елементи. Като разграничителен признак се прилага определящата роля на условията по отношение на производството по принцип или в частност на неговия растеж, темп и преобладаващ тип. Това теоретично направление е по-близо до традиционните възгледи за растежа, защото изхожда от предположението, че условията благоприятстват, а факторите осъществяват непрекъснатия прираст на БВП. Пораждат се очаквания при допустимо влошаване на условията факторите да неутрализират негативния ефект, да предотвратят колебанията в БВП, растежът да остане като цяло стабилен.

  Приложението на подхода обаче изисква комплексна преценка на конюнктурата, постигнатото равнище на развитие, особеностите и отворения характер на съвременните икономики. Неблагоприятната макроикономическа и политическа обстановка, световните петролни и финансови шокове могат да забавят растежа в отделни страни, както и да го ускорят в други региони. Не е изключено те да се задълбочат и да превърнат временното понижаване на неговите темпове в кризисни импулси, в дълготраен спад. На пръв поглед незначителните условия в такъв случай ще предопределят низходящо движение на реалния БВП, чието по-продължително и широкообхватно разпространение може да ги превърне в източник на рецесия в икономиката. Интересът към обособяване на условията от факторите се активизира особено след шоковете, разтърсили световното стопанство през 70-те години, предизвикали редица структурни, технологични и институционални промени, в резултат от които настъпва преход към нов тип икономически растеж.

Другото теоретично направление е по-умерено и приема формирането на системата от условия като своеобразен стадий на предварителна подготовка, предшестващ производствения процес. В подобен смисъл едни и същи елементи се отнасят веднъж към условията и втори път към факторите, тъй като след включване в производството зададените условия се превръщат във фактори на растежа. Като разграничителен признак следователно се прилага главно движението, функционирането на условията в стопанството, абстрахирано естествено от създаването, изменението и развитието на самите елементи на системата.

Ако се заложи на условията като предварително подготвени осигурени, необходими предпоставки на растежа, факторите ще се състоят от аналогични съставни части, но вече реално действащи. Създаването на условията ще предхожда и до известна степен ще предпоставя превръщането им във фактори при дадени обстоятелства. Оттук е основателно да се очаква стабилен икономически растеж, без големи амплитуди и съществени колебания в темповете на прираста на БВП.

Очертаването на такава система от условия поначало се свързва с несигурност и неопределеност. То може да се приеме като присъщо по-скоро на предвижданията и прогнозите, но не и на фактическите анализи на растежа, които са предимно регресионни. Реализирането на възможностите на системата в действителността предполага много условности и не е еднозначно.

Така например на използваните в теорията критерии не противоречи вероятността една част или всички от елементите на условията да не се задействат или пък да се превърнат в пречки (импулси) за растежа. В същото време се пренебрегва обратното преливане и превръщане на фактори в условия, което се установява често в дългосрочните като правило анализи на икономическия растеж. Вероятностният характер на системата наподобява повече потенциалните възможности на производството, препраща отново към концепцията за производствения капацитет и съответства по-слабо на реалното проявление на условията, при които се постига икономически растеж. Щом като условията са осигурени, задължителни, то и темповете на растежа би следвало да са високи и постоянно нарастващи, а в действителност те се колебаят.

 Структурирането на системите от условия и фактори на растежа и цикъла цели да ги подреди по разновидности, в групи, в подсъвкупности. Във всяка група се следва правилото на степенуване съподчиненост, чрез които подфакторите се скалират в низходяща последователност съобразно силата на тяхното действие. По такъв начин се отделят по-важните от по-незначителните фактори, в анализа се обхващат също и влияещите върху факторите процеси. Въпреки това всяка система от условия или фактори е еластична има отворени граници, подлежи на непрекъснато коригиране и допълване. Във всеки отделен период или национална икономика действието на някои фактори може да не се прояви или да се окаже слабо, докато същевременно се появяват нови фактори или други от съществуващите стават решаващи. Настъпващите промени в системата от фактори заемат подчинено място в анализите и понякога изцяло се подценяват.

За растежа като неотменна част от цикличната конюнктура също следва да се отдава по-голямо значение именно на този допълнителен и пренебрегван аспект. Факторите трябва не само да характеризират чрез текущите резултативни показатели на различните производствени ресурси, а и да се оценяват като създаващи предпоставки за последващо увеличаване на брутната продукция. Отчитането на промените в относителния дял, степента и посоката на въздействие на традиционните обективни ресурси формира очаквания за положителен или отрицателен растеж в краткосрочен период. Рязко спадащото участие на важни в минали периоди фактори може да се отрази негативно върху динамиката на показателите в перспектива. Диференциран ефект, не изключващ по-продължителни сътресения в икономиката, оказва и активизирането на нови или трудно поддаващи се на контрол фактори. Подвижната структура на системата от фактори е един от симптомите на неустоймивостта на растежа в съвременното стопанство.

 

 

3.  Ендогенни и екзогенни фактори

 

През последните години настъпват чувствителни промени във взаимодействието и взаимообвързаното влияние на ендогенните и
екзогенните фактори върху растежа и особеностите на цикъла. След 30-те и още повече след 70-те години растежът е подложен на
постепенно засилващо се екзогенно въздействие. На екзогенните фактори се отрежда все по-рядко допълваща, второстепенна позиция, макар да не се отрича предимно косвеното им влияние върху растежа. Финансовите и петролните кризи, военните и социалните конфликти възникват на регионална основа, но не могат да бъдат обладяни бързо, нито пък локализирани. Те се отразяват индиректно отначало върху националните параметри на икономическото развитие, а впоследствие и върху други страни, отдалечени по географско разположение и неучастващи в появата и разгръщането им. Със задълбочаване и разширяване на тяхното разпространение те импулсират рецесионни сътресения (респективно експанзионни взривове) в световното стопанство като цяло. Нарастващата роля на екзогенните фактори не успява да измести напълно ендогенните предпоставки, чието преобладаващо значение се запазва. Но постепенно се променя относителният им принос за реализираните темпове на растежа, влиянието им върху общата му посока става по-ограничено. В резултат от модифицираните тенденции на взаимно обвързаното влияние на екзогенните и ендогенните фактори изпъква необходимостта от съвместен, успореден и равностоен анализ на тези две неотделими групи от фактори на растежа.

Със засилване действието на екзогенните фактори по отношение на ендогенната факторна обуслобеност и темповете на растежа се стесняват възможностите за относително обособеното им изследване. Появяват се нови или се активизират съществуващи източници на растежа, които не могат да се разграничат категорично като негови външни или вътрешни фактори. От подобна гледна точка е необходимо характеристиката им да е единна, смесена, съчетаваща едновременно вътрешноприсъщите с нетипичните за икономиката процеси и явления. Комбинираният подход се налага все повече като ново, перспективно направление на факторния анализ на растежа, което се дължи до голяма степен на засилване значението на субективния фактор. Доказателства за неотделимостта на ендогенното от екзогенното начало могат да се открият например в съвременната роля на миграционните процеси и особено във функциите на държавата.

Миграционните процеси имат периферно отношение към растежа. С времето интензивността им нараства, затова косвеното им влияние трябва да се взема под внимание. Миграцията извън националните граници може да промени разполагаемата работна сила, която намалява или нараства в зависимост от съотношението между емиграционните и имиграционните потоци. Активизирането на тези потоци е както вътрешно, така и външно обусловено. Основно то се предпоставя от текущото състояние на националната икономика, но зависи също и от степента на развитие и жизненото равнище на населението в другите страни, възможностите за работа според придобитата квалификация, ограниченията или поощряването на притока на чужди работници. Двустранно предпоставяната миграция се отразява върху демографския и върху икономическия растеж. В по-слабо развитите държави, регионите с военни конфликти, икономиките в преход нейното влияние е по-силно и трябва да бъде отчитано.

Известно е, че общият брой население в България непрекъснато намалява през последните години, като от почти 9 млн. през 1995 достига едва 8 230 400 души към края на 1998 г. Спадът се дължи главно на задълбочаващия се отрицателен естествен прираст,  но не на последно място и на интензивните емиграционни потоци. Кардиналните вътрешнополитически промени, икономическата криза, несигурността и високото равнище на безработица у нас след 1990 г. тласкат много хора към търсене на по-добри възможности за изява на професионалните им умения в чужбина. Според различни оценки част от тях напускат страната само временно, не се установяват за постоянно и не придобиват гражданство в други държави. Външните предпоставки в случая оказват не само позитивно, а и рестриктивно въздействие. Емиграционните процеси се възпрепятстват чрез законодателно утвърдени ограничения, въведени в някои западни страни, както и чрез сключени за целта международни споразумения. Така независимо от наличието на национални условия, благоприятстващи и улесняващи изселванията, външно предопределени фактори редуцират действителния брой на емигриращите българи. Заради различния относителен дял динамиката на населението и работната сила продържава да зависи предимно от нормите на раждаемост и смъртност. Последователното и засега неовладяно намаляване на общия му брой се отразява негативно върху трудовия пазар, мащабите на потребителското търсене, величините на основните макроикономически показатели. Реалният БВП на човек от населението спада по-бавно в сравнение с общия отрицателен прираст на реалния БВП.

Като фактор на растежа и цикличността, се отличава и държавата. От една страна, като политическа институция държавата регулира и направлява пазарните процеси "отвън" чрез прилагане средствата на макроикономическата политика. Индиректното й външно влияние не налага безусловно тя да бъде класифицирана като самостоятелен фактор на растежа. То е всеобщо присъщо, пронизва и предопределя както равнището, така и ефекта на всички други негови основни фактори. Затова правителствената политика може да се подраздели на подфактори със специфично конкретно съдържание и значение. Амортизационната политика влияе върху капитала, образователната и здравната политика - върху работната сила, външнотърговската и научно-техническата политика - върху общите условия за дейността и продажбите на фирмите. От друга страна, наред с частното предприемачество се развива и реален държавен сектор, чрез който държавата участва пряко в макроикономическия кръгооборот наред с фирмите и домакинствата. Пазарното й поведение е основание държавата да се отдели условно, да се разгледа и като важен вътрешен фактор на растежа.

Следователно в един фактор от различни аспекти се съчетават едновременно косвеното с прякото, външното с вътрешното влияние върху икономическия растеж. Относителното им участие е специфично и зависи от структурата на създавания БВП по форми на собственост, от отрежданата степен и сила на държавната намеса в икономиката, от приоритетите на фискалната или паричната политика на правителството. То позволява съобразно конкретните особености в дадено стопанство държавата да бъде класифицира като предимно екзогенен или ендогенен фактор на растежа.

