Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи


ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема

„Икономически растеж и безработица в периода на преход (1990 г. – 2002 г.)

 

2008 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

УВОД.. 4

ГЛАВА І

ТЕОРЕТИЧЕН МОДЕЛ.. 6

1. Дефиниране на изследваните понятия. 6

1.2. Инвестиции. 7

1.3. Работна заплата. 7

Елементи, които се включват при определяне на основната работна заплата: 7

1.4. Инфлация. 9

2. Изследвания на НСИ по отношение на икономическия растеж.. 10

2.1. Методи за оценка на брутния вътрешен продукт. 10

2.2. Методи за изследване за чуждестранните преки инвестиции. 16

2.3. Методи за изследване на работната заплата. 17

2.4. Методи за изследване на инфлацията. 18

ГЛАВА ІІ

УСЛОВИЯ И ФАКТОРИ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ   23

1. Брутен вътрешен продукт - основен измерител на икономическия растеж   23

2. Факторът работна заплата за определяне на икономическия растеж.. 29

3. Факторът инвестиции за определяне на икономическия растеж.. 29

4. Факторът инфлация за определяне на икономическия растеж.. 32

ГЛАВА ІІІ

СТРАТЕГИЯ НА АНАЛИЗА. ТЕНДЕНЦИИ НА РАЗВИТИЕ. 40

1. Статистическо изследване на множествена регресия. 40

2. Анализ на резултатите. 61

3. Краткосрочна прогноза за развитието на безработицата. 66

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. 67

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 68

УВОД

От дълго време в макроикономическата теория се разглежда въпроса за брутния вътрешен продукт и темповете на неговото нарастване.

Или казано по друг начин теорията за икономическия растеж се отнася до нарастването на потенциалния БВП в дълъг период от време. Анализът на икономическия растеж включва факторите, които водят към увеличаване на потенциалното съвкупно производство.

Модерните теории за растежа включват натрупването на капитала, но приемат промените в населението като резултат от неикономическите причини. Изходно начало е условието за капиталоемкост в производството, което означава нарастване на капитала на един зает. При отсъствие на технологични промени това условие означава пропорционално нарастване на производството на един зает поради намаляване възвращаемостта на капитала.

Основна привлекателна черта на темата е и нейната непосредствена приложимост в българската икономика. Обемът и темпът на нарастване на БВП показва различни тенденции, интересни за икономистите и даващи възможност за изготвяне на дългосрочни прогнози с цел вземане на пазарни решения за инвестиции. За изследвания период от 1990- 2001 се увеличава броят на смесените предприятия, повишава се ролята на чуждестранното участие в приватизацията на крупни и значими за българската икономика предприятия. Очевиден е и стремежът на българското правителство за привличане на крупни инвеститори в приватизационните процеси в страната в синхрон с изпълнението на споразуменията с МВФ и начертаната стабилизационна програма. Проблемите, които третира настоящата тема, се отличават с изключителна перспективност, което се доказва и от приоритетното внимание на законодателната власт и популярността и сред масмедиите.

Изборът на конкретната проблематика се мотивира с актуалността на темата, със стремежа на страната ни за присъединяване към евроатлантическите структури и изискванията, които Република България трябва да изпълни, за да се интегрира в общото Европейско пространство.

Анализът на избраната проблематика ще бъде осъществен със статистическия инструментариум, и по-конкретно чрез прилагането на регресионен анализ.

Целта, която се преследва с разработването на настоящата тема е измерването на икономическия растеж и изследване влиянието на факторите, под влиянието на които се изменя периода на преход които различните теоретични подходи към него, темпът на нарастване, БДС, отраслова структура, приватизационен процес в България, значение и ролята за икономиките в преход и частност в нашата страна. Изследванията и опитът на други страни могат да бъдат полезни в откриването на силните и слабите страни на тази специфична форма на финансиране, присъстваща отскоро в българската практика.

За да се постигне целта на дипломната работа се изследват и изпълняват следните задачи:

1. Изясняване начина на измерване на икономическия растеж /БВП/

2. Установяване и изследване на влиянието на факторите чуждестранни преки инвестиции, работна заплата и инфлация.


            ГЛАВА ПЪРВА

            ТЕОРЕТИЧЕН МОДЕЛ

            1. Дефиниране на изследваните понятия.

1.1. Брутен вътрешен продукт

Брутният вътрешен продукт (БВП) е измерител на пазарната стойност на крайния резултат от производствената дейност в икономиката за даден период. Изчислява се по три метода. Производственият метод показва създаването на добавена стойност при производството на стоки и услуги. Методът на доходите показва създаването на първични доходи на участниците в производствения процес. Методът на крайните разходи показва стойността на стоките и услугите използвани за индивидуални и колективни потребности на домакинствата и обществото, за инвестиции и запаси, за външна търговия. Пазарната стойност на БВП се получава директно по метода на крайните разходи, а по производствения метод и по метода на доходите се добавя показателят Корективи.

Тримесечните оценки на БВП представят състоянието и тенденциите в развитието на икономиката в краткосрочен аспект и са индикатор за определяне на икономическата политика на макроравнище. В общи линии те следват принципите, определенията и структурите на годишните сметки, но подлежат на определено модифициране, дължащо се на периода от време, който обхващат, специфичните източници на информация и нивото на агрегация на показателите. Целта им е представяне на изменението на основните макроикономически агрегати за текущата година в кратки срокове, основано на налична тримесечна информация.

Разширявайки концепцията за елементите на БВП, е необходимо да посочим следните понятия:

Брутната продукция (базисни цени) е стойността на произведените стоки и услуги в резултат на производствената дейност на единиците резиденти през тримесечния период. Тя може да бъде пазарна и непазарна.

Пазарна е продукцията, която е продадена или реализирана по някакъв друг начин на пазара или е предназначена за продажба или размяна в бъдещи периоди по цени, които оказват съществено влияние върху пазарното търсене и предлагане и покриват разходите за производството на стоките и услугите. Непазарна е продукцията, която не е предназначена за продажба или други пазарни отношения. Тя включва стоките и услугите, произведени и използвани за собствено крайно потребление или капиталообразуване или предоставени за индивидуално или колективно потребление безплатно или по икономически незначими цени. Тази продукция се оценява като сума от всички текущи разходи (разходи за материали, за външни услуги, за труд, социални осигуровки и т. н.), направени за производството й.

Междинното потребление включва стойността на всички стоки и услуги, трансформирани или изцяло изразходвани в процеса на производство през съответния период, с изключение на потреблението на дълготрайните активи, отчетено като потребление на основен капитал (амортизацията).

Крайните потребителски разходи на правителството за предоставени индивидуални услуги на домакинствата включват предоставените безплатни услуги в областта на здравеопазването, социалното осигуряване, образованието, спорта, културата и изкуството. Те се измерват с брутната продукция на тези дейности, намалени със заплатените такси (ако има такива), включени в междинното потребление на други сектори или в крайните потребителски разходи на домакинствата.

1.2. Инвестиции

Инвестиции (бруто образуване на основен капитал) са разходите за нето придобиване (придобиване минус предоставяне) на дълготрайни нефинансови активи - материални и нематериални, включително изменението на незавършеното строителство.[1]

Чуждестранна пряка инвестиция е всяко вложение, което включва дългосрочни отношения, отразяващи дълготрайния интерес на резидент на чуждестранна икономика (чуждестранен пряк инвеститор) в предприятие – резидент на българската икономика (инвестиционно предприятие). Пряката инвестиция включва както първоначалната трансакция между двата субекта, така и всички последващи транзакции между тях.

1.3. Работна заплата

Работната заплата е паричното трудово възнаграждение или заработка, определени в съответствие със споразумение между работодателя и синдикатите, с националното законодателство или с нормативен акт на правителството, което по силата на писмен или устен договор за наемане работодателят предоставя на работниците или служителите за труда, който е положен или за услугите, които са оказани.

Елементи, които се включват при определяне на основната работна заплата:

/    Системата за оценка на работните места, които представляват анализа и проектирането на труда, като се отчита настоящата и бъдещата потребност от работници, отчита се сложността на работа и се прави план за работа.

/    Разработване на схема за определяна на работните заплати за всички длъжности.

/    Оценка на това как съответния работник изпълнява задълженията си.

/    Механизъм за изменение на работните заплати в бъдеще под влияние на инфлацията и други вътрешни причини.

Брутната заплата това е възнаграждението, което лицето, наето по трудово или служебно правоотношение, получава за положения от него труд преди приспадането на задължителните и доброволните вноски за социално и здравно осигуряване и данъчните начисления за сметка на наетото лице.

Брутната работна заплата на наетите лица включва начислените средства за:

/    основна заплата за отработено време или извършена работа;

/    възнаграждение за основен и допълнителен платен годишен отпуск и други видове платени отпуски съгласно КТ и ЗДС (обучение и приемен изпит в учебно заведение, отпуск за изпълнение на граждански и обществени задължения, отпуск на синдикални дейци, служебни и творчески отпуски, платен отпуск за две и повече живи деца);

/    възнаграждение за извънреден труд;

/    допълнителни трудови възнаграждения за продължителна работа, нощен труд, работа при вредни или други специфични условия на труд, работа в празнични и почивни дни, за по-висока лична квалификация и др. съгласно КТ и ЗДС или договорени чрез колективен трудов договор;

/    допълнително материално стимулиране под формата на еднократни възнаграждения, месечни, тримесечни и годишни премии;

“Други разходи за труд” – направените разходи на работодателя за използваната от него работна сила извън разходите за работна заплата:

/    обезщетения съгласно КТ, КЗОО и ЗДС: обезщетения за вреди нанесени от трудова злополука или професионална болест по вина на работодателя; преместване на работника в друго населено място; обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение; обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие; при уволнение поради закриване на предприятието, съкращаване на щата, намаляване обема на работата или спиране на работата за повече от 15 работни дни; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяването на трудовото правоотношение; обезщетение при незаконно уволнение; парично обезщетение за първите три работни дни от отпуска за временна нетрудоспособност;

/    задължително и доброволно социално и здравно осигуряване, в т. ч. за: задължително пенсионно осигуряване; общо заболяване и майчинство; трудова злополука и професионална болест; допълнително задължително и допълнително доброволно пенсионно осигуряване; здравно осигуряване; безработица;

/    социални разходи в пари или натура, които се предоставят на персонала без посредничеството на осигурителен фонд и не са свързани директно с обема и качеството на извършваната работа като: поевтиняване на храната, поддръжка на почивни бази, еднократни помощи за лекарства, за раждане, при смърт на член от семейството, за транспорт, неуниформено облекло и други;

/    данък върху социалните разходи.

Работната заплата е икономическо, социално и социално психологическо явление, резултат от развитието на труда в цялото му многообразие и сложност. От икономическа гледна точка работната заплата е важен елемент от икономическите отношения между хората, които създават и разпределят материални и духовни блага.         

1.4. Инфлация

Инфлацията е показател за изменението на равнището на цените. За официален измерител на инфлацията в България е възприето да се използва изменението на потребителските цени. Инфлацията е равна на индекса на потребителските цени минус сто. Когато получената разлика е отрицателна се говори за дефлация. Освен на база индекс на потребителските цени за измерване на инфлацията като макроикономически феномен се използват и индексът на цени на производител и дефлаторът на брутния вътрешен продукт.

Индексът на потребителските цени е измерител на общото относително изменение на цените на стоките и услугите, използвани от домакинствата за лично (непроизводствено) потребление. Той се дефинира като индекс на "чистата ценова промяна". Общият индекс на потребителските цени обобщава индивидуалните ценови индекси на наблюдаваните стоки и услуги.

Индексът на потребителските цени намира приложение в три основни направления:[2]

/    макроикономически показател - като официален измерител на инфлацията в България;

/    дефлатор на стойността на показатели, които нямат свой собствен ценови измерител;

/    средство за индексиране на заплати, пенсии и други доходи от страна на правителството при необходимост.

Потребителската кошница за 2003 г. съдържа 514 стоки и услуги, разпределени в четири основни потребителски групи:

/    хранителни стоки - 150;

/    нехранителни стоки - 222;

/    услуги – 103;

/    хранене извън дома - 39.

Тези стоки и услуги са разпределени в 12 основни потребителски раздела:

/    Хранителни продукти и безалкохолни напитки;

/    Алкохолни напитки и тютюневи изделия;

/    Облекло и обувки;

/    Жилища,вода,електроенергия,газ и др.горива;

/    Жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности;

/    Здравеопазване;

/    Транспорт;

/    Съобщения;

/    Свободно време, развлечения и културен отдих;

/    Образование;

/    Ресторанти и хотели;

/    Разнообразни стоки и услуги.

            2. Изследвания на НСИ по отношение на икономическия растеж     

2.1. Методи за оценка на брутния вътрешен продукт

            Брутният вътрешен продукт представлява балансирана оценка на данните, направена по следните три метода:

/    Производствен метод

/    Метод на разходите за крайно използване (потребление)

/    Стойностен метод (метод на доходите)

Тези методи се базират на различни икономически агрегати, които, взети заедно, представляват обобщение на логическите взаимовръзки в системата на националните сметки. Основно изискване на системата е независимост на трите оценки, т. е. всеки компонент на БВП при различните подходи да бъде оценен самостоятелно и независимо. Имайки предвид използваните източници на информация, производственият и методът на крайното използване предоставят независими оценки на БВП. Оценката по стойностния метод е относително зависима дотолкова, доколкото се основава на същите източници на информация както при производствения метод за оценка на добавената стойност и позицията "опериращ излишък" се получава като резултативна, балансираща величина. За да се оцени реалното изменение на БВП във времето, компонентите на производствения метод и на метода на крайното използване се представят както в текущи, така и в съпоставими средногодишни цени на предходната година. Равнището на БВП за тримесечен период (където съществува статистическа разлика между компонентите на тези два метода) се определя от оценката по производствения метод, която се приема за официална по отношение на индекса на физическия обем.

Производствен метод

При изчисляване на БВП по производствения метод се прилага следната методологическа връзка:

Брутен вътрешен продукт                     брутна добавена стойност

(пазарни цени)                                        (базисни цени)                                     +       корективи

където:

Корективи = нето данъци (данъци минус         -     косвено измерени услуги на

     субсидии)  върху продуктите        финансовите посредници (FISIM)

От своя страна:

Брутна добавена стойност         брутна продукция по       междинно потребление

по отрасли (базисни цени)       отрасли (базисни цени)   –   по отрасли (цени на купувач)

Пазарната продукция се изчислява като сума от:

/    Нето постъпления от продажби (намалени с отчетната стойност на продадените стоки);

/    Разходи за придобиване на дълготрайни активи;

/    Изменение на запасите от готова продукция и незавършено производство.

В резултат на изменението на цените стойността на запасите от готова продукция и незавършено производство акумулира т. нар. холдингова печалба/загуба. За да бъде елиминирано нейното влияние, стойността на брутната продукция се коригира със съответната холдингова печалба/загуба.

Междинното потребление се оценява по покупни цени (цени на купувач) и представлява сума от:

/    Разходи за материали;

/    Разходи за външни услуги (намалени с платените суми по граждански договори и хонорари и разходите за застраховки);

/    Други разходи.

БВП по производствения метод се съставя в текущи и в съпоставими цени по икономически сектори (селско и горско стопанство; индустрия; услуги), отраслова принадлежност (съгласно Националната класификация на отраслите (НОК) до края на 2000 г. и Националната класификация на икономическите дейности (НКИД) от началото на 2001 г.) и форма на собственост на стопанските единици - обществена и частна. Общественият сектор включва държавните и общинските фирми, предприятия, учреждения и бюджетни институции и организации. Частният сектор е сформиран от частните нефинансови и финансови предприятия, домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата. В него е включена условната рента на жилищата, заемани от собствениците им.

Корективи

Нето данъците върху продуктите при възприетия начин на остойностяване на продукцията и добавената стойност са данъците, отнесени директно към произвеждания или продаван продукт (акцизи, мита, ДДС), минус съответните субсидии върху продуктите. Те се представят като коректив общо за икономиката в производствения и в стойностния метод за изчисляване на БВП.

Косвено измерените услуги на финансовите посредници (FISIM) са изчислени като разлика между получените и изплатените от тях лихви. FISIM не се разпределя по сектори (отрасли) потребители, а цялата продукция се третира като междинно потребление на номиналния сектор съответно с продукция, равна на нула, и отрицателна добавена стойност, равна по размер, но противоположна по знак на междинното потребление. По този начин добавената стойност на всички сектори (отрасли) се коригира (намалява) като цяло с тази стойност.

Метод на доходите (стойностен метод)

Стойностният метод се съставя паралелно с производствения метод за оценка на БВП и характеризира създаването на първичните доходи на участниците в производствения процес. БДС по базисни цени, създадена в резултат на това участие, представлява ресурс за компенсация на наетите лица и данъците върху производството и вноса с балансираща позиция "брутен опериращ излишък/брутен смесен доход". Схемата за изчисляване на БВП по стойностния метод е следната:

 

                                                                                                           +

            =

 

                                                                                                                +

 

 

Компонентите на стойностния метод се групират по икономически сектори, отрасли и форми на собственост. Оценяват се само в текущи цени по следния начин:

Компенсация на наетите лица, обхващаща два основни компонента:

/    Работна заплата

/    Социалноосигурителни вноски за сметка на работодателя

Работната заплата включва всички начисления на работодателя в стойност и натура и всички доплащания съгласно трудовото законодателство за извършената от наетите лица работа през съответния период преди да бъдат направени съответните плащания за данък общ доход.

Социалноосигурителните вноски за сметка на работодателя са плащания по програми за социално осигуряване с цел обезпечаване на средства за изплащане на пенсии, социални помощи и обезщетения. Тези плащания включват социалноосигурителните вноски (действителни и условно начислени), вноските, дължими от работодателя към фонд "Професионална квалификация и безработица" и здравноосигурителните вноски. Техният размер е определен като процент към брутната работна заплата.

Нето други данъци (данъци минус субсидии) върху производството и вноса са включени като компонент на добавената стойност по отрасли и форми на собственост и представляват свързани с производството като цяло некомпенсируеми плащания на работодателя към държавния бюджет, намалени със субсидиите върху производството, предоставени на стопанските единици.

Брутен опериращ излишък/брутен смесен доход

Брутният опериращ излишък/брутният смесен доход е балансираща статия в стойностния метод. Тя е измерител на резултата от производствената дейност на стопанските единици. При некорпорираните предприятия, собственост на домакиствата, тази балансираща статия се нарича смесен доход и съдържа както елемент печалба, така и възнаграждение за труд, положен от самия собственик или членове на неговото семейство. Позицията може да бъде представена в брутно или нетно изражение по отношение потреблението на основен капитал (амортизацията).

Метод на разходите за крайното използване

БВП по метода на разходите за крайно използване обхваща следните компоненти:

Индивидуалното потребление на домакинствата, измерено с:

Крайните потребителски разходи на домакинствата, обхващащи следните позиции:

/    Покупки на стоки от търговската мрежа на дребно, вкл. покупките между населението, покупките от заведенията за обществено хранене и столовете, както и заплатеното за текущ ремонт на стоките;

/    Покупки на услуги – електроенергия, водоснабдяване, топлоенергия; транспортни и съобщителни услуги, жилищни наеми, образователни услуги, платени здравни услуги, услуги, свързани със свободното време, културата и спорта; застрахователни и други услуги;

/    Стоки, произведени от домакинствата за собствено потребление, представени чрез некорпорираните дейности и натурално потребените стоки от населението;

/    Доход в натура;

/    Условно изчислената рента на жилищата, заемани от собствениците им.

Крайните потребителски разходи на НТООД се измерват с продукцията на този институционален сектор.

От 1996 г. данните за крайните потребителски разходи на домакинствата следват международно възприетата национална концепция по отношение на потребителските разходи на чуждите туристи в страната и българите в чужбина. Съгласно нея паричните разходи на чуждите туристи на територията на страната се отчитат в приходната страна на платежния баланс като износ на стоки и услуги, а паричните разходи на българските граждани в чужбина се отчитат в разходната страна на платежния баланс като внос на стоки и услуги. Прилагането на този методологически принцип не променя равнището на БВП, тъй като той влияе едновременно освен на оценката за крайното потребление, така и на външнотърговското салдо на стоките и услугите.

Колективното потребление се измерва с крайните разходи на правителството за колективни услуги, предоставени на обществото като цяло. Включват се услугите по поддържането на населените места, осъществени от общинските народни съвети, фундаменталните научни изследвания, държавната администрация, отбраната и сигурността на страната. Те се измерват с обема на тяхната брутна продукция, намалена с таксите за юридически услуги, елемент на крайните потребителски разходи на домакинствата.

Бруто образуването на основен капитал включва разходите за придобиване на следните видове дълготрайни нефинансови активи, включително увеличението на незавършеното строителство:

/    Дълготрайни материални активи: трайни насаждения, продуктивни и работни животни, сгради, машини, съоръжения и оборудване, транспортни средства, стопански инвентар

/    Дълготрайни нематериални активи: продукти от развойната дейност, програмни и други интелектуални продукти, патенти, лицензи, фирмени марки, търговски права и други

Това са инвестиции, вложени за покупка на активи, използвани многократно в производствения процес за продължителен период от време (повече от една година). Съгласно прилаганата методология придобитите съществуващи активи остават извън обхвата на показателя, като само стойността на разходите по дистрибуцията и монтажа на съществуващите активи влияе върху размера на бруто образуването на основен капитал.

Елементите на бруто образуването на основен капитал се оценяват по покупни цени, когато те са купени, и по базисни цени, ако те са произведени за собствено потребление.

Изменението на запасите включва:

/    Изменение на запасите от суровини и материали, незавършено производство, готова продукция и стоки за препродажба в предприятията. Оценката се отнася до тяхното физическо нарастване (намаляване), т. е. размерът на холдинговата печалба/загуба, акумулирана в резултат на изменение на цените, а не на реален производствен процес, се елиминира при изчисляването им;

/    Изменение на запасите на домакинствата, резултат от некорпорираните им дейности.

Външнотърговското салдо (износ минус внос на стоки и услуги) като компонент на крайно използвания БВП представлява разликата между стойността на изнесените и внесените стоки и услуги. Износът и вносът на стоки се отчитат по цени FOB от статистиката на външната търговия на базата на информация от Единния административен документ (митническа декларация). Услугите се оценяват от данните в текущата сметка на платежния баланс, съставян от БНБ.

Оценките на БВП се съставят въз основа на тримесечни данни от следните източници:

/    Специализиран статистически отчет "Основни финансови резултати", обхващащ нефинансовите предприятия, с изключение на единиците в отрасъл "Селско стопанство". Наблюдението е изчерпателно за обществения сектор и е базирано на представителна извадка за частния сектор;

/    Отчет за приходите и разходите на селскостопанските предприятия;

/    Наблюдения на домакинските бюджети;

/    Тримесечен отчет за разходите за придобиване на материални дълготрайни активи;

/    Консолидиран отчет за изпълнение на държавния бюджет;

/    Банкова статистика;

/    Митническа статистика;

/    Платежен баланс;

/    Тримесечен статистически отчет за застрахователните предприятия;

/    Тримесечна ведомствена информация, предоставяна от Министерството на финансите и други държавни институции и учреждения

/    Тримесечен отчет за заетите лица, отработеното време и средствата за работна заплата;

/    Изследване на работната сила.

2.2. Методи за изследване за чуждестранните преки инвестиции

Статистическото наблюдение за чуждестранните преки инвестиции е годишно, изчерпателно и обхваща нефинансовите предприятия, които имат регистрирано чуждестранно участие в капитала на предприятието от 10 до 100% с дълготраен интерес и влияние на чуждестранния инвеститор в управлението му. С годишния статистическия формуляр се осигурява информация за обема на чуждестранните преки инвестиции с натрупване към 31.12. на отчетната година.

Източник за попълване на данните по съответните показатели на статистическия формуляр са счетоводните записвания на предприятието.

Основните статистически показатели се съдържат в статистически формуляр, характеризиращ:

/    чуждестранното участие в собствения капитал;

/    дългосрочните и краткосрочните вътрешнофирмени задължения между чуждестранния пряк инвеститор и инвестиционното предприятие (непогасената част от главницата по заеми и търговски кредити, отпуснати от чуждестранния инвеститор на инвестиционното предприятие и неизплатената част от главницата по заеми и търговски кредити, отпуснати на чуждестранния инвеститор от инвестиционното предприятие);

/    финансовия резултат, създаден през годината;

/    дохода, разпределен през отчетната година;

/    формите на участие на чуждестранния инвеститор в капитала и резервите към 31.12., които се разделят на парични и непарични;

/    вида на предприятието с чуждестранно участие – според годината и начина на неговото създаване.

Данните за всеки един от показателите се посочват общо за предприятието и отделно за чуждестранното участие, разпределено по страни на чуждестранните инвеститори.

Общият обем на чуждестранните преки инвестиции в нефинансовия сектор с натрупване към 31.12. се формира като сума от чуждестранните преки инвестиции в нефинансовите предприятия.

Обемът на чуждестранната пряка инвестиция в инвестиционното предприятие се определя като сума от:

/    чуждестранното участие в собствения капитал на предприятието;

/    плюс размера на непогасената към 31.12. на отчетната година част от главницата по дългосрочни и краткосрочни заеми и търговски кредити, отпуснати от чуждестранния инвеститор на инвестиционното предприятие;

/    минус размера на неизплатената към 31.12. на отчетната година част от главницата по дългосрочни и краткосрочни заеми и търговски кредити, отпуснати на чуждестранния инвеститор от инвестиционното предприятие.

Обработката на статистическата информация се извършва автоматизирано по децентрализиран начин. Отчетените данни на предприятията с чуждестранно участие се въвеждат в съответното териториално статистическо бюро след осъществяване на зададения в програмното осигуряване логически и аритметичен контрол. Масивите с въведените данни на ниво ТСБ се изпращат в НСИ, където се извършва агрегирането им на национално ниво.

2.3. Методи за изследване на работната заплата

Годишното наблюдение на работната заплата и други разходи за труд има за цел изчисляването на основни макроикономически показатели, характеризиращи пазара на труда.

Обект на наблюдението са: списъчен и средeн списъчен брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по пол, по класове професии, разпределение според режима на работното време – пълно и непълно работно време; списъчен брой на лицата наети по граждански договор, договор за управление и контрол и работещите собственици; списъчен и средeн списъчен брой на работещите пенсионери; движението на персонала - приети, напуснали и съкратени; отработеното време; начислените средства за работна заплата – общо и по елементи; други разходи за труд – обезщетения, социални осигуровки, други социални разходи, данък върху социалните разходи.

Единица на наблюдението са предприятията - фирми, министерства, ведомства, политически, религиозни, обществени организации, съюзи и движения и други, които извършват икономическа дейност на територията на Република България през отчетната година.

 Данните се събират от НСИ чрез хартиен формуляр, който се разпространява от териториалните статистически бюра (ТСБ). Попълнените формуляри се предоставят до 31 март следващата година като се изпращат по пощата или се донасят лично от респондентите в ТСБ.

Източници на информация е първичната документация на отчетната единица: таблицата за отчитане на явяванията и неявяванията на работа, платежните ведомости, счетоводните сметки, трудовите договори, заповедите за освобождаване от работа, за разрешаване на отпуските, договорите за управление на предприятието, гражданските договори и други.

Средната годишна работна заплата се изчислява като начислените средства за работна заплата за отчетната година се разделят на средния списъчен брой на наетите по трудово и служебно правоотношение без лицата в отпуск по майчинство.

2.4. Методи за изследване на инфлацията

Цел на изследването е да се получат представителни за страната данни за цените на определени видове стоки и услуги и да се изчислят общи и групови индекси на потребителските цени.

Структурата на ИПЦ е йерархична и е изградена на пет равнища и може да се представи схематично по следния начин:

Двете най-ниски равнища са национални и дефинират разходите за индивидуално потребление в съответната стокова група и елементарен агрегат. При изчисляване на националния ИПЦ за 2003 г. за тегла се използват крайните парични потребителски разходи на домакинствата, които обхващат 85,40% от общите парични разходи на домакинствата за 2002 година.

Изчисляването на индекса на потребителските цени се базира на четири основни извадки:

/    потребителска кошница - извадка от стоки и услуги, предлагани на потребителския пазар;

/    географски обхват - извадка от населените места, в които се наблюдават цените на стоките и услугите от потребителската кошница.;

/    точки на наблюдение - извадка от магазини, ателиета, ресторанти, кафенета и други в населените места от географския обхват;

/    регистрирани цени - извадка от цени, съдържаща цените в точките на наблюдение на стоките и услугите от потребителската кошница.

Потребителска кошница

В потребителската кошница се включват стоки и услуги, които се явяват крайно потребление на домакинствата. При формирането на рамката на номенклатурата за изчисляване на ИПЦ и при групирането на разходите в домакинските бюджети, използвани като тегла в изчислителната процедура, са спазени следните принципи:

/    номенклатурата на ИПЦ да обхваща фиксиран (неизменен) в рамките на годината набор от стоки и услуги, който отразява средното изменение на цените на всички стоки и услуги в страната и да съответства на структурата на потреблението на домакинствата;

/    да има съответствие с дефинициите в системата на националните сметки относно личното потребление и неговия обхват;

/    да има взаимовръзка с номенклатурата на стоките и услугите, по които се правят международни сравнения на цените, съгласно програмата за европейски сравнения (ПЕС);

/    да се включат стоки и услуги, чиито цени се определят по административен ред;

/    да не се включват луксозни стоки и стоки - втора употреба.

Географски обхват

В извадката от населените места се включват 27те областни центрове. В тях живее над 45% от населението на страната и се реализира над 65% от продажбите.

Точки на наблюдение

Броят и структурата на наблюдаваните търговски точки се определят така, че да се осигури оптимален брой регистрации, които са достатъчни за формиране на представителна национална цена за всяка позиция от потребителската кошница. В извадката се включват обекти, които:

/    реализират голям обем продажби на дребно за населението;

/    предлагат асортиментно разнообразие от стоки, достатъчно представителни за съответните елементарни агрегати от потребителската кошница.

Обхванати са основните форми на търговия, включвайки най-големите обекти като: супермаркети, универсални и специализирани магазини, кооперативни пазари. Подборът се извършва от регистраторите на цени и се утвърждава от директора на съответното териториално статистическо бюро. Точките за наблюдение през 2003 г. са 4 589.

Регистрирани цени

Планираният месечен брой за регистрации е общо 31 153 и е разпределен в четирите основни групи както следва:

/    хранителни стоки – 13 646;

/    нехранителни стоки - 12 256;

/    услуги – 3 034;

/    хранене извън дома - 2 217.

Посочените числа са получени като сума от планирания брой регистрации за всеки елементарен агрегат.

Планираният брой на регистрираните цени за всяка стока и услуга от потребителската кошница е фиксиран. Периодът за регистрации е от 5то до 25то число на месеца по график, разработен в съответното териториално статистическо бюро и утвърден от неговия директор. Регистрациите се осъществяват от квалифицирани специалисти - служители в териториалните статистически бюра. Регистрираните цени се записват в специален дневник на регистратора.

При изчисляване на ИПЦ се използват базисни цени:

o       формирани като средногодишни цени за предходната година за всеки представител от потребителската кошница;

o       формирани от паричните разходи за цялата предходна година.

Изчислителната процедура се извършва на четири етапа:

А. Изчисляване на импутирани цени

Пресмятат се индексите на всички елементарни агрегати и при необходимост се импутират липсващите цени по метода на съвпадащата извадка. При празна съвпадаща извадка липсващите цени се импутират с помощта на индекса на групата от по-високо ниво.

Индексът , с който се извършва импутацията, се изчислява по формулата:

 , където:

 е налични цени за периода t;

 - налични цени (реални и импутирани) за периода t-1;

- множество от налични цени за периода t;

 - множество от налични цени за периода t-1;

m - брой на цените, принадлежащи на подмножеството .

Б. Изчисляване на национална цена.

Националната цена на всяка стока (услуга) от потребителската кошница се изчислява като средна геометрична от всички цени (реални и импутирани):

, където:

 е национална цена за текущия месец;

 е цена от i-тата регистрация;

n - брой регистрирани и импутирани цени.

В. Изчисляване на базисни индекси за текущия месец t.

Базисният индекс за елементарен агрегат (5-о равнище) се изчислява като отношение на средните геометрични цени, участващи в състава на дадения агрегат:

 , където:

 е множество на всички цени (реални и импутирани) за периода t;

 - i-тата текуща цена за елементарния агрегат;

 - i-тата базисна цена за елементарния агрегат;

n - брой на цените в елементарния агрегат.

Базисните индекси на групите на 4то, 3то, 2ро и 1во равнище се пресмятат по формулата на Ласпер:

, където:

m e йерархично равнище (m = 4 - стокова група, m = 3 - клас, m = 2 - група, m = 1 - раздел, и m = 0 - общ ИПЦ);

n - брой на групите от m+1во йерархично равнище, влизащи в състава на групата от m-то йерархично равнище;

 са базисни тегла.

Г. Верижни индекси.

Верижните индекси през една календарна година за всички равнища се получават като отношение на базисните индекси за текущия месец към съответните базисни индекси за предходния месец:

Верижният индекс за януари от текущата година спрямо декември предходната година (за общия индекс и в частност за всяко йерархично равнище) се получава по следния начин:

, където:

e базисен индекс за януари 2003 г. при база годишни тегла от 2002 г. и средни годишни цени за 2002 година;

- коригиращ базисен индекс, определящ изменението на цените през декември 2002 г. спрямо средногодишните цени през 2002 г., претеглени с паричните разходи през 2002 година.

Индексът на потребителските цени е верижен Ласперов индекс.

НСИ не извършва класическата оценка на влиянието на промяна в качеството на стоките и услугите. Засега инцидентно се извършват корекции за непроменено качество, като стоката (услугата) се заменя с нова, която има същите параметри. Т. е. старата и новата позиция се свързват с допускането, че разликата в цените им се дължи на разликата в тяхното качество.

            ГЛАВА ВТОРА

            УСЛОВИЯ И ФАКТОРИ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ

            1. Брутен вътрешен продукт - основен измерител на икономическия растеж

Брутният вътрешен продукт е измерител на пазарната стойност на крайния резултат от производствената дейност в икономиката за даден период. Анализът му позволява да се разкрият особеностите в динамиката, отражението й върху постигнатия темп на икономически растеж, както и сходствата и различията между двата основни отрасъла.

Данните показват участието на труда в създадените БВП и брутна добавена стойност в селското стопанство и промишлеността.

Таблица № 1 Абсолютни показатели в българската икономика през периода 1990-2001 г.

Период

Заети лица в селското стопа ство (брой)

Заети лица в про мишлеността (брой)

Реална БДС в селското стоп. 1991 = 100 (млн. лв.)

Реална БДС в промишленост 1991 = 100 (млн. лв.)

1990 г.

679 009

1 229 898

20 735

55 381

1991 г.

676 715

1 067 161

17 542

49 123

1992 г.

698 237

978 692

12 051

45 881

1993 г.

738 172

934 916

13 256

49 047

1994 г.

769 619

921 989

15 165

45 123

1995 г.

794 771

893 538

12 344

42 641

1996 г.

768 745

810 889

16 924

36 288

2001 г.

766 612

764 686

17 127

38 647

Източник: НСИ

 

Относителното участие на трудовите ресурси в създаваната селскостопанска продукция у нас, са незадоволителни като равнище, не остават постоянни, еднакви и не се променят плавно и равномерно. Това се дължи на различната степен и посока, в които се променят обемът на продукцията в отрасъла и броят на заетите в него лица. Коефицентът е най-висок през първата година от периода, когато е произведена най-голямата брутна добавена стойност в отрасъла. Най-ниска стойност коефициентът приема през 1996 г., когато е отчетен най-дълбокият спад в БВП на страната. През тази година той се понижава значително, и се оказва почти двукратно по-малък в сравнение с 1991 г. Трябва да се отбележи, че този най-малък относителен принос обаче не съответства на най-ниската БДС, която в обемно изражение по съпоставими цени от изходната година на анализа е достигната всъщност през 1993 г. Разминаването се обяснява с успоредно нарастващия брой на заетите лица, които са с 25 152 души, или с 3,3% в повече, отколкото през 1995 г. През последните две години от периода се очертава тенденция към повишаване. Положително въздействие върху величината му оказват както повишаващата се през 1997 г. и 1998 г. БДС, създадена в селското стопанство, така и последователно намаляващият брой на заетите в отрасъла трудови ресурси. В резултат относителният дял на селското стопанство в структурата на БДС, създадена в българската икономика като цяло, нарасгва съществено през 1997 г. и възлиза на 26,2%, след което през 1998 г. спада до 20,7%, но остава над равнището от 1996 г. Това ниво се предопределя не само от процесите в разглежданото производство, но и от увеличилия се дял на сферата на услугите, строителството и съобщенията в БВП за 1998 г.

През 1997 г. е отчетен най-големият за периода спад в промишленото производство, като е произведена едва 65,5 на сто от БДС в съпоставими цени. Физическия обем на БДС в отрасъла спрямо предшестващата година е едва 85,1 на сто, докато заетите в него лица намаляват в по-малка степен. През 1994 г. заетите намаляват, а брутната добавена стойност (БДС) в промишлеността отбелязва най-високия реален прираст за периода, възлизащ на 6,9% спрямо предишната година по цени от 1991 г. Подобна, специфично закономерна взаимовръзка между подбраните показатели и темпа на изменение на БДС се проявява само в промишлеността и не се открива в селското стопанство.

През 1999 г. кризата в Косово засегна пряко всички директни транспортни коридори от България към страните от ЕС, преминаващи през Югославия. Цялостните преки загуби за България бяха на стойност 95 млн. USD.

България успешно посрещна икономическите пречки, произтичащи от регионалните конфликти и негативните влияния на глобалната финансова криза през 1998 г. Растежът на БВП през 1999 г. достигна 2,4%, а нивото на инфлацията остана умерено – 6,2%Външният дефицит по текущи сметки беше запазен на ниво 5,2% от БВП през цялата година, тъй като износът се възстанови през втората половина на годината. Доверието в българската национална валута остана силно, като общите държавни резерви възлязоха на 3,2 млн. USD, валутният резерв възлезе на 1.4 млрд. USD в края на 1999 г.

През 2000 г. макроикономическите показатели са около 5 – 5,5 % растеж на БВП и инфлация около 11%.

Ако в средата на 1997 г. политическата среда може да се счита до голяма степен за благоприятна, в икономически план България трябва да гради и затвърждава имидж на страна с благоприятен инвестиционен климат. Въвеждането на валутния борд, подкрепата на международните финансови институции и амбициозна икономическа програма са само предпоставки за успеха на поредния преход. Необходими са реформи в бюджетния, реалния и банковия сектор, които да осигурят достатъчно приходи в бюджета, стабилна финансова система и икономически ръст. Обективни пречки за икономическия растеж са липсата на достатъчно капитал, ноу-хау, инфраструктура и т.н.

Икономическото състояние се характеризира чрез показателите БВП, бюджетен дефицит, търговски баланс. През 2000 г. бюджетният дефицит е намалял значително в сравнение с 1996 г., достигайки нивото си от 1992 г., благодарение на притока на чуждестранен капитал от приватизацията на крупни предприятия в промишлеността. БВП показва тенденция към постепенно и стабилно нарастване. Налице е нарастване на търговския баланс на страната в сравнение с 1996 г., когато е отрицателен.

Нараства значително делът на частния сектор в БВП. Ръстът на безработицата продължава да бъде висок при ниски доходи на населението. Въвеждането на валутния борд води до стабилизиране на инфлацията в страната до няколко процента месечна инфлация, а за някои месеци дори се отчита дефлация. Но сериозен социален проблем остава високото равнище на престъпността в страната и невъзможността да бъде преодоляна корупцията на всички нива на социалния живот. Положителен фактор е декларираното политическо съгласие, което свидетелства за така необходимата за чуждестранните инвеститори политическа стабилност.

От съществено значение за България са оценките на рисковите показатели за страната. Ненамесата на България в регионални конфликти и поддържането на добронамерени отношения със съседните страни, както и приетата декларация за политическо съгласие, довеждат до намаляване на политическия риск. Подкрепата на международните финансови институции при изплащането на външния дълг и овладяването на външните задължения с нарастване на валутните резерви, както и възприетите принципи за защита на чуждестранния капитал като свободното репатриране на печалби, съдействат за преодоляване на риска в България. Превръщането на Агенцията за чуждестранни инвестиции в единствената институция за чуждестранните инвеститори, спомага за покриването на бюрократичния риск в страната.

Високи остават рисковете от микрообкръжението в България: търговски, пазарен и ценови, поради все още нестабилната икономическа обстановка, несъвършенството в данъчната система.

Таблица № 2 Индекси и темпове на изменение на БДС за 1997-2003. (%, предшестваща година = 100)

 

БДС, общо, ифо, (сп пг)=100, %

БДС, общо, темп, (сп пг)=100, %

 

Q1

Q2

Q3

Q4

Q1

Q2

Q3

Q4

2003

104.0

 

 

 

4.0

 

 

 

2002

103.2

105.4

106.5

103.2

3.2

5.4

6.5

3.2

2001

104.0

103.6

103.9

104.0

4.0

3.6

3.9

4.0

2000

102.8

105.7

105.5

105.7

2.8

5.7

5.5

5.7

1999

99.6

100.3

104.5

102.0

-0.4

0.3

4.5

2.0

1998

116.0

102.1

97.5

100.3

16.0

2.1

-2.5

0.3

1997

77.8

86.3

102.8

100.5

-22.2

-13.7

2.8

0.5

 

БДС, общо, од/БВП, тц, %

БДС, общо, тц, хил. лв.

2003

85.6

 

 

 

6247343

 

 

 

2002

86.6

88.2

89.4

88.0

6028868

6675855

8151049

7638029

2001

85.6

89.4

89.7

89.6

5488578

6045848

7483769

7337402

2000

85.7

88.8

89.9

89.2

4829380

5384087

6756005

6727193

1999

88.1

89.1

90.3

88.8

4338836

4691294

6078880

6096261

1998

86.8

88.3

89.4

92.5

4158233

4530747

5679195

5683614

1997

92.5

88.2

90.2

88.1

1917137

3346349

5366540

4948243

1996

92.3

94.2

94.1

95.2

204192

274779

492368

690450

 

Източник: НСИ


Таблица № 3 Структура на БДС по икономически сектори и отрасли за 1990-2002 г.

(% от цени на съответната година)

 

1990

1991

1992

1993

1994

1995

1996

1997

1998

1999

2000

2001

2002

БДС, общо, ифо, (сп пг)=100, %

90.9

91.6

82.5

94.1

101.4

102.3

90.9

92.3

102.8

101.8

105.0

103.9

104.7

БДС, аграрен сектор, ифо, (сп пг)=100, %

 

 

85.2

69.8

109.5

114.5

107.4

135.3

101.2

105.5

89.7

100.3

105.1

БДС, индустриален сектор, ифо, (сп пг)=100, %

 

 

93.6

93.8

106.0

94.6

84.3

87.3

107.9

93.7

110.6

104.1

103.5

БДС, сектор услуги, ифо, (сп пг)=100, %

 

 

73.1

100.6

96.9

104.0

90.8

83.1

100.6

105.3

106.7

104.7

105.1

БДС, частен сектор, ифо, (сп пг)=100, %

104.0

156.0

117.8

114.6

108.3

121.6

104.5

103.4

105.6

107.7

114.3

106.6

107.6

БДС, обществен сектор, ифо, (сп пг)=100, %

89.6

84.2

75.1

86.7

97.3

88.1

79.4

78.2

97.9

92.0

88.6

97.7

97.3

Корективи, ифо, (сп пг)=100, %

 

 

 

 

 

 

85.4

130.4

114.0

106.6

108.5

105.5

105.6

БВП, ифо, (сп пг)=100, %

90.9

91.6

92.7

98.5

101.8

102.9

90.6

94.4

104.0

102.3

105.4

104.1

104.8

Крайно потребление, ифо, (сп пг)=100, %

 

 

96.9

96.4

95.5

98.1

91.8

90.4

104.0

108.8

105.7

104.4

104.1

Индивидуално потребление, ифо, (сп пг)=100, %

 

 

97.6

97.1

95.6

98.1

94.3

90.0

102.6

109.3

104.9

104.6

103.9

Колективно потребление, ифо, (сп пг)=100, %

 

 

90.7

90.7

94.4

97.9

66.8

96.1

123.4

104.1

113.3

102.9

106.2

Инвестиции (БООК), ифо, (сп пг)=100, %

 

 

92.7

82.5

101.1

116.1

78.8

79.1

135.2

120.8

115.4

123.3

109.3

Износ (С&У), ифо, (сп пг)=100, %

 

 

 

 

 

 

 

112.8

95.3

95.0

116.6

110.0

106.2

Внос (С&У), ифо, (сп пг)=100, %

 

 

 

 

 

 

 

110.9

112.1

109.3

118.6

114.8

104.7

Източник: НСИ


Въпреки неблагоприятната международна конюктура през последните 1998 г. и 1999 г., сделките на Агенцията по приватизация с чужди инвеститори за този период са близо 58% от общия брой сделки с чуждестранно участие. Агенцията по приватизация е сключила 84 сделки с участието на чуждестранни инвеститори, което представлява 60% от всички приватизационни сделки в страната. Само за последните две години (1998 г. и 1999 г.) техният брой е 49. За 2000 г. - 473 сделки, финансов ефект - 584 млн. $. В края на 2000 г. - приватизирани 51.4% от активите на всички държавни предприятия.

В България се осъществява труден процес на трансформация в посока към свободния пазар. За успешното завършване на икономическите промени два фактора са от решаващо значение: единия - потокът от външен капитал под формата на инвестиции, другия - вътрешното преструктуриране на правата за собственост чрез приватизация. Тези два фактора са взаимозависими, т.к. капиталът, необходим за приватизацията на компаниите или на части от тях в повечето случаи не може да бъде предоставен от самите възраждащи се икономики.

Приватизацията в България е един от декларираните приоритети на правителството. Тя ще даде импулс за активизирането на преки чуждестранни инвестиции. Основание за подобен извод са проведените още през 1992-1993 г. анкети, според които готовност за закупуване на цели предприятия или части от тях са изявили около 35% от чуждестранните инвеститори, с които ръководители на български предприятия са имали делови контакти.

Приватизацията започва през 1993 г. чрез използване на различни техники напр. открити и закрити търгове, аукциони, преговори с потенциални купувачи и др. Целта на правителството не е само в генериране на печалба, а и в подобряване на икономическите ефекти като се акцентира върху покупките с дълготрайни резултати повече, отколкото на тези с незабавен ефект. Приватизацията на 3485 държавни предприятия с фиксирана стойност на авоарите от 7,8 млрд. долара започва още през 1993 г. Агенцията по приватизацията е отговорна за предприятия, чиято стойност на фиксирани авоари надвишава 70 млн. лв., докато по-малките предприятия се продават от съответните министерства. Вместо да увеличи до максимум продажната цена, АП проявява гъвкавост при преговорите относно специални клаузи в приватизационните договори напр. поемане на част от отговорността за приватизираното предприятие, осъществяване на бъдещи инвестиции, поддържане на определено ниво на заетост и др. Важно е да се отбележи, че до половината от продажната цена може да бъде платена от инвеститора с ДЦК.

            2. Факторът работна заплата за определяне на икономическия растеж

Преходът към пазарна икономика се характеризира с динамично променящата се структура на икономиката. Високата норма на безработица, незадоволителното капиталообразуване, колебливите и ниски равнища на ефективността от използване на основните фактори на производството изразяват и обуславят неравномерния темп на растеж в България.

С помощта на математическите конструкции, може да се придобие изходна, обща представа за растежа в България през последните години. Те позволяват да се разкрият редица базови проблеми и специфични особености на икономическото развитие, чието проявление придава облика, формира общата характеристика на процеса на растежа у нас. Чрез приложението на тези модели се отграничават някои решаващи предпоставки, наличие на условия и действие на фактори, при които на растежа са присъщи краткотрайна устойчивост и обобщена конюнктурна нестабилност.

Фактическите изследвания за периода 1990-2001 г., концентрирани върху ефективността от вложения труд и получаната работна заплата, показват, че като цяло изведените изисквания за общо равновесие и балансиран икономически растеж не са спазени. Темпът на растеж на реалния БВП следва да съответства на сбора от реализираните темпове на нарастване на производителността на труда, на нормата на заетост и на населението по отделни години и като цяло.

Икономическия растеж у нас е силно чувствителен спрямо промените в производителността на труда и работната заплата, чиято посока на изменение предопределя и общата посока на растежа.

При придържане към традиционното условие темповете на икономическия растеж да бъдат положителни, а не отрицателни, може да се обобщи, че през периода 1991 - 1998 г. у нас не е постигнат равновесен икономически растеж. Това предполага засилване на стимулите към трудова дейност, поощряване на раждаемостта и подобряване на здравните услуги, преодоляване на високото равнище на безработица в страната, значително увеличаване на прираста на БВП.

            3. Факторът инвестиции за определяне на икономическия растеж

Големите инвестиции у нас до момента идват от приватизацията. Пробаждата на НЕФТОХИМ - Бургас на Лукойл - Русия за 101 млн. долара плюс договорени още 408 млн. долара оглави класацията на най-добрите приватизационни сделки за 1999 г.

Според статистиката на АЧИ най-големият чужд инвеститор у нас за 1997 г. е белгийската "Солвей" със 160 млн. долара и бъдещи инвестиции от 67 млн. долара. Втори към август 1997 г. е Вили Бец с 55 млн. долара, трети - Иван Зографски - 53 млн. долара. В първата шестица са само купувачи на приватизирани предприятия. Едва седми са "Шел" с 41 млн. долара, осми - "Кларина", които изграждат нови мощности - 38 млн. долара. Сред най-големите приватизационни сделки е и испано-българското смесено предприятие Марвекс, притежаващо 70% от "Девня Цимент" за 44,5 млн. долара с бъдещи инвестиции от 209,5 млн. долара, Daewoo Group, притежава 66% от хотел "Шератон" София за 22,3 млн. долара и бъдещи инвестиции от 5млн. долара; Sparky GmbН, с 55% от Елтос - производител на електромеханични съоръжения за 11,5 млн. германски марки и бъдещи инвестиции за 12 млн. германски марки.

Други основни приватизационни сделки, са покупките на маслодобивното предприятие “Камаба-1899” – Бургас от холандската компания “Хелиън Комодитис”, “Възход” ЕАД – Търговище от “Грамер” АД – Германия, керамичния цех – Силистра, част от кожно-галантерийния “Камъшит”, “Българска роза – Севтополис” ЕАД, “Плам – български кибрит” АД, “Албена” АД, целулозно-хартиените предприятия КМХ “Белово” АД и ЗКО “Хаджи Димитър”.

Най-висок дял в чуждестранните инвестиции от приватизацията на предприятия е през 1997 г. Тогава приходите от чуждестранните инвестиции, осъществени от участие в приватизацията е най-голям. Делът на приватизацията в общия обем на чуждестранните инвестиции е почти два пъти по-голям от останалите видове инвестиции (капиталов пазар, инвестиции на зелено и т.н.) и е равен на общия обем на инвестициите. През 1998 г. участието на чуждите инвеститори в приватизацията на предприятия рязко спада на 25% от общия обем инвестиции /155,8 млн. USD/. През 1999 г. делът на чуждестранните инвестиции в приватизацията, спрямо общата сума чуждестранни инвестиции отново нараства (38%), но без да достига нивото през 1997 г., за да достигне почти 50% през 2000 г.

Основните стъпки бяха направени за насърчаване на инвестиционния пазар. Правителството фокусира своите усилия върху развитието на частния сектор, предприемайки мерки за елиминиране на препятствията пред предприемачеството, бизнеса и търговията, причинени от редица рестриктивни режими, изискващи разрешения, лицензиране, регистрация и консултации преди получаването на одобрение.

С въвеждането на валутния борд през 1997 г. и с овладяване на престъпността в рамките на по-нормални граници, инвестиционният климат в България значително се подобри. Установи се политическа и финансова стабилност, която благоприятства дейностите по планиране и прогнозиране на бизнеса както в краткосрочен така и в по-дългосрочен аспект.

Съществен елемент на инвестиционния климат в страната е инвестиционния режим, обхващащ системата от икономически, организационно-управленски, административни и правни мерки (законодателни и изпълнителни), пряко или косвено регулиращи движението на чуждестранните инвестиции, инвестиционното законодателство.

С ТЗ се урежда първото условие за привличане на инвестициите, а именно свободно създаване на предприятията и предприемаческа дейност. Също така важни с оглед създаването на инвестиционен климат са приетите в ТЗ разпоредби, посветени на търговските сделки и несъстоятелността - предвиждат се подробно правилата за сключване на търговските сделки и специално се уреждат търговските обезпечения - договор за лизинг, комисионен договор, спедиционен договор и др. Това създава нова обща рамка на правен стабилитет и сигурност в стопанската дейност у нас.

Приетият през октомври 1997 г. Закон за чуждестранни инвестиции също представлява една предпоставка за навлизане на повече инвеститори в страната. Според този закон правата на чуждестранните инвеститори се изравняват с тези на местните фирми.

Решението за започване на преговорите за присъединяването на България към ЕС от декември 1999 г., както и споразумението с МВФ през юли 2000 г. за въвеждане на редица данъчни облекчения от януали 2001 г., допълнително дава тласък в развитието на страната и създава един изключително блатоприятен инвестиционен климат за навлизане на повече чуждестранни инвеститори. От позицията на асоцииран член към ЕС, започна процес на преговори за присъединяване на България към съюза като пълноправен член. Постигна се в значителна степен хармонизация на българското законодателство с европейското, в значителна степен бе облекчена и се либерализира външната търговия на България със страните от ЕС. Бяха намалени, а в някои случаи и напълно премахнати някои важни за нашата индустрия мита, съответно бяха увеличени или отпаднаха импортните квоти за вноса от България на редица чувствителни стоки, като тези процеси продължават и сега.

Общата стойност на инвестициите нарасна следствие предоставянето на горната възможност. Промяната в инвестиционния климат доведе до засилен интерес и към участие в приватизацията на съществуващите български предприятия, поради наличието на висококвалифициран персонал и евтина работна ръка.

Проблемите на растежа, произтичащи от неефективното приложение на труда и нерационалната, динамично изменяща се структура на икономиката, са неотделими от обема, динамиката и степента на използване на функциониращия капитал.

Върху динамиката на капитала влияят следните фактори: печалба, размерът на лихвения процент, цените, съъотношението между потребление и капиталообразуване и други. Общата насоченост се предопределя от решаващите за растежа обем и изменение на инвестициите и равнище на капиталоотдаването.

Физическият капитал заема основополагащо се място. Неговото нарастване в краткосрочен период се разглежда като резултат от действието на три променливи величини - нормата на печалба, равнището на лихвения процент и на цените в националното стопанство. Той зависи пропорционално от броя на заетите лица в икономиката и средногодишната реална индивидуална работна заплата.

Величината на капитала в българската икономика, е силно променлива.[3] Обобщената й динамика през периода като цяло е низходяща. Капиталът отбелязва увеличение само през 1992 г. и 1998 г., като то е в различна степен спрямо предходната година - съответно с 3,6 на сто през първата и със 17,9 на сто през втората посочена година. С малки изключения тези особености в изменението на капитала съвпадат с тенденциите, проявяващи се в индекса на брутното образуване на основен капитал у нас през изследвания период, Понижаването на капитала се осъществява отначало забавено и на етапи, а впоследствие ускорено. Стойността на капитала е приблизително еднаква за 1992 г. и 1993 г., както и за 1994 г. и 1995 г. Тя спада стъпаловидно с около 20 на сто, сравнено с равнището от съответната предишна година.

Тази закономерност в изменението на капитала се нарушава след 1995 г., която е последвана от две години с равностойно 22-процентно намаляване на капитала. Ако на практика се проявява строга взаимовръзка между темпа на растежа и динамиката на капитала, би следвало през 1992 г. и 1998 г. растежът да е положителен, през всички останали години от периода той да е отрицателен. Действителност реализираните темпове на растежа у нас са по-различни, защото брутната продукция не зависи единствено от основния капитал, а и от множество други фактори.

            4. Факторът инфлация за определяне на икономическия растеж

Средното равнище на основен лихвен процент през 1996 г. например е 127%, през 1997 г. е 64,53%, през 1998 г. е 5,29%.[4] Той показва значителни колебания, ориентирани към общо спадане в края на периода като цяло, при това не само по години, но и по отделни месеци в рамките на една и съща година. Честите промени в основния лихвен процент, предприемани от БНБ, са отражение и признак за нестабилното състояние на икономиката на страната, имат за цел преодоляване на високата и неравномерна инфлация, от която са индуцирани. Скокообразното покачване на цените предпоставя големите амплитуди в равнището на лихвения процент. През 1996 г. от най-ниско равнище 34% в началото на годината той достига 300% през месец септември при обща годишна тенденция към повишаване.

През 1997 г. пък лихвеният процент се понижава, като от 198% за м. януари и 216% за м. март спада до 4,87% през м. октомври под влияние на първите стъпки към финансова стабилизация след въвеждане на паричния съвет в България. След овладяването на инфлационния процес през 1998 г. измененията в лихвения процент стават по-равномерни и плавни, разликата между най-високото и най-ниското му равнище през годината се свежда до едва 0,99 пункта (т.е. под 1 %). От съпоставката се налага изводът, че пазарният лихвен процент у нас през изследвания период е далече над естественото си равнище. Само през 1998 г. основният лихвен процент се приближава до естествения лихвен процент, макар да възлиза средно на 5,3% и следователно да го превишава над два пъти.

Така изискването за равенство между пазарния и естествения лихвен процент, не е удовлетворено. То означава неравновесие на паричния пазар, което от своя страна е показателно и за дълбокото нарушаване на икономическото равновесие в страната през изследвания период. В същото време обаче ясно се очертава от позициите на паричния пазар и лихвения процент тенденцията към постепенно преодоляване на диспропорциите.

Неравномерните промени в нормата на инфлацията и лихвения процент през периода като цяло са индикатори на кризисните процеси в българската икономика. Но тяхното влияние върху растежа трябва да се допълни с ролята на валутния курс на лева.

Таблица № 4 Валутен курс на лева и норма на инфлация в България за периода 1990-2001 г.

Период

Средногодишен валутен курс (лв. за 1 щ. д.)

Темп на повишаване на валутния курс (проценти)

Индекс на потреби- телските цени 1990 г. = 100

 (проценти)

1990 г.

2,709

+ 49,1

100,0

1991 г.

16,678

+ 515,65

438,5

1992 г.

23,339

+ 39,94

786,6

1993 г.

27,648

+ 18,46

1 227,5

1994 г.

54,247

+ 96,21

2 296,3

1995 г.

67,168

+ 23,82

3722,0

1996 г,

175,821

+ 161,76

8300,2

1997 г.

  1 676,500

+ 853,53

   98 132,3

2001 г.

  1 760,390

+  5

  120 007,5

Източник: НСИ

Комбинираното въздействие на инфлацията и валутния курс върху вътрешното търсене и темпа на растежа може да се разкрие с помощта на данните от таблицата. То е противоречиво, а в някои години от периода и противоположно.

Като начало на самостоятелен подпериод трябва да се отдели 2001 г. В предшестващите я години средногодишният индекс на потребителските цени е обобщено огромен и достига 120 007,5 в края на периода при база 1990 г., валутният курс на лева и лихвеният процент се променят често и хаотично. През 2001 г. е отчетена едва 1% годишна инфлация, покачването на цените е овладяно, валутният курс на лева е фиксиран спрямо германската марка, а спрямо щатския долар се колебае със слаб темп от 5%.

В началото на периода инфлацията обуславя спад в реалните доходи на населението. Скокообразно изменящото се, изключително нестабилно равнище на цените, влияе стимулиращо върху пазара и предпоставя реализирането на положителния прираст на БВП за 1994 и 1995 г. Поощрени от временно нарасналото търсене, съществено увеличаване отбелязват промишленото производство и инвестиционните вложения. А промените във валутния курс на лева оказват обратен ефект върху поведението на икономическите субекти. Неговото повишаване индуцира допълнителна инфлация. В резултат от относителното левово поскъпване на внасяните суровини, материали и готови продукти, ограничаващия ефект върху износа, съкращаването на депозитите на населението в търговските банки и масовите покупки за чужда валута последва свиване в потребителското и инвестиционно търсене.

Таблица № 5 БВП в доларово изражение през периода 1990 – 2001 г.

Период (г.)

БВП (млн. щ. д.)

1990

16 755

1991

8 137

1992

8 605

1993

10 812

1994

9 688

1995

13 106

1996

9 946

1997

10 202

1998

12 214

1999

12 433

2000

12.6

2001

13.6

 

Вместо очаквания по-нататъшен ръст на производството то се свива значително през 1996 г. и 1997 г. В стагниращата икономика равнището на валутния курс нараства неудържимо с темп от над 850% спрямо предходната година, а неравномерното повишаване на цените достига хиперинфлационни измерения. Натрупаните до тази година дълбоки негативни тенденции се преодоляват с институционални средства. В основата на започналото през 1997 г., но реално проявило се през 1998 г. Стабилизиране е подписаното споразумение с МВФ за провеждане на парична политика с фиксиран валутен курс и интервенция на централната банка на паричния пазар единствено чрез минималните задължителни резерви. Наред с паричната политика растежът през 1998 г. е благоприятстван от преструктурирането на вътрешния държавен дълг, либерализирането на условията за търговия, ускоряването на приватизацията, разширяването на частния сектор.

Изменението на инфлацията и особено на валутния курс се отразява върху динамиката на БВП в левово и доларово изражение. БВП в долари изостава от съответното предходно равнище през 1991 г., 1994 г. и 1996 г. Най-дълбокият му спад е отбелязан през 1991 г. възлиза на повече от 50%, което съответства и на първото, непознато дотогава повишаване на валутния курс с над 515%, сравнение с 1990 г. През останалите години от периода за обема на БВП в долари е характерен съществен ръст, изразен най-ярко през 1995 г. и установяващ се на 35,3%. От съпоставката между двата начина и разновидности на темпа се оказва, че те са едновременно положителни през 1995 г. и 1998 г., а паралелно отрицателни също в две години – през 1991 г. и 1996 г. Близките темпове на изменение на БВП в лева и на валутния курс, постигнати през 1998 г. са показателни за реалното увеличаване на производството и постепенното стабилизиране на пазарните процеси. Те пораждат очакване за отчитане на последващо стопанско оживление и умерен темп на икономически растеж през 1999 г. и след нея.

Докато за 2001 година достига своето най-високо ниво от разглеждания период. Постигането на относителна стабилност в темпа на инфлацията, на по-плавни колебания в равнището на лихвения процент и валутния курс съдейства за подем в икономиката. Но в пазарни условия то има вторичен характер, резултатира от предходното и текущото състояние на икономиката. Изоставането на българското производство през периода с 31,1 на сто от равнището му през 1989 г. не може да се преодолее бързо, наведнъж и предполага трайно разрастване и преструктуриране на инвестициите и износа, повишаване на рентабилността и ефективността от използване на труда и капитала.

Анализът на процеса на растежа в България през периода 1990 – 2001 г. в неговите основни характеристики се открояват неустойчивостта и нестабилността. Изводите се базират по обективни причини на сравнително кратък хронологичен ред, в който обаче настъпват чести обрати, абсолютното и относителното изменение на БВП е вълнообразно. Признаци на неравномерност се установяват както в темповете на изменение на продукта спрямо равнището му от всяка предходна година, така и сравнено с началната година на периода. През всички години от избрания времеви интервал агрегираният показател на производството у нас остава под изходното равнище в реално изражение по съпоставими цени. Колебания, нееднократни и неподредени отклонения, се откриват и в по-голяма част от допълнително изследваните обемни и относителни показатели. Своеобразните проявления дават достатъчно основания трайната оценка да се прехвърли от полето на растежа и неговите принципни закономерности към особеностите и етапите на специфичен конюнктурен цикъл в България.

Сложността и всеобхватността на извършваните реформи в страната, коренното преустройство при прехода от директивно планово към пазарно стопанство, което все още не е завършено, предпоставят квалифицирането на периода в неговата цялост като една рецесионна фаза. Съотнесени към предшестващото възходящо развитие, 90те години бележат криза в българската икономика, чието най-дълбоко пропадане възлиза с натрупване на 33,4% в сравнение с 1989 г. и се достига през 1997 г. При това, както показва регресионният емпиричен анализ, докато стартовата граница на времевите контури на фазата е фиксирана на 1990 г., финалната остава засега открита. От позициите на адаптивното дългосрочно изглаждане и при преобладаващия и изразителен спад в реалния БВП през периода незначителното оживление в е демотивирана от упорито негативните изменения в някои важни показатели на растежа, свързани с развитието на реалния сектор, от частичното разпространение и високата степен на несигурност в признаците на подема. По-трайното преодоляване на депресивните тенденции и постепенното ускоряване в прираста на БВП пречупват линията на тренда и я ориентират в посока нагоре. Но въпреки това вероятно тя задълго ще остане по-ниско разположена от първоначалната, защото дори при умерено увеличаване на БВП с обосновано прогнозираните тук 3% годишно наслоеното изоставане ще може да се балансира едва към 2008 – 2010 година.

Икономическата криза не е отразен резултат на случайни сътресения или ограничено, кратковременно влошено действие на факторите на растежа в България. Във вътрешните и външни условия и движещи сили на прехода тя е неизбежна, обективно обусловена, по-трайна и трудно преодолима. Политическите промени вътре в страната и извън нея, в други страни от Централна и Източна Европа провокират и промени в дълбоката основа на механизма на функциониране на икономиката. Трансформациите в държавно организираното производство налагат замяна на абсолютния монопол с конкурентен пазар, на пасивното с активно действие на пазарните сили. Радикалното видоизменение в процесите на предлагане и търсене, вследствие от което новата конкурентна среда се формира не плавно и постепенно, а скокообразно и взривно, изостря проявлението на депресивните симптоми на развитието. Деформираните динамични зависимости и противоречията между намерения, възможности и действителност повишават цената на прехода у нас. С определена тежест върху нея се отразяват и решителните икономически и политически промени в другите източноевропейски страни, разрушеният интеграционен механизъм, действащ доскоро в общността на тези страни. Те преобръщат дотогава гарантирания, безпроблемен достъп до източници на недостигащи на страната суровини и междинни продукти, както и осигурения пазар за външна реализация на произведените стоки. Оттук възникват допълнителни смущения в стопанското развитие, засягащи в различна степен отделни видове производства или цели отрасли. С ориентирането към световните пазари нараства зависимостта на националната икономика от регионални и международни колебания, валутно-финансови и икономически сътресения. В създалата се ситуация на екзогенно и ендогенно действащи задържащи сили успехът на реформите и ефектът от тях се забавят, кризисните импулси се задълбочават и придобиват по-широк обхват и разпространение.

Изследваните вече формализирани зависимости спомагат за разкриване на вътрешните диспропорции, носещите елементи в структурата на нестабилността и нейните конкретни измерения. Анализираните и посочени изразяват най-важните области на проявление и мащабите на сътресенията, дълбочината на кризата у нас. Допълнени с неравномерната, но непрекъснато възходяща динамика на инфлацията и валутния курс, те образуват представителна съвкупност от показатели, подходяща за цикличен анализ.

Отчетените данни показват, че в темпове на изменение брутният продукт на страната нараства само през три и намалява през пет години от изследвания период. В комплексно изражение е постигнато увеличение на БВП едва от 8,2 пункта, докато спадът го превишава значително и възлиза на 34,3 пункта. Крайните резултати от производството са отрицателни и са явен белег на икономическата криза. Заетостта и капиталообразуването, които са две от основните сфери на цикличността, реагират по идентичен начин на кризисното състояние на икономиката, като динамиката им почти напълно съответства на изменението на БВП. В годините с положителен растеж основният капитал също нараства, докато равнището на безработица се понижава. При отрицателен растеж динамиката им е съответно обратна, с изключение на повишеното капиталово образуване, отбелязано през 1992 г. Средната норма на безработица е нежелано висока, приближаваща се към критично ниво, и възлиза на повече от 13%. Тя поражда предпоставки за социално напрежение и обуславя спад в потребителското търсене на пазара. При повишаващото се равнище на цените през всички години от периода, темпът на изменение на реалната работна заплата е неравномерен, но в него преобладава понижаването. Сумарното изражение на капиталообразуването е с отрицателен знак, доколкото общото му нарастване с 40% изостава от понижаването с 82% през периода. Осъществените вложения в основен капитал не формират необходимата изходна база за растеж, а предполагат свиване на действащите производствени мощности и на обема на продукцията. Тази тенденция се доказва от фактическите данни за БДС, създадена в промишлеността. Общият й спад за периода от около 45% в сравнение с увеличението от приблизително 12% поставя отрасъла сред най-силно засегнатите от кризата, възпрепястващи растежа стопански сфери. Обобщено негативните количествени параметри и низходящата динамика на избраните основни икономически показатели очертават типични признаци на криза, които се проявяват по специфичен начин в условията на развитие на българското стопанство.

Неустойчивата динамика на производството може да се разгледа не само от позициите на обобщените резултати и тенденции, а и на субординирането на отчетените годишни темпове на изменение на показателите. Макар подобен подход на цикличен анализ да е в много висока степен условен, той позволява да се откроят нетрайно постигнатите успехи, да се разграничат и съпоставят прирастите и спадовете на БВП, да се изведат кратковременно повтарящи се зависимости.

В годишните данни за основните макроикономически показатели през периода 1990 – 2001 г. се съдържа ясно изразена възможност за отделяне на по-кратки периоди с еднопосочна динамика на БВП и на по-голяма част от производните показатели на растежа. Обособяват се общо три завършени подпериода, в границите на които изменението на БВП проявява относителна устойчивост при интервал от порядъка на 2 – 3 години. Така през първите три години от изследвания период (от 1990 г. до 1993 г.) растежът у нас е отрицателен. Те са последвани от две години (1994 г. и 1995 г.) на положителен растеж, а през 1996 г. и 1997 г. динамиката на БВП е низходяща. При предположение, че краткотрайно изразената ритмичност на процеса се запази, реализираният положителен прирасгг на брутната продукция през 1998 г. следва да се повтори и през 1999 г. И в края на периода достига до възходящ етап.

На всеки две години се осъществява коренна промяна в посоката на растежа у нас, който се превръща от отрицателен в положителен или обратно. Нетрайността на нарастването на реалния БВП обуславя относително малката продължителност на един конюнктурен цикъл. Върху нея се отразяват различната интензивност на развитието на държавния и частния сектор, непрекъснатата смяна на вариантите, инструментите и приоритетит на правителствената политика, преустройствата в структурат на икономиката, измененията в стойността на експорта и импорта. Доколкото през последната отчетена година и след нея се проявяват редица признаци на стабилизиране на пазара, то е вероятно вълнообразното изменение на брутния продукт да бъде смекчено или преодоляно. Разрешаването на проблемите и осигуряването на условия за благоприятно въздействие на посочените фактори върху БВП ще доведат до общо удължаване на периодите на растеж в българската икономика, а оттук и на цикъла като цяло.

Координирането на изводите от анализа дават основание да се заключи, че през периода 1990 – 2001 г. растежът в България се проявява като нетраен, относително устойчив процес, а развитието е конюнктурно нестабилно.

За очертаване и мотивиране на перспективите на растежа важно значение има съпоставянето на величините на темпа на растежа, които не характеризират процеса като пропорционален. Допълнителният интерес е провокиран от специфичното подреждане на темповете през изтеклия период. В традиционните представи често се въвежда изискване за равномерност, според което при растеж темпът на увеличаване на БВП следва да се повишава от година на година, а при спад – съответно да се понижава. Изменението на индексите на физическия обем на БВП в България показва, че през 1994 г. и 1995 г. растежът се ускорява, като темпът нараства от 1,8 на 2,9 на сто. Ако правилото на тази ритмичност не се наруши, за 2002 г. може да се очаква повече от 3,5-процентен ръст на производството. В периодите на отчетено спадане на БВП се забелязва обратното движение – вместо да се задълбочава, снижаването на продукта определено се ограничава (стопява). Така от 8,4% за 1990 г. отрицателният темп на растежа се установява впоследствие на 7,3% и възлиза едва на 1,5% през 1993 г. Най-значителното за целия период съкращаване на брутната продукция с 10,1 на сто през 1996 г. е последвано от отрицателен темп от 7% през 1997 г. Прави впечатление обаче, че в по-ранния подпериод спадът е по-леко изразен, отколкото в по-късния. Това сравнение между низходящите темпове поставя под известно съмнение отъждествяването на рецесията в българската икономика с нетрайно, временно, частично отклонение от траекторията на растежа. Но настъпващите непрекъснати промени в условията и факторите на растежа, подходящото въздействие върху пазара могат да доведат до преодоляване на нарушенията в механизма на функциониране на икономиката.

ГЛАВА ТРЕТА

            СТРАТЕГИЯ НА АНАЛИЗА. ТЕНДЕНЦИИ НА РАЗВИТИЕ

            1. Статистическо изследване на множествена регресия

Многофакторната регресия е метод за изследване и количествено измерване на зависимости от корелационен тип, в които се включват едно следствие и k на брой фактори. Практическото й прилагане е възможно само когато измерителите на променливите са представени на силни скали на измерване – интервална и относителна.

Обикновено приемаме, че променливата Y е следствие (резултат, зависима променлива), а X1, X2, … ,Xk са определящи (обясняващи, независими) променливи. Общият вид на модела на множествена регресия се представя с израза:

Y=f(X1, X2, … ,Xk, ei),

където ei е случайният компонент в модела.

Според модела връзките могат да бъдат линейни и нелинейни, структурни и други.

Аналитично моделът на линейната множествена регресия се записва така:

Y=β0+ β1X1+ β2X2+ … + βkXk+e

или

Yi0+ ΣβiXi+e

За оценка на параметрите на регресионния модел може да се използва матричния подход. Системата се записва във вида:

Y=Xβ+e,

където Y е векторът с данните на следствието, а X е матрицата с факторните променливи. Тя има вида:

За целта диференцираме функцията Σ(Yi-Y^)2 по отношение на оценките b0, b1, b2, …, bk, като минимизираме отношенията чрез израза

Σ(Yi-Y^)2=min

Съставяме система от нормални уравнения:

Векторите Y и e са:

  

Оценката на параметрите става с матричното уравнение:

B=(X’X)-1(X’Y)

Първоначалните данни, които сме използвали в анализа, са следните:

Таблица № 6

Година

Регистрирани безработни

БВП, (хил. лв.)

ИПЦ, (1995=100, %)

Средна годишна РЗ на наетите (лв.)

Инвестиции (хил. лв.)

1990

65079

45390

2,27

4,53

9652

1991

419123

135711

13,02

12,14

24635

1992

576893

200832

23,37

24,57

32577

1993

626141

298934

38,29

38,78

38722

1994

488442

525552

84,99

59,52

72327

1995

423773

880322

112,75

89,52

134269

1996

478770

1761172

464,05

159,23

238470

1997

523507

17432554

3005,58

1534,91

1913505

1998

465202

22421142

3054,47

2199,00

2919775

1999

610551

23790440

3267,06

2412,00

3600493

2000

682792

26752833

3634,96

2694,00

4206005

2001

662260

29709210

3810,28

2880,00

5415212

2002

602524

32323709

3955,63

3264,00

5858881

Спрели сме се на следните фактори: БВП, индекс на потребителските цени (инфлация), средна годишна работна заплата и инвестиции. Всички изчисления и графични изображения са направени с програмите SPSS, версия 10.0 и Microsoft Excel 2000.

Резултатите от проведената множествена регресия чрез програмата SPSS са следните:

Regression

Regression

Regression


Regression

Regression

Curve Fit

Independent:  BVP

  Dependent Mth   Rsq  d.f.       F  Sigf      b0      b1      b2      b3

 

   BEZRAB   LIN  ,285    11    4,39  ,060  432750   ,0064

   BEZRAB   LOG  ,398    11    7,27  ,021  -99237 41487,0

   BEZRAB   INV  ,709    11   26,81  ,000  580118 -2,E+10

   BEZRAB   QUA  ,287    10    2,01  ,185  435084   ,0043 7,2E-11

   BEZRAB   CUB  ,287     9    1,20  ,362  434468   ,0056 -2,E-11 1,8E-18

   BEZRAB   COM  ,167    11    2,21  ,165  366388  1,0000

   BEZRAB   POW  ,336    11    5,57  ,038 54479,8   ,1451

   BEZRAB   S    ,859    11   66,94  ,000 13,3311  -92371

   BEZRAB   GRO  ,167    11    2,21  ,165 12,8114 1,9E-08

   BEZRAB   EXP  ,167    11    2,21  ,165  366388 1,9E-08

Curve Fit

Independent:  INFLACIA

  Dependent Mth   Rsq  d.f.       F  Sigf      b0      b1      b2      b3

   BEZRAB   LIN  ,281    11    4,31  ,062  430065 48,1774

   BEZRAB   LOG  ,446    11    8,87  ,013  277181 40646,3

   BEZRAB   INV  ,733    11   30,13  ,000  563031 -1,E+06

   BEZRAB   QUA  ,293    10    2,07  ,177  438197 -18,915   ,0184

   BEZRAB   CUB  ,310     9    1,35  ,320  421080 203,567  -,1162 2,0E-05

   BEZRAB   COM  ,172    11    2,29  ,159  361789  1,0001

   BEZRAB   POW  ,407    11    7,56  ,019  196822   ,1479

   BEZRAB   S    ,930    11  145,35  ,000 13,2648 -4,8759

   BEZRAB   GRO  ,172    11    2,29  ,159 12,7988   ,0001

   BEZRAB   EXP  ,172    11    2,29  ,159  361789   ,0001

Curve Fit

Independent:  ZAPLATA

  Dependent Mth   Rsq  d.f.       F  Sigf      b0      b1      b2      b3

   BEZRAB   LIN  ,288    11    4,46  ,058  433002 64,7939

   BEZRAB   LOG  ,425    11    8,14  ,016  270661 43573,1

   BEZRAB   INV  ,732    11   29,99  ,000  579014 -2,E+06

   BEZRAB   QUA  ,288    10    2,03  ,182  434036 56,4039   ,0029

   BEZRAB   CUB  ,289     9    1,22  ,359  433606 64,2764  -,0033 1,2E-06

   BEZRAB   COM  ,167    11    2,21  ,165  367111  1,0002

   BEZRAB   POW  ,355    11    6,06  ,032  199626   ,1516

   BEZRAB   S    ,870    11   73,30  ,000 13,3237 -9,2136

   BEZRAB   GRO  ,167    11    2,21  ,165 12,8134   ,0002

   BEZRAB   EXP  ,167    11    2,21  ,165  367111   ,0002

Curve Fit

Independent:  INVESTIC

  Dependent Mth   Rsq  d.f.       F  Sigf      b0      b1      b2      b3

   BEZRAB   LIN  ,295    11    4,59  ,055  436897   ,0386

   BEZRAB   LOG  ,379    11    6,73  ,025  -18643 41268,3

   BEZRAB   INV  ,661    11   21,41  ,001  587565 -4,E+09

   BEZRAB   QUA  ,298    10    2,12  ,170  432308   ,0543 -3,E-09

   BEZRAB   CUB  ,308     9    1,34  ,323  440074  -,0274 3,6E-08 -5,E-15

   BEZRAB   COM  ,162    11    2,12  ,173  373464  1,0000

   BEZRAB   POW  ,307    11    4,87  ,049 75093,8   ,1413

   BEZRAB   S    ,791    11   41,52  ,000 13,3603  -18517

   BEZRAB   GRO  ,162    11    2,12  ,173 12,8306 1,1E-07

   BEZRAB   EXP  ,162    11    2,12  ,173  373464 1,1E-07

Regression

Regression

Regression

 

Curve Fit

Independent:  Time

  Dependent Mth   Rsq  d.f.       F  Sigf      b0      b1      b2      b3

   BEZRAB   LIN  ,425    11    8,12  ,016  322295 26760,6

   BEZRAB   LOG  ,583    11   15,35  ,002  232948  159485

   BEZRAB   INV  ,720    11   28,31  ,000  638783 -528004

   BEZRAB   QUA  ,476    10    4,55  ,039  223773 66169,5 -2814,9

   BEZRAB   CUB  ,628     9    5,07  ,025  -29057  249773  -34419 1504,94

   BEZRAB   COM  ,330    11    5,42  ,040  244438  1,0940

   BEZRAB   POW  ,565    11   14,28  ,003  162486   ,5980

   BEZRAB   S    ,821    11   50,53  ,000 13,5608 -2,1468

   BEZRAB   GRO  ,330    11    5,42  ,040 12,4067   ,0899

   BEZRAB   EXP  ,330    11    5,42  ,040  244438   ,0899

Curve Fit

Dependent variable.. BEZRAB            Method.. INVERSE

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,84865

R Square             ,72020

Adjusted R Square    ,69476

Standard Error  88361,31028

            Analysis of Variance:

               DF   Sum of Squares      Mean Square

 

Regression      1   221065751210,6   221065751210,6

Residuals      11    85884932695,7     7807721154,2

 

F =      28,31374       Signif F =  ,0002

 

-------------------- Variables in the Equation --------------------

 

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

 

Time         -528004,272843 99229,05425   -,848646    -5,321  ,0002

(Constant)    638783,170071 34493,76407               18,519  ,0000

Dependent variable.. BEZRAB            Method.. S

Listwise Deletion of Missing Data

Multiple R           ,90621

R Square             ,82122

Adjusted R Square    ,80497

Standard Error       ,26893

            Analysis of Variance:

               DF   Sum of Squares      Mean Square

 

Regression      1        3,6543928        3,6543928

Residuals      11         ,7955409         ,0723219

 

F =      50,52955       Signif F =  ,0000

 

-------------------- Variables in the Equation --------------------

 

Variable                  B        SE B       Beta         T  Sig T

 

Time              -2,146764     ,302003   -,906214    -7,108  ,0000

(Constant)        13,560832     ,104982              129,173  ,0000

            2. Анализ на резултатите

 

Тъй като сме избрали твърде много фактори, пристъпваме към избор на предиктори чрез вградените в SPSS функции. Първо изследваме множествената регресия чрез метода Enter (класическа множествена регресия). Резултатите показват, че моделът не е адекватен – равнището на значимост на модела е sig=0.420, което е по-голямо от 0.05. Освен това регресионните коефициенти не са статистически значими – на всички коефициенти равнищата на значимост са по-големи от 0.05.

Вторият метод за избор на предиктори е Stepwise. При него нито един фактор не е вкаран в модела за анализ.

Методът Remove предлага два варианта на регресия:

1) всички фактори са включени в модела;

2) нито един фактор не е включен в модела.

Равнището на значимост на първия модел показва, че той не е адекватен (sig=0.420, което е по-голямо от 0.05). Не са статистически значими и регресионните коефициенти – техните равнища на значимост са по-големи от 0.05.

Методът Backward предлага четири модела:

1) модел с всички фактори – БВП, инфлация, заплата и инвестиции;

2) модел с факторите БВП, инфлация и инвестиции;

3) модел с факторите инвестиции и инфлация;

4) модел с единствен фактор – инвестициите.

От четирите модела единствено четвъртият (с един фактор – инвестициите) може да се приеме за адекватен, с известни условности – при sig=0.055 и равнище на значимост на регресионния коефициент 0.055.

Моделът Forward изключва всички предиктори от модела.

Тези резултати от множествената регресия показват, че моделът вероятно не е линеен. Провеждаме еднофакторна регресия с всеки един фактор, за да установим модела на връзката.

Еднофакторната регресия на безработицата с БВП показва, че адекватни са моделите логаритмичен, инверсен, мултипликативен и S-модел, защото техните равнища на значимост са по-малки от 0.05. От тях най-адекватни са моделите инверсен и S-модел, защото техните равнища на значимост са най-малки.

Еднофакторната регресия на безработицата с инфлацията показва, че адекватни са моделите логаритмичен, инверсен, мултипликативен и S-модел, защото техните равнища на значимост са по-малки от 0.05. От тях най-адекватни са моделите инверсен и S-модел, защото техните равнища на значимост са най-малки.

Еднофакторната регресия на безработицата със заплатата показва, че адекватни са моделите логаритмичен, инверсен, мултипликативен и S-модел, защото техните равнища на значимост са по-малки от 0.05. От тях най-адекватни са моделите инверсен и S-модел, защото техните равнища на значимост са най-малки.

Еднофакторната регресия на безработицата с инвестициите показва, че адекватни са моделите логаритмичен, инверсен, мултипликативен и S-модел, защото техните равнища на значимост са по-малки от 0.05. От тях най-адекватни са моделите инверсен и S-модел, защото техните равнища на значимост са най-малки.

При всички еднофакторни регресии се наблюдават два най-адекватни модела – инверсен и S-модел. Вероятно такава е и формата на многофакторната връзка. Тези модели имат вида:

 

Инверсен модел (Inverse)

S-модел (S) ,

 

където Y e зависимата променлива – регистрирани безработни, а Х1, Х2, Х3 и Х4 са факторите – БВП, индекс на потребителските цени (инфлация), средна годишна работна заплата и инвестиции.

Инверсният модел е нелинеен само по отношение на формата и при него няма практически проблеми при оценката на параметрите му. S-моделът е вътрешно линеен и е необходимо той да се трансформира, за да се превърне в линеен. Това става чрез логаритмуване на двете страни на регресионното уравнение. Преобразуваме данните, за да приложим избраните многофакторни модели. За инверсният модел вместо факторите, ще използваме техните реципрочни стойности. За S-модела освен реципрочните стойности на факторите, ще вземем и натурален логаритъм от зависимата променлива. Така S-моделът придобива вида:

Изследваме избраните модели:

Инверсният многофакторен модел е адекватен – неговото равнище на значимост е 0.010, което е по-малко от 0.05. Корелационният коефициент е 0.881, а коефициентът на детерминация е 0.777. Коефициентите пред факторните променливи са статистически незначими, защото техните равнища на значимост са по-големи от 0.05. Единствено значим е свободният член на регресионното уравнение. Конкретната аналитична форма на модела е:

 

Високият корелационен коефициент и статистически незначимите регресионни коефициенти подсказват, че е възможно наличието на мултиколинеарност. Проведеният тест за мултиколинеарност показва, че тя е налице. Величината CI надвишава 30, което означава, че неблагоприятното влияние на съществуващата мултиколинеарност върху оценките на регресионните коефициенти е над допустимите граници. Освен това има 5 дисперсионни дяла, които надвишават границата от 0.5.

S-моделът е адекватен – неговото равнище на значимост е 0.000, което е по-малко от 0.05. Корелационният коефициент е 0.973, а коефициентът на детерминация е 0.946. Коефициентите пред факторните променливи са статистически незначими, защото техните равнища на значимост са по-големи от 0.05. Единствено значим е свободният член на регресионното уравнение. Конкретната аналитична форма на модела е:

или

Високият корелационен коефициент и статистически незначимите регресионни коефициенти подсказват, че е възможно наличието на мултиколинеарност. Проведеният тест за мултиколинеарност показва, че тя е налице. Величината CI надвишава 30, което означава, че неблагоприятното влияние на съществуващата мултиколинеарност върху оценките на регресионните коефициенти е над допустимите граници. Освен това има 5 дисперсионни дяла, които надвишават границата от 0.5.

От двата изследвани модела по-адекватен е S-моделът, защото неговото равнище на значимост е по-малко и коефициентът на детерминация е по-голям. И в двата модела регресионните коефициенти пред факторните променливи не са статистически значими. И в двата модела се наблюдава мултиколинеарност.

За да оценим по-точно мултиколинеарността, изследваме двойките корелационни коефициенти между факторните променливи. Всички те са над 0.9, но нито един не е 1.

За да преодолеем негативното влияние на мултиколинеарността, ще изключим два от факторите от анализа – заплатата и инфлацията. В модела остават следствието безработица, както и факторите БВП и инвестиции, изследвани чрез S-модела, защото той е по-адекватният модел в сравнение с инверсния.

Двуфакторният S-модел е адекватен, защото неговото равнище на значимост е 0.000. Корелационният коефициент е 0.965, а коефициентът на детерминация е 0,931. Тези коефициенти сравнително малко се различават от четирифакторния S-модел, като тук те са по-малки. Корелационният коефициент говори за силна връзка, а коефициентът на детерминация показва, че 93% от измененията на безработицата се дължат на промени във факторите – БВП и инвестициите. Регресионните коефициенти са статистически значими, защото техните равнища на значимост са съответно a=0.000, b1=0.001, b2=0.009 и са по-малки от 0.05. Конкретната аналитична форма на модела е:

 

или

Коефициентите пред факторите показват средното влияние на съответния фактор върху резултативната променлива, но при постоянно ниво на другия фактор. Параметърът b1, равен на –3,2е13, измерва влиянието на БВП върху безработицата при даденото равнище на инвестиции. Параметърът b2, равен на 4,8е12, измерва влиянието на инвестициите върху безработицата при даденото равнище на БВП.

Проведеният тест за колинеарност показва следното: величината CI не надвишава 30, което означава, че неблагоприятното влияние на съществуващата мултиколинеарност върху оценките на регресионните коефициенти е в рамките на допустимите граници, въпреки че се наблюдават 3 дисперсионни дяла, които надвишават границата от 0.5.

Вследствие на горепосочените факти може да се твърди, че с намаляване на факторите в модела и избора на модел – S-модела, значително сме намалили влиянието на колинеарността (мултиколинеарността).

За да характеризираме по-добре явлението безработица, ще анализираме неговата тенденция на развитие. Всички модели са адекватни, защото равнищата им на значимост са по-малки от 0.05. Трендът се описва най-добре с моделите Inverse и S, защото техните равнища на значимост са най-малки. От двата избрани модела по-адекватен е S-моделът, защото неговият коефициент на детерминация е по-голям. Стойността на коефициента на детерминация на S-модела е 0.82122, а корелационният коефициент е 0.90621. Корелационният коефициент говори за силна връзка, а коефициентът на детерминация показва, че 90% от измененията на безработицата се дължат на трайни, закономерни тенденции. Конкретната аналитична форма на модела е:

Коефициентът b измерва средния прираст на изследвания процес. Параметърът b, равен на –2,147, измерва влиянието трайнодействащите фактори върху безработицата.

            3. Краткосрочна прогноза за развитието на безработицата

Въз основа на избрания модел за изследване на тенденцията на развитие ще направим краткосрочна прогноза за развитието на явлението безработица през следващите четири години:

 

Години

Безработни (брой)

2003

664402

2004

671230

2005

677261

2006

682628

 

 

Според избрания модел безработицата през следващите години бавно ще се увеличава. Това се вижда и от графиката – в началото на 90-те години равнището на безработицата е растяло стремително, докато сега расте сравнително по-бавно и ще продължава и в следващите години бавно да нараства, докато достигне (според модела) едно постоянно ниво от 774 521 души безработни.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Проблемите на икономическия растеж и конюнктурния цикъл се разработват традиционно като взаимносвързани, но самостоятелни области на икономическата теория. Теоретичните спорове не заглъхват, но са относително умерени при по-трайно проявление на растежа и при преобладаваща неустойчивост в реалното стопанско развитие, когато "надмощие" взема съответното научно направление.

През последното десетилетие проблемите и проявленията на растежа се видоизменят и предпоставят зараждане на обновен интеграционен етап в развитието на теорията. Дълбоките му корени се откриват още в първите по-значими теорични модели за растежа, допускащи в една или друга степен временно, нетрайно нарушаване на основното изискване за равновесие, за равномерна динимика на БВП.

В по-късно създадените модели на растежа възможностите за съвместен анализ са по-широки предвид изведените тях различни видове норми на растежа и дългосрочна траектория на процеса. Естествените граници, необходимите текущи и перспективни темпове на растежа от гледна точка на бъдещето на човечеството поставят праг пред условието за постоянно нарастващо увеличаване на производството. По-изразената чувствителност на растежа към действието на екзогенни и субективни фактори и обективната ресурсна ограниченост задълбочават неутойчивия характер на процеса на растежа в действителността. Започва да се оформя идеята за рационалните темпове на растежа, в която временните спадове се приемат за полезни и опосредстващи последващо по-ускорено развитие на икономиката.

Модифицираната структура на процеса и теорията за растежа се отразява върху емпиричните факторни и сравнителни анализи.

От едностранна оценка на процеса чрез количествени измерители те се насочват все повече към допълнителните скрити признаци на качествени подобрения, каквито се извършват и в рамките на спада на БВП в съвременността. Обобщенията, присъщи като правило на дългосрочните емпирични анализи, затрудняват разкриването на главните източници на растежа и причините за спада. Така дългосрочните се съчетават със средносрочни, краткосрочни и дори годишни изследвания, а заключенията за вида на растежа се подчиняват в зависимост от фактическата динамика както на принципите на растежа, така и на свойствата на цикъла.

Проблемите на растежа, зависимостта на процеса от основни и специфични условия и фактори, вариантите на величините и съотношенията между постигнатите темпове на растежа са неизброими.

            ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1.      Адамов, Лилова, “Техники за финансиране на фирмата”, Свищов, 1992 г.

2.       Адамов, Лилова, Захариев, “Инструменти за финансово управление на фирмата”, Свищов, 1994 г.

3.       Браун, К., Джаксон П., Икономика на публичния сектор, PSSA, София, 1998

4.      Генешки, М., Георгиев, Л., “Регионална икономика”, издателство “Стопанство”, София, 1996 год.

5.      Гоев, В. Статистическа обработка и анализ на информацията от социологически, маркетингови и политически изследвания със SPSS, С. 1996

6.      Лилова Р. И др. Бюджет и бюджетна политика, Абагар, В. Търново, 1997

7.      Манов, А. Многомерни статистически методи със SPSS, С. 2002

8.      Манов, А. Статистика със SPSS, С. 2001

9.      Пиримова, В., “Растеж, цикличност, конюнктура”, Университетско издателство, София, 2001 г.

10. Станев С., “Инфлационни процеси – същност и динамика”, София, 1994 г Миркович, К., “Макроикономикс”, част I и част II, София, 1992 г.

11. Статистически справочник, НСИ 2001г., 2003

12. Стойкова, А., “Статистически методи”, І част – Методическо ръководство за решаване на задачи, С., 1978.

13. Съйкова, И, А. Стойкова-Къналиева, Св. Съйкова Статистическо изследване на зависимости, С. 2002

14. Съйкова, И., С. Тодорова, “Статистическото изследване”, ИК Люрен, С., 1994.

15. Шопов, Стефанов, Паунов, “Икономика на труда”, изд. “Стопанство”, София, 1997 год.

16. www.nsi.bg



[1] Миркович, К., “Макроикономикс”, част I и част II, София, 1992 г.

[2] Станев С., “Инфлационни процеси – същност и динамика”, София, 1994 г


Търси за: икономически преход | безработица | преход | инвестиции | приватизация | работна заплата | инфлация | брутен вътрешен продукт | икономически растеж | брутна продукция | пазарна продукция | междинно потребление | производствен метод | метод доходите | метод разходите крайно ползване | потребителска кошница | географски обхват | точки наблюдение | регистрирани цени | национална цена | индекс | многофакторен модел | инверсен модел | корелационен коефициент


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker