Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Счетоводство >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (100 лв)  80.00 лв Нова цена!


 

 

ДИПЛОМНА РАБОТА

 

 

 

На тема:

Износът – възможност за ползване на данъчен кредит и възстановяване на акциз

 

 

 

 

2008 г.


СЪДЪРЖАНИЕ

 

УВОД.. 3

 

ГЛАВА I. АНАЛИЗ НА НОРМАТИВНАТА БАЗА.. 5

1. Правна уредба на Закона за Данък добавената стойност. 5

2. Законова основа на акцизното облагане в България. 10

3. Характеристика на митническия режим износ на стоки. 14

 

ГЛАВА II. ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ИЗНОСА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.. 19

1. Данъчен кредит по ЗДДС.. 19

1.1. Право на данъчен кредит след износ. 22

1.2. Прихващане, приспадане и възстановяване на данък. 24

2. Процедури за възстановяване на данък по реда на чл. 77 ал. 2. 26

3. Корекции при обективна невъзможност да се докаже износът. 28

 

ГЛАВА III. ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ИЗНОСА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ   32

1. Право на възстановяване на платен акциз. 32

2. Процедура по възстановяване на акциз след износ на стоки. 33

3. Възстановяване на акциз при износ на спиртни напитки и тютюневи изделия от търговски обекти, лицензирани за безмитна търговия. 35

4. Възстановяване на акциз при износ на течни горива и смазочни материали от търговски обекти, лицензирани за безмитна търговия. 37

 

ГЛАВА IV. СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДДС И АКЦИЗ ПРИ ИЗНОС.. 40

1. Счетоводно отчитане на акцизи. 40

2. Счетоводно отчитане на ДДС.. 41

3. Фискална политика на Правителството в сферата на косвените данъци. 44

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.. 47

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА.. 48

 


УВОД

 

В България, както и в повечето страни е залегнала практиката изнасяните стоки и услуги да се освобождават от косвени данъци. Това обаче не изключва упражняването на контрол върху износа съобразно законите, уреждащи облагането с този род данъци.

Косвените данъци са особен вид държавни вземания, при които данъчно задълженото лице и носителят на данъчната тежест не са един и същи субект. Данъчно задължени са производителите, респективно вносителите на стоки и услуги и търговците на едро, а в частност и тези на дребно. Тяхно задължение е да съберат средствата за съответния косвен данък и да ги внесат в републиканския бюджет. Косвените данъци често се смятат за социално несправедливи, но в една добре работеща икономика те са механизъм за увеличаване приходите на бюджета, без това да оказва негативно влияние върху бизнеса. Набавянето на необходимите бюджетни средства чрез косвени данъци дава възможност да се намали тежестта на преките данъци. Това води до освобождаване на паричен ресурс и съответно до стимулиране и увеличаване на инвестициите. Инвестирането на средства в производството увеличава брутния вътрешен продукт, а на един по-късен етап това непременно ще доведе до повишаване на жизнения стандарт. Именно такава е и една от основните цели на фискалната политика на правителство в България на съвременен етап.

Друг начин за финансиране на икономиката е износът. От юридическа гледна точка това е акт на пренасяне на стоки и услуги през държавната граница от място на територията на страната до място извън нея. От икономическа гледна точка обаче износът е единственото средство за вливане на нови свежи пари в икономиката. Това всъщност е успешна реализация на местни (или внесени) стоки и услуги в чужбина. Логиката на пазара предполага, че крайният финансов резултат след сключването на сделката по износа трябва да е печалба.

Може да се обобщи, че износът е важен фактор за нормалното развитие и функциониране на националната икономика, а чрез нея и за подобряване на жизнения статус на населението.

В настоящата дипломна работа ще бъде разгледан един от инструментите за насърчаване на износа, а именно освобождаването на износа от тежестта на два косвени данъка – данък добавена стойност и акциз. Основната цел на дипломната работа е чрез теоретична постановка на проблема и чрез прилагане на примерни данни за реално извършени сделки да се разкрие същността на процедурата по освобождаване на износа от косвени данъци и дали този инструмент за съживяване на икономиката се прилага успешно у нас.

С оглед постигането на така поставената цел в дипломната работа ще бъдат разрешени следните задачи:

·                 Ще бъде представена и анализирана нормативната основа във връзка с разглеждания проблем;

·                 Ще се проследят процесите на данъчно третиране на износа от гледна точка на Закона за ДДС и Закона за акцизите;

·                 Да се опише отчитането на сделките от гледна точка на фирмата.

 

…………………………….

 

С цел запазване неутралността на данъка и за да не се създават предпоставки за нарушаване на свободната конкуренция, законът предвижда тези органи да бъдат данъчно задължени, “когато извършените от тях доставки ще имат за резултат значително нарушение на конкуренцията спрямо извършваната независима икономическа дейност от данъчно задължените лица”. Според закона независима икономическа дейност е тази дейност, която се извършва редовно или по занятие, а също и всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия. Към този вид дейност се приравнява и използването на материална и нематериална собственост с цел получаване на приход от нея, ако този приход има траен характер. По принцип една дейност се извършва по занятие, когато се извършва редовно, системно, а не инцидентно и случайно. Също така важно, и същевременно достатъчно условие е дейността да има за цел реализирането на печалба т.е. не е задължително финансовият резултат да е положителен, достатъчно е целта на дейността да е постигането на такъв резултат. От друга страна законът предвижда, че една дейност може и да не цели печалба, но пак да е независима икономическа, ако се извършва редовно (системно).

Всяко лице с облагаем оборот 50 хил. лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

При определянето на облагаемия оборот се изхожда от данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие.

Облагаем оборот по смисъла на Закона за ДДС е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки с изключение на облагаемите със ставка нула. Всяко лице задължително определя своя облагаем оборот след изтичането на всеки календарен месец.

Данъкът върху добавената стойност е косвен данък и данъчната тежест се носи от крайния потребител, но за регистрираните за нуждите на закона лица остава задължението да събират дължимия данък във всяка фаза от възпроизводствения процес и да привеждат средствата в бюджета.

Според чл. 1 от ЗДДС данъкът се дължи за всяка доставка на стоки или услуги. В случая се има предвид прехвърляне на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършване на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. От една страна може да се приеме, че доставката включва в себе си както самата сделка, така и фактическото предоставяне на стоката или извършването на услугата. От друга страна обаче е възможно на базата на една сделка да се извършат няколко на брой доставки.

 

………………………………….

 

3. Характеристика на митническия режим износ на стоки

 

Режимът износ представлява изнасяне на местни стоки извън митническата територия на Република България, която включва географската територия на страната, нейните вътрешни морски води и териториалното и море. Особени части от митническата територия на страната са свободните зони и свободните складове. За целите на митническото облагане и на предвидените мерки на търговската политика при внос, наличните в тях чуждестранни стоки се считат за намиращи се извън митническата територия на Република България, освен ако не са поставени под режим внос или под друг митнически режим и не са употребявани или изразходвани в нарушение на митническите разпоредби. Аналогично на това намиращите се на територията на тези зони местни стоки също могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено със закон или с акт на Министерски съвет.

Приета е практиката местни стоки, които са предназначени да бъдат изнасяни, но не са обект на пасивно усъвършенстване или временен износ, също да се поставят под режим износ. При пасивното усъвършенстване се разрешава износ на местни стоки извън митническата територия на Република България с цел те да бъдат подложени на операции по тяхното усъвършенстване. Получените в резултат на тези операции продукти се поставят под режим внос с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове. Режимът временен износ разрешава местни стоки да се изнесат временно извън митническата територия на Република България при условие да бъдат реимпортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба.

И в двата случая обаче временното изнасяне на местни стоки се съпътства с облагането им с износни митни сборове, прилагането на мерките на търговската политика, както и другите формалности, предвидени при износ на местни стоки извън митническата територия на Република България.

 

………………………………….

 

1.1. Право на данъчен кредит след износ

В първия Закон за данъка върху добавената стойност от 01.04.1994 г. износът не съществува като обект на облагане. След 01.01.1999 г. износът се облага, но с нулева ставка. Това облагане има чисто формален характер. Нулевата ставка означава, че при извършването на износ няма да се начислява данък, но лицата, които го извършват ще имат право на данъчен кредит за вложените материални ресурси и услуги.

Облагането с нулева ставка по всяка вероятност е възприето, за да се съобрази нашият закон с европейските изисквания. Сега вече може да се говори за цялостно и пълно освобождаване на износа от данък върху добавената стойност. Според първия закон от 01.04.1994 г. съществува частично облагане – само на последната фаза от производствения цикъл не се начислява данък, т.е. съществува освобождаване от данък, който би се начисли върху добавената стойност на крайната реализация. Като аналогия може да се посочи освобождаването от облагане за пет години на хляба, но без да се ползва данъчен кредит за брашното, маята, енергията, транспорта и други. На практика не се облага само работната заплата и печалбата, които заемат незначителен относителен дял в доставката.

Разбира се не целия износ е облагаем с нулева ставка. Съществуват и доставки, които носят белезите на износ, но които все още се третират като освободени и съгласно чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗДДС стоките и услугите, които са използвани за тези доставки са без право на данъчен кредит. Такива са всички доставки с място на изпълнение извън територията на страната.

Във всички други случаи (освен регламентираните в чл. 33) сделките по износ, не пораждат задължение по ЗДДС за доставчиците към бюджета, но дават права за ползване на данъчен кредит. Това от своя страна води до необходимост от систематизиране на процеса на упражняване на тези права. В закона за данъка върху добавената стойност, доставчиците по сделки свързани с износ се делят на три групи: лица, реализиращи износ на обща стойност под 30% от стойността на всички извършени от тях сделки за последните 12 месеца; лица, чиито сделки по износа заемат над 30% от стойността на всичките си сделки за последните 12 месеца; чуждестранни граждани изнасящи стоки, закупени на територията на страната.

 

………………………………………

 

Лицата изнасящи спиртни напитки и тютюневи изделия от търговски обекти, лицензирани за безмитна търговия, представят в териториалната данъчна дирекция, на територията на която се извършва дейността, справка-декларацията, заедно с фактура за закупените спиртни напитки и тютюневи изделия по цени с включен акциз, на която сумата на акциза се посочва на отделен ред, копие от платежното нареждане, удостоверяващо платения акциз, и разпечатка на отчета на фискалната памет на касовия апарат за съответния месец.[1] След проверка в 7-дневен срок от получаване на документите териториалната данъчна дирекция потвърждава, че има основание за възстановяване на акциза с констативен протокол и изпраща констативния протокол заедно със заверено копие от документите на териториалната данъчна дирекция по регистрация. Териториалната данъчна дирекция по място на регистрация на лицето изпраща запитване до митническото учреждение, където е оформен вносът на стоките, за потвърждаване на сумите на внесения акциз. Митническото учреждение, след като установи с проверка, че акцизът е внесен, в 7-дневен срок писмено потвърждава пред териториалната данъчна дирекция внесените суми на акциза.

Когато стоките са местно производство, териториалната данъчна дирекция по място на регистрация на лицето изпраща констативния протокол заедно със заверено копие от документите на териториалната данъчна дирекция по регистрация на производителя за потвърждаване на внесения акциз.

Териториалната данъчна дирекция, където е внесен акцизът от производителя на стоките, след като установи с проверка, че акцизът е внесен, в 7-дневен срок от получаване на документите потвърждава внесените суми с констативния протокол и изпраща констативния протокол, придружен от платежно нареждане за превеждане сумата на акциза в териториалната данъчна дирекция по място на регистрация на лицата, отговарящи на условия6та по ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите.

 

…………………………………….

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Икономическите агенти, осъществяващи износ, имат право да получат обратно изразходваните от тях средства, с които е заплатен размерът на косвените данъци. При косвените данъци тежестта се понася не от данъчния субект, а от крайния потребител. Данъчно задълженото лице включва размера на данъчното вземане в цената на сделката и така ефективно си възстановява вложения финансов ресурс. Тази процедура освен, че е по-бърза, е и по-удобна и по-сигурна, защото възстановяването на средствата не зависи от коректността на другите икономически агенти по веригата производител (вносител) – краен потребител.

На вътрешния пазар икономическите агенти работят и се развиват при равни икономически условия. Естествено, че и тук съществува конкуренция, дори съществува и ценова конкуренция между местното производство и вноса, но този проблем има по-добро (и вече изпитано в доста страни) решение. В случая по-добре би било провеждането на протекционистична политика, т.е. налагане на по-високи митни такси на вносните стоки и услуги, което да повиши значително цената им. Така хем бюджетът ще получава повече средства, хем ще се защитят интересите на местните производители. По аналогичен начин стои въпросът и в другите държави, по отношение на които се явяваме вносители.

Облекчаването и насърчаването на износа е не само правилна, но и жизнено необходима дейност за просперитета на националната икономика.


ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

 

1.                 Гешев, Ст., Е. Рангелов, Акцизите, изд. Апис, С., 2001.

2.                 Душанов, И., М. Димитров, Курс по счетоводство на предприятието, Ромина, С., 2003

3.                 Душанов, И., М. Димитров, Г. Илиев, Курс по счетоводство на предприятието, Фаворит, С., 1993.

4.                 Душанов, И., М. Димитров, Г. Илиев, Курс по счетоводство на предприятието, ИК Люрен, С., 1995.

5.                 Закон за данък върху добавената стойност, Обн., ДВ, бр. 153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999, посл. изм., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., бр. 43 от 20.05.2005 г., в сила от 1.09.2005 г.

6.                 Закон за акцизите, обн., ДВ, бр. 19 от 2.03.1994 г., в сила от 1.04.1994, посл. изм. и доп., бр. 113 от 28.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г.

7.                 Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност, издаден от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 19 от 2.03.1999 г., посл. изм. и доп., бр. 43 от 26.04.2002 г в сила от 30.03.2004 г., бр. 32 от 12.04.2005 г., в сила от 12.04.2005 г.

8.                 Правилник за прилагане на Закона за акцизите, Издаден от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 16 от 23.02.1999 г, изм. и доп., бр. 8 от 21.01.2005 г., в сила от 1.01.2005 г.

9.                 В-к24 часа, бр. 108, стр.3, 21.04.2005 г., Вдигат акцизите, ДДС още под въпрос

10.            Славков, Б., Данъчна система и данъчен контрол в Република България, изд. Тракия-М, С., 2001

11.            Доклад на президента на РБ, България 2010 – икономически предизвикателства, С.2005 г.


Темата е изготвена 2008 г.

Темата не съдържа таблици, графики, картинки.

 

Ключови думи:

износ; ползване на данъчен кредит по ЗДДС; ЗДДС (Закон за Данък добавена стойност); Закон за акцизите; акцизно облагане в България; право на данъчен кредит след износ; прихващане, приспадане и възстановяване на данък; възстановяване на акциз при износ на спиртни напитки и тютюневи изделия; възстановяване на акциз при износ на течни горива и смазочни материали; безмитна търговия; счетоводно отчитане на ДДС; счетоводно отчитане на акцизи

 



[1] Правилник за прилагане на Закона за акцизите, обн., ДВ, бр. 16 от 23.02.1999 г., в сила от 1.01.1999 г., изм. и доп., бр. 8 от 21.01.2005 г., в сила от 1.01.2005 г.


Търси за: износ | ползване данъчен кредит ЗДДС | ЗДДС | Закон Данък добавена стойност | Закон акцизите | право данъчен кредит след износ | прихващане | приспадане възстановяване данък | възстановяване акциз при износ спиртни напитки тютюневи изделия | безмитна търговия | счетоводно отчитане ДДС | счетоводно отчитане акцизи

Helpos.com >> Архив >> Счетоводство >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (100 лв)  80.00 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2019 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker