Развитието на темата е свързано с изясняване смисъла на някои основни понятия и термини засегнати още в заглавието й: население и мястото му в социологическата структура на обществото, социално-икономически характеристики на населението, демографски характеристики.

Закономерностите на развитие на населението са свързани непосредствено със специфичните закономерности на развитие на обществото. Населението е компонент на обществото като система. Социологията изучава тези проблеми, ползвайки пет подхода - демографски, психологически, културологичен и два социологически – социален и релационен, т.е. изучаване от гледна точка на различните социални роли, които хората изпълняват в обществото.

При определяне на основните компоненти на социологическата структура на обществото се изхожда от обществените дейности, свързани със задоволяването на определени потребности на хората. Това условно се нарича “хоризонтален разрез” на обществото, който се представя по следния начин: материално производство; духовно производство; възпроизводство на хората; обществено управление и комуникации.

- място на населението в “хоризонталната” структура на обществото. То се определя от ролята на хората като обекти и субекти в цялостното обществено развитие. Както материалното производство, така и духовният живот не биха съществували без човека с неговите производствени възможности и всестранни потребности. Хората са главната производствена сила, те привеждат в действие средствата на труда, за да въздействат върху предметите на труда и ги видоизменят. Като изпълняват ролята си на главна производителна сила, те се изявяват като субекти в обществения процес на производството. От друга страна това производство не е самоцел, то е насочено към задоволяване на потребностите на хората. Тук населението се определя като обект на обществения процес на производство. Това е валидно за духовното производство, управлението и комуникациите.

Когато се търси мястото на населението в структурата на обществото трябва да се има предвид не само “хоризонталната” социологическа структура, но и неговата “вертикална” структура. По принцип “вертикалната” структура на обществото включва цяла система от обществени отношения, която определя, както количествените, така и качествените характеристики на социалните структури.

- място на населението във “вертикалната” структура на обществото. В зависимост от характера на възникващите обществени отношения различаваме няколко вида социални структури – социално разслояване, политическа и държавна структура, културно - идеологическа структура, селищна структура, демографска структура, национална и етническа структура. Тези структури не са случайни или разпокъсани. Те са предизвикани от системата на обществените отношения и представляват единна система. В обществото се постига такава координация между отделните социални групи и структури, каквато се определя от конкретните условия на производството. По този начин вертикалната структура се оказва вплетена с хоризонталната социологическа структура в единна, цялостна и взаимообвързана система.

В сложната система от социални структури основно място заема тази, която се формира под непосредственото въздействие на обществения възпроизводствен процес – социалното разслояване. Хората, изявявайки се като обекти и субекти в общественото производство на материални и духовни блага се оказват включени в социални групи, които имат определени общи признаци. Най-общо може да се формират следните основни групи социални подструктури: разпределение на населението според трудовата му активност, отраслова структура на населението, професионална структура, социални класи. Групата социални класи може да бъде допълнително диференцирана на собственици, наемни работници, служители, кооператори, самостоятелни селски стопани и др.

Основен критерий за диференциация на обществото според неговата трудова активност е участието на населението в обществения възпроизводствен процес. Тези лица, които участват в общественото възпроизводство са трудово активно население. Останалата част обхваща така нареченото неактивно население. По своята същност то е твърде различно. Една част от него се подготвя да встъпи в общественото производство, друга част е в трудоспособна възраст, но поради една или друга причина не участва в общественото производство, трета част вече е изчерпала трудовите си възможности. Неактивното население включва следните основни групи население: неработещи в трудоспособна възраст, учащи се, пенсионери и инвалиди.

Отрасловата диференциация е резултат от общественото разделение на труда. Тя се определя от мястото на работа на хората и производството, в което те са заети.

Професионалната структура зависи от разделението на труда вътре в самото предприятие или институция. На всяка технико-икономическа структура на производството отговаря съответната професионална и квалификационна структура на заетите в него.

Структурите, които са изброени по-горе в демографската литература се наричат “социално-икономически характеристики на населението”.

Демографските характеристики на населението са неговото естествено развитие, обусловено от раждаемостта, смъртността и миграционните движения т.е. териториалното придвижване на населението.

Докато икономическата наука се занимава със законите на общественото производство и разпределение на материални блага, социологията изследва закономерностите във взаимодействието на компонентите на обществото като система, демографията изучава въпросите, свързани с възпроизводството на населението.

Тези процеси обикновено се разглеждат в тясна обвързаност с обществения процес на производство и разпределение на материални блага, както и със закономерностите във взаимодействието на компонентите на обществото като система. Това определя и неразривната връзка на демографията с икономиката и социологията.

С изнесеното до тук бе направен опит да бъдат изяснени основните понятия, залегнали в заглавието. Разглеждането на тези въпроси още в увода е необходимо, за да се оценят актуалността и значимостта на темата. В условията на уникален преход от планова икономика към пазарно стопанство, навременното отчитане на измененията на демографските показатели и социално-икономическите проблеми на населението позволява да се вземат ефикасни решения и да се избегнат евентуални неблагополучия. Специално за град София тези проблеми са свързани с голямата концентрация на населението, отрицателния естествен прираст и миграцията. От социално-икономическа гледна точка основните от тях са безработицата, отрасловата структура, която поставя специфични изисквания пред работещите, формирането на социални класи. Тези проблеми са достатъчно значими, но те пораждат други, които в определен момент биха могли да блокират живота в големия град. Става дума за комуникациите, транспортните връзки, осигуряването на жилища, изхранването на населението, водоснабдяването и т.н. В резултат на взаимообвързаността между тях се създава затворен кръг, който не би могло да бъде разкъсан, ако липсва предварителна информация и оценка на ситуацията.

Целта на настоящата разработка е да се съберат достатъчно данни, да се анализират и подготвят съответни изводи за демографските и социално-икономически характеристики на населението на град София към края на 1999 г. Темата може да бъде основа за разработване на регионален план за устойчиво и балансирано развитие на областта, чрез насочване на ресурси, инфраструктурно изграждане и извършване на икономически дейности за запазване на здравословни и равностойни условия на живот и работа.

Работата по осъществяването на поставената цел е съсредоточена около решаването на следните конкретни задачи:

1. Да се изяснят характеристиките на област София от гледна точка на нейните природни условия и ресурси, местоположение и комуникации, икономически комплекс, социална инфраструктура, техническа инфраструктура и санитарно-хигиенни и екологични условия.

2. Да се откроят тенденциите в развитието на общия брой на населението на област София и страната.

3. Обяснение на основните демографски характеристики (естествено развитие, обуславящо се от раждаемостта, смъртността и естествения прираст и миграционните движения – заселвания и изселвания) на населението на страната и на областта и открояване на тенденции в тяхното развитие.

4. Да се изяснят основните социално-икономически характеристики на областта и да бъдат съпоставени показателите с тези на страната.

Изпълнението на тази задача включва следните компоненти:

- охарактеризиране на икономическата активност, заетостта и безработицата на населението от гледна точка на неговата възрастова, полова и образователна структура;

- изясняване на отрасловата и професионална структура на населението, а също така и агрегиращите характеристики на социалните групи.

5. Обобщение на проблемите и оценка за бъдещото развитие на областта.

Методологията, приета при разработването на темата е следната:

- събиране на данни, обработка и представяне в подходящ табличен вид. Използвани са данни от преброяванията до 1992 г., предварителни данни от преброяването през 2001 г. и такива от НСИ за периода от 1992 до 2000 г., както и данни за регистрираните безработни в бюрата по труда от НСЗ;

- теоретично изясняване на основните понятия и термини;

- сравнителен анализ и оценка на данните за област София и страната;

- анализ и оценка на стратегическите фактори, оказващи влияние върху развитието на населението на град София;

- изводи и препоръки.

Град София, като столица на България, е съсредоточила значителен икономически, политически и демографски ресурс. Този ресурс в момента, независимо от общата криза в страната, я определя като най-адаптивната територия в новите пазарни условия и с най-значим потенциал за развитие. Тя има реални възможности да стане основния локомотив в развитието на България. В същото време съществува опасност от привличане на нов икономически, социален, културен и демографски потенциал от други райони на страната, с което ще се създадат проблеми, както за самата столица, така и за тези райони.

Разумният вариант за развитие на София, е не чрез натрупване на производства, администрация, демографска маса, културни институти и т.н., а чрез системно извеждане на нехарактерни и несвойствени дейности и елементи за сметка на стратегически важни функции и производства. Необходимо е да се разработи ефективна устройствена и управленска политика така, че за сметка на София да не се получават демографски, икономически и други усложнения в други райони на страната.

ПЪРВА ГЛАВА

Обща характеристика на София - град

1. Административно-териториална характеристика, местоположение, природни ресурси и демографски потенциал на областта.

1.1. Административно-териториална характеристика

Област София по териториален обхват е идентична със Столична община. Селищната мрежа на областта е формирана от 38 население места, от които 4 града (гр. София, гр. Нови Искър, гр. Банкя, гр. Бухово) и 34 села. Територията на областта (Столична община) е разделена в съответствие със Закона за административно-териториалното деление на Република България на 24 административни района, от които:

- административни райони изцяло в строителните граници на гр. София – 16 бр.;

- административни райони (Искър, Витоша, Овча Купел и Връбница) с територия в строителните граници на гр. София и землищата на общо 5 села – 4 бр.;

- административни райони, включващи част от гр. София, землищата на 2 града (Нови Искър и Бухово) и 17 села – 2 броя.;

- административен район с център малък град Банкя и 2 села – 1бр.;

- административен район Панчарево съставен изцяло от селски населени места – 1 брой.

Поради силното си икономическо въздействие и голямата демографска маса, развитието на гр. София не трябва да се свързва единствено с населените места в границите на Столична община, но и с това на няколко съседни общини от Софийска област (Божурище, Костинброд, Елин Пелин), които са органически свързани със столицата и са активен фактор за нейното реално развитие, като буферен пояс срещу териториалната концентрация на население и икономически дейности.

Възможните зони за деконцентрация ще се развиват и допълват в съответствие с усъвършенстването на техническото и организационно ниво на външната транспортна мрежа и нейното количествено развитие. В този смисъл транспортната инфраструктура е възлов фактор за регионалното развитие на град София, преструктуриране на селищната мрежа и балансирано разпределение на население и функции.

1.2. Местоположение и комуникации

София е уникално кръстовище на четири световни коридора. В нея се пресичат 4 световни транспортни направления – Трансконтиненталната диагонална магистрала Северозапад-Югоизток (Лондон – Будапеща – София – Истанбул – Калкута - Мелбърн), меридиалната Евро - африканска магистрала (Хелзинки – Москва – София – Солун – Кайро - Кейптаун), диагоналната Евро - африканска магистрала (Тунис – Дуръс – София – Букурещ – Одеса - Омск) и формиращия се транспортен коридор около 40-ия паралел от Каспийско море през Черно море към Адриатическо море (Поти – Варна – София – Скопие - Дуръс).

В София се пресичат и три от трансевропейските транспортни коридори:

- коридор №4 – Будапеща – Видин – София – Солун - Истанбул

- коридор №8 – Дуръс – Скопие – София – Бургас - Варна

- коридор №10 – Белград – София – Пловдив - Истанбул

Вътрешно - балканските и национални пътища също са пласт от софийския кръстопът. София е истинският градски, географски и транспортен център на Балканите. Ако сравним разстоянията между балканските столици и някои по-големи градове, измервани по международните пътища, преминаващи през региона се вижда, че с най-късите средни разстояния се характеризират София – 455 км и Солун – 530 км. Това е една обективна основа за бъдещото развитие на града като важен център не само в страната, но и в региона на Югоизточна Европа.

Особено важен за София е европейският транспортен коридор Адриатика - Черно море. Той ще свързва Южна Русия и Кавказкия район, а от там и Средна Азия, с Италия и южната част на Европейския съюз по възможно най-кратката и удобна връзка. Той е с възможности да се развие и като железопътен, пътен и съобщителен коридор.

От съществено значение за Столицата е и развитието на Еврокоридор №4. В определените еврокоридори от Паневропейската конференция в Крит той се разглежда като алтернативно трасе на класическия трансконтинентален път Лондон - Калкута, при преминаването му през Съюзна република Югославия (по време на ембаргото). Трасето през Румъния, (Будапеща – Букурещ - Констанца) не може сериозно да се разглежда като конкурентно на трасето Будапеща – Белград – София - Истанбул. Същото се отнася и до трасето Будапеща – Крайова – Видин – София - Солун, като конкуриращо това през Белград – София - Солун.

Коридорът Видин – София -Солун обаче може да се разглежда като част от източноевропейския коридор Север-Юг (Полша – Беларус – Украйна – Румъния – България - Гърция) и именно като такъв би следвало да се развива и изгражда.

1.3. Природни условия и ресурси

1.3.1 Минерални води – в недрата на почти цялата градска територия се съдържат и репродуцират термоминерални извори с различни качества. Извлечимите хидротермални ресурси на Софийския термоводоносен басейн се оценяват на 400 – 500 л/сек. разнородни по състав термоминерални води и 40 – 50 Мвт (мегавата) геотермална енергия. Около 80 % от този потенциал е в териториалния обхват на Столична община. Към момента в земите на общината се разкриват 23 обособени находища на минерални води, от които само 8 % се появяват на повърхността чрез естествени извори. От тях понастоящем се добиват 156 л/сек. минерални води и допълнително могат да се извличат още 144 л/сек.

1.3.2. Геоложка информация и зониране на територията - Софийската котловина е млада, тектонска активна гребеновидна структура, която има сложен строеж и проявява съвременна активност. Най-сериозна опасност за района са земетресенията от местни огнища, чиито магнитут достига 7,0 по скалата на Рихтер.

Неоген – кватернерния запълнител, състоящ се от глини, пясъци и чакъли, има силно изменяща се дебелина – от 30 м в центъра на София до 1200 м в района на Елин Пелин. Седиментите се характеризират с бърза изменчивост в хоризонтална и вертикална посока. Това е валидно за физико - механичните им свойства.

