 |
|
КУРСОВА РАБОТА
на тема:
МОТИВАЦИЯ
2007
Съдържание:
5.1. Теориите 'X' и 'Y' на МакГрегър
5.2. Мотивацията в японския управленски модел - "Теория Z" на У. Оучи
5.3. "Теория Y" на Р. Паскал и А. Атос
1. Същност на мотивацията
Проблемите на мотивацията на човешкото поведение в труда и трудовата дейност придобиват съществено значение за успешното функциониране на стопанските субекти в пазарните условия. Нараства вниманието към мотивационната проблематика, все по-голяма е необходимостта от нейното овладяване от мениджърите на всички йерархични равнища.
Произходът на думата “мотивация” е латински. Най-общо нейното значение се свързва с действията “движа”, “раздвижвам”.
Мотивацията е тази сила, която кара хората да действат, постъпват и да се отнасят към някого или нещо в различни ситуации и обстоятелства по начин, който те сами изберат. Хората са подложени както на вътрешни, така и на външни влияния. На тези влияния те не реагират пасивно. Ние приемаме информацията, преработваме я, вземаме решение какво да правим. Дори това да се прави рефлексивно, този рефлекс е напълно осмислен. Понякога това, което правим е предопределено от комплекс от причини.
Да бъдеш мотивиран означава или да искаш да отидеш някъде по собствено желание, или да бъдеш окуражен с всички налични средства, да тръгнеш целенасочено и да постигнеш крайния успех[1]. Нещата, които вършим са резултат от осъзнатата необходимост, която имаме от тях. Стремежът ни е насочен към постигане на определени резултати, имаме желания, цели, вътрешни позиции, ценности, които са причина за избора на поведение[2].
Мотивацията е съвкупност от психични процеси, свързани със силата и посоката на поведението, с предизвикването, насочването и поддържането на доброволни целенасочени действия.
..................................................................
4. Мотивационен процес
Елементите на мотивацията лежат в основата на мотивационния процес. Моделът, илюстриран на фиг. 1 представя мотивацията като многостепенен процес.
Мотивационният процес започва с появата у индивида на усещане за недостиг, липса, неудовлетвореност. Психолозите наричат това състояние “неудовлетворена потребност”. Неудовлетворената потребност поражда поява на напрежение. Напрежението стимулира появата на подбуда. Подбудата е вътрешно състояние, което е неосъзнато. Тя се проявява като стремеж, желание да се излезе от състоянието на неудовлетвореност. Когато подбудите се осъзнаят и осмислят, когато индивидът ги слее със своята собствена идентичност, възниква мотивът. Това е доминантно състояние, при което се подтискат други комплекси и връзки. Индивидът търси конкретно поведение, или стратегия за да задоволи потребността.
На следващия етап от процеса на мотивация, индивидът променя степента, в която избраното поведение е удовлетворило първоначалното потребност. Ако потребността е останала незадоволена, мотивационният цикъл се повтаря, като е възможно индивидът да избере друго мотивационно поведение. Ако този мотивационен цикъл е удовлетворил потребността, у индивида настъпва състояние на равновесие или удовлетвореност[3].
След като тази потребност бъде удовлетворена, вътрешното състояние на индивида се модифицира, той получава нов заряд, който е обратната връзка към потребностите, желанието и очакванията. Заражда се ново неравновесие, т. е. нови потребности се активизират, появяват се нови желания и очаквания и цикълът се подновява.
............................................................
През последните тридесет години мотивацията е една от най-разискваните теми в мениджмънта. Всички мотивационни теории за нуждите на мениджмънта могат да се обединят в две основни групи - съдържателни и процесуални. Прилагането на теориите за мотивация в практиката води до промени в начина по който се изпълняват задачите в организацията. Отчита се, че парите не са единственото средство за стимулиране на служителите. Необходимостта от прилагане на специални умения в работата води до вътрешно удовлетворение от нея.
Различните теории за мотивация съдействат за значително усъвършенстване на конкретните управленски подходи. Те водят до появата на различни идеи за обогатяване на труда и въвличане в организационните усилия. Върху тази основа се разработват системи за формална оценка на извършваната дейност, отчитаща в най-пълна степен усилията на сътрудниците и създаващи мотивация за високо ефективен труд.
Мотивирането за високи трудови резултати трябва да разчита не само на възнаграждението, а и на много други също важни фактори.
Мотивационната теория помага за разбирането на поведението на хората и за начините, по които може да му се влияе. Мотивационните фактори могат да бъдат вътрешни и външни, но относителната значимост на тези групи зависи от ситуацията, от индивидуалните особености на личността и очакванията й, които не винаги могат да се предскажат. Концепциите за мотивация не осигуряват готови отговори, но помагат за поставянето на точните въпроси.
Човешкият фактор се отличава със стохастично поведение в трудовия процес. Върху поведението на работника в трудовата дейност влияят изключително много фактори. Да се управлява поведението на хората е трудна и предизвикателна задача, изискваща умения и способности и целяща чрез мотивационния механизъм във фирмата да се осъществи пълноценна изява на качествата, способностите и потенциала на работниците.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Аврамов В., Управление на персонала на търговската фирма; "Тракия М", София
2. Илиев Й., Мотивация на персонала, София
3. Паунов, Организационно поведение, Варна
4. Савов В., Основи на управлението ; "Стопанство", София
5. Тошкова Св., Теории за управление и мястото на човека в организационната система, София
Темата е изготвена 2007 г.
Не съдържа таблици
Ключови думи:
мотивация, интерес, поведение, труд, елементи на мотивацията, методи за стимулиране – “Теориите 'X' и 'Y'” на МакГрегър, "Теория Z" на У. Оучи, “Теория Y” на Р. Паскал и А. Атос
]]>
