 |
|
Университет за национално и световно стопанство
КУРСОВ ПРОЕКТ
По Ресурсна осигуреност на териториалните туристически комплекси
На тема:
Планински туристически ресурси – обща оценка на ресурсите и възможности за ползване за целите на туризма
Специалност: Туризъм
София, 2006 г.
Съдържание
1. Обща оценка на туристическите ресурси в българските планини
2. Класификация на планините в България
2.2. Краищенско-Средногорска област
6. Антропогенни обекти за развитие на туризъм в българските планини
7. Материално-техническа база в планините
9.1. Териториалната и сезонната концентрация
9.2. Неправилно избран туристически сегмент
9.3. Правилна стратегия по отношение на културно-историческото ни наследство
9.4. Решаване на проблема с инфраструктурата и материално-техническата база
9.5. Запазване на природните ресурси от неконтролируемо строителство
9.6. Диверсификация и цялостност на туристическия продукт
9.8. Министерство на туризма – една жизнено важна необходимост
……………………………
На този етап понятието планински туризъм се асоциира предимно със зимния ни туристически продукт. Основни туристически дестинации си остават Боровец, Пампорово и Банско. Курортът от алпийски тип Боровец се намира в северните подножия на Рила, на 1350 м н. в., предлага прекрасни възможности за всякакви зимни спортове – алпийски ски, крос-кънтри, ски скокове и биатлон. Пампорово е най-популярният и най-големият ски курорт в Родопите. Курортът е разположен на 1650 м н. в. в подножието на връх Снежанка. Климатът е благоприятен за туризъм, средногодишната температура е 8ºC, над 150 дни в годината се задържа снежната покривка. Известното курортно градче Банско е разположено в подножието на Пирин. Наричано е перлата на българския туризъм, защото предлага уникално съчетание на отлични условия за зимни спортове, съхранени български традиции и обичаи и богато културно-историческо наследство.
………………………………
Страната ни има богати ловни традиции, живописна неповторима природа, а също и уникална ловна база – към 110 ловни хижи, домове, резиденции, заслони. Това безспорно са благоприятни условия за развитието на организирания ловен туризъм у нас. Изключително голямо признание за българския ловен туризъм е фактът, че България заема второ място в света по качество на златните си трофеи и е известна с изключително високото качество на дивеча. За увеличаване на дивечовите запаси, запазване на дивечовото разнообразие и съхраняване на дивечовия фонд се създават: държавни дивечовъдни станции, дивечовъдни участъци и бази за интензивно стопанисване на дивеча. Днес на територията на страната има 39 ДДС, две от които се стопанисват от Министерския съвет, а за останалите се грижи Националното управление по горите. Ловната площ на България е 10 228 177 ha. От тях държавната е 1 566 665 ha, което е около 15% от годната ловна площ на страната. Останалата почти 65% се стопанисва от ловно-рибарски дружества.
……………………………………
Богатият ресурсен потенциал на планините в България дава възможност на туристите за запознаване с красивите ни резервати, екопътеки, природни местности, пещери, скални образувания и много други природни атракции. Именно те стимулират развитието на пешеходен, екотуризъм, селски, маршрутно-познавателен, спелеоложки туризъм, планински спортове и още много други алтернативни форми, преобръщащи представата за планинския туризъм в България като за скитуризъм в определени курорти.
Според наличието на интересни растителни и животински видове и форми на релефа, създадените планински маршрути и екопътеки, наличието на защитени територии най-благоприятни условия за познавателен туризъм има в Рила, Пирин, Родопите, Чипровско-Мургашкия район. От гледна точка на климатичните условия познавателен туризъм може да се практикува около 300 дни в годината.
……………………………………
Планините в България предоставят разнообразни възможности за практикуване на нестандартен туризъм през всичките сезони на годината. Най-достъпен и масов в планините ни е пешеходният туризъм (трекинг). Десетки хиляди км са маркираните (летни и зимни) туристически маршрути в тях. Стотици туристически хижи, туристически спални, планински заслони, туристически домове и хотели са на разположение на любителите на подобен вид туризъм. Най-дългата такава пътека в България е по билото на Стара планина – от връх Ком, в близост до границата със Сърбия, до нос Емине на Черно море. Това са около 650 км, които отнемат между 20 и 25 дни, но зареждат дръзналия да ги премине с енергия и незабравими преживявания. По този дълъг и труден маршрут се пробват и много любители на скоростните планински маратони, като рекордът засега е 5 денонощия и 17 часа. Най-добрите сезони за практикуване на пешеходен туризъм са лятото и есента (от юни до октомври).
……………………………………
ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ
1. „Природният и икономическият потенциал на планините в България” – т. 1 1989 г., изд. БАН
2. „Националните и природните паркове и резерватите в България” – Георги Георгиев, 2004 г.
3. „Туристически мениджмънт и развитие”, 2-3 2006.
4. „Аграрен туризъм” – Светла Маджарова, 2005 г.
5. „Твоята България” – Агенция по туризъм, бр. 4, 5, 7, 9, 2005 г.
Темата е изготвена 2006 г.
Темата съдържа таблици, статистически данни, отнасящи се към 2006 г.
Ключови думи:
Български планини, туристически ресурси, ловен и риболовен туризъм, планински спортове, антропогенни обекти в планините, материално-техническа база, SWOT анализ, възможности за развитие на българския планински туризъм, туристически сегмент, сезонност, културно-историческо наследство, кадри в туризма
]]>
