Helpos.com - Архив от реферати и дипломни работи

Helpos.com >> Архив >> Туризъм >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (100 лв)  80.00 лв Нова цена!


УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

„Анализ на състоянието на СПА туризма и възможности за развитието му в България”

2009 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

 

Увод. 4

ПЪРВА ГЛАВА.. 6

СЪВРЕМЕННИ ПРОДУКТИ В ТУРИСТИЧЕСКАТА ИНДУСТРИЯ НА БЪЛГАРИЯ   6

1. Състояние, проблеми и перспективи за развитие на туристическата индустрия в България. 6

2. Иновационни продукти в туристическия сектор. 9

2.1. Екотуризъм в България. 9

2.2. Селски туризъм. 12

2.3. Рекреационен туризъм. 17

3. Опции и възможности за развитие на туристическата индустрия предвид членството на България в ЕС. 18

ВТОРА ГЛАВА.. 24

АНАЛИЗ НА СПА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ. МАРКЕТИНГОВА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ   24

1. Същност на СПА туризма. Исторически бележки. 24

1.1. Същност на СПА туризма. Историческо развитие. СПА туризма в ЕС. 24

1.2. СПА туризъм в България – иновация в съвременната туристическа индустрия. 25

2. Управление на хотелиерската СПА индустрия в България. 30

2.1. Структура на управление. 30

2.2. Маркетинг микс в туризма. 32

2.3. Потребителски изисквания. 41

3. Маркетингова стратегия за развитие на интегриран СПА туристически продукт. 42

3.1. Пазарен анализ и възможности за прилагането му. 42

3.2. Маркетингови изследвания и оценки. Възможности за прилагане на стратегията  45

3.3. Стратегия за позициониране на новия туристически продукт на българския пазар. 59

3.4. Реклама и популяризиране на СПА интегрирания продукт в страната. Предлагане на интегриран туристически продукт. 64

4. Тенденции и перспективи за развитието на СПА туризма като допълнителен туристически продукт и услуга. 67

Заключение и обобщаващи изводи.. 84

Използвана литература. 91

 

Увод

Туризмът, който е признат за една от най–динамичните бизнес сфери в света, засяга всички аспекти на обществения живот – икономическа, социална, политическа и духовна, е една от трите взаимосвързани индустрии (туризъм, промишленост и търговия), които движат икономиката на ХХІ век.

Туризмът в съвременното общество е социално-икономически и културен комплекс с многостранно значение. Различните аспекти и влияние на туризма обикновено се проявяват в унисон и въздействат като цяло. Здравно, икономическо, социално, културно, екологическо и политическо значение на туризма може да се яви като мощен носител с определящо влияние в икономиката на държавата, както и с международна зависимост.

Бурното развитие на туризма през последните десетилетия го превръща в огромна туристическа индустрия от глобален мащаб, която заема едни от водещите мяста в световния икономически обмен и непрекъснато печели нови пазарни позиции. През 2007 г. по данни на Световната туристическа асоциация в Ню Йорк са регистрирани 795 млн. чуждестранни туристи, като приходите възлизат на 825 млрд. долара. Според планираните резултати тази индустрия ще създаде към 2008 г. – съответно 7,1 бил. долара и 383 млн. работни места[1].

Актуалността на тематиката се предопределя от водещите позиции на туризма в България през годините на прехода, както и положителните и благоприятни тенденции за развитието на основни форми на алтернативния туризъм и в частност на екологичния, био аграрен туризъм.

Задачите пряко произтичат от целите на дипломната работа, а именно да се анализират основните перспективи за развитие на алтернативни форми на туризъм в общата туристическа индустрия и по-специално СПА туризма, като на база цялостният анализ се направи маркетингов план и стратегия за развитие на двете специализирани форми на туристическо предлагане.

Задачата на настоящата разработка е свързана с изясняване в теоретически и практически план същността на СПА туризма като цяло и приоритетността им в развитието специално за нашата страна, като анализът включва основните насоки на изясняване възможностите и заплахите, стоящи през развитието на този вид туризъм в страната не само от институционална, но и от икономическа и маркетингова гледна точка. Същността на анализа включва целта на разработката, а именно да се определят основните направления на анализ и работа в този отрасъл на туризма с цел СПА туризма в България да стане приоритетен за туристите, както и да се създадат условия за неговото развитие и предпоставки за водещи позиции в средносрочен и дългосрочен план.

.....................................................................................................................................

ВТОРА ГЛАВА

АНАЛИЗ НА СПА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ. МАРКЕТИНГОВА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ

1. Същност на СПА туризма. Исторически бележки.

1.1. Същност на СПА туризма. Историческо развитие. СПА туризма в ЕС.

Думата, чието значение е Suns per aqua или „здраве чрез вода”, а в по-нов директен превод „минерален извор”, в наши дни носи съвсем друга семантика, особено, когато тя се свързва със съвременния начин на отдих и възстановяване. В България СПА се бърка в повечето случаи с балнеология, като макар, че двете понятия се преплитат и застъпват частично основната разлика е във факта, че в СПА отиват здрави хора, които да се отърсят от стреса на ежедневието и да се възстановят бързо и пълноценно, докато генералната идея на балнеологията е лечение на определени заболявания. Самите СПА се разделят на различни под категории, но за всички са валидни следните крайъгълни камъни: регенериране на тялото и духа, здравословно хранене, релаксация, възстановителни процедури, козметика и разкрасяване.

Самите под категории на СПА се определя от това дали хотела, където се намира СПА центъра е изцяло подчинен на здравословния начин възстановяване на организма, където 3-4 дни човек изцяло се потопява в атмосферата на релаксацията или пък е част от курортен комплекс, където прекарваш 7-10 дни, като комбинираш възстановителните процедури и с игра на голф, нощен живот или други забавления. Все по-популярни стават така наречените дневни СПА, които са част от престижните хотели, където човек може да отиде за 2 часа за масаж на тялото или лицето, сауна, парна баня, козметична процедура включително маникюр и маска на косата, билкова вана или някоя подобна глезотия за тялото, външен вид и духовен баланс и то дори в рамките на работния ден, така, че да е подготвен за следващия работен ден.

И в заключение и съвсем накратко туристическия продукт СПА в днешно време е насочен предимно към потребители, които живеят на високи обороти и се нуждаят от ефикасно и бързо възстановяване, което не на всяка цена е свързано с лечебна вода, а по-скоро с комфорт, спокойствие, рекреация, подходящи масажи и други мануални терапии, козметични манипулации и балансирано хранене.

.....................................................................................................................................

4. Тенденции и перспективи за развитието на СПА туризма като допълнителен туристически продукт и услуга.

В страните от Европейския съюз, притежаващи хидротермални ресурси, водеща роля и отговорност в разработването и управлението на териториалния потенциал от минерални води и земна топлина имат съответните общини и териториални общности.

Над 90% от водолечебно - оздравителните (SPA) центрове и предприятията на бутилиращата промишленост в Италия се развиват и управляват от сдружения на стопански субекти, създадени със закрила и участие на съответните общини.

Сходна е законодателната уредба и практика във Франция, Германия, Испания, Унгария и други богати на минерални води и геотермална енергия страни.

Според приетия преди 113 години (13 декември 1891 г.) първи български Закон за минералните води, съблюдаван до 1947 г., всички български общини, в чиито земи съществуват или се открият минерални води (извори), получават изключително право на безвъзмездна, безсрочна ("за всички времена") или дългосрочна отстъпка (концесия) за тяхното използване, при условие че в определено време направят необходимите за това усилия и вложат средства за развитие на полезни за населението дейности.

На тази законодателна основа десетки общини в единодействие с местни кооперации, спомагателни дружества, кредитни учреждения и родолюбиви предприемачи изграждат минерални бани, медицински (балнеоложки) амбулатории, заведения за подслон, хранене и забавления, паркове, благоустройствени съоръжения и даже малки геотермални отоплителни устройства и оранжерии. Много от тези съоръжения се използват и до днес. Между тях са редица главни постройки в балнеоложките курорти Баня - Карловско, Баня - Панагюрско, Вършец, Хасковски бани, Старозагорски бани, Бургаски бани, Нареченски бани, Белчински бани, Добринище, Лъджене и Каменица (Велинград).

Особено място в Закона за минералните води от 1891 г. е отредено на минералните води в София и правата на Столичната община. Член 5 от Закона прокламира право на общината да използва тези води  "безвъзмездно за вечни времена" предвид големите усилия и средства, които тя е вложила и възнамерява да вложи занапред, за да постави това природно богатство на града в услуга на неговите граждани.

С тези правомощия Софийската община е изградила великолепното съоръжение на Централната минерална баня, водолечебния център към нея и инсталация за водоналивно производство. Общината е предприела действия за разработване и използване на минералните води в Банкя, Горна баня, "Овча купел", Панчарево и Княжево. Създадена е специализирана общинска служба за управление на столичните минерални води и бани.

....................................................................................................................................

Заключение и обобщаващи изводи

Съвременните тенденции в развитието на туризма, и в частност на алтернативния туризъм, извеждат на преден план изискването за устойчивото му развитие, т.е. за такова развитие, което максимално да удовлетворява потребностите и изискванията на туристите, като същевременно в най-висока степен запазва и поддържа равновесието в екологичните и социални системи.

За постигането на тази цел е необходимо да се направи целесъобразно разделение на туристическия продукт. Това в най-голяма степен се отнася до слабо усвоените райони и селища, които, преди да се насочат към интензивно развитие на туризма и допълнителни (алтернативни) негови форми, трябва да си изяснят своето предназначение: с какви ресурси разполагат, развитието на кои видове туризъм благоприятстват тези ресурси и какъв капацитет на материално-техническата база трябва да се изгради и поддържа, за да се постигне устойчиво развитие на туризма.

Промените, които настъпиха в България след 10 ноември 1989 г., засегнаха и туризма като стопански отрасъл. Голяма част от хотелите, а дори и цели курорти се приватизираха, влязоха в т.нар. приватизационни пулове и станаха притежание на Бившите приватизационни фондове, сега холдинги. Появиха се и множество незаконни хотели и частни вили, които допълнително застрашиха и без това все още изграждащият се пазар на туристически услуги. Все още в първите години на демокрация липсваше ясна стратегия и перспектива за развитие на българските ни курорти, голяма част от материалната база в тях не бе на нужното европейско равнище, легловата база не бе обновявана минимум 10 години, което е един много дълъг период за такъв род бизнес. По съвсем естествени причини много от чуждестранните туристи се насочиха към други дестинации, които предлагат своите туристически продукти на почти същите цени, а дори и на по-ниски, но със значително по-високо качество. Преориентирането на туристопотоците доведе до големи загуби за туристическите фирми и на завоюваните позиции на международния туристически пазар. Тепърва в България трябваше да се изгражда туристически пазар и туристически бизнес сектор. Нужни бяха обаче много инвестиции, които държавата нямаше откъде да предвиди и предостави. Избра се стратегията да се заложи на частните хотели и частните инвестиции в този сектор. Тази стратегия се оказа печеливша и вече близо 8 години българското ни Черноморие се модернизира, много от почивните бази и курорти достигнаха желания минимум изисквания за европейско качество и обслужване.

.....................................................................................................................................

Използвана литература

1.      Алексиева, Й., И., Казанджиева, Ст., Стамов, „Състояние и перспективи за развитие на екотуризма в Източни Родопи”, Сб. н. тр. УХТ, т. 1, св. I, с. 318, Пловдив, 2003 г.;

2.      Алексиева, Й., Ст., Стамов, „Възможностите за екологичен туризъм в България”, Сб. н. тр. УХТ, св. 1, с. 312, Пловдив, 2003 г.;

3.      Атанасова, Ел. и др., Икономика и организация на туризма”, Георги Бакалов, Варна, 1987 г., с. 227;

4.      Бръмбаров, И., „Родопи - рекреационна територия”, София, 2001 г.;

5.      Доганов, Д., „Маркетинг в туризма”, София, 2000 г.;

6.      Дъбева, Апостолов, „Хотелиерството в Европа”, София, 2002 г.;

7.      Жечев, В., Туристическото природоползване и екологичен туризъм”, Благоевград, 2002 г.;

8.      Жечев, В., „Екология и туризъм”, Ботевград, 2002 г.;

9.      Закон за защитените територии (ДВ бр. 133 от 11.11. 1999 г.).

10. Нешков, М., „Икономика на туристическата фирма”, НБУ, 1994 г., с. 22;

11. Национална стратегия за екотуризъм (проект), м. юни, 2006 г..

12. Опазване на биологичното разнообразие - Национална среща за екотуризъм, София, 11-12. февруари, 2003 г.;

13. Пасков, Мл., „Сандански - град на екологичния туризъм”, Ботевград, 2002 г.;

14.  Рибов, В., „Туризмът на новото хилядолетие”; София; 2003 г.;

15. Стоилов, Д., В., Жечев, „Екологичен туризъм до национални туристически обекти”, „Корект”, Благоевград, 2003 г.;

16. Стоилов, Д., В., Жечев, „Условия за развитие на екологичен туризъм в Р. България”, сб. V Нац. симпозиум „Качество, конкурентоспособност и устойчиво развитие”, София, 2000 г.;

17. Хаджиниколов, Хр., „Ресторантьорство и хотелиерство”, УИ „Стопанство”, София, 1996  г., с. 101;

18. www.google.com.

............................................................................................................................................................

 

            Темата е изготвена 2009 г.

            Най-новата информация е от 2006 г.

            Ключови думи: СПА туризъм, възможности, развитие, състояние, проблеми, перспективи, екотуризъм, селски туризъм, рекреационен туризъм, балнеологически куророти ЕС, маркетинг, пазарен анализ, оценка, стратегия, позициониране, реклама, ПР, туристически продукт, Черноморие,



[1] По данни на Световната организация по туризъм за 2007 и 2008 година.


Търси за: екотуризъм | селски туризъм | рекреационен туризъм | маркетинг | пазарен анализ | позициониране | реклама | туристически продукт | Черноморие

Helpos.com >> Архив >> Туризъм >> Тема преглед >> HTML преглед на файла
топ търсения

Цена на разработката: (100 лв)  80.00 лв Нова цена!


.

Copyright © 2002 - 2017 Helpos.com
Архив от реферати, курсови работи, дипломни работи, есета

counter counter ]]> eXTReMe Tracker