|
|
|
Дипломна работа
На тема:
Митническо агентиране
08.2004г.
Увод |
1 |
|
Глава първа: ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МИТНИЧЕСКОТО АГЕНТИРАНЕ |
4 |
|
1.1. Кратък исторически преглед. |
5 |
|
1.2. Причини, породили необходимостта от митническо агентиране в България. |
10 |
|
1.3. Характеристика на митническия агент. |
17 |
|
ГЛАВА ВТОРА: ТЕХНОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА МИТНИЧЕСКОТО АГЕНТИРАНЕ |
26 |
|
2.1. Практика на митническия агент - състояние, аспекти. |
27 |
|
2.2. Митническо представителство. |
38 |
|
ГЛАВА ТРЕТА: ПРОБЛЕМИ НА МИТНИЧЕСКОТО АГЕНТИРАНЕ И НАСОКИ В НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ |
45 |
|
3.1. Проблеми на митническото агентиране. |
46 |
|
3.1.1. Причини, пораждащи проблемите в областта на митническото агентиране. |
46 |
|
3.1.2. Основни проблеми на митническото агентиране. |
47 |
|
3.2. Развитие и бъдеще на митническото агентиране в България. |
51 |
|
ЗАКЛЮЧЕНИЕ |
56 |
|
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА |
60 |
Откъси:
.........................
Увод
Началото на ХХІ век най-ярко се характеризира с повсеместно влияние на глобализацията и продължаване на интеграционните процеси, започнали през последните години на ХХ век. Тези тенденции в най-голяма степен засягат външно-търговските отношения и международния стокообмен.
Различията в националните митнически разпоредби и търговското законодателство по света, както и сложността на митническата процедура и отделните формалности по облужването затвърдиха ролята на митническото агентиране. То се превърна в гарант за сключването и финализирането на външно-търговската дейност на икономическите субекти като подобри и комуникационния процес между митническата администрация и икономическите агенти.
Непрекъснатите промени в областта на митническата политика на България са част от процеса на пълното интегриране с пан-европейската система. Осъзнаването на необходимостта от митническо посредничество в България се прояви с въвеждането на митническия агент като институт в българската нормативна база. Това е част от процеса на хармонизиране на законодателството в страната ни с европейските разпоредби.
Интензивното и многостранно развитие на международната търговия налага да се въвеждат в митническата практика оптимални стратегии, които да опростяват и ускоряват митническия процес. Уеднаквяването на международното митническо законодателство и утвърждаването на унифицирани технологии на митническия контрол е световна тенденция, утвърждаваща се в полза на действащите митнически администрации и съвременните рамки на международната търговия.
Развитието на този процес налага използването на различни форми на посредничество между търговеца и митническия орган. Те се явяват като обективна потребност и на двете страни в тези взаимоотношения. Динамиката на външно-търговските стокопотоци предполага митническото им оформяне да се осъществява в регламентирани срокове и в различни географски точки, което естествено изисква и познаване на минимум две митнически законодателства, защото съвременните аспекти на международните икономически отношения отдавна са надхвърлили рамките на двустранните отношения.
Тезата, застъпена в магистърския проект е, че промените в средата на функциониране при присъединяване на България в ЕС няма да направят митническото агентиране излишно. В този смисъл като обект на изследване се явява митническото агентиране, а като предмет спецификите в дейността на този вид митнически посредници, наложени от промените в средата на опериране.
По отношение на реализиращите се промени и тяхното факторно влияние, се смята, че функциите на митническото агентиране не мога да се заменят по ефективност и нуждата от такова свързващо звено ще остане, дори и модифицирана. Това се демонстрира и от практиката в България на настоящия етап. Голяма част от лицензираните митнически агенти извършват и услуги, които допълват митническото агентиране.
Основната цел на разработката е да се открият новите възможности пред митническото агентиране при промените, наложени от предстоящото членство на България в ЕС и да се посочат необходимите стъпки и направления за развитие на тази практика.
Изследването е съпътствано и от определени ограничения. Най-общо те са свързани с оскъдните източници на информация и липсата на традиции. Това е причина все още материята да не е коментирана широко и всеобхватно. Липсва обобщаващ поглед и върху основните прецеденти и проблеми в практиката на митническия агент. Единственият интерес, който бе открит е към законодателството, а то съвсем не изчерпва проблемите в практиката.
Имайки предвид тезата и целта на изследването, то последното е структурирано по следния начин:
@ Глава първа разглежда предпоставките за възникване и развитие на митническото агентиране, както и неговата същностана стран;
@ Втора глава има за цел да разкрие основните аспекти от практиката на митническия агент, както и специфичните черти на агентирането, различаващи го от останалите форми на посредничество;
@ Трета глава е посветена на проблемите на митническото агентиране и пътищата за решаването им, като с преванивна цел се обръща внимание и на причините за тях;
@ В заключение са дадени някои основни изводи и препоръки за оптимизиране дейностите по митническото агентиране.
.........................
3.1. Проблеми на митническото агентиране.
3.1.1. Причини, пораждащи проблемите в областта на митническото агентиране.
Съществуват различни причини, пораждащи проблеми в дейността на митническите агенти. Те са свързани както с практиката на агентирането, така и с норматиното регулиране на материята.
За конкретизиране, причините може да се разделят в следните категории:
& вътрешноприсъщи на митническия агент причини;
& причини на външната среда - нормативна база, конкуренти, други форми на представителство, потребители на услугите, образование, други.
Една от основните причини е ограничеността на законодателството. Според нормите на ППЗМ приложното поле на митническото агентиране се разгъва в ограничен район на действие. Законодателят разрешава агентското производство в зоната на конкретно митническо учреждение. При условие, че митническият агент трябва да осъществава дейност в други митнически звена, тази дейност се допуска само след разширяване на действената сфера на агентиране.
Много негативно влияние оказват противоречията между рзлични нормативни актове, утежняващи и без това сложната процедура.
С практиката на митническото агентиране е свързана и обективната нужда от реформа и специализиране в образованието. Необходимо е да се инициира изграждането на тясно специализирани и целенасочени форми на обучение, третиращи особено правото и практиките на ЕС в областта. Нужно е да се установят контакти между бизнеса и образованието, целящи хармонизиране теоретичната подготовка на младите специалисти с предизвикателствата на пратиката. Това ще допринесе за постигане на по-високи професионални стандарти на работа в митническото агентиране.
По отношение на потребителите на тези услуги също съществуват редица проблеми. На този етап българските потребители на митнически посреднически услуги се характеризират с ниска познавателна култура. А така пред бизнес средите се предоставят възможности за особено ефективно сътрудничество. Стъпките, които биха могли да се предприемат се отнасят до активно участие в разработването на политика на партньорство между тях и митническите агенти, митническата администрация и другите правителствени институции с отговорности в областта на външно-търговските операции и международния стокообмен.
Активният контакт с всички участници на пазара ще позволи на митническите агенти постоянно да усъвършенстват своите способи и подходи, чрез които реализира представителната си дейност. Те трябва да протичат паралелно с митническите процедури и в определени моменти имплицитно де се синхронизират с тяхното проявление.
..............................
Темата е изготвена 08.2004г.
Темата съдържа графики.
В темата са посочени 17 източника на информация.
]]>