Проявени са голям брой разрушителни и неблагоприятни физико - геоложки процеси. По периферната котловина и по речно – долинните склонове преобладават гравитационните процеси, а в централните части тези, свързани с колебанията на плитките води и слаби почви.

Съществено място при формирането на свойствата на почвите от повърхностната зона заема техногенната дейност. Натрупаният културен слой от насипи, хвостохранилища, промишлени, битови и строителни отпадъци е неблагоприятна основа за строителството. За опазване на силно уязвимата от природни процеси урбанизирана среда е необходимо продължаване и детайлизиране на геоложките проучвания, отнасящи се до по-точно и надеждно прогнозиране, намаляване и предотвратяване на последствията от природни бедствия.

1.3.3. Валежи и подземни води – най-много средногодишни валежи падат на територията на кв. “Горна баня” – 766 мм, а най-малко на територията на кв. “Боримирци” – 511мм. Най-много валежи падат през месеците май и юни – 80 - 86мм, а най-малко – през януари, февруари и част от март – 32 - 37мм. Направените замервания на водни нива през 1998 и 1999 г. налагат следните изводи: Разликата между най-ниската и най-високата стойност на замерваните количества на водни нива в годишен аспект не надвишава 1 м. Изключение правят някои райони извън гъсто заселената градска част в източна посока, където разликите достигат 1,12 до 2,16 м – източната част на кварталите “Чепинци”, “Враждебна”, “Аерогарата” и “ Бусманци”. За останалите квартали разликите са: “Люлин” – 0,15 м, “Обеля” – 0,20 м, “Връбница” – 0,32 м, “Бъкстон” – 0,48 м, “Банкя” – 0,25 м, “Требич” – 0,25 м, “Дружба” – 0,92 м, “Враждебна – 0,82 м и “Кримина” – 0,65 м. При по-големи стойности на количествата на падналите валежи или респективно при по-големи засушливи периоди тези разлики се увеличава.

1.4. Демографски потенциал

Въпросите, свързани с демографските и социално-икономически характеристики на населението са разгледани в следващите глави на темата.

2. Икономически комплекс

Според статистическите данни за предприятията от обществения и частен сектор, към края на 1998 г. капиталът в държавния и общински сектор е 64%, в частния сектор – 36%. В обществения сектор основния дял и маса на капитала – 83% за 1995 г. и 85% за 1996/1998 г. остава съсредоточен в предприятията на четирите основни отрасъла – промишленост (43%), строителство, транспорт и търговия (по 14%). В частния сектор основната маса на капитала е използувана за осъществяване на дейности в областта на търговията (27%). Следва масата на капитала в промишлената дейност (17%).

По сектори общият размер на приходите се разпределя както следва: през 1998 г. – 55% от продажбите са реализирани от предприятията в частния сектор ( при 37% през 1995 г.) т.е. за три години е постигнат ръст на продажбите в частния сектор с 40 процентни пункта. Темповете на преструктуриране на столичната промишленост, както по отношение на промените в собствеността, така и по отношение на отрасловия аспект на развитие на нови видове производства са интензифицирани значително. Броят на предприятията собственост на Столична община и броят на заетите лица в тях по години са дадени в следващата таблица.

Таблица 1

Години	1992	1993	1994	1995	1996	1997	1998
Брой на предприятията	136	139	132	128	118	117	95
Брой на заетите лица	53 258	43 987	35 795	31 292	29 144	25 512	22 088

Източник: План за регионално развитие на област София 2000 – 2006 г.

С оглед стратегията и приоритетите през последните години са преобразувани голяма част от общинските предприятия (частна собственост на Общината). По-голямата част от фирмите от отраслите търговия, услуги, занаятчийски производства бяха приватизирани на обособени части – магазини, ателиета, складове. В тези дейности приватизацията е обхванала 70% от активите.

2.1. Развитие на материалното производство

Структуроопределящи отрасли в икономиката на областта са индустрията, търговията и промишлените услуги, транспортът и съобщенията. Област София се характеризира с голяма концентрация на дълготрайни активи. Съсредоточените през 1998 година дълготрайни материални активи на човек от населението са два пъти повече от средния размер за страната. За високата капиталоемкост на територията свидетелствува и показателят ДМА на кв. км. По този показател област София заема първо място в страната, като концентрираните фондове за кв. км., са близо 25 пъти повече от средния размер за страната.

2.1.1. Промишленост – определящо значение в структурата на икономиката има промишлеността. Тя разполага с 45% от изградената база на материалното производство в града и реализира 30% от приходите в материалната сфера и ангажира приблизително същия процент заети лица.

Данните за производството през 1998 година на някои основни за столичната икономика натури и тяхната съпоставка с предходни години показва, че все още не може да се преодолее тенденцията на продължаващо намаление на производство на редица основни натури като : топлоенергия, металорежещи машини, електрокари, трансформатори, хладилници, тухли, памучни платове, обувки, хартия, вестници, месо, брашно, захарни изделия, метални домакински съдове.

Оценката за развитието на промишления комплекс на областта дава основание за извода, че липсва съвременен промишлен профил.

На територията на област София са обособени 17 индустриални зони, които, независимо от настъпилите промени в продуктовата структура и стагнацията на производството, продължават да съществуват (най–вече като сграден фонд и изградена инфраструктура).

Основните изводи, характеризиращи състоянието на производствените зони показват, че:

- Тези зони в преобладаващата си част разполагат с резерв за развитие на промишленото производство, но съчетанието им с жилищни райони и рекреационни зони налагат известно преустройство на някои от тях.

- Усвояването на територията не е достатъчно ефективно. В преобладаващата част от зоните производствените единици функционират при натоварване на мощностите и рамките на 40-60%.

- Инфраструктурната съоръженост на зоните в преобладаващата си част е остаряла, независимо, че има резерв от инфраструктурни услуги.

- Не във всички зони съществуват условия за бързо реализиране на всякаква инвестиционна инициатива на “собственик” или “ползвател” свързана с използуването на определените терени, сградни фондове и инфраструктура, при определен режим на ползване и застрояване.

- За разлика от останалите съвременни градове, в които предлагането на предприемачески зони, производствени зони и зони за дейност, както и офиси, влияе върху разкриването на нови производства и допринася по решителен начин за създаване на работни места и модернизиране на производствената структура, в гр. София понастоящем съществуват терени, които не разполагат с необходимото качество за активизиране на предприемачеството и динамизиране на производството и заетостта.

2.1.2. Селско стопанство – развито е съобразно условията, които предоставя спецификата на Софийското поле. Тук преобладават черноземните смолници, алувиално - ливадните и делувиално - ливадните почви. За полупланинските райони са характерни канелените и кафявите горски почви. Разнообразието на релефа затруднява обособяването на големи масиви. Общо стопанисваната земя в Софийското поле е 521 хил. дка, от които обработваемата земя е 432 хил. дка, като от нея 322 хил. дка са ниви. Посевната площ се движи от 307хил.дка до 318 хил. дка, като основно площите са заети с пшеница, царевица за зърно, царевица за силаж и люцерна.

Данни за пустеещи земи няма, но процентът на неизползваемите площи през последните години се движи между 6-7 и 12-15%.

Селското стопанство в област София се специализира в производството на фураж, месо, зеленчуци и картофи. Около град София се формира селскостопанска зона. От нейното производство се задоволяват потребностите на столицата с пресни зеленчуци, мляко и млечни произведения.

2.1.3. Строителство – развитието на строителството е свързано с потребностите и мащабите на града и прилежащите територии. Последните години се характеризират с качествени промени в структурата на строителната продукция. Преходът се характеризира с рязко снижаване на строителството на промишлени предприятия и на сгради за обществени нужди и постепенно затихване на жилищното строителство, изпълнявано по индустриални технологии. Основните направления са свързани с реновацията на реституирани имоти в централната градска част, строителството на индивидуални жилища и кооперации (преобладаващо в престижните градски райони) и поддръжка на градската инфрастуктура при бюджетно финансиране.

За периода 1991 – 1995 г. са построени общо 265 сгради с 12258 жилища и обща полезна площ 959 хил. кв.м жилищна и 254 хил. кв.м обслужваща площ. Повече от 94,4% от общия брой жилища е съсредоточен в София и останалите 3 града от общината и едва 5,6% в 34-те села.

2.2. Приватизация и развитие на частния сектор

Преходът към пазарна икономика обуславя трансформацията на държавната и общинската собственост в частна. Към края на 1998 г. общият брой на взетите решения за приватизация е 1484, като от тях 395 са за приватизация на държавна собственост и 1089 за приватизация на общинска собственост. Този брой е 17% от взетите решения общо за страната.

Изпълнението на общо взетите решения към края на годината е 62%, или 923 са сключените сделки за продажба на двата вида собственост. Общият размер на постъпленията от продажби на държавна и общинска собственост са 59407 млн. лв.

В държавния сектор от общо 395 взети решения са изпълнени 99, като общата стойност на продадената собственост възлиза на 18082 млн. лв. От общия брой на сключените сделки – 35 са приватизираните търговски дружества на стойност 15118 млн. лв. и 58 е броят на продадените непреобразувани предприятия и обособени части на стойност 29614 млн. лв.

В общинския сектор от взети 824 решения са реализирани 619 на обща стойност 41325 млн. лв. От тях 5 са приватизираните търговски дружества със стойност на продадената собственост 5068 млн. лв и 819 са сключените сделки за продажба на непреобразувани предприятия и обособени части на стойност 36257 млн. лв.

Анализът на постигнатата през периода активност при реализацията на приватизационните сделки показва, че провежданата приватизационна политика е насочена към укрепването и превръщането на обектите в активни стопански единици, което спомага за реалното оживяване на общинската икономика.

На територията на столицата през 1998 г. икономически резултати от дейността си отчитат 17156 частни дружества и предприятия, прилагащи двустранно счетоводство, при 13274 за 1997 г.

Наблюдава се и съответно увеличение на броя на заетите в тях. През 1998 година са заети 184707 човека. Увеличават се и заетите по трудов договор, които са 81% от общата численост на персонала, както и средностатистическата заетост, която остава на ниво 11 човека.

3. Социална инфраструктура

3.1. Здравеопазване

Системата на здравно обслужване включва 47 болнични и 106 амбулаторно–поликлинични заведения с над 10500 легла. От тях 160 бр. са на пряко подчинение на Столична община и 61 бр. са на подчинение на Министерство на здравеопазването и други министерства. В ход е реформата на здравното обслужване и неговото привеждане в съответствие с новоприетите нормативни документи.

3.2. Образование

В образователната система са обхванати общо 312 учебни заведения, от които 218 общообразователни училища, 10 специализирани училища, 13 средни професионални училища , 47 техникума и училища по изкуствата, 10 колежа и 17 университета. Броят на учебните заведения през последните 8 години показва темп на нарастване, дължащ се изключително на разкриването на частни общообразователни училища и училища по изкуствата.

Отрасловата специализация, по която са профилирани средните професионални училища е доста многообразна, а именно в сферата на промишлеността – 34 училища, транспорта – 4, обслужването – 5, икономиката – 2, строителството – 1, селското стопанство – 1.

Общата численост на учащите се обхванати в системата са общо 262 хил. души, от които 97,6 хил. учащи се във ВУЗ. През годините 1991 – 1999 главната промяна се състои в намаляване на средния брой деца в една паралелка и тяхното вътрешно преразпределение по видове училища. Броят на учащите се в общообразователните училища за 9 години е намален с 19584, а на тези в СПТУ с около 8976. Абсолютно нарастване от над 27000 души или с 1/3 имат учащите се в университетите.

Общият брой на преподавателите в образователната система на София се колебае в границите на 21,4 – 25,0 хиляди. Преподавателите в университетите са близа 12000.

Броят на детските заведения през 1999 г. е 239 с 28484 деца и 2567 души педагогически персонал. От общия брой обединени детски заведения две са санаториални, а от детските градини – две са логопедични, една е санаториална и две са специални (за глухи деца). Намалението на броя на местата в детските заведения за периода 1991 – 1998 г. е незначително – от 31463 (1991 г.) на 28155 (1998 г.). Една от причините за това е неблагоприятното въздействие на демографския фактор.

3.3. Култура

София е една от европейските столици със солидна мрежа от културни институти, многобройни църкви и паметници на културата. В условията на прехода към пазарно стопанство обаче, силно намаляват функционалните параметри на столичния културен комплекс.

В общината и областта се полагат усилия за развитие на културата въпреки кризата, в която се намира. Така културната инфраструктура на София се обогати с около 100 частни галерии, десетина частни театри и др.

Театрите са основно драматични – 20 бр., музеите – 30 бр. читалищата – 115 бр. Широко е застъпена библиотечната дейност. Към 1999 г. в Столична община са функционирали 512 библиотеки. Повечето от тях са училищни – 211 бр., читалищни – 116 бр., учрежденски – 41 бр., към ВУЗ – 29 бр. Сред библиотеките с функциите си (над общински – регионални и национални) се открояват Народната библиотека “Кирил и Методий” , Централната научно-техническа библиотека, Столичната градска библиотека.

3.4. Обитаване и жилищен фонд

Общия брой на жилищата през последните 10 години се движи в границите 470 – 490 хил., като общата полезна площ не е надвишавала 30 млн. кв. м, а само жилищната – 22,5 млн. кв. м. По статистически данни жилищната площ на едно лице има темп на намаление от 18,7 на 15,2 кв. м. дължащо се от една страна на промяната на предназначението на жилищата (например трансформацията на някои от тях в магазини, офиси и др.) и променената структура на размерите на въведените в експлоатация жилища. След строителния “бум” от 1992 – 1993 г. и последвалата го промяна в потребителското търсене в насока по-маломерни и по-евтини жилища, жилищната площ на София се установява на 18,1 - 18,5 млн. кв. м. По форма на собственост жилищата се разделят на частни – 87%, държавни и общински – 9% и ведомствени – 4%.

3.4.1. Характеристика на фонда: по конструкция, етажност, стайност, възраст и благоустроеност.

- конструкция – в София са останали около 1500 паянтови жилища (0,3%). Относително висок дял на наследствено паянтови жилища има в районите “Възраждане”, “Овча купел”, “Витоша”. Делът на панелните сгради е 46,4% в компактния град. Най-голям е делът им в районите “Искър” – 84,2%, “Студентска” – 80,7%, “Надежда” – 75,5%”, “Люлин” – 73,8%. Като цяло конструктивната надеждност на фонда се представя от групата на жилища в стоманобетонни сгради. Това са 32,7% от всички жилища. Ако в близките 5-10 години не се обновят панелните сгради, през следващите 30 години София ще може да разчита на 80-90% от сегашния си жилищен фон

- етажност – всяко пето жилище е в сграда от 3 етажа. Най-ниски райони са “Нови Искър” – 100%, “Витоша” – 71,6%, “Сердика” – 46,2%, “Възраждане” – 33%. Високоетажните сгради съдържат 67,6% от жилищата.

- стайност – структурата на фонда по стайност не съответствува на структурата на домакинствата. Над 60% са едно и двустайни. Жилища с 4 и повече стаи са само 6,8%. Малките жилища преобладават в комплексите, а големите – в центъра и приобщените в компактния град села.

- възраст – около 30 % от общия фонд е на възраст под 30 години. Под 40 години са 48,5% от жилищата. Само 4% е наследеният от преди 1919 година фонд. Ниските темпове на ново строителство през последните 9 години създават предпоставка за застаряване на жилищния фонд. Лошото управление и поддържане са другия важен фактор за ускорена амортизация и състаряване.

- благоустроеност – статистиката отчита само 106 жилища без нито един от основните благоустройствени елементи (електричество, вода, канал, отопление). Общата картина по отношение на наличност е благоприятна – 98,5% жилища имат електричество, вода и канал, която не отчита качествени аспекти, като надеждност на инженерните инсталации и достъпност на съответните услуги.

3.4.2. Жилищно потребление и жилищни дефицити – изчислено на базата на общия наличен жилищен фонд, жилищното потребление в София е сравнимо с това на развитите западноевропейски страни. Към 1997 г. общият брой на жилищата (480580) е по – голям от този на домакинствата (472400) и на 1000 лица се падат 403,6 жилища. Този факт дава основание да се счита, че жилището не е приоритетен проблем.

Абсолютните жилищни дефицити за София към края на 199 7г. са:

- 19630 жилища при база целият фонд;

- 34844 жилища, ако се вземат предвид само обитаваните жилища;

- 53844 жилища, ако се вземат предвид само годните жилища.

Що се отнася до дефицитите от площи, при 25,2 кв. м потребление на човек и 40,0 кв. м приет стандарт, те възлизат на 37% средностатистически дефицит. Изводът е, че жилищата в София са твърде малки. Дефицитът от стаи възлиза на 64333 стаи или 5,7 % от всички налични жилища.

Допълнителни фактори, пораждащи дефицити (включително финансови) са:

- морално и физически остарели жилища – 19000

- жилища, нуждаещи се от ремонт и обновяване – над 230000

- жилища без основни благоустройствени елементи – 7800

Бездомството е категоричен показател не само за острите жилищни дефицити. По експертно предложение за потенциално бездомни могат да се считат всички граждани, които живеят в:

- пренаселени жилища с 3 и повече лица в стая – 11282 граждани

- примитивни жилища – 5058 граждани

- осъдени да напуснат реституирани жилища – 5327 граждани.

Експертните оценки определят текущ дефицит от 60000 условни жилища.

3.4.3. Устройствени и други проблеми на жилищните комплекси

- функционална, комуникационна и пространствена неинтегрираност в заварената градска среда;

- недоизградена инфраструктура, особено в обслужващата и социалната сфера; това прави тези комплекси градо-спални, паразитни по отношение на големия град, без самостоятелен живот;

- реституирани терени, вклинени между блоковете, влошаващи и компрометиращи пространствената идея на средата;

- липса на гаражи – предвидените подземни не са изградени;

- големи празни пространства, неблагоустроени, неподдържани, стихийно усвоявани с бараки и несанкционирани сметища;

- липса на естествена културна и социално-психологическа “публична” среда за обитателите;

- отчужденост на обитателите от средата им и усещане за временното им присъствие;

- липса на добри пространствени възможности и градоустройствена обезпеченост за реализиране на стопанска, търговска, културна и други инициативи на обитателите;

- лоши експлоатационни, топлотехнически, шумоизолационни и естетически качества на блоковете, амортизираност на инженерните инсталации;

- изоставане или затруднения от страна на държавата и общината по отношение на грижата и поддържането на средата, трайни тенденции към криминализация на средата.

Обобщавайки резултатите от анализа, може да се постави следната “диагноза” на жилищния сектор в София:

- достъпността до жилище се влошава – отношението цена/доход нараства от 2,8 през 1989 г. на 10-18 през 1998 г.;

- нормалното възпроизводство на жилищния сектор е спряно – новото строителство вече 8 години е под минималния критичен минимум от 2 жилища на 1000 човека;

- жилището е оставено на “произвола на пазара”, който е достъпен за не повече от 10% от потенциалните потребности;

- жилищния фонд деградира поради неадекватно управление и поддържане;

- държавата е абдикирала от икономическите си задължения към жилището - размера на бюджетните разходи за жилища е изключително малък–1%;

- липса на подходяща система за кредитиране и субсидиране.

4. Техническа инфраструктура

4.1. Транспортно - комуникационна система.

4.1.1. Главни пътни връзки – транспортно - комуникационната система на област София се формира от историческото развитие на гр. София, местоположението му като международен кръстопът на трансконтинентални и регионални връзки.

Основните връзки на областта със страната се осъществяват по първокласни пътища І-8 (Е-80); І-1 (Е-79); І-6 (Е-770), както и от А-1 “Тракия” и А-2 “Хемус”. Те са свързани чрез околовръстния път (ІІ-18), а към него са свързани и ІІ-16, ІІ-81, ІІ-82, както и пътищата от ІІІ-ти и ІV-ти клас от републиканската пътна мрежа.

4.1.2. Улична мрежа – общата дължина на главната улична мрежа на гр. София е около 428 км, при 3 400 км на цялата улична мрежа. Уличните артерии заемат 5.2% от територията. Структурата е кръгово - радиална.

При усвояване на новите територии в София през последните десетилетия изостава темпът на изграждане на градските комуникации. Синхронът между елементите на градското планиране е нарушен. Нереализирането на структуроопределящи трасета пречи за нормалното функциониране на града. Голяма част от улиците не са изградени с необходимия габарит. Състоянието на настилката, паркирането на автомобили в активните ленти създават допълнителни проблеми на трафика.

На територията на област София има осем автогари, обслужващи автобусни линии от Републиканската транспортна схема. Състоянието на автогарите се оценява като крайно незадоволително. Някои от тях трябва да бъдат изградени изцяло в съответствие с нормативните изисквания.

Решението на проблема ще зависи от въвеждането в експлоатация на гара “Изток” и увеличаване на капацитетите и възможностите на автогари “Север”, “Запад” и “Централна автогара”. Това ще даде възможност за обособяване на превозите по видове и направления.

4.1.3. Жп инфраструктура – географски предопределеното кръстопътно положение на област София включва две жп линии с международно и национално значение:

- Пирот – София – Пловдив - Одрин и

- Солун – София - Русе/Видин/Варна, а линията София – Карлово - Бургас/Варна е със съществено национално значение.

Жп инфраструктурата включва във функционален аспект: междугария – 39 бр., гари – 27 бр., депа и индустриални жп клонове, като в последните се зареждат и погасяват над 60% от товаропотоците от и за София.

Основният извод е, че в национален аспект Софийската жп инфраструктура е относително добре развита, но по-скоро в количествен, отколкото в качествен аспект.

По отношение на товарния трафик през София преминават три пъти повече товари, отколкото града приема и изпраща, т.е. относителният дял на транзита нараства. Докато София “осигурява” на железниците около 3-4% от трафика, то през нея преминават 20% от транзитния товарен трафик на страната. Това определя областта като железопътен транзитен център и е едно формално потвърждение за стратегическото местоположение на града.

4.1.4. Въздушен транспорт – възлов обект, разположен в непосредствена близост до София, на стратегическия кръстопът на три паневропейски транспорти коридори, е летище София.

В момента трафикът на летището е главно международен. Вътрешните превози по редовни вътрешни линии се извършват по направленията София –Варна - София и София – Бургас - София.

Инфраструктурата на летището е физически остаряла. Съществуващите пътнически и карго терминали не предлагат високо качество на услугите. Пътническият терминал е с недостатъчен капацитет. Пистата е с дължина 2800 м., ширина 45 м., пътеките за рулиране са 7 бр. с ширина 14 - 22 м. , покрити с асфалтобетон или бетон. Всичко това наложи реконструкция на съществуващото летище и изграждане на нов летищен комплекс.

4.1.5. Масов градски транспорт – основната тежест от пътуванията в областта се поема от масовия транспорт. Четирите основни транспортни системи – трамвай, автобус, тролейбус и метро формират системата, която обслужва около 79% от пътуванията.

На територията на София трамвайната мрежа е с дължина 250 км, обслужваните маршрути са 16, като във върховите периоди се движат общо 200 бр. мотриси, а общият им брой е 402 мотриси.

Тролейбусният транспорт включва две тролейбусни депа. Контактната мрежа е с дължина 93 км, която обслужва 10 маршрута.

Автобусният транспорт има 4 автотранспортни гаража. Общият брой на транспортните средства е 1 236. Във върховите периоди се осигурява движението на 672 автобуса.

Метрото функционира до седма метростанция на първи метродиаметър. На този етап не се работи по втори метродиаметър, където вече са изградени метростанцията пред НДК и част от тунела между тази станция и станцията пред хотел “Хемус”.

Основните изводи, които се правят са:

- запазва се относително високия дял на пътуващите с автобус;

- метрото засега не изпълнява функциите, които му се възлагат;

- забелязва се спад на пътуващите с масов транспорт за сметка на пътуващите с автомобили;

- въвеждането на нови по-комфортни возила частично е повишило качеството на транспортната услуга.

4.2. Водоснабдителна система

Основни източници, осигуряващи водоснабдяването на град София с питейна вода са:

- язовир ”Искър” със завирен обем 675 000 000 куб.м. Към София постъпват 9600 л/сек. вода (8300 л/сек. питейна вода и 1300 л/сек условно чиста вода);

- язовир “Бели Искър” със завирен обем 15 000 000 куб.м. Към София постъпват 2100 л/сек;

- витошки водохващания до 300 л/сек.;

За селищата в крайградската част се използуват локални водоизточници. При сушави години и средно сушави години като резервен водоизточник е възможно прехвърляне на водни маси от Маришкия басейн посредством тунела “Грънчар – Манастирски”.

Изградената водопроводна мрежа към 31.12.1998 г. обхваща:

- външни и довеждащи водопроводи – 336 км;

- улична водопроводна мрежа (без дължината на сградните отклонения) – 2384 км;

От нея стоманени водопроводи са 968 км, чугунени – 623 км, етернитови – 750 км, поцинковани водопроводи – 37 км, бетонови – 6 км.

Уличната водопроводна мрежа не е доизградена в южните части на града и част от селата и кварталите.

Изградени са две пречиствателни станции:

- станция “Панчарево” с капацитет 4,5 куб.м/сек., която в момента работи с капацитет от порядъка на 3 мкуб/сек.;

- станция “Бистрица” с капацитет 6,75 куб.м/сек., която в момента работи с капацитет от порядъка на 4 мкуб/сек.;

За обезпечаване на водоснабдяването на град София са изградени 13 основни резервоара, със застроен обем – 324 000 куб.м. За селата, кварталите и градовете от крайградската част са изградени 28 резервоара със застроен обем от порядъка на 4 000 куб.м.

Основните проблеми на водоснабдителната система са:

- допусната е диспропорция между изграден обем резервоари и обслужвано население;

- ако не се постигне равнопоставен еквивалент застроен обем резервоари на обитател се нарушава ефективността на водните маси за водопотребление върху територията на област София.

4.3. Канализация

Канализационната система на компактния град е решена като смесена с петкратно разреждане на отпадъчните води. Строителството и започва през 1897 г. с изграждането на Десния Владайски колектор от Сточна гара до бул. "Хр. Ботев" и на Левия Перловски колектор от Сточна гара до ул. "Граф Игнатиев".

Към 31.12.1998 г. дължината на канализационните колектори е 423 км. Трасетата на съществуващите главни канализационни колектори са 11, по правило покрай бреговете на реките, протичащи през град София.

Развитието на София през последните 100 години и промените в изискванията към канализационната система налагат изграждането на дубльори на колекторите в компактния град. Главните колектори са изградени основно до Южните територии. За доизграждането им, освен значителни капиталовложения е необходимо да се осигурят сервитути непосредствено до бреговете на реките (особено в Южните територии и подвитошката яка).

Техническото състояние на канализационната мрежа е сравнително добро.

Към 31.12.1998 г. дължината на каналната мрежа в компактния град е 1391 км. Обезпечеността с изградена канална мрежа е класифицирана в пет основни групи, в зависимост от годината на строителството и степента на изграденост на основните приемници (главни колектори или дубльори) и мрежата, проводимостта, съгласно действуващите нормативи.

Извън компактния град, Нови Искър и Банкя са с частично изградена канализационна мрежа. Преобладаващата част от селата и кварталите извън София са без изградена канализация. За тях отвеждането на отпадъчните води към главните колектори може да се реализира или чрез изграждане на помпени станции или чрез дълги довеждащи канали. Алтернатива може да бъдат локалните пречиствателни станции.

4.4. Електроснабдяване

Електроизграждането на страната е развито на система от пръстени. За столицата към пръстена 400 kV са опорните пунктове – п/ст “Столник” 400/220/110 kV п/ст “Металургична” – 400/110 kV, п/ст “София – запад” 400/110 kV. Към пръстена 220 kV са свързани опорните пунктове – п/ст “Столник” 400/220/110 kV, п/ст “Казичене” - 220/110 kV, п/ст “София – юг” 220/110 kV, ТЕЦ “София” 220/110 kV и ТЕЦ “Бобовдол” 220/110 kV.

В момента столицата и прилежащите райони се електроснабдяват от 37 бр. подстанции със сумарен върхов товар pd 1998 г. - 1137 MW.

От подстанциите посредством разпределителна мрежа средно напрежение са захранени – 4022 бр. трансформаторни постове, поддържани от П “Електроснабдяване – София” и 986 бр. чужда собственост. От тях чрез мрежа НН се захранват всички потребители на електроенергия.

4.5. Топлоснабдяване

Територията на града е обособена в 4 топлоснабдителни района в съответствие с основните топлоизточници – топлоелектрическите централи “София” и “София – изток” и отоплителните централи “Земляне” и “Люлин”. Функционират и 8 временни отоплителни централи. Топлоизточниците са на основно гориво природен газ.

Системата на топлоснабдяване обхваща около 76% от територията на града. Изградени са 850 км топлопреносни мрежи, 14 620 абонатни станции, топлофицирани са 340 870 жилища.

5. Санитарно-хигиенни и екологични условия

5.1. Атмосферен въздух

Количествените и качествените характеристики на замърсяването на въздуха показват, че в здравословни условия живеят едва 12% от софиянци.

Основните източници на замърсяване са: автомобилен транспорт, ТЕЦ - овете, локалните парови централи, промишлени обекти.

Най-често регистрираните вредности във въздуха са азотен двуокис, въглероден окис, въглеводороди вкл. метан, прах.

Характерно е неравномерно териториално разпределение на вредностите: с умерено и силно замърсяване на атмосферния въздух се характеризират общините: “Кремиковци”, “Възраждане”, “Средец”, “Надежда”, “Сердика”, “Искър”.

Концентрациите на серен двуокис и сероводород са около пределно допустимите норми, но показват степенни различия в кварталите близо до промишлените райони и ТЕЦ, особено в зимния период. Нивото на праха навсякъде е над ПДК. Оловните аерозоли и оловните окиси показват най-високи стойности в централните части на столицата.

5.2. Твърди битови отпадъци

Особено тежък за решаване за област София е проблемът с твърдите битови отпадъци и тяхното екологосъобразно обезвреждане при оползотворяване на полезните компоненти. Третирането на твърдите битови отпадъци е на ниско технологично ниво – за целта се използва неразделното депониране в едно сметоразтоварище – Суходол.

Честотата на извозване е 1 до 3,5 пъти седмично в зависимост от обема на сметосъбиращата техника.

Област София не разполага със специализирани депа за приемане на промишлени, опасни или специфични отпадъци.

5.3. Замърсяване на почви и растителност

Техногенното замърсяване на почвите е характерно основно за източната и североизточната част на Софийското поле и произтича главно от промишлеността.

Основен източник на замърсяване на почвите с тежки метали в последните 35 години е фирма “Кремиковци”, като концентрациите на олово и цинк в почвата намаляват с отдалечаване от източника.

Растителната продукция в тази част е с високо съдържание на тежки метали. В последните години се увеличава замърсяването на почвите с тежки метали в прилежащите територии на входно-изходните автомобилни магистрали.

Приоритетните направления, които намират централно място в политиката за опазване на околната среда в област София са насочени за намаляване емитирането и дифузията на вещества, опасни за околната среда и натрупването на отпадъците. В резултат на предприетите действия през последните години екологичната обстановка в София е значително подобрена.

ГЛАВА ІІ

Демографски характеристики на населението на област София

При изясняването на демографските характеристики в тази глава ще се обърне внимание на възпроизводството на населението и по-точно на неговата количествена страна, а именно естествено движение (раждания и умирания) и миграцията (заселвания и изселвания). Тук е важно да посочим, че възпроизводството на населението не е чисто биологичен процес. При съвременните условия във все по-голяма степен възпроизводството на населението по своята същност е и социален процес. То включва не само биологическото, но и социалното възпроизводство, което най-общо е свързано с умножаване способностите на хората, с тяхното образование, квалификация и възпитание.

Възпроизводството на населението в демографски смисъл е постоянно възобновяване на населението в резултат на посочените по-горе процеси - естествено движение и миграция. Тези процеси от доста време са обект на подробни и задълбочени проучвания. Те отдавна са метрирани, а през последните десетилетия се появиха и множество математически модели, които дават възможност за тяхната по-пълна и точна оценка. Разширява се и прогнозирането на тяхното развитие. Фактически това е чистата демографска област – обект на традиционни демографски изследвания.

1. Общ брой на населението.

Населението може да се изучава от различни гледни точки и с това може да бъде обект на изследване в различни аспекти, в съответствие с едни или други отрасли на науката. Независимо от това, като реална даденост, населението има една единствена строго определена същност.

То може да се дефинира като съвкупност от хора, населяващи определена територия към определен момент (определена дата, период, година и т.н.).

Дескриптивна (описателна) информация за населението се получава от няколко основни източника: преброяване на населението; еднократни наблюдения и репрезентативни изследвания върху някои страни на населението.

В България след Освобождението са проведени общо 15 преброявания. Първите две: в 1880 г. за Княжество България и 1884 за Източна Румелия обикновено се третират като едно преброяване за общата територия на страната. Следващите преброявания не всякога напълно са отговаряли на международните препоръки, да се реализират в години, които окончават на 0 и 5. Така те са осъществени през 1882, 1892, 1900, 1905, 1910, 1920, 1926, 1934, 1946, 1956, 1965, 1975, 1985, 1992, 2000 г.

Преброяването е специално организирано статистическо наблюдение, целта, на което е получаване сведения за броя и състава на населението. Получените данни служат като база за изчисленията на населението в периодите между преброяванията, за прогнози, отнасящи се до населението и други видове социални изследвания. Преброяванията съгласно практиката на различните страни се извършва чрез метода на разпитването или чрез метода на самопреброяването. Последното преброяване на населението в България беше проведено през 2001 г., като беше използван метода на разпитването. При този метод преброителят обхожда семействата и лично попълва преброителните карти с получените сведения от членовете на семействата, които са в състояние да дадат исканите данни. Този метод, въпреки че предполага оскъпяване на преброяването, има преимущество в осигуряване на по-добро качество на събираните данни, тъй като, вместо да се инструктира цялото население, както е при метода на самопреброяването, се инструктират подробно преброителите. Така се получава по-добра типизация на начина на попълване на преброителните материали, което по-нататък улеснява обработката и получаването на окончателните резултати.

Преброяванията в България се организират по начин, който позволява непосредствено след тяхното провеждане да се получат т.нар. най-бързи или предварителни резултати. Целта е да се задоволят най-належащите потребности на управляващите институции и обществеността от данни за населението и жилищния фонд. Въз основа на тези предварителни данни за общия брой на населението от проведеното към 1 март 2001 г. преброяване, и тези от предишни преброявания, ще се направи опит да се проследят измененията, които настъпват в общия брой на населението на област София в сравнение с тези за България. По този начин ще може да се установят тенденциите за изменение на този показател през последните години, а от сравнителният анализ със страната да се отделят специфичните проблеми на областта.(таблица 2).

Брой на населението по години на преброяванията

Таблица 2

Години	България	Област София
1	2	3
1934	6 077 939	400 705
1946	7 029 349	525 710
1956	7 613 709	724 603
1965	8 227 866	905 287
1975	8 727 771	1 076 741
1985	8 948 649	1 201 719
1992	8 487 317	1 190 126
2001	7 973 671	1 177 577

Източник: НСИ.

По административно деление област София включва столичната община с 24 района, а териториално обхваща 4 града и 34 села.

При преброяването през 1992 г. броят на населението в област София възлиза на 1 190 126 души, което представлява 14% от общото население на страната. По предварителни данни от преброяването през 2001 г. населението в областта възлиза на 1 177 577 души, което представлява 14,8% от общото население на страната (таблица 2).

За деветгодишния период между последните две преброявания (1992 – 2001 г.) успоредно с общото намаление на населението в страната намалява и населението в областта – с 12 549 души, или с 1,1%.

Абсолютната стойност на това намаление за страната е близо 490 хил. души, или 6%. Вижда се, че тенденциите са аналогични, но намалението на населението за област София е по-слабо изразено от това за страната. Възможните причини са миграционните процеси към големия град, по-добрите условия за живот и реализация, по-доброто здравно обслужване.

Тенденциите в демографското развитие на областта са неблагоприятни. Промените в параметрите на възпроизводството дават отражение на динамиката на населението. Данните показват, че най-висок средногодишен абсолютен прираст на населението е регистриран в периода 1957 – 1965 г. – около 20 хил. души, следван от периода 1947 – 1956 г. – 19,8 хил. души. Нисък положителен прираст на населението (средногодишното увеличение е с около 12 хил. души) е наблюдаван за периода 1976 – 1985 г. Между последните три преброявания прирастът вече е отрицателен за периода 1985 – 1992 г. той е - 1656, а за 1992 - 2001г. - 1394 души.(табл. 3)

Прираст на населението в периоди между преброяванията

Таблица 3

Показател	1935 - 1946	1947 -1956	1957 - 1965	1966 - 1975	1976 -1985	1986 -1992	1993 -2001
1	2	3	4	5	6	7	8
		Прираст на населението
България	951 410	584 360	614 157	499 905	220 878	-461 332	-489 671
София град	125 005	198 893	180 684	171 454	124 978	-11 593	-12 549
	Средногодишен прираст на населението (брой)
България	79 284	58 436	68 239	49 990	22 088	-65 904	-54 407
София град	10 415	19 889	20 076	17 145	12 498	-1 656	-1 394
	Средногодишен прираст на населението в %
България	1.3	0.8	0.9	0.6	0.2	-0.8	-0.6
София град	2.6	3.7	0.3	0.2	1.2	-0.1	-0.1

Източник: Демографски характеристики том І, София 1994г.

Измененията, които настъпват в относителните дялове на нарастване или намаление на населението се колебаят значително от едно преброяване до друго. Независимо от наблюдаваната неравномерност, за периода 1976 – 2001 г., относителния прираст на населението намалява от 1,2 на сто средногодишно на минус 0,1% средногодишно.

За същия период положението за страната е - от 0.2 на сто за 1976 – 1985 г. нарастване средногодишно, до минус 0.8% за 1986 – 1992 г. и минус 0,6% за 1993 – 2001 г. Въпреки, че и в двата случая за област София и за страната тенденциите са неблагоприятни се забелязва по-забавено протичане на процесите за област София.

Населението в градовете е 1 121 309 души и представлява 95,5% от общото население в областта, а населението в селата е 56 268 души. В сравнение с 1992 г. градското население е намаляло със 17 675 души, а селското се увеличава с 5036 души. Успоредно с намалението на абсолютния брой на градското население, намалява и неговия относителен дял от общото население в областта от 95,7% през 1992 г. на 95,5% през 2001 г. В същото време делът на селското население се увеличава съответно от 4,3% на 4,5%. Това увеличение може да се обясни с обстоятелството, че през последните години е налице тенденция на мигриране на възрастното население от градовете към селата.

За България през периода 1993 – 2000 г. градското население намалява от 5 704 552 на 5 500 695 души, а селското - от 2 782 765 на 2 472 976. Тези данни показват, че за разлика от предишни преброявания, когато градското население се увеличава за сметка на намаление на селското, сега измененията в броя са еднопосочни - към намаление. За втори път след периода 1986 – 1992 г. се регистрира намаление в абсолютния брой на населението, живеещо в градовете - с 203 хил. души.

Продължава започналата през 1946 г. тенденцията на абсолютно и относително намаление на населението, живеещо в селата. Броят на селското население в началото на новото столетие вече е под границата на 2,5 милиона. За сравнение може да се посочи, че от общо 3 млн. 744 хил. души население на страната през 1900 г. 3 млн. са живеели в селата. Това драстично обезлюдяване на българските села, както и неблагоприятната възрастова структура на останалото да живее в тях население, не могат да не окажат негативни последици за цялостното развитие на селското стопанство от гледна точка на човешкия потенциал, необходим за неговото развитие. (приложение 1, таблици 4,5).

Въпреки абсолютното намаление на населението в градовете продължава процесът на урбанизация, който се дължи на по-голямото намаление на населението в селата. Характерна черта на урбанизацията в България е увеличаващата се концентрация на населението в големите (за българските мащаби) градове. Повече от половината от постоянното население на страната (51,6%) е съсредоточено в 40 града с население над 25 хил. души. В най-големите градове с население над 100 хил. души живеят 32,3%, или приблизително една трета от населението на страната. Това са: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен и Добрич (приложение 1, таблица 6).

Съществен факт, който трябва да се отбележи е, че дори в най-големите градове като София и Пловдив, живеещото в тях население е намаляло в сравнение с 1992 г. Само в 5 от градовете с население над 25 хил. души се регистрира увеличаване на населението. Това са Варна, Петрич, Сандански, Свищов и Хасково.

Сравняването на дадените по-горе данни за съотношението градско - селско население и урбанизацията за област София и страната няма да бъде достатъчно коректно. Това произтича от административното положение на област София, която включва в границите си град София и съвсем малка част от прилежащите територии, градове и села. Все пак е оценен приноса на областта в проблемите от този вид за страната.

Към 1.03.2001 г. мъжете в област София съставляват 47,5% от цялото население и са с 59 хил. по-малко от жените (616 хил.). В сравнение с преброяването през 1992 г. делът на мъжете е спаднал с 0,6 пункта, а съотношението жени на 1000 мъже се променя от 1078 на 1106 (приложение 1, таблица 7).

Разпределението на населението по възраст показва, че във възрастовата структура са настъпили съществени изменения, които се изразяват в по-нататъшно намаление на населението в началните и увеличение в средните и високите възрастови групи. Делът на младите хора (под 18 години) е 17,1% от общото население на областта, при 23% от населението при преброяването през 1992 г. Делът на високите възрасти (над 65 години) се увеличава от 13,4% през 1992 г. на 15,6% през 2001 г. Това означава, че сега всяко шесто лице в областта е на възраст над 65 години. (приложение 1, таблица 8).

С най-младо население са районите “Връбница”, “Овча купел” и “Кремиковци”. Най-застаряващо е населението в районите “Средец”, “Оборище”, “Триадица” и “Изгрев”.

Тенденциите за страната по отношение на възрастовата структура са аналогични. Броят на непълнолетните лица (под 18 навършени години) към 1 март 2001 г. възлиза на 1 555 802 души, или 19,5% от населението. С други думи, всяко пето лице в страната попада в тази възрастова група. В сравнение с 1992 г. броят им е намалял с 438 хил. души, а делът им - с 4,0 пункта.

Населението на възраст между 18 и 64 навършени години като абсолютен брой (5 055 595) намалява, но относителният му дял се увеличава на 63,4% (увеличение с 1,2 пункта).

В сравнение с предишното преброяване, проведено в края на 1992 г. се увеличава броят (с почти 150 хил. души) и относителният дял (от 14,3% на 17,1%) на лицата, навършили 65 и повече години.

Промените във възрастовия състав на населението засягат както градовете, така и селата. Сега всяко четвърто лице, живеещо в село, е на възраст над 65 години. В градовете делът на тези лица е двукратно по-малък – 13,4%. Тези промени са в резултат на тенденциите в развитието на вътрешната миграция през последните години, характеризиращи се с връщане от градовете в селата на лица от посочената възрастова група. (прил. 1, таблица 9)

Сравнителният анализ между данните за област София и страната показва трайна тенденция на намаление на населението, която е резултат от намаляването на раждаемостта и увеличаването на смъртността.(приложние 1, фиг. 2). Следва да се отбележи, че през последните две десетилетия населението на област София намалява с по-бавни темпове от населението на страната. В периодите 1986 – 1992 г. и 1993 – 2001 г. средногодишният прираст за област София град е минус 0.1%, докато за България той е съответно -0.8 и -0.6% (таблица 3). Тази тенденция може да бъде обяснена с доброто икономическо развитие на града и особено на такива отрасли като търговия, финанси, кредитно и застрахователно дело, управление, комуникации, транспорт, здравеопазване, образование и т.н. На територията на областта са концентрирани 74% от производствените мощности на черната металургия, 24% - на електротехническата и електронна промишленост, 14% - на машиностроенето, 17% - производство на строителни материали, 11% - на текстилна и трикотажна промишленост, между 4 и 10% на останалите промишлени отрасли. Това развитие определя и ниското равнище на безработица, което пък от своя страна прави областта притегателен център за хората от другите области с висока безработица. В резултат на това се наблюдава тенденция на нарастване на временно пребиваващите в област София с цел работа или упражняване на търговска дейност или извършване на услуги. По експертна оценка, броят на чужденците, упражняващи търговска дейност надвишава 4 000 души. Гъстотата на населението е 908 човека на квадратен километър, която е най-голямата за страната (приложение 1, таблица 10).

По отношение на останалите демографски характеристики, населението на областта не се отличава съществено от това на страната. Делът на младите поколения намалява, а се увеличава този на хората в над трудоспособна възраст, което води до застаряване на населението, характерно както за областта така и за страната. Преобладава женското население над мъжкото като съотношението между половете е в рамките 1106 – 1000 жени, при 1051 мъже на 1000 жени за България.

В края на 80-те години, както всички градове, така и София преминава в стагнация към нулев прираст, а през 90-те вече отрицателният й естествен прираст не може да се покрие от миграцията.

Прогнозата за демографското развитие до 2030 г. е за стабилизиране на населението около 1,2 – 1,3 млн. души, въпреки намаляването на естествения прираст (очаквано–6.8 на хиляда през 2030 г.) и при запазване привлекателността на големия град – механичният прираст се оценява на 7,2 на хиляда в края на 30-годишния период.

2. Естествено развитие на населението

Факторите, които определят неравномерното нарастване на населението са три: териториални промени, миграциите и естественото движение на населението.

Извършилите се териториални промени след войните са свързани с прилив или отлив на лица към коренното население на страната. Миграционните движения, които са най-силни в периодите на войни, също играят съществена роля за изменение броя на населението в една или друга посока. Най-осезателно е обаче влиянието на извършилите се дълбоки промени в динамиката на естественото движение на населението.

Основният показател за възпроизводството на населението от гледна точка на неговата количествена страна е естественото развитие или т.н биологичен баланс. Той изразява разликата между раждаемостта и смъртността или подмяната на излизащите поколения с нови. Фактите, отнасящи се, както до нашата, така и до други страни показват, че с намалението на смъртността и увеличаване средната продължителност на живота, спада и раждаемостта на населението или очевидно двата процеса са взаимно свързани и обусловени. Това е напълно закономерно, тъй като със спадането на раждаемостта се намалява броя на децата, при които смъртността е неколкократно по-висока. Освен това, при намалена смъртност на населението смяната на отделните поколения не става така бързо и по този начин нормалният естествен прираст може да се постигне, чрез по-малък брой раждания.

Изчисляването на основните демографски показатели изразяващи естественото движение на населението става по следния начин:

Средногодишният брой на населението (S¯ ) е средна аритметична величина от изчисленото население към края на предходната (S_i-1) и края на отчетната година (Si)

^{Si-1 +Si}

S¯ = ^{—————}

Гъстота на населението - брой население на 1 кв. км. територия от дадена териториална единица.

Средна възраст на населението е средна аритметична от броя на населението по единични възрасти в края на годината, за която се изчислява.

В показателя "раждания" се включва броят на живородените и мъртвородените деца, а не случаите на раждания, които могат да бъдат с едно, две или повече деца.

Коефициентът за раждаемост (n) показва броя на живородените деца на 1000 души от населението. Изчислява се като отношение на броя на живородените деца (N) през годината и средногодишния брой на населението (S¯ ) през същата година. Изчислява се в промили.

_{n‰ =} ^N_.1000

S¯

Коефициентът за смъртност (m) показва броя на умрелите лица на 1000 души от населението. Изчислява се като отношение на броя на умрелите лица (M) през годината и средногодишния брой на населението (S¯ ) през същата година. Изчислява се в промили.

_m_{‰ =} ^М_.1000

S¯

Коефициентът за естествен прираст (k) показва броя на увеличението (намалението) на населението на 1000 души. Изчислява се като отношение на разликата между броя на живородените и броя на умрелите (N-M) през годината и средногодишния брой на населението (S) през същата година. Изчислява се в промили.

_k_‰₌	_{N – M}	* 1000
	S

Коефициентът за детска смъртност (m₀) показва броя на умрелите деца на възраст от 0 до 1 г. на 1000 живородени деца. Изчислява се като отношение на умрелите деца на възраст под 1 г. (M₀) и броя на живородените деца (N) през същата година. Изчислява се в промили.

_m0_{‰ =}	M₀	* 1000
	_N

Тотален коефициент за плодовитост е сума от повъзрастовите коефициенти за плодовитост през съответната година. Той показва средния брой деца (момчета и момичета), които би родила една жена през целия си фертилен период, съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година. (При ражданията по възраст на майката във възрастовата група от 15 до 19 г. са включени ражданията на майки под 15 години.)

Коефициентът за брачност (b) показва броя на сключените бракове на 1000 души от населението. Изчислява се като отношение на броя на сключените бракове (B) през годината и средногодишния брой на населението (S) през същата година. Изчислява се в промили.

_b_{‰ =}	B	* 1000
	S

Възрастова структура на населението – разпределение на населението по възрастови групи.

Коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в “зависимите” възрасти (населението под 15 и на 65 и повече години) на 100 лица от населението в “независимите” възрасти (от 15 – до 64 години) в края на годината. Изчислява се в проценти.

_V%₌	S_0-14;65+	* 100
	^S15-64

Темп на демографско остаряване е темпът на нарастване на относителния дял на населението над трудоспособна възраст (според определена възрастова граница за мъжете и жените) спрямо предходната година. Изчислява се в проценти.

_{Ti %}₌	S_{i (55+;60+)}	* 100
	^{S i-1(55+;60+)}

Механичното нарастване (механичен прираст), в териториален аспект представлява разликата между броя на заселените и изселените лица в (от) дадена административно-териториална единица.

2.1. Раждаемост и тенденции в нейното развитие

Както вече беше споменато основните съставни величини, характеризиращи естественото движение на населението, са раждаемостта и смъртността. Необходима предпоставка за раждаемост са сключените бракове. Ето защо при изучаването на раждаемостта обикновено се изучава брачността на населението, като един от основните демографски фактори, който влияе върху раждаемостта.

Отчитането на раждаемостта в текущата демографска статистика става чрез записване на новороденото на основата на акта за раждане, като се изпраща съответното сведение за новороденото на Единната гражданска регистрация. Важен момент при отчитане на раждаемостта е да се определи броят на живородените и мъртвородените. Критерий за живородено е детето след раждането да е поело въздух и да е проплакало. При отчитане на раждаемостта се отбелязва и дали имаме многодетни раждания, което се определя от броя на родените близнаци.

В миналото, развитието на раждаемостта е разглеждано от демографията като биологически процес – смяна на излизащото поколение с ново. При нейното изследване е акцентирано повече на влиянието на т.нар. демографски фактори. Сега в литературата съществуват множество теории за факторите, които обуславят възпроизводството на населението, в това число и развитието на раждаемостта, като почти всички изследователи на населението изтъкват важната роля на социално-икономическите фактори, като в различна степен акцентират на някои от техните компоненти.

Раждаемостта в столицата преминава през един процес на почти непрекъснато спадане от 19.9‰ през 1952 г. на 11.2‰ през 1965 г. След този период започва постепенно повишаване на раждаемостта, която през 1970 г. достига 15.7‰ и в следващите две години се стабилизира на 15.1 ‰. За този растеж са допринесли както общодържавната политика за повишаване на раждаемостта, така и факта, че през този период е имало значително повишаване на относителното тегло на родилния контингент. Равнището на раждаемост в столицата както през 70-те, така и в наши дни е със значително по-ниско равнище в сравнение с преобладаващата част от областите на страната.

Раждаемостта за област София за последните 15 години е с трайна тенденция към намаление – от 13.8‰ през 1980 г. и 12.1 за 1985 г. тя спада до 8.6 на хиляда за 1994 г., а за 1999 г. живородените в областта са 9 601 души или 8.0 ‰.(таблица 11)

В демографската литература, развитието на населението за страната – свързано с раждаемостта е разделено на 8 периода. Изменението на този показател е свързано с периодите на икономически кризи, войни, природни бедствия, засегнали страната през различните исторически периоди от развитието й. Ще обърнем внимание главно на периода от 50-те години насам, за да се потърси сравнимост с данните за област София. За 1950 г. раждаемостта е 25.5‰, като постепенно спада до 14.9‰ през 1966 г. Следва покачване до 16-17‰ през 70-те години, от 1975г. до наши дни имаме намаление на този показател – 1988 г.(13,1‰), 1991 г.(10,1‰), 1997 г.(7,7‰). След 1998 г. равнището на раждаемостта нараства до 8.8‰ през 1999г., но дори това нарастване не е в състояние да осигури положителен естествен прираст.

През 1999 г. в България са родени 72,8 хил. деца, от които 72,3 хил. или 99,3% са живородени. В сравнение с предходната година живородените са с 6 930 деца повече. Този брой е по-голям от броя на живородените поотделно за всяка година през периода 1992 – 1998 г. За сравнение броят на живородените през 1992 г. е 72,6 хил. деца.

В края на 1999 г. средният брой деца, които една жена ражда през целия си детероден период в страната е само 1,23 деца, докато през 1965 г. той е 2,07, а през 1990 г. - 1,81 деца. В сравнение с последните четири години той е малко по-висок, но въпреки това този показател все още е под теоретично необходимия минимум за осигуряване на простото възпроизводство на поколенията (2,1 живородени деца от една жена).

Коефициенти на раждаемост и естествен прираст

в България и област София

Таблица 11 (в ‰)

Години	България		София
	Раждаемост	ест. прираст	раждаемост	ест. прираст
1990	12.1	-0.4	11.1	1.1
1995	8.6	-5.0	7.9	-4.0
1996	8.6	-5.4	7.9	-4.2
1997	7.7	-7.0	7.2	-5.7
1998	7.9	-6.4	7.8	-4.7
1999	8.8	-4.8	8.0	-4.1

Източник: Стотатистически годишник 1991 – 2000г.

Факторите, които обуславят развитието на раждаемостта, най-общо се обуславят на две основни групи: социално-икономически и демографски. Решаващи са социално-икономическите фактори и за това ще се обърне по-голямо внимание на тях.

Един от основните социално-икономически фактори, който обуславя ниската раждаемост е жизненият стандарт в столицата и обективното изискване на възпроизводството на работна сила от много по-високо качество в сравнение с миналото. В началото на ХХІ в. висшето образование и квалификация са необходими условия за постигане на успех и по-нататъшно развитие на човек. Това изискване, както и ниския жизнен стандарт на хората, доведе до значително повишаване на разходите по отглеждането, възпитанието и образованието на децата. Както доходите на родителите, така и възможностите на обществото не са достатъчни, за да отговорят на тези изисквания за възпроизводство на работната сила от по-високо качество, без да се накърни количествената страна на възпроизводството на населението и работната сила. В страната вече се установи еднодетният семеен модел. Освен това родителите също са принудени да полагат грижи и да изразходват средства за повишаване качеството на собствената си работна сила. Изобщо, за да възпроизвежда работна сила от по-високо качество и да могат да се справят с ниските доходи, родителите ограничават раждаемостта.

Върху раждаемостта в областта безспорно оказват влияние и жилищните условия. За да се изгради семейство, една от най-необходимите предпоставки е наличието на жилище. В сравнение с периода до 1989 г. и малко след това, когато държавата се е грижила за строителството на жилища, в последно време строителната инициатива е на пазарен принцип и младите семейства нямат възможност да участват в строителството със собствени средства, тъй като голяма част от тях са безработни или имат ниски доходи. Това обстоятелство не им позволява да имат навреме необходимите жилищни условия и още през първите години на своя брачен живот да отглеждат деца. Затова в столицата много семейства не осъществяват желаната раждаемост по обективни причини.

Изменението на характера на труда на жената също се отразява върху раждаемостта. Увеличава се на равнището на заетост сред жените, което изисква откъсване на жената от домакинството. За да не прекъсне работа, което води до намаляване на доходите в семейството, жената предпочита да не ражда повече от едно дете или въобще да не ражда деца, докато не изгради своята кариера.

Не трябва да се забравя и, че немалка част от населението на област София дойде през последните години от провинцията. Това са обикновено млади хора, които тепърва трябва да се устроят и обзаведат на новото местожителство. Тази неустановеност за известен период от време също забавя сключването на бракове, а от там се отразява неблагоприятно и на раждаемостта.

От демографските фактори, които оказват влияние върху раждаемостта, с основно значение е брачността, която се характеризира с тенденция на намаление. Към 1999 г. нейното равнище е 5,9‰ при 6.9‰ в началото на 90-те години. За сметка на това, и през 1999 г. продължава тенденцията в развитието на извънбрачната раждаемост. Извънбрачните раждания са увеличили относителния си дял от 12.4% през 1990 г. на 35 % през 1999 г. Техният брой през 1999 г. е бил 25 575. Извънбрачната раждаемост основно е резултат от появата на семейни модели извън сключените юридически бракове, т.нар. “консенсусни бракове”.

2.2. Смъртност и тенденции в нейното развитие

Друга съществена демографска характеристика, влияеща на динамиката на населението, е смъртността. Въпросът за смъртността има изключително значение за определяне режима на възпроизводство на населението. Затова усилията на обществото са насочени към непрекъснато понижаване на смъртността и повишаване средната продължителност на живота. В това отношение се постигна известен успех, удължи се средната продължителност на живота, не само в напредналите икономически страни, но и в много от развиващите се страни. Това позволява да се постигне висок ръст на населението без прекомерно увеличаване на раждаемостта или да се осъществи т.нар. ефективно възпроизводство на населението.

Равнището на смъртност като социално явление се обуславя от многобройни фактори, сред които решаващо е влиянието на социално-икономическите: като жизнено равнище на населението, хигиена и благоустроеност на жилищата и населените места, културно равнище на населението, условия на работа, развитие на здравеопазването и др.

Съществуват и други фактори, които при дадени условия, в определено време, оказват съществено влияние върху равнището на смъртността. Такива са различните епидемии, които бързо обхващат населението да дадени райони, страни; войните, отнемащи живота на много хора; стихийни бедствия и др.

Отчитането на умиранията става на основа на акта за смърт на лицето, който се изпраща за сведение в Единната гражданска регистрация. Сведението съдържа стандартна информация за починалото лице, включена в програмата за преброяванията на населението, неговите демографски, образователно-квалификационни, етнодемографски и социално-икономически характеристики.

Специфичната информация се отнася до определяне причината на смъртта. Специално се отделя внимание и на т.нар. външни причини за смъртта, към които се отнасят самоубийства, убийства и нещастни случаи.

Равнището на смъртността на населението на град София и неговото развитие през последните десетилетия се вижда от следните данни:

Смъртност на насеелението на град София Таблица 12

Години	1955	1960	1965	1972	1980	1988	1992	1994	1999
Смъртност ‰	6,2	6,3	6,0	7,6	8,7	9,5	10,7	11,5	12,0

Източник: НСИ

Както показват самите данни, в столицата е достигнато едно твърде ниско равнище на смъртност на населението – 7.6‰ за 1972 г. Това равнище е много по-ниско както от общото за страната (9.7‰), така и от равнището на останалите области.

Както в столицата, така и в другите териториални единици на България смъртността нараства. Това е свързано най-вече с все по-нататъшното застаряване на населението. И тук натрупването на възрастно население (над 60 год.) е много голямо, но все пак застаряването не е достигнало нивото в повечето териториални единици на страната. В сравнение с 1988 г. смъртността нараства с повече от два пункта(от 9.5‰ на 12‰ за 1999 г.), но продължава да е най-ниска сред 9-те макротериториални единици. Това е свързано с особеностите във възрастовата структура и по-доброто равнище на здравеопазване.

Смъртност на населението по региони 1988 - 1999 г.

*Таблица 13*						(в ‰)
Региони		1988 г.			1999 г.
	Общо	в градовете	в селата	Общо	в градовете	в селата
България	12.0	8.8	18.3	13.6	11.1	18.9
София-град	9.5	9.4	11.7	12.0	12.0	12.8
Бургас	11.4	8.3	17.7	12.2	10.6	15.8
Варна	11.1	8.8	16.2	12.5	10.9	18.8
Ловеч	16.8	9.6	25.8	16.6	11.1	24.9
Монтана	16.8	9.1	26.9	18.3	11.8	27.5
Пловдив	10.8	8.5	15.3	12.9	10.8	18.3
Русе	12.3	9.1	16.5	14.9	12.4	20.7
София	12.0	8.2	17.6	15.9	11.9	21.7
Хасково	10.5	7.7	14.2	14.4	11.4	20.7

Източник: Статистически годишник 1989г. и 2000г.

Смъртността при градското население не се отличава съществено от останалите стойности, защото застаряването на тази категория няма така ясно изразен регионален характер, а разликите са най-вече при отделните категории градове (таблица 13). Що се отнася до смъртността при селското население, то при софийските села тя е на сравнително ниско ниво, главно поради относително по-слабо представената група лица над 60 години.

Детската смъртност, както в миналото така и сега е на най-ниско ниво (таблица 14).

	*Детска смъртност* *по региони 1999 г.*
*Таблица 14*						(в ‰)
Региони		1988 г.			1999 г.
	Общо	в градовете	в селата	Общо	в градовете	в селата
България	13.6	12.4	16.3	14.6	13.4	17.6
София-град	11.3	11.3	11.8	10.5	10.7	5.3
Бургас	14.3	13.3	16.3	13.7	12.1	17.4
Варна	13.8	12.1	17.9	14.6	12.3	23.4
Ловеч	12.4	10.5	17.2	14.2	15.4	11.6
Монтана	16.3	15.9	17.3	19.9	18.4	23.2
Пловдив	13.6	13.2	14.6	16.9	17.3	15.5
Русе	15.0	14.1	16.1	12.0	10.7	15.7
София	12.7	10.9	16.2	14.5	17.5	7.6
Хасково	14.3	12.6	16.5	14.4	14.5	14.1

Източник: Статистически годишник 1989г. и 2000г

Казаното се отнася както за селското, така и за градското население и е свързано с по-високото качество на живот и култура при столичната област.

При изследване на смъртността важно значение има проследяването на нейните вариации според възрастовия състав на населението. То дава възможност да се определи нейното влияние върху формирането на плодоспособния и трудоспособния контингент, а от там да се отчете нейната роля в процеса на възпроизводство на населението и работната сила на страната. Най-голямо е намалението на смъртността във възрастите с най-голям жизнен и трудов потенциал (от 0 – 14 г.). Това много осезателно се отразява върху увеличение на жизнения фонд на населението, тъй като на младите лица им предстои да преживеят още много години. Намалението на смъртността в активната плодоспособна и трудоспособна възраст на хората е сравнително най-малка. Това се отразява на формирането на трудоспособния контингент: колкото смъртта в границите на трудоспособна възраст е по-малка, толкова трудовият потенциал на нацията ще бъде по-голям.

При възрастното население (след 65 г.) има увеличение на смъртността, което се засилва с покачването на възрастта. Този процес не оказва благоприятно въздействие, както върху жизнения фонд, така и за удължаване на трудовия потенциал на населението. Тук най-ясно изпъква и огромното значение на социалния проблем за реалното удължаване живота на хората. Страната постигна успех в удължаване средната продължителност на живота в сравнение с миналото, но този успех се дължи главно на намаляването на детската и юношеската смъртност.

Развитието на смъртността на населението за страната показва големи колебания през отделните исторически периоди и може да бъде разделено на седем етапа. До 60-те години тя се движи в границите 30 - 8‰ след това, главно през последното десетилетие започва покачване на смъртността. През 1999 г. в България са умрели близо 112 хил. души, което представлява 13,6‰ или с около 6 000 по-малко от 1998 г. По този показател страната "се връща" към равнището на 1995 г. (таблица 15). Най-ниското равнище на смъртност в страната е регистрирано през 1960 г. - 8,1‰ и оттогава смъртността непрекъснато се увеличава, главно под влияние на остаряване на населението.

Коефициенти на обща и детска смъртност
в България и област София

Таблица 15 (в ‰)

Години	България		София
Години	Обща смъртност	Детска смъртност	Обща смъртност	Детска смъртност
1990	12.5	14.8	10.0	13.2
1995	13.6	14.8	11.9	12.9
1996	14.0	15.6	12.1	12.4
1997	14.7	17.5	12.9	9.7
1998	14.3	14.4	12.5	11.1
1999	13.6	14.6	12.0	10.5

Източник: Стотатистически годишник 1991 – 2000г.

Смъртността сред мъжете (15‰) продължава да бъде по-висока в сравнение със смъртността сред жените (12‰). Основните причини за умиранията в България са болестите на органите на кръвообращението, следвани от новообразуванията, травмите и отравянията и болестите на дихателната система. На тези причини се дължат 87% от умиранията през 1999 г.

Твърде ниско равнище на смъртност на населението в сравнение с това за страната. Това е свързано с възрастовия състав на населението на областта и главно с по-доброто здравно обслужване.

2.3. Естествен прираст на населението

Крайният показател, чрез който се характеризира възпроизводството на населението и работната сила е естественият прираст, изразяващ разликата между раждаемостта и смъртността. Нормалният естествен прираст осигурява непрекъснато разширено възпроизводство на населението и в същото време създава обективни условия за осъществяване на разширено възпроизводство на работната сила от количествена гледна точка.

В развитието на естествения прираст на населението в София е налице спадане до 1965 г. След това в резултат на покачване на раждаемостта, той се увеличава, като достига най-високото си равнище през 1970 г. - 8.3‰. Високият естествен прираст на населението в столицата, както и общо за страната, който сме имали през минали години (1955г. – 10.9‰), едва ли е можело да се разглежда като напълно положително явление. Той е бил резултат от висока раждаемост и висока смъртност (приложение 1, фиг. 3). Подобен режим на възпроизводство на населението предлага ниска средна продължителност на живота и бърза смяна на поколенията.

Естественият прираст на населението през 70-те години в столицата се осъществява в резултат на ниска раждаемост и ниска смъртност. Без съмнение постигането на ниска смъртност през този период е един положителен момент във възпроизводството на населението, но в същото време обаче спадането на раждаемостта и нейното ниско равнище е довело и до ниско равнище на естествения прираст и не може да се разглежда като положително явление. През следващите години тенденцията към спадане на равнището на естествения прираст се запазва, като за 1985 г. той е 2.8‰.

От началото на 90-те прираста на населението в София вече е отрицателна величина, като през 1994 г. той е бил – 2.9‰, а към края на 1999 г. има стойност минус 4‰. За сравнение, естественият прираст в 1980 г. е бил 5.1‰. Това се дължи не толкова на рекордно високата смъртност, а на безпрецедентно ниското ниво на раждаемостта. Сегашните ниски стойности на раждаемост се обясняват и с по-ясно проявяващите се фактори от социално-икономически характер. В столичната област урбанизационният начин на живот е на най-високо ниво, а това е свързано и с по-друг тип репродуктивно поведение. По отношение на стойностите на естествения прираст областта следва тенденциите, характерни за страната, въпреки че тези показатели (раждаемост, смъртност, естествен прираст) за последните 10 години са по-ниски в сравнение с тези на страната (таблица 16) и въпреки засилената миграция към тази област. В бъдеще се очаква, че отрицателният естествен прираст ще се засили още повече, поради по-нататъшното евентуално повишаване на смъртността, свързано с непрекъснатата тенденция на застаряване.

Естествено движение на населението Таблица 16

Години		България			София
Години	Живородени	Починали	ест прираст	Раждаемост	смъртност	Ест. Прираст
1992	89 134	107 998	-18 864	10 406	12 786	-2 380
1994	79 442	111 787	-32 435	10 203	13 719	-3 516
1999	72 291	111 786	-39 495	9 601	14 495	-4 894
			Структура в ‰
1992	10,4	12,6	-2.2	8.7	10.7	-2.0
1994	9,4	13,2	-3.8	8.6	11.5	-2.9
1999	8,8	13,6	-4.8	8,0	12,0	-4.0

Източник: Статистически годишник 1993;1995; 2000 г.

Промените в раждаемостта и смъртността обуславят и естествения прираст на населението на страната. От 1990 г. до 1997 г. той е с нарастваща отрицателна стойност: от минус 0,4‰ през 1990 г., последователно преминава през минус 2,2‰ (1992 г.), минус 3,8‰ (1994 г.), минус 5,4‰ през 1996 г. и достига минус 7,0‰ през 1997 г. През следващата 1998 г. отрицателната стойност на естествения прираст намалява на минус 6,4‰. В резултат на увеличения брой на ражданията и намаляване броя на умиранията през 1999 г., коефициентът на естествения прираст намалява по абсолютна стойност, но продължава да бъде отрицателен - минус 4,8‰.

Тези неблагоприятни стойности на показателите (раждаемост, смъртност, естествен прираст), налагат необходимостта от прилагане на система от социално-икономически действия и дейности, както в столицата, така и в страната, за повишаване на раждаемостта, а от там и за постигане на нормален естествен прираст. Област София като основно съсредоточение на населението следва да дава своя принос за естественото нарастване на населението на страната.

2.4. Възрастов състав на населението

В социално-икономически смисъл интерес представлява разглеждането на броя и структурите на населението в трите окрупнени възрастови категории: под трудоспособна възраст, в трудоспособна възраст и над трудоспособна възраст.

Възрастовият състав на населението е значим момент при изследване на обществото. Хората от отделните възрасти притежават разностранни жизнени и трудови възможности и по различен начин могат да участват в материалното производство и духовния живот на обществото. Възрастовият състав оказва съществено влияние върху възпроизводството на подрастващите поколения. Той е обективна предпоставка за осигуряване на определено равнище на възпроизводството на населението и затова се разглежда като един от основните демографски фактори, обслужващи естествения ръст на населението.

Съобразно специфичните физиологически и психологически особености на хората от отделните възрасти, различни са и техните материални и духовни потребности. Както възрастовият, така и половият състав на населението винаги трябва да се отчитат при определяне потребностите на хората и създаване на необходимите условия за тяхното задоволяване.

Данните за изменението на възрастовия състав на населението на област София и за България са дадени в таблица 17. Сравнението се отнася за периода 1985 – 1999 г. и дава възможност да се отчетат тенденциите за изследвания период.

Промените във възрастовата структура на населението са дълбоки. За област София относителният дял на населението в под трудоспособна възраст намалява от 19,9% до 15,1%, а делът на населението над трудоспособна възраст нараства от 21,7% на 22,5%. Значително нараства делът на лицата в трудоспособна възраст от 59,2% през 1992 г. на 62,4% в края на 1999 г. В края на 1999 г. всяко четвърто лице на областта е в пенсионна възраст. В резултат на настъпилите през последните години промени във възпроизводството на населението се очаква през следващите 10-20 години да се задълбочи процеса на остаряване на населението.(табл. 17)

Очертаните насоки на развитие на демографските процеси показват, че са налице всички предпоставки да продължи остаряването, както на общото население, така и на градското и на селското население и през следващите няколко десетилетия. Основната причина за това е, че възрастовата структура през този период ще се изменя преди всичко под влияние на непрекъснато влошаващата се демографска ситуация.

От началото на века в страната е налице засилващ се процес на демографско остаряване, който се изразява в прогресивното намаление на населението в началните и увеличение в средните и високите възрасти.

Делът на населението в трудоспособна възраст е нараствал с високи темпове до 1956 г., когато достига своя максимум – 58.9%, за да започне от 1965 г. насам да намалява като в края на 1992 г. достига 55.8%, през 1994 г., обаче този процент започва леко да се покачва, достигайки 56.3%. Това покачване е резултат от намалението на дела на хората в под трудоспособна възраст и навлизането на част от това население в границите на трудоспособната възраст.

Броят на населението в под трудоспособна възраст в страната е нараствал до 1934 г., достигайки най-високата си стойност – 2276 хил. души, след което вече е налице трайна тенденция на намаление на подрастващите контингенти. В края на 1992 г. броят на лицата под 16 навършени години е 1736 хил. души, през 1994 г. този брой вече е 1650 хил. души. В резултат на тези изменения разликата в общия брой на населението се преразпределя в групите в и над трудоспособна възраст.

Най-бързо е нарастването на броя на населението над трудоспособна възраст. През 1900 г. то е наброявало 376 хил. души, през 1965 г. преминава границата от 1 млн., през 1985 г. е вече 1889 хил. души, през 1992 г. 2017 хил., а през 1994 г. достига 2 035 589. През 1999 г. в резултат на общото намаление на населението намалява и броя на хората в над трудоспособна възраст. Това означава, че за първите 46 години на миналия век населението над трудоспособна възраст се е увеличило 2.2 пъти, а за следващите 53 още около 2.5 пъти.

През 1999 г. процесът на демографско остаряване на населението продължава да се задълбочава. Броят на лицата в трудоспособна възраст през 1999 г. е 4 753 хил. души и спрямо 1995 г. се е увеличил с близо 8 хил. души. За същия период населението под трудоспособна възраст е намаляло със 187 хиляди и възлиза на 1 411 хил. души. Намалял е и броят на лицата в над трудоспособна възраст с 14 хиляди и сега е 2 027 хиляди. (таблица 17).

Относителният дял на населението под трудоспособна възраст за същия период е намалял от 19,1% на 17,2%, а делът на населението над трудоспособна възраст се запазил приблизително на същото равнище.

*Население под в и над трудоспособна възраст*
Таблица 17
Възраст			Години
Възраст	1985		1992		1994		1999
1	2	%	3	%	4	%	5	%
България	8 948 649	100	8 487 317	100	8 427 418	100	8 190 876	100
под трудоспобна	2 046 709	22.9	1 735 712	20.5	1 650 985	19.6	1 408 830	17.2
в трудоспособна	5 013 161	56.0	4 734 275	55.8	4 741 244	56.3	4 758 899	58.1
над трудоспособна	1 888 779	21.1	2 017 330	23.7	2 035 589	24.1	2 023 147	24.7
Област София град	1 201 719	100	1 190 136	100	1 191 743	100	1 211 531	100
под трудоспобна	256 388	21.3	220 205	18.5	207 377	17.4	182 993	15.1
в трудоспособна	708 549	59.0	705 126	59.2	715 280	60.0	755 540	62.4
над трудоспособна	236 782	19.7	264 795	22.3	269 086	22.6	272 998	22.5

Източник: Демографски характеристики на област София 1994г.; Население 99г.

Доказателство за стареенето на населението е и увеличаващата се средна възраст на хората, която от 37,5 години през 1990 г. нараства на 38,9 години през 1995 г. и достига 39,2 години през 1999 г. Средната възраст на населението в градовете е 37,6 години, а в селата – 44 години. Тези показатели през 1995 г. са съответно 36,8 и 43,3 години, т.е. населението застарява, както в градовете, така и в селата.

Общата тенденция характерна за страната като цяло - намаляване на лицата под трудоспособна възраст за сметка на увеличаване на лицата над трудоспособна възраст е характерна и за област София.

3. Миграция на населението

Към демографските процеси и населението като система се отнася и миграцията (външна и вътрешна), която изразява териториалното движение на населението. Външната миграция, при смяната на системата в източните страни, е особено интензивна и представлява обект на специално изучаване.

Вътрешната миграция, в условията на научно-техническата революция е свързана с огромни по своите мащаби изменения на демографската и социално-икономическата структура на населението в отделните териториални поделения. Това означава, че е необходимо при изследванията на миграцията да се обръща особено внимание на въпросите за демографската и социално-икономическата мобилност.

При анализа на миграцията трябва да се има предвид, че отношенията, които се включват в процесите на разселването, в преобладаващата си част са социални отношения. Особено значение тук имат отношенията, свързани с териториалното разпределение на производителните сили, технико - производствените, икономическите и политически отношения. В системата на населението, обаче те не се включват изцяло, а само тази част, тези елементи, които непосредствено влияят на процесите на миграцията.

Отчитането на миграцията на населението от текущата демографска статистика става, като за всяко лице, което сменя своето местожителство, се попълва сведение в мястото на изселването и мястото на заселването. Тези сведения също обхващат основните характеристики, включени в програмата на преброяването на населението, а именно адресни сведения за лицето: към коя категория принадлежи (постоянно или налично население), демографски и социално-икономически характеристики, образователно равнище и др. Текущата демографска статистика е една от най-прецизните, тъй като много често за лицата, които сменят своето местожителство, се извършват съответни записвания в мястото на изселването, но не всякога се попълват съответните сведения за и в мястото на заселването или обратно – извършва се регистрация в мястото на заселването, която не се отразява в мястото на изселването.

Миграцията на населението по своя характер представлява териториално придвижване на населението. Когато това придвижване е в границите на дадена страна говорим за вътрешна миграция. Тази миграция представлява придвижване на лицата между отделните населени места, градове и села, области и движения към столицата.

На съвременния етап миграцията на населението продължава да оказва силно влияние върху формирането на демографската ситуация в България и нейните регионални особености. Значението й през последните 10 години на ХХ в. нараства във връзка с протичащите процеси на преход в обществено-политическото и стопанското развитие на страната. При възникналите нови условия се създават предпоставки за промени в миграционното поведение на населението. В количествен аспект те са свързани с активното вътрешно преразпределение на населението, съответстващо на спецификата на промените в началото на преходния период и стагнацията в производството. Настъпилото намаление във величината на вътрешната миграция към средата на 90-те години и последвалото ново активизиране след това до голяма степен са повлияни от динамиката и темповете на реформите след 1990 г. В качествен аспект промените отразяват нова структура и интензитет на миграционните потоци по основните направления. Сложната икономическа и социална ситуация в страната през прехода активизира процеса на връщане на част от населението от градовете към селата. В миналото, за един доста дълъг период от време, основен миграционен поток бе движението на населението от селата към градовете. През 50-те началото на 60-те години този миграционен поток обхващаше над 50% от мигриращото население. След средата на 70-те години водещо място между миграционните потоци вече заема движението на населението от градовете към градовете или от малките към големите градове – 38.9% през 1994 г. Според последните данни, въпреки че си запазва водещото място на преселванията от малките към големите градове, вече на второ място между миграционните потоци е придвижването на населението от градовете към селата. Това ново за нашата демографска статистика явление засяга основно населението в пенсионна възраст. Нормално е в условията на икономическа рецесия безработното младо население да се насочва към средните и големи градове, а възрастното, подтиквано от недостиг на финансови средства, да се завръща към селата, където, макар и с примитивно земеделие да осигурява част от прехраната си. За това говори и факта, че механичният прираст през 1999 г. за всички по-големи градове на страната, с изключение на София, Пловдив и Кърджали е отрицателен.

Област София е с най-голям брой заселили се лица през 1999 г.- 30 252 души, в сравнение с другите области на страната заселилите са от 2 до 10 пъти повече (приложение 1, таблица 18). За периода 1946 - 1999 г. населението на областта се е увеличило 2.3 пъти, предимно за сметка на механичния прираст на гр. София от цялата страна, вследствие ускореното превръщане на града в индустриален център. Най-висок темп на годишно нарастване на населението областта отбелязва през 50-те и 60-те години – 2.6 пъти. И през този период водещ фактор е голямата миграционна вълна към столицата. В сравнение с другите административно-териториални единици на страната разглежданите темпове са значително по-високи. Тези единици нямат толкова големи притегателни центрове, а селските им райони в по-голямата си част са обхванати от депопулация. Селските селища на област София показват голяма демографска устойчивост, защото се развиват не като селскостопански тип население места, а като такива с приградски характер, които до голяма степен не носят в себе си характеристиките на села. В по-късно време поради ограниченията на заселванията в столицата и неблагоприятния режим на възпроизводство, средногодишните темпове на нарастване спадат и се стига до положение на стагнация. Намаляването на населението в страната в следствие на дълбоката икономическа криза и изселническите вълни засяга в малка степен населението на област София – за последните 15 години постоянното население се стабилизира на около 1.2 млн. жители. Както вече беше споменато по-горе в изложението, за столицата се наблюдава тенденция на увеличение на временно пребиваващите с цел работа или извършване на търговия или услуги.

Разглеждайки въпроса за вътрешната миграция на населението и особено миграционните движения към област София град не може да не се обърне внимание на факторите, които правят столицата толкова привлекателна за живеене.

И тук основните фактори, които определят вътрешната миграция на населението са социално-икономическите.

Първата група от социално-икономически фактори се свързва с териториалното разпределение на производствените сили. Няма съмнение, че в основата на миграционните процеси е формирането на териториално производствените комплекси, които определят движението на работната сила. Структуроопределящи отрасли в икономиката на областта са индустрията, търговията и промишлените услуги, транспортът и съобщенията. Област София се характеризира с висока концентрация на дълготрайни активи. Съсредоточените през 1999 г. дълготрайни материални активи на човек от населението са два пъти повече от средния размер за страната. За високата капиталоемкост на територията свидетелства и показателя ДМА на кв. м. По този показател област София заема първо място в страната, като концентрираните фондове на кв.м. са близо 25 пъти повече от средния размер за страната.

Втората група социално-икономически фактори се отнася от разликата в жизненото равнище в отделните селища, което основно се определя от заплатите и доходите. И тук решаващо значение има осигуряването на пълна и нормална заетост на населението и особено преодоляване на безработицата при съвременните условия.

Както е известно, безработицата в областта е доста под средното равнище в сравнение с голяма част от другите области и със страната като цяло. И именно това до голяма степен е причината за по-високите доходи на населението. Размерът на доходите на човек от населението в град София е с над 20% по-висок от средния размер за страната, което се дължи на структурата на заетостта. Средногодишната заплата на наетите по трудов договор в обществения сектор през 1998 г. е 13% по-висока от средната за страната. Повече от половината от доходите на домакинствата се формират от работна заплата и над 20 на сто от пенсии. Останалите компоненти, които оказват влияние за жизненото равнище на областта като (специфичните особености на социалното осигуряване, транспортно, битово и медицинско обслужване, развитие на мрежата на детските заведения, училища, културни заведения и прочие) са добре развити на територията на град София и способстват за поддържане на по-високото жизнено равнище в областта, в сравнение с други райони на страната.

Разбира се, съществуват още много фактори, които влияят върху миграцията и нейните направления. Тук могат да се посочат климатични условия, социално-психологически климат, който се създава в определено селище, демографските особености на отделните селища. Върху миграцията на населението влияят и някои социални фактори, като възможностите за социално и професионално придвижване, за просперитет в трудовата и социалната реализация и др.

Освен, изучаването на факторите, които влияят върху миграцията, обикновено се извършват и изследвания на причините, които пораждат този процес.

Основните причини, които принуждават хората да се заселват в областта са смяна на работата (7631 души за 1999 г.), продължаване на образованието (7527 души). Друга причина е, че голяма част от възрастните хора, които не са в състояние да се издържат сами, се преместват да живеят при децата си в София на тяхна издръжка, техният брой за 1999 г. е 7956 души.

Механичният прираст на областта не само е положителен, но надвишава с няколко пъти прираста на втората по брой на населението в страната област Пловдивска. За 1999 г. прирастът на София е 16 717 души при 2916 за Пловдив и отрицателен за почти всички останали области на страната. (приложение 1, таблица 18).

Когато изследваме процесите, свързани с механичното движение на населението на столицата, неминуемо възниква един въпрос – и в бъдеще ли трябва ежегодно да прииждат по 16 хил. души? Това означава, че ежегодно в столицата следва да се създават жилищни, благоустройствени, културно-битови и други условия за живот на населението за един нов град. При това не следва да се забравя, че понякога прииждащото в областта население изоставя или продава на безценица вече напълно изграден жилищен фонд.

От направения анализ на демографската ситуация и изобщо на развитието на населението на област София е видно, че то се отличава с редица особености. В тяхната основа лежи мястото и ролята на гр. София като селище от най-висок йерархичен порядък, което формира около себе си агломерация в доста напреднал за нашите условия стадий и изпълняващо разнообразни, а в някои отношения и уникални функции в цялостното социално-икономическо развитие на страната. И в бъдеще основната част от изтъкнатите различия на изследваната териториална единица ще се запазят. Параметрите на демографската ситуация обаче ще продължат да се влошават. Ще се засили застаряването, раждаемостта ще продължи да е на много ниско ниво, а смъртността ще нараства в резултат на натрупване на по-възрастно население. Все пак област София ще показва относително по-голяма демографска устойчивост. Демографската криза няма да има такъв характер както например в регионите Монтана и Ловеч. Областта ще продължи да задържа по-голяма демографска маса поради по-добрите поминъчни условия и възможностите за ползване на предимствата, които предлага урбанизираният начин на живот.

Общата оценка на демографската картина, която може да се направи е, че населението на България и областта е в процес на силно изразена стагнация. Никога в досегашната ни история показателите, характеризиращи възпроизводството на населението не са достигали толкова ниски равнища. Реалната последица от това е неблагоприятният през последното десетилетие съществен спад на броя на населението. И той се дължи не само на значителната външна емиграция, но и на отрицателния естествен прираст поради превишаване на умиранията над ражданията.

Макар че тази ситуация не трябва да се разглежда като предпоставка за някаква бъдеща катастрофа, трябва да се подчертае, че демографското развитие на страната навлиза в твърде тревожна фаза. На фона на дълбоката социално-икономическа криза, която преживява страната не е изключено, макар и с по-слаби темпове, раждаемостта да претърпи по-нататъшно снижение, което ще има сериозни последици върху броя и възрастовата структура на населението.

Остаряването на населението предизвиква твърде сериозни последици – икономически, социални, психологически и др., които са предпоставка за възникване на социални конфликти. Наред с нерешените проблеми на социалното осигуряване и ограничените финансови средства в бюджета, едно от основните препрятствия за осигуряване на по-висок жизнен стандарт на пенсионерите е изключително големия им брой, следствие на остаряването на населението. Това влияе и върху равнището на живота на нацията като цяло. По същия начин стоят нещата и в сферата на здравеопазването, в която необходимите финансови средства са значително по-големи, поради много по-голямата маса от хора, нуждаещи се от повече и специални медицински грижи.

Тези и още много други проблеми, свързани с остаряването на населението, тежат на плещите на активното население. Изход от създалата се ситуация може да бъде намерен чрез провеждане на една разумна демографска политика, която да тушира възможните конфликти. В миналото в провежданата у нас демографска политика доминираха мерките за насърчаване на раждаемостта. Но демографската политика е преди всичко политика за регулиране на населението в една дългосрочна перспектива, ето защо насочването на вниманието само към раждаемостта я обезценява. Днес наред с раждаемостта, критично значение придобиват и проблемите на смъртността, заболеваемостта, спадането на брачността, интензивната външна миграция и други. Тези особености изискват рязко насочване на вниманието на демографската политика към стандарта на живот, към доходите и инфлацията, безработицата и възможностите за изхранване, издръжката на децата и възрастното поколение и т.н.

ГЛАВА ІІІ

Социално-икономически характеристики на населението на област София.

Социално-икономическите характеристики са елемент от социалното разслояване на обществото. Под въздействие на обществения възпроизводствен процес, хората са включени в социални групи, които могат да бъдат класифицирани по следните признаци: трудова активност, отраслова структура, професионална структура, социални класи. Най-общо тези структури се наричат социално-икономически характеристики.

1. Трудова активност

Както в теорията, така и в практиката при изучаване на трудовата активност се употребяват две понятия – трудова активност на населението и заетост на населението. За това са налице обективни основания, тъй като те изразяват различни по своето съдържание величини, които в крайна сметка целят да обяснят един и същи процес.

По-широкото понятие е трудовата активност на населението. В икономическата и социалната литература най-често се говори за трудова активност на населението като степен на участие на различните възрастови групи мъже и жени в общественото стопанство, както в страната като цяло, така и по отделни нейни райони, а така също и тенденции в техните изменения за редица години. Още при първите преброявания на населението, извършени у нас, се обръща внимание на определянето на трудово активното население. В изследванията на тези данни, направени от едни от най-видните представители на стопанската и социалната наука, по това време, са правени анализи и изводи относно мащабите и разпределението на активното население. Те стигат до описание на отрасловата и професионалната структура на населението, които на този етап от развитието на страната почти са се припокривали.

Понятието активно население е широко застъпено и в редица международни издания – Демографски годишник на ООН, Годишник на МОТ и др. Изобщо, една от основните характеристики на населението и днес е неговото механично делене на активно и неактивно, като активността се разглежда от гледна точка на нейната трудова значимост. Фактически под понятието трудова активност на населението в демографската литература се разбира броя на хората, които притежават необходимите психически и физически качества да се трудят и обикновено в една или друга степен участват в обществения възпроизводствен процес. Броят на трудово активното население или както често се среща понятието активно население, се установява обикновено чрез преброяванията на населението. Съгласно инструкциите за провеждане преброяванията на населението, към активното население се отнасят следните категории лица:

- всички постоянно и сезонно заети лица в производство, независимо от степента на тяхното участие;

- войници, които преди постъпването си в казармата са работили;

- лицата, които са болни в момента на преброяването, но са работили преди тяхното заболяване;

- лицата, които се учат в курсове за преквалификация и повишаване на квалификацията с откъсване от работата и др.

От социологическа гледна точка това определение на съдържанието на категорията трудова активност е недостатъчно, тъй като не се вниква в сложната същност на явлението, засягащо цялата структура на личността. Участието в общественото възпроизводство е само външната страна на проблема, зад която се крие сложна плетеница от фактори и мотивации. Поради тази причина са ползват два подхода на изследване.

При първия подход се разкрива дълбоката съдържателна структура на трудовата активност, разгледана като един поведенчески феномен, в чиято основа е самата трудова дейност на човека, осъзната и реализирана в нейната сложност и многообразие. Тук се отнасят качествените особености, характеризиращи самата трудова дейност, които представляват своеобразни измерения на отделните страни на нейната същност. Най-общо трудовата активност е представена, чрез обобщени характеристики на:

- изпълнение на производствените задачи;

- трудовата дисциплина;

- отговорността в работата;

- инициативността в работата.

Широкото изясняване на трудовата активност, от гледна точка на нейните качествени особености, характеризиращи самата трудова дейност изисква специални изследвания. Обикновено, по-голямо внимание се обръща на количествените характеристики, които са предмет на т. нар.

Втори подход при изследване на трудовата активност на населението – тук се обръща внимание само на параметрите, намиращи израз в степента на използване на лицата, които притежават определени трудови възможности. Това означава да се определи: броя на заетите лица; календарния фонд на работното време на заетите лица, като се фиксират загубите на работно време поради сезонност на работата; смяна на работа; преквалификация с откъсване от работа; временно нетрудоспособни лица; използване на работното време.

През последните години понятието “трудова активност” на населението е заменено с понятието “икономическа активност” . Това позволява по-правилно и точно да се отчете възникването на фактора “безработица” в условията на прехода от планово стопанство към пазарна икономика.

Според Националния статистически институт (НСИ) в категорията на икономически активното население се включват лицата, които упражняват обществено полезен труд и получават възнаграждение за това под различна форма. Тази най-обща дефиниция се уточнява и конкретизира за всеки частен случай. За икономически активни в определен момент могат да се смятат лицата, които са заети в този момент, независимо каква е била продължителността на работата им от началото на годината, и безработните.

Според някои автори, икономически активното население е това население, което може непосредствено на дадения етап да участва в икономическата дейност. То формира потенциалната работна сила, предлагането на труд на пазара, търсенето на работа, на трудова заетост. С други думи, икономически активно население са всички лица, които могат да осигуряват работна сила за производството на икономически блага и предоставянето на услуги.

За даден отчетен период броят на икономически активното население е сумата от броя на заетите лица и броя на регистрираните безработни или още разликата между трудовите ресурси и нежелаещите или неможещите да упражняват обществено полезен труд (учащи се редовно обучение в трудоспособна възраст, жените в отпуск по майчинство и др.). Икономически активното население е динамична категория – променя се както неговия брой, така и структурата му. В най-обобщен вид то се дели на заети и незаети, които активно търсят работа. Тези две групи са в непрекъснато движение и чести преминавания от едната категория в другата.

При анализирането на икономическата активност, заетостта и безработицата на населението на Република България и област София е обхванат периода от 1992 г. до 1999 г. с междинна година 1994 г. За годините 1994 г. – 1999 г. са използвани данни от провежданото от НСИ наблюдение на работната сила, което е един от основните източници на информация за заетостта и безработицата. Също така са използвани данни от Статистическите годишници за 1993, 1994, 2000 г.

Броят на регистрираните безработни лица в бюрата по труда, не съвпада с броя на безработните според НСИ, в резултат на прилагането на различни методики: НСИ отчита броя на безработните и заетите чрез репрезентативни наблюдения на работната сила и обхваща по-широк кръг от тях в сравнение с административната статистика на Националната служба по заетостта. Необходимо е да се въведат единни критерии за броя на отчитане на безработните, заетите и заетите по сектори, с оглед възможността да се правят по-точни анализи на статистическите показатели.

Наблюдението на работната сила, което НСИ извършва има за цел да осигури актуална информация за икономическата активност на населението в България. То се извършва, чрез наблюдение на домакинствата. Неговите предимства, в сравнение с останалите статистически изследвания, се състоят главно във възможността да се получи информация практически за цялото население на страната, за всички дейности и сектори на икономиката, за всички категории лица, за действителната безработица, както и за икономически неактивните лица. Тъй като се събират индивидуални данни за наблюдаваните лица, има възможност за изследване връзките между различните демографски, социални и икономически характеристики на отделните категории от населението.

Методологията, използвана от НСИ при това представително за страната изследване е следната:

Изследването обхваща постоянното население на България, изследват се обикновени домакинства, като метода на събиране на данните е чрез интервю, извършвано от определени от териториалните статистически бюра анкетьори, които посещават попадналите в извадката домакинства и попълват анкетните карти.

Извадката за наблюдението включва 24 000 домакинства. Тя е формирана, като подизвадка от постоянната териториална извадка, която включва 10% от всички преброителни участъци от проведеното към 4. 12. 1992 г. преброяване на населението. За наблюдението се използва стратифицирана по области, град и село двустепенна гнездова извадка с гнезда на първа степен – преброителни участъци и гнезда на втора степен – домакинства.

При това статистическо изследване се изчисляват следните аналитични показатели.

Коефициент на икономическа активност – съотношението между работната сила и населението на 15 и повече навършени години.

Коефициент на заетост – съотношението между броя на заетите лица и населението на 15 и повече навършени години.

Коефициент на безработица (равнище на безработица) – съотношение между броя на безработните и работната сила.

1.1. Икономическа активност на населението

Преходът от планово стопанство към пазарна икономика, доведе до рязка промяна в икономическата активност на населението, както в страната, така и в област София. Броят и относителният дял на икономически активното население намаля от 4586 хил. души към 4.12.1985 г. на 39392 хил. д. към 4.12.1992 г. или от 52,4% на 46,3% от цялото население на страната. Такова намаление се регистрира за първи път в период между две преброявания (1985 – 1992 г.) и е в съответствие с общите тенденции, характерни за броя и структурите на населението през тези години. Икономически активното население на област София през 1992 г. наброява 550 747 души или 46,3% от общото население на областта. В сравнение с 1985 г. (когато икономически активните са били 653 хил. или 54,4%), в края на 1992 г. активността е спаднала с 8,1% при намаление на цялото население с по-малко от 1%. За сравнение за седемте години между двете преброявания (1985 - 1992 г.) съвкупността на икономически активните в страната намалява с около 754 хил. души или 16% при общо намаление на населението с 5,2%. Тази тенденция на намаление на дела на икономически активните лица (работна сила) от населението на 15 и повече навършени години, се запазва и през следващите години, като от 57,2% през 1992 г., коефициентът на икономическа активност спада на 52,4% през 1994 г., за 1999 г. той достига 49,2%, т.е. за тези седем години икономически активното население е намаляло с 8% или 554 хил. души. Това намаление е резултат главно от неблагоприятната демографска ситуация, в която се намира страната. Ниската раждаемост през последните 30 години и отрицателния естествен прираст от 1990 г. насам доведоха до застаряване на населението, което от своя страна се изразява в това , че все повече хора излизат от трудоспособна възраст и преминават в другата категория, на хората в над трудоспособна възраст, т.е. увеличава се дела на икономически неактивното население за сметка на икономически активното.

За София намалението на икономически активните е само по отношение на относителния дял и то със съвсем малка величина. За периода 1990 – 1999 г. това намаление е в порядъка на 0,5% (от 55,7% на 55,2%). (таблица 19). Към 11. 1999 г. икономически активното население на областта наброява 567,2 хил. души при 549,8 хил. души през 1992 г. от населението на 15 и повече години. По този показател областта се нарежда на първо място между всички останали области, като превъзхожда близо 2 пъти втората по-брой на населението област (Пловдивска). Въпреки, че имаме абсолютно нарастване на работната сила, фактът, че в процентно отношение дела на икономически активното население намалява, показва, че дори високият положителен механичен прираст не е в състояние да компенсира процеса на остаряване на населението, характерен както за област София, така и за цялата страна, и да доведе до по-значително увеличение на икономически активното население.

Икономическата активност в областта като цяло е по-висока сред мъжете, отколкото сред жените –60,3% срещу 39,7% за 1999 г., но жените се отличават с по-голяма икономическа активност сред насел

1. Административно-териториална характеристика, местоположение, природни ресурси и демографски потенциал на областта.

2.2. Приватизация и развитие на частния сектор

4.1. Транспортно - комуникационна система.

ГЛАВА ІІ

S¯ = —————

S¯ = ^{—————}