 |
|
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ПО ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ
КАЗУС
на тема:
Еволюция на Корпоративното управление
2007
1. Характеристика на Корпоративното управление
2. Основни етапи, принципи и доказателства за еволюцията на Корпоративното управление
2.1 Корпоративното управление в края на 80-те и 90-те години
2.2 Развитие на корпоративното управление в началото на XXI век
2.3 Съвременно развитие на корпоративното управление
1. Характеристика на Корпоративното управление
Един от феномените на световната икономика е нейната висока интеграция в рамките на регионалните икономически общности и в световното стопанство. Именно това активно функциониращо световно стопанство налага нормативно регулиране на икономическите процеси.
Наднационалното регулиране се изразява в действието на Европейската комисия към Европейския съюз. Тази комисия регулира индустриалната политика на страните от Европейския съюз. Фирмите недоволни от държавната протекция в собствената си страни имат право да се жалват пред тази комисия.
Наднационалното регулиране се отнася не само до националните, но и до световните пазари. Международният валутен фонд, световната банка, ЕБ за възстановяване и развитие са институциите, които изпълняват тези функции.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие инициира разработването на Международен кодекс за корпоративно управление.
Ø Определено трябва да се посочи, че стартира един нов етап на унифициране на основните възгледи и практики на страните с традиции и добри постижения в областта на корпоративното управление[1].
......................................................................
2. Основни етапи, принципи и доказателства за еволюцията на Корпоративното управление
2.1 Корпоративното управление в края на 80-те и 90-те години
Осмислянето на развитието на корпоративното управление в края на 80-те и 90-те години изисква по-внимателно да се изследват споменатите принципи. Всеки един от тях отразява практика и положителен опит и стремеж или възможност те да бъдат предоставени на различни по националност участници в стопанските процеси. Като цяло всяко едно от тези водещи правила въплъщава добри резултати и сериозни усилия за отстраняване на пропуски и нарушения.
Ø Може би и най-елементарната дефиниция за корпоративно управление е грижа за собствеността. В контекста на съвременните трансформации на икономическите и социални системи в редица страни и континенти е важно да се отчете, че чрез корпоративното управление се създават условия за защита на фундаментални за пазарната икономика права - правата на собствеността. Формулирано по друг начин чрез корпоративното управление се дава възможност за ефективно функциониране на икономическите системи на основата на частната собственост.
..............................................................
3. Заключение
Приведените аргументи могат да бъдат допълнени с някои конкретни примери от правилата за поведение на компаниите, както и националните кодекси за корпоративно управление. Не са без значение виждания и постановки на представители на теорията и практиката за съвременните измерения на корпоративното управление и преди всичко за нарасналата роля на членовете на корпоративните ръководства. В този смисъл и като ключов акцент върху доказателствата за промяна в корпоративното управление заслужава внимание казаното от Бил Джорд:” Ние се нуждаем от автентични лидери, хора с най-висок морал и почтеност, отдадени на изграждането на продължително функциониращи организации. Ние се нуждаем от лидери, които имат силно и ясно чувство за своята мисия и техните основни ценности са верни и истински. Ние се нуждаем от лидери, които имат куража да изграждат своите компании да посрещат потребностите на всички заинтересовани лица и които признават важността на службата на обществото”[2].
Несъмнено съвременното корпоративно управление по примера на кодексите, приети на национално равнище, от една страна, правилата за поведение на равнище „саморегулиращи се организации“- фондови борси и пазари за електронна търговия на ценни книжа, и правилата на равнище „корпорации“, от друга, се определя като модерно управленско направление.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Боева. Б. Международен мениджмънт, УИ „Стопанство“, С. 2004:
2. Боева, Б., „Капитал”, 2000.
3. Бяла книга на ОИСР за корпоративно управление в Югоизточна Европа, превод на български, С., 2004.
4. Петранов, Ст., Дж. Милър, Българският капиталов пазар в контекста на присъединяването към Европейския Съюз, Център за изследване на демокрацията, С., 1999.
5. Прохаска, М., Пл. Чипев, Корпоративно управление и контрол в България, CSD Reports, С., 2000. ,
6.Принципи на ОИСР за корпоративно управление, Преамбюл, ОИСР, П., 1999.
7. Тромпенаарс, Ч., Седемте култури на капитализма, Тедина В., 1993
8. Хофстеде, Г., Култури и организации, Софтуер на ума, Класика и стил, С., 2001;
9. Coglianese, C., D. Lazer, Management –Based Regulatory Strategies, Harvard University, 2001.
10. George, B., Authentic Leadership , Rediscovering the Secrets to Creating Lasting Value, Jossey - Bass, SF, 2003, p
11. In Search of Good Directors , ed by M. Hessel, CIPE , W.D.C., 1998.
12. Sarbanes Oxley Act of 2002, 107th Cong (2002).
Темата е изготвена 2007 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
корпоративно управление, наднационално регулиране, социално правно стопанство, кодекс на корпоративно управление, пазарна демокрация, корпоративни ръководства, нормативни изисквания, управление на знанията
]]>
