 |
|
СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „ДИМИТЪР А. ЦЕНОВ”
гр. Свищов
КУРСОВА РАБОТА
на тема:
„Косвени данъци”
2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Същност на данъчната система
4.1. Същност
на данъка върху добавената стойност
4.3. Обща
характеристика на митата.
1. Същност на данъчната система
Данъчната система е важен компонент на финансовата
система, а данъчната политика на финансовата и на социално-икономическата
политика въобще. Данъчната политика може да се дефинира като съвкупност от
мероприятия, които държавата осъществява в областта на данъчното облагане или
като използуване на данъците за постигането и решаването на определени
фискални, социално-икономически и други цели и задачи. В по-непосредствен
аспект данъчната политика може да се схваща и разбира като практическа
реализации на изпълняваните от данъците функции, т.е. данъчната политика се свежда
до прагматичната роля на данъците в рамките на техните функции.
Регламентираната организация на отделните елементи
на данъците (чрез данъчните закони) обуславя в решаваща степен характера на
данъчната политика в три основни аспекта - фискален, социален и икономически.
Данъчната политика все още не е неутрална. Тъкмо обратното тя в е функционална.
Наред е основното си първично предназначение - да осигуряват приходи за
бюджета, данъците изпълняват и редица други функции и задачи. Най-важните от
тези „допълнителни" за данъците функции и задачи се явяват социалната и икономическата. Това ще рече, че преразпределението на доходите чрез
данъците се осъществява целенасочено с оглед осъществяване преразпределението
им на социална основа и решаването на по-общи или по-конкретни икономически
задачи - общо или селективно (по отрасли и дейности) стимулиране или задържане
на икономическия растеж, балансиране между търсене и предлагане, решаване на
определени регионални или екологически проблеми и др.
Данъчната система теоретично може да се разграничи
на историческа и на рационална. Историческата данъчна система е съвкупност от
отделни видове данъци, които са възникнали и са въвеждани в резултат на
конкретни обстоятелства и нужди от финансови средства. От натрупване, т.е.
наследяване и наслагване на данъците във времето се изгражда и формира
историческата данъчна система. Въпреки че обхваща по-голям или по-малък брой
данъци, тя е конгломерат от данъци, които не образуват единна система, защото
отделните данъци не са съгласувани и подчинени на обща цел. Именно тази
разпокъсаност и несъгласуваност между отделните данъци дават основание да се
изгради рационалната данъчна система.
Под рационална данъчна система се разбира тази, при
която действието на отделните видове данъци и на всички заедно е съгласувано и
подчинено на реализирането на предварително поставени цели и задачи. Налице е
тенденция в развитието на данъчните системи към рационализирането им,
намаляване на различията и сближаване, дори към уеднаквяването им в отделните
страни, особено в страните - членки на ЕС.
2. Видове
данъци
Данъците, които се прилагат в съвременната държава,
са най-различни и многообразни. За да могат да бъдат подробно изучени и характеризирани се налага те да
бъдат групирани и класифицирани. Групировката на данъците се налага и от чисто
практически съображения - статистическото им обхващане за планиране, отчитане и контрол
на постъпленията от тях.
Групировката на данъците може да се извърши по
различни критерии или белези. На тази основа ще се получат различни групи
данъци.
1) В зависимост от средствата, чрез които се издължават, те се
разграничават на натурални и парични. Натуралните се прилагат изключително
рядко.
2) Според характера на облагането данъците
биват редовни (налагат се и се събират ежегодно) и извънредни или еднократни
(имат временен или моментен характер). Обикновено се прилагат редовни данъци.
Извънредните данъци се налагат от извънредни обстоятелства и предназначението
им е да покрият допълнителните разходи, породени от извънредни и нежелани
обстоятелства.
3) В зависимост от начина на събирането им те биват откупни, обложни, безобложни, патентни или
паушални данъци, а така също и данъци събирани чрез гербова хартия и гербови марки
(последните се прилагат главно по отношение на таксите)
4) В зависимост от бюджетните звена, в приход, на които се събират данъците се делят на държавни (данъци
постъпващи в централния държавен бюджет); когато държавата е от федерален тип,
съществуват и данъци, които се внасят в приход на бюджета на съставните части
на федерацията - щатове, провинции, кантони, републики и др. Третата група
данъци се внасят в приход на местните бюджети и обикновено се наричат местни
или общински.
5) Според целта на данъка делението е общи
данъци за покриване на разходи въобще и целеви, които са предназначени за
финансиране на предварително и точно определени разходи. Днес данъците имат
предимно общ характер.
6) Данъците винаги се делят на главни и второстепенни - според фискалното им значение. През последните години е
правен опит данъците да се разграничат на главни и второстепенни в зависимост
от възможностите им за мащабно и ефикасно въздействие върху икономиката.
7) Най-съществения белег, по който данъците
могат и следва да се разграничават е обектът или предметът на облагане. От тази
гледна точка те биват:
а) данъци, които имат за обект на облагане самата
физическа личност или определени нейни качества. Типичен представител на тези
данъци е поголовния данък, определян на глава от населението, без да се държи
сметка за имуществото, респективно за
доходите му;
б) данъци върху
имуществото, обикновено недвижимо, но може да се облага и движимо
имущество. Типични представители на имуществените данъци са: данъкът върху земята, данъкът върху
сградите и данъкът върху наследствата, които са стари данъци. Популярност придобиха данъците
върху факторите на производството и природните ресурси. При имуществените данъци
имаме несъвпадение между предмета на облагане - определен вид имущество и източникът на плащането
на данъка - дохода.
Презумпцията е, че имуществото е белег за икономическа мощ и платежоспособност, но не винаги
съществува пропорционална връзка между имуществото и платежоспособността,
поради което и тежестта на имуществените данъци при равни условия може да се
окаже различна.
в) данъци върху определена стопанска дейност.
Първичната им историческа форма вероятно е натуралния десятък. С развитието
обаче на занаятите и търговията десятъка става неуместен и се въвежда т.н.
данък десятък. Облагането с данък занятие е ставало на базата на различни мащаби - занаятчийски капитал, брой на заетите работници, реализиран доход или
на трите мащаби взети заедно. Този вид данък е известен още и под името
Патентен данък.
г) данъци върху
продажбите, реализацията или търговския оборот. На облагане се подлагат реализираните
търговски обороти от продажбата на стоки и оказани услуги и по такъв начин
водят до увеличаването им.
д) данъци върху
доходи или подоходни данъци. Подоходното облагане възниква и се развива
успоредно с възникването и развитието на капитализма, на развитото пазарно
стопанство. В условията на пазарна икономика дохода се приема за основен белег
за икономическа мощ и платежоспособност. Идеята за приемане на дохода като
главен обект на облагане се свързва с идеята за прогресивното му облагане. Така
се оформя идеята за прогресивното подоходно облагане или за прогресивно - подоходния данък. Прогресивно - подоходния данък много
бързо заема
"престола" на преките данъци и не без основание е обявен за техен
"цар".
8) Преки и косвени данъци. Това популярно деление
на данъците не почива върху единни критерии. Физиократите са смятали, че
единствения източник на чистия доход е селското стопанство и ето защо са
приемали за преки само данъците, които непосредствено облагат дохода при
неговия източник, т.е. данъците върху чистия доход, създаден в
селското стопанство.
Най-често данъците се делят на преки и косвени в
зависимост от обекта на облагане. Когато данъците имат за свой обект на
облагане имущества, богатства или доходи, те се считат за преки. Когато с тях
се облага производството на стоки или оказването на услуги, респективно
реализираните обороти от дадени стоки или оказани услуги, и данъците се
калкулират в цените на стоките и услугите, те се считат за косвени.
Преките данъци облагат имущества, богатства, доходи, фактори на
производството, но при неговото получаване или реализиране.
Косвените данъци облагат дохода при
неговото разходване за покупка на предмети за потребление и заплащане на
услуги, в цените, на които те предварително са включени.
По отношение на преките подоходни данъци, косвените
са допълнителни, тъй като,
след като веднъж са
обложени доходите при получаването им с преки данъци, при потреблението им те
се облагат отново с косвени. При преките данъци облагането може да се свърже
със социално-икономическото положение на данъкоплатеца, като се приложи
прогресията. Облагането с косвени данъци е само пропорционално, поради което
тези данъци имат антисоциален характер. Съотношението между двата вида данъци е
приблизително 1:1.
Тенденцията към нарастване на данъчната квота и
бреме е израз и отражение на разширяване мащабите, функциите и ролята на
„необходимото зло" - държавата. Тя е и финансов израз и отражение на
настъпващите промени в света, в който неолибералната идея и доктрина постепенно
отслабва, за да отстъпи своето място на концепцията за
ръководеното стопанство, на кейнсианската идеология и теория за регулираната
икономика.
3. Функции
на данъка.
а) На първо място в теорията се поставя фискалната
функция на данъка, т.е. осигурява необходимите на фиска на държавата
финансови средства – да акумулира в централизирания паричен фонд част от националния доход. Така чрез фискалната функция на данъка се
формират приходите на държавата, с които тя посреща публичните разходи.
б) Близка до фискалната е разпределителната
функция - нейната същност се изразява в обстоятелството, че чрез приходите на
държавата се осъществява преразпределение на част от доходите на физическите и
юридическите лица. Един от основните въпроси на данъчната реформа е доколко
данъците трябва да служат на социалната политика.
в) Икономическа
функция - акумулирането и разпределението на приходите на държавата, постъпили
чрез данъците, се извършва за решаването на чисто икономически проблеми,
свързани с развитието или забавянето на икономическия растеж, провеждане на
структурни изменения в икономиката.
г) Контролната функция е тясно свързана с
фискалната и разпределителната функция, която изисква организиран контрол за
съблюдаването на законите. (Във връзка с тази функция бихме отбелязали, че
контролът е функция на държавата. Самите данъци са обект на контрола.
По-издържано е да се говори за контрол чрез данъка, но осъществяван от
държавните органи).
д) Регулативна функция - чрез повишаване
или намаляване на данъците може да се ограничава или стимулира потреблението на
населението.
4. Косвени
данъци
С
понятието косвени данъци
популярно се наричат данъците върху потреблението, или консумацията, които
представляват най-важната съвкупност от данъчни форми за акумулиране на приходи
в държавния бюджет. С косвени данъци се облагат преди всичко производството и
реализацията на стоки с широко потребление и услуги. Косвените данъци се
включват в цените на стоките и услугите, поради което реалния носител на
данъчното бреме са крайните потребители. Извършвайки разходи за потребителски
стоки и услуги, потребителите плащат тези данъци под формата на цена. Затова
друго наименование на тези данъци е данъци върху разходите, или оборотни
данъци. Косвените данъци допълват облагането с подоходни данъци и в този смисъл
те формират двойно данъчно облагане на доходите на домакинствата в момента на
тяхното разходване.
Косвените данъци имат силно изразен фискален
характер, тъй като тяхното основно предназначение е набирането на средства за
бюджета.
при облагането с
косвени данъци се използува пропорционалният начин на облагане, поради което те
са регресивни по отношение на доходите на данъкоплатците и в този смисъл -
антисоциални. Косвени данъци са съществували от най-дълбока древност. Косвените
данъци имат редица предимства по отношение на преките данъци, затова те се
предпочитат в съвременните данъчни системи (по-лесна поносимост, ритмични
постъпления).
4.1. Същност на данъка върху
добавената стойност
Данък добавена стойност е данък на потреблението.
Той е многофазен косвен данък, който е включен в цената на продаваната стока
или услуга. С данък се облагат всички стоки и услуги на определена територия.
Не се облагат само освободените доставки, които са посочени в Закона.
Първоначално, към момента на въвеждането си,
системата е изградена на принципа на облагане в страната на потребление на
стоките и услугите. Вносителят има право на данъчен кредит при същите условия,
при които се приспада ДДС при вътрешна доставка. Облагане на внос на услуги,
поради тяхната нематериалност е невъзможно, затова за тях се определя място на
извършване, където услугата се облага.
Принципи на данъчното облагане по ЗДДС:
-
Единна
база за финансиране на Общността;
-
Еднакво
данъчно третиране на сделките: Хармонизираното законодателство за облагане с
ДДС, предвиждащо прилагането на единен не кумулативен данък върху
потреблението, начисляван при всички етапи на производството и
разпространението на стоки и услуги, означава на практика еднакво данъчно
третиране на сделките, независимо дали са вътрешни (национални транзакции) или външни (импортни транзакции).
-
Принцип
на неутралността: В областта на прякото облагане стремежът е движението на
капитала да не става по данъчни причини (данъчна конкуренция), тъй като това би
имало отрицателен ефект върху ефективното разпределение на ресурсите (в случая
капитала) в рамките на единния пазар. Икономическата ефективност от гледна
точка на единния пазар предполага неутралност в прякото облагане по отношение
на националността на компанията, както и на държавата-членка, където тя
инвестира
Цели
и задачи, свързани с облагането по ДДС:
Различна степен на сближаване на отделните данъчни
системи, обектите и елементите на облагане, както и режимите на тяхното
прилагане, включително до пълното унифициране на някои елементи от тях; Премахване на данъчните пречки за
окончателното изграждане и правилното функциониране на единния пазар;
-
Предотвратяване
на международното двойно данъчно облагане, отклонението от облагане с данъци и
неравностойната данъчна конкуренция;
-
Осигуряване
на “фискална неутралност” по отношение на конкуренцията, свободното движение на
стоки, услуги, капитали и хора на територията на единния пазар на ЕС, взаимно сътрудничество и помощ между данъчните
администрации на държавите-членки за създаване на условия за предотвратяване на
данъчните измами и заобикаляне плащането на данъци;
В областта на прякото облагане целта е премахване
на данъчните пречки пред трансграничните дейности на предприятията.
Въвеждането на тази системата на облагане на стоките
и услугите с ДДС е свързано с определени трудности. На първо място принципите
предполагат идентична ставка на ДДС във всички държави-членки. Ако данъчните
ставки се различават, е възможно търговец чрез свой клон в друга държава-членка
да продава стоки с данъчна ставка, приложима в държавата на регистрацията му
(която може да е с няколко процента по-ниска). Резултатът от това ще бъде
различно данъчно облагане на сходни стоки на етапа на крайно потребление.
На второ място, за да се запази нивото на приходи от
ДДС на държавите в съответствие с нивото на потребление на тяхна територия, е
необходим механизъм за преразпределение на приходите от ДДС на отделните
бюджети. Това е наложително, тъй като ДДС е данък върху потреблението, а според
предложения принцип търговците ще внасят данъка в държавата на произхода.
Преразпределението на приходите е предвидено да се осъществява чрез клирингов
механизъм, предложен от Еврокомисията. Приемането на принципа на държавата на
произхода обаче изисква и унифицирани системи за отчитане на облагаемите
доставки на територията на държавите членки. Тъй като държавите не са
постигнали съгласие по посочените проблеми въвеждането на този принцип е
предвидено да се предшества от преходен режим.
Необходимост от въвеждане на ДДС.
Създаването на единен пазар на територията
на държавите членки на ЕС, в който е
осигурено свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали, както и е
гарантирана свободната конкуренция, е немислимо без координиране на данъчните
системи на държавите членки. На ниво първично право на ЕО обща уредба на данъчното облагане се
съдържа в чл. 90 - 93 от ДЕО. Чл. 90 и
91 целят предотвратяване
на дискриминацията чрез данъчно облагане на стоки. Държавите нямат право да
създават по-благоприятни условия за стоките местно производство в сравнение със
стоки, внесени от друга държава-членка чрез данъчната политика. Чл. 93 е
основата за приемане на вторично законодателство за хармонизиране на косвеното
данъчно облагане, доколкото това е необходимо за функционирането на вътрешния
пазар. Разпоредбите, забраняващи дискриминацията чрез данъчно облагане,
допълват другите разпоредби, които регламентират свободното движение на стоки в
рамките на вътрешния пазар - забрана на мита и такси с равностоен ефект,
забрана на количествени ограничения и мерки с равностоен ефект при внос и износ
между държавите-членки и приемане на Обща
митническа тарифа. Така чрез системата от тези норми се установява
единния пазар на стоки в условия на свободна конкуренция.
Цели на общата система на ДДС:
1) Стопанско - политическа – чрез този данък става възможно осигуряването на свободно
движение на стоки и услуги в условията на свободна конкуренция.
2) Фискална – бюджетът на Европейската общност
се състои от собствени средства, значителна част от които се формират от
прилагане на единна за държавите членки ставка върху определена единна данъчна
основа за ДДС.
Във връзка с прилагането на системата на
собствените ресурси на бюджета на ЕС България, като страна - членка на ЕС,
ще отговаря за:
-
Изчисляването на базите на ДДС и на БНП (съгласно изискванията на ESA 95).
-
Плащането в бюджета на ЕС на ресурсите на база на ДДС и БНП (размерът
им се определя по методология на Европейската комисия и е разход за националния
бюджет).
Във връзка с тези отговорности и във връзка с
прилагането на Acquis по глава 29
“Финансови и бюджетни въпроси” е необходимо към момента на присъединяването на
страната да е налице необходимият административен капацитет за правилното
изчисляване на вноската на държавата в бюджета на ЕС по видове източници (традиционни собствени
ресурси: мита от селскостопански и промишлени стоки от трети страни, налог
върху производителите на захар; вноска на база ДДС и на база БНП),
своевременното превеждането на тези средства по сметката на ЕС, акуратното и в определения срок отчитане и
контрол на собствените средства. В Министерството на финансите ще се изгради
технически и административен капацитет по отношение на оперативното управление
на собствените средства на бюджета на ЕС,
като се създаде координиращо звено, съответно оборудвано и с обучени служители,
което да осигурява навременното внасяне на всички собствени средства в бюджета
на Общността, тяхното отчитане, контрол и планиране. Необходимо е да се създадат ефективни инструменти
за борба с измамите, свързани с митата и данъка добавена стойност. В НСИ следва
да се създаде административен капацитет
за прилагането на изискванията на ESA
95 при определянето на базата на Брутния национален доход (БНД) и среднопретеглената величина на ДДС.
Данъчното задължение при ДДС се определя като
разлика между данъка, който се следва, според реализацията на стоките и
услугите, и платения данък, включен във фактурата при покупката на стоките (суровините и материалите).
Включеният данък на
регистрираното лице за получената от него стока или услуга по облагаема
доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период
представлява данъчен кредит, който лицето
има право да приспадне. Приспадането на данъчния кредит премахва кумулативния
ефект на многофазното облагане с ДДС.
Прилагането на това правило поражда следните
особености:
-
регистрираното
по ДДС лице няма интерес да закупува стоки или услуги от нерегистрирано
по ДДС лице, понеже губи
правото на данъчен кредит;
-
нерегистрираните търговци са в привилегировано положение, когато са последен участник във веригата
на движение на стоката до крайния потребител, т.е. оказват услуги на непосредствените потребители.
-
приспадане
на данъчния кредит в рамките на данъчния период е възможно, ако са изпълнени
следните условия:
а) получателят на доставката, за която е начислен данъкът, или вносителят на стоката е регистрирано по ДДС лице;
б) данъкът е
на¬числен от регистрирано по ДДС лице към датата на издаване на фактурата;
в) доставката е облагаема към датата на
възниква¬не на данъчното събитие;
г)
при внос на стоки данъкът е начислен и внесен от
митническите органи на Република България;
д)
получената от внос стока ще бъде използвана за облагаеми доставки;
е) получателят притежава фактура, данъчно
дебитно известие или митническа
декларация.
Не следва ползването на данъчен кредит,
когато стоката или услугата е за представителни мероприятия. За закупуването на
мотоциклет или лек автомобил за лични нужди, освен случаите, когато лицето извършва основна дейност с
тях, а също и за доставката на резервни части за поддържането, ремонта и експлоатацията им също не се ползва данъчен кредит. Не се
ползва данъчен кредит и в случаите, когато стоките или услугите се из¬ползват
за извършване на освободени доставки или са отнети в полза на държавата.
Обект на облагане е всяка доставка на стоки
и услуги с място на изпълнение
на територията на страната. Териториалният обхват включва географската
територия, континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение
на свободните зони, свободните
складове и лицензираните магазини за валутна търговия на границата. От 2002 г.
обект на облагане е туристическият пакет от услуги, предоставени от туроператор или
туристически агент, който ще се ползва в страната ни от чуждестранно лице.
Общата туристическа услуга включва съвкупността от всички стоки и услуги, предоставени във връзка
с пътуване на турист от туроператор или туристически агент, действащ от свое име и за осъществяването, на която са използвани доставки на стоки и
услуги, от които туристът се възползва пряко.
Субекти на данъка са регистрираните по ДДС
лица за извършваната от тях дейност,
която е обект на облагане. Не са субекти на данъка държавата, държавните органи
и органите за местно самоуправление за всички извършвани от тях дейности или
доставки; физическите лица за дейността им по трудов договор и физическите
лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност.
Данъчната основа е стойността, върху която
се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена. Тя се определя
от сумата, дължима на доставчика от
получателя, определена в левове, без данъка
и се увеличава с всички данъци и такси, в т.ч.
акциза, когато са дължими за доставката; всички получени и усвоени от доставчика финансирания (субсидии), пряко свързани с
доставка¬та; всички получени от доставчика лихви за забава и неустойки, пряко
свързани с доставката; съпътстващите разходи като комисионна, опаковане, транспорт и застраховане,
начислени от доставчика на получателя.
При доставки във валута данъчната основа се
определя на база левовата равностойност по курса на БНБ към датата на данъчното
събитие. При внос, митническата стойност, определена в левове, се увеличава с
всички дължими данъци (акцизи, мита и митнически сборове). При безвъзмездна сделка със стоки или услуги, стойността на сделката е
пазарната й цена към датата на изпълнение, която е без ДДС. Данъчната основа
при облагаемите доставки на стоки не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или
себестойност¬та, а за внесената стока от данъчната основа при внос.
Данъчните процедури включват данъчна
регистрация, която задължително се извършва в 14-дневен срок след реализирането
през последователни 12 месеца на оборот от 50 000 лв. Задължително дерегистриране се извършва, когато в последователни 18 месеца оборотът спадне под 50 000 лв.
Увеличението на периода е, за
да се избегне честата дерегистрация, което е свързано с доста сложни данъчно-технически условия. Когато фирмата
преустановява извършването на стопанска дейност, също в 14-дневен срок
преустановява своята данъчна регистрация. За извършената регистрация се издава
данъчно удостоверение. Регистрираните лица са
задължени да водят необходимата документация съгласно Закона за счетоводството
и Закона за ДДС, да издават данъчни фактури и да съхраняват екземпляр от тях,
да изискват данъчни фактури и
екземпляр от тях,
да подават в данъчната служба справка - декларация за всеки данъчен период и да внасят по сметката на бюджета сумата на данъка.
Възстановяване на ДДС
Когато, за данъчния период общата сума на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от
регистрираното лице данък, разликата представлява данък за възстановяване
Прихващането, приспадането и възстановяването се извършват:
а) При
наличие на други неизплатени данъчни задължения към датата на подаване на справката - декларация, тези задължения се прихващат в посочения в
справката - декларация размер на данък
за възстановяване.
б) Когато няма други неизплатени данъчни
задължения или техният размер е по-малък от посочения в справката - декларация данък за възстановяване, регистрираното
лице приспада данъка за възстановяване или остатъка от него в следващите
поредни три едномесечни периода. След изтичането на този период, останалият
данък се възстановява в 45-дневен срок от подаване на последната справка - декларация.
в) За
регистрираните лица, които извършват износ и нямат
неплатени други данъчни задължения, данъкът следва да бъде възстановен в
45-дневен срок от подаване на справката - декларация.
Над 130 страни в света са въвели ДДС през
последните 30 години. В англоговорящите страни този
данък е VAT, TVA / BTW
(Белгия), TVA (Франция), MWST (Германия), IVA
(Испания, Италия), BTW (Холандия).
В началото на 60-те години в страните от ЕС данъкът върху
оборота постепенно е заменен от ДДС. За първи път ДДС е въведен във Франиця
през 1958 г. и се свързва с името на Морис Лоре.
ДДС е нетен данък върху оборота, за разлика от данъка върху оборота, който е
брутен данък. ДДС е израз на съвършенството
във финансовото мислене и данъчната теория. Мотивите за неговото въвеждане са
следните:
-
преодоляване
на кумулативния ефект на многофазното облагане при данък върху оборота;
-
зъздаване
чрез данъка на стимули за стопанските субекти
за ускорено внедряване на техническия прогрес и новости;
-
създаване на възможности да се обхванат и обложат
всички реализирани обороти на стоки и услуги, т.е. данъкът да се превърне във
всеобщ и да се приложи многофазното облагане;
-
осигуряване на равномерни, постоянни и по-високи
при¬ходи за бюджета на страната;
-
осигуряване чрез механизма на облагане на взаимен
контрол върху субектите на данъка за неговото начисляване и внасяне;
-
икономическо въздействие върху търговците за своевременно и по-пълно реализиране на стоките и
услугите.
Механизмът на ДДС е такъв, че за стоките,
които се внасят и потребяват в дадена страна, първият продавач плаща данъка в
първата точка, а следващия продавач плаща данък само върху добавянето на
стойност. Това довежда до общо данъчно бреме, което е равно на данъка в
последната точка. Лицата, които подлежат на данъчно облагане (напр. фирмите, регистрирани
по ДДС) могат да приспаднат от своето ДДС задължение сумата на данъка, която те
са заплатили на други лица, подлежащи на данъчно облагане, при закупуването на
стоки за своята бизнес дейност.
Едва в края на 60-те години и началото на
70-те повечето западноевропейски страни
започват да използват ДДС. В момента този данък се прилага в 136 държави. За
първи път ДДС се начислява във Франция. Следващата страна, която въвежда този
данък е Бряг на слоновата кост.
Тъй като облагането при пресичане на
границите е несъвместимо с принципите и целите на Общия пазар, в Европейската
Общност се предлага принципът на облагане в държавата на произхода в своята
Бяла книга от 1985 г. Правната основа
на данъчната хармонизация в страните членки на ЕС,
е договорът за учредяване на Европейската общност – от чл. 90 до 93 /предишни чл. 95 – чл. 100/ /първично
законодателство/ и във вторичното законодателство под формата на Директиви, Регламенти и Решения.
Принципи на облагане в ЕС по отношение на ДДС.
ОСДДС
е изградена на териториалния принцип – т.е.
дадена държава-членка облага доставките, придобиванията на стоки в
рамките на общността (intra-community acquisitions) и вноса от държави извън ЕС, осъществени на нейната територия. ОСДДС включва унифициране на данъчната основа на
облагаемите доставки, но различията в данъчните ставки в отделните държави се
запазват , макар и в определени рамки - напр. фиксирана минимална ставка 15%.
За да се осигури свободното движение на стоки във вътрешния пазар, се използват
механизми за определяне на мястото и
начина на облагане на придобивания на стоки в рамките на общността (доставка
между две държави членки). Тези механизми са в процес на развитие и
усъвършенстване, с цел да се
преодолее разликата между доставки, извършени в рамките на определена държава,
и вътрешно - общностните доставки, като
това трябва да доведе до по-тясно интегриране на икономиките на
държавите-членки и гарантиране на свободно движение на стоки в условията на
“здравословна” конкуренция. Развитието на тези механизми се осъществява
постепенно, тъй като именно териториалният принцип на действие на ДДС създава
трудности за приравняване на облагането на доставките, извършени в рамките на
определена държава, и вътрешно - общностните доставки.
Периоди
на въвеждането на ДДС в ЕС/
-
Първи
период датира от преди 1965 година: Преди 1965 година само две страни прилагат ДДС. Това са Франция и Бряг
на слоновата кост (Кот Д'Ивоар).
-
Втори
период - 1966 - 1975 година:
Европейският съюз приема редица важни
документи, свързани с ДДС през следващите години - Първа и Втора директива (1967 г.). В резултат на това 11 държави-членки на
Европейския съюз въвеждат данъка върху добавената стойност.
През този период 10 държави от Южна Америка въвеждат ДДС. Това
са Боливия, Аржентина, Бразилия., Чили,
Еквадор, Колумбия, Коста Рика, Никарагуа, Перу и Уругвай.
-
Трети период - 1976 - 1985 година:
През този
период през няма нови европейски страни, които начисляват данъка. По това време Сенегал започва облагането с ДДС (март 1980 г.).
През януари 1977 година Корея става първата
азиатска страна, която прилага данъка. Няколко месеца по-късно през юли 1977
година Израел въвежда ДДС - системата. По същото време
данъкът се прилага вече и на територията на Западния бряг и ивицата Газа. В
началото на 1985 година Турция се присъединява към ДДС - системата, а също и Северна и Южна Америка,
Гватемала, Хондурас, Мексико, Панама.
-
Четвърти период - 1986 – 1995:
Този период бележи най-голямото раздвижване
в международната ДДС-практика. Тогава 65 държави въвеждат ДДС. В началото на 90-те
години данъкът е въведен в повечето бивши социалистически страни.
-
Пети период - след 1995
През този период приемат ДДС - системата шест европейски страни. Повечето от тях са от бившите републики на Югославия. Хърватия -
1998 година, Македония - 2000 година, Словения - 1999 година. Черна гора - 2003
Албания - 1996 година. Сръбското правителство прие
ДДС едва в началото на 2005 година.
За да се запази нивото на приходи от ДДС на
държавите в съответствие с нивото на потребление на тяхна територия, е
необходим механизъм за преразпределение на приходите от ДДС на отделните
бюджети. Това е наложително, тъй като ДДС е данък върху потреблението, а според
предложения принцип търговците ще внасят данъка в държавата на произхода.
Преразпределението на приходите е предвидено да се осъществява чрез клирингов
механизъм. Приемането на принципа на държавата на произхода обаче изисква и
унифицирани системи за отчитане на облагаемите доставки на територията на
държавите членки. Тъй като държавите не са постигнали съгласие по посочените
проблеми въвеждането на този принцип е предвидено да се предшества от преходен
режим.
4.2. Същност на акциза.
Акцизите са една от най-старите форми на косвени
данъци (още от Римската империя ). Акцизите представляват добавка към цената на
стоката, която се заплаща при покупката. Лесна за администриране и набиране на
средства във фиска. Класическото предназначение на акцизите е с тях да се облагат луксозни стоки и стоки вредни за
здравето. В последствие акцизи се начисляват върху все по-широк кръг от стоки,
докато с акцизи започват да се облагат почти всички произведени стоки. Акцизите
се превръщат във всеобщ данък върху оборота. След въвеждане на всеобщия данък
върху оборота се възстанови акцизното облагане с първоначалния класически
замисъл.
У нас през 1948 г. акцизите са
премахнати като самостоятелна данъчна форма и са включени в данъка върху
оборота. 01.01.1988 г. акцизите са
възстановени и се прилагаха паралелно с данъка върху оборота като имаха една
обща основа (ЗДОА). Според този
закон стоките се облагат или само с ДО или само с акциз. Този закон действа до 31.03.1994 г. От 01.04.1994 г.
- закон за ДДС и
самостоятелна законова уредба - закон за акцизите (ЗА). Разликата с въвеждането
на самостоятелни законови уредби се изразява в това, че акцизите се включват в
облагаемата основа на ДДС, т.е. върху тях се начислява ДДС.
Акцизите изпълняват 3 функции в икономическата
система:
1) фискална
2) регулираща
- регулиране на производството, цената и потреблението на акцизните
стоки, израз на класическото предназначение на акцизите.
3) статистико - контролна - чрез плащанията на акцизи в
държавния бюджет се получава информация за количеството на произведените
акцизни стоки.
Обект на облагане с акциз според новите
закони са сделките с :
1) потребление на стоки и услуги местно производство и от
внос посочени в тарифата на акцизите.
2) вина и ракии произведена от физически лица от
собствени суровини и материали над освободените количества
3) тютюневи изделия
4) хазартни игри, лотарии, томболи и др.
От посочените групи само хазартните игри не
се облагат след акциза с ДДС. Върху стойността на всички други, освен акциз се начислява и ДДС. Акциз се начислява и включва в цената на посочените
стоки и услуги само веднъж, независимо от броя на оборотите им. Това става в
момента на реализация от страна на производителя или при вноса.
Освободени от акциз са :
1) стоки предмет на сделки за износ
2) сделки със стоки и услуги, когато вече е бил
начислен акциз
3) производство от
физически лица на вина и ракии от собствени суровини и материали над освободените
количества за лично потребление в размер над 400 л вино и 2000
алкохолни градуса (около 40 л).
4) сделките
със стоки в безмитните зони антрепозитните складове, обекти
за безмитна търговия
5) изделия
от сребро на майсторите на народни художествени занаяти, ръчна изработка
6) при
сделки с тютюневи изделия и алкохолни напитки в безмитните зони и обекти за
безмитна търговия се начислява акциз
Размера на акциза начините на облагане с
акциз са различни като най-често се използува т.нар. адвалорни акцизи - в % върху продажната цена на производителя.
Фиксиран акциз - абсолютна сума спрямо акцизната стока или
услуга (при хазартни игри, томболи и др.). При залагания върху резултат от
спортни състезания акциза е 5 пъти максималната печалба от залагането. Когато
чрез средствата за масова информация се провеждат хазартни игри, акциза е в
двоен размер, а когато
чрез средствата за масова информация се провеждат лотарии и томболи, акциза е
увеличен с 50%. При вносните стоки и услуги акциза е в процент върху митническата
облагаема стойност, увеличена с митата и митническите такси.
Бандероли - форма на плащане на акциз върху
спиртните напитки и тютюневите изделия, могат да се използват и при хазартните
игри. Чрез наличие на бандерол се удостоверяват 2 неща:
1) че производството е легитимно
2) че акциза е платен
Платци на акцизи са лицата, които произвеждат,
включително внасят акцизни стоки или извършват акцизни услуги. Те са длъжни да
се регистрират в 14 дневен срок
след започване на съответната дейност, без оглед на размера на оборотите им.
Акциза се плаща до 28-мо число на всеки
месец, когато сумата на акциза е определена за оборотите, извършени до 15-то
число на същия месец и до 14-то число на следващия месец за сумата на
акциза полагаща се за оборотите до края на предходния месец. Акциза при
хазартните игри се внася за тримесечие, предварително. Физически лица, които
произвеждат вино или ракия над освободените количества са длъжни да внесат акциз в
седемдневен срок, след като са
декларирали производството. Всеки акциз се
внася в приход на държавния бюджет, с изключение на акциза от внасяне на
физически лица от производство над освободените количества вино и ракия.
4.3. Обща характеристика на митата.
Мита - вид косвен данък, който се използува като
средство за регулиране на външната търговия и външноикономическите връзки. С
мита се облагат вносните износните и транзитните стоки в момента, когато преминават митническите граници на държавата.
Митата изпълняват две основни функции:
-
икономическа
(регулираща)
-
фискална
Организацията структурата и видовете на
използуваните мита във всяка страна е в зависимост от избора на либерална или
протекционистична политика. В този смисъл митата могат да изпълняват либерално
- стимулираща роля защитно ограничителна роля.
Идеята за либерална търговия не е нова, тя е
развита от представителите на класическата икономическа теория - Адам Смит,
Дейвид Рикардо и др. В основата на идеите на тези представители за свободна и
либерална търговия стои тезата за сравнителните предимства (всяка страна
трябва да се специализира в производството на такива стоки и услуги, за
които има условия те да бъдат произведени с минимални разходи). Друго е
становището на представителите за идеите на протекционизма - Ф. Лист.
Последните десетилетия бележат трайна
тенденция на либерализация на международната търговия, поради което защитно - ограничителната роля на митата намалява. В тази насока
съществена роля играе приетото през 1948 г. в Женева
Генерално Съглашение за Митата и Търговията (ГАТТ)
- СТО - по-късно -Световна търговска
организация.
Задачите на СТО са :
1) да съдейства за разширяването на
международното разделение на труда и международния стокообмен чрез преодоляване
на пречките от митнически характер
2) да съдейства за рационализиране и унификация
на митническия режим и митническата документация
Друга важна причина за либерализация на митническите режими е регионалната икономическа интеграция, която се заражда в различни икономически
райони на света. Периодически избухват търговски войни.
У нас в условията на планова икономика
митата имаха до голяма степен формален характер. През 1948 г. са премахнати и заменени с т.нар. ценови
разлики при вноса и износа, което беше адекватно на държавния монопол върху
външната търговия. С премахването на държавния монопол и либерализация на
цените, митата отново започнаха да играят икономическа роля. С приетата
митническа тарифа през 1991 г. нашата
митническа политика вече е в максимална степен съобразена с изискванията на СТО.
Видове мита:
-
според
направлението на обмитяваните стоки и услуги :
-
вносни
(облагат се внесените в страната стоки и услуги);
-
износни
(облагат се изнесените от страната стоки и услуги) - прилага се само по
отношение на определени стокови групи, и то за определен срок. Срока на тези
износни мита не надвишава 200 дни в годината според споразумение на СТО;
-
транзитни
- облагат се чуждестранни стоки, превозвани транзитно през митническата
територия на дадена страна - загубили са световно значение
-
според
начина на изчисляване и вида на митническата ставка:
-
стойностни (адвалорни) - като процент спрямо митническата облагаема
стойност (МОС) - отчитат
най-добре връзката между МОС и размера на
митото. Те са най-разпространените мита
-
специфични - за основа на изчисление на тези мита
служат някои натурални мерни единици - кг.,
литър, метър, брой и т.н. Недостатъка на този начин е липсата на връзка между измененията на
цените на внасяните стоки и размера на изчислените мита. Прилагат се
сравнително ограничено по отношение на определен вид стоки
-
смесени
- има комбинирано прилагане на стойностни и специфични мита към едни и същи
стоки. Постига се по-голяма маневреност при промяна в цените и се съчетават
положителните страни на стойностните с положителните страни на специфичните
мита
-
в
зависимост от целите, които се преследват с митата:
-
фискални
- осигуряване на средства за държавния бюджет. Фискален характер имат митата, с
които се облагат стоките за широко потребление
-
протекционистични
- високи мита, чрез които целим по-благоприятни икономически условия за
местните производители и да се неутрализира конкуренцията на чуждите стоки
-
запретителни
- много високи мита, които правят невъзможен вноса
-
бойни
- наред с икономическите има и политически съображения
-
антидъмпингови
- да противодействат на дъмпинговите цени при вноса на определени стоки
-
диференциални
(предпочитателни) - размера им за една и съща стока е различен в зависимост от
това от коя страна се внася стоката, с какъв транспорт, през кой митнически
пункт и други;
-
статистически
- минимални мита, които са средство за статистическо обхващане и отчитане на
външната търговия
-
преференциални
- ниски мита, които държавите взаимно си предоставят при внос на стоки
-
в
зависимост от правовата основа за установяване на митата :
-
конвенционални
(договорни) - установяват се на двустранна или многостранна основа чрез
съответните договори и съглашения и с определен срок на действие. Прилагането
им е насочено спрямо трети страни, които не участвуват в такъв митнически съюз.
-
автономни
мита - установяват се самостоятелно и едностранно от отделни държави и не са
свързани с двустранни и многостранни договори и съглашения. Прилагат се спрямо
вноса на стоки от държави, с които не са сключили митнически съглашения. Всеки
момент могат да бъдат променени едностранно в зависимост от водената от
страната митническа политика
Митнически такси - за оформяне на митнически
документи; импортни или експортни. Те са променливи. Митническите такси се
наричат митнически берии - сумата между митата и митническите такси
формират т.нар. митнически сбор, който трябва да се плати от лицето, което е
заявила съответната стока. Платци на митата са фирмите износители и вносители,
а носител на данъчното бреме са потребителите на обмитените стоки. Една от
разликите между митата и косвените данъци е, че митата се плащат предварително
от вносителя или износителя.
Митническа облагаема стойност (МОС) - основа за облагане с мита. Представлява
договорната покупна цена - реално платената или подлежаща на плащане цена. Тя
трябва да се коригира с всички
направени разходи по предвижването на стоката до митнически граничен пункт.
Това са разходи, свързани с транспорт, застраховане, разходи по натоварване,
разтоварване и обработка, цените на опаковките и др. Компонентите на МОС се изразяват в чуждестранна валута и
превръщането им в лева трябва да стане според курса на БНБ в деня на
преминаване на стоката през границата.
Митническата тарифа на
всяка една страна включва:
1) номенклатурата на
стоки, основна на конвенцията за хармонирана система за описание и кодиране на
стоките (1983 г. в Брюксел)
2) ставки на мита и
др. елементи за облагане, които се прилагат за стоките включени в
номенклатурата
3) митническата
тарифа включва и преференциални тарифни мерки в полза на различни страни, които
са приложени в списък към митническата тарифа
Свободни безмитни зони - у
нас има седем свободни безмитни зони - Русе, Видин, Бургас,
Пловдив, Свиленград, Драгоман, Петрич. Това са особени територии, в които стопанската дейност се ползва със
специален митнически режим, а в някои - и с данъчни облекчения. Допуска се
внасяне на стоки без
заплащане на мита, но при преминаване от свободни безмитни зони в митнически
територии се начисляват и събират мита на общо основание.
Използвана
литература:
1. Славков, Б.,
„Данъчна система и
данъчен контрол в Република България”,
Тракия - М, София, 2003 г.;
2. Славков, Б.
и др., „Данъчно обл. за 2004 г.”, ИК „Труд и право”, София, 2004 г.;
3. Закон за данък
върху добавената стойност.
4. Мермерска, Л., Г., Петков, Й., Кондарев, „Новото данъчно
законодателство през 2006 г.”, ИК
“Труд и право”, София, 2004 г.;
5. Георгиев, А., Цв., Янкова и др., „Данъчно облагане и
счетоводно приключване 2007 г.”, ИК „Труд и право”, София, 2007 г.;
6. www.econ.bg
7. www.ced.bg
8. www.evroportal.bg
]]>