В икономиките на западните страни делът на реалния държавен сектор е сравнително малък. Той не остава постоянен, колебае се по години, като нараства в периоди на отрицателен растеж и намалява при положителни темпове на прираст на БВП. Дългосрочно обаче държавният сектор в тези страни се запазва в приблизително едни и същи рамки. При ограничения обхват на държавно организираното производство на стоки и услуги надделява външният характер на фактора. По отношение на растежа и конюнктурния цикъл държавата встъпва в ролята на екзогенно проявяващ се, допълващ, второстепенен фактор. Затова преобладаващи са регулативните функции, данъчните и парично-политическите лостове, които правителството прилага внимателно и ограничено за въздействие върху икономическите процеси.

 В българските условия екзогенността на правителственото участие в икономиката не може да се изведе така еднозначно, не е ясно обособена. В икономиката на България делът на държавния сектор през последните десетина години намалява, но все още е значителен. През 1998 г. частните фирми произвеждат вече 56,7% от брутната добавена стойност, но макар и преобладаващ, делът им не е трайно установен и продължава своето разрастване. Свиването на държавния сектор не засяга еднакво всички отрасли и икономически сектори, подчинено на преструктурирането на икономиката, то е бавен и постепенен процес. Докато общото участие на държавните фирми в БВП е сравнително високо, те могат да се приемат за активен пряк сегмент на пазарния механизъм, вътрешноприсъщ фактор на растежа. Изпитваните от общинските фирми затруднения, строгите бюджетни ограничения и минимално субсидиране, забавянето на приватизационния процес и на аграрната реформа се нареждат поради това сред най-съществените източници на спада на БВП и ниските темпове на икономическия растеж у нас през последните десетина години.

 В същото време обаче разрешаването на сложните проблеми и излизането на страната от дълбоката криза изискват провеждане на последователна, разностранна, гъвкава макроикономическа политика. Силната косвена, екзогенна намеса на държавата се преплита, а понякога и сблъсква с ролята й на важен самостоятелен икономически субект. Комбинирането на двете предназначения на правителството е необичайно, не е възможно да се определи едното
от тях като преимуществено за текущите параметри на растежа. То е нестандартно, доколкото в пазарните икономики реалният държавен сектор е по-малък, а политическите функции на държавата не са така подчертано широки и динамични. Посочените типично български условия налагат по-различен подход в емпиричните изследвания и анализи. Засега те позволяват условно отделяне на пазарното от непазарното участие на държавата, съпоставяне на ролята им за постигнатите темпове на растежа, но затрудняват степенуването им по важност.

Към анализа на факторите на растежа безспорно трябва да се прилага единен ендогенно-екзогенен подход. Той изисква извеждане на система от условия, фактори и подфактори на растежа, съобразена със специфичните особености във всяко национално стопанство. Съставянето на съвкупност от предпоставки на растежа, която да е общовалидна, действаща повсеместно и перманентно, не е възможно. Обобщаващите фактори са съобразени с конкретните икономически условия на отделните страни, с възприетата степен на  агрегиране на факторите, подразделянето им на повече или по-малко групи и подфакторни съвкупности.

В съвременните условия на динамично взаимодействие между факторите на растежа и цикличността настъпват съществени трансформации в съвкупността от ендогенни фактори. В комбинирането на производствените ресурси и общите условия центърът на тежестта се премества постепенно и решително от труда към капитала. С времето измененията в броя на трудоспособното население не протичат така интензивно, нормата на заетост става предимно резултативна, усъвършенстваната техника изисква относително по-малко и по-висококвалифициран труд. Размерът на разполагаемия и функциониращ основен капитал и промените в неговите производствено-технически характеристики предопределят във все по-широки граници типа, темповете на растежа и конюнктурния му вид. Тези всеобхватни изменения и безспорно решаващата роля на инвестициите и капитала за растежа и неговата нестабилност предопределят и акцентите на по-новите факторни изследвания.

Увеличаването на дела на производствените инвестиции изтласква частично необходимото пряко участие на работната сила в създаваната продукция. Интензивното капиталообразуване изисква големи финансови вложения, оскъпява растежа. С цената на отложеното потребление и технологично обусловено увеличаване на безработицата неговите текущи темпове се занижават. Натрупваните нови производствени мощности влияят позитивно върху растежа в по-далечна перспектива. Допълнителните инвестиции и промените в обема и качественото състояние на функциониращия капитал са едновременно фактор на растежа и на конюнктурния цикъл. Те са една от предпоставките за редуването на по-ниски с по-високи темпове, за нестабилността на икономическия растеж.

Ако се проследи последователната, логически свързана верига, състояща се от изобретяване, внедряване и усвояване на техническите нововъведения, съпровождащият ги темп на растеж в икономиката не е равномерен. При липса на промяна в действието на другите фактори иновационният процес предпоставя вълнообразна динамика на БВП, обективен преход от забавен към ускорен икономически растеж. Тенденцията към по-висок и нарастващ прираст на реалния БВП се реализира в бъдещи периоди. Тя се опосредства от предхождащо я влошаване в показателите на растежа, което може да се превърне в рецесионен спад. Колкото по-голяма е дистанцията между текущото потребление и инвестиционните вложения, толкова повече расте опасността от задълбочаване и удължаване продължителността на спада в производството, растежът е по-нисък и обуславя предстояща криза в икономиката, когато инвестиционният процес е затихващ.

Тази оценка за ролята на инвестициите за растежа на БВП и конюнктурните му колебания има обобщаващ, изходен смисъл. В изследванията тя се доразвива с помощта на фактическите абсолютни и относителни промени в брутното капиталообразуване като част от БВП по елементи на крайното използване. За да се
разкрие по-пълно тяхното въздействие, е необходимо да се държи сметка за дела в общите разходи за инвестиции на действително придобитите материални дълготрайни активи, техния състав и техническо равнище. Те встъпват в качеството на фактори на растежа, макар и в бъдеще, когато са съобразени с отрасловата структура, насочени са предимно към отраслите с най-високо относително тегло в БВП. От важно значение е да се разграничават инвестициите, свързани с реконструкцията или с модернизацията от инвестициите, насочени към фактическо увеличаване на разполагаемите провзводствени мощности. Разпределянето на средствата между подмяната на износено, остаряло оборудване и внедряването в производството на допълнителни, принципно нови машини и съоръжения е неравномерно във времето. То зависи от амортизационните потоци, от присъщия на всеки вид оборудване оптимален срок на действие, от жизнения цикъл и инвестиционната стратегия на отделните фирми.

Инвестиционният процес закономерно е непрекъснат, величината на брутното капиталообразуване по години не остава константна. Навлизането в дълбочина в проблемите и елементите на капитала показва, че увеличаването на разходите за него не са задължително фактор за непрекъснат, устойчив растеж. Позитивният им ефект зависи от превеса на допълнително създаваните и внедрявани мощности, от съкращаването на дела на незавършеното строителство. Ефектът е негативен или неутрален спрямо прираста на БВП, предпоставя отрицателен или нулев растеж, когато преобладават вложения в аналогични машини и съоръжения, заместващи излизащите от употреба. Импулсиращо влияние върху растежа оказва по-високото техническо и технологично равнище на допълнителното оборудване в сравнение с възможностите на вече функциониращия капитал, но то е косвено. В тази връжа съществени проблеми произтичат от невъзможността за прякото му изразяване, за пресмятане на неговия относителен принос в реализирания прираст на БВП.

 Известно е, че в българското стопанство възвращаемостта от инвестиционните вложения е незадоволителна, ползва се едва около 60% от капацитета на съществуващите мощности. При условие че този процент се повиши до 80-90%, може да се регистрира увеличаване на БВП. Прирастът вероятно няма да е пропорционален на обуславящото го по-високоефективно използване на капитала предвид състоянието, износеността и влошената адекватност на повечето от мощностите от гледка точка на търсенето. Въпреки задържащото въздействие обаче темповете на растежа слабо ще се повишат.

Ролята на капиталовите вложения за растежа е неотделима от проблемите на икономическата структура, научно-техническия напредък, насочеността и приоритетите на макроикономическата политика на правителството.

Равнището и динамиката на инвестициите зависят главно от решенията на фирмите, за тяхното осъществяване. Проектите се съобразяват с пазарното търсене на продукцията им, финансовите резултати от извършваните дейности, предвижданата норма на възвръщаемост от новите вложения, лихвения процент по кредитите, а не на последно място се влияят и от икономическата политика. Като направления със съществено косвено отражение върху размера и вида на инвестициите се открояват данъчната, структурната и техническата (инвестиционната) политика. В ролята им на предпоставки за увеличаване на обема и повишаване на ефекта от инвестициите върху икономическия растеж правителствените мерки целят опосредствано да бъдат преодолени огромните различия в равнището на техническа обезпеченост на отделните отрасли и икономически сектори.

Проблемът за взаимовръзката между инвестиции и политика придобива нови изражения и измерения през последните години. Актуализирането му е породено от налагащата се постепенна промяна в структурата на националните икономики и световното стопанство като цяло.

Развитието на редица нови видове производства и бавното, но последователно изтласкване от пазара на отрасли, изчерпали своите възможности или морално остарели в кратки срокове, задълбочава разрива в техническата база, с която разполагат икономическите сектори. Нейната неравностойност се проявява като един от източниците на неустойчивостта на растежа на съвременния етап. От една страна, във формиращите се отрасли фирмите въвеждат в действие най-съвременно, понякога принципно ново, техническо и технологично оборудване, но перспективното им разрастване е продължителен процес, в който те все още не са достигнали горните граници на производителността и пазарното си присъствие. Обновителни процеси протичат и в относително стабилните, традиционни видове производства, чиито мощности не са на толкова високо ниво, но като правило там те не са така интензивни. От друга страна, в изоставащите отрасли състоянието на техническата база се влошава, новите вложения са малки, интересът към усъвършенстване на оборудването им спада, но пък те функционират с преобладаващата част от капацитета си. Като правило по-скъпоструващата, с по-висока стойност на търсена продукция на тези отрасли им осигурява съществен дял в БВП.

 Относителното разграничаване на инвестициите, обусловени от пазара и пазарните промени, от инвестициите, провокирани от икономическата политика, позволява да се прояви специфичното им значение за растежа и цикличния му характер. Пазарно предпоставяните инвестиции се колебаят обикновено съответно и еднопосочно с измененията в БВП, макар да резултират с известно закъснение от прираста (спада) на продукта. Взаимовръзката между тях се проявява закономерно както в краткосрочен, така и в дългосрочен период. Индуцираните от политиката инвестиции не са свързани така тясно с текущата величина на БВП, макар тя също да влияе върху тях. Краткосрочно обемът на тези инвестиции може да нараства или да се понижава, когато е постигнат положителен икономически растеж. Ако политиката цели да стимулира фирмените вложения в областта на нови технологии например, е възможно краткосрочно забавяне на темповете на растежа, докато в по-далечна перспектива те са повишават и ускоряват.

 Двустранната обусловеност на инвестициите в съвременността, свързаните с нея технологични и структурни промени в икономиката отчасти предпоставят новия тип на икономическия растеж. В неговите факторни анализи се извеждат обективните и субективните обстоятелства, при които се обосновава закономерното му циклично проявление. Задълбочаването на тези анализи отчита процесите, протичащи на отраслово равнище, а напоследък и на фирмено равнище, като се концентрира върху тяхното обобщаване. Сред обективните предпоставки за преобразуване на типа на растежа е необходимо да се подчертае ролята на жизнения цикъл на фирмите по отношение на разходите и вида на инвестициите, общото състояние и тенденциите в икономиката.

В повечето фирмени разрези на анализа се подчертава специфичната вътрешна инвестиционна среда, присъща на производствените единици съобразно различните мащаби на дейност, отраслова и териториална принадлежност. Все още е слабо разработен предлаганият тук специален акцент върху етапите, през които преминават фирмите в своето съществуване. Той създава възможности размерът на инвестиционните вложения да се изследва в зависимост от особеностите на първоначалния етап на образуване, утвърждаването на пазара и усъвърщенстването, локалното разширяване, модернизирането и реконструирането, ограничаването и накрая преустановяването на дейността на отделната фирма. Цикълът, състоящ се в основни линии от посочените обобщени етапи, може да има различна продължителност. Тя се предопределя от вида и големината на фирмата, вида и броя на създаваните изделия от един или повече типа, специфичния обоснован срок на действие на производствените мощности, съответния отрасъл. Съобразено с тактическото поведение и стратегическата програма в рамките на всеки етап от цикъла фирмата предприема и осъществява типичните за него инвестиционни решения.

В случаи на активизирано регистриране на нови фирми или сравнително висок относителен дял на скоро започнали дейността си фирми може да се очаква прираст в инвестициите. Първите етапи от жизнения цикъл предполагат предварително закупуване и инсталиране на необходимото производствено оборудване в новите фирми, допълнителни вложения в машини и съоръжения за по-отдавна функциониращите фирми, при условие че продажбите на техните изделия са регулярни и нарастващи. Независимо от конкретните мотиви пазарът като цяло се разраства, възникват възможности за инвестиционно обусловен икономически растеж. Когато голяма част от фирмите са образувани в по-отдалечени периоди, е необходимо по-широкообхватно обновяване на действащите съоръжения и оборудване. Етапът на модернизиране и реконструкция също предпоставя увеличаване на инвестициите, които при нормална пазарна конюнктура могат да се превърнат в източник на интензивен икономически растеж. Подчертано негативно отражение върху растежа има значителният дял на фирми, намиращи се в последните два етапа на жизнения си цикъл. Те губят интерес да инвестират, осъществяват частични и незначителни по размер капиталови вложения, съобразени с поддържане на производството във вече установените граници. Тогава е вероятно общата величина на инвестициите в икономиката да спада, темповете на растежа да се понижават.

Нарастващата в съвременността роля на инвестициите и научно-техническите новости не е случайна, а закономерна. Тя е израз на стремежа да се преодолее силната зависимост на растежа от абсолютната или относителната ограниченост на обективните фактори, обуславяща всеобщо забавяне на темповете му. Ефектът от инвестициите не е еднопосочен, доколкото те са едновременно сложно ендогенно и екзогенно предпоставени, размерът и типът им зависят също и от жизнения и реконструкционния цикъл на преобладаващата част от функциониращите фирми в макроикономиката. Проявлението му предполага достатъчно устойчиво, дългосрочно развитие на производствените единици. То се нарушава при интензивни процеси на преждевременно закриване (фалити) на фирми, подчертана краткотрайност на тяхното съществуване. Позитивната роля на инвестициите спада и в резултат от обуславяните от тях динамични структурни промени в икономиката.

Последните две особености са присъщи на българското стопанско развитие през последните години и определено влияят забавящо върху растежа у нас. От общо регистрираните към края на 1997 г. повече от 450 хиляди фирми, развиващите дейност са само около 79%. Над една пета, или почти 100 хиляди фирми, попадат в групата на временно неработещите, намиращи се в процедура на ликвидация или в производство по несъстоятелност, прекратени поради сливане или преобразуване. Около 30 хиляди са общо закритите и ликвидирани стопански субекти. При такъв висок относителен дял на създадени, но нефункциониращи производствени единици, съществена част от инвестициите от предходни години се обезсмисля, оказва се реално неизползвана. По различни причини редица предприети инвестиционни проекти се провалят. Преустановеното им изпълнение влошава дейността на други фирми, чието производство е обвързано на договорна или технологична основа с това в закриваните фирми. Голяма част от работещите стопански субекти се намират далече след оптималните граници на жизнения им цикъл. Производственото оборудване в тези фирми е остаряло и износено, а подновяването му не е оправдано заради предстоящи процеси на преобразуване или приватизиране. Вместо в промишлеността преобладават фирмите в областта на търговията на едро и търговското посредничество на едро, търговията на дребно, транспорта, образованието и консултантските услуги. Като към това се добави и нерационалното разпределение и разместване на фирмите в структурата на икономиката и по региони, се образува неблагоприятна за инвестиционните вложения и ефекта им върху растежа съвкупност от предпоставки.

 Разгледаните аспекти на изменението и трансформирането на някои по-важни условия и фактори на растежа отразяват само малка част от новите моменти, произтичащи от спецификата на съвременното икономическо развитие. Те налагат преосмисляне на редица базово изведени закономерности на растежа и изисквания за неговата устойчивост. От гледна точка на новите реалности, отчитаните колебания в темповете, промените в общата характеристика и типа на процеса очакваните тенденции за нестабилна, вълнообразна динамика на БВП се засилват.

 

 

 

ТРЕТА ГЛАВА

УСЛОВИЯ И ФАКТОРИ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ В УСЛОВИЯТА НА ПРЕХОД

 

 

1. Ефективност на труда

 

Преходът от планова към пазарна икономика се характеризира с динамично променящата се структура на икономиката. Високата норма на безработица, незадоволителното капиталообразуване, колебливите и ниски равнища на ефективността от използване на основните фактори на производството изразяват и обуславят неравномерния темп на растеж в България.

 С помощта на математическите конструкции, може да се придобие изходна, обща представа за растежа в България през последните години. Те позволяват да се разкрият редица базови проблеми и специфични особености на икономическото развитие, чието проявление придава облика, формира общата характеристика на процеса на растежа у нас. Чрез приложението на тези модели се отграничават някои решаващи предпоставки, наличие на условия и действие на фактори, при които на растежа са присъщи краткотрайна устойчивост и обобщена конюнктурна нестабилност.

Фактическите изследвания, които обхващат последните отчетени години в българската икономика - периода 1991-1998 г., концентрирани върху ефективността от вложения труд и рационалността на икономическата структура, показват, че като цяло изведените изисквания за общо равновесие и балансиран икономически растеж не са спазени. Темпът на растеж на реалния БВП би следвало да съответства на сбора от реализираните темпове на нарастване на производителността на труда, на нормата на заетост и на населението у нас по отделни години и като цяло.

 

 

 

 

Таблица 2.

Темпове на изменение и относителни показатели на растежа в България през периода 1991-1998 г.

 

Период

Темп на БВП %

Норма/темп на заетост %

Темп на тру доспособното население %

Произво дителност коеф./ %

Естествен прираст промили / %

1991 г.

- 8,4

   75 / - 13

- 4,6

1,17 / + 5,4

  - 1,6 / - 0,16

1992 г.

- 7,3

   69 / - 8,1

- 1

1,18 / + 0,9

  - 2,2 / - 0,22

1993 г.

- 1,5

   68 / - 1,6

+ 0,1

1,18 /  0

  - 2,9 / - 0,29

1994 г.

+ 1,8

   67 / - 2

+ 0,06

1,22 / + 3,4

  - 3,8 / - 0,38

1995 г.

+ 2,9

   69 / + 3,9

+ 0,09

1,21 /  0

  - 5,0 / - 0,5

1996 г.

- 10,1

   69 / + 0,1

+ 0,08

1,09 / - 9,9

  - 5,4 / - 0,54

1997 г.

- 7,0

   66 / - 3,9

0

1,05 / - 3,7

  - 7,0 / - 0,7

1998 г.

+ 3,5

   65 / - 1,6

0

1,11 / + 5,7

  - 6,4 / - 0,64

Източници: Статистически справочник 1991 г., с. 70 и с. 115; Статистически справочник 1995 г., с. 28-31, 62-63, 98-99; Статистически справочник 1997 г., с. 6-9, 38-39, 166-167; Статистически справочник 1998 г., с. 6-7,8,38; Статистически справочник 1999 г., с. 6-9, 46, 202-203, 210-211.

 

Когато в изследването се прилага темпът на изменение на трудоспособното население спрямо всяка предходна година, темповете на растежа за 1995 г., 1996 г. и 1998 г. са по-ниски от темповете, предопределяни от обективните фактори, свързани в различен аспект с трудовите ресурси. Разминаването не е съществено и за трите години, като най-голямо е за 1998 г. Тогава разликата между реализирания темп и ролята на фактора възлиза на 0,6 пункта. За последната година от периода прирастът в производителността на труда е значителен, но неговото позитивно влияние не се отразява в аналогична степен върху БВП, тъй като се проявява наред с други, по-умерено действащи или задържащи растежа фактори. Прави впечатление, че подобно съотношение не е присъщо на всички години от периода, през които е отбелязан положителен прираст на БВП. През 1994 г. растежът се ускорява и надвишава с 0,34 пункта темпа, предопределян от изменението на нормата на заетост и на производителността на труда. В резултат от стопанското оживление и известно нарастване на трудовите ресурси спадът в нормата на заетостта не е така силно изразен, както в началото на периода. Процесът на постепенно адаптиране на икономическите субекти към новата пазарна среда дава първите положителни ефекти, макар растежът да е забавен от предприетото належащо преструктуриране на икономиката и недокрай решените проблеми на приватизацията. За 1991 г., 1992 г. и 1997 г. фактическият темп на растежа също е по-висок от обусловения темп от фактора труд, въпреки че през тези три години производствените резултати намаляват и темповете на трудовите показатели в сумарно изражение остават също отрицателни. За 1992 г. и 1997 г. сравняваните темпове са приблизително равностойни за разлика от по-голямата им амплитуда през 1991 г. Равновесен икономически растеж от позициите на трудовите ресурси и производителността на труда е реализиран единствено през 1993 г., но в действителност при спад на БВП. Условията и предпоставките на растежа през тази година могат да се оценят като нормализиращи се, доколкото резкият предходен спад на БВП е овладян и установен на по-приемливото равнище от 1,5 пункта. Почти с толкова се понижава и заетостта, а производителността на труда се запазва непроменена, с което се подготвя последвалото преобръщане в посока на растежа.

Средногодишният темп на изменение на реалния БВП за изследвания период е отрицателен. Спадът превишава с малко повече от половин пункт понижаването на БВП, обусловено от ролята на труда и неговата производителност. Обобщено в средногодишно измерение изпъква задържащата роля на труда по отношение на растежа. Основно значение има намаляващата норма на заетост с темп, приблизително равен на средния темп на растежа, докато темпът на изменение на производителността на труда е нисък, но положителен, факторът се проявява като източник, благоприятстващ растежа през 1994 г., 1995 г. и 1998 г., когато сумата от темповете на изменение на отразените коефициенти е положителна и при това е показателно, че е реализиран действителен прираст на БВП. От разгледаните взаимозависимости може да се заключи, че икономическият растеж у нас е силно чувствителен спрямо промените в производителността на труда и заетостта, чиято посока на изменение предопределя и общата посока на растежа.

 При придържане към традиционното условие темповете на икономическия растеж да бъдат положителни, а не отрицателни, може да се обобщи, че през периода 1991 - 1998 г. у нас не е постигнат равновесен икономически растеж. Това предполага засилване на стимулите към трудова дейност, поощряване на раждаемостта и подобряване на здравните услуги, преодоляване на високото равнище на безработица в страната, значително увеличаване на прираста на БВП.          

 Като правило нормата на нарастване на трудоспособното население в дадени национални рамки не може да бъде значителна, особено в краткосрочен и средносрочен времеви интервал. Както се вижда от данните включени в таблицата, темповете на изменението му през последните десетина години и у нас са пренебрежимо малки. Пълната заетост на наличните трудови ресурси не е типично или трайно желано състояние на трудовия пазар в съвременните стопанства заради оказвания от завишеното потребителско търсене инфлационен натиск върху цените. Анализът на равенствата трябва да бъде съобразен със съществуващите обективни възможности за повишаване на производителността на труда и нормата на заетост в случаи на ненатовареност на различни видове ресурси. В подобен общ смисъл в специфичното изменение на показателите, свързани с използването на трудовите ресурси у нас по години, се откриват редица неоползотворени резерви за удовлетворяване на изходното равенство и постигане на равновесна норма при евентуален по-висок икономически растеж. Отчетеното по-съществено повишаване на производителността на труда през 1991 г., 1994 г. и 1998 г. в сравнение с равнището й от съответната предходна година поражда очаквания за подем. Но тенденцията остава нереализирана или се проявява краткотрайно, защото то не е в състояние да компенсира негативните ефекти от нетрудовите фактори и натрупаното изоставане в обема на БВП. Оттук по естествен път анализът се пренасочва от параметрите на един към цяла съвкупност от фактори на растежа.

По-широкият обхват на анализа позволява да се разкрият в дълбочина причините за отрицателните темпове на растежа. През избрания период у нас те се предопределят много повече от спада в разходите за инвестиции, реалните доходи и потреблението на населението, финансовите затруднения на фирмите, забавения процес на приватизиране на по-големите държавни фирми, редица други вътрешни и външни фактори с влошени измерения, отколкото от труда. По тези и други причини постигнатият положителен темп на икономически растеж в три години от периода не превишава отбелязания прираст в производителността на труда, а преодоляването на спада в БВП е нетрайно. През анализираните години (както и в перспектива) за възходящото развитие съдействат овладяването на неравномерното, скокообразно покачване на цените и снижаването на инфлацията до допустимо и плавно изменящо се равнище, стабилизирането на валутния курс на лева, повишаването на степента на използване на производствените мощности в частния сектор, повишаването и стабилизирането на реалните доходи на населението, активизирането на външната търговия и главно на износа и др.

От гледна точка на общите критерии за икономически растеж,  за проявлението на неговите закономерности и основни фактори,  е необходимо значението на труда за растежа в България да не се пренебрегва, но и да не се надценява и абсолютизира. В механизма на функциониране на икономиката резултатите от труда са разностранно обусловени, зависят от обратно оказваното от стопанските и други процеси въздействие върху трудовите ресурси. Повишаването на производителността на труда например не е следствие единствено от придобити по-висока сръчност, квалификация, опит и по-добри умения на работниците, откроявани като първостепенни по важност. Сред най-значимите условия, предопределящи мястото на труда у нас наред с размера на дохода, са развитието на здравноосигурителната, образователната и данъчната система, характерът и разновидностите на създаваните изделия и съотношението между тях, техническото равнище на разполагаемото и действащо оборудване, технологията на производсгаво. Продуктивността на труда е диференцирана по отделни стопански сектори и отрасли, в държавния и частния сектор, което насочва допълнително изследването към установената структура на икономиката и нейното динамично протичащо изменение.

 

 

2. Структура на икономиката

 

Анализът на фактическите данни позволява да се разкрият особеностите в динамиката, отражението й върху постигнатия темп на икономически растеж, както и сходствата и различията между двата основни отрасъла.

Данните показват участието на труда в създадените БВП и брутна добавена стойност в селското стопанство и промишлеността.

 

 

Таблица 3.

Абсолютни показатели в българската икономика през периода 1991-1998 г.

Период

Заети лица в селското стопанство (брой)

Заети лица в промишлеността (брой)

Реална БДС в селското стоп. 1991 = 100

(млн. лв.)

Реална БДС в промишленост 1991 = 100

(млн. лв.)

1991 г.

679 009

1 229 898

20 735

55 381

1992 г.

676 715

1 067 161

17 542

49 123

1993 г.

698 237

978 692

12 051

45 881

1994 г.

738 172

934 916

13 256

49 047

1995 г.

769 619

921 989

15 165

45 123

1996 г.

794 771

893 538

12 344

42 641

1997 г.

768 745

810 889

16 924

36 288

1998 г.

766 612

764 686

17 127

38 647

Източници: Статистически справочник 1995 г., с. 62-63, с. 98-99; Статистически справочник 1997 г., с. 38-39, с. 166-167; Статистически справочник 1999 г, с. 46-47, с. 202-203.

 

Относителното участие на трудовите ресурси в създаваната селскостопанска продукция у нас, са незадоволителни като равнище, не остават постоянни, еднакви и не се променят плавно и равномерно. Това се дължи на различната степен и посока, в които се променят обемът на продукцията в отрасъла и броят на заетите в него лица. Коефицентът е най-висок през първата година от периода, когато е произведена най-голямата брутна добавена стойност в отрасъла. Най-ниска стойност коефициентът приема през 1996 г., когато е отчетен най-дълбокият спад в БВП на страната. През тази година той се понижава значително, и се оказва почти двукратно по-малък в сравнение с 1991 г. Трябва да се отбележи, че този най-малък относителен принос обаче не съответства на най- ниската БДС, която в обемно изражение по съпоставими цени от изходната година на анализа е достигната всъщност през 1993 г. Разминаването се обяснява с успоредно нарастващия брой на заетите лица, които са с 25 152 души, или с 3,3% в повече, отколкото през 1995 г. През последните две години от периода се очертава тенденция към повишаване. Положително въздействие върху величината му оказват както повишаващата се през 1997 г. и 1998 г. БДС, създадена в селското стопанство, така и последователно намаляващият брой на заетите в отрасъла трудови ресурси. В резултат относителният дял на селското стопанство в структурата на БДС, създадена в българската икономика като цяло, нарасгва съществено през 1997 г. и възлиза на 26,2%, след което през 1998 г. спада до 20,7%, но остава над равнището от 1996 г. Това ниво се предопределя не само от процесите в разглежданото производство, но и от увеличилия се дял на сферата на услугите, строителството и съобщенията в БВП за 1998 г.

През 1997 г. е отчетен най-големият за периода спад в промишленото производство, като е произведена едва 65,5 на сто от БДС в съпоставими цени. Физическия обем на БДС в отрасъла спрямо предшестващата година е едва 85,1 на сто, докато заетите в него лица намаляват в по-малка степен. През 1994 г. заетите намаляват, а брутната добавена стойност (БДС) в промишлеността отбелязва най-високия реален прираст за периода, възлизащ на 6,9% спрямо предишната година по цени от 1991 г. Подобна, специфично закономерна взаимовръзка между подбраните показатели и темпа на изменение на БДС се проявява само в промишлеността и не се открива в селското стопанство.

В съвременната усложнена структура на икономиката на България, данните показват значително по-висока ефективност на труда, вложен в промишлеността, в сравнение със селското стопанство. Макар да е необходимо съобразяване с принципно по-високата абсолютна и относителна цена на промишлените изделия, то не налага корекции в тази обща оценка. Отстояването й е обосновано от по-ускорената низходяща динамика на цените на промишлената продукция под натиска на пазарните процеси и конкурентната среда, специфично проявяващата се комбинация между непрекъснато спадащ брой на заетите и неравномерно, вълнообразно изменение на БДС в отрасъла. Установяването на промишленото провзводство през 1994 г. на 88,6 на сто спрямо равнището му от 1991 г., постигнато с едва 76 на сто от заетата в отрасъла през същата година работна сила, е показателно за потенциално съществуващи, все още неоползотворени резерви за повишаване на ефективността на труда. Преодоляването на пропуските в организацията и управлението на дейността на фирмите, постигането на ритмичност в снабдяването със суровини, материали и енергия, осигуряването на условия и сключването на договори за своевременна реализация на крайната продукция, разнообразяването и повишаването на качеството на изделията са едни от възловите проблеми за разрешаване в развитието на промишлеността на настоящия етап. Заедно с финансовата и макроикономическата стабилизация те могат да импулсират трайно процеса на растежа у нас. Доколкото в сектор индустрия през последните три години от периода се създава около една трета от общата БДС, а само в отрасъл промишленост - над една пета част от нея, те се открояват като по-значим източник на нарастване на съвкупните икономически резултати в сравнение със селското стопанство.

С минимални отклонения и допустима неточност горният съществен извод се потвърждава от съпоставката между темповете на икономическия растеж и темповете на изменение на БДС в промишлеността и селското стопанство през изминалия период.

 

Таблица 4.

Индекси и темпове на изменение на БВП и БДС в България през периода 1992-1998

(проценти, предшестващата година = 100)

Период

Индекс/темп
на БВП

Индекс/темп на БДС
в промишлеността

Индекс/темп на БДС
в селското стопанство

1992 г.

92,7 / - 7,3

 88,7 / - 11,3

84,6 / -15,4

1993 г.

98,5 / - 1,5

93,4 / - 6,6

68,7 / - 31,3

1994 г.

101,8 / + 1,8

106,9 / + 6,9

110,0 / + 10,0

1995 г.

102,9 / - 2,9

92,0 / - 8,0

114,4 / + 14,4

1996 г.

 89,9 / - 10,1

94,5 / - 5,5

92,3 / - 7,7

1997 г.

93,0 / - 7,0

88,9 / -11,1

137,1 / + 37,1

1998 г.

103,5 / + 3,5

104,8 / + 4,8

101,2 / + 1,2

Източници. Статастически справочник 1995 г., с. 98-99; Статистически справочник 1997 г., с. 166-167; Статистически справочник 1999 г., с. 202-203.

 

Съвместният, взаимообвързан анализ показва, че преимуществен източник на спада и отрицателните темпове на икономическия растеж у нас през 1992 г., 1993 г. и 1996 г. е селското стопанство, макар за отбелязаните години и в двата отрасъла да се създава по-малко продукция отпреди. В избрания период единствено през 1997 г. преобладава негативната роля на промишленото производство, което се понижава с над 11 на сто спрямо равнището от предходната година, докато същевременно противоположно на него и на общата тенденция селското стопанство отбелязва своя най-значителен прираст от 37,1%. За постигнатия положителен прираст на БВП през 1994 г. и 1995 г. решаващо значение има селското стопанство, като през първата посочена година промишлената продукция също нараства, но по-слабо, а през втората година се понижава. Темпът на растежа през 1998 г. се предпоставя главно от промишлеността, чието увеличаване с 4,8 на сто спрямо предшестващата година превишава реализираното също положително нарастване на продукцията в селското стопанство.

От темповете на изменение на БВП и БДС сравнението може да се задълбочи и допълни, ако се пренесе към взаимозависимостта им със съответните трудови коефициенти или се обобщи преценката за ролята на двата основни стопански отрасъла.

Разширяването на анализа позволява да се изведе специфична закономерност, според която, когато коефициентът за ефективността на труда приема най-ниски стойности през 1996 г. в селското стопанство и през 1997 г. в промишлеността, динамиката на съответния отрасъл предопределя общата посока и темпа на икономическия растеж. През тези две години растежът у нас е отрицателен, макар и в различаващо се конкретно измерение. Спадът през 1996 г. е по-силно изразен заради понижаващия се тогава ефект от използване на труда в промишлеността и  паралелното свиване на БДС в двата отрасъла. Между годините с реализиран положителен икономически растеж през периода и най-високите стойности на коефициента в разглежданите отрасли, аналогична ваимозависимост не се открива.

В обобщен план като предпоставка и източник на спада или на растежа в българската икономика се проявява по-често селското стопанство, отколкото промишлеността. То предопределя неотклонно посоката на растежа през първите пет години от периода до 1996 г. включително. Динамиката на промишлената продукция надделява в общата посока и тенденции на развитието само през последните две години от периода. В сравнение със селското стопанство на промишленото производство е присъща относително по-голяма стабилност. Въпреки отчетените колебания и различаващите се темпове на изменение през периода надделява низходящото му изменение. Селското стопанство е много по-неустойчиво - темповете на изменението му се колебаят в широките граници между + 37,1% и до - 31,3%. При по-силно вариращия, но приблизително равностоен на промишления, дял на селското стопанство в БВП на страната, абстрахирано от действието на други фактори и типични характеристики на растежа, ускоряването на неговите темпове в перспектива зависи от стабилизирането и повишаването на темпа на нарастване или снижаването на относителния дял на селскостопанското производство в БВП на България.

Необходимостта от по-равномерно развитие на селското стопанство и приоритетно стимулиране на промишленото производство следва и от почти постоянния коефициент на труда в промишлеността, чиито отклонения са в ограничен диапазон, за разлика от подвижния, по-често вариращ коефициент в селското стопанство. Прирастът на промишлената продукция в реално стойностно изражение е умерено нестабилен, съпроводен от постоянно еднопосочно изменение (намаляване) на заетата работна сила. Тези динамични особености могат да се приемат за резултат от дългосрочно закъсняващото отражение на капитала и техническите нововъведения, с чието осезателно въздействие върху развитието на отрасъла. За разлика от предходните години през 1998 г. например у нас е отчетен реален ръст на капиталовите вложения, брутното образуване на основен капитал като компонент на БВП нараства с 16,4 на сто спрямо 1997 г.1 Така увеличаването на промишлената продукция в края на периода е следствие не само от ефективното приложение на труда, но и от допълнителните инвестиции, благоприятната макроикономическа обстановка, възстановяването и разширяването на позициите на български фирми на вътрешния и външните пазари, повишаването на конкурентоспособността на определени видове и групи български стоки. Съществена роля има увеличаването на промишлената продукция с потребителско предназначение през 1998 г., обусловено от повишаването в доходите на домакинствата и търсенето. В сравнение с предходната 1997 г. среднияга доход на човек от домакинство за 1998 г. е с почти 49 на сто по-висок като цяло, в различна степен са се повишили всички видове доходи.

От представените по-горе съображения, многопластовия и разновремеви ефект от развитието на двата отрасъла и съотношението помежду им, се налага изводът, че растежът в България през последните години е неравновесен и силно неустойчив. Производителността на труда в промишлеността почти не се променя, но е незадоволителна, реалната работна заплата на селскостопанските и индустриалните работници не е и не може да бъде еднаква освен в инцидентни случаи, нормата на печалба в двата икономически сектора е много различна. Всъщност подобни разминавания се проявяват винаги, когато се реализира реален прираст на брутната продукция.

Неустойчивите темпове на икономическия растеж са следствие от съотношението, особеностите на развитие и използване на труда в отраслите селско стопанство и промишленост. Но те са неотделими от динамичните промени в структурата на българската икономика през периода след 1990 г. Реформите засягат предимно производствените сектори и отрасли и по-слабо сферата на услугите. Те се отразяват върху относителните дялове на отраслите в произвежданата БДС и предопределят темпа на растежа.

 

Таблица 5.

Структура на БДС по икономически сектори и отрасли през периода 1991-1998 г. в България

(процент от цени на съответната година)

Период

Селско стопанство

Индустрия

Промишленост

Услуги

1991 г.

14,0

42,8

37,3

43,0

1992 г.

11,2

44,3

36,7

44,2

1993 г.

10,3

35,0

27,0

54,4

1994 г.

12,0

32,1

24,7

55,6

1995 г.

13,6

33,6

26,1

52,5

1996 г.

14,6

30,2

22,7

54,4

1997 г.

26,2

28,2

20,9

45,2

1998 г.

20,7

28,7

20,6

50,2

(1991-1998) г.)

15,3

34,4

27,0

49,9

Източници: Статистически справочник 1995 г., с. 102-103; Статистически справочник 1997 г., с. 170-171; Статистически справочник 1999 г., с. 206-207.

 

Отначало забавеното преустройство в аграрния сектор намира израз в ниския му, но приблизително еднакъв относителен дял в БДС до 1996 г. включително. Законовите несъвършенства, свързани с предприетото възстановяване на частната собственост върху земята, недостатъчната или износена налична селскостопанска техника, непривлекателността и тежките условия на труда в този отрасъл, високата рискованост и несигурната възвращаемост на вложените средства предопределят спада в производството на земеделски култури (такъв спад е отбелязан през първите три години). След 1994 г. отрасълът започва постепенно да се съживява, продукцията му нараства и обхваща около една пета част от БДС в икономиката на страната. Към края на периода относителния дял на селското стопанство е вече с 6,7 пункта по-висок, сравнено 1991 г. Зависимостта от климатичните условия, неизгодните съотношения между вътрешните и международните цени, които ограничават износа, съществуващото и към момента напрежение на вътрешния пазар под влияние на ниските потребителски доходи, действат дестимулиращо върху поведението на селскостопанските призводители. Умерено оптимистични очаквания пораждат обективно благоприятните природни дадености, новите промени в законовата уредба за земята, обладяното през последните две години инфлационно покачване на цените, преференциалните кредитни условия на някои търговски банки, напоследък чувствително понижения и по-рядко променящ се лихвен процент. Отбелязваното реално увеличаване на животновъдната продукция и забележимият ръст на хранително-вкусовата промишленост през последните години от периода предпоставят тенденция към по-траен подем в селскостопанското производство.

В сектор индустрии и в частност в отрасъл промишленост проблемите са не по-малко сложни, относителните им дялове в БДС почти непрекъснато се понишават. От 42,8 на сто през 1991 г. индустрията създава едва 28,7 на сто от БДС в края на периода. Отчетеният общо за периода спад в дела на промишлеността е по-дълбок - тя произвежда с 16,7 пункта по-малка част от БДС, от колкото в началото на периода. Изоставането се предопределя от принципно нерешимите суровинно-енергийни проблеми, поставящи българската промишленост в непреодолима зависимост от вноса на поскъпващи материали, суровини и енергоносители, но преди всичко от приватизационните процеси и макроикономическата нестабилност след 1989 г. През периода 1992 - 1998 г. у нас са приватизирани почти 60% от утвърдените за касова приватизация обекти - търговски дружества, предприятия и обособени части от тях с общ брой 5100. При това обаче почти 88% от тях са общинска собственост, така че реализираните сделки засягат предимно сферата на услугите. Ето защо малко над една десета част от БДС, създадена в частния сектор, е резултат от сектор индустрия. Развитието на преобразуваните фирми се забавя от организационните и технологичните промени в дейността, основното преоборудване и пренасочването към нови видове продукти, понякога липсата на достатъчно свободни средства за поддържане и увеличаване на производството след заплащане на покупната цена и дълговете на държавната фирма. Функционирането на другите, неподлежащи на раздържавяване или подготвени за продажба държавни фирми, също не протича нормално, финансовите трудности поради натрупани неизплатени кредитни задължения, големите складови наличности от непродадена продукция след загубата на външни пазари и ограниченото търсене на вътрешния пазар обуславят нови загуби, временно свиване или окончателно преустановяване на производството в тези фирми. В тази ситуация преобладаваща част от съществуващите стопански единици осъществяват нерентабилна дейност, оказват се неефективни и влияят забавящо върху растежа на БВП. Слабото оживление на българската индустрия през 1998 г. следва да се отдаде не толкова на вътрешноотраслови и технологични процеси, а по-скоро на по-благоприятните кредитни условия и оптимистичните инфлационни очаквания.

 

  

3. Динамика на капитала, капиталоотдаване и икономически растеж в България

 

Проблемите на растежа, произтичащи от неефективното приложение на труда и нерационалната, динамично изменяща се структура на икономиката, са неотделими от обема, динамиката и степента на използване на функциониращия капитал.

Върху динамиката на капитала влияят следните фактори: печалба, размерът на лихвения процент, цените, съотношението между потребление и капиталообразуване и други. Общата насоченост се предопределя от решаващите за растежа обем и изменение на инвестициите и равнище на капиталоотдаването.

Физическият капитал заема основополагащо се място. Неговото нарастване в краткосрочен период се разглежда като резултат от действието на три променливи величини - нормата на печалба, равнището на лихвения процент и на цените в националното стопанство. Той зависи пропорционално от броя на заетите лица в икономиката и средногодишната реална индивидуална работна заплата.

Величината на капитала в българската икономика, е силно променлива.1 Обобщената й динамика през периода като цяло е низходяща. Капиталът отбелязва увеличение само през 1992 г. и 1998 г., като то е в различна степен спрямо предходната година - съответно с 3,6 на сто през първата и със 17,9 на сто през втората посочена година. С малки изключения тези особености в изменението на капитала съвпадат с тенденциите, проявяващи се в индекса на брутното образуване на основен капитал у нас през изследвания период, Понижаването на капитала се осъществява отначало забавено и на етапи, а впоследствие ускорено. Стойността на капитала е приблизително еднаква за 1992 г. и 1993 г., както и за 1994 г. и 1995 г. Тя спада стъпаловидно с около 20 на сто, сравнено с равнището от съответната предишна година.

Тази закономерност в изменението на капитала се нарушава след 1995 г., която е последвана от две години с равностойно 22-прцентно намаляване на капитала. Ако на практика се проявява строга взаимовръзка между темпа на растежа и динамиката на капитала, би следвало през 1992 г. и 1998 г. растежът да е положителен, през всички останали години от периода той да е отрицателен. Действителност реализираните темпове на растежа у нас са по-различни, защото брутната продукция не зависи единствено от основния капитал, а и от множество други фактори.

Динамиката на общата печалба на фирмите у нас, изразена в съпоставими цени, следва изменението на произведения БВП. Така  паралелнно с увеличаване (намаляване) на реалната брутна продукция нараства (спада) и предприемаческата печалба, но с различен темп. Всяко свиване на производство влияе рестриктиращо върху приходите и печалбата на предприемачите, влошава условията и ограничава възможности за допълнително, ново инвестиране. Спадът и подемът в икономическата активност не засягат еднакво всички стопански сфери и отрасли, където и реализираните в тях норми на ввъзвращаемост и печалби са различни.

Изчислена по цени на текущата година, печалбата показва еднопосочна динамика и непрекъснато нараства както в абсолютно, така и в относително изражение. Обяснението е в неотстраненото влияние на инфлационното повишаване на цените през периода, но една част от прираста се дължи и на почти последователния спад в броя на заетите лица. Регистрираното увеличаване на печалбата при фактически отрицателен темп на икономически растеж е косвен признак за проявлението на някои предвидими несъответствия. Сред тях са задълбочаващият се разрив между елементите на общите разходи на фирмите и снижаването на дела на разходите за трудови ресурси, които поставят под съмнение обективността на подобна представа за размера на печалбата.

Печалбата е решаваща предпоставка за инвестиционна дейност и икономически растеж, но процесът - капиталообразуване се разглежда и в зависиммост от кредитните условия. Така се обособява третият важен компонент - лихвения процент.

Средното равнище на основен лихвен процент през 1996 г. например е 127%, през 1997 г. е 64,53%, през 1998 г. е 5,29%.1 Той показва значителни колебания, ориентирани към общо спадане в края на периода като цяло, при това не само по години, но и по отделни месеци в рамките на една и съща година. Честите промени в основния лихвен процент, предприемани от БНБ, са отражение и признак за нестабилното състояние на икономиката на страната, имат за цел преодоляване на високата и неравномерна инфлация, от която са индуцирани. Скокообразното покачване на цените предпоставя големите амплитуди в равнището на лихвения процент. През 1996 г. от най-ниско равнище 34% в началото на годината той достига 300% през месец септември при обща годишна тенденция към повишаване.

През 1997 г. пък лихвеният процент се понижава, като от 198% за м. януари и 216% за м. март спада до 4,87% през м. октомври под влияние на първите стъпки към финансова стабилизация след въвеждане на паричния съвет в България. След овладяването на инфлационния процес през 1998 г. измененията в лихвения процент стават по-равномерни и плавни, разликата между най-високото и най-ниското му равнище през годината се свежда до едва 0,99 пункта (т.е. под 1 %). От съпоставката се налага изводът, че пазарният лихвен процент у нас през изследвания период е далече над естественото си равнище. Само през 1998 г. основният лихвен процент в България се приближава до естествения лихвен процент, макар да възлиза средно на 5,3% и следователно да го превишава над два пъти.

Така изискването за равенство между пазарния и естествения лихвен процент, не е удовлетворено. То означава неравновесие на паричния пазар, което от своя страна е показателно и за дълбокото нарушаване на икономическото равновесие в страната през изследвания период. В същото време обаче ясно се очертава от позициите на паричния пазар и лихвения процент тенденцията към постепенно преодоляване на диспропорциите.

Неравномерните промени в нормата на инфлацията и лихвения процент през периода като цяло са индикатори на кризисните процеси в българската икономика. Но тяхното влияние върху растежа трябва да се допълни с ролята на валутния курс на лева.

 

Таблица 6.

Валутен курс на лева и норма на инфлация в България за периода 1990-1998 г.

Период

Средногодишен
валутен курс
(лв. за 1 щ. д.)

Темп на повищаване
на валутния курс
(проценти)

Индекс на потреби-
телските цени
 1990 г.  = 100


(проценти)

1990 г.

2,709

             + 49,1

100,0

1991 г.

16,678

 + 515,65

438,5

1992 г.

23,339

+ 39,94

786,6

1993 г.

27,648

+ 18,46

1 227,5

1994 г.

54,247

+  96,21

2 296,3

1995 г.

67,168

+  23,82

3722,0

1996 г,

175,821

  + 161,76

8300,2

1997 г.

      1 676,500

  + 853,53

          98 132,3

1998 г.

      1 760,390

             +     5

        120 007,5

Източници: Статистически справочник 1995 г., с. 80; Статистически справочник 1999 г., с. 80.

 

Комбинираното въздействие на инфлацията и валутния курс върху вътрешното търсене и темпа на растежа може да се разкрие с помощта на данните от таблицата. То е противоречиво, а в някои години от периода и противоположно.

Във взаимообвързания анализ като начало на самостоятелен подпериод трябва да се отдели 1998 г. В предшестващите я години
средногодишният индекс на потребителските цени е обобщено огромен и достига 120 007,5 в края на периода при база 1990 г., валутният курс на лева и лихвеният процент се променят често и хаотично. За разлика от тях през 1998 г. е отчетена едва 1% годишна инфлация, покачването на цените е овладяно, валутният курс на
лева вече е фиксиран спрямо германската марка, а спрямо щатския долар се колебае със слаб темп от 5 на сто.

 През първите години от периода инфлацията обуславя драстичен спад в реалните доходи на населението. Скокообразно изменящото се, изключително нестабилно равнище на цените, влияе донякъде стимулиращо върху пазара и предпоставя реализирането на положителния прираст на БВП през 1994 г. и 1995 г. Поощрени от временно нарасналото търсене, по-съществено увеличаване отбелязват промишленото производство и инвестиционните вложения. В същото време промените във валутния курс на лева оказват обратен ефект върху поведението на икономическите субекти. Неговото повишаване индуцира допълнителна инфлация. В резултат от относителното левово поскъпване на внасяните суровини, материали и готови продукти, ограничаващия ефект върху износа, съкращаването на депозитите на населението в търговските банки и масовите покупки за чужда валута последва свиване в потребителското и инвестиционно търсене.

 

Таблица 7.

БВП в доларово изражение и темпове на изменение на БВП
през периода 1990 - 1998 г.

Период

БВП
(млн. щ. д.)

Темп на БВП
в щ.долари %

Темп на БВП в лв.
(проценти)

1990 г.

     16 755

           -

            -

1991 г.

       8 137

- 51,4

- 8,4

1992 г.

       8 605

+ 5,8

- 7,3

1993 з.

     10 812

+ 25,7

- 1,5

1994 г.

      9 688

- 10,4

+ 1,8

1995 г.

    13 106

+ 35,3

+ 2,9

1996 г.

      9 946

- 24,1

- 10,1

1997 г.

    10 202

+  2,6

- 7,0

1998 г.

    12 214

+ 19,7

+ 3,5

1990 - 1998 г.

    12 433

+  0,4

- 3,3

 

Вместо очаквания по-нататъшен ръст на производството то се свива значително през 1996 г. и 1997 г. В стагниращата икономика равнището на валутния курс нараства неудържимо с темп от над 850 на сто спрямо предходната година, а неравномерното повишаване на цените достига хиперинфлационни измерения. Натрупаните до тази година дълбоки негативни тенденции се преодоляват с институционални средства. В основата на започналото през 1997 г., но реално проявило се през следващата година стабилизиране е подписаното споразумение с МВФ за провеждане на парична политика с фиксиран валутен курс и интервенция на централната банка на паричния пазар единствено чрез минималните задължителни резерви. Наред с паричната политика растежът през 1998 г. е благоприятстван от преструктурирането на вътрешния държавен дълг, либерализирането на условията за търговия, ускоряването на приватизацията, разширяването на частния сектор.

 Изменението на инфлацията и особено на валутния курс се отразява върху динамиката на БВП в левово и доларово изражение. БВП в долари изостава от съответното предходно равнище през 1991 г., 1994 г. и 1996 г. Най-дълбокият му спад е отбелязан през 1991 г. възлиза на повече от 50 на сто, което съответства и на първото, непознато дотогава повишаване на валутния курс с над 515 на сто, сравнение с 1990 г. През останалите години от периода за обема на БВП в долари е характерен съществен ръст, изразен най-ярко през 1995 г. и установяващ се на 35,3 на сто. От съпоставката между двата начина и разновидности на темпа се оказва, че те са едновременно положителни през 1995 г. и 1998 г., а паралелно отрицателни също в две години - през 1991 г. и 1996 г. Близките темпове на изменение на БВП в лева и на валутния курс, постигнати през 1998 г. са показателни за реалното увеличаване на производството и постепенното стабилизиране на пазарните процеси. Те пораждат очакване за отчитане на последващо стопанско оживление и умерен темп на икономически растеж през 1999 г. и след нея.

Постигането на относителна стабилност в темпа на инфлацията, на по-плавни колебания в равнището на лихвения процент и валутния курс съдейства за подем в икономиката. Но в пазарни условия то има вторичен характер, резултатира от предходното и текущото състояние на икономиката. Изоставането на българското производство през периода с 31,1  на сто от равнището му през 1989 г. не може да се преодолее бързо, наведнъж и предполага трайно разрастване и преструктуриране на инвестициите и износа, повишаване на рентабилността и ефективността от използване на труда и капитала.

Темпът на образуване на капитал спада чувствително при отрицателен икономически растеж с изключение на 1992 г., когато той отбелязва увеличение от 13,7 на сто независамо от срива в производството. Провокираното от новата пазарна среда желание за самостоятелна производствена и търговска дейност, регистрирането на голям брой частни фирми и оборудването им с необходимите машини и съоръжения са една от предпоставките за възходящата динамика на капиталообразуването през тази година. По - голямата отговорност и заинтересованост на частните предприемачи от производствените резултати, по-широките възможности на инсталираната техника, нейното по-добро използване, обуславят и ускореното капиталоотдаване през 1992 г. и следващата година. Намаляващото капиталово образуване през 1993 г., 1996 г. и 1997 г. показват силна чувствителност на инвестиционния процес у нас към общите условия за реализация на продукцията на вътрешния пазар, които се влошават бързо при спадане на БВП. Тя се дължи до голяма степен на високия относителен дял от над 75% на малките еднолични частни фирми в общия брой на активните стопански субекти. Тези фирми не издържат дълго на утежнените пазарни условия, доколкото маневреността им е ограничена от блокираните в готова, непродадена продукция и запаси от суровини, оборотни средства. Само към края на 1997 г. например над 3 хиляди фирми са закрити, ликвидирани или фалирали, в още около 19 хиляди фирми дейността е временно прекратена1. По тези причини и предвид постепенно затихващия процес на регистриране на нови фирми не е оправдано очакване за нарастване на капитала у нас в кризисни години.

 Постепенното преодоляване на спада и реализирането на траен положителен прираст в БВП изискват едновременно увеличаване на влиянието и на двата фактора, макар и в различна степен. Растежът се предпоставя както от размера на капитала и капиталоотдаването, така и от производствените възможности, типа и характера на техническото оборудване. Разнородните параметри и коефициенти за ефективно приложение на капитала трябва да надвишават стойностите на показателите, свързани с труда. Растежът се ускорява, когато те са по-високи, разгледани абсолютно и като относителен прираст. През 1997 г. например растежът остава отрицателен поради значителния темп на свиване на инвестиционните вложения, чието значение на източник за растежа е определено по-голямо от повишилото се капиталоотдаване. За 1998 г. е отчетено успоредно повишаване на инвестициите и производителността на труда, но решаващо отново е капиталообразуването. Положителният прираст на брутния продукт на страната през тази година е постигнат в условия на понижаване на капиталоотдаването и броя на заетите лица в икономиката. Доколкото относителните показатели за капиталоотдаването и производителността на труда отразяват степента на използване на наличните производствени ресурси, темпът на растежа се предопределя главно от темповете на изменение на ресурсите.

По отношение на капитала се извеждат две условия за пропорционален икономически растеж. Те изискват коефициентът на капиталоотдаване да остава постоянен, а прирастът на основния капитал да е пропорционален на прираста в потреблението на населението.

 

Изводи

Приведените характеристики и обобщени оценки на растежа, позволяват да се отграничат следните специфични особености на развитието на процеса в България:

Първо. Темповете на растежа за изследвания осемгодишен период са променливи, растежът е нестабилен. Динамиката на процеса не е непрекъснато възходяща, нито непрекъснато низходяща, в нея не могат да се обособят подпериоди с идентичен прираст на брутната продукция. Честата смяна на по-високи с по-ниски, на положителни с отрицателни темпове на изменение на БВП е показателна за конюнктурна нестабилност, циклични признаци на икономическия растеж у нас.

Второ. Взаимовръзката между темпа на растежа и нормата на заетост е нарушена и не се проявява по стандартния, общоустановен начин. В българските условия произведеният по-висок обем брутна продукция не се постига при увеличаване на заетостта и съответно намаляване на безработицата. Закономерна взаимозависимост съществува донякъде между темпа на нарастване на БВП и производителността на труда.

Трето. В отраслово-секторен разрез анализът показва, че източник на спада, както и на прираста в брутната продукция е предимно селското стопанство. Интензивността на коренните промени в аграрното производство и собствеността върху земята, динамиката на производителността на труда на заетите в отрасъла са решаващи предпоставки за непрекъснатата смяна в темповете на растежа, за неговия цикличен характер. По-високият относителен дял и ефективност на труда в сектор индустрия открояват промишлеността като перспективен източник за увеличаване на съвкупните икономически резултати.

Четвърто. Диспропорциите в развитието намират пряк израз в неравномерно протичане на инфлационния процес. Успоредно с повишаването на цените, на чувствителни и чести колебания са подложени лихвеният процент и валутният курс. Цикличността и неустойчивостта са присъщи на обособения стоков и на паричния пазар в страната през изследвания период.

Пето. За растежа в България от началото на 90-те години до момента брутообразуването на основен капитал има по-голямо
значение в сравнение с ефективността от използване на капитала. Промените в реалния обем на инвестициите предопределят посоката на икономическото развитие. Неприемливо ниската степен на натоварване на наличното капиталовооборудване, възлизаща средно през периода едва на около 55-60%, също е един от източниците на незадоволителния прираст на БВП. Заедно с това то съдържа възможности за значително ускоряване на растежа в перспектива. Без да е необходимо допълнително оскъпяване на растежа, конюнктурните колебания могат са бъдат изгладени, признаците на цикличност да бъдат преодолени, темповете на растежа да се повишат и стабилизират.

Шесто. Съществено значение за положителния растеж в България има повишаването на производителността на труда. Нейното влияние преобладава над ролята на броя на заетите трудови ресурси и тяхното изменение. В съответствие с тази оценка би следвало центърът на внимание в стабилизационната програма и политика на правителството да се измести от проблема за безработицата към стимулирането и по-ефективното приложение на труда на заетите лица.

Седмо. Съпоставката между двата основни производствени фактора и динамиката на характеризиращите ги абсолютни и относителни показатели потвърждават извода за определяща роля на труда пред капитала. Растежът в България към настоящия момент е предимно от трудоинтензивен тип. Текущите параметри на растежа и обективно зададените тенденции в изменението на трудоспособното население на страната обаче не дават основания за оптимистичен очаквания относно ускоряването на растежа в близко бъдеще.

Осмо. Прилагането на първите несъвършени модели на растежа към неравномерната динамика на БВП в България показва, че те са подходящи средства за изходен анализ на конюнктурна нестабилност и цикличност в икономиката. Акцентиращи върху пропорционални съотношения, тези модели позволяват да се разкрият основните източници на неустойчивост.

От обобщаването на всички изведени особености може да се заключи, че процесът на растежа у нас вероятно ще продължава и занапред да бъде неравновесен. Но неравновесието не се свързва задължително със спад в БВП, то може да съществува и в условия на възходящо икономическо развитие. Въвеждането на повече преференции, данъчни облекчения върху разходите за инвестиции и вложенията в съвременно оборудване, засилването на стимулите към труд могат да съдействат за повищаване темпа на растежа. Разноликата съвкупност от проблеми, пред които е изправена българската икономика, не може се разреши бързо, безпрепятствено и едновременно. Ето защо е необходимо приоритетно отношение към условията на труда, от чиито резултати се предпоставят темповете на растежа у нас засега. Основателно е усилията да се насочат не към постигане на балансиран пропорционален растеж, а към съкращаване на големите амплитуди в темповете по години, към по-равномерен прираст на брутния продукт.

 

 

4. Рецесия и циклични свойства на растежа в България

 

Анализът на процеса на растежа в България през периода 1991 -1998 г. в неговите основни характеристики се открояват неустойчивостта и нестабилността. Изводите се базират по обективни причини на сравнително кратък хронологичен ред, в който обаче настъпват чести обрати, абсолютното и относителното изменение на БВП е вълнообразно. Признаци на неравномерност се установяват както в темповете на изменение на продукта спрямо равнището му от всяка предходна година, така и сравнено с началната година на периода. През всички години от избрания времеви интервал агрегираният показател на производството у нас остава под изходното равнище в реално изражение по съпоставими цени. Колебания, нееднократни и неподредени отклонения, се откриват и в по-голяма част от допълнително изследваните обемни и относителни показатели. Своеобразните проявления дават достатъчно основания трайната оценка да се прехвърли от полето на растежа и неговите принципни закономерности към особеностите и етапите на специфичен конюнктурен цикъл в България.

Сложността и всеобхватността на извършваните реформи в страната, коренното преустройство при прехода от директивно планово към пазарно стопанство, което все още не е довършено докрай, предпоставят квалифицирането на периода в неговата цялост като една рецесионна фаза. Съотнесени към предшестващото възходящо развитие, 90-те години бележат криза в българската икономика, чието най-дълбоко пропадане възлиза с натрупване на 33,4% в сравнение с 1989 г. и се достига през 1997 г. При това, както показва регресионният емпиричен анализ, докато стартовата граница на времевите контури на фазата е фиксирана на 1990 г., финалната остава засега открита. От позициите на адаптивното дългосрочно изглаждане и при преобладаващия и изразителен спад в реалния БВП през периода незначителното оживление в икономиката през 1998 г. няма да се отрази върху низходящата линия на тренда. Инфлексията е демотивирана от упорито негативните изменения в някои важни показатели на растежа, свързани с развитието на реалния сектор, от частичното разпространение и високата степен на несигурност в признаците на подема. По-трайното преодоляване на депресивните тенденции и постепенното ускоряване в прираста на БВП могат да пречупят в близко бъдеще линията на тренда и да я ориентират в посока нагоре. Но въпреки това вероятно тя задълго ще остане по-ниско разположена от първоначалната, защото дори при умерено увеличаване на БВП с обосновано прогнозираните тук 3% годишно наслоеното изоставане ще може да се балансира едва към 2008 - 2010 година.

Икономическата криза не е отразен резултат на случайни сътресения или ограничено, кратковременно влошено действие на факторите на растежа в България. В конкретните вътрешни и външни условия и движещи сили на прехода тя се оказва неизбежна, обективно обусловена, по-трайна и трудно преодолима конюнктурна фаза. Политическите промени вътре в страната и извън нея, в други страни от Централна и Източна Европа провокират и промени в дълбоката основа на механизма на функциониране на икономиката. Трансформациите в държавно организираното производство налагат замяна на абсолютния монопол с конкурентен пазар, на пасивното с активно действие на пазарните сили. Радикалното видоизменение в процесите на предлагане и търсене, вследствие от което новата конкурентна среда се формира не плавно и постепенно, а скокообразно и взривно, изостря проявлението на депресивните симптоми на развитието. Деформираните динамични зависимости и противоречията между намерения, възможности и действителност повишават цената на прехода у нас. С определена тежест върху нея се отразяват и решителните икономически и политически промени в другите източноевропейски страни, разрушеният интеграционен механизъм, действащ доскоро в общността на тези страни. Те преобръщат дотогава гарантирания, безпроблемен достъп до източници на недостигащи на страната суровини и междинни продукти, както и осигурения пазар за външна реализация на произведените стоки. Оттук възникват допълнителни смущения в стопанското развитие, засягащи в различна степен отделни видове производства или цели отрасли. С ориентирането към световните пазари нараства зависимостта на националната икономика от регионални и международни колебания, валутно-финансови и икономически сътресения. В създалата се ситуация на екзогенно и ендогенно действащи задържащи сили успехът на реформите и ефектът от тях се забавят, кризисните импулси се задълбочават и придобиват по-широк обхват и разпространение.

Изследваните вече формализирани зависимости спомагат за разкриване на вътрешните диспропорции, носещите елементи в структурата на нестабилността и нейните конкретни измерения.

 

Таблица 8.

Динамика на избрани основни показатели през периода 1991 - 1998 г. в България

(проценти)

Период

Темп
на БВП

Темп на капитало  образуването

 

Темп на БДС в промиш

леността

Темп на реалната заплата

Норма на без работица

1991

- 8,4

- 19,9

- 2,8

+ 13,2

11,1

1992

- 7,3

+ 13,7

- 11,3

+ 12,8

15,3

1993

- 1,5

- 17,5

- 6,6

+ 1,2

16,4

1994

+ 1,8

+  1,1

+ 6,9

      - 18,0

12,8

1995

+ 2,9

+  8,8

- 8,0

- 5,5

11,1

1996

 - 10,1

- 21,2

- 5,5

- 21,8

12,5

1997

- 7

- 23,9

- 11,1

- 18,3

13,7

1998

+ 3,5

      + 16,4

+ 4,8

+ 19,8

12,2

 

 Обобщените в таблицата темпове на изменение и представената норма на безработица изразяват най-важните области на проявление и мащабите на сътресенията, дълбочината на кризата у нас. Допълнени с неравномерната, но непрекъснато възходяща динамика на инфлацията и валутния курс, те образуват представителна съвкупност от показатели, подходяща за цикличен анализ.

Отчетените данни показват, че в темпове на изменение брутният продукт на страната нараства само през три и намалява през пет години от изследвания период. В комплексно изражение е постигнато увеличение на БВП едва от 8,2 пункта, докато спадът го превишава значително и възлиза на 34,3 пункта. Крайните резултати от производството са отрицателни и са явен белег на икономическата криза. Заетостта и капиталообразуването, които са две от основните сфери на цикличността, реагират по идентичен начин на кризисното състояние на икономиката, като динамиката им почти напълно съответства на изменението на БВП. В годините с положителен растеж основният капитал също нараства, докато равнището на безработица се понижава. При отрицателен растеж динамиката им е съответно обратна, с изключение на повишеното капиталово образуване, отбелязано през 1992 г. Средната норма на безработица е нежелано висока, приближаваща се към критично ниво, и възлиза на повече от 13%. Тя поражда предпоставки за социално напрежение и обуславя спад в потребителското търсене на пазара. При повишаващото се равнище на цените през всички години от периода, темпът на изменение на реалната работна заплата е неравномерен, но в него преобладава понижаването. Сумарното изражение на капиталообразуването е с отрицателен знак, доколкото общото му нарастване с 40 на сто изостава от понижаването с 82 на сто през периода. Осъществените вложения в основен капитал не формират необходимата изходна база за растеж, а предполагат свиване на действащите производствени мощности и на обема на продукцията. Тази тенденция се доказва от фактическите данни за БДС, създадена в промишлеността. Общият й спад за периода от около 45 на сто в сравнение с увеличението от приблизително 12 на сто поставя отрасъла сред най-силно засегнатите от кризата, възпрепястващи растежа стопански сфери. Обобщено негативните количествени параметри и низходящата динамика на избраните основни икономически показатели очертават типични признаци на криза, които се проявяват по специфичен начин в условията на развитие на българското стопанство.

Неустойчивата динамика на производството може да се разгледа не само от позициите на обобщените резултати и тенденции, а и на субординирането на отчетените годишни темпове на изменение на показателите. Макар подобен подход на цикличен анализ да е в много висока степен условен, той позволява да се откроят нетрайно постигнатите успехи, да се разграничат и съпоставят прирастите и спадовете на БВП, да се изведат кратковременно повтарящи се зависимости.

В годишните данни за основните макроикономически показатели през периода 1991 - 1998 г. се съдържа ясно изразена възможност за отделяне на по-кратки периоди с еднопосочна динамика на БВП и на по-голяма част от производните показатели на растежа. Обособяват се общо три завършени подпериода, в границите на които изменението на БВП проявява относителна устойчивост при интервал от порядъка на 2 - 3 години. Така през първите три години от изследвания период (от 1991 г. до 1993 г.) растежът у нас е отрицателен. Те са последвани от две години (1994 г. и 1995 г.) на положителен растеж, а през 1996 г. и 1997 г. динамиката на БВП отново е низходяща. При предположение, че краткотрайно изразената ритмичност на процеса се запази, реализираният положителен прирасгг на брутната продукция през 1998 г. следва да се повтори и през 1999 г.

На всеки две години напоследък се осъществява коренна промяна в посоката на растежа у нас, който се превръща от отрицателен в положителен или обратно. Нетрайността на нарастването на реалния БВП обуславя относително малката продължителност на един конюнктурен цикъл. Върху нея се отразяват различната интензивност на развитието на държавния и частния сектор, непрекъснатата смяна на вариантите, инструментите и приоритетит на правителствената политика, преустройствата в структурат на икономиката, измененията в стойността на експорта и импорта. Доколкото през последната отчетена година и след нея се проявяват редица признаци на стабилизиране на пазара, то е вероятно доскоро вълнообразното изменение на брутния продукт да бъде смекчено или преодоляно. Разрешаването на проблемите и осигуряването на условия за благоприятно въздействие на посочените фактори върху БВП ще доведат до общо удължаване на периодите на растеж в българската икономика, а оттук и на цикъла като цяло.

Координирането на изводите от обобщения и по-краткосрочния (годишен) анализ дават основание да се заключи, че през периода 1991 - 1998 г. растежът в България се проявява като нетраен, относително устойчив процес, а развитието е конюнктурно нестабилно, цинично.

За очертаване и мотивиране на перспективите на растежа в България важно значение има съпоставянето на величините на темпа на растежа, които не характеризират процеса като пропорционален. Допълнителният интерес е провокиран от специфичното подреждане на темповете през изтеклия период. В традиционните представи често се въвежда изискване за равномерност, според което при растеж темпът на увеличаване на БВП следва да се повишава от година на година, а при спад - съответно да се понижава. Изменението на индексите на физическия обем на БВП в България показва, че през 1994 г. и 1995 г. растежът се ускорява, като темпът нараства от 1,8 на 2,9 на сто. Ако правилото на тази ритмичност не се наруши, за 1999 г. може да се очаква повече от 3,5-процентен ръст на производството. В периодите на отчетено спадане на БВП се забелязва обратното движение - вместо да се задълбочава, снижаването на продукта определено се ограничава (стопява). Така от 8,4% за 1991 г. отрицателният темп на растежа се установява впоследствие на 7,3% и възлиза едва на 1,5% през 1993 г. Най-значителното за целия период съкращаване на брутната продукция с 10,1 на сто през 1996 г. е последвано от отрицателен темп от 7 на сто през 1997 г. Прави впечатление обаче, че в по-ранния подпериод спадът е по-леко изразен, отколкото в по-късния. Това сравнение между низходящите темпове поставя под известно съмнение отъждествяването на рецесията в българската икономика с нетрайно, временно, частично отклонение от траекторията на растежа. Но настъпващите непрекъснати промени в условията и факторите на растежа, подходящото въздействие върху пазара могат да доведат до преодоляване на нарушенията в механизма на функциониране на икономиката.

 

 

 

 

 

 

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Проблемите на икономическия растеж и конюнктурния цикъл се разработват традиционно като взаимносвързани, но самостоятелни области на икономическата теория. В периода след 30-те години на XX век научният интерес непрекъснато променя центъра на тежестта си, като се ориентира от цикличността към растежа и обратно. Теоретичните спорове не заглъхват, но са относително умерени при по-трайно проявление на растежа и при преобладаваща неустойчивост в реалното стопанско развитие, когато "надмощие" взема съответното научно направление.

През последното десетилетие проблемите и проявленията на растежа се видоизменят и предпоставят зараждане на обновен интеграционен етап в развитието на теорията. Дълбоките му корени се откриват още в първите по-значими теорични модели за растежа, допускащи в една или друга степен временно, нетрайно нарушаване на основното изискване за равновесие, за равномерна динимика на БВП. В по-късно създадените модели на растежа възможностите за съвместен анализ са по-широки предвид изведените тях различни видове норми на растежа и дългосрочна траектория на процеса. Естествените граници, необходимите текущи и перспективни темпове на растежа от гледна точка на бъдещето на човечеството поставят праг пред условието за постоянно нарастващо увеличаване на производството. По-изразената чувствителност на растежа към действието на екзогенни и субективни фактори и обективната ресурсна ограниченост задълбочават неутойчивия характер на процеса на растежа в действителността. Започва да се оформя идеята за рационалните темпове на растежа, в която временните спадове се приемат за полезни и опосредстващи последващо по-ускорено развитие на икономиката.

Модифицираната структура на процеса и теорията за растежа се отразява върху емпиричните факторни и сравнителни анализи.

От едностранна оценка на процеса чрез количествени измерители те се насочват все повече към допълнителните скрити признаци на качествени подобрения, каквито се извършват и в рамките на спада на БВП в съвременността. Обобщенията, присъщи като правило на дългосрочните емпирични анализи, затрудняват разкриването на главните източници на растежа и причините за спада. Така дългосрочните се съчетават със средносрочни, краткосрочни и дори годишни изследвания, а заключенията за вида на растежа се подчиняват в зависимост от фактическата динамика както на принципите на растежа, така и на свойствата на цикъла.

Проблемите на растежа, зависимостта на процеса от основни и специфични условия и фактори, вариантите на величините и съотношенията между постигнатите темпове на растежа са неизброими. В този смисъл настоящото изследване не си поставя за задача да обхване всички страни и аспекти на многообразието в развитието на теорията и фактическите проявления на растежа. Строго научната му насоченост е съобразена с целта да се прехвърли мост между икономическия растеж и конюнктурния цикъл, за което е необходимо да се "уловят" и отразят общите тенденции. Емпиричният анализ е провокиран от особеното, колебливо развитие на българската икономика през последните години и подчинен на разкриване на кризисно чувствителните фактори и сфери на производството, върху които следва да се осъществява систематично и целенасочено въздействие, за да се постигне стабилизиране на растежа.

 

 

 

ЛИТЕРАТУРА

 

1.   Пиримова, Вера, “Растеж, цикличност, конюнктура”, Университетско издателство, София, 2001 г.

2.   Адамов, Лилова, “Техники за финансиране на фирмата”, Свищов, 1992 г.

3.    Адамов, Лилова, Захариев, “Инструменти за финансово управление на фирмата”, Свищов, 1994 г.

4.    Браун, К., Джаксон П., Икономика на публичния сектор, PSSA, София, 1998

5.   Генешки, М., Георгиев, Л., “Регионална икономика”, издателство “Стопанство”, София, 1996 год.

6.   Лилова Р. И др. Бюджет и бюджетна политика, Абагар, В. Търново, 1997

7.   Статистически справочник, НСИ 2001г.



1 Статистически справочник 1999 г., с. 211

1 Статистически справочник 1995 г., с. 62-63, 71 и 80; Статистически справочник 1997 г., с. 38-39, 51 и 60; Статистически справочник 1999 г., с. 46-47, 64 и 80.

1 Статистически справочник 1998 г., с. 73; Статистически справочник 1999 г., с. 99.

1 Статистически справочник 1998 г., с. 181-182.


Търси за: фактори икономически растеж | ендогенни екзогенни фактори | ефективност труда | структура икономиката | динамика капитала | регионална икономика | бюджетна политика

Helpos.com >> Архив >> Икономика - общо >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

.

Copyright © 2002 - 2014 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker