 |
| |
Неокласицизъм и неокейнсианство. |
| Вид: |
курсова работа |
| Прибавен: |
2004-08-22 |
| Рейтинг: |
|
| Дължина: |
30 стр. |
| Университет: |
Университет за национално и световно стопанство. |
| Цена: |
|
Пълно резюме: |
.Rtf (43KB)
.Html (26KB)
(От пълното резюме ще добиете по-добра представа за засегнатите проблеми в разработката)
|
|
Ключови думи и изрази:
икономически неокласицизъм, предпоставки за възникване, субективни течения и школи, Австрийска субективна школа (К. Менаер, Бьом-Баверк и Фридрих фон Визер), Кеймбриджска школа (Уилям Стенли Джевънс, Алфред Маршал и Артър Пигу), Американска школа (Джон Бейтс Кларк), методология на неокласицизма, неокейнсианство - основни идеи, представители (Джоан Робинсън, Пиеро Срафа).
|
| |
|
|
|
Частично (кратко) резюме на темата:
Развитието на материалния живот на обществото в края на XIX век налага усъвършенстване на икономическите теории. Така се заражда неокласическият икономикс, който е резултат от възникналото решение за коренна промяна в понятийния и категорийния апарат в икономическата наука. В политическата икономия теоретичният анализ се насочва към количествените функционални зависимост в сферата на размяната и потреблението. Класическата школа до известна степен е интелектуално деморализирана. Много са нейните критици и опоненти. Пазарният фундаментализъм и постулатите на трудовата теория са в криза. Всесилният пазар и интересите на индивида се преплитат, а при определени условия преминават и в антагонизъм. В основната сфера на политическата икономия, включително и в отношенията държава – пазар, все още няма цялостна концепция. Забелязват се признаци на едно електическо сливане на пазарните механизми с индивидуализма и произтичащите от това промени. Някои неокласици виждат, че свободният пазар е чудесен слуга, но и капризен и разрушителен господар. Те искат да го върнат към положението на слуга. Точно тук е теоретичната пресечна точка – възникналата пропаст между икономическата наука и тревожния, объркан и все по-обезверен свят на хората. Свободният пазар трябва да бъде поставен на мястото му и принципите на трудовата теория на стойността – променени, за да не се превърне обществото в пустиня. Това налага формирането на нова неокласическа политикономическа концепция. Субективните течения и школи в политическата икономия идват да задоволят една нова нужда. На тази нова нужда отговарят идеите и теориите на неокласиците Алфред Маршал, Леон Валрас, Джон Б. Кларк и други, на които в немалка степен дължим съвременния категориен апарат и инструментариум на модерния икономикс. Характерно за целия неокласицизъм е това, че в една или друга форма при определянето на икономическия живот на индивида се изхожда от вродени и непроменени човешки качества и свойства. Теоретичните конструкции на неокласицизма се изградени върху ролята на първично – индивидуалните субективни сили и фактори. .....
|
|
Внимание: Всички материали са за лично ползване и с помощна цел. Helpos.com не носи отговорност при опит за плагиатство. Авторството на текстовите материали принадлежи на техните автори!
|
|
 |
|