Кредитните отношения възникват още в древността. Целта им е разпределението на парични ресурси. Банките приемат свободните парични средства на тези, които ги имат, под формата на депозити, и ги разпределят между тези, които временно се нуждаят от тях, под формата на кредити. Има случаи, в които използването на кредити е много по-удачен вариант от влагането на наличните парични средства.

Нуждата от дом е жизнена необходимост на хората. Но цената на жилищата е висока. Ако разчитат единствено на спестяванията си, повечето от хората не биха могли да се сдобият със собствено такова дълги години от живота си. Ето защо прибягват до жилищните кредити, които банките отпускат.

Целта на настоящата дипломна работа е да покаже практическия аспект на целия отчетен жилищно-кредитен процес - от момента на получаване от страна на банката на документите за кандидатстване до окончателното му погасяване. Ще се разгледат етапите на получаване и разглеждане на документите, одобряването и усвояването на кредита, начисляване на лихвите, просрочията /ако има такива/, провизирането, погасяването на лихви и главници, обслужването на нередовни кредити и отнасянето им при необходимост към различните групи рискови експозиции. Ще се разгледат още и счетоводната политика на Търговска Банка Прокредитбанк и възможностите за усъвършенстване на кредитния процес.

При разработката са използвани много литературни източници, предимно от български автори: В. Меразчиев, Д. Дамянов и В. Божков, Г. Баташки, С. Йотов и др., както и материали от интернет. Използвани са също и Вътрешни правила на Прокредитбанк.

Специални благодарности искам да изкажа на служителите и кредитните инспектори от Прокредитбанк за тяхната отзивчивост, любезност и компетентни консултации и отделеното време. Благодарности искам да изкажа и на научния си ръководител доц. д-р В. Меразчиев и ст. Ас. Д. Ималова за помощта, която ми оказаха в процеса на разработката.

.......................................................

5. Кредитна политика на ТБ “Прокредитбанк”.

Кредитната политика на банките се определя от принципите законообразност, рентабилност, ликвидност и сигурност.

Рентабилността се определя от активните банкови операции. Чрез отпускането на кредити с лихва по-висока от тази на влоговете банките си осигуряват доход базиран на разликата в нивата на лихвата. Банката формира доходи и от продажби на ценни книжа, както и от сделките по покупко-продажба на валута. Приходът от вторите е разликата между по-ниския "курс купува" и по-високия "курс продава" на банката. Освен това банката събира такси и комисионни за всички извършени услуги по тарифи, определени от отделните банки.

Под Ликвидност се разбира "способността на една част от актива или пасива ... да се обърне в пари"2, т.е. в ликвидни средства за посрещане или погасяване на текущо възникващите задължения. Банките са длъжни да поддържат резерви, които да осигуряват плащанията по възникналите задължения към клиентите, дори и в най-критична за банките ситуация. В този смисъл, банките образуват фонд "Резервен", в който отчисляват най-малко 1/5 от печалбите след облагане на същите с дължимите данъци, но преди изплащането на дивидентите, докато средствата по фонда достигнат 1.25 % от сбора на балансовата сума на активите и поетите гаранции и други обезпечения. Освен задължителните резерви, банките формират и т. нар. "Специални резерви", чрез отчисления от печалбата, с оглед покриването на безнадеждни и съмнителни плащания. Размерът на резервите трябва да е достатъчен, така че да не застрашава ликвидността и в същото време да не се намалява и печалбата от задържането на голям размер налични пари под формата на резерв. Съгласно чл. 2 от Наредба № 11 за ликвидността на банките "Банката поддържа ликвидност в размер, структура и съотношения, която дава възможност да посреща задълженията си и да изпълнява поетите ангажименти своевременно, на разумна цена, с минимален риск"3 както и:

Да осигурява интересите на своите акционери, вложители и кредитори с грижата на добър търговец;
Да осъществява безпрепятствено обичайните си банкови сделки;
Да могат да заемат нужните им парични средства на разумни цени;
Да избягват необходимостта от прибързана продажба на доходоносни активи.

Сигурността предполага намаляване на риска до минимум. Съществува пряка зависимост на сигурността от ликвидността и заделените резерви за високорискови активи. Размерът на собствения капитал на банката не може да бъде под 8 на сто от рисковите й активи.

Обект на кредитиране може да бъде всеки проект с доказана ефективност и своевременна възвращаемост на кредитните ресурси.

Разрешаването на всеки отделен кредит се съобразява с принципа на максимална диверсикация на кредитния портфейл по отрасли, видове клиенти, размери на кредитите, както и с разпределението на кредитния портфейл по срокове на отпуснатите кредити, с цел оптималното му съобразяване със структурата на привлечените средства за гарантиране на добра ликвидност на банката във всеки един момент.

Кредитната политика на банките се реализира чрез регламентиране и управление на кредитните параметри, пазарни ниши, правила и процедури.

Описанието на кредитната политика има важно значение за всяка банка. В него се съдържа описание на процедурите и задълженията, които трябва да спазват сътрудниците на банката. То помага на банката да формира кредитен портфейл, който ще й помогне да постигне целите си. Описанието на кредитната политика трябва да бъде достатъчно гъвкаво, за да се отчитат всички изменения на икономическите условия и правилата, установявани от регулиращите органи. Всякакви изключения от кредитната политика на банката трябва да бъдат напълно документирани и да се съдържат обяснения за тези причини, поради които подобни изключения са били направени.

......................................................

Заключение

От изложения преглед на отчитането на жилищните кредити може да се обобщи, че жилищното кредитиране е изправено пред различни възможности за развитие. Една от възможностите е банките да предлагат и други видове жилищни кредити освен този с равни анюитетни вноски. Би било добре да се помисли и за възможностите за намаление на лихвените проценти. Тъй като тези кредити са дългосрочни и с голяма стойност, колебанията в лихвеното равнище оказват влияние върху търсенето и предлагането на този вид кредити, върху решенията на кредитополучателите дали да изплатят предсрочно предоставеният им заем, дали да си позволят закъснения на вноските.

С цел да се намали рискът при предоставянето на дългосрочни кредити, смятам, че трябва да се засили вътрешнобанковият контрол при отпускането на кредити.

От съществено значение е, по примера на банковите системи в развитите страни да се създаде Информационна система /запазваща банковата тайна/, следяща кредитите по видове показатели. При анализът трябва да се използват по-голям брой показатели, с цел създаването на по-богата и достоверна информация за финансовото състояние на кредитоискателя.

Използвана литература:

Закон за Българската народна банка, обн. ДВ бр. 46 от 10.06.1997г., доп, бр.49от 1998г, изм. и доп, бр. 153 от 1998г, бр. 20 от 1999г., бр. 54 от 1999 г., изм. бр. 109 от 2001 г., изм и доп, бр.45 от 2002 г., бр.10 и бр.39 от 2005 г., изм. бр. 37 и 59 от 2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Р България към ЕС, бр. 108 от 2006 г.
Закон за банките, ДВ, бр. 52 от 01.07.1997 г., изм. и доп., бр. 15,21, 52, 70, 89 от 1998г, бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 1, 24, 63, 84 и 92 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 45, 91 и 92 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 19, 31, 39 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 63 и 68 от 2006 г.
Закон за счетоводството, обн. ДВ бр. 98 от 16.11.2001 г., изм. ДВ бр. 91 от 25.09.2002 г., изм. ДВ бр. 96 от 29.10.2004 г., изм. ДВ бр. 102 от 20.10.2005 г., изм. ДВ бр. 105 от 29.12.2005 г., изм. ДВ бр. 33, 63, 105 и 108 от 2006 г.
Закон за задълженията и договорите Обн., ДВ, бр. 275 от 22.11.1950 г.; попр., Изв., бр. 2/51 г.; изм., бр. 69/51 г., бр. 92/52 г.; ДВ, бр. 85/63 г., бр. 27/73 г., бр. 16/77 г., бр. 28/88 г., бр. 30/90 г.; изм. и доп., бр. 12 и 56/93 г., бр. 83/96 г.; изм., бр. 104/96 г., бр. 83/99 г. и бр. 103 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2000 г.; доп., бр. 19 от 28.02.2003 г., изм. доп. ДВ бр. 42, изм. бр. 43/2005 г., изм. ДВ бр. 36/2006 г.
Търговски закон от 1999 г., от 2002 г.; доп., (Обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 61 от 1993 г., бр. 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42 от 1996 г.; изм., бр. 59 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 83 от 1996 г.; изм., бр. 86 от 1996 г., бр. 104 от 1996 г., бр. 58 от 1997 г., бр. 100 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 124 от 1997 г.; доп., бр. 39 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 70 от 1998 г.; изм. с § 4 от Закона за деноминация на лева - бр. 20 от 05.03.1999 г.; изм., бр. 33 от 1999 г.; доп., бр. 42 от 1999 г.; изм., бр. 64 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1999 г.; изм., бр. 90 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 103 от 1999 г., бр. 114бр. 84 от 2000 г.; изм., бр. 28 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 61бр. 96 от 2002 г.; изм., бр. 19 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 31 от 2003 г., бр. 58 от 2003 г., бр. 31 от 2005 г. - в сила от 08.10.2005 г.; изм., бр. 39 от 2005 г., бр. 42 от 2005 г., бр. 43 от 2005 г. - в сила от 01.09.2005 г.; изм. и доп., бр. 66, бр. 103, бр. 105/2005 г., бр. 38, бр, 59, ДВ бр. 105/2006 г.
Граждански процесуален кодекс Обнародван, Изв., бр. 12 от 8 февруари 1952г., изм. и доп., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г., попр., бр. 99 от 1961 г., изм. и доп., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г.,бр. 31 и 38 от 1989 г., и бр. 31 от 1990 г., бр. 62/91 г.; изм., бр. 55/92 г.; доп., бр. 61 и 93/93 г.; доп., бр. 87/95 г.; изм.,бр. 12/96 г.; изм., бр. 26/96 г.; доп., бр. 37/96 г.; изм., бр. 44/96 г.; изм. и доп., бр. 104/96 г.; изм. и доп., бр. 43/97 г.; доп., бр. 55 /97 г.; изм. и доп., бр. 124/97 г.; изм., бр. 21/98 г.; изм., бр. 59/98 г.; доп., бр. 70/98 г. и бр. 73/98 г.; изм. с § 4 от Закона за деноминация на лева - бр. 20 от 05.03.1999 г.; изм. и доп., бр. 64 от 1999 г.; доп., бр. 103 от 1999 г.; изм., бр. 36 от 2000 г.; доп., бр. 85 от 2000 г.; изм., бр. 92 от 2000 г. - в сила от 01.01.2001 г.; изм. и доп., бр. 25 от 2001 г. - в сила от 31.03.2001 г., бр. 105 от 2002 г.; доп., бр. 113 от 2002 г., бр. 58 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 84 от 23.09.2003 г., доп. ДВ бр. 28 и изм. ДВ бр. 36/2004 г., бр. 38, изм. ДВ бр. 43, доп. ДВ бр. 79, изм. доп. ДВ бр. 86, бр. 99, бр. 105//2005 г., бр. 17.2006 г., ДВ бр. 33, бр. 34, бр. 36, бр. 37, бр. 48, бр. 51, бр. 64/2006 г.
Наредба № 7 на БНБ от 22.12.2006 г. за големите експозиции на банките, обн. ДВ бр. 7 от 23.01.2007 г.
Наредба № 38 на БНБ за капиталовата адекватност на банките, загл. Изм. ДВ бр.106 от 27.12.2006 г., издадена от управителя на БНБ, приета от УС на БНБ 23.12.2004 г., обн. ДВ бр.5 от 14.01.2005 г., в сила от 01.07.2005 г., изм. и доп., бр. 55 от 2005 г., бр. 19 и 106 от 2006 г.
Наредба № 10 на БНБ от 06.11.2003 г. за вътрешния контрол в банките
Наредба № 11 на БНБ от 22.12.1997 г. за управлението и надзора върху ликвидността на банките
Наръчник по банково счетоводство, издание на БНБ, София, 1994 г.
Национални счетоводни стандарти, София, 1998 г.
Национален сметкоплан на банките, издание на СА "Д. А. Ценов", Свищов.
Вътрешни правила за кредитиране на физически и юридически липа на "ПРОКРЕДИТБАНК" АД
Правилник за документооборота на „ПРОКРЕДИТБАНК" АД
Наръчник на кредитния инспектор „Банкиране на дребно" на „ПРОКРЕДИТБАНК" АД, 2005 г.
Адамов, В., Пари и банки, Абагар, В. Търново, 1998 г.
Баташки, Г., Банково счетоводство, Свищов, 1996 г.
Велев, Т., Учебник по банково дело, 2001 г.
Димитров, В., Заемният капитал, София, 1989 г.
Икономическа енциклопедия, т. І, 1996 г., 1971 г.
Йотов, С. “Жилищно кредитиране”
Меразчиев, В., Банково посредничество, Свищов, 2003 г.
Меразчиев, В., Доц. Д-р Баташки, Г. - “Банково счетоводство”
Радев, Г., Стопански и финансови изчисления, София, 1993 г.
Стоянов, С., Пожаревска, Р., Рангелова, Л., - “Счетоводство на банките”
Вестник “Капитал”
Вестник “Пари”
www.credit.imoti.net
www.schety.hit.bg
www.dskbank.bg
www.creditland.bg
www.bank.bg
www.credit.bg
www.procreditbank.bg

Темата е разработена 2007 г.

Темата съдържа таблици, графики.

Ключови думи:

търговски банки, “Прокредитбанк”, жилищни кредити, банков кредит, счетоводно отчитане, кредити за жилища, кредит за строеж, рефинансиране, кредитна политика, докуменооборот, искане за отпускане на кредит, обезпечение, лихви

Увод

5. Кредитна политика на ТБ “Прокредитбанк”.

Заключение

Използвана литература:

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.comАрхив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

Copyright © 2002 - 2024 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета