|
|
|
Курсова работа
На тема:
Управление на човешките ресурси
2004г.
Съдържание:
Откъси:
.........................
При теоретичното разработване на темата съществуват определени различия в използваната терминология от различните академични колективи.
Според Д. Шопов и М. Атанасова управлението но човешките ресурси, в зависимост от периода, за който се вземат решения, може да се разглежда като управление в краткосрочен, в средносрочен и в дългосрочен план.
Управлението на човешките ресурси в краткосрочен и средносрочен план се възприема като оперативно управление, а управлението на човешките ресурси в дългосрочен план, като стратегическо управление.
За разграничаване на стратегическото от оперативното управление се използва и друг критерий - равнището, но което се вземат решения за управление на заетите в трудовия процес.
Стратегическото управление на човешките ресурси те разбират като „дейност на високо стоящите ръководители на организацията по управление на лицата, заети в трудовия процес, насочена към разработването и реализирането на дългосрочната стратегията организацията в тази област, а така също и към разработването и осъществяването на функционалните стратегии, които са необходими за постигане на дългосрочните цели на организацията”.
Д. Шопов и М. Атанасова определят основните функции на стратегическото управление, които са:
Стратегията на организацията в областта на човешките ресурси се материализира в следните функционални стратегии:
.........................
В „Управление на човешките ресурси” Д. Шопов и М. Атанасова разглеждат управлението на човешките ресурси като система от елементи и връзки между тях, при чието функциониране се създават условия за ефективно реализиране на целите на организацията.
Според авторите под система на управление на човешките ресурси разбираме: „всички дейности, които трябва да се осъществяват в неговите рамки, връзки между тях, взаимодействието им със заобикалящата среда и начина на функциониране с оглед да се реализират целите на организацията.”
Като елементи в системата за управление на човешките ресурси те определят всички дейности, които трябва да се осъществяват в неговите рамки: анализ и проектиране на длъжностите, планиране на човешките ресурси, подбор, обучение и оценяване на персонала, заплащане на труда, осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, усъвършенстване на трудовите отношения.
За разлика от тях Н. Петрова и Й. Близнаков определят следните елементи в организацията на труда: разделението и кооперирането на труда, формите на организацията на труда, организирането и обслужването на работните места, методите на работа, режимите на труд и почивка, дисциплината на труд, нормирането на труда, квалификация на кадрите, духовното и материалното стимулиране.
......................
В „Управлението на човешките ресурси” Д. Шопов и М. Атанасова дефинират обучението на персонала като: „системен процес на обогатяване на знанията, уменията и нагласите на заетите с цел да се усъвършенства тяхното трудово представяне в длъжностите, структурното звено и организацията”.Според авторите основните етапи на обучението на персонала са - определяне на нуждите и целите на обучението на персонала в организацията; проектиране, организиране и реализиране на програми за обучение; оценяване на ефективността от обучение на персонала.
Целите на обучението конкретизират нуждите. Дейността по проектиране и организиране на програми за обучение включва следните основни компоненти: определяне на основните характеристики на обучаваните; структуриране на съдържанието на учебния материал; осигуряване и организиране на ресурси за обучението; подбор на подходящи обучаващи; подбор на подходящи методи на обучение.
Чрез оценяване на ефективността от обучението се осигурява информация която е полезна в две насоки. Тя е източник на обратна информация на силните и слаби страни на проведеното обучение; обособяват се разходите на организацията на фона на постигнатите ползи; самите обучавани трябва да оценяват процесите в които участват.
Дефиницията която дава А. Чаушев за системата на повишаване на квалификацията на персонала е сходна с тази на Д. Шопов и М. Атанасова. Според него целта на тази система е: да даде нови знания, умения и опитна съответните категории персонали да постави квалификационното му равнище в пълно съответствие с изискванията за изпълнение на програмата на фирмата; да развива знания и умения, необходими за бъдещата дейност на фирмата. Изграждането на системата на повишаване квалификацията е процес, който има организационен и учебно методологичен характер, осъществяването му се извършва на пет етапа:
Постигането на целите и програмите на обучението зависи в голяма степен от използваните форми на повишаване квалификацията на персонала. Това са: самостоятелна форма на обучение в извън работно време; повишаване на квалификацията в процеса на работа и следдипломно обучение.
.......................
Представянето на различните концепции за ролята и мястото на човешкият фактор в организацията налага преди всичко да определим смисъла, който обикновено се влага в понятието „организация” на фона на съществуващото многообразие във възгледите по този въпрос.
Най - употребяваните в теорията и практиката на управлението значения на понятието организация могат да се резюмират в две направления:1/организацията като функция или съвкупност от функции, насочени към обединяването на усилията на хората и ресурсите в системата, подреждане на процесите протичащи в нея, така че съвместните действия на членовете й да отговарят на целите и да гарантират тяхното постигане;2/организацията като система, изпълняваща определена функция и имаща свои задачи и цели, а следователно и свои определени средства и методи за осъществяването им. В най - общ смисъл системата е „съвкупност от взаимосвързани елементи, образуващи едно цяло”.
Първият модел на поведение на човека в организацията е моделът за човека като „пасивен инструмент”. Той е разработен от представителите на „класическото” направление в теорията за управление, чийто основоположник е Фр. Тейлър.
Тейлър е първият изследовател, който формулира основните положения на „научното направление” върху основата на материал, събран с помощта на разработения от самия него метод на хронометража.
..........................
Темата е изготвена 04.2004г.
Използвана литература (6 източника).
]]>
