Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Икономически теории >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: 20.00 лв


Курсова работа

Тема:

Неокласицизъм и неокейнсианство 

София, 2004г.

С  Ъ  Д  Ъ  Р  Ж  А  Н  И  Е:

  1.  Икономически неокласицизъм. Общ преглед.
  2.  Създаване и същност на субективния икономикс.   
  3.  Предпоставки за създаване. Същност на субективните школи.
  4.  Основни школи и представители.
  5.  Методология.
  6.  Съвременни неокласически теории.
  7.   Неокласически теории за икономически растеж.
  8.  Неокласически синтез.
  9.  Неокейнсианство.

Откъси:

...............................

  1.  Икономически неокласицизъм. Общ преглед.

Развитието на материалния живот на обществото в края на XIX век налага усъвършенстване на икономическите теории. Така се заражда неокласическият икономикс, който е резултат от възникналото решение за коренна промяна в понятийния и категорийния апарат в икономическата наука. В политическата икономия теоретичният анализ се насочва към количествените функционални зависимост в сферата на размяната и потреблението. Класическата школа до известна степен е интелектуално деморализирана. Много са нейните критици и опоненти. Пазарният фундаментализъм и постулатите на трудовата теория са в криза. Всесилният пазар и интересите на индивида се преплитат, а при определени условия преминават и в антагонизъм. В основната сфера на политическата икономия, включително и в отношенията държава - пазар, все още няма цялостна концепция. Забелязват се признаци на едно електическо сливане на пазарните механизми с индивидуализма и произтичащите от това промени. Някои неокласици виждат, че свободният пазар е чудесен слуга, но и капризен и разрушителен господар. Те искат да го върнат към положението на слуга. Точно тук е теоретичната пресечна точка - възникналата пропаст между икономическата наука и тревожния, объркан и  все по-обезверен свят на хората. Свободният пазар трябва да бъде поставен на мястото му и принципите на трудовата теория на стойността - променени, за да не се превърне обществото в пустиня. Това налага формирането на нова неокласическа политикономическа концепция. Субективните течения и школи в политическата икономия идват да задоволят една нова нужда. На тази нова нужда отговарят идеите и теориите на неокласиците Алфред Маршал, Леон Валрас, Джон Б. Кларк и други, на които в немалка степен дължим съвременния категориен апарат и инструментариум на модерния икономикс. Характерно за целия неокласицизъм е това, че в една или друга форма при определянето на икономическия живот на индивида се изхожда от вродени и непроменени човешки качества и свойства. Теоретичните конструкции на неокласицизма се изградени върху ролята на първично - индивидуалните субективни сили и фактори.

Новата неокласическа школа в политическата икономия се обръща все по-осезателно към непосредствените нужди на индивида и прави опит да промени начините на разпределение на индивидуалните блага, да се опре на тяхната пределна полезност за човека. За тази школа М. Фелдстейн посочва: “Познаването на тези икономически идеи е важно за всеки, който иска да разбере как те въздействат върху икономиката.”

..........................

  1.  Основни школи и представители.

Елементи на икономически субективизъм се срещат в редица икономически разработки много по-рано от оформянето на субективната политическа икономия. Много от схващанията на субективната школа намираме още у Аристотел (“Етика”, “Риторика” и др.). В Средновековието субективни съждения показва Буридан - ректор на Парижкия университет (XIV век). Такива има у Тюрго и Рикардо. Още преди възникването на субективната школа в икономическата литература се срещат понятията “ценност” и “полезност”. Тук трябва да се отбележат теориите за полезността на французина Етиен Кондияк и италианеца Галияни, които разглеждат цената във връзка с полезността на продаваните блага. Непосредствен предшественик на икономическия субективизъм е немският икономист Херман Госен (1810 - 1859). Законът за задоволяване на потребностите е формулиран в неговото основно съчинение “Развитие на законите на човешкото общуване”. С това се поставя началото на основната субективна теория - за ценността на благата. Последователите на Херман Госен формират по-късно четирите основни направления в развитието на икономическия неокласицизъм:

  1.  Австрийска субективна школа с най-видни представители: К. Менаер, Бьом-Баверк и Фридрих фон Визер.
  2.  Лозанска субективна школа с представители: Леон Валрас и Вифредо Парето.
  3.  Кембриджска школа с представители: Уилям Стенли Джевънс, Алфред Маршал и Артър Пигу.
  4.  Американска школа с представител: Джон Бейтс Кларк.

Тези школи се формират между 1870 и 1920 г.

......................

4. Неокейнсианство

Неокейнсианството  е едно от основните учения в традиционната икономическа теория. По своята същност то представлява кейнсианство, но развито и модифицирано в съответствие с изменилите се обективни икономически условия на държавно - монополистическия капитализъм и произтичащите от това нови изисквания на господстващата класа към икономическата теория и практика. Неокейнсианската икономическа теория включва фундаментални въпроси като икономическия растеж, държавните финанси и тяхното въздействие на хода на обществено - икономическия процес. Разгръщайки неокейнсианството, трябва да се отбележи, че  в икономическата наука то произтича в две направления и се модифицира така да се каже над основната теория на Кейнс, именно като:

...........................

Темата е изготвена 03.2004г.

В темата не е посочена използвана литература.

Темата съдържа формули.


Търси за: икономически неокласицизъм | предпоставки възникване | Американска школа | основни идеи | представители

Helpos.com >> Архив >> Икономически теории >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: 20.00 лв


.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker